4.18. Антрактите

[Ани]

4.18. АНТРАКТИТЕ

Сега, нещо много интересно: отначало музикантите не желаеха да има две части, защото аз въведох първа част и втора част. А защо не искат? Защото казват: „Ами така е по света - един концерт е 45-50-60 минути. Ние искаме да си го изпълним и да си вървим."

А защо това искаха? Първо - те искаха да ми се противопоставят на моята програма на „Изгревът". А моята програма на „Изгревът" включваше следните неща:

1. Сценарият, който аз правех - Словото на Учителя;

2. Песните на Учителя;

3. Трябва да има непременно антракт от половин час, при което хората да се видят, да се срещнат, да разговарят, защото по ония години нямаше место - 1990 г. след тези събития. Ами те не се познаваха бе! Само възрастните хора се познаваха и като се виждаха, те не можеха да се познаят, да се разпознаят, понеже не бяха се срещали 10-15 години. Аз съм виждал това нещо. И казват: „Абе ти ли си?" - „Аз съм." - „Е-е-е, как сме остаряли и как сме се променили!" Така че единственото място, за да се видят беше на тези концерти, а да разговарят помежду си, беше по време на антракта. И всички музиканти без изключение, се противопоставяха. Аз казвах: „Щом искате концерт - ще бъде така както аз искам!"

И сега, кое е най-интересното? Най-интересното, че онзи, който беше ръководител на този салон, а аз този салон предварително ходех и го закупувах, определяше се датата, плащаше се една такса, която беше много скъпа по онези години, пък и сега е скъпа. И ми се определяше часът и денят. Обикновено тогава тези концерти ние ги правехме следобед - някъде 5-6 часа, когато всички бяха свободни. И кое е най-интересното? Този човек съдействаше. Той се казваше Узунов. Той ми съдействаше и веднъж каза, беше дошъл, и наблюдаваше концерта, и след това каза: „Абе много интересно, абе вашите хора, те са жадни да разговарят помежду си бе! Ами тези хора не са се виждали с месеци и години! И да видиш как засмено, как ококорено разговарят един с други! Ами те вика не могат да се наговорят бе! Те не могат да се нарадват! Ами те не са се виждали. Тук е мястото да разговарят, да се виждат и да обменят мисли. Ама те казва не слушат толкова концерта, колкото чакат след това да разговарят с този и онзи. Остави ги да се наприказват и да се нарадват едни на други. Аз после ще затворя Салона, след като се наприказват. Ти си тръгвай за у дома."

И този човек беше прав. Представяте ли си бе? - Чужд човек -вижда го, проумява го и ми го казва. А тези музиканти, които се смятат последователи на Учителя, те искаха да се махнат тези антракти и воюваха срещу програмата. И знаете ли? Ами може би през цялото време, в разстояние на 5-6 години непрекъснато ми мрънкаха: „Ама защо има антракти?" Казвам: „Това е програма. Абе хората трябва да се видят, трябва да контактуват, трябва да разговарят. Къде на друго место ще се съберат?" - „А-а-а, ама ние искаме да си изпълниме песните и да си тръгнеме веднага." Защо? Ами защото те не можеха да издържат на тези концерт-рецитали. А защо не можеха да издържат? Ами защото те не можеха да проумеят, че на тези концерт-рецитали присъстват онези, които са били по времето на Школата на Учителя и които са вече в Невидимия свят, присъстват всички музиканти от времето на Школата на Учителя и присъстват ония музикални същества, които идват. И присъстват всички ония, на които аз съм свършил работата, и които се намират в поредицата на „Изгревът". И те създаваха тази атмосфера, която беше толкова наелектризирана, че те едвам издържаха и дишаха като риба извадена на брега и само си отваря устата. Те едвам издържаха! И това беше верно, но те не знаеха на кого се дължи причината.

И това единствено го откри Виолета Гиндева [Виолета Гиндева е народна артистка по времето на социализма. Тя беше водеща на всички концерт-рецитали от 1990-1998 г. Четеше Словото на Учителя и работи безвъзмездно! Благодаря!] накрая, когато през 1998 г. аз направих последния концерт-рецитал, и казвам: „Виолета, това е последния концерт-рецитал." И тя казва: „Вергилий, ти правиш огромна грешка, защото тези казва хора накрая се научиха да слушат и не ми противодействат вече с мисълта си." И казва: „Знаеш ли какво? - Аз имам 50-годишна кариера на сцената. Аз имам към 40-50 премиери и съм била артистка, която е изпълнявала главните роли. И винаги на всяка една премиера, в разстояние на 5-6 месеца е заредено с такова напрежение, и ние едвам издържаме. Но онова, което аз съм издържала на тези премиери в сравнение с вашите концерти не е нищо! Вашите концерти имат 10-15-20 до 100 пъти по-голямо напрежение отколкото моите казва изпълнения и премиери в Народния театър! На моите премиери в Народния театър присъстваше целия състав на централния комитет на БКП начело с Тодор Живков. Вие не можете да си представите какъв ад беше това присъствие за нас. Страх и ужас да не се провалим. И след това чакахме и треперехме от страх, докато чуем за реакциите им."

Та това беше разликата. Тя я оценяваше. Но тези артисти, дошли отвън - оценяваха, но нашите музиканти това не го знаеха, но усещаха, че напрежението е много голямо, не могат да издържат и искаха всичко да мине за един час - да дойдат, да си заминат и т.н. Но аз се наложих, защото казвах: „Който иска ще се подчинява на това, което аз правя." И понеже аз не се бърках върху техното изпълнение, върху онова, което те ще свирят и ще пеят, така че те това го приеха.

Така че това беше единия етап.

Следващият етап - минаха години, всички започнаха да си правят записи. Първо - записи, но тогава се правеха записи на касетки. След това дойде време да се правят записи на видео. След това дойде време да се правят записи на компактдискове. Те си правеха записите, и по този начин ги разнасяха насам-нататък.

По-нататък: те пътуваха в провинцията и изпълняваха своите песни на различни места по градовете, там, където има последователи. Правеха опити да изпълняват песни в салони, където да бъдат повикани и граждани. Но всички опити ставаха несполучливи, защото това бяха чужди хора, които не познават музиката на Учителя. И за тях музиката на Учителя не е нищо особено, и дори за самите музиканти. А пък те нямаха концепция.

Аз в момента в първата част - от 1990 г. до 1998 г., аз излизах със сценарий върху Словото на Учителя по различни теми. А от 2001 г. до сега - 2014 г., са преминали 54 концерта. И това е сценарий върху спомени от времето на Школата на Учителя и Неговите последователи, като се чете дадена случка, и след това следва дадена песен. Обикновено първата част са 5-6 до 7 случки и песни, и втората част - 5-6-7 случки със 7 песни, и в изпълнение на музикантите. До края на 2013 г. са направени 54 концерт-рецитала.

Около 30 концерт-рецитали качихме на интернет-страница: http:// www.izgrevat.com, както и други материали, отбелязани отзад на поканите като Бележки за концерт-рецитала.

Бяха извадени 25 концерт-рецитала на компактдискове по два от концерт и направени на 100 комплекта, и раздадени - напълно безплатно на онези, които възприемаха програмата на „Изгревът"!

Така че този опит е направен, и този опит е сполучлив. Кога е сполучлив? Ами, когато има присъствие от Невидимия свят и когато присъства Словото на Учителя, когато присъства Духът на песните на Учителя, и когато присъства Онзи, Който ръководи Програмата на „Изгревът". Амин!