Search the Community

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF Съдържание ПЪРВИЯТЪ ЛѢЧЪ НА ТОПЛИНАТА 5 ч. с. на Молитвения върхъ “Въ начало бѣ Словото” Добрата молитва Ще прочета десеть стиха отъ Ев. на Матея. Малко размишление. “Защото ви казвамъ, че ангелитѣ на небесата винаги гледатъ лицето на Отца моего, който е на небеса.” Великото въ живота е пробуждането на човѣшката душа. Азъ уподобявамъ това пробуждане на пъпкитѣ на цвѣтята. Като символъ го взимамъ. Всѣка една душа въ Божествения свѣтъ мяза на една пъпка, която чака своето време. Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на битието! Както въ единъ домъ най-великото събитие е раждането на едно дете, така и въ Божествения свѣтъ най-великото събитие е пробуждането на човѣшката душа, за която ангелитѣ се радватъ. Защото всѣки, който се обръща къмъ Бога, другояче трѣбва да се разбира - не единъ грѣшникъ, който се обръща, то сѫ човѣшки схващания. Пробуждането на туй, великото, то заличава всичкитѣ грѣхове, каквито човѣкъ е ималъ презъ цѣлата вѣчность по човѣшки като се говори. Като се събужда човѣшката душа, като цъвне, всичко това се съблича. Онова, великото събитие, събуждането какъ става? Тамъ е сега величието на Божията Любовь. То е първиятъ лѫчъ на топлината, която душата приема отъ Любовьта. Първиятъ лѫчъ на топлината го наричамъ, не на свѣтлината. Тази, Божествената топлина, която внася този, първия импулсъ. И тогава душата се разцъвтява, така се отваря като единъ малъкъ цвѣтъ. На това ангелитѣ се радватъ, понеже въ туй разцъвтяване се проявява битието. Въ туй разцъвтяване се проявява Божиятъ духъ. И отъ тамъ се започватъ всичкитѣ радости, които човѣкъ сега очаква на земята. И сега вие сте наблюдавали пчелитѣ, които пѣятъ въ своитѣ кошери. Но знаете ли защо пчелитѣ пѣятъ? - За цвѣтята, които сѫ цъвнали, за живота, който се проявява. Отъ тѣхъ тѣ събиратъ своя медъ. И тогава уподобявамъ ангелитѣ на пчелитѣ: че като цъвнатъ човѣшкитѣ души, ангелитѣ иматъ отъ кѫде да събиратъ медъ за своитѣ кошери. И затова се радватъ тѣ. Ако вие развалите единъ животъ, вие разваляте работата на ангелитѣ. Това е една проста мисъль, която трѣбва да имате въ ума си, за да се осмисли земния животъ. Защото човѣшкиятъ животъ нѣма смисълъ безъ туй разцъвтяване на човѣшката душа. Разцъвтяването на човѣшкитѣ души е най-великото събитие, което трѣбва да очаквате. Щомъ туй събитие дойде, цѣлото небе обръща внимание на вашата душа. И тогава радвайте се на душата си, пъкъ се радвайте и на всичкитѣ. Цвѣтята се радватъ едно на друго, понеже сѫ цъвнали. Не ходете тогава да се занимавате съ морализиране, кой какъ е цъвналъ, не се занимавайте и кой какъ е облѣченъ, защото безбройни сѫ цвѣтоветѣ, въ които сѫ облѣчени човѣшкитѣ души. Две души нѣма облѣчени съ еднакъвъ цвѣтъ и две души нѣматъ една и сѫща форма, съ която сѫ облѣчени. По човѣшки говоря. Защото ако човѣкъ се занимава съ външната страна на живота, той изгубва сѫщественото. Какво би се ползувалъ единъ конь, който би желалъ да го товарятъ съ злато. Да кажемъ натоварятъ го съ сто - двеста килограма злато, кѫде ще употрѣби коньтъ златото? То е безполезно за коня. За него важна е тревата, водата, за него златото никакъ не е потрѣбно. За умствения животъ златото е непотрѣбно въ този смисълъ, както сѫществува сега на земята. Но златото е потрѣбно да се направи една прекрасна дреха на земята. Ако вашето злато не може да стане дреха на душата, то е безполезно; ако стане дреха, то е полезно. И всичкото си богатство трѣбва да употрѣбите, за да направите една златна дреха за душата си. Та имайте предъ видъ онази, основната идея. Вие може да се радвате на хлѣба, който държите въ рѫката си. Но това още не е радость. Когато вие вкусите първата хапка на този хлѣбъ, то е пробуждането. Първата хапка на хлѣба на живота е пробуждането на душата. Вече започва дишането на душата, храненето на душата. Този, първиятъ лѫчъ на топлината, който прониква въ душата, е първата хапка на любовьта, която душата взема. Това го наричатъ “злато”. “Злато” значи пробуждане, то значи свѣтлина, значи знание, значи красота, значи доброта. Златото съдържа много качества, много елементи въ себе си, които сѫ необходими за душата. А тъй както хората разбиратъ златото донѣкѫде […] едно удобство на златото на земята. И въ Исая на едно мѣсто казва Писанието: “Елате и си купете безъ пари, безъ злато.” Сега онази основна мисъль, която Христосъ е турилъ въ думитѣ: “Тия малкитѣ”, то сѫ онѣзи мисли, Божествени мисли, които проникватъ въ ума ни; онѣзи малки чувства, които проникватъ въ сърдцето ни. Това сѫ тѣ “малкитѣ”, които не трѣбва да презирате. Туй не е външно. Понеже като направите нарушение на Божествената хармония вѫтре въ себе си, тази хармония се нарушава и отвънъ. Щомъ единъ човѣкъ не зачита своитѣ мисли и своитѣ чувства, нарушава хармонията въ себе си. Има мнозина, които проповѣдватъ това, което не знаятъ. Но мисъльта излиза отъ Бога и чувството и то излиза отъ Бога. То сѫ два елемента, съ които цъвналата вече душа започва да функционира. Мисъльта прониква въ каквато и да е форма. Мисъльта прониква навсѣкѫде. И сега рекохъ: понеже ние излизаме днесъ, азъ ви пожелавамъ презъ годината тъй ще ви бѫде като този день. Снощи бѣше много облачно, мѫгла бѣше паднала. И азъ рекохъ, ако и утре е така, тогава имаше да опъвате каиша. Сега на васъ ви пожелавамъ благото на първия лѫчъ на топлината, който иде въ свѣта. Пожелавамъ ви първия лѫчъ на свѣтлината, която иде отъ Божията Мѫдрость. И пожелавамъ ви първия лѫчъ, крепкия Божий лѫчъ на Истината за вашия духъ. Та всички да бѫдете топли, да бѫдете свѣтли и да бѫдете крепки презъ цѣлата година! Аминъ 6 ч. 25 м. (Отлично слънце грѣе. Край огнището направихме гимнастическитѣ упражнения.) 1-ва беседа от Учителя, държана на Молитвения върхъ при Второто езеро на Рила. Недѣля, 18 юлий 1937 год.9

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето КРИСТАЛИЗИРАНЕ НА ЧОВѢШКАТА ДУША Матей, 17-а глава Децата обичатъ детинскитѣ работи, възрастнитѣ - възрастни работи, старитѣ - стари работи. Богатитѣ говорятъ само за богатството, сиромаситѣ - за сиромашията, ученитѣ - за науката, свѣтиитѣ - за великото и красивото въ свѣта. Изобщо всѣки говори за това, което обича и разбира. При каквото положение и състояние да се намира човѣкъ: като младъ, възрастенъ или старъ, като богатъ или сиромахъ, като ученъ или простъ - той трѣбва да се събуди. Кой трѣбва да събуди човѣка? - Богъ трѣбва да го събуди. Защо? - Защото Богъ е слънцето на Живота. Когато това слънце събуди човѣка, то ще отвори очитѣ му - правилно да вижда и да разбира свѣта, да работи въ него. Като се събуди отъ сънь, човѣкъ трѣбва да очаква нѣщо. Ако нѣма какво да очаква, животътъ е безсмисленъ за него. Очакването е незавършенъ процесъ. Човѣкъ вижда какъ нѣщата постепенно прииждатъ. Отивате на концертъ или на театъръ. Очаквате да се вдигне завѣсата. Следъ вдигането на завѣсата очаквате встѫплението на пиесата или на музикалното парче. После очаквате вѫтрешното съдържание - развитието на събитията или картинитѣ, и най-после иде краятъ. Сѫщо така и въ речта има три положения: въведение, съдържание и заключение. Когато започне да говори, духовниятъ човѣкъ първо ще третира въпроса какво нѣщо е Богъ. Ако искате да чуете какво нѣщо е Богъ, викайте децата. Тѣ по-ясно ще опредѣлятъ какво нѣщо е Богъ. Оставите ли този въпросъ на ученитѣ и на философитѣ, вие съвсѣмъ ще се объркате. Каквото знаете, ще го объркате. И ученитѣ правятъ погрѣшки. Единъ ученъ археологъ, англичанинъ, намѣрилъ една стара златна монета, която била отгоре зацапана. За да прочете надписа. А, той далъ на слугата си да я изчисти, за да може свободно да чете написаното върху нея. Слугата взелъ монетата и започналъ щателно да я търка. Следъ дълго търкане монетата лъснала. Зарадванъ отъ това, слугата я занесълъ на господаря си и казалъ: „Господарю, изчистихъ монетата. Сега лъщи, свети - чисто злато.” Археологътъ взелъ монетата, погледналъ я и съ скръбь отговорилъ: „Да, ти я изтърка добре, лъсна я, както трѣбва, но заличи написаното върху нея.” Цената на старата монета седи въ написаното, а не въ златото, отъ което е направена. Много отъ съвременнитѣ учени и философи като този археологъ изтъркватъ добре Истината, правятъ я лъскава и свѣтла като злато, но заличаватъ написаното върху нея. Обаче важното въ старинитѣ е написаното върху тѣхъ. Такива погрѣшки правятъ не само ученитѣ и философитѣ, но и обикновенитѣ хора. Всичко това тѣ правятъ несъзнателно: тѣ искатъ да покажатъ предъ хората, че сѫ добри, морални, свети хора, но въ този стремежъ заличаватъ хубавото, което Богъ е написалъ върху тѣхъ. Тѣ свѣтятъ, но тѣхната свѣтлина не е реална - тя е отразена свѣтлина, както свѣтлината на свѣщьта въ огледало. Какво ще видите въ огледалото? - Отражение на вашия образъ. Но отражението не сте вие. Четете една книга: намирате нѣщо хубаво въ нея, но книгата не сте вие. Жива книга е човѣкътъ, жива Свѣтлина е той - на нея всѣки може да чете. Нейната свѣтлина очертава пѫтя, пробужда съзнанието му. Великъ актъ е пробуждането на човѣшкото съзнание! Въ този процесъ човѣкъ едновременно вижда въ миналото, въ настоящето и въ бѫдещето. Той се намира въ особена обстановка: всичко, скрито въ неговото съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, се буди; животътъ му се разкрива предъ него и той чете. Вижда се самъ - отъ всички изоставенъ, безъ жива душа около себе си: майка му, баща му, братята и сестритѣ му, роднинитѣ и приятелитѣ му сѫ измрѣли - седи той самъ, съ едно голо съзнание. Плаче, нарежда, окайва сѫдбата си. По едно време отнѣкѫде излѣзе баща му, бутне го по гърба: „Синко, защо плачешъ?” После дойде майка му: „Синко, защо плачешъ?” Така се изреждатъ братя, сестри, роднини, приятели - и той се чуди защо е плакалъ. Такова е положението на всѣки човѣкъ, на когото съзнанието се пробужда. Следователно животътъ не е толкова страшенъ и тежъкъ, както хората го представятъ. Жабата седи като философъ, мълчи и размишлява. Муха кацне на носа А. Жабата отвори устата си - мухата хвръкне; после пакъ кацне, пакъ хвръкне. Жабата въздъхне и казва: „Тежъкъ е животътъ!” - Не е тежъкъ животътъ на жабата, но кога? - Когато е въ блатото. Тамъ сѫ нейнитѣ условия за животъ, тамъ е нейната сила. На сѫщото основание и човѣкъ не трѣбва да роптае противъ живота си, но трѣбва да използва условията, които му сѫ дадени - да черпи сила отъ тѣхъ. Дали е бѣденъ или богатъ, простъ или ученъ, грѣшенъ или праведенъ - това сѫ условия, необходими за неговото растене и развиване. Ако е грѣшенъ - ще работи, ще произвежда стока; ако е праведенъ - ще продава изработената стока. - „Ама азъ съмъ грѣшенъ.” - Щомъ съзнавашъ, че си грѣшенъ, не остава нищо друго, освѣнъ да се впрегнешъ на работа: да изпредешъ вълната, която ти е дадена, за да има какво да продавашъ. Въ работата седи силата на човѣка. Въ какво седи силата на търговеца? - Въ стоката, която има за проданъ. Когато полицитѣ и шкафоветѣ сѫ пълни съ стока, той е радостенъ, чувства сила въ себе си. Въ какво седи силата на учения? - Въ книгитѣ, които е изучилъ, въ работата, която е свършилъ, въ документитѣ, които е придобилъ. Като погледне библиотеката си, той се чувства щастливъ, силенъ, има на какво да уповава. Веществени доказателства се искатъ отъ човѣка, а не само празни думи. Не е въпросъ теоретически да се изучава животътъ, както мнозина правятъ, но животътъ се нуждае отъ практика, отъ приложение. Има учени напримѣръ, които познаватъ цѣлата геология наизустъ. Дето ги пипнете, всичко знаятъ: какво казалъ единъ ученъ, какво казалъ другъ ученъ. Поставите ли ги обаче всредъ Природата нѣкѫде, тѣ не я познаватъ. Защо? - Едно е теорията, друго е практиката. Много пѣвци пѣятъ днесь на грамофони, на радио. Обаче азъ бихъ желалъ да чуя самия пѣвецъ. Ще дойде нѣкой да ви препорѫчва една или друга грамофонна плоча отъ нѣкой забележителенъ пѣвецъ. - Не, каквато и да е плочата, тя дразни ухото. Турете надалече този грамофонъ. Той е добро забавление, но за децата. Възпроизведенъ е гласътъ на пѣвеца върху грамофонната плоча, но въпреки това много нѣща липсватъ. Който слуша, той самъ трѣбва да допълва празнинитѣ. На Земята се допускатъ грамофони, кина, но въ Божествения свѣтъ тѣ не се позволяватъ. Който влѣзе въ Божествения свѣтъ и мечтае за кино, пращатъ го на Земята. Въ Божествения свѣтъ има живи кина, живи грамофони. Ако много желаете кино, тамъ могатъ да ви устроятъ такова, но то коренно се различава отъ киното на Земята. Въ Божествения свѣтъ нѣма авторитети. Тамъ не можете да уповавате на този или онзи авторитетъ. Тамъ всичко се подлага на опитъ. Опитътъ доказва нѣщата. Ако побѣдишъ противника си, признаватъ тѣ за герой. Ако не го побѣдишъ, никакъвъ герой не си. Всѣки има по единъ силенъ противникъ, съ когото единъ день ще се бори. Като го срѣщне, мускулитѣ му ще изпѫкнатъ, коситѣ му ще настръхнатъ, но ще се бори, докато побѣди. Черенъ е вашиятъ неприятель, но ще се борите съ него, нѣма да го избѣгнете. Побѣдата е първо въ физическия свѣтъ, а после въ по-високитѣ свѣтове. Значи човѣкъ трѣбва да развие първо физическата си сила - и постепенно ще върви къмъ умствената и сърдечната. Въ какво седи силата на човѣка? - Въ вѣрата му. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което е вложено въ него: да вѣрва, че може разумно да го използва. Силата на човѣка седи въ правилното дишане. Дишането е свързано съ мисъльта, съ чувствата. Който диша правилно, той мисли и чувства правилно. Този е пѫтьтъ на човѣшкото развитие. Следователно всичко, което заобикаля човѣка, трѣбва да бѫде стимулъ въ неговия животъ. Дали ще срѣщнете човѣкъ, дърво, камъкъ, рѣка, езеро, звѣзди, слънце - всичко това трѣбва да стимулира вашия животъ. Въ всѣко нѣщо е скритъ Божествениятъ Духъ, Който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човѣка, Богъ му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичатъ. Дето се обърне, той навсѣкѫде е обкрѫженъ съ любовь. Когато не иска да го събуди, Богъ ще го прати при най-неблагоприятни условия за развиване. Кога спи човѣкъ? - Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване отъ това - да отрича човѣкъ живота, да отрича Любовьта, Мѫдростьта и Истината? Безсмисленъ е понѣкога животътъ и може да се отрече, но само когато човѣкъ живѣе въ еднообразие: яде еднообразно, моли се еднообразно, мисли еднообразно. Еднообразието убива, а не съживѣва. Какво трѣбва да правитѣ? - Никога не се молѣте два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Не яжте два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Не мислете два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Когато сте щастливи - радвате се, че сѫ ви дали сладки работи. Когато сте нещастни - оплаквате се отъ горчивитѣ работи. Какво лошо има въ горчивитѣ нѣща? - Съ горчиви хапове се лѣкуватъ много болѣсти. Горчивитѣ работи предпазватъ човѣка отъ много злини. Когато организмътъ се приспособи къмъ нѣкои отрови, човѣкъ придобива имунитетъ - не се поддава на заболявания, не се поддава на отрови и злини въ живота. Както могатъ да вкаратъ въ кръвьта на човѣка серумъ противъ шарката, така могатъ да вкаратъ въ кръвьта му серумъ отъ отровата на кобрата и да го направятъ неподатливъ къмъ нея. Който нѣма тази присадка въ кръвьта си, той може да плати съ живота си. Човѣкъ трѣбва да се присади и срѣщу грѣха - да стане неуязвимъ за него. Що е грѣхътъ? - Ухапване отъ духовна кобра. Ако тази кобра ви умъртви, това показва, че сте слаби, нѣмате вѣра въ Бога. Казвате, че вѣрвате въ Господа, но умирате. Каква е тази вѣра? За да издържите на змийската отрова, на отровата на кобрата, съзнанието ви трѣбва да бѫде чисто, будно. Има факири въ Индия, които устояватъ срѣщу отровата на кобрата. Тѣ иматъ имунитетъ, не се поддаватъ на змийската отрова. Единъ християнинъ индусъ описалъ една своя опитность. Една вечерь той замръкналъ въ една пещера. На сутриньта видѣлъ предъ входа на пещерата една голѣма кобра, свита на кѫлбо. Трѣбвало да излѣзе на работа, но входътъ билъ задръстенъ отъ кобрата. Да мине край нея, било рисковано - кобрата може да го клъвне и умъртви. Какво да прави? Да разчита на имунитетъ въ кръвьта си, не може - нѣмалъ такъвъ. Той можелъ да разчита само на Бога, на своята вѣра. Затова се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, помогни ми да мина край кобрата, безъ да ме ухапе. Кажи й да се отстрани малко, да мина.” Следъ това той тръгналъ къмъ входа. Кобрата го погледнала и внимателно се оттеглила настрани, направила му пѫть да мине. Всѣки не може да мине презъ кобрата безопасно. Този индусъ билъ истински християнинъ, съ силна вѣра въ Бога. Питамъ: какъвъ вѣрващъ е този, който при едно силно положение, при голѣмо вѫтрѣшно изпитание, не може да види Силата Божия? Какъвъ вѣрващъ е този, когото кобрата може да ухапе и умъртви? Какъвъ вѣрващъ е този, който не може да се помоли на Бога да каже на кобрата да се оттегли настрани и да му стори пѫть да мине? Сегашнитѣ вѣрващи не се обръщатъ съ молба къмъ Господа да ги запази отъ кобрата, но започватъ да разсѫждаватъ ще ги ухапе ли кобрата, или не. После правятъ опити да я фиксиратъ съ погледа си. Тѣ я фиксиратъ, но кобрата е силна, не се поддава на тѣхния погледъ. Единъ българинъ правилъ опити да фиксира мечки. Единъ день отишълъ въ гората по работа и отдалече видѣлъ мечка. Той започналъ да я фиксира, но мечката спокойно продължавала пѫтя си: не се спряла отъ неговия погледъ, нито се върнала назадъ. Като се видѣлъ натясно, той си казалъ: „Защо ми е далъ Господъ рѫце? Сега ще приложа своето акробатство.” Хваналъ се за едно високо дърво и се покатерилъ: „Отвисоко по-добре ще я фиксирамъ.” Той разбралъ, че по-безопасно ще бѫде да се качи на дървото на живота, отколкото да остане долу, въ грубата материя. Мечката минала край дървото, помирисала малко и заминала. Мечката - това е една отъ мѫчнотиитѣ въ човѣшкия животъ. Има голѣми и малки мѫчнотии, голѣми и малки мечки. Какъ ще се справите съ тѣхъ? Не само мечки, но и тигри, и лъвове има въ живота. Какъ ще се справите съ тѣхъ? - Има единъ начинъ, една наука, съ помощьта на която човѣкъ може да се справи. Обаче той трѣбва да познава тази наука, той трѣбва да я опита. Въ какво седи този начинъ? - Въ самообладанието. Предъ каквито мѫчнотии и да се намѣри, човѣкъ трѣбва да запази присѫствие на духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присѫствие на духа, той скѫсва всички връзки, чрезъ които Божията сила се проявява и работи. Освѣнъ това човѣкъ трѣбва да се познава, да различава своитѣ навици и състояния отъ чуждитѣ. Много навици, много състояния, които преживявате, не сѫ ваши. Вие правите много нѣща подъ диктовка, не знаете защо ги правите. Вие се намирате въ положението на дете, което декламира нѣкое стихотворение. Майката избере едно стихотворение, прочете го нѣколко пѫти, и детето го заучава, започва да декламира. Добре е детето да декламира, но майката трѣбва да знае полезно ли е това стихотворение за него. По сѫщия начинъ майката дава на детето си храна, която не му е приятна. Обаче тя настоява то да яде, защото спорѣдъ нейното разбиране тази храна е полезна за детето. По необходимость детето яде тази храна, но организмътъ му не я приема. Отъ този и отъ редъ други примѣри изъ живота ние виждаме колко хората сѫ груби, невнимателни: тѣ често си служатъ съ насилие подъ предлогъ, че вършатъ това за наше добро. Който веднъжъ само е приложилъ закона на насилието, той неизбѣжно е опиталъ последствията му. Единъ познатъ разправяше своя опитность, за която скѫпо бѣше платилъ. Той казваше: „Отивамъ единъ день при единъ свой приятель, който отдавна страдаше отъ трѣска. Искахъ да видя какво е положението му. Гледахъ, гледахъ какъ се тресеше отъ болѣстьта и безъ да кажа нѣщо, излѣзохъ вънъ, взехъ единъ котелъ, напълнихъ го съ студена вода и влѣзохъ въ стаята. Приятельтъ ми не разбра какво мисля да правя. Бързо вдигнахъ котела съ студената вода и го изсипахъ върху него. Той започна да трепери, да вика отъ студъ, но трѣската му мина, като че съ ножъ се преряза. Той оздравя, но азъ заболѣхъ отъ трѣска и цѣли три мѣсеца се огъвахъ отъ нея. Приложихъ насилието, но опитахъ неговитѣ последствия. Следъ това накарахъ своитѣ близки да ме залѣятъ съ студена вода. Заливаха ме единъ и два пѫти, но моята трѣска не се пресече. Следъ време, като изтече срокътъ й, азъ се освободихъ отъ нея.” Защо въ първия случай студената вода даде добъръ резултатъ, а въ втория не можа? Резултатътъ на студената вода се дължи на обмѣната, която е станала между болния и здравия: здравиятъ е предалъ своята вѣра на болния, а болниятъ е предалъ болестьта си на здравия. Въ първия случай виждаме силата на вѣрата. Нѣкой иска да помогне на нѣкого, да го повдигне. Той успѣва да го повдигне, но въ замѣна на това самъ пада. Тъй щото, който помага на хората, той трѣбва да бѫде силенъ, да не възприеме състоянието на онѣзи, на които помага. Като правятъ добро, хората получаватъ зло - и като не разбиратъ закона, казватъ, че не трѣбва да се прави добро. Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата, всѣкога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? - Защото като правите добро, вие очаквате да бѫдете възнаградени. Не, правете добро заради самото добро, безъ да очаквате нѣщо. Какво ще кажатъ хората, дали ще го оцѣнятъ, или не - това да не ви смущава. Правете добро спорѣдъ правилата на Божествения законъ, въ който нѣма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го спорѣдъ изискванията на Божията Любовь, а не спорѣдъ човѣшката любовь. - Каква е разликата между Божията и човѣшката любовь? - Въ човѣшката любовь има гниене, разлагане, болести, грѣхове, престѫпления, смърть. Въ Божията Любовь грѣхъ и престѫпления не сѫществуватъ, гниене, болести и смърть не сѫществуватъ. Въ човѣшката любовь има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. Въ Божията Любовь тѣзи нѣща не сѫществуватъ. Тя включва всичко онова, което носи животъ, знание и свобода. Който има Божията Любовь, той разполага съ всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза въ живота си, за да познаете съ коя любовь оперирате - съ човѣшката или съ Божията. Говори се за човѣшки и за Божественъ порядъкъ въ свѣта. Тѣ се явяватъ като последствие на двата вида любовь - човѣшка и Божествена. Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ, вие сте въ свѣта на постояннитѣ промѣни, въ временнитѣ, преходнитѣ нѣща. Не е лошъ човѣшкиятъ порядъкъ, но не трѣбва да се смѣсва съ Божествения. Човѣшкиятъ порядъкъ може да бѫде правиленъ и неправиленъ - това зависи отъ хората. Добритѣ, разумнитѣ хора живѣятъ въ правилния човѣшки порядъкъ, а неразумнитѣ - въ неправилния. Правилниятъ човѣшки порядъкъ води къмъ Божествения порядъкъ на нѣщата. Той е естественъ, преходенъ пѫть къмъ Божествения порядъкъ. Сега ще си послужа съ една аналогия, за да обясня различието между правилния човѣшки порядъкъ и Божествения. Човѣшкиятъ порядъкъ може да се уподоби на парче вѫгленъ, което може да гори, да се превръща въ въздухообразно тѣло. То може да поглъща нечистотиитѣ, но по никой начинъ не може да пречупва слънчевитѣ лѫчи като диаманта. За да се превърне въ диамантъ, вѫгленътъ трѣбва да се подложи на голѣмо налѣгане и на висока температура. Колкото по-голѣмо е налѣгането и по-висока е температурата, толкова диамантътъ по-добре кристализира. Красивъ е Божествениятъ порядъкъ! Тамъ става пречупване на лѫчи, вследствие на което се явяватъ разноцвѣтни дѫги, разни краски и свѣтлини. Сѫществува извѣстна аналогия между законитѣ на физическия свѣтъ и тия на Божествения. Следователно каквито методи се прилагатъ за превръщане на вѫглена въ диамантъ, такива се прилагатъ за преминаване на душата отъ човѣшкия въ Божествения порядъкъ. Човѣшката душа трѣбва да се подложи на висока температура - на огъня на Любовьта, и на голѣмо налѣгане - налѣгането на Мѫдростьта, за да се превърне въ Божествена. Когато душата кристализира и отъ вѫгленъ се превърне въ диамантъ, тогава високата температура и голѣмото налѣгане ще се намалятъ, ще станатъ лесно поносими. И тогава душата-диамантъ ще се постави на короната на нѣкой царь - отдалече да свети, да пречупва лѫчитѣ на Божественото слънце. Когато душата-вѫгленъ кристализира и се превърне въ душа-диамантъ, всѣки я обича, всѣки се спира предъ нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичатъ и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е вѫгленъ, никой не се спира предъ нея, никой не я поглежда. Христосъ не дойде въ свѣта да спаси хората, но да превърне душитѣ-вѫглени въ души-диаманти. За да стане това, тѣ трѣбва да минатъ презъ висока температура и презъ голѣмо налѣгане, които условия хората наричатъ страдания, мѫчнотии и изпитания. За този огънь се говори и въ Свещенитѣ книги. Това е огъньтъ на Божията Любовь и налѣгането на Божията Мѫдрость. Огъньтъ и налѣгането ще пречистятъ човѣшката душа-вѫгленъ, ще я кристализиратъ. Когато се превърне въ Божествена душа, въ душа-диамантъ, тя ще пречупва Божествената свѣтлина и ще образува около себе си аура отъ свѣтли, нѣжни цвѣтове. Такава е душата на всѣки съвършенъ. Къмъ това съвършенство се стреми човѣшката душа. „И преобрази се предъ тѣхъ: лицето Му свѣтна като Слънцето, а дрехитѣ Му станаха бѣли като свѣтлината. Явиха имъ се Мойсей и Илия, които се разговаряха съ Него. Допре се до тѣхъ Христосъ и рече имъ: Станѣте, не бойте Се! Никому не съобщавайте за това видение, докле Синъ Человѣчески не възкръсне отъ мъртвитѣ.” И до днесь религиознитѣ третиратъ въпроса за какво сѫ се разговаряли Мойсей и Илия съ Христа. Тѣ разправяха на Христа за огъня, за голѣмото налѣгане, презъ които ще мине Неговата душа, докато кристализира. Тѣ Му обясняваха какви сѫ резултатитѣ на тази кристализация. Като знаете това, трѣбва ли да се обезсърчавате? Ако съзнавате, че живѣете въ свѣтъ, който се рѫководи отъ Бога, трѣбва ли да се смущавате? Защо трѣбва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени Сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, взематъ участие въ това, което сега се твори? Съвременнитѣ хора се обезсърчаватъ, отчайватъ, понеже мислятъ, че никой не се грижи за тѣхъ. Да, докато сѫ вѫглени, никой не мисли за тѣхъ така, както Богъ мисли. Той мисли на какъвъ по-голѣмъ огънь и на колко по-голѣмо налѣгане да ги тури: да свѣтнатъ, да кристализиратъ и да се превърнатъ въ диаманти. Той ще ги постави подъ голѣмъ стъкленъ или металически калпакъ, ще пусне силенъ токъ и докато усѣтятъ, докато скръцнатъ веднъжъ съ зѫби, всичко ще бѫде свършено. Голѣмо ще бѫде напрежението, но кратковременно. Желая на всички душитѣ да кристализиратъ, да се превърнатъ въ диаманти. Това се постига по пѫтя на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Любовьта е пѫть за кристализиране на човѣшката душа. Мѫдростьта е пѫть за пречупване на Божествената свѣтлина. Истината е пѫть за реализиране на Божествената свѣтлина, която носи Свобода. 6 октомври 1935 г., 10 ч. с, София, Изгрѣвъ

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОИТО ЧАКАТЪ ГОСПОДА. Сега, ще прочета 11. гл. отъ Евангелието на Иоана. Днесъ ще размишлявате върху 11 стихъ отъ прочетената глава. — Това рече, и подиръ туй казва имъ: „Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но да ида да го събудя“. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато Господъ дохожда да събуди онѣзи, които спятъ. Който заспива, той умира за недѫзитѣ на живота. Кой може да събужда човѣка? — Само онзи, който се грижи за него. Когато майката и бащата събуждатъ дѣтето си, това показва, че тѣ се грижатъ за него. Слѣдователно, когато Богъ ни събужда, това показва, че Той се грижи за насъ, иска да ни вкара въ правия пѫть. Казвате за нѣкого: този човѣкъ е заспалъ, трѣбва да го събудимъ! Защо? — Защо спещиятъ човѣкъ нищо не върши. Той не проявява никаква дѣятелность. Както събуждатъ човѣка отъ физически сънъ, така трѣбва да го събудятъ и въ духовно отношение. Мнозина могатъ да събудятъ човѣка, но правилно е Богъ да го събуди. Защо? — Защото Богъ е слънцето на живота. Когато това слънце те събуди, то ще отвори очитѣ ти, да виждашъ и разбирашъ правилно свѣта, да можешъ да работишъ въ него. Когато другъ нѣкой те събуди, той ще те събуди въ тъмнина. Какво ще правишъ въ тъмнината? Събуждането при свѣтлината на деня има смисълъ; обаче, събуждането въ тъмнина нѣма никакъвъ смисълъ. Сега, ще направя една аналогия между слънцето и тритѣ Божии закони. Зазоряването въ живота прѣдставя Любовьта. Изгрѣвътъ прѣдставя Мѫдростьта, а Истината е зенитътъ, най-високата точка на слънцето, отъ която то никога не залѣзва. Носете тѣзи мисли въ ума си и чрѣзъ тѣхъ провѣрявайте своитѣ състояния. Казвамъ: всичко, каквото досега сте чули и продължавате да чувате, е Словото Божие. Който се храни съ това Слово, гладенъ не остава. Който не се храни съ него, винаги гладенъ ходи. Словото е хлѣбътъ и водата, които подържатъ живота. Въ такъвъ случай, питамъ: кой хлѣбъ е по-добъръ — прѣсниятъ, или коравиятъ, отъ нѣколко седмици приготвенъ? — Прѣсниятъ, разбира се. Коя вода е по-хубава — тази, която днесъ извира, или онази, която е извирала прѣди хиляди години? — Днешната вода е по-хубава. Кое слънце е по-важно за васъ: слънцето, което днесъ изгрѣва, или онова, което прѣди хиляди години е изгрѣвало? — Днешниятъ изгрѣвъ е най-важенъ. Значи, най-важно за хората е Словото, което Богъ днесъ имъ говори. Въ миналото Богъ е говорилъ на хората, споредъ степеньта на тѣхното развитие. И въ бѫдеще ще имъ говори, пакъ споредъ степеньта на развитието имъ. Когато дѣтето е малко, майка му говори по единъ начинъ. Като стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, тя говори по другъ начинъ. Обаче, било за дѣтето, на което майката говори, било за човѣка, на когото Богъ говори, важенъ е сегашниятъ моментъ. Казвате: едно врѣме майка ни ни говорѣше като на дѣца, езикътъ ѝ бѣше по-строгъ, по-назидателенъ. Сега ни говори като на голѣми, като на разумни хора. Обаче, между първия езикъ на майката и сегашния нѣма никакво противорѣчие. На малкото дѣте пъкъ тя говори по неговъ маниеръ, тя изкривява думитѣ, приспособява се къмъ него, за да я разбере. Ще дойде день, когато майката ще говори на дѣтето си съ съвършенъ езикъ. Този езикъ е езикътъ на изгрѣващето слънце, т. е. езикътъ на Мѫдростьта. Въ езика на Любовьта е позволено на майката да бъбли, да изкривява думитѣ, споредъ развитието на дѣтето, но въ езика на Мѫдростьта не се позволяватъ никакви изкривявания, никакви промѣни. Мѫдростьта всичко изправя. Нейниятъ езикъ е съвършенъ. Истината пъкъ оцѣнява всичко въ своята пълнота. Тъй щото, какъвъ е билъ животътъ ви въ миналото, не е важно. Оставете този животъ настрана. Какъвъ е животътъ ви сега, това е важно за васъ. За бѫдещето не мислете. Когато се изправите прѣдъ бѫдещето, то става настояще. Миналото е минало настояще, бѫдещето е бѫдеще настояще. За тѣзи два живота на настоящето не мислете; мислете само за сегашния си животъ! Казвате: кое е най-важното нѣщо за човѣка? Най-важно нѣщо за човѣка е да се храни; най-важно нѣщо за човѣка е да гледа; най-важно нѣщо за човѣка е да слуша; най-важно нѣщо за човѣка е да вкусва отъ сладостьта на Словото Божие; най-важно нѣщо за човѣка е да расте, да чисти сърцето си, да развива ума си и т. н. По-хубави нѣща за човѣка отъ тѣзи нѣма. Всички други нѣща сѫ прѣходни. Човѣкъ расте до извѣстна възрасть, слѣдъ което растенето спира. Въ това отношение, растенето на човѣка мяза на изкачването му на нѣкой планински връхъ. Той бърза да се изкачи, иска часъ по-скоро да стигне върха, вслѣдствие на което се изпотява, изморява. Щомъ се качи на върха, поогледа се наоколо, поседи малко и мисли вече за слизане. Той вижда, че не може да живѣе на върха, не познава законитѣ. И наистина, законитѣ на високитѣ мѣста сѫ съвсѣмъ различни отъ тия на низкитѣ мѣста. И тъй, изкачването нагорѣ прѣдставя младостьта; слизането надолу — старостьта. Младиятъ се качва на върха, поседи малко, но вижда, че не може да живѣе тамъ дълго врѣме, и постепенно започва да слиза надолу. Слизането надолу е остаряването на човѣка. Той вижда, че силитѣ му го напущатъ, тѣлото му се пригърбва, очитѣ и ушитѣ му отслабватъ, не му се яде, нищо вече не му е сладко и приятно. Тъй щото, докато се качваме на планината, животътъ има смисълъ. Защо? — Защото сме още въ младостьта. Започнемъ ли да слизаме, животътъ губи своя смисълъ. Защо? — Защото влизаме въ старостта. Младостьта и старостьта, т. е. качването и слизането сѫ фази на обикновения, на врѣменния животъ. Обаче, въ вѣчния животъ има постоянно качване. Въ този животъ човѣкъ може да слѣзе, само когато пожелае да помогне на нѣкого. Слѣдъ това пакъ се връща назадъ, т. е. пакъ продължава качването си нагорѣ. Както въ физическия, така и въ духовния животъ има качване и слизане. Когато човѣкъ се обезсърдчи, или когато животътъ му се обезсмисли, той е слѣзълъ отъ върха. Насърдчи ли се, той пакъ се качва на върха. Въ този смисълъ, Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ високи върхове, на които, качи ли се човѣкъ веднъжъ, тамъ трѣбва да остане. Той трѣбва да устои на законитѣ, които сѫществуватъ на тия върхове! Не устои ли, той ще остарѣе, а едноврѣменно съ това ще изгуби и силата си, и здравето си — всичко, което дотогава е ималъ. И тогава, като мине покрай него великата майка — Любовьта, ще каже: „Да ида да го събудя! „Като го събуди, тя ще го качи отново на върха. Като знаете това, не трѣбва да се обезсърдчавате. Който веднъжъ се е събудилъ, да гледа, да не заспи; който спи, да пожелае Господъ да го събуди. Който се качва на планината, той трѣбва да изучава законитѣ на планината, за да не слѣзе долу; който слиза отъ планината, да се моли на Бога да го събуди, т. е. да го тури въ пѫтя, да започне да се изкачва. Сега, онѣзи отъ васъ, които ще тръгватъ за София, ще гледатъ да се свържатъ съ Бога, ако искатъ стѫпкитѣ, както и пѫтищата имъ да бѫдатъ прави. София е емблемъ на мѫдростьта. Не трѣбва да слѣзете въ София, но да възлѣзете къмъ нея, като мѣсто на мѫдростьта. Които нѣма да заминаватъ, тѣ ще останатъ тукъ, на високитѣ мѣста. Който слиза, остарява; който се качва, той се подмладява. Искате ли да разберете смисъла на живота, вие трѣбва да направите вѫтрѣшна връзка между тритѣ върха — Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Разберете ли смисъла на живота, ще можете да живѣете и на високитѣ мѣста. Ето, толкова врѣме вече, какъ ние живѣемъ на рилскитѣ височини, благодарение на каракачанитѣ и на тѣхнитѣ коне. Тѣ ни донасятъ хлѣбъ, картофи, бобъ, масло, сирене и т. н. Щомъ има тия нѣща, и пѣсни има, и проповѣди има. Каракачанинътъ прѣдставя живота, който иде съ конетѣ си да донесе нѣщо за хората на земята. Докато животътъ ни носи нѣщо, ние ще има какво да ядемъ и пиемъ, а заедно съ това ще слушаме Богъ да ни говори. Казвамъ: каквото сте чули досега, приложете го, безъ да се спирате върху миналото. Най-важно за васъ е да имате насѫщния хлѣбъ. Хлѣбътъ е Словото. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да слуша Словото Божие! Казано е въ Господнята молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ!“ Словото е насѫщниятъ хлѣбъ за душата, отъ който тя се нуждае всѣки день. Когато душата се храни съ Словото Божие, тя става мощна, велика. Който е хранилъ душата си съ Словото, днесъ той е гражданинъ на Царството Божие. Сега и вие се приготвяте да станете граждани на това Царство. Ако се храните съ Словото Божие, вратата на това Царство ще се отвори и за васъ. За тази цѣль, вие трѣбва да бѫдете абсолютно здрави: да имате здрави крака, рѫцѣ, очи, уши, мозъкъ, сърце. Не мислете, че ако сте болни, ще ви занесатъ въ Царството Божие на носилка. Въ Царството Божие болни не приематъ. Отвори ли се веднъжъ вратата, вѫтрѣ ще влѣзатъ само ония, които сѫ здрави и могатъ да станатъ. Които сѫ болни и не могатъ да станатъ отъ леглото си, тѣ ще чакатъ, докато втори пѫть се отвори вратата на Царството Божие. Това значи: които чуятъ гласа на Господа, тѣ ще оживѣятъ; които не чуятъ гласа на Господа, тѣ ще останатъ за други врѣмена. Слѣдователно, който се е качилъ на планината, тамъ да остане, да не слиза долу. Който е слѣзълъ вече, да се моли на Бога, пакъ да се качи. За тази цѣль, не кѫсайте връзката си съ каракачанитѣ, т. е. съ живота! Нека тѣ слизатъ и се качватъ, да носятъ всичко онова, което е необходимо за подържане на живота въ планината. Желая ви днесъ да прѣкарате деня весело: да орете, да сѣете, да жънете и будни да бѫдете! Когато Господъ дойде, човѣкъ е буденъ и готовъ да възприема. Дѣто е Богъ, тамъ има и животъ, и свѣтлина, и свобода. Дѣто Богъ отсѫтствува, нищо не става. Безъ Бога животътъ е безплоденъ. При това положение, всѣки чувствува, че му липсва нѣщо сѫществено. Сега, ние почакахме малко да изгрѣе слънцето. Съ изгрѣването на слънцето, и силата на човѣка се увеличава. Затова, именно, е казано въ Писанието: „На онѣзи, които чакатъ Господа, силата имъ ще се удвои“. Това значи: Любовьта, Мѫдростьта и Истината ще дойдатъ за онѣзи, които чакатъ Господа. Това е казано прѣди двѣ хиляди години. Сега на васъ казвамъ: не е достатъчно само да чакате Господа, но да бѫдете съвършено готови — здрави, облѣчени, чисти, та като се отвори вратата на Царството Божие, веднага да влѣзете. Всѣки самъ ще влѣзе тържествено и свободно, нѣма да чака нѣкой да го бутне, или на носилка да го внесе. Бѫдете готови, защото вратата скоро ще се отвори. Както свѣтлината навсѣкѫдѣ влиза сама, свободно, безъ да я канятъ, така и вие трѣбва да влѣзете въ Царството Божие. Такъвъ е законътъ. Щомъ се отвори вратата, влѣзте и не питайте: врѣме ли е? Приематъ ли ме вѫтрѣ? Ако вратата не е отворена, ще се приготвяте и ще чакате, докато се отвори. Докато чакате, трѣбва да работите, да придобиете нужната свобода въ постѫпкитѣ си. Бѫдете като свѣтлината, ако искате да влѣзете безпрѣпятствено въ Царството Божие. Това е първото условие за влизане въ Небесното Царство. * 12. Бесѣда отъ Учителя, държана на 10 августъ, 1931 г., 5 ч. с.

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание СОКОВЕТѢ НА ЛЮБОВЬТА, МѪДРОСТЬТА И ИСТИНАТА. Сега, ще прочета 10. гл. отъ Евангелието на Иоана. Истина, истина ви казвамъ: „Който не влиза прѣзъ вратата въ кошарата на овцитѣ, но прѣлазя от другадѣ, той е крадецъ и разбойникъ“. (—1 ст.). „А който влиза прѣзъ вратата, пастиръ е на овцитѣ“. (—2 ст.). Тѣзи стихове и на врѣмето си сѫ били неразбрани, и сега сѫ неразбрани. Изобщо, всѣко нѣщо е разбрано за човѣка дотолкова, доколкото има отношение къмъ него. Запримѣръ, свѣтътъ е разбранъ за насъ дотолкова, доколкото ние имаме отношение къмъ него, и доколкото той има отношение къмъ насъ. Сега, ще ви дамъ нѣколко важни правила за живота. Първо правило: всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа соковетѣ на Любовьта, тя иде отъ Бога. И обратно: всѣка мисъль, която не носи за човѣшката душа соковетѣ на Любовьта, тя не иде отъ Бога. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което не иде отъ Бога, носи въ себе си отрова, смърть. Оттамъ, всѣки човѣкъ, който не възприема Божиитѣ мисли, непрѣменно ще дойде до смъртьта, дѣто нѣма никакъвъ прогресъ. Второ правило: всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа свѣтлината на Мѫдростьта, тя иде отъ Бога. Всѣка мисъль, която не носи свѣтлината на Мѫдростьта, тя не е отъ Бога. Тази мисъль носи тъмнина и смърть. Трето правило, всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа свободата на Истината, тя иде отъ Бога. Всѣка мисъль, която не носи тази свобода, тя не е отъ Бога. Тази мисъль носи робство, ограничение. Дѣто е робството, тамъ е смъртьта. Казвамъ: знаете ли тѣзи правила, вие ще опитвате своитѣ мисли, чувства и постѫпки, отдѣ идатъ и какво носятъ. Слѣдъ това ще провѣрявате, какви сѫ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на другитѣ хора, съ които сте въ общение. Ако вашитѣ мисли, чувства и постѫпки, както и тия на ближнитѣ ви, не отговарятъ на тритѣ правила, вие се намирате прѣдъ смъртьта. Затова е казано въ Писанието: „Истината оживява, лъжата умъртвява.“ Дойде ли нѣкой да ви говори въ името на Любовьта, провѣрете, дали мислитѣ му носятъ соковетѣ на Любовьта. Ако носятъ, приемете ги; ако не носятъ, турете ги настрана. Не се мѫчете да ги направите сладки. Можете ли да направите вгорченото, гранясалото масло сладко? Каквото и да правите съ него, вие можете само да замаскирате малко горчивия му вкусъ, но не да го прѣвърнете въ сладко. Човѣкъ съ тънъкъ вкусъ, непрѣменно ще долови горчевината на това масло. Купите ли такова масло, нищо друго не остава, освѣнъ да го изхвърлите. Колкото и да струва, не жалете паритѣ. Такова масло не е за ядене. Ако нѣкой ви обича, но чувствата му сѫ горчиво масло за васъ, трѣбва ли да приемете любовьта му? Турете настрана тази любовь, защото тя ще ви причини нѣкакво разстройство. Питамъ: ако се разболѣете отъ горчивитѣ чувства на тази любовь, какво сте придобили? Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си. Да обичашъ човѣка, чиито мисли и чувства носятъ соковетѣ на Любовьта, разбирамъ, но да обичашъ човѣка, чиито мисли и чувства носятъ ограничение, робство, не разбирамъ. Злото, умразата, лъжата, прѣстѫплението по никой начинъ не могатъ да се обичатъ. Невъзможно е човѣкъ да обича отрицателнитѣ прояви! Защо? — Защото тѣ сѫ качества, които носятъ смърть. Смъртьта не може да се обича отъ никого и при никакви условия. Колкото хората да се различаватъ, има, обаче, общи положения за всички безъ разлика. Както въ математиката има общи положения за всички врѣмена и народи, така и въ разбиранията на хората има еднакви положения за всички врѣмена, народи и хора. Запримѣръ, човѣкъ не може да смѣта, както иска. Има установени правила, дѣйствия, по които той трѣбва да се рѫководи. Можете ли да кажете, че 4+5=56? Вие можете да кажете, че е така, можете и да напишете тия числа, обаче, дойде ли да приложите тази ваша аритметика въ търговията, отъ послѣдствията ѝ ще видите, права ли е тя, или крива. Слѣдователно, както въ живота, така и въ науката, има редъ правила и закони, отъ които човѣкъ не може и не трѣбва да се отклонява. Запримѣръ, може ли човѣкъ да прѣрѣже нѣкѫдѣ кръвоноснитѣ си сѫдове и да каже, че кръвьта нѣма да изтече? Колкото и да доказва това, кръвьта ще тече на общо основание. Може ли човѣкъ да порѣже пръста си нѣкѫдѣ и да не усѣти болка? Болката показва, че въ организма на човѣка е нарушенъ нѣкакъвъ законъ. Никой нѣма право, по какъвто и да е начинъ, да нарушава законитѣ, върху които е построенъ неговиятъ организъмъ. Организъмътъ е съставенъ отъ безброй малки, живи душички, които слѣдятъ работата на своя господарь. Ако той направи нѣкаква грѣшка, отъ която да пострада цѣлиятъ организъмъ, тѣ казватъ: не е уменъ нашиятъ господарь! Не минава много врѣме, и цѣлото съдружие отъ живи клѣтки постепенно започва да се разпада. „Който не влиза прѣзъ вратата въ кошарата на овцитѣ, той е крадецъ и разбойникъ“. (—1 ст.). — Всѣка мисъль, която не носи въ себе си свѣтлината на Мѫдростьта, тя е крадецъ и разбойникъ. Всѣко чувство, което не носи въ себе си соковетѣ на Любовьта, то е крадецъ и разбойникъ. Всѣка постѫпка, която не носи въ себе си свободата на Истината, тя е крадецъ и разбойникъ. Въ това отношение, законътъ е безпощаденъ. Сега, нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога, за да живѣя добрѣ. — Такава философия не сѫществува. Човѣкъ трѣбва да знае, защо иска да служи на Бога! При това, каже ли веднъжъ, че иска да служи, той трѣбва, безъ отлагане, да пристѫпи къмъ реализиране на своето желание. Казвате на единъ гладенъ човѣкъ: почакай нѣколко деня, азъ ще ти донеса прѣсенъ, топълъ хлѣбъ да си хапнешъ. Докато се наканите да занесете хлѣбъ на този човѣкъ, той може да умре. Затова, именно, българитѣ казватъ: „Зяй, коньо, за зелена трѣва!“ Каже ли човѣкъ нѣщо, той трѣбва да го направи. Въ това седи Божественото. Богъ казва на слънцето да изгрѣе, и то изгрѣва точно на опрѣдѣленото за него врѣме. Всички желания и обѣщания, които не се изпълняватъ на опрѣдѣленото за тѣхъ врѣме, тѣ сѫ крадци и разбойници. Казвате: като умремъ, ще отидемъ на онзи свѣтъ, и тогава ще познаемъ истината. Това е заблуждение! Искате ли да намѣрите и познаете истината, търсете я, докато сте още на земята. Да мислите, че слѣдъ като отидете на онзи свѣтъ, ще намѣрите истината, то е все едно окованиятъ въ окови затворникъ, да мисли, че по този начинъ ще намѣри свободата. Или, все едно е, затворникътъ да мисли, че въ затвора може да стане светия. Ако това е вѣрно, тогава всички крадци и разбойници сѫ все светии. Човѣкъ може да стане светия, само ако Изпълнява волята Божия. Не изпълнява ли волята Божия, той е крадецъ и разбойникъ. Дѣто ходи, светията на всички свѣти, както фарътъ въ морето свѣти на всички кораби, които пристигатъ и заминаватъ отъ пристанището. Крадецътъ, разбойникътъ свѣти само на своя корабъ. Дойдатъ ли други кораби, той веднага загасва своята свѣщь, и тѣ оставатъ въ тъмнина. И забѣлѣжете, когато крадецътъ отива да обере касата на нѣкой богатъ човѣкъ, той запалва свѣщь само за себе си; обере ли касата, духва свѣщьта, взима паритѣ и излиза навънъ. Защо изгасва свѣщьта? — Защото не върши волята Божия. Който върши волята Божия, той запалва свѣщьта си, да свѣти на всички. Мисъль, която загасва свѣтлината на човѣка, тя е крадецъ и разбойникъ. Тъй щото, искате ли да вървите въ пѫтя на истината, трѣбва да дадете мѣсто на Божия Духъ у васъ, Той да ви рѫководи и упѫтва. Вънъ или вѫтрѣ у васъ, Духътъ слѣди, наблюдава всичко, каквото вършите. Речете ли да сѫдите нѣкого въ Негово име, Той наблюдава и се произнася за постѫпката ви. Мнозина мислятъ, че никой не вижда, какво правятъ. Не, будно е Божието око! Богъ слѣди всичко и се произнася чрѣзъ хората. Ако не вземете въ внимание думитѣ Му, единъ день този вашъ Баща ще ви хване за ухото и ще каже: Какво правите на земята? Затова ли ви изпратихъ? Вие дойдохте да се учите, а вършите голѣми своеволия и насилия. Казвате: има ли право Богъ да се отнася съ насъ така? Ако мислите, че Богъ нѣма право да се отнася съ васъ така, вие трѣбва да живѣете съобразно Божиитѣ закони. Не живѣете ли съгласно Неговитѣ закони, вие ще изгубите благоволението Му. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, да изгуби Божието благоволение! Съ туй заедно той изгубва и богатство, и сила, и здраве, и приятели, а най-послѣ и живота си. Напуснатъ ли го всички, и червеитѣ ще се откажатъ да ядатъ месото му. Можете ли да разчитате на човѣкъ, който е изгубилъ всичко? Ще дойде такъвъ човѣкъ да ви показва мѣстото на Бога. То е все едно, да влѣзете въ дома на този човѣкъ, който запалва прѣдъ васъ една свѣщь и започва да ви убѣждава, че тази свѣщь е слънцето. Послѣ ще кажете: видѣхъ нѣщо, което свѣтѣше, като свѣщь, но слънцето ли бѣше, или не, не зная. Какъ да разбера истината? Казвамъ: ако плодоветѣ зрѣятъ на тази свѣтлина, тя е слънчева; ако хората се топлятъ на тази свѣтлина, тя е слънчева; ако цѣлата земя се освѣтява отъ тази свѣтлина, тя е слънчева. Значи, това, което сте видѣли, че свѣти е, наистина, слънцето. Ако плодоветѣ не зрѣятъ, ако хората не се отопляватъ и ако земята не се освѣтява, тази свѣтлина, която сте видѣли, е отражение на слънчевата, но не е самото слънце. Слѣдователно, иска ли човѣкъ да бѫде свободенъ, той трѣбва да познава истината, да я различава отъ лъжата. Нѣма по-отвратително нѣщо за човѣка отъ това, да лъже въ името Божие, а слѣдъ това да се оправдава. Нѣкой казва: свѣтътъ ще се оправи самъ по себе си, нѣма защо да се безпокоимъ. Така е мислилъ единъ светия, който скоро разбралъ, че не е на правъ пѫть. Двама светии живѣли заедно въ една гора, дѣто се подвизавали духовно. Единиятъ отъ тѣхъ, като направялъ нѣкоя грѣшка, казвалъ прѣдъ другаря си: направихъ една грѣшка, но не може безъ това. И светия да съмъ, все ще сгрѣша, но нищо, грѣшката, сама по себе си, ще се оправи. Другиятъ светия не билъ съгласенъ съ този начинъ на разсѫждение, затова рѣшилъ единъ день да му докаже, че грѣшката, сама по себе си, не може да се изправи, докато човѣкъ не пожелае и не направи нѣкакво усилие отъ своя страна. За тази цѣль, единъ день той сварилъ бобъ, но съзнателно не турилъ соль въ него. Сядатъ и двамата да се хранятъ, но яденето не върви, соль нѣма въ боба. Първиятъ светия казалъ: соль нѣма! Бобъ не може да се яде безъ соль. — Нѣма нищо, това е една грѣшка, но тя, сама по себе си, ще се изправи. — Какъ така? Соль трѣбва да се тури! — Нищо, ще почакаме, сольта сама ще дойде. Едва сега първиятъ светия се убѣдилъ, че за изправянето на една погрѣшка, човѣкъ трѣбва да направи усилия, съзнателно да работи върху себе си, да изправи тази погрѣшка. Иска ли човѣкъ да свари бобъ, той самъ трѣбва да сипе вода въ гърнето; послѣ да тури боба, лука въ водата и да постави гърнето на огъня. Като заври бобътъ, ще тури соль и ще може вече да го яде. Очаква ли тия нѣща да дойдатъ сами по себе си, той ще гладува. На сѫщото основание хората сѫ на кривъ пѫть, когато очакватъ, Богъ да оправи свѣта. Казвамъ: външниятъ свѣтъ е оправенъ, но всѣки самъ трѣбва да оправи своя свѣтъ. Който самъ вари боба си, той може да оправи своя свѣтъ. Обаче, който очаква на другитѣ, тѣ да сварятъ бобъ, а той на готово да яде, неговиятъ свѣтъ ще остане неоправенъ. Законъ е: всѣки самъ ще си вари бобътъ. Ако отидете при единъ светия, той нѣма да ви даде отъ своя бобъ. Какво ще правите тогава? Светиитѣ иматъ правило, като варятъ бобъ, напримѣръ, ще сготвятъ само толкова, колкото души сѫ. Ако нѣкой отъ тѣхъ пожелае да ви гости, трѣбва да даде всичкия бобъ на васъ, а той да гладува; ако не желае да ви гости, тогава той ще яде, а вие ще гледате. Ще кажете: какъвъ светия е този? Азъ го гледамъ, а той яде, не иска да знае. Ако пъкъ светията даде на васъ боба си, тогава той ще каже: не е добъръ този човѣкъ! Въ случая, бобътъ се взима като символъ на живота. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобилно“. Слѣдователно, човѣкъ може да пожертвува живота си за нѣкого, но по свобода, а не чрѣзъ насилие. Тъй щото, никой нѣма право насила да застави светията да му даде отъ своя бобъ. Ако той самъ пожелае да даде отъ любовь, това е другъ въпросъ. Когато светията не иска да даде отъ своя бобъ, той ще ви заведе въ градината си и ще каже: ето, вземете отъ които плодове искате! Въ градината ми има и неваренъ бобъ; вземете си, колкото искате. Варениятъ бобъ прѣдставя прѣработена мисъль, която се дава само на достойния, защото той може да я възприеме и приложи. Който не е готовъ за тази мисъль, той самъ ще си свари бобъ, т. е. самъ ще прѣработи тази мисъль. Бобътъ е голѣмъ егоистъ. Българитѣ обичатъ боба, и затова го ядатъ. Който яде бобъ, той ще научи закона на щедростьта. За да даде бобътъ нѣщо отъ себе си, вие трѣбва да го прѣкарате прѣзъ редъ страдания: да го печете, варите, мачкате, докато стане по-мекъ, по-добъръ. Сѫщото се отнася и за човѣка. Когато човѣкъ страда, той става по-мекъ, по-добъръ, прилича на варенъ бобъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога. Питамъ: по какъвъ начинъ ще служишъ на Бога — чрѣзъ страдания, или доброволно, по любовь? Много дѣца не слушатъ родителитѣ си, но тѣ взиматъ тоягата и ги намагнетизиратъ. Слѣдъ това тия дѣца ставатъ послушни: каквото родителитѣ ги накаратъ, тѣ всичко вършатъ — за вода ходятъ, на фурня ходятъ, въ кѫщи метатъ, чистятъ. По-добрѣ, обаче, тия дѣца да слушатъ родителитѣ си безъ намагнетизирване. Слѣдователно, по-добрѣ е човѣкъ да служи на Бога отъ любовь, доброволно, а не чрѣзъ страдания. И тъй, добро нѣщо сѫ страданията, но тѣ не сѫ единствениятъ факторъ за оправянето на свѣта. Страданията сѫ нѣщо подобно на строгата рѣчь. Обаче, строгата рѣчь, строгитѣ думи не могатъ да оправятъ свѣта. Само Божественитѣ думи сѫ въ сила да оправятъ свѣта. Всѣка Божествена дума е узрѣлъ плодъ, който всѣки самъ може да откѫсне отъ градината на Бога. Съ Божествени плодове трѣбва да се храни човѣкъ! Нѣкой казва: азъ мога да се храня съ всѣкаква храна. Казвамъ: хранете се съ каквото искате, но не и съ варенъ бобъ. Бобътъ прѣдставя човѣшкитѣ обѣщания и мечти, за които се искатъ много усилия, докато се постигнатъ. Можете ли да варите бобъ на слънцето? — Не можете. Слѣдъ като бобътъ е зрѣлъ дълго врѣме на слънцето, той пакъ не е разбралъ законитѣ на свѣтлината. Защо? — Защото по никой начинъ не можете да го ядете суровъ. Докато е младъ, все още може да сѫ яде, но щомъ остарѣе, не може. Той казва: докато съмъ младъ, можешъ да ме опитвашъ въ естествения ми видъ, но остарѣя ли, не можешъ. Щомъ остарѣя, дълго врѣме трѣбва да ме варишъ, за да можешъ да ме ядешъ. Сѫщо така и нѣкои хора, докато сѫ млади и богати, все могатъ да дадатъ нѣщо; остарѣятъ ли, осиромашеятъ ли, тѣ нищо не даватъ. Когато човѣкъ изгуби знанието си, той е старъ бобъ; когато човѣкъ се отклони отъ правия пѫть на живота, той е старъ бобъ. Сърцето на такъвъ човѣкъ се втвърдява. Той става упоритъ, своенравенъ, всичко наоколо му се вижда криво. Той остарява и разбира, че причината на неговото състояние се дължи на обстоятелството, че той се е хранилъ съ мисли, които не носятъ соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината. Слѣдователно, иска ли да излѣзе отъ това състояние, той трѣбва да се върне назадъ, и да започне да се храни съ мисли, които носятъ соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината. Въ това седи спасението на човѣка. Има ли тия нѣща въ себе си, той ще бѫде отъ всички обичанъ и уважаванъ. Ние търсимъ правия животъ, а той иде отъ Бога. Ние търсимъ истинското знание, което иде отъ Бога. Ние търсимъ свободата, която сѫщо иде отъ Бога. Трѣбва ли да търсимъ живота, свѣтлината и свободата, дѣто ги нѣма? Казвамъ: искате ли да бѫдете силни и да постигнете всичко, което желаете, дръжте въ ума си тритѣ правила — мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви да вървятъ по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. И тогава, ако се натъкнете на нѣкакво противорѣчие, кажете: по-добрѣ да угодя на Бога, отколкото на хората. Христосъ казва: „Както ме познава Отецъ, и азъ познавамъ Отца“. (—15ст.). „Затова Отецъ ме люби, защото азъ полагамъ душата си, за да я взема пакъ“. (—17ст.). „Имамъ власть да я положа, имамъ власть пакъ да я взема.“ (—18ст.). — Въ това седи силата на Христа. По този начинъ Той даде примѣръ на цѣлото човѣчество. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Когато вашата мисъль носи свободата на Истината. Любовьта ще внесе животъ въ васъ. Кога? Когато вашата мисъль носи соковетѣ на Любовьта. И най-послѣ, вие ще придобиете знанието. Кога? Когато вашата мисъль носи свѣтлината на Мѫдростьта. Ако не живѣете споредъ тѣзи правила, и слѣдъ хиляди години вие ще си останете такива, каквито сте сега. Безъ тѣзи правила, каквото и да правите, вие ще мязате на кюнецъ, прѣзъ който водата ще влиза и излиза навънъ, безъ да остави нѣщо. Ще кажете: колко вода е прѣминала прѣзъ менъ! Колко парѝ сѫ минали прѣзъ рѫцѣтѣ ми! Питамъ: отъ всичко това, остана ли нѣщо у васъ? — Нищо не остана. Единъ день магарето се похвалило: азъ прѣнесохъ много икони на Христа. Да, но това магаре светия не стана, а пакъ магаре си остана. Едно е важно за човѣка: да има страхъ и благоговение къмъ Бога. Съврѣменнитѣ хора се страхуватъ едни отъ други: синътъ се страхува отъ баща си. Когато синътъ стане по-силенъ отъ баща си, тогава пъкъ бащата се страхува отъ сина. Дъщерята трепери отъ майка си, но понѣкога майката трепери отъ дъщеря си. Казвамъ: докато хората се страхуватъ единъ отъ другъ, тѣ не вървятъ въ правия пѫть. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата на овцитѣ.“ „Азъ съмъ добриятъ пастиръ.“ Това значи: Христосъ е пѫтьтъ, по който иде Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Който върви по този пѫть, той е едно съ Бога, и Богъ е едно съ него. Сега, които разбиратъ и прилагатъ Словото, тѣ ще оживѣятъ, ще възкръснатъ. Които не разбиратъ, тѣ ще разбератъ за въ бѫдеще, при второто пришествие. Едни ще възкръснатъ въ осѫждение, а други — въ животъ. Които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще възкръснатъ. Когато Иосифъ билъ въ затвора, съ него заедно били затворени хлѣбарьтъ и виночерпецътъ на царя. Тѣ сънували нѣкакви сънища и помолили Иосифа да ги изтълкува. Хлѣбарьтъ сънувалъ, че носилъ на главата си три бѣли кошници. Въ горната кошница имало отъ всичкитѣ фараонови ястия, направа хлѣбарска. Дошли птици и ги изяли отъ кошницата. Иосифъ му казалъ, че слѣдъ три деня царьтъ ще го осѫди на обѣсване, и тѣлото му ще бѫде разкѫсано отъ птицитѣ небесни. Виночерпецътъ сънувалъ лоза прѣдъ себе си. На лозата имало три прѫчки, които се разцъвтѣвали, а гроздето на тѣхъ узрѣвало. Чашата на Фараона била въ рѫката му, и той я подалъ на Фараона. Иосифъ му казалъ, че слѣдъ три деня той ще бѫде помилванъ отъ царя, който ще го постави на сѫщата служба, която по-рано заемалъ. Тъй щото, все ще дойде нѣкой да ви извади отъ затвора, но важно е, каква ще бѫде сѫдбата ви — като тази на хлѣбаря, или на виночерпеца. Азъ искамъ, като ви извадятъ отъ затвора, да имате участьта на виночерпеца, а не тази на хлѣбаря. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Който има уши да слуша и да разбира, той ще върви въ пѫтя на Христа. Днешниятъ день азъ наричамъ день за реализиране на вашата свобода. Той е първиятъ день, въ който вие взимате нови книги и започвате да живѣете по новъ начинъ. Каквито мисли дойдатъ въ ума ви, всички да изтичатъ отъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Живѣете ли по този начинъ, вие ще мязате на онази английска кантора, която въ продължение на десеть години имала само загуби; като промѣнила начина на своитѣ операции, въ една година имала толкова голѣми печалби, че покрила всичкитѣ си загуби. Щомъ ликвидирате съ стария животъ, вие ще ликвидирате и съ кризата, която ви спъва. Защо съврѣменнитѣ банки фалирватъ? Защо търпятъ такава голѣма икономическа и финансова криза? — Защото всичкитѣ имъ операции сѫ поставени на вѫтрѣшна лъжа и измама. Лъжата и измамата сѫ стариятъ животъ, съ който трѣбва вече да се ликвидира! Щомъ се ликвидира съ стария животъ, ще дойде новиятъ животъ, съ нови системи и наредби, които почиватъ върху законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. И тъй, основната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви, е мисъльта за тритѣ правила. Живѣете ли споредъ тѣхъ, вие ще чуете гласа на Бога. Богъ говори само тамъ, дѣто сѫ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Когато Богъ говори, всички трѣбва да мълчатъ. Ако не мълчатъ, ще има страдания. Мълчатъ ли, ще има радость и веселие. Който не мълчи, страданията се качватъ на гърба му, както дѣцата се качватъ на нѣкой конь. И той, ще не ще, носи. Сѫщото става и съ крушата. Когато нѣкоя круша роди плодове, хората се натрупватъ около нея, обиратъ плодоветѣ ѝ, изпочупватъ клонищата ѝ и слѣдъ това казватъ: хайде, до година пакъ ще дойдемъ да те оберемъ! Ако и вие бѫдете круши, които хората обиратъ, нищо нѣма да спечелите. Обаче, както виждамъ, никой човѣкъ не иска да страда. Въпрѣки това, всички страдатъ, защото искатъ хората да ги разбиратъ и обичатъ. Докато очакватъ разбиране и любовь отъ хората, всѣкога ще страдатъ. Всички иматъ такива опитности и знаятъ, че истината не е въ тази философия на живота. Слѣдователно, искате ли да бѫдете разбрани и обичани, вие трѣбва първо Бога да обичате. Казвате: какъ да познаемъ, дѣ е Богъ? Питамъ: тази сутринь, запримѣръ, трѣбваше ли азъ да ви доказвамъ, че това, което виждате, е слънцето? Щомъ видите, че слънцето изгрѣва, не очаквайте друго слънце. Това е слънцето, на което всички плодове зрѣятъ. Това слънце всички познаватъ, но щомъ стане въпросъ за Бога, казватъ: какъ ще познаемъ Бога? Щомъ Богъ изгрѣе въ душата на човѣка, всички облаци, болести, страдания и противорѣчия изчезватъ. Тогава настава миръ и радость въ душата на човѣка, каквито той никога не си е прѣдставялъ. Значи, всички страдания, противорѣчия въ живота на човѣка се дължатъ на това, че той е далечъ отъ Бога, далечъ отъ Божията свѣтлина. Който не се грѣе на тази свѣтлина, той живѣе въ влажна, тъмна кѫща, вслѣдствие на което и той, и жена му, и дѣцата му постоянно боледуватъ. Какъ нѣма да боледуватъ? Нека Божествената свѣтлина влѣзе въ тази кѫща, да видите, какво ще стане съ болеститѣ. Дѣто е Божията Любовь и свѣтлина, никаква лоша мисъль не прониква въ ума на човѣка. Не влѣзе ли Божията Любовь и свѣтлина въ нѣкой домъ, тамъ постоянно ще има страдания и противорѣчия. Казвамъ: понеже искате да възкръснете, да намѣрите Бога, трѣбва да живѣете споредъ тритѣ правила. Иначе, въ която църква и да отидете, навсѣкѫдѣ ще ви кажатъ: елате при насъ! Тукъ ще намѣрите Бога. Питамъ: ако нѣкой се роди отъ майка заекъ, какво щастие ще му донесе тази майка? Тя постоянно ще му казва: синко, краката ти трѣбва да бѫдатъ дълги, та щомъ шукне нѣщо въ гората, ти веднага да бѣгашъ. Ако нѣкой е роденъ отъ майка свиня, тя ще го научи да рови, да търси богатства въ земята. Ако човѣкъ мине прѣзъ всички животински форми, той все ще придобие нѣкакво знание, но свобода нѣма да има. Кой заекъ, коя свиня, коя птица и кой човѣкъ сѫ свободни? Коя жена, или кой мѫжъ сѫ свободни? Кой учитель, кой царь, или кой свещеникъ сѫ свободни? Никой човѣкъ не е свободенъ, а при това, казва: елате при менъ, азъ ще ви кажа истината! Всички хора умиратъ, а при това, говорятъ за свобода. Истински свободенъ генералъ, запримѣръ, е онзи, покрай шинела на когото минаватъ безброй куршуми и шрапнели, но нито единъ не го засѣга. Той минава спокойно покрай тѣхъ, пѣе си нѣкаква пѣсень, отъ нищо не се смущава. Има такива генерали по свѣта. Казано е въ Писанието, че слѣдъ като Христосъ говори на юдеитѣ, тѣ искаха да Го хванатъ и убиятъ съ камъни. Христосъ избѣга отъ рѫцѣтѣ имъ и отиде отвѫдъ Иорданъ, т. е. Христосъ духна свѣщьта, и тѣ останаха на тъмно. Най-послѣ тѣ Го разпнаха, но на третия день Христосъ възкръсна. Силата на Христа се прояви въ възкресението. Който иде отъ Бога, и въ гробъ да го турятъ, въ края на краищата, той пакъ ще излѣзе навънъ, ще възкръсне. Възкресението — това е великата цѣль, къмъ която всѣки човѣкъ се стреми. Сега, желая на всички, всѣка ваша мисъль да носи за душата ви соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината! Въ това седи истинскиятъ животъ. * 11. Бесѣда отъ Учителя, държана на 9 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАПЕЧАТАЛЪ Е. Днесъ ще размишлявате върху 33 ст., 3. гл. отъ Евангелието на Иоана: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ.“ Мнозина искатъ да имъ се говори Истината. Истината може да се говори само на онзи, сърцето на когото трепти отъ любовь. Истината може да се говори само на онзи, умътъ на когото е пъленъ съ свѣтлина. Когато въ сърцето на човѣка нѣма любовь и когато въ ума му нѣма свѣтлина, той не може да разбере Истината. Когато сърцето на човѣка е раздвоено, и когато умътъ му е помраченъ, той не може да разбере Истината. Казвате: въ какво се заключава раздвояването? Прѣдставете си, че вие се влюбвате въ единъ отъ пръститѣ на вашия приятель, и като отивате при него, все съ пръста му се занимавате. Казвате: не мога да не пипна пръста на своя приятель. Питамъ: какво печелите, ако постоянно носите въ ума си мисъльта за пръста на вашия приятель? Каква идея има въ този пръстъ? Прѣди всичко, той е една малка часть отъ вашия приятель. Пръстътъ на приятеля ви е пръстъ на Бога. Слѣдователно, когато майка се влюби въ дѣтето си, тя се е влюбила въ пръста на Бога. Когато нѣкой се влюби въ приятеля си, той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Когато господарь се влюби въ слугата си, той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Когато слуга се влюби въ господаря си, и той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Въ когото и да се влюби човѣкъ, той изпада въ смѣшно положение. Нѣкой казва, че като се влюбилъ, сърцето му се запалило и горѣло. Какво става слѣдъ това? Като погори малко сърцето му, то става на пепель. Каква е тази любовь, която прѣвръща сърцето на човѣка на пепель? Любовь, която прѣвръща сърцето на човѣка на пепель, не е истинска любовь. Тази пепель може да се употрѣби само като лѣкарство въ нѣкои случаи, но нищо повече не може да даде на човѣка. Слѣдователно, искате ли да любите Бога, не трѣбва да се влюбвате само въ Неговия пръстъ. Пръстътъ на Бога всѣки може да хване, вслѣдствие на което ще се яви споръ между хората. Вие трѣбва да се влюбите въ вѣчното, въ безграничното начало на Бога, т. е. въ Неговия Духъ. Който се влюби въ пръста на човѣка, той може да задигне този пръстъ. Момъкъ се влюбва въ мома и я задига. Мома се влюбва въ момъкъ и го задига. Пръстътъ, въ който се влюбватъ хората, е символъ, който трѣбва да се разрѣши. Нѣкой казва: еди-кой си ме люби. — Отдѣ знаете? Днесъ ви люби, утрѣ ви изневѣрява. Любовь, която се явява и изчезва, тя не е истинска. Любовь, въ която жабитѣ крѣкатъ, и тя не е истинска. Тя е благо. Ако пиете отъ водата на нѣкое блато, въ което жабитѣ оставатъ нечистотиитѣ си, отъ васъ човѣкъ не може да стане. Ако нѣкой изучава една религия, въ която жабитѣ крѣкатъ, мислите ли, че той ще се добере до истината? Ако нѣкой човѣкъ отива да проповѣдва истината, каква истина ще проповѣдва той, ако първо дойде при васъ, да иска хлѣбъ, да се нахрани? Този проповѣдникъ не е изпратенъ отъ Бога. И Христосъ проповѣдваше Истината, но Той отъ никого не поиска хлѣбъ. Напротивъ, съ петь хлѣба и двѣ риби Той нахрани нѣколко хиляденъ народъ, слѣдъ което останаха още нѣколко коша укрухи. Казвамъ: при любовьта хората се натъкватъ на редъ заблуждения, отъ които трѣбва да се освободятъ. Запримѣръ, има ли право първиятъ пръстъ на рѫката да завлада всички останали пръсти и да имъ заповѣдва като господарь? — Нѣма право, разбира се. Петьтѣ пръста трѣбва винаги да бѫдатъ заедно, и когато господарьтъ имъ заповѣда да свършатъ една работа, тѣ трѣбва едноврѣменно да я изпълнятъ: ще се свиятъ, ще посегнатъ къмъ даденъ прѣдметъ, ще го хванатъ и прѣмѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Чрѣзъ многократното изпълнение на този процесъ, тѣ свършватъ работата, опрѣдѣлена отъ господаря имъ. Ако само единиятъ пръстъ иска да свърши работата, а другитѣ не взиматъ участие, той самъ нищо не може да постигне. Ако човѣкъ, като единия пръстъ на рѫката, мисли, че всичко може самъ да свърши, че като него нѣма другъ въ свѣта, той е на кривъ пѫть. Хиляди хора още могатъ да мислятъ за себе си сѫщото, но всички сѫ далечъ отъ истината. Двама души се борятъ. Единиятъ събаря другия на земята и казва: ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ по-силенъ отъ тебъ, ти не можешъ да се боришъ съ менъ! Дохожда трети, той събаря и двамата, като казва: вие трѣбва да знаете, кой съмъ азъ и съ кого имате работа! Дохожда четвърти, гой събаря и тримата. Най-послѣ, дохожда господарьтъ, който събаря всички и казва: скоро долу! Тѣзи герои сѫ пръститѣ на рѫцѣтѣ, които щръкватъ нагорѣ, и всѣки мисли за себе си, че е нѣщо особено, но когато дойде господарьтъ имъ, той казва: всички долу! Пръститѣ, единъ слѣдъ другъ, отиватъ на мѣстото си. Нека този примѣръ ви послужи като тема за размишление. Сега, всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Питамъ: ако тѣ служатъ на своитѣ страсти, могатъ ли да бѫдатъ свободни? Запримѣръ, нѣкой човѣкъ прѣкарва цѣлъ день по кръчмитѣ, а иска да бѫде свободенъ. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Той е робъ на своята страсть. Ако хората служатъ изключително на себе си и на своитѣ ближни, могатъ ли да бѫдатъ свободни? Какво печели слугата, който цѣлъ день работи на нивата на господаря си? Той цѣлъ день дига и слага мотиката, изморява се, изпотява се, и вечерьта се връща дома си изтощенъ, съсипанъ, за нищо вече негоденъ. Господарьтъ печели много, а слугата — малко. Не е ли робство положението на този слуга? Съ това азъ не възставамъ противъ работата, но тя трѣбва да бѫде умѣрена. Когато бащата изпраща синоветѣ си на нивата, трѣбва ли единъ да работи, а другитѣ да почиватъ на негова смѣтка? Всички синове трѣбва да работятъ задружно — всѣки споредъ силитѣ си. Прѣди грѣхопадането хората не сѫ работили на нивитѣ. Тогава житото е расло само, и то е дохождало при човѣка, а не човѣкъ при него. Сѫщо така крушитѣ, ябълкитѣ, всички плодове сѫ расли сами и сѫ отивали направо при човѣка. Човѣкъ е ималъ грижата само да остави кошницата подъ дървото, и плодоветѣ сами влизали вѫтрѣ. Сега, ако продължавамъ още да говоря по този въпросъ, ще кажете, че това сѫ приказки отъ „Хиляда и една нощь“. Днесъ, това сѫ приказки, наистина, но прѣди грѣхопадането тия нѣща сѫ били факти. Казвате: какво нѣщо е животътъ? Защо ни е толкова милъ? Прѣдставете си единъ младъ човѣкъ, който иска да живѣе, обаче, лѣга тежко боленъ отъ нѣкаква болесть. Иска да се обърне на една или друга страна въ леглото си, не може, все на гърба си лежи; иска да подигне малко крака си, не може; да отвори очитѣ си, пакъ не може. Той започва да плаче и казва: нищо не може да излѣзе отъ менъ! Ще се мре — нищо повече! Защо плаче този младъ човѣкъ? Той иска да работи, чувствува, че не е завършилъ работата си. Какъ може да му се помогне? Кой ще го дигне отъ леглото? Трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ при него, да го убѣди, че той може да стане отъ леглото си, може да отвори очитѣ си и да си хапне нѣщо. Направи ли това, той започва да се движи, да ходи изъ стаята, да яде по малко, и скръбьта му се прѣвръща на радость. Той се убѣждава, че Богъ не го е турилъ на леглото, да лежи съ мѣсеци на гърба си, но го е изпратилъ въ свѣта да работи, да разрѣши нѣкоя задача. Слѣдователно, животътъ на човѣка е милъ, защото той съзнава въ себе си, че не е завършилъ работата си, а трѣбва да замине за онзи свѣтъ неподготвенъ. Нѣкой казва: азъ спя като конь. Какво иска да каже съ това? Той иска да каже, че е много буденъ. Това значи: както коньтъ е буденъ, когато види господаря си, така и той е всѣкога буденъ. Казвамъ: въ истинския животъ нѣма спане. Който спи, той не е въ истинския животъ. Коньтъ спи правъ, но при първото явяване на господаря си, той е буденъ. Човѣкъ пъкъ повече спи. Като легне, той се омотае добрѣ въ юргана си, и като дойде господарьтъ му, не може да се събуди, не може веднага да се развие. Цѣла нощь той се обръща ту на една, ту на друга страна, поглежда вънъ, дали се е съмнало; отново се завива да спи, докато най-послѣ се съмне добрѣ и казва: нѣма какво, трѣбва да се става! Този е неестественъ сънъ. Така правятъ мнозина отъ васъ: лѣгатъ, ставатъ, пакъ заспиватъ, гледатъ, дали се е зазорило и казватъ: какъ не се нареди да ставаме по-късно, слѣдъ като изгрѣе слънцето? Обаче, по едно врѣме се стреснатъ и казватъ: я да станемъ! Ако продължаваме да спимъ, може-би, да ни се случи нѣщо лошо. Такива хора сѫ ранобудни само отъ страхъ. Това сѫ човѣшки работи. Истинско зазоряване въ живота е моментътъ, когато човѣкъ се изправи на краката си и почувствува, че е въ връзка съ всички хора по лицето на земята. Истинско зазоряване е моментътъ, когато човѣкъ мисли, чувствува и дѣйствува свободно. Тогава той може да разбира и разглежда смисъла на всичко, което Богъ е създалъ. Ако въ живота на човѣка не дойде истинското зазоряване, той ще живѣе единъ прѣривенъ, прѣкѫснатъ животъ, отдѣленъ отъ всички живи сѫщества. Смисълътъ на живота, обаче, седи въ непрѣривностьта, да вижда човѣкъ връзката между всички явления. И тъй, прѣди всичко, човѣкъ трѣбва да служи на Бога. Казано е въ Писанието: „Не бивайте раби на человѣцитѣ!“ Хората изпадатъ много лесно въ робство. Срещнатъ ли нѣкой човѣкъ, който знае малко повече отъ тѣхъ, тѣ казватъ: този е голѣмъ авторитетъ. — Никакъвъ авторитетъ не е той. Единъ авторитетъ има въ свѣта! Този авторитетъ е Богъ. Нѣкой казва: кой човѣкъ може да се нарече братъ? Братъ е само онзи, който, въ любовьта си къмъ тебе, те остава абсолютно свободенъ. Ограничава ли те, той не е никакъвъ братъ. Казано е въ стиха: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ.“ Слѣдователно, само онзи може да ви даде свобода, който е запечаталъ въ себе си, че Богъ е истиненъ. И тогава, ако Богъ е освободилъ нѣкого, братътъ нѣма право да го заробва. Кой е далъ право на господаря да заробва слугата си и на слугата да заробва господаря си? Казвате, че Богъ е наредилъ нѣщата така, че Той опрѣдѣлилъ отношенията между хората. Това е лъжа. Ще излѣзе, че Богъ създалъ едни хора господари, други — роби; едни създалъ здрави, други — болни; едни създалъ да живѣятъ въ радость и щастие, а други — да бѫдатъ изнасилвани. Това не е никакво вѣрую! Та когато казвате, че Богъ е създалъ свѣта съ всички ограничения, противорѣчия, болести, насилия и редъ още отрицателни прояви, това е заблуждение. Богъ е свободенъ, и вие можете да бѫдете свободни, като Него. Синътъ запитва баща си: какъ мога да бѫда свободенъ? — Като постѫпвашъ като мене. Дъщерята запитва майка си: какъ мога да бѫда свободна? — Като постѫпвашъ като мене. Значи, ако синътъ и дъщерята правятъ това, което майката и бащата правятъ, тѣ ще бѫдатъ свободни. Пиленцето, което върви слѣдъ майка си, цѣлъ день рови, търси храна. Нѣкой казва: какво да правя? — Вижъ, какво правятъ пиленцата. — Това е кокоша работа. — Вѣрно, че е кокоша работа, но малкото пиленце знае, какво да прави. То върви слѣдъ майка си, и щомъ тя клъвне, и то клъвне. Човѣкъ, обаче, не знае, какво да прави. Казвате: ние не искаме да бѫдемъ като кокошкитѣ. Вие не трѣбва да бѫдете като кокошкитѣ, но както тѣ слушатъ майка си, така и вие трѣбва да слушате своята велика майка — Любовьта. Идете и вие при тази ваша майка, както пиленцето отива при своята. — Какъ да намѣримъ Бога? — Ако пиленцето намира майка си, влиза подъ крилцата ѝ и придобива знание, защо човѣкъ не може да намѣри своята майка, да се скрие подъ крилцата ѝ и да придобие знание? Човѣкъ намира нѣкой Петко, или нѣкой Драганъ, скрие се подъ крилата му и седи тамъ, нищо не научава. Блато е това мѣсто, тамъ само жаби крѣкатъ; въ него не можете да намѣрите Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ. Азъ съмъ живиятъ изворъ“. Ядете ли отъ този хлѣбъ, вие никога нѣма да огладнѣете, но знание ще получите. Пиете ли отъ този изворъ, вие никога нѣма да ожаднѣете, но знание ще получите. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че Богъ е вложилъ Истината въ него. Истината се заключава въ това, да съзнава човѣкъ, че Богъ живѣе въ него, и той живѣе въ Бога. Ако човѣкъ не съзнава това, той ще живѣе въ Петко, въ Драгана, въ Стояна и ще очаква само на хората. Идете при мишкитѣ и научете единъ урокъ отъ тѣхъ! Тѣ седатъ ли въ празни хамбари? Влѣзатъ ли въ нѣкой празенъ хамбаръ, тѣ веднага излизатъ навънъ. Обаче, пъленъ ли е хамбарътъ съ жито, тѣ влизатъ въ него и цѣлъ день и цѣла нощь църкатъ, вършатъ работа. Щомъ се изпразни хамбарътъ, тѣ го напущатъ и казватъ: тукъ не се живѣе вече! Чудно е, какъ хората живѣятъ въ празни хамбари! Мишката не остава въ празенъ хамбаръ, а човѣкъ седи вѫтрѣ, не излиза отъ хамбара. Казвамъ: живѣйте въ пълни хамбари, дѣто има жито, дѣто има, какво да се яде и пие Тамъ е смисълътъ на живота! Другояче казано: животътъ е тамъ, дѣто Богъ е поставилъ човѣка. Животътъ е въ Божията Любовь, въ благата, които Той дава. Животътъ е въ Божията Мѫдрость и свѣтлина. Животътъ е въ Божията Истина и свобода. Първата работа, която прѣдстои на човѣка, е да се освободи отъ всички отрицателни чърти на своя характеръ. Въ това седи неговото самовъзпитание. Запримѣръ, ако писарьтъ или цигуларьтъ не движатъ пръститѣ на рѫцѣтѣ си свободно тѣ нищо не могатъ да направятъ. Какъ ще може писарьтъ да пише, ако не движи пръститѣ си бързо? Какъ ще може цигуларьтъ да свири, ако не движи пръститѣ си бързо? Какво можете да направите безъ пръсти? Нѣкой казва: азъ не мога да живѣя безъ пръста на Бога. Ако не го видя, нищо не мога да направя. Добрѣ, може да ти се даде възможность цѣлъ день да гледашъ пръста на Бога, но прѣзъ това врѣме да не хапнешъ хапка хлѣбъ и да не глътнешъ капка вода. — А, това не може. — Значи, не е всичко въ пръста. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ. Който ме яде, той никога не огладнява.“ Живиятъ хлѣбъ е живиятъ въздухъ, който човѣкъ приема въ себе си. Първиятъ пръстъ на Бога, показалецътъ, прѣдставя Божия законъ. Когато Богъ дигне този пръстъ нагорѣ, съ това Той казва на човѣка: Ти трѣбва да се подчинишъ на моя законъ! Законътъ не търси любовь, но изпълнение. Питамъ: може ли човѣкъ да се влюби въ закона? Това значи: може ли човѣкъ да се влюби въ една тояга? Човѣкъ трѣбва да седи най-малко четири-петь метра далечъ отъ закона, да не го засегне. Най-малкото нарушение на закона води нарушение и на приятелскитѣ отношения съ него. Необходимо е да се спазва Божия Законъ, за да дойде Любовьта. Любовьта не търпи никакви погрѣшки Тя се проявява само въ съвършенитѣ. Богъ проявява Любовьта, защото е съвършенъ. На сѫщото основание, който иска да прояви Божията Любовь, той трѣбва да бѫде съвършенъ. Съ други думи казано: когато човѣкъ иска да прояви Божията Любовь, Богъ трѣбва да живѣе въ него, и той трѣбва да живѣе въ Бога. Това сѫ двѣ важни условия за изявление на Любовьта. За да обичашъ нѣкого, ти трѣбва да проникнешъ въ него, и той трѣбва да проникне въ тебе. Запримѣръ, свѣтлината ни обича, понеже прониква въ насъ. Хлѣбътъ ни обича, понеже прониква въ насъ Изобщо, всѣко нѣщо, което прониква въ насъ, то ни обича. Пада единъ камъкъ върху насъ и ни смазва. Този камъкъ обича ли ни? Камъкътъ не прониква въ насъ, и затова не може да ни обича. Всѣко нѣщо, което прониква въ човѣка и внася животъ въ него, то го обича; не прониква ли въ него, не внася ли животъ, то не може да го обича. И обратното е вѣрно. Всѣко нѣщо, въ което човѣкъ прониква и внася животъ, той го обича. Не прониква ли въ нѣщо, не внася ли животъ въ него, той не го обича. Богъ прониква въ насъ, защото ни обича. Когато нѣкой е тѫженъ, обрѣмененъ, Богъ прониква въ него и му казва: Не се обезсърдчавай, всичко ще се оправи! Нѣкой взелъ пръста на Бога и мисли, че само той има право на него. Никой не може да задържи Божия пръстъ само за себе си. Защо? — Защото този пръстъ е чучуръ на великия изворъ на живота, отъ който непрѣкѫснато тече вода. Слѣдователно, всѣки има право да вземе часть отъ тази вода. Водата на този изворъ прѣдставя великия животъ на Бога, т. е. великитѣ Божии закони. Когато казвамъ, че Богъ прониква въ насъ, подразбирамъ Божия Духъ. Значи, Божиятъ Духъ прониква въ насъ, и затова ни обича. Христосъ казва: „Който люби баща си и майка си повече отъ мене, не е достоенъ за моята любовь.“ Какво означава този стихъ? Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си, не мога безъ него. Питамъ: ако ти искашъ да влѣзешъ въ Царството Божие, трѣбва ли да вземешъ съ себе си своя възлюбенъ? — Азъ не мога безъ него. — Какво ще правишъ, ако твоятъ възлюбенъ не може да влѣзе заедно съ тебе въ Царството Божие? — Защо не може да дойде и той съ мене? — Защото всѣки самъ влиза въ Царството Божие. Обаче, всѣки трѣбва да се стреми къмъ Царството Божие, понеже тамъ е истинскиятъ животъ. Обикновениятъ животъ пъкъ е животъ на житното зърно. Свѣтлината и влагата, които влизатъ и излизатъ отъ посаденото въ земята житно зърно, прѣдставятъ Царството Божие за него. По сѫщия начинъ всички, които ни обичатъ и които ние обичаме, трѣбва да влизаме и излизаме отъ Царството Божие. Тамъ всички трѣбва да сме въ единение, въ единство. Нѣкои ще кажатъ: ние не мислимъ така, ние имаме друго мнѣние по този въпросъ. — Много естествено е, че мнѣнията ни ще се различаватъ. Ако двама художника нарисуватъ една и сѫща картина, картинитѣ имъ непрѣменно ще се различаватъ. Запримѣръ, единиятъ ще тури по-тъмни, другиятъ — по-свѣтли краски. Послѣ, сѣнкитѣ въ картината на единия художникъ ще се различаватъ отъ тия на другия. Чия картина ще бѫде по-близо до дѣйствителностьта? Прѣди всичко, никой художникъ не може да нарисува образа на нѣкой човѣкъ. Защо? — Той не може да прѣдстави чъртитѣ му такива, каквито сѫ въ дѣйствителность. По никой начинъ той не може да нарисува човѣка като живъ. Който е майсторъ, нека духне този портретъ, да оживи човѣка, когото е нарисувалъ. Добриятъ художникъ може да направи слѣдното: върху портрета на нѣкой човѣкъ той може да изрази законитѣ и силитѣ, които сѫ работили за създаването му. Тѣзи закони и сили изразяватъ вѫтрѣшния животъ на човѣка. Носътъ, ушитѣ, очитѣ, челото, устата, брадата на човѣка сѫ важни точки, които характеризиратъ човѣка. Затова, когато нѣкой човѣкъ не обича да слуша, той трѣбва да се хване за ухото и да си каже: слушай, ти трѣбва да бѫдешъ разуменъ, да се вслушвашъ въ съвѣтитѣ на по-напредналитѣ отъ тебъ! Ако е ударилъ на широкъ животъ, той трѣбва да се хване за носа си и да каже: слушай, ти трѣбва да мислишъ право, да мислишъ, какво вършишъ! Изобщо, човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава своитѣ характерни чърти и, дѣто трѣбва, да се корегира. Често, между ученитѣ се говори за физиогномията като наука. Обаче, сѫществува обикновена физиогномия и необикновена. Обикновената азъ наричамъ физиогномия на затворницитѣ, а необикновената — физиогномия на свободнитѣ хора. Освѣнъ тѣзи двѣ физиогномии, сѫществува и трета, която азъ наричамъ физиогномия на Синоветѣ Божии. Физиогномията на затворницитѣ изучава чъртитѣ на прѣстѫпнитѣ типове. Физиогномията на свободнитѣ хора изучава чъртитѣ на праведнитѣ хора. Третата физиогномия пъкъ изучава чъртитѣ на Синоветѣ Божии. Обаче, иска ли човѣкъ да изучава коя и да е отъ тритѣ физиогномии, той непрѣменно трѣбва да ги изучава сравнително, да прави сравнения между тритѣ типа, и слѣдъ това да вади своитѣ заключения. Само по този начинъ човѣкъ ще схване разликата между тритѣ типа и ще се добере до една положителна наука. Казвамъ: и при най-голѣмото различие между тѣзи три категории хора, все има нѣщо общо — всички се стремятъ къмъ свобода. Затворникътъ погледне къмъ оковитѣ на краката си, погледне къмъ желѣзнитѣ рѣшетки на прозорцитѣ, погледне къмъ пазача, който седи прѣдъ вратата му съ голъ ножъ, па си въздъхне дълбоко и каже: не мога да се освободя, може-би тукъ ще свърша живота си, като затворникъ, за винаги лишенъ отъ свобода. Чувамъ страданията на тоя затворникъ, влизамъ при него и го питамъ: искашъ ли да те освободя? — Какъ? — Ще те запаля да изгоришъ и въ видъ на въздухообразно тѣло ще излѣзешъ прѣзъ нѣкоя малка дупчица, безъ да те види нѣкой. Ако този човѣкъ не се съгласи и прѣдпочете затвора, ще го оставя да си лежи тамъ. Обаче, ако се съгласи, азъ драсвамъ кибритъ, запалвамъ го и като газъ го пущамъ на свобода. Слѣдъ това пазачътъ влиза въ стаята, и какво да види! Оковитѣ лежатъ на земята, вратата заключена, прозорцитѣ затворени, но затворникътъ го нѣма. Дѣ е той? Никой не знае това. Послѣ, азъ връщамъ живота на този затворникъ, но вече свободенъ, далечъ отъ затвора, отъ мѫкитѣ, отъ желѣзнитѣ окови. Слѣдъ това му казвамъ: ти ще живѣешъ сега правилно и никому нѣма да казвашъ, че си отъ свободнитѣ хора, придобилъ свободата си чрѣзъ изгаряне. Казвате: какъ върнахте живота на този човѣкъ? — И за това има методи, както има методи и за прѣвръщането на човѣка въ газъ. И тъй, когато питате, защо хората умиратъ, казвамъ: хората умиратъ, за да се освободятъ отъ затворитѣ на земята. Всичко трѣбва да изгори, за да се изчисти! И хората трѣбва да изгорятъ, за да се прѣчистятъ и освободятъ отъ затворитѣ! Казано е въ Писанието: „Земята ще изгори, за да се прѣчисти!“ Дали вѣрвате, или не, това не е важно, но като дойде това врѣме, всички ще повѣрватъ. Когато Божествениятъ огънь дойде, той ще прѣмахне всички условия, които ограничаватъ, измѫчватъ и заробватъ човѣка. Понѣкога хората се натъкватъ на свои мисли, желания и постѫпки, които ги заробватъ. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Кой може да ги освободи? — Божественото. Така постѫпиха руситѣ съ насъ въ освободителната война. Тѣ дойдоха, и дѣ що българи и християни намѣриха въ затворитѣ, освободиха ги и ги пуснаха навънъ. По сѫщия начинъ единъ день ще дойдатъ вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ, ще разбиятъ вратитѣ на вашитѣ затвори и ще кажатъ: излѣзте вънъ, на свобода! Днесъ всички съврѣменни хора се намиратъ подъ духовното робство на турцитѣ, отъ което трѣбва да се освободятъ. Казано е въ стиха: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ“. Казвате: добрѣ е човѣкъ да се освободи отъ оковитѣ и отъ затвора, но опасно е да не го хванатъ отново. Не, освободи ли се човѣкъ веднъжъ, той трѣбва вече да се опрѣдѣли, да служи на Бога. И затова, всѣка сутринь, като става, той трѣбва да се запитва: живѣе ли Богъ въ менъ, и живѣя ли азъ въ Бога? Нѣма по-красива мисъль отъ тази! Провѣрявате ли се по този начинъ, вие всѣкога ще бѫдете свободни. Цѣлиятъ день ще бѫдете радостни и весели. Каквато работа започнете, ще върви добрѣ. Само по този начинъ човѣкъ ще мисли право и ще има правилни отношения къмъ Бога и къмъ ближнитѣ си. Само така той ще разбере, че Богъ е истиненъ и вѣренъ. Ако Богъ е въ васъ, и вие въ Него, животътъ ви ще се осмисли и ще заживѣете по новъ начинъ. Този новъ животъ наричамъ животъ на праведнитѣ — животъ на зазоряване. Казано е: „Пѫтьтъ на праведния е пѫть на зазоряване“. Размишлявайте върху тази мисъль и ще разберете, че този е единствениятъ пѫть, по който трѣбва да вървите. Нѣкой казва: азъ вѣрвамъ въ Бога. Какво отъ това, че вие или азъ вѣрваме въ Бога? Ние трѣбва да вѣрваме, че Богъ е любовь, мѫдрость, истина, правда, добродѣтель, кротость, въздържание, милосърдие и т. н. Ние трѣбва да вѣрваме, че Богъ е всесиленъ, всезнаещъ. Ако хората, наистина, вѣрваха, че Богъ е всезнаещъ, тѣ щѣха да иматъ прѣдъ видъ това, когато замислятъ нѣкои лоши работи, или прѣстѫпления. Ако тѣ, наистина, вѣрваха, че Богъ е всесиленъ, щѣха да уповаватъ на Него, даже и въ ада да сѫ паднали. Тѣ ще знаятъ, че Богъ е въ сила и оттамъ да ги извади. Като ги извади, ще каже: кой ви даде право да грѣшите? Като слушате да говоря така, нѣкой казватъ: ние не сме си отживѣли още, не сме си отспали, както трѣбва. Осемь хиляди години вече, какъ хората живѣятъ, както искатъ, и спятъ повече, отколкото трѣбва, но какво сѫ придобили съ това? Нищо не сѫ постигнали. Затова, казвамъ: ако хората не се събудятъ и станатъ слѣдъ петь минути, всички юргани, въ които се завиватъ, ще изгорятъ; всички кѫщи, въ които се криятъ отъ външнитѣ условия, ще изгорятъ; всичко, което човѣкъ е създалъ, ще изгори! Всичко ще изгори, ще се прѣвърне на прахъ и пепель. Който мисли, че има още врѣме да спи подъ юргана си, той се лъже. Сънътъ бѣше досега. Казано е въ Писанието: „Стани ти, който още спишъ! Свърши се врѣмето на спането“. Сега, и азъ ви казвамъ: като се върнете дома си, драснете единъ кибритъ и запалете юрганитѣ си! Нека старитѣ юргани изгорятъ! Обаче, ако старитѣ изгорите, а започнете да търсите нови, съ тѣхъ да си доспите, вие не сте разбрали смисъла на думитѣ ми. Ако не сте ме разбрали, азъ ще съжалявамъ, че съмъ станалъ причина да изгорите юрганитѣ си. Подъ думитѣ „стари юргани“, азъ разбирамъ всичко онова, което внася смърть въ тѣлото и смутъ въ сърцето и ума на човѣка. Старото трѣбва да изгори! Който изгори старитѣ. си юргани и старата си кѫща, той трѣбва да даде угощение на приятелитѣ си и да благодари на Бога, че се е освободилъ отъ всичко старо въ себе си. Ще приведа сѫщия примѣръ въ друга форма. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ е боледувалъ десеть години отъ проказа, но Богъ иска да му помогне, да го излѣкува. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Щомъ забѣлѣжи, че Богъ му се притича на помощь, първата работа е да вземе единъ кибритъ, да драсне и да запали дрехитѣ си, да изгорятъ. Слѣдъ като изгори дрехитѣ си, трѣбва ли да съжалява за тѣхъ? Не, той трѣбва да благодари на Бога, че се е освободилъ отъ тѣхъ, защото, докато е съ тѣхъ, и на себе си ще врѣди, и на околнитѣ си. Искате ли да вървите направо — направо ще вървите; нагорѣ — нагорѣ. Искате ли право да мислите — право ще мислите. Никакви компромиси не се позволяватъ въ новия животъ! Тази е новата философия на живота! Този е пѫтьтъ къмъ Истината. Истината разполага само съ единъ методъ. Като казвамъ, че Истината има само единъ методъ, разбирамъ, че този методъ включва въ себе си всички останали методи. Истината подразбира свобода, която включва въ себе си всички видове свободи. Истината разполага съ такова знание, въ което се включватъ всички видове знания. Който има тази Истина въ себе си, той има всичко останало въ свѣта. Щомъ Богъ е съ човѣка, и ангели, и светии и праведни хора — всички ще бѫдатъ съ него. Ако Богъ не е съ него, той ще бѫде самъ, отъ всички изоставенъ. Знаете ли, какво нѣщо е самотията? Нѣма по-страшно нѣщо въ свѣта отъ самотията! Самотниятъ човѣкъ може да се уподоби на пръстъ, отрѣзанъ отъ рѫката и захвърленъ нѣкѫдѣ далечъ отъ нея. Нѣма по-голѣмо нещастие за този пръстъ отъ това, да седи далечъ отъ цѣлото! И нѣма по-голѣмо щастие за пръста, да седи на рѫката, да върши своята служба въ цѣлото! Подигне ли се този пръстъ нагорѣ, всички отправятъ погледа си къмъ него. Той се ползува съ почить и уважение. Сега, желая на всички да бѫдете свободни! Днесъ ви давамъ по една кибритена клечка, че като отидете дома си, да запалите старитѣ си юргани, да ликвидирате съ тѣхъ. Обаче, не бързайте, помислете си, готови ли сте да направите това, или не. Ако не сте готови, запазете клечката си за друго врѣме, когато бѫдете готови. Азъ не искамъ да прибързате, да изгорите юргана си, а послѣ да съжалявате, че нѣмате юрганъ и да тръгнете да търсите чужди юргани. Казвате: какъ да разберемъ това нѣщо? Разбирайте, както искате. Да разберете, или не разберете, това зависи отъ вашата вѫтрѣшна подготовка. Който не разбере, какъ трѣбва да постѫпи, той ще се намѣри въ положението на единъ царь отъ древностьта, който не знаелъ, какъ се ядатъ череши и прѣдъ видъ на това, не могълъ да ги вкуси. Единъ градинарь отъ неговото царство рѣшилъ да занесе на царя въ една тепсия отъ най-хубавитѣ си череши, да ги вкуси и опита. Като вървѣлъ изъ пѫтя, отъ врѣме на врѣме градинарьтъ опитвалъ по една отъ черешитѣ, да имъ се порадва, че били много хубави. Като стигналъ до двореца, въ тепсията останала само една череша, но градинарьтъ си казалъ: нищо отъ това, че е останала една череша. Ще я занеса на царя, да види, какви хубави череши имамъ въ градината си. Като влѣзълъ при царя, поклонилъ се и казалъ: царю честити, заповѣдай отъ моитѣ череши, да видишъ, колко сѫ хубави и сладки! Царьтъ взелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и казалъ: азъ не зная, какъ се ядатъ череши. Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я въ устата си и показалъ на царя, какъ се ядатъ череши. Царьтъ научилъ вече, какъ се ядатъ череши, но късно — послѣдната череша отишла пакъ въ устата на градинаря. Казвамъ: ако ме питате, какъ да разберете това нѣщо, ще взема послѣдната череша, ще я туря въ устата си, но вие нищо нѣма да вкусите отъ нея. Ето защо, вземете това, което ви поднасямъ, макаръ и само по едно парченце, и опитайте сами, какъ се яде. Не питайте другитѣ, какъ да го ядете, защото ще останете и безъ него. Държите ли клечката въ рѫка, не питайте, какъ се запалва. Докато питате този-онзи, азъ ще взема клечката, ще драсна, ще запаля юргана ви и всичко ще се свърши. Юрганътъ ви ще изгори, но вие нищо нѣма да придобиете. Ако искате да научите нѣщо, вие трѣбва да бѫдете свободни, смѣли. Ако досега не сте научили много, то е, защото сте били заробени. Днесъ отварямъ вратитѣ на затворитѣ и, като руснацитѣ, казвамъ: братя, излѣзте навънъ! Хвърлете халатитѣ си, свалете букаитѣ отъ краката си, идете на банята да се измиете и бѫдете свободни! Ако останете още за дълго врѣме въ затворитѣ, други ще дойдатъ да ги запалятъ отвънъ, но съ тѣхъ заедно и вие ще изгорите. Врѣме е вече всички затвори да се изгорятъ! Нѣма да остане затворъ въ свѣта, който да не се запали и изгори. Това е Божието желание, а каквото Богъ пожелае, Той ще го изпълни. Сега, вижте, каква червенина има на небето! Вижте, какъвъ облакъ има, въ видъ на мечъ! Той е Божиятъ мечъ, насоченъ къмъ сѣверъ. Сѫщеврѣменно, между облацитѣ, на небето ясно се очъртава една врата. Тя е вратата на затвора. Това показва, че е дошло врѣмето да излѣзете отъ вратата на затвора. Ако не излѣзете доброволно, мечътъ показва, какво ви чака. И тъй, осветете Божието име! Благодарете на Бога за всички блага, които ви е далъ, отъ памти вѣка досега! Нека сърцата ви днесъ бѫдатъ радостни и весели и кажете: Да е благословено името Божие! Да вървимъ по Божиитѣ пѫтища! Само по този начинъ Богъ ще бѫде съ насъ прѣзъ всички вѣкове, и ние ще бѫдемъ съ Бога прѣзъ цѣлата вѣчность и ще вкусимъ отъ всички Негови блага. Божиитѣ блага ще бѫдатъ наши блага. Запомнете днешната картина на небето! Тя е една отъ най-хубавитѣ картини, каквито нѣкога сте виждали. Никой художникъ не може да нарисува по-хубава картина отъ тази. Сега, благодарете на Бога за водата, за въздуха, за свѣтлината и за всичко, което ви е далъ. М. Т. * 10. Бесѣда отъ Учителя, държана на 8 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДЕНЬ НА БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ мѣдь, що звънти или кимвалъ, що дрънка (—1 ст.) Значи, ако Богъ не е въ човѣка, т. е. ако човѣкъ нѣма любовь въ себе си, всички останали нѣща въ живота му, не струватъ — нищо не го ползуватъ. „Любовьта не дири своето си“. (—5 ст.). Дѣйствително, който дири своето, той не е въ любовьта. Само егоизъмътъ дири своето. „А сега оставатъ тѣзи тритѣ: вѣра, надежда, любовь; но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта“. (—13 ст.). Слѣдователно, въ надеждата е физическиятъ свѣтъ; въ вѣрата — духовниятъ свѣтъ, а въ любовьта — Божествениятъ свѣтъ. Всичко излиза отъ любовьта, отъ Божествения свѣтъ. Когато хората говорятъ помежду си за любовьта, това е само отчасти, а което е отчасти, то ще се прѣкрати. Когато капката вода е оставена сама, тя лесно се оцапва. Когато тази капка влѣзе въ цѣлото, тя се изчиства, бистра става. Сѫщото може да се каже и за любовьта. Когато любовьта е отчасти, тя се цапа и се прѣкратява. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божията Любовь, която е цѣлото, и която никога не се цапа. Сега, като се проповѣдва новото учение, мнозина намиратъ, че то е трудно за изпълнение. Защо? — Има причини за това. Каквото яде болниятъ, все му е неприятно. И най-хубавата храна да му дадатъ, той казва: не струва това нѣщо. Здравиятъ човѣкъ, обаче, всичко харесва. Слѣдователно, докато човѣкъ е боленъ, той нито разбира храната, нито може самъ да я избира. Кои сѫ болни хора? Които вършатъ грѣхове и прѣстѫпления, тѣ сѫ все болни хора. Докато човѣкъ грѣши, той не може да разбере Божията Любовь. Любовьта носи животъ, а човѣкътъ на грѣха не може да разбере живота. И болниятъ не може да разбере живота, както и човѣкътъ на грѣха не го разбира. Даватъ на болния едно ядене, той е недоволенъ Даватъ му друго ядене, той пакъ е недоволенъ. Той намира, че всички хора около него сѫ виновни, че не сѫ сготвили, както трѣбва. Други пъкъ сѫ невнимателни къмъ него, не го погледнали, както трѣбва и т. н. Голѣми сѫ изискванията на болнитѣ! Съ една дума казано: грѣхътъ е болезнено състояние, а любовьта — здравословно състояние. Когато човѣкъ проявява любовьта правилно, тогава той разбира смисъла на живота. Правилното проявление на любовьта, непрѣменно изисква чистота. Нѣкой казва: дай ми да пия вода отъ твоето шише! Казвамъ: по-добрѣ иди на нѣкоя чешма, или на нѣкой изворъ, тамъ да се напиешъ, отколкото да пиешъ вода отъ моето шише. Колкото да е прѣсна и чиста водата въ моето шише, все пакъ тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питамъ: трѣбва ли и вие да пиете вода отъ вашитѣ шишета? На всички прѣпорѫчвамъ: изсипете водата отъ вашитѣ шишета, идете съ тѣхъ на чешмата или на извора и ги налѣйте съ чиста, свѣжа вода. Да давате вода отъ вашитѣ шишета на другитѣ хора, това подразбира да се явявате като тѣхни учители Ето защо, най-добрѣ е човѣкъ да пие вода направо отъ извора. Пазете се отъ учения които покварятъ ума и сърцето на човѣка! Който иска да се наложи на хората съ своето учение, той имъ дава да пиятъ вода отъ неговото шише. Колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи човѣка напълно. Всички дѣления между хората се дължатъ, именно, на водата въ тѣхнитѣ шишета. Тѣзи дѣления пъкъ създаватъ страданията. Такива дѣления имаше още въ първитѣ врѣмена на християнството. Мнозина проповѣдватъ за Бога, но въ тия учения все липсва нѣщо. Тѣ започватъ добрѣ, свършватъ злѣ. Запримѣръ, нѣкой слуга изпълнява добрѣ волята на господаря си: каквото господарьтъ му каже, той върши всичко, както трѣбва. Не се минаватъ двѣ години, слугата обира господаря си и заема неговото мѣсто. Слугата става господарь, а господарьтъ — слуга. Сѫщото става и въ духовния свѣтъ. Нѣкой проповѣдва на хората за Бога, но въ края на краищата, ги обира. Туй е духовно обиране. Какво показва това? — Когато господарьтъ осиромашава, слугата е безчестенъ; когато господарьтъ забогатява, слугата е честенъ. И тъй, докато човѣкъ расте въ любовьта и докато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му сѫ чисти, той забогатява и се разширява въ всѣко направление. Почне ли любовьта да намалява, мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка губятъ своята чистота. Вслѣдствие на това, той постепенно осиромашава. Истинско, растене има само въ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Слѣдователно, човѣкъ расте, именно, въ тия три свѣта. Сѫщиятъ законъ се отнася и до физическия свѣтъ. Дѣто има топлина, свѣтлина и свобода, само тамъ има растене. Вънъ отъ тѣзи условия, никакво растене не може да има. Обаче, не се минава много врѣме, настѫпва обратниятъ процесъ — процесътъ на остаряването. Кога човѣкъ остарява? — Когато минава прѣзъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди, въ който има редъ грѣхове и прѣстѫпления. Този животъ е винаги въ разрѣзъ съ Божията Любовь. Иска ли човѣкъ да отиде при Бога, при своя единственъ Баща, той трѣбва да се откаже отъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди, да заживѣе въ Любовьта. Дойдатъ дѣдо му, баща му и казватъ: синко, ти мене трѣбва да слушашъ, азъ съмъ те родилъ! Не, бащата трѣбва да каже на сина си: синко, ти трѣбва да слушашъ Бога и да изпълнявашъ Неговата воля. Ти си излѣзълъ отъ Него, Той е твой Баща. Слѣдъ това бабата отива при дъщеря си и казва: не бой се, дъще, азъ ще ти кажа, какъ можешъ да станешъ щастлива. Казвамъ: бабата сама не е щастлива, а дъщеря си ще направи щастлива. Днесъ всички хора търсятъ и очакватъ щастие отъ нещастнитѣ. Кое може да направи човѣка щастливъ? Днесъ сте богати, утрѣ — осиромашавате. Днесъ сте здрави, утрѣ — болни. Да очаквате на врѣменното здраве, то е все едно да гоните Михала изъ горитѣ. Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда свободенъ! Този човѣкъ иска да бѫде свободенъ, а налага мнѣнието си на другитѣ. Вълкътъ казва, че иска да бѫде свободенъ, а сграбчва едно агне отъ стадото, мѣта го на гърба си и бѣга въ гората. Питамъ вълка: на какво основание ти отнимашъ свободата на агнето, а искашъ свобода за себе си? Това не е свобода! Въ стария животъ нѣма свобода. Който живѣе по старото учение, той винаги ще бѫде робъ на себе си и на условията. Такъвъ човѣкъ все повече и повече остарява, осиромашава, докато най-послѣ умира и го занасятъ съ кола на гробищата. Защо човѣкъ умира? — Защото не вѣрва въ Бога. Каквото Богъ му каже, той не вѣрва; каквото дѣдитѣ и прадѣдитѣ му кажатъ, вѣрва. Казвате: като умремъ, нашитѣ ближни ще се молятъ за насъ, ще изкупятъ грѣховетѣ ни. — Остане ли други да се молятъ за васъ, работата ви е свършена. Остане ли да пълните шишето си отвънъ, работата ви е свършена. Всичко, което се пълни отвънъ, отвѫтрѣ се изпразва. Остане ли човѣкъ да се пълни отъ това, което излиза отъ хората, неговата работа е свършена. Каквото човѣкъ дава на другитѣ, той пакъ го взима назадъ. Каквото бащата и майката даватъ, тѣ пакъ го взиматъ назадъ. Споредъ закона на прѣраждането, бащата дава тѣло на своя синъ, но въ другъ животъ той ще стане синъ или дъщеря на сегашния си синъ, който по този начинъ ще се изплати на баща си. Въ третото прѣраждане синътъ пакъ ще стане баща и т. н. Въ Божествения свѣтъ, обаче, не става това, понеже тамъ нѣма смърть. За сѫществата отъ Божествения свѣтъ нѣма смърть, нѣма прѣраждане. Божествениятъ животъ е животъ на съвършенство. И слѣдъ всичко това, хората се дѣлятъ на черни и бѣли. Тѣ казватъ: този е отъ черното братство, а онзи — отъ Бѣлото Братство. Казвамъ: който не върви по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той е отъ черното братство. Който върви по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той е отъ Бѣлото Братство. Истината дава свобода на човѣка. Любовьта сѫщо така го прави свободенъ. Питамъ тогава: ако обичате нѣкого, трѣбва ли да го заробвате? Ако обичате нѣкого, трѣбва ли да го измѫчвате? Трѣбва ли господарьтъ да измѫчва своя слуга? Той го праща дърва да рѣже, лозето му да прѣкопава, нивата да оре, а на есеньта се радва на хамбари, пълни съ жито. За господаря е добрѣ, но какво ще бѫде положението на слугата? Слугата пакъ остава бѣденъ и босъ, съ празни рѫцѣ. Сѫщиятъ господарь днесъ одралъ кожата на единъ волъ, утрѣ одралъ кожата на другъ волъ и, въ края на краищата, забогатѣлъ, станалъ търговецъ на кожи и милиони спечелилъ. На търговеца е добрѣ, но какво е положението на воловетѣ. И този човѣкъ говори за онзи свѣтъ, за Бога, за ангелитѣ, но като отиде тамъ, не излиза, както мислилъ и проповѣдвалъ. Онзи свѣтъ е въ Бога, а Богъ е навсѣкѫдѣ. Нѣма защо да търсите Бога въ онзи свѣтъ. Цѣлиятъ свѣтъ — и този, и онзи, е все Божи свѣтъ. Обаче, споредъ степеньта на развитието си, хората различаватъ три свѣта: физически или видимъ свѣтъ, който виждатъ около себе си; духовенъ свѣтъ или свѣтъ на чувствата и умственъ свѣтъ или Божественъ. И тъй, който не служи на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината, той служи на дявола. Дяволътъ обича да дере кожата на хората. Всѣки човѣкъ, който има нѣкакво користолюбиво желание въ себе си, служи на дявола. Рече ли да служи на истината, дяволътъ казва: нѣма защо да говорите истината, нѣма защо да се придържате въ Божиитѣ закони. Вие трѣбва да бѫдете свободни! Щомъ чуете тѣзи съвѣти, вънъ или вѫтрѣ въ себе си, знайте, че тѣ сѫ дяволски и кажете: това не е твоя работа. Дръжъ учението за себе си, азъ не искамъ да слушамъ съвѣти на даскалъ дяволъ. Който слуша съвѣтитѣ му, ще види, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на неговия животъ. Домъ, построенъ по съвѣтитѣ и учението на дявола, е построенъ на пѣсъкъ. За такъвъ домъ казва Христосъ, че той не може да устои на буритѣ и дъждоветѣ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което не е основано върху законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, ще се разруши. То е врѣменно, прѣходно. Ако параходътъ, който сте построили, не почива на законитѣ на техниката, и най-слабитѣ вълни ще го разрушатъ, и той ще потъне въ дълбочинитѣ на океана. Трѣбва ли да се качвате на този параходъ? Може ли компанията на този параходъ да осигури живота на пѫтницитѣ? Знаете ли, колко страшно е човѣкъ да изгуби живота си! Изгуби ли живота си, едноврѣменно съ това той се лишава отъ условия за развитие. Защо бързате да се качите на този параходъ? — Искаме да отидемъ въ Америка, да забогатѣемъ, понеже тамъ има много злато. — Почакайте, нека компанията направи единъ здравъ параходъ! Бързате ли, вие можете преждеврѣменно да потънете въ дълбочинитѣ на океана, тамъ да намѣрите нещастието си, а не богатство. Такава е сѫдбата на всѣки, който върви по учението на дявола. Обаче, който върви споредъ Божиитѣ закони, той ще чуе въ себе си тихия гласъ, който ще му проговори: Ела при мене, благословени, на тебе принадлежи Царството Божие. Слѣдвай този пѫть! Христосъ казва: „Идете вие, проклети, въ дъното на ада!“ Кои сѫ тѣзи проклети? — Тѣ сѫ ония, които не сѫ вървѣли по пѫтя на тритѣ велики закона. И светии да сѫ, и ангели да сѫ, щомъ се отклонятъ отъ този пѫть, тѣ ще намѣрятъ дъното на ада. Нѣма по-голѣмо наказание за човѣка отъ това, да опита живота въ ада! И тъй, внимавайте въ пѫтя си! Слѣдете, наблюдавайте, кой какво говори, за да различавате черния братъ отъ бѣлия. Който говори едно, а върши друго, той е черенъ братъ. Бѣлиятъ братъ върши това, което говори. Той и отвънъ, и отвѫтрѣ е единъ и сѫщъ Така постѫпва и Богъ. Въ Него нѣма лицеприятие. Любовьта всѣкога е една и сѫща. Като говори, бѣлиятъ братъ винаги има прѣдъ видъ, че се намира прѣдъ лицето на Бога, Който прѣтегля всѣка негова дума, споредъ законитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Постѫпва ли човѣкъ така, той всѣкога ще има удобрението на Бога. Нѣкой казва: Богъ не ме обича. Питамъ: какъ искате Богъ да ви обича? По какъвъ начинъ Богъ трѣбва да прояви любовьта си къмъ човѣка? Когато човѣкъ е гладенъ, Богъ ще го нахрани. Когато човѣкъ е голъ, Богъ ще го облѣче. Когато човѣкъ е боленъ, Богъ ще го излѣкува. И най-послѣ, когато човѣкъ нѣма домъ, Богъ ще му даде домъ. Какво повече може да иска човѣкъ? Само за четири нѣща Богъ може да мисли, да се интересува отъ човѣка: ако е гладенъ, ще го нахрани; ако е голъ, ще го облѣче; ако е боленъ, ще го излѣкува; ако е безъ домъ, и домъ ще му даде. Има ли човѣкъ тия четири нѣща, не му остава друго, освѣнъ да учи. Този човѣкъ е щастливъ, нѣма защо Богъ да мисли за него. За положението на този човѣкъ може само да се радваме — нищо повече! Слѣдъ всичко това, трѣбва ли Богъ да дойде специално при този човѣкъ и започне да го хвали, че е добъръ, че е ученъ? Не е само той добъръ и ученъ. Милиони хора има добри и учени, които очакватъ похвала, удобрение отъ Господа. Ако всички добри и учени хора се събератъ на едно мѣсто, тогава Богъ ще дойде при тѣхъ и ще имъ каже: вие сте много добри и учени хора. Питамъ: каква нужда има отъ тази похвала? Ако вие сте много добри и учени и ви похвалятъ, ставате ли по-добри и по-учени? Или, ако сте добри и учени, а нѣкой каже, че не сте добри и учени, съ това губите ли вашата доброта и ученость? Казвамъ: при похвалата човѣкъ не придобива нѣщо повече отъ това, което има. И когато го корятъ, пакъ нищо не губи. Обаче, човѣкъ трѣбва да констатира фактитѣ, както сѫ — безъ прѣувеличение или намаление. Дадатъ ли ти единъ хубавъ плодъ, ще кажешъ: този плодъ е хубавъ! Дадатъ ли ти единъ гнилъ плодъ, ще кажешъ: този плодъ е гнилъ! Слѣдователно, давашъ ли нѣкому една круша, запримѣръ, трѣбва да я разгледашъ отъ всички страни и тогава да кажешъ: заповѣдай една хубава круша! Изобщо, човѣкъ трѣбва да има опрѣдѣленъ моралъ за всички нѣща, да знае, какви сѫ и какво прѣдставятъ въ даденъ моментъ. Сега, като излизате сутринь, вие казвате: дано изгрѣе слънцето! Казвамъ: не е само физическото слънце, което трѣбва да изгрѣе. Освѣнъ него има още двѣ слънца, които сѫщо така трѣбва да изгрѣятъ Физическото слънце е слуга на другитѣ двѣ. Послѣднитѣ двѣ слънца сѫ по-важни отъ физическото. Щомъ изгрѣе физическото слънце, слѣдъ него изгрѣватъ и другитѣ слънца. Въ изгрѣването на тия слънца е смисълътъ на живота. Може ли човѣкъ да види изгрѣва на тия слънца, той ще бѫде смиренъ, ще работи съзнателно върху себе си, ще изправя погрѣшкитѣ си. Такъвъ човѣкъ не се обижда отъ истината, нито пъкъ другитѣ обижда. Той е свободенъ, но и другитѣ не ограничава. Той пази, своята чистота, но сѫщеврѣменно пази чистотата и на другитѣ. Ако единъ човѣкъ не пази чистотата на другия, билъ той мѫжъ или жена, такъвъ човѣкъ нѣма никакво вѣрую, никакъвъ моралъ. Ако изсмучите соковетѣ на единъ човѣкъ, а послѣ го захвърлите като парцалъ, това не е позволено! Не е позволено да си играете съ духа, съ душата, съ ума и съ сърцето на човѣка! Помнете слѣдното правило на Божественото учение: за много нѣща можете да накажете човѣка, но абсолютно не е позволено да си играете съ човѣшкия духъ, съ човѣшката душа, съ човѣшкия умъ и съ човѣшкото сърце! Съ чувствата на човѣка не може да се играе! Що се отнася до дрехитѣ на човѣка, можете да го съблѣчете и да ги вземете, но абсолютно нѣмате право да разваляте, да покваряте въ човѣка онова, което Богъ му е далъ. За първото прѣстѫпление ще ви сѫдятъ човѣшки закони, а за второто — и човѣшки, и Божествени. Сѫщиятъ законъ се отнася и за самия човѣкъ. Никой нѣма право да покваря своето сърце, своя умъ, своята душа и своя духъ! Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си — каквото говори, това да е въ сърцето му. Затова е казано въ Писанието: „Тѣзи люде се приближаватъ при мене съ устата си, и съ устнитѣ си ме почитатъ, а сърцето имъ отстои отъ мене. Но напразно ме почитатъ, като учатъ учения и заповѣди человѣчески.“ Слѣдователно, Богъ не се нуждае отъ лъжливи учения. Всѣки учитель трѣбва да проповѣдва Божественото учение. Не проповѣдва ли това учение, той не е отъ Бога. Учительтъ трѣбва да знае, че каквото провѣдва, той се намира прѣдъ лицето на Бога. Щомъ е тъй, той всѣкога трѣбва да говори истината. Какво правятъ съврѣменнитѣ ученици? Тѣ гледатъ външно да укажатъ най-голѣмо внимание и почитание къмъ учителя си, а сърцето имъ е далечъ отъ него. Поканятъ ли го между тѣхъ, ще му сложатъ най-хубаво ядене и най-хубави плодове, а послѣ ще кажатъ: ако ние бѣхме учители, така щѣше да бѫде и съ насъ. Това вече е изкушение. Дяволътъ изкушава ученицитѣ, а залъгва учителя, като му казва: вижъ, колко много те обичатъ ученицитѣ ти! Тѣ слагатъ прѣдъ тебе най хубави яденета. Обаче, истинскиятъ учитель отговаря на неговитѣ залъгвания по слѣдния начинъ: той изважда отъ джоба си една круша или ябълка, взима парченце хлѣбъ и започва да яде, като не поглежда къмъ ястията, сложени прѣдъ него. Той не се лъже. — Ама като тебе, нѣма другъ учитель въ свѣта. Учительтъ знае, че тия похвати сѫ дяволски. Ако нѣкой ученикъ иска да похвали учителя си, азъ ще му кажа, какъ трѣбва да направи това. Нека отиде при нѣкой бѣденъ човѣкъ и го покани дома си да го стопли, нахрани и облѣче. Слѣдъ туй да му каже: това е учението на нашия учитель! Тъй щото, похвалата не седи въ четене на молитви и славословия. Обаче, ако този ученикъ срещне нѣкого и за една обидна дума, казана отъ него, го набие, съ своето поведение той кори учителя си. Съ тѣзи примѣри, азъ обръщамъ внимание на отношенията ви къмъ Бога. Каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ Бога, такива ще бѫдатъ отношенията му и къмъ всички хора. Тази е философията на живота. Каквото друго и да се каже, то не е истина. Иска ли нѣкой да ви хвали нека ви хвали чрѣзъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако синътъ иска да хвали баща си, да го хвали по този начинъ. Ако дъщерята иска да хвали майка си, и тя да я хвали по този начинъ. Казвамъ: който хвали нѣкого чрѣзъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки, това не подразбира, че той нѣма право да изказва похвалата си и съ думи. Той има право за това, защото и факти има на лице. Добриятъ ученикъ казва за учителя си: много добъръ е моятъ учитель. Той ми посочи правия пѫть, научи ме да върша волята Божия. Слѣдователно, само онзи ученикъ има право да хвали учителя си, който изпълнява неговото учение; и само онзи учитель има право да хвали ученика си, който му е далъ редъ доказателства, че правилно разбира и прилага неговото учение. Учительтъ дава на такъвъ ученикъ една хубава книга и казва: чети тази книга и прилагай! Като види, че ученикътъ прогресира въ знанието, той му подарява втора книга, послѣ трета и т. н. Учительтъ се радва на такъвъ ученикъ, а ученикътъ обича учителя си и работи усърдно за приложение на неговото учение. Отъ невидимия свѣтъ държатъ смѣтка за успѣха и поведението на ученицитѣ. Тѣ често запитватъ учителя: какъ вървятъ твоитѣ ученици на земята? Ако учительтъ отговори: мѫчатъ се, трудятъ се, горѣ-долу вървятъ — такъвъ отговоръ не се приема. Езикътъ на учителя трѣбва да бѫде опрѣдѣленъ. Той трѣбва да отговори точно, опрѣдѣлено, положително. Ако и мене питатъ за васъ, като ученици, ще отговоря съ такъвъ опрѣдѣленъ езикъ, какъвто вие досега не сте чували: нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа истината, каквато е въ сѫщность. Азъ имамъ всички фотографии на вашитѣ постѫпки, отъ първия день на ученичеството ви до днесъ; ще прѣдставя тия фотографии на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ и ще кажа: ето, какво сѫ правили моитѣ ученици прѣзъ врѣмето на своето ученичество. Ако ме питатъ за васъ, азъ не мога да прѣмълча, но ще извадя тѣзи фотографии, ще ги наредя по редъ и ще кажа: ето, гледайте и сами сѫдете! Повече нищо не ме питайте. Ако нищо не ме запитатъ за васъ, нѣма да вадя тия фотографии, нито пъкъ ще говоря нѣщо. Казано е: „Дѣлата имъ ходятъ слѣдъ тѣхъ.“ Дѣйствително, дѣлата ни ходятъ слѣдъ насъ. Тѣ хвърлятъ отпечатъкъ върху цѣлото естество на човѣка. Има ли нѣщо лошо въ това? И моитѣ, и вашитѣ дѣла ходятъ слѣдъ насъ. Значи, и мене ще фотографиратъ, и васъ ще фотографиратъ. Нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. И мене фотографирватъ, но и азъ правя фотографии. Сега, азъ желая всички хора да дойдатъ въ единение, да придобиятъ Божествена свобода. Който живѣе въ тази свобода, той нѣма страхъ отъ нищо. Че нѣкой щѣлъ да фотографира дѣлата му, той не се смущава. Защо? — Защото дѣлата му сѫ чисти. Щомъ дѣлата на хората сѫ чисти, тѣ всѣкога ще бѫдатъ радостни и весели. Нѣматъ ли тази чистота въ себе си, тѣ ще бѫдатъ изложени на редъ мѫчнотии и страдания. Азъ желая хората да бѫдатъ доволни, радостни и щастливи. И тъй, три пѫтища има, по които човѣкъ може да достигне истинското щастие: пѫтьтъ на Любовьта, пѫтьтъ на Мѫдростьта и пѫтьтъ на Истината. Освѣнъ тѣхъ, други пѫтища нѣма. Вървите ли по тѣзи пѫтища, дѣто и да отидете, въ рая или въ ада, на този или на онзи свѣтъ, Истината е навсѣкѫдѣ една и сѫща. И адътъ, и раятъ сѫ основани върху Истината. И този, и онзи свѣтъ сѫ основани върху Истината. И дяволътъ обича Истината, както и ангелътъ. Единъ голѣмъ дяволъ училъ едно малко дяволче, какъ да лъже хората. Веднъжъ дяволчето си послужило съ този урокъ и спрѣмо своя учитель. Дяволътъ му казалъ: слушай, лъжата, на която те учихъ, ще прилагашъ къмъ всички хора, но не и къмъ менъ. На менъ всѣкога ще говоришъ истината! Азъ не обичамъ да ме лъжатъ. Значи, този голѣмъ дяволъ, който прѣподава уроци по лъжата, съзнава, че истината е необходима въ живота. Тъй щото, каже ли нѣкой, че на него трѣбва да говорятъ истината, а на други могатъ да говорятъ лъжа, той не мисли добро. Вие сами трѣбва да съзнавате, че и отвѫтрѣ, и отвънъ трѣбва да говорите истината. Азъ пъкъ казвамъ: вие ще говорите истината и на менъ, и на всички хора. Богъ е Любовь, Мѫдрость и Истина. Слѣдователно, вие ще проповѣдвате това учение и на менъ, и на всички, а не само на едного. Както проявявате любовь къмъ хората, така трѣбва да я проявите и къмъ мравкитѣ. Разбира се, любовьта къмъ човѣка се изявява по единъ начинъ, а къмъ мравята — по другъ начинъ. Какво иска мравята или мушицата отъ човѣка? — Да бѫдете внимателни, да не я стѫпчете и да ѝ дадете нѣколко трошици — нищо повече. Сега, всички трѣбва да бѫдете истинолюбиви, да бѫдете запалени свѣщи, защото сте проповѣдници на Божественото учение. Това учение не се ражда сега, то е сѫществувало отъ началото на Битието. Ако нѣкой иска да знае, защо е създаденъ свѣтътъ, той трѣбва да знае, че свѣтътъ е създаденъ, за да се прояви Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Обаче, отидете ли между хората въ свѣта, нѣма да разправяте, защо е създаденъ свѣтътъ, а ще бѫдете носители на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Отъ това, което проповѣдвате, хората трѣбва сами да намѣрятъ причинитѣ за създаването на свѣта. Само тогава проповѣдьта ви е дала плодъ. Трѣбва ли англичанинътъ да се хвали, че е англичанинъ? Като се прояви той, всички трѣбва да познаятъ, че е англичанинъ. Трѣбва ли ученикътъ да се хвали, че е ученикъ на Всемирното Бѣло Братство? Отъ дѣлата му трѣбва да познаятъ, какъвъ е. Единъ англичанинъ се напилъ малко и казалъ на единъ чужденецъ: знаешъ ли, азъ съмъ англичанинъ! Законътъ на Англия е законъ на природата! Какво трѣбва да каже ученикътъ? Той трѣбва да каже: законътъ на Бога е законъ на свѣта! Законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ закони на свѣта, закони на цѣлия козмосъ! Азъ съмъ поданикъ на една държава, чиито закони сѫ общи за цѣлия свѣтъ, но не и обратно. Мнозина казватъ: законитѣ на хората сѫ закони на Бога. Това е абсолютно криво заключение. Божиитѣ закони, въ всички свои форми и изявления, сѫ закони за цѣлия свѣтъ, за всички държави, общества и сѣмейства, както и за всички разумни сѫщества. Тъй седи великата истина, къмъ която всички трѣбва да се стремятъ. Който разбира така нѣщата и ги прилага, той е въ правия пѫть на живота. Въ една отъ миналитѣ бесѣди говорихъ за мѣстото на Бога, а днесъ— за изявлението на Бога. Богъ се изявява чрѣзъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Слѣдователно, днесъ е деньтъ на Божието изявление. Този е пѫтьтъ, по който всѣки може да се добере до новия животъ, до възкресението и да стане гражданинъ на Царството Божие. Вънъ отъ този пѫть, човѣкъ е изложенъ на фалиментъ. Въ този пѫть, обаче, може да очаквате всѣкакви постижения. Духътъ, който рѫководи всички души, нѣма да ги остави да пропаднатъ. Желая на всички свобода, която дава условия за постижения на копнежитѣ на душата. Нѣкой казва: дали Учительтъ ни вижда, като грѣшимъ? Казвамъ: за грѣшкитѣ, за прѣстѫпленията на хората азъ затварямъ очитѣ си. Дойде ли до тѣхнитѣ добри дѣла, тамъ отварямъ очитѣ си на четири. Азъ познавамъ хората по обратенъ пѫть: не по тѣхнитѣ грѣшки и прѣстѫпления, а по тѣхното добро. Методътъ, съ който си служа за познаване на хората, е положителенъ, а не негативенъ. Когато хората грѣшатъ, и това е наука, но тя трѣбва да се остави настрана. За човѣка е важно, има ли любовь въ себе си, каква е тази любовь и колко тежи. Когато ми говорятъ нѣщо за нѣкой човѣкъ, азъ го поставямъ на вѣзни, прѣтеглямъ, колко е неговата любовь и го познавамъ вече. По този начинъ съмъ дошълъ до много точни резултати. Тъй щото, искате ли да вървите по този пѫть, изучавайте хората чрѣзъ положителния методъ. Само така вие ще запазите чистотата на вашия умъ и на вашето сърце. Този пѫть води къмъ Истината. По сѫщия начинъ и Богъ ни изучава. Значи, Богъ ни изучава по пѫтя на доброто. Щомъ ни види, Той знае вече, какви сме. Любовьта, Мѫдростьта и Истината опрѣдѣлятъ мѣстото на човѣка. И тъй, споредъ менъ, хората трѣбва да се опрѣдѣлятъ по Любовьта, Мѫдростьта и Истината, които иматъ въ себе си. Всичко друго вънъ отъ тѣхъ, оставямъ настрана, тѣ сами ще се справятъ съ него. Така и вие трѣбва да опрѣдѣляте хората, ако искате да бѫдете свободни, смѣли и да имате съдѣйствието на всички напреднали сѫщества. Постѫпвате ли така, ще имате Божието благословение, Божието удобрение. Какво по-хубаво отъ това, да ни погледне Богъ, да ни се усмихне, да изкаже своето удобрение, че вървимъ въ Неговия пѫть! Мнозина искатъ да имъ се посочи специфиченъ пѫть, по който да вървятъ. Не, специфични пѫтища нѣма. Пѫтьтъ е единъ за всички. Ако е въпросъ за специфичность, за това може да се говори само въ приложението. Има наука, или школа за специфични методи за приложение на Любовьта. Има специфични методи за приложение на Мѫдростьта. И най-послѣ, има специфични методи за приложение на Истината. Обаче, тѣзи методи не могатъ да се кажатъ тукъ. Тѣ се прилагатъ въ вѫтрѣшната лаборатория на човѣка, за която цѣль той трѣбва да се впрегне на работа. Както азъ работя, така и вие ще работите. Когато нѣкой иска специфични методи, това подразбира, че той иска да знае начина, по който едно дърво може бързо да изникне, да израсте и да даде плодъ. И това може да се постигне, но не тукъ, на скалата. За тази цѣль вие трѣбва да влѣзете въ лабораторията на природата, оттамъ да изучите методитѣ, съ които тя работи. Вие не вѣрвате въ разумностьта на природата, въ плодоветѣ, въ рѣкитѣ, въ животнитѣ, въ растенията, въ хората, които разумната природа създава, а търсите начини за бързи постижения. Вие не вѣрвате въ чудесата, които разумната природа върши, а сами искате да правите чудеса. Когато нѣкой търси бързъ начинъ за развитие, той иска да постигне нѣкакво чудо. Казвамъ: само онзи може да направи нѣкакво чудо, който има абсолютна, непоколебима вѣра въ Бога, въ възможноститѣ на разумната природа. Щомъ вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате и въ себе си, понеже Богъ живѣе въ душата на всѣки човѣкъ. Тъй щото, ако човѣкъ вѣрва въ Бога, той ще вѣрва въ себе си. Подъ думата себе си, азъ не разбирамъ човѣка на ограниченията, на слабоститѣ. Искате ли да постигнете нѣщо, кажете: Господи, Ти, Който си направилъ и създалъ цѣлата вселена, дай ми възможность да проявя Твоята сила, да създамъ и азъ нѣщо, съ което да Те прославя! Слѣдователно, кажете ли думата „азъ“, въ нея ще видите Божието присѫтствие. Дойде ли човѣкъ до това съзнание, той се е обърналъ къмъ Бога. Който не разбира значението на тази дума, той още не се е обърналъ къмъ Бога. Ония хора пъкъ, които не разбиратъ още значението на думата „азъ“, при всѣко нейно произнасяне, мислятъ, че тѣ сѫ творци, тѣ сѫ създатели на всичко, което ги заобикаля. Свещена е думата „азъ“ и трѣбва правилно да се произнася. Думата „азъ“ въ български езикъ е така свещена, както е свещена въ индуситѣ думата „аумъ“, обаче и тѣ не могатъ правилно да я произнасятъ. Само тѣхнитѣ адепти могатъ правилно да я произнасятъ, но тѣ не съобщаватъ този начинъ на непосветенитѣ. Думитѣ „омъ, амъ, аумъ, умъ“ иматъ едно и сѫщо значение. Коя отъ тѣзи думи е най-права, точно не се знае. Възможно е всички да сѫ прави, а възможно е и всички да не сѫ прави. Когато се научите да любите, да мислите правилно и да говорите истината, вие ще можете да произнасяте правилно думата „азъ“. Докато сърцето ви не затрепти, докато умътъ ви не светне и докато не придобиете необходимата свобода, вие не можете правилно да произнасяте тази дума. Тя трѣбва да се произнася въ нейната широта и смисълъ. Казвате нѣкому: азъ ви обичамъ. Вие произнасяте тази дума, но сърцето ви не трепти, умътъ ви не свѣти, а устата ви не говори истината. Щомъ думитѣ нѣматъ това съдържание, тѣ излизатъ отъ цигулка, която скърца. Иматъ ли това съдържание, тѣ сѫ чиститѣ, кристални тонове на цигулката. Чисти трѣбва да бѫдатъ тоноветѣ на цигулката! Правилно трѣбва да се движи лѫкътъ по нея! Свобода трѣбва да има рѫката, която държи цигулката! Казвате: като ни се изнася истината строго, все едно, че ни се каратъ. Да се кара нѣкой, това не е наука. То е старъ методъ, който нищо не допринася. По какво познавате, кога нѣкой човѣкъ се кара? Какво нѣщо е караницата, азъ не зная. Въ това отношение съмъ голѣмъ невѣжа. Азъ бихъ желалъ да ми държите една лекция за караницата, да разбера, какво значи двама души да се скаратъ. Тя е особена наука. Чувамъ, че двама души се разговарятъ нѣкакъ особено оживено единиятъ седи прѣдъ палатката, а другиятъ — задъ палатката. Чувамъ само: бър-бър-бър. Какво е това? Казватъ, че двама души се скарали нѣщо. Споредъ менъ, това сѫ двама адвоката, които защищаватъ двѣ страни на едно дѣло. Най-напрѣдъ започва единиятъ: говори, убѣждава другитѣ, слѣдъ което спира. Послѣ започва вториятъ: говори, разсѫждава, и той иска да убѣди слушателитѣ си. Адвокатитѣ виждамъ: единиятъ е прѣдъ палатката, а другиятъ — задъ палатката. Обаче, дѣ е сѫдията, не виждамъ. Изглежда, че адвокатитѣ се упражняватъ, пледиратъ. Когато сѫдията не дойде, казватъ, че дѣлото се отлага. Единъ день слушахъ, какъ пледираха двѣ адвокатки. Това бѣше въ Варна. Едната бѣше гъркиня, а другата — българка. Едната отъ тѣхъ бѣше прѣдъ палатката, а другата — задъ палатката. Гъркинята бѣше много краснорѣчива, говори часъ и половина безъ умора, но българката бѣше слаба въ краснорѣчието. Обаче, сѫдията и въ този случай не дойде. Една работа, или едно дѣло е завършено само тогава, когато при разглеждането му участвуватъ четирма души: двама адвокати, сѫдия и подсѫдимъ. Само по този начинъ може да се изнесе истината. Ако една отъ тѣзи лица отсѫтствува, дѣлото непрѣменно ще се отложи. И тъй, искате ли да разглеждате едно дѣло, непрѣменно трѣбва да имате на лице четири фактора: прокуроръ, който произнася обвинителната рѣчь; той е дяволътъ. Христосъ, който се явява като адвокатъ, да защищава дѣлото. Третиятъ факторъ е човѣкътъ, когото сѫдятъ, т. е. обвиняемиятъ. Четвъртиятъ факторъ е Богъ, Който се произнася за края на дѣлото. Той дава окончателната резолюция. Безъ тѣзи четири фактора, всѣкаква присѫда е невалидна. И когато одумватъ нѣкого, пакъ трѣбва да се спазва сѫщото нѣщо. Отъ едната страна на обвиняемия ще бѫде Христосъ, отъ другата страна — дяволътъ, а обвиняемиятъ ще бѫде зритель и слушатель. Единъ день, когато човѣчеството прогресира, ще има такова сѫдилище. Този сѫдъ ще разрѣши всички трудни въпроси въ живота. Казвамъ: задъ истината всѣкога седатъ тѣзи четири фактора. Слѣдователно, искате ли да обвините кого и да е въ нѣщо, извикайте Бога, като върховенъ сѫдия. Христа — като защитникъ на обвиняемия. Дяволътъ — като обвинитель-прокуроръ, а лицето, което сѫдите, като обвиняемъ. Дяволътъ започва: вие считате този човѣкъ за светия, но азъ имамъ съвсѣмъ други данни, други факти — изрежда тия факти единъ слѣдъ другъ. Подсѫдимиятъ слуша, но нѣма право да се защищава, Христосъ ще го защищава. Ако Христосъ го оправдае, той ще бѫде спасенъ. Ако рѣчьта на Христа не е напълно въ полза на обвиняемия, той бива осѫденъ, като му се налага едно, или друго наказание. Та ще знаете: искате ли да не ви сѫдятъ, трѣбва да живѣете по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, чрѣзъ които Богъ се изявява. Сега, ще измиемъ рѫцѣтѣ, лицето и краката си въ езерото, въ името на Великия Законъ, който управлява и регулира всички работи на земята. * 9. Бесѣда отъ Учителя, държана на 7 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТѢЗИ ТРИ НѢЩА. Любовьта е пѫть за всички, които живѣятъ за Бога. Мѫдростьта е пѫть за всички, на които Богъ се изявява. Истината е пѫть за всички, които се учатъ да служатъ на Бога. За размишление прѣзъ деня ще вземете 25 ст., 5 гл. отъ Евангелието на Иоана: „Истина, истина ви казвамъ: иде часъ и сега е, когато мъртвитѣ ще чуятъ гласа на Сина Божия, и които Го чуятъ, ще оживѣятъ.“ Нека тази сутринь остави паметенъ, незаличимъ образъ въ съзнанието ви. Както небето е чисто и свѣтло, както сутриньта е тиха и приятна, така да стане и въ душата ви. Хубавото въ тази сутринь говори за Божието присѫтствие. Този день е Божи день и затова трѣбва да остане за васъ живъ образъ, както слънцето е живо. Нека въ душитѣ ви бѫде тъй свѣтло, тъй чисто и ясно, каквото е днешното слънце. Казвамъ: ако Любовьта е пѫть за всички, които живѣятъ за Бога; ако Мѫдростьта е пѫть за всички, на които Богъ се изявява и ако Истината е пѫть за всички, които се учатъ да служатъ на Бога, ще бѫде така, както ви пожелавамъ, безъ никакво изключение. Явятъ ли се облаци на небето, това показва, че се срѣщатъ двѣ или повече противоположни въздушни течения, т. е. въ атмосферата ставатъ извѣстни сблъсквания, или отклонения. Сѫщото може да се каже и за живота на човѣка. Щомъ човѣкъ се отклони отъ Бога, т. е. отъ пѫтя, въ който е поставенъ да върви, той непрѣменно ще се забърка въ нѣкакъвъ клекъ или храсталакъ, вслѣдствие на което дрехитѣ му ще почнатъ да се кѫсатъ. Върви ли човѣкъ въ правия пѫть, всѣки день отъ живота му ще бѫде като днешниятъ. Съ други думи казано: всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Любовьта царува; любовьта пъкъ е пѫтьтъ на живота. Всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Божията Мѫдрость се изявява. Всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Истината го учи да служи на Бога. Сега, всички трѣбва да знаятъ, че този часъ, въ който сме се събрали, е часътъ, въ който всички сѫщества отправятъ ума си къмъ Бога. Щомъ всѣки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива съ леки облаци, Облацитѣ сѫ необходими за прѣдпазване отъ изпаряване на това, което е придобито. Слѣдователно, когато врѣмето е облачно, туй показва, че хората сѫ взели нѣщо отъ това, което излиза отъ Бога, и слизатъ на земята, да работятъ. Въ това отношение, облацитѣ сѫ емблемъ въ живота. Тѣ сѫ благо за хората, защото прѣди тѣхъ всѣки е взелъ, каквото му е нужно, и богатъ, доволенъ се връща на земята, да разработва придобитото. Щомъ се заоблачи, не само хората се радватъ, но и животнитѣ, и растенията. Изобщо, който разбогатява, той е доволенъ отъ облацитѣ, защото тѣ го закриватъ отъ погледитѣ на хората. Сега, като говоря за хубавия день, у мнозина, по старъ навикъ, се явява мисъльта: за кого е създаденъ този хубавъ день? Казвамъ: радвайте се, че Богъ е създалъ такъвъ день, като днешниятъ! Радвайте се, че всички живи, разумни сѫщества сѫ събрани тукъ, да отдадатъ слава на Бога! Радвайте се, че и вие участвувате заедно съ тѣхъ, въ отдаване слава на Бога! Нѣкой казва: кое ли мѣсто заемамъ въ събранието, между разумнитѣ сѫщества? Всѣки човѣкъ заема точно това мѣсто, което му се пада. Казвате: утрѣ ще имаме ли такъвъ день? Защо трѣбва да мислите за утрѣ? Единъ день ви трѣбва само, а не много дни. Многото дни сѫ товаръ за човѣка. Колко извори сѫ нужни на човѣка? Единъ изворъ му е достатъченъ. По-добрѣ е човѣкъ да пие вода отъ изворъ, на който водата е чиста, кристална, отколкото да пие вода отъ сто най-хубави щерни. Този хубавъ день, единственъ въ живота ви, трѣбва да носите навсѣкѫдѣ. Дали ще отидете въ София, или въ другъ градъ, дали ще отидете въ България, или въ друга държава, носете този день съ себе си. Ако не можете да го носите навсѣкѫдѣ съ себе си, все едно, че не сте дохождали на Рила. Не е достатъчно да занесете този день въ София, но София трѣбва да живѣе въ този день! Не е достатъчно да занесете този день навсѣкѫдѣ въ свѣта, но цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да живѣе въ този день! Този день включва всичко въ себе си. Каквото придобиемъ този день, всичко трѣбва да занесемъ съ себе си, да го пръснемъ между хората. Казвате: ами, ако слънцето залѣзе? Ако днесъ слънцето залѣзе, това показва, че този день е билъ обикновенъ. Слънцето на този день никога нѣма да залѣзе! За този день, именно, е казано въ Писанието: „И слънцето не ще зайде вечъ.“ И тъй, три нѣща ви желая: нека Любовьта у васъ бѫде запалена, да носи животъ! Нека Мѫдростьта у васъ бѫде запалена, да носи Божията свѣтлина! Нека Истината у васъ бѫде запалена, да ви научи, какъ да служите на Бога! Който служи на Бога, само той може да бѫде свободенъ. Никой не може да зароби свободниятъ човѣкъ. Никой не може да разклати свободниятъ човѣкъ. Човѣкъ може да живѣе, както иска; той може да работи, както иска; обаче, човѣкъ може да бѫде свободенъ, само ако служи на Бога. Да бѫде човѣкъ свободенъ! — този е смисълътъ на живота. Който служи на хората, той не е свободенъ човѣкъ. Комуто хората служатъ, и той не е свободенъ. Казано е за Бога: „Възлюбилъ е Истината въ човѣка.“ Защо? — Защото Истината подразбира вѫтрѣшно служене на Бога, което е въ сила да направи човѣка свободенъ. Слѣдователно, ще дойде новиятъ животъ — Любовьта. Ще дойде новата свѣтлина — Мѫдростьта. Ще дойде новото служене — Истината. Тѣзи три нѣща се включватъ въ днешния день. Сега, ще слѣземъ долу на бивака, да закусимъ малко, да увѣковѣчимъ този день, да стане паметенъ за насъ; слѣдъ това ще отидемъ на „Езерото на чистотата.“ Тукъ, при това езеро, ще прочета нѣколко стиха отъ Евангелието на Матея, 19 глава. А Исусъ рече на ученицитѣ си: „Истина ви казвамъ, че мѫчно ще влѣзе богатъ въ Царството небесно.“ (—23 ст.). Защо казва Христосъ, че богатиятъ мѫчно ще влѣзе въ Царството небесно?— Понеже богатиятъ, споредъ богатството, което има, придобива много грѣхове. Когато човѣкъ иска да стане богатъ, той много се огрѣшава. Тъй щото, този стихъ, прѣведенъ на другъ езикъ, означава: мѫчно ще влѣзе грѣшенъ човѣкъ въ Царството небесно. Защо? — Защото грѣховетѣ и прѣстѫпленията му ще го задържатъ, тѣ нѣма да го пуснатъ въ Царството небесно. Въ този смисълъ думата „богатъ“ подразбира човѣкъ, пъленъ съ грѣхове и прѣстѫпления. Това подразбиралъ Христосъ въ цитирания стихъ. Слѣдователно, съ такова богатство никой не може да влѣзе въ Царството небесно. Това богатство отдалечава човѣка отъ Бога. Богатството е най-голѣмото благъ, къмъ което хората въ свѣта се стремятъ. Тѣ нѣматъ по-високъ идеалъ отъ този. Въ свѣта само богатиятъ човѣкъ се ползува съ уважението и почитанието на хората. Обаче, рече ли човѣкъ съ земното богатство да влѣзе въ небето, камилата ще го прѣвари въ пѫтя му. Затова, именно, Христосъ казва: „По-лесно е да мине камила прѣзъ иглени уши, а не богатъ да влѣзе въ Царството Божие.“ (—24 ст.). На небето богатиятъ не може да се ползува съ такова уважение и почитание, каквото има на земята. И тъй, сѫществуватъ два диаметрално противоположни живота: земенъ животъ, съ обикновени разбирания и небесенъ животъ, съ по-високи разбирания. Нѣма да обяснявамъ тѣзи въпроси, но трѣбва да имате прѣдъ видъ, че всичко въ свѣта е строго опрѣдѣлено, а не механически. Запримѣръ, слънцето върви по опрѣдѣленъ пѫть; растенията растатъ по опрѣдѣленъ пѫть; рѣкитѣ текатъ по опрѣдѣленъ пѫть; вѣтроветѣ духатъ по опрѣдѣленъ пѫть; изобщо, всичко, което се случва въ живота на човѣка, е точно опрѣдѣлено. Обаче, хората съзнателно, за свои лични облаги, измѣнятъ този опрѣдѣленъ пѫть на нѣщата. Запримѣръ, тѣ срѣщатъ нѣкоя вадичка и като видятъ, че водата ѝ е добра за воденица, отклоняватъ я отъ пѫтя ѝ, като я използуватъ за работа. Нѣкое дърво по естество е киселецъ, дивачка, но опитни земледѣлци и градинари го присаждатъ съ нѣкое благородно дърво и съ това го видоизмѣнятъ. Тѣ могатъ да го видоизмѣнятъ въ каквото дърво искатъ. По сѫщия начинъ много хора сѫ присадени съ калеми, които не отговарятъ на тѣхното първично естество. Много дѣди и прадѣди сѫ работили върху тѣхъ и така сѫ ги измѣнили, че тѣ се чудятъ на себе се, сами не се познаватъ. Тѣ мязатъ на квачка, която насаждатъ съ кокоши, пачи и юрдечи яйца. Като се излюпатъ яйцата, малкитѣ тръгватъ подиръ нея, и тя се чуди, какъвъ е този разнообразенъ народъ, който я слѣдва. Като дойдатъ до нѣкоя рѣка, патенцата и юрдеченцата се нахвърлятъ въ водата и започватъ да плуватъ. Квачката седи на брѣга, чуди се и казва: Божия работа е тази! Послѣ юрдеченцата излизатъ отъ водата и хвръкватъ изъ въздуха. Въ сѫщото положение се намиратъ и съврѣменнитѣ хора. Тѣ замислятъ една работа, взиматъ прѣдъ видъ редъ условия, но, въ края на краищата, се намиратъ прѣдъ изненада: патенцата имъ влизатъ въ водата, нѣкои отъ юрдеченцата имъ хвръкватъ въ въздуха, а съ тѣхъ оставатъ само пиленцата. Питамъ: какво прѣдставятъ патенцата и юрдеченцата въ живота на човѣка? Тѣ прѣдставятъ неговитѣ груби желания, които влизатъ въ водата. Обаче, нѣма по-голѣми страдания отъ живота въ водата. Тамъ е цѣлъ адъ! Въ водата се вършатъ голѣми прѣстѫпления, за които нѣма никакъвъ сѫдъ. Тамъ нѣма никаква култура, никакъвъ моралъ. Рибитѣ, напримѣръ, се гълтатъ цѣли едни-други. Съврѣменнитѣ хора използуватъ водата за различни цѣли, а сѫщо така и като срѣдство за чистене. Защо хората пиятъ вода? — За да ги изчисти отъ онѣзи прѣстѫпления, които нѣкога сѫ вършили въ водата. Тя чисти по особенъ начинъ, вслѣдствие на което прѣдставя изкупително срѣдство. Казвамъ: въ края на краищата, у човѣка трѣбва да остане само Божественото. Всички останали нѣща у него сѫ пособия, дадени само за извѣстно врѣме. Войникътъ трѣбва да има пушка и ножъ, но само когато отива на бойното поле. Отива ли на църква, да се моли, пушка и ножъ не му трѣбватъ. Писарьтъ има нужда отъ перо и мастило, когато е въ канцеларията; щомъ отиде на църква, перо и мастило вече не му трѣбватъ. Когато търговецътъ върши своитѣ търговски операции, той има нужда отъ торба, пълна съ пари; обаче, отиде ли на църква, още отвънъ пазачитѣ взиматъ торбата му и казватъ: тукъ ще оставишъ паритѣ си! Въ църква търговия не се върши. Тъй щото, погледнете ли прѣдъ входа на църквата, ще видите цѣли купове отъ орѫжия, отъ пера и мастила, отъ торби съ пари и т. н. Който отива при Бога, той трѣбва да се освободи отъ всички занаяти и изкуства, които е придобилъ въ живота си и да влѣзе при Него само съ това, което Богъ нѣкога му е далъ. Какво е далъ Богъ на човѣка? — Единъ запаленъ, свѣтълъ умъ и едно запалено, благородно сърце. Слѣдователно, богатството на съврѣменния човѣкъ седи въ това, което умътъ и сърцето съдържатъ въ себе си. Всички придобивки, вънъ отъ придобивкитѣ на сърцето и ума, оставатъ настрана. Когато войникътъ излѣзе отъ църква, той взима ножа и пушката си и ги употрѣбява, дѣто стане нужда. Когато писарьтъ излѣзе отъ църква, той взима перото и мастилото си и отива въ канцеларията да пише. Когато търговецътъ излѣзе отъ църква, той взима торбата съ паритѣ си и отново започва да търгува. Когато орачътъ излѣзе отъ църква, той взима ралото и мотиката си и започва да оре земята. И тъй, едно е важно за васъ: да знаете, че всички хора заедно съставятъ единъ общъ организъмъ, на който тѣ сѫ удове, както сѫ удове коренитѣ, стъблото, листата и клонищата на дървото. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае за себе си, какъвъ удъ отъ дървото е и на кое мѣсто е поставенъ. Запримѣръ, ако е клонъ, той трѣбва да знае, голѣмъ ли е, или малъкъ; на каква посока гледа — на изтокъ, западъ, сѣверъ или югъ. Знае ли човѣкъ това нѣщо, той ще знае още, доколко зависи отъ другитѣ хора. Зависимостьта на единъ човѣкъ отъ другъ се опрѣдѣля отъ съприкосновението помежду имъ и отъ функцията, която изпълняватъ въ общия организъмъ. Единъ човѣкъ е важенъ за другъ дотолкова, доколкото той има извѣстни отношения къмъ него. Малкитѣ клончета сѫ важни за голѣмитѣ дотолкова, доколкото тѣ приематъ Божието благословение отгорѣ и го прѣдаватъ на цѣлото дърво. Божието благословение, което иде отдолу, отъ земята, се прѣдава на цѣлото дърво чрѣзъ коренитѣ. Вслѣдствие на това, цѣлото дърво е въ зависимость отъ своитѣ корени. Значи, въ единъ случай вие можете да бѫдете полезенъ нѣкому, а въ другъ случай той може да ви бѫде полезенъ. Рече ли единъ клонъ да се отдѣли отъ цѣлото дърво, зависимостьта се нарушава, и този клонъ въ най-скоро врѣме изсъхва. На сѫщото основание, рече ли човѣкъ да се отдѣли отъ цѣлото, и той вече изсъхва, не може да бѫде полезенъ, нито на себе си, нито на другитѣ. Службата и на малкитѣ, и на голѣмитѣ удове въ цѣлото е еднакво важна. Защо малкото клонче трѣбва да се сили, непрѣменно да стигне голѣмия клонъ? За всѣко клонче е опрѣдѣлено, колко трѣбва да израсте. При това, неговото растене е въ зависимость отъ цѣлото дърво, както и отъ голѣмитѣ клонища. Ако тѣ растатъ, и малкото клонче ще расте. Спре ли тѣхното растене, и малкото клонче спира. Колкото да се сили малкото клонче да стане като голѣмия клонъ, то никога нѣма да постигне това. Туй негово желание нѣма да го ползува въ нищо. По-добрѣ е да бѫдешъ малко клонче на върха на дървото, но всѣкога да имашъ плодъ, отколкото да бѫдешъ голѣмъ клонъ, безъ никакъвъ плодъ. По-добрѣ е да имате въ ума си една свещена идея и въ сърцето си едно свещено чувство, на които да се радвате, отколкото да носите на гърба си голѣми богатства, като натоварено животно. Натоварениятъ човѣкъ не е свободенъ. Свободата подразбира човѣщина, а въ животинскитѣ състояния нѣма законъ. И за самитѣ животни нѣма законъ. Днесъ товарятъ едно магаре, утрѣ го товарятъ, и всѣки день увеличаватъ товара му, безъ да има законъ, който да опрѣдѣли, колко трѣбва да се товари. Сѫщо така могатъ да го биятъ, колкото искатъ — и за боя нѣма законъ. Казвамъ: всѣки човѣкъ е изложенъ на мѫчения отъ старитѣ си господари. Искате ли да се освободите отъ тѣхъ, трѣбва да признаете, че единствениятъ господарь въ свѣта е Богъ. Признаете ли Бога за свой господарь, юларитѣ отъ главитѣ и букаитѣ отъ краката ви ще паднатъ. Тогава ще вършите работата си безъ остенъ, безъ външно насилие. Това значи свобода! Господарьтъ само ще ви запита: разорахте ли нивата? — Разорахме. — Ожънихте ли я? — Ожънихме. Къмъ тази свобода, именно, се стремятъ днесъ всички народи, както и всички хора по лицето на земята. Обаче, тази свобода се придобива при правилно разбиране на отношенията на частитѣ къмъ цѣлото, и на цѣлото къмъ частитѣ. Научи ли човѣкъ, какво мѣсто заема въ цѣлото, т. е. разбере ли отношенията си къмъ Бога, той ще се освободи отъ всички ограничения. Само по този начинъ човѣкъ ще дойде до пълнолѣтието на своя животъ. Иначе, той всѣкога ще се намира въ положението на малко, безпомощно дѣте, или въ положението на боленъ човѣкъ. Колкото повече давате на болния, толкова повече той се разстройва. Обаче, ако изберете за болния човѣкъ храна, която му подхожда, той отъ день на день ще се подобрява. Слѣдователно, както храната на човѣка всѣки день трѣбва да се подобрява, така и знанието, и мѫдростьта всѣки день трѣбва да се подобряватъ. Не се ли подобряватъ, ще дойдете до положението, въ което Соломонъ изпадналъ, и ще кажете като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Азъ тълкувамъ думитѣ му: знание, безъ любовь е суета на суетитѣ. Въ това знание нѣма никакви постижения. Истинското знание се постига за всѣки човѣкъ по специаленъ пѫть. Както слънцето върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, така и вие трѣбва да вървите по пѫтя, който Богъ ви е опрѣдѣлилъ. Никой нѣма право да се отклони отъ този пѫть! Докато сте въ пѫтя, ще имате Божието благословение. Щомъ се отклоните, върху васъ ще дойдатъ редъ нещастия. Всѣко нещастие се дължи на нѣкакво отклонение. Докато сте въ пѫтя, вие сте свободни; отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете, накѫдѣ вървите. Докато пръстътъ е на рѫката ви, послѣдната се ползува съ вашето уважение и почитание; отрѣжете ли пръста си, и рѫката ви изгубва своето уважение и почитание. Тъй щото, уважението и почитанието на човѣка зависи отъ съзнанието му, че той живѣе въ Бога, заема опрѣдѣленото отъ Него мѣсто и върши своята работа. Казвамъ: главното нѣщо, което трѣбва да занесете въ домоветѣ си, като споменъ отъ прѣкарването си на Рила, е да проникне у васъ идеята, че както слънцето, звѣздитѣ, луната и останалитѣ планети иматъ свой опрѣдѣленъ пѫть на движение, така и вие имате свой опрѣдѣленъ пѫть, който неизбѣжно трѣбва да слѣдвате. Слънцето, напримѣръ, всѣка сутринь изгрѣва точно на опрѣдѣлено врѣме и вечерь залѣзва пакъ на опрѣдѣлено врѣме. То никога не изгрѣва и не залѣзва по-рано или по-късно отъ опрѣдѣления за него моментъ. Толкова хиляди години, какъ слънцето изгрѣва и залѣзва, обаче, никога досега то не се е отклонило отъ своя пѫть, нито е прибързало или закъснѣло въ движението си. Знаете ли, какво ще стане съ живота на земята, ако слънцето се отклони отъ своя пѫть? Голѣма катастрофа ще настане на земята, даже при най-малкото отклонение на слънцето отъ неговия пѫть. Възъ основа на сѫщия законъ, голѣма катастрофа ще настане въ живота на човѣка, ако той се отклони отъ пѫтя, който Богъ му е опрѣдѣлилъ. Когато човѣкъ се намѣри прѣдъ такава катастрофа, всичко за него е изгубено, и той живѣе като въ пустиня. Той се лишава отъ най-хубавитѣ си мисли и чувства, отъ всичко благородно и възвишено. Затова, именно, никаква сила не трѣбва да бѫде въ състояние да отклони човѣка отъ пѫтя му. Това положение на човѣка говори за абсолютната му вѣра въ Бога. Върви ли човѣкъ въ пѫтя си, всѣка работа, която му се дава, е свещена. При това, всѣка работа трѣбва да принесе своя плодъ. Това е разбиралъ Христосъ, когато изказалъ стиха: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отрѣзва се и се хвърля настрана.“ Въ това отношение, и животътъ се осмисля дотолкова, доколкото ние принасяме плодъ въ цѣлото. Когато човѣкъ работи за Бога, той е цѣненъ и за свѣтлитѣ духове на небето, както и за добритѣ хора на земята. Тогава всички сѫ готови да му помагатъ, да му се притичатъ на помощь, когато той се намира въ нужда. Отклони ли се отъ пѫтя си, всички го изоставятъ, всички го забравятъ. Не е ли сѫщото и съ хора, които живѣятъ и работятъ само за себе си? Докато човѣкъ е богатъ, всички му се кланятъ, почитатъ го; западне ли, всички го изоставятъ. Има ли човѣкъ нѣкакви блага въ себе си, и хората се трупатъ около него; изгуби ли тия блага, всички го изоставятъ. Кой е причината да изгуби човѣкъ богатствата и благата си? — Дяволътъ. За него е казано въ Писанието: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи“. Той дава лоши съвѣти на хората, докато ги бутне въ нѣкакви несигурни прѣдприятия. Тѣ изгубватъ богатствата си и оставатъ съвършено бѣдни, немили-недраги за всички. Слѣдъ това той ги оставя сами да плащатъ дълговетѣ си. Колкото полици е подписалъ дяволътъ, все на тѣхна смѣтка ги оставя. Това показва, че този старъ господарь обича своитѣ поданици. Съ своята любовь той е одралъ досега най-малко по 200 кожи отъ гърба на всѣки човѣкъ. Че той обича хората, се вижда по това, дѣто снима кожитѣ имъ — има какво да вземе отъ тѣхъ. Много цървули е направилъ той отъ човѣшкитѣ кожи. Обаче, не зная, защо хората обичатъ своя старъ господарь, който, съ съвѣтитѣ си, ги е довелъ до крайно осиромашаване. Казвамъ: ако при сегашния животъ хората знаеха, какво има да имъ се случи, тѣ щѣха съвършено да се обезсърдчатъ. Сегашниятъ животъ е основанъ на фалшива основа, на вѫтрѣшно безправие. Външно, този животъ е построенъ върху редъ правила и закони, но въ него липсва вѫтрѣшна законность. Банкерътъ, запримѣръ, дава пари на хората, услужва имъ, но въ себе си той има прѣдъ видъ, че срѣщу това ще вземе една голѣма лихва, най-малко 25%. Значи, задъ неговата услуга се крие нѣкакво користолюбиво желание. И това не е лошо, но прѣстѫпление е, когато съвършено използуватъ нѣкой човѣкъ. Когато човѣкъ работи цѣлъ день, той има право да очаква извѣстно възнаграждение, но нѣма право да използува другитѣ. Сега, мисъльта, която искамъ да оставя, е да се пробуди съзнанието ви, да бѫдете благодарни на всѣки, който ви услужва, или дава нѣщо отъ любовь. Тази любовь иде отъ Бога. Този човѣкъ е проводникъ на Божията Любовь. Обаче, дойде ли нѣкой при васъ и започне да се хвали, че той ви направилъ нѣкаква услуга, или нѣкакво добро, този човѣкъ не говори истината. Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводилъ. Азъ дойдохъ да ви разправя това, на което Той ме е научилъ. Отъ благото, което Той ми е далъ, и на васъ давамъ“. И слѣдъ туй ще дойде нѣкой да разправя, че ви далъ толкова и толкова пари, или че ви направилъ еди-какво си добро и т. н. Този човѣкъ не е застаналъ на сигурна почва. Той работи съ чужди капитали, които прѣдставя за свои. Проповѣдникъ казва на единъ отъ богомолцитѣ: ти знаешъ ли, че азъ те обърнахъ къмъ Бога? — Зная. Какво искашъ слѣдъ това? Азъ ти благодаря, но и ти, отъ своя страна, благодари на Бога, че ти е далъ възможность да се проявишъ. Обаче, всѣки день да ми разправяшъ едно и сѫщо нѣщо, не мога да търпя. Много отъ съврѣменнитѣ проповѣдници постѫпватъ съ своитѣ пасоми, както единъ адептъ постѫпилъ съ единъ свой ученикъ, когото занимавалъ по окултнитѣ науки. Като прѣподавалъ на ученика си нѣкакъвъ урокъ, той слагалъ на масата прѣдъ него едно отъ най-хубавитѣ яденета и казвалъ: това е царско ядене, но ти не си достоенъ още за него. Адептътъ сѣдалъ прѣдъ масата и самъ изяждалъ яденето, а ученикътъ поглеждалъ само къмъ него, но знаелъ, че не е достоенъ за такова царско ядене. Ученикътъ често запитвалъ учителя си: кога и азъ ще бѫда достоенъ, да хапна отъ царското ядене? — Не зная, ще видимъ. Ако бѣше достоенъ, щѣше да ти се даде отъ това ядене. Днесъ и проповѣдници, и философи, и писатели — всички говорятъ за любовьта, но всѣки я задържа за себе си. счита, че другитѣ още не сѫ достойни да вкусятъ отъ нея. Любовьта е царско ядене. Който говори нѣкому за любовьта, той му показва едно царско ядене, като добавя: не ти е дошло още врѣмето да вкусишъ отъ това ядене. Значи, за този, който слуша, още не е дошло врѣмето. Какво направилъ този ученикъ най-послѣ? Единъ день, както седѣлъ прѣдъ пълната чиния на своя учитель, обърналъ се къмъ Бога съ слѣдната молитва: Господи, десеть години вече, какъ усърдно Ти служа. Не съмъ ли достоенъ вече да вкуся отъ това царско ядене? Докога ще бѫда зритель само на тази царска трапеза? Единъ ангелъ отговорилъ на молитвата му по слѣдния начинъ: утрѣ, като отидешъ при учителя си, и той пакъ сложи прѣдъ тебе царско ядене, безъ да ти даде отъ него, дигни внимателно учителя си отъ стола, седни на неговото мѣсто и изяжъ яденето въ паницата! Ученикътъ харесалъ този съвѣтъ и така постѫпилъ. Като отишълъ при учителя си, послѣдниятъ пакъ сложилъ прѣдъ себе си чиния съ царско ядене, но въ момента, когато се готвилъ да яде, ученикътъ леко го подигналъ отъ стола и седналъ на неговото мѣсто, като казалъ: Учителю, въ името на твоето достоинство, днесъ ще ямъ отъ царското ядене; азъ вече съмъ отъ достойнитѣ ученици. Днесъ, въ всички съврѣменни хора се крие по единъ отъ тѣзи адепти, който казва: Господъ е далечъ отъ хората; любовьта още не е за васъ; вие не сте достойни за царското ядене; знанието не е за васъ; вие сте малки дѣца още, не сте готови за красивитѣ Божии работи. Казвамъ: дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ имъ и седнете на тѣхнитѣ мѣста. Започнете слѣдъ това да се храните съ яденето на любовьта! Дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ на мѫдростьта и започнете да се ползувате отъ свѣтлината на знанието! Дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ на истината и започнете да служите на Бога! Дошло е врѣмето за това! Първото Ви служене ще бѫде къмъ вашитѣ учители, които свалихте отъ троноветѣ имъ, защото тѣ сѫ инвалиди. Питамъ: кой човѣкъ е инвалидъ? — Който се обезсърдчава и мисли, че отъ него нищо нѣма да стане. Този човѣкъ прѣдава своето обезсърдчение и на другитѣ хора. Какво прави земледѣлецътъ, когато първото посѣто сѣме не израства? Той обезсърдчава ли се? Не, той разорава нивата добрѣ, изхвърля старото сѣме навънъ и посажда ново. Казвамъ: врѣме е вече да се ликвидира съ старото, да се изхвърли навънъ и да се замѣсти съ ново! Всичко, което досега е измѫчвало човѣка и внасяло смутъ въ душата му, трѣбва да се изхвърли навънъ и замѣсти съ нѣщо ново. Казвате: какво ще внесе новото? Новото ще внесе миръ, радость и веселие въ душата на човѣка. Искате ли постепенно да дойдете до това положение, всѣка сутринь отправяйте ума си къмъ Бога! Великъ е този моментъ, защото тогава малки и голѣми, добри и лоши сѫщества отправятъ мисъльта си къмъ Бога и придобиватъ нѣщо. Въ този моментъ и звѣрътъ е добъръ. Слѣдъ това всѣки проявява естеството си. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ е добъръ, това показва, че, или е отправилъ мисъльта си къмъ Бога, или, безъ да е направилъ това,, той е добъръ, защото естеството му е такова. Значи, човѣкъ може да бѫде добъръ по двѣ причини: или когато Богъ работи въ него, или когато човѣкъ работи въ Бога. Запримѣръ, срѣщате нѣкоя майка и наблюдавате отношенията ѝ къмъ нейното дѣте. Тя е нѣжна, внимателна, добра къмъ своето дѣте. Послѣ, срѣща друго нѣкое дѣте, но къмъ него вече не е тъй нѣжна, тъй внимателна и добра. Защо? Въ първия случай Богъ работи въ нея, а въ втория случай тя не работи въ Бога. Съ други думи казано: въ първия случай тя отправя мисъльта си къмъ Бога, а въ втория случай не отправя мисъльта си къмъ Бога. И тъй, двѣ положения сѫ необходими за човѣка: да бѫде добъръ, когато отправя ума си къмъ Бога, и да бѫде добъръ, когато не отправя ума си къмъ Бога. Първото положение е особено необходимо, за да дойде второто. Когато човѣкъ почувствува, че не е добъръ, нека отправи ума си къмъ Бога. Колкото по-често отправя ума си къмъ Бога, толкова по-добъръ става. Да отправя човѣкъ ума си къмъ Бога, това подразбира смѣна на състоянията. По този начинъ човѣкъ придобива съвършенство. Съвършенъ човѣкъ е онзи който, и като не мисли, и като мисли за Бога, всѣкога е добъръ. Съвършенъ човѣкъ е онзи за когото Богъ всѣкога е добъръ, но и той всѣкога е добъръ за Бога. Когато Богъ е у насъ и работи за насъ, ние всѣкога сме добри. Обаче, отъ насъ се изисква и когато ние сме у Бога и работимъ за Него, пакъ да сме добри. Въ втория случай е забѣлѣзано, че тогава, именно, повечето хора не сѫ добри. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да се поучи отъ Бога, да стане добъръ и тогава, когато работи въ Бога, както е добъръ, когато Богъ работи въ него. Повечето хора днесъ сѫ всѣкога добри, когато Богъ работи у тѣхъ, но не сѫ всѣкога добри, когато тѣ работятъ у Бога. Като знаете това, ще различавате добрия човѣкъ по естество отъ врѣменно добрия и ще се стремите да придобиете първата доброта. Щомъ знаете това, ще работите съзнателно, ще прилагате, ще се учите, както отъ опитностьта на миналото си, така и отъ знанията, които сега придобивате. Казвамъ: за човѣка сѫ важни стремежитѣ на неговата душа и на неговия духъ. За човѣка сѫ важни неговитѣ дарби и способности, които всѣки день трѣбва да се разработватъ и да растатъ. Тѣзи нѣща могатъ да се постигнатъ, като вървите въ пѫтя, който Богъ ви е опрѣдѣлилъ. По-лекъ пѫть отъ този нѣма. Да прави човѣкъ зло е по-мѫчно, отколкото да върви въ пѫтя, който отъ вѣкове още му е опрѣдѣленъ. Прѣдставете си положението на човѣкъ, който замисля да открадне отъ нѣкой богатъ човѣкъ една сума отъ 100 — 200 хиляди лева. Дѣто ходи, той все крои, планува, какъ да се добере до тия пари. Цѣла година ходи, обикаля около кѫщата, гледа къмъ прозорцитѣ, все мисли, какъ да извърши кражбата, безъ да го уловятъ. Дохожда му на умъ най-послѣ да се запознае съ слугитѣ на този богатъ човѣкъ. Запознава се съ единъ, съ втори, съ трети, изучава ги, иска да разбере, кой отъ тѣхъ би могълъ да се подкупи. Цѣлиятъ планъ му костува врѣме, усилия, тревоги, страхъ. Обаче, рече ли човѣкъ да направи добро, то нѣма да му костува нищо: нито страхъ, нито тревоги, нито смущения. Крадецътъ се безпокои, че ще откриятъ плана му, че ще го уловятъ и т. н. Ако човѣкъ, който мисли да направи нѣкакво зло или прѣстѫпление, би използувалъ тази енергия и това врѣме за нѣкаква добра, полезна работа, той би очудилъ хората съ това, което може да направи. Рече ли да служи на злото, въ края на краищата, пакъ ще го уловятъ, ще го затворятъ, да лежи около десетина години. Какво печели този човѣкъ съ злото? — Той губи, а не печели. И тъй, пѫтьтъ, който Богъ е опрѣдѣлилъ за хората, е десеть пѫти по-добъръ отъ този, по който тѣ сега вървятъ и живѣятъ. И сега, отъ съврѣменнитѣ хора се изисква геройство, да вървятъ въ новия пѫть. Съ други думи казано: да се върнатъ въ пѫтя, отъ който сѫ се отклонили. Само по този начинъ тѣ поставятъ здрава основа на своя земенъ животъ. Тогава, и при най-лошитѣ условия да изпаднатъ, тѣ всѣкога ще запазятъ своето равновѣсие. Корабътъ имъ ще се люшка всрѣдъ развълнуваното море, но вълнитѣ нѣма да го пробиятъ, и той благополучно ще стигне на пристанището, благополучно ще стѫпи на твърда почва. * 8. Бесѣда отъ Учителя, държана на 6 августъ, 1931 г., 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание МѢСТОТО НА БОГА. Много отъ съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ идеята за Бога, но нѣматъ ясна прѣдстава, какво нѣщо е Богъ. Каква форма има Богъ, тѣ сѫщо не знаятъ. Човѣкъ може да има прѣдстава за формата на тѣлата само тогава, когато тѣ сѫ ясни въ съзнанието му. Щомъ единъ прѣдметъ, или едно тѣло не е ясно въ съзнанието ви, вие не можете да имате прѣдстава и за неговата форма. Казвате: какво е Богъ, не можемъ да схванемъ, но искаме да знаемъ поне, дѣ е Неговото мѣсто. Мѣстото на Бога е тази посока, дѣто всички живи сѫщества, съ пробуждането си още, отправятъ съзнанието, ума или мисъльта си. Като започнете отъ най-малкитѣ и стигнете до най-голѣмитѣ, всички тия сѫщества отправятъ съзнанието си въ една посока нагорѣ. Тази посока, именно, е мѣстото на Бога. Това става едноврѣменно по цѣлия свѣтъ, между всички сѫщества отъ различни иерархии. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка и за всѣко живо сѫщество отъ този, като се пробуди сутринь, да отправи съзнанието, или мисъльта си къмъ онази посока, дѣто сѫ насочени съзнанията и мислитѣ на всички останали сѫщества. Само по този начинъ човѣкъ може да възприеме благото, което излиза отъ Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада въ тъмнина и самотность. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Молитвата е необходима, защото човѣкъ тогава отправя ума си къмъ Бога, да възприеме нѣщо отъ Него. Въ този смисълъ молитвата прѣдставя отварянето на цвѣтоветѣ за слънчевата свѣтлина и топлина. Казвамъ: искате ли да се развивате, постоянно дръжте въ ума си мисъльта за Бога, като единствено мѣсто, като единственъ фокусъ, дѣто се събиратъ съзнанията на всички разумни сѫщества. Какво мислятъ хората, не се занимавайте съ това. Дръжте мисъльта си къмъ тази единствена посока, отдѣто иде свѣтлината и топлината на вашия животъ. Отклоните ли ума си отъ това мѣсто, вие загубвате пѫтя си и оставате въ тъмнина. Човѣкъ е пѫтникъ въ живота си. Рече ли да се отклони малко отъ пѫтя, да се позабавлява съ това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другаритѣ си. Когато всички сѫщества отправятъ съзнанието си къмъ мѣстото, дѣто е Богъ, съ това тѣ правятъ стѫпка напрѣдъ. Направятъ ли стѫпка напрѣдъ, тѣ вече не се връщатъ назадъ, да чакатъ закъснѣлитѣ или забъркалитѣ се въ пѫтя. Ако тѣ и втория, и третия день не отправятъ ума си къмъ Бога, ще оставатъ все по-назадъ и по-назадъ, докато единъ день животътъ имъ абсолютно се обезсмисли. Които мислятъ за Бога и отправятъ ума си къмъ Него, тѣ все напрѣдъ и напрѣдъ вървятъ. Това значи прогресъ въ мисъльта, а всичко седи въ прогреса. И въ леглото си човѣкъ пакъ може да отправи мисъльта си нагорѣ и да върви напрѣдъ. Всичко седи въ мисъльта на човѣка. Нѣкой може да е излѣзълъ рано сутриньта на молитва, но си казва: що ми трѣбваше да ставамъ толкова рано, да се изморявамъ? Защо не останахъ да полежа още малко? Такъвъ човѣкъ, макаръ и да е дошълъ на молитва, той е назадъ отъ другитѣ, защото мисъльта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дѣто и да сте, въ каквото положение и да се намирате, отдѣлете половинъ или единъ часъ да се позанимавате въ съзнанието си съ мисъльта за Бога. Искате ли да придобиете свѣтлина на съзнанието си, мислете за Бога. Казвате: какво ще стане, като гледаме къмъ посоката, дѣто е мѣстото на Бога? — Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте! — Какво ще видя? — И това не трѣбва да знаете. Гледайте само! Казвате: ние виждаме, че деньтъ е ясенъ. — Да, деньтъ е ясенъ, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали, какъ изгрѣва слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрѣва на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрѣва на слънцето на живота, Понѣкога виждате физическото слънце прѣзъ облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгрѣването на слънцето на живота, вие никога нѣма да го забравите и нищо не ще бѫде въ състояние да го замѣсти. Въ слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрѣва физическото слънце, така изгрѣва и слънцето на живота. Разликата се заключава само въ мѣстата, отдѣто изгрѣватъ тия двѣ слънца. Въ съзнанието на човѣка тѣзи двѣ мѣста сѫ съвършено различни. Казвамъ: физическото слънце въздѣйствува на човѣка по единъ начинъ, а слънцето на живота — по съвсѣмъ другъ начинъ. Когато физическото слънце изгрѣва, човѣкъ се радва, движи се, работи. У него се явява желание да оправи пѫтищата въ живота си, да разоре нивитѣ си, да насади градинитѣ си, да си направи кѫщи и т н. Щомъ изгрѣва слънцето на живота, у човѣка се явява желание да оправи отношенията си съ всички хора. Едноврѣменно съ това, всички хора, както и всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, му ставатъ мили, обични. Който веднъжъ е огрѣнъ отъ слънцето на живота, той вече влиза въ положението на всички страдащи, на всички грѣшници, защото ги разбира. Грѣшникътъ за него е затворникъ, когото той иска да освободи. Спре се прѣдъ него и му казва: братко, излѣзъ отъ този затворъ, защото тукъ гладенъ ще умрешъ. Останешъ ли още малко въ затвора, всички ще те изоставятъ. Ти ще останешъ самъ, ще закъснѣешъ въ пѫтя си и никой нѣма да те погледне: нѣма кой хлѣбъ да ти даде, нѣма кой вода да ти донесе. Безъ да искатъ другитѣ хора, нещастията ще слѣдватъ подиръ тебе, защото си самъ въ пѫтя, обърканъ и заблуденъ. Човѣкъ трѣбва да върви напрѣдъ! Никой не трѣбва и не може да остане въ съзнанието си на едно и сѫщо мѣсто. За всѣки день има опрѣдѣленъ пѫть, който човѣкъ трѣбва да извърви въ съзнанието си. Ако човѣкъ не измине този пѫть, той остава назадъ. Остане ли назадъ, съ това заедно идатъ и нещастията за него. Тази е новата философия на живота. Нѣкой казва: какво отъ това, че съмъ изминалъ единъ малъкъ пѫть въ съзнанието си? Какво ще постигна съ това? Много нѣщо може да се постигне. Колкото малъкъ пѫть и да изминава човѣкъ въ съзнанието си, той всѣки день върви напрѣдъ, а щомъ върви напрѣдъ, все повече и повече се приближава къмъ Бога. Съ десеть сантиметра да напрѣдва човѣкъ въ пѫтуването или въ движението си къмъ Бога, това е равносилно на милиони километра въ физическия свѣтъ. Казвате: какво отъ това, че съмъ погледналъ къмъ Бога, или пъкъ че съмъ помислилъ за Него? Да погледнете къмъ Бога, или само да помислите за Него, това струва повече отъ всички материални богатства, съ които човѣкъ разполага на земята. Тази е една отъ великитѣ истини на живота. Щомъ знаете това, не обезцѣнявайте, не умаловажавайте тѣзи нѣща! Нѣкой казва: толкова много работа имамъ, че ми останало само за Бога да мисля и за мѣстото, дѣто Той се намира. Азъ трѣбва да работя, да се погрижа за своитѣ материални нужди. Казвамъ: единственото мѣсто, отдѣто можете да приемете всичко необходимо въ живота си, е мѣстото на Бога. Помислите ли за Бога, слѣете ли се съ съзнанието на всички сѫщества, които се отправятъ къмъ Него, това е достатъчно. Питамъ: какво костува на човѣка да живѣе за Бога? Той знае тази наука. Прѣдставете си, че се намирате прѣдъ една суха вада, въ която седи едно келево. Келевото иска да се движи, но вадата му казва: какъ мога да те въртя, като нѣмамъ вода? Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трѣбва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: слушай, ти ще вървишъ въ посоката, въ която и азъ вървя. Келевото обѣщава, че ще върви съ нея, но щомъ дойде водата, въ първо врѣме то се издигне нагорѣ и скоро слѣдъ това слиза надолу. Неговото движение е нагорѣ и надолу, а не като това на водата — напрѣдъ. И хората, като келевото, често обѣщаватъ: азъ ще вървя напрѣдъ, ще вървя по движението на водата. Обаче, дойде ли водата, тѣ веднага измѣнятъ на обѣщанието си: водата върви напрѣдъ, а тѣ се движатъ ту нагорѣ, ту надолу, и оставатъ почти на едно и сѫщо мѣсто. Водата и келевото се разговарятъ. Водата казва на келевото: защо седишъ на едно мѣсто и нищо не работишъ? — Какъ да не работя? Толкова брашно смлѣхъ. Казвамъ: келевото прѣдставя физическия животъ на хората. Ако тѣ не слѣдватъ пѫтя и движението на водата, винаги на едно мѣсто ще седятъ и само брашно ще мелятъ. И хората, като келевото, вършатъ работа, но тѣхната работа не е като тази на водата, Водата е минала прѣзъ много мѣста, напоила е безброй растения и животни, дала е животъ на милиони сѫщества. Келевото е смлѣло милиони зрънца, прѣвърнало ги е въ брашно, и постоянно се хвали: знаете ли, колко много брашно смлѣхъ? Обаче, ако сравните работата на водата съ тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду имъ. Сега, мнозина си въобразяватъ, като келевото на воденицата, че сѫ свършили много работа. Тѣхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата. Тя е напоила много цвѣтя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи сѫщества. Дѣто е минала тя, навсѣкѫдѣ е оставила благословението си. Водата прѣдставя живота, съ който всички заедно трѣбва да вървимъ. Насъ воденици не ни трѣбватъ, а келевото нека седи на своето мѣсто. Водата нѣма да остане да се разправя съ келевото, тя ще продължава пѫтя си. Съ този примѣръ искамъ да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около единъ центъръ — физическото съзнание на човѣка. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освѣнъ около единъ центъръ, още и къмъ единъ възвишенъ идеалъ, вслѣдствие на което върви напрѣдъ и върши работа. Отправянето на мисъльта ни къмъ Бога е течение нагорѣ. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на рѣката показва движението на Божественото съзнание къмъ насъ, т. е. отгорѣ надолу. Като мислимъ за Бога, ние пъкъ се движимъ нагорѣ, къмъ Него. Слѣдъ това, Той се движи надолу къмъ насъ, като ни изпраща своята мисъль. Тъй щото, Богъ всѣкога ни изпраща нѣщо отгорѣ, но и ние трѣбва да изпратимъ нѣщо къмъ Него. И тъй, всѣка сутринь отправяйте мисъльта си къмъ тази посока, дѣто всички разумни сѫщества отправятъ своята мисъль. По този начинъ вие ще участвувате въ общото благо. Нѣкой казва: азъ не искамъ да мисля. — Ти можешъ да не мислишъ за този — за онзи, за дреболиитѣ въ живота, но за Бога не можешъ да не мислишъ. Ти си длъженъ да отправишъ мисъльта си къмъ Бога, къмъ онази посока, дѣто всички разумни сѫщества отправятъ своята мисъль. Тамъ пространството е широко, не може да произлѣзе никакво разногласие. Това мѣсто ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправятъ мисъльта си къмъ една посока, тѣ се приближаватъ къмъ Бога, а съ това и отношенията имъ къмъ хората се оправятъ. По този начинъ хората ще бѫдатъ здрави, весели, ще иматъ миръ въ душитѣ си, ще се подмладятъ, ще скачатъ като телци. Който не отправя мисъльта си къмъ Бога, той ще бѫде изложенъ на всѣкакви болести Който отправя мисъльта си къмъ Бога, той ще бѫде свободенъ отъ всички болести. Болеститѣ прѣдставятъ паразити въ аурата на човѣка, отъ които той непрѣменно трѣбва да се освободи. Паразититѣ пъкъ сѫ отрицателнитѣ мисли, които смучатъ човѣка, затова той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Слѣдователно, каже ли нѣкой, че не трѣбва да мисли за Бога, той вече изпада въ положението на дѣте сираче, безъ майка и баща. Вие знаете, какво е положението на такова дѣте. Ако нѣкой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окѫсано, неопрано. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цѣла е побѣлѣла отъ паразити, отъ нечистотии. Лицето му е пожълтѣло, изсмукано отъ тия паразити. То ходи немило — недраго, докато се намѣри нѣкой да го вземе и отгледа. Това дѣте веднага се съвзима: дрешкитѣ му сѫ чисти, главата чиста, коситѣ добрѣ пригладени. Въ скоро врѣме то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Тъй щото, изпадне ли човѣкъ въ положението на сираче, той трѣбва да знае, че е прѣстаналъ вече да мисли за Бога. Тогава паразититѣ единъ слѣдъ другъ почватъ да го нападатъ, и той изгубва смисъла на живота. Казвамъ: една посока има въ живота, и къмъ тази посока всички хора трѣбва да вървятъ. Нѣкой казва: какво ще правимъ, като тръгнемъ въ тази посока? Не е ли достатъчно да четемъ Библията и Евангелието? Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но въ четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, дѣто се говори за Христа, за пророцитѣ, за добритѣ хора, които сѫ живѣли по това врѣме, вие трѣбва да се свържете съ тѣхъ и да отправите мисъльта си къмъ онази посока, дѣто тѣ сѫ отправяли своята мисъль. Свържете ли се съ тия разумни души, не питайте, дали Христосъ ви разбира, дали Богъ ще приеме молитвата ви. Щомъ отправите съзнанието си къмъ общото съзнание на всички сѫщества, все ще получите нѣщо отъ общото благо, независимо това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагорѣ, за да получите поне по едно самунче — на човѣшки езикъ казано. Не отправите ли съзнанието си къмъ съзнанията на всички сѫщества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо нѣма да получите. Богъ не обича да се занимава само съ едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: ще почакашъ за утрѣ! На другия день ще станешъ рано и ще чакашъ да дойде опрѣдѣления моментъ, когато всички души отправятъ съзнанието си къмъ Бога. Тогава и ти ще отправишъ мисъльта си къмъ Него и нѣма да питашъ, дали си въ права посока, или не, дали ще видишъ Бога. Това сѫ второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправишъ ума си нагорѣ и да чакашъ — все ще получишъ нѣщо отъ общото благо. И слѣпиятъ не вижда, но като погледне нагорѣ, все ще дойде нѣкой да му тури едно самунче въ рѫката. Той казва: слънцето не видѣхъ, но хлѣбъ получихъ. Това е достатъчно за него. Това сѫ фигури, които изясняватъ добрѣ идеята. И тъй, всички хора трѣбва да отправятъ съзнанието си къмъ Бога. — Дѣ е Богъ? — Богъ е на това мѣсто, къмъ което всички разумни и добри хора отправятъ ума си. Не само хората, но всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, отправятъ ума си къмъ Бога. Нѣкой казва: на кое мѣсто е Богъ? — Дигни ума си нагорѣ и не питай! Като ви говоря за мѣстото на Бога, къмъ което всички трѣбва да отправятъ ума си, това не трѣбва да ви хвърли въ противорѣчие съ вашата работа. Каквото и да работите, всѣки е на мѣстото си. Въ този смисълъ и келевото е на мѣстото си, и водата е на мѣстото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя центъръ и мисли само за себе си, а водата върви напрѣдъ и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъвъ човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ мисли само за себе си: че има нужда отъ пари, да се облѣче хубаво, хората да го почитатъ и уважаватъ. Това е философия на келевото. Обаче, и то върши нѣкаква работа — жито мели. Като се приближите до него, чувате: бър — бър — бър — жито мели. Единъ слѣдъ другъ чувалитѣ се пълнятъ съ прѣсно брашно, което се разнася отъ търговцитѣ за проданъ. Тази работа и вие вършите въ живота си, но не сте доволни. Покажете единъ воденичарь, който да е станалъ философъ, писатель или поетъ! Досега, азъ поне не съмъ срещналъ нито единъ воденичарь, който да е написалъ нѣкаква книга. Овчари сѫ писали книги, но воденичари — не. Воденичаритѣ само жито мелятъ, за нищо друго не имъ остава врѣме. Какъ ще се спаси воденичарьтъ? — Като стане или овчарь, или орачъ. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрѣшава живота. Ако човѣкъ може да се добере до правилния начинъ, по който житото трѣбва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това сѫ странични въпроси, които ще послужатъ само за изяснение на идеята. Воденичарьтъ може самъ да се справи. Когато хората прѣстанатъ да му носятъ жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи день-два безъ работа, той ще каже: тази работа нѣма да я бѫде! — и ще започне другъ занаятъ. Тъй щото, вие не трѣбва да се безпокоите, какво ще стане съ старото. Старото само по себе си ще си отиде, и новото ще дойде. Вашата задача е да се държите за новото. Казвате: коя е новата мисъль? Новата мисъль е слѣдната: отправете ума, сърцето и волята си къмъ мѣстото на Бога! Станете ли сутринь, първата ви работа е да отправите сърцата и умоветѣ си къмъ онази посока, дѣто въ този моментъ милиони сърца и умове се отправятъ. Тѣзи сърца и умове трептятъ съ различни вибрации, съ различни разбирания, но едно единствено мѣсто ги привлича — мѣстото на Бога. И въ името на това мѣсто, всички живи сѫщества се обединяватъ. Гледате нѣкой царь, прѣдъ когото всички се прѣкланятъ, дойде ли този моментъ, и той, като дѣте, отъ нищо не смущаванъ, отправя мисъльта си къмъ Бога. Въ този моментъ и дѣтето, и царьтъ сѫ едно. Слѣдъ това, царьтъ взима жезъла си, качва се на трона, започва всѣкидневната си работа. На другата сутринь царьтъ, заедно съ всички сѫщества подъ него, пакъ отправя мисъльта си къмъ Бога. На това мѣсто всички хора се познаватъ. Слѣдователно, истинската любовь се изразява чрѣзъ отправяне мисъльта на всички сѫщества въ една посока. Когато съзнанията на всички сѫщества се отправятъ къмъ една посока, тѣ ще иматъ много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човѣкъ да се върти само около своя центъръ, около себе си, всичко е изгубено. Нѣкой казва: за менъ животътъ нѣма смисълъ. Казвамъ: искате ли животътъ ви да има смисълъ, отправяйте ума си нагорѣ! Това не е мѫчна работа. Какво по-лесно отъ това, човѣкъ да мисли въ една посока? Споредъ менъ, по-мѫчно е човѣкъ да мисли въ двѣ и повече посоки, както правятъ това съврѣменнитѣ хора, отколкото да мисли въ една посока. Много пѫти хората сѫ отправяли мисъльта си нагорѣ; тѣ знаятъ посоката на това мѣсто, но не имъ е дохождало на умъ, че има единъ общъ моментъ, когато всички сѫщества едноврѣменно отправятъ мисъльта си къмъ Бога. Желаятъ или не, това става по единъ вѫтрѣшенъ, неумолимъ законъ. Който не иска да се подчини на този законъ, на сила ще го заставятъ. Какъ? Ще го хване нѣкоя болесть, и той ще потърси Бога, ще отправи мисъльта си къмъ Него и ще благодари, че се е разболѣлъ, за да помисли за Бога. Не само чрѣзъ болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човѣка, за да го заставятъ да потърси мѣстото на Бога. Единъ часъ, една минута или една секунда се изисква, за да се отправятъ съзнанията на всички сѫщества къмъ Бога. Великъ е този часъ отъ деня! Велика е тази минута отъ часа! Велика е тази секунда отъ минутата! Сега, ще прочета 8 гл. отъ Евангелието на Иоана, отъ 31 стихъ надолу. И казваше Исусъ на повѣрвалитѣ въ него Юдеи: „Ако вие устоите въ моята дума, наистина, сте мои ученици“. (—31 ст.). „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (— 32 ст.). Тѣзи стихове, прѣведени, споредъ езика на новото учение, означаватъ: ако всички отправите ума си къмъ Бога, вие сте мои ученици. Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни. Значи, когато човѣкъ отправи ума си къмъ Бога, той ще се свърже съ Неговата Любовь; понеже Богъ сѫщеврѣменно е Истина, човѣкъ ще познае Истината, която ще го направи свободенъ. Отговориха Му: „Сѣме Аврамово сме, и никога никому раби не сме ставали. Какъ казвашъ ти: Свободни ще бѫдете?“ (—33 ст.). Отговори имъ Исусъ: „Истина, истина ви казвамъ, че всѣки, който прави грѣхъ, рабъ е на грѣха.“ (—34 ст.). „И рабътъ не остава вѣчно въ кѫщата, а синътъ вѣчно прѣбѫдва.“ (—35 ст.). Това значи: всѣки, който не отправя ума си къмъ Бога, рабъ е на грѣха. И рабътъ не остава вѣчно въ кѫщата, а синътъ вѣчно прѣбѫдва. Слѣдователно, келевото не може да сѫществува дълго врѣме. Като свърши извѣстна работа, то се разрушава, и водата го завлича — не може да остане дълго врѣме на мѣстото си. „Зная, че сте сѣме Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума въ васъ се не вмѣщава.“ (—37 ст.). — Христосъ не е разбиралъ само външното убийство, но и вѫтрѣшното. Когато човѣкъ жертвува Божественото въ себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива. И тогава, той е синъ на убиецъ. „Азъ говоря това, което съмъ видѣлъ у Отца си; и вие правите това, което сте видѣли отъ отца си.“ (—38 ст.) Отговориха и рекоха Му: „Отецъ нашъ е Аврамъ.“ — Така говори физическиятъ човѣкъ, келевото, а то не познава своя Баща. Казва имъ Исусъ: „Ако бѣхте чада Аврамови, дѣлата Аврамови бихте правили.“ (—39 ст.). — Аврамъ познаваше Бога. Вие вѣрвате въ Аврама, а не вѣрвате въ Онзи, въ когото той вѣрваше. „А сега искате да ме убиете, мене, человѣка, който ви говорихъ Истината, която чухъ отъ Бога: това Аврамъ не е правилъ.“ (—40 ст.). „Вие правите дѣлата бащини си.“ (—41 ст.). — Ако вие правите дѣлата Божии, защо укорявате Неговото Слово? Затова, именно, иде горчивата истина, че сте отъ баща дяволъ. Всѣко нѣщо, което отдѣля човѣка отъ Бога, е отъ баща дяволъ; всѣко нѣщо, което покваря красивото, възвишеното, благородното въ човѣка и го отстранява отъ него, и то е отъ баща дяволъ. „Вие сте отъ баща дяволъ, и похотитѣ бащини искате да правите.“ (—44 ст.). „А пъкъ азъ, защото казвамъ Истината, не ме вѣрвате.“ (—45 ст.). „Азъ познавамъ Бога, и думата Му държа.“ (—55 ст.). — Не е достатъчно човѣкъ само да познава Бога, но той трѣбва да държи думата Му, т. е. да изпълнява Неговата воля. „Тогазъ взеха камъни да хвърлятъ върху Него. Исусъ се скри, излѣзе изъ храма, мина прѣзъ срѣдъ тѣхъ и така си отиде.“ (—59 ст.). Слѣдователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излѣзе отъ него, и той ще остане самъ. Понеже евреитѣ хвърляха камъни върху Истината, тѣ и до днесъ скитатъ изъ свѣта, немили-недраги. Отъ двѣ хиляди години насамъ тѣ сѫ се лутали изъ свѣта, както никой другъ народъ. Днесъ, обаче, Божията милость е върху тѣхъ. На сѫщата опитность ще бѫде изложенъ всѣки човѣкъ, който хвърля камъни върху Истината. Дали единъ народъ, или единъ човѣкъ ще се прояви така, послѣдствията ще бѫдатъ едни и сѫщи. Искате ли да имате Божията милость върху себе си, всѣка сутринь отправяйте ума си въ посоката, дѣто всички сѫщества отправятъ своята мисъль. Казвате: какъ да се разбира стихътъ, въ който се казва, че Христосъ се скрилъ отъ народа? Прѣдставете си, че азъ нося една запалена свѣщь и показвамъ съ нея пѫтя на стотици души. Обаче, тѣ не разбиратъ това, което правя за тѣхъ, и започватъ да се каратъ помежду си, биятъ се, кой отъ тѣхъ да вземе запалената свѣщь. За да се избегне този споръ, азъ духамъ свѣщьта, и тѣ оставатъ на тъмно. Тѣ вече не ме виждатъ, за тѣхъ азъ съмъ се скрилъ нѣкѫдѣ. Така направи Христосъ: духна свѣщьта, която носѣше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означаватъ думитѣ, скри се Исусъ.“ Силата на човѣка седи въ свѣтлината на неговото съзнание. Щомъ взематъ свѣтлината му, той губи вече своята сила. Когато човѣкъ остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигуренъ въ стѫпкитѣ си. Щомъ дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Сѫщото се отнася и до мисъльта, и до съзнанието на човѣка. Докато въ ума на човѣка има свѣтлина, той мисли право и постѫпва право. Щомъ свѣтлината въ ума на човѣка загасне, той вече не знае, какво прави — той остава безъ посока на движение, безъ компасъ. Турцитѣ иматъ обичай, като имъ дойде нѣкой на гости, вечерьта тѣ затварятъ вратата на стаята, въ която гостътъ ще спи, и сутриньта, когато иска да излѣзе, той трѣбва да потропа на вратата, да дойде домакинътъ на кѫщата, да му отвори. Сѫщото става и съ всѣки човѣкъ, който изгубва свѣтлината на съзнанието си. Щомъ изгуби свѣтлината си, той остава на тъмно, не може да излѣзе навънъ. Той не знае, коя посока да хване и чака да дойде господарьтъ, да врътне ключа, да му отвори, да излѣзе навънъ. Казвамъ: за човѣка, който е изпадналъ въ тъмнина, най-важно нѣщо е свѣтлината. За жадния най-важно е да дойде до извора на живота. За невѣжия, за неучения най-важно е да се добере до книгитѣ на нѣкоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмътъ. Храмътъ е мѣстото, дѣто е Богъ. Това мѣсто всички търсятъ. Хората търсятъ това мѣсто тукъ или тамъ, но никѫдѣ не могатъ да го намѣрятъ. Храмътъ е на онова мѣсто, дѣто всички сѫщества едноврѣменно отправятъ мисъльта си. Нѣкой казва: като се помоля вѫтрѣшно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човѣкъ въ себе си, това е степень на съзнание, но не онова велико съзнание, въ което участвуватъ всички души. Въ това положение тѣ едноврѣменно приематъ и даватъ отъ общото благо. Достатъчно е човѣкъ да отправи ума си къмъ мѣстото на Бога, за да приеме часть отъ общото благо. Такъвъ е законътъ. Когато човѣкъ отправи ума си къмъ Бога, заедно съ всички, за половинъ часъ само, той ще получи сѫщото благо, което би получилъ, ако цѣлъ день хлопаше на Божията врата. И послѣденъ да си, стига на врѣме да пристигнешъ; ако можешъ само за моментъ да се слѣешъ съ общото съзнание, ти пакъ ще получишъ Божието благословение. Богъ не прави разлика, дали нѣкой е стигналъ пръвъ или послѣденъ. И който пръвъ е дошълъ, и който послѣденъ е дошълъ, все ще получи часть отъ общото благо. Общото благо е за всички. Всички очакватъ момента, когато Божието благословение ще се излѣе върху тѣхъ. То трае само единъ моментъ, слѣдъ което вратата на благословението се затваря. Казвате: какво ще правимъ слѣдъ това? — Всѣки ще слѣзе да работи въ себе си. Ако Богъ не слѣзе въ човѣка, и ако човѣкъ не работи надъ себе си, той нищо не може да направи. Ако Богъ не слѣзе въ човѣка, каквото и да работи, той мяза на жена, която цѣлъ день върти хурката и нищо не изпридa, понеже вълна нѣма. Който е ходилъ при Бога, той работи прѣзъ цѣлия день и изкарва нѣщо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате прѣдъ видъ това, вие ще си съставите ясна прѣдстава, дѣ е мѣстото на Бога, и какво човѣкъ придобива, когато отправя съзнанието си къмъ Него. Има три момента прѣзъ деня, когато човѣкъ отправя съзнанието си къмъ Бога: сутринь, при изгрѣвъ слънце; на обѣдъ, когато слънцето е въ зенита си и вечерь, при залѣзъ слънце. Разумнитѣ сѫщества седятъ и въ тритѣ области, въ тритѣ фази на слънцето, но щомъ се събератъ заедно, за тѣхъ нѣма вече залѣзъ. За сѫществата, които отправятъ ума си къмъ Бога, има само изгрѣвъ. Щомъ Богъ излѣзе, всички приематъ Неговото благословение. Прѣзъ цѣлия день това слънце продължава да грѣе. Каже ли нѣкой, че не знае, дѣ е мѣстото на Бога, това показва, че той е останалъ назадъ, забъркалъ е пѫтьтъ. На такъвъ човѣкъ не остава нищо друго, освѣнъ да върви по течението на рѣката. И тъй, който търси Бога самъ, той е на кривъ пѫть. Индуситѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се съсрѣдоточи въ себе си, и тамъ да намѣри Бога. Тази е крива философия. И до днесъ хората търсятъ Бога въ себе си, но не могатъ да Го намѣрятъ. Когато се казва, че Богъ е въ човѣка, трѣбва да се знае, на кое мѣсто, именно, е Той. Едни търсятъ Бога въ ума си, други — въ сърцето си, но още не сѫ Го намѣрили. Човѣкъ може да намѣри Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които сѫщо като него търсятъ Бога. Тѣ трѣбва да бѫдатъ въ положението на ученици, които гледатъ къмъ учителя си, какво той прави. Учительтъ има пособия, съ които си служи. И ученикътъ гледа къмъ тѣзи пособия, ползува се отъ знанията на своя учитель. Неговиятъ учитель гледа къмъ другъ учитель; той пъкъ къмъ другъ свой учитель и т. н Ученикътъ трѣбва да черпи знанията си отъ мѣстото, дѣто учительтъ черпи знания. Отъ това мѣсто всички сѫщества черпятъ знанията си. Отправи ли човѣкъ ума си къмъ посоката, дѣто всички сѫщества се отправятъ, той ще придобие толкова, колкото би придобилъ, ако чукаше хиляди години на едно и сѫщо мѣсто. Този е единствениятъ начинъ, по който човѣкъ може да познае Бога. И слѣдъ това той ще каже: разбирамъ вече, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е Любовьта! Казвамъ: ученикътъ трѣбва да отправя мисъльта си въ посоката, дѣто учительтъ му отправя своята мисъль. Въ това седи спасението на свѣта. Не постѫпва ли ученикътъ като своя учитель, нищо не е въ състояние да му помогне. Подигнете мисъльта си нагорѣ! — тамъ е вашето спасение. Каквото друго да ви говорятъ — не вѣрвайте. Отправете мисъльта си нагорѣ, дѣто и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грѣшни, и животни отправятъ своята мисъль! Наблюдавайте щуреца, да видите, какъ той, съ всички заедно, отправя мисъльта си къмъ Бога. Гледате го, седи прѣдъ дупчицата си, мисли нѣщо. Какво мисли?