II. Слънчеви лъчи - Принципи

[Ани]

СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ

МУЗИКА, ДВИЖЕНИЕ И ГОВОР

от УЧИТЕЛЯ

Слънчевите лъчи в началото на

пролетта са предвестници на

божествените блага, които те носят за

всички същества.

II.СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ

ПРИНЦИПИ

Когато първите пролетни цветя разтворят своите венчета и песните на първите прелетни птички ни донесат поздрав от топлия юг, каква радост трепва във всички сърца! Тези ранни предвестници ни говорят, че е близка чудната пролет, великият празник в живота! Тогава той се окичва с всичкия си блясък и великолепие, щедро разкрива богатствата, които крие в своите недра.

Но човечеството не минава ли през същия процес? Има съответствие в разните области на живота. Много признаци ни говорят, че иде космична пролет. Една нова вълна залива днес света. В душата се засилва копнежът и усетът за един нов свят. Въпреки трясъка на днешните събития, будните души с радостно предчувствие долавят първите лъчи на новото, което иде.

Настоящите упражнения, наречени ненапразно „Слънчеви лъчи“, са именно като предвестници на новия ден, който с тихи стъпки пристъпва към нас; те ни говорят със свой език за красотата му.

И може ли с една дума да се характеризира великото, което днес се ражда в душите?

Любовта е новото, което днес иде в света. От няколко века преди Христа нейната нежна светлина е почнала да озарява душите. Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря в душите в ярък пламък, който ще освети света. Вълната на любовта работи вече на Земята. И тя е непобедима. Едничката сила в света, която стопява всичко, преодолява всички препятствия, справя се с всички мъчнотии - едничката всепобедна сила е тя. Днес настъпва оная фаза в историята на човечеството, когато по законите на развитието Любовта се разцъфтява в човешката душа.

Човешкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение в глъбините на Битието, за да долови същината на живота - прозрение за великата идея, че всичко е Любов! Тя е създала всички неща. Ние сме потопени в нея. Тя иде от звездите, от всеки слънчев лъч, от всеки плод.

И ние доброволно трябва да приемем Любовта отвън и отвътре. Тя е едничкият ключ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. Новото разбиране, което днес се ражда в душите, е: всяко нещо, което се прави без любов, е престъпление; то не дава никакъв плод.

Тя е като скъпоценен камък, който дълги години е стоял заровен в земните недра под голямо напрежение и налягане, издържал ги е и е излязъл вече на свобода и простор, за да поеме ръководството.

Тя е новото, което спасява света от всички противоречия, страдания и разочарования. Любовта ще научи човека на нещо велико. Досега, от хилядолетия, всички са служили на себе си, а отсега нататък човек ще учи да служи на Цялото, на Великото Разумно Начало в света.

Именно тая велика идея за раждането на нов, красив свят на Земята лежи като основна идея в тия упражнения. Музиката, движенията и говорът им са проникнати от нея. С други думи: красивият, велик процес, който става днес в колективната душа на човечеството - процес на пробуждане, просветление и освобождение - намира своя външен израз, своя отглас в тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава през тях от началото до края.

* * *

Движението е израз на живота. Водата докато се движи, запазва своята свежест и свършва работа. Ако стои на едно място, никаква работа не може да върши. Всичко в Природата се движи: имаме движение на небесните тела, на облаците, светкавиците, духането на вятъра, люлеенето на дърветата, течението на реките.

И само тия движения са ценни, които са взети из Природата. Движенията, които не са взети от нея, не са хармонични; те вредят на човека. Например някой път човек прави неестествени движения или взема неестествена поза. Чрез тези движения той влиза в едно низходящо течение. Хората страдат от неестествени движения. Красивите, естествените движения осмислят живота, вливат нови сили в него; те ползват човека, освобождават го от ограничения.

Всеки вид движение е свързано с известни сили в Природата и човека и ги събужда към дейност, към активност. Всички движения са говор, особен език. Има линии на движение за всяка добродетел, за всяко психично състояние. Например как може да се изрази чрез движение, че един отива към някого с добро намерение? Има специални линии за милосърдие и пр. Всяка идея, всички страдания и радости имат особени линии на движение.

Движенията в настоящите упражнения „Слънчеви лъчи“ са взети из самата Природа. Те съдържат в себе си в чист първичен вид слънчевия ритъм. Той е вложен и в музиката им.

Тия упражнения са взети от светилището на посветените, свалени са от висшите области на Природата.

* * *

Движенията при тия упражнения не трябва да бъдат резки; те трябва да имат известна мекота, красиви линии, грациозност; при ходене да се стъпва по възможност по-рано на пръсти и после на петата. Ако се стъпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение в гръбначния мозък, и при това тогава стъпките са по-груби, механични, нервни. Стъпването по-рано на пръсти подтиква мисълта към активност; то има връзка с по-фините сили на душата.

При правене на тия упражнения цялото тяло трябва да вземе участие при всяко движение. Всички клетки трябва да се раздвижат при всяко движение, и всяка част на тялото трябва да прави движение в полето, в което се намира.

Всяка мисъл, всяка идея може да намери своя външен израз в едно движение, и тогава то има мощно действие в света. Ето защо тия упражнения трябва да се правят с пълно съсредоточаване, с будно съзнание. Когато човек ги прави, не трябва да мисли за гъстата материя: за дрехи, обуща и пр.

При пеенето през време на тия упражнения енергията трябва да слезе от главния мозък в слънчевия възел и оттам да отиде в ларинкса, а това ще каже следното: при пеене енергията трябва да мине през сферите на Любовта и така оживотворена, придобила магична мощ, да претворява, да пресъздава, да мине през ларинкса. С други думи, при изпълнение на тия упражнения човек трябва да пребивава със съзнанието си във възвишения свят на Любовта.

* * *

Едни участващи се нареждат в 12 лъча, насочени към центъра, а други образуват външния кръг около първите. Изпърво лъчите се движат по радиусите, а външните – по окръжността. После почва въртене на левия около десния и обратно, и двойно въртене. След това членовете на всяка двойка се залавят за ръце и пеят думите: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“ и т.н. После идат пляскане, движение, подобно на разцъфтяване и летене. Ще кажем по няколко думи за всеки един от тия моменти.

Дванадесетте лъча представят дванадесет врати, през които влиза Животът в нас. Това са дванадесетте врати на Живота.

Те по друг начин са изразени в дванадесетте зодиакални знака. И в Откровението (гл.21:12) се говори за дванадесетте порти.

Има две течения в Природата: едно течение на енергии от Божествения Извор на живота навън и друго течение, което връща енергиите отново към Центъра. Първото е изразено с приближаването на дванадесетте лъча към центъра. Те отиват, за да вземат божествените сили и след това се връщат, за да ги влеят във външния кръг, който се привежда в движение. Външният кръг представя колелото на живота. Той е привеждан в движение чрез силите, които се получават чрез дванадесет лъча от Божествения център, от Великото Разумно Начало в света.

Този процес има своето отражение, своите аналогии във всички полета на живота. Например в човешкото тяло има две течения: артериално и венозно. Първото отива от центъра към периферията с чиста кръв, а второто - от периферията към центъра с венозна, за да се пречисти тя и отново да влезе в кръговрата на живота.

Този космичен процес има своето отражение например и в Слънчевата система. Земята се върти около Слънцето. Земната орбита в случая представлява външния кръг. Движението по 12-те лъча означава в случая електромагнитните течения от Слънцето към Земята и обратно. Първото течение - от Слънцето към Земята - можем да наречем артериално. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можем да наречем венозно. То носи електромагнитни енергии, които са изгубили на Земята своя първичен ритъм; те минават през земния център и отново се връщат на Слънцето, за да добият първоначалния ритъм.

И тъй, в движението на дванадесетте лъча към центъра и обратно е изразен общият космичен процес, който става в малкото и голямото, в единичното и колективното, в частите и в цялото. Той става във всеки организъм, в колективното човечество, в Слънчевата система и в цялата Природа. Този процес поддържа колелото на Живота. Това е великият ритъм на Живота.

Пляскането с дясната ръка върху лявата при първото напредване към центъра означава предаване на положителната енергия на дясната ръка на отрицателната лява ръка. Така двете ръце се хармонизират и в това състояние можем да направим крачка напред. Това именно е изразено с движенията на ръцете вдясно без пляскане - нещо като полетяване напред. Значи докато не уравновесим енергиите си, не можем да полетим, да отидем напред.

Връщането става с движение на нозете в полукръгови, изпъкнали линии. Значи това, което е взето от центъра, сега се предава на външния кръг.

Линиите на нозете при второто напредване към центъра изразяват магнетичните сили - силите на сърцето.

Движенията при третото напредване към центъра изразяват уравновесяване на електромагнитните сили - те изразяват волята.

* * *

Благодарение на този вечен космичен процес човечеството върви напред: от неорганизиран живот към организиран. В следващите фигури на „Слънчевите лъчи“ е представен именно този исторически път на човечеството към просветление. В движения № 4, 5 и 6 - именно във въртенето - е представена оная фаза в историческия ход на човечеството, когато то е в затворения кръг на гъстата материя и няма никакъв изход.

Ако проследим развитието на човечеството от четвъртата раса насам, ще видим, че човешкото съзнание постепенно потъва в материята, изгубва духовните ценности и идва до материалистична култура; даже и съзнанието за реалността на висшите области на духа е изгубено. В тая фаза човечеството работи предимно с материалните сили и закони. Силите на духа са ограничени. Човечеството е в затворен кръг. Това е изразено именно във въртенето. Въртенето е единично и общо; значи човечеството е в затворен кръг както в индивидуалния живот, тъй и в колективния.

Но ето, идва моментът на освобождение от ограничението на затворения кръг. Въртенето престава. Членовете на двойките се залавят за ръце и пеят песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила“.

Този процес, през който минава човечеството, до известна степен е изразен и в българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пътя на народната душа. Пътят, по който върви българската народна душа, е изразен в българската народна музика. Кое е характерно в последната? То е копнежът по нещо изгубено. В някои свои песни българинът изразява тъгата си за нещо изгубено - той е в затворен кръг; понякога идва до просветление, проблясва в него надежда за освобождение - това личи в музиката; но после пак идва мотивът за скръбта по нещо изгубено. Този процес е общочовешки. „Слънчеви лъчи“ можем да изразим и така: Това е пътят на човечеството от затворения кръг към свободата.

Докато човек се смущава в себе си, той е в старото, той се върти в един кръг, обикаля по него и като дойде на старото място, казва: „Няма ли изходен път?“. Докато е в затворен кръг, човек е като кон, който вършее. И като намери врата да излезе от този кръг, той се зарадва.

Излизането от затворения кръг, това е пробуждане на душата - освобождение. Днес е епохата, когато това предстои като колективен процес в човечеството. Пробуденият човек разбира своето естество, предназначение, мисия и работа в света. Той излиза от света на терзанията, ограниченията и сълзите, влиза в един музикален свят и радостно пее: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да бъда, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая“. Това е светлият празник, който очаква и за който копнее човешката душа през вековете.

Това е онуй тържество, което виждаме и в Деветата симфония на Бетховен - когато след дълги, мъчителни борби, страдания и разочарования, у човека идва светлина, проблясък за неговото място в живота. Упражненията „Слънчеви лъчи“ - това е великата драма в пътя на човека и човечеството. И тия ритмични упражнения имат в себе си силата да тласнат напред този процес, да съдействат за преминаването от сферите на затворения кръг в радостта на освобождението! И кой е моментът, когато човек скъсва веригите на затворения кръг и влиза в широкия свят на свободата? Когато в него проблесне първият лъч на любовта! След дълги борби, външни и вътрешни, прозвучава тържествената песен на освободения от веригите на миналото. Това е изразено с думите на песента: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“.

Оковите са паднали завинаги от него. Той вече по съвсем нов начин разбира живота. Да си представим човек, когото след дългогодишен затвор пущат на свобода. С каква радост той се приближава до най-малката тревичка! Как всеки слънчев лъч, всяко полъхване на ветреца, всяка гледка на звездите е за него велик извор на радост! Или да си представим семка, заровена в студената, влажна земя, притисната в тъмнината на черната пръст. Но силите на семката са по-мощни. Те преодоляват всички препятствия и новият стрък се издига горе, на слънце, простор и свобода. Нещо аналогично е, когато за пръв път проблесне първият лъч на любовта в човешката душа! Това е излизане от дълъг, тъмен тунел в засмяна, слънчева, цветна поляна.

В песента се говори за майката. Тук е думата за Великата Световна Майка - Разумната Природа - от която излиза човешката душа. След изкарване на училището, последната отива при Майка си с плодове, събрани от учението и готова да служи.

Пляскането, което следва, е израз на радостта от влизането в новия свят, който сега се ражда на Земята. Това е връщане в живота на рая. А раят - това е пребиваване в любовта!

Слагането на ръцете една върху друга - това е хармонизиране на двете течения - топлото и хладното, магнетичното и електричното. Долната част на ръката означава топлото течение, сърцето, а горната част - хладното течение на ума. След хармонизирането на двете течения ръцете се отварят настрани като цвят. То означава готовност за приемане: душата се разцъфтява и приема силите, нужни за нейното повдигане, както цветът се отваря, за да приеме слънчевите лъчи.

После ръцете правят движения, подобни на летене. Това е пътят на светлината. Туй символизира зреенето на плодовете. Човек влиза в пътя на всички възможности за постижение, свободен от всички ограничения. Това именно символизира летенето. Това е излизане из живота на сенките и влизане в живота на Великата Реалност.

* * *

При всяка правилна мисъл, чувство или движение човек трябва да придобие нещо, трябва да има известни постижения. Само това, което носи придобивки, е ценно. Мерило за правилността, красотата и хармоничността на едно движение е радостта, която се чувства при изпълнението му. Човек, който прави тия упражнения, чувства радост, освежаване, общ подем на всичките си сили - физически и духовни.

Тия упражнения имат лечебно, здравно действие, и то по две причини:

1. Събуждат спящите сили на организма.

2. Свързват човека с живите сили на Природата. Чрез тия движения ние влизаме в съгласие с нейните закони, за да ни даде тя това, което ни е нужно, и ние да й дадем това, което ней е потребно.

Тия упражнения обновяват и подмладяват; те лекуват не само болестите, но и всички телесни и душевни неразположения; при тях целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма болести, няма и смущения. Ето защо чрез тия упражнения човек излиза из света на смущенията, разочарованията, недоволствата, тревогите и безпокойствата и влиза в един свят на хармония. Този, който играе една година тия упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане жизненото ниво на организма.

Днес хората страдат от застой в малките мускули на тялото, които не се движат, а това разстройва кръвообращението. Тия упражнения имат между другото за цел да раздвижат всички мускули на тялото, и то не само чрез външни движения, но и чрез трептенията на музиката. Тая музика раздвижва материята на тялото и тогава електромагнитните сили протичат свободно през слънчевия възел и през цялото тяло. А това лекува и обновява. В бъдеще ще има специална лечебна музика за разните болести - за всяка болест ще има специфична музика.

Знае се законът за възприемчивостта спрямо вълни с определена дължина и бързина на трептението. Ако нагласим една антена да възприема вълни с определена дължина, тя ще ги възприеме, а иначе ще бъде безчувствена към тях. Тия упражнения привеждат организма и съзнанието в състояние на възприемчивост спрямо висшите слънчеви енергии, които са необходими за повдигането на цялото човечество. Чрез тия упражнения човек влиза във връзка с Разумното в света и получава ценни дарове. Условията, които се създават чрез тия упражнения, улесняват обмяната с Разумното в света. Човек влиза в една по-висока гама. Чрез тия упражнения става обмяна с напредналите Същества, те се съединяват с нас. Тогава те са в нас и ние - в тях.

Тия упражнения освобождават човека от всички вериги, от всички наслоени идеи на миналото и той влиза в света на Истината. Той добива своята свобода.

Те събуждат дарбите, скрити в човешката душа и чакащи своето развитие.

Тия упражнения носят мир на Земята!

Природата е изобилна с блага, които остават неизползвани, понеже хората не знаят нужните методи. При всички тия богатства в Природата, Земята е долина на сълзите! Това е поради неразумните методи, които хората прилагат. Тия упражнения са подготовка на тялото и душата за една нова култура.

Във всяко населено място, във всички градове и села трябва да се правят тия упражнения от 22 март нататък. Те ще допринесат за внасяне на един нов елемент в човечеството. Ще бъдат светъл лъч в днешния живот, ще внесат небивал подем във физическия живот на обществото, ще събудят мощните сили на възхода. Желателно е ония, които искат доброто на народа, да внесат тия упражнения в училището и в обществото на възрастните. Това е за благоденствието на обществото. Тяхното въвеждане ще донесе едно ценно благо: ще имаме здраво и умно поколение, което е готово за работа!