Въведение

[Ани]

Въведение

Стремежът към добродетелност е изконен стремеж в човешката душа. Особено мощен е той във фазата на нейното еволюционно развитие, в периода на постепенното й освобождаване от оковите на материалното и завръщането й към Първоизточника на всичко съществуващо — Бога.

Христос — чрез Своето въплъщение, благовестие, Голготска жертва, възкресение и възнесение — прогласи началото на еволюционното разгръщане на човечеството. Да изграждаш у себе си добродетели означава да съдействаш на Христовото съзнание да се прояви чрез теб.

Добродетелите не са измислица или абстрактно пожелание на религията или на духовните учения. Те са дълг за мислещия, разумен и самоосъзнат човек. Същевременно техният букет, разцъфнал в най-разнообразни и красиви цветове в нашето духовно естество, е и най-здравата опора за човека по пътя на неговото самоосъществяване.

Няма нищо реално извън Любовта. Доброто и Любовта вървят ръка за ръка по пътеката на Духа — от Бога към човека.

Добродетелите са израз на проявената Божественост, на безсмъртния дух, дарен от Създателя на всички нас. Да развиваме добродетели и да даряваме с плодовете им хората, животните, растенията, Природата, Космоса — това е най-ценната придобивка и за собственото ни духовно-нравствено усъвършенстване, и за Онзи, Който ни е извикал за живот в името на Своята неизразима Любов. Той не се нуждае от нашия принос, но ние имаме въпиюща, жизнена потребност от Него, от животворното присъствие на Неговия Дух. Добродетелите са запалените от нас свещи на признателност към Него — искрици от всеобемащия Огън на всемирния Живот.

Опознаваме света, за да станем по-добри. Създаваме семейство, за да успеем да прилагаме доброто по един нов, по-възвишен начин. Раждаме и отглеждаме деца, за да издържим изпита на всеотдайната, безрезервна и безусловна Любов. Единствено от нея извира абсолютното Добро.

Опознаваме себе си, за да проникнем в смисъла на своето съществуване тук и сега. Нещо вътре в нас, в дълбините на душата ни, ни шепне, че ние сме изначално добри. Бог ни е създал такива. Такива би желал да бъдем винаги. Доброто извира от сърцето. То не е чувство, а отношение. То е израз на духовна зрелост и на въплътена Любов. Добър може да бъде само онзи, който истински обича.

Човек, който върви в пътя на Доброто, изгражда у себе си добродетели. Те представляват проявата на Доброто в едно разумно същество.

Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия природа. А добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто бива възприемано, усвоявано и прилагано от разумните същества във Вселената.

Добродетелите са следствие от прилагането на духовните закони — законите на невидимия свят, заложени в него още от сътворението му от страна на Всевишния — в нашия живот. Добродетелта — това е въплътеното във физическия свят Добро. Така добродетелността се явява функция на Доброто, негова психо-етична проекция в света на формите.

Наличието на добродетели, тяхното осмисляне и навременно прилагане в ежедневието, в малките и големите неща, е доказателство за духовната зрелост на човека.Количеството на култивираните добродетели и качеството на тяхното проявление свидетелстват за равнището на духовното израстване на човека. Добродетелите това са брилянтите в короната на човешката душа. Техният блясък не потъмнява с течение на времето, а, напротив, излъчва все по-ярка светлина. Неугасващият факел на добродетелите осветява неуморно, с тихо, меко сияние житейския ни път към една вечна цел — съвършенството.

На добър час по пътеките на всемирното Добро!

Константин Златев