9. Кой докара бурята през м. август 1949 г. на 7-те рилски езера?

[Ани]

9. КОЙ ДОКАРА БУРЯТА ПРЕЗ МЕСЕЦ АВГУСТ 1949 ГОДИНА

НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА?

9.1. Летният лагер през лятото на 1949 г. - юли-август е построен и е започнал редовния братски живот, така, както е било по времето на Учителя. Комунистическата власт по това време е заздравявала властта си, и не е ограничавала „дъновистите", нито на Изгрева, нито на лагерите на Рила.

9.2. Изведнъж се развихря буря, пада 2 метра дълбок сняг, затрупва палатките на целия лагер. Лагерът е в бедствено положение и с голямо усилие успяват да се спасят и да слязат от планината, и да се приберат живи и здрави на Изгрева в София.

9.3. Теофана Славова в „Изгревът", том VIII, с. 170-173 под № 79 е описала „Бурята през лятото на 1949 г.". Поради грешка на онзи, който е въвеждал текста в компютъра, е написано 1959 г. Тази грешка е отбелязана в следващия том на „Изгревът" - IX, на с. 859 в точка 16 и че трябва да се чете 1949 година. Досадна грешка. Аз също не съм я забелязал.

9.4. Николай Дойнов в „Изгревът", том XV, с. 374-378 описва бурята на Рила през 1949 г. под заглавие: „Злокобно знамение 1949 г." Злокобното знамение е задействувало незабавно събитията, описани от Борис Николов в „Изгревът", том III, с. 359-371. На с. 378 в том XV под линия е написано том I, да се чете том III.

9.5. Злокобното знамение от лятото през 1949 година задействува разрушителните сили в София и те за десетина години разрушават Изгрева, и го довършват през 1972 година, когато той е окончателно разрушен, изхвърлена е последната дъска и тухла и керемида. За тези времена Николай Дойнов описва в „Изгревът", том XV, с. 379-391.

9.6. Пеню Ганев в „Изгревът", том XVI, с. 55-56 под № 44 също е описал бурята на 7-те Рилски езера през 1949 г., като „Хармония, дисхармония и бурята." А такъв случай е имало и по времето на Учителя. „Кой докара бурята?" - Виж на с. 60, под № 49. Имало е тогава отговор за бурята, а това е нарушение на окултните закони, които управляват едно духовно общество.

9.7. А тук, отговорът е следният: На 24 април 1949 г. в гр. Айтос в Братската градина при ръководител Георги Куртев, се събират всички ръководители от братствата в страната. Идват също и някои по-изтъкнати брата: Боян Боев, адвокат Стефан Тотев, Паша Тодорова - стенографка, Симеон Симеонов и др. Единствената им задача на тази среща е да се съставя устав и чрез него да се зарегистрират пред държавните органи като юридическа личност. Той е написан, направен е протокол с подписи и го поднасят във Външно министерство в отдела на Вероизповеданията. Така стои години наред, нито се подписва, нито се узаконява от властите. Някой отгоре с власт и сила ги спира! А кой е този? А Учителят Дънов е срещу уставите, организацията, и всякаква форма, която ги прави на институция пред властта.

9.8. В „Изгревът, том XV на с. 877-878 са публикувани 30 броя заглавия от поредицата на „Изгревът", откъдето се вижда и доказва, че Учителят Дънов е срещу уставите и разните там братски съвети.

9.9. А какво е мнението на Учителя Дънов за салоните, молитвените домове в Школата Му, може да видим в том XV, с. 878-879. А на кого са нужни молитвени домове и салони - вижте на с. 890-891.

9.10. И така, на 24 април 1949 г. в гр. Айтос се приема устав на Бялото Братство.

Няколко месеца след това през месец август 1949 г. идва бурята на 7-те Рилски езера и с това злокобното знамение. За тази буря, виж снимките в „Изгревът", том XV, под № 134 и № 135. Те са правени през 1949 г., а не през 1947 г., както е написано по погрешка. Поправката е направена на с. 991 в том 8, че се касае за 1949 г. Вижда се на двете снимки, снегът, който е затрупал палатките и онези, които са останали да пазят лагера. В ръцете си държат резени от дини, останали в склада след бурята. А дини има само през месец август, и те са качени с конете, като всеки кон, на гърба му са прикачени два големи коша.

9.11. На следващата година 1950 г. държавата затваря частните печатници, включително и печатница „Житно зърно" на Изгрева, и национализира печатарската машина. Следват злокобните знамения, и те се и изпълняват едно подир друго. И то година след година. Идва се до съдебния процес 1958/1959 г. срещу Братството - затваря се салона, и на вратите му са сложени катинари. Спира се редовния братски живот, установен от Учителя Дънов.

За тези събития, виж „Изгревът", том I, с. 577-613. Така, че съставянето на устав доведе до реакция на Небето, и властите изпълниха онова, което им бе внушено от Невидимия свят. Бяха се отклонили от Школата на Учителя Дънов, и Той чрез Своите служители във властта ги спря. Това е обяснението. Друго обяснение няма. И не може да има.

9.12. На 6/7 декември 1957 г. по нареждане на зам. Прокурора на Републиката Руменов се прави обиск на Изгрева и се натоварват 19 камиона с литература, и се закарват за претопяване в книжната фабрика в гара Искър. А колко са били книгите в складовете на Изгрева, се вижда от един протокол на 28 ноември 1957 г. А те са били 163 004 книги.

Виж „Изгревът", том I, с. 598. Изземват се също книгите на последователите на Учителя в София и в страната. И се унищожават!

9.13. А коя е причината за унищожение от комунистическата власт на тези книги от Словото на Учителя Дънов?

От 1945-1950 г. се отпечатват 51 томчета в печатница „Житно зърно" на Изгрева, с обикновен тираж около 3 000 броя на едно томче. Но това не е оригиналното Слово на Учителя. То е променено, то е преразказано. А как е ставало това, виждаме в „Изгревът", том IX, с. 151-152, 208-212, 217-219, 277-279, 678-679, 683-684, 695-697, 707-708, 783-790,798-801.

9.14. А доказателствата за промяна на Словото на Учителя Дънов, виж в „Изгревът", том IX, с. 801-824.

9.15. Онези, които създадоха Братски съвет пожизнено избран от 7 човека, онези, които си изработиха устав и онези, които промениха Словото на Учителя Дънов предизвикаха злокобното знамение и то се реализира чрез комунистическата власт. Тя спря изопаченията.

9.16. Аз бях свидетел на тези последни етап на това разрушение. И на целия провал на едно поколение. За мен те бяха обсебени от една мисъл, че те са тези, които трябва да предадат това Учение на българите и да бъдат апостоли на Новото Учение. А това не можеше да стане, защото те не бяха образци на това Учение, а бяха представители на изопачението и ставаха за посмешище в очите на българите.

Българите не приеха Учителя Дънов, Който Бе образец на Чистота в земния си живот, Бе в Сила, Слово и Дух, който пребиваваше между българите. Те Него - Живия Бог на Земята не приеха, че ще приемат изопачението на обикновените човешки карикатури, т. н. последователи на Учителя Дънов. Това е изключено!

9.17. В поредицата на „Изгревът", наброяваща 20 тома, многократно съм заявявал кой е Учителя Дънов. Дори последователите му днес не Го приемат нито за Учител, нито за Миров Учител, а камо ли за Всемиров Учител. И да искат да Го приемат, те не могат да сторят това.

А кога ще стане това? Когато приемат и коленичат пред нозете на „Изгревът", и научат наизуст „Космогонията на Словото на Всемировия Учител" от „Изгревът", том I, с. 632-672. Само при това условие ще им се отворят мозъчните центрове за възприемане.

9.18. А какъв е пътят? Той е посочен в частния разговор с Учителя Дънов в дома на Лазар Котев. Виж „Изгревът", том XII, с. 25-26. Друг път, посочен тук няма. А защо? Защото Един е Духът Христов, който бе в Мойсея, Исуса и в Учителя Дънов.

И сега той е в Словото на Великия Учител. Амин!

Записано на 19 август 2004 г. от 9,30 - 12 часа.