Предговор

[Ани]

ПРЕДГОВОР

В тези есета, печатани в течение на около едно десетилетие в страниците на списание „Житно Зърно“ и събрани в настоящата книга, читателят ще се натъкне на известни схващания, които явно излизат из кръга на днешния официален мироглед. Но нека това не го смущава. Нека не забравя, че този кръг, в който ние, съвременните хора, обхващаме действителността, е очертан от самите нас. Нищо не ни задължава, следователно, да останем вечно в него. Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила умовете ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него. Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг. Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове — той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални— ние ще видим, че омагьосаният .кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително, „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитък на спиралата.

Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той.

Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание, расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността.

Бих желал читателите, на които поднасям тия есета, да ги приемат като гледки, които се разкриват пред умствения ни взор от един по-широк ъгъл на зрение. Бих желал да ги приемат като есета в дословна смисъл на думата — като опити да се отрази едно виждане на живота от едно по-вътрешно негово поле.

Г. Радев