130. При източника

[Ани]

130. При източника

музика: ученик

текст: ученик

Висок планински връх блести,

облян с лъчи от Небесата.

Там чисто изворче шурти

и в химн излива си душата,

душата, душата.

И в химн излива си душата.

Към него пътник уморен,

усилено се стреми с надежда.

С дълбока скръб обременен,

той Нов Живот си там отрежда,

отрежда, отрежда.

Той нов живот си там отрежда.

И пита той: Да пийна ли

от твоята водица чиста,

да освежа очите си,

душата си страдна да очистя,

очистя, очистя?

Душата ми страдна да очистя.

Да отпочина ли, ръце,

лице, нозе си да измия

от тоз световен прах, сърце,

покрито с рани да разкрия,

разкрия, разкрия?

Покрито с рани да разкрия.

Склони, о, пътниче злочест,

глава си морна, утолявай

безмерната си жажда днес

от мен и в мен се ти надявай,

надявай, надявай!

От мен и в мен се ти надявай!

Гласът ти мъченически чух,

приех и твоята жалба мила.

Аз съм Велик Божествен Дух

и ще ти дам Живот и Сила.

и сила, и сила

И ще ти дам Живот и Сила.

Ела, ела и пий от мен,

о, мило Божие Създание.

Настъпи веч последен ден,

на всяка мъка и страдание,

страдание, страдание.

На всяка мъка и страдание.