— Отправя ума си нагорѣ. Казвате: щурецътъ е глупаво сѫщество, той не съзнава, какво прави. — Не е глупавъ щурецътъ. Той мисли за Бога и си казва: само мисъльта ми за Бога е въ състояние да ме изкара отъ тази дупка. Днесъ мисли за Бога, утрѣ мисли, докато единъ день се види вънъ отъ своята дупка, прѣминалъ въ по-висока форма на животъ. Слѣдователно, само мисъльта къмъ Бога е въ състояние да извади човѣка отъ ограничителнитѣ условия, въ които се намира. Тази мисъль ще го освободи и отъ дълговетѣ му. Слѣзе ли Богъ между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси. Той ще оправи свѣта. Нѣма друга философия за живота, освѣнъ тази. Нѣкой казва: какъ да разбера тази работа? Нѣма какво да разбирашъ, ще отправишъ мисъльта си тамъ, дѣто всички живи сѫщества отправятъ своята мисъль. Разбирането ще дойде отгорѣ, както и благословението. Когато въ дома ви дойде нѣкой пѫтникъ, гладенъ, жаденъ, измръзналъ, вие питате ли го, отдѣ иде? Първо го поканвате при огъня, да се стопли; послѣ му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; слѣдъ това му давате да се нахрани; и най-послѣ, като си почине добрѣ, той самъ започва да ви разправя, отдѣ иде и какво е прѣживѣлъ. Нека тази мисъль — мѣстото на Бога — бѫде за васъ нѣщо скѫпоцѣнно, безъ което не можете. Нека тя стане за васъ талисманъ. Имате ли този талисманъ въ себе си, и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите. Утрѣ сутриньта ще се качимъ на новия връхъ, дѣто разчистихме пѫтя — тамъ да се помолимъ и благодаримъ на Бога. Слѣдъ това ще отидемъ на Бъбрека, (V. езеро), да измиемъ рѫцѣтѣ и краката си отъ дългия пѫть. Докато човѣкъ търси Бога, краката му сѫ все кални. Щомъ Го намѣри, той измива краката си. Измиването на краката, не външно, но вѫтрѣшно, прѣдставя емблемъ въ човѣшкия животъ. Когато човѣкъ намѣри Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигналъ. Какво ще стане съ умрѣлитѣ, съ бѣднитѣ, съ страдащитѣ, той за нищо вече не мисли. Въ Божествения свѣтъ нѣма умрѣли, нѣма бѣдни, нѣма страдащи. Тамъ всичко е оправено * 7. Бесѣда отъ Учителя, държана на 5 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪЧЕТАНИЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ. Днесъ ще говоря върху три думи — съчетание, приложение и изпълнение, които трѣбва да останатъ въ ума ви за вѣчни врѣмена. Казвате: ще запишемъ тѣзи думи, да не ги забравимъ. Не е достатъчно само да ги запишете на книга, но трѣбва да отворите сърцата и умоветѣ си, да разбирате. Отъ тѣзи три думи ще зависи вашиятъ прогресъ. Сега, ще обясня смисъла на тия три думи. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални нѣща, които Богъ е създалъ. Съчетание може да има въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на човѣка. Съчетание може да има между духоветѣ, между хората, между ангелитѣ, както и между боговетѣ. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоноветѣ трѣбва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпѣйте тѣзи тонове единъ, два, три и повече пѫти, докато тѣ започнатъ да звучатъ хармонично. Ако искате да изпълните нѣкакво музикално парче, да го изсвирите или изпѣете, повтаряйте го много пѫти въ ума си, докато отвѫтрѣ го изпълните добрѣ. Щомъ го изпълните добрѣ, вие ще останете доволни отъ себе си, че можете да пѣете или свирите правилно. Казвамъ: когато между всички удове на човѣшкия организъмъ съчетанието, приложението и изпълнението ставатъ правилно, човѣкъ се усѣща здравъ, веселъ и доволенъ. Отсѫтствува ли тази хармония между органитѣ на човѣшкото тѣло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. Запримѣръ, ставате сутринь, но усѣщате болки въ единия си кракъ. Въ случая болниятъ кракъ е аристократъ, който казва на човѣка, т. е. на слугата си: ти знаешъ ли, че азъ съмъ боленъ? Искамъ да ме свивашъ и разпущашъ полека, да ме разтривашъ, съ една дума да ме лѣкувашъ. Каквото ти заповѣдамъ, ще изпълнишъ! Ти ще му разправяшъ, че имашъ жена, дѣца, имашъ работа, че си търговецъ, не можешъ да напущашъ търговията си. — Не, жена, дѣца, търговия — всичко ще оставишъ настрана. Освѣнъ мене, освѣнъ моята болка, нищо друго не трѣбва да те занимава. Всичко останало е празна работа. — Искамъ да се помоля, да се разговоря малко съ Бога. — При мене ще се молишъ! Нѣма кѫдѣ да ходишъ сега. Тъй щото, ако те боли единъ кракъ, единъ господарь имашъ; ако те болятъ двата крака, двама господари имашъ. Казвашъ: само на единъ господарь да служишъ, не е лесна работа; дойде ли да служишъ на двама, то е цѣло робство. Единиятъ кракъ разтривашъ, свивашъ и разпущашъ, обръщашъ налѣво-надѣсно; послѣ започвашъ сѫщата история съ втория, докато погледнешъ, цѣлиятъ день отишълъ. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човѣкъ съ здрави крака? Още отъ сутриньта краката сѫ готови за работа. Тѣ отиватъ при човѣка, т. е. при господаря си и казватъ: господарю, какво ще заповѣдашъ? Господарьтъ тръгва на работа, и тѣ тръгватъ съ него. При това положение, и господарьтъ е доволенъ, и двамата слуги, т. е. двата крака сѫ доволни и щастливи. Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение. Казвамъ: и въ религиозно отношение много хора мязатъ на болния кракъ. Седи нѣкой религиозенъ, мълчи, мисли, не е доволенъ нѣщо. Защо е недоволенъ? — Животъ има, недоволенъ е; умъ има, недоволенъ е; сърце има, недоволенъ е; богатство има, недоволенъ е; жена, дѣца, приятели има, пакъ е недоволенъ. Защо? — Кракътъ го боли. — Коя е причината за болката на крака? — Не е важно това. За васъ е важно обстоятелството, че кракътъ ви боли, и тази болка ви кара да имате особено мнѣние за всичко около васъ. Клѣткитѣ въ болния кракъ се разправятъ помежду си, дѣлятъ богатството си, воюватъ — цѣла анархия е настанала въ тѣхното царство. Докато войната не се прѣкрати, тѣ все ще воюватъ помежду си и ще казватъ на господаря си: ще знаешъ, че сега ние воюваме! Щомъ свършимъ войната, каквото пожелаешъ, ще изпълнимъ. Отъ тази война зависи и твоето щастие. Ако побѣдимъ, и ти ще имашъ дѣлъ въ плячката; ако ние изгубимъ, и ти ще изгубишъ. Господарьтъ наблюдава внимателно, слѣди, кой ще спечели войната. Побѣдата прѣдставя оздравяването на крака. Щомъ кракътъ оздравѣе, клѣткитѣ сѫ свободни вече, тѣ се връщатъ отъ фронта и казватъ на господаря си: побѣдихме вече! Отъ този моментъ ти можешъ да разполагашъ съ всичкитѣ сили на организъма си. Слѣдователно, истинската побѣда седи въ правилното съчетание на мислитѣ и чувствата, които сѫ вложени въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да съчетава правилно само онова, което Богъ е вложилъ въ него. Той не трѣбва да приема отъ вънъ нищо чуждо. До кога? Докато войната въ него не се свърши. Щомъ човѣкъ завърши тази война, щомъ даде пѫть на Божественото въ себе си, той ще може вече да приема отвънъ чужди нѣща, които хората и боговетѣ създаватъ. Докато човѣкъ не е разработилъ Божественото въ себе си, той нѣма опорна точка въ живота, защото, самъ по себе си, човѣкъ е егоистъ, мисли само за себе си. Въ това отношение егоистътъ мяза на камъкъ. Ако седнете близо до единъ камъкъ и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начинъ той не може да влѣзе въ положението ви. Съ хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чуждъ затворенъ за васъ, нѣма да ви разбере. Трѣбва ли да плачете и да се молите, да искате пари отъ единъ банкеръ, който не може и не иска да влѣзе въ положението ви? Трѣбва ли да влѣзете въ една черкова и да се молите на кръстоветѣ и на иконитѣ? Кръстоветѣ и иконитѣ казватъ: ние не се интересуваме отъ това, което ти искашъ. Ние се интересуваме само отъ това, което хората могатъ да ни дадатъ. Ако сте гладни, идете да работите. Щомъ работите, ще можете и да се нахраните. Питамъ: какво сѫ ви дали досега иконитѣ? Въпрѣки това, всѣки човѣкъ има най-малко по една икона. Обикновено той има три икони: една въ ума, друга въ сърцето и трета въ тѣлото. Единствената реалность, на която човѣкъ може да се моли и отъ която може да получи отговоръ, е Богъ. Който се проявява въ съчетанието на нѣщата. Богъ е вложилъ извѣстно богатство, извѣстенъ капиталъ въ всѣки човѣкъ. Този капиталъ се намира въ главата му, въ неговитѣ мисли, които той трѣбва да разработва. Изпълнението е вложено въ сърцето на човѣка. И наистина, за да се изпълни нѣщо, въ сърцето на човѣка трѣбва да се яви нѣкакво желание. Нѣкой казва: дѣ е Богъ? Бога ще намѣришъ не тамъ, дѣто хората искатъ да Го покажатъ, но тамъ, дѣто Той иска да се прояви. Запримѣръ, нѣкой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: ако искашъ да се срещнешъ съ мене, ще ме намѣришъ на върха Дамка, точно въ седемь часа сутриньта. Слѣдователно, ти нѣма да ме търсишъ нито на Мусала, нито на Белмекенъ, но само на Дамка, дѣто Богъ е опрѣдѣлилъ. Понѣкога и вие търсите Бога, дѣто Го нѣма. Не, ще Го търсите въ Неговото съчетание, тамъ, дѣто Той се проявява. Сега, мнозина искатъ да виждатъ нѣщата ясно, но тѣ не могатъ да постигнатъ това, докато не разбератъ закона на съчетанието. Запримѣръ, вие дохождате при менъ, искате да видите, какво има въ стаята ми, но тъмно е, не можете да различите прѣдметитѣ единъ отъ другъ. Очитѣ ви сѫ здрави, но свѣтлината е недостатъчна, не можете да виждате. Азъ държа въ рѫката си свѣщь и кибритъ, и ако искамъ, мога веднага да запаля свѣщьта, да ви направя ясновидци. Ако съмъ напълно увѣренъ, че вие сте честенъ човѣкъ и нѣма да се изкусите отъ богатствата въ стаята, ще запаля свѣщьта, за да ги разгледате. Ако сте честенъ човѣкъ, като запаля свѣщьта, вие ще се зарадвате отъ това, което ще видите въ стаята. Обаче, ако не сте честенъ, у васъ ще се яви желание да задигнете нѣщо отъ това, което сте видѣли. Тогава азъ веднага загасвамъ свѣщьта, и вие отново оставате въ тъмнина. Сѫщото става и въ живота на всѣки човѣкъ. Щомъ се намѣри въ затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнѣкѫдѣ помощь. Азъ нося свѣщь въ рѫката си, запалвамъ свѣщьта, и той веднага се ориентира, вижда, дѣ се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли нѣкоя лоша мисъль въ ума му, свѣщьта веднага изгасва. Той пакъ започва да плаче, да се моли и казва: не зная, защо работитѣ ми не вървятъ добрѣ. Мнозина се тревожатъ, безпокоятъ за положението, въ което се намиратъ, и казватъ: какво ли мисли свѣтътъ за общото положение на работитѣ? — Свѣтътъ мисли точно това, което и вие мислите. — Какво ли ще стане съ насъ? — Идете на гробищата, тамъ ще видите, какво ще стане съ васъ. Докато мислите по стария начинъ, и съ васъ ще стане това, което е станало съ другитѣ. — Можемъ ли да забогатѣемъ? — Идете при банкеритѣ, тѣхъ питайте, можете ли да забогатѣете и по какъвъ начинъ става това? — Какво ще стане съ насъ, ако не изпълняваме волята Божия? — Идете въ бѣднитѣ квартали, въ болницитѣ, въ хирургическитѣ отдѣления; идете на бойнитѣ полета и ще видите, какво ще стане съ васъ, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора сѫ дошли до това положение все отъ много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, азъ взимамъ тия думи въ тѣхния широкъ смисълъ. Ако човѣкъ не разбира тия думи въ тѣхната широта, това не значи, че той трѣбва да се самоосѫжда, че това или онова не могълъ да направи. Който не е изпълнилъ нѣкои отъ своитѣ задължения къмъ Първата Причина, това показва, че той не е напълно здравъ човѣкъ. Дойде нѣкой при менъ да се разговаря, но изведнъжъ започва да се оплаква, че кракътъ го боли. Азъ взимамъ единъ здравъ бинтъ, прѣвързвамъ крака му, и той си отива. Дойде на другия день, пакъ сѫщата история. Така се продължава седмица, двѣ, три, и той все се оплаква, че кракътъ го боли и не може да върши работата си. Казано е въ Писанието, че небето е прѣстолъ на Бога, а земята — подножие на небето. Щомъ земята е подножие на небето, всички трѣбва да изучаватъ законитѣ на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведатъ на самото небе, т. е. въ Божествения свѣтъ, дѣто цари доброто, дѣто цари любовьта. Работите ли въ това направление, болниятъ кракъ ще оздравѣе. Невъзможно е човѣкъ да изучава закона на съчетанието и да има боленъ кракъ. Сега, прѣнесете тази мисъль и въ личния животъ на човѣка. Нѣкой има едно желание, но не може да го постигне. Запримѣръ, иска да отиде при своя приятель, да го посети, но не може, боли го кракътъ. Днесъ се опита да стане отъ леглото, не може. Утрѣ се опита да стане отъ леглото, не може. Най-послѣ той се убѣждава, че докато оздравѣе кракътъ му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Слѣдователно, съ боленъ кракъ никѫдѣ не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умътъ на човѣка е боленъ, може ли да отиде при Бога? — Не може. Ако сърцето на човѣка е болно, може ли да отиде при Бога? — Не може. Въ този случай, умътъ и сърцето прѣдставятъ крака на човѣка. И тогава, ако човѣкъ отиде при Господа съ боленъ кракъ, той веднага ще започне да се моли, да прѣмине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Какъ? — Като обикне Господа. Казвате: какъ ще обикнемъ Господа? Вие сами знаете това; значението е вложено въ самитѣ васъ. Въ музиканта е вложено знанието, какъ трѣбва да пѣе или свири. Ако остане учительтъ да го учи, какъ трѣбва да пѣе и свири, той нищо нѣма да научи. Учительтъ дава само основенъ тонъ на ученика и отъ врѣме на врѣме го корегира въ изпълнението, а ученикътъ пѣе или свири, споредъ истинскитѣ правила на музиката, вложени въ неговата душа. Ученикътъ разбира съчетанието на тоноветѣ и самъ ги изпълнява. Сѫщото се отнася и за доброто, и за любовьта. Тѣ сѫ нѣща, подобни на музикалното чувство, вложено у човѣка, вслѣдствие на което човѣкъ самъ знае, какъ да обича. Когато човѣкъ извърши едно добро, споредъ както е написано въ него, лицето му свѣти като слънце, и животътъ му се осмисля. Казвате: Бога ли само трѣбва да обичаме? Нали е казано да обичаме ближния си, като себе си? Казвамъ: въ любовьта къмъ Бога влиза любовьта къмъ ближния, но не и обратното. Мнозина обичатъ хората, но скоро се разочароватъ отъ тази любовь. Значи, въ любовьта имъ липсва нѣщо. Какво липсва въ тази любовь? — Единъ сѫщественъ елементъ, а именно: когато хората обичатъ своитѣ ближни, трѣбва да обичатъ Бога въ тѣхъ. Кажете ми единъ случай отъ живота, дѣто нѣкой, като е обичалъ хората, да е спечелилъ нѣщо! Кажете ми единъ случай отъ историята на човѣчеството, дѣто нѣкой, като е обичалъ подобния на себе си, да е придобилъ нѣщо сѫществено! Който е обичалъ на първо мѣсто ближнитѣ си, той нищо не е придобилъ. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му къмъ хората ще бѫдатъ правилни. Такъвъ човѣкъ е всѣкога богатъ, а не бѣденъ. Защо? — Защото, като отива при Бога, той всѣкога приема, разбогатява. Щомъ отива при хората, той всѣкога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живѣе въ закона на съчетанието. Изразъ на този законъ е въ приложението и въ изпълнението на доброто, вложено въ ума и въ сърцето на човѣка. Законътъ на приложението се изразява чрѣзъ сърцето, а законътъ на изпълнението — чрѣзъ ума. И тъй, давате ли на хората отъ благото, което Богъ е вложилъ у васъ, помежду ви ще се създаде вѫтрѣшна връзка и ще се разбирате. Постѫпвате ли така, вие ще бѫдете богати. Който люби, той е винаги богатъ. Въ Божествения свѣтъ сиромашия нѣма, тамъ тя не се допуща. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грѣхъ има, но въ Божествения свѣтъ нѣма; на земята болести има, но въ Божествения свѣтъ нѣма; на земята ставатъ грѣшки, но въ Божествения свѣтъ — никога! На земята сѫществуватъ отрицателни нѣща, но въ Божествения свѣтъ не се допущатъ. Който мисли по този начинъ, той се приближава до Божествения свѣтъ; който не мисли така, той остава да живѣе на земята. Щомъ човѣкъ живѣе на земята и се оплаква отъ болния си кракъ, каквото и да обѣщава, той нищо не може да изпълни. Оздравѣе ли кракътъ му, той всичко може да изпълни. Ако нѣкой обѣщава да изпълни нѣщо и не издържи, кракътъ го боли. Ученикъ си, не ти върви въ училището. Защо? — Кракътъ те боли. Търговецъ си, работитѣ ти не вървятъ добрѣ. Защо? — Кракътъ те боли. Не можешъ да живѣешъ въ съгласие съ себе си, съ хората Защо? — Кракътъ те боли. Азъ взимамъ болния кракъ като символъ на боленъ умъ и болно сърце. Нѣкой казва на приятеля си: за тебе съмъ готовъ на всѣкакви услуги, на всѣкакви жертви. — Щомъ казвашъ това, можешъ ли да дойдешъ утрѣ у дома, да ми услужишъ въ нѣщо? — Мога, разбира се. — Тъй ли, наистина ли ще дойдешъ? Казвамъ: щомъ този човѣкъ пита приятеля си, дали, наистина, ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнилъ въ него. Въ ума на този човѣкъ е влѣзло съмнѣние, което може да произведе по нататъкъ голѣмо нещастие. Защо? — Защото най-малкото съмнѣние, което се заражда въ ума на човѣка по отношение на Божественото, е въ сила да отложи Божието благословение най-малко за единъ день. Мнозина се оплакватъ отъ болести, отъ страдания и казватъ: не може ли безъ болести и страдания? Както живѣятъ съврѣменнитѣ хора, не може безъ болести и страдания. Днесъ болеститѣ и страданията прѣдставятъ извѣстни опитности въ живота на човѣка. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи; слѣдователно, той ще се учи и отъ страданията. Казвате: който не е опиталъ, какво нѣщо сѫ болеститѣ, страданията, той нищо не знае. Кой не е опитвалъ тия господари на себе си? Кой не е носилъ бинтовани крака? При това, ще видите, каква аристократическа походка има този човѣкъ съ патерицитѣ! Той походи малко и спре; пакъ тръгне, и скоро слѣдъ това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: дали този човѣкъ се моли, че така спира, шепне нѣщо и пакъ продължава пѫтя си? Не, той се запъхтява, мърмори си нѣщо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високитѣ върхове. Нѣкои казватъ: не можа ли да на мѣри Учительтъ нѣкое равно мѣсто за излизане, ами трѣбва да ни качва по тия височини? Тѣ вървятъ и мърморятъ, а други мислятъ, че се молятъ. Обаче, законъ е: когато се ходи по равни мѣста, едни органи се развиватъ, но за смѣтка на тѣхъ други се атрофиратъ. Обаче, при изкачване на височини, понеже пѫтьтъ е разнообразенъ, има и равни, и стръмни мѣста, съ което се прѣдизвиква дѣятелностьта на всички органи, и човѣкъ става по-здравъ. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Колкото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ по-разнообразни и високи, толкова той е по-здравъ. По този начинъ всички сили у човѣка се подбуждатъ къмъ работа, и той става много плодотворенъ. Човѣкъ непрѣменно трѣбва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Богъ е вложилъ въ него; той трѣбва да съчетае всички сили, всички дарби въ себе си правилно. Въ всѣки човѣкъ Богъ е вложилъ по една основна дарба, която той трѣбва да развие. Отъ тази дарба зависи неговото щастие. Нѣкой казва: веднъжъ свѣтътъ да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си. Не, вие не трѣбва да чакате свѣтътъ да се оправя. Вие трѣбва да работите, да станете щастливи прѣди свѣтътъ да се оправи. Нашата задача не зависи отъ свѣта, да очакваме той да се подобри; ние не трѣбва да зависимъ и отъ обществото даже. Нѣма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всѣки самъ трѣбва да разрѣшава задачитѣ си, независимо всички други обстоятелства. Ако човѣкъ рече да чака подобрението на цѣлото човѣчество, затова се изисква дълъгъ периодъ отъ врѣме. Ако чакате българитѣ да се събудятъ, да дойдатъ до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече сѫ дошли, изискватъ се още хиляди години. Българинътъ, напримѣръ, много обича да разрушава. Като върви прѣзъ нѣкоя гора, той, безъ да мисли много, взима брадвата и тукъ клъцне едно дърво, тамъ друго и заминава по-нататъкъ. Често той прави това и безъ нѣкаква нужда, а само отъ любовь къмъ разрушението. Тѣзи дни дойде при менъ единъ говедарь, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видѣ двѣ-три дини, които бѣха ми донесли отъ града, и каза: ти си ималъ дини тука! — Да, дини имамъ. Той се показа благороденъ, не поиска да му дамъ единъ рѣзенъ диня, но само обърна внимание на динитѣ. Питамъ го: ти ялъ ли се диня? — Кой ще ми донесе тукъ диня? При това, азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, самъ не мога да си купя. Тогава азъ взимамъ една диня, нарѣзвамъ я и му давамъ 3/4 отъ нея. — Много ми давашъ. — То не е само за тебе, и на другаря си ще дадешъ. Той седна близо до менъ и започна да рѣже съ ножчето отъ динята. Отрѣза единъ рѣзенъ, изяде го и хвърли кората четири-петь крачки задъ гърба си. Отрѣза си втори рѣзенъ, изяде го и пакъ хвърли кората задъ гърба си. Като изяде двата рѣзена, той каза: останалото ще занеса на другаря си. Като наблюдавахъ, какъ този говедарь хвърляше коритѣ на динята, азъ прѣведохъ въ себе си този примѣръ въ единъ по-високъ свѣтъ. Казвамъ: ние имаме право да използуваме благата, които Богъ ни е далъ, но разумно трѣбва да ги използуваме. Трѣбва ли, като приемете една хубава мисъль, да изядете доброто въ нея, а коритѣ ѝ да хвърлите настрана, другъ да ги прибира? Когато говедарьтъ хвърли коритѣ на динята, азъ се наведохъ, събрахъ ги и ги турихъ настрана. Той трѣбваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. Отъ постѫпката му азъ сѫдя, че той е скържавъ човѣкъ, скѫперникъ, а сѫщеврѣменно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши нѣкаква работа. Този говедарь мисли само за своето добро, но не и за доброто на другитѣ хора. Такъвъ човѣкъ не може да има никакъвъ капиталъ. Това сѫ основни положения, принципи, които трѣбва да имате прѣдъ видъ въ живота. По външенъ видъ тѣ изглеждатъ обикновени, вслѣдствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. Запримѣръ, дойде въ ума ви мисъльта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човѣкъ може да бѫде самостоятеленъ само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче съ неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човѣкъ да свири по този начинъ за себе си, той ще може да свири и за другитѣ. Вземе ли само единъ тонъ фалшивъ, той не трѣбва да излиза прѣдъ хората да свири, да позори музиката. Излѣзе ли неподготвенъ на сцената да свири, съ това той излага и учителя си; всѣки ще иска да знае, кой е неговиятъ учитель. Сѫщото се отнася и до живота на хората. Докато тѣ не се научатъ да живѣятъ добрѣ, Богъ не имъ дава възможность да се проявятъ. Научатъ ли се да живѣятъ добрѣ, могатъ ли правилно да свирятъ Божиитѣ парчета, тѣ вече ставатъ носители на великитѣ Божии блага. Сега, както сте събрани тукъ, вие чакате да се накладе огънь, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвамъ: извадете магическата си прѫчица, тропнете съ нея, да дойде яденето при васъ. Ще кажете, навѣрно, че не ви е дошло врѣмето още, не можете да си служите съ магическата прѫчица. — Кога ще дойде това врѣме? Ако можете да тропнете съ прѫчицата си и яденето ви дойде тукъ, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, азъ искамъ отъ васъ да направите само възможното. Изобщо, учительтъ никога не може да изисква отъ ученицитѣ си това, което и той самъ не може да направи. Обаче, вие можете да направите слѣдното: да отидите до палаткитѣ си и да донесете яденето тукъ, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви сѫ здрави. Не можете ли да слѣзете долу и да донесете яденето, краката ви сѫ болни. Може ли човѣкъ да заповѣдва на краката си, значи, тѣ сѫ здрави. Не може ли да имъ заповѣдва, тѣ сѫ болни. Сѫщото заключение можете да извадите и по отношение на своя умъ и сърце: ако умътъ и сърцето ви не сѫ здрави, вие не можете да кажете нѣщо и да го изпълните. Всѣка дума, която изказвате, трѣбва да се разбере въ нейния дълбокъ смисълъ, а слѣдъ това и да се приложи, да се живѣе. Казвате, запримѣръ: Богъ е любовь, мѫдрость, истина, правда, светость, чистота и т. н. Щомъ казвате така, трѣбва да сте дълбоко убѣдени въ тѣзи думи. Така ли е въ сѫщность? Казвате, че Богъ е справедливъ, а сѫщеврѣменно се произнасяте, че еди-кой си се ползувалъ съ извѣстни привилегии прѣдъ Бога, ималъ Божието благоволение. Привилегия има прѣдъ Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля. Да благоволи Богъ къмъ нѣкого, това подразбира да се прояви чрѣзъ него. Въ това отношение, всѣки може да бѫде проводникъ, Богъ да се проявява чрѣзъ него. Казвате: Богъ ще ни научи, какво трѣбва да правимъ. — Тази наука иде отвѫтрѣ, и то когато Богъ се проявява въ човѣка. Това може да стане всѣкога, а не само сега. Богъ ви е изпратилъ на земята за единъ малъкъ опитъ, да види, какъ може да се прояви чрѣзъ васъ. Единъ день, като се върнете при Него, Той пакъ ще вложи нѣщо у васъ за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждеврѣменно ще остарѣете, ще се подпирате на патерицитѣ си, ще ви изоставятъ синове, дъщери, приятели, познати, докато най-послѣ и животътъ ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човѣкъ до това положение, той трѣбва, като блудниятъ синъ, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човѣкъ не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трѣбва да бѫде баща. Нѣкой казва: азъ родихъ синове и дъщери, азъ ги създадохъ. — Ти си ги родилъ, но не си ги създалъ. Човѣкъ човѣка не може да създаде. Това значи: никой човѣкъ не може да създаде една душа. Ако грънчарьтъ направи единъ хубавъ сѫдъ и го напълни съ вода, той ли е създалъ тази вода? Не, той само е напълнилъ гърнето съ вода, а водата не е създадена отъ него. И тъй, първото необходимо нѣщо за всички е да създадете правилни отношения къмъ Бога. Това се постига, когато човѣкъ държи въ ума си свѣтли мисли, въ сърцето си — благородни чувства и въ волята си — красиви постѫпки. Това може човѣкъ самъ да направи, а може и отвънъ нѣкой да му помогне. Всѣки, който носи свѣтли, неопетнени мисли въ себе си и може да ги прѣдаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Сѫщото се отнася и за любовьта, за добродѣтельта и за знанието. Любовь, добродѣтель, знание, които външно само мамятъ човѣка, а нищо сѫществено не му даватъ, трѣбва да се избѣгватъ. Хората се нуждаятъ отъ любовь, която носи безсмъртенъ животъ; хората се нуждаятъ отъ добродѣтели, които могатъ да ги направятъ силни, мощни; хората се нуждаятъ отъ знание, което освобождава. Казвате: трудна работа е тази. Не е трудно да ходи човѣкъ, когато краката му сѫ здрави. Тогава той изпитва трепетъ въ себе си, силно желание да ходи, да се движи. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, краката на човѣка да сѫ здрави. Умътъ и сърцето на човѣка сѫщо тъй трѣбва да бѫдатъ здрави! Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ много патерици между васъ. Не считайте това за упрѣкъ! Азъ говоря истината. Мнозина ще възразятъ: толкова години вече, какъ служимъ на Бога, все съ патерици ли вървимъ? Питамъ: кой отъ васъ е съвършено здравъ? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахътъ, или дробоветѣ, или мозъкътъ. Бихъ желалъ всички хора да бѫдатъ абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на тритѣ основни закона въ живота — на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човѣкъ да разполага съ тѣзи закони въ себе си, неговиятъ умъ никога нѣма да се помрачава, сърцето му никога нѣма да се натъква на противорѣчия и волята му отъ нищо нѣма да се разколебава. Запримѣръ, нѣкой ученикъ иска да учи цигулка. Отива при единъ великъ цигуларь, но той не го приема. Ако ученикътъ има въ себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще седи прѣдъ вратата на този цигуларь година, двѣ, три, десеть, докато най-послѣ цигуларьтъ каже: голѣмо е желанието ти да учишъ. Вземи цигулката си и ела при менъ, ще бѫдешъ мой ученикъ. Виднитѣ цигулари сѫ особени хора, тѣ не сѫ като обикновенитѣ. Когато дойде нѣкой ученикъ при такъвъ цигуларь, послѣдниятъ не му обяснява, какъ трѣбва да свири, но само му посочва съ пръста си, че тукъ или тамъ не взима правилно, и го оставя по-нататъкъ да разбира и да се изправя. Ако ученикътъ разбира лесно, учительтъ е доволенъ; не разбира ли, той свива вѣждитѣ си, чуди се, какъ е възможно този ученикъ да не е развилъ досега своята дарба. Какво правятъ много отъ ученицитѣ? Тѣ взиматъ цигулката си, постържатъ малко на нея и казватъ: за другъ пѫть ще оставя, не ми върви сега. На другия день пакъ взиматъ цигулката, пакъ постържатъ и пакъ я захвърлятъ настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начинъ, то е все едно да научите „цвѣте мило, цвѣте красно“ и да го свирите всѣки день. Или все едно е грѣшникътъ да повтаря всѣки день въ себе си: азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. Или, все едно е нѣкой човѣкъ да казва: азъ съмъ слабъ, нищо не мога да направя. Казвамъ: човѣкъ може да свири много нѣща, а не само „цвѣте мило, цвѣте красно“. Какъ? Като се упражнява. Човѣкъ може да бѫде праведенъ, а не само грѣшенъ. Какъ? Като работи, като се движи. Докато човѣкъ има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и сѫща пѣсень ще пѣе и все грѣшенъ ще бѫде. Щомъ краката му сѫ здрави, той ще бѫде силенъ и ще изпълнява волята Божия. Слѣдователно, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ мисъльта, какво е билъ въ миналото. Миналото на човѣка прѣдставя мисли, отвънъ наложени. Ако облѣчете единъ човѣкъ съ затворнически халатъ и на краката му турите букаи, какво ще бѫде неговото състояние? Той ще върви нагорѣ — надолу, букаитѣ ще дрънкатъ, ще го смущаватъ, но ще знае, че и халатътъ, и букаитѣ му сѫ наложени отвънъ. Той не е въ тѣхъ. Човѣкъ е извънъ халата, извънъ букаитѣ. Като знае това, той ще се проникне съ дълбоко желание да се освободи отъ тѣхъ. Който знае законитѣ за освобождението, той ще създаде въ ума си свѣтли, чисти мисли, и букаитѣ моментално ще паднатъ отъ краката му. Щомъ букаитѣ паднатъ, и халатътъ ще падне, а той ще се намѣри вънъ отъ затвора. По какъвъ начинъ? — Съ мисъльта си. Мисъльта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онѣзи, които го пазятъ. Послѣ, той ще имъ внуши да отключатъ вратата и да снематъ букаитѣ отъ краката си. Той самъ ще хвърли халата си и ще излѣзе вънъ отъ затвора, на чистъ въздухъ, на свобода. Слѣдъ това ще внуши на пазачитѣ да турятъ букаитѣ и халата на мѣстото имъ и да заключатъ вратата. Всичко това пазачитѣ ще изпълнятъ въ спещо състояние и като се събудятъ, ще кажатъ: какво е станало тукъ? Дѣ е прѣстѫпникътъ? Какъ е излѣзълъ прѣзъ затворена врата? Като разгледатъ, какъ е станала цѣлата работа, тѣ ще се убѣдятъ, че този прѣстѫпникъ е билъ необикновенъ човѣкъ. Който познава законитѣ, и цѣла потеря да го прѣслѣдва, той ще приспи всички и ще мине незабѣлѣзано покрай тѣхъ. Докато хората не се научатъ да приспиватъ своята потеря, все по затворитѣ ще лежатъ. Затворътъ прѣдставя ограничителнитѣ условия на живота. Влѣзе ли човѣкъ въ затвора, тамъ всички ще му заповѣдватъ. И каквото му заповѣдватъ, той ще изпълнява. Казвате: какъ да излѣземъ отъ затвора, въ който се намираме? Днесъ хората и да излѣзатъ отъ затвора, пакъ ще се върнатъ въ него. Защо? — Защото тѣ не могатъ още да живѣятъ по новия начинъ. Тѣ започватъ съ новото и свършватъ съ старото. Въ това отношение, тѣ мязатъ на птичка, която дълго врѣме е живѣла въ кафезъ. Щомъ я пуснатъ на свобода, тя скоро слѣдъ това се връща пакъ въ кафеза си. Ето защо, всички трѣбва да бѫдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите отъ ограничителнитѣ условия, външни или вѫтрѣшни, които сега ви спъватъ въ развитието. Всички трѣбва да имате ясна прѣдстава за себе си, за възможноститѣ, които се криятъ у васъ; тогава ще знаете, че каквото пожелаете въ името Божие, ще постигнете. Казано е въ Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още прѣди да пожелае нѣщо, го получи.“ При това положение, краката и рѫцѣтѣ ви ще бѫдатъ здрави, умоветѣ ви — свѣтли, сърцата ви — чисти и изправни. Имате ли всичко това, нѣма да живѣете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Нѣма по-лошо нѣщо за хората отъ това, да си поставятъ единъ-другъ правила, какъ да живѣятъ. Всѣки самъ знае, какъ да живѣе. Искате ли нѣкакви правила, ще ви дамъ слѣднитѣ думи за размишление: правда, чистота, вѣра, надежда и любовь. Който има вѣренъ умъ и вѣрно сърце, той знае, какъ да живѣе. Болниятъ, безъ да иска, ще изкриви пѫтя си. Той не може да върви право. Запримѣръ, нѣкой е поелъ правия пѫть, намѣрилъ е единъ учитель, да го рѫководи, но сѫщеврѣменно търси и други учители, да се учи отъ тѣхъ. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъвъ ученикъ ще живѣе само въ лъжа и измама. Лъжата пъкъ ще създаде болезнени състояния въ него. Тъй щото, помнете: нито себе си лъжете, нито другитѣ. Ако вие се самоизлъгвате, и ако другитѣ лъжете, по какво ще се отличавате отъ хората на старото учение? Сега, азъ говоря за онѣзи отъ васъ, които Богъ е изпиталъ още въ миналото. Богъ иска да развиете дарбитѣ, талантитѣ, които е вложилъ у васъ. Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своитѣ дарби. Развие ли дарбитѣ си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голѣмо богатство за човѣка отъ това, да е развилъ поне една отъ своитѣ дарби, както трѣбва? Днесъ срѣщамъ хора даровити, талантливи, които, въпрѣки своето вѫтрѣшно богатство, пакъ отиватъ при Бога да просятъ. Досега почти не съмъ срещналъ човѣкъ, съ такива голѣми богатства, каквито прѣдставятъ неговитѣ таланти, да отиде при Бога и да каже: Господи, милиони си ми далъ на разположение, но не зная, какво да правя съ тѣхъ. Моля Ти се, кажи ми, какъ най-разумно да ги използувамъ. Казвамъ: ако не сме готови да вложимъ богатството си за Бога, да работимъ за Него и въ Негово име, ние нищо нѣма да постигнемъ. Ако не вложимъ ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Нѣкой казва: веднъжъ да уредя работитѣ си, че послѣ е лесно. Не, докато човѣкъ не работи за уреждане на Божиитѣ работи, неговитѣ никога нѣма да се уредятъ. Искате ли работитѣ ви да се уредятъ, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си въ Божествената банка, дѣто той ежегодно дава своитѣ лихви. Тъй щото, който работи за слава Божия, Богъ пъкъ ще уреди неговитѣ работи. Казвамъ: като ви се говори по този начинъ, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия въ това отношение, но трѣбва да знаете, какъ да работите. И болниятъ прави усилия да стане отъ леглото си, но малки резултати има. Голѣми усилия прави, но резултатитѣ му сѫ слаби. Той се мѫчи да стане отъ леглото си, но скоро отмалява и отново лѣга. Той трѣбва да знае, какъ да прави усилия. Нѣкой казва: иска ли човѣкъ да служи на Бога, той трѣбва да се откаже отъ живота си. — Тази е една неразбрана идея. — Трѣбва да бѫдемъ добри, да се обичаме! — Хубаво е това, но трѣбва да знаете, какъ да направите тѣзи усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трѣбва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавамъ съврѣменнитѣ хора, виждамъ, че всички се стремятъ за първенство. Ако нѣкой заема извѣстно положение въ обществото, той иска да бѫде пръвъ. Ако нѣкой е ученикъ, и той иска да бѫде пръвъ, да бѫде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръвъ ученикъ може да бѫде само този, който свири заедно съ учителя си. Такъвъ ученикъ може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той самъ опрѣдѣля мѣстото си. Това не значи, че учительтъ е пристрастенъ, но даровитиятъ, добродѣтелниятъ ученикъ, безъ да прави усилия, той всѣкога заема първо мѣсто. Самитѣ дарби и добродѣтели опрѣдѣлятъ неговото мѣсто. Който има запалена свѣщь въ рѫцѣтѣ си, който носи любовьта въ себе си, той е на първо мѣсто, да свѣти на ближнитѣ си, да имъ посочва пѫтя. Такъвъ е законътъ и въ духовния, и въ физическия свѣтъ. Слѣдователно, не е важно, какво учительтъ може да даде на ученика, но какъ той работи, за да развие онзи богатъ материалъ, който Богъ е вложилъ въ душата му. Ученикътъ трѣбва да работи съ тритѣ закона — съчетание, приложение и изпълнение. И на васъ казвамъ: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползувате отъ тѣхъ; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете. Тѣзи усилия ще ви изморятъ, безъ да имате нѣкакви реални резултати. Тѣзи усилия ще ви създадатъ вѫтрѣшна умора, която ще ви направи недоволни отъ себе си. Запримѣръ, тия дни отидохме да нарѣжемъ малко дърва. По едно врѣме, наблюдавамъ, какъ единъ братъ рѣже дървата. Той дига-слага брадвата, но съ такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, слѣдъ малко той слага брадвата на земята и казва: уморихъ се вече! Взимамъ брадвата, показвамъ му, какъ да рѣже дървата, безъ да се уморява. Има специални методи за това, които човѣкъ трѣбва да знае. Послѣ, виждамъ една група братя, пъшкатъ, мѫчатъ се да дигатъ чуканитѣ отъ дърветата, да ги свалятъ долу. И този начинъ е добъръ, развива физическитѣ сили, но казахъ имъ да си послужатъ съ лостъ. Тѣ взеха единъ лостъ, и работата се свърши лесно, приятно, безъ голѣми усилия. Казвамъ: иска ли човѣкъ да не се уморява, нека си служи съ лостове. Тѣ сѫ необходими навсѣкѫдѣ въ живота. И тъй, запомнете тритѣ думи: съчетание, приложение и изпълнение. Съчетанието прѣдставя Божествения капиталъ, вложенъ у човѣка. Този капиталъ трѣбва непрѣменно да се разработи. Слѣдъ съчетанието иде приложението и изпълнението. Нѣкои турятъ на първо мѣсто изпълнението. Първо ученикътъ по музика ще учи редъ правила, които ще съчетава. Послѣ ще прилага правилно наученото и най-послѣ ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикътъ свърши курса на музиката. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано въ Писанието: „И земята ще се изпълни съ знание за Господа.“ Мнозина казватъ: като четемъ Свещеното Писание, натъкваме се на редъ контрасти, на редъ аналогии, които създаватъ у насъ мисъль. Казвамъ: контраститѣ и аналогиитѣ сѫ необходими за разяснение на символитѣ, на нѣкои философски мисли. Иначе, сами по себе си, аналогиитѣ нищо не прѣдставятъ. Запримѣръ, ако съчетаете два аналогични прѣдмета, безъ да има между тѣхъ приложение и изпълнение, тѣ оставатъ неизползувани. Обаче, въ приложението и изпълнението на нѣщата има една тайна, която трѣбва да се знае. Ако човѣкъ не е силенъ въ приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението иде слѣдъ приложението. Който прилага, той може да изпълни. Запримѣръ, ако прилагате доброто въ живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение въ нѣщо. Прѣдставете си, че ви кажа да прѣгазите езерото. Можете ли да направите това? Нѣкои могатъ, но други не могатъ, защото не сѫ подготвени. И ако рекатъ да го прѣгазятъ, тѣ ще се удавятъ. Сѫщото става и въ живота. Турите ли неподготвения човѣкъ на работа, той ще се удави въ нея. Иска ли човѣкъ да успѣва въ живота и да не се дави въ морето, той трѣбва да се подчинява на Божиитѣ закони, а не Божиитѣ закони да се подчиняватъ на него. Единъ светия пѫтувалъ отъ едно село за друго. По пѫтя той срещналъ единъ турчинъ съ колата си, а въ колата — неговата кадъна. Отдалечъ още, турчинътъ далъ знакъ на светията да се отбие отъ пѫтя, да не гледа въ колата. Турцитѣ много пазятъ кадънитѣ си, да ги не виждатъ чужди мѫже. Тогава светията си казалъ: азъ ще ти дамъ единъ добъръ урокъ, да знаешъ другъ пѫть, какъ да постѫпвашъ. Светията сплашилъ по нѣкакъвъ начинъ коня, който хукналъ да бѣга, и малко оставало, да падне въ пропастьта. Турчинътъ започналъ да се моли на светията: аманъ, помогни ми! Светията спрѣлъ коня, и падането на колата въ пропастьта било избегнато. Турчинътъ му благодарилъ и продължилъ пѫтя си. Съ малко се изплатилъ той. Този турчинъ и кадъната му можаха да полетятъ въ пропастьта и тамъ да останатъ. Турчинътъ разбралъ урока, който светията му прѣдалъ. Светията не трѣбваше да се отбива отъ пѫтя си, но турчинътъ трѣбваше да мине съ колата си малко настрана, и всѣкакво прѣмеждие щѣше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на нѣкой турчинъ, нека тя тури на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиитѣ не се интересуватъ отъ вашитѣ жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие отъ пѫтя си, а не светията. Законъ е: светия не може да се отбива отъ пѫтя си за жената на този или онзи. Прѣведенъ този законъ, той означава: Божиитѣ закони не могатъ да се подчинятъ на хората, но хората трѣбва, доброволно да имъ се подчинятъ. Не Бога да подчиняватъ, но тѣ да се подчинятъ на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начинъ, въ всичко ще успѣвате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Тъй щото, пожелавамъ на всички да работите съобразно законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начинъ, вие ще се домогнете до нови методи; новитѣ методи пъкъ ще оправдаятъ вашитѣ усилия. Пожелавамъ ви да хвърлите бинтоветѣ отъ краката си. Толкова години вече, какъ ходите съ бинтовани крака, но отъ днесъ пожелавамъ на всинца да хвърлите бинтоветѣ отъ краката си! Ако единъ човѣкъ е ходилъ десеть години съ бинтове и съ патерици, врѣме е вече да ги захвърли настрана. Казвамъ и на васъ: хвърлете бинтоветѣ отъ краката си и патерицитѣ отъ рѫцѣтѣ си и ходете свободно, безъ никакви прѣпятствия! Казвате: можемъ ли да се освободимъ отъ патерицитѣ? Който има воля, той може да хвърли патерицитѣ и да бѫде свободенъ. Който живѣе споредъ закона на съчетанието, той ще може да се освободи отъ всичко, което го спъва въ развитието му. Всичко непотрѣбно, всичко отрицателно изхвърлете навънъ. Имате нѣкакъвъ туморъ въ тѣлото си — изхвърлете го навънъ! Той не ви е потрѣбенъ. Имате нѣкаква отрицателна мисъль и нѣкакво отрицателно чувство — изхвърлете ги навънъ! Тѣ сѫ паразити, които смучатъ само сокове отъ организма ви, но отъ своя страна нищо не даватъ. Тѣзи отрицателни мисли и чувства могатъ да се молятъ, да не ги изхвърляте, но вие не трѣбва да ги слушате. Като ги изхвърлите вънъ отъ себе си, кажете имъ: за да не умрете гладни, азъ мога всѣка сутринь да турямъ на опрѣдѣлено мѣсто по малко храна за васъ; обаче, да ви оставя въ ума, въ сърцето си, тамъ да живѣете и да се размножавате, не позволявамъ. Слѣдователно, всѣка нечиста мисъль, всѣко нечисто желание сѫ паразити, отъ които човѣкъ непрѣменно трѣбва да се освободи. Можете да кажете, че тази нечиста мисъль, или това нечисто желание сѫ отъ царски произходъ. Отъ какъвто произходъ и да сѫ, какъвто етикетъ и да иматъ, щомъ сѫ отрицателни — вънъ! Ако една отрицателна мисъль може да носи човѣка, разбирамъ; обаче, той да носи тази мисъль, не разбирамъ. Коньтъ да носи човѣка, разбирамъ; обаче, човѣкъ да носи коня, не разбирамъ. Богъ да носи човѣка, разбирамъ, но човѣкъ да носи Бога, и това не разбирамъ. Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога, затова Той трѣбва да ни носи. Нѣкой казва: азъ нося Божественитѣ мисли въ себе си. Да носишъ Божественитѣ мисли въ себе си, това е едно, а да носишъ Бога въ себе си, това е друго нѣщо. Никой не може да носи Бога въ себе си! Никой не може да носи Учителя въ себе си! Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете свободни, имамъ прѣдъ видъ, че Богъ, у когото живѣете, е абсолютно свободенъ. Щомъ Богъ е свободенъ, и вие трѣбва да бѫдете свободни. Богъ е създалъ свѣта за насъ, да се учимъ, да познаваме Божието проявление и да Му служимъ. Щомъ служимъ на Бога, и свѣтътъ, за който казвате, че не е оправенъ, ще се оправи. Питамъ: какво придобихте отъ тазсутринното размишление? Като резултатъ на размишлението отъ тази сутринь се дадоха законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Обаче, дълго врѣме още трѣбва да се размишлява върху тѣзи закони, върху тѣзи идеи, за да станатъ ясни въ съзнанието на всѣки едното. Нѣкои идеи сѫ уморителни. Напримѣръ, нѣма по-уморителна, по-неприятна идея отъ тази, да ти повтаря нѣкой постоянно, че си добъръ, богатъ, светъ човѣкъ. Веднъжъ да чуешъ това нѣщо, както и да е, но всѣкога да ти се говори сѫщото, умръзва. Който говори така, и той може да стане светъ човѣкъ. Какъ? Като го запалятъ, да гори, като свѣщь. Тогава и той ще гори, като мене. — Ама като тебе нѣма подобенъ. — Вѣрно е, че като мене нѣма другъ, но и като тебе нѣма подобенъ. Нѣкой казва: азъ искамъ Богъ да ме обича. Богъ може да те обича, но и ти трѣбва да Го обичашъ. Защо човѣкъ иска да бѫде обичанъ отъ Бога? Човѣкъ иска и търси Божията Любовь, за да постигне своитѣ желания. Казвамъ: човѣкъ може да постигне желанията си при два случая — когато Богъ го обича, и когато той обича Бога. Когато Богъ обича човѣка, той вижда, какво Богъ може да направи въ него и за него; когато човѣкъ обича Бога, Богъ вижда, какво човѣкъ може да направи за Него. Обаче, и въ единия, и въ другия случай, за да бѫде обичанъ, и за да обича, човѣкъ трѣбва да се прояви. И тъй, двѣ положения трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ: или Богъ да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начинъ ще Го познаемъ. Познаемъ ли Бога, ще минемъ къмъ втория законъ: любовь къмъ ближния. И въ този законъ отношението ще бѫде сѫщото: или ние ще обичаме ближнитѣ си, или тѣ ще ни обичатъ. Изобщо, отношенията на хората къмъ Бога и отношенията на Бога къмъ хората, съставятъ законъ на съчетание, изпълнение и приложение. Щомъ Богъ обича хората, всичкитѣ имъ работи се уреждатъ по магически начинъ. И когато хората обичатъ Бога, пакъ работитѣ имъ се уреждатъ. Казвате: кога ще дойдемъ до това положение? Вие сте вече въ това положение, но още не го съзнавате. Запримѣръ, нѣкой има да плаща полица отъ сто хиляди лева и се чуди, отдѣ да вземе пари, да я изплати. Той ходи натукъ-натамъ, замисленъ, разтревоженъ, отникѫдѣ не може да намѣри пари. Въ деня на полицата, отъ банката му съобщаватъ, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: какъ стана това нѣщо? Кой ми изплати полицата? Съврѣменнитѣ хора се плашатъ отъ дългове, отъ грѣхове и казватъ: какво ще стане съ грѣховетѣ ни? Какъ ще се освободимъ отъ тѣхъ? Казвамъ: грѣховетѣ ви отдавна сѫ изплатени, както е изплатена полицата отъ сто хиляди лева. Ще получите съобщение отъ Божествената банка, че всичкитѣ ви дългове, всичкитѣ ви грѣхове сѫ вече изплатени. Трѣбва ли слѣдъ това да се съмнявате, дали Богъ ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Богъ ви обича. Богатството, което имате, изразено въ вашия умъ, сърце и воля, показва, че Богъ ви обича. И въ най-малкитѣ работи човѣкъ трѣбва да вижда Божията Любовь. Какво по-силно доказателство искате отъ Божията Любовь тукъ, всрѣдъ планината? Цѣлъ мѣсецъ вече, какъ сме тукъ, и ние се ползуваме отъ най-добритѣ условия. Ако Богъ не ни обичаше, Той щѣше да изпрати буря, вѣтрове, дъждъ, снѣгъ, градъ, и ние не бихме могли да останемъ тукъ даже единъ день. Обаче, ние седимъ спокойно, четемъ, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за насъ, но тѣ сѫ доволни, защото по този начинъ се освободиха много сѫщества, затворени въ тѣхъ. Така само може да се оправдае горението имъ. Когато освобождавашъ нѣкого, всичко е на врѣме и на мѣсто; когато заробвашъ нѣкого, нищо не е на мѣсто и на врѣме. Сѫщото може да се каже и за самия човѣкъ. Когато човѣкъ се освобождава, всичко е на врѣме и на мѣсто; когато човѣкъ се заробва, нищо не е на врѣме и на мѣсто. Сега, желая на всички да бѫдете радостни и весели, съ широки сърца, да съзнавате, че Божиитѣ блага сѫ дадени за васъ и да ги използувате разумно. Обаче, ние трѣбва да бѫдемъ носители на Божиитѣ мисли и да работимъ за Неговата слава. Работимъ ли за Бога, ние ще се ползуваме отъ Неговото благословение и, дѣто минемъ, всички хора ще ни познаватъ. Минавате ли покрай нѣкои хора, които се каратъ, спрете се и отдалечъ ги погледайте. Пожелайте дълбоко въ себе си да се разбератъ; въ случай, че тѣ се сбиятъ и наранятъ, повалете ги на земята и слѣдъ това ги поканете дома си, да прѣвържете ранитѣ имъ. Като прѣвържете ранитѣ имъ, поговорете имъ за Божията Правда, за Божията Любовь. Навсѣкѫдѣ въ живота си човѣкъ трѣбва да проповѣдва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човѣкъ; който ви говори за Бога, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му, и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трѣбва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служимъ; който обича Бога, и ние ще го обичаме. Въ това седи изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието прѣдставя любовьта, приложението — мѫдростьта, изпълнението — истината. Ако човѣкъ нѣма любовь въ себе си, той нищо не може да съчетае; ако човѣкъ не е мѫдъръ, той нищо не може да приложи; ако човѣкъ нѣма истината въ себе си, той нищо не може да изпълни. Слѣдователно, искате ли да съчетавате нѣщата, извикайте любовьта; искате ли да приложите нѣщата, извикайте мѫдростьта; искате ли да изпълните нѣщата, извикайте истината. Учительтъ не може постоянно да показва на ученика, какъ трѣбва да държи лѫка и какъ да настройва струнитѣ на цигулката си. Това нѣщо ученикътъ самъ трѣбва да прави. Той трѣбва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Нѣкой казва: какво нѣщо е съчетанието, приложението и изпълнението въ живота? Когато двѣ разумни души се събератъ на едно мѣсто, това е съчетание; когато двѣ разумни души, събрани на едно мѣсто, работятъ заедно за постигане на извѣстна цѣль, това е приложение; и най-послѣ, когато тѣзи двѣ разумни души сѫ постигнали цѣльта си и сега ядатъ и пиятъ, участвуватъ въ благото, което сѫ придобили, това е изпълнение. При това, трѣбва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не сѫ еднократни, но многократни, вѣчни процеси. Сега, ще прѣдставя нѣколко контраста за обяснение на идеята. Прѣдставете си, че дойде нѣкой при васъ и ви удари нѣколко пѫти. Удари ви единъ пѫть, и вие казвате: дано не дойде втори ударъ! Удари ви втори пѫть, вие казвате: дано не дойде трети ударъ и т. н Прѣдставете си послѣ, че при васъ дойде нѣкой и ви даде една хапка хлѣбъ. Вие сте гладенъ и казвате: дано дойде втора хапка! Даде ви втора хапка и казвате: дано дойде трета хапка и т. н. Слѣдователно: който удря, той има желание да удари още единъ пѫть, дано този човѣкъ се вразуми. Когато пъкъ му дава хапки хлѣбъ една слѣдъ друга, той казва: дано тази хапка е достатъчна, защото рѫката ми омалѣ да му подавамъ хапки хлѣбъ. Тъй щото, когото биятъ, той гледа часъ по-скоро боятъ да прѣстане. Който бие, казва: ще ударя още единъ пѫть, да се вразуми този човѣкъ. Когото хранятъ, казва: дано ми дадатъ още една хапка хлѣбъ! Който храни нѣкого, казва: дано тази хапка бѫде послѣдна, защото рѫката ме заболѣ отъ дигане и слагане. Сега, ще ви прѣдставя друго положение. Срѣщате единъ човѣкъ и започвате да го налагате. Обаче, при всѣки ударъ, отъ рѫката ви се изсипва цѣла шепа злато. Този, когото биятъ, като вижда, че слѣдъ всѣки ударъ прѣдъ него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротивъ, той ще мълчи, нищо нѣма да казва. И 50 удара да наложатъ на гърба му, той ще мълчи. Тъй щото, казвамъ: всѣко страдание, за което сме съзнали, че носи нѣкакво велико благо въ живота ни, има смисълъ. Затова Павелъ казва: „Днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ онѣзи велики блага, които ще дойдатъ за въ бѫдеще.“ Единъ день, когато хората съзнаятъ, какво сѫ донесли страданията имъ, тѣ ще кажатъ, като Павла: „Добрѣ ми стана, че се наскърбихъ“. Сега, азъ говорихъ, а вие се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорихъ, ще можете да кажете на хлѣба да дойде при насъ. Тукъ ли искате да закусимъ, или долу, около палаткитѣ? (—Тукъ). Тогава, сами ли ще слѣзете да си донесете закуската, или ще ударите съ магическата прѫчица, храната да дойде сама? Хайде, хвърлете вече патерицитѣ си, развържете бинтоветѣ си и свободни отъ тѣзи прѣпятствия, слѣзте долу, да донесете закуската си! * 6. Бесѣда, държана отъ Учителя на 3 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЦѢННОТО ВЪ МАЛКОТО. Днесъ ще размишлявате върху мисъльта: „надъ всичко прѣбѫдва Божието име“. Сега, ще прочета 4 глава отъ Евангелието на Иоана. Казвамъ: въ живота си човѣкъ се нуждае отъ петь нѣща. Тѣ сѫ слѣднитѣ: той трѣбва да има здрави крака, рѫцѣ, уши, очи и добрѣ развитъ мозъкъ, да мисли правилно. Ако човѣкъ е добъръ, и краката му ще бѫдатъ здрави. Безъ доброта краката не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ е справедливъ, и рѫцѣтѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ справедливость рѫцѣтѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ е разуменъ, и ушитѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ разумность ушитѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ обича истината, и очитѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ любовь къмъ истината очитѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ обича Бога, и умътъ му ще бѫде добрѣ развитъ. Безъ любовь къмъ Бога умътъ на човѣка не може да се развива правилно тогава и човѣкъ не може да мисли право. Нѣкои казватъ: най-мѫчното нѣщо е да бѫде човѣкъ добъръ. Не, най-лесното нѣщо е да бѫде човѣкъ добъръ. Нѣма по-лесна работа отъ тази. И ако човѣкъ не започне съ тази най-лесна работа, да бѫде добъръ, каквато друга работа да започва, тя всѣкога ще остава незапочната. Хората трѣбва да започватъ съ най-леснитѣ работи, а да свършватъ съ най-мѫчнитѣ. Който започва съ мѫчни работи, ще се върне къмъ леснитѣ. Който започва съ лесни работи, постепенно ще върви къмъ мѫчнитѣ. Понѣкога най-малкото добро, направено на врѣме, струва повече отъ голѣмото добро. Запримѣръ, единъ студенъ зименъ день отивате при една бѣдна вдовица, съ нѣколко малки дѣца, която е турила въ печката си нѣколко дръвца, но нѣма пари да купи кибритъ, да запали огъня. Обаче, вие имате кибритъ въ джоба си. Драсвате една клечица, и огъньтъ се запалва. Дѣцата се разшаватъ изъ стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше отъ ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дѣте може да свърши тази работа. Обаче, запалването на клечката кибритъ въ случая прѣдставя по-голѣмо добро, отколкото създаването на цѣлъ градъ, или спасението на цѣлъ народъ. Защо? — Защото веднъжъ запаленъ този огънь, той може вѣчно да гори. Ако пъкъ избавите единъ давещъ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне въ водата. Или, ако спасите единъ народъ отъ нѣкакво зло, той пакъ може да се върне къмъ него. Изобщо, не можете да спасите човѣкъ, на когото краката, рѫцѣтѣ, очитѣ, ушитѣ или мозъкътъ не сѫ здрави. Давещиятъ можете да спасите, само когато се моли, когато обича Бога. Щомъ се моли, Богъ ще изпрати нѣкой да извърши волята Му, да спаси този човѣкъ. Който се моли, това показва, че той е здравъ човѣкъ, и Богъ веднага изпраща нѣкой да му помогне, като казва: помогни на този човѣкъ, защото той иска моята помощь! Който спасява нѣкого, трѣбва да знае, че той само изпълнява волята Божия; той е свидѣтель на доброто, което Богъ прави. Когато обичате нѣкого, вие сте проводникъ, свидѣтель на любовьта, която Богъ изпраща чрѣзъ васъ. Така трѣбва да мисли човѣкъ! Този е правилниятъ начинъ на разсѫждение. Ако човѣкъ започне да мисли, какъ да направи нѣкому добро, какъ да обича Бога и какъ — хората, той ще разбере, че самъ, безъ Бога, нищо не може да направи. И тъй, въ разумния животъ всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто. Въ този смисълъ, питамъ: дървата ли горятъ или огъньтъ? Дървата не могатъ да горятъ безъ огънь, нито огъньтъ може да гори безъ дърва. Огънь има само тамъ, дѣто става горение. Сърцето тупти, пулсира, изпраща кръвь по цѣлото тѣло, вслѣдствие на което се развива топлина. Значи, огънь има въ сърцето. Дѣто има животъ, тамъ има и горение. И обратно: дѣто става горение, тамъ има животъ. Когато искате да накладете огънь, трѣбва да имате дърва. Дървата се сѣкатъ, прѣнасятъ и послѣ се кладе огъньтъ. Който не взима участие въ тази работа, той мисли, че е лесно да се накладе огънь. Добрѣ е всички да взимате участие въ сѣченето и прѣнасянето на дървата, че като се грѣете на огъня, да изпитвате приятность, че и вие сте взели участие въ общата работа. Сега, ще ви прѣпорѫчамъ слѣдното нѣщо. Добрѣ е всѣки отъ васъ да има по едно тевтерче, въ което да отбѣлѣзва, по колко желания на день се явяватъ да даде нѣкому нѣщо и по колко желания — да вземе отъ нѣкого нѣщо. Интересно е послѣ да направите смѣтка, колко отъ желанията ви прѣзъ деня сѫ отъ категорията да вземете нѣщо и колко — да дадете нѣщо. Започнете да събирате тѣзи статистически данни още отъ днесъ, да видите, кои желания прѣодоляватъ у васъ. Ето, вие отсега още започвате да събирате въ торбитѣ си. Естествено е човѣкъ да събира, но естествено е и да дава. Сега имате право да събирате, но послѣ ще видимъ, дали ще давате отъ придобитото и на другитѣ, или ще го турите въ банката си. Отъ сутринь до вечерь просякътъ събира, туря въ торбата си. Като вземе нѣщо той трѣбва веднага да отиде при Бога, да благодари, че е получилъ нѣкакво благо. Когато благодари на Бога, съ това той дава нѣща отъ себе си. Обаче, просякътъ не прави така. Цѣлъ день той ходи отъ кѫща на кѫща и навсѣкѫдѣ казва: Богъ ме изпрати да ми дадете нѣщо. Въ сѫщность, той си служи съ лъжа. Богъ го е изпратилъ само на едно мѣсто, да му дадатъ нѣщо, а не да ходи по всички кѫщи. Казвамъ: просията е отрицателно качество, което сѫществува и въ духовния свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой има една малка радость, но не е доволенъ отъ нея, иска още радости, да напълни торбата си. Имашъ ли една малка радость въ себе си, бѫди доволенъ отъ нея. Благодари на Бога, че ти е далъ тази радость за деня и не искай повече радости. Вие трѣбва да научите закона, който регулира радоститѣ и скърбитѣ въ живота. Прѣдставете си, че дрехитѣ, шапката, обущата ви сѫ скѫсани, и вие се чудите, какво да правите, какъ да излѣзете прѣдъ хората. Въ това врѣме дохожда при васъ единъ познатъ и ви донася нови, хубави обуща. Трѣбва ли сега да мислите, че нѣмате нови дрехи и нова шапка? Не, скрийте се нѣкѫдѣ, никой да не види и благодарете на Бога за обущата, които сте получили. Ако благодарите на Бога за обущата, и другитѣ нѣща ще дойдатъ. Благодарете за обущата и за нищо друго не мислете. Мислите ли, че нѣмате нови дрехи и шапка, и обущата ще изчезнатъ. Благодарностьта дава сила на човѣка да понесе всички несгоди въ живота, колкото и голѣми да сѫ; щомъ е благодаренъ, съ тази благодарность той покрива недостатъцитѣ, несгодитѣ си и ги носи по-леко. Такъвъ е духовниятъ законъ. Който е благодаренъ на малката добродѣтель въ себе си и я пази и грижливо отглежда, и другитѣ добродѣтели ще се присъединятъ къмъ нея и ще му дойдатъ на помощь. Такова е възнаграждението на всѣки, който вѣрва въ малката добродѣтель и е благодаренъ отъ нея. Ако човѣкъ отдѣли малката добродѣтель настрана отъ другитѣ, тя сама за себе си не може да се прояви. Вслѣдствие на това, въ съзнанието на този човѣкъ остава малка празнина. Когато човѣкъ има нови обуща, но не е благодаренъ и мисли, че нѣма нови дрехи, той изпада въ сѫщото положение и къмъ Бога. Запримѣръ, Богъ казва, че е заличилъ всичкитѣ ни грѣхове, но ние се съмняваме въ думитѣ Му и казваме: дали не е останалъ нѣкой грѣхъ незаличенъ? Това значи: като имаме нови обуща, ще имаме ли и нови дрехи и шапки, или ще останемъ съ скѫсанитѣ? Първото нѣщо, което трѣбва да придобиете, като ученици, е устойчивость, непоколебима вѣра. Вѣрата ви не трѣбва да бѫде като на онзи просякъ, който срещналъ единъ милионеръ и му поискалъ помощь. Милионерътъ му далъ половинъ левъ и казалъ: ела надвечерь у дома, да те нахраня добрѣ. Просякътъ останалъ недоволенъ отъ половината левъ и си казалъ: какво мога да направя съ половинъ левъ? Съ тѣзи пари не мога да си купя даже единъ пакетъ тютюнъ. Този милионеръ не бѣше готовъ на момента да ми даде една по-голѣма помощь, че ще остане да ходя у дома му, тамъ да ми даде нѣщо повече. Не вѣрвамъ! По сѫщия начинъ и вие срѣщате Бога и Му искате помощь. Той ви дава половинъ левъ и казва да отидете вечерьта у дома му, да ви нахрани добрѣ. Вие, обаче, не познавате Бога, не Му вѣрвате и казвате: този човѣкъ едва откѫсна отъ сърцето си половинъ левъ, че ще се надѣвамъ довечера да ме нахрани. Не вѣрвамъ, той е скѫперникъ. За какво по-напрѣдъ да употрѣбя този половинъ левъ: дали за обуща, за дрехи или за шапка? Кой ще чака до вечерьта? Не, почакай малко, иди въ дома на богатия, както ти е казалъ, и ще имашъ всичко: обуща, дрехи, шапка, а отгорѣ на това и ще те нахрани. Питамъ: ако ние не сме привикнали да вѣрваме на малкитѣ добрини и да благодаримъ за тѣхъ, на какво друго ще вѣрваме? Съврѣменнитѣ хора очакватъ да дойде нѣщо голѣмо, затова не обръщатъ внимание на малкитѣ работи. Младиятъ момъкъ казва: да имамъ богатъ баща, да свърша поне два факултета въ странство, че да стана професоръ или министъръ! Младата мома казва: да дойде отнѣкѫдѣ нѣкой князъ, да се оженя за него, че да разполагамъ, както разбирамъ! Всички хора се надѣватъ да дойде нѣщо отвънъ, да подобри положението имъ. И професоръ да станешъ, и министъръ да станешъ, и князъ или княгиня да станешъ, нѣщата отвънъ не се уреждатъ. Нѣкой казва: да се оженя, поне едно дѣте да имамъ! Питамъ: какво ще направишъ, ако имашъ едно дѣте? Дѣтето прѣдставя първата най-малка добродѣтель, която се ражда въ душата на човѣка. Ако човѣкъ нѣма тази добродѣтель въ себе си и не я цѣни, не я разработва, и десеть дѣца да има отвънъ, той пакъ е бездѣтенъ. Ако доброто, което сѫществува въ човѣшката душа, не се проявява, той винаги остава бездѣтенъ. Тази е великата истина на живота. Нѣкой казва: азъ да се оженя веднъжъ, че другитѣ работи лесно ще се наредятъ. Не, докато любовьта не дойде въ душата ти, винаги нежененъ ще ходишъ. Ти можешъ да имашъ връзка съ нѣкоя мома, да мислишъ, че си се оженилъ, но това още не прѣдставя истинска женитба. Дойде ли любовьта въ човѣка, той вече е жененъ. Любовьта иде само единъ пѫть въ живота на човѣка. Слѣдователно, той може да се жени само единъ пѫть! Дойде ли любовьта въ човѣка, той вече нищо не търси, за нищо друго не мисли. Днесъ женени и неженени, учени и прости, бездѣтни и съ дѣца хора, млади и стари, всички търсятъ любовьта. Дойде ли любовьта, всичко придобиватъ, животътъ имъ се осмисля, и тѣ живѣятъ въ миръ и съгласие съ Бога. Казвамъ: всички нѣща, които хората вършатъ на земята, прѣдставятъ символи, емблеми на духовния свѣтъ. По този начинъ духовниятъ свѣтъ ги напѫтва къмъ реалния животъ. Физическиятъ свѣтъ безъ духовния е свѣтъ на илюзии. Хората се женятъ, и все неженени оставатъ. Дѣца раждатъ, но тѣ се губятъ, топятъ и изчезватъ прѣдъ тѣхъ, като ледъ. Човѣкътъ на любовьта, като роди едно дѣте, то го слѣдва въ вѣчностьта. Това дѣте постоянно върви съ баща си и му казва „татко“. Съ това обръщение то иска да каже: Татко, Ти си начало на Любовьта. Сѫщото става и на земята. Когато дѣтето порасне, то върви слѣдъ баща си и му казва „татко“. Това значи: ти, който си излѣзълъ отъ любовьта, започвай всѣка работа съ добро и съ любовь! Доброто е свидѣтель на Великата Любовь. И тъй, когато дадатъ на човѣка нови обуща, той веднага проглежда. Защо съ старитѣ, съ скѫсанитѣ обуща той не вижда? — Защото краката му сѫ истинали, той се свива, гледа само къмъ земята и нищо наоколо не вижда. Когато хората измръзнатъ, тѣ затварятъ очитѣ си и нищо не виждатъ. Щомъ се стоплятъ, тѣ отварятъ очитѣ си. Слѣдователно, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде обутъ! Казвате: какво отношение има между обущата и виждането? Когато човѣкъ се обуе, т. е. когато доброто дойде въ краката му, тѣ ставатъ здрави, и той ходи доволенъ, щастливъ, съ отворени очи и всичко вижда. Това е законъ, който се отнася до съзнанието. Нуждитѣ и недѫзитѣ, които човѣкъ има, товарятъ съзнанието му съ непотрѣбенъ баластъ, който го отдалечава отъ истинската цѣль на живота. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ води петь-шесть години религиозенъ животъ, но единъ день казва: защо трѣбва да се моля на Бога? Какво спечелихъ, като се молихъ толкова години? Не ми трѣбва вече молитва, не ми трѣбва Евангелие! И безъ това може. Казвамъ: този човѣкъ не може да води религиозенъ животъ, защото е босъ, защото краката му не сѫ здрави. Ако бѣше обутъ, ако краката, рѫцѣтѣ, очитѣ, ушитѣ и мозъкътъ му бѣха здрави, той щѣше да счита за привилегия да се качи на планината и да се помоли на Бога, да принесе своя даръ. Въ Стария Завѣтъ хората сѫ принасяли жертва на Бога, а съврѣменнитѣ хора отиватъ на молитва съ празни рѫцѣ. Какво означава жертвата на старозавѣтницитѣ? Днесъ хората отиватъ при нѣкой адвокатъ, но ако рѫцѣтѣ имъ не сѫ пълни, той не ги приема. Колкото и да е добъръ този адвокатъ, слѣдъ като му разправите, какво искате отъ него, той казва: за това дѣло ще ми заплатите петь хиляди лева. Като чуете, че адвокатътъ иска петь хиляди лева за дѣлото, очитѣ ви се отварятъ. Защо? — Пари трѣбва да му приготвите, той не работи безъ пари. Вие казвате: въпросъ е дали ще спечеля дѣлото. Обаче, адвокатътъ казва: спечеля дѣлото, или не, поне пари ще спечеля. Когато адвокатътъ иска пари отъ хората, той не отваря очитѣ си. Когато чуе гласа на звонковитѣ, тогава отваря очитѣ си. Днесъ, каквото да работятъ хората, тѣ все очакватъ да получатъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да приема, да получава нѣщо за труда, за работата си; това е въ реда на нѣщата. Обаче, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да работи даромъ, имамъ прѣдъ видъ слѣдната идея: всѣка работа трѣбва да става съобразно закона на любовьта, безъ огледъ на това, ще се плати ли за нея, или не. Всѣка работа, която се върши съ любовь, тя не може да се изплати; всѣка работа, вършена безъ любовь, тя се плаща. Адвокатътъ казва: искамъ за защита на еди-кое си дѣло петь хиляди лева! Този човѣкъ работи безъ любовь. Отивате при другъ адвокатъ, той не прави въпросъ за пари. Заема се за дѣлото, разглежда, проучва го и го спечелва. Неговиятъ клиентъ казва: на тебе не петь хиляди, но десеть хиляди лева ти давамъ. Доволенъ съмъ отъ работата ти. Азъ не мога да платя труда ти, но давамъ ти поне едно малко възнаграждение. Такива отношения сѫществуватъ само между разумнитѣ хора. Отивашъ при единъ бакалинъ, искашъ да ти даде единъ килограмъ захарь. Той прѣтегля захарьта, дава я и нито на тевтеръ бѣлѣжи, нито казва, колко струва захарьта. Ти взимашъ захарьта и му давашъ, колкото намирашъ за добрѣ. Това сѫ отношения на любовь. Споредъ сегашнитѣ отношения между хората, бакалинътъ казва: ти трѣбва да платишъ за захарьта 25 лева! Купувачътъ вади 25 лева и плаща. Споредъ закона на любовьта, търговецътъ нищо не казва за цѣната на захарьта, но купувачътъ вади банкнота отъ 50 лева, плаща захарьта и казва: азъ съмъ доволенъ, че намѣрихъ захарь въ твоя дюкянъ, а колкото се отнася до цѣната, и хиляда лева съмъ готовъ да дамъ. Какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ, ако имаше такива отношения между хората? Казвамъ: любовьта не може да се наложи на хората. Тя не признава насилието, но дава добри уроци на хората. Запримѣръ, когато хората не даватъ нищо за Господа, Той изпраща при тѣхъ разбойници, на които казва: понеже тия хора сѫ богати, нищо не даватъ въ мое име, затова нека дадатъ на васъ. Тѣ влизатъ въ нѣкоя богата кѫща, съ парабелитѣ си въ рѫцѣ, обератъ това-онова и излизатъ. Като излѣзатъ навънъ, богатитѣ хора казватъ: много нѣща взеха тѣзи разбойници, но благодаримъ на Бога, че поне живи останахме. Този примѣръ е само за изяснение на идеята. Въ този смисълъ, трѣбва да се знае, че всичко, каквото имаме, е Божие, а не наше. Какво ще разправя нѣкой, че внесълъ или изнесълъ пари отъ банката? Никой никакви пари не е внесълъ въ банката. Паритѣ и безъ него сѫществуватъ. Нѣкои хора сѣкли пари, а той минава за собственикъ на тия пари. Никой не е собственикъ на паритѣ. — Какъ да не съмъ собственикъ? Азъ употрѣбихъ толкова трудъ, толкова усилия, докато ги спечеля. — Трудътъ, усилието сѫ на живота, а не твои. Слѣдователно, нѣма собственици въ свѣта, защото нѣма и собственици на живота. Ако нѣкой се нарече господарь, собственикъ на живота, той би трѣбвало да бѫде човѣкъ на безсмъртието. Обаче, никой още не е дошълъ до безсмъртието. Безсмъртието ще дойде, когато хората влѣзатъ въ закона на любовьта. Сега тѣ изучаватъ закона на безсмъртието. Щомъ научатъ този законъ, тѣ ще знаятъ вече, какъ да любятъ. Докато хората умиратъ, тѣ не живѣятъ още въ закона на любовьта. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Щомъ познаете Бога, въ даръ на това Той ще ви даде вѣчния животъ — живота на безсмъртието. Казвате: кога ще стане това? Слѣдъ колко прѣраждания? Това ще стане въ бѫдеще, въ далечната вѣчность. Вѣчностьта пъкъ е область на истината. Тъй щото, когато нѣкой говори за вѣчностьта, азъ подразбирамъ истината. Вѣчностьта е образъ на истината, а истината е безгранична. Слѣдователно, всички нѣща се реализиратъ въ истината. Дали една идея ще се реализира слѣдъ година, двѣ, сто, хиляда или повече, това сѫ все граници на истината. Минута или вѣкъ, година или сто милиона години, това сѫ пакъ граници на истината. Туй показва, че човѣкъ може да постигне нѣщата и въ единъ моментъ, и въ милиони години. Каква е разликата въ тия два случая? Ако човѣкъ постигне своитѣ идеали въ продължение на милиони години, той ще изпита много тревоги и мѫчения. Ако ги постигне въ единъ моментъ, почти нѣма да има тревоги. Запримѣръ, нѣкой казва: знаешъ ли, колко е патила главата ми, докато спечеля богатството, на което днесъ се радвамъ? Обаче, тѣзи придобивки сѫ външни, и тѣ не съставятъ обектъ на истината, нито обектъ на живота. Богъ е обектъ на живота. Който намѣри Бога, той ще разбере дълбокия смисълъ на живота. Единъ день срѣщамъ единъ познатъ свещеникъ, който ми разправи нѣщо отъ живота си. Той ми каза: не зная, какво да правя. Кѫща имамъ, дѣца имамъ, грижи има около тѣхъ, но Богъ ми взе попадийката, остави ме самъ да се справямъ въ живота. Докато тя бѣше жива, азъ бѣхъ сиромахъ, дѣцата малки, трудно се живѣеше. Като израснаха дѣцата, положението ми се подобри, но тя отиде. Днесъ, и да искамъ да се оженя, не мога, попъ съмъ. Обаче, дотегна ми вече това джубе! Какъ бихъ желалъ да се освободя отъ него! Отиде ми попадийката! Правъ е човѣкътъ. Защо му е животъ безъ попадийка? Това значи: защо му е животъ безъ любовь? Животъ безъ любовь е подобенъ на попъ безъ попадийка. Днесъ всѣки се оплаква, че любовьта я нѣма, че попадийката си отишла. Това показва, че смисълътъ на живота е въ любовьта. Каквото богатство и да има човѣкъ, ако нѣма любовь, животътъ му е безсмисленъ. Послѣ, казвамъ на този попъ: твоята попадийка може да се върне, да възкръсне, защото любовьта никога не умира. Твоята попадийка може да оживѣе, и още тази вечерь може да дойде при тебъ. — Какъ? — Като обикнешъ Бога. — Какъ ще намѣря Бога? Какъ да Го обикна? Казвамъ: ако отъ редъ години насамъ ти ходишъ съ кадилницата, проповѣдвашъ на хората, говоришъ имъ за Бога, а самъ не знаешъ, дѣ е Той и какъ да Го намѣришъ, защо ги заблуждавашъ тогава? — Нека Богъ ме прости! И азъ самъ съмъ се объркалъ. По-добрѣ, ако можешъ, дай ми съвѣтъ, какъ да се освободя отъ това джубе, пъкъ азъ самъ ще си намѣря попадийка. — Правъ е човѣкътъ. Азъ прѣвеждамъ: джубето прѣдставя грѣховетѣ на хората, които ги отдалечаватъ отъ истината. Когато човѣкъ хвърли джубето отъ себе си, т. е. когато се отдалечи отъ грѣховетѣ си и когато истината оживѣе въ него, той пакъ ще си намѣри попадийката. И най-послѣ казвамъ на този попъ: хвърли джубето и тръгни съ менъ! — Ще помисля малко. И до днесъ той още мисли. Сега казвамъ: хвърлете джубетата! Вашата попадия е навсѣкѫдѣ. Не влагайте надеждата си, дѣто не трѣбва. Съграждайте живота си върху тритѣ важни основи: върху Божията Любовь, Мѫдрость и Истина! Дойдатъ ли Божията Любовь, Мѫдрость и Истина у васъ, каквато работа и да ви дадатъ, ще извършите съ любовь. Не правете разлика между една и друга работа. Всѣка работа, колкото нищожна, или колкото малка да е, щомъ се върши въ името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, тя е добра; така свършена, работата, придобива голѣма цѣнность. Казвате: какъ да любимъ, или какъ да придобиемъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина? Азъ ще ви отговоря, както отговорихъ на попа: толкова години вече, какъ пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете, какъ да любите? Вие говорите на хората за любовь, а при това питате, какъ да любите. Това е противорѣчие. Въ такова противорѣчие се намѣри и свещеникътъ. Той служи на Бога, проповѣдва на хората за любовь, а като му се каже, че има новъ начинъ, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вѣрва и признава само стария начинъ. Не, само по новия начинъ той ще се домогне до пѫтя, който води къмъ Божията Любовь. За това се изисква само една стѫпка напрѣдъ, а именно: да рѣши човѣкъ да даде нѣщо отъ себе си, т. е. да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога. Направи ли това, и работитѣ му ще се уредятъ. И тъй, отъ тази бесѣда искамъ да задържите въ ума си само основната мисъль. Всички непотрѣбни мисли отъ нея могатъ да се изхвърлятъ, а да задържите само една, като най-потрѣбна. Тя ще бѫде основната мисъль. Казвате: какъ ще познаемъ, кои сѫ потрѣбни и кои непотрѣбни нѣща? Прѣдставете си, че получите единъ скѫпоцѣненъ пръстенъ, поставенъ въ кутийка, която е увита въ много книги. Пръстенътъ съ кутийката тежи едва 25 гр., обаче, съ книгитѣ заедно тежи нѣколко килограма. Какво ще направите въ този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена отъ нея и ще го турите на рѫката си. Всичкитѣ книги, въ които пръстенътъ бѣше увитъ, ще хвърлите настрана, като непотрѣбни. Само пръстенътъ ще вземете, като потрѣбна вѣщь. Трѣбва ли да носите на гърба си празната кутия съ книгитѣ, въ които тя бѣше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгитѣ не ви трѣбватъ. Слѣдователно, пръстенътъ прѣдставя благоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Той е порѫчительтъ, гарантътъ, който се подписва на една полица, срѣщу който подписъ вие можете да вземете пари отъ нѣкоя банка. Полицата, съ подписа на гаранта прѣдставя прѣпорѫчителното писмо, което всѣки трѣбва да има. Слѣдователно, прѣпорѫчителното писмо е вѣрата. Безъ вѣра никѫдѣ не може да се отиде. Вѣрата е вѫжето, върху което акробатътъ играе. Волята пъкъ прѣдставя върлината, която акробатътъ държи въ рѫцѣтѣ си за равновѣсие. Ако върлината се загуби, той все пакъ може да се държи на вѫжето; обаче, скѫса ли се вѫжето, той е изгубенъ. Скѫса ли се вѫжето, ново вѫже трѣбва да се постави. Това показва, че безъ вѣра по никой начинъ не може да се мине отъ единия до другия край. Искате ли да прѣминете вѫжето отъ единия до другия край, непрѣменно трѣбва да го обтегнете, да вземете върлината въ рѫка и да го прѣминете. Като прѣминете вѫжето, тогава ще ви платятъ. И на цигуларя плащатъ, като свърши свиренето. Който отива на лозето да копае, получава заплатата си, като свърши работата. Изобщо, на работника се плаща, слѣдъ като свърши работата си. Адвокатитѣ правятъ изключение отъ това правило. Когато на нѣкой адвокатъ даватъ да защищава едно дѣло, той казва: ще взема това дѣло, но прѣдварително трѣбва да ми се заплати. Понѣкога адвокатитѣ искатъ да се заплати прѣдварително поне половината отъ това, което имъ се пада за работата. Тѣ сѫ изгубили довѣрие въ хората и казватъ: на мнозина сме работили, но не сѫ плащали за труда ни, затова искаме прѣдварително да се осигуримъ. Въ духовния свѣтъ законътъ за плащането е сѫщиятъ, какъвто и на физическия. Тамъ се плаща слѣдъ свършване на работата. Сега, сѫществениятъ въпросъ, върху който трѣбва да се спрете, е въпросътъ за потрѣбнитѣ и непотрѣбнитѣ нѣща. Потрѣбнитѣ нѣща сѫ отъ категорията на пръстена. Какво прѣдставя пръстенътъ? Пръстенътъ прѣдставя здравитѣ крака, рѫцѣ, очи, уши и умъ на човѣка. Това подразбира: топло сърце, свѣтълъ умъ, силна воля, широка душа и крѣпъкъ духъ. Като изброявамъ, какво трѣбва да има човѣкъ, съ това той се ограничава. Или, ако кажа, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, това още не значи, че той нѣма вѣра. Всѣки човѣкъ има вѣра, но не такава, каквато трѣбва. Вѣрата не може да се наложи по механически начинъ. Затова, казвамъ: безъ вѣра ще ходите! Какво подразбира това? Докато човѣкъ не се обезвѣри напълно, той не може да придобие вѣра. Съ други думи казано: докато човѣкъ не се обезвѣри, не изгуби вѣра въ лъжливото, въ прѣходното, въ което днесъ вѣрва, той не може да намѣри правия пѫть на истината. Запримѣръ, съ години вървите по единъ пѫть, докато най-послѣ изгубите вѣра въ него и казвате: нищо не постигнахъ въ този пѫть! Когато човѣкъ стане безвѣрникъ въ непостижимото, но придобие вѣрата, той е миналъ вече отъ безвѣрието въ вѣрата. Понѣкога става обратното: нѣкои отиватъ отъ вѣрата въ безвѣрието. Едни отиватъ отъ любовьта въ безлюбието, а други — отъ безлюбието въ любовьта. Това сѫ пѫтища, прѣзъ които хората вървятъ. Като говоря за безлюбието и за любовьта, не искамъ да кажа, че нѣмате любовь, но много отъ съврѣменнитѣ хора криво разбиратъ любовьта. Тѣ винаги я свързватъ въ образи на младъ момъкъ или на млада мома. При това, тѣ знаятъ, че като дойде любовьта, трѣбва да се даде нѣщо. При единъ американецъ милионеръ отива една млада, красива мома и го запитва: искашъ ли нѣкой да те обича? Той я поглежда, а послѣ навежда главата си, мисли, какво да ѝ каже. Той знае, че ако го обича нѣкой, много долари ще излѣзатъ отъ кесията му. Той знае, че много ще му костува красивата мома. Слѣдъ дълго мълчание той казва: този въпросъ е много труденъ. Елате слѣдъ нѣколко дни, тогава ще ви отговоря. Той се намира въ борба между любовьта на паритѣ и красивата мома, която трѣбва да обича. Ако обикне момата, паритѣ ще хвръкнатъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да любятъ, знаятъ да любятъ, но иматъ прѣдъ видъ голѣмата жертва, която любовьта изисква. Когато кажемъ на нѣкого, че трѣбва да люби Бога, той казва: искамъ да си поживѣя малко. Този човѣкъ не е готовъ да жертвува. Той е банкеръ, който обича паритѣ и казва: ще си помисля малко и тогава ще отговоря. И тъй, отъ всички се изисква ново разбиране на живота. За тази цѣль трѣбва да се направи вѫтрѣшенъ прѣводъ на външния животъ, всѣки да види своята слаба страна. Запримѣръ, нѣкой казва: трѣбва да се обичаме! Казвамъ: безъ Бога любовьта къмъ хората нищо не донася. Такава любовь мяза на житното зрънце, посадено на камениста почва, или на празенъ житенъ класъ. Виждали ли сте, какъ сѫ щръкнали нагорѣ празнитѣ класове? Когато земледѣлецътъ погледне къмъ щръкналитѣ житни класове, въздъхне дълбоко и казва: празни сѫ тия класове! Не може да се надѣвамъ на тѣхъ. Послѣ погледне къмъ пълнитѣ класове, тежки, увиснали надолу и казва: хубаво е това жито! Казвамъ: нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ пълнитѣ класове! Пълнитѣ класове прѣдставятъ любовьта на Бога къмъ насъ. Като влѣзе любовьта у насъ, тя оплодотворява всичко, развива дѣятелностьта ни и осмисля нашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Дойде ли любовьта у насъ, ние ставаме силни, бодри и радостни. При любовьта нашето състояние е подобно на този день: чисто, ясно небе; слънцето хубаво, приятно грѣе и врѣмето тихо, спокойно. * 4. Бесѣда отъ Учителя, държана на 2 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ХИГИЕНА НА ЖИВОТА. Ще прочета нѣколко стиха отъ 10 глава на Евангелието отъ Иоана. За да подържа живота си, човѣкъ се нуждае отъ три важни, сѫществени нѣща. Тѣ сѫ слѣднитѣ: свѣтлина, животъ и любовь. Свѣтлината открива физическия свѣтъ и помага за разбиране на живота. Ако човѣкъ не разбира законитѣ на свѣтлината, той не може да разбере законитѣ на живота; ако не разбере живота, той не може да разбере законитѣ на любовьта. Ако човѣкъ не разбере законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта, въ него ще се зароди вѫтрѣшно разногласие. Вѫтрѣшното разногласие създава външенъ дисонансъ. Въ органическия свѣтъ свѣтлината е свързана съ храната, която човѣкъ употрѣбява. Безъ свѣтлина и топлина, никаква храна не може да се създаде. Слѣдователно, човѣшкиятъ стомахъ се намира въ пълна зависимость отъ свѣтлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на ония елементи, чрѣзъ които животътъ се проявява. Днесъ всички хора, всички живи сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми, се стремятъ къмъ щастие, къмъ осигуряване. Такъвъ стремежъ сѫществува и въ сѣмействата, въ обществата, въ народитѣ. Всички се стремятъ къмъ организиране. Питамъ: кои успѣватъ въ този стремежъ? По-разумнитѣ сѣмейства, общества и народи, които разбиратъ законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта, тѣ могатъ донѣкѫдѣ да се организиратъ, да живѣятъ по добрѣ. Останалитѣ, които не разбиратъ тѣзи закони, изпадатъ въ суевѣрие и нищо не постигатъ. Защо става това? — Понеже тѣ търсятъ щастието въ началото на живота си, въ началото на всѣка работа, когато щастието седи въ крайния резултатъ на живота. Всички съврѣменни хора се стремятъ да растатъ, да забогатяватъ, да станатъ учени, силни, съ една дума — да придобиятъ щастието. Слѣдователно, ако щастието е цѣль въ живота, тогава всѣки трѣбва да се стреми да изучи пѫтищата, по които може да се дойде до щастието. Безъ щастие животътъ нѣма външенъ изразъ. На земята изразъ на щастието е здравето. Първото важно нѣщо за човѣка е здравето. Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ! Обаче, здравето зависи отъ физиологическото съотношение между човѣшкитѣ органи. Ако дѣятелностьта между мозъка, дробоветѣ и стомаха е правилна, тогава и здравето на човѣка е добро. Тѣзи три органа съставятъ три велики свѣта. Мнозина смѣсватъ търбуха на човѣка съ стомаха и казватъ: човѣкъ не трѣбва много да яде. Търбухъ и стомахъ сѫ двѣ нѣща съвършено различни. Стомахътъ е свѣтъ, напълно независимъ отъ търбуха. Въ стомаха на човѣка има десеть милиона работници клѣткитѣ — които се занимаватъ съ храносмилането. Ако на всѣки работникъ се плаща само по единъ левъ надница, на день трѣбваше да се плаща по десеть милиона лева за храносмилането. Оттукъ се вижда, каква грамадна работа вършатъ тия клѣтки. Това говори и за голѣмото количество енергия, която природата харчи за подържане живота на тия клѣтки. И слѣдъ всичко това хората не цѣнятъ живота. Защо? — Защото тѣ не подозиратъ даже, колко много сѫщества работятъ за тѣхъ даромъ и каква енергия изразходва природата за подържане на живота. Съврѣменнитѣ хора, управляващи, учени и философи, сѫ заети съ една отвлѣчена идея: да внесатъ въ живота законность, справедливость, щастие, безъ да разбиратъ законитѣ на щастието. Въпрѣки този стремежъ на хората, почти никѫдѣ не се срѣщатъ идеални сѣмейства, общества или държави. Това се дължи на обстоятелството, че между тритѣ свѣта — физически, сърдеченъ и умственъ, нѣма хармония, нѣма правилни съотношения. Запримѣръ, ако свѣтлината, която прониква въ очитѣ, е много силна, очитѣ веднага се свиватъ, понеже не могатъ да издържатъ на тази свѣтлина. Иначе, тя ще причини голѣма врѣда на очитѣ. Ако пъкъ свѣтлината е много слаба, тогава очитѣ се разтварятъ широко, като у нощнитѣ птици, за да приематъ повече свѣтлина. Обаче, това чрѣзмѣрно разтваряне на очитѣ създава другъ дефектъ. Очитѣ на човѣка не трѣбва да бѫдатъ нито като очитѣ на нощнитѣ птици, нито като тия на дневнитѣ. Тѣ не трѣбва да бѫдатъ нито много широко отворени, нито много свити. Хора, на които очитѣ сѫ широко отворени, иматъ понятия за живота споредъ свѣтлината на нощьта; тия пъкъ, на които очитѣ сѫ свити, тѣ иматъ понятия за живота споредъ свѣтлината на деня. Това сѫ двѣ различни категории хора, които нѣматъ и не могатъ да иматъ помежду си допирни точки. Какво може да се роди въ нощьта? Прѣзъ нощьта житото не расте и плодоветѣ не зрѣятъ. Нощьта е създадена само за почивка. Истинскиятъ животъ, истинското растене и узрѣване става денемъ. Нощемъ се обработватъ материалитѣ, които организъмътъ е възприелъ прѣзъ деня. Казвамъ: нощьта прѣдставя страданията въ живота, а деньтъ — радоститѣ. Казвате: защо идатъ скърбитѣ и страданията? — Между страданията и радоститѣ има извѣстно съотношение. Скърбитѣ, страданията сѫ необходими за почивка на човѣка, а радоститѣ — за работа. Вънъ отъ живота скръбьта и радостьта не сѫществуватъ, нито могатъ да се отдѣлятъ отъ него. Ако отдѣлите скърбитѣ и радоститѣ отъ живота, послѣдниятъ напълно ще се обезсмисли. И тогава, нѣма по-страшно страдание за човѣка отъ това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човѣкъ вижда, че страданията, както и радоститѣ въ живота сѫ на мѣстото си. Обаче, ако страданията и радоститѣ не могатъ да се използуватъ правилно, тѣ не сѫ изиграли ролята си. Който не е използувалъ радоститѣ и страданията, той се намира въ положението на слѣпецъ и не вижда благата, които минаватъ прѣдъ него. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ, който разполага съ голѣмо материално богатство, изразено въ пари, но живѣе въ постояненъ страхъ, да не взематъ паритѣ му, да не ги изгуби по нѣкакъвъ начинъ и да стане сиромахъ. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ своето богатство? Каква радость му носи това богатство? — Никаква. Този човѣкъ живѣе въ страхъ, въ мѫчение, да не изгуби своето щастие. Слѣдователно, щастието или благото на този човѣкъ му причинява повече страдания, отколкото радости. Кога благото на единъ човѣкъ му създава страдание, а не радость? — Когато хората около него искатъ да бѫдатъ богати, безъ да работятъ. Нещастието на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че малцина отъ тѣхъ обичатъ да работятъ. Всѣки иска да работи, колкото може по-малко. И азъ съмъ съгласенъ съ това. Чрѣзмѣрниятъ трудъ е неразуменъ. Ние не сме дошли на земята да ставаме роби на труда. Чрѣзмѣрниятъ трудъ подразбира стремежъ на хората къмъ богатство, къмъ осигуряване. Трудътъ трѣбва да се замѣсти съ разумна работа, а разумна работа може да има само тогава, когато между хората сѫществува поне една допирна точка. И тъй, ако между хората сѫществува поне една допирна точка, тѣ ще могатъ да направятъ разумна връзка между свѣтлината, живота и любовьта. Свѣтлината прѣдставя сборъ отъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, включвайки и човѣка. Животътъ прѣдставя вѫтрѣшната страна на цѣлокупния животъ. Това показва, че между всички живи сѫщества има обща допирна точка, понеже всички живѣятъ, т. е. въ живота на всички има нѣщо общо. Обаче, животътъ на човѣка се различава отъ живота на останалитѣ сѫщества по своята разумность. Въ този смисълъ само човѣкъ живѣе. Разумностьта е най-цѣнното въ човѣшкия животъ. Думата „животъ“ подразбира разумность. Дѣто нѣма разумность, и животъ нѣма. Има ли разумность, даже най-слабо проявена, тамъ и животъ има. Любовьта прѣдставя Божествения свѣтъ, върху който сѫ построени всички останали свѣтове. Грѣшката на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че тѣ отдѣлятъ Бога отъ любовьта, т. е. отъ свѣта, на който всичко се крѣпи. Вънъ отъ любовьта Богъ не сѫществува. Вънъ отъ любовьта не можемъ да познаемъ Бога. Както не познаваме Бога вънъ отъ любовьта, сѫщо така не можемъ да познаемъ човѣка вънъ отъ разумния животъ. Слѣдователно, любовьта е идейната, възвишената страна на живота. Съ нея, именно, човѣкъ трѣбва да се занимава. Тя прѣдставя още и свѣтлината на живота му. Докато човѣкъ люби, той вижда; прѣстане ли да люби, животътъ му се помрачава, и той вече не вижда. Силитѣ, които подържатъ общия животъ, се взиматъ отъ тритѣ главни елемента въ него: отъ свѣтлината, отъ живота и отъ любовьта. Сѫщото може да се каже частно и за човѣка. Той може направо да черпи енергия за подържане на своя организъмъ отъ свѣтлината, ако знае нейнитѣ закони; отъ живота, ако го разбира, и отъ любовьта, ако се стреми къмъ нея. Тѣзи сѫ тритѣ източника, отъ които човѣкъ може да черпи сила, животъ и здраве. Има ли тѣзи нѣща въ себе си, той е придобилъ истинското щастие на земята. Христосъ казва: „Азъ съмъ добриятъ пастиръ: добриятъ пастиръ душата си полага за овцитѣ.“ Подъ думитѣ „добъръ пастиръ“, Христосъ подразбиралъ благоприятнитѣ материални условия, които трѣбва да се даватъ на всички хора. Подъ думата „овци“ пъкъ подразбиралъ разумнитѣ хора. Подъ думата „пастиръ“ подразбиралъ Божественото начало въ човѣка, на което той всѣкога може да разчита. Както тѣлото не може безъ глава, така и стадото не може безъ пастиръ. Пастирътъ въ човѣка е неговата глава; овцитѣ, това сѫ дробоветѣ, а свѣтлината, това е стомахътъ, отъ който той трѣбва да черпи енергия за живота си. Казвамъ: какъвто и да е човѣкъ, колкото и да е добъръ, ако не разбира законитѣ на свѣтлината, той нѣма да се ползува отъ нея; ако не разбира законитѣ на свѣтлината, той нѣма да има правилни схващания за свѣта и ще го разглежда като изложба на картини. Обаче, има правила, методи, чрѣзъ които човѣкъ може да използува свѣтлината. Понѣкога неразположението на човѣка се дължи на редъ анормални съчетания, прѣдизвикани отъ неправилното възприемане на свѣтлината. Научно казано: понеже свѣтлината е различно складирана въ разнитѣ видове храни, вслѣдствие на това едни отъ тѣхъ се отразяватъ благотворно, а други — неблаготворно върху човѣшкия организъмъ. Онѣзи храни, които се отразяватъ неблаготворно върху човѣшкия организъмъ, често ставатъ причина за неговото неразположение. Слѣдователно, хранитѣ, които хората употрѣбяватъ, прѣдставятъ свѣтлина, складирана въ разнитѣ органи по различни начини. Оттукъ, всѣки човѣкъ, който иска да бѫде здравъ, трѣбва да употрѣбява такива храни, които да съотвѣтствуватъ на неговия организъмъ. Въ това седи истинската хигиена на живота. И тъй, хигиената на живота трѣбва да започне съ правилното използуване на свѣтлината, складирана въ растенията и плодоветѣ. Ако възприетата свѣтлина не може да се прѣвърне въ жива енергия, ние казваме, че храната не е добрѣ асимилирана, т. е. между храната и дадения организъмъ нѣма съотвѣтствие. Сегашнитѣ хигиенисти и физиолози често прѣпорѫчватъ на човѣка такива храни, съ които не се постига желаемата цѣль. Едни хигиенисти прѣпорѫчватъ на хората месна храна, а други — вегетарианска, но понѣкога вегетарианската храна отъ извѣстни масла се разваля толкова много, че е въ състояние да разстрои стомаха дори повече отъ месната. За да се избегнатъ тѣзи разстройства, човѣкъ трѣбва да се добере до онази храна, която природата е опрѣдѣлила специално за него. Този е единъ отъ важнитѣ въпроси, върху който всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва да се замисли. Не е важно, какво е писано въ книгитѣ по този въпросъ, но всѣки човѣкъ трѣбва самъ да намѣри своята храна, както това правятъ животнитѣ. Кой е научилъ овцата да пасе трѣва? При това, кой я е научилъ да избира трѣва специална за нея? Безъ да е чела нѣкаква научна книга, овцата знае, каква трѣва да пасе. Овцата сама избира храната си, а съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да чете редъ научни книги, за да разбере, коя храна е добра, и коя не. Относно избора на храната, природата е вложила въ човѣка вѫтрѣшенъ инстинктъ, или вѫтрѣшно чувство за разпознаване. И ако човѣкъ се върне къмъ своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава, коя храна е добра и опрѣдѣлена специално за него. Ако човѣкъ се остави на природата, тя да го рѫководи, той ще разрѣши правилно не само въпроса съ храната, но ще знае положително, какъвъ животъ трѣбва да води и какъ да живѣе. Днесъ съврѣменнитѣ хора говорятъ за възпитание на младитѣ, прилагатъ редъ нови правила и методи, въпрѣки това малко постижения иматъ. Защо? — Защото сѫ се отклонили отъ първичния животъ. Майката дълго врѣме учи дъщеря си, какъ трѣбва да живѣе, но все ненаучена остава. Питамъ: какъ възпитаватъ птицитѣ малкитѣ си? Какъ имъ прѣдаватъ науката за живота? Когато единъ птичи синъ ще се жени, той съвѣтва ли се съ майка си и съ баща си, коя другарка да си избере и какъ да живѣе? Той не се съвѣтва съ тѣхъ, защото тази наука е вложена въ него. Майката и бащата не правятъ въпросъ даже, защо синътъ имъ избира тази, а не онази мома за своя другарка. Тѣ сѫ напълно съгласни съ неговия изборъ. Когато пчелитѣ се роятъ, майката и бащата напущатъ стария кошеръ, оставятъ го на синоветѣ и дъщеритѣ си, а тѣ отиватъ въ новъ. Сѫщиятъ законъ се прилага и между птицитѣ: старитѣ напущатъ гнѣздото си, оставятъ го на младитѣ, а тѣ започватъ да си правятъ ново гнѣздо. Въ човѣшкия свѣтъ е точно обратно: майката и бащата оставатъ въ старата кѫща, а младитѣ излизатъ вънъ, на нова кѫща. Азъ изнасямъ тия факти, за да обърна внимание на обстоятелството, че откакъ хората сѫ се отклонили отъ правия пѫть, тѣ сѫ забравили всичко онова, което първоначално имъ било прѣдадено и днесъ отново го учатъ. Тѣ се намиратъ въ противорѣчие и често се запитватъ: кой ще ни учи? Кой ще ни възпитава? Тѣ забравятъ, че тия знания сѫ вложени у тѣхъ и лесно ще ги възобновятъ. Кога? — Като се върнатъ къмъ първичния животъ, къмъ живота на чистотата. Ако птицата може сама да се ориентира въ живота си, ако микробата знае, какъ да живѣе, колко повече човѣкътъ, като разумно сѫщество, направенъ по образъ и подобие Божие, ще може самъ да се справи въ живота! Казвамъ: който иска правилно да се развива, той трѣбва да разбира законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта. Днесъ, запримѣръ, не само обикновенитѣ хора, но и официалнитѣ философи, учени, писатели не знаятъ и не разбиратъ, какво свѣтлината иска отъ тѣхъ; тѣ не разбиратъ, какво животътъ иска отъ тѣхъ и най-послѣ тѣ не разбиратъ, какво любовьта иска отъ тѣхъ. Затова, именно, тѣ не разбиратъ, какво прѣдставятъ свѣтлината, животътъ и любовьта. Всички хора казватъ, че Богъ е Любовь, но какво е отношението на Божията Любовь къмъ тѣхъ, тѣ не знаятъ. Обаче, ако хората проявятъ правилно Божията Любовь въ живота си, съ това тѣ ще поставятъ основа на единъ разуменъ животъ. Разумниятъ животъ е животъ на безсмъртие, животъ безъ страдания и мѫчения. Безъ Божията Любовь, вие ще имате животъ, пъленъ съ страдания и ограничения. Обаче, човѣкъ не е дошълъ на земята да страда. Той е дошълъ да учи, да се развива правилно. Ако запитатъ съврѣменнитѣ хора, защо сѫ дошли на земята, тѣ не могатъ да отговорятъ. Какво прѣдставя земята, и това не знаятъ. Земята има форма на параходъ, който нѣкога е ималъ много кумини. Днесъ сѫ останали само 56 кумина, т. е. 56 вулкана, които постоянно димятъ. Това показва, че земята продължава да пѫтува въ пространството. Хората сѫ пѫтници на този параходъ и разискватъ въ него по разни въпроси: лични, сѣмейни, обществени, народни. Единъ день земята ще пристигне на пристанището си, ще изсвири съ своята трѫба и ще каже: всички пѫтници да излѣзатъ на брѣга, вънъ отъ парахода! Отъ пристанището пѫтницитѣ ще продължатъ живота си на сухо, а параходътъ ще се върне назадъ, да вземе други пѫтници, които да доведе на сѫщото пристанище. И тъй, когато нѣкой казва, че ще напусне този свѣтъ, това е вѣрно по отношение на земята. Ученитѣ казватъ, че единъ день земята ще изгуби възможностьта да храни хората, и тѣ ще трѣбва да търсятъ друго мѣсто, на което да се прѣселятъ. Ние вѣрваме въ многократностьта на живота. Животътъ не е еднократенъ, но продължава вѣчно. Той нито се дѣли, нито умира. Външнитѣ форми се разрушаватъ, а животътъ продължава — нищо не е въ състояние да го умъртви, т. е. да го унищожи. Животътъ е по-силенъ отъ смъртьта. За него нѣма смърть, но хората мислятъ, че ще умратъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на Настрадинъ Ходжа, който казвалъ: „Когато жена ми умре, половината свѣтъ умира; когато азъ умра, съ менъ заедно цѣлиятъ свѣтъ умира.“ И съврѣменнитѣ хора мислятъ по сѫщия начинъ. Тѣ казватъ: докато ние живѣемъ, цѣлиятъ свѣтъ живѣе; щомъ ние умремъ, заедно съ насъ и свѣтътъ умира. — Това не е никаква философия. Подъ думата „смърть“ се разбира минаване отъ една форма въ друга, отъ единъ животъ въ другъ. Да минешъ отъ по-низко на по-високо стѫпало въ живота, тази смърть има смисълъ. Обаче, да умрешъ и да слѣзешъ по-низко, отдѣто си билъ, тази смърть нѣма смисълъ. Когато казватъ, че съ смъртьта всичко свършва, това е заблуждение, това е крива мисъль. Свършването се отнася само до външнитѣ форми, до външнитѣ условия, при които човѣкъ по-рано е живѣлъ. Дѣтинството на човѣка продължава седемь години, отъ 1—7 г.; отъ 7—14 годишна възрасть човѣкъ минава своето юношество, а отъ 14—21 г. той става младъ момъкъ, завършва своето пълнолѣтие. Слѣдъ пълнолѣтието си човѣкъ възмѫжава и започва постепенно да остарява. Питамъ: дѣ остана младостьта на този човѣкъ? Младостьта само се е видоизмѣнила, но младиятъ човѣкъ не е умрѣлъ. Юношътъ сѫщо така не е умрѣлъ. Най-послѣ и дѣтето не е умрѣло. Това сѫ фази на единъ и сѫщъ животъ, който на физическия свѣтъ достига своя прѣдѣлъ на развитие до стареца. Старецътъ заминава отъ този свѣтъ въ другъ и вмѣсто него, нѣкѫдѣ се ражда малко дѣте. Слѣдователно, това, което на физическия свѣтъ наричатъ смърть, не е нищо друго, освѣнъ смѣна на формитѣ: старецътъ заминава, дѣтето дохожда. Човѣкъ не умира, но промѣня формата и мѣстото си. Той излиза отъ една кѫща и влиза въ друга. Казвате: какво стана съ стария човѣкъ? Той напусна старата си кѫща, понеже бѣше нехигиенична, за да влѣзе въ нова, чиста, хигиенична. Ако го търсите въ новата кѫща, той ще ви каже: моля, ще ме извините, че не мога да ви приема. Скоро съмъ се прѣмѣстилъ въ тази кѫща, не съмъ се наредилъ още. Ще почакате нѣколко години, докато се наредя. Тогава ще ви приема да ми гостувате. Този е новиятъ начинъ за разбиране на живота. Вие казвате: отиде стариятъ човѣкъ! Богъ да го прости! — Дѣ отиде? — На онзи свѣтъ, на небето. Който разбира нѣщата по този начинъ, той ще се намѣри въ противорѣчието, въ което изпадналъ единъ вѣрващъ, като слушалъ проповѣдьта на единъ английски проповѣдникъ за онзи свѣтъ. Дъщерята на този вѣрващъ наскоро заминала за онзи свѣтъ, затова той запиталъ проповѣдника: като проповѣдвашъ за онзи свѣтъ, кажи ми, моля ти се, дѣ е моята дъщеря, която наскоро напусна този свѣтъ? Проповѣдникътъ отговорилъ: дъщеря ти е на небето. Единъ отъ присѫтствуващитѣ въ събранието, който седѣлъ близо до този баща, казалъ: господине, вашата дъщеря не е на небето, но въ събранието, при васъ. Проповѣдникътъ казва, че дъщерята е на небето, но не я вижда. Богомолецътъ казва, че дъщерята е въ събранието, при баща си, и я описва, каква е на ръстъ, какви очи има, каква коса и т. н.; сѫщеврѣменно той казва на бащата, какво иска дъщеря му отъ него. Кой отъ двамата говори истината? Проповѣдникътъ твърди нѣщо, което не вижда, а богомолецътъ твърди това, което вижда и знае положително. Мнозина мислятъ, че съ смъртьта всичко свършва. Ако е така, и това е добрѣ, но ако умрѣлиятъ и като умрѣлъ може да говори, какво ще кажете на това? Ако се приближите при единъ умрѣлъ и се разговаряте съ него, умрѣлъ ли е той? Не е умрѣлъ. Да умре нѣкой, това подразбира съвършено изчезване на неговото съзнание и абсолютно забравяне на себе си; обаче, това не става. Защо? — Защото такова нѣщо не сѫществува и въ самата природа. Това, което ние наричаме смърть, е врѣменно прѣнасяне отъ едно мѣсто на друго. Когато нѣкой умре, той постепенно се забравя отъ другитѣ, изчезва отъ тѣхното внимание, но за себе си, за своето съзнание, той никога не прѣстава да сѫществува. Забѣлѣжете, въ физическия животъ, вниманието на човѣка често се отклонява отъ единъ прѣдметъ и се спира върху другъ. Защо? По-силното впечатление отъ нѣкой прѣдметъ винаги отвлича вниманието на човѣка отъ прѣдмета, който по-слабо го е интересувалъ. И наистина, човѣкъ може да бѫде мъртавъ по отношение на прѣдмети, които му правятъ слабо впечатление, и живъ — по отношение на такива, които му правятъ силно впечатление. Слѣдователно, вниманието на човѣка лесно се отклонява отъ единъ прѣдметъ на другъ, отъ едно мѣсто на друго. И затова, щомъ единъ прѣдметъ, или едно лице не сѫществува за неговото внимание, той казва, че това лице, или този прѣдметъ е мъртавъ. Този прѣдметъ е умрѣлъ само за него, но не и за всички. Като наблюдавате нѣкой старъ човѣкъ, ще видите, че той живѣе на физическия свѣтъ, но често прѣминава въ съзнанието си и въ духовния свѣтъ. Той едноврѣменно живѣе въ два свѣта. Когато е живъ за физическия свѣтъ, той е мъртавъ за духовния. И обратно: ако за духовния свѣтъ е живъ, за физическия е мъртавъ. По вѫтрѣшно чувство човѣкъ схваща, че има вѣченъ животъ, затова се приготвя да мине отъ едно състояние въ друго, т. е. отъ живота на смъртьта, на безлюбието, въ живота на безсмъртието, на любовьта. И тъй, ако човѣкъ разбере живота въ неговия тѣсенъ смисълъ и прѣнебрегне свѣтлината, той ще бѫде мъртавъ за свѣтлината. Дали е изгрѣло слънцето или не, той не се интересува отъ това, защото е напълно съсрѣдоточенъ въ мисъльта си само за живота. Ако пъкъ разбере любовьта, той ще се интересува изключително отъ нея и нѣма да обръща внимание на проявитѣ въ живота. Това се отнася за частичния животъ; обаче, съзнанието на човѣка едноврѣменно може да бѫде будно и за живота, и за свѣтлината, и за любовьта, т. е. и за физическия, и за духовния, и за Божествения свѣтъ. Ако човѣкъ въ физическия животъ игнорира свѣтлината, стомахътъ му ще отслабне, а оттамъ и тѣлото; ако игнорира живота, дробоветѣ му ще отслабнатъ; ако игнорира любовьта, мозъкътъ му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушаватъ законитѣ на свѣтлината, стомахътъ страда; когато се нарушаватъ законитѣ на живота, дробоветѣ страдатъ; когато се нарушаватъ законитѣ на любовьта, мозъкътъ, главата страда. Питамъ: дѣ е човѣкътъ — въ стомаха, въ дробоветѣ или въ мозъка? Сега, като имаме прѣдъ видъ тритѣ важни нѣща — животътъ, свѣтлината и любовьта, ще срещнемъ три категории хора. Едни отъ тѣхъ се прѣдаватъ изключително на живота, искатъ да го изучатъ въ неговитѣ най-малки подробности, вслѣдствие на което отиватъ до крайности. Религиознитѣ хора пъкъ сѫ прѣнебрегнали физическия животъ, прѣнебрегнали сѫ свѣтлината, вслѣдствие на което живѣли въ пустини, въ монастири, но и по този начинъ не сѫ намѣрили смисъла на живота. Тѣ сѫ отричали физическия животъ за смѣтка на духовния. Трета категория хора сѫ изпадали въ дълбокъ мистицизъмъ, съ единствената цѣль да познаятъ любовьта, но и по този начинъ не сѫ намѣрили смисъла на живота. И това сѫ крайности. Пѫтьтъ на мистика не е лошъ, но той не трѣбва да прѣдава своето мистично разположение на хора, които нѣматъ неговата опитность. За да разбере човѣкъ смисъла на живота и да бѫде полезенъ и за себе си, и за другитѣ, той трѣбва да започне отъ физическия свѣтъ, отъ свѣтлината и постепенно да отива къмъ духовния и Божествения свѣтъ. Който разбира живота правилно, той трѣбва да изучава еднакво и тритѣ свѣта. Свѣтлината, въ която живѣемъ, не е произволно нѣщо. Тя прѣдставя изворъ на блага, които трѣбва да се използуватъ. Ако ние можемъ да прѣработимъ физическата енергия въ духовна и да я прѣнесемъ въ духовния свѣтъ, това подразбира прѣнасяне на физическитѣ богатства въ духовния свѣтъ. Това, именно, Христосъ ималъ прѣдъ видъ, което изказалъ въ стиха: „Събирайте съкровища за небето, дѣто ни молецъ ги яде, нито ръжда разяжда!“ Слѣдователно, хората трѣбва да научатъ законитѣ на живота, на свѣтлината и на любовьта и да ги прилагатъ, ако искатъ да бѫдатъ щастливи. Не е достатъчно само да знаятъ законитѣ, но да ги прилагатъ. Мнозина казватъ: писано е, че нивата трѣбва да се разоре дълбоко. Обаче, тѣ не я разороватъ така. Писано е, че нивата трѣбва да се посѣе съ добро сѣме. Обаче, тѣ не я насаждатъ съ добро сѣме. Писано е, че трѣбва да се прави добро. Обаче, тѣ не правятъ добро. И слѣдъ всичко това, тѣ очакватъ добри резултати. Не, знания, които не се прилагатъ въ живота, не даватъ резултати. Питамъ: ако човѣкъ не може да внесе въ ума си най-възвишени мисли, въ сърцето — най-благородни чувства и въ волята — най-прилични постѫпки, какъ ще изрази живота си? Ако не може да даде изразъ на своя животъ, чрѣзъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, колкото и да говори за живота, свѣтлината и любовьта, той нищо нѣма да се ползува. Истинскитѣ постижения се придобиватъ само тогава, когато човѣкъ влѣзе въ връзка съ живота, свѣтлината и любовьта. При това, тази връзка не трѣбва да бѫде еднократна, но многократна. Запримѣръ, съ раждането си още човѣкъ е направилъ връзка съ живота, но за да не го изгуби, той трѣбва непрѣкѫснато да възстановява тази връзка. По сѫщия начинъ той трѣбва постоянно да възстановява връзката си съ свѣтлината и съ любовьта. Връзката съ любовьта може да се подържа само съ мисъльта за Бога. Връзката съ живота пъкъ се подържа съ любовь къмъ хората. Който не обича хората, той не може да има животъ. Връзката съ свѣтлината се подържа съ любовь къмъ физическия животъ. Който не обича физическия животъ, той не може да има никакво отношение къмъ свѣтлината. Най-главнитѣ, най-високитѣ нѣща въ физическия животъ сѫ свѣтлината и топлината, затова ние трѣбва да обичаме цѣлокупно този животъ. Слѣдователно, безъ свѣтлина и топлина ние не можемъ да разберемъ отношенията, строежа и проявитѣ на цѣлокупния животъ. Щомъ не разберемъ живота, и любовьта нѣма да разберемъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Ако човѣкъ разбере пѫтя и живота, той ще разбере и истината. Истината пъкъ включва въ себе си всички разбрани нѣща. Лъжата включва въ себе си неразбранитѣ нѣща. Разбранитѣ нѣща внасятъ животъ, а неразбранитѣ — смърть. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“. Тя съдържа въ себе си всички условия, въ които животътъ, свѣтлината и любовьта се проявяватъ въ своята пълнота. Стихътъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“, може да се прѣведе съ думитѣ: „азъ съмъ свѣтлината, животътъ и любовьта.“ Пѫтьтъ прѣдставя физическия животъ. Животътъ прѣдставя човѣка. При това, животътъ се проявява само въ истината, въ мѫдростьта и въ любовьта. Това подразбиралъ Христосъ съ думитѣ, изказани въ стиха: „Азъ съмъ добриятъ пастиръ.“ Слѣдователно, всѣки може да бѫде добъръ пастиръ за себе си: добъръ пастиръ за своитѣ мисли, добъръ пастиръ за своитѣ чувства и добъръ пастиръ за своитѣ постѫпки. Това е проповѣдвалъ Христосъ прѣди двѣ хиляди години, което и днесъ може да се приложи въ частичния и въ цѣлокупния животъ. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 2 августъ, 1931 г. 10 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБИЧЬ, РАЗУМНОСТЬ, ИСТИНОЛЮБИЕ. Вчера четохте 26 гл. отъ Битие. Какво разбрахте отъ тази глава? (— Божието благословение минава отъ единъ човѣкъ върху другъ.) Така е. Дѣто има условия, благословението минава отъ човѣкъ на човѣкъ. Значи, всѣка рѣка тече прѣзъ такива мѣста, дѣто има условия за нея; всѣко дърво расте тамъ, дѣто има условия за него; всѣки човѣкъ живѣе тамъ, дѣто има условия за неговото развитие, за събуждане на неговата мисъль. Законътъ е такъвъ. Нѣкои казватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добрѣ. Щомъ работитѣ имъ не вървятъ добрѣ, това показва, че тѣ не сѫ попаднали въ благоприятни за тѣхъ условия. Какво трѣбва да направятъ тогава? — Да измѣнятъ условията, въ които се намиратъ. Щомъ измѣнятъ условията, и работитѣ имъ ще тръгнатъ напрѣдъ. Нѣкой се оплаква, че житото му не израсло. Защо? — Понеже го посадилъ на камъкъ. Ако той промѣни условията, житото му ще израсте. Да посадите житото на камъкъ и да очаквате да израсте, то е все едно да се качите на една скала и да кажете: нѣма кой да ми донесе парче хлѣбъ. Никой не ме обича! Казвамъ: слѣзте отъ скалата, идете въ долината, между хората, тамъ ще намѣрите хлѣбъ. — Какъ тъй? Хората трѣбва да знаятъ, че съмъ се качилъ на скалата и да ми донесатъ малко хлѣбъ. — Трѣбва да знаятъ, но не искатъ да знаятъ. Какво ще правишъ тогава? Нищо друго не остава, освѣнъ да слѣзешъ отъ скалата, да отидешъ въ долината, да си вземешъ хлѣбъ, колкото искашъ. Отдѣ знаешъ, може-би нѣкои хора знаятъ, че си на планината, знаятъ, че имашъ нужда отъ хлѣбъ, но нѣматъ възможность да дойдатъ при тебъ. Може-би условията не имъ позволяватъ да влѣзатъ въ връзка съ тебъ. Съврѣменнитѣ хора, като не се разбиратъ, лесно се докачватъ. Запримѣръ, като слушатъ да говори нѣкой, тѣ казватъ: еди-кои си думи се отнасятъ точно за менъ. Казвамъ: ако, наистина, думитѣ на нѣкой говоритель се отнасятъ до кривата мисъль на единъ отъ слушателитѣ, нека той я хвърли, нека я отстрани отъ себе си; ако пъкъ думитѣ му се отнасятъ до неговата права мисъль, нека той я задържи въ себе си. Нѣкой казва: азъ направихъ една лоша постѫпка. — Тази постѫпка сѫ я правили и прадѣдо ти, и прабаба ти, и дѣдо ти, както и баба ти, но и ти я прѣповтаряшъ. Повечето хора днесъ правятъ точно като прадѣдитѣ и прабабитѣ си: много хора пъкъ постѫпватъ и като животнитѣ, но всички трѣбва да се отвикнатъ отъ тия стари навици. Врѣме е вече хората да се откажатъ отъ старитѣ навици, придобити отъ тѣхнитѣ прадѣди, както и отъ тия на животнитѣ. Запримѣръ, влизате въ единъ чуждъ дворъ, и кучето веднага започва да лае срѣщу васъ. И светия да сте, щомъ влизате въ чуждъ дворъ, кучето непрѣменно ще лае. Съ лаенето си то иска да каже: какъ смѣешъ да влизашъ въ чуждъ дворъ безъ позволение? Като не разбирате този законъ, вие взимате единъ камъкъ, хвърляте го върху кучето и казвате: кой те постави стражарь въ този домъ? Въ този случай кучето се озѫбва срѣщу влѣзлия и му казва: ти знаешъ ли, че господарь има тукъ? Вие хвърляте камъка върху кучето и казвате: никакъвъ господарь не признавамъ! Кучето постѫпва по животински, но и вие не постѫпвате по-добрѣ. Вие не трѣбваше да хвърляте камъкъ, но да се запитате, защо кучето лае. За да лае кучето, все трѣбва да има нѣкаква причина. Ако срѣщу това куче излѣзе мечка, то веднага ще отстѫпи, ще се скрие нѣкѫдѣ и ще прѣстане да лае. Единъ важенъ въпросъ, който трѣбва да се разгледа, е въпросътъ за четивата, които ви се даватъ прѣзъ деня. Отъ всѣко четиво човѣкъ трѣбва да извади поне едно основно правило, или единъ основенъ законъ, понеже между него и това, което той е прочелъ, има извѣстна връзка. Ако между вчерашния день и днешния нѣма нѣкаква вѫтрѣшна връзка, както и ако между днешния и утрѣшния день нѣма връзка, тогава всичко, което човѣкъ върши, е безполезно. Нѣма ли връзка между отдѣлнитѣ факти и явления въ живота, и благословението не може да дойде. Като свързватъ отдѣлнитѣ факти и явления въ живота си, по този начинъ хората ще се научатъ да мислятъ право. Главната цѣль въ живота имъ е да се научатъ да мислятъ като Бога. Отъ хиляди години насамъ хората сѫ живѣли и въ монастири, и въ пустини, слѣдвали сѫ университети и редъ други учебни заведения съ единствената цѣль да се научатъ да мислятъ право, като Бога. Ако тѣ не могатъ да постигнатъ това, всѣкакви усилия, всѣкаква наука ще бѫде безполезна. Питамъ: кои сѫ основнитѣ качества на Божията мисъль? Едно отъ сѫщественитѣ качества на Божията мисъль е непрѣривностьта: между всички Божии мисли има тѣсна връзка. Нищо не е въ състояние да отдѣли една Божия мисъль отъ друга. Тѣ сѫ неразривно свързани помежду си. Въ човѣшката мисъль, обаче, това качество липсва. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има добро мнѣние за приятеля си. Дойде нѣкой при него и каже нѣщо лошо за приятеля му. Той веднага измѣня мнѣнието си и вече не мисли, както по-рано. Питамъ: приятелското чувство може ли да се измѣня? По сѫщество то е неизмѣнно, понеже Богъ го е вложилъ въ човѣка. Щомъ приятелството е Божествено чувство, нищо въ свѣта не е въ състояние да го измѣни. Слѣдователно, ако приятелството на нѣкои се измѣня, то не е отъ Бога. Това всѣкога трѣбва да имате прѣдъ видъ. Нѣкой казва: азъ имахъ силна вѣра, но сега се намали. — Ако твоята вѣра е отъ Бога, нищо не е въ състояние да я измѣни. Измѣни ли се, тя не е отъ Бога. Изобщо, вѣра, която се промѣня, не е отъ Бога. Нѣкой казва: защо Господъ не мисли за менъ? — Защото и ти не мислишъ за Него. — Защо Господъ не ме обича? — Защото и ти не Го обичашъ. Ти си се затворилъ, а искашъ да те обичатъ. Ако дѣтето затвори устата си, какъ ще може майката да изяви любовьта си къмъ него? Тя му донася чаша млѣко, парче хлѣбъ, но то седи прѣдъ нея съ затворена уста, не я отваря. Щомъ отвори устата си, и майката ще го обича. Сѫщото нѣщо правятъ много отъ съврѣменнитѣ хора по отношение на Бога. Тѣ затварятъ сърцето си за Него, не Го пущатъ вѫтрѣ, а сѫщеврѣменно искатъ отъ Бога да ги обича. Какъ ще ги обича? Трѣбва ли Той да дойде съ клещи и така да отваря сърцата на хората? Не, това е насилие, а любовьта не си служи съ насилие. Богъ казва на хората: „Потърсете ме въ день скърбенъ!“ Тѣ не Го слушатъ, не се молятъ, не Го признаватъ, докато дойде единъ день ангелътъ на смъртьта и ги задигне. Казвате: еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Този човѣкъ е билъ едно гърне, за което грънчарьтъ казва на слугата си: счупи това гърне, то не трѣбва повече да живѣе! Казвате: ние не знаемъ, защо трѣбва да се молимъ. — Който иска да живѣе, да не го чупятъ, като грънчарско гърне, той трѣбва да се моли. — Азъ искамъ да живѣя, да уча, да се радвамъ на Божия свѣтъ. — Щомъ искашъ да живѣешъ, ще се молишъ на Бога, ще вѣрвашъ, ще учишъ. Мнозина искатъ да знаятъ, какво прѣдставя Богъ. Казвамъ: който иска да знае, какво е Богъ, той първо трѣбва да знае нѣщо за себе си, какво той прѣдставя. — Обича ли ме Богъ? — Първо трѣбва да знаешъ, дали ти обичашъ Бога. Ако знаешъ, че ти Го обичашъ, ще знаешъ, че и Той те обича. — Справедливъ ли е Богъ? — Ако ти си справедливъ, ще знаешъ, какво прѣдставя Божията Правда. Ако ти не си справедливъ, по никой начинъ не можешъ да разберешъ Божията Правда. Казано е въ Писанието: „Гнѣвътъ Божи ще се излѣе върху синоветѣ на непослушанието“. На човѣшки езикъ този стихъ означава: „Гнѣвътъ Божи ще се излѣе върху всички гърнета, които не вършатъ Неговата воля и ще ги разчупи на хиляди парчета“. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Кой грънчарь, като види, че нѣкои отъ гърнетата му не сѫ направени, както трѣбва, не взима чукъ да ги направи на хиляди парчета? Щомъ ги счупи, той казва: нови, по-хубави гърнета ще направя! Кой човѣкъ не е чупилъ шишета или гърнета? Щомъ вземе едно гърне или шише въ рѫцѣтѣ си и забѣлѣжи, че мирише, той веднага го хвърля на земята, да се счупи и казва: ново ще си купя! И тъй, отъ тѣзи разсѫждения изваждамъ слѣдното заключение: всѣка мисъль или всѣко чувство, които не ви служатъ, хвърлете настрана, нека се счупятъ. Всѣко лошо желание, което веднъжъ сте опитали и видѣли, че е вмирисано, хвърлете настрана. Всѣка лоша постѫпка хвърлете настрана. Защо ви сѫ тѣзи стари, вмирисали шишета и гърнета? Нека се счупятъ, тѣ не сѫ потрѣбни. Безъ тѣхъ ще бѫдете по-добрѣ; вие не сте родени съ тѣхъ. Тѣ отпослѣ сѫ дошли. Купете нови, хубави, чисти гърнета! Щомъ се освободите отъ старитѣ, вмирисалитѣ, у васъ ще остане само Божественото. Тогава Богъ ще ви познава, и вие ще Го познавате. Познава ли ви Богъ, вие ще бѫдете радостни, весели и силни. Познава ли ви Богъ, вие ще имате връзка съ Него. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да е свързанъ съ Бога! Нѣкой казва: като се свържа съ Бога, ще Го виждамъ ли? Какво значи да виждашъ нѣщо? Човѣкъ може да вижда единъ прѣдметъ, или едно лице, само ако го обича. Човѣкъ може да вижда нѣщата, само когато съзнанието му е абсолютно будно въ свѣта на любовьта, въ който живѣе. Не е ли будно съзнанието му въ този свѣтъ, той вижда като прѣзъ мъгла, а това не е виждане, но прозиране. Който може да се ползува отъ плода на ябълката, той я вижда и разбира. Не може ли да се ползува отъ плода и, той нито я вижда, нито разбира. Щомъ не се ползува отъ плодоветѣ на ябълката, колкото и да убѣждавате другитѣ, че я виждате, вие и себе си заблуждавате, и другитѣ искате да заблудите. Вие употрѣбявате храна, която разваля стомаха ви и казвате, че тази храна не е добра. Трѣбва ли да дойде нѣкой отвънъ, да ви убѣждава, че тази храна е добра? Вашиятъ стомахъ е специалистъ. Той провѣрява, изпитва храната и се произнася. Всѣко друго убѣждение, което иде вънъ отъ васъ, е заблуждение, а всѣко заблуждение е старо учение. Казвамъ: днесъ всички хора се нуждаятъ отъ прави разбирания, отъ прави възгледи за нѣщата. Не е достатъчно човѣкъ да мисли, че върши волята Божия, но той трѣбва правилно да я изпълнява. Ние сме дошли тукъ да разберемъ волята Божия и да я изпълнимъ. Който не е готовъ за тази работа, той не трѣбва да дохожда повече на езерата. Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е свободенъ, но да идва тукъ, да се заблуждава, че върши волята Божия, това не е позволено. Както азъ служа на Бога, така и вие трѣбва да служите. Нѣма защо да губите врѣмето си въ залъгвания само, че това ще направите, или онова ще направите. Небето е сито отъ залъгвания и неизпълнени обѣщания на хората. Какво правятъ хората днесъ? Събератъ се около нѣкой ученъ и започватъ да го ласкаятъ, да го величаятъ, да изтръгнатъ нѣщо отъ него. Какво прѣдставятъ тѣзи ласки, това хвалене? Тѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ юлари на главата и самари на гърба му. Не, хвърлете всѣкакви юлари, всѣкакви самари настрана! Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ! Че тѣзи юлари били златни или сребърни, това нищо не значи — все юлари сѫ. Свободниятъ човѣкъ не търпи никакви юлари, никакви самари, никакви гвоздеи. Той иска краката и рѫцѣтѣ му да бѫдатъ свободни отъ окови, умътъ му — свободенъ отъ юларъ, сърцето му — свободно отъ самаръ, а душата и духътъ му — свободни отъ всѣкакви гвоздеи! Тази е новата философия на живота! И слѣдъ всичко това ще дойдатъ невѣжитѣ да разправятъ, че Богъ имъ говорилъ чрѣзъ нѣкаква пророчица, или чрѣзъ дѣдо имъ и баба имъ, които сѫ заминали за онзи свѣтъ. Какво имъ говори Богъ? — Че трѣбвало да се раздава жито за заминалитѣ. Казвамъ: ако вашитѣ заминали за онзи свѣтъ искатъ жито да ядатъ, положението имъ не е много добро. Който иска да яде жито, да дойде на този свѣтъ. Житото не може да се раздава отъ този свѣтъ за онзи. Света Богородица казала чрѣзъ нѣкоя пророчица, че ако хората искатъ да успѣватъ въ работитѣ си, трѣбвало да ѝ палятъ свѣщи и кандила. Какво пророчество е това? Света Богородица не се нуждае отъ вашитѣ свѣщи и кандила. Това сѫ заблуждения! Не се пророчествува така. Нѣкой измислилъ нѣщо, и хората го считатъ пророкъ. И въ старо врѣме е имало пророци, и днесъ има много пророци, но истинскиятъ пророкъ коренно се отличава отъ лъжепророка. Питамъ: каква е разликата между истинския пророкъ и лъжепророка? Лъжепророкътъ е като бозаджията. Той върви по улицата и вика: боза, боза! Щомъ изпиете една чаша, той веднага казва: платете сега! Срѣщате нѣкоя религиозна, набожна сестра, която разправя, че съ Бога говори, по Бога живѣе, а ходи при тази или онази гледачка, да ѝ гадае на восъкъ. Казвамъ: ако тази сестра вѣрва въ Бога и живѣе съобразно Неговитѣ закони, трѣбва ли, слѣдъ като се е нахранила съ чиста, здрава храна, каквато природата дава, да отиде при нѣкой пророкъ или при нѣкоя пророчица, да яде отъ тѣхнитѣ баници? Щомъ хапне такава баница, стомахътъ ѝ се разваля. Когато стомахътъ на човѣка се разваля отъ баницата на нѣкой пророкъ или нѣкоя пророчица, тѣ сѫ лъжепророци. Такъвъ пророкъ минава за банкеръ между хората, и кой каквото му поиска, той казва: лесна работа, всичко ще наредимъ. И наистина, той лесно нарежда работитѣ. Взима по 40—50 % лихва и не мисли. Кожата одира на хората. Азъ наричамъ тия лъжепророци търговци на човѣшки кожи. Минавамъ покрай дюкяна на единъ отъ тия търговци и чета надписъ: „пророчески дюкянъ“. Казвамъ: въ такъвъ дюкянъ не влизамъ! Ако пророкътъ става бакалинъ, той е лъжепророкъ. Търговията не е за пророка. И тъй, Божието благословение минава и върху насъ, както мислитѣ се прѣдаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Едни мисли вървятъ по закона на любовьта, други — по закона на мѫдростьта, а трети — по закона на истината. Обаче, по какъвто пѫть и да вървятъ мислитѣ, резултатитѣ имъ сѫ едни и сѫщи и за учени и прости, и за праведни и грѣшни. Водата еднакво измива и праведния, и грѣшния. Разликата седи само въ слѣдното: отъ грѣшния водата става много нечиста, много мѫтна, а отъ праведния е по-чиста, по-бистра. Това зависи отъ степеньта на чистотата. Когато водата, съ която се мие нѣкой човѣкъ, е съвсѣмъ чиста, този човѣкъ е светия. Както водата се опетнява отъ грѣшнитѣ хора, така и нѣкои мисли сѫ въ състояние да опетнятъ човѣка. Нѣкой човѣкъ е неразположенъ духомъ, недоволенъ. Защо? — Нѣкоя лоша мисъль е влѣзла въ ума му и го мѫчи. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Да хвърли вмирисалото гърне на земята и да го счупи. Лошата мисъль е нечисто гърне, което непрѣменно трѣбва да се счупи. Това гърне е останало отъ дѣдо ви, отъ баба ви, но днесъ вече не ви трѣбва. Казвате: какво ще правимъ въ бѫдеще? — Ще работите, да направите нови гърнета, които да напълните съ нови, чисти мисли. И тъй, като дохождаме на езерата, ние имаме прѣдъ видъ да изпълнимъ волята Божия. Щомъ изпълняваме волята Божия, и природата ще бѫде по-разположена къмъ насъ. Щомъ вършимъ волята Божия, и Богъ се интересува отъ насъ и ни благославя. Ако не вършимъ волята Му и не вървимъ въ Неговия пѫть, и Той не се интересува отъ насъ. Законътъ е такъвъ. Не правите ли и вие сѫщото съ вашитѣ слуги? Когато имате единъ добъръ слуга, вие се интересувате отъ него и увеличавате заплатата му. Ако слугата ви не е добъръ и не изпълнява вашата воля, вие не сте доволни отъ него, не се интересувате отъ неговото положение. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на мнозина сѫ неправилни, а въпрѣки това тѣ искатъ небето да се интересува отъ тѣхъ. Небето се интересува за хората дотолкова, доколкото и тѣ се интересуватъ за него. Съврѣменнитѣ хора знаятъ това, но все-таки сѫ наклонни да мислятъ, че, и като грѣшатъ, Богъ пакъ имъ прощава. Тази мисъль е права, но при нѣколко условия, а именно: Богъ прощава грѣховетѣ на хората, ако тѣ иматъ любовь въ себе си, ако сѫ разумни и ако обичатъ истината. Слѣдователно, ако човѣкъ обича Бога, ако е разуменъ и ако е истинолюбивъ, какъвто грѣхъ и да направи, ще му се прости. Който нѣма тѣзи три качества въ себе си, никакъвъ грѣхъ не може да му се прости. Стихътъ „и ще залича грѣховетѣ имъ“ се отнася, именно, за този случай. Богъ ще заличи грѣховетѣ на хората, ако иматъ любовь, ако сѫ разумни и ако сѫ истинолюбиви. Казвамъ: нѣма по-красиво нѣщо отъ това, човѣкъ да има любовь въ себе си, да е разуменъ и да обича истината. Каквото каже такъвъ човѣкъ, всичко става. Който нѣма тѣзи качества въ себе си, той нищо не може да направи. Рече ли да пророкува нѣщо, той ще излъже. Неговото пророчество никога не се сбѫдва. И това не е лошо, но то всѣкога трѣбва да се има прѣдъ видъ, да не изпада човѣкъ въ заблуждение. Защото, и когато лъже човѣкъ, той все пакъ върши нѣкаква работа. А на човѣкъ, който е работилъ, трѣбва да се плати нѣщо за труда. Дали повече или по-малко ще му се плати, зависи отъ характера на работата и ползата отъ нея. Изобщо, трудътъ на човѣка никога не може да се плати. Колкото и да му се даде, все ще бѫде недостатъчно. Какъ и колко може да се плати за услугата, която нѣкой ти е направилъ? Три условия се изискватъ отъ човѣка, за да бѫде той въ състояние да се отплати на всѣки, който му е услужилъ съ нѣщо, или му е направилъ нѣкакво добро. Тѣ сѫ слѣднитѣ: той трѣбва да обича човѣка, който му услужва; той трѣбва да бѫде разуменъ и най-послѣ, той трѣбва да бѫде истинолюбивъ. Тъй щото, ако искате да се подигнете, да имате постижения, приложете любовьта, разумностьта и истината въ живота си. Приложите ли тия нѣща, каквото кажете, ще стане. Казвате: какво може да каже човѣкъ, което да се изпълни? Запримѣръ, той може да каже на мъглата и облацитѣ да се дигнатъ нагорѣ, за да се изясни врѣмето. Каже ли това, врѣмето ще се изясни. Той може да събори всички върхове около насъ, да прѣдизвика землетресение. Питамъ, обаче: при това положение, въ което сега се намираме, какъвъ смисълъ има да се събарятъ върховетѣ, да става землетресение? Ако тукъ има праведни хора и срѣщу тѣхъ дойде голѣма армия отъ войници, да ги убива, тогава има смисълъ да се прѣдизвика землетресение, да се събарятъ планински върхове. По този начинъ поне ще се помогне на праведнитѣ хора, ще имъ се отвори пѫть да се спасятъ. Нѣкои казватъ: значи, този човѣкъ, който може да прѣдизвика землетресение въ природата, той е много силенъ. Съ единъ примѣръ ще обясня, каква е силата на този човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкой ученъ направи една бомба, която съдържа голѣмо количество взривно вещество. Тази бомба има една малка запалка, която учениятъ може само да цъкне, и бомбата да се възпламени и да избухне. Този човѣкъ е силенъ, наистина, защото е могълъ да направи бомбата и знае, какъ да я запали. Обаче, и едно малко, слабо дѣте може да запали бомбата, и тя да избухне. Значи, и дѣтето може да направи чудото, което учениятъ прави. Разликата между силата на учения и на дѣтето седи въ слѣдното: когато бомбата избухне, дѣтето ще пострада, а учениятъ нѣма да пострада. Защо? — Защото дѣтето е неразумно, а учениятъ е разуменъ, знае, какъ да я запали. По сѫщия начинъ много отъ съврѣменнитѣ хора, като малкитѣ дѣца, щомъ се намѣрятъ прѣдъ такива бомби, запалватъ ги, и тѣ избухватъ. За тази цѣль невидимиятъ свѣтъ съзнателно е поставилъ хората далечъ отъ тия бомби, да не избухватъ. На много мѣста въ Рила има такива бомби, затова, като върви човѣкъ и дойде до нѣкоя отъ тѣхъ, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не докосва запалкитѣ имъ, да не избухватъ. Мѣста, на които има такива бомби, сѫ много опасни, и тѣ трѣбва да се избѣгватъ. Сѫществената мисъль, върху която човѣкъ трѣбва да работи, е да намѣри начинъ за чистене на съзнанието си. За тази цѣль той трѣбва да държи връзка съ Бога, да бѫде въ единство съ Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Веднъжъ човѣкъ живѣе и се движи въ Бога, той трѣбва да бѫде въ връзка съ Него, за да не прѣкѫсва мисъльта си. Каквото да му се говори отвънъ, той трѣбва да има нѣщо постоянно въ себе си. Само по този начинъ човѣкъ може да се подмлади. Първото условие за подмладяване е да имате връзка съ Бога. Ако не кѫсахте тази връзка, досега всички бихте станали светии. Който има непрѣривна любовь къмъ Бога, само той може да стане светия. Азъ разглеждамъ любовьта отъ ново гледище. Любовьта е сила, която дава еднакви блага и еднакви условия за развитие на всички хора. Тя дава свобода, просторъ на човѣка, да се прояви въ всички посоки на живота. Казвате: може ли всичко да се обича? — Само разумното се обича. Човѣкъ е разумно сѫщество, слѣдователно той заслужава да бѫде обичанъ. Когато обичате човѣка, вие обичате Бога въ него. Който е излѣзълъ отъ Бога, той може да бѫде обичанъ; който не е излѣзълъ отъ Бога, той не заслужава да бѫде обичанъ. И обратно: всички, които сѫ излѣзли отъ Бога, трѣбва да Го обичатъ. Въ това отношение, любовьта трѣбва да сѫществува като вѫтрѣшенъ законъ въ човѣка. Чрѣзъ любовьта човѣкъ държи връзка съ Бога и съ всички живи сѫщества. Тъй щото, любовьта е благо прѣди всичко за самия човѣкъ, а послѣ и за окрѫжаващитѣ. Реалното въ любовьта е връзката между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, както на отдѣлния човѣкъ, така и на всички хора. Тази любовь е достѫпна за всички. Тя е любовь отъ първа степень. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има връзка между ума, сърцето и волята си? Казвамъ: дръжте въ ума си мисъльта — любовь къмъ Бога. Съ тази мисъль ще разрѣшавате всички въпроси. Тя е ключъ въ живота на човѣка. Безъ нея вие ще се натъкнете на другъ принципъ въ живота, за който не трѣбва много да се говори. Този принципъ сѫществува и въ самата природа. Натъкне ли се човѣкъ на него, той става киселъ, сърдитъ и вѣчно недоволенъ. Дойдете ли до този принципъ, не се старайте да го укротите. Отстранете се отъ него и не го бутайте! Щомъ човѣкъ се докосне до този грубъ принципъ, и той става грубъ, сърдитъ и казва: не ме пипайте, много съмъ сърдитъ. И като погледнете този човѣкъ, виждате, че цѣлъ е настръхналъ. Сърдитото не е самиятъ човѣкъ, но онзи грубъ принципъ, съ който той е влѣзълъ въ съприкосновение. Сега, всички се интересувате отъ въпроса, какво ще стане съ васъ. Азъ ще ви кажа, какво ще стане съ васъ. Ако имате връзка между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, всички ще станете царе. Питамъ: ако всички станете царе, кои ще бѫдатъ поданици? При това, като царе, за всички нѣма да има мѣсто на земята, вслѣдствие на което ще се разпръснете. Едни ще отидатъ на луната, други — по различнитѣ звѣзди и отдалечъ само ще се поздравлявате. Тази е външната, физическата страна на въпроса. Обаче, подъ думата „царь“, въ нейния вѫтрѣшенъ смисъль, азъ разбирамъ свободенъ човѣкъ. Абсолютно свободенъ може да бѫде само съвършениятъ. Свободниятъ човѣкъ казва: азъ съмъ царь, нищо не ме безпокои. Защо? — Защото съмъ свободенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Свободата подразбира още и хармония. Щомъ човѣкъ е свободенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, той е въ хармония съ себе си, съ природата и съ Бога. И тогава той казва: днесъ съмъ царь! Утрѣ изгубва тази връзка, казва: днесъ съмъ детрониранъ. Възстанови връзката си, пакъ става царь. Сѫщото става и съ васъ: ту ви качватъ на царския прѣстолъ, ту ви свалятъ. Свобода, хармония и съвършенство сѫ качествата на истинския царь. Не е царь този, който външно само заема това положение. Ние виждаме, че царетѣ въ свѣта не сѫ свободни, тѣ сѫ зависими отъ много нѣща. Когато се говори за прѣчистване на съзнанието, човѣкъ трѣбва да е запознатъ съ закона на различаването, да различава Божественото отъ човѣшкото. Всѣка мисъль, която не се измѣня при всички условия, тя е Божествена. Всѣко чувство, което не се измѣня при най голѣмитѣ пертурбации, то е Божествено. Мисли и чувства, които се измѣнятъ при условията на живота и зависятъ отъ тѣхъ, тѣ не сѫ Божествени. Щомъ се домогнете до тази философия на живота, вие трѣбва да я прѣдадете и на другитѣ хора Какъ ще я прѣдадете? Истината, любовьта се прѣдаватъ чрѣзъ контактъ, а не по механически начинъ. Човѣкъ не може да прѣдаде нѣщо на другитѣ, ако той не го носи въ себе си. Да мисли човѣкъ, че безъ да има нѣщо въ себе си, може да го прѣдаде на другитѣ, това е равносилно да запали огънь безъ нѣкаква запалка. Огънь чрѣзъ огънь се запалва. Отдѣ идатъ запалкитѣ? — Отъ Бога. Запалката на огъня е любовьта, която иде отъ Бога. Понеже любовьта, мѫдростьта и истината идатъ отъ Бога, ние можемъ да ги възприемаме отъ Него и да ги прѣдаваме на другитѣ хора. Въ такъвъ случай, всички можемъ да бѫдемъ носители, проводници на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Да бѫдемъ проводници, това значи да имаме връзка съ Бога. Казвамъ: който иска да бѫде проводникъ на Бога, той трѣбва да Го намѣри и да се свърже съ Него. Като намѣрите Бога, какво ще Му кажете? Всички трѣбва да знаете това, нѣма защо да ви се казва. Какво правите, когато сте гладенъ и намѣрите единъ самунъ хлѣбъ? Взимате хлѣба съ двѣтѣ си рѫцѣ, пригръщате го близо до себе си, натискате го и започвате да си чупите парченца отъ него, да ядете. Слѣдъ това се усѣщате доволенъ, разположенъ. Щомъ разчупвамъ хлѣба, той се е разцъвтѣлъ въ рѫцѣтѣ ми; щомъ го ямъ, той вече е узрѣлъ; щомъ се нахраня, той вече е влѣзълъ въ мене, станалъ е едно съ мене. Слѣдъ това азъ и хлѣбътъ се разхождаме, разговаряме, разглеждаме Божиитѣ имения. Прѣзъ цѣлия день и двамата сме весели и доволни. Тъй щото, когато разчупвате хлѣба, той не умира, но влиза у васъ, да живѣете заедно съ него. Докато човѣкъ не стисне хлѣба между рѫцѣтѣ си, докато не го разчупи и сдъвче между зѫбитѣ си, той не може да го познае. Съ други думи казано: докато човѣкъ не обикне хлѣба, докато не познава елементитѣ, които го съставятъ и докато не влѣзе въ съприкосновение съ условията на неговия животъ, той нѣма да знае, какво нѣщо е хлѣбътъ. Врѣме е вече хората да освободятъ съзнанието си отъ всички наслоявания на миналото. На тѣзи наслоявания се дължатъ всички болести, всички неразположения на хората. Нѣкой седи, мълчи, но въ това врѣме той мисли за нѣкоя своя болесть; другъ мисли за кѫщата си, че не е уредена; трети мисли, че нѣма нови дрехи, обуща. Не казвамъ, че тѣзи нѣща сѫ лоши, но тѣ отдалечаватъ човѣка отъ правия пѫть, по който той трѣбва да върви. И тъй, отъ всички се изисква единство въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. Всичко, което чухте тукъ, можете да забравите, обаче, помнете едно: всѣки трѣбва да има единство въ мисъльта, единство въ чувствата и единство въ постѫпкитѣ си. Ако дойдете идната година на езерата и запазите това единство въ себе си, вие ще придобиете голѣми блага и богатства отъ природата. Нѣмате ли единство въ себе си, неприятельтъ ще бѫде около васъ и ще ви обстрѣлва съ картеченъ огънь. Искате ли неприятельтъ да не ви обстрѣлва, работете усилено и съзнателно върху чистене, върху освобождаване на съзнанието отъ всички утайки и наслоявания на миналото. * 3. Бесѣда отъ Учителя, държана на 1 августъ, 1931 г.

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧИСТЕНЕ НА СЪЗНАНИЕТО. Сега ще ви дамъ нѣколко отъ най-малкитѣ правила на духовната наука по отношение чистене на съзнанието. Тѣ сѫ слѣднитѣ: не желай това, което не ти е потрѣбно! Никога не мисли за утрѣшния день! Не взимай миналото за идеалъ на своя животъ! Не мисли, че бѫдещето включва всичко въ себе си! Държи ли се човѣкъ за тѣзи положения, тѣ сѫ посоки, които го потикватъ нагорѣ, напрѣдъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ истинскитѣ посоки на съзнанието. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ отъ днесъ още мисли, какво ще яде утрѣ. За него е важно, какво днесъ ще яде. Утрѣшниятъ день трѣбва да остане настрана. Той не е ялъ днесъ, а за утрѣ мисли. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да има прѣдъ видъ още и слѣдното положение: всѣко нѣщо, което е противъ законитѣ на природата, е грѣхъ. Слѣдователно, всѣка мисъль, всѣко чувство или желание, които сѫ противъ законитѣ на природата, сѫ грѣховни, противоестествени или неестествени. Запримѣръ, ако у човѣка дойде желание лѣтно врѣме, при най-голѣмата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвмѣстимо съ законитѣ на природата. Или, ако у него дойде желание всрѣдъ зима, при 35º студъ, да носи копринена шапка, и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато нѣкой човѣкъ иска всички хора постоянно да го гледатъ и само съ него да се занимаватъ? Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искатъ хората, тѣ пакъ не могатъ постоянно да гледатъ нѣкой човѣкъ. Запримѣръ, какъ ще го гледатъ, когато спятъ? Или, какъ ще го гледатъ вечерь, въ тъмна нощь? Самитѣ условия не позволяватъ това. Слѣдователно, да гледате нѣкого постоянно, туй изисква голѣма будность на съзнанието. Такава будность е възможна само при три условия: когато душата на човѣка се намира подъ влиянието на закона на Любовьта, подъ влиянието на закона на Мѫдростьта и подъ влиянието на закона на Истината. И тъй, ако човѣкъ не може да подигне ума си къмъ Бога, да вѣрва въ Него и да има стремежъ къмъ възвишенитѣ и великитѣ сѫщества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение отъ резултатитѣ, които сѫ прѣдъ него, той пакъ не може да познае себе си. Такъвъ човѣкъ не може да има будно съзнание. Той ще мяза на онзи българинъ който, като отишълъ на баня, вързалъ на крака си единъ конецъ и си казалъ: нека седи този конецъ на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора. Съ конецъ ще мога лесно да се позная. Обаче, въ съзнанието на човѣка сѫществува една чърта, едно качество, по което той всѣкога може да се познае. Иначе, човѣкъ постоянно би се губилъ въ свѣта. Има едно качество, по което всѣки се познава като индивидъ. Като спи човѣкъ, познава ли се? Не се познава. Изобщо, въ съня никой не може да се познае. Щомъ се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свѣтъ. Заспи ли човѣкъ, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свѣтъ и закона на Любовьта нѣма връзка. Щомъ нѣма връзка между живота и Любовьта, тогава нѣма връзка и между живота и Мѫдростьта, между живота и Истината. Казвамъ: когато нѣма връзка между живота и законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, хората не могатъ да правятъ връзка и между радость и страдание. Запримѣръ, като дойде радостьта въ живота, тѣ казватъ, че това е въ реда на нѣщата; дойде ли страданието, тѣ намиратъ, че това не е въ реда на нѣщата. Питамъ: на какво основание идването на радостьта е въ реда на нѣщата, а идването на скръбьта не е въ реда на нѣщата? Хората не разбиратъ, че радостьта и скръбьта сѫ двѣ състояния, неразривно свързани. Страданието и радостьта сѫ братъ и сестра. Въ единъ моментъ ще дойде радостьта, сестрата, но слѣдния моментъ ще дойде скръбьта, братътъ. Щомъ радостьта влѣзе въ нѣкой домъ, тя отваря прозореца, поглежда на пѫтя, и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората отъ този домъ става неприятно, щомъ видятъ страданието. Защо човѣкъ е недоволенъ отъ страданието, а доволенъ отъ радостьта? Ще обясня това нѣщо съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте по състояние положителенъ, и радостьта ви направи посѣщение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява прѣдъ васъ като красива мома, на която се радвате. Вие прѣдставяте ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има братъ, който е положителенъ, като васъ, и тя го извиква да дойде при нея. Щомъ дойде при нея, вие ставате недоволенъ. Братътъ прѣдставя страданието, което прѣдизвиква вашето недоволство. Слѣдователно, недоволството ви се дължи на това, че братътъ взима сестра си и заминава заедно съ нея. Тогава вие казвате: отдѣ се взе този нехранимайко, да задигне радостьта ми? Това сѫ образи, фигури, които служатъ за обяснение на ефектитѣ, които се прѣдизвикватъ въ човѣка при явяването на радостьта и скръбьта. И тъй, има ли човѣкъ желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение къмъ всѣко друго желание, което иде да измѣсти или отнеме първото. Въ него се явява съмнѣние, подозрѣние, че щомъ се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото, радостьта понѣкога иде като негативно състояние, въ форма на жена, а понѣкога — като положително състояние, въ форма на мѫжъ. Ако по състояние вие сте негативенъ, въ форма на жена, радостьта ви ще бѫде положителна, въ форма на мѫжъ. Тя ще извика отъ пѫтя скръбьта, страданието, което ще бѫде въ женска форма. Това показва, че има скръбь на мѫже и скръбь на жени. Женскитѣ скърби се отличаватъ отъ мѫжкитѣ: женскитѣ скърби сѫ мѫжки, а мѫжкитѣ — женски. Сѫщото може да се каже и за радоститѣ: женскитѣ радости сѫ мѫжки, а мѫжкитѣ — женски. Това значи: онзи, който може да причини радость на жената, той непрѣменно ще бѫде мѫжъ. И обратно: на жената може да причини скръбь. само подобното на нея, пакъ жената. Сѫщото се отнася и за мѫжа. Мѫжътъ причинява скръбь на подобното на себе си; жената причинява радость на мѫжа. Дойде ли подобното въ човѣка, той започва да се безпокои, става недоволенъ, че ще му отнематъ радостьта. На наученъ езикъ това означава: когато въ съзнанието на човѣка се яви идеята, че могатъ да му взематъ нѣщо, което му е потрѣбно. въ него се явява недоволство. Запримѣръ, гладенъ сте, имате парче хлѣбъ, което пазите като очитѣ си. Въ този моментъ срѣщу васъ иде човѣкъ, който е сѫщо тъй гладенъ, и вие веднага изпитвате неприятность, защото не искате да дадете отъ своя хлѣбъ. Вие намирате, че това парче хлѣбъ едва ще стигне за васъ. Значи, подобното всѣкога иска да отнеме нѣщо на подобното. Слѣдователно, страданията произтичатъ всѣкога отъ недоимъкъ, отъ празнота или отъ неразбиране на живота. Когато човѣкъ не разбира себе си, той страда. Когато иска да бѫде богатъ, а не може да бѫде такъвъ, той страда. Когато иска да придобие знания, а не може, той пакъ страда. Защо човѣкъ не разбира себе си? Защо не може да стане богатъ, силенъ, ученъ? За да не постигне човѣкъ това, което желае, има редъ причини. Понѣкога човѣкъ страда и за другитѣ хора, че не разбиратъ живота, или че не могатъ да постигнатъ желанията си. Тъй щото, човѣкъ страда за себе си, страда и за хората. Сега, вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко отъ васъ сѫ дошли да видятъ Господа, не зная. Казвате: какъ да не знаете, нали ни познавате? Казвамъ: има нѣща, които и азъ не зная. Запримѣръ, когато искатъ мнѣнието ми за нѣкой човѣкъ, дали е добъръ или лошъ, ако не искамъ да се произнеса, казвамъ, че не зная, какъвъ е този човѣкъ. Той може самъ да ви каже. Ако питате нѣщо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: щомъ е така, кажи отдѣ идешъ? Азъ ида отъ небето. — Отъ небето ли? Вѣрно ли е това? Дѣ е небето тогава? — Щомъ не знаете, дѣ е небето, нѣма какво да ви казвамъ. Тогава ще ви кажа, че ида отъ ада. — Дѣ е адътъ? — Щомъ не знаете, дѣ е адътъ, тогава ще ви кажа, че ида отъ земята. Слѣдователно, човѣкъ може да дойде отъ три мѣста: или отъ небето, или отъ ада, или отъ земята. Съ други думи казано: човѣкъ може да излѣзе или отъ Бога, или отъ дявола, или отъ хората. Когато се говори за дявола, мнозина иматъ прѣдстава за него, като животно, съ рога и копита. Това не е дяволъ, то е животно. Подъ думата дяволъ се разбира сѫщество, съзнанието на което, отъ сутринь до вечерь, е заето само съ себе си. Дяволътъ мисли, че ако неговитѣ работи се уредятъ, и на всички хора работитѣ ще се уредятъ; развалятъ ли се неговитѣ работи, и на всички хора работитѣ ще се развалятъ. Тази е идеята за дявола. На нея отгорѣ можете да туряте рога, копита, то е ваша работа. Рогата му може да бѫдатъ кѫси или дълги, това е пакъ ваша работа. Едно е важно за васъ: знайте, че дяволътъ нѣма да дойде отъ нѣкоя гора, но винаги седи близо до васъ и дебне. Той взима различна форма, да не го познаватъ. Той може да вземе форма на орелъ, да се хвърли върху пиленцата на нѣкоя квачка и да вземе едно отъ тѣхъ. Днесъ вземе едно, утрѣ — друго, и тази квачка започва да се интересува отъ него. Той може да вземе форма на вълкъ и да напада овцитѣ на нѣкой овчарь. Днесъ вземе една овца, утрѣ — друга, докато овчарьтъ започва да се интересува отъ дявола и да го познава. Дяволътъ интересува хората и животнитѣ по причина на това, че имъ отнема нѣщо. Това, което орелътъ прави съ пиленцата и вълкътъ — съ овцитѣ, става и въ човѣшкото съзнание. Ти имашъ 10—20 овчици, които грижливо отглеждашъ, но ставашъ една сутринь, виждашъ, че една отъ тѣхъ липсва, задигналъ я нѣкой вълкъ. Имашъ 10—20 пиленца, но ставашъ една сутринь, виждашъ, че едно отъ тѣхъ липсва, задигналъ го нѣкой орелъ. Една слѣдъ друга овчицитѣ изчезватъ, едно слѣдъ друго пиленцата изчезватъ и най-послѣ ти казвашъ: нещастенъ човѣкъ съмъ азъ! Защо си нещастенъ? — Защото нѣма вече на какво да се радвамъ. Изъ варненско нѣкѫдѣ, въ едно село, единъ орелъ често обикалялъ квачкитѣ и грабѣлъ по едно - двѣ пиленца на день. Една селянка казала на мѫжа си: знаешъ ли какво? Тури квачката съ пиленцата подъ една мрѣжа, да видимъ, какво ще прави този хищникъ, като дойде. Орелътъ, по свой старъ навикъ, се спусналъ къмъ пиленцата, и безъ да забѣлѣжи, че тѣ сѫ подъ мрѣжа, пъхналъ клюна си прѣзъ една отъ дупкитѣ ѝ и сграбчилъ едно пиленце. Дърпа пиленцето, не може да го извади. Седи, чуди се, каква е тази работа, и не се сѣща да пусне пиленцето и да бѣга. Въ това врѣме селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орелъ, хванала орела и си казала: ще ти дамъ да разберешъ, какъ се хващатъ и ядатъ пиленца. Казвамъ: искате ли да не се крадатъ овцитѣ и пиленцата отъ съзнанието ви, турете си една мрѣжа, подобна на тази, която селянката употрѣбила, и ще ги запазите. Законъ е: дяволътъ никога не бърка съ двата крака въ една дупка. Той бърка съ единия кракъ въ една дупка, вслѣдствие на което всѣкога срѣща прѣпятствия. Щомъ срещне едно прѣпятствие, той се мѫчи да скѫса връзкитѣ му, но по този начинъ го улавятъ. Това става всѣки день и въ съзнанието на човѣка. Дойде ли нѣкакво страдание, той започва да охка, ходи насамъ — натамъ, иска да се освободи отъ него, но не може. Какво е станало съ този човѣкъ? Той пъхналъ крака си въ една отъ дупкитѣ на съзнанието си и не може да се освободи. Кракътъ прѣдставя едно отъ неговитѣ желания. Какъ ще се освободи? Казвамъ: пусни желанието си! Този човѣкъ е сграбчилъ желанието съ крака си, и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човѣкъ иска съ едно неестествено желание да постигне нѣщо хубаво, той нѣма да успѣе Неестественитѣ желания сѫ несъвмѣстими съ законитѣ на разумната природа. Такива желания причиняватъ скърби, страдания. При това, всѣко желание трѣбва да дойде наврѣме, както радоститѣ и скърбитѣ идатъ наврѣме. Има врѣмена на радость, има врѣмена на скръбь. Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е, но кога роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта!“ Значи, жена кога ражда, на скръбь е, а като роди, забравя скръбьта си, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта. Казвате: защо Господъ е създалъ страданията? Не можа ли да създаде свѣтъ безъ страдания? Господъ е създалъ хармониченъ свѣтъ, а страданията въ него сѫ човѣшко дѣло. Желанието на човѣка да яде е Божествено, но ако той яде повече отколкото трѣбва, това вече е човѣшко. Всѣко човѣшко желание носи скръбь. Когато Христосъ казва, че всѣка раждаща жена скърби, Той ималъ прѣдъ видъ, че тази скръбь се дължи на неизвѣстностьта, въ която жената се намира. Тя казва: това дѣте, или ще се роди, или не; не се знае, какво ще стане съ мене, и какво — съ дѣтето. Слѣдъ тази скръбь радостьта непрѣменно ще дойде. Сега, ще изнеса друго положение. Прѣдставете си, че вие ядете нѣкаква неестествена храна, която ви причинява скръбь. Причината за тази скръбь се дължи на вашето неразбиране на храната, която сте употрѣбили. Въ първо врѣме вие се радвате, че ще ядете. Гладенъ сте, не сте яли два-три деня, но щомъ ви прѣдложатъ ядене, вие веднага започвате да ядете. Че храната е развалена, че хлѣбътъ е мухлясалъ, това не виждате. Вие бързате да се нахраните и не мислите, какво е яденето. Обаче, нахраните ли се, и горчивото дохожда. Горчивото прѣдизвиква страдания. Слѣдъ това трѣбва да изхвърлите тази развалена храна отъ стомаха си, да се освободите отъ нея. По този начинъ ще усѣтите облекчение, и страданието ви ще се прѣвърне на радость. Законътъ за чистене на съзнанието е слѣдниятъ: между двѣ радости всѣкога се крие една скръбь. Първо е радостьта, въ центъра е скръбьта, мѫчението, а слѣдъ него иде пакъ радостьта. Това положение е най-естествено. Нѣкой иска да бѫде постоянно радостенъ. И това е възможно, но само за човѣкъ, който върви по Божия законъ и изпълнява Неговата воля. Тъй както съврѣменнитѣ хора живѣятъ, тѣ не могатъ винаги да бѫдатъ радостни. Казвамъ: физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на промѣни. Той се движи между радости и скърби, между приятности и неприятности. Прѣдставете си, че вашето дѣте тежи нѣколко килограма, и вие го носите на рѫцѣ, приятно ви е. Обаче, то постепенно расте, теглото му се увеличава, и когато стане 35—40 кгр., вие не искате вече да го носите, защото тежи. Ако го носите 10 клм. пѫть, уморявате се, искате да се освободите отъ него. Този товаръ става вече неприятенъ за васъ. На сѫщото основание, колкото и да е хубаво нѣкое желание, щомъ се задържи дълго врѣме въ съзнанието на човѣка, то започва да го обрѣменява, и той иска да се освободи отъ него. Искате ли желанията да не ви обрѣменяватъ, впрегнете ги на работа. Като работите по този начинъ, вие ще се доберете до новата философия на живота. Ще кажете: добро нѣщо е новото, но безъ старото не може. Това мяза на положението на единъ българинъ, който си купилъ нови дрехи, и търговецътъ му ги загъналъ въ книга. Тръгналъ да си отива за селото, но по пѫтя му се додрѣмало. Той се излегналъ подъ едно дърво, турилъ вързопа близо до себе си и заспалъ. Въ това врѣме покрай него миналъ единъ апашъ, видѣлъ вързопа съ новитѣ дрехи и го взелъ. Събужда се селянинътъ, вижда, че вързопътъ го нѣма, новитѣ дрехи изчезнали. Питамъ: какво правите, когато скръбьта ви се прѣвръща на радость? Вие веднага събличате скръбьта си, т. е. старитѣ си дрехи и се обличате въ радостьта, т. е. въ новитѣ си дрехи. Истинска радость, обаче, е тази, при която човѣкъ забравя скръбьта си. Затова, именно, Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е; щомъ роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, понеже се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Слѣдователно, ако радостьта, която имате, не може да заличи скърбитѣ ви, тя не е донесла нищо цѣнно за васъ. Искате ли да работите върху себе си, винаги трѣбва да имате прѣдъ видъ закона за чистене на съзнанието. Нѣкой казва: дали съмъ напредналъ въ развитието си, дали вървя въ правия пѫть? — Това вие знаете. То е все едно да питате, дали сте се нахранили добрѣ. — И това само вие знаете; вие сте авторитетъ самъ за себе си. Ако нѣкой дойде отвънъ, той може само да прѣдполага, дали сте се нахранили, или не, но вие знаете истинското положение. Другъ казва: вѣрвамъ ли азъ, или не? Радвамъ ли се, или скърбя? — Ти самъ знаешъ това. Има нѣща, които вие знаете по-добрѣ отъ всички. Кои нѣща сѫ тѣзи? — Които се отнасятъ до васъ. На сѫщото основание, всичко, което се отнася до менъ, азъ зная по-добрѣ отъ всѣки другъ. Тѣзи нѣща, които ние знаемъ за себе си, съ тѣхъ трѣбва да си служимъ. Тѣ сѫ пособия, отъ които ние всѣкога можемъ да се ползуваме въ живота си. Сега, всѣки човѣкъ трѣбва да чисти съзнанието си, да го освободи отъ всичко непотрѣбно. Ако искате да знаете, какъ се чисти съзнанието, посѣтете нѣкой търговецъ, който продава плодове и вижте, какво прави. Той всѣки день прѣглежда плодоветѣ си, вади гнилитѣ и ги хвърля настрана, а въ кошницитѣ или въ сандъцитѣ остава само здравитѣ. Ако не отдѣли гнилитѣ отъ здравитѣ, и послѣднитѣ ще загниятъ. Приложете сѫщия методъ и при чистене на съзнанието. Всѣка сутринь, като ставате, прѣглеждайте състоянието на съзнанието си и колкото гнили плодове намѣрите, изхвърлете ги вънъ отъ него. Колкото непотрѣбни желания има въ съзнанието ви, продайте ги, поне малко пари ще получите отъ тѣхъ. Прѣдставете си, че имате десеть коша желания. Какво ще правите съ толкова желания? Достатъчно е да имате само единъ кошъ желания. Останалитѣ кошове можете да продадете. Единъ кошъ желания струва около десеть хиляди лева. Ако продадете деветь коша, ще станете много богати. И тъй, като говоря, че желанията могатъ да се продаватъ, на мнозина се вижда смѣшно, и тѣ казватъ: какъ е възможно желания да се продаватъ? Какво означава думата „продава“? Продава и прѣдава означаватъ едно и сѫщо нѣщо. Кои желания трѣбва да се продаватъ? Продавайте само тия желания, които не ви обичатъ! Не продавайте желанията, които ви обичатъ! Сѫщото се отнася и до мисъльта. Има мисли, които ви обичатъ — тѣхъ не продавайте. Има мисли, които не ви обичатъ — тѣхъ продавайте, натирете ги въ гората! Защо трѣбва да продавате мислитѣ и желанията, които не ви обичатъ?— Защото всѣко нѣщо, което не ви обича, непрѣменно ще ви причини врѣда. Всѣко желание, всѣка мисъль, които не ви обичатъ, иматъ инстинкти, разположения, подобни на тия у мишката. Както мишката се провира оттукъ-оттамъ, да намѣри нѣкоя дреха, да я прѣгризе, така сѫщо желанията и мислитѣ, които не ви обичатъ, всѐ ще намѣрятъ една малка дупчица въ вашето съзнание, да се проврятъ, да ви причинятъ нѣкаква пакость. Тѣ не искатъ съзнателно да ви правятъ пакости, но гризачи сѫ, естеството имъ е такова. Слѣдователно, въ съзнанието на всички хора се прокрадватъ и добри, и лоши желания. Запримѣръ, нѣма човѣкъ, който не желае да бѫде красивъ. Всѣки иска да бѫде красивъ. Това желание е напълно естествено. Обаче, желанието на човѣка да бѫде красивъ безъ истината, това е несъвмѣстимо. Красота безъ истина е въ състояние да причини най-голѣмото зло на човѣка. Както красотата не може безъ истината, така има редъ желания, които безъ любовь абсолютно не могатъ да сѫществуватъ. Дойде ли такова желание у васъ, то е въ състояние да ви причини най-голѣмата врѣда. Ако въ това желание има любовь, то е отъ Бога. Щомъ има любовь, тамъ е красотата, тамъ е истината. Нѣма ли любовь въ това желание, тамъ Богъ отсѫтствува. Щомъ Богъ не е тамъ, тогава и красотата не е тамъ. Щомъ красотата не е тамъ, тогава истината не е тамъ, и това желание не е на мѣстото си. Ако въ едно желание има любовь, тогава ще има и красота, и истина, и то непрѣменно ще бѫде добро. Който има истината въ себе си, той е красивъ човѣкъ. Истината е основа на всички нѣща въ живота. Често хората казватъ за нѣкого, че е честенъ, а за другъ, че е нечестенъ човѣкъ. Отъ какво зависи човѣкъ да се прояви като честенъ или нечестенъ? Ако се срещнатъ двама души бѣдни, голи, могатъ ли тѣ да се крадатъ? И единиятъ е голъ и босъ, и другиятъ е голъ и босъ, нѣма какво да крадатъ. Тѣ ще се погледнатъ, ще се засмѣятъ и ще кажатъ: оголѣхме! При какви случаи хората се крадатъ? Ако се събератъ на едно мѣсто единъ бѣденъ човѣкъ и единъ богатъ, бѣдниятъ, поради външнитѣ условия, студъ и гладъ, ще се принуди да обере богатия. Много естествено! У бѣдния ще се яви желание да открадне поне единъ костюмъ отъ богатия, който има нѣколко костюма. Бѣдниятъ ще каже: трѣбва ли този богатъ човѣкъ да разполага съ нѣколко костюма, когато азъ нѣмамъ нито единъ и ходя въ този студъ окѫсанъ? Богатиятъ, отъ своя страна, ще мисли, че бѣдниятъ постѫпва нечестно спрѣмо него. И тъй, всѣко желание се явява като резултатъ на любовьта. Кажете ли, че имате нѣкакво желание, това подразбира, че трѣбва да обичате хората. Законътъ на любовьта е законъ за смѣна на съзнанието. Да обикнете единъ човѣкъ, това значи, ако е голъ и босъ, да го облѣчете. Щомъ срещнете такъвъ човѣкъ, ще отидете близо до него и ще му кажете: ела да те заведа въ дрехарницата, да си изберешъ, каквито дрехи искашъ. Той ще се зарадва, и ти ще се зарадвашъ. Срещнете другъ човѣкъ, който е тѫженъ, скърбенъ. Ще го извикате настрана и ще му кажете нѣколко сладки думи. Защо е скърбенъ, не питайте. Човѣкъ може да бѫде скърбенъ или защото е голъ, или защото е бѣденъ, или защото е гладенъ, или по друга нѣкаква причина. Изобщо, страданията на хората биватъ отъ различни категории. Казвамъ: често хората изпадатъ въ много смѣшни положения, като очакватъ другитѣ да ги направятъ радостни и щастливи. Да очаквате щастие отъ другитѣ хора, то е все едно, като ставате сутринь, да очаквате на близкитѣ си, тѣ да ви обличатъ. Не е ли смѣшно, голѣма мома или голѣмъ момъкъ, да очакватъ на майка си сутринь да ги облича и вечерь да ги съблича? Нѣкой е скърбенъ. Защо? — Защото очаква да дойде нѣкой да го облѣче, или да свали раницата отъ гърба му. Казвамъ: самъ хвърли каишитѣ на раницата си! Нѣма защо да очаквашъ на другитѣ. Единъ познатъ ми разправяше слѣдното нѣщо: има единъ господинъ, който никакъ не ме обича. Дѣто ме срещне, чувствувамъ, че мисли нѣщо лошо за менъ. — Така ли! Имашъ грѣшка. Азъ срещнахъ сѫщия този господинъ прѣди нѣколко деня, отиваше на банката, да внесе на твое име една сума отъ 25,000 лева. — Възможно ли е това? Наистина, азъ получихъ вчера покана за 25,000 лева, но не зная, кой ги е изпратилъ. Значи, този човѣкъ, за когото азъ мислѣхъ, че не ме обича, билъ мой доброжелатель! Кой може да се надѣва, че този човѣкъ билъ толкова добъръ? Слѣдователно, вие не знаете още, кой човѣкъ ви обича, и кой не. Все трѣбва да дойде нѣкой вашъ приятель, да ви каже, кой ви обича; все трѣбва да дойде нѣкой вашъ приятель, да ви каже, че Богъ е вложилъ доброто у васъ, а вие трѣбва само да го проявите. Като знаете това, щомъ дойде нѣкакво желание у васъ, то трѣбва да се изяви или чрѣзъ закона на Любовьта, или чрѣзъ закона на Мѫдростьта, или чрѣзъ закона на Истината. Тъй щото, искате ли да се подвизавате, не се отказвайте отъ желанията си, но ги разглеждайте внимателно, да видите, къмъ коя категория спадатъ. Ако дадено желание се отнася къмъ любовьта, заведете го при майка му; ако се отнася къмъ мѫдростьта, заведете го при баща му; ако се отнася къмъ истината, заведете го при брата или при сестра му. Всѣки трѣбва да знае, дѣ да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си, или при брата и сестра си. Съ други думи казано: всѣки трѣбва да знае, дали едно негово желание се отнася къмъ закона на Любовьта, Мѫдростьта или Истината. Всѣко желание, което се отнася къмъ единъ отъ тия закони, е естествено. Не се ли отнася нито къмъ единъ отъ тѣхъ, то е неестествено желание. Сега, имайте прѣдъ видъ, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда. Човѣкъ едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде единъ день до пълно прояснение, до пълно просвѣтление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието! Смѣната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието прѣдставя една отъ великитѣ, отъ красивитѣ науки. Казвате: какъ можемъ да чистимъ съзнанието си? Да чистите съзнанието си, това подразбира да се условите като слуга на нѣкое чуждо лозе да го прѣкопаете, посадите, прѣчистите и най-послѣ оберете. Вие нѣмате свое лозе, но отивате при нѣкой чуждъ господарь, условите се за работникъ при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберътъ. Въ деня на гроздобера ще берешъ грозде, ще туряшъ въ кошницата и даромъ ще ядешъ, колкото искашъ и отъ което грозде пожелаешъ. Господарьтъ нѣма да забрани това. Слѣдователно, какъвто е законътъ за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъвъ е законътъ и за чистене на съзнанието. Искашъ ли да чистишъ съзнанието си, ще се условишъ слуга при нѣкой господарь на лозе, ще го копаешъ и прѣкопавашъ, ще го чистишъ, докато единъ день го оберешъ. Ще напълнишъ кошницитѣ за господаря си, ще ги туришъ настрана, а каквото хапнешъ отъ гроздето, то е твое. Вечерьта, като си отивашъ, господарьтъ ще ти плати. Плащането, това е опитностьта, която си придобилъ, а гроздето, което си ялъ прѣзъ цѣлия день, това е истинската печалба. Нѣкой казва: днесъ спечелихъ еди-колко си лева. — Нищо не си спечелилъ, ти си гонилъ само Михаля. Истинската печалба седи въ това, което си ялъ на лозето. И тъй, въ процеса на чистенето на съзнанието, при който учитель да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и послѣ, въ деня на гроздобера, да вкусите отъ гроздето му. Никой учитель нѣма да ви напълни цѣла кошница съ грозде, но ще каже: докато сте на лозето ми, ще ядете, колкото искате. Има учители, които могатъ да ви напълнятъ по една кошница грозде за дома ви, но въ този случай вие трѣбва да сте напреднали. Сега, всички трѣбва да се научите правилно да мислите. Имате ли нѣкакви мѫчнотии или страдания, идете на лозето на нѣкой чуждъ човѣкъ, прѣкопайте го, изчистете го и въ деня на гроздобера яжте, колкото искате. Като ядете отъ това грозде, ще бѫдете щастливи. У мнозина се явява желание да иматъ свое лозе. Тѣ казватъ: друго нѣщо е да имашъ свое лозе. Ще ядешъ, когато искашъ, колкото искашъ и отъ което грозде искашъ. Не, прѣди всичко, вие трѣбва да научите слѣдния законъ: всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. Въ разбиране на нѣщата седи различието между вашитѣ и чуждитѣ работи. Като отивате на гроздоберъ, вие казвате: да напълнимъ кошницитѣ си добрѣ, че и за утрѣ да имаме. Не, докато сте на лозето, яжте, колкото можете! Утрѣ пакъ ще отидете на гроздоберъ. Ако сте въ духовния свѣтъ и пожелаете грозде, трѣбва да се качите на планината, дѣто всѣки день има гроздоберъ. Не мислете за утрѣшния день. Като работишъ въ духовния свѣтъ, тамъ всѣки день има прѣсно грозде, отъ което ще ядешъ. Вечерь, като се връщашъ дома си, ще имашъ опитностьта отъ това, че ще платятъ за труда ти. Нѣкой казва: азъ на искамъ да работя на лозе, не искамъ да бера грозде. — Щомъ не искашъ да берешъ грозде, и радости нѣма да имашъ. Христосъ казва. ако искашъ да работишъ на нѣкое чуждо лозе, да берешъ грозде, ти трѣбва да намѣришъ нѣкой бѣденъ, окѫсанъ човѣкъ и да му направишъ едно добро. Ти не знаешъ, какъвъ е този бѣденъ човѣкъ. Той може да е нѣкой светия, макаръ да е окѫсанъ, босъ и голъ. Щомъ му направишъ добро, ти ще научишъ много работи отъ него. Разправятъ за единъ американски професоръ по богословие слѣдния случай. Единъ день той изпадналъ въ голѣмо обезсърдчение отъ себе си, отъ своята наука и казалъ: толкова години вече, какъ прѣподавамъ лекции въ университета, но нищо не постигнахъ. Единъ неговъ приятель, като го видѣлъ въ това положение, изпратилъ го при една бѣдна, болна вдовица, която цѣли 12 години лежала на легло. Той отишълъ при нея, поразговорилъ се и като излѣзълъ отъ дома и, казалъ: тази бѣдна, болна вдовица отъ своето легло ми прѣдаде такива лекции, каквито азъ никога не можахъ да прѣдамъ на студентитѣ си. Много нѣщо научихъ отъ нея. Тя е лежала болна на леглото си цѣли 12 години, но каквото е научила, знае го, както трѣбва. Азъ се насърдчихъ отъ нея, разбрахъ, какво значи да работишъ на лозе, което е пълно съ грозде. Отъ този день професорътъ по богословие всѣка седмица отивалъ при бѣдната жена, работилъ на лозето ѝ и всѣкога ѝ занасялъ нѣщо. Казвамъ: всички трѣбва да ходите при хора, които отвънъ сѫ нещастни, а отвѫтрѣ - щастливи. Такива хора наричаме светии. Сега и на васъ пожелавамъ да бѫдете отвънъ нещастни, отвѫтрѣ щастливи. Лекцията, която тази сутринь ви държахъ, остана малко неразбрана за васъ, понеже мъглата не се дигна прѣзъ всичкото врѣме. Това показва, че разбирането ви е малко. * 2. Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 юли, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАШЕТО МѢСТО. Сега, нѣкои отъ васъ казватъ, че днесъ е студено, вѣтъръ има и считатъ, че врѣмето е лошо. Студътъ показва, че въ атмосферата има събрано много електричество. Какво трѣбва да се прави въ такъвъ случай? Питамъ: когато търговецътъ е натрупалъ много капиталъ, какво трѣбва да прави? — Той трѣбва да вложи капитала си въ търговия, въ оборотъ. Застоялиятъ капиталъ е като застоялата вода. Какво става съ водата, когато стои дълго врѣме на едно мѣсто? — Тя се вмирисва. На сѫщото основание, когато по пръститѣ на човѣка се натрупва повече капиталъ, и той се вмирисва. Всѣко вмирисване пъкъ произвежда болка. Ако човѣкъ може да си прѣдстави, че нѣма нищо на пръститѣ си, той не ще усѣща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човѣкъ така, но той трѣбва и да чувствува сѫщото. Ако само мисли, а не чувствува, той непрѣменно ще усѣща извѣстна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които сѫществуватъ между двама добри приятели, когато влѣзе помежду имъ нѣкакъвъ външенъ елементъ. Въ първо врѣме тѣ живѣятъ въ миръ, въ съгласие, разбиратъ се добрѣ. Единъ день, обаче, между тѣхъ се яви нѣкаква външна причина, която ги заставя да се стълкновятъ. Отъ този моментъ хармонията между тѣхъ се нарушава, и тѣ се чувствуватъ стѣснени, неприязнено разположени единъ къмъ другъ. Казвамъ: по сѫщия начинъ всѣки човѣкъ се е стълкновилъ въ нѣщо съ своитѣ приятели и се чуди, защо сега не се разбира съ тѣхъ. Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелитѣ му, но въ сѫщность има нѣщо. Ще кажете, че електричеството е причина за това. Обаче, електричеството не разрѣшава въпроситѣ. Ти се молишъ, но нѣщо стѣга пръститѣ ти, не можешъ да се молишъ, както трѣбва, и прѣкѫсвашъ молитвата си. Молите ли се, всичко трѣбва да забравите. Че имало нѣщо на пръститѣ, което ви стѣга, това нищо не значи. Стѣгането, въ случая, е дадено за самообладание. Страданията, мѫчнотиитѣ, които невидимиятъ свѣтъ или разумната природа изпраща на човѣка, иматъ за цѣль да го възпитатъ, да го научатъ на самообладание. Щомъ човѣкъ придобие самообладание, страданията и мѫчнотиитѣ въ живота му сами по себе си изчезватъ. Сега, които сѫ недоволни отъ вѣтъра, нека направятъ опитъ да го спратъ. Ако състоянието ви се измѣни, стане идеално, и ако любовьта ви къмъ Бога стане безупрѣчна, вѣтърътъ моментално би спрѣлъ. Най-малката дисхармония въ природата се дължи на редъ причини. Тя е послѣдствие на нѣкакво нарушение на нейнитѣ закони. Ако човѣкъ е напълно хармониченъ съ природата, и тя ще бѫде въ хармония съ него. Човѣкъ не е изпратенъ на земята да господарува надъ природата, но природата трѣбва да бѫде училище за него. Слѣдователно, природата отговаря на човѣка: какъвто е човѣкътъ, такава ще бѫде и тя по отношение къмъ него. Външниятъ животъ на човѣка отговаря на неговитѣ вѫтрѣшни състояния. Като говоря за връзката между човѣка и природата, не подразбирамъ индивидуално човѣка, но имамъ прѣдъ видъ цѣлото човѣчество, общата хармония въ живота на всички хора. Да бѫдете въ хармония съ Бога, значи да разбирате цѣлокупния животъ. Запримѣръ, отъ ваше гледище, мнозина казватъ: за въ бѫдеще ние ще станемъ по-добри. Ако човѣкъ днесъ не е добъръ, той и за въ бѫдеще не може да бѫде добъръ. Нѣкой казва: въ миналото азъ бѣхъ добъръ човѣкъ, сега съмъ станалъ лошъ. — Това е криво заключение. Ако човѣкъ въ миналото е билъ добъръ, той и сега ще бѫде добъръ. Иначе, ще се извади заключение, че въ миналото е билъ богатъ, а сега е станалъ сиромахъ. Може ли единъ човѣкъ въ миналото да е билъ богатъ, а въ настоящето да е сиромахъ? Ако човѣкъ нѣкога е билъ богатъ, а послѣ е станалъ сиромахъ, това показва, че той не е ималъ истинско богатство. Неговото богатство е било нѣкакъвъ товаръ, който носилъ на гърба си. Послѣ, снематъ товара му, и той става сиромахъ. Такова разбогатяване и осиромашаване прѣдставятъ механически процеси. Благото, което Богъ е далъ на човѣка, никой не може да му отнеме. Ако нѣкой може да отнеме отъ човѣка благото, което Богъ му е далъ, значи, той е по-силенъ отъ Бога. Обаче, да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение. Благото, което Богъ е далъ на човѣка, е сѫщественото въ неговия животъ, а сѫщественото никой никому не може да отнеме. И тъй, въ заключение казвамъ: ако въ миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и въ бѫдеще. Ако пъкъ сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри въ бѫдеще. Така трѣбва да се мисли! Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на извѣстни противорѣчия. Противорѣчията пъкъ се дължатъ на вѫтрѣшенъ дисонансъ въ човѣка, независимо това, дали той го съзнава, или не. Дѣто и да е, обаче, въ живота на всѣки човѣкъ все ще има нѣкакво противорѣчие, нѣкакво неразбиране. Това противорѣчие може да иде по наслѣдственъ пѫть, а може да е резултатъ на нѣкакво криво човѣшко разбиране. Казвамъ: три важни фактора упражняватъ влияние върху човѣшкия животъ. Първиятъ факторъ е неговата личность, човѣшкиятъ егоизъмъ. Вториятъ факторъ е обществото. И най-послѣ, голѣмо влияние указва върху човѣка и самата природа. Запримѣръ, както сте събрани тукъ, вие едни-други си влияете, и затова нѣкои отъ васъ казватъ: какво придобиваме, като излизаме всѣка сутринь на молитва? Като отговоръ на това запитване, ще поставя слѣдното положение. Ако имате единъ голѣмъ цирей нѣкѫдѣ на рѫката или на крака си, и той ви причинява голѣма болка, кое положение ще бѫде по-добро за васъ: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедъръ, да даде всичко онова, което е събралъ въ себе си? Този цирей е богатъ търговецъ, и въ случая, за прѣдпочитане е той да дава нѣщо отъ себе си, да кредитира хората, отколкото да взима отъ тѣхъ. Слѣдователно, когато човѣкъ излиза сутринь на молитва и мисли, че трѣбва да вземе нѣщо, той не разбира закона. Той непрѣменно трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. По-великъ човѣкъ е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли нѣкой, че толкова години се е молилъ и нищо не е спечелилъ, той е на кривъ пѫть въ живота си. Който излиза сутринь на молитва, съ цѣль да спечели нѣщо, по-добрѣ нека седи дома си и да не се моли. Съ молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутринь да посрещнемъ Бога и да Му благодаримъ за всичко, което ни дава, тази молитва има смисълъ и винаги е приета. Нѣкой казва: студено е, затова не ни се излиза. — Бихъ желалъ да обясните, какво нѣщо е студътъ, и ако искате да го продадете, азъ бихъ го купилъ. Обаче, има нѣща въ свѣта, които нито се хващатъ, нито се продаватъ. Студътъ е отъ тия нѣща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъвъ студъ не сѫществува. Когато казваме, че вънъ е студено или топло, това сѫ наши понятия за нѣщата. Ние мислимъ, че е студено или топло. Като казвамъ, че студъ не сѫществува, азъ имамъ прѣдъ видъ този студъ, който вие си прѣдставяте. Не сѫществува даже такъвъ студъ, какъвто ученитѣ си прѣдставятъ. Има нѣщо въ свѣта, чиито влияния сѫ подобни на студа, но то не е студъ. Запримѣръ, ако имате малко дърва, и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче, ако имате достатъчно дърва, и печката гори добрѣ, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усѣщате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообръщението става правилно, тогава и рѫцѣтѣ, и краката ви ще бѫдатъ топли; ако кръвообръщението не става правилно, краищата на тѣлото ще истиватъ, и вие ще усѣщате студъ. Изпратите ли малко повече кръвь къмъ краищата на тѣлото си, тѣ ще се стоплятъ. По сѫщия начинъ вие можете да кажете на вѣтъра да не духа, и врѣмето ще се стопли. Сега, мнозина казватъ, че тѣзи нѣща не сѫ толкова важни. Питамъ: отъ ваше гледище, кои нѣща сѫ най-важни? Споредъ менъ, най-важното нѣщо за организма е, всичкитѣ му части, всичкитѣ му удове да бѫдатъ на мѣстото си. Второто важно нѣщо е, като дойде врѣме за работа, всички удове да взематъ участие въ общата работа на организма. Трето важно нѣщо е тия органи да взематъ нѣщо отъ благата, които сѫ придобити отъ общата работа. Слѣдователно, най-важното нѣщо за насъ е да бѫдемъ на мѣстото си. Кое е нашето мѣсто? — Това, на което Богъ ни е поставилъ. Послѣ, да вземемъ участие въ работата, която Богъ върши. И най-послѣ, да участвуваме въ благата, които ще се придобиятъ отъ тази работа. Тѣзи сѫ най-важнитѣ нѣща за човѣка. Който разбира важнитѣ нѣща въ живота си по този начинъ, той никога нѣма да се натъква на противорѣчия. Между съврѣменнитѣ хора се явяватъ много противорѣчия по единствената причина, че тѣ не разбиратъ, кои нѣща сѫ важни и кои маловажни. Противорѣчията се явяватъ по причина на това, че хората не сѫ на мѣстата си, не взиматъ участие въ работата, която имъ е опрѣдѣлена и не се ползуватъ отъ благата, които тази работа може да донесе. Щомъ човѣкъ не разбира тия три нѣща, той ще се натъкне на три вида противорѣчия. Който разбира тия три нѣща въ живота си, за него всѣкакви противорѣчия изчезватъ. Да бѫдешъ на мѣстото си, да взимашъ участие въ работата, която ти е опрѣдѣлена и да се ползувашъ отъ благата на тази работа, въ това седи новото учение, въ това се заключава новата философия на живота. Кажешъ ли, че тази работа не е за тебе, ти самъ се натъквашъ на противорѣчия. Ставашъ сутринь, обръщашъ се на една или на друга страна и казвашъ: кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва. И безъ молитва може единъ день. Не, молитвата е най-приятното нѣщо, което човѣкъ може да направи. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ молитвата, отъ разговора му съ Бога. Срѣща ви нѣкой и казва: какво сте се надигнали да вървите по планинитѣ? Какъ ви се ходи толкова пѫть, по тия високи мѣста на Витоша, на Рила? Я по-добрѣ си почивайте! Глупава работа е тази! Този човѣкъ ви съвѣтва да седите на едно мѣсто, да не ходите по планинитѣ, защото той самъ не обича да се движи. Той е аристократъ, обича лекия животъ: става сутринь, облича се хубаво и отива въ нѣкое кафене, да пие кафе, чай или млѣко. Той счита нашата работа глупава, ние пъкъ мислимъ, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово мѣсто, пакъ можемъ да отидемъ въ кафенето, но ще постѫпимъ по своему: ще вземемъ участие въ работата на кафеджията и слѣдъ това ще се ползуваме заедно съ него отъ благата на тази работа. Рече ли човѣкъ да влѣзе въ кафенето на топло и да пие кафе, той е разбралъ само първото важно нѣщо въ живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита, какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си зарѫча кафе, чай или млѣко, но слѣдъ това ще дойде кафеджията и ще му каже: плати сега! Ако сте постѫпили правилно, кафеджията не трѣбва да иска нищо отъ васъ. Той ще ви се поклони само и ще каже: заповѣдайте и другъ пѫть! Ако искате, вие ще дадете нѣщо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излѣзете. Обаче, днесъ нѣма нито едно заведение, въ което да се постѫпва по новия начинъ. Ако всѣки човѣкъ, който отива въ кафенето, носи своето млѣко или кафе и го излива въ общъ сѫдъ, кафеджията ще раздава на всѣки посѣтитель, по колкото млѣко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всѣкиго съ радость. Ако всички хора отиваха въ кафенето да дадатъ нѣщо, а не само да взематъ, положението шѣше да бѫде съвсѣмъ друго. Тогава нито посѣтителитѣ на кафенето, нито кафеджията щѣха да се натъкватъ на противорѣчия. Ако ние излизаме сутринь да се помолимъ на Бога и мислимъ само да вземемъ нѣщо, а не и да дадемъ, при слизане отъ височината кафеджията ще ни хване и ще каже: платете сега! Студътъ, който имате днесъ, не е нищо друго, освѣнъ този кафеджия, който казва: платете сега! Казвате: студено е! Не, кафеджийска работа е тази! Разсѫждавате ли по този начинъ, вие ще си обясните много отъ противорѣчията на живота. Сега, като разглеждамъ нѣкои научни въпроси, или научни положения, азъ се усмихвамъ малко, защото виждамъ, че явленията въ природата сѫ съвсѣмъ друти отъ тѣзи, които хората разбиратъ. Ученитѣ разбиратъ много природни прояви и явления по съвършено особенъ начинъ. Тѣ сѫ далечъ отъ истината. Тѣ тълкуватъ много отъ проявитѣ на природата по своеобразенъ начинъ, когато цѣльта на природата въ този случай е съвършено различна отъ тѣхнитѣ тълкувания. Запримѣръ, много отъ дисхармоничнитѣ прояви на природата не сѫ нейни. Казвате: какъ е възможно нѣкои отъ проявитѣ на природата да не сѫ нейни? Ще обясня това съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че имате дѣте, което всѣкога обличате съ чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при васъ, това дѣте е весело, радва се на чиститѣ си дрешки. Обаче, дѣтето излиза на улицата да поиграе съ своитѣ другарчета, но въ това врѣме покрай него минава единъ бояджия и нацапва дрешката му съ своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече съ изцапани, нечисти дрешки. Питамъ: майката ли нацапа дрешкитѣ на своето дѣте? Не, тя сама се чуди, кой е нацапалъ чиститѣ дрешки на дѣтето й и го пита: кой изцапа хубавитѣ ти дрешки? Често и въ природата се срѣщатъ прояви, които намъ се струватъ дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трѣбва, да измѣнятъ своитѣ стари възгледи за живота. Докато тѣ живѣятъ съ тия стари възгледи, никакъвъ прогресъ не може да има въ свѣта. Докато човѣкъ живѣе съ старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бѫде напразно. День слѣдъ день ще минаватъ, и той нѣма да забѣлѣжи, какъ остарява: краката започватъ да го болятъ, не го държатъ вече, и той вижда, че старостьта е дошла. Нѣкои мислятъ, че колкото повече се качватъ по планинитѣ, толкова по-добрѣ ще се чувствуватъ. Обаче, не излиза всѣкога така. Слѣдователно, подмладяването не седи само въ изкачването по високитѣ мѣста, но главно въ новитѣ възгледи, въ новата и права мисъль. Казвамъ: когато човѣкъ започва да остарява, това показва, че той е много забогатѣлъ, много е натоваренъ, вслѣдствие на което едва се движи. Ако свали товара отъ колата си, той ще почне леко да се движи. Сега, напишете и вие нѣщо върху темата „причини за остаряването.“ Нѣкои учени казватъ, че една отъ причинитѣ за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата дѣятелность на организма, вслѣдствие на което ставатъ голѣми натрупвания въ мускулитѣ, въ ставитѣ и т. н. И туй е вѣрно, но за стария е важно това, че той е натоваренъ съ много излишни нѣща. Сега старитѣ прѣдставятъ прѣдметъ за разговоръ, защото тѣ могатъ да се подмладятъ. Всѣко нѣщо, което може да се изправи и обнови, трѣбва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждамъ погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги обяснявамъ, тѣ нищо не се ползуватъ. Ако всички хора сѫ добри, азъ бихъ се радвалъ, защото ще има какво да взема отъ тѣхъ. Обаче, ако тѣ сѫ сиромаси, нѣма какво да ми дадатъ. Сиромахътъ знае само да проси. Стариятъ човѣкъ пъкъ е натоваренъ съ много противорѣчия. Слѣдователно, искате ли да се подмладите, трѣбва да се освободите отъ противорѣчията въ живота си. Нѣкой седи и се занимава съ маловажни работи: че това не станало, както трѣбва, че дрехитѣ му били много тънки, пропущали вѣтъръ, че това нѣмалъ, онова нѣмалъ, че еди-кой си не го погледналъ, както трѣбва и т. н. Този човѣкъ се занимава съ хиляди маловажни работи, но сѫщественото забравя. Кое е сѫщественото ? Сѫщественото е, че той не е на мѣстото си, не взима участие въ работата, която му е опрѣдѣлена и най-послѣ не се ползува отъ благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагамъ на вѣтъра и говоря, вие ще кажете: Учительтъ ни изпитва, доколко можемъ да издържаме на вѣтъръ. Казвамъ: ако азъ изпитвамъ васъ, и мене изпитвамъ. Това нѣщо става и въ съврѣменнитѣ училища. Влизатъ ученицитѣ въ класъ, слѣдъ тѣхъ влиза учительтъ. Не се минава много врѣме, и въ класа пристигатъ инспекторъ, директоръ, да слушатъ, какъ учительтъ прѣподава. Ученицитѣ се стѣсняватъ, но и учительтъ не е напълно свободенъ. Щомъ комисията излѣзе, ученицитѣ казватъ: много ни изпитва учительтъ, много ни измѫчи. И учительтъ си казва: и мене по-малко не измѫчиха. И тъй, първото нѣщо, за което излизаме сутринь рано, е да се освободимъ отъ ненужния багажъ. Трѣбва да се освободимъ отъ този багажъ! Казвате: какъ можемъ да се освободимъ? Много методи има, чрѣзъ които човѣкъ може да се освободи отъ ненужния багажъ. Обаче, не е врѣме още да се дадатъ тѣзи методи, защото хората не сѫ въ състояние да ги приематъ съ пълна вѣра и ще започнатъ да питатъ: защо трѣбва да се постѫпи по този, а не по другъ начинъ? Който пита, безъ да прилага методитѣ, той ще мяза на чехитѣ, които бѣха дошли между насъ и запитваха, какво се прави съ пъпеша: вари ли се, или направо се яде? Една сестра имъ занесе единъ голѣмъ рѣзанъ пъпешъ, и тѣ я запитаха: какво се прави съ това нѣщо? Трѣбва ли да се вари, или се яде въ този суровъ видъ? — Не се вари, направо се яде. — Какъ се яде? Прави сѫ хората да питатъ; тѣ не сѫ яли другъ пѫть пъпешъ, не знаятъ, какъ се яде. За насъ, които много пѫти сме яли пъпешъ, е лесно, но за тѣзи хора е чудно, какъ се яде пъпешъ. Та методитѣ, които бихъ далъ на съврѣменнитѣ хора, сѫ толкова нови и чудни за тѣхъ, че и тѣ непрѣменно биха се запитали: какво ще се прави съ тия методи? Трѣбва ли първо да се варятъ и слѣдъ това да се ядатъ, или направо се ядатъ? Истинската наука седи въ разтоваряне на човѣшкото съзнание. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да разтоваря съзнанието си отъ ненужния багажъ, който иде отъ три мѣста: отъ неговия личенъ животъ, отъ обществото, отъ хората, съ които е заобиколенъ, и отъ природата. Запримѣръ, тръгваме отъ София за Рила седемь-осемь души и порѫчваме да ни изпратятъ нужното число коне. Слѣдъ малко къмъ насъ се присъединяватъ още нѣколцина, ставаме всичко 20 души. Тѣ вървятъ съ насъ и не се сѣщатъ, че трѣбва да си порѫчатъ коне; тѣ мислятъ, че щомъ има за насъ, ще има и за тѣхъ. Обаче, като слѣзоха отъ трена, намѣриха се въ чудо: ще тръгватъ, но коне нѣма. При това, багажътъ имъ е голѣмъ, не се носи лесно по височини. На сѫщото основание, излизате ли рано сутринь на молитва, още отъ вечерьта трѣбва да си кажете: утрѣ сутриньта ще се качвамъ на високо мѣсто, затова трѣбва конь за багажа ми. Не си ли порѫчате конъ още отъ вечерьта, на другия день ще оста- (Липсват стр. 16 и 17 от книгата. Временно ще бъдат добавени в нов правопис.) Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си!“ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим?“ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод. Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи. Казвам: всеки има право да иска. Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава. За пример, искаш да ти дадат една книга. Дават ти книгата. С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска. Като я прочете, ще започне да иска друго нещо. Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя. И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни. Някои път се озъртат кога ще дойде до тях, да иска и те да си платят дълга. Всички сте нащрек, като войници, готови за бой. Сега, вярвам, че разбрахте главната задача, която ви е дадена: да освободите, да очистите съзнанието си от ненужния товар на миналото, да се освободите от излишъците на вашия личен живот; да се освободите от излишъците, останали от обществото, от хората, които ви заобикалят, и, най-после, да се освободите от излишъците, или от неестествените, нехармонични прояви в природата. * Беседа от Учителя, държана на 30 юли 1931 г., 5 ч. сутрин.

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Срѣда. 24 августъ. 8 ч. Явно говорихъ. „С а м о Б о ж и я т а Л ю б о в ь н о с и п ъ л н и я ж и в о т ъ.“ Отговори му Исусъ: „Азъ явно говорихъ на свѣта: азъ всѣкога говорихъ на съборището и въ храма, дѣто юдеитѣ се събиратъ винаги; и нищо не съмъ говорилъ наскрито.“ Иоана 18:20 Прочетената глава отъ Евангелието на Иоана азъ наричамъ глава на драми и трагедии. Такива глави трѣбва да се четатъ рѣдко, защото тѣ развалятъ доброто разположение на човѣка. Всички хубави и красиви нѣща въ живота се развалятъ отъ драмитѣ и отъ трагедиитѣ. Най-голѣмитѣ неприятели на щастието сѫ драмитѣ и трагедиитѣ. Христосъ казва: „Азъ явно говорихъ на свѣта.“ Попитайте кого и да е отъ съврѣменнитѣ хора, било нѣкоя майка или нѣкой баща, или учитель, или ученикъ, или свещеникъ, или сѫдия, или слуга, защо сѫ дошли на земята, какво е тѣхното прѣдназначение, всѣки ще ви даде извѣстенъ отговоръ. При все това, този въпросъ все още остава неразрѣшенъ. Когато попитаха Исуса, защо е дошълъ на земята, защо се е родилъ, Той казва: „Азъ затова се родихъ и затова дойдохъ на този свѣтъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. Всѣки, който е отъ Истината, слуша гласа ми.“ Казвамъ: пѫтьтъ на всѣки едного, който е дошълъ да свидѣтелствува Истината е трагиченъ и драматиченъ, състои се отъ трагедии и отъ драми. Пѫтьтъ на всѣки, който търси Истината е постланъ, т. е. павиранъ съ драми и трагедии. И ако ме попитате сега, защо трѣбва да страдате, защо трѣбва да бѫдете нещастни, защо трѣбва да умирате, ще ви кажа: това е необходимо, за да павирате пѫтя на Истината. Вие ще бѫдете живи камъни, съ които ще се постеле пѫтя, дѣто Истината ще мине. Ще кажете: насъ ли намѣриха за тази работа? Така е, въ живота често се срѣщатъ драматични и трагични положения. Сега ще си послужа съ най-проститѣ примѣри за изяснение на идеята. Ако отидете въ нѣкой голѣмъ селски дворъ, ще видите тамъ единъ пѣтелъ, гордо се разхожда, а около него се събрали стотина кокошки. Той кукурига, държи имъ лекции, като нѣкой виденъ учитель, обръща се ту къмъ една отъ тѣхъ, ту къмъ друга, казва имъ: „Ти нѣма да правишъ така, ти нѣма да правишъ иначе.“ Той е професоръ на всички тия кокошки, а тѣ сѫ негови ученички. Той има една пръчица и като я покаже, всички го слушатъ, събиратъ се на едно мѣсто. Какво ще имъ даде този професоръ? — Отъ кукичка на гагичка. Ще имъ пусне само по едно зрънце, а останалото за него. Тѣ го гледатъ, какъ яде, питатъ го: „Ами за насъ?“ — За васъ другъ пѫть, отъ „гагичка на кукичка.“ Положението на този професоръ въ двора на земледѣлеца е неестествено. Всички кокошки се питатъ помежду си: „Защо нашиятъ господарь е повдигналъ толкова много този пѣтелъ? Плаща му най-добрѣ, а всѣка сутринь, като излѣзе, пакъ на него хвърля най-хубава храна. “ Професорътъ послѣ извиква своитѣ ученички и ги нахранва. Обаче, единъ день земледѣлецътъ остава нѣщо недоволенъ отъ професора и рѣшава да го изпѫди, т. е. да го уволни отъ службата му. Една вечерь той влиза съ запалена свѣщь въ стаята му, хваща професора за краката, обръща го съ главата надолу, изнася го навънъ и му казва: „Така не се учатъ ученици, азъ ще ти покажа, какъ се учатъ.“ Професорътъ започва да вика, да крѣка, но земледѣлецътъ туря другата си рѫка на врата му и казва: „Ти ще мълчишъ, сега азъ заповѣдвамъ!“ Този професоръ е първокласенъ пѣвецъ, голѣмъ специалистъ по метеорология, нѣма подобенъ на него. Той така хубаво прѣдсказва врѣмето, че съ никой инструментъ не може да се мѣри. Прѣзъ всичкитѣ годишни врѣмена той познава, кога ще се развали врѣмето. Ученъ човѣкъ е той. И като ученъ човѣкъ, всѣкога пѣе. Изкачва се отгорѣ на плета и извиква: „Кукуригу! Знаете ли дѣ съмъ свършилъ? Азъ имамъ единъ инструментъ, който съ години съмъ създавалъ.“ Дѣйствително, азъ съмъ съгласенъ съ този професоръ. Една вечерь го слушамъ да държи рѣчь отъ своята катедра. Качилъ се тамъ, кукурига и казва: „Утрѣ въ толкова часа врѣмето ще се развали.“ Влизамъ слѣдъ това въ стаята си, дѣто имамъ другъ професоръ — барометъръ съ осемь барабана, който сѫщо така прѣдсказва врѣмето, и го питамъ: ти какво ще ми кажешъ за врѣмето, ще се развали ли скоро, или не? — Още нѣмамъ никакви сведения, телефонътъ не ми е съобщилъ. Казвамъ му: онзи професоръ на двора ми съобщи вече отъ своята катедра, че утрѣ отъ 8 часа сутриньта врѣмето ще се развали. Слѣдъ два часа виждамъ барабанитѣ прѣдсказватъ сѫщото. Моятъ професоръ въ стаята ми съобщава вече, че врѣмето ще се развали. Значи, правъ е инструментътъ на професора въ двора на земледѣлеца. Едва този професоръ напуща катедрата си, и земледѣлецътъ го хваща, осѫжда го на смъртно наказание, че не училъ добрѣ своитѣ ученички. Наказанието му седи въ слѣдното: отрѣзва му главата съ ножъ и го туря въ котелъ съ врѣла вода. Тъй се наказватъ ученитѣ професори, когато грѣшатъ. Той му снима всичкитѣ одежди и го оставя голъ-голеничъкъ. Не стига това, но дохожда жената на земледѣлеца съ ножъ, разпорва го, изважда му всичкитѣ вѫтрѣшности и най-послѣ го опичатъ. Слѣдъ това го слагатъ на масата, купуватъ и малко винце, повикватъ дѣцата и сѣдатъ всички наоколо му, направятъ богато угощение съ професора. Питамъ: какво зло е направилъ този професоръ, та такава сѫдба му е отредена? Вие веднага ще кажете: така е наредилъ Господъ, такива сѫ законитѣ на природата, това сме видѣли отъ дѣди и прадѣди — тъй трѣбва да бѫде. Ще направя сега паралела. Тукъ имаме единъ човѣкъ отъ най-добритѣ хора, които нѣкога сѫ посѣщавали нашата земя, дошълъ да свидѣтелствува Истината. Този човѣкъ билъ абсолютно безкористенъ и чистосърдеченъ, подобенъ на него историята не знае. Той искалъ да говори на хората за Истината. И да имъ покаже пѫтя къмъ нея. Най-послѣ хващатъ Го евреитѣ, тѣзи, които трѣбваше да Го обичатъ, и Го прѣдаватъ на Пилата, като му казватъ: „Този човѣкъ говори, че е пратенъ отъ Бога, че ималъ да изпълни нѣкаква мисия на земята, но ние не Му вѣрваме“. Хващатъ Исуса и Го осѫждатъ като обикновенъ човѣкъ. Слугата на първосвещеника, като чува Исуса да говори, удря Му нѣколко плѣсници. Питамъ: защо невидимиятъ свѣтъ позволи единъ отъ най-добритѣ, отъ най-силнитѣ хора въ свѣта да бѫде битъ, поруганъ и най-послѣ разпнатъ? Защо трѣбваше този добъръ и силенъ човѣкъ тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано — нищо повече. Не се знаятъ дълбокитѣ причини, защо и за какво става това нѣщо. Нѣкои казватъ, че това трѣбвало да стане, за да се спаси свѣта. Когато запитаха Исуса, защо е дошълъ, Той не каза, че е дошълъ да умре, но казва: „Азъ затова се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. И всѣки, който служи на Истината, ще бѫде на моето мѣсто“. Когато казваме, че трѣбва да страдаме, знайте, че това не е нашъ дѣлъ, това сѫ външни материални условия на свѣта. Ти си бѣденъ, пропадашъ въ живота, имашъ мѫчнотии, страдания, хората не те разбиратъ, това е външната страна отъ живота на Исуса. Когато Той бѣше въ Гетсиманската градина, молѣше се на Бога: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. Но тази чаша не се отмѣни — така бѣше отредено отъ невидимия свѣтъ. Обаче, отгорѣ изпратиха единъ ангелъ да Му помага. Защо разпнаха Исуса? Защото не му изпратиха на помощь Любовьта. Тя не взе участие въ Неговия животъ, а разпъване става всѣкога тамъ, дѣто нѣма любовь. Защо страдатъ хората? Защото любовь нѣма между тѣхъ. Защо сѫществуватъ противорѣчията въ свѣта? Защото Любовь нѣма тамъ. Защо е създаденъ адътъ? Защото Любовьта не е тамъ. Защо е създадено небето? Защото Любовьта е тамъ. Нѣкой пита: защо съмъ нещастенъ? Защото нѣмашъ Любовь. Това не показва, че ти не я искашъ, но нѣма я тамъ. Слѣдователно, дѣто Любовьта не взима участие, тамъ има най-голѣми противорѣчия въ свѣта, тамъ има най-голѣмитѣ драми и трагедии. Нѣкои казватъ, че Любовьта произвежда драмитѣ и трагедиитѣ въ живота. Не, това не е вѣрно. Любовьта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда. Любовьта произвежда навсѣкѫдѣ животъ, свѣтлина, миръ, радость и веселие. Всичко обикновено въ живота, на което хората искатъ да турятъ името любовь, не е любовь. И тъй, ако искате да разрѣшите въпроса принципално, който е дълбоко философски, трѣбва да застанете върху тази база, именно. — върху Любовьта. Само така ще разберете онази велика сила въ свѣта, за която Писанието казва: „Богъ е Любовь“. Ние говоримъ за този животъ, който имаме сега, който сме имали нѣкога и който ще имаме за въ бѫдеще. Ако вие искате да задържите и за въ бѫдеще този изопаченъ животъ, въ който сега се намирате, ще имате най-сложнитѣ форми драми и трагедии. Пъкъ, ако искате вашиятъ животъ да се измѣни, трѣбва да разбирате закона на Любовьта. Пилатъ запита Исуса: „Ти царь ли си?“ — Царь съмъ, но моето Царство не е отъ този свѣтъ. Понеже въ вашето царство нѣма Любовь, азъ въ такова царство не мога да царувамъ. Азъ за това се родихъ, и затова дойдохъ въ този свѣтъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. И всичко, което имамъ, азъ мога да го дамъ и да напусна този свѣтъ. Законътъ въ този свѣтъ е такъвъ. Щомъ живѣете въ една държава и поискате да я напуснете, за да заминете въ друга държава, вие разпродавате всичкото си имущество и така излизате отъ нея. Тъй постѫпватъ днесъ всички държави. Казвамъ: това е единъ вѫтрѣшенъ органически процесъ, който става, както въ сегашния общественъ животъ, така и въ съзнанието на индивидитѣ, които живѣятъ въ свѣта. Такова е колективното разбиране на съврѣменното човѣчество, което се е отклонило отъ правия животъ, отъ великия Божи законъ, отъ Любовьта. Защо е така? Понеже Богъ имъ даде възможность сами да се разпореждатъ съ своя животъ. Тѣ си позволиха нѣща, които не сѫ писани въ Божествената книга, нито се срѣщатъ нѣкѫдѣ изъ аналитѣ на природата. Днесъ всѣки човѣкъ, всѣки домъ, всѣко общество, всѣки народъ може да се похвали съ свободата, която му е дадена отъ Бога. Сѫщеврѣменно всички съврѣменни хора носятъ и отговорность за своитѣ дѣла. Туй е, което тѣ наричатъ сѫдба или карма. Има нѣщо, което мѫчи всѣки човѣкъ. Та казвамъ: безлюбието е начало на всички страдания въ свѣта. Страдания, които идватъ като резултатъ на безлюбието, азъ наричамъ безсмислени страдания. Страждущъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата е този, който е надзърналъ въ Любовьта, и който страда заради тази Любовь. Има хора въ свѣта, които страдатъ за нищо и никакво. Ако ги попитате, защо и за какво страдатъ, нищо не могатъ да ви кажатъ, не знаятъ защо страдатъ. Вие, които сте се събрали тукъ, ако очаквате свѣтътъ да ви посрещне съ вѣнци и да ви разбере, още много ще чакате. Често нѣкои отъ васъ казватъ: нека дойдатъ тукъ рапортьори на вѣсницитѣ, нека дойдатъ учени хора, да видятъ, да разбератъ, че ние не сме опасни хора. Казвамъ: и професори да дойдатъ, и учени хора да дойдатъ, всички ще постѫпятъ тъй, както знаятъ. Всички ще постѫпятъ тъй, както евреитѣ постѫпиха съ Христа. Нима Исусъ не имъ говорѣше? Той казва: „Азъ явно говорихъ на свѣта“. Не имъ ли казваше, че Неговото царство не е отъ този свѣтъ? Тѣ казваха: „Този човѣкъ е опасенъ за държавата ни, трѣбва да се освободимъ отъ Него, да не би да донесе на държавата нѣкакви опасни връзки за бѫдещето ѝ развитие“. Такова бѣше разбирането на еврейското общество, такова бѣше разбирането на многоученитѣ имъ равини, професори, хора, които се занимаваха съ кабалата. Тѣ бѣха хора на Мойсеевия законъ, не разбираха Божия законъ. Въ тѣхнитѣ сърца нѣмаше капка любовь. Намѣри се само единъ между многото — Никодимъ, който казваше: „Да оставимъ този човѣкъ, да го пуснемъ на свобода“! Що е гласътъ на единъ човѣкъ всрѣдъ множеството? Той е капка вода въ океана. Питамъ: защо е така? Ако Богъ е създалъ всички индивиди, всички общества и народи, ако всички хора въ свѣта сѫ създадени отъ Бога, защо е това противорѣчие въ Божия законъ? Ще ви приведа друго противорѣчие. Вземете двама млади, които се обичатъ и прослѣдете, какъ върви животътъ имъ. Въ първо врѣме тѣ се наричатъ възлюбени, казватъ, че не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ. Момъкътъ пада на колѣнѣ прѣдъ момата, но като се оженятъ, не се минава и една година, тѣ си казватъ такива думи, между тѣхъ се създаватъ такива отношения, каквито Божиятъ законъ не позволява. Кои сѫ причинитѣ за изопачаването на човѣшкото сърце? Въ една отъ бесѣдитѣ си азъ уподобихъ първата фаза на Любовьта на лимонадата въ шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана. Втората фаза на Любовьта уподобихъ на ябълка, която хората изяждатъ, а оставятъ само сѣмкитѣ ѝ за посаждане. Третата фаза на Любовьта уподобихъ на една книга съ отлично съдържание, съ кожена подвързия, която, кой какъ вземе, прочита нѣщо отъ нея, усмихва се, туря я въ джоба си, пакъ я изважда, чете, размишлява и започва да учи. Не е достатъчно да имаме само любовь, но трѣбва да имаме обектъ въ свѣта, когото да обичаме. Най-голѣмото заблуждение въ свѣта седи въ това, че всички хора се лутатъ, тичатъ, търсятъ нѣкой да ги обича. Нѣкой пише книга, за да го обичатъ хората. Другъ издава нѣкакъвъ вѣстникъ, за да го обичатъ хората. Нѣкой скулпторъ вае статуя, мѫчи се да я направи хубава. Защо? — Да го обича народътъ. Онзи държавникъ пише, създава закони, за да го обича народътъ. Военниятъ изважда ножъ, излиза срѣщу неприятеля, за да го обича народътъ. Работникътъ цѣлъ день копае, за да го обича господарьтъ. Ученикътъ цѣлъ день учи, за да го обича учительтъ. Бащата цѣлъ день работи, за да го обичатъ дѣцата му. Пѣтелътъ пѣе, за да го обича господарьтъ. Кучето лае, пази кѫщата, за да го обичатъ господаритѣ му. Питамъ: при такова разбиране на нѣщата, кой ще ни обича? При тѣзи изисквания, съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ положението на онзи автоматъ, създаденъ отъ единъ великъ адептъ въ древностьта. Този адептъ, слѣдъ като изучилъ всички тайни на природата, позволилъ си да направи единъ живъ автоматъ, съ възможности да се движи, да мисли и да чувствува, но душа не могълъ да му даде. Автоматътъ тръгналъ подиръ адепта и постоянно му казвалъ: „Ти ми даде всичко, но душа не ми даде. Душа искамъ да ми дадешъ!“ Адептътъ се намѣрилъ въ чудо, не знаялъ, какво да прави. Започналъ да бѣга изъ цѣлия свѣтъ, но автоматътъ тичалъ подиръ него и постоянно му казвалъ: „Всичко ми даде, душа не ми даде, душа искамъ да ми дадешъ'“ Дълго врѣме адептътъ не могълъ да се освободи отъ него. Азъ наричамъ съврѣменнитѣ хора автомати. Дойде нѣкой, казва: дайте ми любовь! Какво подразбира това? То подразбира: дайте ми пари! Това любовь ли е? Този човѣкъ иска да каже: вие ми дайте пари, че ще видите, какъ и мѫже, и жени, и дѣца, и държава — всички хора ще ме обичатъ. Правъ е човѣкътъ. Той има особенъ родъ схващания. Това е старата философия на живота, това сѫ трагедии и драми, които се повтарятъ отъ хиляди години въ свѣта. Вслѣдствие на тази философия хората се намиратъ въ безизходно положение, въ единъ омагьосанъ крѫгъ, който нѣма разрѣшение въ живота. За всички онѣзи, които сѫ навлѣзли въ вѫтрѣшната страна на Божественото или Христовото учение, или въ мистичния животъ, или въ духовния животъ, Христосъ казва: „Ако човѣкъ не се отрече отъ себе си, или отъ външния животъ, той не може да бѫде ученикъ на новото учение, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта“. Защо е необходимо да се самоотрече човѣкъ отъ всичко земно? Тръгне ли човѣкъ за небето, той не може да вземе нищо съ себе си отъ този свѣтъ. Турцитѣ иматъ едно прѣдание за Христа, че когато Той тръгналъ за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му, и по тази причина не могълъ да влѣзе тамъ. Сега и азъ ви казвамъ: най-малката игла на свѣта е въ състояние да ви лиши отъ Божията Любовь. Закачването на тази игла прѣдставлява психологически актъ. Влѣзете ли, обаче, въ Любовьта, всичко у васъ е ново, нищо старо не може да остане. Вие ще бѫдете вече хора, родени по новия, а не по обикновения начинъ. Нѣкои мислятъ, че Божествениятъ пѫть е труденъ. Не, споредъ моитѣ разбирания, Божествениятъ пѫть е само за разумни хора. Той е най лесниятъ пѫть за качване. По този пѫть не може да се качвате нито съ конь, нито съ кола, нито съ желѣзница, нито съ аеропланъ — пѣшъ ще се качвате. На главата си нѣма да имате шапки, и на краката си нѣма да имате обуща. Гологлави и боси ще пѫтувате! Дрехитѣ, съ които ще се обличате, ще бѫдатъ много тънки, почти безъ тегло. Тѣ ще бѫдатъ направени отъ свѣтлината на слънчевитѣ лѫчи. Тия дрехи ще бѫдатъ много красиви и толкова топло ще държатъ, че понятието за студъ абсолютно ще изчезне отъ васъ. Вие ще се чувствувате обвити въ мека, приятна топлина. На тия дрехи ще правите колкото гънки и кѫдри искате — тъй гъвкави ще бѫдатъ тѣ. Отъ тѣхъ може да създавате хиляди и милиони разумни форми. Значи, на такъвъ ученикъ не се позволява да носи обуща отъ животинска кожа. Докато е на земята, може да носи обуща отъ животинска кожа, и то отъ най-дебелата. Мнозина отъ васъ, като ме слушатъ да говоря така за Любовьта, казватъ: тогава ние не трѣбва да живѣемъ на този свѣтъ. Не, човѣкъ може да има Любовьта, и пакъ да живѣе на този свѣтъ. Христосъ казваше на своитѣ ученици: „Азъ отивамъ при Отца си да ви приготвя жилище. До това врѣме вие работете на земята. Като ви приготвя жилище, ще дойда да ви взема“. Христосъ не се отказа да дойде и втори пѫть на земята. Той видѣ, дѣ е погрѣшката, поради която не може да се живѣе въ този свѣтъ и затова каза на ученицитѣ си, че ще отиде да имъ приготви жилище на небето и ще дойде втори пѫть тукъ на земята да ги вземе. Но като дойде Христосъ втори пѫть на земята, Той цѣла ще я запали. Защо? — За да се изгладятъ, да изчезнатъ всички възпоменания отъ разпъването Му на дървения кръстъ. За този актъ днесъ свидѣтелствуватъ страданията на цѣлото човѣчество, а всички тия страдания трѣбва да изчезнатъ, никакъвъ споменъ отъ тѣхъ да не остане. Цѣлата стара култура ще изгори, и ще се създаде нова култура, съ нови образи. Като дойдатъ тия нови образи, нѣма да остане поменъ нито отъ страданията на Христа, нито отъ тия на човѣчеството. Казано е: „Камъкъ на камъкъ нѣма да остане“. Това е вѣрно не само въ букваленъ смисълъ, но и въ прѣносенъ. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между вѣрующи и безвѣрници, всичко, което историята е записала отъ памти-вѣка и досега, ще бѫде пометено, ще бѫде издухано отъ вѣтъра, както прахътъ се издухва отъ улицитѣ. Какъвъ смисълъ ще има животътъ на нѣкоя майка, която е родила десеть сина и всички станали разбойници? Или какъвъ смисълъ ще има животътъ на нѣкоя майка, която родила десеть сина и тѣ измиратъ единъ слѣдъ другъ? Кое ще радва тази майка, която, слѣдъ като отиде на онзи свѣтъ, види този свой животъ като на кинематографъ? Това ще бѫде животъ, пъленъ съ страдания. Кое е хубавото въ този животъ? Защо трѣбва да се създаватъ такива картини? Тѣ сѫ резултатъ на единъ животъ безъ любовь. Азъ наричамъ този животъ — животъ на безлюбие. Хората се раждатъ безъ любовь и умиратъ безъ любовь; страдатъ безъ любовь и се радватъ безъ любовь; развиватъ се безъ любовь, учатъ безъ любовь, живѣятъ безъ любовь и т. н. Това е трагичното и драматичното въ живота. Вие се измѫчвате отъ това и казвате: защо животътъ е нареденъ така? Защо Господъ не е направилъ свѣта другояче? Казвамъ: има единъ свѣтъ, какъвто вие търсите. Той е създаденъ отдавна, Богъ живѣе и царува въ него. Този свѣтъ е свѣтътъ на Любовьта. И за него е казано: „Всѣки, който дойде при мене, нѣма да го изпѫдя, ще му отворя вратата, той ще влѣзе и паша ще намѣри“. За този свѣтъ, именно, се говори въ 23. Псаломъ. Отговори му Исусъ: „Азъ явно говорихъ на свѣта; азъ всѣкога поучавахъ въ съборището и въ храма, дѣто юдеитѣ се събиратъ винаги; и нищо не съмъ говорилъ на скрито“. Казвамъ: щомъ знаете това нѣщо, нѣма защо да се смущавате отъ противорѣчията въ живота. Вие нѣма защо да се смущавате отъ това, което става. То е станало вече. Щомъ се роди нѣкой, той трѣбва да знае, че ще умре. Щомъ се роди нѣкой въ свѣта, той трѣбва да знае, че ще забогатѣе, но трѣбва да знае, че и ще осиромашѣе, ще пропадне. Днесъ произвеждатъ нѣкого сѫдия. Той трѣбва да знае, че утрѣ ще го уволнятъ. Днесъ произвеждатъ нѣкого офицеръ. Той трѣбва да знае, че утрѣ ще го уволнятъ. Всички владици, всички проповѣдници единъ день ще бѫдатъ уволнени и ще останатъ само споменитѣ отъ тѣхнитѣ красиви дрехи — такъвъ е законътъ въ живата природа. Всѣки отъ васъ, каквото положение и да заема, трѣбва да знае, че единъ день ще бѫде уволненъ. И по какво ще се различавате тогава единъ отъ другъ? Има нѣщо цѣнно, по което хората могатъ да се различаватъ единъ отъ другъ. Съврѣменнитѣ учени хора, като френолози и физиогномисти, казватъ, че главата на прѣстѫпника, напримѣръ, се отличава отъ главата на царя. Когато нѣкой френолотъ вземе черепа на кой и да е човѣкъ, той може да опише цѣлия му животъ още отъ прѣди хиляди години: какъ е живѣлъ той и какъ е умрѣлъ; какъвъ домашенъ животъ е водилъ, къмъ каква църква е принадлежалъ, какво вѣрую, какви стремежи ималъ, какво обществено положение заемалъ, кои сѫ причинитѣ за неговата смърть — изобщо той може да възстанови цѣлия неговъ битъ. Френологътъ чете по главата на хората Френологията, като наука, доказва, че у хората има всичко, но любовь нѣма. Центърътъ на Любовьта у повечето хора не е развитъ. Значи, всичко има у човѣка, но единъ центъръ само нѣма. Започне ли този центъръ да се развива, ние наричаме това процесъ на пробуждане съзнанието у човѣка, или събуждане на човѣшката душа, на човѣшкия духъ, на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Този процесъ се кръщава съ различни имена. Има нѣщо, обаче, което тепърва трѣбва да се пробуди у човѣка. У всѣки човѣкъ се чувствува една вѫтрѣшна нужда отъ нѣщо. На всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Докато не придобиете Любовьта, винаги ще чувствувате, че нѣщо ви липсва. Азъ не говоря за първата фаза на Любовьта, за шишето съ лимонадата. Много хора изпиватъ по 30-40 шишета лимонада на день. Това е любовь. Други хора пъкъ изяждатъ по 30-40 ябълки на день, безъ да посаждатъ сѣменцата имъ. И това е любовь. Питамъ: колко души ще намѣрите, като влѣзете въ дома имъ, да четатъ свещената книга на Любовьта? По какво се отличава такъвъ домъ? — Въ този домъ царува миръ, радость и веселие. Отношенията между мѫжа и жената, между всички дѣца сѫ любовни, всички работятъ абсолютно еднакво, навредъ се чува музика и пѣсень, никакво противорѣчие не се явява между тѣхъ. Въ цѣлия домъ владѣе чистота и редъ, нийдѣ никакво петно. Мухи въ стаитѣ нѣма; кокошки, патици и прасета по двора нѣма; говеда въ обора нѣма; газени лампи не се виждатъ, нито електрическа свѣтлина, при все това цѣлата кѫща свѣти; никѫдѣ не сѣятъ, ни оратъ, а нивитѣ раждатъ, жито въ изобилие иматъ; отникѫдѣ жито не принасятъ, а то иде при тѣхъ; извори нѣматъ, а вода при тѣхъ извира; учители нѣматъ, а всичко знаятъ; слуги нѣматъ, но всѣки имъ служи; пари нѣматъ, но на всички пари на заемъ даватъ. Кажете ми, знаете ли нѣкѫдѣ изъ България поне една такава фамилия, каквато ви описвамъ? Такъвъ е образътъ на този домъ, членоветѣ на който четатъ книгата на Любовьта. Ако има нѣкѫдѣ такъвъ домъ, той ще бѫде първото чудо въ свѣта, първата запалена свѣщь. Като ви говоря тия нѣща, вие ще кажете: това сѫ мечти само, това сѫ илюзии. Не, азъ не описвамъ даже хилядната часть отъ самата реалность. Апостолъ Павелъ като видѣлъ този домъ, тази религия, казалъ: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито на умъ е идвало онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. И затова Той казва: „От сега нататъкъ не искамъ вече азъ да живѣя, но нека въ менъ живѣе Онзи, Който носи Любовьта“. Казвамъ: азъ не искамъ да напущате свѣта. Не, вие ще минете прѣзъ този свѣтъ, но герои трѣбва да бѫдете. Това изисква небето отъ васъ. Турете въ ума си мисъльта, че и най-голѣмъ страхливецъ да сте, може да станете смѣлъ и рѣшителенъ. Да допуснемъ, че ти имашъ въ джоба си всичко десеть лева, но дохожда при тебе единъ твой приятель, на когото ти се кълнешъ въ любовь, и ти поиска пари на заемъ. Ти отваряшъ кесията си и му казвашъ: имамъ всичко десеть лева, но ми трѣбватъ за обѣдъ. Не, дай половината на приятеля си, а половината задръжъ за себе си. Законътъ е такъвъ. Ако двамата приятели изядатъ заедно десетьтѣ лева, тия десеть лева ще се явятъ отново въ кесията на онзи, който е услужилъ. Вие не можете да схванете този законъ. Когато казвамъ, че кесията ви трѣбва да се изпразни, въ вашия обикновенъ умъ се явява едно противорѣчие. За изяснение на мисъльта си ще ви приведа единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте чешма, отъ която тече хубава, бистра вода. Коритото на тази чешма е запушено съ тиня, съ каль. Вие затваряте врѣменно чешмата и започвате да изхвърляте водата отъ коритото навънъ, за да го изчистите добрѣ. Мислите ли, че сте причинили нѣкакво нещастие на коритото, като сте го изпразнили? — Никакво нещастие не е това. Вие сте изчистили коритото. Като отворите крана на чешмата и пуснете водата да тече, коритото отново ще се напълни. Законъ е: ако давашъ, ще ти се даде. Ако не вѣрвашъ въ това, човѣкъ не можешъ да бѫдешъ. Ако вѣрвашъ, че ще осиромашѣешъ, ще осиромашѣешъ. Ако мислишъ, че си грѣшникъ, ще станешъ такъвъ. Ако ти повѣрвашъ, че Богъ на Любовьта, Който те е изпратилъ на земята, е въ сила да напълни твоето корито, колкото пѫти и да се изпразва прѣзъ живота ти, Господъ все ще го пълни. Той казва: „Изпразни коритото си заради менъ!“ Ти отваряшъ кесията си и казвашъ: Господи, изпразнихъ коритото си. Споредъ вашата философия, вие казвате: ами ако водата не протече? — Ти отвори чешмата и не бой се. Казвамъ: хвърли сѣмето въ нивата, посѣй го и повече не мисли! — Ами ако тази година има суша и житото не стане? Казвамъ: вземи паритѣ съ себе си и тръгни! — Ами ако ме обератъ разбойници изъ пѫтя? Той се бои да не го обератъ разбойници и туря паритѣ си въ банка „Гирдапъ“. Обаче, докато отиде у дома си, банка „Гирдапъ“ фалирала. Казвамъ: не туряй паритѣ си въ разбойническата банка „Гирдапъ“. Разбойници има тамъ, тя ще фалира. Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ това, което нѣма никаква основа, а не вѣрватъ въ това, което има основа, върху което почива тѣхното щастие. Казвате: какъ тъй, човѣкъ не трѣбва ли да бѫде уменъ, да осигури живота си? Какъ ще осигурите живота си? — Като започнете да работите за Господа. Какъ? — Както ангелитѣ работятъ, както най-великитѣ хора работятъ. Тогава великата чешма ще протече и никога вече нѣма да спре. Вѣрвайте само въ това. Правете опити, безъ да говорите, за да се убѣдите. Бѫдете последователни въ опититѣ си, като имате желанието да изпълните волята Божия тъй, както Богъ иска. Въ Стария Завѣтъ Господъ казва: „Опитайте ме“. Какъ? — Първиятъ опитъ, който можете да направите е да вървите съобразно великия законъ. Когато Христосъ бѣше на кръста каза: „Такава е волята Божия. Отче, на Тебе прѣдавамъ духа си“. Защо страда Христосъ? — За да се изпълни волята Божия. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята воля не е такава, азъ съмъ готовъ заради Любовьта да прѣнеса всички страдания“. Това се отнася до всички. Дойдатъ ли страдания, ще кажете: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Ако не може, ще се молите и ще кажете: такава е волята Божия. Ако отгорѣ измѣнятъ, чашата ще ви отмине. Казвате: ами послѣ? — Ще ви разпнатъ, като ви забиятъ най-много четири гвоздея, повече не може. Ами послѣ какво ще стане? — Ще ви кажатъ да се отковете самъ. И Христосъ се откова самъ. Какъ се откова? — Като излѣзе отъ тѣлото си и отиде при Никодима. Кой поиска тѣлото на Христа? — Иосифъ Ариматейски. Христосъ не искаше да остави тѣлото си на земята. То бѣше живо. Той самъ отиде да откове гвоздеитѣ отъ тѣлото си и го възкреси. Вие казвате: дали Христосъ мисли заради мене? Ако Христосъ промисли за своето тѣло, като извади гвоздеитѣ отъ него, сне го отъ кръста, тури го въ гроба, отдѣто ангели го вдигнаха, трѣбва ли да питате, какво ще стане съ васъ? Ако вървите по Божия пѫть, нѣма да останете заковани на кръста. Ще ви снематъ оттамъ и ще ви турятъ въ гроба. И въ гроба нѣма да останете, ще дойдатъ ангели да ви вдигнатъ. Сега казвате: веднъжъ да се освободимъ отъ това тѣло! Не, ти ще бѫдешъ доблестенъ човѣкъ, герой ще бѫдешъ, да завършишъ своята еволюция. Тѣлото е храмъ Божий. То е най-голѣмото богатство, което имате. Ти ще хванешъ за гушата онѣзи разбойници, които искатъ да те обератъ и ще си вземешъ отъ тѣхъ всичко, до стотинка. Какво направи Аврамъ съ ония разбойници, които обраха Лота и му задигнаха имането? — Той ги настигна и взе назадъ всичко, което разбойницитѣ бѣха ограбили. Казано е: „Праведниятъ бѣденъ не може да бѫде. Праведниятъ не може да се лиши отъ доброто“. Ученикътъ всѣкога може да бѫде награденъ. Който ходи въ Божиитѣ пѫтища, него очакватъ въ бѫдеще най-хубави работи. Такъвъ е и сегашниятъ му животъ. Христосъ казва: „Нѣма човѣкъ, който, като остави майка си и баща си заради Господа, да не получи стократно онова, което е загубилъ. Той придобива Вѣчния животъ.“ Вѣчниятъ животъ подразбира красивото, хубавото въ живота. Къмъ него се стреми всѣки човѣкъ. Какъ може да се сравни този животъ съ благата на Вѣчния животъ? Казвате: празна работа е това! Ще умремъ, и нищо повече. Не е така. Всѣки човѣкъ, който живѣе споредъ закона на Любовьта, дѣто и да отиде, въ Америка, въ Англия, въ Китай, въ Япония, ще намѣри хора, които ще го приематъ въ дома си по християнски и ще му намѣрятъ работа. Всѣки, който обича Христа, навсѣкѫдѣ може да намѣри свои братя и сестри. Не мислете, че само въ България имате братя и сестри. Кажете ми, кой грѣшникъ и кой крадецъ има братя и сестри? За добрия човѣкъ навсѣкѫдѣ има мѣсто, но между хората сѫществува голѣмо безвѣрие. Днесъ вие мислите само за малката България и казвате: какво ще стане съ насъ? — Туй, което стана съ Исуса: сѫдиха Го и послѣ Го разпнаха на кръстъ. — Ами послѣ? — Снеха Го отъ кръста и Го туриха въ гроба. — Послѣ? — Дойде единъ ангелъ, разклати гроба, и Той възкръсна. — Слѣдъ това какво стана? — Слѣдъ 2,000 години 500 милиона хора повѣрваха въ Него и възприеха Неговата Любовь. Значи, 500 милиона хора ще ви обичатъ. Питамъ: струва ли сега да се живѣе за Божията Любовь? Христосъ казва: „Всѣки, който се обърне къмъ Бога, и започне да живѣе за Него, името му се написва на небето“. Слѣдователно, вие, които живѣете за Бога, ще бѫдете облѣчени въ хубави прѣмѣни, и дѣто отидете, ще ви посрещнатъ съ арки, съ знамена и хоругви, съ музики и пѣсни и съ богати угощения. Какво лошо има въ такъвъ животъ? Тукъ какъ ви угощаватъ? Като отиде нѣкой братъ нѣкѫдѣ на гости и поседи 3—4 деня, напомнятъ му, че трѣбва да си отива. Като отиде на небето, при Любовьта, тамъ може да седи, колкото врѣме иска. Само тогава ще разберете, защо трѣбва да се живѣе въ Любовьта. Любовьта не може да се описва, тя само се чувствува. Казвамъ: като слушате моитѣ бесѣди, понѣкога виждамъ лицата ви потъмнѣли. Вие казвате: страшна работа е тази! Какво ще се прави? Ние сме прости хора, това не знаемъ, онова не знаемъ. — Това, именно, е хубавото, че не знаете. Щомъ не знаете, ще учите. Учението е работа. То прѣдставлява единъ необходимъ законъ за Любовьта. Само учението изяснява Любовьта. Обаче, не се стремете да знаете всичко, то е невъзможно. Ще ви обясня, защо не трѣбва да знаете всичко. Прѣдставете си, че вие сте поканени на богатъ обѣдъ. Трѣбва ли, като седнете прѣдъ трапезата, да изядете всичко? Какво чудовище ще бѫдете, ако изядете всичко? Ще ядете по малко, една-двѣ ябълки или круши и малко хлѣбъ. Нѣма защо да бързате; ако живѣете 120 години, цѣлиятъ ви животъ ще бѫде само ядене. Сѫщото нѣщо се отнася и до знанието — по малко ще възприемате отъ него. Нѣкой казва: азъ искамъ да зная всичко. Не, малко ще знаешъ, но хубаво. Това е правило. Когато нѣкой човѣкъ каже, че знае много, азъ зная вече, какво е неговото физическо състояние. Добритѣ хора знаятъ малко, но добрѣ го знаятъ. И тъй, Божественото учение има приложение въ живота, и то трѣбва да се приложи. Ако вие имате Божествената Любовь въ себе си, ще намѣрите въ този свѣтъ хора, съ които да сте въ хармония и да ви съдѣйствуватъ. Но трѣбва да работите за Бога. Има три начина, по които може да се работи. Напримѣръ, азъ пиша една книга. За кого я пиша? — Мога да я пиша за себе си; мога да я пиша за нѣкой човѣкъ, когото обичамъ и най-послѣ мога да я пиша за Бога. Когато пиша книгата за Бога, това е правилното разрѣшение на въпроса. Въ този случай азъ ще взема второто мѣсто, ще имамъ вѫтрѣшна връзка съ Бога. Ако пиша книгата за този, когото обичамъ, тогава азъ ще бѫда вѫтрѣшна връзка между Бога и него. Въ този случай азъ съмъ третото лице. И тогава стихътъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичкия си духъ и съ всичката си душа и сила, а ближния си като себе си“ — прѣдставлява два противоположни полюса на живота. Ако човѣкъ не разбира тия два закона, Божията Любовь не може да се приложи на земята. Кой може да приложи Любовьта къмъ Бога на земята? Азъ, човѣкътъ, който обичамъ, мога да стана връзка въ великия Божи законъ. И ако мога да направя тази връзка, азъ съмъ почтенъ човѣкъ. И тогава азъ ще имамъ на своя страна и ангелитѣ, и светиитѣ, и праведнитѣ, и добритѣ хора, и всички ученици. Всички тия хора ще ми изпращатъ всѣка сутринь по една свѣтла, чиста мисъль, която ще внесе въ душата ми радость и веселие. Казвамъ: вие, като ученици на тази велика Школа, трѣбва да се отличавате съ правилни отношения къмъ Бога. Имате ли тия отношения, нѣма да търсите хора да ви обичатъ, но вие ще обичате. Не казвамъ, че не трѣбва да искате да ви обичатъ, но това да не бѫде цѣль въ живота ви. Ето защо, въ Писанието, още отъ древностьта, е казано: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего и да възлюбишъ ближния си“. Така е казано, но не се прилага. Кой не го прилага? — Свѣтътъ. Обаче, вѣрующитѣ, хората на миналото, сѫ го прилагали. Подъ „вѣрующи“ азъ разбирамъ онѣзи хора, които обичатъ Бога. Има хора въ свѣта, които всѣкога сѫ прилагали Божия законъ. Ако искате да имате почтено мѣсто въ свѣта, непрѣменно ще влѣзете въ пѫтя на Истината. Въ този пѫть ще изучавате Библията по новия начинъ, ще изучавате и съврѣменната литература и наука; ще изучавате и рѣкитѣ, и огъня, и вѣтроветѣ. Всичко ще изучавате отъ гледището на Божия законъ. Всичко, което правите, всичко, което учите, да е продиктувано отъ единствения стимулъ — заради Божията Любовь. Ако обичате нѣкого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любовь бѫде вѫтрѣшенъ стремежъ въ всички ваши побуждения. Постѫпвате ли така, никой не може да отнеме вашето бѫдеще щастие, вашето благо. Ако не вървите по този пѫть, всѣки може да ви лиши отъ вашето благо. Ако не обичате Господа, паритѣ ви ще взематъ, здравето ви ще взематъ, общественото ви положение ще взематъ, дѣцата ви ще взематъ, жената ви ще взематъ, докато най послѣ и васъ взематъ. Това е драмата, това е трагедията на живота. Като знаете всичко това, никакви илюзии не трѣбва да си правите. Нѣкои казватъ: този законъ може да се измѣни. Не, Божиятъ законъ не може да се измѣня. Да мислите, че Божиятъ законъ подлежи на еволюция, това е лъжлива философия на живота. Еволюцията не измѣня нѣщата. Нѣкои казватъ: еволюцията измѣня реда на нѣщата. Всичко въ свѣта ще се измѣни, ако възприемете закона на Божията Любовь. Живѣете ли по вашия законъ, еволюция нѣма. Дѣто сѫществува човѣшкиятъ законъ, тамъ еволюция нѣма, и смъртьта царува. Дѣто сѫществува Божиятъ законъ, тамъ еволюция има, и Любовьта царува. Христосъ казва: „Азъ затова се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината“. Сѫщото нѣщо се отнася и до васъ. Вие трѣбва да се запитате: за какво се родихъ? Ако си отговорите, че сте се родили да свидѣтелствувате за Истината, вие сте разрѣшили въпроса правилно. Ако питате дъщеря си, за какво се е родила, и тя трѣбва да каже: азъ затова се родихъ въ този домъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. Ако питате жена си, за какво се е родила, и тя трѣбва да каже, че се е родила да свидѣтелствува за Истината. Ако питате мѫжа си, и той трѣбва да каже сѫщото. Ето важниятъ въпросъ. Ще кажете: не трѣбва ли да се женимъ? — Ще се жените. Какъ? — По закона на Истината. Ами трѣбва ли да слугуваме? — Ще слугувате, но по закона на Истината. Ами какви служби да заемаме? — Всѣкакви служби може да взимате, една по една, но ще ги изпълнявате споредъ закона на Истината. Съ всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Нѣма да бързате. Сега, ако ви дамъ като задача постигането на великия идеалъ, какъ ще я разрѣшите? — Ще започнете отъ малкото. Питамъ ви: малкото дѣте, като се роди, веднага ли тръгва да ходи? — Не, първо майка му го носи. Послѣ то започва да пъпли на четири крака и мисли, че това е много нѣщо. За въ бѫдеще това малко дѣте ще бѫде великъ философъ, но днесъ никой не го знае. Сега то пъпли по земята, иска да се повдигне — не може. Като се умори, седне малко, поогледа се наоколо, поусмихне се малко и си каже: не ми е дошло още врѣмето. То не се обезсърдчава, казва си; нѣма защо да се срамувамъ. Пакъ започва да пъпли. Като се умори, поплаче си малко, но послѣ си казва: тази работа съ плачъ не става. И сѣда отново да си почива. Слѣдъ нѣколко мѣсеца гледашъ това дѣте, изправило се до стѣната, пипа я, държи се за нея, пази се да не падне. И единъ день, безъ да очаквашъ, гледашъ това дѣте се изправило вече на краката си, никой не го подкрѣпва, само ходи. Майката направя голѣмо угощение за пристѫпалникъ на това дѣте и казва на своитѣ близки: нашиятъ великъ писатель, поетъ, философъ проходи вече. Елате всички заедно да празнуваме! Та казвамъ: и вие, като дѣцата, не се срамувайте да пъплите въ морално отношение. Днесъ ще пъплишъ, ще се уморишъ, ще поплачешъ. Утрѣ ще се изправишъ, за стѣната ще се държишъ. Други день ще проходишъ. Питатъ: защо еди-кой си плаче? Казвамъ: този човѣкъ искалъ да проходи, но не могълъ изведнъжъ. Падналъ на земята, ударилъ се нѣкѫдѣ, затова плаче. Същественото е, че падналъ нѣкѫдѣ. Нѣкои казватъ, че му е злѣ. Не му е злѣ, падналъ е, но нищо не е загубилъ. Сега се мѫчи, но единъ день, като се научи да ходи, нѣма да плаче, ще бѫде радостенъ и веселъ. Сега взимайте куражъ отъ дѣцата. Ако нѣкой отъ васъ се обезсърдчи, нека хване едно малко дѣте за рѫката, да походи съ него и да каже: и азъ искамъ да бѫда герой като тебе. Наблюдавайте всѣки день дѣцата! Това е правилно разрѣшение на въпроса. За разрѣшението на този въпросъ, както и на редъ други, има специални методи, но засега тѣ сѫ ненаврѣменни. Защо ще разправямъ на малкитѣ дѣца, какъ трѣбва да копаятъ, какъ трѣбва да оратъ, какъ трѣбва да садятъ лозя? Какво ще имъ говоря за химическитѣ процеси? Не е дошло още врѣмето за тия дѣца, да имъ разправямъ такива работи. На тѣхъ ще говоря за нѣща, които съотвѣтствуватъ на живота имъ. И вие, като дѣца, имате бѫдеще. Ще започнете съ същественото, а онова, което лежи прѣдъ васъ, то е за бѫдещи врѣмена. Азъ се радвамъ, че вие сте дѣца, защото има какво да учите. Нека ви радва знанието, което е складирано за въ бѫдеще. То ще дойде, чака ви. Благата, които сѫ складирани, сѫщо ви чакатъ. И тѣ ще дойдатъ. Кога? — На своето врѣме. Нѣкои питатъ: има ли опрѣдѣлено мѣсто за насъ?—Има. И Господъ ви чака тамъ. Христосъ казва на своитѣ ученици: „Не се радвайте, когато духоветѣ ви се подчиняватъ, но радвайте се, когато имената ви сѫ написани на небето.“ Какво по-хубаво отъ това, да бѫдешъ гражданинъ въ Царството на онѣзи, които те обичатъ? Какво струва да бѫдешъ гражданинъ на съврѣменната държава, въ която сега живѣете? Да ви развеждатъ изъ обществената безопасность и като ви срещнатъ нощно врѣме, да извадятъ револверъ срѣщу васъ и да ви кажатъ: „Скоро дай личната си карта!“ Сега ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на противорѣчия, но заради любовьта, която имаме къмъ Бога, Който ни е пратилъ на земята, ние ще седимъ въ този свѣтъ, ще изпълняваме длъжностьта си до тогава, докато получимъ отъ Него нови разпореждания. Казвате: какво мисли свѣтътъ? Нека свѣтътъ си мисли, както разбира и както иска, и ние ще си мислимъ, както искаме. Както свѣтътъ е свободенъ да прави, каквото иска, така и ние сме свободни да правимъ, каквото искаме. Свѣтътъ намисли да издава нѣкакъвъ вѣстникъ, и започва да го издава; свѣтътъ намисли да отвори война, и отваря; свѣтътъ намисли да осѫди нѣкого, и го осъжда; намисли да помогне нѣкому, и му помага; намисли да увеличи или да съкрати бюджета, увеличава го, или го съкращава. Каквото намисли да направи, извършва го. Свѣтътъ иска да върши всичко свободно, защо тогава и ние да нѣмаме тази свобода? Ама нашитѣ разбирания и изисквания били глупави. Позволете ни да мислимъ, че и вашитѣ разбирания съ толкова глупави, колкото и нашитѣ. Ние имаме прѣдъ видъ, че всичко онова, което свѣтътъ върши, има за него свои вѫтрѣшни разбирания, затова, нѣма защо да го сѫдимъ. Като разсъждаваме така, ние ще се разбираме. Свѣтскитѣ хора иматъ добри чърти. Азъ ги похвалявамъ съ тѣхното голѣмо трудолюбие и голѣма смѣлость. Ако единъ свѣтски човѣкъ се намѣри въ затруднено положение, той не се отчайва, но взима единъ револверъ въ джоба си и прѣсрѣща нѣйдѣ изъ затънтенитѣ улици нѣкой богаташъ, който си върви спокойно, чорбаджийски, насочва револвера и му казва: намѣсто азъ да плача, ти плачи! Азъ зная, че ти нѣмашъ никакво вѣрую за Бога, скоро дай пари! — Моля ти се, само недѣй ме убива. Колко искашъ? Той му казва колко иска. — Вземи тѣзи пари! — Благодаря, но никому нѣма да казвашъ затова, иначе, виждашъ ли? — Показва му револвера. Сега, да оставимъ настрана морала на този човѣкъ. Азъ не харесвамъ този моралъ, но харесвамъ смѣлостьта и куража на този човѣкъ. Той нито се срамува, нито се страхува да посочи револверъ срѣщу нѣкой богаташъ. Но щѣли да го хванатъ и да го сѫдятъ. Той си казва: или ще ме хванатъ, или не. Това е една пермутация. Ако ме хванатъ, какво ще кажатъ за мене? — Ще ме изкаратъ, че съмъ малко смахнатъ и ще ме осѫдятъ на една или двѣ години затворъ, и като излѣза, тия 200,000 лева, които обрахъ, оставатъ пакъ въ джоба ми. Тъй разсѫждава този човѣкъ. Особенъ родъ разсѫждения! Какво трѣбва да направи онзи човѣкъ, който върви въ Божия пѫть и се намѣри въ трудно положение? Ако азъ съмъ на негово мѣсто, ще взема своя револверъ и ще отида въ дома на нѣкой богаташъ. Ще ви обясня, какво нѣщо прѣдставлява моя револверъ. Ако съмъ виденъ художникъ, ще взема своя револверъ — четката — и своитѣ патрони — боитѣ — и ще отида въ дома на нѣкой богаташъ — човѣкъ, който се моли на Бога, и ще му кажа: слушай, азъ искамъ да нарисувамъ твоя образъ, както и образитѣ на всички въ твоя домъ, да ви задоволя. Ако не ми дадешъ, колкото искамъ, убивамъ те — соча му четката. — Моля, моля, колко искашъ? Въ първо врѣме той ме посрѣща съ недовѣрие, но като нарисувамъ образитѣ на всички въ дома му, изпраща ме съ голѣмо почитание. Азъ му казвамъ: слушай, никому нѣма да казвашъ за това! Той снима шапката си почтително и ме изпраща. Това е въ прѣносенъ смисълъ, но казвамъ: всѣки човѣкъ има нужда отъ единъ художникъ. Ако съмъ лѣкарь, ще отида въ нѣкое село, да лѣкувамъ хората. Ако нѣмамъ никакво изкуство, ще взема ралото и мотиката и ще отида на нѣкоя нива да работя, но ще изкарамъ прѣхраната си по честенъ начинъ — по закона на Любовьта. Какво лошо има въ това? Най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Често и вие изпадате въ малодушие и казвате: тѣзи идеи сѫ ненаврѣменни, тѣ нѣма да успѣятъ въ живота. Не, това е заблуждение. Единственото нѣщо, което ще успѣе въ свѣта, това е Любовьта, знанието, Мѫдростьта, Божествениятъ животъ, справедливостьта, съвѣстьта, Правдата, Добродѣтельта и т. н. Всичко, което е добро и възвишено, има бѫдеще. Слѣдователно, всѣка ваша добра постѫпка, която е родена отъ Любовьта, ще успѣе. Всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание, колкото и да е малко, щомъ е родено отъ Любовьта, ще успѣе. Та казвамъ: тъй ще схващате нѣщата. Нѣма да бѫдете страхливи и да приемате всичко безъ разсѫждение. Нѣкой казва: азъ ще умра. Роди ли се човѣкъ, той ще умре. Въпросътъ е сега да кажешъ: азъ искамъ да живѣя. Че ще умрешъ, това е фактъ, но че ще живѣешъ, и това е фактъ. Затова ти трѣбва да кажешъ: слѣдъ като умра, ще оживѣя. Ако ти дойде мисъльта, че ще се разболѣешъ, ще си кажешъ: вѣрно е, всѣки човѣкъ, който се е родилъ, все ще се разболѣе, но като мине болестьта, азъ ще бѫда здравъ. — Ама ще страдамъ. — Тъй е, ще страдамъ, но слѣдъ страданията ще дойде радостьта. Радостьта е наслѣдница на скръбьта. Кой е наслѣдникъ на смъртьта? — Наслѣдникъ на смъртьта е животътъ. Като дойдатъ противорѣчията въ живота, не се стремете да се освободите отъ тѣхъ, или да ги подпушите. Каже ли ти нѣкой, че ще се разболѣешъ, ще си кажешъ: азъ зная това, но слѣдъ болестьта ще дойде здравето. — Ти направи много голѣма погрѣшка. — Тъй е, азъ зная, че направихъ голѣма погрѣшка, но като оздравѣя, ще се заема да я изправя и на нейно мѣсто ще туря една хубава добродѣтель. — Ти ми каза обидна дума, съ която ме ухапа. — Да, така е, като ме срещнете слѣдъ врѣме, моятъ езикъ ще бѫде толкова мекъ, че като ви кажа една сладка дума, нѣма да остане никакъвъ споменъ отъ първата. — Ти си малко недодѣланъ. — Тъй е, но слѣдъ врѣме ще бѫда тъй одѣланъ, че ще ми се чудите. — Ти си простъ човѣкъ. — Така е, но слѣдъ врѣме ще бѫда толкова ученъ, че вие ще се радвате на моята ученость. Това е говорътъ, това е пѫтьтъ, прѣзъ който трѣбва да мине окултниятъ ученикъ — ученикътъ на Божественото учение. Той трѣбва да погледне широко на всичко. Тогава нѣма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква, защо всичко това става така, а не по другъ начинъ, нищо нѣма да разрѣши. Не може ли по другъ начинъ? — Не може. Досега никой не е разрѣшилъ въпроситѣ по другъ начинъ, нито вие ще ги разрѣшите. Азъ съмъ прѣбродилъ живота и не съмъ срещналъ досега никой великъ Учитель, или адептъ, или ангелъ, или арахангелъ, или херувимъ, или нѣкое божество, които да сѫ разрѣшили въпроситѣ по другъ начинъ отъ този, който Богъ е прѣдвидилъ. Ние ще учимъ само какви сѫ Божиитѣ пѫтища. Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Слѣдователно, нѣма защо ние да създаваме нови пѫтища. Ние ще бѫдемъ носители на новото, което Богъ е създалъ и ще изразимъ Божественото у насъ. Писанието ни дава почтено мѣсто, да бѫдемъ съработници на великия Божи планъ, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда въ свѣта; на великия Божественъ домъ, който Той сега съгражда. И ние като градимъ, ще имаме дѣлъ въ този Божественъ домъ. По този начинъ всѣки отъ насъ ще има опрѣдѣлено мѣсто. Ще ви приведа примѣра за онзи богатъ, праведенъ и добъръ човѣкъ, който искалъ да отиде на небето, да види какво е неговото положение тамъ. Той се прѣнесълъ въ невидимия свѣтъ и видѣлъ, че неговиятъ храмъ билъ много хубавъ, почти готовъ, но имало една дупка, липсвало му единъ камъкъ. Значи, за бѫде вашиятъ храмъ съвършенъ, трѣбва да поставите и послѣдния камъкъ на мѣсто. Щомъ го поставите, вашиятъ храмъ ще бѫде съвършенъ, и само тогава вие ще разберете живота. Докато липсва само единъ камъкъ на вашето здание, не могатъ да ви приематъ въ невидимия свѣтъ. Вашиятъ храмъ трѣбва да се съгради, да се завърши напълно. Христосъ каза на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя жилище, и като го приготвя, ще дойда да ви взема.“ Кѫдѣ? — Въ новитѣ условия, да живѣемъ съ Господа. Тъй разбирамъ азъ новитѣ условия — да живѣемъ по закона на Любовьта, дѣто царува редъ и порядъкъ на нѣщата. Какво ще бѫде тогава? — Никакво сравнение не може да се прави между сегашното и тогавашното. Сегашното е само сѣнка на бѫдещето. Въ сегашния животъ ние носимъ само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналитѣ си сѫществувания. Затова, каквото ви даде сегашниятъ животъ, трѣбва да бѫдете благодарни отъ него. Ако пъкъ искате великото благо на живота, това е пѫть на ученика. Два пѫтя, или два живота има: или животътъ на свѣта, или животътъ на Бога, който ние наричаме животъ на Христа — животъ на новото учение — пѫтьтъ на ученика. Сега на първо мѣсто ще гледате да прѣмахнете отъ васъ онази вѫтрѣшна меланхолия, която често ви напада, понеже вие мислите, че свѣтътъ е затворенъ заради васъ, че нѣмате условия за развитие. Всѣки, който има положително вѣрую, може да създаде тѣзи условия. Както богатитѣ хора въ свѣта, както американскитѣ милиардери създадоха голѣми индустрии и съ това се повдигнаха въ обществото, така и всѣки праведенъ човѣкъ трѣбва да бѫде съ своитѣ идеи като тия американски милиардери. Тѣ не очакватъ на подаяние, но работятъ автомобили, събиратъ хора наоколо си, разработватъ индустрията. Такъвъ трѣбва да бѫде праведниятъ човѣкъ, такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Тѣ трѣбва да създаватъ велики мисли. Между богатитѣ хора въ свѣта има вѫтрѣшно разбиране, както и взаимни отстъпки. Често нѣкои хора, за които мислимъ, че сѫ некултурни, постѫпватъ много право въ обществото. Много пѫти виждаме пъкъ религиозни хора, които си служатъ съ методитѣ на свѣта. Тѣ се стремятъ къмъ новия животъ, но внасятъ методитѣ на стария животъ. Това е по-опасно, отколкото да се живѣе само съ стария животъ и да се прилагатъ неговитѣ методи. Затова Христосъ е казалъ: „Не се кърпятъ стари дрехи съ нови кръпки“. Ти не можешъ да туришъ една нова идея въ стара система. Тя не може да живѣе тамъ. Тази идея Христосъ е изразилъ съ стиха: „Не може да наливате ново вино въ стари мѣхове“. Така е, новото вино ще туряте въ нови мѣхове, а старото — въ стари мѣхове. Засега вие живѣете два различни живота, тъй както чувствата и мислитѣ на човѣка сѫ двѣ различни нѣща. Чувствата сѫ едно нѣщо, мислитѣ сѫ друго нѣщо. Въ сърдечно отношение вие чувствувате едно, въ умствено отношение вие мислите друго. Понѣкога между ума и сърцето има разногласие, а понѣкога има хармония. Нѣкой пѫть сърцето не разбира живота тъй, както умътъ, а нѣкой пѫть и сърцето разбира правилно, и умътъ разбира правилно. И сега, като ученици на Божественото училище, вие трѣбва да носите въ ума си свѣтлата идея да бѫдете доволни отъ сегашния си животъ. И въ всички случаи, колкото малко и каквото малко нѣщо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този животъ ще бѫде основа на бѫдещия ви животъ. И ако сте стари, да имате стремежъ да се подмладите; ако нѣмате знание, да се стремите да го придобиете; ако сте болни, да се стремите да оздравѣете; ако сте страхливи, да се стремите герои да станете — изобщо вие трѣбва да се стремите къмъ онова, което може да ви направи хора, да създаде у васъ характеръ. За това Христосъ говори въ 18 глава отъ Евангелието на Иоана. А Исусъ, понеже знаеше всичко, що имаше да дойде връхъ Него, излѣзе и рече имъ: „Кого търсите?“ Отговориха му: „Исуса Назарянина“. Казва имъ Исусъ: „Азъ съмъ“. Тукъ имаме единъ човѣкъ силенъ, герой, който знаеше всичко, което Го очаква и можеше да избѣга нѣкѫдѣ, но Той излѣзе срѣщу слугитѣ на първосвещеницитѣ и фарисеитѣ и каза имъ: „Кого търсите?“ — Исуса. Назарянина. — Азъ съмъ. Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да завладамъ този свѣтъ, но дойдохъ да дамъ животъ, и то прѣизобилно“. Това значи: азъ дойдохъ да говоря на хората за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината. Ако тѣ възприематъ това учение, добрѣ ще бѫде за тѣхъ; ако не го приематъ, могатъ да ме сѫдятъ споредъ тѣхнитѣ закони, както искатъ. Отговори Исусъ: „Моето Царство не е отъ този свѣтъ; ако бѣше Царството ми отъ този свѣтъ, слугитѣ ми биха се борили да не бѫда прѣдаденъ на юдеитѣ. А сега Царството ми не е оттукъ“. Христосъ казва: „За мене това не важи. Азъ ще ви докажа, че на кръста не можете да ме държите и въ гроба не може да ме турите. Азъ ще ви докажа още, че мога да завладамъ свѣта“. И дѣйствително, Той доказа това. Слѣдователно, онѣзи, които живѣха прѣди 2,000 години, и сега сѫ тукъ. И ще бѫде тъй, както Христосъ каза: „Азъ за това се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината“. Бѫдещето е Негово, свѣтътъ е Неговъ, Правдата е Негова. Той е носитель на великата Истина. И азъ казвамъ: всички трѣбва да бѫдемъ носители на великата Божия Истина. Схванемъ ли живота така, ние ще го разберемъ въ неговата пълнота, ще добиемъ радость и веселие — ще живѣемъ споредъ Божията Любовь. Тогава всичко въ свѣта се освѣщава. Слънцето, звѣздитѣ, всичко въ свѣта е създадено за онѣзи, които сѫ родени да свидѣтелствуватъ за Истината. Отъ това гледище, хубавитѣ, красивитѣ нѣща сѫ за онѣзи, които любятъ Господа. Затова Христосъ казва: „Отче, дѣто съмъ азъ, тамъ искамъ да бѫдатъ и онѣзи, които Си ми далъ“. Дѣ ще бѫде Той? — Въ Царството на Любовьта. Казвамъ: слѣдъ тази бесѣда нѣкои отъ васъ могатъ да се обезсърдчатъ и да си кажатъ, че тази работа е само за ученитѣ хора; щомъ е така, ние ще живѣемъ като нашитѣ дѣди и прадѣди. Питамъ: нима вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли? Отъ вѣкове насамъ хората не живѣятъ единъ разуменъ животъ, но тѣ само страдатъ и умиратъ. Днесъ почти всичката вода въ рѣкитѣ, езерата и моретата е покварена отъ човѣшка кръвь и човѣшки прѣстѫпления. Огънь трѣбва да дойде отгорѣ, за да изгори, да очисти всичко покварено, да дестилира тази вода и слѣдъ като се прѣчисти всичко, да се създаде новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира цѣлия общественъ строй, ще прѣустрои цѣлата земя, ще прѣустрои мислитѣ на цѣлото органическо царство. Животътъ ще получи ново направление. Както едно врѣме Богъ създаде свѣта, така днесъ ще го прѣсъздаде наново. Богъ нѣма да остави хората да се гаврятъ съ Нетовата Истина. Богъ нѣма да остави и държавитѣ да прѣстѫпватъ Неговитѣ закони. Всички хора трѣбва да се поклонятъ прѣдъ Божията Истина и да признаятъ Неговитѣ закони. Ще дойде день, когато Любовьта ще царува въ свѣта, хората ще живѣятъ въ любовь помежду си, навсѣкѫдѣ ще има радость и веселие, Иде това врѣме. Като ви казвамъ, че огънь ще дойде въ свѣта, вие питате: какво ще правимъ тогава? Казвамъ: какво трѣбва да правите, като се запали хотела, въ който живѣете? Вие, които сте се събудили първи и виждате този огънь, вземете дрехитѣ си и скоро вънъ отъ хотела! — Ами какво ще стане съ тия, които спятъ? — Като се събудятъ, и тѣ ще бѣгатъ. — Ние искаме да видимъ, какво ще стане съ хотела. — Нѣма какво да чакате. Вземете по-скоро дрехитѣ си и излѣзте вънъ! Хотелътъ гори, нѣма какво да гледате. Бавите ли се, другитѣ ще се събудятъ, и тогава ще настане такава суматоха, такова блъскане, че и вие нѣма да излѣзете. — Да останемъ да гасимъ огъня? — Не, това е такова горение, което никаква вода не може да изгаси. И на цѣлъ океанъ водата да го гаси, не може да го изгаси. Каквото и да говорятъ ученитѣ хора, не могатъ да обяснятъ произхода на този огънь. Това е законъ на живата природа. Животътъ трѣбва коренно да се прѣчисти, да се внесе въ него вѫтрѣшно прѣобразование. Азъ не говоря за нѣкаква революция между хората, но ще настане вѫтрѣшна промѣна, въ която Богъ ще прѣобрази цѣлия строй, ще освободи хората отъ тѣхнитѣ дребнавости, които имъ прѣчатъ да се разбиратъ, като братя и сестри. Който разбере това нѣщо, ще го провѣри и ще се освободи отъ стария животъ, отъ всички утайки на миналото. Вижте, какво пишатъ вѣстницитѣ за землетресенията, които ставатъ въ Япония. Тамъ нѣкѫдѣ се повдига цѣла планина, като Витоша, и разтръсва земята; тя се отваря и въ нея изчезватъ голѣми градове, съ по 150 — 200,000 души. Досега сѫ изчезнали милиони хора. Защо ставатъ тия нѣща? Казвате: това сѫ природни закони. Ами ако тукъ нѣкѫдѣ се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава съ насъ? Какво ще кажатъ всички съврѣменни учени за произхода на земята и за това, което става съ нея? Нѣщо страшно става! Съврѣменнитѣ хора сѫ дѣца, които си играятъ съ взривни вещества, складирани въ самата природа. Тѣ още не сѫ опитвали гнѣва на живата природа. Когато тя се разгнѣви, започва да се движи — да се свива и разпуща, да гълта всичко, каквото срещне на пѫтя си — градове, села, хора и животни. Нищо живо не остава на повърхностьта ѝ. Какво ще кажете, ако се намѣрите долу, подъ тия развалини и разрушения? Казвате: това не може да бѫде! Да, ако хората живѣятъ по Божия законъ, земята никога нѣма да отвори устата си и да ги погълне, но ако не живѣятъ по Божия законъ, тя ще отвори устата си и ще ги нагълта на общо основание. И ако ги погълне, това е пакъ привилегия за тѣхъ, но ако ги намѣри за много грѣшни, тя казва: „Не искамъ да ви погълна въ себе си“ — и ги изхвърля навънъ. Знаете ли, колко е страшно това? Вѫтрѣ въ себе си не ги иска, но и въ пространството не ги иска. Какво трѣбва да правятъ? Все пакъ най-добрѣ е да се намѣрятъ на нѣкой параходъ, макаръ и най-бѣденъ, макаръ и на най-долното мѣсто — има шансъ да излѣзатъ нѣкѫдѣ на брѣга. Ами по-добрѣ ли е да попаднатъ въ вълнитѣ на морето? Въ такъвъ случай привилегия е да те нагълта земята, отколкото да те изхвърли нѣкѫдѣ въ пространството да се луташъ. Има такива случаи. Ще кажете: това е заплашване само. Не е заплашване, но такива сѫ законитѣ на разумната природа. Това е велика Истина. И ако хората живѣятъ съобразно законитѣ на разумната природа, всичко ще имъ върви по медъ и масло, ще живѣятъ въ миръ и радость. Не е въпросътъ въ заплашванията, но казвамъ: ние гледаме другояче на живота. Свѣтътъ е велико училище за насъ, а всички негови външни проявления, това сѫ малки резултати, това е единъ излишъкъ отъ свѣта. Има другъ свѣтъ, прѣдъ който вашиятъ реаленъ свѣтъ е само външно проявление, една външна сѣнка. Да оставимъ настрана тия философски разсѫждения, и да дойдемъ до важнитѣ въпроси въ живота, които ни интересуватъ. Питамъ: когато човѣкъ е бѣденъ, интересува ли се отъ това, колко милиардери има въ свѣта? — Не се интересува. Когато е гладенъ, интересува ли се отъ това, колко гостилници има въ свѣта, въ колко тенджери готвятъ и по колко хлѣбъ се дава на човѣкъ? — Не, тази статистика не го интересува. Въ дадения случай той се интересува да намѣри човѣкъ, който да му даде нѣколко златни монети и послѣ да отиде въ гостилницата, да се нахрани добрѣ, да се разположи и, ако е въздържатель, да изпие чаша студена вода; ако пъкъ е отъ по-напрѣдналитѣ, да изпие чаша вода съ червенъ цвѣтъ и да запѣе: „Горо ле, зелена; водо ле, студена“. И дѣйствително, много хубаво пѣе зелената гора. Шумолятъ листата ѝ, тиха пѣсень напѣватъ. За васъ е важно да се осмисли животътъ ви и да се прѣмахнатъ всички недоволства, обесърдчения и всѣкаква апатия. Нѣкой казва: нищо не ме интересува Какъ да не те интересува нищо? — Азъ не искамъ да живѣя повече, не искамъ да сѫществувамъ. Този, който казва, че не иска да живѣе, той не говори Истината. Ние разбираме неговия езикъ. Задъ този изразъ се крие друго нѣщо. Когато нѣкоя мома казва, че иска да умре, азъ подразбирамъ друга идея, която тя скрива. Тази мома иска да люби, да обича. Тя казва: досега азъ бѣхъ навикнала да ме любятъ, но отсега нататъкъ искамъ азъ да любя, азъ да жертвувамъ нѣщо отъ себе си. Та когато хората искатъ да умратъ, подразбирамъ, че искатъ да живѣятъ по новия начинъ. Всѣки, който умира, дава нѣщо. Когато бащата умира, извиква сина и дъщеря си и казва: „Дѣца, азъ умирамъ вече, напущамъ този свѣтъ. На васъ давамъ двѣтѣ къщи, да ги раздѣлите помежду си, а нивитѣ и другитѣ имоти оставямъ на роднинитѣ“. Когато раздадешъ всичко, каквото имашъ, това е смърть. Въ това отношение, всѣки отъ васъ може да умре и пакъ да живѣе. Като умрешъ и отново дойдешъ, никой нѣма да забѣлѣжи, че си умрѣлъ. Щомъ раздадешъ всичкото си имущество, всички мислятъ, че ти си умрѣлъ отдавна. Когато хората говорятъ за смъртьта, тѣ разбиратъ, че човѣкъ умира и раздава всичко, завѣщава го на околнитѣ, а ние кръщаваме смъртьта съ същинското ѝ име и казваме: който умира, той започва да люби. Азъ желая, тази мисъль да остане у васъ доброволно, безъ насилие. Този день е тържественъ, ние седимъ прѣдъ лицето на Бога, и азъ искамъ всѣки отъ васъ вѫтрѣшно да разрѣши този важенъ въпросъ. Разрѣшите ли го днесъ, той е разрѣшенъ за всѣкога. Не го отлагайте за другъ день, но разрѣшете го още днесъ, докато сте прѣдъ Божието лице. Господъ казва: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ“. Когато параходътъ стигне на нѣкое пристанище, вие какво трѣбва да правите? Трѣбва да си вземете билетъ още прѣди третия звънецъ. Закъснѣете ли, той нѣма да ви приеме. Параходътъ има опрѣдѣлена тарифа. Дойде ли часътъ за тръгване, никого не чака. Казвате: ако закъснѣя, азъ мога да тръгна съ слѣдния параходъ. Можете да тръгнете и съ слѣдния параходъ, но знаете ли, какъ седи въпросътъ? Баща ви, майка ви, братъ ви, сестра ви, приятелитѣ ви ще заминатъ съ първия параходъ. Ако пропуснете този параходъ, ще съжалявате. Затова на врѣме ще отидете! И тъй, отсега нататъкъ, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Нетовата Любовь. Това изисква новото учение, това изисква новиятъ животъ отъ всинца ни. Ние трѣбва да се отличаваме отъ другитѣ по това, че имаме единъ великъ принципъ, една велика идея, за която сме готови и на огънь да ни турятъ, и на бѣсилка да ни увисятъ, да на кръстъ да ни разпнатъ — всичко можемъ да понесемъ. Ако ни турятъ на огъня, като дървата ще горимъ, работа ще вършимъ, но нѣма да изгаряме. Ако ни прѣвърнатъ въ вода, жаждата на хората ще уталожваме, но никого нѣма да давимъ. Ако ни направятъ на вѫже, за всичко ще служимъ, но никога за обѣсване на хората. Ако ни направятъ на перо, всичко хубаво ще напишемъ, но никога смъртна присѫда нѣма да подпишемъ. Слѣдователно, въ каквото положение и да поставите праведния човѣкъ или ученика, той всѣкога ще покаже, че въ неговата душа живѣе Божията Любовь. Има ли нѣщо по-велико отъ това? Сега, като ви говоря така, вие казвате: ние сме слушали тия работи. Да, слушали сте ги, но като ви запаля веднъжъ, нѣма да се освободите отъ това запалване. Запаля ли ви, и цѣлъ свѣтъ да излѣзе да ви гаси, не ще може да ви изгаси. Колкото повече ви гаси, толкова повече ще се запалвате и ще горите, безъ да изгаряте. И затова Писанието казва: „Свѣтлина на нозѣтѣ ми е Твоето Слово.“ Азъ желая, всички да носите запаленъ свѣтилника, който Господъ ще ви даде днесъ. Като излѣзете оттукъ, всѣки отъ васъ ще види по единъ ангелъ. Помолете го да ви даде по единъ запаленъ свѣтилникъ и тръгнете по опрѣдѣления отъ Бога пѫть. Вие ще ми кажете: Учителю, дѣ е вратата на новия животъ? Азъ нѣма защо да показвамъ вратата на хора, като васъ, които сѫ толкова учени Има ли нужда да ви отварямъ Евангелието? Казвамъ ви: намѣрете 15 глава отъ Евангелието на Лука и четете. Всички знаете, дѣ се намира този ангелъ. Райската градина не е извънъ човѣка, нито на „Изгрѣва“ нѣкѫдѣ — тя се намира въ самия човѣкъ. Ангелътъ, когото търсите, е въ тази Божествена градина, прѣдъ входа на която Богъ постави два херувима съ огнени мечове, да пазятъ, да не влизатъ грѣшнитѣ хора. На праведнитѣ хора Богъ дава по единъ запаленъ свѣтилникъ и казва: „Вие можете да отидете въ Рая, той е за васъ“. Сега и азъ ви казвамъ идете въ Рая, въ Божествената градина, да се поразходите, да се срещнете съ ангела и да се поразговорите. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. За това Той дойде на земята. И ако досега сте ходили въ тъмнина и сте били въ безсъзнание, отсега ще ходите въ свѣтлина и съ съзнание, и ще служите на Бога съ вѫтрѣшна любовь, по новъ начинъ. Само така ще приемете Божието благословение. И тъй, азъ ви поздравлявамъ днесъ съ запаленитѣ свѣтилници! Христосъ казва: „Азъ за това се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината.“

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 8 ч. в. Свещениятъ часъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Всѣка окултна наука, която принадлежи къмъ великата наука за живота, има за цѣль да просвети човѣшкия умъ и да облагороди човѣшкото сърце. Тя цѣли да внесе свѣтлина въ ума и топлина въ сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човѣка. Отъ това гледище, умътъ и сърцето трѣбва да дойдатъ въ помощь на човѣка за изправяне на живота му. И тъй, щомъ започваме да изправяме живота си, всички трѣбва да учимъ. Миналитѣ поколѣния се учили, сегашнитѣ поколѣния се учатъ, и бѫдещитѣ поколѣния ще се учатъ. Отъ кого? — Отъ свѣта, който Богъ е създалъ. Законитѣ, които Богъ е наредилъ, трѣбва да се изучаватъ, защото върху тѣхъ се гради личниятъ или индивидуалниятъ, умствениятъ и духовниятъ животъ на човѣка. При това съграждане на живота се изучаватъ различни прѣдмети. Всичко въ природата се развива послѣдователно. Сѫщото нѣщо се наблюдава и въ свѣта. Най-първо ще се изучаватъ най-близкитѣ прѣдмети, които иматъ прѣко отношение къмъ насъ. Слѣдъ това ще се изучаватъ прѣдметитѣ, които засѣгатъ нашитѣ чувства и най-послѣ тия, които засѣгатъ нашия умъ. Първо човѣкъ трѣбва да започне съ изучаване на твърдата почва, отъ която ще придобие устойчивъ характеръ. Тя придава стабилность на човѣка. Всѣки човѣкъ, който иска да придобие устойчивость, може да стане каменаръ, да дѣла камъни. Достатъчно е да дѣла камъни два-три мѣсеца, за да внесе този елементъ въ характера си. Човѣкъ може да придобие устойчивость не само чрѣзъ дѣлане на камъни, но и ако оре земята, ако обработва градини, лозя и други подобни. Съ тази работа той развива мускулната и костната си системи. Вие казвате какъ да работимъ? Какви методи трѣбва да прилагаме за учене? Казвамъ: наблюдавайте природата, вижте, какъ работи тя и отъ нея се учете! Използувайте за вашето развитие методитѣ, съ които тя си служи. Прослѣдете, какво става съ водата, която пада отъ пространството. Нагледъ тя е чиста и пада въ видъ на росни капки или на дъждъ. Докато падне на земята, тя се напрашва отъ въздуха, било отъ прашинкитѣ, или отъ саждитѣ въ него; послѣ разтваря нѣкои газове, които се намиратъ въ въздуха, като сѫщеврѣменно поема и разни микроби. Въ този видъ вече водата не е чиста. Нейното движение, обаче, не спира тукъ. Тя прониква въ земята, дѣто срѣща пѣсъчливи пластове, прѣзъ които се прѣцѣжда или филтрира. Така прѣчистена, водата дохожда до извѣстни пластове, дѣто не се просмуква, но се събира на едно мѣсто и оттамъ, като си пробие пѫть навънъ, излиза въ видъ на чистъ, хубавъ изворъ. Тѣзи пластове сѫ прѣпятствия за водата, но тя се стреми да си пробие пѫть между тѣхъ и да вземе извѣстно направление. По аналогия на това, казвамъ: мисъльта, която иде отъ Бога е чиста, но докато дойде до нашия мозъкъ, минава прѣзъ пространството, дѣто се напрашва и става нечиста. Вслѣдствие на това, тя трѣбва да слѣзе въ долнитѣ пластове, да се филтрира, т. е. да се прѣцѣди и отново да се върне чиста, каквато е излѣзла отъ Бога. Кои сѫ тия пластове, прѣзъ които човѣшката мисъль се прѣчиства? — Това е материалниятъ свѣтъ, въ който тя срѣща редъ прѣпятствия. Слѣдъ като прѣмине тѣзи прѣпятствия, тя излиза навънъ въ видъ на изворъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ е единъ постояненъ изворъ. Щомъ човѣкъ започне да мисли, той прѣдставлява вече единъ изворъ. Казвамъ: всѣки отъ васъ най първо трѣбва да се стреми да бѫде отличенъ ученикъ. Всѣки день той трѣбва да отдѣля часть отъ врѣмето си за учене, да създаде въ себе си навикъ да учи. Ученикътъ трѣбва да се отличава съ обичь къмъ знанието, съ обичь къмъ науката. Той трѣбва да проучи, какво нѣщо е окултниятъ ученикъ и окултната наука, за да може да даде кратко опрѣдѣление на този въпросъ. Да бѫдешъ окултенъ ученикъ, не значи да натрупашъ въ главата си извѣстни познания върху различнитѣ прѣдмети, защото това може да дадатъ и другитѣ науки. Напримѣръ, отъ другитѣ науки вие можете да получите познания върху слънцето и неговия съставъ, разни теории за създаването на свѣта и т. н Съврѣменната химия пъкъ ще ви запознае съ елементитѣ, отъ които е създаденъ материалния свѣтъ, съ тѣхнитѣ свойства и съ службата имъ, която изпълняватъ въ неорганическия и органическия свѣтъ. Тя ще говори, напримѣръ, за ролята на водорода, кислорода, азота и вѫглерода въ тия два свѣта, но не и за ролята имъ въ психическия свѣтъ. Въ това отношение сѫ интересни не само физическитѣ сили на елементитѣ, но и тѣхнитѣ психически сили, на които тѣ сѫ проводници въ живата природа. Съврѣменната наука спомага на окултната, като ни запознава съ живата природа. Окултната наука, обаче, прѣдставлява въведение къмъ великата наука на живота. Отъ окултно гледище, когато единъ Учитель разглежда нѣкакъвъ елементъ, той обръща внимание на материята, отъ която е създаденъ, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на сѫщия елементъ, но въ разнитѣ организми. Напримѣръ, той намира разлика между златото въ неорганическия и въ органическия свѣтъ. По аналогия на това, изтъква се разлика въ материята на човѣшкия мозъкъ у разнитѣ индивиди. Слѣдователно, хората се различаватъ, както по качествата на материята, отъ която е образуванъ тѣхниятъ мозъкъ, тъй и по качеството и количеството на силитѣ, които функциониратъ въ областьта на този мозъкъ. Окултната наука опрѣдѣля още и причинитѣ, поради които извѣстни добродѣтели сѫ развити повече или по-малко въ дадени хора. Тя казва: добъръ човѣкъ е онзи, който има повече връзки съ напрѣднали и възвишени сѫщества. Значи, по-голѣмото или по-малкото съприкосновение съ висшитѣ сѫщества, броятъ на допирнитѣ точки съ тѣхъ опрѣдѣля степеньта на човѣшката доброта. Когато дойдемъ до онѣзи велики сѫщества, които иматъ допирни точки направо съ Бога, за тѣхъ казваме, че тѣ почти сѫ завършили своето развитие на земята. Тѣ влизатъ вече въ плана на една по-висока еволюция отъ тази на земята. Както и да ви описвамъ този висшъ свѣтъ, той е почти недостѫпенъ за сегашния човѣкъ, затова за сега ще се ограничимъ само съ разглеждането и проучването на земния животъ. Наблюдавайте, каква промѣна ще забѣлѣжите въ нѣкой младежъ, който е прѣкаралъ нѣколко години въ странство, дѣто е билъ въ съприкосновение съ видни, учени професори. Вие ще намѣрите промѣна въ външния му видъ, въ отношенията му съ другитѣ хора, въ начина на мисленето и т. н. На какво се дължи тази промѣна? — На съприкосновението, което е ималъ съ тия учени хора. Вие казвате: тѣ сѫ свѣтски хора. Не мислете така. Тия хора, които сѫ дошли до едно голѣмо концентриране на мисъльта си, до единъ пъленъ контактъ съ живата природа, иматъ и силно развитъ духовенъ животъ. Мнозина отъ тия учени хора сѫ окултни ученици, занимаватъ се съ окултна наука, но външно не се изявяватъ, че сѫ такива. Много отъ извѣстнитѣ химици и физици се занимаватъ съ окултната наука и черпятъ своитѣ знания направо отъ живата природа. Нѣма да цитирамъ имената на тия учени, но казвамъ, че такива сѫ сѫществували и въ древнитѣ врѣмена, но сѫществуватъ и днесъ. Нѣкои питатъ: защо ни е окултната наука? — Въ нея ще намѣрите редъ начини и методи, какъ да си въздѣйствувате при различнитѣ състояния въ живота си, какъ да устроите живота си разумно и по какъвъ начинъ да разрѣшавате труднитѣ задачи. Запримѣръ, често се говори, че трѣбва да имаме търпѣние, но по кой начинъ да се приложи? Говори се, че трѣбва да бѫдемъ благи. Какъ да се постигне това? Говори се, че трѣбва да правимъ добро. Кой е най-разумниятъ начинъ, по който можемъ да правимъ добро на хората? Ще ви дамъ единъ примѣръ отъ физическия свѣтъ. Прѣдставете си, че искате да извадите едно въгленче отъ отъня. По колко начина може да го извадите? — Или съ пръсти, или съ щипци. Какви ще бѫдатъ резултатитѣ при двата случая? — Въ първия случай, когато хванете въгленчето съ пръсти, бързо го хвърляте настрана, и прѣзъ цѣлия день сте недоволни, че сте се изгорили. Въ втория случай, когато сте го хванали съ щипци, вие сте свободни, независими, разнасяте го дѣто искате — нищо не ви смущава. Значи, щомъ искате да направите добро, може да употрѣбите единъ отъ двата метода — или съ пръсти, или съ щипци. Ще имате два различни резултата. Казвамъ: вие трѣбва да правите добро по втория начинъ — съ щипци. Искате да дадете нѣкому пари. Какво ще направите? — Ще намѣрите трето лице, чрѣзъ което ще прѣдадете паритѣ. Тогава вие сте свободни. Дадете ли самъ паритѣ на това лице, вие изгаряте пръститѣ си. Този човѣкъ ще дойде втори пѫть при васъ и ще ви каже: онзи день ми дадохте 1,000 лева, дайте ми сега още толкова! Хората отъ свѣта сѫ опитали този методъ, затова казватъ: „Огънь съ рѫка се не пипа.“ Може да го пипате съ рѫка, но резултатитѣ нѣма да бѫдатъ такива, както, ако бихте го хванали съ щипци. Често хората смѣсватъ думитѣ „любознателность и любопитство.“ Сѫщо тъй често смѣсватъ желанието да се подобри материалниятъ животъ съ желанието да се подобри умствениятъ и духовниятъ животъ на човѣка. Това не е едно и сѫщо нѣщо. Да подобря материалния си животъ е едно благо, отъ което цѣльта на окултната Школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си животъ, да просвѣтя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза въ цѣльта на тази Школа. Да подобря материалния си животъ, значи да постигна такива знания, които утрѣ могатъ да изчезнатъ отъ моя умъ. Какво съмъ придобилъ? — Нищо. Мнозина отъ васъ сте свършили гимназия, други — университетъ, но питамъ: дѣ сѫ ония формули, дѣ сѫ всички теории, които сте учили прѣзъ това врѣме? — Почти всичко е забравено, изчезнало е отъ вашия умъ. Казвате: тогава защо е трѣбвало да учимъ? Не, изучаването на този материалъ е изпълнило своята служба. На врѣмето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления отъ живота сѫ изгладили тия знания. Ето защо, човѣкъ самъ трѣбва да чисти, да измива своята паметь — своята библиотека отъ излишния прахъ. Мислитѣ прѣдставляватъ лабораторията на нашата паметь, дѣто сѫ складирани всички томове на нашето знание. Често тия томове сѫ прашасали отъ вѣковния прахъ на безумието, и така сѫ забъркани изъ библиотеката, че не знаемъ, дѣ се намиратъ. Прахътъ произтича отъ ненужнитѣ безпокойствия на ума, създадени отъ сегашния животъ. Първата задача на ученика е да се научи какъ да се освободи отъ тия безпокойствия. Болестьта, запримѣръ, е ненужно безпокойствие. Боленъ си, страдашъ отъ възпаление на очитѣ, или отъ коремоболие, или отъ ревматизъмъ, или отъ разстройство въ нервната система — прѣмахни тия болести. Сиромахъ си, имашъ мѫчнотии въ живота си — прѣмахни тия прѣпятствия. Ученикътъ трѣбва да прѣодолява всички мѫчнотии и прѣпятствия въ живота си. Който иска да учи, боленъ не трѣбва да бѫде, и сиромахъ не трѣбва да бѫде. За обикновенитѣ ученици е позволено това, но окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички недѫзи. На окултния ученикъ не е позволено да има недѫзи. Има ли нѣкакъвъ недѫгъ, той трѣбва да има търпѣнието и доблестьта да се лѣкува по всички правила, които окултната наука прѣпорѫчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате: Господъ ще ни излѣкува. Така казва и свѣтътъ. Оставите ли само Богъ да ви лѣкува, това е физически актъ, а не единъ вѫтрѣшенъ актъ на вашето съзнание. Когато Учительтъ ви прѣдаде единъ урокъ, и вие не го научите, трѣбва ли да казвате, че Учительтъ знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъжъ урокътъ прѣдаденъ отъ Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всѣки урокъ, както и всѣко окултно учение иматъ своето практическо приложение. Ако тѣ не се приложатъ въ живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърдчатъ и ще кажатъ: и това е обикновена наука! Отъ толкова години учимъ, но какво сме придобили? Както навсѣкѫдѣ, оставяте Учителя да прѣдава урока си, а вие не го научавате. На мнозина отъ васъ съмъ далъ правила, какъ да се лѣкуватъ сами, и какъ да даватъ на други първа помощь. Всѣки отъ васъ, като ученикъ, трѣбва да знае тия правила и да ги прилага. Какъ лѣкувате главоболието, или бодежитѣ, или болкитѣ въ кръста и т. н? Не е достатъчно само да се констатира извѣстна болесть. Ние имаме особено гледище за болеститѣ. Болеститѣ сѫ дадени на хората за придобиване на смирение. Всѣка болесть е особена задача, съ която ученикътъ трѣбва да се справи. На всѣка болесть, която му се дава, той трѣбва да гледа като на особена привилегия. Всички болести се дължатъ на извѣстни микроби, малки сѫщества, които се развиватъ въ организма на човѣка. Значи, тѣ намиратъ въ вашия организъмъ достатъчно количество храна, съотвѣтна за тѣхното развитие. Какво трѣбва да правите? — Не имъ давайте такава храна, и тѣ ще си заминатъ. Отъ какво произтича главоболието? — Отъ ядене на мѫчносмилателна храна, която оставя излишъци въ стомаха. Тогава прѣчистването на стомаха не става правилно, канализацията му е поврѣдена нѣкѫдѣ, вслѣдствие на което се явява главоболие, а стомахътъ и устата започватъ да миришатъ. У извѣстни хора тази миризма се усѣща отъ разстояние 5 — 6 метра. Нѣкои хора, като не ядатъ 5 — 6 дни, започватъ да миришатъ неприятно. Когато окултниятъ ученикъ пости, отъ него лъха приятна миризма. Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи за прѣчистване на тѣлото си. Нѣкои казва: за да се прѣчисти човѣкъ, той трѣбва да изтощи тѣлото си. Не, това е криво заключение. Вие трѣбва да правите разлика между плътьта и физическото ви тѣло. Ако плътьта ви отслабва, тѣлото ви не трѣбва да отслабва. Какво подразбирамъ подъ отслабване на плътьта? — Да се намалятъ низшитѣ желания у човѣка, т. е. желанията му да се възпитатъ. Низшитѣ желания не се криятъ въ физическото тѣло, но въ плътьта. Ето защо, за да възпитате тия желания, не трѣбва да измъчвате стомаха си. Наистина, понѣкога стомахътъ приема повече храна, но причината за това е желанието за ядене, което се крие въ единъ центъръ, който се намира около слѣпитѣ очи. Миризмата на нѣкое вкусно ядене възбужда този центъръ, у човѣка се поражда желание повече да яде, и тогава стомахътъ приема тази храна и се прѣтоварва. По този начинъ, именно, чрѣзъ силно желание за ядене, човѣкъ разваля стомаха си. Това е крайность, но ако стомахътъ приема по-малко храна, отколкото може, това е друга крайность. Когато окултниятъ ученикъ яде, той трѣбва да бѫде доволенъ отъ храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаешъ, какъ да ядешъ, това е наука, това е цѣла музика. И Писанието казва: „Ще ядете и за всичко, което Богъ ви е далъ, ще благодарите“. Второ условие при храненето. Окултниятъ ученикъ трѣбва да избѣгва еднообразната храна. Нѣкой се подлага, напримѣръ, на картофенъ режимъ. Цѣлъ мѣсецъ се храни само съ картофи. Какво ще му допринесе тази храна? Другъ се храни цѣлъ мѣсецъ само съ череши. Трети — само съ грозде. Това не е правиленъ начинъ за хранене. Когато Богъ създаде първия човѣкъ, каза му: „Ще ядешъ отъ всички плодове въ тази градина, само отъ единъ плодъ нѣма да ядешъ — отъ плода на дървото за познаване доброто и злото.“ Така и вие, отъ всички плодове ще ядете — отъ забранения плодъ нѣма да ядете. Ако се хранишъ съ картофи, ще опиташъ всички видове: днесъ ще ядешъ бѣли картофи, утрѣ ще ядешъ червени. Ще опиташъ всички видове картофи и ще пристѫпишъ на друга храна. Ако се хранишъ съ череши, ще опиташъ всички видове череши. Ако се хранишъ съ грозде, по сѫщия начинъ ще опиташъ всички видове грозде. Винаги трѣбва да разнообразявате храната си, защото всѣки видъ храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човѣка има едно особено чувство, което на всѣко врѣме му подсказва, каква храна трѣбва да яде. Защо? Защото въ даденъ случай само въ тази храна човѣкъ ще намѣри ония специфични елементи, които сѫ необходими било за съграждане на организма, било за създаването на нѣкоя велика мисъль или нѣкое благородно чувство. Вие ще кажете: отдѣ ще намѣримъ тази подходяща храна? Виждате онзи художникъ, колкото бѣденъ и да е, какъ намира бои, четки. Щомъ сѫ нужни за работата му, отдѣто и да е, той ще ги намѣри. Питамъ ви: какъ ще си обясните Христовитѣ думи въ притчата за онзи домостроитель, когото господарьтъ уволнилъ и поискалъ смѣтка за домостроителството? Този домостроитель си казалъ: „Що да сторя? Да копая — не мога. Да прося — срамъ ме е“. И най-послѣ казва: „Дойде ми на умъ, какво да направя“. И повиква едного отъ длъжницитѣ на господаря си и го пита: „Колко си длъженъ на господаря ми? В той му отговорилъ: „Сто вати масло.“ — Пиши 50! Пита втория: „Ти колко дължишъ на господаря ми?“ — Сто кора жито. Казва му: „Пиши 80!“ Както виждате, той не печели, а другитѣ печелятъ. Той си прави приятели. Христосъ казва по-нататъкъ: „Направете си приятели отъ богатството на неправдата, за да ви приематъ въ дома си, когато осиромашеете. Какъ ще разберете този стихъ? Той прѣдставлява единъ вѫтрѣшенъ законъ, който само окултниятъ ученикъ може да разбере. Онзи, който не познава този законъ, ще се държи въ буквата на нѣщата и ще се обърка. Ние имаме единъ външенъ моралъ, който е необходимъ за свѣта, но не и за насъ. За насъ е нужно дълбоко вѫтрѣшно разбиране на нѣщата, вмѣсто това, което прѣдставляватъ външнитѣ отношения въ свѣта. Казвамъ: както всѣки човѣкъ отъ свѣта разбира своитѣ интереси, така и окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира своитѣ интереси и тия на своитѣ другари. Всѣки ученикъ, който ходи въ училището, трѣбва еднакво да разбира, както своето положение, тъй и положението на другитѣ. Не разбира ли хората, както и себе си, той ще влѣзе въ голѣмо стълкновение съ тѣхъ. Всѣки ученикъ, който иска да си служи съ математиката, най-първо трѣбва да знае законитѣ и правилата, по които става събирането, изваждането, умножението и дѣлението. Постепенно той ще навлиза и въ по-сложнитѣ дѣйствия на висшата математика. Не знае ли елементарнитѣ нѣща, той не може да си служи нито съ математиката, нито съ геометрията. Слѣдователно, живитѣ хора прѣдставляватъ за насъ почва, която трѣбва да изучаваме. Голѣмо изкуство е да знаемъ, съ кои хора трѣбва въ всѣки даденъ случай да дружимъ, да сподѣляме своитѣ мисли и чувства, да се подвизаваме заедно въ духовния животъ и т. н. „Съ единъ камъкъ кѫща не става,“ казва българската поговорка. Така е. За да съградите своето здание, много камъни ви трѣбватъ. Камънитѣ, това сѫ живитѣ хора, които ще взематъ участие въ този градежъ. Съ тѣхъ ще сподѣляте своитѣ мисли и чувства, своя животъ, безъ да ви критикуватъ. И тѣ ще сподѣлятъ съ васъ. Взаимно ще разглеждате единъ прѣдметъ и ще извадите общо заключение. Така само ще имате резултатъ, което показва, че между васъ има вѫтрѣшно разбиране, Слѣдъ това ще се раздѣлите приятелски, съ желание и втори пѫть да се срещнете. Да допуснемъ, че като окултни ученици, вие се събирате на обща молитва. Какво се изисква отъ васъ? — Сърцата и умоветѣ ви тъй да се отворятъ, че всички заедно да създадете велика вѫтрѣшна връзка съ невидимия свѣтъ, и всички да се почувствувате радостни и весели. За сега молитвата за васъ е дългъ, но не и резултатъ на единъ вѫтрѣшенъ Божественъ потикъ. Слѣдъ врѣме ще добиете този потикъ, и молитвата ще получи за васъ другъ смисълъ. И тъй, като окултни ученици, въ първо врѣме ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху васъ, а именно: влиянието на врѣмето, на въздуха, на вѣтроветѣ, на цвѣтята, на плоднитѣ дървета, на изворитѣ, на водата и т. н. Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, каква вода да пие. Той трѣбва да пие най хубавата вода, защото тя дава най-добри условия за здравето, което е необходимо за проявлението на правата мисъль. Мисли ли ученикътъ право, той ще изпитва красиви, приятни чувства. И сега, като на ученици, давамъ ви слѣдното правило: окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите нѣкога повечко, но ако всѣкога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. Въ Америка, напримѣръ, проповѣдницитѣ говорятъ извънредно много, вслѣдствие на което тѣ страдатъ отъ изтощаване на нервната система. Тамъ проповѣдничеството е достигнало висока степень на развитие. Излиза проповѣдникътъ на амвона да говори. Той иска да произведе ефектъ прѣдъ публиката съ своето краснорѣчие, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна къмъ проповѣдьта му. Връща се този проповѣдникъ у дома си недоволенъ, разтревоженъ, съ намѣрение втори пѫть да не излиза да проповѣдва. Той отваря душата си, говори, а слушателитѣ му го посрѣщатъ съ студенъ душъ. Тѣзи сътресения произвеждатъ извѣстенъ родъ органически поврѣди въ организма на този проповѣдникъ. Надали има проповѣдници въ свѣта, които да не страдатъ отъ нервно разстройство и отъ окапване на космитѣ отъ главитѣ имъ. Това се дължи на вѫтрѣшно безпокойство въ тѣхъ. Тѣ навлизатъ въ една непозната область — не разбиратъ окрѫжаващитѣ хора. Проповѣдникътъ излиза да говори на извѣстна публика, безъ да я познава Той мисли само върху това, какъ да говори и колко повече да говори, безъ да има прѣдъ видъ, че ще бѫде подложенъ на такава критика, каквато никога въ живота си не е сънувалъ. Знаете ли, какви сѫ американцитѣ? Щомъ не имъ хареса нѣкой проповѣдникъ, тѣ казватъ: „Хлопа му нѣщо дъската!“ Често у хората се събужда, съзнателно или несъзнателно, желанието да запознаятъ свѣта съ своитѣ най-свещени идеи, но това е неправилно. Христосъ е казалъ: „Не давайте скѫпоцѣннитѣ си бисери на свинетѣ.“ Това правило не се спазва почти никѫдѣ, а особено въ България. И затова виждаме тия свине да хвърлятъ нашитѣ камъни върху главитѣ ни. Какво прави природата въ такъвъ случай? — Тя скрива дълбоко въ земята всички свои богатства, всички свои скѫпоцѣнни работи и никому не ги показва. Религиознитѣ хора, обаче, всичко, каквото иматъ, изнасятъ. на пазаръ. Защо? Защото не е тѣхно, тѣ не сѫ го придобили съ трудъ. Най-първо, като ученици на окултната Школа, ще знаете: свято ще пазите свещеното знание, което имате, и нѣма да го изнасяте на пазаря. Вие ще го изнесете само прѣдъ тази душа, която мисли и разсѫждава като васъ, която има сѫщитѣ потици, като васъ. Съ нея само може да сподѣлите този свещенъ хлѣбъ. Съ всички останали хора може да размѣняте мисли върху общи въпроси, които сѫ достѫпни за тѣхния умъ. Напримѣръ, нѣкои ви запитватъ: какви сѫ вашитѣ понятия за Бога, какво е вашето вѣрую и т. н.? Вие сте готови веднага да дадете отговоръ. Казвамъ: като ученици, вие трѣбва да се въздържате, да не бързате изведнъжъ да изнасяте вашитѣ свещени идеи. Въ старо врѣме окултнитѣ ученици се подлагали на особенъ родъ самодисциплина — да се въздържатъ отъ много говорене. Въ това отношение, и вие трѣбва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си вънъ прѣдъ свѣта. Знанието е плодъ, който зрѣе. Не давайте този плодъ другиму, прѣди вие да сте го опитали! Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, какви резултати дава неспазването на този законъ. Прѣди години въ България усилено се третираше въпроса за ясновидството. Отъ нѣкои крайпланински български градове излизаха доста ясновидци, които имаха чудни видѣния, съобщения съ другия свѣтъ, но започнаха да парадиратъ прѣдъ хората съ тази си способность. Дѣ кого срещаха, започваха да разправятъ за своитѣ видѣния. Тия хора пъкъ прѣдаваха тѣхнитѣ видѣния на други, но съ нѣкакви малки прибавки, съ нѣкакви прѣувеличения. По този начинъ, отъ една страна тѣ станаха за присмѣхъ, а отъ друга страна започнаха да губятъ способностьта си, и видѣнията вече изчезнаха. Докато по-рано разправяха, че св. Петъръ, св. Георги имъ се явявали, вече нѣмаше какво да разправятъ, и съжаляваха, че сѫ изгубили дарбата си. Така е, всички светии вдигнаха знамената и си отидоха, а тѣ останаха самички и започнаха да се чудятъ, дали, наистина, св. Георги, св. Петъръ имъ се явявали нѣкога, или не. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че има нѣща, които могатъ да се казватъ на хората, но има и такива, които трѣбва да задържате само за себе си. Тия послѣднитѣ трѣбва да прѣдставляватъ запасъ, малъкъ капиталъ, отъ който само вие да се ползувате. Та всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо свещено въ себе си, което свято да пази отъ всѣки чуждъ погледъ, отъ всѣко чуждо посѣгателство. Казахъ по-рано, че понѣкога въ ученика се развива любопитството, вмѣсто любознателностьта. Напримѣръ, той вижда, че нѣкои говорятъ помежду си нѣщо, и казва: кажи ми, какво говорихте? Казвамъ: то не е за тебе. И да ти кажа, нѣма да се ползувашъ отъ него, нито по-добъръ ще станешъ. Така излиза. Ако му кажа извѣстна своя опитность, той ме подлага на критика въ себе си и казва: дали това, което ми каза, е истина, или сега го измисли? Прѣди малко дойде при мене единъ младъ човѣкъ и ми разправи, какво видѣние ималъ. Ако разкажа и на васъ неговото видѣние, мнозина ще се съблазните, нѣма да повѣрвате въ тия нѣща, защото въ това видѣние, наистина, има много невъзможни и недостѫпни нѣща за приемане отъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да има силна вѣра, за да приеме извѣстни нѣща. Къмъ видѣнията си и къмъ сънищата си вие трѣбва да се отнасяте съ голѣмо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намѣрите въ опасно положение. Да не мислите, че всѣки сънъ има смисълъ. Не всичко, което виждате, или сънувате, или говорите, е отъ Бога. Трѣбва да провѣрявате тия нѣща, за да знаете, колко на сто отъ всичко, което става у васъ и около васъ, е вѣрно. Подлагайте на опитъ, както сънния си животъ, тъй и будния. Провѣрявайте, какъвъ процентъ отъ проявитѣ на вашата интуиция сѫ вѣрни. Изпитвайте се, да видите, колко отъ вашитѣ мисли и чувства се сбѫдватъ. Направете слѣдния опитъ. Да кажемъ, че нѣкой вашъ приятель ви обѣщалъ да дойде у васъ въ срѣда, въ петь часа слѣдъ обѣдъ. Прѣди да е дошълъ още, задайте си въпроса, дали ще дойде, или не. Ако си отговорите, че ще дойде, чакайте съ търпѣние опрѣдѣления отъ него часъ, за да провѣрите. Запишете си точно въ колко часа сте си отговорили, че ще дойде. Ако не дойде, тогава, или вие сте се излъгали, или той се е размислилъ да не дохожда. Послѣ, провѣрете отъ него, въ колко часа се е отказалъ отъ намѣрението си да дохожда и защо, именно. Вие искате да бѫдете ясновидци, нали? Тогава направете другъ опитъ. Извадете часовника си и не го отваряйте. Застанете въ себе си тихо и спокойно, безъ бързане, и опрѣдѣлете слѣдъ това, колко е часътъ. Отворете часовника си и вижте, дали сте успѣли въ опита си, или има разлика и каква е тя. Има законъ, възъ основа на който можете точно да опрѣдѣляте часа. Ако не успѣете отъ първия, отъ втория, отъ третия опитъ, не се обезсърдчавайте, продължавайте по-нататъкъ, все ще успѣете да развиете това чувство. Нѣкой наши приятели не носятъ часовници, но сѫ развили въ себе си такава интуиция, че могатъ точно да опрѣдѣлятъ часа, нѣкой пѫть съ разлика половинъ часъ, а много често съ разлика само отъ петь минути. Има случаи, когато часовникътъ на нѣкого е спрѣлъ, но той не забѣлѣзалъ това нѣщо. Питатъ го: колко е часътъ? — Осемь. Другиятъ, който нѣма часовникъ, казва: трѣбва да има нѣкаква грѣшка; споредъ мене, часътъ е около десеть.— Тъй ли? Не може да бѫде! Провѣряватъ другъ часовникъ и се указва, че часътъ е наистина десеть. Значи, часовникътъ на първия е спрѣлъ. Дѣ е погрѣшката? — Въ часовника, който спрѣлъ и въ човѣка, който нѣма развита интуиция, а вѣрва само въ часовника си. Та казвамъ: окултниятъ ученикъ трѣбва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването ѝ. Интуицията е важно помагало въ живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности въ живота си. Вземете най-простия случай. Искате да отидете на гости при нѣкой свой приятель. Запитайте се вѫтрѣшно, дали вашиятъ приятель е у дома си, или не. Ако почувствувате, че не е у дома си, не излизайте. Като се срещнете, провѣрете да видите, дали интуицията ви е вѣрна, или не. Като ученици, вие трѣбва да развивате добри качества и способности. Запримѣръ, умътъ ви трѣбва да бѫде чистъ и свѣтълъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да има положителна вѣра, основана на великитѣ Божии закони — на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Богъ работи въ свѣта! Щомъ Богъ работи въ свѣта, трѣбва ли да се съмнѣвате? Разбирамъ да се съмнѣвашъ въ единъ невѣжа, но да се съмнѣвашъ въ единъ великъ мѫдрецъ, въ единъ великъ ученъ, това е необяснимо. Въ живота на учения човѣкъ погрѣшкитѣ сѫ изключения, а въ живота на простия — изключенията сѫ правила. Окултниятъ ученикъ трѣбва да разполага съ силитѣ, които се криятъ въ неговата душа. Той трѣбва да прѣдвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трѣбва да е на щрекъ, т. е. съзнанието му трѣбва да е будно. Ако умътъ на човѣка е буденъ, и здравето му е осигурено. Въ будния умъ нѣма прѣкѫсване на мисъльта. Той не се безпокои отъ това, което става, защото знае, че Богъ дѣйствува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Ако е допуснато извѣстно страдание или изпитание за нѣкого, то става по закона на Божия Промисълъ, затова то крие въ себе си нѣщо добро. Съ всѣко страдание Богъ иска да обърне вниманието ви къмъ нѣщо важно за васъ, т. е. Той иска да ви упѫти въ правата посока на живота. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ иска да стане богатъ, но това желание ще го спре въ еволюцията му, затова отъ невидимия свѣтъ го поставятъ при условия да изгуби и това, което до тогава ималъ. Щомъ желанието му да забогатѣе не се задоволява, тогава той го отправя въ друга посока, започва да се занимава съ музика, съ изкуство или съ наука. Съ това той се приближава вече къмъ единъ по-висшъ свѣтъ. Значи, всички неприятности, страдания и изпитания въ пѫтя на ученика идватъ съ единствената цѣль да го отправятъ въ свѣта на хармонията, въ умствения свѣтъ, дѣто той може правилно да се развива. Само така ученикътъ ще разбере закона: „Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които любятъ Бога“. Значи, всичко, каквото се случи въ живота на ученика, съдѣйствува му за добро. За ученика е казано: „Космитѣ на главата му сѫ прѣброени, и нито единъ косъмъ нѣма да падне безъ волята на Бога.“ И тъй, бесѣдитѣ, които ви сѫ дадени въ окултната Школа, трѣбва да се изучаватъ по особенъ начинъ, а не само да се четатъ. Всѣки за себе си трѣбва да извади най-важнитѣ мѣста отъ всѣка лекция и бесѣда и да ги приложи въ живота си. Знание безъ приложение не е знание. По сѫщия начинъ четете и проучавайте Библията. Нѣкой отъ васъ се спира на едно мѣсто, другъ на друго мѣсто, било отъ Стария или Новия Завѣтъ, и оттамъ черпи поука за нѣкоя своя мѫчнотия, или се поощрява отъ нѣкоя морална постъпка. Така можете да четете и книгитѣ на нѣкои видни автори. Не четете ли по този начинъ бесѣдитѣ, Библията или коя и да е книга, тѣ ще ви се видятъ еднообразни, и вие ще потърсите нѣкакво развлѣчение, но развлѣчението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация въ мисъльта си. Всѣки отъ васъ, който иска да бѫде ученикъ, нека си опрѣдѣли единъ свещенъ часъ за работа. Този свещенъ часъ може да бѫде или сутриненъ, или слѣдобѣденъ или вечеренъ. Прѣзъ това опрѣдѣлено врѣме прѣкарвайте въ дълбоко размишление, за да се справяте съ всички мѫчнотии, които ви се изпрѣчватъ на пѫтя. Като прѣмине този часъ на размишление, трѣбва да се почувствувате окуражени, опрѣснени, съ чисто сърце, за да можете съ нови сили да прѣкарате останалото врѣме отъ деня. На другия день пакъ ще прѣкарате свещения часъ въ размишление Като се справяте по този начинъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си, ще се намѣрите въ положението на онзи задлъжнѣлъ търговецъ, който получава нѣколко чека и отива съ тѣхъ въ банката, да получи паритѣ и да си изплати дълговетѣ. Така и вие ще снимате отъ гърба си единъ по единъ своитѣ товари. Защо? — Имате отпуснатъ кредитъ, съ който да уравновѣсявате умствения си бюджетъ. Прѣзъ този свещенъ часъ ще се разговаряте съ всички окултни ученици на тази Школа, въ която сте и вие. Всички окултни ученици по цѣлия свѣтъ, както и въ духовния свѣтъ, се интересуватъ отъ вашия най-малъкъ духовенъ прогресъ. Тѣ се интересуватъ отъ васъ само за този малъкъ успѣхъ. И когато вие се намѣрите въ нѣкакво затруднение, тѣ веднага ви се притичатъ на помощь. Казвамъ: свещениятъ часъ, който си опрѣдѣлите, ще спазвате прѣзъ цѣлата година и ще работите за изглаждане на недоразумѣнията, за наддѣляване на мѫчнотиитѣ и за вашето повдигане. На всѣки отъ васъ давамъ тази задача, именно: да намѣрите приблизително, кой е вашиятъ свещенъ часъ. Идната година да се явите съ тази придобивка — да знаете, кой е вашиятъ свещенъ часъ и съ кой часъ отъ деня съвпада. Нѣкои отъ васъ може да сѫ намѣрили този часъ, но които не сѫ го намѣрили, ще си опрѣдѣлятъ разни часове, докато откриятъ, кой е сѫщинскиятъ свещенъ часъ за тѣхъ. За всѣки ученикъ има по единъ опрѣдѣленъ свещенъ часъ. Този часъ може да е единъ и сѫщъ за нѣколко ученика. Когато попаднете въ този часъ, въ ума на всѣки едного отъ васъ ще дойде нѣкоя велика мисъль или нѣкое възвишено чувство — изобщо въ васъ ще дойде едно просвѣтление. Ако дадете мѣсто на тази мисъль или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако имъ въздѣйствувате, въ съзнанието ви ще настане тъмнина, и дълго врѣме слѣдъ това ще трѣбва да чакате, докато отново попаднете въ вашия свещенъ часъ. Свещениятъ часъ иде периодически, всѣки день, въ единъ и сѫщъ часъ прѣзъ деня. Вие ще различите този часъ отъ останалитѣ часове на деня по това, че той е по-интенсивенъ, иде съ по-засиленъ тонъ. Азъ бихъ желалъ да проучавате примѣритѣ, които съмъ далъ въ бесѣдитѣ, защото въ всѣки примѣръ е вложенъ единъ великъ законъ, единъ великъ методъ, съ който човѣкъ може да работи за своето усъвършенствуване. Всичко друго може да изчезне, но примѣритѣ нѣма да изчезнатъ, защото тѣ сѫществуватъ въ живата природа. Както пѣтлитѣ всѣкога ще пѣятъ, тъй и примѣрътъ вѣчно ще сѫществува. Когато пѣтелътъ пѣе прѣдъ вратата на господаря си, знаятъ, че гостъ ще дойде. Когато пѣтелътъ пѣе много рано сутринь, хората знаятъ, че той прѣдсказва промѣна на врѣмето. Когато пѣтлитѣ пѣятъ нѣколко пѫти подъ редъ, у българитѣ има слѣдното повѣрие: щомъ запѣятъ трети пѫть, всичкитѣ лоши духове си отиватъ. Питамъ: какъ българитѣ разбиратъ езика на пѣтела? Това показва, че българинътъ е билъ нѣкога окултенъ ученикъ, и оттамъ знае тия нѣща. Тѣ разбиратъ значението на първото, на второто и на третото пѣние на пѣтела. Тия повѣрия, които сѫществуватъ въ народа, сѫ вѣрни. Между хората сѫществува и друго повѣрие, че когато паякъ се спусне отгорѣ, гостъ ще дойде. Дѣйствително, не се минава и половинъ часъ, гостътъ иде. Питамъ: какво отношение има между госта и спущането на паяка? Казвате: това е съвпадение. Може да е съвпадение, но щомъ това съвпадение е вѣрно, окултниятъ ученикъ трѣбва да отиде по-далечъ, да намѣри сѫщинската причина на тия явления, да разбере, отъ дѣ идватъ тия вѣрвания. Тия нѣща ни се виждатъ чудни, но това сѫ факти. Вие, като ученици, трѣбва да изучавате тия нѣща, да наблюдавате растенията, животнитѣ и да вадите положителни научни данни за тѣхния животъ и развитие. Вземете, напримѣръ, пчелата. Тя се отличава съ силно развито обоняние и зрѣние. Човѣкъ може да усѣти миризмата на цвѣтята най-много на 5—6 м. разстояние, когато пчелата усѣща тѣхната миризма на 5—6—10 клм. разстояние. Тя познава отдалечъ, кои цвѣтя миришатъ и по миризмата имъ ги намира. При това пчелата вижда хубаво и ясно отдалечъ. Въ това отношение тя е ясновидка. Като излиза изъ кошера си, тя прави единъ голѣмъ крѫгъ, зърне отдалечъ цвѣтята и по права линия отива къмъ тѣхъ. Послѣ пакъ се повдига нагорѣ, зърне кошера си и по права линия отива къмъ него. Прѣмѣсти ли се кошера ѝ само единъ сантиметъръ, тя не влиза въ дупката направо, а се удря въ кошера. У нея има изработено вѣрно чувство за мѣрене. Казвамъ: ако пчелата е развила тия чувства, колко повече окултнитѣ ученици трѣбва да развиватъ своитѣ по-висши чувства! Като се спирате върху откритията на ученитѣ геолози и други, какъ мислите, по какъвъ начинъ сѫ дошли тѣ до тѣзи данни? — Чрѣзъ своята интуиция. Иначе, тѣ не биха могли само по прѣдположение да се добератъ до такива положителни истини. Въ тия учени има едно вѫтрѣшно чувство, чрѣзъ което тѣ казватъ, че еди-кои си пластове сѫ били прѣди хиляди години въ едно положение, други — въ друго положение. Послѣ обясняватъ по какви причини сѫ станали промѣни съ тѣхъ и т. н. Въ всѣка окултна Школа трѣбва да се създаде общъ интересъ къмъ практическа работа. Сѫщото се отнася и до васъ, ученицитѣ на тази Школа. Вие трѣбва да се заемете практически съ учението, за да придобиете единъ ефективъ, една реална сума, съ която да боравите въ живота си. Мнозина отъ васъ боледувате. Тия болести прѣдставляватъ задачи за васъ. Обикновенитѣ ученици могатъ да се лѣкуватъ по какъвто начинъ искатъ, но окултнитѣ ученици могатъ да се лѣкуватъ съ силата на молитвата и на своя умъ. Кое е по-хубаво, да платите на единъ лѣкарь 100-200 лв., безъ да сте сигурни въ излѣкуването, или да насочите ума си въ правилна посока и да се обърнете къмъ Бога? Често дохождатъ при мене нѣкои болни и ме питатъ: да викаме ли лѣкарь? Казвамъ: ако се страхувате, викайте лѣкарь, но постѫпете по слѣдния начинъ. Като дойде лѣкарьтъ, кажете му: азъ съмъ боленъ. Изслѣдвайте болестьта ми и кажете, ще оздравѣя, или не. Ако ми кажете, че ще оздравѣя и стане така, безъ да приемамъ лѣкарства, азъ ще ви дамъ добро възнаграждение. Ако ми кажете, че нѣма да оздравѣя, нищо нѣма да ви платя. Ако той каже, че ще оздравѣете, по този начинъ вие ще се свържете съ лѣкаря и дѣто ходите, каквото правите, повтаряйте въ себе си думитѣ: „ще оздравѣя, ще оздравѣя“. Нѣма да се мине много врѣме, и вие наистина ще оздравѣете. Ако не кажете така на лѣкаря, той ще дойде при васъ, ще ви прѣгледа, ще намѣри, че болестьта е сериозна и ще ви посъвѣтва да ви направятъ операция. Ще се подложите на операция, но слѣдъ това ще се яви нѣкакво усложнение. За хората отъ свѣта е позволено да се подлагатъ на операции, но на окултния ученикъ не е позволено. Операциитѣ сѫ излишни страдания. Който служи на Бога, не може да бѫде боленъ. Казвате: ние служимъ на Бога, но страдаме отъ извѣстни болести. Всѣки отъ васъ, който боледува, това показва, че е нарушилъ нѣкои отъ законитѣ на разумната природа. Прѣзъ този съборъ азъ дадохъ на всинца ви извѣстни нареждания, които нѣкои отъ васъ не спазиха, вслѣдствие на което заболѣха. Напримѣръ, азъ казахъ да пиете вода само отъ изворчето, защото тя е изложена на слънце и е топла. Като пиете тази вода, нѣма да се простудявате. Други нѣкои ядоха студени дини, пиха лимонада за разхлаждане, но стомахътъ имъ се разстрои. Не е позволено на окултния ученикъ да пие бира, лимонада, вино и други спиртни питиета. Само виното прѣпорѫчвамъ, като лѣчебно срѣдство, и то въ краенъ случай, за стопляне на стомаха. Казвате: сладко вино можемъ ли да пиемъ? — Можете. Когато ядете плодове, трѣбва да ги измивате и изчиствате хубаво. Гроздето измивайте добрѣ отъ синия камъкъ, а крушитѣ, ябълкитѣ и другитѣ плодове изчиствайте добрѣ, особено ако сѫ малко загнили. Слѣдъ това ги измивайте съ топла вода. Вие не мислите върху това и си казвате: моятъ стомахъ носи. — Понѣкога носи, а нѣкога протестира. Вземете като правило слѣдното: всичко, което внесете въ устата си, да бѫде абсолютно чисто! Чистотата е необходимо качество за окултния ученикъ, затова, научете се да си миете рѫцѣтѣ най-малко три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Ако ги миете десеть пѫти на день, още по-добрѣ. Сѫщо тъй, по три пѫти на день ще измивате краката си, лицето си и подъ мишницитѣ. Подъ мишницитѣ има особени жлѣзи, чрѣзъ които се отдѣля потьта, и ако тия части на тѣлото не се миятъ често, зараждатъ се различни болести. При измиване на лицето, рѫцѣтѣ, краката, подъ мишницитѣ, добрѣ е кожата да остане малко влажна, за да може тази влага да се всмукне отъ организма. Това всмукване на водата ще ви прѣдаде по-голѣма свѣжесть и бодрость. Ето защо, като се миете, леко се изтривайте съ кърпа. На всички, а особено на тия, които сѫ чиновници, прѣпорѫчвамъ и слѣдното измиване: като се върнете на обѣдъ, съблѣчете си горнитѣ дрехи, вземете стомничката съ вода, която сте донесли още отъ сутриньта, или отъ прѣдишния день, и залѣйте се съ нея отъ главата до краката. Слѣдъ това леко се изтрийте. Ще облѣчете чисти, сухи дрехи. Тъй измити и прѣоблѣчени, ще отправите благодарствена молитва на Бога за водата която ви е, далъ и тогава ще се нахраните. Така ще се почувствувате освѣжени и бодри. Слѣдъ това ще отидете на работа. Всѣки, който изпълни тия съвѣти, всѣкога здравъ и бодъръ ще бѫде. Приложите ли тия методи, най-малко 75 % ще имате отлични резултати. И тъй, първото нѣщо, което искамъ отъ васъ, като ученици на окултната Школа е да започнете отъ физическия свѣтъ и постепенно да вървите къмъ духовния. Вие може да искате изведнъжъ да влѣзете въ духовния свѣтъ, но трѣбва да знаете, че за този свѣтъ се изисква здраве, сила. Духовниятъ свѣтъ прѣдставлява планински върхъ, на който трѣбва да се качите. Питамъ: какъ ще се качите на този планински върхъ, ако не сте здрави, или ако нѣмате сили? Когато се качвате на кола, на конь или на тренъ, тамъ не се изискватъ толкова сили. Казвамъ: тия правила, които ви давамъ, ще пазите свещено, само за себе си. Приложете ги, опитайте резултатитѣ имъ и тогава ги прѣпорѫчвайте на другитѣ хора. Прѣпорѫчвате ли ги на други, прѣди вие да сте ги опитали, тѣ ще изгубятъ влиянието и силата си. Ако срещнете нѣкой човѣкъ, който, безъ да знаете, е ученикъ на Школата, и се интересува отъ тѣзи методи, дайте му ги. Всѣки, който искрено се интересува отъ тѣзи методи и ги прилага, ще има добри резултати. Вие, като ученици на тази Школа, имате много теоретически познания, но трѣбва да ги приложите на практика. Чрѣзъ практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за подържане на бодъръ и веселъ духъ. При най голѣмитѣ си изпитания окултниятъ ученикъ трѣбва да проявява вѣра, търпѣние и въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трѣбва да си каже: ще се оправи тази работа. Азъ ще проуча този въпросъ, макаръ и слѣдъ много години. Това значи силенъ ученикъ. Силниятъ ученикъ никога не отпада духомъ. Той не отлага въпроситѣ за далечното бѫдеще, но работи, проучва всѣки въпросъ, защото знае, че бѫдещето е сега, днесъ. Щомъ учите, щомъ работите, вие и сега, и за въ бѫдеще ще бѫдете добри, отлични ученици. Живата природа е всѣкога въ услуга на добритѣ ученици. Бѫдете ревностни въ учението, и прѣдавайте тази ревность и на другитѣ! Нѣкои отъ васъ питатъ: по какво се отличава окултния ученикъ отъ обикновенитѣ хора? — Различието седи въ това, че окултниятъ ученикъ прѣодолѣва всички мѫчнотии въ живота. За него Истината е идеалъ, Мѫдростьта — цѣль, а Любовьта — реализиране. „Само Божията Любовь носи пълния животъ!“