Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_08_10 Което остарява10 август 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи

Съборни Беседи Рилски Беседи Седемте езера Рила

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 14 януари 2011 - 22:21

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово,  1932 –1934
Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г.
Първо издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

рилска беседа

Което остарява



Ще прочета 13-та глава от първото Послание към Коринтяните. Размишление върху стиха: „В дома на Отца моего много жилища има“ и върху формулата: „Всеблаги Отче на всичката пълнота, в името на Твоята Любов озари ни с благия си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир“.

Има нещо у човека, което никога не остарява. То е неговият стремеж. Стремежът е качество на духа у човека. Парите, с които човек си служи, минават-заминават, и в края на краищата, остаряват. Дрехите, които той носи, късат се и остаряват. Къщата, която гради, след време се разрушава и остарява. Каквото положение и да заема човек, то все ще се измени. Добре е, когато нещата се изменят. В промяната се крие прогреса, еволюцията. Ако зародишът на яйцето остане завинаги затворен в черупката, той никога няма да разбере външния свят. Какво трябва да стане с него? Той трябва да се превърне на пиле, да излезе вън от черупката на яйцето. Докато пилето е затворено в яйцето, то не познава друг свят, освен света в черупката. Излезе ли вън от яйцето, пилето започва да се движи, запознава се с външния свят. Следователно, добре, че се изменя черупката на яйцето, за да може пилето да излезе вън от него. Човек расте и остарява, възгледите му се изменят, всичко около него се мени, обаче, стремежът му остава неизменен. Стремежът на човека не остарява, той е траен и служи като верен двигател на човешката душа, тласка я да върви нагоре и напред. Този стремеж се нарича Любов. Значи Любовта е вечното начало в човека, което твори, което създава. Иска ли човек да не остарява, да бъде вечно млад, той трябва да се държи за стремежите на духа си. Верен ли е на своя дух, той никога няма да съжалява за онова, което се е изменило. Защо? – Защото Бог се изявява и в промените. И в промените има красота. Те дават сила на човешкия дух. Силата на яденето не е толкова в самото ядене, колкото в чувството, което се изпитва при него. Силата на мисълта не е толкова в самата мисъл, колкото в нейния процес, в онова вътрешно ободряване, което тя дава. Силата на дадено желание не се състои в самото желание, но в онова движение, което то създава у човека. Силата на кибритената клечка не е в самата клечка, нито в нейната главичка, но в малкия пламък, който тя дава. Значи силата на всички неща не се състои в голямото, в грандиозното, но в малкото, едва уловимото начало в тях. Това малко начало аз наричам свещен огън. Само свещеният огън е в сила да реализира копнежите на човешката душа и на човешкия дух. Този свещен огън е огънят на Любовта. Що е Любов? – Любовта не е товар, Любовта не носи разочарования, Любовта не може да се нарече и сила. Любовта е това начало в човека, което го освобождава от всички мъчители, били те във вид на противоречия, заблуждения или ограничения. Любовта е това начало в човека, което внася в него богатство, сила, мощ. От сиромах то прави човека богат; от слаб прави го силен; от немощен прави го мощен. Благодари на това, което носи богатството, а не на самото богатство. Кое е това, което носи богатството? Ти се качваш на една кола, поставена на четири колела и благодариш на самата кола и на колелата, чрез които тя се движи. Тази кола се тегли от две живи, разумни същества, на които също така трябва да благодариш. Обаче друго едно същество, още по-разумно от първите две, стои горе на колата, държи юздите на двете същества и ги направлява. На това разумно същество трябва да благодариш най-много. И за това същество трябва да се държиш. Тъй щото, качиш ли се на една кола, с краката си ще благодариш на самата кола. С очите си ще благодариш на конете, които теглят, а с устата си ще благодариш на разумното същество, което направлява и конете, и колата, да върви напред. Най-после, ще благодариш на Бога в себе си, че те е създал и поставил при условия да се радваш на живота и да го използваш. Казвам: ако човек съзнава това нещо за една обикновена кола и благодари за нея, колко повече той трябва да благодари на земята, като основа, на която е стъпил. Земята не е нищо друго, освен кола, в която човек се е качил и пътува. Тази кола се тегли не от два, но от един голям кон – слънцето, което всеки ден изгрява и залязва, тегли, движи колата по начертания ѝ от Бога път. Разумното същество, което направлява тази кола, това е Великият закон – Духът Божи. Съзнава ли това, човек трябва да благодари на земята, на която е стъпил, на големия кон, който неуморно припка, тегли колата и на Духа, на закона, който направлява и ръководи цялата работа. След всичко това не трябва ли човек да благодари, че му е дадена възможност да живее, да вижда Божиите творения и да им се радва?

Сега ще ви дам няколко изречения за размишление.
След като си ял сладки круши, не яж киселици.
След като си пил сладък сок, не пий пелин.
След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай със своите дрипели.
След като си направил едно добро, не го разгласявай с тъпан.
След като си изказал една велика мисъл, не ѝ прави затвор.
След като си писал едно любовно писмо, не дрънкай звънец.
След като си нагостил някого, не му взимай пари, не го глобявай за яденето. Плаща ли ти, глобяваш го.
Не се вкисвай, когато те подквасват.
Не давай маслото си, когато те чукат.
Не плачи, когато те бият.
Не благодари, когато те мият.
Благодари само тогава, когато знаеш, че Любовта е с тебе и виждаш какво тя върши.
Знанието от едно място не идва, и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината.
Любовта през една уста не говори. Хиляди са устата на Любовта, през които тя говори. Вярвай във всичките нейни уста.
Един е Духът, много са духовете.
Един е Бог, много са душите.
Един е Бог, много са Божиите синове и дъщери.
Едното е цялото, многото са части на цялото.
Едно е името на цялото, неизброими са имената на частите.
Истинският път няма пътеки.
Път, който има много пътеки, той е път на света.
Път, който няма никакви пътеки, той е път на Духа.
Път, който има прах, той е път на заблуждения.
Път, който няма никакъв прах, той е път на светлината.
Мрачното небе е небе на тъмнината.
Ясното небе е небе на светлината.
Живот, изпълнен с мъчнотии, е живот на страдание.
Живот, изпълнен с блага, е живот на веселие.
Ходи там, където светлината ходи.
Слизай там, където водата слиза.
Работи там, където Духът работи.

Любовта живее, Мъдростта свети, а Истината носи бъднините. Аз употребявам думата „бъднини“ вместо „свобода“, понеже в случая думата „свобода“ изразява едно ограничено състояние. Когато човек минава от едно състояние в друго, той се освобождава от нещо. Само тогава той е свободен. Обаче след всяко освобождение иде ново ограничение. Тъй щото, дойде ли човек до едно освобождение, той не трябва да мисли, че е достигнал крайния предел на свободата. Следователно, като замествам думата свобода с бъднини, имам предвид проявите на Духа, които напълно задоволяват човека. Какво се разбира под думата доволство? Представете си, че имате една хубава кола, но много прашна. Вие измивате колата добре, но остава върху нея само една малка прашинка, като една точица, която ви смущава. Тази малка точица, това малко лекенце, именно, ограничава човека.

Пълна свобода ще се придобие само след като се махне и последната прашинка от колата. На същото основание кажете ли, че някой човек води добър живот, това не подразбира още, че върху неговия живот няма нито една прашинка. Добрият живот подразбира процес на непреривна вътрешна работа. Че някой направил едно, второ, трето добро, това показва, че той временно е добър, а не всякога. Доброто, което човек прави, не говори още, че той е добър. Човек може да не прави добро някому, и пак да е добър. За пример, срещате един лош човек, който проси, но вие не му давате нито пари, нито хляб. Защо? – Защото виждате, че този лош човек има намерение да направи някаква пакост на един добър човек. Щом добрият човек замине и се отдалечи от лошия, тогава можете да дадете на последния пари или хляб, каквото пожелаете. Казвате: „Това не е право. Иска ли един човек хляб от вас, дайте му“. – Това е ваша философия, ваше разбиране за право. Обаче, ако знаехте какво нещо е правото, вие не бихте дошли на земята да го учите. На лошия човек всичко се противопоставя, съзнателно или несъзнателно. Един човек кладе огън, да си опече една пита. Дохожда при него един лош човек, иска хляб. Първият му казва: „Ще почакаш малко, да накладя огъня“. Той духне оттук-оттам, но огънят не гори, не може да се запали. Лошият човек не иска да чака, заминава си. Дохожда след това един добър човек, моли се, иска малко хляб. – „Почакай, ей сега ще накладя огъня, ще опека прясна пита.“ Духне огъня веднъж–дваж и той веднага се запалва. Слага питата на огъня, и след 10–20 минути и двамата ядат прясна, топла питка. Така се нареждат работите и за добрия, и за лошия човек. Дойде един лош човек при вас, иска пари. Бъркате в джоба си, пет пари нямате. След време дойде един добър човек при вас, иска да му услужите с нещо. Бъркате в джоба си, намирате пари и му давате известна сума. Значи всички неща, които стават в живота, са резултат на дейността на разумни същества. Коя вода пълни коритото? – Чистата вода. Докато водата не е чиста, домакинята не я събира в коритото, тя все я излива навън. Щом водата е чиста, тя оставя коритото под чешмата, докато се напълни. Сега има ново разпореждане във вселената до всички, да сменят старите мерки, с които са работили досега, с нови. Ново движение, нови мерки се изискват. Старите мерки ще се сменят така, както в България аршинът се замени с метър. По старому вече не може да се живее.

Нова мярка има в света, обща за всички хора, на която се превеждат всички работи. Тази обща мярка гласи: Мери другите тъй, както искаш и тебе да мерят. Храни другите тъй, както искаш и тебе да хранят. Обличай другите тъй, както искаш и тебе да обличат. Говори за другите тъй, както искаш и за тебе да говорят. Тази мярка е добра, но всички трябва да я прилагат с абсолютна вяра. Всеки трябва да знае, че благото, което те искат за себе си, е благо и за другите. Иначе, продължават ли да прилагат за себе си една мярка, а за другите особена мярка, светът ще бъде такъв, какъвто е бил досега. Човек трябва да знае, че силата на нещата е във вярата, както и в мисълта му. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си един болен от ревматизъм, който отива при лекар да го лекува. Някои от съвременните лекари практикуват нов метод за лекуване. Те лекуват чрез вяра, чрез мисъл, понеже знаят, че причината на всички болести се крие в мисълта на човека. Затова, именно, лекарят казва на болния: „Стани от леглото, не мисли, че си болен, и ходи. Излагай се на слънце, на чист въздух, мисли за всичко, но не и за болестта си, и ще видиш, че след известно време ще бъдеш здрав“. Болният казва: „Ще ходя, ами ако пак кракът ме заболи?“ Не, ти трябва да мислиш положително. Докато болният се съмнява, той сам поставя препятствия в пътя на своето лекуване. Щом престане да се съмнява, болестта си отива.

Закон е: за каквото мисли човек, за него се държи. Престане ли да мисли за това нещо, то губи вече силата си. Това, в което човек вярва, то има сила за него. Законът е верен и за положителните, и за отрицателните неща в живота. Различието е само в резултатите. Съвременните хора не се поддават на новите методи на лекуване, защото те бързат, в малко време искат да получат големи придобивки. За пример, срещам един ученик, говоря с него, виждам, че и той бърза, иска час по-скоро да свърши училище. Защо бърза този ученик? Той иска да свърши гимназия, университет, да заеме висока служба, с голяма заплата, да се прехранва. Питам: право ли е това положение? – Донякъде само е право. Какво ще кажат тогава ония хора, които нито гимназия, нито университет са свършили, а при това са заели някакви служби? Не е въпросът в службата, която човек заема, но важно е защо бърза да свърши училище. Човек трябва да знае, че никога няма да се освободи от училище. Ако свърши едно училище, той ще постъпи в друго. Външно човек може да се освободи от отделенията, от прогимназията, от гимназията, най-после и от университета, но има един университет, който никога не се свършва. Главата на човека ще побелее, но този университет няма да се свърши. Законите на този университет са точно обратни на този от света. При свършване на годината, студентите, които са завършили с успех, получават една стотинка като възнаграждение на труда им. Който получи една стотинка, той дава голямо угощение на приятелите си. Следната година той ще работи пак за една стотинка. Така ще минават години и университетът все няма да се свърши. Този университет няма начало, няма и край. Казвате: „Какво означава стотинката?“ Стотинката не се отнася до външния, но до вътрешния живот на човека. Това, което задоволява човека вътрешно, не е голямото, не е и многото. То е малкото, със стойност на една стотинка, но в него се крие нещо велико, неизразимо. Угощение, направено с такава стотинка, струва повече от угощение, направено с милион. Сега, ще вдигна малко завесата, да надзърнете само с едното си око, и то с лявото, не с дясното, да видите какъв е вътрешният смисъл на тази стотинка. В този велик университет има и царски дъщери. Когато ученикът учи добре, на края на годината той ще срещне една от тия царски дъщери, ще ѝ каже една дума само, и тя също ще му отговори с една дума и ще му се усмихне. Тази е едната стотинка, която той получава. За тази стотинка той е готов да даде голямо угощение, да се повесели и да благодари на Бога, че я получил. Следната година той продължава да учи пак така усърдно, с Любов, с надежда и очакване да получи още една такава стотинка. Ето защо ученикът следва този университет. Той постъпва млад, остарява, побелява, но университетът не се свършва. И при това положение ученикът не се отегчава. Защо? – Защото ще каже една дума на царската дъщеря и тя ще му отговори. Какво по-велико нещо от това, да кажеш една дума на царската дъщеря и тя да ти отговори! Струва си човек да учи, да работи за една дума, за една усмивка на царската дъщеря! Някой казва: „Какъв ще е този университет, без начало и без край?“ Университетите, които хората на земята следват, са подобни на този велик университет. Те са копирани от него. И тукашните университети нямат начало и край, но понеже хората обичат разнообразието, за да не се отегчат, програмата на учението им се сменя често. И те започват най-напред с основно образование, после с прогимназиално, след това с гимназиално и най-после с университетско. Щом свършат университет, те мислят, че са завършили курса на училището. Не, цял живот те още учат, само че при разни програми и задачи. Няма по-красиво нещо за човека от това, да учи, да срещне царската дъщеря, да чуе гласа ѝ! Казано е в Писанието: „Които чуят гласа Му, ще оживеят“. Този глас е гласът на царската дъщеря, която ще каже една дума на ученика. От тази дума, от този глас ученикът ще оживее, ще придобие сила, импулс за по-нататъшна работа. Днес ще прекараме в този велик университет. Слънцето изгря ясно, хубаво, без облаци, но е малко студено, слана е паднала. Всичко това е хубаво, защото днес ние сме във всемирния университет, където се учат хора от разни възрасти, на разни науки и професии. Мнозина се безпокоят дали царската дъщеря ще им обърне внимание. Те погледнат дрехите, обущата, шапката си, виждат, че са стари, скъсани, боят се да не би царската дъщеря да ги пренебрегне. Не, царската дъщеря ще обърне внимание на вас, а не на дрехите и на обущата ви. Тя ще ви погледне в очите, ще ви каже една дума, ще ви се усмихне и ще замине. Вие трябва да бъдете будни, да чуете тази дума, да разберете смисъла ѝ и да я преведете. Тази дума ще я преведете най-малко с едно изречение. Съдържателна е думата на царската дъщеря. Тя говори на един точен, строго определен език. Казвате: „Каква ли е тази дума, която съдържа толкова много в себе си?“ Тя е цял говор. Когато срещнете човек, когото обичате, той само ви погледне, хвърли един бърз поглед и си замине. Този момент може да трае само една секунда, но колко много струва за вас! Вие по цели дни и нощи мислите за този поглед, как ви погледнал, какво искал да ви каже, как ви се усмихнал и т.н. Какъвто е говорът на светлината, такъв е погледът на вашия любим човек. В този поглед човек разбира цялата граматика, с всичките ѝ подробности и значения. Който види този поглед, той всичко разбира, не се нуждае от никакви преводчици. Рече ли да се намеси някой отвън, да превежда, той ще развали работата. Има неща в живота, които не се обясняват, нито се нуждаят от обяснения. Мнозина искат да им се каже нещо за насърчение, за усилване на вярата, на силата им. Казвам: досега аз не съм срещал по-насърчени, по-вярващи и по-силни хора от съвременните. Те имат и вяра, и сила, но не са проявени. Силата им е толкова голяма, че никой не може да ги мръдне от мястото им. Те приличат на параход, на автомобил или на трен, който е силно напрегнат, готов за тръгване, но стои, чака, не му е даден още последният сигнал. Тръгне ли веднъж, нищо не трябва да се изпречва на пътя му. Той ще се прояви с всичката си сила, знание, вяра. Само моментът се чака. Едно препятствие имат хората – съмнението. Те се съмняват, дали ще могат да се проявят в доброто, в хубавото, което имат в себе си. Щом сте силни, добри, ще се проявите. С други думи казано: щом Духът Божи прониква във вас, вие непременно ще се проявите. Няма сила в света, която може да препятства на Духа. Всичко, което Той е намислил и обещал да направи за вас, ще го изпълни. Никой не може да препятства на Бога. Казвате: „Обича ли ни Бог, или не?“ Ако вярвате, че ви обича, обича ви; ако не вярвате, не ви обича. Всичко е според вярата ви. Обаче този е един от най-трудните въпроси, който досега е останал неразрешен. Искате ли да го разрешите, не трябва да мислите по стария начин, не трябва да ходите по стария път. Някой мисли право, но върви по стария път. За пример, някой проповедник говори за Любов, за Мъдрост, за Истина, за добро, но след това тръгне по прашен път, вдига прах наоколо си, и всички след него викат, протестират, че не могат да дишат от праха. Какво трябва да направи този проповедник?

Казвам: който е проповядвал веднъж само за Любовта, за Мъдростта, за Истината, той никога вече не трябва да върви по прашен път. Той трябва или да хвърка, или да върви без да се допира до земята. Този е начинът, по който може да се избегне праха. С плач, с охкания, нищо не се постига. Работа, усилие, постоянство се изисква от всички хора, от всички ученици. Дойде някой при мене, плаче. Защо плаче този човек? Той иска да ми докаже, че страда.

Казвам: ако от очите ти могат да излязат два извора, да полеят градината ти, плачи; тези сълзи са на място. Голяма суша има сега, ти трябва да плачеш, да полееш цветята на твоята градина. Сълзите са необходими още и за измиване на очите. Ако човек плаче, за да измие очите си, тия сълзи са на място. Обаче, ако той плаче, за да докаже на хората, че много страда, тия сълзи не са на мястото си. Който много плаче, той хубаво измива прозорците си. На такъв човек може да се разчита. Неговите прозорци са чисти, той вижда ясно през тях. Щом вижда ясно, добре, ще може да върви свободно, без да се спъва. Който плаче много, това показва, че той страда много. Страда ли много, значи той има много работа, цанил се е при лош господар. За в бъдеще този човек трябва да бъде внимателен, да си избере добър господар, който да му дава малко работа. Сега няма какво да прави, освен да търпи. Веднъж се условил при този господар, дал му дума, ще гледа да свърши работата си добре, за да се освободи от него. Сега, каквито обяснения и да се дадат, те са излишни украшения, каквито хората често слагат по костюмите си. Истинският костюм е без украшения, без дупки и копчета. Никакви ножици не са минали по този костюм. Той е ушит изцяло, както днес плетат вълнените дрехи: започват от единия край и свършват до другия. Такъв костюм трябва да носи човек. Ако човек е добър и постъпва добре, и костюмът му ще се затваря хубаво, ще приляга добре на тялото му. Не постъпва ли добре, костюмът му винаги ще бъде отворен. Добрият човек е богат, той не върши никакви престъпления. Лошият човек е сиромах, той само престъпления прави. Видите ли този човек, той всякога ще бъде разкопчан, със скъсан костюм, цял в дрипели. Кон, който носи на гърба си сто килограма товар, може ли да рита, да хапе, да бяга? Не, той ходи бавно, сериозно, тежко. Обаче, кон, който стои в дома без работа и само яде и спи, щом излезе вън, той веднага започва да скача, да рита, да хапе! С една дума казано, той върши престъпления. Който върши престъпления, той трябва да излезе от дома, да срещне един свой приятел и да му каже: „Моля ти се, дай ми сто килограма от твоя товар, да го пренеса на десет километра разстояние, да ти помогна. Щом свърша работата, снеми товара от гърба ми“. Това става всеки момент в живота. Когато някой човек върши престъпление, страданието се качва на гърба му, кара го да мисли.
Казвам: ако е въпрос да те товарят, нека те натоварят с нещо ценно, добро, красиво, та кой как те срещне, да те спре и помилва. Ако си натоварен с камъни, с дърва, с боклуци, никой няма да ти обърне внимание. Обаче натоварен ли си с някои свещени, класически книги, всеки ще иска да се разговаря с тебе, да ти обърне внимание. Един ще те спре, ще поиска една книга и ще тръгне с тебе. Втори ще те спре, ще поиска една книга, и той ще тръгне с тебе. Ти ще вървиш с авторитет, като човек, който носи ценни работи, а след тебе и с тебе ще вървят хора, заинтересовани от твоето богатство, и ще се разговаряте. По този начин няма да усетиш как се е минало времето и как си пренесъл товара от едно място на друго. Сега часът е шест и половина. Значи половин час е минало, откак човекът е бил създаден. В едно предание се казва, че Когато Господ направил човека от пръст, сложил го на плет да съхне. Като се събудил от този сън, от това сушене, човекът стъпил на краката си и започнал да се запитва откъде е дошъл, какво е правил досега и т.н. Половин час се изминал, докато той си спомнил всичко, което преживял. След това Господ сложил пред него едно огледало, да се огледа. Като се видял човекът в това огледало, той останал доволен от себе си: никакво петно, никакво престъпление нямал на лицето си. Той гледал лицето си, носа си, с всички кривини по него; гледал устата, ръцете, краката си и останал доволен от всичко, което Бог направил. Умът му бил чист, светъл, свободен от всякакви отрицателни мисли. Сърцето му било свободно от всякакви смущения. Той се чувствал леко, приятно разположен и се чудил на всичката красота, дело на Господа. Сегашният човек не се чуди на всичко това, защото то е зацапано. Дълго време трябва да се чисти той, докато се върне в първото си положение. Казвате: „Какво да правим? Как да се изчистим?“ Ще дойде време и вие да се чистите. Които първи нарушиха чистотата на своя образ, те първи трябва да се изчистят. След тях ще се чистят всички останали. Нечист е онзи човек, който не може ясно да вижда и да разбира нещата. В това отношение всеки вижда, че има нещо нечисто в себе си, за което е недоволен. Всеки съзнава, че условията, при които живее, не са такива, каквито желае да бъдат, вследствие на което се мъчи да се освободи, да надрасне тия условия. Този стремеж на душата, да се освободи от ограничителните условия на живота, говори за вътрешна чистота. Вътрешно душата е чиста и не може да се оцапа. Нечистотата е външна обстановка на живота. Когато младата мома за пръв път меси хляб, тя оцапва ръцете си, но само външно. Щом ги измие, те пак са чисти. Може ли да я обвини някой в нечистота? Самата работа изисква това. Ако младата мома пере и топи ръцете си в корито с вода, ръцете ѝ се мокрят, но това е само външно. Щом изплакне ръцете си в чиста вода и ги изтрие, те пак са чисти. Злото не е в това, че ръцете са нечисти от тесто, или са мокри от вода, но човек трябва да бъде внимателен, да не пипа никоя книга с нечисти ръце, да не я оцапа. Следователно човек трябва да бъде умен, внимателен, да не прави грешки. Когато пипате Божествената книга, и мокри да са ръцете ви, тя не се цапа: по-чиста, по-светла става, но петно не хваща. Обаче, пипате ли с нечисти ръце човешките книги, петна ще им оставите. Като заключение на това, ще ви кажа следната мисъл: стара, гнила круша не продавай, нито препоръчвай някому. Единственото добро, което можеш да ѝ направиш е, да я посадиш. Минат ли лоши мисли през ума ви, посадете ги дълбоко в земята. Ако оставите тия мисли в ума си, вие ги препоръчвате и на другите, а с това им давате живот. Когато казват, че злото трябва да се забрави, това значи да се посади то някъде дълбоко в земята и да не се мисли за него. И Господ даже не мисли за злото, за да не му дава живот. И тъй, искате ли да дадете живот на доброто в себе си, мислете за него: занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за да оживеят те във вас.

Това подразбира стиха: „Които чуят гласа Му, те ще оживеят“. Запомнете сега следната мисъл: само пътят на Истината обяснява пътя на знанието и пътя на доброто.

Беседа от Учителя, държана на 10 август 1932 г., 5 ч. сутрин.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Седемте езера, Рила

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни