28.37. Съновидения, сънища

[Ани]

28.37. СЪНОВИДЕНИЯ, СЪНИЩА

От 1969 г. до 1975 г. накрая, моите контакти с Мария Тодорова бяха доста чести - на 10 дена веднъж, на всяка седмица - веднъж, както и с Борис Николов.

По ония години аз имах много интересни сънища, съновидения, които като се събуждах, аз си ги записвах. Разбира се, има и такива, които човек не помни, защото от Невидимия свят му ги изтриват от паметта. И Учителят казва: „В случая казва те ви потапят в една специална среда, за да не помните и да не знаете точно какво сте правили в Невидимия свят. А някой път ти оставят някои сънища, за да ти напомнят, че има човек и друг свят - свят на сънищата. Ама този свят е напълно реален, но този свят има други измерения. Човек отива в този свят не с физическото си тяло, а с етерния си двойник. И там пребивава. И там се обучава."

Така, че Учителят е говорил много неща за сънищата, и това всеки може да си го прочете - да го намери, да си го подреди и да го разбере. Така, че аз по онези години имах много сънища. И ето, аз съм си записал в тефтера от 25 март 1973 година, 5 часа сутринта:

1). Срещам Учителя. Той идва с други приятели. После аз и Мария Тодорова сядаме до Него и разговаряме за различни неща, по различни теми. Преди това Учителят с Борис Николов е дошъл и Учителят ми се оплака от Борис Николов, че Го е карал да марширува, и Му е говорил за Шестата раса неща, които не са верни. Аз се учудвам, как така Борис ще кара Учителят да марширува с него!

Това означава, че онова, което прави Борис на физическото поле не е редно, не е правилно и няма нищо общо с Школата на Учителя.

2). След това на сън виждам моето семейство - баща ми, майка ми, брат ми Стефан - идват при Него. Покланят се, но те не Го приемат вътрешно. Особено баща ми, не Го приема, не Го възприема! Учителят им отделя много голямо внимание и много време разговаря с тех. Но те не Го приемат вътрешно.

А аз седя отстрани, наблюдавам и си казвам: „Тази работа ще бъде много трудна за мен и за рода ми!" И то в последствие така се оказа. Те започнаха да воюват срещу мене! И накрая се стигна до там, че брат ми и сестра ми некъде след 2000-та година ме обвиниха, че съм луд! И аз казах, че повече с тех не желая да имам работа, и няма да имам работа, и няма да се срещам докато съм жив! За да проверят кой е луд и кой не е луд! И сега към 2014 г. го провериха!

3). Продължавам съня си. Значи Учителят им е отделил много голямо внимание и разговаря с тех, но те не Го приемат вътрешно. Идват и други ученици от Школата на Учителя, и Му Се покланят. По това време аз говоря с Него. Но това е на сън. Мария Тодорова стои отстрани и наблюдава, и ме слуша какво разговарям с Учителя. А Борис Николов отиде, и се запиля някъде.

Преди това, което е най-интересното, Учителят играеше Паневритмия с приятелите. Кръгът се движи на Паневритмията. И Учителят Се приближи до някоя двойка, вземе двойката, отдели я от кръга. Започва да играе Паневритмия с нея и полека-полека я съпровожда всяка една двойка до края на един кръг, огрян от светлина. Значи кръгът на Паневритмията се движи, след това Учителят взима двойката, играе с тях. И отгоре се вижда, как една светлина отгоре от небето огрява една друга Паневритмия. И Учителят ги придружава. И като стигнат до края на кръга, Учителят ги пуска, и те изчезват в тъмнината. И повече те не се виждат. Тогава Учителят Се връща отново в осветяващия се кръг от една светлина, идваща отгоре и хваща другата двойка. И по този начин Той изкарва двойка след двойка.

И което е най-интересното, че тези двойки, играещи Паневритмия, като излезнат от кръга на светлината, плескат с ръце и викат и говорят, че са се дематериализирали, понеже не виждат Учителя и не виждат светлината! Те смятат, че са в друго поле - в друг свят. А фактически Учителят Се смее на това, защото Той ги изважда от света на светлината и ги препраща в света на тъмнината! Защо? Ами, защото те натам отиват. А светлината на Учителят Се намира в Неговото Слово.

4). Така, че онези, които четат оригиналното Слово на Учителя, се намират в светящия кръг на онази светлина, която идва отгоре чрез оригиналното Слово. А другото Слово, което е променено от времето на Учителя - от 1945 г. насам до 1951 г. - това е онзи свят на тъмнината и онзи кръг на тъмнината, където Учителят ги изважда от кръга на светлината, и ги пуска да си вървят в света на тъмнината. Това е, което аз виждам.

5). След това се приближавам до Учителя и задавам няколко въпроса. Първият въпрос, за беседите. Казвам, че са изменени и посочвам няколко издания. Питам Го: „Какво да правим?" Той Се усмихна и каза, като че ли това не е толкова важно. Аз не съм съгласен с това. Упорито Го питам - Словото е променено! Как може така аз да бъда безразличен към това?!

Учителят поклаща глава и го приема, че това е наистина неприятно, но е факт. И мълчи, не казва нищо, но го приема като факт, защото е станало.

6). Второ - казвам на Учителя, че на 24 март 1973 г., на обяд, в дома на Борис Николов съм сравнявал „Високият идеал" - 2 екземпляра - печатния, който е отпечатан, и този, който е на пишеща машина. И че там има разлика между оригинала, който е на пишеща машина, и онова, което е отпечатано под печат. Има голяма разлика! Учителят слушаше внимателно, аз Му казвам, че има много голями различия, и Му посочвам различията. Питам Го какво да правя. После Се усмихва великодушно, толерантно и казва: „Е, има ги!" Аз пак говоря за тези различия и казвам: „Да, има ги, но какво да правиме с тех?" Аз пак говоря за тези различия, за начина по който се е работело и за целта, която се е преследвала - да се измени Словото Му. И Му казвам, че не съм съгласен с това, и с тази линия на поведение! И Го питам какво да правя. Учителят мълчи строго.

7). После разбрах, че Учителят не одобрява тази работа! Също така, по същия начин е мълчал и при Паша, когато тя Му е чела редактираните от Него беседи. А понеже Учителят е недоволен - Той мълчи! А тя е мислела, че това е знак на одобрение от Учителя. Но понеже няма кой да работи - работи. Той мълчи. - Няма работещи!

И бях пак реших да питам: „Какво да направя накрая?" Но ето, че дойдоха приятелите при Него, и ни прекъснаха разговора. И аз се събудих. През цялото време Мария Тодорова стоеше отляво до Него, и слушаше внимателно целия ни разговор. А Борис беше отишъл някъде по работа.

8). И по-нататък, това е трето. В разговора ми с Учителя, ми се оплака, че моя баща Го е занимавал толкова време с глупости! - Карал Го е да марширува. Учителят е вървял доста време с него. Като ми каза това, аз си казвам: „Да, баща ми изобщо не вярваше в Учителя, не вярваше и в това Учение. И всички ги приемаше за дъновисти." Обаче, мина много-много време, баща ми се промени към Учителя.

И накрая казваше така: „За Дънов да, но за дъновисти - не!" И което е най-важното, аз това нещо днеска в 2006 г. го приемам това изказване на баща ми, и го поддържам: „За Дънов - да, но за дъновисти - не."

И сега е 2014 г. Приемам го, че е същото.

9). Е, ще ме питате: „Тогава защо издавам „Изгревът?" Ами аз „Изгревът" го издавам, за да се очертае и да се покаже Пътят Господен.

Тоест, това са живите павета, които представляват опитностите на приятелите с Учителя, и представлява така нареченото Цариградско шосе, което тръгва от София до Цариград, което на времето беше павирано с павета. А това са живите павета от опитностите на приятели, и представлява Пътят Господен. За това го правя! Правя го за Школата на Учителя. И както казваше баща ми: „За Дънов - Да, но за дъновисти -Не!"

10). По-нататък - четвърто, Учителят не беше доволен от Борис, че се занася насам, нататък, и не се съобразява с действителността. И че неговите постановки за Шестата раса не са верни. И Учителят го е слушал да Му говори дълго време, като през това време са се разхождали. Учителят го е изслушал. Значи Учителят не беше доволен, че Борис не се съобразява с действителността. А това е нещо много важно. Учителят винаги Се и съобразявал.

11). Пето - пак се връщам на онзи кръг на танцуващите двойки. Тогава Учителят ги поемаше, завеждаше ги до края на кръга. И те - от светлината влизаха в тъмнината! И всички плясваха с ръце, смятат, че са вече в друго измерение. А Учителят Се смееше! Те пак бяха на Земята, пак се движеха на Земята, но вече бяха в обсега и в света на тъмнината.

Какво означава това? Човек пак се движи в своето ежедневие, но няма вече светлина в ума му, а има тъмнина. И в тази тъмнина може да прави само едно нещо - да си изплаща своята родова, и своята лична карма. Той не може да работи по духовни въпроси, защото е в обсега и в света на тъмнината. А за да работиш по духовни въпроси, трябва да преминеш в другия кръг - кръгът на светлината. Тази светлина се дава от Словото на Учителя.

12). Така, и сега исках пак да питам Учителя за въпроса: „Какво да правя с този въпрос - отпечатано променено Слово и оригинали, които аз пазех?" Той мълчеше и Той каза така: „Като му дойде времето, този въпрос ще се разреши."

И наистина, дойде това време - смени се този строй, и се смениха условията. И се получиха, и дадоха условия за свободен печат. И аз в разстояние на 4-5 години издадох 59 томчета оригинално Слово на Учителя, което съхранявах 30 години от ежемесечните обиски на Милицията. А как съм го издал, и каталогът се намира в края на „Изгревът", том XVI.

Така, че по ония години имах невероятни сънища и невероятни срещи с Мария Тодорова и с Борис Николов! Те предизвикаха много-много време за тълкуване и проверка.

13). Сега за накрая, за финала ще ви разкажа нещо, което съм го сънувал на времето. Това е на 6 срещу 7 декември 1972 г., петък, 4 часа сутринта. Този сън се оказа верен от 1972 г., а днес е 2006 г., и днеска е 28 май.

Отначало виждам на сън съм, че Учителят работи нещо. Работи, работи, после сяда и почива. Той ме вижда, че съм свободен, и ме повика. Аз отивам при Него и виждам, че беше разрушена от други хора една къща, една хижа на планината - разрушена! Разхвърляни дъски насам-нататък, само стои нейната основна конструкция. И разхвърляни греди, дъски и т.н. И тогава, аз се опитах да вдигна сам гредата и да я оправя, и да поправя основната конструкция, и да направя една барака за подслон. Тоест, като отидат на планината, да има къде да се подслонят от дъжд, от вятър, от сняг, от студ.

И аз почвам да работя, обаче, виждам, че е трудно, че съм само аз! Тогава аз се отказах и си тръгнах. После Учителят даде една идея, да се направи една дървена къща, под форма на два входа. Така, че тази предишната къща и с разрушените греди и дъски, ние се отказахме от нея. Аз също се отказах, че аз не можех да я направя сам. И тогава Учителят даде една идея, да се построи една дървена къща, така, че тя да има два различни входа. Аз се чудех защо! После започнахме да работим с Учителя. Отначало аз не исках, а се дърпах. Но си казвах: „Абе все пак това е Учителят! Ще го послушам!" Съгласих се и започнахме заедно да градим дървената къща - хижа. Така, че тази хижа имаше две стаи, като отстрани имаше един вход, от другата страна друг вход. Та кой където искаше, от този вход влизаше, и в тази стая седеше. Но къщата беше обща - с две стаи, като тези две стаи беха отделени една от друга със стена. Но покрива беше общ и хижата беше обща.

Така, че ония, които идваха от ляво, отиват към хижата и си влизат така от ляво. Онези, които идват от дясно, отиват към хижата, влизат в дясно. Така, че едните седят в лявата стая, другите седят в дясната. Но нямат никакво общение между едната и другата стая.

14). И събудих се, записах съня. Скицирах и самата хижа с двата различни входа. И казвам: „Е-е-е-е-е, това пък какво значи?" И отивам при Мария Тодорова, и споделям съня си, и казвам: „Какво това значи?"

Ами казва: „Как какво значи? Ами казва, това, което се случи след заминаването на Учителя! Разруши се вика онази къща! Ти искаш сега, идваш нещо да вдигнеш греди, да оправиш - то е разрушено! Значи тази форма е разрушена, тя не може да се поправи. А Учителят показва друга форма в бъдеще - за едно друго поколение. Т.е. онези, които са от ляво -да си влизат в лявата стая, онези, които са от дясно, в дясната стая - при един общ покрив."

15). И казвам: „Добре де, тогава няма да има Братство - Единство?" И тя казва: „Да, няма да има Братство - Единство, но ще се подслоняват под един и същи покрив."

И какво стана накрая? Накрая стана така, че този сън се сбъдна! И към 2006 г. той важи. Едните си отиват в лявата стая, другите си отиват в дясната стая. Трябва да бъдат под общ покрив.

Това е същото към днес - 2014 г.!

А цялата къща, която аз съм я построил с Учителя, това е поредицата „Изгревът" от I до XXII том. Така, че тази поредица от 22 тома, това представлява къщата, която аз съм построил с Учителят.

Към 2015 година те са 30 тома. Ясно ли ви е?

16). Та онези, които са от едната ложа, ще си влизат в своята стая в ляво. Ония, които са от дясната ложа - ще си влизат в дясната. - Но ще бъдат под един и същи покрив.

А този покрив е поредицата „Изгревът". Така, че в „Изгревът" са и едната ложа и другата - и Бялата ложа и Черната ложа.

И още 1922 г. Учителят говори, че в Школата Му 75% са от Черната Школа и 25% от Бялата ложа. Това е съотношението, което трябва да съществува, за да може тази Школа да се движи. Вие ще кажете: „Как така?" Ами ще си прочетете първа школна лекция на Общия Окултен клас от 6 октомври 1922 година „Положителни и отрицателни сили в природата". И тогава ще разберете как са нещата.

17). Така, че в момента тази поредица от „Изгревът" представлява това, което аз съм направил с Учителя. И присъства и едната и другата ложа с техните спомени, с техните живи павета, които представляват Пътят Господен: София - Цариград. А Цариград - една символика. Това е градът на Славата, градът на Царя. И затова се пита онзи в Псалмите на Давида: „Кой е този град на Славата? Кой е тоя Цар на Славата?" - Това е Господ на Силите! Това е Царят на Славата!

Така, че това, което беше записано на 6 срещу 7 декември 1972 година, преди над 38 години, това нещо днеска го виждаме в поредицата на „Изгревът".

18). Сега, друго, което искам да кажа, аз съм си записал много неща от 2000-та година насам. Борис много пъти се явява на сън, иска ми кредит. Аз казвам: „Повече кредит няма да ти давам! Ти си направи опита. Ти ми изразходва кредита, пропиля го, и повече кредит за тебе няма!"

Така, че имах много срещи с тях на сън - в Невидимия свят. И ги виждам как те си работят по същия начин - Мария Тодорова с Борис Николов.

19). И което е най-интересното! - Кой какъвто си е бил на времето на Земята, той си е същия и в Невидимия свят! И не случайно се потвърждава онзи окултен закон: Каквото вържеш на Земята, това ще развържеш на Небето. И каквото вържеш на Небето, това ще развържеш на Земята! Това е първия закон.

И втория закон, който казва Учителят: „Каквато Светлина имаш долу на Земята, с тази Светлина продължаваш горе." И Той казва така: „Имате едно електрическо фенерче. А около вас - тъмна нощ. Вие вървите с това електрическо фенерче и то осветява само това, което може да освети. И вие вървите, и виждате само, което то осветява. Друго казва вие нищо не виждате. Наоколо е тъма! Зависи от вашето електрическо фенерче докъде ще издържи, и дали пръска светлина."

Това представлява Светлината в съзнанието на човека. Каквато Светлина имаш в ума си и в съзнанието си на Земята в човешкото си тяло, същата Светлина ще имаш в съзнанието си, когато напуснеш човешкото си тяло и си заминеш от Земята в Невидимия свят.

А защо? Защото съзнанието не умира! То съществува и за Земята, и за Невидимия свят. Съществува за вечни времена!

Амин!