Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_11_27 Имаше някой человек27 ноември 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 23:18

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа


Имаше някой человек



„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета част от третата глава от евангелието на Йоана. „Имаше някой человек от фарисеите на име Никодим, началник юдейски.“

„Духът Божи“

Имаше някой человек от фарисеите, който се наричаше Никодим. В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому ние мислим, че разбираме света. Обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.

Преди няколко време говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22 февруари 1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полячка. В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ.

Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав, и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят. Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти. Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопена. Шопен не е за болни хора.
Имаше някой человек. Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят.
Мнозина разглеждат, че някои хора са светски, а други са религиозни. Това обаче не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира. Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?

Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Следователно, когато природата иска да се избави от такива типове, тя ги прекарва през най-тънката цев, дето и злото се спира. Когато злото дойде дотам, и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието.
Какво се крие зад смъртта? Какво се крие, преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек. Нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам, какво се ползва, ако има много сетива и не може да ги упражнява. Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш; имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш – нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо, но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват, и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, известна интензивност. Отвън този човек е пасивен, но може да се събуди. Отвън седи като един зародиш, пасивен е. Обаче, ако този умрелият човек го турите в едно тяло и дойде в съприкосновение с този жив човек, в него веднага ще се проявят известни инстинкти. След като грешният умре, той си остава пак същият. Ни най-малко смъртта не го е изменила. Той се изменя, когато мине само от другата страна на смъртта, а именно, в живота. Докато е в смъртта, той си е същият. Следователно, докато умът не дойде в човека и той не почне да мисли, той не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е неговият ум.

Следователно умът е от нов произход, той отскоро е дошъл. Във времето на Мойсея, когато са писали тия неща, хората още не са ходили по своя ум. Какво нещо е умът, тайната на ума, това знаяха само египтяните, посветените. И Мойсей знаеше какво нещо е умът. Единствен той знаеше тайната за ума, а всички останали от израилския народ ходеха по своето сърце, по своите чувства. И Мойсей каза на израилския народ. В този ден Бог не ви даде един просветен ум, нито едно разумно сърце, да разбирате кои неща са постижими и кои са непостижими. И всички страдания на съвременните народи се дължат именно на стремежите на тяхното сърце. И всички французи, германци, китайци, японци и другите народи, всички имат желание да станат нещо велико, да направят знамения, но тези им желания не се дължат на ума. Това не е човекът, който мисли. Всички тия народи, които днес минават за културни, всички говорят за съвременната култура, за другите култури, но те не знаят в какво се различава нашата култура от другите култури. Като погледнете на всички ония култури на Персия, на Асирия, на Египет, които отдавна са изчезнали, обаче те са оставили своите недъзи и в съвременните народи. Техните недъзи и до днес съществуват като задачи за разрешение. Религиозните хора казват, че Господ ще оправи света. Думата Бог в български език няма глагол, от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход. Нашият Господ е английският Бог. Ние казваме: „Господи, Боже наш.“ Бог има два принципа. Бог и Господ. И в двата принципа се крият две различни идеи. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта. Бог е онова, което съдържа в себе си мъдростта. Това са два принципа. Единият носи абсолютната любов в себе си, а другият носи абсолютната мъдрост в себе си. И двете се съединяват в едно и дават абсолютното понятие.

Сега хората застават и казват: „Няма Господ в света, няма никакъв Бог в света.“ Всеки, който отрича Бога в себе си, той е безумен. И животните нямат никакъв Бог, и те не вярват в Бога. Те вярват в човека, който ги впряга и ги бие. Като видят това божество, те бягат от него. Единственият Господ за животните, това е човекът. Но какво понятие имат те за своето божество? Те казват: „Да те пази Господ от това божество. То знае само да те вряга, да те гони, да те бие.“ Ужасно е това божество за животните. Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога – като за същество, което само измъчва хората. То е друг въпрос вече. За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало. Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп? Защо ме е оставил така на произвола на съдбата?“
Разправят за един български овчар, някъде от Котленско – имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце. Той един ден си казал: „Де е Господ? Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне. На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели. Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце. След това напуща България и забягва някъде по чужбина. Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село. Селяните го запитали: „Умери ли най-после Бога?“ Казвам, това са детински схващания.

Питам, какво може да има Бог спрямо нас, щом той е създал целия свят. Той е създал цялата Вселена с един замах. Велик е Бог. Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората. Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си. Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.

Какво нещо е вярата в Господа? Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш. И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали. Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним?“ Има начин за бранене. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.

Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто.

Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята, да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единия Бог и да служим на човечеството.“

Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят отде са дошли. Христос например казваше на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всичките мъчнотии и страдания.“

Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време?“ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.

Едно трябва да знаете всички. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея. Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него. Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.

Природата е предпочела смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята. Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на Земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на Земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на Земята.

Със смъртта човек не еволюира. Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал. Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира. Ако отидете в онзи свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна. Между тях съществува голяма борба за живот. Каквото съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.

Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: „Не сме ли толкова достойни? Не сме ли напреднали?“ или „Не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в него?“ и т.н. Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.

Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума. Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има. „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата!“ – това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци!“ – това е умът.
По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне?“ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“
Аз пък казвам, ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето? Това е венозната кръв, която отива да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората, не грешим, те щяха да ни покажат пътя за безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотията от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм. Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, който подозира господаря си, или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си, или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението. Дето и да отидете, на който и ъгъл да спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той винаги ще ти каже: „Дай си личната карта.“ Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хората, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представи свидетелството си, че е член на еди-коя си църква, и всички вярват в него. Това е глупава работа. Той трябва да носи свидетелството си на своя мозък, на своя ум.

Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от божествената азбука. Който е добил ума, той мяза на човек, който знае де са скрити всичките богатства. Той знае де може да се получи най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае де се намира еликсирът на живота. Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те дигнаха от това цял въпрос и затова да правят каквото искат – повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачение, то е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като намерих колко е дебела българската глава, отказах се, това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще траска главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам нещата, както никой не ги вижда. Аз съм голям реалист, аз виждам нещата ясно. И аз зная за всеки даден случай това, което е добро за мене. Ако това, което зная аз, е добро за мене, то е добро и за другите. Всяко нещо, което опитвам и виждам, че е добро за мене, то е добро и за другите хора. Ако ти вървиш по този път, и ти ще имаш същите резултати.

Казвам, като вървите по този път, всеки един от вас може да направи една проверка. Аз не искам да ви убеждавам в нищо. Какво ще се ползвам от една реалност, която не съществува. Запример някои от вас не вярват в Бога. Какво ще се ползват от това, ако ви убеждавам, че съществува някакъв Бог? Не че не мога да ви убедя. Мога да ви убедя. Досега няма нито едно изключение, в което да не съм убедил някого в съществуването на Бога, но аз считам това за губене на време. И без да доказвам това нещо, всеки пак ще дойде до това убеждение. Досега аз съм направил само един опит да убедя едного в съществуването на Бога. Ще ви приведа този пример, ще видите как аз убедих този човек. Сега той е в другия свят. Той беше един от прочутите адвокати във Варна. Той не вярваше в нищо и не искаше да спори по въпроса за съществуването на Бога. Казвам му: „Няма какво да спорим сега няма ли Господ, или има. Няма какво и да ти доказвам това нещо. Ти ще вярваш в това, в което сам си се убедил, а аз ще вярвам в това, в което аз съм се убедил. Обаче, ако косвено ти докажа, че съществува един свят вън от този, който виждаш, този външен свят зависи именно от този, който ти не виждаш и не признаваш. На основание на този закон аз ще ти предскажа точно това, което ще ти се случи. Ето запиши си сега: „След пет години точно, еди-коя си година, в този и този ден в тебе ще стане един преврат и ти ще започнеш да вярваш в това, което днес отричаш. Твоите възгледи коренно ще се изменят и ти на всеослушание ще изповядаш своите възгледи.“ Той каза: „Това значи да бъде човек луд.“ „Да, ти си запиши това и ако не стане, тогава аз съм луд, а ти си с ума си; ако пък стане, тогава ти ще бъдеш луд, а аз с ума си.“ След три години той се оженва и му се ражда едно момиченце. Той ходил в разни дружества и една вечер отишъл на едно заседание. В това време жена му искала да направи нещо. Запалила лампата, но по невнимание лампата се обърнала, паднала на земята, заляла роклята на жената, която веднага се запалила. Докато успее да се изгаси, цяла пламнала и изгоряла. Това стана точно пет години, откакто бяхме се срещнали. Тогава той писа на гроба на жена си, която много обичаше: „Ти стана жертва за мене, защото сега аз повярвах в това, в което по-рано не вярвах.“ След това той ме срещна и първата му дума беше: „Ти си прав. Стана точно така, както ми беше предсказал. Аз повярвах в Бога. Повярвах аз, но жена ми отиде.“ Да, жената влезе в него, затова той повярва. Наскоро след това за новите му убеждения го извадиха от служба, понеже го считаха за ретроград. Чудно нещо.

Ако някой човек влезе в един свят между святи хора, които виждат много повече от тях, които са слепи, трябва ли да не им се вярва? Тия хора виждат, те имат нещо повече от другите. Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас. Вие не виждате това, което аз виждам. Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора. То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии. И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае. Вие ще си вземете колкото пари ви трябват и с тях ще си поправите къщата, ще си платите дълговете и ще помогнете на бедните. И ако някой заболее, ще можете да се лекувате.

Питам, в какво седи истинското знание? Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обуща, да си тури най-новата шапка и да пита болния дали го харесва. Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане. Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден. Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто. Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен. Това е, което може да ни спаси. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.

Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен мълчаливият. В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение?“ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той?“ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той?“ Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят. Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши.

Имаше някой си человек. Някой казва: „Аз съм този.“ Питам, ако ти си човекът, кажи ми, ще умираш ли? Тогава ти не си човекът. Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек. Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека. Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.

Казвам, сега трябва да се изучава човешкият организъм, човешката кръв, човешкият нос, очи, уши и цялата структура – как е построен изобщо човекът. Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка, трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието. С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна. Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна. Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого. Тази енергия произвежда големи експлозии в човека. Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.

