348. Действителна безсмислица е в триизмерният свят на човека, а в четвърто измерният свят - в него всичко е свързано

[Ани]

348. ДЕЙСТВИТЕЛНА БЕЗМИСЛИЦА Е В ТРИИЗМЕРНИЯТ СВЯТ

НА ЧОВЕКА, А В ЧЕТВЪРТОИЗМЕРНИЯТ СВЯТ -В НЕГО ВСИЧКО Е

СВЪРЗАНО

За щастие на Андрей, на вратата се почука смело, високо и настойчиво. Христов излезе и веднага се върна, но след него влезе един работник, на когото посочи да седне на кревата до Андрей.

Работникът беше на около 35 години, със среден ръст, със сухо, слабо спечено лице, мършаво, брадясало и потъмняло, като че от месеци не беше мито. Ръцете му бяха големи, мазолести, също нечисти. Облечен беше в работни дрехи, над които беше намъкнато старо палто. Той изгледа стаята и запита:

- Мога ли да запаля?

- Не, в моята стая не се пуши.

И се намести удобно в стола си. Пресегна се и взе от една етажерка някаква книга, разтвори я и прочете нещо за алгебричния израз на корен квадратен от минус единица. Остави я на местото й и извади друга с фишове между листовете й, и от нея прочете нещо за същия алгебричен израз. Андрей нищо не разбра от прочетеното, затова може би и нищо не запомни, а може да не запомни нищо, защото още не можеше да се съвземе от ужаса.

Христов измъкна трета книга. Този път Андрей реши да запомни какво ще прочете, затова се концентрира: „Затова корен квадратен от минус единица не е само противоречие, но даже абсурдно противоречие, действителна безсмислица. И все пак корен квадратен от минус единица, в много случаи е необходим резултат на правилни математически операции. Нещо повече, какво би представлявала математиката, както нисшата така и висшата, ако се забрани да оперираме с този израз?” - И Христов извади от чекмеджето на бюрото си едно тефтерче и записа може би някакви хрумвания, във връзка с този алгебричен израз. На Андрей от всичко прочетено, най-силно впечатление му направи мисълта: „Не само противоречие, но даже абсурдно противоречие, действителна безсмислица...”, и каза:

- Господин Христов, Вие и всичките Ви съвети са действително абсурдно противоречие, направо безсмислици! - Христов почна да се смее с глас, извади си отново тефтерчето, записа нещо и заговори на Андрей:

- Ти си умно момче, понякога добре разбираш нещата, но защо се страхуваш да кажеш истината?

Работникът въздъхна отегчително. Христов с тон и маниер на виновен, с невинност и благост му се извини, че разбира добре, че работникът не го интересуват тези неща, и че знае че не му е да слуша за алгебрични изрази...

Андрей се изненада от нежността и още повече, че беше отправена към този прост и никакъв по негово мнение работник. Работникът се съгласи да изчака, а Христов продължи към Андрей:

- Вършил си много грехове, но за греховете сега да оставим. Кажи ми какво ще получим, ако повдигнем корен квадратен на четвърта степен?

- Това зная! - възрази възторжено Андрей. В гимназията, за този израз получих двойка. Корен квадратен като се повдигне на четвърта степен -получава се единица!

-Добре, много добре, щом сега знаеш, двойката имала смисъл. Тогава повдигни на четвърта степен всичките си противоречия - тогава те ще престанат да бъдат противоречия. - Андрей с малко закъснение разбра какво искаше да му каже, плесна с ръце и извика оживено:

- Това пък сега откъде се сетихте? - Христов се усмихна и добави:

- Повдигни на четвърта степен всичките мои парадокси... абсолютно безсмислени съвети.

- Разбирам, разбирам, че те ще престанат да бъдат парадокси. Това е много интересно, бих искал да си го запиша. Едвам го разбирам, струва ми се, че съм се изправил на пръстите на краката си и едвам го достигам и не мога да го задържа в главата си. Ако малко само се разсея и стъпя на краката си, няма да го разбирам.

- Браво, умно момче си! - възкликна Христов, и почна да се смее с глас. И после сериозно продължи: - Това което е противоречие и парадокс в нашия, в триизмерния свят, в който нещата са разделени и често без връзка едно с друго, в четвъртоизмерния свят, в който всичко от нашия свят което е разделено, в него е свързано... няма да бъде противоречие.

В света, в природата няма противоречия, противоречията са само в човешкия свят и се дължат на ограниченото гледане на хората.

- А хората как изглеждат в този четвъртоизмерен свят?

- И хората и животните, и растенията, и минералите, и по-висшите същества от човека - всички са свързани и представляват едно неделимо цяло. Един грамаден човек, в който всички хора, животни, растения, минерали са атоми, клетки, тъкани, органи... и съзнанията на всички са съсредоточени в съзнанието на Бога.