136. Радост и скръб

[Ани]

136. Радост и скръб

музика: Учителя

текст: Учителя

Слушал съм за тебе скръб,

че жестока си била,

че страдания причиняваш ти.

Не знаеш ли ти, че съм беден странник?

Кажи, що искаш Ти от мене скръб, кажи?

Кажи, що искаш, нека аз това да знам!

Мъчно може мен някой да обича.

Там е скръбта! Който мен обича и приема

ме добре, само той може живота да разбира.

Труден е и стръмен е пътя по който вървя.

Мъчно може да ме следва някой там,

а за смъртния невъзможно е почти.

Някои пък да обича и добре да мисли за мен

трябва той да бъде жител съвършено от друг свят.

Радост и скръб, това са пътища да се разбира Великия Живот.

Любовта еднакво и двете цени. Скръб и радост

все едно, скръб и радост все едно,

Любовта щом в тях цари. Правдата в скръбта

се цени, а доброто в радостта. Тях да

възприемем, дружно да вървим напред,

Любовта еднакво и двете цени.

Дадена на два пъти: 09.11.1933 г.

и на 16.11.1933 г.