Сега в окултната наука другояче се обясняват нещата. Как може например да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят как да възпитават децата си. Това трябва да се учи в училищата. Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му. Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери. Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане. Главата на детето остава все неоправена. Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят те? Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. Така правят съвременните майки. Не, не бутайте детето по задницата. С това вие създавате много лош импулс в детето. Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат, ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат резултат, ще взема тия пари с лихвите им.
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам. Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя. Казвате: „Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак?“

Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път, и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака на богати счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре. И в края на краищата кой ял и кой пил, не се знае, все някой ще плаща.

Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо. Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така?“ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.

Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза и в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш. Защо си ме родила?“ Майката мълчи, въздъхне и си каже: „Да, по-добре е да не бях я раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо.“

Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам, де е почитанието на мъжа към жената? Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Зачетен ли е там мъжът? Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание? Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват. Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има наистина едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което проявяват днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите, и то по следния начин. Как?

Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте!“ Всички се чудят отде е капнала тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.

Те казват – спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове. И тогава пророкът се помоли на Господа и каза: „Господи, поради нашите неприятели.“ И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: „Аз сега ще ви покажа де е човекът, когото вие търсите.“ Той ги завел в центъра на израилското царство. И като ги видял царят им, той се почудил. Пророкът се обърнал към Бога: „Отче, да ги поразя ли тези?“ „Не, не ги поразявай. Дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек.“

Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисея, да влезе в църквата и да каже на хората какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е най-права. Така да дойде днес един Елисей и да се помоли, да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия – комунист, демократ или какъв и да е – това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество и да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя, че при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, че при тая голяма култура българите живеят в невежество. Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът, той е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Българинът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства. Та казвам сега на сестрите и на братята, които искат да служат на Бога, които искат да служат на човечеството, те се нуждаят от ум, от знания. С това знание, което сега имате, вие ще отидете дотам, додето са отишли баба ви и дядо ви, вие ще имате същите постижения, каквито са имали те, и не можете да отидете по-далеч от тях.

Имаше някой человек, който дойде при Христа и му казваше, че иска да влезе в Царството Божие. Христос му отговори: „Ако не се роди някой изново, той не може да влезе в Царството Божие. Който няма ум, той не може да влезе в Царството Божие.“ Казвам, запознаването с Бога, това е новата култура, това е новото условие на живота. Но тогава ще имаме за Бога едно понятие такова, каквото не сме имали досега. Мнозина от вас може да са националисти и да кажат: „Как може той да говори така за българите?!“ Това е ваше лично чувство. Аз не съм против българите. Ако има някой човек, който желае доброто на българите, това съм аз. Ако българите поумнеят, аз нищо няма да спечеля от това. И ако българите страдат, аз нищо няма да изгубя от това. В двата случая аз нито печеля, нито губя. Радостите и скърбите за хората представят забавления за мене. Те са и техни забавления. Гледам, някой човек не иска да се избави от страданията. Той иска да има красива богата жена. Но красивата богата жена е изложена на толкова страдания, че и ти ще страдаш покрай нея. Около десетина любовници ще я обикалят, писма ще ѝ пишат, и ти само ще страдаш от това. Красива е жената. Обаче, ако тя е някоя грозотия, няма да има нито едно писмо. Ти си богат милионер, затова ще те обикалят най-малко десет апаши. Този милионер е красивата жена, която обикалят апашите. Откажи се от богатството си, облечи скъсани дрехи, обуй скъсани обуща, никой няма да те обикаля. Бедният никой не го поглежда. Като бръкнат в джоба му и не намерят нищо, ще кажат: „Ти си бедняк, не ни трябваш.“ Вие търсите спасението и казвате: „Какво е учил Христос, какво е писано в Евангелието.“ Вие само размествате нещата. Това е само анатомическо Евангелие, от което са останали само стаите, скелетът на умрелия човек. Тепърва вие трябва да го облечете в мускули, да му турите жилите, артериите, вените, кръвоносните съдове, мозъка и най-после в него да влезе Духът, за когото се казва в Писанието: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви припомни всичко, което съм ви казал.“

Та съвременните хора са хора на смъртта. Каквото и да разправят, те са хора на смъртта. Когато вървя по улицата, аз чувствам онези хора, които ще умрат. От тях излиза една неприятна миризма. Ако някой е осъден на убиване, и това се познава. Този човек още не е умрял, но от него излиза лоша миризма. Когато отида при някой болен, който ще оздравее, аз усещам, че от него излиза една приятна миризма. По това се познава, че този човек ще оздравее. Като ме викат при човек, който ще умре, аз казвам: „Викайте някой лекар при него.“ Аз виждам вече, че в него е настанал процесът на смъртта. Ако ме питат дали ще оздравее този човек, казвам: „Питайте лекарите, те ще ви кажат.“ Мислите ли, че когато питате нещо някой човек, който ви обича, че той няма да ви отговори. В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот. Ще отговоря на желанията ви. И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да го намери в пътя, ще ме намерите. Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете синове и дъщери. Това е тълкуването на един нов език.

Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си?“ Казвам, ето един човек без ум. Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си?“ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия?“ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват. Убийството не е изкуство. Няма някой от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления. Как мислите вие? Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още. С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате. Запример аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.

Сега нас ни съдят, ние сме на подсъдимата скамейка. Ние сме във второто пришествие. Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н. Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят? Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света?“ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб. Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега. Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава.

Ето какво трябва да направят богатите според новото учение. Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дена най-малко и след това да им се изповядат. Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас. Ние сме вашите по-стари братя. Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това?“ Огънят. Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта. Тогава всеки ще напусне своето детинство, ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.

Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя?“ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи?“ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.

Казвам, вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми, и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни, и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: „Кажете им, че е така.“ И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота, и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.

Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молил да го спаси някой. Една вечер посреднощ някой идва, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: „Хвани се здраво за въжето.“ Това се случва в Тибет. Той изпълзял от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го турил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: „Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.“

Вие още не сте опитали онзи велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали онзи Бог на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него. Този Бог ви призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас. Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше. Следователно станете деца на Този Великия. Станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.

Станете деца на Този Великия в света, който се проявява отчасти в Любовта, отчасти в Свободата и в тази непреривна Мъдрост и във всичките нейни наредби. Станете деца на Великия, който се проявява във всички области на Неговото Царство.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Десета неделна беседа

27 ноември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 9348 Мнения:

Публикувано 25 февруари 2014 - 11:15

От книгата "Думи на Правда", Неделни беседи, XVI серия, I том, 1932 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание



ИМАШЕ НЯКОЙ ЧЕЛОВЕК


"Имаше някой человек от фарисеите на име Никодим, началник Юдейски.". [1]


В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому, ние мислим, че разбираме света, обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попитаме, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите. Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22. 02.1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. На времето много са говорили за него. Имал добре разработен музикален стил, голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, което се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни има някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато френската и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко, французите са стар народ, а славяните са млад народ.


Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото е тъжно. Тъжното или скръбното състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всички нещастия в живота произхождат все от сърцето значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби и той не знае защо скърби. Изобщо, хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят, защо скърбят. Защото, ако майката би знаела историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела, какво може скръбта да й донесе, тя не би скърбила. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек на първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби; майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят го, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като го занесат на гробищата, там се четат надгробни речи и ако е българин го заравят, хвърлят малко пръст отгоре му, полеят с. малко винце гроба и кажат: Господ да го прости. Ако пък е англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопен, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, а с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопен. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопен. Шопен не е за болни хора.


"Имаше някой человек." Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животно, той не е човекът. Някой казва: Аз тъй чувствам. Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който не чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето или в онзи свят между съществата, които мислят право и не вършат


престъпления. Следователно, всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, които не разбира живота и не мисли, а счита, че само той като е роден има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, които разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни. Това, обаче, не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат: Може ли човек да не умира? Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира? Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, тя е извън тялото си.


Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае, кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин: Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно, човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека-животно и за човека-звяр. Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Когато природата иска да се избави от такива типове тя ги прекарва през най-тънката цев, където и злото се спира. Когато злото дойде дотам и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието. Какво се крие зад смъртта? Какво се крие преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек, нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам: Какво се ползва човек, ако има много сетива и не може да ги упражнява? Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш. Имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това, което пречи на човека да тури в действие своите сетива, е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо. Но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, остава известна интензивност. Отвън този човек е пасивен, но може да се събуди. Отвън седи като един зародиш, пасивен е. Обаче, ако този, умрелият човек го поставите в едно тяло и дойде в съприкосновение с този жив човек, в него веднага ще се проявят известни инстинкти. След като грешният умре, той си остава пак същия. Ни най-малко смъртта не го е изменила. Той се изменя само когато мине от другата страна на смъртта, а именно, в живота. Докато е в смъртта, той си е същият. Следователно, докато умът не дойде в човека и той не почне да мисли, той не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е неговият ум.


Умът е от нов произход, той отскоро е дошъл. Във времето на Мойсей, когато са писали тия неща, хората още не са ходили по своя ум. Какво нещо е умът? Тайната на ума, това знаеха само египтяните, посветените. И Мойсей знаеше какво нещо е ума. Единствен той знаеше тайната за ума, а всички останали от израилския народ ходеха по своето сърце, по своите чувства. И Мойсей знаеше това за израилския народ, че Бог не му е дал един просветен ум, нито едно разумно сърце да разбира кои неща са постижими и кои са непостижими, затова и толкова страдания имат евреите. И всички страдания на съвременните народи се дължат именно на стремежите на тяхното сърце. Всички французи, германци, китайци, японци и другите народи, всички имат желание да станат нещо велико, да направят знамения, но тези им желания не се дължат на ума. Това не е човекът, който мисли. Всички тия народи, които днес минават за културни, всички говорят за съвременната култура, за другите култури, но те не знаят в какво се различава нашата култура от другите култури. Като погледнете на всички древни култури, на Персия, на Асирия, на Египет, които отдавна са изчезнали, ще видите, че те покрай полезните неща, са оставили и своите недъзи в наследство на съвременните народи. Техните недъзи и до днес съществуват катЪ задача за разрешение. Религиозните хора казват, че Господ ще оправи света. Думата Бог в българския език няма глагол от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход. Нашият Господ е английски Бог. Ние казваме: Господи, Боже наш! Бог има два принципа: Бог и Господ. И в двата принципа се крият две различни идеи. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта. Бог е онова, което съдържа във себе си Мъдростта. Това са два принципа. Единият носи абсолютната Любов в себе си, а другият носи абсолютната Мъдрост в себе си. И двете се съединяват в едно и дават абсолютно понятие.


Сега хората често казват: Няма Господ в света, няма никакъв Бог в света. Всеки, който отрича Бога в. себе си, той е безумен. И животните нямат никакъв Бог и те не вярват в Бога. Те вярват в човека, който ги впряга и бие. Като видят това божество, те бягат от него. Единственият Господ за животните, това е човекът. Но какво понятие имат те за своето божество? Те казват: Да те пази Господ от това божество! То знае само да те впряга, да те гони, да те бие. Ужасно е това божество за животните. Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога, като за същество, което само измъчва хората. То е друг въпрос вече. За да разбере човек дали има Господ или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртното начало. Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас, както трябва. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп, защо ме е оставил така на произвола на съдбата? Разправят за един български овчар някъде от котленско, имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце. Той един ден си казал: Де е Господ? Никакъв Господ няма в света. Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да Го гръмне. На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всичките до една измрели. Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце. След това напуща България и забягва някъде по чужбина. Десет години прекарал в чужбина и пак се върнал в дома си, в родното си село. Селяните го запитали: Умери ли най-после Бога? Казвам: Това са детински схващания. Питам: Какво лошо може да има Бог спрямо нас, че все Го виним, щом Той е създал целия свят? Той е създал цялата вселена с един замах. Велик е Бог. Питам тогава: Какво може да Го подбужда да измъчва хората? Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази. Казва някой: Мъчи ме Господ. Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита. Но казвам: Всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението като че е насадено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си. Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава Верен на идеята си. Какво нещо е вярата в Господа? Когато те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш. И днес всички се чудят на мъчениците, защо те не са реагирали? Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души, но какво ще се ползва от това, когато и те и той ще умрат в края на краищата? Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: Не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: Ами не трябва ли да се браним? Има начини за бранене. Днес, запример, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни теории, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така, именно, ваксинират малките деца против шарка, особено по време на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите. Казвам: И без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки дошъл отвън гост ненавреме и не на място. Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например, едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за тримата момци евреи Седрах, Мисахи Авденаго, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали, защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единния Бог и да служим на човечеството.


Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят откъде са дошли. Христос, например, казваше на учениците си: Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всички мъчнотии и страдания. Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който всеки човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще се чудите, коя е причината, че светлината не влиза така както едно време? Причината е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат както трябва. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно, умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалото изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават или не, дали вярват или не, то е безразлично. Едно трябва да знаете всички: даже и най-лошите хора природата е впрегнала да работят за нея. Понякога вие се чудите, как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за Него. Вие как търпите фабриките, леярниците, работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото макар те да развалят въздуха, макар и да го запрашават, те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства наслоени у тях, вследствие на което те приличат на тези фабрики, които освен, че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например, някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът свършва тук, на Земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин. Природата е предвидила смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта, като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен начин, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е сложила в рамките на онези условия да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва да разгледате всички статистически данни отпреди хиляди години, какво доказват те. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на земята Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а понякога сами трябва да дойдат на земята да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят взимат някои екземпляри от земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на земята. Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам откъдето е прекъснал. Къде е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Къде е отишла стомната като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да преработи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира. Като минете в другия свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този. Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионна част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всички населени и ненаселени места; само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което хората днес се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи, този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние със своя детински ум, ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си все за храна Между тях съществува голяма борба за живот. Каквато борба съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите. Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: Не сме ли толкова достойни да чуем нещо повече? Не сме ли напреднали или не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в Него и т.н. ? Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога но казвам: Днешното слънце няма ли да ни топли и за утре? След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш, според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата "Бог" не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата "ум", "аум", "ом". Индусите имат думата "аум" или "ом", която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като се произнесе тази дума както трябва, тя ще произведе светлина в човека. Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвел в него явяването на ума. Той казал: "До 30-та си годишна възраст живях един неопределен живот, люшках се натук-натам. Един ден, обаче, изгря в мен мисълта, че имам ум, не толкова сърце, но ум. Веднага забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разреша, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум. А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител или Духът Божи да ги спаси. Когато един Велик Учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техните умове и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: Долу всички престъпления, долу убийствата, това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: Долу всички пороци! това е умът. По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: Продаваш ли това агънце и той отговори, че го продава, това любов ли е? И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце. Питам: Любов ли е това? Какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат в жертва? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: "Знаем, че от Бога си изпратен, защото никои не може да прави тези знамения, които ти правиш, ако не е Бог с него." Христос му каза: "Истина ти казвам, че ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие." Аз пък казвам: Ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от Дух и вода, или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после, ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие, защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представляват две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Сърцето е венозната кръв, която отива да се пречисти в свещения огън на ума. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе в определеното за нея място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората не грешим, те щяха да ни покажат пътя на безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотиите от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм! Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението. Където и да отидете, на който и ъгъл да се спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той веднага ще ти каже: Дай си личната карта. Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хора, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представя свидетелството си, че е член на еди-коя си църква и всички вярват в него. Това е глупава работа. Той трябва да носи свидетелството си в своя мозък, в своя ум. Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука. И който е добил ума, той прилича на човек, който знае, къде са скрити всички


богатства. Той знае къде могат да растат най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае, къде се намира елексира на живота. Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа, как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам света, както никой не го вижда. Аз съм голям реалист, виждам нещата ясно. И зная за всеки даден случай това, което е добро за мене. Ако това, което зная, е добро за мене, то е добро и за другите. Всяко нещо, което опитвам и виждам, че е добро за мене, то е добро и за другите хора. Ако вие вървите по този път и вие ще имате същите резултати. Като върви по този път, всеки един от вас може да направи проверка. Аз не искам да ви убеждавам в нищо. Какво ще се ползвам от една реалност, която не съществува? Запример, някои от вас. не вярват в Бога. Какво ще се ползвате от това, ако ви убеждавам, че съществува някакъв Бог. Не че не мога да Ви убедя. Мога да ви убедя. Досега няма нито едно изключение да съм искал и да не съм убедил някого в съществуването на Бога, но аз считам това за губене на време. И без да доказвам това нещо, всеки пак ще дойде до това убеждение. Досега аз съм направил само един опит да убедя едного в съществуването на Бога. Ще ви приведа този пример: Сега той е в другия свят. Той беше един от прочутите адвокати във Варна. Той не вярваше В нищо и не искаше да спори по въпроса за съществуването на Бога. Казвам му: Няма какво да спорим сега, има ли Господ, или няма. Няма какво да ти доказвам това нещо. Ти ще вярваш в това, в което сам си се убедил, а аз ще вярвам в това, в което аз съм се убедил. Косвено ще ти докажа, че съществува един свят вън от този, който виждаш. Този външен свят зависи именно от този, който ти не виждаш и не признаваш. На основание на този закон аз ще ти предскажа точно това, което ще ти се случи. Ето запиши сега. След пет години точно, еди-коя си година, в този и този ден в тебе ще стане един преврат, и ти ще започнеш да вярваш в това, което днес отричаш. Твоите възгледи коренно ще се изменят и ти на всеослушание ще изповядаш своите възгледи. Той казва: Това значи да бъда луд човек. Да, ти си запиши това и ако не стане, тогава аз съм луд, а ти си с ума си; ако пък стане, тогава ти ще бъдеш луд, а аз с ума си. След три години той се оженва и му се ражда едно момиченце. Една вечер отишъл на някакво заседание. В това време жена му искала да направи нещо. Запалила лампата, но по невнимание лампата се обърнала, паднала на земята, заляла роклята на жената, която веднага се запалила. Не успяла да се изгаси, цяла пламнала и изгоряла. Това станало точно пет години откакто се бяхме срещнали. Тогава той писа на гроба на жена си, която много обичаше: Ти стана жертва за мене, защото сега аз повярвах в това, в което по-рано не Вярвах. След това той ме срещна и първата му дума беше: Ти си прав. Стана точно така, както ти ми беше предсказал. Аз повярвах в Бога. Повярвах аз, но жена ми отиде. Да, жената влезе в него, затова той повярва. Наскоро след това за новите му убеждения го махнаха от служба, понеже го считаха за ретроград. Чудно нещо! Ако някой човек влезе в един свят между свети хора, които виждат много повече от тези, които са слепи, трябва ли да не му се вярва? Тия хора виждат, те имат нещо повече от другите. Запример, аз ходя като вас, гледам като Вас, но Виждам нещо повече от вас. Вие не виждате това, което аз виждам. Та у всеки човек има едно шесто чувство, което като се развие, тo ще внесе в него повече, отколкото у другите хора. То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй наречения ум, който ще се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии. И ако вие знаете, че някъде има заровено богатство, отидете да разкопаете, малко да си вземете, колкото пари ви трябват и с тях да си поправите къщата, да си платите дълговете и да помогнете на бедните. И ако някой-заболее, развит ли е умът му, ще може да се лекува. В какво седи истинското знание? Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обувки, да си сложи най-хубавата шапка и да пита болния, дали го харесва? Болният веднага ще му каже: Господин лекарю, аз не се интересувам нито от вашите нови дрехи, нито от вашата шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имате и с което можете да ми помогнете. Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане. Болният е милионер и затова като се излекува, в знак на благодарност, той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни за да уреди работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден. Тъй щото, ще му дойдат точно на място. Когато се яви умният лекар, той няма да те пита дали го харесваш с дрехите и с новата му шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е искал да каже, че да се отречеш от себе си значи, да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват: да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Тъй щото, да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е Божествен. Това е, което може да ни спаси. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на Божествения ум в себе си.


Та казвам: Има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен мълчаливият. В окултната наука поддържат, че човек има едно място, където този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе освен този мълчалив човек, който се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек го наричат "Мълчаливият наблюдател на живота". Човекът на сърцето само въздиша, обикаля нагоре, надолу и казва: Няма ли кой да ме избави от това положение? Мълчаливият казва: Има. Къде е той? Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли кой да ме избави от нея? Има. Къде е той? Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл вътре в човека, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава, като едно косърче. Ако кажеш на хората, че спасението им е вътре в тях, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят. Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам, с помощта на радиото си, постоянно препраща и изпраща новини, съобщава на човека прогресира или не, и какво върши.


"Имаше някой си человек". Аз наричам човек онзи, който мисли и които не умира. Значи, човекът-животно или по-право животното-човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, които има безсмъртието, той е истинският човек и той не умира. Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: "Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи и припомни всичко, що трябва да речете." Под "Духът" Христос подразбира най-силното в човека. Това е неговият ум, които ще научи човека на всичко.


Казвам: Сега трябва да се изучава човешкият организъм, човешката кръв, човешкият нос, очи, уши и цялата структура. Да се разбере как е построен изобщо човек. Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка. Трябва да се изучава долната и горната страна на ръката като две страни на Битието. С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а с долната страна на ръката вие знаете само отрицателната страна. Даже и хиромантите като четат по ръката, от едната страна на ръката четат наследсвените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си. Но има известни неща, които хиромантите не могат да четат: Има известни черти, известни линии и знаци на ръката, които хиромантите не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване на престъпните типове, като Ламброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, са забелязали, че у жестоките хора главата при ушите е широка, а горе тясна. Това показва, че при широката част, където се намират разрушителните способности у тия хора, се складира повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого. Тази енергия произвежда големи експлозии в човека и трябва по някакъв начин да се изразходва. Ако й се даде правилна насока, тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат и той да използва тази разрушителна енергия, след като я трансформира, само за добро.


Сега окултната наука другояче обяснява нещата. Как може, например, да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят, как да възпитават децата си в училищата, учителите също да знаят. Например, майката трябва да знае как и къде да прекара ръката си върху детето, дали отпред на главата или отзад на главата му, как да пипне, къде да пипне, кой център да активизира всичко това е от огромно значение. Според това, дали на място или не на място майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го пипа по главата, където й падне и както намери. Все баби се занимават с тези работи, оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това пипане. Главата на детето остава все неоправена. Питам: Защо се женят бащата и майката, като не знаят как да пипат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят? Понякога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. С това се създава много лош импулс в дeтето. Тази част е животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но къде е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие на това се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и къде да ги пипат, и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките, как да къпят децата си и как и къде да ги пипат по главата, за да станат такива, каквито трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат положителен резултат, ще взема тия пари с лихвите им.


Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам, обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Като говоря така, мнозина се спират и гледат, къде не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове. На мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си. Питате: Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак? Казвам: Обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре и в края на краищата, кои ял и кой пил не се знае, все някой ще плаща. Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо? Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както досега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава, защо Господ е създал света така? В света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога. Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи, лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще види Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4-5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва в крив път и от нейните мечти и надежди не остава нищо всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да й казва: Ти си глупава. Колко си невежа! Нищо не разбираш! Защо си ме родила? Майката мълчи, въздъхва и си каже: Да, по-добре да не бяха раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо. Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам: Къде е почитанието на мъжа към жената? Погледнете днес във цяла културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте, какво е положението на работника там? Зачетен ли е там човекът? Къде е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но къде е нашето съзнание? Казваме: Този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват? Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас и казваме: Ще се разреши животът. Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има, наистина, едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което хората мислят днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите и то по следния начин: Как? Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: Излезте сега всички навън. Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: Елате сега в стаята. Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня. След това те, като поседят известно време, забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова. Поставя я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: Заповядайте! Всички се чудят откъде е дошла тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.


Спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляда души умни, те могат да спрат и да насочат директивата на управляващите от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде. Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас. Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота. И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите. Той ги завел в центъра на израелското царство. И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези? Не, не ги поразявай, дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек. Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисей, да влезе в църквата и да каже на хората, какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е найправа. Няма днес един Елисей, който да се помоли и да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия комунист, демократ или какъв и да е: това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който да спаси всички и за когото да кажат: Ето един умен човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество, да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура, българите живеят в невежество? Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Българинът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства.


Та казвам сега на сестрите и на братята, които искат да служат на Бога, които искат да служат на човечеството, те се нуждаят от ум, от знания. С това знание, което сега имате, вие ще отидете дотам докъдето са отишли баба ви и дядо ви, вие ще имате същите постижения, каквито са имали те и не можете да отидете по-далеч от тях.


Имаше някой человек на име Никодим, който дойде през нощта при Христа и му казваше, че иска да влезе в Царството Божие. Христос му отговори, че ако не се роди някои изново, той не може да влезе в Царството Божие. Който няма ум, той не може да влезе в Царството Божие. Казвам: Запознаването с Бога, това е новата култура, това е новото условие на живота. Но тогава ще имаме за Бога едно понятие такова, каквото не сме имали досега. Мнозина от вас може да са националисти и да кажат: Как може той да говори така за българите? Това е ваше лично чувство. Аз не съм против българите. Ако има някой човек, който желае доброто на българите, това съм аз. Но, ако има някой, който да остави българите да страдат, това съм пак аз. Ако българите поумнеят, аз нищо няма да спечеля от това. И ако българите страдат, аз нищо няма да изгубя от това. В двата случая аз нито печеля, нито губя. Радостите и скърбите на _ хората представляват забавления за мене. Те са и техни забавления. Гледам някой човек иска да се избави от страданията. Иска да има красива, богата жена. Но красивата, богата жена е изложена на толкова страдания, че и ти ще страдаш покрай нея. Около десетина любовници ще я обикалят, писма ще й пишат и ти само ще страдаш от това. Така е,с красивата жена. Обаче, ако тя е грозна, няма да има нито едно писмо. Ако ти си богат милионер, ще те обикалят най-малко десет апаши. Този милионер е красивата жена, около която обикалят апашите. Откажи се от богатството си, облечи скъсани дрехи, обуй скъсани обуща, никой няма да те обиколя. Бедния никои не го поглежда. Като бръкнат в джоба fay и не намерят нищо, ще кажат: Ти си бедняк, не ни трябваш. Вие търсите спасението и цитирате, какво е учил Христос, какво е писано в Евангелието, но с това само разместваше нещата. Това, което ние четем, е анатомическо Евангелие, от което са останали само костите, скелета на умрелия човек. Тепърва вие трябва да го облечете в мускули, да му поставите жилите, артериите, вените, кръвоносните съдове, мозъка и най-после в него да влезе Духът, за когото се казва в Писанието: "Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви припомни всичко, което съм ви казал, Той ще ви научи, какво да речете."

Съвременните хора са хора на смъртта. Каквото и да разправят, те са хора на смъртта. Когато вървя по улицата, аз чувствам онези хора, които ще умрат. От тях излиза една неприятна миризма. Ако някой е осъден на убиване и това се познава. Този човек още не е умрял, но от него излиза лоша миризма. Когато отида при някой болен, който ще оздравее, аз усещам, че от него излиза една приятна миризма. По това се познава, че този човек ще оздравее. Като ме викат при човек, който ще умре, казвам: Викайте някой лекар при него. Аз виждам вече, че в него е настанал процесът на смъртта. Ако ме питат дали ще оздравее този човек казвам: Питайте лекарите, те ще ви кажат. Мислите ли, че когато питате някой човек, който ви обича, че той няма да ви отговори? В Писанието е казано: "Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот. Ще отговоря на желанията ви. И като ме потърсите с чисто сърце, ще ме намерите. Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям." Духът ще внесе в нас безсмъртието и началото на живота също. Тогава ще бъдем синове и дъщери на Бога. Среща ме един православен и ме пита: Ти православен ли си? Казвам: Ето един човек без ум. Среща ме един евангелист и ме пита: Ти евангелист ли си? Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: Ти принадлежиш ли към еди коя си партия? Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, независимо дали тя е демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист, или какъвто и да е, ако това верую ми даде онова, за което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват. Убийството не е изкуство. Няма нито един от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убил поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления. Как мислите вие? Къде е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още. С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате. Аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи последствията на своите постъпки, последствията на своя живот. Сега нас ни съдят, ние сме на подсъдимата скамейка. Ние сме във второто пришествие. Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н. Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят? Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявили и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: Кой е изходният път в света? Всичко е умът. Нека високопоставените хора владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавата, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат в бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват дa бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: Ето тук има пари, вземете си колкото искате. Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите. око за око, зъб за зъб. Но има и друг стих от Евангелието: "Който нож вади, от нож умира.." Това не е разрешение на въпроса сега. Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава. Ето какво трябва да направят богатите според новото учение. Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дни най-малко и след това да им се изповядат. Те трябва да кажат: Ние сме виновни пред вас. Ние сме вашите по-стари братя. Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас както бащите ни заповядаха. Ето защо, ние сме готови сега, каквото имаме по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще поставим на местата им. Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: Кой може да направи това? Огънят. Ако отидете в една леярница, където топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини да се слее с другите и казва: Аз не искам да си дам свободата. Но като я сложите при температура около хиляда градуса, тогава тази частица от желязото се слива в едно с другите и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън огънят на любовта. Тогава всеки ще напусне своето детинство. Ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.

Имаше человек, който дойде при Христа и Му казва: Учителю, какво да правя? И на вас казвам: Намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам новораждане това, когато се събуди Божественото в човека. Един англичанин разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: ще бъдем ли щастливи? Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича даже с най-свещената любов, когато вашият крак е счупен или ръката ви е счупена и където да ви пипне този човек, най-леко даже, вие викате, кряскате? Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете, кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Истинският живот седи в това, да намерим безсмъртието, да намерим своя ум, да се освободим от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко на което хората сега са станали роби.


Вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: Кажете им, че е така. И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота и които ви спасяват от всички страдания и нещастия. Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молел да го спаси някой. Една вечер, посред нощ идва някой, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: Хвани се здраво за въжето. Това се случва в Тибет. Той излязъл от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го затворил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма. Вие още не сте опитали Онзи велик Бог на Любовта, не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на знанието и на свободата, вие още не сте опитали Онзи велик Бог на всички добродетели, не сте опитали Онзи велик Бог на вечния живот, вие още не сте опитали Онзи Бог на вечното благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към Него. Този Бог ви, призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това, Той го е създал и за нас. Всичко това, което Той притежава и вие можете да участвате в него, в Неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е ваше право, но всичко онова, което Той е създал и вие може да участвате в него като ваше. Следователно, станете деца на Този Великия, на Когото името не може да се каже.

Станете деца на Този Великия в света, Който се проявява отчасти в свободата и в тази непреривна мъдрост и във всичките нейни наредби. Станете деца на Великия, Който се проявява във всички области на Неговото Царство.

Беседа, държана от Учителя на 27 ноември 1932 г., 10 ч.с., София-Изгрев

---------------------------------
[1] Евангелие от Йоана 3:1







Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни