Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_12_25 Ще влезе Духът25 декември 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 23:58

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

Ще влезе Духът



„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще ви прочета втората глава от книгата на Иезекиил. Когато Иезекиил писал тези работи, човешката мисъл е била друга, направлението на човечеството е вървяло в друга насока. Движението на цялото човечество и цялата култура е вървяла в друга посока. Сега част от човечеството се повдига. Човеците са още в пустинята като израилския народ. Сега някои неща може да ви се виждат странни. Всяко нещо, което хората не разбират, е странно. Запример съвременната наша мода, по която ние се обличаме, е странна на миналите поколения, пък и тяхното обличане е странно. Тяхното обличане навремето е било съобразно с разбирането с века и на съзнанието.

Ще взема само думите: „Ще влезе духът.“ За съвременните хора духът е нещо нереално, понеже всички неща, които не се виждат, се считат нереални, а тия, които се виждат, се считат реални. Определението не е пълно, понеже, ако кажем, че всичко, което виждаме, е реално, тогава всичко, което е реално, ние виждаме ли го? Запример кой от вас в даден случай вижда какво става в Северна Америка, какво става в Ню Йорк. За нас невидимо е какво става сега в Ню Йорк. Американците сега тържестват, че ще дойде век на свободата. Сега ще си пийнат, ще се повеселят, защото приблизително десет години имаха сух режим и всичко изсъхна. Американецът казва – не може така, малко влага трябва да дойде. Дъжд иде сега. Разбира се, думите някои ще разберат иронично. Онзи сухият режим се счита въздържателен. Въздържателите обичат сухотата. Които обичат виното, те са винопийци, те поддържат мокрия режим. Но виждаме, че в земеделието трябва мокрота. Без мокрия процес нищо не може да стане. Ако тази теория за въздържанието се прокара, тъй както ние разбираме, в природата мокър и сух режим не съществува. Временно се проявява едно време, когато е сухо донякъде, после се сменя. Съвсем мокър режим няма.

Казвам, ние в живота считаме, че сухият режим е за предпочитане. Условно е така. Не всякога сухият режим е най-добрият режим. Но и влажният, и мокрият режим не всякога е хубав. Хубав е мокрият режим при един майски ден. Когато вали дъжд, ще намокри житните растения, царевицата, и те ще завържат. Зимно време ти казваш, че си облечен с тънки дрехи, дойде дъждът – мокрият режим – ще те намокри и ти измръзнеш. Каква полза има този мокър режим? Тъй щото човек не може да разсъждава повърхностно и хората забравят един принцип.

Светът е обоснован на един морален закон, на една абсолютна свобода. Праведен или грешен, той трябва да бъде свободен. Да прави добро или да греши, свобода трябва да съществува. Защо е злото? Злото съществува, понеже има свобода в света. Доброто съществува, понеже има свобода в света. Ако нямаше свобода, нито доброто, нито злото можеха да съществуват. При несвободен режим не може да има нито добро, нито зло. Понеже доброто само при абсолютна свобода може да функционира, следователно всички други сили трябва да функционират при едни и същи условия.

Вие казвате: „Защо Господ е направил света така?“ Защото той е дал абсолютна свобода. Не мислете, че всичко, каквото може да направите, че това е свобода. Свободата не седи да направиш всичко, каквото искаш. Нима, ако те търкулят от един планински връх и паднеш, това е свобода? Не. Казвам, под думата свобода ще разбирате нещо, което ти в даден случай може да направиш, каквито и да бъдат резултатите – без разлика в дадения случай. Защото ние разбираме при абсолютната свобода – крайните резултати винаги са добри. Не може да има никакво изключение. Вие ще кажете: „Аз ще съгреша, ще живея лош живот.“ Може да грешиш колкото искаш, но твоите грехове ще се превърнат в нещо добро – ако не за тебе, за другите около тебе или за бъдещите поколения, които ще дойдат след тебе. Има хиляди същества, които ще изменят силите, които ти си употребил за зло, и те ще направят нещо добро от тях. Лично за тебе може да няма добро, но в природата – общият закон на цялото, зло не може да има. Злото съществува като единичен закон за индивида. За цялото няма зло в света. За цялото има абсолютна свобода.

Когато ние говорим за доброто и злото, ние подразбираме отношенията, които съществуват между частите и цялото, между нас хората, които сме на земята, и между всички други същества, от каквато степен и на развитие да са. Законът е един и същ според степента на тяхното развитие. Значи духът не е нещо нереално, както някои мислят. Той си има форма, образ, сила. Под думата дух се разбира разумното. Когато влиза разумното във вашата глава, духът го праща да покаже на израилския народ какви ще бъдат последствията за далечното бъдеще за един грешен човек и какви ще бъдат за един разумен човек. Сега да заменим грешен с неразумен и думата праведен с разумен. Защото праведният не може да бъде праведен, ако не е разумен, и грешникът не може да бъде грешен, ако не е невежа. Той мисли, че е много умен човек. Ако той е невежа, той е умен за едни неща, не е умен за бъдещите последствия. Въпросът не е сега да избягваме греха за последствията, които идат. Не е там въпросът. Това е относително право в света. Тебе те е страх да не страдаш. Въпросът не е там. За един разумен човек законът е да не наруши общата хармония на цялото, а не че той ще страда. Обща хармония да има. Понеже всяко едно престъпление, извършено в какъвто и да е смисъл, лошите постъпки се отразяват на цялото. И тогава всички се заемат да поправят, но хармонията не може да се наруши. Онова благоговение, което по-напредналите същества имат към едно същество, което не греши, изгубва се туй благоговение и вече туй същество се излага и на ред страдания. Сега няма какво да ви доказвам това. Вземете в един народ. Когато някой не изпълни завета на народа, който те имат, всички имат презрение към него – минават се векове. Някой път амнистия може да дойде след 5–10 години, а някой път и след 100 години не идва. Запример воюващите страни каква голяма неприязън имаха. Едва сега Америка прави първите стъпки за примирение. Прекарват онази подводница онези, които останаха живи, анкета правят, онзи капитан, който предизвика туй. Сега американците казват, че този човек доброволно не е искал, но народът го заставил. За благото на народа си, уж за своя си народ той е бил принуден да минира този параход.

Та казвам, когато ние сме така лично ангажирани в своето, ние се заслепяваме. Казваме: „Какво съм аз виновен, баща ми, дядо ми грешили, защо аз да изкупувам техните грехове.“ Че тогава, и обратното, защо дядо ти и баба ти, като са живели добре, ти ядеш и пиеш на тяхна сметка. Щом не искаш, че дядо ти правил престъпление, да носиш последиците, откажи се. Значи ти се отказваш от лошите последствия, а от доброто, което дядо ти оставил, не се отказваш, наследяваш го. Когато дядо ти оставил наследство от много пари, ти си готов да станеш наследник, а когато дядо ти оставил дългове и трябва да плащаш, казваш: „Аз не съм от неговия род, отказвам се.“ Последователен трябва да бъдеш, ще кажеш: „Не искам да участвам нито в едното, нито в другото.“ Тогава ще имаш право.

Та казвам, при сегашното разбиране на живота всеки, който служи на рода, където и да е, хората искат едно разрешение. Общо разрешение за човечеството няма. При сегашните условия, който и да ви каже, че има общо разрешение, лъжете се. Ако имаше, хората щяха да го приложат. Ако биха ви казали, че след десет години ще дойде Царството Божие на земята, не вярвайте. Ако биха ви казали, че след двайсет години ще дойде тук Царството Божие на земята, пак не вярвайте. Ако ви кажат, че след хиляда години, подир 1500, 2000 години – има малка вероятност. Тогава ще кажете: „Какъв е смисълът на живота?“ Ако всичките хора дойдат на един ум, възможно е да внесат Царството Божие, но работата е, че тези хора нямат никакво разбиране. Тези хора не може да се съгласят. Ти не можеш да убедиш един англичанин, един американец, един французин, един италианец, един русин да се съберат и да живеят братски, не може да ги убедиш по никой начин. Те биха яли и пили всичките, всеки ще си бърка в джоба, ще отвори кесията и ще плати, но всички да ядат и пият, и един да плаща, казват: „Туй не го разбираме.“

Всички съвременни хора сме крайно лековерни, по-лековерни хора от нас в света надали има. Общо говоря за цялото човечество – с малки изключения. Даже най-големите скептици, и те са много лековерни. Скептиците, невярващите хора са най-лековерни. Вярващите и набожните са по-малко, те са п`о скептици. Когато ти проповядваш Царството Божие на един беден човек, по-лесно ще повярва, но на един богат, като му разправяш за Царството Божие, той ще каже: „Ти го остави.“ Аз наричам невярващите хора милионери, казват: „Царството Божие не може да дойде.“ Утре, като осиромашеят, ще станат лековерни. Вземете хора, които са учили, свършили са по няколко факултета, от високо произхождение, казват: „Ние чужди съвет не искаме, ние сме хора, които имаме своя мисъл, свое възрение и т.н.“ Виждате – онзи ученият човек, като заболее, вика лекар. Той му хване пулса, сериозно си поклати главата – той е майстор, отвори му устата, гледа му езика, окото, преслушва го. Извади книжка, пише. Вие я занасяте на аптеката, дадат ви лекарство едно шишенце. Казват ви: „На час по една лъжица.“ И така вие точно правите. Този болен вземе шишето, той е свършил четири факултета, но гледа часовника, като дойде времето, взема лекарството.

Сега вие може да се смеете, но този човек, като гледа шишето, той гледа да извади здраве от него. Аз виждам хубавата страна. Ако този човек би вярвал във всяка една лъжица, той би оздравял. Сега лекарите има, което не знаят. Те трябва да платят, аз да им кажа друга една формула – лекарствата им да работят. Ако аз съм един лекар, ето какво ще направя. След като им предпиша всичките тези течности в съединение, те са обосновани на известни вътрешни условия как ще функционират. Като влязат в тялото, те са живи елементи. Но ако болният, след като вземе това лекарство, в което има специфични елементи, не каже: „Аз ще оздравея“... После, ако аз съм един лекар, ето какво ще направя. След като дам туй лекарство на болния, ще отида да ангажирам сто души, които нямат работа, ще им платя по 5 лева – 500 лева, ще им кажа: „В еди-кое си семейство ще похлопате и ще влезете вътре.“ Болният ще каже: „Свободно.“ Като влезете при него, ще кажете: „Ти много добре изглеждаш. Ти от това лекарство пи ли?“ „Пих.“ „Много добре изглеждаш, виждам, че си се освежил.“ След половин час иде друг. „Ти от това лекарство пи ли?“ „Пих.“ „Ти си много добре.“ Тези сто души като влязат при него, на втория ден този човек ще бъде здрав. Но болният е дал сто лева за лекарството, а аз дадох 500 лева на стоте души само да кажат по една блага дума за помощ.

Тогава няма да има криза. Колкото болни има, ще ги пращам да посещават болните. На сто места по пет лева – ето ще си изкарат прехраната. Тъй щото те се ползват, и болните се ползват, и тези хора, които имат криза. Сега лекарят дава лекарството, не че то не действа, но всяко лекарство има специфични условия, при които то действа. Защото външните условия при болния може да са толкова неблагоприятни и са лоши проводници за силите на природата. Следователно туй лекарство може да дойде само по един начин – по правата линия, а по права линия работите не стават. Ние живеем в един свят на магнетично влияние, туй значи външните условия да съставят дори проводници, за да могат силите на природата да действат.

Та когато вие казвате, че условията са лоши, аз подразбирам, че магнетическото поле, в което вие се намирате в дадения момент, проводниците на вашия живот са лоши проводници. Тогава вашите мисли са стеснени; вашите чувства са стеснени; вашата воля е стеснена; вашето хранене е стеснено; вашето дишане е стеснено; вашето кръвообращение е стеснено. Не може да спите цялата нощ, навсякъде, където се обърнете, имате лоши условия. Тогава в полето на лекуването имате разни методи. Учените хора са дошли до чудни заключения. Сега няма да се спирам върху системите на лечението, понеже от хиляди години хората се лекуват. Има си закони, по които една болест може да се излекува. Всяка болест се дължи на специфичния живот, който съществува в природата. Следователно, когато един специфичен живот в природата иска своето благо, непременно друг живот трябва да пострада за благото на този живот. Как мислите, ако едно дете съществува, майката е малко слаба, а детето е здраво, то се събужда по десет пъти на вечер, и майката се събужда и то суче от нея, какво ще бъде положението на майката. Майката ще почне да линее, а детето оживява. Някой път детето се поправя, детето остава живо, после го отхранват с биберон. Казват, че животът на майката бил къс. Не че животът е бил къс, но тук са се изменили условията.

Ние изменяме първичните условия, които са поставени в наша власт. Ти раждаш едно дете и градиш върху това дете, градиш предипотопни кули, вавилонски кули искаш да изградиш, въобразяваш си, че то ще стане гений, това, онова. Аз нямам нищо против тази любов. Но ти трябва да бъдеш в реалността, да разбираш от роденото дете какво може да стане от него. Ти със своята мисъл можеш ли да създадеш нещо? Но същевременно детето трябва да съдържа тези качества, тези способности в себе си, за да има какво да работи. Ако туй дете е невъзприемчиво, някой път детето мяза на майка си, някой път мяза на баща си, някой път не мяза нито на баща си, нито на майка си, нито на баба си, нито на дядо си. Защото някой път, като умре това дете, най-много след четири поколения пак туй дете ще се яви на земята. Обикновено такъв е законът. Сега някой може да оспорва туй, нямам време. Аз гледам, като изучавам съвременната физика, съвременната математика, съвременната химия. Вие може да спорите, но хората изучават онзи реалния свят. Че станало нещастие, изследват какво е.

Докъде е отишла човешката мисъл? Казвате: „Много учени нас не ни трябват.“ Че на туй учение се дължат нашите къщи, нашето осветление, образование. На туй учение се дължи храненето, дишането, на туй учение се дължат всичките блага в света. Музиката, изкуството, всичко се дължи на туй учение. Най-после цялата природа е създадена от цифри и числа. Всички тези елементи – храната, като влезе в тебе, има ред процеси. Най-първо, храната, като се смели, има едно отношение на обмяна между молекули с молекули. После, като спре този процес, дойде една обмяна между атом с атом. След това иде една обмяна с протони и йони. Протонът е основа на материята, който сегашните учени хора считат. Той е онази част, която е неизменна, около която функционират другите частици. Според тази теория атомът е създаден като нашата Слънчева система. Който и да е атом, например кислородният, според това твърдение има 16 единици, които се движат около този кислороден протон. А други имат по 100, по 150, по 200, по 300, 400, цели системи се движат. Негативната страна на материята са електроните. Та те казват – когато един атом е неустойчив, атомът не е съединен. Следователно, когато един атом се постави в една среда с добри проводници, този атом може да се разложи. Когато една молекула се постави в добра среда, тя може да се разложи или да се видоизмени. Под думата разлагане не разбирайте, че като умре човек, се разлага. Може да стане едно видоизменение.

Сегашните учени хора вземат етера като материя, която е в покой, няма движение. Има напрежение в себе си, но те поддържат, че етерът няма никакво движение. Той никъде не се движи. Той е в покой, но има едно напрежение. Следователно в този етер става всичкото движение на молекулите, на атомите, на протоните, на йоните. Следователно онези частици, които вземат една сила от външните условия, те са негативни, а тези, които дават нещо от себе си, те са протони, положителни. Неустойчив е станал, да кажем, един електрон. В дадения случай той трябва да излезе от една система и да влезе в друга система. Сега няма какво да ви развивам по-нататък, трябва да изменя формулата. Но мене ме интересува, че между тези съвременни открития в науката има едно съотношение, което съществува между мислите и чувствата на човека.

Те казват, че магнетическа материя в света няма. Има области магнетически. Там, дето действа електричеството, и магнетизмът се проявява. Електричеството действа по права линия, магнетизмът действа по крива линия. Или туй поставено другояче, те казват, че в природата, в етера винаги, когато се образува едно първично тяло, от него излиза една права линия. От същата част излиза друга една линия, която е успоредна на първата линия. Магнетическата линия е вече перпендикулярна на двете линии. Следователно, дето линиите са перпендикулярни на успоредните линии, туй поле те го наричат магнетическо поле. Следователно там се образува тази крива линия. Следователно само в магнетизма се явява счупената линия. Дето има счупена линия, казват, че полето е магнетическо. Но в счупените линии има всичките възможности за изкуство. Че когато един художник рисува, ако не е магнетичен, той не може да рисува правилно, той трябва да има най-малкото огъване. Ако вземете човешкото лице, тези всичките линии показват през какви условия е минал човек, за да се създаде човешкото лице. Може да се състави цяла наука как е създадено човешкото лице. Това е за учените хора. Цяла една наука от ред формули. После да се изчисли какъв е бил човек преди 100, 200, 300 хиляди години. Учените хора отиват към тази посока и правят своите наблюдения. Сега последните научни данни идат към тази област.

Някой път ти не си харесваш носа. Та, най-първо, носът има три служби. Едната служба – носът служи за дишане, за възприемане въздух. Второ, носът е орган на обонянието – от всички предмети, дали са благоприятни за тебе, за твоя живот, или неблагоприятни, за да си намериш храната. Третата служба, носът показва каква трябва да бъде мисълта на човека. Следователно носът показва състоянието на дробовете, после до каква степен е развито обонянието у човека и най-после показва до каква степен е развита човешката умствена способност. Ако ти не можеш да разбереш каква служба има носът към дробовете, туй отношение съществува. Защото обонянието съществува по единствената причина на стомаха. Стомахът се нуждае от обонянието. Хубавите работи, като ги помиришеш, ти искаш да ги вкусиш. Обонянието е хубаво да знаеш кои неща са хубави, приятни. Обонянието и вкусът са необходими, за да ги внесеш в себе си.

Най-първо, вкусът и обонянието трябва да бъдат отлични, за да бъдеш здрав. Всички онези, на които обонянието е малко развалено, то е лош признак за тяхното здраве. Понеже ти не усещаш мириса на развалената храна, може да я ядеш. Като е развито обонянието, не може да ядеш, ще се предпазиш. Иначе ще кажеш: „Дайте каквото и да е, аз не усещам никаква миризма.“ Та при хигиената се изисква хубаво обоняние за храната. Някой път обонянието е най-добрият специалист по въпроса. Щом имаш хубаво обоняние, усещаш нещо приятно – яж тази храна; има ли нещо неприятно, не яж тази храна. Ако вземеш един плод, не го яж изведнъж. Помириши го, най-първо, и ако неговата миризма е хубава и ти направи едно отлично впечатление, измий го, вкуси го. Ако, като го вкусиш, твоят вкус го одобри, твоят живот се продължава най-малко с 40 години.

Аз разделям човешкия живот на три фази. Някои го делят на седем фази. Ако първата фаза живееш 20 години, може да ги преживееш добре – аз ти предричам, че и във вторите 20 години ще живееш добре. Ако и тях преживееш добре, и другите 20 години, аз може да заключа, ти ще бъдеш възрастен на 60 години на върха на живота. Туй, което сега става на 30 години, така ако живееш неизменно, и на 60 години ще бъде. Щом се качиш на върха, тогава ще слезеш още 60 години добре. Тогава ще бъдеш пълновъзрастен, тогава ще живееш още 60 години. Животът е разделен на три части. Ако първото деление – 20 години, прекараш добре, горе ще бъдеш на 60 години. Щом дойдеш на върха, ти по никой начин не можеш да живееш 60 години. Но, ако долу си живял 65 години, аз мога да ви предскажа, че ти имаш да живееш само 30 години – 15 години и още 15 години – 30 години. Ако първото деление си живял само 2 години добре, ти ще живееш само 6 години. Но тази наука е опасна, по-добре, че хората не я знаят. Защо? Понеже хората не са живели хармонично, след няколко часа ще свърши. По-добре да не знае кога ще умре.

Нещо преди един месец при мене дойде една госпожа от високото софийско общество, която се интересува да ѝ гадаят гледачки. С мъжа си живее отлично, много хубаво си живее, мъжът ѝ много я обича. По едно време дошло ѝ на ума да ходи да пита врачки какво ще бъде бъдещето ѝ. Казва: „Що ми трябваше да ида!“ Ходила тя при гледачка и тя ѝ казала, че след 6 години, еди-кой си месец, еди-кой си ден твоят мъж ще умре. Не казала, че тя ще умре, но че той ще умре, ще остане вдовица. Запалила ѝ се главата. Отива вкъщи, минава се месец, два, мъжът ѝ я утешава, тя не може да спи, станала нервна, заболяла. Викат лекар, казва: „Малко нервно разстройство.“ Разстроила се, че мъжът ѝ щял да умре. Казвам ѝ аз: „На какво отгоре ти вярваш сега, кое те кара да вярваш, че след 6 години той ще умре. Аз се интересувам на кой аргумент отгоре ти вярваш. Аз ще ти кажа, че мъжът ти няма да умре след 6 години.“ „Е, може ли?“ „Разбира се.“ „Как е възможно?“ „Като ти каза тя, че той ще умре, е възможно, аз като кажа, че няма да умре, невъзможно е. Че как е възможно? Да кажем, че тук държавата решава за някой човек да го обесят. Най-после дойде до ухото на царя – може да не го обесят. Царят каже да не се обеси и човекът остане необесен. Аз като кажа, няма да го обесят.“ Тя ме гледа, гледа, казва: „Ти искаш да ме направиш лековерна.“ Казвам: „Сега ти си лековерна. Аз разсъждавам, че ти сега си лековерна, че си повярвала без никакъв аргумент. Но и аз ти казвам, колкото моето е вярно, че няма да умре, толкова и твоето, че може да умре. Тези неща са възможни. Аз предполагам, че след 6 години ще дойде една война, мъжът ти ще го викнат, ще го убият на войната. Възможно е. Казвам, аз зная нещо друго, че войната няма да бъде след 6 години, но след 7–8 години. Значи не е точно тъй.“ Математически има някои неща, които може да се отлагат. Не мислете, че нещата, които стават в природата, са абсолютни, че непременно ще станат. Господ каза на грешника, че непременно ще умре. Ако той се разкае, няма да умре. Ако на праведника каже, че няма да умре, а той съгреши, ще умре. Следователно има нещо, което не можеш да видоизмениш.

Сега ще се спра върху онази наука, с която ние може да видоизменим нещата. Не онзи ред, който съществува вече, но онова, с което изменяме нещата в света. На този въпрос се спирам. Ние казваме, че трябва да живеем. Три фактора се изискват в живота. Най-първо, за да живее човек, той трябва да е работил. Човек е дошъл на земята да работи и да гради. Че е така, щом се родим, още от малки започваме да ядем, градим тялото си, формата си. До 21 години строим тялото си. Някой път казвате – поне се възвиши нагоре. Някога има изключение, ти станеш два метра, два метра и десет сантиметра, някой път се случва – до два метра и половина, или метър и десет, и пет, метър и седемдесет, метър и осемдесет, или метър и деветдесет. След това идва работата на нашите дробове, после работим в нашата стомашна система. Тази стомашна система вече става основа за нашата чувствителност. Защото чувствителността на човека е в много голяма зависимост от състоянието на стомаха. Вие не може да имате отлични чувства, ако стомахът не функционира добре. Не говорете за търбуха. Под думата търбух се разбира нещо – неразумно ядене. Ако вие нямате разумно ядене, не може да имате разумни чувства. Вие не сте изучили добре функциите на зъбите. Някои от вас ядат само на едната страна – много голяма погрешка правят, не прекарват храната си от едната и другата страна. Някои ядат повече от лявата страна, други – повече от дясната страна. То е анормалност. С тези зъби се предава само на стомашния мозък една хармония на слънчевия възел. С това се предават по-хубави чувства, които поддържат енергията към мозъка и вие може да имате една по-висша мисъл. После зъбите трябва да турите на работа. Ако нямате храна, едно време, аз харесвам, момите – дъвчеха сладка дъвка. Бих желал някои от вас да дъвчете сладка дъвка на едната страна, на другата, тогава ще имате здрави зъби, тогава ще имате здрави чувства. Вие ще кажете: „Дъвка сега ще дъвча.“ По-добре дъвка, отколкото друго да дъвчеш. В дъвката има нещо приятно, при това уякват зъбите, отварят се задните 12 канала, тогава функционират задните сили, които идат отвън чрез вашия гръбнак и се пренасят силите в мозъка. Ще имате един отличен живот.

Някой ще каже така: „Аз като се помоля Богу, всичко става.“ Не говорете за такива работи. Не може човек да се моли, който не мисли. Когато аз мисля, моята права мисъл е молитва. Молитвата разбира едно разумно общение с разумните сили в природата. Ние считаме всички нейни наредби за свещени. Аз съм в общение с нея, на всяка стъпка се спирам и благоговея пред нея. Като се спра до един извор, мене ми трепне сърцето. Когато видя тия грамадни скали отгоре казвам – това е великото, което е работило. Гледам растенията, животните, на всичко туй с благоговение гледам. Не търся Бога в някоя външна форма. Най-първо, гледам туй, което съществува около мен. Аз гледам да има ясна представа за самия живот, в който живеем. Ти нямаш ясна представа за себе си, нямаш ясна представа за ръката си, да видиш какво богатство се крие в ръката. На някои хора виждаш, че животът изчезва от тях, на други, като пипнеш ръката, виждаш, че животът тече. Аз казвам на този човек: ти много безразборно ядеш, после ти имаш такава голяма амбиция, толкова си се натоварил, че мязаш на натоварен кон. Не ти трябва толкова. Ти искаш да станеш голяма величина. Какво ще допринесеш в света? Нищо няма да допринесеш.
Някой път искаме да станем големи в света. Но големината в света, славата на човека не седи от 10–15–20 години. Христос, за да стане велик едва след две хиляди години – един престъпник, за когото римляните написаха – цар юдейски се провъзгласи. И досега спор има. Не той се провъзгласи. Питам, онези хора, които сега заминат с величие, след две хиляди години какво ще кажат хората за тях? Ние казваме: „Сега да съм.“ Но вашият живот след две хиляди години едва ще бъде оценен. До две хиляди години може да дойдете пак още колко пъти на земята. Вие казвате: „Още веднъж? Не.“ Ще дойдеш, дали вярваш, или не, ще дойдеш. Че някой не вярва, то е друг въпрос. Дали вярваш, или не, то е друг въпрос. Дали вярваш, че слънцето ще изгрее и ще залезе, то е друг въпрос, но слънцето ще изгрее и ще залезе. То не се интересува от това, дали ние вярваме, или не. То си изгрява и залязва. То казва: „Това е моя работа – да изгрявам и да залязвам.“ Пък най-после имаме залязването на туй, както ние мислим.

