Естествен

[Ани]

Естествен

“И в обноските, и в погледа, и в думите, и в постъпките, и в движенията си, във всичко човек трябва да бъде естествен, прям, никога да не изразява две неща.”

(54;160)

‘‘Аз наричам естествено положение това, човек да бъде доволен сам от себе си. ”

(54;160)

В Библията понятията “естество” и “естествен” се употребяват най-често, за да обозначат нещо, което съществува реално. То подлежи на развитие, израстване и усъвършенстване. Така в Рим. (11:21,24) естествено израсналата клонка на едно диво маслинено дърво бива противопоставена на присадена клонка. В случая първата — естествената — бива разглеждана като част от цялото, дървото. Тя му принадлежи и нейното място е на него. Ако дървото е диво (дива маслина в този пример) и една клонка от него бъде отсечена, за да бъде присадена на питомно дърво (съответно — питомна маслина), то нейното място — и като следствие нейното предназначение — се променя. В началото тя е била естествена част от дървото, на което е израснала. Впоследствие на нея се възлагат надежди да се приспособи към друго дърво и евентуално да го облагороди. Апостол Павел използва този пример в своето послание до римляните, за да обясни разликата между езичниците, които приемат Христовото учение (тях именно той нарича клонка от дива маслина), и евреите, които се противят да го приемат (те са клонката от питомната маслина). А еврейският народ е наречен от него “питомен”, защото точно сред него е роден Иисус Христос и Той проповядва Словото Божие на сънародниците Си. Малка част от тях възприемат благовестието Му с вяра и тръгват по начертания от Него път. А Словото достига по-късно до езичниците (за евреите това са всички народи, които не принадлежат към юдейската религия) и затова те са сравнени с дивата маслина. Измежду тях обаче мнозина — благодарение най-вече на колосалните усилия на апостол Павел — приемат новото учение, християнството, и стават предани последователи на Христос.

Естественият човек е такъв във всички свои прояви: в мисъл, слово и дело. Той никога не е раздвоен нито вътрешно, нито външно. И личността му, и държанието му са еднозначно определени и могат да бъдат оценени без колебание според своето съдържание.

Естественият човек изпитва като правило дълбоко вътрешно удовлетворение от живота и от себе си, понеже той е осмислил ролята на Божествената Любов и я въплъщава в ежедневието си. Той знае, че всичко на този свят идва от Бога и има своето предназначение.

Всичко, което се случва около нас и в самите нас, притежава определен смисъл. Нужно е да го открием и да го използваме за целите на доброто. Това е естественият ход на живота като следствие от осъществяването на Божия план за Вселената и за всеки човек.

Естественият човек е верен на своето естество, т.е. на Божественото начало в себе си. Той черпи от изворите на своята душа и на своя дух. Неговият морал иде отвътре, затова той е уникален в своите прояви. Той не очаква наставления отвън, търси разрешение на въпросите на живота си в своята дълбочина, така, както го води Истината отвътре. Той е естествен, защото следва само един глас — тихия глас на Божественото в себе си. Така той съумява да служи само на една Воля — Божията. Затова и той е цялостен.

Естественият:

• е доволен сам от себе си;

• и в обноските, и в погледа, и в думите, и в постъпките, и в движенията си, във всичко е естествен, прям, никога не изразява две неща;

• поставя нещата на мястото им;

• спазва Божествения ред на всяко нещо в природата, следва реда, установен от природната Разумност, уважава Висшия Порядък на нещата;

• внимава всяко нещо да се извърши по един естествен начин;

• разпознава онова, което не е редно, което не е подредено, което не е на място, и не проявява интерес към него, докато то не заеме правилната си позиция;

• преценява нещата според естественото им положение, което те имат по-принцип.

Самовъзпитателни методи и идеи:

1. Размисъл върху: Естествено и неестествено, просто и сложно. Естественото просто ли е или сложно?

Помощни въпроси: Какъв критерий може да бъде открит за разграничаване на простото и сложното от естественото и неестественото? Намерете примери за естествено сложно и за естествено просто нещо. Кои са по-често срещани? Като имате предвид мисълта “Простотата е резултат на сложно мислене”, определете кое е по-естествено: да се стремим към опростяване или към усложняване?

2. Сравнете смисловите аспекти в думите: “целесъобразност”, “природосъобразност” и “естественост”, които донякъде се припокриват. Кое е общото и кое е различното в тях? С помощта на цялата тема съставете речник на всички понятия, които имат пряко отношение към естествеността, и се опитайте да дадете свое определение за всяко.

3. Разсъждавайте: чистотата или мръсотията е естествена в природата и у човека и какви са причините за това? Напишете кратко съчинение-разсъждение върху собствени преживявания и мисли на тема по избор: “Естествената чистота”, “Чистотата на естественото”, “Чистото и естественото в цветята”.

4. Допишете изреченията, като се стремите да ги ориентирате към естествеността.

Чистият въздух е естествен............

Простите неща, естествено................

Природосъобразното хранене е най-естествен източник..........

Целесъобразността, която виждаме в устройството на Космоса, е естествено състояние на съществуване на............

Доволният по естество е.............

Естественият ред на нещата................

Естествено е да.................

Всяко устройство показва естеството на........

Съвършеното и естественото са................

Естественото у човека.................,,

5. Помислете какво би могло да означава словосъчетанието ‘‘Божествено положение”. Кое положение може да бъде наречено Божествено и кое не? Какво визира то: реда, мястото или ценността на нещо? Прочетете стихотворението и открийте в какво се заключава основната максима на Божественото положение. Подчертайте израза, в който я откривате.

Помощни въпроси: Какъв критерий може да бъде открит за разграничаване на простото и сложното от естественото и неестественото? Намерете примери за естествено сложно и за естествено просто нещо. Кои са по-често срещани?Като имате предвид мисълта“Простотата е резултат на сложно мислене”, определете кое е по-естествено: да се стремим към опростяване или към усложняване?

2. Сравнете смисловите аспекти в думите: “целесъобразност”, “природосъобразност” и “естественост”, които донякъде се при-покриват. Кое е общото и кое е различното в тях? С помощта на цялата тема съставете речник на всички понятия, които имат пряко отношение към естествеността, и се опитайте да дадете свое определение за всяко.

3. Разсъждавайте: чистотата или мръсотията е естествена в природата и у човека и какви са причините за това? Напишете кратко съчинение-разсъждение върху собствени преживявания и мисли на тема по избор: “Естествената чистота”, “Чистотата на естественото”, “Чистото и естественото в цветята”.

4. Допишете изреченията, като се стремите да ги ориентирате към естествеността.

Чистият въздух е естествен............

Простите неща, естествено................

Природосъобразното хранене е най-естествен източник..........

Целесъобразността, която виждаме в устройството на Космоса, е естествено състояние на съществуване на............

Доволният по естество е.............

Естественият ред на нещата................

Естествено е да.................

Всяко устройство показва естеството на........

Съвършеното и естественото са................

Естественото у човека..................

5. Помислете какво би могло да означава словосъчетанието “Божествено положение”. Кое положение може да бъде наречено Божествено и кое не? Какво визира то: реда, мястото или ценността на нещо? Прочетете стихотворението и открийте в какво се заключава основната максима на Божественото положение. Подчертайте израза, в който я откривате.