Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_03_12 Зло и добро

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 04:23

От книгата,"Минало, настояще и бъдеще". Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943).
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

ЗЛО И ДОБРО


"Отче наш"

"Аз мога да любя"

Направихме следното упражнение: Двете ръце отпред, прегънати в лактите под прав ъгъл, пръстите на дясната ръка са до лактите на лявата отвън, пръстите на лявата ръка са до вътрешната страна на лактите на дясната ръка. Движим дясната ръка по лявата, до върха на пръстите отвън, после лявата ръка движим по дясната отвън, до лакътя на дясната и така, сменяме ръцете няколко пъти.

Ръцете настрани и правим трептения на ръцете само на китката.

Ръцете напред успоредно, допираме пръстите на дясната ръка до лявата, движим дясната ръка по лявата пред гърдите и я поставяме напред, успоредно на лявата. Същото движение правим с лявата ръка. Правим упражнението няколко пъти.

Какво разбирате под думата "зло"? Какво е вашето понятие под "зло"? От философско гледище, от политическо и от морално гледище? Три становища може да имате. Какво нещо е "зло"? Като се говори за злото, трябва да имаме ясна представа. Казваме "грозен човек". Трябва да имаме ясна представа. Казваме "красив човек". Красота и грозота са два образа. Добро и зло са два образа. Какво понятие имаме за тях? По какво се отличава злото от доброто? И двете са абсолютно свободни. Доброто е абсолютно свободно да направи добро. И злото е абсолютно свободно да направи зло. По какво се отличава в своите постъпки, в своите действия един вълк? Свободен е да изяде една овца. След като я изяде, какво остава от овцата? Нищо не остава, но той става малко по-тежък. Един вълк, като изял една овца, е по-тежък, отколкото преди да я е изял. Придобил е нещо. Човек, който е направил добро, винаги олеква. За пример, ти носиш цяла кошница или един чувал с жито, и след като раздадеш чувала жито, олекне ти. Преди да си раздал чувала, повече тежиш, след като раздадеш чувала, олекваш. Да имате ясна представа. Добре тогава, представи си, че като се разболееш, олекнеш. Болестта зло ли е или добро? Олекнал си, значи е добро. Щом оздравееш, станеш по-тъжък, с десетина кила, зло е. След като си бил болен, постил си, живял си по Бога. След като си оздравял – една кокошчица, агънце и ти станеш десетина кила по-тежък. То не е едно здравословно състояние. Вас не ви иде на ум да мислите, че считате в реда на нещата, човек като оздравее, да натежи. Опасно е човек да оздравее. Но това е само една картина. Всякога, когато човек оздравява, придобива повече.

Злото представя една неорганизирана материя. Без никакъв закон. Всичко в злото е в безпорядък, няма никаква цел, никакъв стремеж, нищо няма. В доброто вече имате известно оформяване, известен порядък, ред. Злото произтича от един свят на безпорядък. Доброто – от един свят на порядък. Сега, вас ако биха ви попитали, какъв трябва да бъде животът ви, какъв отговор ще дадете? Ако вие бихте желали, какво бихте пожелали? Кои хора имат най-малко последователи? Кое в света има най-малко последователи? От занятията, ако си поет, имаш ли много последователи, или ако си философ, имаш ли много последователи, или ако си моралист? За пример, в какво седи философията на поета? Той се занимава с езиковите форми, всяка дума да тури на мястото. Той е музикант на езика, той съчинява творби, гледа как е ритъма на слоговете, като тури една дума, гледа по колко срички има, после иска да се римуват накрая. Иска да звучи нещо много хубаво. Ако не звучи, не струва. Ако една дума не е турена на място, да звучи с друга, да съвпада, пак не е хубаво. Малко поети съм чел, дето пишат хубаво. Философът с какво се занимава? Философът се занимава с причини и последствия. Всяко нещо има свои причини и свои последствия. Право ли е туй твърдение, че всяка причина има свои последствия? Допуснете сега, че в човека се зароди желание, да си направи една къща. Тази къща след като я намисли, може ли да съгради къщата? Всяка причина, която няма основа, не може да има последствие, а всяка причина, която има основа, има последствие. Всяко тъкане без основа може ли? Когато вашите работи в живота не вървят, вие имате причини и последствия без основа. За да ви тръгнат работите, турнете основа. Ще имате върху какво да работите. Ще ви приведа един пример: Минавал един, който търсел своето щастие, гледа – едно момиче се дави във водата. Казва си: Ако ида да го извадя, може аз да се удавя, нека се удави, пък аз ще живея. Той бил бедняк, пък тази била царска дъщеря, която се давела. Идва друг човек, изважда момичето, а беднякът изгубва своето щастие. Ако ти не можеш да помогнеш на една твоя добродетел, която се намира в лошо положение, в себе си какво щастие може да имаш? Ако се боиш да проявиш една своя добродетел и да я изявиш навън, да я туриш в действие, какво можеш да очакваш?

Как ще изтълкувате думите "без страх". Какво разбирате под "без страх". Да не те е страх. Може ли да не те е страх? Че то е ясно. "Без страх" значи любовта отвътре, страхът отвън. А "със страх" значи, страхът отвътре, любовта отвън. Щом любовта е отвън, като видиш опасност, хукнеш да бягаш. Любовта към живота ще те накара да бягаш. Щом любовта е вътре, дръж живота на Бога, страхът е отвън. Щом страхът е отвън, а любовта отвътре, човек никога не бяга. Войникът, който има оръжие, бяга ли? Който има оръжие, той се брани; който е без оръжие, хукне да бяга. Когато любовта е отвън, човек е без оръжие, страхът е отвътре. Когато любовта е отвътре, човек е с оръжие.

Сега другото: всичките неща в света могат ли да бъдат явни? Сега във вас кое е явно? Бяга някой човек, страхът явен ли е? Бягането не е страх? Или човек стои на едно място, това ни най-малко не показва, че е смел. Може да не го държат краката.

Никога не късай един плод, преди да е узрял. Турете едно правило: Никога не изказвайте една мисъл, която не е узряла във вас. Никога не проявявайте едно желание, което не е узряло; никога не проявявайте една постъпка, която не е извършена. Сега вие казвате, че слънцето изгрява само от изток, нали тъй? На физическото поле е тъй, а в живота къде изгрява слънцето? За младия момък откъде изгрява слънцето? По някой път изгрява от север, по някой път изгрява от изток, по някой път изгрява от юг, по някой път изгрява от запад. Тия работи не ги знаете. За светския човек слънцето изгрява от четири места, а за праведния и грешника – от пет места изгрява слънцето. За праведния къде е петото място? – Нагоре. Ами за грешника? – Надолу. Човек, на когото слънцето изгрява отдолу, какъв е? И отгоре като изгрява, какъв е? По обед, когато слънцето грее, де има отражение? Долу е отражението. Онези, които не разбират живота, винаги гледат надолу. Вижте отражението на слънцето. Ако срещнете един иманяр, който постоянно пита, къде е заровено имането, де е неговото слънце? Все ходи и търси, някъде в земята, заровено имане. Той ако беше един математик, ще види, че там, дето има заровено имане, светлината има особено пречупване. Вие сега не вярвате в това. Трябва да турите 100 наполеона в джоба си и веднага ще бъдете усмихнати. Щом извадите от джоба парите си, ще имате съвсем друго лице. Щом почувствате, че златото е излязло от джоба, вие ще бъдете посърнали.


Всякога здравето зависи от златото, което имаме в кръвта. Ако една хилядна от милиграма се придаде в кръвта за една година, човек здрав става. Ако се отнеме една хилядна от милиграма, от златото, веднага той се разболява. Вие правили ли сте опит? Имате някой път болка. Вземете една златна монета, измийте я много хубаво, турете я в една чаша да постои един час и пийте от водата. Някой път сърдити сте. Турете една златна монета в чаша с вода да постои, и пийте от водата и ще видите, как ще изчезне гнева. Или обезкуражени сте, пак турете една златна монета, дръжте я един час в чашата и като изпиеш водата, веднага отчаянието ще изчезне. Трябва да проверите тия работи – да видите доколко това е вярно. Ония храни, които са здравословни, съдържат повече органическо злато, а които не са, по-малко злато съдържат. Тия храни придават една динамичност. Сега какво разбирате под думите "златна уста има"? Фигура на речта е, казвате "златна уста има." На какво прилича тази краска на златото, към коя краска е по-близо? От плодовете към кой плод прилича? Аз, ако бях преподавал в някое първоначално училище, за учениците щях да имам всичките краски. Децата да ги гледат хубаво нарисувани. Всичките краски на една дъга, като влизат, да ги гледат. Или бих накарал децата да носят седемте краски. Да имат по една панделка и всеки ден да ги менят. По една панделка да имат закачена на рамото. Така щяха да бъдат по-здрави децата. Макар че, първоначално, може да се посмеят малко. Има думи, които имат червен цвят, други имат портокален цвят, други имат зелен, жълт, ясно-син, тъмносин, виолетов. Думите имат цветове. Ако нямате пари да си купите панделки, намерете думи със съответните цветове. Златото си има дума. Буквата "Л" в златото – това са два слънчеви лъча. Българите имат думата злато. "3"-то в дадения случай – то е семето, което слънчевите лъчи са разтворили. "Л"-то – това са слънчевите лъчи, които разтварят семето. "3"-то е отвореното семе. "А"-то е натоварено с блага, които носи. "Т"-то показва, че му е дадена енергия да пробие, да излезе. "0"-то показва, че му е дадено условие да расте. В човека злато е туй, което дава възможност на човека, на една добродетел да се прояви. То е злато. Златото в човека е, когато даде условия на една мисъл да се прояви. Като извадите "зла", остава "то". Като махнете "з" и "л" остава "а"-то. "То" е поставен елемент, "то" е минус и плюс. На български е "злато", на френски е съвсем друго.

В какво седи разликата между положителното и отрицателното? Отрицателното е потенциал, положителното е кинетично състояние. Едното е в застой, другото е в действие. Потенциалът винаги се обръща в кинетично действие. Злото всъщност е потенциал. Злото е потенциал в природата. Кинетичното състояние – това е доброто в света. Само че в този потенциал доброто като влезе, понеже доброто предава своите добри условия на потенциала, доброто като събуди злото, злото се проявява. Следователно, доброто след като събуди злото, злото се проявява. За да го събуди и да го накара да работи с доброто, трябва да се прояви. Като се прояви злото, то ще изяви своето естество какво е. Следователно, вие като направите едно добро, веднага ще събудите в човека злото. Извикайте един разбойник, повикайте го вкъщи да му дадете, отворете касата, че му дайте да види. Имате добро желание да му помогнете, но вие ще събудите в него злото: той ще пожелае да ви обере. Не му отваряйте касата си, но му дай хляб, нахрани го. Като тръгне навън, като излезе навън из къщи, парите, които искаш да му дадеш, тури ги в джоба, без да знае. Кажи: Като идеш в гората, виж какво е. Казват: Направи добро, да намериш зло. Че тъй е. Тези, които са опитали, затова не искат да направят добро. Много мъчно е да правиш добро. Няма по-мъчно нещо от това, да правиш добро. Природата, която е опитала хората, много умно постъпва. Турила плода някъде и ще накара човека да го търси тук и там, да се лута. Накарай този човек да иде да търси доброто. Не се показвайте добър. Някое дърво ни най-малко няма да ви повика. Вие сте на старото мнение. Казвате: То е така, но е хубаво човек да си има. Какво трябва да си има човек?

Един адвокат (пътувал) от Търново в Севлиево. Там има едно място, дето разбойници обирали. Той носел револвер. Хванали го разбойници и го обрали. Казват му: Този револвер за какво го носиш? – За зор-заман. – Че по-голям от този зор заман къде, защо не го употреби? Ние носим револвер и като дойдат разбойници, не го употребяваме. Ако знанието, което имаме, не го употребим намясто, защо ще го носим? Трябва да го употребим. Един проповядвал, казвал: Като видиш вълк, пей, като видиш мечка, пей. Той като видял мечка, схванал му се гласа. Казва: Не можах да пея. Ако мечката те види по-рано, не можеш да пееш; ако ти я видиш по-рано, можеш да пееш. Вълкът, ако те види пръв, ти не можеш да пееш. Един свещеник ми разправяше своята история. Във Варненско, зимно време, в село Чатма отива от Козлуджа. Сняг има. Като излиза един километър от Козлуджа, явява се един вълк. Иде до попа, приближава се и започва със задни крака да хвърля сняг в очите му. Той казва: Постоях, постоях и си казвам: Попе, я се върни назад, че може само поп да станеш. Казва на вълка: Магаре, не те ли е срам да хвърляш сняг на поп? Постоях малко, разпасах пояса си, пуснах го, пак се върнах в Козлуджа.

Ако не можеш да победиш злото, върни се назад. Това е пример. Казвам: Трябва да се победи злото. Нямаш оръжие, ако не можеш да победиш злото, върни се. Поп не поп, вълкът не иска да знае. Казва: Мене не ме интересува, че си поп. Аз съвсем друго учение имам. Обръща задницата и казва: За твоето учение пет пари не давам. Когато човек обръща гърба си, казва: От друг свят съм. Казва вълкът: Аз съм от друг свят. Ти проповядваш мира, аз отивам и ям овцете. Щом не можеш да победиш злото, върни се назад. Това е разумното, което можеш да направиш. Когато силен човек те бие, казваш: Защо ме биеш? Кажи, братко, по-малко ме бий, не удряй толкоз силно. Не му казвай, да не те бие. Речи му: По-малко ме бий. Не казвайте, както децата казват: Опитай се да ме набиеш. Не чакай той да те бие. Малките деца казват: Я ме удари. Онзи го удари, после почне да плаче, казва: Като дойдеш в нашата махала, аз ще ти покажа. Често вие постъпвате като малките деца. Вие казвате: Я ме удари. Той те удари, ти казваш: Като дойдеш в нашата махала, ще видиш. Вие като кажете "Я ме удари", мислите ли, че няма да ви удари? Вярно е, ще се намери някое друго дете, което е по-силно от него, то ще го набие.

Сега, ако вас ви попитат, на коя дума в езика разчитате най-много, можете ли да кажете? Не теоретически на коя дума разчитате. Аз, за да опитам коя дума е най-силна, гледам децата. Едно дете, като го гонят кучетата, вика най-първо "олеле татко, олеле мамо, олеле бате, олеле чичо", а най-после казва: "Олеле Божичко". И кучетата се спрат. Казвам: Най-силната дума е, която спира кучетата. Да кажем, един разбойник гони някого. В колко посоки може да го гони? Ако онзи започне да бяга към изток, ще го гони към изток; ако започне да бяга към запад, ще го гони към запад; ако почне да бяга на север, ще го гони към север; ако започне да бяга към юг, ще го гони към юг. Ако той се качи със своя аероплан и хвръкне, накъде ще го гони? Ще гледа отдолу, ще започне да стреля, ако има пушка. Казва: Отиде човека. Сега вас ви гони някой разбойник, на север бягате, подир вас е, не може да се освободите. На изток бягате, подир вас е, на юг бягате, подир вас е. Тогава, учили ли сте се да бягате нагоре? Зная един разказ. Един набожен човек носи голяма стомна, пълна с жълтици. Хващат го разбойници, обират го, полагат го на земята. Той казва: Нося тия пари, да направя добро на някои бедни хора. Те казват: Ние сме онези бедняци, на които трябва да се направи добро. Казвам: Радвам се, щом вие сте тези бедняци. Сядат да ядат и главатарят го заболява корем, започва да се превива. Той казва: Аз зная да лекувам. Те му казват: Каквото искаш ще ти платим.

Той направил цера, изцерил главатаря. Тогава той му върнал парите назад. Той казва: Не говорите истината, не сте вие бедни хора. Вие сте богати, обирате хората и мен обрахте, не сте от бедните хора. Връщат му всичкото богатство назад. Той казва:"Господ тъй казва – вие не сте от бедните". Те му казват: Всичко ти връщаме назад: – Големи герои сте – им казва той.

Когато вас ви обират разбойници, отвътре какво правите? Имаш едно хубаво настроение като голямо богатство, след 10-15 минути се случва, че изгубиш настроението, всичко потъмнее. Ти вече си хванат от разбойниците, какво ще се случи тогава? Всичко, което носиш, ще ти го вземат и казват: За нас е. Питат го: Защо носиш това богатство? Да правя добро. Че ние сме тези, на които трябва да правиш добро. Трябва да накараш да го заболи корема главатаря и да го лекуваш. Всичките хора са лековерни. Щом ти стане мъчно, казваш: Изгубих си настроението. Чудите се къде е отишло това богаство. Има две изяснения. Понеже богатството, доброто, което придобиваш, има голяма топлина. После, ти си човек, направен от лед вътре. Като придобиеш тази голяма топлина, стопиш се, нямаш основа и изчезне ти доброто. Не, че е изчезнало, няма на какво да го поставиш. За да правиш добро, се изисква предпоставка. Предпоставка разбираме туй: Гласът може да излиза добре, ако ларингсът е добре поставен. Ако този ларингс не е поставен на място, тогава този въздух, който влиза и излиза, не може да даде глас. В ума за доброто трябва предпоставка и за доброто в сърцето трябва предпоставка. Не може да излезе светла мисъл, която няма предпоставка. Сърцето не може да се прояви, ако нямаш предпоставка. Трябва да се радваш, трябва да пазите предпоставката на вашето сърце, както и на ларингса. Те са правила, които можете да проверите.

Я изсвирете една песен, да видим, коя ще ви дойде на ум. – "Давай, давай". От кой тон започва? – От "ла". Как бихте изпели тази песен темпераментно? Тъй да го изпеете, че да се разбере, че давате. /Учителят изпя песента темпераментно, с израз, после я изпя на съвършено нова мелодия./ Я сега изпейте всички песента темпераментно. Вие сега пеете само сопрано. Той излиза отгоре, не може да се ориентира, трябва някой да пее бас или тенор.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът.

21. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 12.III.1943 г., Петък – 5 ч. с, София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни