Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_07_11 Озарени от Любовта11.VII.1943 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 27 януари 2011 - 22:23

От книгата, "Оживяване". Неделни беседи (1942–1943). Том II (беседи 21–41). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Озарени от Любовта


„Отче наш“

„Сила, здраве е богатство“

Ще прочета само няколко стиха: 28-а глава от Матея, 9-ия и 10-ия стих.

Ние сме употребили една дума. „Радвайте се“, казва. И то след своята смърт казва: „Радвайте се.“ Човек само като мине големите изпитания, може да се радва. Като не е минал големите изпитания, не може да се радва. Големите изпитания винаги отменят радостта.

Животът е най-голямото благо, което е дадено на хората. Изкуството е да знае човек как да задържи този живот и да се ползува от него.

Ние, съвременните хора, искаме само наслада от живота. То е погрешно схващане. Искаме да бъдем силни. Всички желаят да бъдат силни. Силата Бог я дал на децата. Топлината и чувствата, Любовта я дал на възрастните. Знанието и светлината – на старите. На стари години човек няма топлина, няма ни сила. Някои искат да бъдат силни. Човек не може да бъде силен на стари години. Ако старите биха били силни, ще направят някое престъпление. Винаги съвременните хора свързват Любовта със силата. Искат в Любовта човек да бъде силен. Любовта започва със силата, но в най-слабата ѝ форма. Мислите ли, че Слънцето е слабо? Бог го е поставил на 150 милиона километра, то се вижда много малко, за да не се плашат хората. Ако беше голямо, ще се изпоплашат. И малките деца му се радват, мислят, че може да го вземат в ръце и да си играят с него. По някой път и вие искате да бъдете големи. Ще се изпоплашат хората от вас. Ако си голям човек като планина, в коя къща ще идеш на гости? Ако си като Слънцето, кой може да [те] покани? И най-голямата Любов да имаш към Слънцето, кой ще го покани? Цялата Земя даже не е една стая за него. Единия си крак Слънцето не може да тури на Земята. Ако рече Слънцето да дойде на Земята на гости, кракът му не може да стъпи.

Това са фигури. Човек трябва да разсъждава и разбира кое е същественото в живота. Някой ще каже: Любов. Вие Любовта не разбирате. Любовта е нещо неразбрано. Какво означава думата „Любов“? Аз не съм срещал нито един писател, който да е писал нещо за Любовта. Всички са писали [за] туй, което не е Любов. Единственото нещо, което знаят за Любовта, е първичният подтик. Първият подтик, това е Любов. Или, първото изявление на Бога е Любов. След туй иде Божествената Мъдрост, след туй иде Божествената Истина. Но Любовта е първият подтик, който отваря творческия принцип на Бога. Туй, с което Бог първоначално се е проявил, ние го наричаме Любов.

Но какво означава думата „Любов“? Любовта трябва да я приемеш. Любовта не може да я разбереш, ако не знаеш да ядеш. Ти Любовта не може да я разбереш, ако не знаеш да гледаш. Любовта не може да я разбереш, ако не може да слушаш. Ти Любовта не може да я разбереш, ако не може да я помиришеш. Ти Любовта не може да я разбереш, ако не може да я попипаш. Ти Любовта не може да я разбереш, ако не се качиш на гърба ѝ. Любовта докато не те носи на гърба, ти човек не може да станеш.

Вие какво разбирате под думата да ви „носи“ Любовта? Кого носим на гърба? – Онзи само, когото обичаме. Любимото може да го носим. Всеки, когото мразим, го тъпчем с краката. Когато казваме, че Любовта ще ни носи на гърба, разбираме, че тя предава своето истинско естество. Не е унижение, понеже я обичаме и я носим на гърба си. Що е гърбът? Гърбът е главен двигател. Човек представя този стълб, който съединява човека с главата. Главата е свързана със Слънцето, а краката са свързани със Земята. Сега някои мислят: защо човек трябва да е свързан със Слънцето? Защо да е в съприкосновение, в пряко отношение със Слънцето?

Да ви наведа една аналогия. (Отклонявам се от речта си.) Вълната е лош проводник на топлината. Защо? По единствената причина, че тази дреха беше на овцата, а овцата иска да задържи топлината си. Тя си направила дреха, която задържа топлината. Направила я лош проводник, да не изтича топлината. Вземете и коприната е лош проводник на топлината. Понеже онази пеперуда, която се скрива в пашкула, като направи дрехата си, страхува се да не би да ѝ отнемат нормалната топлина, затова направила пашкула да задържа топлината. Вземете памука, той е добър проводник на топлината. Защо? Защото памукът най-първо е обвит в едно пашкулче, ние изваждаме съдържанието на пашкула. Вътрешното съдържание на пашкула употребяваме, понеже нямаме стълкновение с външния свят, отворен е. Ние искаме да живеем като памука, да бъдем отворени. Ние сме били потиснати под лошите условия на живота. Памукът представлява добрите условия и ако само него го носим, ще загинем. Ние носим вълнени дрехи, за да се научим като овцата и като бубата да ценим живота, който ни е даден.

В аналогиите трябва човек да поставя нещата на място. Много аналогии са турени, че става смешение. Той ще каже: баба. Тази аналогия не изяснява, „баба“ значи бавачка, голям човек. Българинът като каже „баба“, „глупав“ значи. Но думата „баба“ значи „баща“ – „умния, който може да ни помага“. А ние сме обърнали думата да означава „глупавия, който нищо не струва“. После вземете думата „напил се като магаре“. Това не е вярно. Магарето никога вино не пие. Как ще се напие като магаре? Аналогията на е вярна. Магарето обича чистата вода, не пие вода навсякъде. И той ходи като магарето да търси хубавото вино – ако това иска да каже, тази аналогия е вярна. Но като кажеш „напил се като магаре“, е погрешно, никаква аналогия няма. Нито логика има, нито съдържание има.

Ако построим един силогизъм: Човек е двукрако същество, кокошката е двукрака, следователно кокошката е човек. Но качеството „двукрако същество“ не означава само човек. Това, което отличава човека, това са три неща: човек има допирна точка с Любовта, има допирна точка с Мъдростта и човек има допирна точка с Истината. Човек е човек по това, че има допирна точка с живота, има допирна точка със знанието, има допирна точка със свободата, има допирна точка с движението, има допирна точка с учението и има допирна точка с работата. Три неща са, които отличават човека. Това е определението, ако искате едно определение за човека.

Казвате: „Човек е, който мисли.“ Животните не мислят ли? Дърветата мислят и са образували най-хубавите плодове. Казват: то е инстинкт. Що е инстинкт? „Ин“ значи „вътре“, „тинк“ – „туй, което мисли“ (in (англ.) – в, вътре в; think (англ.) – мисля). Туй, което е вътре и мисли, то е инстинкт. Инстинкт е туй, което мисли и прави нещата отвътре. А туй, което не мисли и нищо не прави, е глупост. Всички употребяват думата „инстинкт“. Инстинкт е това, което отвътре мисли и прави нещо. Туй, което отвън мисли и прави нещата, туй го наричат „обективен свят“. Какво нещо е обективният свят и субективният свят? Туй, което отвътре мисли и прави нещата, то е вътрешен свят, сега казват „субективен“ свят. Превеждат го на български „предметен“. Пред-мета, а кой може, да премета (Играта на думи тук се губи, когато се спазват съвременните правоговорни и правописни норми. По тогавашния правопис думата „премятам“ се пише не с буквата „я“, а с буквата „ят“, която в западните говори се произнася като „е“.). Умният човек е онзи, който мисли. Играта, която играят на табла или на шах, ти преметаш нещо, но за да преметаш, трябва да ти стига умът.

Аз тълкувам Любовта. Думата „Любов“ по български значи да вземеш и да очукаш млякото, да извадиш маслото и да направиш баница на онзи, когото обичаш. Това е Любов. С прясно масло и с отвара да направиш една баница, без да я изгориш, тъй зачервеничка – това е Любов. Казва: „Да се обичаме.“ Не разбирам Любов без баница, не разбирам Любов без хляб, не разбирам Любов без вода, не разбирам Любов без въздух, не разбирам Любов без светлина. Всички тия неща, топлина, светлина, трябва да дойдат. Като се съберат наедно, тогава ще дойде онази първичната причина, от която всички тия неща са излезли. Любовта е непонятна.

Ако идете на Изток, в източната философия, източните мъдреци Конфуций и Лао Тце са говорили за Тао. Тао е туй, което не е изявено. Първото изявление на Тао е Любовта. Ние казваме: „Това иде от Тао“. Тао се превежда. Аз съм Тао, ти си Тао, той е Тао, ние сме Тао, вие сте Тао, те са Тао. Всички сме излезли от Туй Незнайното. Не можем да говорим за това Същество, понеже Туй Божество няма никакво отношение към нас. В Него няма тия противоречия, които ние имаме.

Зло и добро са наши понятия. Казва: Че злото съществува временно и доброто съществува временно, те са контрасти. Един човек ти даде пари, наричаш го добър. Друг ти вземе парите, казваш: „Лош е.“ Един човек ти говори сладко, казваш: „Добър е.“ Друг ти говори, казваш: „Лош е.“ Един съдия отдаде ти правото, наричаш го добър. Осъди те, казваш: „Не съди добре.“

Това са отношения. Злото е едновременно добро, което създаде света. Понеже светът като се създаде, хората не разбраха тогавашното добро и туй тогавашно добро стана сегашното зло. Що е злото? – Неразбраното добро. След като Господ създаде света, и хората не разбраха доброто. И казва: „Дойде Бог и направи света.“ И казва: „В начало Бог създаде Небето и Земята, [а] Земята беше неустроена и пуста.“ Той дойде да я устрои. Той като направи света, влезе сегашното добро в света, което ние разбираме. Кое нещо е доброто и кое нещо е злото? Злото създаде света, а доброто направи света. Злото направи човека от плът, а доброто направи човека от живота, от Диханието на Бога го направи.

Това са отвлечени понятия, които не може да ги примирите със сегашните вярвания. Какво има да повярвате: дали в началото е по-добро или в края? Кога се правят погрешките: в началото или в края? В началото се правят погрешки. Кога може да се изучи човешкият език на Земята? Не че сме били своенравни, но такъв е естественият ход на работата. Не сме могли да заучим Божествения език и затуй създадохме тия криви мисли, на които носим последствията. Трябва да ги коригираме. Детето не учат да казва „хляб“, но казва „папу“. Защото „папу“ по-лесно се изговаря, а „хляб“ по-мъчно се изговаря. Ние се възмущаваме от някои изрази по някой път. Българинът казва: „моето пиленце“. Чувал съм българи да казват: „моето прасенце“, „моето агънце“. Думата „прасе“ е съдържателна дума. В нея изобилие на светлина има. После, слогът „пра“ значи „чист“. Онова прасе, което събира своята сланина, лошо ли прави? Туй прасе, което считат глупаво, прави бяла сланина, че мъчно може да я различиш от кравешкото масло. Турците, които толкоз се бояха от свинска мас, не всякога можаха да я различат от кравешкото масло. Във Варненско, в село Николаевка, в турско време идва един турчин и казва: „Хем да не ме нахраните със свинска мас, с кравешко масло ще ми сготвите.“ Българката взела гърнето със свинска мас и му го показва: „Претопено кравешко масло.“ Той бърка в гърнето и казва: „Отлично, много хубаво.“ Той никога не е опитвал свинска мас. Казва: „Може ли да ми пратите малко от туй масло?“ Сега може да кажете: „Как е смяла тя да лъже кадията?“

Когато някой българин каже „голям човек като планина“, вярно ли е? Или когато каже: толкоз хора имало, че нямало място къде яйце да се хвърли. Това не са лъжи. Лъжа е, когато изопачаваш един Божий закон. Лъжа е да кажеш, че си нещастен. Лъжа е, когато кажеш, че си глупав. Лъжа е, когато кажеш, че бял ден не си видял в живота си.

Аз нямам право да питам хората къде ще ходят или да питам някого: „Къде отиваш?“ Нямаш право да го питаш, човекът не е отишъл. Казва: „Във Варна отиваме.“ След няколко деня го срещаш и го питаш: „Ходи ли във Варна?“ – „Не ходих.“ – „Защо ме излъга?“ Затуй, когато отиваш във Варна, кажи: „Отивам някъде, не зная ще ида или не.“ Казвате: „Кажи ми сега къде отиваш“ – ти го изнасилваш.

