Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_11_06 Ето отрока

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 23:04

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

Ето отрока



„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета дванайсета глава от евангелието на Матея. Има неща еднообразни в живота. Войникът, като излезе от къщи, всякога ще си тури пушката и ножа; писателят ще си вземе перото и книгата. Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света. Еднообразни работи сте чували много пъти. Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка. (Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората. Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо. Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях. Това е само вътрешно, субективно схващане. (Прочете до двайсет и втори стих.) Ще говоря върху осемнайсети стих. „Ето отрока ми, когото избрах, възлюбления ми, на когото благоволи моята душа; ще положа духа си на него и ще възвести съд на народите.“

В живота има две условия. Едното условие е благоприятно за човешкото развитие. И в умствено отношение тия две условия съществуват. Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест. Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия. Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, не се интересува. Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието на което и да е листо, на цвета и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво – какви са жизнените сокове. Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, дълбоките причини в природата, но все таки той по един или по друг начин е в зависимост.

Та казвам, тези неща са направени непонятни. Нищо от това, че са непонятни, че те са неизвестни, нищо от това. Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него. Интересно е онова, за което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем. Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем. Това е нашето нещастие.

Значи пророкът тъй казва: „Ето отрока ми.“ Значи не е хубаво преведено. Не казва – ето мъдреца или ето силния юнак, или ето учения философ, но казва: „Ето отрока ми, ето възлюбления ми, на когото положих духа си, който ще изнесе съд на народите.“ Съвременните хора се нуждаят да научат как да живеят. Те разрешават много въпроси, които са на втори план. Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят. За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя. Туй е най-важното. Ще ме пита някой: „Ти българин ли си?“ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си?“ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен. Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни. Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича? От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече. Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго. Страхът скъсява живота. Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира. И богатият, като мисли как да си угоди, не е станало хубаво – онова не е станало хубаво, този апартамент не е бил хубав, костюмът не бил хубав, от последната мода, и най-после от много грижи и той умира.

Всяка една мисъл тежи. Хиляди килограми може да тежи една мисъл. Вие мислите, че мислите нямат тежест. Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора. Войниците турят раниците по 50 килограма. Една дума – и милиони килограма турят на гърба си. Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква. Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него? Че някъде накърнил неговата чест. Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.

Сега ние говорим в света тъй отвлечено. Кой е виновен за онова, което става в света? Виновен аз вземам в двояк смисъл. Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света. Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: „Кой е виноват?“ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото. Кой е виновен за доброто? Злото е виновно. Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си. Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея. Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши. Човек няма знанието да се справи със злото. И грехът е едно човешко произведение. „В който ден сгрешиш, ще умреш.“
Не смесвайте сега вашето прегрешаване със злото. И не разрешавайте въпроса за злото в света. Този въпрос още никой не е разрешил. Върху него още хиляди години има да се мисли. Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото. Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче за доброто има един закон. Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам, отнемай-къде. Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си. Казвате: „Без сянка не може ли?“ Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога. Дето отидеш ти, то все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Та, най-първо, ще поставите едно положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Туй трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. То е немислимо по никой начин. Някой казва, да се освободим от злото. Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Тогава да ви приведа един пример, един пример, който донякъде ще обясни. Той е из съвременния живот.

Един млад студент, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили. Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви. Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи. Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ?“ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш?“ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш. Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял. Туря хляба в торбата. Върви и разсъждава философски. „Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже. Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му. Казват: „Горе ръцете! Дай парите!“ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите!“ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той. Пише той на банкера: „Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници имаше. Хляб ми даде, и него ми взеха.“

Питам сега, как ще се разрешат тези противоречия в живота. Писал му този банкер после: „Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.“ Той му дава една торба. Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари?“ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите. „Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия. Вие разсъждавате философски. Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната той има сила вече.

Та сегашното човечество, ние се намираме в това противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български. Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това?“ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато. Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато. Следователно англичанинът какъв е бил по-напред? Бил е нещо и съвременният човек бил е нещо. Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек.

Тогава ще ви приведа онази легенда за лотоса, индуска повест, даже и тя не знае защо е създадена. Казва: „Защо ме създаде Господ в света? Моето сърце все трепка от страх. Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша. Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив?“ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. Тогаз загази. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили.

Та кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние напред трябва да идем. Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни. За тях няма нито помен. Някъде са текли те. Там се описва накъде са текли.

В Америка има едни американски професор в Бостънския университет, който е писал една книга с ред доказателства, преди, исторически доказателства, че раят е бил на Северния полюс. Доказва човекът. Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха. Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така. Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат. Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека. В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия.

Когато Мойсей писал този разказ, той разбираше този закон, той беше посветен във всичките тайни на древната мъдрост. Той знаеше къде е раят. Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието. Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса. Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи. Казва: „Защо ме излъга?“ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш. Ще ти дам и другата, но още 7 години ще ми служиш за нея, 14 години.“ Че дядо му го накара да има две жени. Питам, как ще оправдаете вие?
Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата, тъй както са. Те имат много хубава черта. Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно. Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината. Тази е една от похвалните черти на евреите. Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост. И за тази несправедливост според Писанието през целия си живот беше нещастен. Соломон направи една погрешка, и през целия си живот той – със своята мъдрост, беше нещастен човек.

Питам, какво беше престъплението на Йосифа? Той беше много щастлив човек. Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си. Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили. То е тщеславие у него. После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години. Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко туй, което казваше. Провидението искаше той да издържи страданията, да възпита божественото, на което може да се разчита.

Защото не е външната сила, която може да спаси света. Туй е едно велико разбиране на живота. Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава. Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си. Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете? Или имате син. Той е вашият минал баща. Ама туй може ли да бъде? То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде. То е теория, аз само ви изнасям. Мога да ви докажа туй, ако е на учени хора, но не догматици.

Съществува ли туй като закон в природата, или не? Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа. Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени.

Вие ще кажете, че може да ме смущава какви ще бъдат нашите бъдещи отношения. Аз задавам въпроса, какви са били нашите отношения в началото. Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство. Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение. Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно – в един живот идеен, божествен. Някой може да каже – какво искам да кажа. Искам да кажа път без прах.

Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето. Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе. Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало. Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните?

Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш. Пише писмо, пита – на кого пишеш. Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли. Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си. Туй, което ми говори, нито веднъж не е излязло вярно.“

Щом дойдем до ония велики духовни принципи, ние не може да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината. Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си. Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй?

Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие?“ На мнозина съм привеждал този пример. Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея. Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват – трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия. Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях. Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон.

Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв си закон, за да се подобри бъдещото поколение. Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго. Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи. Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди? Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди? Един фанатик ще роди, да убива хората утре. Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди? Един грандоман като нея.

При сегашните условия ние виждаме хора, които не са потребни в живота – с големи претенции, всеки иска да стане милионер, богаташ, да разполага, да има милиони, да ходи. Туй е желанието на всички хора. Какво ще стане? Сегашната криза. Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството. Сега аз ви представям човешката страна. Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане. Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно. Сега този строеж... не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото.

Единственият силен фактор в света, това е човекът, това е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце. Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото. Това не са организирани закони, не са организирани армии. Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира. Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал. Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали – то не е единствен път – както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво. Той ще направи втора, трета през целия си живот, докато най-после нарисува една картина, от която приблизително е доволен.

Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво. И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас. Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години. Те са два дни и няколко часа. В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо. Два дни и един час, това не е много нещо. Писанието казва: „Тисящи години пред Бога са като ден.“
Та и вие искате да знаете кога ще се оправи светът. След 2100 години. Така го кажете. Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност. Това са пророчески работи сега. Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.

Но сега практическата страна. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене. Какво ще стане с тебе? Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия. Щом и там върви, и тук ще върви. По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш. По-добре нечукан тук, на земята, отколкото чукан в другия свят.

Така не се говори. То е онова възмущение на нашето самосъзнание. Има нещо по-велико. Природата дава. Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате – тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет. Мойсей не е писал. Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея. Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше. А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме. Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал.“ В твоя ум Мойсей ще се яви.

Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един француски окултист, който е написал много хубави книги, та се запознал той с бялата магия. Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга. Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил. Елифас Леви сам разправя своя опит. Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение. Онова, което носи смърт, то е заблуждение. Онова, което носи раздор, то е заблуждение. Онова, което носи мир не така, както ние го разбираме, то е живот.
Сега в света вие казвате – богатите хора имат. Че кой е богат? Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“

Казвате, да си дадат богатите парите. Но парите няма да оправят света. Разбиране трябва. Сега богатите и бедните загазили. Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите?“ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва. Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно? Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега. Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика. Ще кажете – не са само царете виновни.

Ние всички сме виновни, че не прилагаме онази справедливост, онази добродетел, онова благородство. Казвате – да се помолим на Бога. Такова молене като сегашното! Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие. В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога. По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват. Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква. Нямам предвид никаква църква. Аз говоря против заблужденията на хората.

Казвам, докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът няма да се отдалечи от вашата врата. Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви. Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат. Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100–120 души братя да се молят. Очакват на другия ден да го екзекутират, дойде ангел, отключи веригите, побутна го и му каза: „Стани, опаши се.“ Бутна вратата, отвори се, стражарите спяха и му казва: „Върви и назад не се връщай.“ Това е една реална опитност в света, всички трябва да имате.

Когато съзнавате в душите си, че има един да затъне заради вас, да вземе вашата страна, там е силата. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата. А в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.

Та казвам, левите и десните течения в света трябва да заемат мястото на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава – да мисли, да има едно сърце и един стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй. Един човек няма да преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.

Та казва евангелистът, който е писал: „Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее. Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде. Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото. Една греда говори за разумен човек. Една отлично свършена работа говори за разумните хора. Не е въпрос за глупавите.

Та казвам, трябва разумните хора да бъдат носители на онова възвишеното и благородното. Аз съм казал много пъти. Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат – отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си – до 25 години ще се съкратят тези 2100 години. Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят. Един мъж си играе с една жена, докато е млада. Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг. Апостол Павел казва – като остареем, ставаме подигравка на хората и на ангелите.
Не е разрешение само да сте млади. Вие мислите, че всичко може да постигнете. Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад. Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я. Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена. И майката казва: „Отде се яви това?“ От вас.

Та казвам, престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас. Ние предаваме престъпленията един на друг. Тогава кой е виноват? Виновато е доброто, по него върви и злото. Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват? Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло? Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат. Щеше ли да има престъпления? Престъпления има сега, понеже всички ядат и пият.

Казвам, има само един начин на проявление в света. Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове. Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат. Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право. Никой не ти е дал туй свещено право в света. Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота. То има право да вземе живота. Сега сами хората си позволяват.

Но сега да дойдем до заключението. След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя – от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще мяза на една райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега.“ Тъй ще бъде след 2100 години.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Добрата молитва“

Седма неделна беседа

6 ноември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10844 Мнения:

Публикувано 25 февруари 2014 - 10:52

От книгата "Думи на Правда", Неделни беседи, XVI серия, I том, 1932 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание


ЕТО ОТРОКА


Ще прочета 12 глава от Матея. Има еднообразни неща в живота. Войникът, като излезе от къщи, всякога не се слага пушката и ножа; писателят не си взема перото и книгата. Навсякъде има еднообразие, има много еднообразни работи в света.


(Учителят прочете отначало 12 глава до 7-ми стих)[1] От храма, значи от еврейския храм. Защото храмът се съгражда от хората.Туй, което хората съграждат, мислят, че то е нещо голямо. Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях. Това е само вътрешно, субективно схващане. (Прочете до 22 стих.)


Ще говоря върху 18 стих: "Ето отрока ми, когото избрах, възлюбения ми, на когото благоволи моята душа; ще положа Духа си на него и ще възвестя съд на народите."


В живота има две условия. Едното условие е благоприятно за човешкото развитие. И в умствено отношение тия две условия съществуват. Един болен не обича да му се говори по какъвто и да е въпрос, освен за неговата болест. Сиромахът предпочита да се говори за неговата сиромашия. Адвокатът, съдията обичат да им се говори за тяхната професия. Същото е с учителя, свещеника, младата мома, младия момък, майката, бащата. Всеки човек в живота си се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, те не го интересуват. Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието на който и да е лист на цвета и на което и да е клонче на едно дърво зависи от благосъстоянието на цялото дърво, от неговите жизнени сокове. Листът няма никакво понятие за онези процеси, които стават, за дълбоките причини в природата, но въпреки това, по един или друг начин е в зависимост от цялото. Казвам: тези неща за някои са непонятни, неизвестни, нищо от това. Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него. Интересно е онова, за което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, а не да повтаряме това, което знаем. Цялото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем.


Значи пророкът казва тъй: "Ето отрока ми." Не казва: ето мъдреца, ето силния юнак или ето учения философ, но казва: "Ето отрока ми, ето възлюбения ми, на когото положих Духа си, който ще изнесе съд на народите." Съвременните хора трябва да се научат да живеят. Те разрешават много въпроси, които са на втори план, а най-важното в света е, да се научат да живеят. За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна да спя спокойно, да мисля, да чувствувам правилно, да работя. Това е най-важното. Ще ме пита някой: ти българин ли си? Не съм. Ти англичанин ли си? Англичанин съм. Ти може да си англичанин и пак да си нещастен. Нима няма болни англичани, нима няма бедни англичани? Сега цяла редица англичани са се отправили в една гладна процесия към Лондон, да протестират против лошата организация. Те казват: Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас! Тези прояви са от обществен характер. От какво произтичат? От нямане на храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие. Нещо повече богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх, от нищо друго. Страхът скъсява живота. Сиромахът казва: От глад ще умра. И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира. Богатият пък мисли как да си угоди. Яденето не било хубаво, нещо друго не било хубаво, този апартамент не бил хубав, костюмът не бил хубав и от много такива излишни грижи умира. Всяка една мисъл може да тежи хиляди килограми. Вие си въобразявате, че мислите нямат тежест. Един цар като произнесе една дума, като изкаже една мисъл, войниците слагат раници по 50 килограма на гърбовете си. Една дума и милиони килограми се поставят на техните гърбове. Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, веднага олеква. Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не можеш да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всички нещастия се дължат на човешките мисли. Една мисъл каже някой и цял процес се води 3-4 години. Адвокати ровят закони, дневници, разискват какво искал да каже, търсят дълбоките причини поради които са го обидили. Какво са обидили в него? Накърнили неговата чест. Ако хората тъй много защитаваха своята чест, биха приложили този закон да зачитат честта на другите и светът би се подобрил.


Ние говорим за света и живота отвлечено. Кой е виновен за онова, което става в света? Вината аз я вземам в двояк смисъл. Казвате: Той е виновник. Защото има хора виновни както за доброто, тъй и за злото в света. Но единственият виновник в света е доброто, нищо повече. Дето няма добро, там злото се настанява. Питате: кой е виновен? От философско гледище аз ви казвам: Нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото. Кой е виновен за доброто? Злото е виновно. Защото то влече доброто след себе си. Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоките долини и на дълбоките долини съответстват най-високите върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея. Всяко наше докосване до тази реалност ни руши. Човек не знае как да се справи със злото. А грехът е едно човешко произведение. "В който ден съгрешиш, ще умреш."


Не смесвайте сега вашето прегрешение със злото. И не разрешавайте въпроса за злото в света. Този въпрос още никой не го е разрешил. Върху него още хиляди години има да се мисли. Не се сърдете на злото, понеже, ако му се сърдите вие, все едно че го каните с девет бъклици. Тогава, какво трябва да правите? Не се сърдете на злото? Вие трябва да разбирате злото, но да не му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче, за доброто има един закон: Доброто от немай къде прави зло, от немай къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам: От немай-къде. Или да ви кажа по-ясно: всеки предмет влече сянка подир себе си. Казвате: Без сянка не може ли? Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога. Където отидеш ти, тя все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Трябва да се примирите с това положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Това трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. Немислимо е по никой начин. Някой казва: Да се освободим от злото. Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това. Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили? Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви. Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стане разбойник пак не трябва. След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи? Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ? Казва: Вярвам в Господа. Човещина нали имаш? Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа? Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници. Напразно ще ти дам пари. Сега мога да ти дам само един хляб. А той гладувал, три дена не бил ял. Слага хляба в торбата. Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже. Не се лъжа. Върви през гората и действително, разбойници насреща му. Казват: Горе ръцете! Дай парите! Нямам никакви пари. Беден човек съм. Дай парите! Нямам. Един хляб нося. Дай хляба и си върви по работата. Чуди се той.


Пише на банкера: Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници ме срещнаха и взеха хляба, който ти ми дaдe.


Как ще се решат тези противоречия в живота? Банкерът му отговорил: Ела при мене, аз ще уредя този въпрос. Той му дава една пълна торба с пари и му казва: Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат, ще вземеш хляба и ще го донесеш. Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам. Няма го, изядохме го. Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите. Това е философия. Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се. Да бъде сложен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната никой.


Човечеството днес се намира в подобно противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб и него ще ни вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да запазим. По нататък вие ще разсъждавате. Обаче, в света има една сигурност, която хората са забравили. По каква причина сте дошли на земята? Как сте дошли и защо сте дошли? Всеки от вас трябва да отговори на този въпрос. Щом българинът каже, че е българин, той говори български език изучава български правопис и българска граматика. Щом е англичанин, той изучава английски език, изучава английски правопис, английска граматика. Сега попитайте българина или англичанина, като са дошли на земята, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите преди да дойдат на земята не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните преди да дойдат на земята не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: Как е възможно това? Сега учените хора мислят начин да направят злато това, което не е било злато. Следователно англичанинът преди това не е бил такъв, бил е нещо друго. И съвременният човек е бил нещо друго. Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек.


Ще ви разкажа онази индуска легенда за лотоса, който не знаел защо е създаден. Казва: "Защо ме създаде Господ в света? Моето сърце трепка от страх. Дойде вятър, плаша се, дойде дъжд, плаша се, от водата се плаша. Някое животно минава, пак се плаша. Аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо? Каквото мръдне аз се плаша." Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо,макар да не знае защо. Каквито възгледи и да имате вие, каквато и да е вашата вяра, има два възгледа за Битието. Едни вярват, че има Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Това е наполовина вярно. Всеки, който има тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, го считат за безверник. Ние сме хора, които нямаме в съзнанието и самосъзнанието си вяра, защото тя е в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, но ние съвсем не мислим за нея. Тогава разликата между тези две вярвания е тази: има хора, които всеки ден мислят за своята красота. По 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат, неглиже ходят и им е чудно, защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък се занимават само с красотата си и само питат дали ги смятат красиви. Тази красота бързо изчезва. Аз я наричам относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение. Именно там, в съзнанието и самосъзнанието седят всички погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята Божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, той е знаел от хиляди години какво ще се случи. Когато е дошъл на земята и потопил своя ум в съзнанието и самосъзнанието, той е изгубил тази способност да предвижда, сметнал е че може и без нея, започнал да живее по своя ум, по своето разбиране и тогава загазил. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а Божественото, Великото, което носи цялото щастие, сме го загубили. Питате кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието ще мине, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние трябва да идем напред. Ще отидеш напред или назад. Тия два процеса са в съприкосновение. Ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновяват съзнанието и самосъзнанието. Ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот, туй, великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, да докажат, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието нищо няма да постигнат.


Защото онзи, който проповядва учението, че има Господ, той не живее съобразно Него. Тогава като вярват, че Господ е създал всичко в света, тези хора са Негови касиери, защо тогава не постъпват съобразно Неговите изисквания? Защо в един дом, в един народ, една държава, църква, общество, проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с Него? Къде е смисълът? Бащата взема тоягата, налага сина и казва: Тъй е казал Господ. Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с Него, но казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия и бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки? Там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, къде са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни, от тях няма и помен. Накъде са текли реките? Там се описва накъде са текли. В Америка има един професор в Бостънския университет, който е написал една книга с ред доказателства от предисторическата епоха, че раят е бил на северния полюс. Доказва човекът. Казва, че, като изпъдили човека от рая, от северния полюс тогава тропическо място, след това се заледило. Хората тогава си направили друг раи в Мала Азия. Сега аз не искам да опровергавам, но професорското гледище е такова. Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват там, но не искам да доказвам. Трябва със специална лекция да ви докажа, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа, че реките се сливат така, както е описано в Писанието. В едната река имало злато и сребро. От нея зависят всички мисли и чувства у човека. В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен раи и го проектирали някъде в Мала Азия. Когато Мойсей е писал този разказ, той разбирал това, защото е бил посветен във всички тайни на древната мъдрост. Той знаеше къде е раят. Но евреите бяха един крайно религиозен народ и той искаше да. събуди у тях подсъзнанието и свръхсъзнанието. Той им говореше за Бога, че е Любов, като по този начин им обясни закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва го пробуди у тях. Ако четете цялата еврейска история ще видите, че те са били крайни материалисти. Те представят цялото човечество. Когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство. Ако Ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще Ти дам една десета от богатството си. Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ е съгласен на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина Лабан, един краен финансист, голям търговец, който можеше и дъщеря си да продаде. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше беше на 62 години. Коя беше първата жена на Яков? Лия. Той видя първо Рахил и се влюби в нея. Уговориха се с Лаван, Яков да му пасе стадата 7 години и тогава да му даде дъщеря си. И горкият, 7 години ги паса, но Лаван го излъга и вместо Рахил му даде Лия, която беше със слаби очи. За да получи Рахил, той паса овцете на Вуйчо си още 7 години. Питам, какво ще кажете за Лаван, който даде двете си дъщери за жени на Яков? Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата така както са. Това е много хубава черта. Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдиво. Запример, в Библията те не скриват, че братята продават Йосиф, описват какво се е случило на Яков, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе Давид, изнасят фактите, без да скриват нещо самата истина. Тази е една от похвалните черти на евреите. Техният цар извършил една несправедливост. И за тази несправедливост, според Писанието, през целия си живот той е бил нещастен. Соломон направи една погрешка и през целия си живот той, със своята мъдрост, беше нещастен човек. Питам: Какво беше престъплението на Йосиф? Той беше много щестлавен човек. Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито щестлавие в себе си. Разправя на баща си, как видял слънцето и 12-те звезди, че му се поклонили. Това е щестлавие у него. После разправя друг един сън, че братята му жънели на нивата, направили 12 снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята се озлобяват, че той иска да им стане господар. Колко време трябваше, за да се възпита щестлавието на Йосиф? Евреите нищо не говорят за неговото щестлавие. Те не го изясняват. Аз казвам, че щестлавието му е било в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го изявява, не се гордее. В Египет го поставиха на изпитание. Жената на Пентефрии го наклевети и той трябваше да иде в затвора, невинен да лежи две години. Но след това стана един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко това, което казваше. Провидението искаше той да издържи страданията, да изпита Божественото, на което може да се разчита. Защото не е външната сила, която може да спаси света, а едно велико разбиране на живота. Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш Ако се качиш на един кон, туриш му гема. мушнеш го с шпорите, какво се ползваш? Или, какво се ползваш ако имаш добри слуги. Всичките ти слугуват и ти си несправедлив към тях? Те имат правилна преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш жена, мислиш ли, че тя е толкова глупава, че не е преценила постъпките ти? Или жената се жени за един мъж, но и той има мнение за нея. Раждат се синове и дъщери и те имат мнение за своите родители. А при това има едно нахалство в някои. Майката иска да бъде като светица пред децата си, бащата също пред децата си иска да бъде като светец. Обаче, така ли е? Аз не зная. Досега не съм видял баща светия или майка светица. Срещал съм някой, който е близо до светийството. Синът благоговее пред майката. Но съм чувал и такова изказване: Нашата стара не е от съвременната култура, малко е изкуфяла. Стара, изкуфяла, а младите няма да изкуфеят! Тогава как ще обясните Вие, дето българите казват: Търсете от стара коза яре. Закон е: майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син по-силен по характер от себе си. Ако бащата мисли така, и той е на крива посока. Достатъчно е синът да бъде като баща си, достатъчно е дъщерята да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, значи, че не е възпитана. Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, значи, че иска да бъде по-горе от майка си. Защото нейната дъщеря, според закона на индуското учение за прераждането сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно, тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете? Или имате син. Той е вашият минал баща. Ама това може ли да бъде? То е друг въпрос, дали може да бъде или не може да бъде. Това е теория, аз само ви я изнасям. Мога да ви докажа туй, ако сте учени хора, а не догматици. Съществува ли като закон в природата или не? Ако съществува като закон, мога ли да ви докажа? Не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа. Пък ако не е вярно, ще кажа: Това е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години ще се доказват само неверните работи, верните работи се доказват още сега. За в бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ или не. Ще разяснят въпроса за самосъзнанието и съзнанието. Господ никога няма да го доказват на хората. То е все едно да напишеш нещо на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно, всичко онова, което е записано в самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще разберете. Вие там няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, че сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието, говоря за човека такъв, какъвто съществува. Това е един преходен живот на съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, където формите са вече установени. Вие ще кажете, че може да ви смущава какви ще бъдат Вашите бъдещи отношения. Аз задавам въпроса, какви са били вашите отношения в началото? Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство? Вие се жените за някого или сте слуги. За мене е маловажно, дали сте професор или слуга, или учител, навсякъде каквото положение и да заемате, важно е откога датира вашето познанство? Казваш: Аз от вчера се запознах. Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: аз я прочетох, запознат съм с нея. Гази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали тогава още. Тя не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това идва от един друг свят. Много пъти като ви привеждам някои примери, аз не ги вземам оттук, от земята, но от други епохи, преди да се е явило съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот.


