Разположен

[Ани]

Разположен

“Силата на човека зависи от доброто му разположение.

Самообладанието запазва най-доброто разположение."

(11 - 26.10.1987)

“Разположението е Божествена мисъл.

Радвай се на онова, което тя ти е донесла, без да я задържаш."

(11 - 25.10.1987)

След като приема Иисус Христос за свой Господ и Спасител, апостол Павел до края на живота си нито за миг не изгубва своето добро разположение на духа. И най-големите опасности по пътя му на мисионер - разпространител на Новото учение и създател на църковни общности, не го пречупват. Никакви лишения, несгоди, страдания и трудности не нарушават вътрешния му мир, не го отклоняват от целта на земната му мисия — да проповядва за живота и делото на Христос, да печели сърцата и душите на хората за Църквата. Ако той не е носил у себе си пълната и непоклатима вяра в Бога и в Неговия Син — Иисус Христос, не би изпълнил задачата си, не би съхранил разположението си при всички обстоятелства на нелекия си жизнен път. Не би се и превърнал в най-великия апологет на християнството, автор на четиринадесет новозаветни послания и проникновен тълкувател на Христовото Слово в неговата най-дълбока същност.

Доброто разположение е условие Божественото съзнание да се прояви в човешката душа. Затова именно доброто разположение придава сила на човека. Ако сме овладели до съвършенство своята емоционална и умствена природа, ще съумяваме да запазим самообладание при всички житейски изпитания. А това означава — да съхраняваме и доброто си разположение. Означава и да се превърнем в съхранители и отражатели на Божествената светлина, която облива еднакво всички хора, но далеч не всички успяват да се възползват от благата, които носи тя със себе си. Човекът с постоянно разположение на духа е неин най-подходящ и най-полезен за себе си и околните проводник.

Още със ставането си от сън човек като да насочи мисълта си към нещо възвишено, може да придобие добро разположение. Може да бъде разположен този, който е изработил нещо постоянно и устойчиво в себе си. Постоянството и устойчивостта му дават шанса да изяви всички свои качества и добродетели в най-високата възможна степен. Разположението ни помага да изявим най-доброто от себе си, целия си физически, нравствен, умствен и духовен потенциал.

Човек трябва да живее със съзнанието, че е създаден от Бога добър и да се стреми да изяви онази доброта, която Бог първоначално е вложил в душата му. Доброто разположение е съзнателен акт на разумната човешка воля да съхрани и изяви Любовта при всички условия на живота и израз на благоговението му към нея. Тогава доброто се явява като естествена последица, а не като цел.

Само когато е добре разположен:

• Божественото съзнание работи в човека;

• човек работи съзнателно;

• човек е силен;

• може да задържи в себе си Божествените състояния: щастие, любов и други;

• човек може да прояви духа си;

• човек следва да започне една работа;

• може да развие дарбите и способностите на организма си;

• може да бъде добър.

За да постигнем добро разположение, е нужно:

• развито самообладание;

• още със ставането си трябва да започнем да мислим за нещо възвишено;

• да имаме абсолютна вяра, че сме създадени добри;

• е нужно да имаме вяра, да знаем, че Природата е разумна, че има Провидение, че човекът не е забравен;

• да сме изработили нещо устойчиво и постоянно в себе си.

Неразположеният, за да стане разположен:

• да не ходи на гости, да не прави срещи и да разваля разположението на другите;

• по-добре да не яде, докато не стане разположен;

• следва да съзнае, че неговото естество е добро и че още не е работил достатъчно за проявяването на добротата си;

• следва да мисли: “Всичко мога да постигна.”

• да не оценява отрицателно никого, да не одумва, но да има високо мнение за всеки;

• може да използва силата на молитвата, любовта или музиката;

• да не започва деня с материални работи;

• като се обезсърчи, да мисли, че природата на всяка крачка може да му помага, че всичко ще се превърне в добро;

• следва да се стреми към любовта, тя носи разположение.

• е вътрешна хармония, мир и радост;

• е празнично, блажено състояние;

• е състояние, в което виждаш великото в света и в живота си;

• е, когато имаш криле, светлина в съзнанието си и ти идват само добри мисли;

• показва присъствието на Бога в тебе;

• произлиза от любовта, зависи от проявата на любовта ни;

• следва да се предизвиква в съзнанието всяка сутрин още при ставането. Възстанови ли се, може да се запази през деня;

• е необходимо условие за щастието на човека;

Разположението:

• има възможност да постигне това, което човек желае;

• не е съзнанието на личността, а по-високо съзнание — това на проявена душа, на Божественото у човека.

Разположеният:

• има мир в себе си;

• привлича към себе си енергиите от Божествения свят или — жизнените, здравословните сили от природата;

• като минава през големи неприятности, страдания, пак има добро разположение;

• знае, че и в страданието е скрита любовта на Бога към нас;

• има винаги добро разположение на духа си.

Самовъзпитателнн задачи:

1. За да поддържате добро разположение на духа, използвайте формулата за смяна на състоянията, за концентрация и съзерцание: “Аз съм създаден, за да бъда добър. Аз съм създаден, за да бъда красив. Аз съм създаден, за да бъда силен. Аз съм създаден, за да бъда разумен.”

2. Преди да започнете някаква работа, концентрирайте се върху идеята, че сте пратен на земята, за да благовествате доброто и любовта между хората. Когато това утвърждение възстанови разположението ви, тогава започнете да работите. Помислете: по-лесно ли ви се отдават нещата по този начин? Стрували си човек винаги да поддържа добро разположение?

3. Самоанализ наминат ситуации: когато сте обичали някого, имали ли сте моменти на силно изразено разположение и на неразположение с него? Сравнете дали в първия и втория случай ви е вървяло, дали всичко се е нареждало добре и сте свършвали навреме нещата? Помислете и си направете извод: стрували си, когато обичаме, да пазим разположението си, за да преживеем любовта по най-добрия начин.

4. Поставете си за задача един ден настроението ви да е все добро, светло и ведро. Нищо да не може да го промени. Ако не успеете, направете опит за един час, за половин ден, докато го постигнете. Колко дни или месеци ви трябваха, за да успеете? Какво разбрахте за себе си? Запишете си изводите, едва след като сте постигнали един цял ден да запазите добро настроение.

5. Изберете някой свой познат или приятел, който силно обича някого в момента, направете нещо хубаво за него, без той да може да узнае, че вие му помагате или зарадвате. Свързахте ли се с неговото ведро и възвишено разположение? Пожелавайте му често да запазва доброто си разположение, каквото и да му се случва през деня, вечер за през следващия ден. Какви изводи може де направите за себе си от този опит? Запишете ги.

6. Когато не сте разположени, гледайте небето: 10-15 минути светлото дневно небе или нощното звездно небе. Мислено споделяйте проблемите си с облаците или със звездите. Доверете им се, поздравявайте ги често с поглед. Абстрахирайте се от ежедневието си, концентрирайте се във влиянието му. Бихте ли могли да използвате този метод всеки ден, за да възстановявате разположението си?

7. Допишете изреченията за себе си:

Когато имам разположение, обичам.............. .....

Не съм ли в настроение, по-добре да не..............

Ценното при разположението е, че от него зависи..............

Когато кажат, че на някого “не му е ден”, това означава, че неговото разположение..............

Искам винаги да съм..............

Трите най-важни неща, които трябва да спазвам, за да не развалям разположението си, са..............

Лесно губя разположението си..............

Каквото и да се случи, оставам тих, спокоен и радостен, когато съм......

Хората, които обикновено оправят разположението ми, са..............

Свикнал съм разположението ми..............