Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_03_10 Новото верую10 март 1943 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 04:22

От книгата Факти, закони, принципи“,  т. II, Общ окултен клас - 22 година, (1942 г. - 1943 г.),  
Първо издание. Издателство: "Бяло Братство", София, 2002 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

НОВОТО ВЕРУЮ


Добрата молитва

Мога да кажа

(Направихме следното упражнение с ръцете: двете ръце надясно с допрени пръсти. Движим лявата ръка по дясната, пред гърдите и настрани. Дясната ръка поставяме при лявата с  допрени пръсти. Движим дясната ръка, по лявата, пред гърдите и настрани. Няколко пъти правим това упражнение.

Ръцете високо над главата с допрени пръсти. Сваляме ръцете до темето на главата, като пръстите и дланите се намират в една плоскост. Издигаме ръцете в първото положение. Правим упражнението няколко пъти.)

Давай, давай

Често си задавате въпроса: от какво зависи успехът на човека, от какво зависи здравето на човека или от какво зависи добрината на човека. Ако се зададе такава тема, всеки ще я развие по особен начин. От какво зависи положението на певеца? От пеенето. Ако пее хубаво, работата ще бъде добре; ако не пее, ще закъса. От какво зависи положението на един поет? От перото, как пише. Ако пише стихове, всичко върви добре; ако не пише, ще закъса, никаква поезия няма. От какво зависи положението на един майстор на дрехи, крояч? Който знае да шие добре дрехата, като ушие дрехата, че приляга, става виден. Ако пък шие по своему, по свои теории и хипотези, да убеждава хората, че дрехата ще се намести... Стиска го някъде, казва: “Ще се оправи”.


Публикувано изображение

Сега всинца вие имате известно верую, което ви стиска. Като ви гледам, виждам, че вашето верую не е право. Не съм виждал нито един, лицето на когото да показва, че има право верую. Като гледам носовете ви, носът не е поставен на място, дето трябва. Когато ви поставяха носовете, трябваше да си дадете мнението. Дойдохте с един нос, който не е поставен  на място. А от носа зависи всичко на човека. Като дъхна Бог диханието, вдъхна го чрез носа. Къде е единицата? Единицата е човешкият нос. Ако тази единица не е на място, всички други числа: 2, 3, 4, 5, 6 – не върви. Казваме – доказателства, къде е Господ. Той си е турил пръста на носа, казва: “Ето го”. Сега няма да се впускам в доказателства, защото да доказваш нещо, значи да накараш хората да вярват в туй, което не е. Неща, които се доказват, не са  верни. Всички неща, които не се доказват, те  са верни. Светлината няма какво да доказваме, че е светла.  Какво ще доказваш? Превозно средство е тя. Казват колко трептения е имала, как се е образувала. То не е въпросът. Чрез трептенията не се образува светлината. На цигулката тоновете не излизат из струните, те са само проводници. Звукът иде от друго място. Въздухът е носител на звука, но има нещо по-дълбоко от въздуха. Той е проводник само. Най-първо, вие нямате една обхода с носа си. Туй, Божественото, вие го дърпате. Най-непохвалната обхода с носа си  имате! Няма друг уд, който да е така мачкан, както човешкия нос. Човек не  може да се възпита, докато не знае как да се обхожда с носа си. Първо е: добра обхода към носа, а отпосле иде възпитанието на другото. Най-първо ще имаш обхода с носа си, после с устата си, с ръцете си, с краката си. Ако ти вечерно време не вземеш да умиеш краката си, каква обхода имаш? Целият ден те са те слушали, а ти казваш: “Крака са”. Като че краката са отделно нещо от тебе. Ти си ги отделил, те са слуги. Ако Христос имаше смелостта да измие краката на  учениците си, защо вие всяка вечер, след като се върнете от света, да не измиете краката си? Нечистото е вътре, трябва да си измиете крака, ще хванете пръстите си. В краката пръстите са другояче поставени. Най-голям е палецът, после иде първият пръст, после вторият, по-малкият и най-малкият. Така образуват една крива линия. Вие считате, че те са малка работа; мислите оня свят какъв е. Какъв е оня свят? В оня свят вие искате да видите един ангел. Този ангел трябва да има три очи, трябва да има един нос, една уста, трябва да има уши, да има вежди, косми – неговите косми не са като човешките, после талия има. И ангелите са като хората. Но те нямат такива гърбици, после никакво наслояване на лицето си нямат. Лицето няма нищо излишно, всяко нещо е ценно. В един ангел няма нищо, което да не е на място, когато в хората има излишни работи. На някои хора лицето е хлътнало, на някои е изпъкнало, под брадата има сума утайки, ушите не са на място.

Казвам: ако новото верую не може да преобрази тялото на човека, какво верую е то? Едно верую, което не може да преобрази телата ни, умовете, сърцата ни, душите ни, туй верую не е право. Не само да се казва Любов. Какво значи Любов? Любов. Според мен, ако съм един бедняк, Любов значи да ме посрещнат, да ме угостят, да ми дадат подслон да живея някъде. Това е Любов. Ако съм ученик, Любов заради мене е, учителите да се отнасят добре с мене. Учителят изисква Любов. Какво е Любов според учителя? Учениците да имат уважение спрямо този учител. Щом учениците започнат да критикуват учителя си, никаква Любов няма. Щом учителят критикува учениците си, няма никаква Любов.

Сега вие седите и мислите в себе си, че някой е по-напреднал. В какво седи напредването? В какво седи напредъкът? Между 10 души певци в какво седи напредъкът? Онзи певец, който пее най-хубаво, е най-добър. Дарба има, гласът му е мек, пластичен, съдържателен. Като изпее нещо, всичките болни хора оздравяват, всички хора са весели. Всичкото седи в гласа му. Всичката сила е в мощта  на неговото пеене. Нашата мощ де трябва да седи? Или трябва да седи в нашия ум, или трябва да седи в нашето сърдце,  или трябва да седи в нашата душа, или в нашия дух. Мощта трябва някъде да се прояви. Ако мощта ни се проявява – умът да ражда най-светлите мисли, сърдцето да отхранва най-благородните чувства, душата да носи най-тежкия товар, човешкият дух да се справя с най-яките мъчнотии на  Земята. Вие ще кажете: “Тази работа не е заради нас”. Да ви дам едно сравнение – ти можеш да не ядеш като цар една пищна храна. Царят яде ябълка и ти ядеш ябълка. Само, царят като яде ябълката, ножът му е направен със златна дръжка, ножът е добре полиран. Ти като вземеш ябълката, такъв златен нож нямаш. Царят я обелва с ножа си, ти не я обелиш. Казвам: царят изяжда ябълката и ти си изял ябълката. Кой се ползува повече? В дадения случай, ако царят е изял ябълката без Любов, се ползува по-малко; ако ти си изял ябълката с Любов, ползуваш се повече. За мен това е закон. Ако чета една книга с Любов, аз се ползувам повече. Ако чета с малко Любов, малко се ползувам. Ако обичам живота, ако любя живота, ползувам се повече. Ако не обичам живота, ползувам се по-малко.  Ако любя тялото си, грижа се за него, ползувам се повече. Ако не обичам тялото, не се ползувам. Казвам: Любовта трябва да влезе във всички области на живота като стимул, защото тази Любов е вече почитание на Бога. Ако обичам някого имам, уважение към него. Щом не обичам ума си, тогава какво отношение имам към Бога? Бог се проявява чрез нашия ум, Той ни говори чрез ума ни. Бог ни говори чрез чувствата, Бог се проявява чрез нашата душа, Бог се проявява чрез нашия дух. Без нашия дух, без нашата душа, без нашия ум, без нашето сърдце, Той не може да се прояви в нас. Всички вие имате понятие, че Той се проявява извън вашето сърдце, чрез някое друго сърдце, чрез някой друг ум, в някоя друга душа, в някой друг дух. Не си правете тази илюзия, не падайте в тази грешка.

Има един анекдот: един карал патки в Рим. Среща ги пътник и те казват: “Не знае как да се обхожда с нас, не знае, че нашите прадеди освободиха Рим”. Казва пътникът: “Вашите прадеди освободиха Рим, но вие какво сте направили?” Ние казваме: “Христос умря за нас”. Христос умря за света и добре направи. Аз какво съм направил? “Христос умря, Той ни спасява”. Хубаво, спасил ни е Христос, но след като ни е спасил, какво сме направили ние, кажете ми? След като си слушал една лекция или една песен и нищо не си запомнил, не можеш да изкажеш нито една дума,  нито един тон да изпееш от песента, какво се ползуваш от нея?

Всички седите със старите идеи. Младите ще започнат със същата история. Ще имате историята като едно представление. Вие седите и гледате да се отвори сцената. Актьорите да играят тази драма. Интересно е, че вие се учите от тия актьори. Целият живот е драма, трагедия, комедия. Най-добрият театър е светът. По-добър театър от света не съм видял. Тия театри излизат от света. Ако туй, което се придава в света, не разбираш, как ще разбереш това, което излиза от света. Всичкото, което е в театъра, не е вярно. Актьорите са гримирани – актьорите в света не са гримирани. Дрехите на актьорите не са същите, както дрехите в света, те са уподобление. Този, страдащият в света, страданията му са истински; а онзи, на сцената, никакво страдание няма. Чел книгата и играе една роля, как страдал някой. Той няма никакво понятие за страданието. Или някой умрял. Той ще представи как е умрял. Че онзи, който умира, чувствува, а онзи, който умира на сцената, после погледнеш, пак станал, възкръснал. Мислите ли, че човек на сцената, който умира, ще ви даде една идея за смъртта? Не. Аз сега не отричам тия неща, те трябва да бъдат второстепенни. По някой път аз ви говоря за оня свят и мисля как да ви го представя. Оня свят не е туй, което са ви разправяли. Оня свят не е и вашето разбиране. Трябва да идем, да влезем в света, да го видите. След като го видите, пак няма да го разберете. Аз виждам едно, вие виждате друго. Аз съм се разхождал със свои приятели и гледам кой какво е видял. Някой казва: “Много хубава шапка носиш”. На шапката е обърнал внимание. Друг казва: “Ръкавиците са много хубави”. Трети казва: “Обущата му бяха много хубави”. Един гледал шапката, друг гледал ръкавиците, друг е гледал краката. Казва: “Аз видях”. Видял е само шапката. Друг е видял само ръкавиците, друг е видял обущата. Туй наблюдение ли е? Казва: “Имаме понятие за хората”. Имате понятие за техните шапки, ръкавици, обуща. Казвате: “Той е  много набожен човек”. В какво седи набожността на един човек? Ако си в трамвая, като влезеш, ако някой е набожен, като види, че стои, ще стане и ще каже: “Заповядайте, аз слизам”. Той е набожен човек. Онзи, който седи и ви гледа, не става от мястото, няма никаква набожност. Ако е набожен, той казва: “Аз ще стоя, а ти ще седнеш”. Предпочитание ти дава. Той ще създаде в тебе една идея. Като гледаш този човек добре облечен, пък на тебе ти дава предпочитание, ти ще кажеш: “На какво основание ми даде почит този човек?” Той ти даде една идея: постъпвай спрямо другите тъй, както аз постъпих спрямо тебе. Това е  един човек религиозен. Ако ние не може да дадем един пример в живота, какъв религиозен човек сме? Ама вярвам в Христа. То е друг въпрос, че вярваш.

Сега не говоря за целокупния живот. Не всякога правим една погрешка. В няколко секунди аз правя една погрешка.  Допуснете, че аз искам да услужа. Зароди се желание да направя една услуга и отложа.  Допуснете сега друго нещо. Ти седиш вкъщи, занимаваш се, пишеш, страдаш, вън една котка мечи. Нещо ти казва: “Стани, дай на тази котка!” Ти казваш: “На котката ли ще дам? Нека си мечи”. Ако като котка мечи, е друг въпрос. Но ако тази котка е посланик, да те изпитат, ако тя е един скромен посланик, и ти не станеш да кажеш: “Заповядайте, какво обичате”. Да ви направя мисълта малко по-ясна. Преди години, колко години има от онзи параход, който потъна   в Черно море, качват се всичките пътници на парахода, качва се и един каракачанин. Хваща го кучето му, тегли го за дрехата, казва: “Излез навън из парахода”. Той влиза и седи, и най-после казва: “Ще си отида, ще се откажа, няма да пътувам, ще послушам кучето”. Казват му: “Как кучето ли ще слушаш? Не бъди толкоз глупав”. – “Не, ще послушам кучето”. Излиза кучето напред, той подир него. Той бе единственият човек, който се избави. Питам: кой беше по-умен – онези пътници, които бяха вътре или кучето, което изведе господаря си? Следователно в даден случай, всеки, който може да ни пренесе една малка услуга, е по-умен от всички ония, които се давят в морето. Не как са живели хиляди поколения, потънали са в морето, не ме интересуват. Интересуват ме ония, които са излезли. Само един каракачанин имаше, който послуша глупавото си куче, и остана жив. Вие сте се настанили във вашия параход и искате да пътувате с него. Питате: “Този параход ще иде ли?” – “Ще иде”. Казвам: ще потъне парахода, излезте навън, нищо повече! С тия възгледи, които имате, ще потънете. Приятелски ви казвам. В дадения случай с тия възгледи, които имате, не можете да минете морето, ще потънете някъде в морето. Ще кажете вие: “Молих се, баща ми се моли, майка ми се моли”. Баща ти и майка ти са се молили, но баща ти се е молил не да седиш в парахода, но се е молил да излезеш из парахода. Те се молят да излезеш от парахода. Не е въпросът да бързате. Не е въпросът в бързането на нещата. Силата седи в изпълнението Волята Божия.

Три неща са необходими за човека: Името Божие за човешкия дух, Царството Божие и Неговата Правда за човешката душа, Волята Божия за човешкия ум и за човешкото сърдце. Ако ти с духа си не можеш да служиш на Бога в Неговото Име, ако ти с душата си не можеш да служиш в Царството Божие и Неговата Правда, ако ти със  своя  ум и своето сърдце не можеш да изпълниш Волята Божия, в какво седи самият човек? Сега не е въпросът как сте изпълнявали до сега. Ние седим и се мерим с хората. Казвате: “Аз съм по-горе”. Като идете в оня свят, ще се сравните със светиите. Като идете при техните лица, ще почувствате колко сте останали назад. Запример всеки цигулар знае как свири. Аз съм наблюдавал много цигулари, които мислят, че свирят хубаво. Но като дойде някой знаменит цигулар, разбират какво е свирене. Един виден руски цигулар слушал един знаменит цигулар и като се върнал вкъщи, теглил си куршума, толкова се обезсърчил. Благодарение, че не ударил сърдцето си, а само се наранил. Глупаво разбиране. Не могъл да се вдъхнови.

Та казвам: поощрение трябва. Всеки човек, който е добил нещо, той ти е дал. Той е работил над себе си. Трябва да изучаваме методите и начините, по които са работили добрите хора. Изучавайте начините на един певец, изучавайте начините на един дрехар, изучавайте начините на един земеделец, на един поет, на един философ, на когото и да е. Сега често казвате: “Учителя говори нещо против нас”. Да ви кажа Истината. В какво седи тя? Носите един диамант и той лъщи. По какво се отличава диамантът от тоя, направен от стъкло? Вещото око ще ги различи. Той различава по две неща: диамантът е по-як, после пречупва слънчевите лъчи повече, по-голям блясък има. По това се отличават. Ако ви се представи един диамант от стъкло и един истински диамант, може да ги различите. Драснете с истинския диамант върху стъклото. Ако [не] може да го нараните, не е диамант. Ако се наранява, диамант е. С диаманта щом нараните стъклото, ще знаете Истината. Щом се наранявате, вие не сте диамант. Щом се наранявате на всяка стъпка, вие не сте диамант, стъкло сте. Казвате: “Нарани ме”. На диаманта не може да остане  следа. Да бъдеш неуязвим, това е диамант. Ако на всяка стъпка се нараняваш, не си диамант. Ако всеки може да ти нарани ума, сърдцето, душата и духа ти, не си диамант. Неуязвими трябва да станат и духът ни, и душата ни, и умът ни, и сърдцето ни. Това е новото верую в света. Когато Писанието казва, че Бог е направил хората, че онези, които ще следват Новото Учение, ще бъдат неуязвими, да имат голяма коравина. Каквото зло да ти тури, да не може да ги нарани. Добрите хора за Доброто са меки. Когато дойдат до Доброто, имат най-голяма мекота. Когато дойдат до злото, имат най-голямата коравина. Да бъдете крайно меки и крайно твърди! Да знаете къде да турите твърдостта и къде да турите мекотата. Сега не е само туй. Целият свят нямат един мащаб, с който да се мерят нещата. Не мислете, че може да  влезете в Божествения свят. В Божествения свят като мрави може да влезете, може да ходите по светилището, но мрави ще бъдете, нищо няма да разберете. Една мравя може да ходи по пианото, да ходи по клавишите, да влезе вътре, но тя няма да знае, че туй пиано издава звук, че артисти свирят. Това е непонятно за нея. Казвам: не търсете да влезете механически в оня свят. Като влезете в оня свят, вашият дух трябва да бъде буден, душата ви трябва да бъде будна, умът ви трябва да бъде буден и сърдцето ви трябва да бъде будно. Или казано другояче: духът ви да служи за Славата на Името Божие и да слави Бога. Душата ви да служи за напредването на Царството Божие и Неговата Правда. Умът ви и сърдцето ви да бъдат изпълнители на Божията Воля. Сега може да ме запитате как да знаем дали сме угодни на Бога, или не? Как ще знаете дали един певец е добър, или не? Повикайте 10 деца, изпейте им една песен. Или, ако си добър певец, иди при 10 говеда, които пасат, и като вземеш  да пееш, ако спрат да пасат и си вдигнат главите, че не пасат, ти си добър певец. После може да опиташ гласа си при някой извор. Като пееш, ако си лош певец, водата тече по обикновено. Щом си добър певец и започнеш да пееш, тази вода ще започне да клокочи, да излиза повече. Туй са факти. Ако един певец пее при един извор, музиката ще извика в него повече вода да излезе. В пеенето има една привлекателна сила, както магнитът привлича стърготините, така и музиката, така и хармоничният живот привличат нещата. Всичко, което е Божествено в нас – Божествените хора се привличат. Когато в нас отсъствува Божественото, ние сме обикновени. Сега вие ще ми кажете: “Ние това го знаем”.

Ще ви преведа един анекдот за един турчин, който идва в едно българско село и казва: “Да не говорите за мене на български, понеже зная български”. Заплашва ги, той не разбира български. Казва: “Ако говорите по български, ако кажете лоша дума, аз ще разбера”. Той пушил с лулата си, паднала чалмата и се запалила. Един българин му казал: “Аго, чалмата гори”. Отговаря му: “Аз зная”. После пак му казва на български: “Агачо, чалмата гори”. – “Аз го зная”. Най-после му казва на турски: “Агачо ефенди, чалмата гори”. – “Така кажи!”

До като в нас не се роди един стремеж, да изправим една погрешка, ние сме на кривия път. Не да изправим целия си живот, но в даден случай, аз наричам силен човек онзи, който като направи една погрешка, може да я изправи. В живота има много погрешки, всички не можем да изправим. Всяка погрешка, която изпъкне в съзнанието, те са малки погрешки, които трябва да се поправят, за които нас няма да ни държат  отговорни. Не мислете, че говоря за грехове. Има малки погрешки, има тайни грехове невидими, за които не ни държат отговорни. Онаследени неща, чувствуваш, че имаш неразположение, не знаеш причината. Има утайки от деди, прадеди, за които не ни държат отговорни. Но всичките утайки трябва да се очистят. Умът ни трябва да се изчисти от всичките ни утайки. Онова, което спъва ума ни, трябва да се премахне. Сърдцето ни трябва да се освободи от всичките тия утайки, душата ни и духът ни също трябва да се освободят от тях. Най-малко погрешки има човешкият дух. Най-малките погрешки са много ситни утайки. Човек трябва да изчисти духа си. Като се очисти така, ще дойде Божият Дух, Божията радост и животът ще има съвсем друг облик. Да говорим положително. Никога не говори, че ти имаш вяра. Като кажеш, че ти имаш вяра, каква вяра имаш? Дойде един човек при мене и иска  да му дам 10 лева. Готов съм да му дам 10 лева – имам вяра. Поиска ми 20 лева, пак съм готов; поиска ми 100 лева, започна да се колебая. Поиска ми 500 лева, не може да му дам. Вярата ми е до 500 лева за него. Казвам: до 500 лева имам вяра, от 500 лева нямам вяра. Казва някой: “Аз имам вяра”. То е неопределено. И Любовта по същия начин  се определя. Дойде някой имаш Любов за 100 лева, но като дойде до 1000 лева, Любовта спре. Казва: “Не може повече”. В Любовта няма невъзможно. Но и онзи, който иска, ако иска невъзможно, той е  престъпник. Ако иска от мене, иска една хубава книга, аз ще му я дам. Ако иска хубави обуща, аз ще му дам, но ако дойде и ми иска пари за червило, да си боядисва лицето, устата, тия работи не са важни. Всеки може да му даде 5-10 лева. Най-скъпата книга може да му дам за четене. Но ако иска едно шишенце за мазане, ще му кажа: “Виж, с тия работи не се занимавам”. Ако е за козметика – и аз имам козметика; ако е за козметика – аз имам едно средство, и бих станал милионер. Има една формула, с която всекиго може да накарам червен да стане. Имам една формула, с която всекиго може да накарам жълт да стане като пъпеш. Като се уплаши човек, пожълтее. Като го туриш на тясно, засрами се, веднага стане червен. Като се засрами човек, лицето му става по-хубаво, красиво, особено младите моми. Срам в малките работи, не в много  големите. На една мома някой момък казва, че има много красиви уста.  Ако момъкът, който ў казва, че има красиви уста, тури в ума си, че може да я целуне, тя вече схваща мисълта му, зачервява се. Че са хубави устата е едно, но той позволение не иска да целуне. Тя да каже: “От баща ми горе не си искал позволение”. Баща ў казва: “Никога няма да даваш да те целуват момци без мое позволение.  Всеки момък да ти даде писмо от мене. Ако устата му са чисти и му е позволено, да те целуне, но иначе да не те целува”.

Не мислете, че в света има произвол. Светът е разумен и всеки акт трябва да бъде разумен. Всяко нещо, което не е извършено разумно, е престъпление. Всяко нещо, което е разумно, е Божие благословение. Всички трябва да вършим ония Божи благословения, които създават в нас нов живот. В какво седи свободата? Свободата седи в онази свобода, която Бог е дал на душата, да не ставаме причина да ограничаваме душата – нито своята душа, нито душата на другите, нито нашия дух да ограничаваме. Под ограничение разбирам да не ставаме предатели. Юда предаде Христос за какво? Богат стана ли? За 33 сребърника го той предаде, излъгаха го тези свещеници. Обещаха му една голяма сума, а му дадоха само 33 сребърника. И понеже го излъгаха, отиде да се обеси. Казва: “Евтино Го предадох, излъгаха ме”. Онези, които не разбират Писанието, казват: “За 33 сребърника”. Ако Го беше продал за милион, още по-лошо. Ако за 30 сребърника Го беше продал, по-добре е, грехът му щеше да бъде по-малък. Понеже Го продаде за много, обеси се. Казва: “Много ниска цена е”. Казват някои, понеже Юда знаел законите, искал да се обеси по-скоро, да иде преди Христа, че  Христос като иде в ада, да го намери и да го изведе. Затуй се обесил, да иде в ада, понеже Христос трябваше да иде в ада. Казва: “Може да се смили да ме извади, да прости моите грехове”. То са тълкувания. Дали е така,  е друг въпрос.

Казвам: в света трябва да се турят други максими. Не трябва човек да заблуждава душата си. Не трябва човек да заблуждава и сърдцето си. Ти искаш да обърнеш някой човек. Ти уверен ли си, този човек като го въведеш в храма, в Царството Божие, че той ще работи за Славата, за Името Божие с духа си, с душата си, ще работи ли за Царството Божие и Неговата Правда и с ума си и със сърдцето си ще работи ли за изпълнението на Волята Божия? Ако там го въведеш и мислиш само за себе си, ти правиш едно престъпление. Никога не въвеждай един човек, който работи само за себе си – да седи отвън. В Царството Божие всички трябва да работят за Славата Божия, за Царството Божие и Неговата Правда и за изпълнението Волята Божия. Туй трябва да бъдат максимите. Казвате: “Той ще се обърне”. Не искам такова обръщане. И тогава казвам: вие от кои сте? Ние ще кажем: ние сме от онези, които работят с духа си за Славата Божия, с душата си – за Царството Божие и Неговата Правда и с духа [ума] си и сърдцето си работим за изпълнението Волята Божия. Ние сме от тия. Ще кажете: “Не може ли да ни заведете там?” Тръгнете подир мене и аз каквото правя, правете го. Няма да го водите в храма. Една, две години нека върви подир вас и вие каквото правите, и той да прави. Сега всички гледам тук, правите една погрешка. Аз съм имал търпение, че ми  е дошло до гуша. Дошъл някой два-три пъти  на някоя вечеря, ще му дадете първия стол на трапезата. Казвате, че бил брат. Никакъв брат не е. Аз не одобрявам тия работи. Един човек без Любов, без знание, без Истина, той няма какво да седи  на трапезата. Тия работи ги оставете, туй е света – първото място. После, в едно училище, вие нямате право да се  критикувате. Отвън може да се критикувате, колкото искате. В един концерт нямате право да си давате мнението. Като излезете вън, може да си дадете мнението. Когато свирят на концерта, вие ще изслушате. Отвън ще си дадете мнението, хубаво ли е или не. Започнете ли вие вътре да си давате мнението, вие ще направите погрешка. В себе си слушайте това, което Бог ви говори. Вие седите и разсъждавате, право ли е, или не. Вие сте в храма Божий. В себе си слушайте, като дойдат посторонни* мисли, нека седят отвън. Никаква критика! Аз не критикувам себе си, понеже, ако критикувам себе си, критикувам Бога в себе си. Няма какво да се критикуваме. Казвам: Бог ме създаде добър. Това петно е мое. Като изляза навън,  ще поправя петното. Няма да каже, че туй петно Господ го е турил. Петното е от мене. Като изляза отвън, ще поправя погрешката. Всичките тия петна, които имаме, ние може да ги поправим. Аз говоря само за петната. Човек няма право да осъжда сърдцето си, няма право да осъжда ума си. Една мисъл може да не е на място, извади я навън. Едно чувство може да не е на място, извади го навън. Една постъпка може да не е на място, извади я  навън. Но онова, което е на място, ще  му дадеш всичкото почитание. Ние ще благодарим на Бога. Казвате: “Колко сме грешници ние”. Аз не зная какво разбирате под думата грешни. Думата грешни – всичкото зло е в ш-то. Гре- – е много хубаво. В ш-то е лошото. -Шник, шиник, какво се прави шиника**? Шиникът, който взема, той е грешник. Гре- е много добре, но с шиникът се взема нещо, затова, материално, е грешник.

Ти седиш и мислиш, че  Господ те е създал повече от другите хора. Ти си на кривата посока. Ти се радвай, че си голям човек, имаш условия да помогнеш на ония, бедните. Господ помага на още по-бедни същества. Господ се интересува от малките микроби, за които на ум не ни е идвало. Ние сме помогнали на някое дърво и казвате: “На дърво ли ще помагам?” Де е в нас смирението? Всичките неща, които Бог е създал, имайте към тях уважение и почитание. Както Той гледа на нещата, така и ние трябва да гледаме. Ако ние не се научим така да гледаме един на друг, както Бог гледа на нас, каква култура имаме? Досега все сме имали спорове, спорове. В следните прераждания, пак спорове ще имаме. Главите побеляват, веждите побеляват, очите отслабнаха. Царството Божие е за душата. Виждам как идва Царството Божие. Казва: “Когато ще дойде Христос”. Когато ще дойде Христос в ума, ще дойде да се отворят очите да видите, вие още не сте  отворили очите си да видите. Някой път искате да видите ангели. Хората, които са тук, тях не виждате, ангелите искате да видите! Има хора, които са ангели, много от тия хора са ангели. Много пъти вие гледате един човек, в когото има един ангел и ти му казваш: “Може ли някъде да видите един ангел?” Той се усмихне и казва: “Може, за бъдеще”. Един ангел има един непокварен ум, един ангел има едно непокварено сърдце, един ангел има една непокварена душа, един ангел има един непокварен дух. Ангелът е непокварен, ни сянка от съмнение няма. Той, като усети Божията мисъл, че има нужда някъде някой ангел да помогне, без да му каже Господ, слиза и помага. Досетливи са. Оставя своята работа, помага и пак се върне. Без да му каже Господ, той вижда, че този човек, който се е молил, е свързан. Нас трябва да ни увещават, че за Господа, че за Христа и след като ни говорят 3-4 часа, едва ще се дигнем да кажем: “Реших да изпълня Волята Божия”. Така не се изпълнява Волята Божия. Онзи, който идва, при мене да изпълня Волята Божия, преди да е дошъл, в мене да се зароди желание да я изпълня, преди да е дошъл, да намери, че съм отишъл да помагам. Като е тръгнал, да намери, че върша Волята Божия. Това е досетливост в света. Другаде са максимите. Не пея така, другояче пея. Ако искате един ден, вие може да ми кажете всичко туй, което вие не сте могли да направите, целият клас каквото не е могъл да направи, един ден ще ми го кажете и аз ще го направя. Всичко, което вие не сте направили, аз ще го направя в половин час. Да допуснем, че на някой сте казали, че ще му дадете хиляда лева и не сте ги дали. Някой казва, че ще иде при някой болен и не е отишъл. В половин час ще събера една сума от няколко милиона и всичко, което не сте направили, аз ще го направя. В половин час всичките тия 5-6 милиона ще ги имам и болните ще бъдат здрави. Как ще стане? Ще видите. Каквото и да ви казвам, няма да разберете, като го направя, ще видите как става тази работа. Казвате: “Как става това?” И да ви кажа как става, няма да го разберете. Седи публика в едно здание и всички казват: “Ние не се мърдаме от тук”. Някой казва: “Аз ще ви накарам да излезете”. Запалва зданието и всички навън избягват. Може да ви направя илюзия, че салонът гори и вие всички да излезете навън. Може да образувам един пожар и всички ще изкочите навън от салона. Ще кажете: “Отиде салонът”. После ще видите, че салонът не е изгорял, а това било само една илюзия във вашия ум. Нали вечерно време на сън бягаш? Гони те някой бивол или мечка. Качваш се на дървото, събуждаш се, виждаш, че ни мечка има – нищо. В живота има такива илюзии. 90 на сто от това, което преживявате, е илюзия, не е нещо реално. Най-първо трябва да се освободите от илюзиите на живота. Казвате: “Земетресение”. Илюзия е. “Светът ще се свърши”. Илюзия е. “Земята може да се сблъска”. Илюзия е. Слънцето щяло да изгасне някога. Това е една илюзия. Отде знае онзи философ, че ще изгасне. Той философства, не е бил там, с Бога, да знае, че ще изгасне Слънцето.

Вложете Любовта като подбудителна причина в ума си. Вложете Любовта като подбудителна причина в душата си. Вложете Любовта в духа си като подбудителна причина, да работи за Славата Божия. Вложете Любовта в душата си, да работи за Царството Божие и Неговата Правда. Вие сте първият, който трябва да опитате какво нещо е Царството Божие и Неговата Правда. Първият трябва да опита какво нещо е да работиш с ума си, със сърдцето си за Волята Божия. Това значи трябва да бъдем съработници. И досега вие се потривате. Целият християнски свят да бъдат съработници на Бога. Не можем да бъдем съработници без Любов. Този закон Христос го е казал: “Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих”. Понеже Бог като изпрати Христа на Земята, изпрати Го с Любов. Като дойде Христос да проповядва на хората, казва: “Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих”. Ако ние отиваме в света да работим без Любов, то е една илюзия, ние се заблуждаваме. Не може служение на  Бога без Любов. Как трябва да се предаде Любовта? Предадената Любов ще направи цял кръг и пак ще се върне при Бога. Любов, която е излязла от Бога, ще мине през всички ни и ще се върне и ще занесе всичките възможности, които тя е извършила. Ако ние не може да направим една връзка с Бога чрез Любовта, тогава служението ни  [не] е на място.

Сега се изисква да се направи една връзка. Аз говоря за онези, които са будни, не говоря за децата, които са на 2-3 години. За Любов на тях не говоря. На тях ще им говоря за ядене, за мляко. На онези, които са на 15, 16, на 21 година, за Любов може да се говори на тях. Да говоря за Любов разбирам най-хубавата работа, която можем да свършим на Земята. То е човешката Любов. Най-хубавата ангелска Любов е работа в ангелския свят, която можем да свършим. Най-хубавата Божия Любов – работата, която можем да свършим в Божествения свят. Най-хубавата работа, която сме свършили на Земята, то е човешката Любов. Ако ние на Земята не можем да свършим тази работа с Любов, как ще свършим онази работа при ангелите, която е по-сложна? Първата основа  е човешката Любов, за да  разберем Божествената Любов. Казвам: вложете Любовта като подбудителна причина в духа си, в душата си, в ума си, в сърдцето си. Направете най-малкия опит. Ето в какво седи най-малкият опит: за една седмица всяка вечер преди лягане ще си измивате краката. Ще почнете с десния крак, ще измиете палеца, първия пръст, втория, третия, и ще произнасяте най-хубавите думи, после ще измиете левия крак и  ще произнасяте най-хубавите думи.  Ще измиете ръцете си и ще произнасяте най-хубавите думи. Ще измиете лицето си и пак ще кажете най-хубавите думи, и ще си легнете да спите. Ще запишете, какво ще сънувате, в една книжка. На втората вечер пак същото нещо ще направите. Думите, които ще кажете, може да измените. Пишете какво сте казали, ще напишете всичките думи, които сте казали. Няма да разправяте на другите какво сте казали. Всеки за себе си да го направи. Една тайна да остане. Вие ще кажете: “Аз тъй си измих краката, тъй казах”. То е вестникарска работа. Оставете тия вестникарски работи. Нямате никакъв резултат.

Благодарете на Бога, че ви е дал една възможност, да окажете най-малката услуга на вашите крака. Благодарете на Бога, че ви е дал ръцете, на които може да окажете най-малката услуга. Най-после благодарете за лицето си, към него вие сте били по-внимателни. Някой път станете сутрин, бързате, измиете си лицето и с кърпата грубо триете лицето си. Така не се мие. Ще вземете една кърпа, много мекичка, и само ще допрете до лицето си, няма да търкате. И краката си няма да търкате, само ще турите кърпата полекичка и няма да изтривате всичката влага. Само ще допрете меката кърпа много деликатно. Краката си ще измиете до колената и няма да има никакво търкане! Това ще бъде първото служение на Господа, служение на краката, служение на ръцете, служение на вашето лице!

Отче наш

25-та лекция от Учителя, държана на 10.III. 1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни