47. Култура и доброта при Димитър Сотиров

[Ани]

47. КУЛТУРА И ДОБРОТА ПРИ ДИМИТЪР СОТИРОВ

понеделник, 13 юни 2016 г.

Кризата в Бургас стана причина да се запозная с Димитър Сотиров - синът на брат Минчо.

За него знаех от баща ми, че е отзивчив и внимателен човек. В семейството ми, винаги се говореше с най-добро чувство и за баща му, и за него!

Спомням си, че като дете понякога слизах с баща ми в една стаичка под салона, където бяха останали стари мебели от къщата на сем. Сотирови. В чекмеджетата им имаше кутийки подплатени с велур, където бяха ордените му от войната. Ученикът в брат Минчо бе надделял над полковника, и тези отличия бяха съвършено забравени... Това е детски спомен.

Нямам идея, какво стана с тези ордени по-късно.

За сина на брат Минчо знаех, че е бил известно време директор на Музикалния театър „Стефан Македонски”, и че си е подал оставката, по идейни съображения.

Негови близки приятели са били Кирил Икономов и Георги Томалевски. На първата ни среща той много говори за тях, понеже разбра, че ги познавам.

Кирил Икономов ми предаде първия урок по цигулка, а Г. Томалевски бе един от най-близките приятели на семейството ни.

Когато започнах да посещавам брат Димитър, Бургаската сага бе започнала. Потърсих го, защото имах нужда от съвет по проблема ми с братята от айтоските села. Няма да скрия, че той много се огорчи, когато чу подробности за недоверието им към нашето издателство. Той познаваше баща ми от дълги години, и сподели отличните си впечатления. Думите му, казани за него никога няма да забравя! Бяха казани с братско чувство, и с разбиране. Очевидно той отразяваше мнението на баща си, и няма как това да не ме развълнува.

Брат Минчо Сотиров бе избрал баща ми да се грижи за имота на Братството, и доверието му към него по-късно бе причина той да бъде избран за ръководител след брат Иван Бойчев.

Не мислете, че съм се оплаквала! Аз знаех при кого съм, и че трябва да щадя неговото благородно сърце.

Брат Митко Сотиров бе фин човек! Излъчваше култура и интелигентност! Чувствах се много особено в негово присъствие!

Не крия, че по това време много ми липсваше общуването с истински брат, с брат, който умее да разсъждава, и който внушава респект с интелекта си! Да седя и да го слушам, беше и поучително, и същевременно зареждащо!

При всички посещения, той се държа с мен така, както баща му се е държал с баща ми - с пълно доверие, доброта, и благородство! Такава бе натурата му.

Но ситуацията в Бургас, наистина го измъчваше!

Един ден той сподели, че Благовест Жеков го е убеждавал да застане срещу мен. Той отказал. Чудеше се как е възможно братята в Бургас да ни ограничават, и да саботират издателството!

Може би, след отказа му да съдейства на Благовест, в Бургас бяха научили това, защото при следващото гостуване той ми показа едно писмо от Недялка Карагеоргиева. Беше го получил напоследък. Лицето му изразяваше и възмущение, и благороден гняв. Не беше харесал тона на писмото, и безпочвените обвинения срещу баща ми и мен! Отказа да го коментира. Даде ми го, така както беше в плика, и каза: „Аз не искам това писмо, тое позор за Братството!” Така постъпи синът на полковник Минчо Сотиров! Освободи се от писмото на бургазлии с жест на достойнство, и показа съпричастие към мен. Спомням си този жест. Беше поучителен.

Наистина, посещенията при брат Митко Сотиров, бяха школа за мен!

В съзнанието ми заради уроците по братство, които ми даде, аз го наредих до тримата братя, вече заслужили мястото си в моя духовен пантеон - до Георги Томалевски, Влад Пашов и Борис Николов.

Спомням си с любов за брат Димитър Сотиров!

Радвам се, че между нас се роди същото добро чувство, което е съществувало и между бащите ни!

Благодарна съм, че можех да отдъхвам от време навреме при него, след изтощителните бургаски премеждия! И да срещам култура, и доброта!

Публикувано от Milka Kraleva в 19:00:00