„Кажи ми Истината.“ Чудна работа, някои хора искат да им се каже Истината. Когато не може да [говорят] Истината, как ще разберат Истината? Ти не може да разбереш Истината, ако сам не я говориш. Истината, това е най-хубавото, най-приятното състояние, което човек има. Тя е най-приятната свобода. Да имаш Истината, трябва да бъдеш тъй свободен, че в целия свят да си радостен, весел, нищо лошо не може да видиш. Това е Истината. При Истината, тия, малките неприятни работи не може да видиш. Истината на Земята има опаковка. Тия опаковки не може да бъдат така красиви, както самата Истина.

Христос казва: „Радвайте се.“ Човек може да се радва само на Любовта. За да познаеш Любовта, Любовта трябва да произведе в тебе едно състояние. Детето, което се заражда в утробата на майка си, изпитва какво нещо е сила. Най-първо тя не му дава да диша. Не му дава да яде. Казва му: „Само ще наблюдаваш, ще се подчиняваш и мълчиш, нищо няма да говориш.“ Девет месеца в утробата на майка си детето прекарва Питагоровата школа на абсолютно мълчание. В деня, в който се зароди желание да каже първата дума на майка си, то ще каже първата дума, която Господ го е научил, и като излезе навън, то казва тази дума. Не искам да ви я казвам. Вие, майките, сте я слушали. Вие както произнасяте тази дума, тя не е точно така. Детето, щом се роди, казва: „Йоа“ [...] (В разчетената стенограма след думата „Йоа“ има тире и празно място – вероятно липсва част от изречението.). Тази дума произнася. Майката и всичките чуват заповедта и веднага казва[т]: „Ще помогна на това дете.“ Като чуе тази дума, бащата, майката, братята, всички се разтичат. Детето като каже: „Йоа!“, всеки му помага. Кой как види това детенце, обича го. Туй дете, като направи първото прегрешение, започват да го поотупват.

Сега, за да влезете в Божествения свят, трябва наново да се родите „от вода и Дух“ и да произнесете тази дума. И като произнесете тази дума, да вършите Волята Божия. Тогава човек може да бъде силен. Под думата „всесилен“ разбирам човек да бъде и най-мекият, и най-силният, и най-горещият и най-студеният, и най-слабият, и най-силният.

Хората търсят силните и слабите. Защото слабият човек поддържа силата на силния. Силният човек поддържа малката сила на слабия. Силният помага на слабия и слабият помага на силния. Взаимно си помагат. Това е плюс и минус. В съвременното възпитание трябва да знаеш как да изваждаш. Ако имаш много, ще изваждаш. Ако имаш малко, ще притуряш. Някъде ще го умножаваш. А някъде ще го делиш. Да го умножаваш значи да го увеличаваш. Но едновременно трябва да знаеш да го разделяш. Умножението може да го употребяваш. Когато раздаваш туй, което придава на душата, на духа, на ума, на сърцето, умножението е тогава. Когато събираш силите на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, е събиране. Когато раздаваш благата, е изваждане. Изваждането и делението се определя при раздаването на Божиите блага. А събирането и умножението – при приемането на Божиите блага. Делението и изваждането е минус. Събирането и умножението е плюс.

По някой път, когато питат някого, той си дигне рамената нагоре. Питаш за една работа, той си дигне раменете. Като си дигне раменете нагоре, българинът казва: „Не съм сведующ, не ме питай.“ Като си подига раменете, казва: „Минус, не събирам, не е плюс. Аз сам трябва да го уча. Ако ми дадете, приемам, но да раздавам не съм готов още.“

Вие искате някои хора да ви обичат. Защо искате да ви обичат? Чудни са съвременните хора в своите разбирания. Ти имаш хубав плат и ако намериш някой шивач, който не е майстор, той ще ви развали плата. Вие искате да ви обичат хората. Големи майстори трябва да бъдете, за да ви обичат. И колцина не са идвали при мене, все ме обичат, но едно дават, а десет завличат. Това не е Любов. Туй желание е във всичките хора: да ги обичат. Ако искате някой да ви люби и да ви обича, [...] (В разчетената стенограма липсва част от изречението.) е да се запознаете. Слънцето може да ви обича, но Месечината – никога. Месечината и звездите са отрицателната страна на живота, туй, което взема само. Слънцето е положително, то е представител на Бога, Той постоянно дава, нищо не взема от хората. То върви по своя път и ти го търсиш, отдето върви.

Ние трябва да възприемем Любовта по ония пътища, по които тя идва и се проявява. Различава се Любовта на майката, различава се Любовта на бащата, различава се Любовта на сина, на дъщерята. Те са 4 категории. Най-чиста е Любовта на дъщерята. Най-безкористна е Любовта на майката. Най-силна е Любовта на бащата, а най-приложима е Любовта на брата. Искаш да приложиш Любовта – ще намериш брата си и той ще ти покаже. Търсиш силна Любов – ще намериш баща си. Търсиш безкористна Любов – ще намериш майка си. Търсиш чиста Любов – твоята сестра ще ти даде чиста Любов. „Чистите по сърце ще видят Бога.“

Интересно е: в неразбраната Любов, нещата, които тя създава, се виждат. А в разбраната Любов, нещата, които се раждат, остават невидими. Кой е видял досега родените от Бога? Виждали ли сте ги? Виждаме, че са родени; как са родени, никой не знае. Как сте родени от майка си? – Бабите бабуват. Но онези, които са родени от Бога, никакви баби няма.

Божествено е само онова, което става между тебе и Първата Причина. Онова, което става между тебе [и друг някой] и всичките хора го знаят, е човешко. И то не е лошо, хубаво е, но понеже много вземат участие, тази Любов е неустойчива. Колко майки има, които са разочаровани от своите дъщери, синове. Навсякъде има разочаровани. „Раз-очаровани“ – една дума, която не е преведена право. Значи един път очарован. Ето един крив превод. Казваме: по-хубаво от това няма. Що е очарование? – Най-хубавото нещо, което те е сполетяло. Ти като не може да го четеш, си се разочаровал. „Разочарован“ е било „очарован“, то е най-хубавото нещо, което може да направиш.

Сега бих ви казал като онзи турски султан, който казал, че ще даде една голяма награда на онзи, който му каже една същинска лъжа. Започнали да се изреждат, както източните народи са майстори на сплетни. Иде един и му казва: „Султан ефенди, майка ми тури едно паче яйце под кокошката и като се измъти, излезе камила.“ – „Не е лъжа, това е възможно.“ Идва друг и казва: „Дядо ми си извади един косъм от брадата, тури го на Дунава и стана мост.“ „И това може да стане“ – казва султанът. Идва един и двама души хамали носят един голям кюп. Той казва: „Султан ефенди, баща ти прави война с московеца и баща ми му даде пари назаем в този кюп. Нося кюпа да ми ги върнеш.“ Султанът казва: „А, това е вече лъжа.“ Ако каже, че може да е така, ще трябва да плати. Може би ще трябва да тури 10–15 килограма, за да напълни кюпа. Казва: „Лъжа е това.“

Лъжа е туй, което спира живота в своето развитие. Лъжа е туй, което нарушава отношенията между Бога [и нас]. Лъжа е да повярваш, че Бог е създал злото в света, че Той не те обича. Това е лъжа. Защото Бог Сам по Себе Си не може да се измени. Каква причина ще Го застави да не те обича? Ако не те обича, ще те смачка. Той не може да не обича това, което Сам е направил. Писанието казва: „Направих ви и на дланта Си ви записах.“ Като погледне, вижда, че си на Неговата ръка записан. Ако живееш добре, на Божията ръка всичко върви гладко. Щом направиш престъпление, започват да се явяват капчици и причиняваш болка на Неговата ръка.

Ние, съвременните хора, защо остаряваме? Ако искате, аз може да ви дам примери. Някои от вас искате да бъдете красиви. Трябва да знаете как да постъпвате ежеминутно. Колко мисли вие допущате в ума си и най-после погрознеете. Очите потъмняват, хлътват, лицето се набръчква, ставате недоволни. Този такъв, онзи такъв, само вие сте светия. Такъв светия сте станали, че никой не може да ви гледа. Ще дойде някой да казва, че той се молил по 3 пъти на ден, че чел 10 пъти Библията. Той не говори Истината. Той като прочете 10 пъти Библията, лицето му ще светне. Единственият човек, който знае, че е чел Библията, това беше един американец и той е бил негър, който 90 пъти прочел Библията. Но вече замязал на светия. Като погледнеш, всичките хора на Библията са в неговото лице. Всичките пророци, после Авраам, Яков, Исаак, това са хора с характер, и пророците – също.

Какво има вас да ви спъва? Някои от вас, които не сте женени, а някои има, които сте женени, на които другарките са вече заминали, не сте доволни от тях. Имате другарки при вас, не сте доволни от тях, имате синове и дъщери и не сте доволни. Някои нямате и не сте доволни. Защо ми са синове, когато ще бъда недоволен от тях? Чудни сте. Аз разглеждам другояче въпроса. Най-първо аз не искам да имам мои синове, достатъчно са тия синове, които Господ ги има. Що ще искам сега да имам синове и дъщери като Бога? Не ми трябва да се раждат Божиите синове и дъщери. Те са избрани хора. Човешките са крадци и разбойници. Ще дойде някой и ще ми каже, че някой е чер брат, ще дойдат някои да ме окалят. „Това е черна дъщеря.“ Всичките онези, които ние ги правим, те са все такива. Роденото от плътта е плът. Те са сиромаси хора. Господ ги направил сиромаси, да работят, понеже искат да живеят като Бога и не искат да работят – оттам се ражда недоволството в света. На съвременните хора трябва едно ново възпитание.

По някой път има доста хора, които познавам и са заминали за другия свят. Виждам ги все тук, как да ви ги разправя. Виждам ги, говоря с тях. На едно място са и не може да ви го опиша. На кое място са? Не са на Слънцето, не са на Месечината, не са и на Юпитер, някъде са около Земята и извън Земята, едно особено състояние. Какво ще кажете, то е илюзия. Що значи илюзия? „Ил“ значи „зле“, „юз“ значи „да употребиш“ (ill (англ.) – зле; use (англ.) – употребявам.). Зле употребено нещо е илюзия. Неразбраното, това е илюзия. Казвате: „Дали е илюзия или не?“ Илюзията ето по какво се отличава: илюзията показва нещо реално. Да кажем: ти виждаш един мираж в пустинята, виждаш извори текат, растителност има, но вървиш ден–два – няма ги. Реалното е много далече. Илюзията показва, че нещата са много далече, може би 1000 километра. Цяла година ще трябва да вървиш, докато дойдеш. Непостижимите неща ги наричаме илюзия. Постижимото, то е реалното в света. Под думата „реалност“ разбираме живот, който днес може да постигнем. Днес може да пием от тази вода. Днес може да ядем от този хляб. Днес туй, което желаем, може да го имаме.

Мнозина искат да знаят какъв е небесният живот. Ние не може да мислим за него. „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за нас.“ Там се иска сватбарска дреха, не може да идеш без сватбена дреха. Когато искаш да идеш в оня свят, трябва да имаш най-фината материя, никаква нечистотия, никакво петно по дрехите. Чисти трябва да бъдат дрехите. Даже една слаба мисъл, едно малко негодуване в себе си да не допущаш.

Има един анекдот у турците за Исуса, според който като умрял Исус, отишъл само до третото небе и не могъл да иде още по-нагоре – това е според турското вярване. Една малка игла се забола в дрехите му от този свят и затова Христос не могъл да иде нагоре. От туй християнството не успяло, понеже Христос не отишъл до седмото небе. Тази игла причинила всичките раздори, които сега съществуват в света между християните. Това е според източната философия.

Вие носите последствията на тия игли. Всеки от вас има по една игла закачена и по-горе от третото небе не може да идете. Често съм срещал сестри и братя, които са много напреднали, казват: „Туй не може да го търпя.“ Това е иглата. Казвам: Христовата игла е закачена. „Не може да го обичам.“ – Пак е закачена иглата. На третото небе не може да идеш. Четири небеса има още, които са останали. Ако Господ, като създаде света, би ни оставил в третото небе, къде щяхме да бъдем? Ако ни беше поставил в първия ден, когато казва: „Да бъде светлина!“ или ако беше ни поставил във втория ден или в третия ден, къде щяхме да бъдем? Ние минахме през първия, втория, третия, четвъртия, петия и в шестия ден – в деня на Любовта, – Бог ни създаде. Бог ни постави в шестия ден, в деня на Любовта, по закона на Любовта ни постави. Благодарение на това, че грехът можа да ни смъкне. Той понеже знаеше, че дяволът ще дойде и ще ни смути, затова ни постави в шестия ден. От шестия ден никой не може да извади човека навън. С 10 чифта биволи не може да го извади. Всички примки ще се скъсат и в рая ще остане. Дяволът като влезе в рая, той си служи със своите примки, но после се скъсаха и казва: „Отиде всичкият капитал с тази жена.“ И досега дяволът съжалява, че имал работа с Ева. Казва: „Съжалявам, че се залових с нея.“

Радвайте се, че Бог ви е създал в шестия ден. Гответе се, когато Той си почива. Що е почивката? Почивката на Бога е изявление на Неговата Любов. Седмият ден е ден, в който Бог изявява Своята Любов. Шестият ден е материален. Което Бог е създал в света, го е създал. А сега остава да прояви Своята Любов. Той ни даде онова, от което имаме нужда. Ако този, новия живот на Божествената Любов не ни даде, нашите страдания не може да се премахнат. Всички страдаме от някакъв недоимък. Всички страдате от едно заблуждение, че няма кой да ви обича. Всички имате заблуждението и мислите, че ви липсва нещо. Седмият ден ви липсва.

Що е седмият ден? – Изявление на Божествената Любов. В шестия ден създаде Бог човека. То е Божествена Любов, смесена с човешката Любов. Докато не почувствувате седмия ден в почивката на Бога, тази Любов не може да разберете.

Не зная как мъжете виждате безлюбието в жените и как жените виждате безлюбието в мъжете. Бих желал да ми даде някой една лекция. Мнозина мислите, че Той не ви обича. Искам да ми покажете в какво седи това безлюбие. Туй, от което вие се смущавате – безлюбието, то е толкоз дребно, то е малко помръдване на устата, една хилядна от милиметъра. Как го забелязвате, не зная. Наричате го безлюбие. Много сте наблюдателни. Като си мръдне устата този човек, казвате: „Да го обичам или [да] не го обичам? Ако го обичам, ще направя пакост.“ „Да не го обичам“ – на устните, не виждате някакво мръдване на устните.

Аз ви говоря сериозно, реално. Човек е като светкавицата, мисли да ви обича или не, трепери му сърцето. Не знае какви ще бъдат последствията, като ви обикне. И какви ще бъдат последствията, ако не ви обикне. Тревожи се вътрешно. Става триене вътре и в това триене се стопля сърцето. А тази топлина не е естествена, изкуствена е. Естествена трябва да бъде топлината в ръцете – от кръвта, от кръвообращението, не да ги търкаш ръцете. И това не е лошо.

Ако не станем като малките деца, ако не започнем отново да се учим, какво ще стане с нас? Много знаем, но ако нашето знание се пресее, триците да излязат, много малко брашно ще остане. Много едро е мляно. Онова, което знаем, наново ще го мелим, няма да го хвърлим. Не само веднъж, може 7 пъти да се мели, да се пресее много пъти. Да се извадят триците и да остане хубавото. Като се смели 10 пъти, може една десета да остане, на място е. Може да остане една десета брашно, а девет десети трици.

Казва: „Идете в Галилея и там ще Ме видите.“ Често хората отиват да гледат, когато Слънцето залязва. Всички изучавате все залеза. Всички, които сте разочаровани, наричам: тази Любов е на залез. Казвате: „Колко хубава картина!“ Няма да се мине половин час и Слънцето ще се скрие. Започнете отсега нататък да изучавате Любовта на изгрева. Тогава ще разберете какво нещо е Божията Любов. Дотогава, докато имате съмнения, колебания, тревоги, това е залез. Туй да го знаете. Когато престанат тия съмнения, имате възходяща степен. Всичките съмнения трябва да изчезнат от душата ви. Смущавате се какво ще стане. Какво ще стане? Духа вятър, какво ще стане? Този вятър ще изчупи милиони листа и милиони листа ще задигне. Ще дигне доста прах, но този прах ще образува дъжда, ще полее тревите, растенията.

Всичките противоречия, които съществуват, праха, безлюбието, Бог ги туря на работа. Благодарение на нашето безлюбие имаме доста дъжд. Благодарение на нашата омраза много работа свършваме. Омразата Бог я турил на колелетата. Когато един трен се движи по гладко, турят пясък пред машината. Има едно място, гдето се изсипва пясъкът, това е за сегашните колелета и като падне пясъкът, колелото подеме. Противоречията в живота са, за да се подемат. Ако всичко беше гладко, щяха да се въртят колелетата на едно място. Положението ви ще бъде като на ония английски моряци. Англичаните обичат да гуляят. Една вечер напили се малко и се връщат в лодката. Те не развързали лодката и започнали да гребат. Гребали цяла нощ и като станали на сутринта, виждат се на брега. Къде е причината? – Свързана е била лодката.

Сега ние правим усилие. Лодката е на брега, свързана. Като се обърнем, в живота имаме много работа, но нищо не сме свършили. Аз бих предпочел да кажа само една дума: „Йоа!“, отколкото да имам всичкото знание и да бъда свързан за брега. Като кажа тази дума, да бъда развързан. Тогава ще придобия много повече, отколкото да имам всичкото знание и да бъда свързан. Любовта, която не е приложена, е без съдържание; Обичта, която не е приложена, е без съдържание. Мъдростта, която не е приложена, е без съдържание. Кротостта, която не е приложена, е без съдържание. Търпението, което не е приложено, е без съдържание. Всички неща, които не са приложени, както са Божиите закони, остават без съдържание. Тогава изгубваме смисъла на живота.

Има ли някой, който да не [е] срещал Христа? Четете Евангелието и като четете Евангелието, ще се яви Христос. Казва: „Ако думите Ми не пребъдат във вас и вие не пребъдете в Мене“. Ти не може да видиш Христа, ако не започнеш да четеш. Казва: „Думите, които ви говоря, то е живият хляб.“ Който яде Словото Божие, той е, който пребъдва в Христа. Христос пребъдва в Бога.

Вие искате да видите Христа като човек, да го видите с корона. Не е ли целият свят пълен с корони? Може да го видите. Когато бях в Америка, видях един европейски цар, шест крака висок, с мантия, с корона на главата. Минават американците, смеят му се. Казвам: Колко са небрежни, нямат никакво почитание. Не гледат лицето му, а всички се обръщат и гледат гърба му. Аз вървя и го срещам, той върви тържествено и казвам: колко тържествено върви. Обръщам се и гледам гърба му и целият му гръб представя фирми, носи обявления на гърба си. Значи е цар на фирмите. Аз искам да го гледат в лицето, не в гърба. Злото прави своите знаменити работи в гърба, а доброто ги прави в лицето.

Та казвам: Ако искате да станете цар, гледайте да имате обявленията си отпред. Първото обявление е кой как види, да види, че носите Божията Любов. Озарени сте от Любовта. Какво по-хубаво от да бъде човек озарен от Любовта? То е най-хубавото благо. Един любовен лъч като те зърне, достатъчно ти е за един цял живот. Той не престава.

Радвайте се за първия лъч, който сега иде в света, и който ви зърне. Ако някой не го зърне, да го зърне. Който зърне този лъч, да го възприеме и да стане слуга.

„Радвайте се и идете в Галилея и там ще Ме видите.“ Има едно правило, което аз употребявам. Радвайте се на най-малките постижения. Като видя малкото цветенце, което е цъфнало, зарадвам се. Понеже то като цъфнало, то има Любовта, а тази Любов иде от [Бога]. Казвам: Радвайте се на малките постижения.

Тайна молитва

37-а беседа, държана от Учителя
на 11.VII.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни