Бележки от съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев

[Ани]

БЕЛЕЖКИ

ОТ СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ”

Вергилий Кръстев

1. Тези бележки за мен са много трудни като задача! Но трябва да се напишат, защото без тях няма да може да Ви се отворят вратите, за да влезнете в този предоставен текст.

Вратите са заключени с 9 катинара!

2. Как получих 3 папки материали на Йордан Жечев Андреев (Аню), е описано от мен и всички мой опити да се доберем до други негови материали.

Но не успях! Други бяха изпратени преди мен - да унищожат всичко! Те изпълняваха поставена им заповед: Да се унищожи и затрие всичко, което се отнася за дъновистите!

3. Получих 3 папки на машинописен текст. Но това бе 4-то копие и много бледо, с размазани букви! Другите 3 копия са унищожени!

Предадох ги на Полина Тодорова Петкова от гр. Видин - да ги въведе.

Аз не бях запознат с текста. Отгоре, отгоре прехвърлих някоя и друга страница и разбрах, че ще го чета, когато бъде въведен и ми се предаде разпечатката.

Как го е въвела Полина, това е жестоко мъчение!

4. И така, дойде времето и цял месец декември 2016 г., аз го чета. Работя по 5 часа на ден! Много трудно успях да влезна в материала!

Ужасих се! Та той не може да се чете!

Сегашният мозък на българина, няма да може да го чете! Дори и следващите поколения! А защо ли? Този материал е точен, но е неразбираем! Той е в „насипно състояние”.

Навремето, когато вършееха, слагаха житото на куп, за да изсъхне. Жито е, но е в „насипно състояние”, което означава, че никой не може още да го ползва.

5. Това жито трябва да се вкара в чували и да се вкара в „хамбара”, други да се занесат на воденица, за да се смели житото на брашно!

И така, мислих, мислих и дойде в ума ми едно разрешение. Този текст, трябва да бъде сложен в „чували”.

И така, след прочита на няколко страници, аз слагах подходящи заглавия, взети от самия текст. Аз нищо не съм променял от текста. Отбелязвах с номера обозначените страници с подходящите заглавия.

Само чрез тези заглавия онзи, който реши да го чете, може да се ориентира в проблема! А онзи, който не иска? За другите, е невъзможно!

6. И понеже се засягат много събития, личности, обществени и политически процеси, аз реших да го „завържа” за „Изгревът”.

Слагах звездички и трябваше да намеря къде, в кой том и автор трябва да го „прикача”. Та този, който след време го чете, след като направи своите справки по тома и страницата, да се уведоми за какво става въпрос. И то при добро желание от негова страна.

7. Без тези подходящи, сложени от мен заглавия и препратките по томове и страници, е невъзможно да Ви се отвори този материал! Той е нечетящ и не може да се възприеме от човешкото съзнание не само днес, но и в следващите векове! Говоря напълно сериозно!

Това което обяснявам, не го правя за сегашните българи! Те не се интересуват от тези неща.

Те са отклонени! Има кой да ги отклонява!

Взели са друг път и вървят ли, вървят! Връщане назад няма да има! Ще си вървят по пътя на отклонението!

8. Работя вече цял месец - по 5 часа на ден!

Невъзможно бе за моето съзнание и за ума ми, да обхване този текст! Има си причина. Но това, което беше написано, бе вярно.

Но човек трудно, дори е невъзможно да се ориентира, ако не е чел „Изгревът”!

А „Изгревът” може да се чете от онези българи, които в мозъка си имат отворен център за Словото на Учителя Дънов, и друг център - за „Изгревът”.

Нямаш ли ги тези 2 центъра в мозъка си - излишно е да се мъчиш!

Откажи се! Не си губи времето!

Просто това не е за тебе! То е за други човеци, които имат подходящи сетива за възприемане!

9. Заглавията, които съм сложил, имат за цел да ограничат действието в разказа и да го покажат. По друг начин не може! Това е единствения начин!

Трябва да се завърже за „Изгревът”, да се изяснят дадени личности, за които се говори и дадени събития. Иначе е непонятно! Говоря сериозно!

На мен беше непосилно трудно да намеря кой том, кой автор и към коя страница е подходящо, да се „прикачи” този разказ! Иначе е невъзможно да се приеме!

10. Засегнати са много философски размисли, които отклоняват читателя.

Не се цитира Учителя Дънов по даден проблем. И не може да се разбере за какво става въпрос. И затова го затварям със заглавието, което прилагам.

Засягат се философски въпроси на Учението на Учителя Дънов, но не се казва нищо конкретно, поради липса на знание.

И затова трябваше да се „закачи” всичко това за „Изгревът” по томове, автори и страници - да се разбере какво означават тези думи и слова.

Словата казани от Учителя Дънов са символи и порядък от едно друго естество, за което ние нямаме представа!

11. Езикът, който се предлага, не е говорим български език. Това е един изкуствен език и е намерено такава форма за изразяване, за да се докаже, че онези, които го разказват са високо интелигентни човеци! Но се оказва, че това са думи и само думи без смисъл, и се идва до едно бръщолевене!

А знаете ли какво означава тази дума? - Наливане от пусто в празно! А Вие изливали ли сте вода в каца без дъно? Аз съм наливал.

12. Има символи, употребявани от Учителя Дънов, а тук се включени в разказа и са необясними и не означават нищо, и са напълно излишни -ненужни думи!

За да даде един окултен закон, Учителят Дънов разказва легенди от древността, случки, събития, приказки. Щом има случки, има и действия и след това и последствия. Тука има само думи, но няма случки, и след това обозначаване на закона чрез тези случки.

13. Диалозите, които се водят са изкуствени поставени диалози. И това не е Слово на Учителя! А това е негов стил - на Йордан Андреев (Аню), израз на неговото творчество. Иска да го даде в един висок литературен език, граничещ до философска система, но не се получава.

Няма го Духът на творчеството! И затова не може да се чете! И затова правя тези бележки.

Та аз съм се мъчил вече 30 дни - по 5 часа на ден!

Можете ли да издържите това мъчение? Изключено е! Не зная как го издържах!

14. Високопарните думи скриват образа на Учителя Дънов! Няма Неговите действия и решения в случая. Няма диалози, а само монолози, отделни изречения чрез които се прави опит да се проповядва. Но няма действие в тях, защото в тях не присъствува Духът на творчеството!

15. Сложени са думи в един висок стил, за да се покаже, че е идейна работа. Но няма мисъл и действие. И всичко увисва във въздуха!

Между другото, Йордан Андреев е най-довереното лице на Любомир Лулчев, най-образован и си изпълнява задълженията към него като описва всичко в „Съветникът”. Използва и се старае да се добере до една висша форма на изразяване, за да докаже Учението на Учителя.

Но стига до бариерата и спира!

• Тази бариера е „КОСМОГОНИЯТА”, публикувана в „Изгревът”, том 1.

• Не е прескочил и бариерата на „ВЕРУЮ” НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, публикувано в „Изгревът”, том 12 и в том 29.

Тези скрижали се отпечатват след неговата кончина през 1981 г. -на 73 годишна възраст.

16. Добре е описано умственото и психическо състояние на Любомир Лулчев. Тук той използва второто му име, което е Христов, за да избегне предварителното отхвърляне на това име, което е познато в онези времена.

Образът на Лулчев, т.е. Христов е много противоречив! И как го е издържал Учителя Дънов - за мен е непонятно!

Той така, не се е държал грубо с Учителя Дънов. Никой от присъствуващите нямаше да го търпи, независимо, че той носи на колана си пистолет! А той е висш офицерски чин, и носил сабя по онези времена.

17. Защо го вкарах в „Изгревът”? Накараха ме! И аз изпълнявам заповедите на моя ръководител.

Друг това не може да стори! Няма да може да издържи!

И така, прикачих му заглавия, приковах го с пирони към „Изгревът”.

И сега с тази публикация ще му пусна Космическия ток от „Изгревът”, и неговата изповед ще светне, за да се види!

Аз заварих всички. И много добре съм видял, как тогава се говореше на разбираем български език. А сега тук чета един изкуствен език! Той не може да влезе в човешкия ум. Той не носи светлина, и не може да отвори ума на човека и да го освети!

18. Аз ги заварих почти всички.

Искаха да бъдат проповедници, но те не можеха да проповядват Учението на Учителя, понеже не бяха образци на това Учение!

И затова не можеха да проповядват, макар че правеха опити. Но никакъв резултат! Говореха с многословие, и това бе толкова изкуствено, че дори бе и смешно!

Стараеха се! Но нямаха слушатели! И то никакви!

19. Описаните събития и процеси в съзнанието на героя Андрей, са верни. Но стила и начина на изразяване, на мен не ми допада! Много е високопарен!

Няма го Духът на творчеството!

Той се усеща, той се вижда и той те води от страница до страница, и те кара да го четеш. А тук не можеш да четеш! Тук няма нищо, освен празни думи!

20. Това е една автобиография на Йордан Андреев. Разказва го убедително! Но за мен не е подходяща формата и начина на изразяване. Изкуствено е!

Лицата, които споменава са верни и те са съществували на Изгрева. Имената ги споменаваме нарочно, за да се покаже, че такива хора са съществували. Той ги укрива, понеже някой от тях са били още живи. И ако узнаят, че ги споменава, ще го утрепят.

21. На много места четем, че той - Йордан Андреев, приживе не можа да стане велик писател. Дори му унищожиха това, което бе написал!

Ето. аз сега го публикувам в „Изгревът”. А дали следващите поколения българи ще го приемат за „велик” писател, аз това не зная!

НО АЗ ГО ПРЕДСТАВЯМ! НО АЗ, А НЕ НЯКОЙ ДРУГ!

ДА СЕ РАЗБЕРЕМ - АЗ СЪЩЕСТВУВАМ И АЗ ВЗИМАМ РЕШЕНИЯТА! Или казано по друг начин - Друг взима решенията, но ги превежда в действие чрез мене!

Аз съм инструмента и оръдието за възпроизводство!

Сложен съм на такава работа и длъжност! И няма мърдане и шаване от моя страна! Много съм зле!

22. Ако се намери някой друг и има желанието, може да заповяда и да свърши тази работа!

Ето, аз съм включил толкова много снимки в „Изгревът”, т. 20 и 21.

Има ги всички! И са големи красавци! Показали сме ги да се видят, че тези хора са съществували и ги е имало. Това е едно доказателство, че техните описания трябва да бъдат верни. И според мен са верни. И са публикувани съвсем точно.

23. Аз приемам, че това е един колективен акт на десетки човека в плът на Земята, които ми съдействуваха!

А също ми съдействаха и онези, които бяха в Невидимия свят!

Имам ежедневни доказателства за тяхната помощ! Без тях нищо не можех да осъществя! Аз го знам, и го заявявам открито.

24. Към тази публикация съм приготвил много снимки за тези човеци. Някой сме публикували, но ще ги повторим на цяла страница. Други ще включим за първи път. Доказваме, че ги е имало.

Доказваме, че те и днес съществуват, и че са живи, но в Невидимия свят и са в една друга форма, за която ние още нямаме очи да ги видим и уши да ги чуем.

Но някога и това ще стане! И ще се гледаме като на телевизор!

25. И сега накрая - някой трябва да запали свещи за нашия труд! - Свещи не за „умирачка”, а свещи за „живачка”, т.е. за живот и здраве!

И да ни се дадат още години, за да си довършим работата!

Знаете ли колко много човеци от Невидимия свят чакат да им дойде редът, та да ги вкараме в „Изгревът”?

Като ги вкараме, ще живеят вечно докато свят светува! Амин!

26. А сега ще Ви покажа етапите, през които съм минал. Ако не ги проучите, Вие не можете изобщо да прочетете нито един ред от тази публикация.

В „Изгревът”, т. 8, с. 613-638, са спомените на Тодор Маринчевски, който ги написа собственоръчно и ми ги предаде. Всичко е вярно!