Има три вида залязване. На полюсите имате един изгрев и един залез. За умерения пояс имаме 365 изгрева и 365 залеза. Как става туй всичко, го доказват. Тогава учените хора казват: „Да направиш едно прозорче, че слънцето постоянно да го огрява. Казва, направи северен прозорец, който слънцето да го огрява.“ „Де може да направиш такъв прозорец, дето слънцето да го огрява?“ „Само на Северния полюс.“ Тогава слънцето, като се обръща, всичките прозорци ще бъдат северни, южни, източни и западни. Според мене най-възвишеният живот е на полюса. Човек, който иска да стане светия, трябва да отиде на Северния полюс, талантливите – в Русия, обикновените – в нашите места, смахнатите – в тропическите места. Че това е така. Там се явяват най-големите болести. На вас ви се вижда малко шеговито. От неразбирането на живота, ние мислим, са противоречията, които се срещат. Ако дойде някое изпитание в твоя живот – и най-големите изпитания, които идват в живота ни, то е северният полюс. По-малките изпитания, това е умереният пояс. Дето няма изпитание, има ядене и пиене, то е екваторът. Вие искате да живеете без мъчнотии. Еди-кой си живял на екватора 56 години, изял 60 чувала брашно, изпил десет хиляди килограма вода, хиляда килограма вино, изпушил толкова тютюн. Питам, какво е направил? Най-после казвате: „Господ да го прости, умря.“ Питам, какво е добил, като ял и пил, какво е останало за него?

Сега искам да остане у вас мисълта, че за нас е реално само това, което остава в нашата мисъл. Само онази мисъл, само ония чувства, само ония постъпки, онази материя, която остава у нас като част от нас и ни държи във връзка с външния свят, тя е реална за нас. В нас съществува едно малко количество злато, което е съществено. Един елемент от злато съществува и всички елементи, от които Космосът е създаден, всичко това го има вътре. Електричество има, магнетизъм има, етер има – това е в реда на материята. Тези малки частици нас ни държат в общение с големия свят, ние постоянно възприемаме. Каквото става в големия свят, става и в нас. Да кажем – става някаква реформа в небесното пространство, в някоя слънчева система, веднага у нас него ден става една пертурбация, понеже вие сте свързани повече с тази система. Вие не може да намерите причината. Ако ви кажат, че еди на кое си място в пространството стават промени, вие казвате: „Какво влияние има туй слънце върху мене – аз, малкият, дребният човек?“

Питам, ако един железен прът, дълъг сто метра, ако вие започнете да го нагорещявате, няма ли да почувствате топлината след време. Като достигне, непременно ще я почувствате. Връзка има. То щеше да бъде голямо нещастие за нас, ако ние не сме свързани с цялата Вселена. А понеже ние сме свързани с всичката вътрешност на земята, с всичките ония промени, които стават на земята, когато стават земетресения, когато стават движения на почвата, изменения на почвата, някои нови елементи, някой нов контакт или едно изключение, всичко това го чувствате. Някой път хората чувстват, но и кучетата, и петлите чувстват. Когато стават големите земетресения, петлите престават да пеят, кучетата бягат, жабите, раците, рибите, всичко, каквото има във водата, бяга. Ако земетресението е голямо, и в набръчкването на тия пластове те ще пострадат и бягат. Тия същества възприемат, че иде нещо страшно и те гледат да се намерят на свобода. Тези животни чувстват нещо страшно. Някой ти казва: „Не зная защо, но днес ми е стегната душата.“ Че днес в Америка става земетресение и всички хора там страдат. Най-после, като стане земетресението, ти казваш: „Какъв дявол беше, че дойде.“ Най-първо, никакъв дявол няма. Но с туй те телеграфират, казват: „Става земетресение, вземайте мерки, защото това земетресение ще дойде и у вас.“ Защото земетресението върви шахмат в противоположни полюси. Ако става в Америка, то непременно ще дойде в противоположния полюс. Ти виждаш, че един човек страда. Туй страдание е предупреждение, че то ще дойде и у тебе. Ако ти си умен, ти ще го предотвратиш. Ти трябва да бъдеш готов.

Та казвам, в това отношение сегашните хора трябва да вземат поука от миналите векове. Ние всички трябва да вземем пример. Сегашните хора имат един стремеж. Всичките хора живеят добре. Всички искат да бъдат богати, всички хора искат да бъдат учени, всички хора искат да бъдат силни. Отлично е това, но как се става богат на сегашното време. Сега богат не може да станеш. И силен не можеш да станеш тъй лесно, ако не разбираш законите, по които да добиеш силата. Мислите ли, че един човек може да стане силен, който не владее мисълта си, който не може да владее своите чувства и който не може да владее своите постъпки. Никога. Ние може да имаме силата на един лъв, на един тигър, на един слон, който е толкова силен, той служи на човека, впрегнат е на работа. Лъвът, който е толкова силен, седи в менажерията, показват го там. Вземете и тигъра, всички животни човек ги е впрегнал. Тогава, ако ние сме толкова силни, природата може да ни впрегне, както ние впрягаме животните. Ние, съвременните хора, сме изгубили – казваме – това е Божия работа, но това не го вярваме ние – ние сме изгубили нещо хубаво. Мислим, че каквото вършим, никой не ни вижда. Направил си нещо из стаята си, казваш: „Кой знае, кой може да вижда, Господ дали има.“ Господ може да няма, но природа има. Господ може да не е видял, но природата е видяла. Тя дебне, тя си има свои детективи. От този ден тръгват тези детективи стъпка по стъпка. Няма да се мине много време, ти ще попаднеш в ръцете им.

Сега може да се зададе друг въпрос. Какво може да стане от нас? Аз питам, вие какво искахте, като направихте това престъпление? Престъплението ви е много малко, престъплението ви седи в това, че изпихте едно кило вино – въведохте мокрия режим в стаята си. Няма нищо, но пихте вино ненавреме. Вечерно време вино не се пие. У българите има един навик. Те, като вземат вино, казват: „Да има студен извор, че да турим виното във водата.“ Там е нещастието. При бистрата вода вино не се пие. Има време, когато човек може да пие вино. Има едно състояние, когато ти си възбуден. Умен трябва да бъдеш. В Индия индусите имат един начин за лекуване. Когато някого го ухапе някоя лоша змия, той взема един, два, три килограма спирт, изпива го и спасява живота си. Другояче би умрял за няколко минути. Но като изпие три килограма спирт, спасява се. Тогава три килограма спирт няма ли да изпиеш? Ще изпиеш и оттатъка ще минеш. Но когато змия не те е ухапала, няма никакъв смисъл да пиеш.

Та казвам, мокрият режим е потребен. Когато ще стане суша, растенията имат нужда от влага. Та казвам, сега американците се радват за Рождество Христово – музика, тъпани, мокрият режим е влязъл там. Мимоходом се спирам, то е тяхна работа. Сухият режим го въведоха и русите, царска Русия го въведе. Тя си отиде със сухия режим. Сега Америка е по-умна, тя не чака. Трябва да се внесе влага, внася се мокрият режим. Онзи сухият режим отвътре суши, но отвън хората станаха много мокри. Всички американски чиновници се подкупиха, че не остана честен човек никъде. Сега гледат да коригират. Казват: „Че ние изгубихме толкова пари, с милиарди.“ Ще покрият своя бюджет. Веднага на първа ръка ще имат 250 милиона долара за тези, които пият. При това казват: „Ние толкова пари изгубихме, хората ни се развратиха, чиновниците ни се развратиха.“ Статистиката показва, че в Америка се пие повече скрито, отколкото по-рано. Какъв смисъл има сухият режим, когато хората нариха пиене – влажният режим – навсякъде.

Силата не седи в строгостта на закона, във външните условия. Там, дето има закон, той никога не подобрява човека. Той трябва да стане едно вътрешно условие на онзи разумния живот, който функционира без наложителен закон, когато човек стане закон сам за себе си. Ако въздържанието седи, казваш: „Свободен човек съм, няма да пия, вие може да пиете, но аз няма да пия.“ При този режим колкото последователи имате, едните и другите ще бъдат свободни, всеки според своето разбиране. Това е морален свят. Те казват: „Ако днес има закон за религиите, всички хора ще станат религиозни.“ Мислите ли, че те ще станат религиозни? Религията в света трябва да бъде дълбоко убеждение, обосновано на онези неизменни закони, които съществуват в природата. Научно само да се доказва, че Господ съществува. Природата има съвсем други методи, които могат да се въведат. Дали аз вярвам в Бога, или не, не трябва да доказвам туй. Аз наричам вярващ човек, аз съм правил опити. Някой казва: „Ти криеш нещо.“ Че какво ще крия? След като държа една сказка, казва: „Ти криеш нещо зад туй, което говориш.“ Казва някой, че е религиозен. Не, ти не си религиозен. Няма какво да доказвам на един човек дали той е религиозен, или не. Ако той е религиозен, той го носи в себе си, той е роден, той не може да се откаже от своята религиозност. Тази религиозност седи в друго нещо.

Най-благородното – когато един човек има религиозно чувство, той има уважение и почитание към всичко. Той има еднакво уважение и почитание и към богатите, и към бедните. Той, като види един беден, ще се зарадва. Бедният е облечен в едни дрехи, но той вижда нещо благородно, като някой цар, който се е скрил. Като види богатия човек, и него счита за цар. И двамата ще ги уважава, ще ги изпрати, като си заминат, и за двамата ще си мисли много хубави неща. Туй е религиозно чувство. Ако човек няма туй религиозно чувство, той сега трябва да го развива. Но някой минава за религиозен. Не зная по това определение колко религиозни хора има. Но има друго нещо. Религиозният човек е съвестен, справедлив, той има вяра, надежда. Религиозният човек е милосърд, той е човек на човечното. По някой път е фанатик, тесногръд. Но туй вече зависи от ума, че не е тъй широк.

Например между католиците и православните има спор за кръстенето. Православните казват, че с три пръста трябва да се кръстят, това е правилното кръстене. Католиците казват, че с цялата ръка трябва да се кръстят. И досега не е разрешено кое е правилното кръстене – с трите пръста или с цялата ръка. Ако аз бих турил, с единия пръст бих турил и с цялата ръка и щях да кажа – в името на Бога, в името на човешкото благородство, в името на човешката справедливост, в името на човешката разумност, в името на човешкото състрадание и в добродетелта аз се кръстя. Има смисъл тогава. А тъй, с цялата ръка както се кръстят, аз не искам да го тълкувам. Той казва: „Тези трите пръста са за Бога, а двата са за нас.“ Православното кръстене е по-правилно, отколкото католическото. Казвам, двата пръста са за нас, този големият е половината за нас, а само двата са за Бога. Хората, като са мислили, това са направили за едно благоприличие. Когато се поставя така кръстът, то си има смисъл. Като ме срещне някой, ще каже, че аз нямам уважение. Не, аз имам по-голямо уважение. Казва: „Ти кръстиш ли се?“ „Защо се кръстиш?“, питам този човек. „Турям си трите пръста на главата и казвам – слушай, тази работа, която аз мисля да направя, помагай ми. После турям трите пръста на стомаха и казвам – и ти помагай. После турям трите пръста на раменете си, наляво и надясно, и казвам – елате и вие помагайте.“

Някой ще ми каже, че имало някакво магнетично течение и че човек се магнетизирал. Туй течение по този начин ще донесе страдание, нищо повече. Човек трябва постоянно да се моли и постоянно да се кръсти. Най-първо, по мисъл, после по чувство и след това – хване си ръцете. Кръсти се не само на едната страна, но и на двете. Ако мене питат, аз казвам, кръстя се с главата си, кръстя се с двете си ръце, с всичко, каквото имам. Кръстът подразбира движение. Движението в тебе не е в една частица. Всеки един орган трябва да има правилно движение в света. Туй е кръст. Правилното движение в света, туй съставя един кръст – свастика – движение, на което обосновата е цялото движение. Земята се движи по този начин. Кръстът значи тази сила, която движи хората, а ние се караме дали с двата пръста, или с трите. Аз няма да споря. Има евангелисти, които не се кръстят. Но аз казвам, няма жив човек, който да не се кръсти. Когато ние подразбираме правата мисъл, тя върви по този закон. Мисълта върви от горе на долу, после вдясно, вляво. Различно го правят, но сега туй течение върви по-хубаво наляво, защото сега теченията в природата вървят от лявото полушарие.
За нас сега моралът... Елементите, които управляват света... Затова казвам, бъдещето не е бъдеще за мъже и жени, то е бъдеще за жените. Аз не застъпвам правата на жените. Казвам, в природата бъдещето е на жените, не на тази жена, която иска да стане мъж, тя е закъсняла. Някога ще се отделят мъжете от разумните жени и светът ще се оправи. Засега аз съм слушал много мъже да казват: „Ти жена да си – да си починеш.“ Много мъже искат да станат жени. И прави са. Че какво ще направи мъжът? На кого е счупен кракът? На мъжа. Навсякъде страданието е на мъжете, при това жената иска да стане мъж, да страда. Но вие разбирате под думата мъж сила без разумност. Но в света мъжът трябва да представлява мисълта. Когато се говори за мъжа, трябва да изпъкне във вашия ум светлината, а когато се говори за жената, трябва да изпъкне топлината. Туй, което кара нещата в природата да растат, то е топлината. Без топлина нищо не става. Нашият организъм се развива под влиянието на топлината. Този процес, който ни възраства, ние наричаме женски елемент. Когато изгубим този процес, животът ни преждевременно се съкратява. Вие искате да станете мъж. Щом станете мъж, вие непременно ще умрете. Защо умираха хората.

Аз ще ви наведа на въпроса. Тази змия, която беше при дървото, беше от мъжки принцип. Следователно жената дойде между два мъжки принципа (типа). Вземаме повече от мъжкия принцип, отколкото от женския, и вследствие на това носим лошите последствия на сегашния живот. 2:6, а то трябва да бъде 1:1. Писанието казва – старият човек значи старият мъжки принцип, който Бог не е създал, който ние изкуствено внесохме. Присаденият мъжки принцип, тъй наричат стария човек, от който трябва да се освободите и жени, и мъже, от който се вършат всички престъпления. Има психологичен и биологичен закон, чрез който майките чрез закона на раждането, чрез закона на подбора за бъдеще човечеството ще се избави от туй, което е излишно. И тогава ще остане онзи мъжки принцип, който носи светлината, ще остане женският принцип, който носи топлината.

Там, дето е светлината, там е електричеството; дето е топлината, там е магнетизмът. Дето е светлината, там е електричеството; дето е светлината, там е мъдростта. Дето е любовта, там е топлината; дето е свободата, там е истината в света. Следователно, като се знаят онези – временните, закони, всякога ще знаеш как да видоизмениш положението си. Ти не искай първо да станеш богат. За да станеш богат, ти най-първо трябва да имаш живота. За да имаш живота, трябва да имаш светлината. За да имаш светлината, трябва да имаш свободата. Защото богатството – само при живота, светлината, топлината ти си свободен. Ако ти придобиеш богатство, преди да имаш живота, ти по-скоро ще умреш. Тогава, казва Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога“ – значи онзи принцип, който Бог е внесъл в нас. Всичко онова чуждо ние трябва да го отхвърлим. Всеки от вас трябва да знае кое е божествено. Туй, което носи радост, е божественото; туй, което носи скръб, не е божествено. Туй, което носи мир, е божествено; туй, което носи размирие, не е божествено. Туй, което носи милосърдие, е от Бога; туй, което носи коравосърдечие, не е от Бога. Туй, което носи добро, е от Бога; туй, което носи зло, не е от Бога.

Някои казват, че Бог е всемъдър и употребява всички неща. Там Бог казва: „Аз съм Бог, който творя и добро, и зло.“ Бог казва, че всички онези, които не изпълняват моя закон, аз ставам враг за тях. Каквото направят, аз им въздавам. Не че Бог ни дава зло, но той ни въздава нашето зло да го опитаме. Щом се обърнем и вършим неговата воля, както е в природата, тогава той веднага го изменя. Тогава, каквото добро вършим, той пак ни го въздава. Като нямаме туй разбиране, казваме: „Бог за мене не мисли.“ Че как го разбирате? Че твоята майка, твоят баща, които са настойници от Бога, те ти дадоха условия. След това онзи брат и сестра ги тури около тебе. И ти казваш, че никой не мисли за тебе. Ти имаш ежедневната храна, имаш обществено положение, ти седиш и мислиш за някакви малки работи, мислиш, че не си щастлив. Ако си мъж, гледаш, че жена ти не е толкова красива, че е разногледа, че малко устните ѝ посинели, не са тъй червени. Едно време били червени. Детето малко пожълтяло. Казваш: „Не е хубаво туй дете, едно време беше червеничко. Едно време имаше повече приход, сега няма толкова.“ Какво има да те безпокоят тия работи. Сега са се изхитрили. Устните станали сини, турят малко червено отгоре. Лицето жълто, турят червено, но не върви. Ти искаш да бъдеш красив. Това е една свещена идея. Ти трябва да бъдеш красив. Аз не съм за грозотата. Искаш устата ти да бъдат червени. Не туряй краска, която осакаща устата ти. Не я боядисвай.

Имаше тук една Султана, един оригинал, около 45 години беше. Минаваше за много религиозна, ходеше с една македонска премяна, носия, носеше букет цветя. Тя казва: „Кой от вас не си маже къщата?“ Понамажеш я, че кой как мине да каже: „Хубава е тази къща.“ Тя е права. Но, казвам, да си мажеш къщата по три пъти на седмицата, това показва, че не си много умен. Като намажеш къщата, поне цяла година да се не измива. Да няма нужда да се измива. По-икономично е, спестява се време. Казвам, ако вие искате да бъдете красиви, и трябва да бъдете красиви, защото човек, като стане красив, по-лесно минава. Повечето искате да бъдете красиви, силни, умни. Тези неща вървят под един знаменател. Ние казваме – здрав, богат, наредим всичко, един поменик от 40–50 неща. Всеки ден ги казвай, тури, което е най-важно, тури всичките, не само едно. Ако желаеш, желай насвят. Ако не, не се захващай. Искам да бъда красив, искам да бъде силен. Но как? Как мога да бъда красив, по кой начин? Искам да бъда красив, здрав, млад, богат, с обществено мнение – това е първата програма. Ще бъдеш в училището на земята. След като научиш туй, ще учиш, по някой път ще бъдеш слаб. Че ако човек едновременно не е учил да бъде силен, слаб, той не е учил цялата наука. Ако цяла планина се срути върху тебе, и ти седиш, и ти седиш насреща да я повдигаш, ти умен човек ли си? Ти силен човек ли си? Ако си умен, ще дадеш ход на планината да се търкаля, да слезе долу. Ти ще отстъпиш. Ти си силен, няма да се бориш. Туй разбирам. Иде една голяма река, не отивай да ѝ направиш бент, да спреш реката, да покажеш, че си силен. Направи един мост над реката отгоре, и тогава мини.

Та ние сме дошли дотам и критикуваме тази Първата Причина. Искаме да разгадаем защо Бог е направил света така. Въпросът не е там. И после някой се спира и казва: „Аз толкова години вече вярвам и никакъв резултат нямам.“ Че как нямаш? Ти не говориш истината. Очи имаш, уши имаш, носът ти е много добър, ръцете ти са здрави, стомахът ти е здрав, обществено положение имаш, пенсия имаш от 4–5 хиляди лева, къща имаш с четири–пет стаи. Какво ти липсва? Липсва ти дух – да влезе в тебе и да те прати да кажеш на хората какво трябва да вършат. Вие казвате, сега някои хора мислят, че аз проповядвам. Не, аз не ви проповядвам, ни най-малко не искам да проповядвам, понеже милиони хора са проповядвали. Аз даже на ума си не турям да проповядвам. Ако някои хора виждат, ако искаха да проповядвам, можех да стана проповедник, а аз се разговарям. Проповедта е цяла наука, голяма работа, аз не се занимавам с нея. Ще мислиш върху един предмет, ще го разделиш на 3–4 части, че ще разглеждаш въпросите и ще стигнеш до най-високата точка, ще слезеш долу и най-после ще дадеш заключение. И тогава проповедникът свършва по следния начин. След като един проповедник държи една проповед, след като държи една реч, казва на слушателите си: „Любезни братя, еди-кой си брат замина за онзи свят, нека да станем сега да славим Бога.“ Туй на английски е малко смешно – излиза да благодарим на Бога, че се освободихме от него.

Казвам, не желайте вие да се освобождавате от злото, което ви измъчва. Впрегнете злото на работа, използвайте силата, енергията на злото. Злото у човека е естествена сила, която действа. Зависи вие как ще употребите тази сила у вас. Вие може да мислите някой път, че някой човек е ваш враг. То е ваше мнение. Той може да е враг за вас. Най-после човек, който е враг на човека, какъв е? Той е негов слуга. Какъв е дяволът? Той е слуга, който ходи по света и той по закон върши своята работа. Казвате: „Защо Господ му е позволил?“ Че в света съществува свобода. Ако Господ е дал свобода на комарите да кацат на ръцете ни, да изсмукват нашата кръв, кой му е дал това право? Той каца, без да пита. Наяде се и замине. Когато аз се оплача на Господа, той казва: „Ще си туриш мрежа на прозорците и на вратата и вечерно време, колкото комари има, ще ги изпъдиш вън. Щом отвориш прозорците, всичките комари ще дойдат.“

Дойде една лоша мисъл, тя е комар, който е влязъл отвън. Трябва да имаш сито, да пресяваш твоите лоши мисли. Тази мисъл, която за тебе е лоша, за друг тя е благословение. Представете си – един религиозен човек се е отказал да яде месо. Но някой богаташ яде месо, той си опекъл прасенце и яде, казва: „Колко е хубаво това прасенце.“ На религиозния човек нещо му казва: „Похапни си, заколи си едно прасенце.“ Той казва: „Откъде пък дойде тази мисъл, кой дявол?“ Той е възприел мисълта на богаташа, никакъв дявол не е. Този брат се наслаждава на това прасенце. Ти кажи: „Да ти е сладко, братко, желая един ден туй прасенце да ти стане едно дете, един син или дъщеря.“ Или яде едно агънце, пак му пожелай: „Щастлив си, че ядеш. Желая ти туй агънце да ти стане един син.“ Яде кокошка, пак му кажи. Ако на сегашните хора станат синове и дъщери тези прасенца и агънца – вие ще кажете: „Може ли да бъде туй?“ Този въпрос е за вас, вие да го разрешите. За себе си аз съм го разрешил, но не смея да кажа истината. Има една истина, която аз не искам да я кажа. Знаете ли защо? Не знаете. Ако ви кажа истината, вие ще осиромашеете, всички ще станете нещастни. Като ви съжалявам, затова не искам да кажа истината. Колко съм умен и хитър сега. Тъй седи въпросът.

Някой казва: „Кажи истината.“ Истината не искам да ви кажа на вас. Казвам ви този закон. Влиза духът, туй разумното в света, да разрешим парещите въпроси, които ни спъват. Светът сега не може да се поправи. Той е проявление. Не че е идеален, обаче има един образец за света. Един ден вие ще влезете в този свят. Дали вярвате, или не, след 40–50 години или 100 години няма някой от вас, който да не провери дали има друг свят, или не. Но като заминете за другия свят, като живеете, ще видите една промяна. Вие пак мислите, че живеете на земята. Тогава ще ви убеждават, че има друг свят, тогава ще ви убеждават, че не сте умрели. Виждате голяма промяна в живота ви, не може да я разрешите. Казвате: „Какво нещо е това, на какво се дължи?“ Влизате при другите на гости, не те канят, ни дума не говорят за тебе. Ти седиш, чакаш да те поканят, а то, като че си чужд. Казваш: „Какво е това?“ Дали това е така, или не, аз го зная как е, пък и вие ще го проверите. Но вие трябва 45 години да се борите със себе си, докато се убедите, че има друг свят. Защото някои мислят, че като умрат, веднага ще се отвори нещо – не, то е самозаблуждение – на големи промени. Които са готови от този свят за висшата разумност, може да проверят.

В Индия има един учен човек, той е проверил по-напред, преди да е заминал от земята, според едно индуско учение на вътрешната школа. Един индус най-малко три пъти трябва да излезе от тялото си, да посети онзи свят и да се върне в тялото си, да има ясна представа. Като се върне, той вече знае какво нещо е смъртта. Тук у нас ние казваме – ние като умрем. Ние като умрем, нищо не се разрешава. Смъртта е едно ограничение. Смъртта аз разбирам, в какъв смисъл. Ние умираме за онези заблуждения, които сега съществуват в света; ние умираме за всички онези лъжливи схващания и теории, с които сега живеем; ние умираме за всичкия онзи нещастен живот на мъчения и страдания, които сега ни терзаят. Да умрем за него, да се освободим – това е смъртта. Не да умрем за онзи живот, който носи щастие. Това няма смисъл. Трябва да умрем всички за какво? Ако така умираме, умираме намясто, но ако така не умираме, горко ни. Тогава ще има плач и скърцане със зъби.

Та сега няма да ви убеждавам в това. Не е необходимо вие да вярвате във всичко. Необходимо е да имате една вяра. Днешният ден ще го прекарате отлично, от сутринта до вечерта ще го прекарате и ще бъдете щастливи. И да нямате пет пари, но да седите спокойни и да кажете: „Тази работа ще се оправи.“ И действително ще се оправи. Идва един ваш приятел, десет години не си го виждал, той се връща от Америка. Казва: „Какво правите, много се радвам.“ Той носи подаръци, купува хляб, това-онова. Казвате: „Слава Богу, оправиха се работите.“

Всички вие живеете между приятели, които могат да ви посетят. Сега аз не съм от онези, които поддържат – той трябва да разчита на себе си. Той трябва да знае, че той принадлежи на един възвишен божествен организъм и тук, на земята, може да го знаят. Вие седите и казвате – кой ви знае. Казва Писанието: „Имената ви са написани.“ Вашите имена са написани в книгата на живота. Всичкият наш живот е описан, всички главни черти са описани. Четат го там. Всеки ден има написано как живеете на земята, какво е положението, богат ли сте, сиромах ли сте. Вие седите и казвате: „За нас не се грижат.“ Грижат се. Цял протокол има написан. Един ден Мойсей, когато той се огорчил, че казва той на Господа: „Зачеркни ме, да ме няма в твоята книга, да се махна.“ Господ казва: „Не е твоя работа. Каквото е написано – написано.“ Та не си ти, който ще кажеш на Господа: „Зачеркни ме.“ Който е записан, той зачеркнат не може да бъде.

Та някой път и вие като Мойсея искате да бъде зачеркнато името ви. Не, от всичко може да се освободиш, но от тази книга не можеш да излезеш. Ти си един търговец, който е вземал назаем, че искаш да излезеш, без да ликвидираш. Не, ти си търговец, който ще платиш за всичко, каквото си вземал. Като платиш, тогава ще бъдеш свободен. И всички се радвайте, че имате един голям кредит. Считайте, че на земята по-голямо благо от това няма за вас, където и да бъдете. На Слънцето не можете да живеете, на Месечината не можете, на Венера не можете, на Юпитер не можете, на Сатурн не може, на Нептун, на Уран не може. На Земята може. Като са търсили онези, които ви обичат, едва са намерили единственото място за вас. Като намериха празно място, след като обикаляха, обикаляха, туриха ви тук.

За следния път учените хора казват, че за жителите на Земята има една нова планета, приготвена в Слънчевата система. Оттук всичките хора ще ги пренесат. Сега са започнали вече да ги пренасят по един, по двама, по трима, за бъдеще повече ще ги пренасят там. Там ще имат по-хубави условия за живот. Онези, които ще бъдат пионери в тази планета, ще има поща до Земята. Те казват, че няма да бъде много далече. Те казват, че след време тази планета щяла да се намести в Месечината. Че то нямало да бъде много далече – около 300 хиляди километра. Една хубава разходка ще бъде. А когато това щяло да стане, признакът щял да бъде това, че Месечината ще има синкав цвят, не както сегашния. По това ще познаете, че се е изменила. Един ден ще се върнете на тази хубава земя, и тогава ще бъде истинско Царство Божие. Едно царство ще има на земята, но там ще бъде истинското царство.

Та казва Писанието: „Ако грешникът се върне от пътищата си, няма да умре в греховете си.“ Ако праведникът, който мисли да сгреши, се откаже, и той ще живее. Та онези от вас, които искат да вървят по кривия път, върнете се, защото аз не искам да нося отговорност. Защото сега мене ме държат отговорен. Защото, ако не ви кажа истината, Бог, казва, ще потърси сметка от мене. Пък ако се върнете, аз печеля, и вие печелите. Вие казвате: „Няма да бъде така, но да тръгнем като хората.“ Та сега аз ви казвам – на вас да снема всичката отговорност, да бъдете чисти. Затова днес ви казвам да нямате никаква отговорност нито за онези, които вървят по кривия път, нито за онези, които вървят по правия път.

Казвам, внимавайте, бъдещето е пред вас. Ако послушате, каквото ви казах, няма да изгубите нищо, но ще спечелите и ще се радвате. Ще проверите това.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Четиринадесета неделна беседа

25 декември 1932 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 9348 Мнения:

Публикувано 20 юли 2014 - 23:30

От книгата "Живият хляб", Неделни беседи, XVI серия, II том, 1932 - 33 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1997 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание


ЩЕ ВЛЕЗЕ ДУХЪТ



Ще би прочета втора глава от Иезекиил.

Когато Иезекиил е писал тези мисли, нивото на човешката мисъл е било друго, развитието на човечеството е вървяло в друга насока. Сега част от човечеството се повдига. Човеците са още в пустинята, както някога израилския народ. Сега някои неща може да ви се виждат странни. Всяко нещо, което хората не разбират, е странно. Например, съвременната наша мода, по която ние се обличаме, е странна за миналите поколения, а тяхното облекло е странно за нас. Но то е било съобразено с времето и степента на съзнанието им.

От прочетената глава ще взема само думите: “Ще влезе Духът.”

За съвременните хора Духът е нещо нереално. Те считат всички неща, които не виждат за нереални, а тия, които виждат за реални. Определението не е пълно, понеже ако кажем, че всичко, което виждаме е реално, тогава всичко, което е реално ние виждаме ли го? Например, кой от вас в момента вижда какво става в Северна Америка, в Ню Йорк? - Никой. Американците сега тържествуват, че ще дойде век на свободата. Ще си пийнат, ще се повеселят, защото приблизително 10 години имаха сух режим и всичко изсъхна. Американецът казва: Не може така, малко влага трябва да дойде. Дъжд иде сега. Разбира се, някои ще разберат думите иронично. Сухият режим се счита въздържателен. Въздържателите обичат сухотата, а които обичат виното, поддържат мокрия режим. Но виждаме, че в земеделието трябва влага. Без нея нищо не може да стане. Теорията за въздържанието трябва да се прокара както ние разбираме. В природата не съществува само мокър и само сух режим. Влажното и сухото време се сменят.

Ние считаме, че сухият режим е за предпочитане, но когато се отнася до алкохола. Когато се отнася до времето, сухият режим не е най-добрият. Но и влажният, мокрият режим не винаги е хубав. Хубав е мокрият режим в един майски ден, когато вали дъжд, напоява житните растения, царевицата и тя завързва. Зимно време, макар че си облечен с топли дрехи, но завали ли дъжд - мокрият режим - намокри те и ти замръзнеш. Каква полза има от този мокър режим? Така че, човек не може да разсъждава повърхностно, а принципно.

Светът се обосновава на един морален закон, на една абсолютна свобода. Праведен или грешен, човек трябва да бъде свободен. За да прави добро или зло, пак свобода му трябва. Защо е злото? Злото съществува, понеже има свобода в света. Доброто съществува по същата причина. Ако нямаше свобода, нито доброто, нито злото щяха да съществуват. При несвободен режим не може да има нито добро нито зло. Понеже доброто само при абсолютна свобода може да функционира, всички други сили трябва да му съдействат.

Питаше: Защо Господ е направил света така? - Защото Той е дал абсолютна свобода. Не мисли, че всичко каквото пожелаеш и направиш, това е свобода. Свободата не седи в това да правиш всичко каквото искаш. Нима ако те търкулнат от един планински връх и паднеш, това не е свобода? Не. Казвам: Под думата свобода ще разбираш нещо, което в даден случай ти можеш да направиш, без да се съобразяваш с резултатите. Защото ние разбираме, че при абсолютна свобода, крайните резултати винаги са добри. Не може да има никакво изключение. Вие ще кажете: Аз ще съгреша, ще живея лош живот. Можеш да грешиш колкото искаш, но твоите грехове ще се превърнат в нещо добро, ако не за тебе, за другите около тебе или за бъдещите поколения, които ще дойдат след тебе. Има хиляди същества, които ще изменят силите, които ти си употребил за зло и ще ги използват за нещо добро. Лично за тебе може да няма добро, но в природата, в общия закон на цялото, зло не може да има. Злото съществува като закон за индивида. За цялото няма зло. За цялото има абсолютна свобода. Когато говорим за доброто и злото, ние подразбираме отношенията, които съществуват между частите и цялото, между нас хората, които сме на земята и всички други същества от каквато и степен на развитие да са. Законът е един и същ, според степента на тяхното развитие. Значи, Духът не е нещо нереално, както някои мислят. Той си има образ, форма, сила. Под думата Дух се разбира разумното. Духът е бил, Който е предупредил израилския народ, какви ще бъдат последствията в далечното бъдеще за един грешен човек и какви ще бъдат за един разумен човек Сега да заменим думата грешен с неразумен и думата праведен с разумен. Защото праведният не може да бъде праведен, ако не е разумен, а грешникът не може да бъде грешен, ако не е невежа. Той мисли, че е много умен човек. Ако той е невежа, той е умен за едни неща, но не е умен за бъдещите последствия. Въпросът не е сега да избягваме греха заради последствията, които идат. Не е там въпросът. Това е относително така. Теб те е страх да не страдаш. За един разумен човек законът му е необходим, за да не наруши общата хармония на цялото, а не че той ще страда. Обща хармония има. Това е закон, всяко едно престъпление, извършено по какъвто и да е повод се отразява на цялото. И макар че всички се заемат да поправят грешките, хармонията не може да се възстанови. Онова благоволение, което по-напредналите същества имат към човека, щом той сгреши, го изгубва и след това се излага на ред страдания. Сега няма какво да ви доказвам това. Вземете един народ: когато някой не изпълни завета на народа си, всички го презират за много векове. Може да му дадат амнистия след 8-10 години, а някога и след сто години не идва амнистията. Например, каква голяма неприязън има между воюващите страни. Едва сега Америка прави първите стъпки за примирение. Сега се опитват да открият виновните, които с подводница са минирали един параход. Американците се мъчат да оправдаят капитана на подводницата - той бил принуден за благото на народа си да потопи парахода.

Казвам: Когато човек е ангажиран в своите лични работи, той се заслепява. Казва: Какво съм виновен аз - баща ми, дядо ми грешили, защо аз да изкупвам техните грехове? Но има и обратна страна. Защо ти ядеш и пиеш за сметка на дядо ти и баба ти, които са живели добре и са ти оставили наследство? Щом не искаш да носиш последиците от престъпленията на дядо си, откажи се от благото. Значи ти се отказваш от лошите последици, а от доброто, което дядо ти е оставил, не се отказваш, наследяваш го. Когато дядо ти е оставил в наследство много пари, ти си готов да станеш наследник, а когато дядо ти е оставил дългове и трябва да плащаш, казваш: Аз не съм от неговия род, отказвам се. Последователен трябва да бъдеш, ще кажеш: Не искам да участвам нито в едното, нито в другото. Тогава ще имаш право.

При сегашното разбиране на живота всеки служи на народа си където и да е, а хората искат едно разрешение. Общо разрешение за човечеството няма. При сегашните условия, кои.по и да ви каже, че има общо разрешение, ще ви излъже. Ако имаше, хората щяха да го приложат. Ако ви кажат, че след десет години ще дойде Царството Божие на земята, не вярвайте. Ако ви кажат, че след 20 години ще дойде Царството Божие, пак не вярвайте. Но след 1000, 1500, 2000 години има малка вероятност. Тогава ще кажете: Какъв е смисълът на живота? Ако всички хора са единодушни, възможно е да внесат Царството Божие, но работата е, че те нямат еднакво разбиране. Те не живеят в съгласие. Ти не можеш да убедиш един англичанин, един американец, един французин, един италианец, един руснак да се съберат и да живеят братски. Всички те биха яли и пили, всеки ще си бърка в джоба, ще отвори кесията си и ще плати, но всички да ядат и пият а един да плаща, не приемат.

Всички съвременни хора сме крайно лековерни, по- лековерни хора от нас в света едва ли има. Общо говоря, за цялото човечество с малки изключения. Даже най-големите скептици и те са лековерни. Скептиците, невярващите хора са най-лековерни. Вярващите и набожните са по-малко лековерни. Когато ти проповядваш Царството Божие на един беден човек, по-лесно ще повярва, но като разправяш за Царството Божие на един богат, той ще каже: и го остави. Аз наричам невярващите хора милионери. Те казват: Царството Божие не може да дойде. Утре като осиромашеят, ще станат лековерни. Хората, които са учили, завършили са по няколко факултета и са от висок произход, казват: ние чужди съвети не искаме, ние сме хора, които имаме своя мисъл, свое възрение и т.н. А и най-ученият човек като заболее, вика лекар. Той му хваща пулса, сериозно си поклаща главата. Добър специалист е, отваря му устата, гледа му езика, очите, прослушва го. Изважда книжка, пише. Болният я занася в аптеката, дават му лекарство В едно шишенце. Казват: На час по една лъжица. И така той прилага точно. Този болен взема шишето, той е свършил четири факултета, но гледа часовника, като дойде времето, взема лекарството. Сега вие може да се смеете, но този човек като вземе шишето вярва, че може да поправи здравето си от него. Аз виждам добрата страна. Ако този човек с вяра изпиваше една лъжица, той би оздравял. Има неща, които лекарите не знаят. Те трябва да платят, тогава ще им кажа една формула, за да действат лекарствата им. Ако аз съм лекар, ето какво ще направя с един болен. Ще му предпиша разни течности и прахове, в подходящо взаимодействие, които да влязат като живи елементи в тялото. Но тези елементи ще почнат да действат само при условие, че след всяко приемане на лекарството той ще си казва: Аз ще оздравея. Освен това ще ангажирам сто души бедни хора, ще им платя по 5 лева - 500 лева и ще им кажа: Ще отидете на този адрес, има болен, ще го попитате как се лекува и ще му кажете, че изглежда много добре. След като се изредят всички, на другия ден този човек ще бъде здрав. Но болният е дал 100 лева за лекарства, а аз дадох 500 лева на стоте души само да му кажат по една блага дума за помощ. Тогава няма да има криза. Колкото бедни има, ще ги пращам да посещаваш болните. На сто места по пет лева - ето, ще си изкарат прехраната. Така че, те се ползват, и болните се ползват, и управниците, които не могат да се справят с кризата. Сега лекарят дава лекарството, не че то не действа, но всяко лекарство има специфични условия, при които то действа. Защото външните условия при болния може да са толкова неблагоприятни и да са лоши проводници на силите на природата. Следователно, това лекарство може да действа само по един начин - по права линия, а по права линия работите не стават. Ние живеем в един свят на магнетично влияние. Това значи, че външните условия трябва да станат добри проводници, за да могат силите на природата да действат. И когато вие казвате, че условията ви са лоши, аз подразбирам, че в магнетичното поле, в което в дадения момент вие се намирате, проводниците на вашия живот са лоши. Тогава вашите мисли са стеснени, вашите чувства са стеснени, вашата воля е стеснена, вашето хранене е стеснено, вашето дишане е стеснено, вашето кръвообращение е стеснено, не може да спите цяла нощ, накъдето се обърнете имате лоши условия. Тогава в полето на лекуването имате разни методи. Учените хора са дошли до чудни заключения. Сега няма да се спирам върху системите на лечение, понеже от хиляди години хората се лекуват. Има си закони, по които една болест може да се излекува. Всяка болест се дължи на специфичния живот, който съществува в природата. Следователно, когато един специфичен живот в природата иска своето благо, непременно друг живот трябва да пожертва своето благо за него. Как мислите? Ако едно малко здраво дете се събужда по десет пъти на вечер да суче от майката, какво ще бъде нейното положение? Майката ще почне да линее, а детето ще расте. Ако майката умре, а детето остане живо. отхранват го с биберон. Казват, че животът на майката бил къс. Не че животът й е бил къс, но тук са се изменили условията. Ние нямаме първичните условия, които са поставени в наша власт. Ти раждаш едно дете и градиш върху това дете вавилонски кули, въобразяваш си, че то ще стане гений, велик човек. Аз нямам нищо против тази любов. Но ти трябва да гледаш реално, да разбираш какво може да стане от твоето дете. Ти със своята мисъл можеш ли да създадеш нещо? Но и детето трябва да има известни качества и способности в себе си, за да има върху какво да работи. Може това дете да е невъзприемчиво, понякога то прилича на майка си, някой път на баща си, или нито на баща си. нито на майка си, нито на баба си, нито на дядо си. Ако това дете умре. най-много след четири поколения пак ще се яви на земята. Такъв е законът. Някой може да оспорва това, но аз нямам време да доказвам. Аз изучавам съвременната физика, математика, химия. Вие може да спорите, но хората изучават реалния свят. Докъде е отишла човешката мисъл? Казвате: Много учени не ни трябват. Че на тази наука се дължат нашите къщи, нашето осветление, образование. На нея се дължи храненето, дишането, всички блага в света. Музиката, изкуството, също се дължат на това учение. Пък и цялата природа е създадена от цифри и числа. Чрез храната ние приемаме различни елементи, от които се зараждат ред процеси. Като се смели храната, почва обмяна между молекули и молекули. След този процес започва обмяна между атом и атом. След това на протони и йони. Протонът, според сегашните учени, е основа на материята. Той е онази част, която е неизменна, около която функционират другите частици. Според тази теория, строежът на атома прилича на нашата слънчева система. Който и атом да вземем, например, кислородния, според това твърдение има 16 единици, които се движат около този кислороден протон. А други имат по 10, по 150, по 200, по 300, 400 цели системи се движат. Негативната страна на материята са електроните. Учените казват: когато един атом е неустойчив, той не е свързан с тези единици. Следователно, когато един атом се постави в среда с добри проводници, той може да се разложи. Когато една молекула се постави в добра среда, тя също може да се разложи или да се видоизмени. Под думата разлагане не разбирайте, както мъртвият човек се разлага, но че става едно видоизменение.

Сегашните учени хора поддържат, че етерът е материя, която е в покой, няма движение. Има напрежение в себе си, няма никакво движение. Обаче в него става движение на молекулите, на атомите, на протоните, на йоните. Следователно, онези частици, които вземат сила от външните условия, те са негативни, а тези, които дават нещо от себе си, те са протони, положителни. Неустойчивият електрон в дадения случай трябва да излезе от една система и да влезе в друга. Сега няма какво да ви обяснявам, по-нататък само ще изменя формулата. Мен ме интересува факта, че между тези съвременни открития в науката има едно съотношение, каквото съществува между мислите и чувствата на човека. Те казват, че магнетична материя в света няма. Има магнетични области. Там, където действа електричеството, се проявява и магнетизмът. Електричеството действа по права линия, магнетизмът действа по крива линия. Или, казано другояче - в природата, в етера, винаги когато се образува едно първично тяло, от него излиза една права линия. От същата част излиза и друга една линия, която е успоредна на първата. Магнетическата линия е перпендикулярна на тези две линии. Полето, в което са перпендикулярните линии, те наричат магнетическо поле. Следователно, там се образува крива или начупена линия. Където има начупена линия, казват, че полето е магнетическо. Но в начупените линии има всички възможности за изкуство. Когато един художник рисува, ако не е магнетичен, той не може да рисува правилно, той трябва да си служи с криви линии. Ако вземете човешкото лице - всичките линии показват през какви условия е минал човек, за да се създаде лицето. Може да се състави цяла наука, как е създадено човешкото лице - една наука от ред формули. Това е за учените хора. После, да се изчисли какъв е бил човек преди 100,200,300 хиляди години. Учените хора се насочват в тази посока и правят своите наблюдения. Последните научни данни идат от тази област.

Някой си харесва носа. Той има три функции: едната - той е орган за дишане, за възприемане на въздуха, второ - той е орган на обонянието, от което зависи подборът на добрата храна, и трето - носът показва каква е интелигентността на човека. Следователно, носът показва състоянието на дробовете на човека, после до каква степен е развито обонянието му и най-после до каква степен са развити неговите умствени способности. Всеки трябва да разбира отношението на носа към дробовете. Обонянието съществува единствено по причина на стомаха. Той се нуждае от обонянието. Хубавите неща като ги помиришеш, иска ти се да ги вкусиш. Чрез него ти познаваш кои неща са хубави, приятни. Обонянието и вкусът са необходими, те трябва да бъдат в отлично състояние, за да бъдеш здрав. Повреденото обоняние е лош признак за здравето на човека. Понеже ти не усещаш мириса на развалената храна, можеш да я изядеш, а едно развито обоняние, ще те предпази. Иначе ще кажеш: Дайте каквото и да е, аз не усещам никаква миризма. Обонянието е най-добрият специалист по въпроса за храненето. Щом то е нормално и усещаш нещо приятно, яж. Ако миризмата е неприятна, не яж тази храна. Като вземеш един плод, не го яж изведнъж, помириши го най-напред и ако неговата миризма е хубава и формата му ти направи отлично впечатление, измий го и го изяж! Ако винаги ядеш вкусна, доброкачествена храна, животът ти се продължава най- малко с 40 години.

Аз разделям човешкия живот на три фази. Някои го делят на седем фази. Ако в първата фаза живееш 20 години и живееш добре - аз ти предричам, че и във вторите 20 години ще живееш добре. Ако и в тях преживееш добре, заключавам, че и другите 20 години ще минат добре, ти ще бъдеш на 60 години на върха на живота си. Това, което сега става на 30 години, така ако живееш, неизменно ще бъде и на 60 години. Щом се качиш на върха, тогава ще започнеш слизането - още 60 години. Значи, ще живееш още 60 години. Животът е разделен на три части. Ако първите 20 години прекараш добре, горе ще бъдеш на 60 години. Щом дойдеш на върха, ти по никой начин не можеш да живееш само 60 години - животът ще продължи. Но ако долу си живял 65 години, аз мога да предскажа, че имаш да живееш само 30 години - 15 години и още 15 години - 30 години. Ако в първата фаза си живял само 2 години добре, ти ще живееш още 6 години. Но тази наука е опасна, по-добре че хората не я знаят. Защо? - Понеже хората не са живели хармонично. По-добре човек да не знае кога ще умре.

Преди около един месец при мен дойде една госпожа от висшето софийско общество, която се интересува от гадатели. С мъжа си живее отлично, много хубаво си живее, мъжът й я обича много. По едно време й дошло на ум да ходи да пита врачки какво ще бъде бъдещето й. Казва: Защо ми трябваше да ходя! Отишла при гледачка, която й казала, че след 6 години еди кой си месец, еди кой си ден мъжът й ще умре. Не казала, че тя ще умре, но че той ще умре, ще остане вдовица. Запалила й се главата. Връща се в къщи, минава се месец, два, мъжът й я утешава, тя не може да спи, станала нервна, заболяла. Викат лекар, казва: малко нервно разстройство. Разстроила се, че мъжът й щял да умре. Питам я: Кое те кара да вярваш, че след 6 години мъжът ти ще умре? Аз се интересувам как аргументират вярването си. Аз ти казвам, че мъжът ти няма да умре след 6 години. - Е, може ли? - Разбира се. - Как е възможно? - Като ти казва гледачката, че той ще умре е възможно, аз като кажа, че няма да умре, невъзможно е. Как е възможно? Да предположим, че съдът осъжда някого на обесване. Но царят може да го помилва и присъдата да се отмени. Ето, аз ти казвам, че няма да го обесят. Тя ме гледа, гледа. Казва: Ти искаш да ме направиш лековерна. Казвам: Ти и без това си лековерна. Аз разсъждавам: Ти си лековерна, защото си повярвала на гледачката без никакъв аргумент. Но и аз ти казвам: колкото моето е вярно, че няма да умре, толкова и твоето, че може да умре. Тези неща са възможни. Да предположим, че след 6 години ще има война, мъжът ти ще отиде и ще го убият. Възможно е. Но аз зная нещо друго, че войната няма да бъде след 6 години, но след 7-8 години. Значи, не е точно тъй. Математически е възможно някои неща да се отлагат. Не мислете, че нещата, които стават в природата, са абсолютни, че непременно ще станат. Господ казва на грешника, че непременно ще умре. Но ако се разкае, няма да умре. Ако на праведника каже, че няма да умре, а той сгреши, ще умре. Следователно, има нещо, което може да се измени.

Сега ще се спра на онази наука, с помощта на която ние можем да Видоизменим нещата. Не онзи ред, който съществува вече, но онова, което е в нас. На този въпрос се спирам. Ние казваме, че трябва да живеем. Три фактора се изискват в живота. Най- първо, за да живее човек, той трябва да е работил. Човек е дошъл на земята да работи и да гради. Щом се родим още от малки започваме да ядем, градим тялото си, формата си. До 21 години строим тялото си. След това идва работата на нашите дробове, после работата на нашата стомашна система, която служи като основа за нашата чувствителност. Защото чувствителността на човека е в зависимост от състоянието на стомаха. Вие не можете да имате нормални чувства, ако стомахът не функционира добре. Ако вие не се храните разумно, няма да имате и разумни чувства. Вие не сте изучили добре функцията на зъбите. Някои от вас дъвчат само на едната страна. Това е голяма грешка. Храната трябва да се прекарва от едната и от другата страна. Някои дъвчат повече от лявата страна, други от дясната страна. Това е неправилно. Добре сдъвканата храна предава на мозъка хармония от слънчевия възел. От това се получават хубави чувства, които изпращат енергия към мозъка. Те създават възвишени мисли. Зъбите винаги трябва да вършат нещо. Понеже не може непрекъснато да се яде, хубаво е да дъвчете дъвка на двете страни за да имате здрави зъби, а също и здрави чувства. Вие мислите, че не трябва да дъвчете дъвка. По-добре дъвка, отколкото друго да дъвчете. В дъвката има нещо приятно, при това зъбите заякват, отварят се задните 12 канала чрез които функционират сили, които идват отвън чрез вашия гръбнак и се пренасят в мозъка. По този начин имате един добър живот.

Някой ще каже: Аз като се помоля Богу, Всичко става. Не говорете така. Не може да се моли човек, който не мисли. Когато аз мисля, моята права мисъл е молитва. Молитвата разбира едно разумно общение с разумните сили в природата. Ние считаме всички нейни наредби за свещени. Аз съм в общение с нея. На всяка стъпка се спирам и благоговея пред нея. Като се спра до един извор, трепне ми сърцето. Когато погледна тия грамадни скали, казвам: Това е Великото, което ги е създало. Гледам растенията, животните също с благоговение. Не търся Бога в някоя външна форма. Най-първо гледам това. което съществува около мене. Искам да имам ясна представа за живота, в който живеем. Ти нямаш ясна представа за себе си, нямаш ясна представа за богатството, което се крие в ръката ти. При ръкуване с някои хора разбираш, че животът ги напуща, а на други, като пипнеш ръката им, усещаш, че животът тече. Казвам на изтощения човек: Ти много безразборно ядеш, освен това имаш толкова голяма амбиция, толкова си се натоварил, че приличаш на натоварен кон. Не ти трябва толкова. Искаш да станеш велик човек. Какво ще допринесеш в света? Нищо. Мнозина искат да се издигнат най-горе в света. Но славата на човека не се създава за 10-20 години. Христос стана велик едва след 2000 години. Преди това го смятаха за престъпник, богохулник, който иска да става цар. И досега има спор. Не, Той не се провъзгласи. Питам: онези хора, които сега си заминават с величие, след две хиляди години какво ще кажат за тях ? Казваш: Сега да съм. Но за тебе след две хиляди години никой нищо няма да знае. До две хиляди години колко пъти може да дойдете пак на земята? Вие казвате: Още веднъж? Не. - Ще дойдеш. Дали вярваш или не, ще дойдеш. Че някой не вярва, няма значение. Дали вярваш, че слънцето ще изгрее и ще залезе, не е важно, то непременно ще изгрее и ще залезе. То не се интересува от това, дали вие вярвате или не. Слънцето казва: Да си изгрявам и залязвам, това е моя работа. На полюсите има един изгрев и един залез. В умерения пояс има 365 изгрева и 365 залеза. Доказано е, че е така. Питам: Къде можеш да си направиш прозорец постоянно огряван от слънцето? - Само на Северния полюс. Там слънцето обикаля полюса и всички прозорци ще бъдат северни, южни, източни и западни. Според мене най-възвишеният живот е на полюса. Човек, който иска да стане светия, трябва да отиде на северния полюс. Талантливите са в Русия, обикновените - в нашите места, смахнатите - в тропическите места. Там се явяват най-страшните болести. На вас ви се вижда малко смешно. Ние мислим, че противоречията, които имаме, се дължат на неразбирането на живота. Като дойде някое голямо изпитание в твоя живот, то е все едно, че си на Северния полюс. По-малките изпитания - това е в умерения пояс. Където няма изпитания, а има ядене и пиене, това е екваторът. Вие искате да живеете без мъчнотии. Еди-кой си живял на екватора 56 години, изял 60 чувала брашно, изпил 10 хиляди литра вода, хиляда литра вино, изпушил толкова тютюн. Питам: Какво е направил? Най-после казвате: Господ да го прости, умря. Питам: Какво е придобил, като е ял и пил какво е останало от него?

Нека във вас остане идеята, че реално е само това, което остава в нашата мисъл. Само онази мисъл, ония чувства, ония постъпки, онази материя, която остава у нас като част от нас, и която ни държи във връзка с външния свят, тя е реална за нас. В кръвта ни се намира едно малко количество злато, което е съществено. Освен злато имаме частици от всички елементи на космоса. Електричество, магнетизъм,етер има ли това е в кръга на материята. Тези малки частици ни държат Във връзка с големия свят, който постоянни възприемаме. Каквото става в големия свят, става и в нас. Да кажем, става някаква промяна, някаква пертурбация в небесното пространство, това веднага се отразява и на нас, понеже сме свързани с тази система. вие не може да намерите причината. Ако ви кажат, че на еди-кое си място в пространството стават промени, вие казвате: Какво влияние има това върху мене, малкия, дребния човек? Питам: Ако държите за единия край железен прът дълъг сто, а другият му край започне да се нагорещява, няма ли да почувствате топлината след време? Непременно ще я почувствате. Връзка има. За нас щеше да бъде голямо нещастие, ако не бяхме свързани с цялата вселена. Ние сме участници във всички блага, които са в природата, понеже ние сме свързани с цялата земя и с нейните недра, с всички промени, които стават в нея - земетресения, движения и изменения на почвата. Ако някой нов континент се създава, всичко това ние го чувстваме. Не само хората чувстват, но и кучетата, и петлите чувстват. Когато стават големи земетресения, петлите престават да пеят, кучетата бягат, жабите, рибите, раците, всичко каквото има във водата, бяга. Ако земетресението е голямо, всичко каквото има в застрашените от срутване пластове, също бяга. Тия същества усещат опасността и гледат да избягат на свобода. Има чувствителни хора. Някой казва: Не зная защо, но днес ми е стегната душата. Той не знае, че в Америка има земетресение и много хора са пострадали. Като стане земетресение, ти казваш: Защо усетих безпокойство, опасност? Това е все едно телеграма, с която ви предупреждават от невидимия свят да вземете мерки, тъй като това земетресение ще дойде и при вас. Защото земетресението се разпространява шахматно. Ако е станало в Америка, то непременно ще дойде и в противоположния полюс. Ти виждаш, че един човек страда. Това страдание е предупреждение, че то ще дойде и у тебе. Ако ти си умен, трябва да го предотвратиш, но трябва да бъдеш готов.

Днес хората трябва да се поучат от миналите векове. Ние всички трябва да вземем пример. Сегашните хора имат един стремеж. Те всички искат да живеят добре. Всички искат да бъдат богати, всички хора искат да бъдат учени, силни. Отлично е това, но как се става богат в днешно време? Сега богат не можеш да станеш. И силен не можеш да станеш тъй лесно, ако не разбираш законите, по които да придобиеш силата. Мислите ли, че един човек може да стане силен, ако не владее своите мисли, чувства и постъпки? - Никога. Можем да имаме силата на лъва, на тигъра, на слона, но всички те се подчиняват на човека. Слонът, макар че е толкова силен, служи на човека, впрегнат е на работа. Лъвът, тигърът, седят в менажерията, показват ги. Ако и ние сме толкова силни, природата може да ни впрегне тъй, както ние впрягаме животните. Ние, съвременните хора сме изгубили нещо. Казваме:Това е Божия работа. Но не го вярваме. Ние сме изгубили нещо хубаво. Мислим, че каквото вършим, никой не ни вижда. Направил си нещо в стаята си, казваш: Кой знае, кой ме вижда? Има ли Господ? Господ може да няма, но природа има. Господ може да не е видял, но природата е видяла. Тя дебне, тя си има свои детективи. От този ден тръгват тези детективи след тебе. Няма да се мине много време, ти ще попаднеш в ръцете им.

Сега може да се зададе друг въпрос: Какво мислиш, че ще стане от тебе, щом правиш престъпление. Престъплението ти е много малко, ти изпи едно кило вино - въведе мокрия режим в стаята си. Няма нищо. Но пиеш вино не навреме. Вечерно време вино не се пие. У българите има един навик. Обичат да пият изстудено във вода вино. Там е нещастието: при бистрата вода вино не се пие. Има време, когато човек може да пие вино. Има едно състояние, когато ти си възбуден. Умен трябва да бъдеш. Индусите имат един начин за лекуване. Когато някой го ухапе отровна змия, той взема един, два, три литра спирт, изпива го и спасява живота си. В противен случай би умрял за няколко минути. Но като изпие три литра спирт, спасява се. Тогава няма ли да изпиеш три литра спирт? Ще изпиеш, и още как!. Но когато змия не те е ухапала, няма никакъв смисъл да пиеш. Мокрият режим е потребен, когато има суша, растенията имат нужда от влага. Сега американците се радват. За Рождество Христово ще има музика, тъпани, вино, мокрият режим вече е въведен. Мимоходом се спирам, това е тяхна работа. Сухият режим го въведоха руснаците, царска Русия го въведе. Тя си отиде със сухия режим. Сега Америка е по-умна, тя не чака, трябва да се внесе влага, внася се мокрия режим. Сухият режим отвътре суши, но отвън хората станаха много мокри. Всички американски чиновници се подкупваха, за да се внася контрабандно алкохол, не остана никъде честен човек. Сега гледат да коригират. Казват: Ние изгубихме с милиарди. Ще покрият своя бюджет. Веднага ще получат поне 250 милиона долара от тези, които пият. При това казват: Ние толкова пари изгубихме, хората ни се развратиха, чиновниците ни се развратиха. Статистиката показва, че в Америка се пие повече скрито, отколкото по-рано. Какъв смисъл има сухият режим, когато хората намериха начин пак да пият? Силата не е в строгостта на закона, във външните условия. Със закони хората няма да станат добри. Законът трябва да стане едно вътрешно условие за разумен живот, който функционира без насилие. Човек трябва да стане закон сам за себе си. Ако си въздържател, ще кажеш: Свободен човек съм, няма да пия, вие може да пиете, но аз няма да пия. При този режим и въздържателите да бъдат свободни, всеки да постъпва според своето разбиране. Това е истинският морал.

Ако днес има закон всички хора да станат религиозни, мислите ли, че това е възможно? Религията трябва да бъде дълбоко убеждение, обосновано на онези неизменни закони, които съществуват в природата. Научно не се доказва, че Господ съществува. Природата има съвсем други методи, които могат да се въведат. Дали аз вярвам в Бога или не, трябва да го доказвам. Някой ми казва: Ти криеш нещо. Че какво ще крия? След като съм държал една сказка, той ми казва: Ти криеш нещо за това, което говориш. Някой мисли, че е религиозен. Не, ти не си религиозен. Няма какво да доказваш на един човек дали той е религиозен или не. Ако той е религиозен, той го носи в себе си, той е роден така, той не може да се откаже от своята религиозност. Когато един човек има религиозно чувство, той има уважение и почитание към всички - и към богатите и към бедните. Той се радва на бедния, защото зад старите му дрехи вижда нещо благородно, като че ли е някой цар, който се е скрил. Той счита и богатия човек за цар. И двамата уважава и след като си заминат и за двамата ще си мисли нещо много хубаво. Това е религиозно чувство. Ако човек няма религиозно чувство, той сега трябва да го развива. Някой само минава за религиозен. Не зная по това определение, колко религиозни хора има в света. Религиозният човек е съвестен, справедлив, той има вяра, надежда. Религиозният човек е милосърден, човечен. Някой път е фанатик, тесногръд. Но това вече зависи от ума му, ако не е достатъчно развит.

Например, между католици и православни има спор за кръстенето: православните казват, че с три пръста трябва да се кръстят, това е правилното кръстене. Католиците казват, че с цяла рака трябва да се кръстиш. И досега не е разрешено, кое е правилното кръстене, с три пръста или с цяла ръка. Дали с единия пръст, или с цялата ръка не е важно, но ако кажа: В името на Бога, в името на човешкото благородство, в името на човешката справедливост, в името на човешката разумност, в името на човешкото страдание и в добродетелта аз се кръстя, тогава има смисъл. А така, както се кръстят с цяла ръка, аз не искам да го тълкувам. Казват: Тези три пръста са за Бога, а двата са за нас. Православното кръстене е по-правилно, отколкото католическото. Казвам: Единият пръст - този, големият е за нас, а двата са за Бога. Хората са направили това за едно благоприличие. Някой може да каже, че няма уважение. Не, аз имам по- голямо уважение от него. Казва: Ти кръстиш ли се? - Защо се кръстиш? - питам този човек. Като поставя трите пръста на главата си, все едно, че казвам: Слушай, помогни ми в тази работа, която мисля да направя. После слагам трите пръста на стомаха и му казвам: И ти помагай. После ги слагам на раменете си - на дясно- то, на лявото: И вие помагайте. Някой ще каже, че така се образува магнетическо течение, че човек се магнетизира. Според мен, това течение, създадено по този начин ще донесе страдание, нищо повече. Човек трябва постоянно да се моли и постоянно да се кръсти. Най-първо по мисъл, после по чувство и след това да си хване ръцете, и да се кръсти не само на едната страна, но и на другите. За себе си казвам: Кръстя се с главата си, кръстя се с двете си ръце, с всичко, каквото имам. Кръстът подразбира движение. Движението в човека не е частично. Всеки един орган трябва правилно да се движи. Това е кръстът. Правилното движение в света създава един кръст, свастика, на която е обосновано цялото движение. Земята се движи по този начин. Кръстът, значи, е тази сила, която движи хората, а ние спорим дали с двата пръста да се кръстим или с трите. Аз няма да споря. Има евангелисти, които не се кръстят. Но аз казвам: Няма жив човек, който да не се кръсти. Правата мисъл се подчинява на този закон. Тя се движи отгоре- надолу, после в дясно и в ляво. Различно го правят, но по-добре е това течение да бъде от ляво на дясно, защото и водата се движи от ляво.

За нас сега са важни елементите, които управляват света. Затова казвам: бъдещето е за жените, а не за мъжете. Аз не застъпвам правата на жените, но все пак природата, бъдещето е на жените. Не на жените, които искат да станат мъже, те са закъсняли. Ако се отделят мъжете от разумните жени, светът ще се оправи. Аз съм слушал много мъже да казват: Жена да си, да си починеш. Много мъже искат да станат жени. И са прави. Навсякъде страданието е на мъжете. При това жената иска да стане мъж, да страда. Под думата "мъж” тук се разбира сила без разумност. Но в света мъжът трябва да представлява мисълта. Когато се говори за мъжа, във вашия ум трябва да изпъкне светлината, а когато се говори за жената, трябва да изпъкне топлината. Това, което кара нещата в природата да растат, е топлината. Без топлина нищо не става. Нашият организъм се развива под влиянието на топлината. Този процес, който ни възраства, ние наричаме женски елемент. Когато изгубим тези елементи, животът ни преждевременно се съкращава. Ти искаш да станеш мъж. Щом станеш мъж, непременно ще умреш. Защо умират хората? Аз ще ви изясня този въпрос. Змията, която беше при дървото в Райската градина, беше от мъжки принцип. Следователно, жената дойде между два мъжки принципа. При нейното създаване се взе повече от мъжкия принцип, отколкото от женския и от това произтичат лошите последствия на сегашния живот. М : Ж = 2 :6, а то трябва да бъде М: Ж = 1:2. В Писанието се говори за старият човек. т.е. старият мъжки принцип. Този принцип Бог не го е създал, ние изкуствено го внесохме. Присаденият мъжки принцип, това е старият човек, от който трябва да се освободите и жени, и мъже. Поради него се вършат всички престъпления: Съществува психологичен и биологичен закон, а също и закон за подбора, чрез който в бъдеще човечеството ще се избави от излишното. И тогава ще остане мъжкият принцип, който носи светлината и женският принцип, който носи топлината. Където е светлината, там е електричеството, където е топлината, там е магнетизмът, където е светлината, там е мъдростта, където е любовта, там е топлината, където е свободата, там е истината в света. Следователно, като знаеш тези закони, всякога ще знаеш, как да видоизмениш положението си. Не искай да станеш богат. За да станеш богат, ти най-напред трябва да имаш светлината. За да имаш светлината, трябва да имаш свободата. Защото богатството ти се дава само при живота, светлината и топлината. Ако придобиеш богатството, преди да имаш живота, ти ще умреш. Казано е в Писанието: “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога” - т.е. за да придобиеш живота ти трябва да познаеш онзи принцип, който Бог е внесъл в нас. Ние трябва да изхвърлим всичко чуждо. Всеки от вас трябва да знае кое е Божественото. Това, което носи радост, е Божествено. Това, което носи скръб, не е Божествено. Това, което носи мир, е Божествено, това, което носи размирие, не е Божествено. Това, което носи милосърдие, е от Бога, което носи коравосърдечие, не е от Бога. Това, което носи добро, е от Бога, което носи зло, не е от Бога. Някои казват, че Бог е всемъдър. Бог казва:" Аз Съм Бог, който твори и добро и зло. Аз съм враг на всички, които не изпълняват Моя Закон. Каквото направят, Аз им въздавам”. Не че Бог ни прави зло, но Той ни оставя да опитаме злото, което сме направили. Той иска да вършим Неговата воля, както е изявена в природата, и когато вършим добро, Той ни въздава и за него. Който няма това разбиране, казва: Бог не мисли за мен. Но нали майка ти, баща ти, които са настойници от Бога, са ти дали условия. След това, брат ти, сестра ти и те ти помагат. А ти казваш, че никой не мисли за тебе. Ти имаш ежедневната храна, имаш добро обществено положение, а мислиш за дребните неща. Оплакваш се, че не си щастлив, че жена ти не е толкова красива, че е разногледа, че устните й не са тъй червени, както едно време, че детето е малко по-бледо, отколкото е било, че едно време си имал по- голям приход, а сега нямаш толкова. Не се безпокой, тия работи ще се оправят. Сега хората са се изхитрили. Като посинеят устните, те слагат малко червило. Като пожълтее лицето им, те пак слагат малко червено. Но това не е право. Ти искаш да бъдеш красив. Това е една свещена идея. Ти трябва да бъдеш красив. Аз не съм за грозотата. Искаш устните ти да бъдат червени. Не слагай краска, която осакатява устата ти. Не я боядисвай.

Имаше тук една Султана, един оригинал, беше около 45 годишна. Минаваше за много религиозна, ходеше с една македонска носия, носеше винаги букет цветя. Тя казваше: “Кой от вас не си маже къщата? Като я измажеш, кой как мине ще каже: Хубава е тази къща.” Тя е права. Но казвам, ако си мажеш къщата по три пъти на седмица, това показва, че не си много умен. Като намажеш къщата, поне цяла година да държи. Казвам: Вие искате да бъдете красиви и трябва да бъдете красиви, защото човек когато е красив по- лесно живее. Повечето от вас искат да бъдат красиви, силни, умни. Тези неща поставям под един знаменател. Вие искате всичко - да сте умни, здрави, богати, силни, учени - 40-50 неща. Всеки ден си казвай онова, което искаш, а не само когато е най-важно. Всякога изброявай всичко. Ако желаеш, желай както трябва. Ако не, не се захващай. Ти питаш, по какъв начин да станеш красив. Искаш да си красив, здрав, млад, богат, с обществено положение. Това е първата програма. Ще влезеш в училището на земята и след като започнеш да учиш, ще опиташ и силата и слабостта. Ако човек не се е научил да бъде едновременно и силен и слаб, той не е научил цялата наука. Ако една планина се срутва срещу тебе и ти не бягаш, а искаш да я подпреш, умен човек ли си? Силен човек ли си? Ако си умен, ще дадеш ход на планината да се срутва, да слезе долу. Ти ще отстъпиш. Ти ще си силен, но няма да се бориш. Така разбирам. Иде една голяма река, не отивай да й правиш бент, да я спираш, да покажеш, че си силен. Направи мост над реката и тогава мини.

Ние сме дошли дотам, че критикуваме Първата Причина. Искаме да разберем, защо Бог е направил света така. Въпросът не е в това. После, някой казва: Аз толкова години вече вярвам и никакъв резултат нямам. Че как нямаш? Това не е истината. Очи имаш, уши имаш, носът ти е много добър, ръцете ти са здрави, стомахът ти е здрав, обществено положение имаш, пенсия 4-5 хиляди лева имаш, къща с 4-5 стаи имаш. Какво ти липсва? Липсва ти Духът да влезе В тебе и да те прати при хората да им кажеш какво трябва да вършат. Сега някои хора мислят, че аз проповядвам. Не, аз не ви проповядвам, ни най-малко не искам да проповядвам, понеже милиони хора са проповядвали. На мен даже през ум не ми е минало да проповядвам. Ако исках да проповядвам, можех да стана проповедник. Аз се разговарям. Проповедта е една голяма наука, аз не се занимавам с нея. Ще мислиш върху един предмет, ще го разделиш на три-четири части, ще разглеждаш въпросите от всяка страна - от най-високата точка, ще слезеш долу и най-после ще направиш заключение. А проповедникът свършва по следния начин: Любезни братя, еди-кой си брат замина за онзи свят, нека да станем сега да славим Бога. Това за ангелите е малко смешно - излиза да благодарим на Бога, че се освободихме от него.

Казвам: Не желайте да се освобождавате от злото, което ви измъчва. Впрегнете го на работа, използвайте силата, енергията му. Злото в човека е естествена сила, която действа. Зависи как ще употребите тази сила. Вие може да мислите за някой човек, че е ваш враг. То е ваше мнение. Той може да е враг за вас, обаче, той същевременно е и ваш слуга. Какъв е дяволът? Той е слуга, който ходи по света и по закон върши своята работа. Казвате: Защо Господ му е позволил? - Че в света съществува свобода. Господ е дал свобода и на комарите да кацат на ръцете ни, да смучат кръв. Той каца без да пита. Наяде се и замине. Когато аз се оплача на Господа, Той казва: Ще си сложиш мрежа на прозорците и на вратата и вечерно време, колкото комари има в стаята, ще ги изпъдиш вън. Дойде ти една лоша мисъл - тя е комар, който е влязъл отвън. Трябва да имаш сито за да пресяваш лошите мисли. Тази мисъл, която за тебе е лоша, за друг е благословение. Представете си, че един религиозен човек се е отказал да яде месо. Но друг, който яде месо, опекъл си е прасенце, яде и казва: Колко е хубаво това прасенце. На религиозния човек нещо му казва: похапни си и ти, заколи си едно прасенце. Той казва: Откъде пък дойде тази дяволска мисъл? Никакъв дявол не е дошъл, а той е възприел мисълта на богаташа. Този брат се наслаждава като яде прасенце. Ти кажи: Да ти е сладко, братко, желая един ден това прасенце да ти стане дете - син или дъщеря. Ако яде агънце, пак му пожелай: Щастлив си, че ядеш, желая ти това агънце да ти стане син. Яде ли кокошка, пак му пожелай същото. Питате възможно ли е всичко животни да станат синове и дъщери на тези, които са ги изяли. Този въпрос е за вас, вие да го разрешите. За себе си аз съм го разрешил, но не смея да кажа истината Има една истина, която аз не искам да ви кажа, защото ако ви я кажа вие ще осиромашеете. Всички ще станете нещастни. Аз ви съжалявам, затова не искам да ви кажа тази истина.

Законът е: Влиза Духът, т.е. Разумното в света, да разреши палещите въпроси, които ни спъват. Светът сега не може да се поправи. Той е проявление. Не че е идеален, но има един образец за този свят и един ден вие ще влезете в него. Дали вярвате или не, след 40- 50 или 100 години няма да има нито един, който да не провери дали има друг свят или не-. Но като отидете в другия свят, вие пак ще мислите, че живеете на земята. Тогава пак ще ви убеждават, че има друг свят, който сте напуснали, след като сте умрели. Там ще видите, че има голяма промяна в живота ви, но няма да можете да я разберете. Ще се чудите, как става така, че влизате при гостите, а не ви канят, не ви говорят. Сядате, чакате да ви поканят, а никой не ви обръща внимание. Дали това е така или не, аз го зная, пък и вие ще го проверите. Но ще трябва 45 години да се борите със себе си, докато се убедите, че ще сте на друго място. Които са готови за този свят, за висшата разумност, те ще проверят.

В Индия има хора, които проверяват това още преди да си заминат от земята. Според едно индуско учение тези, които са от вътрешна школа, най-малко три пъти трябва да излязат от тялото си, да посетят онзи свят и да се върнат в тялото си.. Като се върнат, те вече имат ясна представа и знаят какво нещо е смъртта. Тук, у нас казваме: Ние като умрем, ще видим. Със смъртта нищо не се разрешава. Смъртта е едно ограничение. Аз разбирам смъртта в такъв смисъл - ние умираме за заблужденията, които сега съществуват в света, умираме за всички лъжливи схващания и теории, с които сега живеем, умираме за нещастния живот на мъчения и страдания, които сега ни терзаят. Да умрем за всичко това, да се освободим - това е смъртта. Но да умрем за онзи живот, който носи щастие в това няма смисъл. Ако умрем за да се освободим, умирането е на място, но ако не умрем така, горко ни. Тогава ще има плач и скърцане със зъби.

Но сега няма да ви убеждавам в това. Не е необходимо да вярвате във всичко. Необходимо е да вярвате в едно нещо, че днешния ден ще прекарате отлично и ще бъдете щастливи. Може да нямате пет пари, но спокойно си кажете: Тази работа ще се оправи. И действително ще се оправи. Връща се от Америка един ваш приятел с когото десет години не сте се виждали. И двамата се радвате. Той носи подаръци, купува хляб. Казваш, слава Богу, оправиха се работите.

Всички вие живеете между приятели, които могат да ви посетят. Аз не съм от онези, които поддържат, че всеки трябва да разчита само на себе си. Вие трябва да знаете, че сте част от един възвишен Божествен организъм. Казвате: Кой знае? В Писанието е казано: “Имената ви са написани.” Вашите имена са написани в Книгата на живота. Целият ви живот е описан, всички главни събития са описани. Чета го там. Всеки ден се описва как живеете на земята, какво е положението ви, богат ли сте, сиромах ли сте. А вие мислите, че за вас не се грижат. Грижат се. Цял протокол има написан. Един ден Мойсей, когато се огорчил, казал на Господа: Зачеркни ме от Твоята книга, да ме няма там. Господ казва: Не е твоя работа. Каквото е написано - написано е. Не си ти. който ще кажеш на Господа какво да прави. Който е записан, той зачеркнат не може да бъде. Някой път като Мойсей може да искате да бъде зачеркнато името ви. Не, от всичко можеш да се освободиш, но от тази Книга не можеш да излезеш. Ти си един търговец, който с вземал на заем и искаш да се махнеш без да платиш. Не, ще платиш за всичко, каквото си взел. Като платиш, тогава ще бъдеш свободен. И всички се радвайте, че имате един голям кредит. Считайте, че на земята по-голямо благо от това за вас няма. На Слънцето не можете да живеете, нито на Месечината, нито на Венера, нито на Юпитер, или на Сатурн, Нептун, Уран, само на земята може. Онези, които ви обичат, след като дълго са търсили, едва са намерили това място за вас. Единствено тук има място за вас. Учените хора казват, че следния път, когато дойдат жителите на земята, щяло да има една нова планета в слънчевата система, приготвена за тях. Всички хора оттук щели да бъдат пренесени там. Сега били започнали да ги пренасят по един, по двама, по трима, но в бъдеще щели да заведат повече, при по-хубави условия за живот. Пионерите на тази планета щели да имат съобщения със земята. Те нямало да бъдат много далече. След време тази планета щяла да се вмести в Месечината, на около 300 хиляди километра, като на една хубава разходка. А когато това стане, признакът щял да бъде този, че Месечината щяла да има синкав цвят, не като сегашния. По това ще се познае, че се е изменила. Един ден ще се върнеше на тази хубава земя и тогава ще бъде истинското Царство Божие. Едно царство ще има на земята и то ще бъде истинското царство.

Писанието казва: “Ако грешникът се върне от пътищата си, няма да умре в греховете си.” А аз казвам: Ако праведният, който мисли да сгреши, се откаже, той ще живее. Онези от вас, които искат да вървят по кривия път, върнете се, защото аз не искам да нося отговорност за вас. Мене Бог ще ме държи отговорен, ако не ви кажа истината. Той ще потърси сметка от мене. Но ако се върнете, и аз печеля и вие печелите. Сега ви казвам това, за да снема цялата отговорност от себе си и за да бъдете чисти, да нямате никаква отговорност, нито за онези, които вървят по кривия път, нито за тези, които вървят по правия път.

Казвам ви: Внимавайте, бъдещето е пред вас. Ако ме послушате, няма да загубите нищо, но ще спечелите и ще се радвате. Вие ще проверите това.

Беседа, държана от Учителя на 25 декември 1932 г., 10 ч.с., София - Изгрев






Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни