Душата ни е извънземен скитник

[Ани]

ДУШАТА НИ Е ИЗВЪНЗЕМЕН СКИТНИК

Знаете ли какво представляват всъщност 12-те планети от Слънчевата система? Това са различните школи, през които ще мине човешката душа по пътя към своето усъвършенстване. Всеки от нас се преражда хиляди пъти - на Венера, на Меркурий, на Земята... След като премине и през последната планета от Слънчевата ни система - Хано, душата отива на Слънцето, от там пък - на слънца от по-висок ранг. Например в съзвездието Лъв има едно слънце - Регулус, което е по-ярко от нашето, има не жълт, а бял цвят, температурата му е 14 000 °С (докато на нашето е само 6 000°) и се движи със скорост 600 км/час (а нашето - с 250 км/ч). Както си спомняте, великият английски биолог Роберт Браун доказа, че колкото по-съвършен е даден организъм, толкова повече енергия може да черпи от мировия силов океан. Следователно на Регулус живеят още по- съвършени същества от тези, които обитават нашето Слънце, откъдето идват на Земята Великите Учители.

Душата се ражда (създава се по-рано или по-късно от другите), но не умира, а еволюира, минавайки през всички планети. По какво се различава Айнщайн от представителя на някое малко африканско племе? По това, че Айнщайн е бил много пъти на Земята и на други планети, набрал е мъдрост, а другата душа е в началото на пътя си. По-съвършените хора са просто по-стари души, по-напреднали в еволюцията си. И колкото по-напред се отива, на по-далечни планети, толкова съществата там са по-разумни, с по-могъщи сили.

Обикновено 40-50 години след като е напуснала предишното си тяло, душата бива връщана отново в материалния свят с дадена звездна карта, нещо като код - какво представлява, с каква задача идва, какъв ще бъде земният й път. Това се определя от други, по- разумни същества (всеки от нас си има Пазител, който бди над него, защото душата все още не е толкова интелигентна, за да знае как точно да устрои живота си и какви точно способности трябва да развие при поредното си превъплъщение).

Замисляли ли сте се - защо човек спи нощем? физическото тяло би могло да си почива и когато лежим будни. На него са му достатъчни храна и покой. Сънят е нужен на звездното ни тяло - по време на него то се отделя от материалното, в което е включено, и черпи сили от необятния миров силов океан. На сутринта, след като човек се наспи, то се връща, заредено с енергия. Ако лишите някого от сън в продължение на 10 денонощия, той ще умре от изтощение, колкото и да яде, защото храната не може да нахрани звездното ни тяло. То се нуждае от сън и тогава колкото е по-съвършено и развито, толкова повече енергия черпи от необятния миров океан.

И докато тук, на Земята, на много хора им се струва, че могат да компенсират нравственото си несъвършенство с притежаването на повече пари, оказали се в Отвъдното, те разбират, че всъщност са последни бедняци, защото там е нужна само сила. А такава имаш, ако си живял добър и разумен живот. Тънал ли си в лъжа, омраза, злоба, престъпления, Оттатък нямаш сили да се придвижиш на никъде. Подобни „бедняци“, за да получат сила и да могат да задоволят най-елементарните си желания, идват да тревожат хората и да черпят от тях енергия.

Сигурно сте чували народа да казва „Да спи зло под камък“, или „Душата му е камък“. Знаете от баби и дядовци, че на студен камък не се сяда, защото ще ти изсмуче силата и ще се разболееш. Това съвсем не са измислици. В камъните висшите същества затварят душите, които са толкова лоши и нисши, че нито една майка не се е съгласила да ги роди. Там, в камъка, душата бавно, в продължение на хилядолетия, събира сили от световния океан, за да се роди отново като живо същество. За това не трябва да се сяда на камък, нито да се строят къщи от него.

Ще попитате - наистина ли майката знае кого ражда? Да, всяка майка „вижда“ с бялото си вещество на мозъка, но то не предава информацията на сивото, така че съзнанието не знае какво става. Ако с бялото си вещество майката реши, че в душата все пак има нещо хубаво и я роди, често се случва след няколко месеца детето да умре, защото няма сили. С любовта и страданието си майката му отдава от своята и когато душата се роди следващия път, може да живее малко повече. А, от своя страна, разумните същества намират начин да се отплатят на майката за жертвата, която е направила.

Винаги, когато човек трябва да вземе някакво решение, при него идват да му дадат съвет и Доброто, и Злото. Тези две сили в Природата - Божествената и Демоничната, постоянно работят върху живите форми и всичко около нас. Доброто винаги се стреми да покаже Истинския път, да насочи по пътя на еволюцията. Ако вземеш съвет от Злото, то ще изчерпи силите ти и после ще те изхвърли на бунището. Винаги сам избираш кого да послушаш, и после пак сам се разплащаш за избора си...