333. Страданията са единственият път за развитие и еволюция

[Ани]

333. СТРАДАНИЯТА СА ЕДИНСТВЕНИЯТ

ПЪТ ЗА РАЗВИТИЕ И ЕВОЛЮЦИЯ

- Отначало по моя преценка, работите тръгнаха добре. Стремях се да се държа с Цонко така както преди тази случка, с нищо не му напомнях за това. Но Цонко се промени, стана по-мълчалив, затворен и потаен. Забелязвах много често, когато се замисляше, краищата на устните му да потрепваха, устните му понякога се изкривяваха ехидно, често се покашляше, като че лошите му мисли се нареждаха на гърлото му, дращеха му и го задушаваха.

Най-интересното беше, че престана да си свирика! Аз с още по-голям интерес го наблюдавах. Цял ден за него мислех, и всяка негова постъпка исках да си обясня все във връзка с тази случка.

- Тези наблюдения и размисли ще ти останат печалбата, и за всяко придобито знание се плаща. Страданията, през които си минал и сега минаваш е заплатата.

- Не разбирам! Как така, на кого са нужни моите страдания?

- Лично на тебе, защото те ти дават възможност да се докоснеш до реалността. Всяка грешка е докосване с реалността, така ти опознаваш реалността.

Страданията са единствения път за развитие и еволюция! Неразумните страдания отнемат живота, с който има същества, които живеят.

Андрей направи физиономия, че не разбира.

- Хората отделят телето от кравата, за да ползват млякото, което е негова храна. От това кравата страда и телето страда, но за сметка на техните страдания хората ядат мляко и има цяла млекопреработвателна индустрия, от която толкова много хора живеят, все за сметка страданията на животните...

На кого са нужни страданията на животните - на хората, за да живеят. Също така са необходими страданията на хората, за да живеят други същества. Естествено е винаги да остава нещо неразбрано, защото всяко разширение на съзнанието разкрива нови и нови неизвестни...

- Кои са тези същества, на които са необходими нашите страдания, мога ли аз да ги видя? Маркс, Енгелс, Ленин как не са ги видели и нищо не са писали за тях? И Георги Димитров и Васил Коларов и Благоев и Киркоков и др., все културни и интелигентни хора, как не са ги видели?

- Ти си глупаво, и при това много невъзпитано момче! - Засегна го Христов, за да му събере съзнанието и насочи вниманието към това, което щеше да му каже. - Ще ти дам една временна форма, но помни, не е истинска, не я вземай като абсолютна. Според тебе богатите живеят на широко, охолно и си угаждат за сметка на работниците, които като лишават от необходимото, причиняват им страдания. Питам те: - На кого са необходими страданията на работниците? И ти ми отговаряш: - На капиталистите!

- Това ми е ясно, но защо това, което и аз съм гледал досега, не съм видял?

- Защото аз имам фенер, осветявам нещата и виждам повече, ти ги гледаш, но в тъмнина и без фенер. Аз ги гледам денем, а ти - нощем, аз ги гледам с микроскоп, а ти - с обикновено око. Едно дете от отделенията гледа алгебричния израз корен квадратен от минус единица и Айнщайн го гледа - гледат го и двамата, но в него различно виждат...

В същото езеро - света, аз и ти и всички други хора хвърляме мрежите си, но не еднакво хващаме, защото мрежите ни са с различна гъстота. В този същия свят живеем аз, ти, коня, професора и Учителя - но не виждаме еднакво едно и също. Всеки само открива това, което вече съществува.