34. Стана в Габрово, но не е габровски виц

[Ани]

34. СТАНА В ГАБРОВО, НО НЕ Е ГАБРОВСКИ ВИЦ ...

събота, 7 май 2016 г.

След 1989 г., най-сетне стана възможно да работим свободно за Учителя. Всичко, което през трудните години споделяхме само с братя и сестри, можеше вече свободно да се изнесе навсякъде.

Това време чакахме с нетърпение, защото беше казано: „Вие учениците, сте длъжни да предадете Новото Учение на българския народ”. Дойде време за творческа дейност.

През 1992 г., в Габрово бе организиран Симпозиум, на името на Учителя.

Бях поканена да изнеса концерт, както и обзорна лекция за музиката на Учителя. Приех с радост, защото това бе тема, върху която работех отдавна.

Реших да подготвя не солов, както обикновено, а камерен концерт. Помолих Снежан Попов, мой колега от Бургаския оркестър, да хармонизира няколко песни от Учителя за две цигулки и сопран. А Радостина Крантева, певица в Бургаската опера, която отскоро посещаваше сбирките на Братството, прие да изпълни вокалната партия. Аранжиментите на Снежан Попов бяха сполучливи, хармонизацията обогатяваше мелодията, без да променя оригиналната звучност, създадена от Учителя!

Като професионалисти, и тримата имахме ясна представа какво качество трябва да постигнем за този концерт, затова се подготвихме добре. И понеже един от начините за разпространение на музика е запис на касета, аз попитах, и получих съгласието на двамата си колеги за издаването на касета, която да предложим на публиката на самия концерт в Габрово.

Намерих звукозаписно студио в Бургас, което осъществи записа и тиражира музиката в определен брой касети. Общата сума за този запис, разделихме на броя на касетите. Получи се 40 лв. Даже и за хора извън Братството, които разбираха от производство, тази цена бе висока! Но малкият брой поръчани касети, увеличаваше стойността им. Обяснявам това, защото по-късно ще се върна на цената на касетата, и е нужно да знаете как е калкулирана. И тримата работихме за този запис доброволно, заради идеята. Снежан Попов не беше свързан с Учителя, но ме увери, че участва от добро желание, и не очаква заплащане.

Нека сега се върна на случая, за който исках да разкажа. Организацията на Симпозиума, бе отлична! Имаше и добро посещение, защото бяха включени разнообразни теми, както и сценично представяне на Паневритмията.

Като публична проява, свързана с доскоро забраняваният Петър Дънов, този Симпозиум бе събитие което развълнува много хора! И моя доклад, и изпълнението ни след него бяха приети с интерес и радост.

Затова, веднага след концерта, предложихме на издателския щанд споменатите касети. Мисълта, че всеки ще може при желание да си занесе в къщи изнесения преди час концерт, ме радваше!

Уви! Изглежда не всички приеха позитивно този факт. Новаторството ми се оказа твърда храна за някои от братята.

Малко след като касетите се появиха, Петьо - синът на брат Пеньо Ганев, се появи пред мен. Лицето му изразяваше искрено възмущение! Каза ми: „Милке, как може да продаваш толкова скъпо касетите си? Брат Тодор от София искаше да си вземе, но не можа да си я позволи! Нали знаеш, че в Братството има бедни хора?.....” Понечих да му обясня защо касетата е скъпа, но той продължи декларативно: „Ако аз издам касета един ден, няма да правя това за пари, а ще я подарявам. Аз няма да продавам музиката на Учителя за да печеля!...” Каза това и си тръгна. Не дочака да чуе защо.

Бях смутена! Издадохме касета, не за да печелим, а за да стигне музиката на Учителя до повече хора. Продавахме, я за да възстановим вложените в нея средства!.... Времето, което днес ме дели от тази случка е две декади.

Мисля, че скоро след това, Петьо също започна да издава касети.

Защо не? Нали трябваше да се отворим към българите, за да им дадем очова, което знаем от Учителя. Заветът бе към всички ученици.

Брат Тодор видял, че музиката на Учителя е издадена на касета, и се развълнувал! Пожелал да си вземе, защото не бе виждал официално издадена касета. Нямаше. Тази беше първата...

Ако бях видяла че се е сконфузил, щях да му подаря касетата! Но не видях!....

Публикувано от Milka Kraleva в 21:15:00