84. Жената в Школата на Учителя

[Ани]

84. ЖЕНАТА В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

В кабинета на Учителя си дадоха среща помежду си и с Учителя няколко личности: евреинът, момичето и Христов.

Евреинът и момичето бяха от духовния елит на Бялото Братство.

Евреинът беше представител на мъжете интелектуалци, а момичето - на жените.* [*Виж „Изгревът”, т. 20, с. 407-409 - „Ерата на жената”.]

Още тогава се оформиха кръгове на сродни души - братя и сестри с едни и същи копнежи, почти на еднакво духовно ниво, които си хармонираха. Тези кръгове по-късно се засилиха и изразиха като хегемония на интелигенцията, която както винаги става се изроди в борба между привилегировани, било от съдбата или от самото си положение и онеправдани. Вместо така наречените привилегировани да помогнат на онеправданите, те се сметнаха за богопомазани и почнаха да се държат надменно, и с течение на времето все по-ясно и по-ясно се оформяваха и разделиха Братството!

Докато беше Учителят, Той успяваше да запълни това разделение, но когато Си замина, тези две съставки рязко се разделиха и поведоха отначало мълчалива, а после и явна борба.

За евреина и момичето ще говорим повече, защото те включват в себе си почти всички останали от техния кръг в настоящето и бъдещето на Братството.

Съзнанието на момичето не беше нещо особено, нито оригинално, нито блестящо с някакви особени духовни способности! Тъкмо напротив, то се сливаше с всички останали жени от двата кръга, макар да беше завършило Роберт колеж! Знаеше перфектно няколко езика, следваше едновременно няколко филологии, свиреше на пиано, беше интелигентно, културно, възпитано, красиво.

Но въпреки всичко това то беше жена, и си остана жена!

Непреодолимо силно, повече от всичко желаеше да стане майка, което беше нещо много естествено и в хармония с природата на всяка жена.

Но то не се издигна по-високо, не надмина жената!

Изобщо, нямаме сведения дали подобна идея - да се издигне над жената, се е мярвала в нейното съзнание. Затова жени в другите окултни Школи, не се допущаха. В Школата на Учителя те бяха допуснати, защото тя бе по-особена от всички досегашни, но жените в нея минаха в периферията на Учението, заплаваха по повърхността му. Започнаха да се занимават с гледане на кафе, карти, Хиромантия, ясновидство, разбира се от най-ниска степен. Правеха сеанси, гадаеха сънища и нито една тогава и по-късно, не се докосна до същината на Учението!

Може би Учителят ги допусна в Школата както и много мъже, които не бяха за Школата, защото според Него Школата фактически оставаше затворена за ония, които не бяха подходящи за нея. За тях тя беше само като подготовка за бъдеще.

В нашия разказ това момиче няма да играе централна роля, както би играло в някой роман, драма или трагедия, тук то ще играе ролята на онези вещества в химията, които се наричат катализатори. Те не влизат в реакция, но присъствието им е необходимо, за да стане реакцията на другите елементи. То щеше да съдействува да се извършат интересни реакции в душите на евреина и на Христов, да се разкрият, онагледят много душевни състояния.

Благодарение на Учителя то нямаше да вземе централна роля, защото то нямаше особен личен живот, различен от живота на останалите жени, още по-малко имаше свои лични импулси да търси Учителя.

То беше като един лиан, който може да достигне големи височини, но само ако има високо дърво - мъж около който да се увие и издигне на неговата височина!

За идването му на „Опълченска” 66, за възхищението му от Учителя имаше изключително значение евреинът. Той беше онзи бор в живота му, около който се беше увило и достигнало тази височина, и се радваше на високите хоризонти. То правеше всичко, за да се хареса на евреина и на другите. Четеше, беше вече напечатало доста разкази и сега написало роман който по думите на евреина бил великолепен! Беше печатало няколко статии... и всичко това беше все в духа на Учителя, много сполучливо и задълбочено. Стоеше с часове на студа в двора да слуша Учителя... Но всички тези и още много други прояви, не излизаха от дълбочината на душата му, те изобщо не извираха, а бяха като насъбрана вода в щерна.

Съвсем друг беше въпросът с работника от фабриката, който беше готов да се жертвува, но да изпълни волята Божия, да доведе Христов при Учителя, или уличния метач, в който всичко духовно избликва от дълбочините на душата му! Тази беше причината, по която съзнанието му не беше съответно на знанията му, не беше променено както при работника и метача.

Дълбоко и реално погледнато, Учителят за него беше само средство, чрез което да спечели евреина и да му се харесва. Той беше целта му сега, а крайната цел - омъжване и майчинство. Стремежът му беше, да изпълни преди всичко своето биологично предназначение.

В този смисъл то обичаше евреина, и без особено смущение, като на шега днес то обикна и Христов, който също можеше да го направи майка.

„Майката” беше, която определяше в крайна сметка неговите действия и идеали. И това стана причина съзнанието му да се раздвои между евреина и Христов, да влезе в него един нов елемент, който съвсем лесно наруши единството и чистотата му. Ако евреинът беше единственият, който можеше да го направи майка, то никога не би се раздвоявало, но при него и борбата и раздвоението не са така силни.

Като красиво, умно и интелигентно момиче, то беше обект на внимание.

С тези свои качества то можеше прекрасно да бъде героиня на всеки роман, но тези качества в нашия разказ не са от такова значение - тук ще търсим други ценности.