1.6. Защо черният тефтер изчезна

[Ани]

1.6. ЗАЩО „ЧЕРНИЯТ ТЕФТЕР" ИЗЧЕЗНА

Сега, друг един въпрос - въпроса е следния, че в онези години, когато аз работех с нея, непрекъснато аз я подсещах, исках и настоявах от Борис Николов и Мария Тодорова да ми предадат оригиналната тетрадка, оригиналния т.н. „черен тефтер" на който са записвани песните на Учителя. Тази тетрадка ужким, те ми казваха, че тя е съхранена, тя се нещо съхранява при техни познати, близки там в Симеоново, в Бистрица и т.н. и т.н. И от 1970 година до 1974,1975 година аз непрекъснато настоявах тази тетрадка да ми се даде, обаче тя не ми се даде, укриваха я от мене. И накрая какво стана? Стана така, че Мария Тодорова почина, погребаха я. Борис Николов беше много травматизиран 2-3 години след нейното заминаване. Казвам: „Къде е?" - „Да, знам е, знам е." - „Дай я бе!" И не я дадоха. И тя се изгуби, и се покри. А защо се направи това нещо? Ами това се направи, защото онзи, който ги командваше и, който ги владееше отвътре и отвънка, той имаше една цел - всичко да се затрие, и да няма никаква следа. Пример: когато са работели при Учителя и когато Учителят даде някоя песен, тогава се явява някой музикант, този или онзи, и той с Учителя записва песента. Това е първия етап. Вторият етап - записаната песен на петолиния се предава на Учителя да я види. Учителя я вижда, одобрява и казва: „Предай я на брат Боев." Следващият етап - този нотен лист с току що записаната песен се предава на Боян Боев. Боян Боев ги слага в папка. Идва момент, когато папката става вече голяма. Взима се втора папка, слагат се във втора папка. И така, тези песни се съхраняват в папката. И Учителят му е забранил тези папки да ги дава на този и онзи. Обаче отиват, чуват някои от музикантите, а на Изгрева всички са музиканти без изключение, няма човек, който да не свири на някакъв инструмент -дали е китара, дали е пиано, дали е мандолина или кларнет или цигулка. Няма човек, който да не свири! И всеки иска да изучава новата песен. А новата песен те знаят, че е при Боян Боев в папката. И те искат някой път, той им дава пред него да си препишат. Обаче някой път те я взимат, носят я вкъщи, я я върнат, я не я върнат. И много има такива песни, които не са върнати, и не са били в папката.

Следващият етап - Учителят като вижда какво става, тогава нарежда тези папки заедно с листовете да се предадат на един човек, който да ги записва в един голям черен тефтер. И те почват да се записват. Понеже това е една много трудоемка и трудна работа, и в това нещо са участвали няколко човека - Мария Тодорова, Ирина Кисьова, Катя Грива и някои други от музикантите. Което е най-важното - никой не се е подписал, кой е направил записа, както е редно. Второто нещо - не са записвали датата, не са записвали кой дава музиката, кой дава текста. Ето така, напълно безотговорна работа! Защо безотговорна? Ами те не са школувани музиканти. Там е цялата работа.

И след това Учителят веднъж си спомням, ми разказваше Мария Тодорова, някой, мисля че Ирина Кисьова - дошъл един от града, иска черния тефтер и тя му го дава. И когато научава Учителят, така е изкрещял, така е извикал: „Веднага да се донесе тефтера!" Ирина Кисьова отива в града, иска тефтера, обаче оня не го дава. Казва: „Какво си се разбързала, аз още не съм ги преписал." Тя се връща горе на Изгрева, Учителят я изгонва: „Няма да се прибираш на Изгрева, докато не донесеш тефтера!" И тя отива при него, прави скандали, разправии. Посред нощ тя донася тефтера. И този случай вече се знае от целия Изгрев, знаят реакциите на Учителя, и не дават на никой повече този тефтер.

И като вижда Учителя, че се явяват онези, които искат да унищожат, и да задигнат оригиналния тефтер, тогава нарежда да се препише още веднъж. Та този тефтер е преписан в още един тефтер.

И кое е най-интересното? - Че ония сили, които искаха да откраднат тефтерите, да разрушат всичко, да няма следа, накрая те успяха и осъществиха своя план. И в момента, 2006 г. тези два тефтера ги няма. Никой не им знае следите - няма ги.

По-нататък, двете папки с тези листове също ги няма - няма ги! И аз казвам на Мария Тодорова: „Дайте папките с листовете." И тя гледа, вдига, казва: „Ами не знаеме къде са." - „Абе как да не знаете бе, вие за какво живеете, какво правите вие? Цял ден посрещате и изпращате гости. Дайте папките бе, дайте ги листовете!" - „Ама казва правиха обиски." - „Абе тия обиски, къде са папките с листовете? Взети ли са от Милицията или не са взети?" - „Не са взети." - „Къде е черния тефтер? Взет ли е от Милицията?" - „Не е взет." - „Дайте го." Не ми го дадоха. Ако беха ми предали тия неща, нямаше да има проблеми с песните. Щяхме да изкараме една втора в момента, втора нова подобрена Песнарка, въз основа на тези оригинали. Но тези оригинали ги няма. Спомням си, че Борис Николов правеше един опит някъде към 1985-1986 година, беше решил да направи ново издание, като ползва тия две папки с тия листове, които отведнъж се явиха отнякъде. И след това пак изчезнаха. И направиха опит да издадат едно издание. На мен нищо не дадоха. Накрая така се случи, че все пак попадна един екземпляр. И дори си спомням как Лиляна Табакова се възмущаваше, и казваше така: „Абе най-интересното, че в този сборник са сложили мои 2-3 песни, които са мои лични песни, а са ги отбелязали, че са песни на Учителя. Те не са песни на Учителя, а са мои песни. Защо не дойдоха да ме питат?" Ами защо не са отишли да я питат? Ами защото всичко, което правят, правят не да възстановят оригинала, а го правят нарочно - да разрушат всичко. И този опит, който беше направен, беше отхвърлен от ония останали живи музиканти. Той доведе до много разправии и караници, и накрая така остана.

Сега тука след събитията, след 1990 г. и идването на една нова епоха, правеха опити да издадат 1-2 Песнарки. Но какви Песнарки могат да издадат, когато ги няма оригиналите? А кои са оригиналите? Оригиналите са двата тефтера и двете папки с нотните листове. А ги няма - нито двете папки с нотните листове, нито двата тефтера. Защо ги няма? Ами, защото ги унищожиха. А кои ги унищожиха? Ами ония, които бяха музиканти по времето на Учителя. Чрез тях стана това. Така трябва да се знаят нещата.

Защо говоря това? Защото говоря, че това което аз съм съхранил в момента и съм записал, е що годе някакъв оригинал. Как така оригинал? Ето как: имаме Песнарката на Мария Тодорова. И сега, кое е най-важното? Най-важното е, че на Песнарката на Мария Тодорова, тя си бе отбелязала на няколко места, където имаше т.н. печатни грешки. И тя казваше така: „Ние в момента, когато печатахме тази Песнарка, аз не можах да направя корекции. Защо? Ами тя се казва печаташе във Военната печатница. А Военната печатница е печатница, където се печатат военните карти на БНА. Там е от секретно по-секретно, там пиле не може да прехвръкне! И казва там каквото влезне, не може да излезне.

И този, който организира печата, това е Борис Рогев." А в XXIII том накрая, е описана историята на Борис Рогев и има го на снимки. Освен това има неговия материал и всеки може да се запознае. И дори съвременните музиканти не знаят, че Песнарката е отпечатана, благодарение на него. Ако не е бил той, нямаше да има Песнарка до този момент.

Така че на нейната Песнарка, на Мария Тодорова, тя си беше отбелязала с молив онези грешки, които не са поправени, защото не е имала възможност да ги коригира. И тя, когато свиреше, ги свиреше така както тя ги бе коригирала. И сега кое е най-интересното? Най-интересното е, че когато тя свиреше, когато правехме записа, тя свиреше като пред нея беше сложена Песнарката. И това нейното изпълнение е точно оригинала, и не само оригинала на песните на Учителя, но е оригинала на онова, което тя допълнително е включила като корекция.

И сега, което е най-интересното? В момента имаме от едната страна дадена песен, както се казва „Фир-Фюр-Фен". Имаме го отпечатан, имаме и изпълнението. И по изпълнението вече ще се види къде е имало грешка, и къде не е имало грешка. И по този начин ще се коригират нещата. Така че моя запис в момента представлява нещо много голям оригинал.