Запример, казвам едно изречение: Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Някой може да попита: Какво иска да каже? Път без прах идеен, Божествен живот.


Та ако искам да ви обясня нещо от минали епохи в природата, вие казвате: "Говорете ни за настоящето." Да говоря за настоящото значи, като отивам при един банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ми даде, хиляда може да ми дaдe, но ще си ги вземе пак. Този пример показва в какво положение са нашето съзнание и самосъзнание. И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате. Забележете следното всеки може да го наблюдава. Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо. Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея!" Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него. Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му. Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла. Всичко иска да знае. В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека. Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва? Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи. Все мисля, че ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си. Това, което ми говори, нито веднъж не е излязло невярно.


Щом дойдем до великите духовни принципи, ние не можем да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Висшето съзнание на човека е извън обикновените човешки постъпки. Човек трябва да се издигне над условията на живота. Аз наричам истински човек онзи, който и при най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, макар и милионер, бил скържав и постоянно треперел да не изгуби богатството си. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: Досега толкоз пари имах, никак не се отпуснах, но сега ще се повеселя. Повикал музиканти, свирили, пели веселил се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари, но весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си. Загубил си милионите, да кажеш: Благодаря, че се освободих от този товар. Но кой от вас би казал тъй? Някои от вас ме питат, как според мен, ще влезе човек в Царството Божие. На мнозина съм привеждал този пример. Казвам: Когато загубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, а ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея. Тук е изявено свръхсъзнанието. Защо да не може човек при страданието си да се весели? Защо ще скърбиш за изгубеното богатство? При дадени случаи то може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казваш, защо понякога при известно положение сиромашията е за предпочитане. Понеже тя подтиква хората да работят. Сиромашията, кризите за народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Следователно, страданията, кризите, които човек изживява и раздрусва всички европейски народи, не е нещастие. Тя ще събуди в тях свръхсъзнанието, за да разберат, че в света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Сега те тълкуват кризатa по друг начин - предлага се да има повече стоки, отколкото са нужни. Но това не е изяснение на въпроса. Защото съществува един закон на производството. Казват: трябва да бъдем индустриална страна. Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия, че тя иска да индустриализира цялата страна? Ако й дадат 10-15 години тя ще учуди цяла Европа със своите произведения и икономически ще я тури в затруднение. Това предвиждат те. Ако всички народи увеличат своето производство, къде ще го продават Ако увеличат производството на земеделски продукти, къде ще ги продават? Всяко нещо си има свой краен предел. Значи, дотогава докато народите координират производството си едни да произвеждат едни произведения, други да произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднакви стоки, тогава непременно ще имат кризи. Или другояче казано: дотогава докато всички народи работят В областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще бъдат нещастни ще имат противоречия, нещастия, кризи, болести, бойни и няма да се отдалечат от тях. Ако те очакват в бъдеще някакъв по-добър строй, той трябва да дойде от онова Божествено подсъзнание и свръхсъзнание, което да бъде вече закон. Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв закон, за да се подобри животът на бъдещите поколения в държавата. Но под държава аз подразбирам друго. Ето какво е моето схващане: Най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, само те могат да образуват държава, да създават закони, които да осигурят доброто на всички народи. Чрез тия закони да се облагодетелстват и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, трябва да се подобри положението на бащите, на майките. Една майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какъв човек ще стане от него? Майката-фанатичка, какъв син ще роди? Един фанатик, да убива хората утре. Аристократката, грандоманката пък ще роди един грандоман като нея.


При сегашните условия ние виждаме хора, които не са полезни с нищо в живота и имат големи претенции. Всеки иска да стане милионер богаташ, да разполага нашироко, да ходи навсякъде. Туй е желанието на всички хора. При сегашната криза възможно е у бедната маса да се пробуди това желание. Казвате: Не само богатите, но и бедните искаме да живеем охолно и ако не с добро, ние със сила ще придобием това. Ако водите на една река се увеличат, как ще я спрете? Та казвам: Умните държавници трябва да се заемат с възпитанието на човечеството, защото така, както се проявяват и мислят хората, мога да ви предскажа след десет години какво ще стане. Тъй както вървят работите, мога да им предскажа последиците както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, ако тя е стара, приблизително, ако не точно. Вие не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото. Единственият силен фактор в света, това е човекът, човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце. Това са най-силните фактори, които действат в обществото. Това не са организирани закони, не са организирани армии. Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля, всичко това ще остане да функционира. Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление са произлезли от човешкия дух. Следователно, човек е в сила да видоизмени онова, което сам е създал. Това не е единствения път. Един художник никога не се заблуждава,. от първата си картина разбира, че в този момент не може да нарисува нещо по-хубаво. Но той ще направи втора, трета, през целия си живот ще рисува, докато най-после нарисува картина, от която приблизително ще бъде доволен. Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво. И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеят добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказвали. Те са живели много преди нас. Сега ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха ни остават още 2100 години. Това ви предсказвам аз. До тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно още 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места в Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще има една нова раса хора, не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат. Но тогава какво трябва да се прави? Това е един път, в който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години, все едно, два дни и няколко часа. В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години сакато два дни и няколко часа. Два дни и един час, това не е много време. Писанието казва: "Тисящи години пред Бога са като дни."


Вие искате да знаете, кога ще се оправи светът. След 2100 години. Така го кажете. Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно Божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност. Това е пророчество. Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.


Но сега, да дойдем на практическата страна. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с вас. Какво ще Стане с тебе? Ако си дете, ще растеш, след като остарееш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умирането няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искаш да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: Ще се самоубия, но не зная дали има живот в другия свят или не. Ако няма живот, като се самоубия, няма да страдам. Ако има, да не би да вляза в по-лоши условия. Някой сънувал един сън: идва един господин, дава му един часовник, слага го в една копринена торбичка, взема един чук и прави часовника на прах. Казвам: тури си ухото. Чува, че часовникът трака. Та и часовникът като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: Не, няма да се самоубия, щом и там и тук все върви. По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан. Казваш: "Ще се самоубия." Чукан ще бъдеш. По-добре нечукан тук на земята, отколкото чукан на другия свят. Така не се говори. То е по внушение на нашето самосъзнание. Има нещо по-велико. Природата дава. Като кажа думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Толкова години са минали и съм намислил друга дума да употребявам, но не мога да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обясня като старинна дума, да я очистя. Много окаляна е тази дума, защото в името Божие са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега името на Христос трябва да очистя. Казвате: Тъй е писано в Евангелието.


В стария завет Мойсей не е писал всичко. Евреите писаха някои закони, които ги приписаха на Мойсей. Мойсей е писал: "Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога" На тяхното свръхсъзнание говореше. А те, като не можаха да постигнат висотата на тези думи, казаха: "Око за око, зъб за зъб." "Ако те ударят от едната страна, ти удари две." Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: Ето какво е писано. Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: "Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме. Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал. И Мойсей ще се яви в твоя ум. Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един френски окултист, който е написал много хубави книги и е бил запознат с бялата магия. Дошло му на ум да извика един от древните мъдреци, да го попита върху един въпрос, тъй ли е или не, въпрос върху който не е писано в никоя книга. Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко каквото трябва да направи, направил. Елифас Леви сам разправя своя опит, че като му се явил мъдрецът, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва: Искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация. Това е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с крайна невярност. Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, знанието, което влиза в него го въздига, облагородява, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че това е заблуждение, както някои мислят? Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение. Онова, което носи смърт, то е заблуждение. Онова, което носи раздор, то е заблуждение. Онова, което носи мир, както ние го разбираме, то е живот.


Някои казват: Богатите хора всичко имат. Че кой е богат? Аз виждам в целия свят все богати. Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие. Казва някой: Ще го убия, ще му тегля един куршум. Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четете резолюцията или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.


Казвате: Богатите да си дадат парите. Но парите няма да оправят света. Разбиране трябва. Сега и богатите и бедните са загазили. Аз наричам бедни онези разумни хора в света, които се жертват. Те са бедни хора. Цялото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да Вземат туй богатство, но не искат да правят скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да застанат когато искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на онзи цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Няма спасение за тях. Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един ангел. Той намерил царя като отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си. Но когато царят излиза, дрехите му ги няма. Баняджията го изпъжда и никой не му вярва, че е цар. Идва ангелът и го пита: Ти ще управляваш ли разумно? Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега. И няма да е само за тебе, а за всички ще бъде лошо. Един ден ти ще излезеш от банята и ще ядеш камшика. Ще кажете: Не са само царете виновни. Ние всички сме виновни, че не прилагаме справедливостта, добродетелта, благородството. Казвате: Да се помолим на Бога. Такова молене като сегашното? Предлагал съм много пъти да се направи една лотария и да се помогне на делото Божие. Американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, където младите моми дават целувка за по 500 или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати 1000 долара. Питам: Това може ли да повдигне човечеството? Питам: По този начин ли трябва да служим на Бога? Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже: че той говори против еди коя си църква. Нямам предвид никаква църква. Аз говоря против заблужденията на хората.

Докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът ще бъде винаги пред вашата врата. Целият позор и безчестие ще вървят подире ви. Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, като един лист и цвят на растение. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притичат вашите приятели да ви помогнат. Ти няма да бъдеш най-големия бедняк в света, няма да бъдеш изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петър и го сложиха в тъмница, събраха се 100-120 души братя да се молят, защото на другия ден щяха да го екзекутират. Но идва ангел, отключва веригата, побутва го и му казва: Стани, опаши се. Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: Върви, и назад не се обръщай. Това е една реална опитност в света. Всички трябва да я имате. Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права? В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е пристрастие. Това е закон. Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата. И в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Само ценното. Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.

Левите и десните течения в света трябва да заемат местата на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво сърце и стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно, това прилича на многоглава хидра. Питате: Какво трябва да правим? Да обърнем левите. Ами утре левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните. Служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си. Разрешението не е там. Не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден. И синът трябва да бъде благороден. Управляващите трябва да бъдат благородни. Учените трябва да бъдат благородни. Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон? Аз отнасям всичко това към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля. Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй. Един човек няма да го преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.

Евангелистът, който е писал това, казва: "Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбеният ми, който носи новите идеи." Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко единство и цялото разумно човечество за него живее. Пък всичките народи ще бъдат удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега тъй като се говори, дохождаме до днешния, до физическия живот, само дo тия изводи на хората. Ами ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от самосебе си няма да дойде. Казвате: Ще направим една желязна греда. За да направите една желязна греда, трябват разумни хора, за да споят желязото. Една греда говори за разумен човек. Една отлично свършена работа говори за разумни хора. Не е въпрос за глупавите. Казвам: Трябва разумни хора да бъдат носители на възвишеното и благородното. Аз съм казвал много пъти: ако всички жени се решат да поддържат за 25 години само една идея, да кажат: отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, никой да не убива, никой да не изнасилва, никой да не краде, всеки да почита баща си и майка си. до 25 години ще се съкратят тези 2100 години. Как ще накараш тези жени, които обичат да си мажат лицата, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят. Един мъж си играе с една жена докато е млада. Като остарее казва: Стара баба не искам. И жената, като остарее мъжът, казва: Стар дядо не искам. Че ние сме станали за подигравка един на друг. Апостол Павел казва: Като остареем ставаме подигравка на хората и на ангелите. Не е разрешението само в младостта. Вие мислите, че всичко може да постигнете. Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който живее в знанието, той вечно може да остане млад. Млад трябва да бъде човек. Той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият. Младите се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, и по-голямото братче казва на по-малкото: Ще ти покажа, как баща ми бие майка ми. После, хване го за главата, раздруса я. Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена. И майката казва: Откъде се яви това? От вас. Казвам: Престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас. Ние предаваме престъпленията един на друг. Тогава кой е виновен? Виновно е доброто, че след него върви и злото. Кой е виновен? Богатството е виновно за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кои още е виновен? Здравите са виновни. Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло? Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпусталяли като светии, едва се мърдат. Щеше ли да има престъпления? Престъпления има сега, понеже хората само ядат и пият. Казвам: Има само един начин на проявление в света. Трябва един изобилен извор, като на онази река, водата на която се използва добре за напояване на градините и нивите, за да дадат плодове. Човешката мисъл, чувства и действия, трябва да се канализират в човешките ниви. Ако хората не мислят добре и ако не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството. Казвам, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното. Да не държиш в ума си мисълта за убийство на човека Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, но не и да го убиеш. За това никои не ти е дал право. Само Един има на света Който има право да взема живота та То е Онова Същество, Което е създало живота То има право да взема живота Сега хората сами си позволяват да убиват.

Но сега да дойдем до заключението. След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбираш. След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще бъде райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега. Туй ще бъде след 2100 години.

Беседа, държана от Учителя на 6 ноември 1932 г, неделя, 10 ч.с., София Изгрев.

--------------------------------
[1] Бележка на стенографа







0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни