Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_10_09 Възведен биде / Възведен биде Исус

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 22:45

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

Възведен биде



„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета четвърта глава от евангелието на Матея.

„В начало бе Словото“

Спирам се върху първия стих на прочетената глава: „Тогаз възведен биде Исус от Духа в пустинята, да бъде изкушаван от дявола.“ Има двояко разбиране в света. Имало един обикновен човек и един скулптор, когото пита: „Какво правиш?“ „Чукам камъни.“ И чука с чука си, троши. Няма си работа, чука малки парченца от камъка, играе си. Минава един разумен човек, един учен човек и казва: „Вае нещо.“ Онзи, който не разбира природата, казва, че тя чука. И всякога чукът отчуква нещо – днес едно отчуква, утре друго. Всички са все очукани. То е едно обикновено разбиране. Има неща в света, които никога няма да останат на своето място, дето са. Онзи ваятел, който е хвърлил око на един камък, има известни камъчета от този камък, от които нито помен няма да остане, всичко това ще изхвръкне. Все ще остане нещо. Но какво ще остане, но кое ще остане, не се знае. Само когато цялата статуя се извая, тя остава помен, паметник остава. Та когато виждате промените, които стават в света, като този скулптор, който вае с чука си, казвате: „Докога ще бъде това?“ Докато свърши своята статуя. Тази аналогия може да преведете в живота.

Противоречията, които съществуват навсякъде досега, редът и порядъкът в света, който може да влезе, той е онзи скулптор, той със своя чук налага чертите – от този неразумен камък извае нещо хубаво и красиво. Не е ли още по-чудно, че от онази мъртва материя природата е взела и е направила едно тяло. Вие се радвате на това тяло, вас ви е приятно да видите. Един химик може да ви разложи водата и да ви каже колко кислород и колко водород се съдържа. Та даже – какво чудно нещо има в очите. Или да разреже вашите дробове, да разреже вашия стомах или вашите уши – даже много евтино струва човек, тъй както химиците разгадават. Те изучават и са изчислили колко фосфор се намира в човека, колко желязо – даже едно ножче не може да направиш. Злато има толкова малко, че не може да направиш... много малко злато има, други вещества има, доста голямо количество вода съдържа. Обаче човекът не е това, не е тялото, което подразбира човекът. То е едно жилище за човека, то е една лаборатория, то е един свят, в който човек работи. Работи, ще кажат, функционират. Функцията не разбира, че работи. Работата е нещо друго, а функцията е нещо необходимо. Ти трябва да ядеш. Трябва да се върти колелото, но като се върти колелото, то не е разумно, то отнемай-къде се върти. Изходило колелото хиляди километри, но какво е научило. Нищо. Краката са извървели хиляди километри, какво са научили. Следователно извървяла колата, каруцата, конете, даже онзи, който ги кара, какво е добил. Казвам, онзи, който не разбира значението и смисъла на живота, той е като онзи, който минава край скулптора и казва: „Чука той.“ Отиде, развали се каруцата. Каруцата трябва да се развали, конете трябва да си заминат, и юзда един ден няма да има. Но все-таки каруцата е дяволско нещо.

Същественото, което остава, на ваш език същественото, е доброто. Доброто е в света в резултат на вековете, на милионите години. Когато хората говорят за доброто, доброто е определено. В съвременния свят има достатъчно добро. Доброто, това е храната, от която се поддържа животът. Ако едни хора страдат, страдат по единствената причина, че няма достатъчно добро. Доброто расте, тъй както житото расте – нищо повече, както ябълките по дърветата. Ако сеете, ще имате добро, ако не ги сеете, няма да има добро. Сега говорят, че доброто е наследствено. Възможно е, това са научни теории. Прави са, аз не отричам туй. Но аз превеждам думата наследственост. Тя за мене има съвсем друго значение от онова, което научно разбират. Наследственост е една ябълка да ражда ябълки, наследствена черта е да ражда ябълки.

Та казвам, най-първо, човек, който е на земята, трябва да разбира, да си зададе един въпрос: какво иска той. Трябва да зададе този въпрос, и да си отговори разумно. Щом си дошъл, какво е неговото предназначение? Детето, когато се яви в света, какво е предназначението? Дете ли да си остане? Старец ли да си остане? Нито дете да е, нито възрастен, нито, в края на краищата, старец да е. Какво е предназначението му? Никой не знае какво трябва да бъде човек. Казват, че ангел трябва да бъде. Ангел значи служител. Когато се научиш да работиш, ти ще станеш ангел. Сега ние разбираме ангел като онзи, който чука нещо. Казват: „Чука нещо с чука.“

Всеки човек трябва да бъде възведен. И ценността на човека е там, когато духът го възвежда. Сега някой път вие се чудите защо идат тези страдания. Изкушаване, възвел го е духът някъде. Духът те е възвел, когато майка ти и баща ти те пращат в училище. Те ви дават едно предназначение, което вие не може да си обясните. Някой път децата бягат от училището. Бащата трябва да настоява. Случва се детето да настоява. Майката и бащата нямат средства. Та казвам, разбиране трябва. Еднообразни мисли има, а някой път мислите се повтарят. Трябва да живеем. Но кой живот да живеем? Живота на птиците, живота на рибите, живота на млекопитаещите, живота на обикновените хора, живота на философа, живота на мъдреца, живота на светията – кой живот да живеем? В дадения момент ти трябва да знаеш кой живот да живееш. Всичко, което съществува в света, човек трябва да го преживее. Старите философи са поддържали, че човек се преражда. Египтяните са поддържали философията за странстването на човешката душа, преминаването от една форма в друга. Индусите са преработили туй учение в закона на прераждането. Християните са преработили туй учение. Христос казва – в новораждането всички са прави.
Но казвам, човек, след като се роди, докато замине от този свят, той ще премине всичките форми. Няма да остане ни най-малката буболечица, в която ти да не влезеш да живееш. Ама ще кажеш: „Как е възможно?“ Че как ти се усещаш някой ден тъй малък, тъй дребнав и тъй нещастен – като някоя малка буболечица. Животът ти се обезсмисли, че ти даже като буболечица не си. Някой път стенеш толкова слаб, че ти даже не си червей. Някой път червеят е толкова силен, че може да пробие земята. Някой път големият юнак легне на леглото, стане толкова слаб, че трябва да го обръщат, а глистата пробива земята, за да излезе на белия свят. Глистите са по-умни от хората. Когато умират, умират при светлината, а когато живеят, живеят при тъмнината. А хората, когато живеят, живеят при светлината, а когато умират, умират при тъмнината. Питам, тогава кой е по-умен?

В света всичко е допустимо. Всичко човек може да мисли. И всичко е полезно само за един момент. Парите може да ти бъдат полезни само един момент, а не всякога в живота ти да ти бъдат полезни. Аз обяснявам един закон. Парите някой път може да ти избавят живота, а парите някой път може да ти изгубят живота. Храната може да ти бъде полезна само в един даден случай, когато си гладен, но ако ти не знаеш как да вземеш тази храна, тя може да стане една отрова за тебе. Ако твоят стомах не започне да работи навреме и ако тази храна би седяла няколко часа, ще започне едно разлагане, веднага ще се роди един противоположен процес.

Та казвам, в сегашното общество, в сегашния развой хората се намират в един замотан кръг – една от най-големите илюзии, които съществуват в света. Никой не познава себе си тъй, както трябва да познава. Всеки мисли за себе си туй, което не е. И тогава хората мязат на онзи калугер, който се явил при руския цар, при един от руските царе – няма да ви разправям приказката, може да сте я чели. Императорът го попитал, казва: „Ти минаваш за един от много сведущите хора, за много учен човек. Може ли да ми кажеш какво аз мисля сега?“ „Ваше величество, ти мислиш, че аз съм този, когото ти си видял. Ти се лъжеш, аз не съм този.“ Той за това мислил. Той представил другиго. Ако днес ни попитат същото, ние мислим точно за това, за което ние не сме. Ние всички искаме да бъдем щастливи. Не знаем пътя и начина, по който може да бъдем щастливи. Всички искаме да бъдем умни. Не знаем пътя и начина, по който може да бъдем. Всички искаме да бъдем млади. Не знаем пътя и начина, по който може да бъдем млади. Всички искаме да бъдем силни. Не знаем пътя и начина, по който може да бъдем силни. И всички чакаме щастието ни да капне отнякъде. Всеки иска богат да е, но някой дядо да остави богатството му. Всеки иска да бъде силен, да бъде умен – но майка му и баща му не са го родили така – тъй да е роден. Всеки иска да бъде свят, но трябва да дойде някой учител отнякъде. Туй си има своите причини. Вие може да мислите, че това е естествено.

Кои са били причините, които са заставили природата да тури главата горе, а краката долу. Вие ще ми кажете, че това е в реда на нещата. Аз ви казвам обратното. Тогава кои са били причините, които са заставили природата да тури главата на растенията в почвата, а краката нагоре – различно от човека. На човека главата е горе, а на растенията – долу. Какви са нейните намерения? Аз съм чел много теории на учени, но не съм срещал нито един философ, който да е обяснил, нито пък аз искам да обяснявам. Ако вие ме питате защо ти си добър, аз никога няма да ви кажа защо съм добър. Ако ме питате защо съм лош, и това не мога да обясня. Това е ваше понятие – добро и лошо – в дадения случай. Аз мога да бъда за едного добър, а лош за другиго. Аз може да бъда добър спрямо сина си, а може да бъда лош спрямо една овца, която съм заклал, за да се нахраня. Питам тогава, в света може ли да намерите един светия, на когото ръцете да не са оцапани в кръв. Защото истински светия е онзи, който не прави никаква разлика. Всъщност вие ще извадите едно криво заключение. Той не прави разлика между един добър и лош човек. Да ви кажа сега какво разбира светията – да не прави разлика. Защото един светия е една свещ, която гори. Една свещ, която не гори, няма никаква стойност. Но при дадени условия горещата свещ на светията има по-голяма стойност, понеже принася по-голяма полза. А онази, която не гори, тя е в запас. Тази горящата свещ днес може да се стопи и да причини една вреда. Запалената свещ може да причини голяма пакост. Мислите ли, че един светия, като запали една свещ, и ако дойде и ви нареди да палите свещите, и с тази свещ запалите плевните на хората, как мислите тогава, кой е виновен? Светията, който е запалил свещта, с тази свещ се случи, че се запалят всичките плевни и изгорят. Туй е едно зло.

Добрата страна коя е? Иде зима, когато температурата е 40–45 градуса под нулата. Ако хората нямат запалена свещ, ще измрат. Кое е по-хубаво, да изгорят плевните или да измрат хората? Мислите сега. Злото се ражда, когато трябва да изгорят плевните. Доброто се ражда, когато трябва да се спасят плевните. Следователно, щом злото дойде в света, то е вашата плевня, която трябва да изгори, подразбира се силата, която гори вашата плевня, тя ще спаси твоя живот. Туй е закон. И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще им съдейства за добро.“ Който разбира закона... Тогава, ако ние не можем така разумно да обясним временния живот, ние ще се намерим в едно противоречие. Ние искаме да оправим живота по един механически начин. Живота по механически начин никой не е в състояние да го оправи. Аз съм чел много книги, които казват, че някои хора са така родени. И понеже били бедни, затова крадели. Право е донякъде. Тогава богатите защо крадат? Мнозина казват, че причината е, че са болни, понеже от майка и баща са наследили. Казвам, много добре, но здравите защо се разболяват? Когато някой е болен, много добре, но противоречието е, когато онзи здравият се разболява – на когото баща му и майка му са здрави. Когато той се разболее, де е причината? Майка му била болна, баща му бил болен, добре, съгласен съм. Но ако онзи, на когото баща му е здрав и майка му е здрава, как той се разболява?

Един въпрос, който не е обяснен и за бъдеще не може да се обясни, нито пък аз искам да го обяснявам. Тогава ние ще изкараме – ако ние, съвременните хора, сме лоши в своите постъпки – Бог ли е виновен за това? Не, виновни сме ние. Ако у Бога има една вина, тя е, че той ни е създал. Затова Писанието казва в един стих: „Разкаял се Господ, че направил човека.“ Господ създал човека и като видял, че човек живее толкова лошо – сега не мислете, че аз го измислям, това в книгите е писано – като видял, че човек направил всичките престъпления и не живее както трябва, разкаял се. Тогава намислил да очисти земята от всичките тези престъпления и допуснал потопа. Като дошъл потопът, Господ се разкаял и казал: „Тези хора отидоха напразно.“ И като се разкаял, решил да остави поне един човек – Ной, да го тури в кораб и след това, за да не прави погрешки, дал му завета на светлината. Казва: „Тази дъга като видиш, по нея ще ходиш.“ Дъгата е най-добрият завет. И хората още не ходят по Новия завет. Те живеят допреди потопа, те живеят още преди дъгата да е съществувала. Не е съществувала, понеже водните капки не били диференцирани, не са могли да отклоняват тази дъга. Защото дъгата се явява при известни условия, известно пречупване става. Явяването на дъгата, то е едно качество, когато спектърът е дошъл на земята. Ние сега имаме половината дъга, още не виждаме цялата истина. Един ден, когато завършим своята еволюция, ще я виждаме цялата дъга.


Сега аз нагазвам в едни философски области, които нямат нищо общо с вашия живот. Но питам, коя от науките, която ви се преподава в университета, в колежите, има отношение към живота? Някои имат. Аритметиката има, геометрията в малък размер и тя има отношение, биологията едва сега ще има значение, другите все имат някое отношение. Но много от теориите, много от ученията почти нямат никакво практическо приложение. Туй ни най-малко не показва, че тази наука не е дошла навреме. Този материал е потребен за бъдеще. Аз тогава вадя едно заключение. Ако водата тече и е образувала океани, какво е направила водата? Ако тя се събере в един океан, какво е постигнала? Ако се събере на едно място? Тя е едно условие да се явят рибите в живота. Но тази вода с живеенето на рибите в нея, тя се е опетнила и тя е изгубила едно от своите качества. Следствие на това природата, ние виждаме природата, за да се избегне известно голямо противоречие, тя е допуснала голямо количество сол във водата. Да не би от тези нечистотии, които изхвърлили във водата, да се яви една ужасна зараза. Дава се солта като едно предохранително средство.

Тогава вие питате защо са страданията в света. Страданията, това са солта на астралния свят. В астралния свят, ако идете, вие всички ще мязате на риби – с люспи сте. Човек е една риба, която ходи във водата. Човек – със своите желания непостижими, той мяза на риба: слиза, качва се. Но когато говоря за рибите, вие виждате само външната страна и казвате: „Как! Аз да бъда риба?“ Че тогава питам, какво лошо има да бъдеш в рибите? Аз да ви покажа една страна на рибите. Те са винаги мълчаливи и досега една риба не е казала една обидна дума на никого. Ето една похвална черта. А в морето съществуват такива престъпления, дето и престъпленията на земята са нищо. Тук е рай в сравнение с това, което става между рибите. Там е цял ад. Но никога една риба досега не е казала една лоша дума и всички мълчат. Казват: „Мълчи като риба.“ Да мълчиш като жива риба, а не като умряла, защото умрелите риби като умрелите хора мълчат. Следователно похвална черта на рибите е тази, че и при всичките големи злини, които съществуват, нито една не е казала една горчива дума. Всички са благородни. Не че Господ ги е направил риби. А при хората нито един човек не е благодарен, че е направен човек. Всеки казва: „Защо Господ не ме направи такъв?“ Че какъв да го направи Господ. Ако те направи Господ цар, ще те претрепат, ако те направи Господ княз, ще те претрепат, ако те направи философ, ако те направи учен, жена, мъж, никъде няма никаква сигурност. „Ама цар – да управлявам.“ Ама ти ще имаш генерали, подчинени, карал си се. Един ден в ума на тия генерали, в ума на тия офицери дойде идеята, защо някой между тях да не стане цар, и започне една интрига. Ти си изложен на опасност, царят е в опасност. Това е една възможност, която съществува в света. Ако ти си богат, има голяма опасност – всеки ще пожелае твоето богатство. Ще кажете: „Защо Господ създаде света такъв?“ Може. То е толкова смешно.

Пък понеже зная, сега говоря за възвеждането на човека от духа. Всичко в природата е една азбука. То е един резултат. Всичко в природата е тъй разумно – никога не сте били в един свят, по-разумен от този, в който сега живеете. И вие го смятате като онзи простак, който казва: „Чук.“ Не е така. Природата извършва нещо велико и сложно. Един ден, когато видите нейната работа, ще кажете: „Много съм се заблуждавал.“ Един ден зад сегашната смърт вие ще видите, че хората ще възкръснат. Тия, които сега умират, след време ще възкръснат от смъртта. Ще дойде безсмъртието в живота. Ако старите умират, ще дойдат младите – млади, които никога не остаряват. Защото в природата прогресът се дължи само на младите, а старите – подразбира се един завършен резултат, който не може да се измени. Много малко стари имаме, то е един резултат. Тази земя, която ние виждаме, тя е един резултат на милиони години, които са работили в нашата земя. Туй е един разумен резултат вътре. Тази почва, на която ние ходим, тия камъни, между които ние се движим, въздухът над нас, слънцето над нас, всичко това показва една висша разумност, която е работила, преди ние да сме дошли на земята. За нас светлината е едно обикновено явление; за нас водата е едно обикновено явление; за нас камъните са едно обикновено явление; ние не може да видим никаква разумност. Едва сега учените хора показват – по нагъването на пластовете или по изпращането на слънчевата енергия, може би ни показват, че има някаква разумност. Ние тепърва изучаваме елементарните работи на разумността, но искаме ние да си направим един бог, подобен на нас. И ние го туряме в такова тяло, в каквото сме ние, и да мисли, както ние мислим.

Тогава, ако ние по този начин разсъждаваме, представете си в нашата Вселена, в която има повече от сто милиона слънца и около всяко слънце има най-малко по 12 други планети – те са повече от един милиард и двеста милиона, представете си, че всички тия слънца живеят като живи същества тук, на земята, и туй същество, което ги е създало, то мисли за всички, всички има в ума си и то помислюва и за вас. Как ще си обясните вие каква глава ще има то? Каква глава ще му турите, я ми кажете? Какво тяло ще му турите? Някои искат да представят Господа някакси. Как да го представят? Той не може да има някаква глава, както вие мислите. Не само ние, но и най-възвишените същества не може да представят Бога. Той е нещо непонятно за човешкия ум. Ние приличаме на Бога в едно отношение, но той в нищо не прилича на нас. Ние сме направени донякъде по образ и подобие на Бога. Бог в нищо не прилича на нас. Там е разликата. Ние тепърва трябва да заприличаме. Казвате: „Как да не прилича Бог на нас?“ Ние тепърва трябва да изразим този образ, който е заложен у нас, тази склонност, тези божествени сили, че тогава да имаме представа. Тъй както сме сега, ние нямаме право да кажем, че сме направени по образ и подобие на Бога.

За Бога е казано, че той е жалостив и милостив. При него всички нещастни, които отиват, щом отиде някой умрял, той му връща живота и го праща назад. Иде един, на когото изяли всичкото богатство, той му връща богатството и го праща назад. Иде някой философ, на когото развалили ума, той му поправя ума и го връща назад. Все отиват, които са изгубили нещо: майката изгубила дъщеря си; детето се оплаква, че загубило майка си; някой цар изгубил трона си; някой княз – княжеството си. Всички тези царе, князе, бащи, майки, наредени от хиляди години, цяла върволица, и Господ казва: „Върнете му, дайте му.“ Всички се връщат назад. А като дойдат, пак се бият, и тогава търсят виновния. Кой е виновният на земята? Има един виновен на земята, когото никога не може да хванете. Да се съберат всички детективи, които днес съществуват в целия културен свят от Англия, Франция, Съветска Русия, не могат да го хванат. Той е п`о майстор. И досега всички детективи не могат да го хванат, в затвор не може да отиде. Знаете ли защо? Понеже всички детективи са все негови служещи. Той им плаща, как ще го хванат? И всички управляващи, които управляват, той ги е турил. Щом той им плаща, как ще го осъдят? Всичките деца на бащите и майките той им ги дава, как ще го осъдят?

Чудни сте вие. Има един юнак, който никой не може да хване и да осъди. Защото всичко в света са все негови чиновници. Какво ще правиш? Някои от вас искате да си дадете вид, искате този Господ да даде много голямо внимание на вас. Той ви дава внимание, но толкова, колкото вие заслужавате. Ако Господ ви даде в сегашното си състояние повече внимание, вие ще изчезнете от земята. Вие всички въздишате, че не сте обичани. Благодарете, че не сте повече обичани, отколкото сега. Че каква по-голяма обич, когато някого турят в затвора – каква обич е тази, каква грижовност на всички онези братя, които пазят затвора, да не би да се случи нещо, да не би прозорецът да му задухал, да не би железата да са излезли, внимават за храната – по три пъти на ден проверяват. Казват: „Тук е нашият брат.“ По три пъти на ден го извеждат навънка като някой повереник. После го въвеждат пак вътре. Какво по-хубаво от това. Де е лошото сега? Има едно въображаемо зло, но къде е злото?

Казвам, великото в света седи на друго място, тези братя са на друго място. Ако искате вие да видите доброто в един затвор, ще го намерите. Много от затворниците братски живеят, всички споделят, много добре живеят. Вънка свободните хора не се обичат, а затворниците се обичат. Пък най-после и онези братя, които ги държат затворени, техните братя и те ги обичат. Всички се обичат. При това ние казваме, че не е хубаво човек да е затворен. Нима ние самите не сме затворени в това тяло. Свободни ли сме? Паднеш, строшиш си крака. Ти отдаваш причината отвън, не може да обясниш. Страшно е, кракът те боли. Ще дойде някой да ти направи крака. Ние искаме не да обясним, не да направим живота щастлив – то е немислимо. Аз не искам да ви обезсърчавам, ние сме хора – поне тъй трябва да разберем живота. Като затворници ние сме много добре. Аз считам сегашния живот като затвор. На много добро място сме сега. Ако един ден ние добием онзи вътрешен усет, аз съм ви казвал, човек преспокойно трябва да израсте, че гувернантката да не ходи отподире му. Защото някой път и тя се уморява и казва: „Кога ще израстат тези деца, да престана да ходя подире им“, защото ѝ става зле. Но много хубаво е тези малките деца и те да нямат гувернантка, за да си изкарат хляба.

Та казвам сега, Христос бил заведен от Духа. Може да се завежда само един разумен човек. Сега аз се абстрахирам от сегашното положение на света. Туй, което сега съществува, за мене важи толкова, когато аз вляза в един параход и пътувам от едно пристанище, да отпътувам от една държава в друга или от Европа за Америка. Туй е едно случайно явление, в което ще вляза в този свят. То си има ред и порядък. Ще вляза вътре, ще взема първа, втора или трета класа – и храната се различава, и леглото се различава. Няма какво да давам уроци на тия хора, ще бъда зрител и ще взема нещата, тъй както са на парахода, ни най-малко няма да ги отграничавам. След пет–шест дни, като премина границата, като изляза от парахода навън, тогава ще живеем не както в парахода. В парахода има ограничения. Тия ограничения, които ние имаме сега, те са временни. Те са както когато пътуваме с парахода. Сегашните хора са ограничени в друго отношение. Сегашните хора не знаят да ходят. Сегашните хора работят повече с ръцете си, отколкото с краката. Ние се намираме като в една лодка, дето повече с ръцете работим, а с краката постоянно седим в бездействие. И когато хората казват, че не са добре, те се намират в една лодка, работят само с ръцете си и всички говорят за ходене, всички говорят, че трябва да излезем от лодката, да почнем да упражняваме нашите крака, да излезем и на суша. Ние, съвременните хора, още не сме на суша, ние сме във вода и търсим нашата прехрана във водата. Хващате една риба, втора... Хората казват тъй: „Хвана ли някоя риба?“ Адвокати съм слушал да казват: „Да, хванах една доста тлъстичка.“

Та казвам, тази аномалия донякъде е подобна на разумния живот в света. Сегашният мислещ човек е създаден по особени закони. Той е едно средно звено. Човек е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате що е човек, човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има, нищо няма. И ако разбираш умирането, че търсиш за човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче ако ти търсиш във формата на човека, зад духа на човека, зад душата на човека, зад ума на човека, зад сърцето на човека търсиш нещо друго, богат смисъл има тогава. Но извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот нищо няма. Ще кажеш: „Аз искам да стана един ангел.“ Ангелът е нещо извън човека. Той е в областта на човешкия дух. Това е областта, в която човек се развива. Следователно ти говориш за човечеството. Но ако искате да се развивате, какво нещо е човекът сам по себе си? Дето всичките неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете. Вие като разглеждате гръцката митология, всичките тия богове, величия, ангели, архангели са слезли, взели са човешка форма и са дошли да опитат благостите, които човек опитва. Всички те намерили израз в човешката форма.

Зад човешката форма ние не знаем каква друга форма съществува. Вие ще кажете – ангелска форма. Ангелската форма е по-съвършена човешка форма. Ще кажете божествена форма. Божествената форма е най-разумната, съвършената човешка форма. Ако един художник би ми рисувал нещо, което е божествено, което е ангелско, той винаги ще нарисува нещо, което е човешко. Следователно човек е една форма, в която ти може да постигнеш копнежите, които човешката душа има. Формата, в която човек може да постигне, то е само човешката форма. В животинската форма ти не може да постигнеш нищо, понеже тази животинската форма е включена в човешката. Растителната форма е включена в човешката, всички други форми, които съществуват в света, те са включени в човека. Какво значи човек? Човек, това е последната дума на природата. Значи човек е последната дума на природата не в този смисъл – последното завършено дело на природата. В целокупността на тази творческа деятелност не само човекът, който населява земята, но човекът, който населява цялата Вселена. Той не е само тук, на земята. Тук има хора. Но ако днес кажеш, че и по другите светове има хора, може да те направят еретик. Искат да бъдат тълкуватели. Бог е свободен да насели световете. Той не се нуждае от хората. Той навсякъде е вложил живота или най-малко всички светове са жилища, приготвени за хората. Бог иска да ги направи свободни. Толкова много светове има, за да не съществува за бъдеще.

Защо е толкова грамадна Вселената? За да няма случай човек да греши. Та за бъдеще на всеки човек ще му дадат по една цяла земя и той ще седи сам. Ако вие ме попитате: „Кога ще престане злото?“ Когато ти дадат цяла една земя и никой няма да се явява – ти сам ще бъдеш в тази земя, ще се разхождаш нашироко. При сегашното разбиране животът няма смисъл. Ако ти дадат сега, ти ще бъдеш най-нещастният човек. Аз да ви дам сега месечината. Хората казват, че имала 150 градуса студ, няма никаква растителност, няма вода, няма ядене, няма пиене. Какво ще имате тогава? Казват, че имала много парици, злато. Но пари без хляб какво ще правите. Туй сега са разсъждения. Вие ще кажете защо ли са потребни тези разсъждения. Питам, ти ще дойдеш един ден да разсъждаваш, че те хванала една болест и лекарите казват, че ти остава да живееш половин час. Ти казваш: „Ще се мре.“ Знаете ли какво е смъртта? Ще се свърши. Знаете ли какво нещо е да се свърши? Ще усетите една голяма скръб, едно голямо страдание, като че цялата Вселена се руши. Казвате: „Отиде.“ След като преминете през тези страдания, вие ще се намерите в една голяма светлина. Ще кажете: „Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега живях.“ Този смисъл е даден в една индуска повест, повест за един от индуските богове, който се вселил не в човешка форма, за да научи нещо, а се въплътил в една свинска форма, въплътил се в едно прасе. Разказът казва, че се народили прасенца и така го чакали, чакали неговите другари да дойде на небето. Най-после казват: „Кажете му, че той за малко време отиде.“ Той казва: „Не искам небето, мене много ми е добре тука с моите деца и моята жена. Ходим си по земята, ровим си.“ Взели да мислят как да му помогнат. Поразяват прасенцата – той не се свестява; поразяват другарката му – той не се свестява; най-после и него самия продупчват. Той казва: „Чудно нещо, увлякъл съм се в този кошмар на живота.“

И заведен биде Исус от Духа и той даде три разумни отговора, че не само с хляб може да се живее, но и с всяко разумно Слово, което излиза от устата Божии; че не е нужно на човека да се хвърли от високите места долу и да остане ангели да му служат и третият, че не трябва да се покланя никому, за да има живот на земята. И Христос казва: „Аз се радвам на това, което имам, и повече от това нищо не желая.“ Разправя Елифас Леви – като взема този разказ, той представя друг един разказ – че в ХIХ век пропаднал дяволът, фалирала всичката негова философия, та той се оттеглил на едно място като отшелник и казва: „Загазихме, никой не ме слуша. Аз дадох знанието на хората да го знаят, но никой не ми обръща внимание на мене.“ По едно време вижда, че Христос иде към него, клати си главата и казва: „Много късно идеш. Защото едно време – преди две хиляди години, аз бях господар и аз можех да ти дам всичките царства. Сега е много късно, тогава да беше дошъл.“ „Аз не идвам за тези царства, но идвам да ти покажа един път, по който може да се избавиш от сегашните си страдания.“ Той му показва пътя и Елифас Леви вижда, че две змии го хапят със своите уста. Христос по закона на любовта хвърля тези змии и остава дявола пред Учителя на цялото човечество на земята, който може да учи хората как да работят и как да не се изкушават, да се не боят. Той казва: „Няма да се боите. Беше едно време, докато змиите мене хапеха, и вие можехте да се боите, но сега и мене престанаха да ме хапят, сега вече ще живеете по братски.“ Навсякъде се проповядва братство, проповядва го дяволът. Братство ще има отсега нататък.

И заведен бе Исус в пустинята, за да не иде да учи онази велика истина на живота. Така и вие ще бъдете заведени, за да не учите великата истина на живота. А това е: да се избавите от онези змии, които сега вас хапят. Във всеки дом има по две змии. Аз бих ви казал, но мълча една истина, която не искам да разкрия. Във всяка една църква, във всяко едно управление, навсякъде у човека има отвънка по две змии и тези змии внасят всичката отрова в света. И когато дойде Христос на земята, той, най-първо, ще положи ръцете си и ще отстрани змиите. И тогава всичко ще тръгне наред и в порядък.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Добрата молитва“

Трета неделна беседа

9 октомври 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10844 Мнения:

Публикувано 25 февруари 2014 - 10:24

От книгата "Думи на Правда", Неделни беседи, XVI серия, I том, 1932 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание


ВЪЗВЕДЕН БИДЕ ИСУС


"Тогава възведен биде Исус от Духа в пустинята, да бъде изкушен от дявола."[1]


Има двояко разбиране на света. Един обикновен човек пита един скулптор: Какво правиш? Чукам камъни с чука си, троша ги. Няма си работа, чука малки парченца от камъка, играе си. Но минал един разумен, учен човек и казва: Вае нещо. Онзи, който не разбира природата, казва, че тя чука. И с всеки удар отчупва нещо, днес едно, утре друго. Всички са все очукани. То е едно обикновено разбиране. Има неща в света, които никога няма да останат на това място, дето са сега. Онзи ваятел, който е хвърлил око на един камък, ще го очуква, ще хвърчат малки камъчета, докато помен не остане от първоначалния му вид. Само когато цялата статуя се извае, тя става един хубав паметник. Та и вие, когато виждате промените, които стават в света, знайте че се дължат на този скулптор, който вае с чука си. Казвате: Докога ще бъде това? Докато той завърши своята статуя. Тази аналогия може да приведете в живота. Противоречията, които съществуват навсякъде, редът и порядъкът в света, на който трябва да се подчините, въпреки волята си, са онзи скулптор, който със своя чук вае прекрасни образи от този неразумен и груб камък. Не е ли още по-чудно, че от мъртвата материя природата е направила едно тяло, на което вие се радвате, вас ви е приятно да го гледате. Един химик след като разложи водата, може да ви каже колко кислород и колко водород съдържа тя.'Ще ви каже още какво има в очите, в дробовете, в стомаха ви. Според техните изчисления в човешкото тяло има незначително количество желязо едно ножче не може да се направи от него. Същото е с фосфора, с калция. Злато има толкова малко, че нищо не можеш да направиш от него. Има и други вещества, но само водата е в доста голямо количество. Обаче човекът не е това, не е тялото. То е едно жилище за човека, една лаборатория, един свят, в който човек работи. Работи не значи функционира, функцията не е работа. Работата е нещо разумно, а функцията е необходимост. Ти трябва да ядеш. Трябва да се върти колелото, но въртенето на колелото не е разумно, то от немай къде се върти. Изминало е хиляди километри, но какво е научило? Нищо. Краката са извървели хиляди километри, но какво са научили. Следователно, колата, конете, даже онзи, който ги кара, нищо не са добили.. Казвам: Този, който не разбира значението и смисъла на живота е като онзи, който казва като минава край скулптора: "Чука си човекът." Той съжалява, че се е развалила каруцата. Каруцата трябва да се развали, конете трябва да си заминат и един ден юзди няма да има. Но все пак каруцата е дяволско нещо. Когато хората говорят за доброто, те имат предвид нещо определено. В съвременния свят има достатъчно добро. Доброто, това е храната, от която се поддържа животът. Ако някои хора страдат, страдат поради единствената причина, че за тях няма достатъчно добро. Доброто расте тъй, както житото расте, нищо повече, или както ябълките по дърветата. Ако ги сеете, ще имате добро, ако не ги сеете, няма да има добро. Сега говорят, че доброто е наследствено. Възможно е. Това са научни теории. Прави са, аз не отричам туй. Но аз привеждам думата "наследственост", тя за мене има по-друго значение от онова, което научно разбират. Наследственост е една ябълка да ражда ябълки това е една от нейните наследствени черти.


Преди всичко, човек който е на земята, трябва да знае какво му е нужно. Трябва да си зададе този въпрос и да си отговори разумно. Щом е дошъл на земята, какво е неговото предназначение? Какво е предназначението на детето, което иде в света? Дете ли да си остане? Старец ли да стане? Нито дете да е, нито възрастен, нито в края на краищата старец да е. Какво е предназначението му? Никой не знае какво трябва да бъде човек. Казва, че трябва да бъде ангел. Ангел значи служител. Когато се научиш да работиш, ти ще станеш ангел. Сега ние разбираме ангел като онзи, който чука нещо. Казвате: Чука нещо с чука.


Всеки човек трябва да бъде възведен. И ценността на човека се определя от онзи момент, когато Духът го възвежда. Сега някой път вие се чудите защо ви идат страдания. Изкушаване, възвел го е Духът някъде. Духът те е възвел, когато майка ти и баща ти те пращат в училище. Те ти определят и предназначението, което ти отначало не можеш да разбереш. Понякога децата бягат от училището. Когато детето е упорито, то настоява на своето, но бащата, макар и да няма средства, трябва да настоява на своето. Разбиране трябва. Има еднообразни мисли, а някой път те се и повтарят: трябва да живеем. Но какъв живот да живеем? Живота на птиците, живота на рибите, живота на млекопитаещите, живота на обикновените хора, живота на философа, живота на мъдреца, живота на светията, кой живот да живеем? В дадения момент ти трябва да знаеш, кой живот да живееш. Всичко, което съществува в света, човек трябва да го преживее. Старите философи са поддържали, че човек се преражда. Египтяните са поддържали философията за странстването на човешката душа, преминаването от една форма в друга. Индусите са преработили това учение в закон за прераждането. Християните също са преработили това учение. Христос говори за новораждането. Всички са прави, но казвам: Човек след като се роди, докато замине от този свят, той ще премине всичките форми. Няма да остане ни най-малката буболечица, в която ти да не влезеш да живееш. Ама ще кажеш: Как е възможно? Че как, ти се усещаш някой ден тъй малък, тъй дребен, тъй нещастен, като някоя малка буболечица. Животът ти толкова се обезсмисля, че ти даже като буболечица не се чувстваш. Някой път станеш толкова слаб, по-слаб и от червей. Червеят е силен, може да пробие земята, а понякога големият юнак легне на леглото и е толкова слаб, че не може да се обърне сам, а червеят пробива земята, за да излезе на белия свят. Червеите са по-умни от хората, когато умират, умират на светлината, макар че живеят в тъмнината. А хората, които живеят на светлината, умират в тъмнина. Питам тогава, кой е по-умен?


