322. Постоянният страх

[Ани]

322. ПОСТОЯННИЯТ СТРАХ

Христов си влезе и пак каза на Андрей:

- Разказвай за кооперация „Напред”.

- Кооперация „Напред” имаше два вида работници: един вид, които лъжеха по най-безобразен начин клиентите, направо ги обираха и откраднатото деляха с кооперацията.

- Как?

- Като даваха малки излишъци. Затова прогресираха, те ставаха началници на отделни ръководители на провинциални кооперации или чиновници в централата. Другата група работници, каквото открадваха от клиентите, всичкото вземаха за себе си.

- Как?

- Има много начини. Те си правеха сметка всеки ден за колко лева са продали в по-скъпо, и в пари или в стока си го вземаха или си правеха тайно проверка преди проверката на централата. Те след няколко години си отваряха магазини, и обикновено точно срещу магазините на „Напред”. Привличаха клиентите и правеха конкуренция на кооперацията. Тези магазинери бяха много интересни, когато на именни дни или при други случаи си пийваха, разкриваха крадливите си души. Те крадяха и непрекъснато се чувствуваха виновни, затова непрекъснато се оправдаваха пред клиентите.

- Интересни наблюдения си имал.

- Интересни са, защото и аз бях и като двете категории - веднъж бях като едните, друг път като другите - врях в същия казан. И аз се чувствувах виновен, въпреки безбройните оправдания и основания.

- Щом и това си забелязал, това ми показва, че по душа си много напреднал. Могат да се самонаблюдават само напредналите души.

- Ние чувствувахме един постоянен страх, че началствата и хората знаят нашите лъжи и кражби.

- И това е интересно наблюдение. Запомни, в дъното на всеки страх има едно престъпление, един грях. Да знаеш: страхливите хора са винаги без изключение грешни хора! - Това е ключ.

- Такива ли „ключове” са написаните на полетата на беседите, които четете?

- Ти откъде знаеш?

- Надникнах. - Христов в себе си много се ядоса, че не беше забелязал това, само за себе си взе бележка и каза:

- Да.

- Но и управата крадеше. Докато ние крадяхме с килограми и левове, управата крадеше с милиони и тонове. Те разбира се, се криеха, но ние научавахме това от уволнените чиновници. Всички в „Напред” крадяха, и всеки който не крадеше, смятаха го за будала.

Разбира се, Андрей като разказваше тези неща, подготвяше и своето оправдание. И Христов го разбираше.

Правеше впечатление, че Андрей спокойно и добре говореше, без следа от заекване!