13.11. Как приемат българите сила от Бялото Братство?

[Ани]

13.11. КАК ПРИЕМАТ БЪЛГАРИТЕ СИЛА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО?

ГЛАС В ПУСТИНЯТА

серия девета, 10 беседа от Учителя, държана на 12 декември,

1926 г. в гр. София. София, 1929, с. 15-17.

„Ако Христос не беше се жертвувал за човечеството, ако не беше се подложил на ударите на римските войници и не беше понесъл кръста, каква култура щяхте да имате днес? От ударите, които римските войници нанесоха на Христа, излезе сила, която се предаде най-първо на самите войници, а чрез тях и на цялото човечество. Тази сила се предаде по негативен начин. По същия начин днес българите приемат сила от Бялото Братство, към което отправиха и продължават да отправят хиляди хули. Обаче, всички хора ще проверят Истината. Римските войници изчезнаха, Римската империя изчезна, обаче, Истината и до ден днешен съществува и се предава от човек на човек, от народ на народ. Ударите, които римските войници нанесоха на Христа, се предадоха и на цялото човечество, поради което днес хората страдат много повече, отколкото по-рано.

Днес хората са по-нещастни, носят повече страдания, отколкото във времето на Христа.

Съвременните хора имат скръб в сърцата си, а радост отвън. По-добре е, обаче, човек да има радост в сърцето си, а скръб отвън. Какво струват милиардите на някой човек, чийто стомах, дробове са развалени? Какво ще го ползува храната, която той дава на стомаха си? Най-после, какво ще му костува знанието, което той има, ако мозъкът му е болен? Или, какво ще го ползува знанието, което има за живота и разбирането, кой живот е добър и кой лош, ако не може да го приложи в своя личен живот? Под добър, Божествен живот - разбирам този, при който всяка дума, всяко чувство и всяка мисъл е на мястото си, и от тях мога да се ползувам не само аз, но и всички около мене.

Смисълът на този живот не седи в многото, но не и малкото; смисълът на този живот не седи в силата, нито в безсилието. В какво седи тогава смисълът на Божествения живот? - В благородството на човешкото сърце. Ако всеки човек се заеме да изработи в себе си благородно и възвишено сърце, той ще познае истинското си положение като човек..."