На с. 625-629 дава очерк за Любомир Лулчев, който е верен.

На с. 638-640 са моите бележки, които остават в сила за днес и за утре!

27. „Изгревът”, т. 20 е посветен за Любомир Лулчев, по-добър начин за представяне, не може да се измисли!

Освен Светозар Няголов, едва ли има някой друг да го е чел!

Най-голямото постижение от мен бе да се напишат бележките към Дневника на Любомир Лулчев от с. 689 - 890. А бележките са от с. 891 — 994.

А мойте бележки за Любомир Лулчев са от с. 1024 - 1033.

Вие можете ли да издържите на всичко това? Помислете. И ми отговорете.

28. „Изгревът”, т. 21 е посветен също за Любомир Лулчев.

Проучете го. Ще видите, че има много страници от Светозар Няголов.

А защо съм го включил него? Не можех да го отмина! А защо?

Виж „Изгревът”, т. 31, с. 708-726, където е написано, че Светозар е син на Любомир Лулчев. Доказано е!

За да слезнеш на Земята и да се облечеш в човешка плът, трябва да се намери онзи, който трябва да те роди. Ами, ако никой не иска да те роди? Тогава какво ще правиш в Невидимия свят? Ще висиш във въздуха! А на Земята, в човешко тяло ще крачиш. И ще пишеш романи.

29. В „Изгревът”, т. 31, с. 727-734 има материал на Светозар Няголов за Любсмир Лулчев.

Трябваше да зачета и двамата - и Любомир Лулчев и Светозар Няголов, който беше негов син!

А за третият - Йордан Андреев, написах много редове. Да не се сърди!

30. И понеже, когато пиша тези редове — в момента ми са отворени очите, отпушени ушите, и ми е буден ума и имам светлина в съзнанието си. И чувам, че някой ми прави забележка! А тя е следната:

„Ти какво се правиш на толкова велик и незаменим? И други могат да свършат тази работа!” Отговарям: „Ела. Слезни на Земята. Намери някой да те роди, да те отгледа, отчува, да те изучи и да ти дойде времето да прочетеш това, което ще включа накрая!”

Аз още се чудя_; как съм го написал! И съм го публикувал в „Изгревът”, т. 24 в 2007-2008 г. на с. 401.

А то е следното, защото се отнасяше за този том, който бе за евангелистите-методисти, с които Учителят Дънов е имал връзка по духовните начала от Евангелията.

31. Има един закон. А той е следният:

Ти не можеш да присъствуваш по времето на Христа, ако не си бил по времето на Мойсея!

Ти не можеш да бъдеш по времето на Учителя Дънов, ако не си бил по времето на Христа!

Ти не можеш да правиш том от „Изгревът” за евангелистите, ако не си бил по времето и на Мойсей, и по времето на Христа!

И задължително е да си бил един от онези, които са писали Евангелието!

А това означава пряка връзка със Святият Дух, Който е диктувал и е припомнил на учениците, какво е говорил Христа!

Виж „Евангелието на Йоана”, гл. 14, ст. 26; гл.15, ст. 26; гл. 16, ст. 13-14.

Тази връзка е хилядолетна, и тя преминава от поколение на поколение!

ТАКА СТАРИЯТ ЗАВЕТ ПРЕМИНАВА В НОВИЯ ЗАВЕТ, А НОВИЯ ЗАВЕТ ПРЕМИНАВА В „ИЗГРЕВЪТ”, КОЙТО Е ПЪТЯТ ГОСПОДЕН НА ЗЕМЯТА!

АМИН

32. Е, разбра ли приятелю от Невидимия свят с КОГО си имаш работа?

Ела, слезни на Земята и ме замени! Ама това ще стане „на куково лято”, защото си една кукувица, гдето си снасят яйцата си в чужди гнезда, та друг да ти ги излюпи!

Ти си още неизлюпено яйце! Ще чакаш със столетия да те роди някой!

А мен ме вързаха за тази работа и отвътре и отвън! И няма отърваване!

Пожелавам ти: Да си жив! Живей вечно!