Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай

[Ани]

ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ, ГОЛЯМАТА КАТАСТРОФА И ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ

Преди милиони години в нашата Слънчева система царувала хармония и съвършенство. Осите на въртене на всички планети, включително и на земята, били перпенди­кулярни, самите планети били сферични, а орбитите им на въртене - правилни окръжности. Перлата на нашата планетна система била Фаетон, която древните астролози наричали Лъчезарната. Тя се намирала в зодиакалното съзвездие Дева - между Марс и Юпитер. Именно нейната гибел довела до Голямата вселенска катастрофа.

Как е станало това? В нашето звездно небе, освен планетите, имало и още има черни слънца. Някои днес неправилно ги наричат черни дупки. Те поглъщат светлината и не отразяват нищо, затова не могат да бъдат видени. През 1962 г. англичаните изстреляха изкуствен спътник, снабден е апаратура, улавяща не само светлинните вълни, но и други. Така бяха доловени вибрациите на тяло, което не свети, не се вижда, но притежава огромни притегателни сили. Това бе потвърдено и на конгреса по астрономия в Мексико през 1975 г. На него един от изтъкнатите учени в областта на астрономията изнесе доклад за черните слънца, в който подчерта, че там съществуват огромни, непонятни за нас сили. Това са истински космически хищници, които се зареждат е енергия, разрушавайки други планети.

Един такъв черен хищник преди няколко милиона години се вмъкнал в нашата Слънчева система и се насочил към лъчезарната планета Фаетон. Според закона на Рош, когато се приближил до нея на разстояние 2,4 пъти собствения си радиус, възникнали приливно-отливни разтегателни сили и Фаетон се разрушила. В резултат на това пострадали повече или по-малко всички планети в системата, включително и Земята. Отломките от Фаетон паднали върху други планети или станали техни спътници - спомнете си астероидния пръстен между Марс и Юпитер, Фобос и Деймос - двата спътника на Марс, са останки от Лъчезарната, спътниците на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун - също.

В древни индуски летописи е отбелязано, че нашата Земя е имала два спътника - Луната и един астероид, отломка от Фаетон. И двата светели. По това време на Земята живеели хората от първата човешка раса - много по-съвършени и образовани от нас. Те живеели на континента Атлантида и изчислили с голяма точност, че този астероид получава ускорение и поради това ще падне върху Атлантида. Ето такъв текст се запазил от онова време: „В 52 хеп от периода Дурия, в третата смяна на слънцето в пролетното равноденствие, в 13 деление на деня хул този къс ще падне върху Атлантида“.

Малко преди това да стане, част от атлантите напуснали острова и отишли в Африка, в Египет, където положили основите на дневноегипетската култура. Друга част се отправила към Америка. В Южна Америка между индианците все още е жива легендата за това, как преди милиони години откъм океана пристигнали хора с бради, които ги научили на занаяти, скотовъдство и градинарство. Това били високоразвитите атланти.

Катастрофата, която учените предрекли с такава точност, наистина станала. Астероидът се стоварил върху Атлантида и я потопил. При удара оста на въртене на Земята се изместила на 23,5°, океаните се плиснали и залели сушата. Това е Потопът, за който се разказва в Библията.

Учените са изчислили, че в резултат на потъването на Атлантида и минаването на топлото течение Гълфстрийм покрай бреговете на Европа, която тогава била в ледников период, ледовете се стопили и нивото на Световния океан се повишило с около 100 метра. Тогава от континента ни се отделил Британският остров и сушата придобила днешния си вид.

Знаете ли къде е бил Раят на Земята и защо е изчезнал? Така наричали страната Едем, която се намирала на мястото на днешния Персийски залив. Това била прекрасна, плодородна долина. Там са описаните в Библията Тигър, Ефрат и двете реки - притоци на р. Шат ел Арат, която сега се влива в Персийския залив. В резултат на повдигане нивото ма Световния океан водите на Индийския океан нахлули през Ормузкия пролив, залели и скрили от очите на новата човешка раса земния рай.