В света всичко е допустимо. Човек всичко може да мисли. И всичко е полезно само за един момент. Парите могат да ти бъдат полезни само в един определен момент в живота, а не всякога. Закон е: Парите някой път може да ти спасят живота, а друг път може да го погубят. Храната може да ти бъде полезна само в случай, когато си гладен, но ако ти не знаеш как да я приемаш, тя може да стане отрова за тебе. Ако твоят стомах не започне да работи навреме, храната след няколко часа ще започне да се разлага, тогава ще започне един противоположен процес. Та казвам: хората в сегашното общество според степента на своето развитие се намират в един омотан кръг, в една от най-големите илюзии, които съществуват в света. Никой не познава себе си тъй, както трябва да се познава. Всеки мисли за себе си туй, което не е. Те приличат на онзи калугер, който се явил при един от руските царе няма да ви разправям приказката, може да сте я чели. Императорът го попитал: Ти минаваш за един от много сведущите хора, за учен човек, може ли да ми кажеш какво мисля сега? Ваше величество, мислите, че аз съм този, когото някога сте видели. Лъжете се. Аз не съм този. Той отгатнал, че царят това мисли, но се заблуждава. Ако днес ни попитат същото, ние се мислим точно за това, което не сме. Ние всички можем да бъдем щастливи, но не знаем пътя и начина, по който можем да бъдем щастливи. Всички искаме да бъдем умни, но не знаем пътя и начина, по който можем да достигнем това. Всички искаме да бъдем млади, но не знаем пътя и начина, по който можем да бъдем млади. Всички искаме да бъдем силни, но не знаем как можем да станем такива. И всички чакаме щастието ни да капне отнякъде. Всеки иска да бъде богат, но ако може дядо му да му остави богатството си. Всеки иска да бъде силен, да бъде умен, но майка му и баща му да са го родили така. Тъй да е роден. Всеки иска да бъде свят, но трябва да дойде някой учител отнякъде и да го направи светия. Вие мислите, че това е естествено.


Кои са били причините, които са заставили природата да сложи главата горе, а краката долу? Ще кажете, че това е в реда на нещата. Аз ви казвам обратното. Тогава, кои са били причините, които са заставили природата да сложи главата на растенията в почвата, а краката нагоре? На човека главата е горе, а на растенията долу. С каква цел това е направено така? Аз съм чел много теории на учени, но не съм срещал нито един философ, който да е обяснил, нито пък аз искам да обяснявам. Ако ме попитате защо съм добър, аз никога няма да ви кажа защо съм добър. Ако ме питате защо съм лош и това не мога дa ви обясня. Това е според вашето разбиране за добро и лошо в дадения случай. Аз мога да бъда за едного добър, а лош за другите. Аз може да бъда добър спрямо сина си, а може да бъда лош спрямо една овца, която съм заклал, за да го нахраня. В света може ли да намерите един светия, на когото ръцете да не са оцапани с кръв? Истинският светия не прави разлика между добър и лош човек. Вие може да си направите едно погрешно заключение. Може, защото светията е една свещ, която гори. Свещ, която не гори, няма никаква стойност. Но при дадени условия горящата свещ на светията е от голямо значение за хората, понеже им принася голяма полза. А онази, която не гори, тя е в запас. Обаче запалената свещ може да причини и голяма пакост. С нея хората ако не могат да си служат правилно, могат да причинят пожар. Кой ще бъде виновен тогава? Светията ли, който е запалил свещта, или онзи, който е причинил пожара. Туй е едно зло, но има и добра страна. Иде зима, когато температурата ще спадне до 40-45 градуса под нулата. Ако хората нямат запалена свещ, ще измират от студ. Кое е по-хубаво да горят плевните или да измрат хората? Мислете сега, злото се ражда, когато трябва да изгорят плевните. Доброто се ражда, когато трябва да се спасят хората. Следователно, щом злото дойде в света, то е вашата плевня, която трябва да изгори. Обаче силата, която гори вашата плевня, тя ще спаси вашия живот. Туй е закон. И Писанието казва: "Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще им съдейства за добро." Всеки трябва да разбира този закон, защото ако ние не можем разумно да обясним временния живот, ще изпаднем в едно противоречие. Ние искаме да оправим живота си по механически начин. Никой не е в състояние да оправи живота си по механически начин. Аз съм чел много книги, че хората крадели защото били бедни. Това донякъде е право. Тогава богатите защо крадат? Мнозина казват, че причината била, че са болни. Казвам: Много добре, но здравите защо се разболяват? Когато някой е болен, много добре, но противоречието е когато здравият, на когото баща му и майка му за здрави, се разболява. Къде се крие причината? Ако болестта иде по наследство, добре, съгласен съм. Но ако онзи, на когото баща му е здрав и майка му е здрава, се разболява? Това е един въпрос, който досега не е обяснен, за в бъдеще едва ли ще може да се обясни, нито пък аз искам да го обяснявам. Тогава ние ще се запитаме: Ако съвременните хора сме лоши в своите постъпки, Бог ли е виновен за това? Не, виновни сме ние. Ако у Бога има вина, тя е, че Той ни е създал, затова в Писанието има един стих: "Разкая се Господ, че направи човека." Господ създал човека и като видял, че живее толкова лошо сега не мислете, че аз го измислям, това в книгите е писано като видял, че човекът направил всичките престъпления и не живее както трябва, разкаял се, че намислил да очисти земята от всичките тези престъпления и допуснал потопа. Но все пак, Той се смилил над хората и за да не ги унищожи всичките, решил да остави поне един човек Ной, който направил кораб, с който се спасил. Но, за да не прави погрешки, дал му света на светлината дъгата, която е най-добрият завет. Но хората още не живеят по новия завет, те живеят както преди потопа, преди дъгата да е съществувала. Тя не е съществувала, понеже водните капки не са били диференцирани, не са могли да я образуват. Защото дъгата се явява при известни условия светлината трябва да се пречупи. Явяването на дъгата е едно явление, когато спектърът се е проектирал на земята. Обаче сега имаме половината дъга още не виждаме цялата истина. Един ден, когато завършим своята еволюция, ще я виждаме цялата.

Сега аз навлизам в едни философски области, които нямат нищо общо с вашия живот. Но питам: Коя от науките, които ви се преподават в университета, в колежите, има пряко отношение към живота? Само някои аритметиката, геометрията в малък размер, биологията, физиката и още други, които сега навлизат в живота. Но много от теориите, много от ученията почти нямат никакво практическо приложение. Това ни най-малко не показва, че тази наука не е дошла навреме. Този материал е потребен за в бъдеще. Ако всичката вода, която тече по земята се събере на едно място, образува един океан, какво се постига с това? Тя е едно условие да се явят рибите в живота. Но тогава тя се е замърсила и е изгубила едно от своите качества чистотата. Вследствие на това, за да се избягнат лошите последствия, природата е допуснала голямо количество сол във водата, да не би от тези нечистотии, които се изхвърлят във водата да се яви една ужасна зараза. Дава се солта, като едно предохранително средство. Вие често питате, защо са страданията в света. Те са солта на астралния свят. В астралния свят ако идете, вие всички ще приличате на риби, с люспи сте. Със своите непостижими желания, човекът като риба се мята насам-натам. Но когато ви сравнявам с рибите, вие виждате само външната страна и се обиждате. Какво лошо има да бъдеш риба? Аз ще ви покажа едно положително качество на рибите. Те са винаги мълчаливи, досега нито една риба не е казала обидна дума за някого. Ето една похвална черта. А в морето съществуват такива престъпления, че престъпленията на земята са нищо. Тук е рай в сравнение с това, което става между рибите. Там е цял ад. Но нито една риба досега не е казала една лоша дума. Всички мълчат. Казват: мълчи като риба. Да мълчиш като жива риба, а не като умряла, защото не само умрелите риби, но и умрелите хора мълчат. Следователно, похвална черта на рибите е тази, че при всичките злини, които съществуваш, нито една не е казала нито една горчива дума. Всички са благодарни, че Господ ги е направил риби. А при хората никой не е благодарен, че е направен човек. Всеки казва: Защо Господ ме направи такъв? Че какъв да го направи Господ? Ако те направи Господ цар, ще те претрепят; ако те направи философ, ако те направи учен, жена, мъж, никъде няма никаква сигурност, но на теб ти харесва да си цар. Ами ако твоите подчинени генерали не са доволни от тебе? Един ден в ума на този генерал може да дойде идеята дa тe свалят, някой между тях да стане цар. Започват интириги. Ти си изложен на опасност, царят е в опасност. Това е възможно да се случи. Ако ти си богат, пак има голяма опасност, всеки ще пожелае твоето богатство. Ще кажете: Защо Господ създаде света такъв?

Сега искам да говоря за възвеждането на човека от Духа. Всичко в природата е азбука. То е резултат. Всичко в природата е разумно, никога не сте били в един свят по-разумен от този, в който сега живеете. Природата извършва нещо велико и силно. Един ден, когато видите нейната работа, ще кажете: Много съм се заблудил. Един ден, след сегашната смърт ще видите, че хората ще възкръснат. Тия, които сега умират, след време ще възкръснат от смъртта. Ще дойде безсмъртието в живота. Ако старите умрат, ще дойдат млади, които никога не остаряват. Защото в природата прогресът се дължи само на младите. Старите са един завършен резултат, който не може да се измени. Много малко стари има. Тази земя, която виждаме, е един резултат от дейността на разумни същества, работили милиони години върху нашата земя. Той е един разумен резултат. Тази почва, на която ние ходим, тия камъни, между които ние се движим, въздухът над нас, слънцето над нас, всичко това показва една висша разумност, която е работила преди ние да сме дошли на земята. За нас светлината е едно обикновено явление, за нас камъните са едно обикновено явление, в тях ние не виждаме никаква разумност. Едва сега учените хора по нагъването на пластовете или по изпращането на слънчевата енергия, почват да разбират, че има някаква разумност. Ние тепърва изучаваме елементарните работи на разумността, но искаме да си направим един Бог, подобен на нас. И ние го слагаме в такова тяло в каквото сме ние и искаме да мисли, както ние мислим. Наивни съждения са тези. Представете си цялата вселена, в която има повече от сто милиона слънца и около всяко слънце има най-малко по 12 други планети, всички са повече от един милиард и двеста милиона. Представете си, че тия слънца живеят като живите същества тук на земята, а Това Същество, Което ги е създало, Го мисли за всички, всички има в ума си, а мисли и за вас, как си представяте това? Каква глава ще има то, каква глава ще му сложите, я ми кажете? Какво тяло ще му сложите? Някои искат да си представят Господа някак си. Как ще си го представят?ж Той не може да има такава глава, каквато вие мислите. Не само ние, но и най-възвишените същества не могат да си представят Бога. Той е нещо непонятно за човешкия ум. Ние приличаме на Бога в едно отношение, но Той в нищо не прилича на нас. Ние сме направени донякъде по образ и подобие на Бога. Бог в нищо не прилича на нас. Там е разликата. Ние тепърва трябва да заприличаме на Него. Казвате: Как да не прилича Бог на нас? Ние тепърва трябва да изразим този образ, който е заложен у нас, тези склонности, тези Божествени сили, че тогава да имаме представа. Тъй както сме сега, ние нямаме право да кажем, че сме направени по образ и подобие на Бога. За Бога е казано, че Той е жалостив и милостив. Всички нещастни, които умират, щом отидат при Него, Той им връща живота и ги праща назад. Може на някого да са взели всичкото богатство, Той му го връща, а него праща назад. Иде някой философ, на когото е повреден умът, Той му поправя ума и го връща назад. Все отиват тези, които са изгубили нещо. Майката изгуби дъщеря си, детето се оплаква че изгубило майка си, някой цар изгубил трона си, някой княз княжеството си. На всички тези царе, князе, бащи, майки, народени от хиляди години във върволица, Господ казва да им върнат това, което са загубили и ги връща обратно. А като дойдат пак се бият и тогава търсят виновния. Кой е виновен на земята? Има един виновен на земята, когото никога не може да хванете. Да се съберат всички детективи, които съществуват в целия културен свят, пак не могат да го хванат. Той е голям майстор, по-голям от тях. Знаете ли защо? Понеже всички детективи са все негови служащи. Той им плаща. Как да го хванат? И всички, които днес управляват, пак той ги е сложил на този пост. Щом той им плаща, как ще го осъдят? Чудни сте вие. Има един юнак, който никой не може да хване и осъди, защото всички в света са негови чиновници. Какво ще правим? Някои от вас искат да си дадат по-голямо значение, че Господ да им обърне по-голямо внимание. Той ви обръща внимание, но толкова, колкото заслужавате. Ако в сегашното ви състояние ви отдаде повече внимание, вие ще изчезнете от земята. Всички въздишате, че не сте обичани. Благодарете, че не сте повече обичани, отколкото сега. Поставят някого в затвора. Каква обич, каква грижливост проявяват към него всички онези братя, които пазят затвора, да не би да му се случи нещо, да не би прозорецът да е отворен, да се извадят железата му, внимават за храната, по три пъти на ден да му носят. Казват: Тук е нашият брат. По три пъти на ден го извеждат навън като някой повереник.После го въвеждат пак вътре. Какво по-хубаво от това? Има едно въображаемо зло, но къде е истината?


Казвам: Великото в света седи на друго място, тези братя са на друго място. Ако искате вие да видите доброто, в затвора ще го намерите. Много от затворниците живеят братски, всичко споделят. Свободните хора не се обичат, а затворниците се обичат. Пък най-после и онези братя, които ги държат затворени, и те ги обичат. Всички се обичат. При това ние казваме, че не е хубаво човек да е затворен. Нима ние самите не сме затворени в това тяло. Свободни ли сме? Паднеш, строшиш си крака. Ти търсиш причината отвън, а може да си обясниш защо се е случило това. Но страшно е, кракът те боли. Ще дойде някой да ти лекува крака.


Ние искаме не да обясним, но да направим живота щастлив. Това е необяснимо. Аз не искам да ви обезсърчавам, но ние поне трябва да разбереме живота. Като затворници ние сме много добре. Аз считам сегашния живот като затвор. На много добро място сме сега. Ако човек добие вътрешен усет, той ще израсте, тогава няма да се нуждае от гувернантка да го съпровожда, защото и тя се уморява и казва: Кога ще израстат тези деца, че да престана да вървя подире им, защото ми дотегна. По-добре е малките деца да нямат гувернантки.


Казано е, че Христос бил възведен от Духа. Може да е възведен само един разумен човек. Аз се абстрахирам от сегашното положение в света. Туй, което сега съществува, за мене важи толкова, колкото когато пътувам с параход от едно пристанище до друго, от една държава в друга или от Европа за Америка. Туй е едно случайно явление, че съм дошъл в този свят. Но и за това има известен ред. Аз мога да взема първа, втора или трета класа, но и храната и леглото се различават. Няма какво да давам уроци на тия хора, ще бъда зрител и ще изпълнявам всичко тъй, както е определено на парахода. След 5-6 дни като свърши пътуването, ще сляза от парахода, тогава ще живея тъй както аз искам. В парахода има ограничения. Тия ограничения, които ние сега имаме, те са временни. Сегашните хора са ограничени в друго отношение. Те не знаят да ходят. Работят повече с ръцете, отколкото с краката. Все едно, че се намират в една лодка, където ръцете работят, а краката са в бездействие. И когато хората казват, че не са добре, то значи че работят само с ръцете си, а всички говорят, че трябва да излезем от лодката и на сушата да почнем да упражняваме нашите крака. Ние съвременните хора още не сме на суша, ние сме във водата, където ловим риба, за да се прехранваме.


Сегашният мислещ човек е създаден по особени закони. Той е едно средно звено. Човекът е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Значи, човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има, казвам нищо няма И ако правилно разбираш умирането, ще се убедиш, че и в него за човека нищо няма да намериш. Обаче, ако ти търсиш зад формата на човека, зад неговия дух, зад неговата душа зад ума и сърцето му нещо друго, богат смисъл има тогава. Ще кажеш: Аз искам да стана ангел. Ангелът е нещо извън човека. Той е в областта на човешкия дух. Това е областта, в която човек се развива. Следователно, ти говориш за човечеството. Но ако искате да се развивате, трябва да знаете какво нещо е човекът сам по себе си. В него всички процеси на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете. Вие като изучавате гръцката митология ще видите, че всичките тия богове, величия, ангели, архангели са слезли, взели са човешка форма и дошли да опитат благата, които човек опитва. Всички те намерили израз в човешка форма. Зад човешката форма ние не знаем каква друга форма съществува. Вие ще кажете: ангелска форма. Ангелската форма е по-съвършена човешка форма. Ще кажете: Божествена форма. Божествената форма е най-разумната, съвършената човешка форма. Ако един художник би рисувал нещо, което е Божествено, или ангелско, той винаги ще го нарисува в човешка форма. Следователно, човек е една форма, в която могат да се достигнат копнежите на човешката душа. формата, в която човек може да се развива е само човешката форма. В животинската форма не можеш да постигнеш нищо. Освен това животинската форма е включена в човешката. Растителната форма, а също и всички други форми, които съществуват в света, са включени в човека. Какво значи човек? Човек, това е последната дума на природата. Значи човек е последната дума на природата, но не в този смисъл, че е последното завършено дело на природата. В целокупността на този творчески процес се включва не само човекът, който населява земята, но човекът, който населява цялата вселена. Той не е само тук на земята. Тук има хора. Но ако кажеш, че и в другите светове има хора, ще те сметнат за еретик. Искат да бъдат тълкуватели. Бог е свободен да насели световете. Той не се нуждае от хората. Той навсякъде е вложил живота или по-точно, всички светове са жилища, приготвени за хората. Бог иска да ги направи свободни. Толкова много светове има, за да не съществува грях в бъдеще. Защо е толкова грамадна вселената? За да няма случай човек да греши. В бъдеще на всеки човек ще му дадат по една цяла земя и той ще бъде сам. Ако някой ме попита кога ще престане злото, ще отговоря: Когато ти дадат една цяла земя и никой няма да има край теб, ти сам ще я обитаваш, ще се разхождаш нашироко. При сегашното разбиране такъв живот няма смисъл. Ако ти я дадат сега, ти ще бъдеш най-нещастния човек. Аз ще ви пратя сега на месечината, за която учените казват, че имала 150 градуса студ, няма никаква растителност, нито вода, нито храна, какво ще правите там? Казват, че имало много злато, но пари без хляб какво струват? Туй сега са фантазии. Вие ще кажете: защо ли са потребни тези приказки? Питам: няма ли да дойде един ден и ти да разсъждаваш? Ако се разболееш от тежка болест и ти остава само половин час живот, казваш: "Ще се мре." Знаете ли какво е смъртта? Ще се свърши животът. Знаете ли какво нещо е свършването на живота? Ще усетите една голяма скръб, едно голямо страдание, като че цялата вселена се руши. Казвате: Отиде. След като преминете през тези страдания, вие ще се намерите в една голяма светлина. Ще кажете: "Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега съм живял." Тази мисъл е дадена в една индуска повест за един от индуските богове, който се вселил не в човешка форма, за да научи нещо, а се въплътил в свинска форма. Народили му се прасенца, а неговите другари го чакали да се върне на небето. Пратили му съобщение, да му напомнят, че той за малко време е слязъл на земята. Той отговорил: Не искам да се върна на небето, на мене много ми е добре тука с моите деца и моята жена. Ходим си по земята, ровим си. Взели да мислят, как да му помогнат. Поразяват прасенцата, той не се свестява, поразяват другарката му, той не се свестява, най-после и него самия продупчват. Той казва: "Чудно нещо, как съм се увлякъл в този кошмар на живота!"


"И възведен биде Исус от Духа." Изкушаван беше, но Той даде три разумни отговора: Не само с хляб може да се живее, но и с всяко разумно Слово, което излиза от устата на Бога. Не е нужно на човека да се хвърля от високите места долу, за да провери дали ангели ще му помогнат. Не трябва да се покланя никому, за да има живот на земята. И Христос добавя: Аз се радвам на това, което имам и повече не желая. Елифас Леви пък разказва, че в 19 век пропаднал дяволът, фалирала цялата му философия и той се оттеглил на едно място като отшелник и казал: Загазих. Никой не ме слуша. Аз дадох знанието на хората да ги поуча, но никой не ми обръща внимание. По едно време вижда, че Христос иде към него, клати си главата и казва: Много късно идеш, защото едно време преди две хиляди години аз бях госпо-дар и можех да ти дам всичките царства. Сега е много късно. Тогава да беше дошъл. Аз не идвам за тези цар-ства, но идвам да ти покажа един път, по който можеш да се избавиш от сегашните си страдания. Елифас вижда, че две-змии хапят дявола. Христос по закона на любовта хвърля тези змии и оставя дявола пред Учителя на цялото човечество, който учи хората как да работят и да не се изкушават, да не се боят. Той казва: Не бойте се! Беше време когато змиите мене хапеха и можехте да се боите тогава, но сега и мене престанаха да хапят. Сега вече ще живеете по братски, навсякъде се проповядва братство. Проповядва го и дяволът. Братство между хората ще има отсега нататък.


"И възведен биде Исус в пустинята", за да научи великата истина на живота. Така и вие ще бъдете възведени, за да научите великата истина на живота. А това е да се избавите от онези змии, които вас искат да ухапят. Във всеки дом има по две змии. Аз мога, но не искам да ви разправя истината за тези змии. Във всяка една църква, във всяко едно управление, във всеки един човек има по две змии, които са внесли всичката отрова в света. И когато дойде Христос на земята, Той най-първо ще положи ръцете си и ще отстрани змиите. И тогава всичко ще тръгне в ред и порядък.

Беседа, държана от Учителя на 9 октомври 1932 г. неделя, София Изгрев.

--------------------------------------
[1] Евангелие от Матея 4:1







0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни