Псалом на Слънцето

[Ани]

Псалом на Слънцето

Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи —: що е по-велико от Слънцето ? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пеe за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък ? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина? Слънцето е огромно око, от което излитат, като погледи към света, пламтящи ангели. И в Него те се отново връщат, защото на земята им е тъмно и студено и тясно.

От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в душата си бъдния трепет на нечути съзвучия.

Д преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света.

Негови са седемдесетте и седем ключа на Тайните. Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в доената — кръст с клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат от Смърт и Възраждане.

И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота.

Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът — и в Него ще се втече.

***

Царят, Неговият баща, Му каза:

„Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“

Тъй Му каза Царят, Неговият Баща.

... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце, за да затвори в него пламъците на Своята обич.

А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му.

Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рачителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена.

Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и пригръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие.

И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залез, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци.

Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница.

***

От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се cее златно семе по разпукана орница.

Затова Негови жреци са отвеки Посветените. Златооблечени царе от Червената Земя Му кадеха райско зърно — и в сивия благовонен дим пращаха молитви към Него. А белите маги от Химават Му принасят в жъртва сома и ориз — и запалват седмоцветни светилници за Негова слава. Разливаха в Негова чест на златен престол благовонни течности фараоните в Египет, а ладан и царствен нард Му кадеха иноците на Запад.

Защото от едно Слънце е бил вредом посян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница.

***

От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почет — и вси люде в Негово име начеват работа.

Той е Агнето, заклано в жъртва, когато се е създал светът : Неговата кръв кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник.

Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога!

***

Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас!

Алилуйа!

Хвала и благодарност, славословие и жъртва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрост!

Алилуйа!

Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе!

Алилуйа!

Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жъртвата — и Славата на Страданието!

Алилуйа!

***

Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодияк е начертание на Пътя.

По пътя на Слънцето мини, за да познаеш Слънцето!

Пробуди в себе си звездността на Огъня, който твори чрез опознаване на най-скритото! И ще станеш тогава Овен ; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света.

Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пеe вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец — и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове.

Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на Човек и Дух е Тайната на Третия Ден.—Това наричат Близнаци.

Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак, който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта.

Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще се изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи.

Я после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зреe огненият клас на дълги векове живот.

И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта.

Я време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това ? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре

— и да внесеш в душата си вечното Днес — ? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват.

И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади. Стрелец е твоето име.

А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините, — както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог.

Иде твоят сетен завой — : да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури — и клати земята — и пак се крие, за да го не уловят. Я ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, — както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолeй ще те назоват тогава.

Твои са Двете Риби — Черната и Бялата — : ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания, — а две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната; затова затваряш своя път със знака Риби.

Ти си в сърцето на Слънцето — и душата ти бие, като огнена жила: край тебе лети cветлината — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце.

***

Хвала на Слънцето! От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе.

***

Хвала на Тебе, Който простираш към нас безбройни ръце от светлина! — Слава на Тебе, Боже на висините, велико огнено Сърце, Което пролива бляскавата си кръв за нас!

Амин!