Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_08_28 Проява и постижение на любовта28 август, 1938 г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

София Съборни Беседи Рилски Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 18 януари 2011 - 22:11

Аудио - чете Милен Колев

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово,  1937 –1938
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата "Двигатели в живота", Рилски беседи, 1935 г.
Първо издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Проява и постижение на любовта


Размишление.

Съвременните хора казват, че някои неща разбират, а други – не разбират. – Защо? – Защото в разбирането на нещата има степени. Ако турите една семка в джоба си и отвреме-навреме я поглеждате, вие ще имате едно разбиране за нея. Ако я изядете, ще имате друго разбиране. Обаче, ако я посадите в земята и чакате да израсте, да цъфне и плод да даде, вие ще имате трето и пълно разбиране за семката. Става ли дума за духовни въпроси, мнозина не ги разбират. За разбиране на духовните въпроси са нужни образи. Без образи те мъчно се разбират. Като не ги разбират, хората започват да страдат. Разбират ли ги, страданията изчезват. Наистина, няма по-велико нещо за човека от това, да разбира любовта, мъдростта и истината. Който разбира любовта, той придобива живота. Който разбира мъдростта, той придобива знанието. Който разбира истината, той придобива свободата. Какво по-голямо благо може да очаква човек, ако е придобил живот, знание и свобода?

Ние говорим за свободата в широк смисъл на думата, а не в този ограничен смисъл, както днес се разбира. Някой мисли, че е свободен, а въпреки това страда, умира, осиромашава, боледува и т. н. За него това са ред ограничения, от които той не може да се освободи. Това е относителна свобода, а не абсолютна. При тази свобода, чувате някой да казва, че е господар на себе си. Само онзи е господар на себе си, който разбира любовта и я прилага. Любовта е единствената реалност чрез която Духът се проявява в цялото Битие. Когато любовта се прояви, ние имаме пред себе си живота. Коя е причината за разрушителното действие на гранатите? – Енергията, импулсът, който им е даден. Ако всяка граната се пръсне на определено място и убие десетки и стотици хора, войната свършва скоро. Значи, любовта е импулсът на живота. Без любов животът не би могъл да се прояви. Ако всеки импулс, т. е. ако всяка най-малка проява на любовта произвежда живот, човек лесно свършва работите си. Няма ли този импулс, и работите му не се уреждат. Когато казваме, че езикът на любовта е сладък, красноречив, ние имаме предвид думите с които тя си служи. Думите на любовта са подобни на куршумите, на шрапнелите, с които военните си слу-жат във време на война. Когато обичате някого, тия куршуми и шрапнели удрят напразно, във въздуха, само да го поздравят. Не го ли обичате, те удрят на здраво месо и го разкъсват. Тъй щото, ако с думите си поздравявате някого, вие го обичате. Ако го хапете, вие го мразите.

Като изучавате живота, ще видите, че той се изявява в две противоположни посоки: нагоре и надолу, надясно и наляво. Затова, именно, навсякъде в живота срещате два вида хора: материалисти, които живеят в долините, и идеалисти, духовни, които живеят по високите върхове. Какво има в долините? Всичките блага на живота са в долините. Тия, които живеят в долините, са лишени от чист въздух, от чиста вода, от красиви картини и простор. На високите места пък се явяват големи бури и ветрове, които могат да свалят човека долу. Като се качват по високи планински върхове, духовните хора мислят, че лесно могат да стигнат и на най-високия връх в света – Мон Еверест. От години насам англичаните правят усилия да стигнат този връх, но въпреки големите им жертви, те са далеч още от него. И духовните хора не могат лесно да постигнат духовния връх Еверест. Хиляди години още трябва да работят върху себе си, за да стигнат този връх.

Като слушат да се говори така мнозина се обезсърчават. Те мислят, че малко им трябва, за да стигнат върха Еверест. По-добре е човек да се обезсърчи, но да знае истината, отколкото да се насърчи и да бъде в заблуждение. По-добре е човек да знае, че не го обичат, отколкото да живее в заблуждение, че е обичан. По-добре е да се обезсърчи, че не го обичат, а всъщност да го обичат. Днес много хора казват, че обичат, а всъщност не обичат. Други пък казват, че не обичат, а всъщност обичат. Който казва, че не обича, а всъщност обича, той е страхлив човек. Той крие любовта си, защото се страхува от хората. Който свободно изказва любовта си, той се намира при 6лагоприятни условия на живота, вследствие на което свободно рекламира чувствата си. Дойдат ли до любовта, всички хора изпадат в заблуждения, понеже всеки излиза от лично гледище. Хората имат високо мнение за своята любов. Каквото мнение да имат, любовта им е човешка: днес се очароват, на другия ден се разочароват. Не само хората обичат, но и растенията, и животните, и птиците, и насекомите. Всяко живо същество изказва любовта си по особен начин, чрез специален език и специални отношения. В човешките езици, коренът на думата „любов" е един и същ.

Какво представя любовта? – Стремеж на човека към една нова, непозната област, която го води към освобождаване. Значи, любовта е стремеж към освобождаване. Който живее в тъмнина, той се стреми да вземе посока към светлината. Който живее в смъртта, той се стреми към посоката на живота. Това са все прояви на любовта. След големи усилия човечеството е дошло до посоката на светлината. Причината за излизането му от областта на тъмнината и влизането му в областта на светлината е любовта. Следователно, с други думи казано: любовта представя усилената деятелност не само на хората, но и на всички напреднали същества, а главно на Бога. Чрез своя подтик, т. е. чрез любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез любовта Бог е създал света.

Казано е в Битието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Къде е този човек днес? Ако го срещнете някъде, ще видите, че той коренно се различава от всички хора на земята. Той има светло лице, чист поглед, чисти мисли и чувства. Живо-тът му е осмислен. Той има една идея в живота си – да служи на Бога. Който е изгубил първоначалния си образ, той живее с идея за своето минало величие. Той иска Бог да мисли само за него. Права е тази идея и това желание на човека. Бог мисли за човека, но ако и човек мисли за Него. Обаче, ако човек мисли за Бога и Го вижда само в отделни лица, т. е. само в частите Му, той не е прав. Мислете за Бога като за нещо цяло. Мислете за всички части на цялото, а не само за няколко. Бог се проявява и в най-малките същества, като части от Него, но същевременно Той се проявява и в Цялото, което наричаме закон за единство, или велик закон на любовта. Като мисли за Цялото, човек трябва да обхваща в себе си всички Негови части. Дойде ли до това положение, човек е дошъл до постижение на любовта. Той трябва да започне с проявата на любовта и да свърши с постижението й. Казано е, че Бог е Любов. Ние виждаме тази любов проявена на земята. Питаме тогава: Кое е накарало любовта да дойде на земята? За човешкото съзнание този въпрос е неразрешим. Новороденото дете знае ли, защо и как майка му го е родила? Цели девет месеца детето прекарва в спящо, в подсъзнателно състояние в утробата на майка си, но нито един човек досега не е описал състоянието си и фазите, през които е минал там. Също така човек е прекарал хиляди години в утробата на своята Велика Майка – любовта, но никой нищо не помни за това време. След като Бог е вдъхнал през ноздрите на човека и го е одухотворил, човек е започнал да живее самостоятелно, да диша и да мисли. Като не помни своето минало, т. е. времето, когато е бил в утробата на любовта, човек признава за майка и баща ония, които вижда около себе си. То е все едно да познавате само външната природа. Ако изучавате само външната природа, вие ще имате едно разбиране за нея. Каква представа имате за картината на някой художник, ако, вместо очи, вежди, нос и уста, той е турил няколко прави линии? Искате ли да имате ясна представа за целия човек, на мястото на тези линии турете две очи, две вежди, нос, уста със съответните им размери и форми.

Като изучавате човешкото лице, виждате, че между всички негови удове има определени математически и геометрически съотношения. Запример, веждите на човека трябва да бъдат толкова дълги, колкото е дълъг носът. Устата му трябва да е толкова голяма, колкото са дълги веждите. Такава трябва да бъде и дължината на ушите. Това са мерки, взети от природата. При това, всички линии на човешкото тяло, които се образуват от действието на мисълта, обикновено биват прави. Линии, които се образуват от действието на чувствата, биват криви. Какво представя правата линия и какво – кривата? По този въпрос са дадени различни определения. Някой ще каже, че правата линия представя най-късото разстояние между две точки. Друг ще каже, че права линия е тази, която не може да стане крива. Крива линия е тази, която не може да стане права. Трети пък ще започне да разглежда смисъла на правата и на кривата линия в духовно отношение. Като мисли по един или по друг начин върху този въпрос, човек може да дойде до забъркване на ума. – Защо? – Защото е вложил своя малък ум в голямо предприятие. Затова, именно, не влагайте малкия си ум, т. е. малкия си капитал при разрешаване на големи, велики въпроси или предприятия. Вложите ли го там, целият ви капитал ще пропадне. Едно от великите предприятия в човешкия живот е въпросът за Бога. Всички се запитвате, какво нещо е Бог. Преди да отговорите на този въпрос, отговорете на въпроса, какво представя човек. Лесно може да се отговори на този въпрос. Човек е същество, което мисли. А какво представя мисълта? Мисълта е област на светлината. Значи, човек е същество, което живее в светлина. Някога човек е живял в тъмнина, но като се стремял към ново положение, той изменил посоката на своето движение и влязъл в областта на светлината. Всяко същество, което се движи от тъмнина към светлина, е човек. Всяко същество, което се движи от светлина към тъмнина, не е човек. Всяко нещо, което е посадено в земята и отива в тъмнина, е семе. Всяко нещо, което излиза от земята и отива към светлината, е растение. Всички недоволни хора отиват от светлина в тъмнина, за да разберат, какво нещо е свободата. Които умират, също така отиват в тъмнина, за да разберат, какво представя животът. Недоволният, безверникът, сиромахът, богатият, малодушният, болният са все кандидати за светлината. Като влизат в тъмнината, те ще научат урока си. За да излезе човек от тъмнината, от ограничението, в помощ трябва да му дойде Бог. Само великата, мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината, от робството, в което е попаднал. Той е употребил велика, творческа сила, за да разбие този мрак, да освободи заробените от него същества и да им даде условия за нов живот – живот на светлина и свобода. Не е лесно да се създаде един такъв свят. Не е лесно да се освободи живота от оковите на ограничението и мрака. Човешкият ум не може да си представи, каква мощна, гигантска сила, какъв свръхгениален ум е работил при създаването на света. С човешкия език нещата стават лесно. Бог казал да бъде виделина и се явила виделина. Какви усилия се искат, докато дойде тази виделина!
Съвременните хора търсят лесния път. Те искат, като кажат нещо, да стане, както са казали. Те искат да станат красиви, но нека се опитат да придобият красотата, да видят, лесно ли се придобива, те искат да бъдат силни, учени, здрави, но усилие е нужно, за да се постигне това. Каквото пожелаете, можете да го постигнете, но знание се иска. На всяко действие има и противодействие. Следователно, пожелае ли човек да постигне нещо красиво, той ще срещне на пътя си големи противодействия. За да се справи с тия противодействия, той трябва да разполага с голяма сила. Ако не може да преодолее тия препятствия, човек се лишава от благата, които му се падат. Казано е в Писанието: „Който победи докрай, той спасен ще бъде". От тук вадим заключението : Който не победи, той роб ще бъде. Тъй както ви говоря сега, вижда се, че вие сте големи ученици, а не деца от първо отделение. На децата от първо отделение се преподават само буквите: а, б, в, г, д, и т. н. Някои от тия букви са взети от египетските йероглифи. Буквата „а" означава натоварена камила, т. е. семе, което е още в хамбара. Буквата „б" означава посято семе. Буквата „В" – разпукване на семето, от което се образуват стъбълце и коренчета. Тази буква може да се напише във вид на котвичка. Буквата „Г" е закон на безконечността. Тя показва, че с единия си край растението се е закачило за слънцето, отдето приема енергия, която предава на земята. Тълкуванията на буквите не се предават на деца от първо отделение. На вас, обаче, могат да се дадат. За да се развивате добре, вие трябва да знаете значението на буквите. Като знаете вътрешния им смисъл, вие ще ги пишете правилно, и по този начин ще се ползвате от тях. Като пишете буквата „Г" красиво и със съзнание, вие се свързвате с енергиите, които се съдържат в тази буква. Същото се отнася до всички останали букви. Упражнявайте се в писане на буквите, за да изправите характера си. Красивият почерк се отразява върху характера на човека. Като ученици, за да дойдете до вътрешното познаване на нещата, вие трябва да развивате интуицията си, да си служите с нея. За да дойдете до вътрешно познаване на нещата, вие трябва да съгласувате мислите и чувствата си. За да реализирате своите мисли и чувства, волята ви трябва да бъде възпитана. Иска ли човек да успява в живота си, любовта му трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Като обича, човек не трябва да мисли, че неговата любов е по-голяма от любовта на другите. Любовта по количество не се мери. Ако някой носи една кофа вода, а друг – една чаша, това още не значи, че първият има по-голяма любов. По форма той е по-голям от втория, затова и съдържанието му е по-голямо. По качество, обаче, водата в чашата и в кофата са еднакви. Чашата, в която се налива вода, представя човешкото сърце, което постоянно се пълни и празни. Сам по своя воля, човек не може да пълни и празни сърцето си. Друг е, Който пълни и празни сърцето на човека. Каквото да правите, вие никога не можете да подкупите любовта. Любовта е неподкупна. Тя не се интересува нито от богати, нито от сиромаси. Тя не се интересува и от учени и прости. Никой не може да я застави насила да отиде при някого. Любовта се интересува само от едно нещо: разбират ли я хората и могат ли да я приложат. И като я приложат, важно е да подобрят живота си. И като го подобрят, важно е да бъдат доволни от него. Любовта крие в себе си магическата тояжка, която окултните ученици и в миналото, и сега още търсят.

Магическата тояжка не е нищо друго освен силата на любовта. Тя няма определена форма и големина, но въпреки това с нея се измерват всички неща в света. Който притежава тази тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладен, ще тропне с магическата пръчица, и пред него ще се яви трапеза, с всякакви ястия и плодове. Щом се нахрани, пак ще тропне с пръчицата си, и трапезата се скрива. Ако е в пустинята, където няма капка вода, той пак ще тропне с пръчицата си и пред него се открива извор с чиста, кристална вода. Мойсей разполагаше с магическата тояжка. Той направи с нея ред чудеса пред Фараона и пред еврейския народ в пустинята. Докато не беше придобил тази тояжка, той минаваше за обикновен човек. Щом я придоби, той стана силен, велик. Тогава той се натовари с мисията да освободи израилския народ от египетското робство и да го изведе през пустинята.
Някога, в далечното минало, всички хора са притежавали магическата тояжка. Днес е останало от нея само едно бледо копие.

Това копие е човешкият език. Ако знае, как да огъва езика си, колко трептения да произвежда при всяка дума, човек би направил чудеса с тази магическа тояжка. При изговаряне всяка дума произвежда известен брой трептения. Ако езикът може да възприема и предава тези трептения правилно, думата би предизвикала в човека красиви и възвишени мисли и чувства. В този смисъл, всеки език, на който хората днес говорят, ще бъде красив. Само красивият език произвежда нужното въздействие върху човека. За да говори добре един език, човек трябва да има светъл ум. Всички хора не са еднакво способни за изучаване на езици. Хора, на които очите са изпъкнали, лесно учат езици. Същевременно те имат дарба да говорят добре – красноречиво. Ония пък, които не са способни към изучаване на езици, имат вдълбнати очи. Вдлъбването на очите се дължи на голямо безпокойство. Жизнерадостните хора обикновено имат изпъкнали очи. Като говоря за изпъкнали и за вдлъбнати очи, имам предвид известна мярка. Има изпъкнали очи, които са приятни, красиви. Има изпъкнали очи, които са неприятни за гледане. Същото се отнася и за вдлъбнатите очи. Изобщо, вдлъбнатите очи приемат по-малко, дават повече, а изпъкналите – обратно: приемат повече, дават по-малко. Хора с изпъкнали очи са щедри, сприхави, но с добро сърце.

И тъй, магическата тояжка в човека е неговият език. Учете, работете върху себе си, да владеете тази тояжка. Молете се на Бога, да благослови езика ви, че всяка дума, която излиза от него, да бъде балсам за страдащите души. Човешкият език може да превърне всеки метал в злато, а всеки обикновен камък в скъпоценен. Както в езика на човека се крие силата на магическата тояжка, така и в душата му се крие Божествена сила.

При един богат банкер в Америка се явила една комисия от няколко възрастни, почтени дами, да искат помощ за някакво благотворително дружесто. Като ги изслушал, той извадил от касата си сто долара и казал: Заповядайте, вземете тази сума. Повече не мога да дам. Те излезли от кантората му недоволни, с общо впечатление, че е голям скъперник. Една млада, красива мома, от същото дружество, решила да посети този банкер, да види, колко може да пожертва от себе си. Тя влязла в кантората му, вежливо се поклонила, усмихнала се и свободно, с отворено сърце и душа, разказала, какво иска. Като я погледнал, банкерът моментално отворил сърцето си за нея и, без да я изслуша докрай, предложил й голяма сума. На излизане от кантората му, банкерът я поканил и втори път да го посети. Той й казал, че е готов да й услужи, че на всяко време е на нейно разположение. Като останал сам в кантората си, той въздъхнал дълбоко и си казал: Дано пак ме посети!

Следователно, когато хората въздъхват след вас и пожелават пак да ги посетите, ще знаете, че вие сте влезли вече в реалния живот. Кажат ли след вас: „Дано пак дойде"! – знайте, че Бог е във вас. Само Великото, Божественото Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворени сърца. Само тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост. Когато дадете път на Божественото в себе си, вие няма да бъдете облечени с черни дрехи, но ще се облечете с дреха, съставена от седемте цвята на спектъра. Червеният цвят е проява на живота; оранжевият означава индивидуализиране на живота; зеленият – стремеж към растене; жълтият – проява на интелигентността в живота; ясносиният –проява на вярата; тъмносиният – придобивка в живота; виолетовият – проява на силата в живота. Цветовете на спектъра, събрани заедно, показват, че всички спорове и недоразумения между хората изчезват. Белият цвят на светлината показва, че човек трябва да бъде готов да служи на Господа с всичката си душа, без никакви външни правила и методи. Всеки трябва да служи на Бога, както разбира, по вътрешен път, като децата. Красивото в децата е това, че определят отношенията си към хората по вътрешното си разположение. Днес хората се страхуват едни от други, изгубили са доверието си. Едни други се убеждават в нещо, но не си вярват. Когато иска да сподели убежденията си с хората, човек трябва да каже само това, което знае, което е опитал и в което вярва.

Сега, благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете и за богатството, и за сиромашията, в които живеете. За предпочитане е човек да бъде сиромах, но да знае, защо живее, отколкото да бъде богат и да не знае, защо живее. И като богат, и като сиромах, човек трябва да знае, защо живее. Сиромашията и богатството са две състояния в човешкия живот, които се сменят. Сиромашията може да се уподоби на изгряващото слънце, при което човек става от сън и отива на нивата да работи. Богатството е подобно на залязващото слънце, при което човек се е прибрал от нивата и отива да спи, да почине от дневната работа. И като работи, и като почива, човек непременно трябва да благодари.

Сега, ще ви дам няколко напътвания за работа върху себе си, за да се свържете с разумните сили в природата. Всяка сутрин прекарвайте показалеца си по дължината на носа, отгоре до долу, и мислено си кажете: Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. После, прекарайте пръста си над веждите и кажете: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога правилно да минавам от единия в другия. Веждите са граница между тия два свята. След това със същия пръст обиколете ухото си и кажете: Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. Като прекарвате пръста си по дължината на ухото, вие събуждате в себе си чувството на честност и на справедливост. Отвреме-навреме допирайте двата си пръста до меката част на ухото, за да придобиете нежност и мекота. Ако майката знае, как да хване ухото на детето си, тя би му подействала благоприятно. Това може да се приложи като добър метод при възпитанието на детето. Обаче, дърпането на уши, както някои майки и учители правят, не дава добри резултати. Най-после при леко докосване на пръстите до устата си, кажете: Господи, вложи любовта си в сърцето ми, да говоря меко и сладко да изразя Твоята любов.

Същевременно вие трябва да изучавате и ръката си. Тя е свидетелството на човека. Благородството на човека се крие в първия пръст, в показалеца; справедливостта – в средния пръст; стремежът към красивото, великото, изящното – в безименния пръст; практичността – в малкия пръст. В палеца е вложен Божественият принцип в човека. Той управлява човешката воля. Следователно, ако волята на човека по известни причини отслабне, отвреме-навреме той трябва да глади палеца си, като се обръща с мисълта си към Бога, да му даде сила и светлина, да разбира волята Му и да я прилага. Когато палецът пострада, с него заедно и волята се парализира. В далечното минало, когато са искали да накажат някой престъпник, отрязвали са палците на ръдете му. По този начин той загубвал волята си, ставал безвреден. На палеца е написана цялата история за създаването на света: на горната, мека част е написано, как е създаден светът; на средната е написано, как е организиран, а на долната – материалното положение на света, т. е. какъв е материалният или физическият свят.

Радвайте се на лицето си, на главата си и на всички техни удове. Радвайте се на краката и на ръцете си и на службата, която те извършват. Радвайте се на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Слушайте гласа на вашия небесен Баща, Който ви е пратил на земята да учите и Който всеки ден ви говори!

Великият Божи Дух носи всичките блага на живота.

28 август, 5 ч. с. София. – Изгрев.
----
* Йоан, 12 гл.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Съборни Беседи, Рилски Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни