Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_04_25 Слуги, ученици, синове25 април 1943 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 05:00

От книгата "Важни и належащи неща". Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето (Издателство "Бяло Братство")
Съдържание на томчето (Издателство "Жануа-98")



Слуги, ученици, синове


„Добрата молитва“

„Сила, здраве е богатство“

„В начало бе Словото“

Ще прочета двайсета глава от Йоана.

Чели сте я много пъти. Но двайсета глава означава: ако умре човек, може ли да оживее. Чете се като събитие, което е станало. Тя се отнася до всеки един човек. Като умре, ще може ли, тъй както е писано в главата, да възкръсне? Тогава има смисъл. Да участваме в един живот, в който хората ядат, а ние умираме от глад, няма смисъл. За гладния, да участва в живота на яденето, има смисъл. Казвам, туй е за онези, които трябва да ядат, а не за онези, които трябва да гладуват. (Учителят прочете двайсета глава от Йоана.)

„Духът Божи“

Обикновеният живот става тягостен. Повтарянето на едно и също нещо тягостно става. От обикновеното трябва да влезем в необикновеното, в извънредното. Да не се повтарят много пъти нещата, но само веднъж. Ние, като повтаряме обикновените работи, ставаме обикновени, изгубваме всеки един интерес. В детинството имаме едно желание. Детето иска да стане възрастно. Като стане възрастно, има желание да влезе в живота, да стане търговец. Нему му трябва един съдружник. Намира съдружник, подобен нему. Влагат стока, започват да я продават. По някой път спечелват, по някой път изгубват. След туй се разделя фирмата. Единият напусне фирмата по-рано, другият после. Казват, че тия ортаци се разделили, останали обидени, осиромашали. Като го срещнеш едно време, беше голям борец, с черна коса, със светли очи. Сега грохнал, върнал се от бойното поле на живота, казва: „Отиде търговията вече.“ Във фигуративен смисъл говоря. Всеки мисли да поживее, да се ожени, да има деца. Да се жениш – да си създадеш една голяма мъчнотия. По-голяма мъчнотия от женитбата няма. Който няма беля на главата си, да се жени. Разбирайте ме. Не искам да мислите, съчетанието, тази женитба, че трябва да я изхвърлим. Те има да извършат една велика работа. Да вземеш една книга от висшата математика, да се занимаваш с висши задачи, и да не може да ги решиш, какво разбирате? Искаш да влезеш в един семеен живот, искаш да станеш баща. Ти, като станеш баща, ще идеш при Бога, Той ще ти даде един дял. Мъжът, като иде при Бога, Бог му дава един дял, едно женско страдание. Майката, като иде при Господа, дава ѝ един дял – едно мъжко страдание. Тъй щото бащата донася женските, а жената донася мъжките. Казва: „Защо Господ създаде жената?“ Тя отиде при Господа и женското дойде. Най-първо, Ева отиде при Господа и дойде Адам. После, като отиде Адам при Господа, заспа, и дойде Ева на земята.

Та казвам, някои блага вие не може да приемете, ако не идете при Господа. Мъжът донесе любовта. Дял му се даде любовта. Да се яви любовта, дреха трябва на тази любов, явява се животът. Когато майката иде при Господа, иде на земята мъдростта, знанието. Следователно жените не са носители на любовта. Те отхранват любовта, а те носят мъдростта. Мъжете не са носители на мъдростта, носят любовта. Всеки един от вас си има известни опитности. Чели сте книги, чели сте романи, опити има. Гледал съм автори как описват майката. Не съм срещал нито един автор – нито в старо, нито в ново време, да опише една майка както трябва и един баща както трябва. Винаги ги описват както не трябва. Ако някой е чел, и може да ми даде, аз ще му благодаря. Мисля, че един е писал. Няма по-хубаво нещо да срещнеш един баща, който е ходил при Господа. Любовта е дошла с него. Няма по-хубаво нещо да срещнеш една майка, която е ходила при Господа, донесла е мъдростта. Няма по-хубаво нещо от това. Няма по-хубаво нещо да срещнеш една сестра, която представя туй, което бащата донесъл. Няма по-хубаво нещо да срещнеш един син да представя туй, което майката е донесла. Следователно при брата се проявява Божията мъдрост, при сестрата се проявява Божията любов. Но любовта на сестрата, това е отражение, едно огледало. Братът е огледало, и сестрата се оглежда в това огледало. На другата страна, когато Ева се роди, дойде в света. Адам беше огледало, тя се оглеждаше. Сега, когато човек се оглежда в живота, е едно нещо. Когато се оглежда в него, е друго нещо. Казва: „Защо се оглеждаш в мене?“ Някой казва: „Защо се оглеждаш?“ „Искам да видя дали си срещнал бащата на любовта.“ „Що ме гледаш?“ „Гледам те дали си срещнал майката на любовта.“ „Какво искаш да ми кажеш?“ Това е животът. Без любов никой не може да възкръсне. Любовта, която имаше Христос към Бога, тя Го възкреси. Туй, което Го представи, то е мъдростта, която Го въздигна. „Отче, прослави Ме със Славата Си, която имам.“ Предназначението на любовта е едно нещо, тя носи живот. Предназначението на любовта на земята е, че тя носи живот, но във връзка с бъдещето, в растенето, което човек ще постигне.

По някой път някои от вас се много концентрирате. Обикнете земята повече, отколкото трябва. Човек трябва да обича. Ако обича земята повече от слънцето или ако обикне земния живот повече от духовния, той е на кривия път. Ако обикнеш духовния живот повече от земния, пак си на крив път. Чудни са хората, когато казват: „Земният живот нищо не струва.“ То е неразбиране. Той е една подготовка, през която ти трябва да минеш. Ако не слезеш и не минеш през всичките изпитания, не може да влезеш в духовния живот. Земята е Божествена врата. Ако мислите, че не е Божествена врата, то е друг въпрос. Когато считате земята като врата за живота, то е друг въпрос. Бог създаде света, Бог създаде човека. Сега имаме предвид само хората, създадени от хората. Много хора, които срещате сега, те са копие на художници, нарисували картини хора или скулптура, но то е човешко дело. Гледаш някой човек, от восък направен, да ти заговори. По някой път ще заговори, като го пипнете, пак не е човек.

Казвам, в нас има едно Божествено начало, дълбоко нещо скрито; каквото и да направиш, има един глас, който пришепва: „Бъди добър.“ Любезно говори: „Бъди добър, да не повтаряш тази погрешка втори път.“ Кажеш някоя лоша дума, казва: „Бъди добър, втори път не произнасяй тази дума.“ Учи той. Или постъпиш криво, казва: „Тъй не се постъпва по този начин.“ Облечеш се, казва: „Тъй човек не се облича.“ Станете сутрин, някой турил лявата ръка в палтото, казва: „Какво има – лявата или дясната?“ Нямам нищо против. Ако искаш знание да добиеш, тури си лявата ръка; ако искаш любов, тури си дясната ръка в палтото. Туриш дясната ръка в палтото, отиваш, туй, което искаш, няма да получиш. Ако излезеш от къщи и туриш левия крак първо, ще придобиеш едно нещо. Не че е лошо. Ако тръгнеш с десния крак, ще придобиеш друго познание.

Сега аз ви говоря във връзка с онзи съзнателен живот. Под думата левия крак разбирам: ако започнеш живот с доброта. С добротата ще придобиеш едно познание. Ако си с Божествената правда, ще добиеш друго познание. Ако изучаваш красотата, ще влезеш в друг свят. Ако изучаваш разумността, пак ще влезеш в друг свят. Сега повтаряме, казваме: „Разумен да бъде човек.“ Ти не може да бъдеш разумен, ако не влезеш в разумния свят. Предметно учение трябва. Ти не може да бъдеш красив, ако не си бил в света на красотата. Ти не може да бъдеш справедлив, ако не си бил в света на справедливостта, в човешкия ум. Не може да бъдеш добър, ако не си бил в света на доброто. От книгите, от теориите – това са работи на книга построени, от тях умира човек. Представете си, че отивате при един ваш приятел, че ви угощава с картини. Покаже ви една бучка захар, вие имате право да я близнете. Представете си, че имате сто души приятели, сто пъти близнеш една бучка, по малко на езика. Какво ще бъде туй ядене? Само си докоснал с езика. Аз не съм за близването. Като идеш при един твой приятел, не да си близнеш, но цялата бучка трябва да ти даде. Тази бучка не трябва да бъде квадратна, но обла трябва да бъде. Най-малко да бъде десет грама тежка. Ако бъде двайсет или трийсет грама, нищо. После не трябва да бъде твърда, корава, а мекичка, като я туриш в устата, да се топи, да усещаш едно благоухание.

Та сега вие ще кажете, че едно време апостолите са писали, Йоан в неговите послания пише туй, което видял и опитал. Казва: „Видях, пипах и опитах.“ Писали са опитности, не теории. Христос ги изведе в един свят. Казва: „Не се допирай до Мене, не съм възлязъл при Отца Си.“ Когато Христос изведе двама души от учениците Си горе на планината, от кой свят беше? Не беше в Палестина, изведе ги горе. Мястото, дето се описва исторически, не е мястото, дето дойдоха Илия и Мойсей, от съвсем друг свят бяха. Учениците със своите души се повдигнаха. Сега някои от вас казвате: „Да бяхме ние там.“ Да бяхте вие там, щяхте да спите, нищо повече. Ако очите на човека не са приспособени за тази светлина, той ще мижи. Както Мойсей слезе от Божествения свят, лицето му беше светяще и той трябваше да тури було, евреите не можеха да го гледат. Туй показва, че един ден, като дойде, няма да може да възприемат Неговото учение. Каквото учеше Христос, те туриха було. Дето не приеха учението на Христа, то е булото, булото, което Мойсей имаше на лицето си, забулено лице. Ако слънцето се забули, какво ще стане с нас? Ако земята се забули, какво ще стане с нас? Когато някоя булка се забули, както имат обичай в България, то е Мойсеевият закон. От всичките забулени булки нищо не излиза. Един обичай казва: „Забулена булка.“ Забулената булка знаете ли на какво мяза? Според турския обичай жената не трябва да я виждат мъжете. Един турски бей, понеже той не можал да си избере своята другарка, пращал роднини приятелки, но не от мъже, от женски род, майка му или сестра му, или братовчедката му, та те избирали. Венчал се той, тя забулена. След като се венчал, тя се отбулила пред него и го пита да ѝ каже пред кого да се явява, кому да се показва. На бащата, на братята, на някои роднини. Като се показала пред него, така се отвратил – не била красива, че ѝ казва: „Показвай се на когото искаш, но не и на мене.“ Нали искаме да видим някого. Той не се е явил такъв, какъвто е. Когато се открием, трябва да бъдем красиви, не трябва да крием своята красота. То е душата, животът. Значи си минал през училището на доброто, минал си през училището на правдата и си влязъл в красотата. Когато влезем в разумния свят, ще влезем с придобитото знание. То е знание. Красотата е едно знание, което човек има в себе си. Правдата е едно знание, което имаш. Доброто е едно знание. В доброто Бог е вътре. Само тогава може да Го видим, тогава, когато влезем в доброто, ще познаем Бога, че е благ. Когато влезем в света на правдата, ще видим, че Той е Всеправеден. Каквото нас да ни се случи, Той не е безучастен. Той присъства там, защото онова, което ние ще приемем, Той трябва да го превърне за добро. Ако Бог не присъства, нещата всякога се явяват така, както не са. Страдаме от постъпки, дето Господ не е. Щом не е там, мъчно се изправят. Там, дето Той присъства, лесно се изправят. На земята ние искаме да бъдем щастливи. Без доброто, без правдата, без красотата, без разумността, не може да бъдем щастливи.

Някой от вас казва: „Аз обичам еди-кого си.“ Аз обичам една картина. Не е въпрос да обикнете моята картина. Какво ще се ползвате, ако обикнете картината? Нарисувана е хубаво, очите на тази картина светят. Но какво ще се ползвате? Ако чрез тази картина вие намерите пътя да идете на това място, да влезете в този свят, дето сме рисували, да пиете от водата, да ядете от хляба, да приемете светлината, тогава ще знаете. Да видите само картината, е празна работа, губене на време. Следователно казвате: „Да видим Христа.“ Че не сте ли Го видели на картина? Толкоз картини има рисувани. Коя е вярна? Като го видите, ще проверите как ще ви говори оттам. Като видите Христа в очите, познавате какво нещо е красотата, ще почувствате какво нещо са красиви очи. Като видите ушите Му, ще прозвучи най-хубавата музика, която някога сте слушали, като по радио. Като Му видите устата, тогава ще внесете най-хубавата храна, която някога сте яли. Това разбирам. Сега казвате: „Уста има.“ Какво влиза в тази уста? Врата е тя. Устата е врата за любовта, която трябва да влезе и излезе свободно през човешката уста. Музиката трябва да влезе и излезе през човешките уши. Красотата трябва да влезе и излезе през човешките очи. Казва Христос: „Мир вам.“ Може ли да имате мир? Значи в света на доброто мирът да бъде там. В света на правдата мирът да бъде там. В света на красотата мирът трябва да бъде там. В света на разумността мирът да бъде там. Това значи мир вам. Ако мирът не присъства във вашия свят на доброто, ако мирът не присъства във вашия свят на правдата, ако мирът не присъства в света на красотата на вашата душа, ако мирът не присъства в разумността, тогава истината не може да ви се открие.

Искам да ви говоря с един положителен език. Казвате: „Той е добър християнин.“ Така не се говори. Аз бих казал: „Не е добър християнин.“ Казвам: „Много добър е, но още не е посят, в хамбара е.“ Добрият човек даровит е, но всичките дарби трябва да се посеят, да минат през известни изпитания, да излязат из земята, да минат опитности.

Някой казва, че не знае да свири. Така не се говори. Може да свири човек, много даровит е, но салонът не е отоплен. При 25 градуса студ не може да свири. Много даровит е, но само стоплете салона хубаво. Този салон трябва да бъде отоплен с огъня на любовта. После, вечерно време ако даде концерта, трябва да го осветите със съзнанието, да светне. После да има една отлична публика, приготвена да го слуша. Аз, когато слушам един концерт, нося със себе си трийсет милиарда души. Милиарди знаете какво е. Всички си турили ушите, слушат. Слушам и аз, и гледам, всяка душа разбира концерта. Радвам се и аз последен, който давам ухо. Радвам се, че те всички се ползват от концерта. Аз се запознавам с всички тези трийсет милиарда души. Какво ще ми кажете? Това е Божественият свят. Нещата там стават другояче. Ти влезеш в един салон, всичко е тъмно, нищо не знаеш къде има. Светът е забулен. Щом стане светло, милиарди неща стават видими. Виждате колко хубаво е облечена природата. Как става, мъчно може да се обясни. Онези, които обясняват отвътре, то са вашите приятели. Всеки приятел ще ви каже по една сладка дума, разнообразие има. Вие се върнете дома радостен, казвате: „Видях това, видях онова.“ Вижда се само това, когато любовта ви пришепва, вижда се само това, когато мъдростта ви пришепва, вижда се само това, когато истината ви пришепва.

Не говори ли истината, не говори ли мъдростта, не говори ли любовта, нищо не може да видите. Вижда се само това, което животът пришепва; вижда се само това, което знанието пришепва; вижда се само това, което свободата пришепва.

Представете си, че ще се явите при Господа, какво ще Му кажете? Ще идете да Му се оплаквате, че на земята не са се отнесли с вас добре някой ваш брат или сестра, че вие много сте работили, че сте ги обичали, че сте пожертвали всичко заради тях. Туй ли ще Му опишете? Не. Ти отиваш само за едно нещо при Господа. Ако си жена, отиваш за знанието, за мъдростта. Ако си мъж, отиваш за любовта, за истината. Мъжът отива за любовта и истината, истината ги съединява. Всяка една жена търси любовта, понеже я няма. Казват, че жената носи любовта. Тя търси любовта, размесени са работите. Мислите, че мъжът носи мъдростта. Лъжете се. Той търси почитанието от жената. Само търси да го упътва. Ще кажете: „Как го упътва жената?“ Майка му го упътва. Ако тази майка не беше ходила при Господа, да му донесе любов – сега щях да употребя една дума – може ли да познаете коя е? Аз ще ви я кажа, после ще ви дам тълкуване какво значи. Говедо. „Го“ значи да иде, „веди“ значи да се учи, ще му донесе книга да учи. Говедо значи да иде да се учи. Като ти каже някой говедо, значи иди да се учиш. Именно затова дойдохте на земята, да идете да се учите, да придобиете знание. Сега ще кажете: „Каза ми говедо, обиди ме. Няма да му простя двайсет години.“ Тя е една сладка дума. Първоначално думата говедо е много лоша. Пак ще употребя една дума – калпав, калпазан. Тя е турска дума, още по-лоша. Аз да ви кажа какво значи говедо. Мило и красиво учение. На един човек няма да му кажа говедо, но ще му кажа: колко си мил и колко си красив. Много ми е приятно, че те срещам. Значи: какво говедо срещнах, ти си едно говедо, което за пръв път срещам. Кажи: „Колко си мил, колко си красив.“ Ти кажеш другата дума. Лошо звучи думата говедо. Даже аз, като кажа някой път говедо, бодва ме нещо.

Противоречия ще има, че бащата иска да учи майката това, което не знае. Майката иска да учи бащата на това, което тя не знае. Там е всичката драма в живота. Бащата учи майката на това, което той не знае, и майката учи бащата на това, което тя не знае. Та казвам, за знанието само майката може да заведе бащата при Бога. За любовта само бащата може да заведе майката при Бога. Така седи законът. Христос в света слиза. Какво носи Христос? Мъжкият принцип е Той. Значи ще ни заведе за любовта. Всички сега чрез Христа трябва да приемем любовта. Само любовта в света спасява света, да се жертва. Никой друг не може. Никакво спасяване, никаква жертва, никакво самоотричане не може да стане без любов. Постижението, възрастването на нещата иде чрез Божествената мъдрост. Хубаво разбиране трябва да имаме. Всички трябва да започнем с Христа, с любовта. Христос трябва да ви заведе при Бога. Вие, докато не видите Господа, не да Го видите по картини. Трябва да Го видите. Той казва: „Не съм възлязъл“. Казва: „Отивам да ви приготвя място.“ Като ги изведе Христос, видяха този свят, и тогава вече бяха готови да умрат. Петър не се отричаше, както първоначално. Всички апостоли станаха герои. Ходиха в другия свят. Когато човек се запознае с любовта, няма нещо невъзможно за него. Дотогава, докато не е запознат, пада, става. Щом се запознае с любовта, той е вече герой. Плачене няма, скърцане със зъби няма, недоволство. Преди да е дошла любовта, ще има всичките противоречия. Тия противоречия съществуват по причина на всички тия тълкувания. Какво ще видиш на небето, когато е покрито само с облаци? Как ще наблюдаваш звездите? Нито слънцето може да видиш. Ще имаш понятие за слънцето съвсем друго. Когато небето се очисти, тогава виждаме звездите, които представят всичките велики добродетели. Те представят всичките велики добродетели, които Бог е вложил във вселената. Това са слънца. Онова, което ние виждаме, то са възможности в този свят.

Та казвам сега, тази година Христовият Великден е облечен с хубава дреха. Виждате всички дървета как са облечени, великденски са облечени.

В тази война иде нещо добро за хората. Много християни ще се запознаят с любовта. Целият свят е добил една нова фаза на любовта, която ще придобият на земята. Сега всички ще бъдете герои. Не може ли да бъдете герои? Вие ще кажете: „Да не би да умрем?“ Ако отидете без Христа, трябва да умрете, ако отидете с Него, няма да умрете, гратис ще пътувате по треновете. Без Него ще платите. Плащането е смърт. Христос, като отиде, трябваше да плати билета. Знаеш колко скъпо костваше този билет? Вие не може да си представите каква грамадна сума плати. Фигуративно говоря. Онова, което имаше в себе си – онези страшните изпитания, докато очисти този път на хората, да дойдат да познаят какво нещо е любовта, то е страшна работа. Тия заблуждения, наслоени в човешките умове, наслоени в човешките сърца, наслоени в човешките души, наслоени в човешките тела, то е ужасно нещо.

„Мир вам.“ Мир вам е да влезете в света на доброто. Мир вам е да влезете в света на правдата. Мир вам е да влезете в света на красотата. Мир вам е да влезете в света на разумността. Или казано другояче, ще влезете в света на любовта, на мъдростта и на Божията истина.

Та казвам, този Великден обърнете един нов лист на вашия живот. Досега, както ви виждам, радвам се, защото виждам по вашите лица, много сте страдали. Чета там каква ли не поезия. Какви ли не любезни стихотворения чета, писани от вашите възлюблени. Но ако всичко туй писано израсте, то ще бъде най-голямо благо. Пожелавам всички тия поетични неща, които са писани по вас, да израстат, да ги извадите из хамбара, да ги посеете. Знаеш колко хубави работи са писани? Виждам писано: „Откак те видях, аз възкръснах.“ Че възкръснал, възкръснал. Друго бих казал: „Откак те видях, моят живот се осмисли. Откак те видях, тъмнината изчезна.“ Те са хубави работи. Може да ви цитирам хиляди други работи.

Нали вие имате убеждение, ще умрете. Тъй не се умира. Аз да ви кажа, ако аз умирам, не искам да умра на бойното поле мърцина. Аз, ако умирам, не искам да умра за един човек. Да ме прати Господ някъде, на някоя земя, да проповядвам на хората. Като ще направя нещо, да го направя на свят. Да вдигна десет килограма, двайсет килограма, да вдигна цялата земя, да понеса, да вдигна и цялото слънце, разбирам. Не да вдигам прашинки. Велики подвизи – велики резултати раждат.

Ако искате, приемете любовта добре. Има нещо: любовта не е дар. Всички неща се даруват, но не и любовта. Всичките се заблуждават, искат любовта да е дар. От всичко може да правиш дар, но от любовта не може да правиш дар. Любовта никого не ограничава: нито сама се ограничава, нито някого ограничава. Тя е единственото благо в света, което примирява всичките неща. Някой казва: „Аз му подарих своята любов.“ Вие се заблуждавате. Другите работи стават подарък, доброто може да е дар, но за любовта зная, че тя не е дар. Любовта, това е изявление на Бога в Своята вечност, в Своята благост. Апостол Павел казва: „Око не е видяло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Любовта е едно благо, не е един дар. Не давайте вашата любов дар никому. Ще направите погрешка. Не приемайте любовта за дар от когото и да е. Всеки дар приемам, но дар от любовта никога не приемам. То е унижение за любовта. Да се дарува любовта значи аз да може да взема Господа, да Го дам дар някому. Идеята е много смешна. Казва: „Аз дарувам моята любов.“ Че Бог е любов. Ти Го оценяваш, даваш Го дар. Ако ти Го дариш, какво ще стане с тебе? В любовта аз бих предпочел да вляза в този човек, да му стана слуга, да работя заради него, да го повдигна, отколкото да му кажа, че давам Господа дар. Аз предпочитам аз да слугувам. Бог е благ.

Сега трябва известни ваши възгледи да ги проверите, спънката, с която ние се спъваме. Любовта не е скъпоценен камък. Скъпоценните камъни са произлезли от любовта. Животът е произлязъл от любовта. Всичките неща са произлезли от любовта. Но тя е единственото нещо, което е неделимо. Туй, което е неделимо, то не може да бъде дар. В него се движим, в него живеем и съществуваме. Какво ще дариш някому? Тогава в новото учение, за да възприемем любовта, вие трябва да възстановите Господа в себе си, на първо място да Го турите, на Неговото свещено място, в онази тайна стаица. Вие всички трябва да Му станете слуги, да слугувате. Или Той да ви стане Учител, вътре вие да Му станете ученик, да слугувате. Слугата слугува на физическото поле, ученикът – в духовния свят, и третото положение – трябва да стане Баща, вие да сте Негови синове. Слуга, ученик, син – това са трите свята. Най-първо, да бъдем слуги, да бъдем ученици и най-после да бъдем синове Божии. Бог да бъде в нас Баща, ние да бъдем послушни синове, които да носим любовта, с която Той ни е обгърнал.

„Отче наш“

Двадесет и четвърто утринно слово
25 април 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта, Великден
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни