2.2. Братските песни на военните капелмайстори

[Ани]

2.2. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ НА ВОЕННИТЕ КАПЕЛМАЙСТОРИ

Следващият етап вече започва от т.н. „Песни на последователите на Учителя" и са включени в отдела „Братски песни".

Една от първите братски песни е „Страдна душо", която е по текст на Михалаки Георгиев. И така постепенно, постепенно идват тези песни, увеличават се, и в 1921,1922 година се издават две книжки: „Братски песни на Бялото Братство - 1921, 1922 година". И това е цяло чудо на чудесата, че по ония години, когато България е след Втората Световна война, когато България е разрушена, капитулирала, когато е обложена с контрибуции, концесии, и когато е ограбена отвсякъде, окастрена с територия, където има избити 100 000 български войници, които след себе си водят 100 000 вдовици, и към 400-500-600 хиляди сирачета! А пък между другото, онова, което трябва България да изнесе в чужбина като компенсация от договорите, това са животни, това са въглища, дървен материал. Всички вагони и локомотиви са изнесени, и са предадени на сърби и на гърци като концесии от т.н. договори след войната, и главно Версайския договор.

И в онези години вече след отварянето на Школата, Учителят започва да дава Своите песни. И обикновено Той ги дава, и ги предава най-вече в Общия Окултен клас. И постепенно, постепенно тези песни започват да се дават, и онези музиканти, които са около Него, трябва да ги запишат. Ето тука е вече най-големия проблем, понеже тези, които са били около Учителя, не са били школувани музиканти много, макар че някой от тях са посещавали българското училище за музиканти. След това някой от тях вече започват да посещават не само Музикалното училище в София, но и Музикалната Консерватория в София. И постепенно, постепенно излизат някой музиканти, но те не са имали уменията и дарбата да записват както трябва.

Едни от първите музиканти, които подпомагат на Учителя, това са т.н. капелмайстори. Това са чужденци, които в момента са извикани от българската държава и обикновено те се насочват като капелмайстори. Те обучават и създават т.н. военни музики - духови оркестри към различните гарнизони, там където са имали големи военни съединения - София, Пловдив, Сливен, Бургас. И всяка дивизия, всяка армия е имала духов оркестър. А този духов оркестър, за да се подготви, са необходими 5-6 години. И тези духови оркестри са се ръководели от чужденци -капелмайстори. Някой от тях освен заниманията с духовите оркестри, те свирят на някой инструменти и дават частни уроци. И така, някои от тези първи чехи, постепенно имат своите ученици след 10—15—20 години. И по-късно, след 1922 година вече идват от второто поколение българи капелмайстори, които вече са обучени от първите си учители чехословаци. И вече те са вече разпределение по българските гарнизони. И някой от тях, тези капелмайстори идват при Учителя, и Му съдействат. А имената на тези капелмайстори, което е най-интересното никой не ги е отбелязал, макар че са ги знаели. Но не са ги отбелязали поради много, много причини, като са смятали, че не е трябвало да се показва и да се оказва имената на тези чрез които са дадени тези песни или са записани, за да не се подчертава личния елемент. Да, ама на Песнарката на Мария Тодорова има написано имената на онези, които са съдействали. В онези другите също има имената на които са съдействали. Така че тази теория отпада.