306. Знание дошло извън сетивата ни, отива направо в душата

[Ани]

306. ЗНАНИЕ ДОШЛО ИЗВЪН СЕТИВАТА НИ,

ОТИВА НАПРАВО В ДУШАТА

- Господин Христов, много въпроси се раждат в душата ми, но кой да Ви задам по-напред, не зная? В момента имам чувство, като да съм се издигнал на пръстите на краката си и с върховете на съзнанието си едвам докосвам едно особено знание, но което не мога да определя, да изкажа. Като че през проблясък на светкавица виждам това, което ни говорите, и когато река да го определя, кажа, като че в същия момент падам, смъквам се надолу и не мога да го докосна.

- Така е, право си схванал. Но за това знание не се говори, защото си го видял не със сетивата си като знание, което идва направо от един друг свят в душата. Затова не може да се изкаже с думите на нашия свят, с думите, които са създадени от нашите сетива, и за да определят отношенията на нещата към тях. Това състояние може само да се живее. На това знание човек може да се топли, то е приятно, то е същото, което прави човека силен и възвишен.

Ето и двамата днес получихте свръх-чувствени, окултни познания. Вие и двамата сте сега външно същите, каквито бяхте преди да ме познавате, но съдържанието на съзнанията ви са съвсем други. Хората дълго време ще продължават да мислят за вас и да имат отношения, каквито са имали преди днешния ден. Тяхното държание от днес нататък, ако е такова както е било преди, те няма да бъдат справедливи, защото вие вече сте съвсем други хора, затова ще почнете да се чувствате онеправдани, с което ще си създадете нов род противоречия, за които вече стана дума. Ако от това се озлобите, вие ще бъдете за момента в положение на старозаветни, ако се наскърбите - ще бъдете новозаветни, ако потърсите правда - ще бъдете праведни.

- Тогава какво трябва да направим? - запита Андрей с интерес.

- Да бъдете ученици на Учителя, т.е. нито да се озлобявате, че хората не се отнасят с вас така както отговаря на сегашното ви съзнание, нито да се наскърбявате, нито да търсите правда.

- А какво?

- От всичко да се учите и да не обръщате внимание на азът си.

Благовест не можа да издържи напрежението на това възвишено състояние, затова слезе по-ниско - отклони въпроса:

- Господин Христов, чувал съм, че и масоните посвещавали. Вашето Братство има ли нещо общо с тях?

- Нищо общо! Това ти ще проучиш, и на другите ще разказваш. Това, което сам можеш да научиш от книгите и по други пътища, няма защо да ме питате, и въпреки това пак му каза:

- Знанието на обикновените хора за масоните е много обикновено и ограничено! Посвещаването на някой български държавници и общественици в масонството, тези посвещения са най-нисшите и са механически, защото българските държавници и общественици, макар да са натруфрени по европейски, но са много невежи, груби, материалисти, кариеристи. Затова тяхното посвещение е свързано със символи и ритуали, защото само каквото видят и чуят, него разбират. Както всяка култура, колкото и да е възвишена, има един широк диапазон от представители, които се нареждат на една стълба.

Българските масони, това са метачите, боклукчийте на масонството, те влизат в техните ложи само за да се издигнат в политическия и обществения живот, защото техните съзнания не могат да отидат по-далече от техните интереси, а истинското знание започва от там, от където престават интересите или остават само духовните интереси.

Такива масони те използват, за да диктуват целокупния живот на света. Символите имат смисъл, когато се дават от самата природа, а не когато се дават от хората, и то по чисто човешки начин.

- Кажете ни нещо повече за посвещенията, и по-конкретно за моето посвещение - запита пак Андрей.

- Трите дюли, които ми даде тази сутрин, това беше един непосредствен символ, роден от душата ти естествено и непосредствено. Ти беше ръководен от едно възвишено същество, което е бдяло над тебе през целия ти живот, което те пазило, и говора на което ти не си можел да разбираш, затова те довело при мене да ти преведа неговия говор.

- На какво са символ трите дюли?

- Те са плодове от Сатурн — на справедливостта, критиката и на тежките условия. А числото три е число на резултатите, това е детето.

А това, че носиш плодове - и за бъдеще ще носиш плодове, ще станеш работник на Божествената нива! Посвещението, знанието което дава посвещението - задължава, то прави човека силен, знаещ, можещ..., за да изпълнява волята Божия, да работите за доброто на хората - да давате плодове.

- Аз нямам нищо - какво мога да давам, или ако дам нещо, то изведнъж ще се свърши.

- Точно това исках да ти кажа, както когато си чул гласа, молбата на дръвцето отвътре чрез душата си - душата на дръвцето е проговорила направо на твоята душа. Твоята душа е свързана с цялата природа, и се почувствала едно с нея. Но в природата има не само говор, на нейно разположение са поставени огромни космични сили, които могат да протичат през нас, когато дойдем в хармония с нея. Тогава можем да правим чудеса, но за това трябва да имаме здраво тяло, за да не го пръснат силите, които ще преминат през него. Но ако само за една стомилионна от секундата помислим: „Това е мое!”, или „Да се запася!” - веднага крана на бликналите през нас сили се затваря, всичко спира и ти пак си един най-обикновен човек.

Любовта е свят само на даване, на жертвуване, на упование в Бога.

Точно по жертвата можеш да познаеш един човек, до къде е достигнал!

Ако той наистина е видял този възвишен свят с всичките му богатства и прелести, земните богатства са нищо пред тях! Той без всякакво съжаление дава всичко, защото има и е видял по-ценно!

Ако пък само повтаря какво е казал този велик окултист или онзи знаменит маг, той се държи за обикновеното, земното богатство. Хората мислят, че са скрити и покрити техните мисли, чувства и постъпки, но в светлината на Учителя всичко това се вижда като през прозрачно стъкло.