36. Трафопостът на Изгрева чу тяхното мнение

[Ани]

36. ТРАФОПОСТЪТ НА ИЗГРЕВА ЧУ ТЯХНОТО МНЕНИЕ ...

понеделник, 9 май 2016 г.

Това се случи след като поех „Сила и Живот”, и продължих издателската дейност сама. Беше по времето, когато в София още нямаше братско издателство. Получих покана за Среща по издателски въпроси.

Мястото беше определено. В Трафопоста на Изгрева.

Отидох. Около една голяма маса бяха насядали много от приятелите. Познавах ги. Всички, освен Стефан Калайджиев - Издателство „Хелиопол”, бяха от Братството.

Имало е още един външен на Братството човек, заинтересован от тази среща. Но той не влязъл.... Д-р Вергилий Кръстев останал в съседната стая, и изчаквал там да му съобщят решенията. Това между другото, за да имате по-пълна картина за събитието, което описвам.

Събралите се в стаята, където влязох, не само че бяха от Братството. Те всички бяха от Софийското братство. Щеше да се дискутира темата: „Кой има право да издава Учителя?”

Стефан Калайджиев стоеше като на тръни! Той вече издаваше Учителя. Беше дошъл да се защити. И вероятно искаше да обясни, защо е започнал да издава беседите. По мое мнение, никой нямаше законно право да го ограничи. Копирайт върху беседите на Учителя, Братството нямаше и не можеше да има. Така, че защитниците на вота за ограничение разчитаха на някакво морално право, като последователи на Учителя, и според мен доста си превишаваха правата в този случай. Огледах групата.

Само сестра Весела Несторова и брат Илия Узунов бяха от времето, когато Учителят е изнасял беседи. И само те двамата имаха безспорно морално право на мнение по темата на тази среща.

Стефан поиска думата, и изказа желание братята да му разрешат да издава Учителя. Той показа толерантно чувство към тях и мисля, че бе готов да се съобрази с евентуалните им изисквания. Но може би допускаше, че е дошъл при добронамерени, и широки в мисленето си хора. Уви!

Павел Желязков категорично каза, че „Хелиопол” няма право да издава Учителя, и никога няма да го получи от общество „Бяло Братство”. Мотивация? Имаше и такава. Вече съществува официално регистрирана организация Бяло Братство, която ще създаде свое издателство, и ще поеме цялата дейност по издаването на Учителя.

Стефан Калайджиев видимо се засегна, стана, и излизайки каза нещо в смисъл, че събралите се тук са застанали на вратата на Рая, и нито те влизат в него, нито допускат някой друг да влезе!....

Останахме вътре без Стефан. Но и аз като него, бях вече действащ издател. И аз издавах вече беседи. И за разлика от него, винаги съм била част от Братството.

Някои от присъстващите там знаеха, че от къщата ни през 1957 г. милицията изнесе книгите на баща ми с камион. Никой нямаше по-силен мотив от нашето семейство да започне преиздаване на Учителя. Но новото Софийско Братство гледаше на „Сила и Живот” с неодобрение. Това, че е в Бургас, че не се нарича Бяло Братство, и че няма как да се осъществи контрол над него, бяха аргументи, които не позволиха на част от присъстващите даже да ме забележат.

Наблюдавах ги, и откровено казано ми се струваше странно, че тези хора са се събрали да разискват кой да издава Учителя! Нито един от тях, нямаше опит в тази област! Претенциите им, без наличен опит, без дълбоки познания за цялостната дейност на Учителя, бяха, или ход на прикрити недоброжелатели, или амбиции за изява на хора, стояли дотогава настрана от Братството поради забраните на властта!

Между поканените, бе и Димитър Грива. Аз съм свидетел, че той не участваше в живота на Братството през трудните години. Имал е съображения. Не го упреквам! Но сега бе тук, за да изкаже мнение. Той поднесе много интелигентно позицията си по въпроса, но това ли очаквах аз? Откровено казано - не! Аз не бях дошла тук като Стефан Калайджиев, за да очаквам някой да ми разреши да издавам Учителя.

Правото и импулса да издавам, получих лично от брат Борис Николов, като пожизнен ръководител на Братството! Можех да бъда лоялна, единствено към него! Присъствах тук само за да видя, дали някой ще се опита да ми отнеме даденото от него право, и дали някой ще коментира статута ми на издател, роден и израснал в Братството, и действащ активно по отношение книжнината на Учителя през целия си живот. Но повечето тук ме приемаха тук, като празно пространство!

Едва в края на срещата се случи нещо, което не мога да не споделя. Двамата доайени на Братството, един след друг се изказаха, и това ми донесе най-голямо удовлетворение!

Сестра Весела стана права, и с искрено възмущение в гласа, каза: „Защо тепърва ще създавате братско издателство? Че то вече го има! Издателството в Бургас, е създадено от наши братя. Всички знаем какъв работник е Карльо...!” В този момент я прегръщах с очи!...

И брат Илия продължи след нея, с още по-голяма емоция: „Защо не се обедините с Братството в Бургас? То вече издава. И това са наши братя. Подкрепете ги! Не се делете....”

Аз само гледах. Нещо вътре в мен ликуваше!.... Онова което чухме, аз и Трафопоста, ми показа ясно, че съм сама в работата си за Учителя. Всъщност, ако Господ е с тебе, може ли да си сам? И, не се ли казва в песента: „Да работим с Тебе наедно”?....

Публикувано от Milka Kraleva в 21:49:00