Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'неделни беседи'.

Открити 1,073 резултата

  1. Последен ъпдейт на пакетите 17.03.2019 Тъй като пакетите са големички, може да използвате Флашгет за изтеглянето им. Неделни беседи (1914-1944 г.) - 2.77 гб. Общ Окултен клас (1922-1944 г.) - 2.68 гб. Младежки Окултен клас (1922-1944) - 2.71 гб. Съборни беседи (1906 -1944) - 0.77 гб. Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - 0.38 гб. Утрини Слова (1930-1944) - 0.69 гб. Извънредни беседи - 0.33 гб. Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - 0.23 гб. В долният пакет се съдържат беседи от трите класа Последното Слово 1943-1944 - Клас на добродетелите - Беседи пред сестрите (Четвъртачни беседи) (1917- 1932) - 1.3 гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 1 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 2 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 3 - 10гб. Текстове документи и исторически книги от Учителя - 10 гб Книги с тематични извадки - 2.25 гб. Списания и вестници - 7 гб. Пакет Слово - 1.3 гб. Огледална копие на сайта направено на 16.03.2019 - 7 бг Музика 19 диска с записи на Паневритмията. - 1.2 гб. Снимки Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 1 - 6 гб Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 2 - 12 гб.
  2. Аудио - чете Кирил Кирилов Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г., Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Двата принципа (Съчетание на отношенията) Във висшата окултна математика има два принципа, които гласят така: отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята. Заменям Земята с човека, а Слънцето с Бога. Тогава имате един превод: отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека. Това е принципът, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот и от туй съчетание на съотношенията. Правя един втор превод: отношенията на душата към Духа определят отношенията на Духа към душата. Правя друг един превод, заменям душата с детето, а Духът с майката и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето. В Писанието ще намерите онзи стих (Евангелие от Лука 6:47–49), в който е казал Христос, че тези, които са съградили къщата си на пясък, не са като тези, които са я съградили на канара. По правилата на този окултен закон за отношенията си имайте предвид, че вие не сте свободни да мислите, чувствувате, нито да действувате както искате. Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам.“ То е една крива мисъл. За да може да става това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти искаш това, което хората искат, то не е право. Така също и ако карат някого стражари, той върви накъдето го карат 10 души стражари. Пазете следната мисъл: Аз не искам да ви убеждавам в нищо, не искам да ви налагам нищо, аз искам да ви освободя от робството, в което се намирате. Може да разбирате криво. „Искам“ – това е един човешки израз, това е желание на невидимия свят или желание на Бога всички Негови деца да са свободни. С вашето минало аз не искам да се занимавам – това е ваша работа, аз се занимавам само с вашето настояще и с вашето бъдеще. И единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, то съм аз. Аз ако ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя. Тук няма никаква философия: онази майка, която носи детето в утробата си, от нея зависи животът на детето. Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ, аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените, то е светотатство. Друго положение: от седем милиона години законите на Бялото Братство не са се изменяли нито на една стомилионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени за всяка мисъл, чувствувание и действие, имат специална форма, в която може да се изрази мисълта ни, чувствуването и действието ни. И законът е: когато това се изрази в тая форма, усещаме едно задоволство и приятност. Значи формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно незадоволство. То не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази висша форма. Във време на апостолите имаше разделение на тогавашните християни на петровци, павловци, христовци и други. И Павел казва: „Аз посях, други поляха, а Господ възрасти.“ Та що от това, че си посял или посадил и полял – важното е, че Господ възраства. И всички принципи се свеждат към възрастването, а не към това, кой посадил и кой полял. И на вас казвам: Там, гдето Бог ви е поставил; там, гдето земеделецът ви е посял; там, гдето майката ви е турила в училището, не напущайте вече тия отношения, които са създадени. Земеделецът и майката са по-умни, отколкото вие, които напущате училището. Сега аз ще спра тук. Тази година Бялото Братство ще има своята среща на 19 август. Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото Братство. То всяка година си има своята среща. Искам да не сте невежи. Бялото Братство се състои от човешки души, които са свършили своята еволюция от хиляди години. Те се събират всяка година и определят съдбините на всичките народи. Сега с тяхната среща ние правим своята среща на земята. И те са на земята. Ако вие вървите правилно по тоя път, и вие ще бъдете някога членове на това Братство, а сега сте само служители. В Послание към Евреем има нещо засегнато от апостол Павла за това. Тази година от тук, от София, се поканват всички ония, които са били до 1914 г. включително. Те ще дойдат на 17-и сутринта в Търново, а ония от 1916–1919 г. включително – на 18-и сутринта, а онези от новите – на 18-и вечерта. Аз желая да се създаде между всинца ви една хармония, да може да използуваме времето. И ще има да се извърши работа. Върху софиянци Бялото Братство не гледа с добро око, да ви кажа истината. Не че не ви обича, но съжалява за ония права, които вие сте си дали. Свободата иска права, но да знаете, че има права и задължения. От там трябва да научите начините, как трябва да се управляват държавите и народите. Нито един от досегашните методи на земята не може да се приложи и резултатите ги знаете; ще се учите, защото пак ще дойдете на земята, докато свършите своето развитие. Ще ходите, ще се връщате на училището като ученици, докато свършите. Не мислете, че ще ме убедите на своя страна. Само един начин има за това: ако живеете в Добродетелта, в Любовта, Мъдростта, Правдата и Истината. Аз не мога да бъда там, където не е Господ. В злото Бог го няма. Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. А като си замина, може да правите каквото искате. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Ще дойдете един ден да разберете този закон. Някой казва: „Ама мен не ме е страх.“ Но покажи ми любовта си, ти си първокачествен страхливец. Сега имате задължение спрямо Белите Братя на школата, на която принадлежите. Нищо не може да ви извини, не можете да се освободите от задълженията си към тях. Никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада. Това да разберете добре. От Белите Братя няма укриване, те са носители на светлина, на всяка нова култура, на всяко добро. И човек, когато има тяхното съдействие, във всичко успява, а когато се лиши от тяхното съдействие, всичко е свършено. Вашите отношения към мен са отношения към Бялото Братство, а отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Ще кажете: „Ние познаваме само един Господ.“ Вие имате грешка. Слънцето се познава чрез светлината, но и за нея има един посредник. То е етерът, иначе то ще бъде невидимо. Също така и Бялото Братство е посредник между вас и Бога. Тази година трябва да се организирате, разпасана команда няма да има. Аз съм готов всекиго да изслушам и аз бих желал да бъдете поне наполовина от мен. И Христос е казал: „Ученикът трябва да бъде като Учителя.“ А аз как съм живял между вас? Видели ли сте нещо лошо от мене? Искате да направите нещо, аз казвам: Опитайте, направете. Но аз зная – законът е такъв – с каквато мярка мери човек, с такава ще му размерят. Да бъдете свободни. Аз познавам вашия живот от миналото, зная всичко, но аз не ровя, но заравям нещата отгоре. Знанието не всякога ползува, но каквото вие вършите, аз се ползувам. Ако искате да имате Божието благословение – туй ми е казано и аз нарочно дойдох – трябва да слушате Господа. И тогава аз казвам: Той има три положения. Категоричен съм. Първо, ако не искате да вървите по учението, което проповядвам, аз казвам: Много добре, свободни сте. Второ – готови ли сте да изпълните Христовото учение, както е в Евангелието, но изпълнете го във всичката му пълнота. Трето, готови ли сте да изпълните Мойсеевото учение във всичката му пълнота? Или Мойсея, или Христа, или мен. Ние сме едно. То е проявление на Бога. Това учение е Божествено. Мойсеевото учение е Божествено. Христовото учение е Божествено и сегашното учение е Божествено. Той е един и същ източник, само формите са различни. Духът е един и същ. Да допуснем, че ви казвам една максима, един закон, а не го подписвам – вие го изпълните, няма да изгубите много, ако името ми го няма. Но Христос казва, Неговото учение трябва да се изпълни. Вие изпълнете или това, което Бялото Братство разкрива, или Христовото, или Мойсеевото учение; но едно от тия учения трябва да се изпълни. Аз ви поставям тия три положения, понеже вие нахвърляте мисли на съмнения. Аз не искам да махам никого и аз бих желал да изпълните едновременно и трите учения. В пълнотата си те са едно и също: Христос в Мойсея е същият, Христос в Исуса е същият, и Христос, Който е в мене, е същият. Искам да разбирате вътрешната страна. Слънцето за нас важи според светлината, която ни праща. Тази година още сега трябва да се самоопределите в себе си, да 6ъдете искрени, защото от тази искреност зависи благословението, което искате да получите. Аз виждам мисълта ви: „Дали сме ние толкова приготвени, та нас викат?“ Спомнете си за онзи цар, който повикал гости на трапезата си, званите като не са дошли, вас, клосните, хромите, ви викам. Да благодарите, гдето ония не са дошли. Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности. После ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако Баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото Братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в туй отношение. Никой не може да ви ограничи, но и от последствията никой не може да ви избави. Аз желая между всинца ви да се възстанови хармония, живот, но не по буквата. Аз не искам да се ровя във вашия живот, не искам да ви съдя, но ви казвам последствията, и като болни ви лекувам. Може ли онзи, който лекува, да не причини малка болежка? Черното братство вас ви е поомотало, то направи цяла буря. Грехът си е грях пред Бога. Такова престъпление може да се прости, но не и да се извини. Ще дойде един брат цял живот да прекара, за да изкупи едно престъпление. Това е право за всички – и за големи, и за малки. Аз не искам да изхабявате силата си. Аз съм казал това или онова – не черпете от втори източник, от втора ръка, елате при мене. А вие му туряте 99 панделки и после заключавате. Някой казва: „Господин Дънов се е осигурил.“ Преди години Маньо Райнов дойде при мене и ми предложи 30 000 лева, за да ги употребя за каквото намеря за добре, аз му отговорих: Нека стоят у тебе. След смъртта му неговата жена пак ми ги предложи и ги остави при мен. Тия пари, които постъпят в Братството, строго е определено за какво да се употребят. И ако някой злоупотреби, сам ще понесе последствията. Д-р Миркович искаше да ми остави наследството си. Аз му казах: Продай го и парите раздай на бедните или на своите роднини. И този брат (посочи Лазар Котев) ме питаше за къщата, аз му казах: Един да я вземе. Ако ме излъже единият, ще ме излъжат и другите. В Бялото Братство има един закон: не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Да мислиш, да желаеш и да подействуваш – чак тогава. Първо на земята ще те съдят, сетне в астралния свят за твоите пожелания, сетне в умственото поле, и там, и най-сетне в причинния свят ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно. Във време на пътя не смущавайте, казва се, каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му. Сега не изпъждаме никого. Има три вида закони: за Братство, приятелство и познанство. Вие не сте братя още. За да бъдеш брат в Бялото Братство, трябва да пожертвуваш живота си за другите. Това е законът на Братството. Ти си длъжен да дадеш всичкото. Не изпълните ли, вас ще държат отговорен. Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона на Братството. Учението, което аз ви проповядвам, преимуществено се състои в това – аз искам да ви запозная със законите на живата природа; туй, което досега никой не е учил. И това става много медлено. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на живата природа, тази школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат. В годишното събрание пригответе се да няма вече повръщание към елементарните работи, т.е. към кръщение и спасение. Да пристъпим към нова формула, в която трябва да се изрази новият живот. Аз не желая никой от вас да се спъне в нищо. Сега ще изучите закона на смирението и кротостта – то е първото нещо, а второто е електричеството и магнетизмът, и третото е мъчението. А вие в София почнахте с мъчението. Трябва да имате запас от енергия, за да минете през този огън. Аз ви казвам само начина да се приготвите за кротостта и смирението, електричеството и магнетизма. Тия неща не съм ги създал аз, те съществуват. Софиянци трябва да изгладите туй. Ще кажете: „Как?“ Можете. Сто души са осъдени да лежат в затвора за дълговете си, аз съм богат, плащам и казвам: „Пуснете ги.“ Бъдете самостоятелни. Всеки да има своя мисъл, един от другиго да не се влияете, а помагайте си. Ако вие се влияете отвън, може да ви кажат: „Г-н Дънов е такъв и такъв“, но ако вие сами не можете да познаете Истината, тя не може да се предаде отвън. Желая да имате взаимна почит и любов, да се почитате и любите един другиго. Това е първият закон на Бялото Братство. Не можете да измените тоя закон. И там, на Сините камъни, гдето прекарах 25 дена, получавах всичките ви мисли и мога да ви дам фотография на мислите ви. И ако искате да стреляте, стреляйте на месо, а не само „дан-дум“. То е само дунанма. Време нямате. Вие сте в двадесетата година на двадесетия век. Кармата ви е назряла вече и ако не ликвидирате правилно сега, ще останете за две хиляди години назад. Вие като минете напред, други идват, които ще ви заместят. Не се спирайте, вярвайте във великия Божествен закон, имайте опитността на миналото, разбирате много добре работите, не сте слепи. На 17-и и 18-и бъдете в Търново. Вярвайте в живия Господ и Той ще ви се изяви. Защото Той казва: „Ако вярвате в Моите думи, Истината ще ви се изяви.“ Вие трябва да вярвате в някого. Една майка трябва да ви роди. Това е законът. С личности ние не боравим. Един ден пак като се срещнем, пак ще говорим, защото работите ще се изяснят. На черната ложа трябва да се даде отпор. Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви ремъци, а ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на двата крака, кожата ще ви бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. (Л. Котев: Неутралитет не се ли позволява?) – Никакъв неутралитет – с Господа, или против Господа! От това, което е станало между вас, не са се изменили моите отношения. Аз съжалявам, гдето хората не могат да разберат този закон. Аз искам да не ме знае този, на когото съм направил добро, а да каже: „Господ да благослови онзи, който ми направи това добро.“ Гледайте да въдворите хармония. Имали сте опитности, страдания и стремежи. Станалото станало, то не е за първи път, но всички недоразумения трябва да изчезнат. Доброволно, а не по насилствен начин. Тази година вие, софиянци, сте, които спирате малко работата. Затова дойдох да ви предупредя. Да създадем много работа, защото човешката мисъл, желание и действие, съединени в Бога, са една велика сила. 8 август 1920 г. Беседа, държана на мъжете в София
  3. alexamsterdam

    1918_12_05/07 Малък разбор / Лемуил

    Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Таня Димитрова Лемуилъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Малък разбор „Думите на цар Лемуила, пророчеството, което го поучи майка му.”Притчи Соломонови 31:1 Под думата цар се разбира човешкият дух. Под думата майка се разбира Господ, Божествената майка, която го е поучила. Що, сине мой, и що, сине на утробата ми? (31:2) Думата син означава човек, който си е на Земята. И що, сине на моите обричания? (31:2) Природата-майка всякога прави своите обричания за децата си. Не давай силата си на жените, нито пътищата си на погубителките на царете. (31:3) Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата жена се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия Път. Затова не давай силата си нему. Под „погубител” се разбира един от пороците на човешкия ум, а това е гордостта. Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князовете да пият сикера; да не би като се напият да забравят закона, и извърнат съда на всичките угнетаеми. (31:4, 5) За човешкия дух първо правило е да не се пие вино. Под думата сикера се разбира пресечено вино, в което се слага малко мед, захар и черен пипер. Под вино се разбират пари. И на най-добрия човек ако дадеш пари, той се забравя. Под вино се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, било то мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията. Угнетаеми у човека се явяват всичките му добри мисли и желания. Всеки, който угнетява желанията си, изопачава съда в себе си. Така, както изопачите вътрешния си съд, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре. Такъв е Божественият закон: човек отвън представлява физическия свят, а отвътре – Божествения свят. Никога околните хора не могат да направят твоя свят по-добър, отколкото ти си го направил. И онези от вас, които очакват щастието им да капне отнякъде другаде, се лъжат и затова остават разочаровани. Не очаквайте щастието си другаде, то е вътре у вас. На кого трябва да се дава вино и сикера? Давайте сикера на тези, които са в премеждие, и вино на огорчените в душата: за да пийнат и да забравят сиромашията си, и да не помнят вече злостраданието си. (31:6, 7) Давайте сикера на тези, които са в премеждие, а вино – на тези, които са наскърбени, гневни, начумерени. Напои и нахрани лошия, гневния човек! Вие не може да разберете защо лошия човек трябва да го нахраните и напоите, а добрия не трябва; вие не може да си представите това противоречие. Ако имате един твърд ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в масло, за да омекне. Мек ремък не трябва да се туря в масло. Това подразбира, че енергията, която е твърда, трябва да се нахрани, да се тури в масло, за да омекне. На наскърбения човек, понеже е твърд, дай му вино, хлебец и той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има тази мекота. Отваряй устата си за безгласния, за съда на всичките сирачета. (31:8) „Отваряй устата си за безгласния” значи, че умният човек трябва да защитава този, който не може да говори, а този, който може да говори, не трябва да се защитава. Отваряй устата си, съди праведно, и защитавай сиромаха и оскудния. (31:9) За вас, жените, които сте майки, е необходимо да съдите праведно. Когато човек седне на съдийското кресло, трябва да забрави всички свои лични отношения, не трябва да мисли за себе си, а да стане едно с Бога, едно с човечеството, т.е. интересите на Бога да са негови и интересите на човечеството да са негови. Голямото включва малките интереси, а малкото не включва друго малко в себе си. Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-скъпа от многоценни камене. (31:10) Под израза добродетелна жена се разбира добро сърце. Казва се в Писанието: „Ще им дам сърце, направено от плът, ще им отнема каменното сърце.” Добра жена подразбира добро сърце. Да се придобие такова сърце е по-добро от скъпоценните камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. (31:11) Под мъж се разбира човешкият ум, който също има сърце. Казва се, че „уповава на нея”, защото сърцето, за което се говори, е разумно. Размишлявай за сърцето си! Щом едно ваше желание ви дава възможност да разсъждавате, то е разумно желание, а не ви ли дава възможност да разсъждавате, то е опасно. Вижте как се отразява у вас едно настроение на гняв – вие веднага избухвате и не мислите за последствията. Това е глупавата жена у вас, т.е. глупавото сърце. Изобилие подразбира всички радости, които се търсят. Всички радости произлизат от сърцето – то е почвата, в която растат Божиите блага. И ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си. (31:12) Когато не огорчавате никого, когато не оскърбявате никого, ще имате повече приятели, повече хора, които да ви обичат. Търси вълна и лен, и що й е угодно работи с ръцете си. (31:13) Христос казва: „Търсете, хлопайте и искайте.” Тъй че, според този стих сърцето явно търси. Търсенето, това са разумните желания на човека. През всичките дни на живота си тя търси. Какво? – Вълна и лен. Вълната и ленът имат две различни качества: вълната задържа в себе си топлината, а ленът я изпуща. Хигиенично е лятно време да се носят ленени дрехи, а зимно време – вълнени. Еврейските свещеници са носили винаги ленени долни дрехи. Разумната жена търси и обработва вълна и лен, а под вълна и лен се разбират две благородни желания. От вълнените и ленените нишки излизат най-добрите плодове. Под думата ръце се разбира, че тази жена има разумна воля, за да изтъче от вълната и лена нещо. Ленът – това е мисълта, а вълната – това е желанието. Когато чувства и мисли, тя знае какво да изтъче от всичко това. Вълната подразбира горещи желания, а ленът показва малко хладнокръвие. А изразът „що й е угодно работи с ръцете си” означава, че тя добре разработва всичко със своята воля. Тя е като корабите на търговците: донася храната си отдалеч. (31:14) Това значи, че тя има кормило и знае да направлява корабите. Кое е човешкото кормило? То е човешкият език. Корабите са устата, в която тя носи храната си отдалеч, отвътре. Тъй че, тя знае, че е като кораб на търговците. И става доде е още нощ. (31:15) Това значи, че Слънцето не я заварва в леглото. Преди да дойде господарят й тя е на крак. И дава храна на дома си, и дял на слугите си. (31:15) Домът – това е тялото. Сърцето, умът и всички желания – това са нейните слуги, на които тя дава нареждания. Съглежда нива и купува я: от плода на ръцете си сади лозе. (31:16) Тя „съглежда нива” с очите си, защото очите представляват извор на Истината. Вижда кое е полезно и кое не е, и купува нива. Нивата подразбира външните условия на физическото поле, които Бог е дал. Под плод на ръцете се разбира светът на нейното сърце. Лозето означава, че у нея всички благородни мисли и желания са посадени. За такъв човек се казва, че е магнитизиран. Опасва чреслата си с крепост и укрепява мишците си. (31:17) Под израза опасва чреслата си с крепост се разбира нейната воля. Тя е жена, която обработва тялото си, прави гимнастика, не я мързи. Тялото й е много добре обработено, няма никакъв недъг. Различава добре действията, желанията и мислите си и с това скрепява мишците си. Усеща, че търговията й е добра: светилникът й не гасне ноще. (31:18) Под нощ се разбира състоянието, когато я налягат скърби и нещастия. Но и тогава светилникът й не угасва. Жена, която намирайки се в нещастие, каже: „Досега ходих на църква, вярвах в Бога, но отсега нататък няма да ходя”, е без светилник. Туря ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката. (31:19) Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос като вретено. А жените още преди време са смятали, че щом Земята се върти около своята ос, трябва и те да се въртят около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Когато дойде скръбта, завърти вретеното си! Изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се?” А ти какво правиш? – Оставяш хурката и казваш: „Земята не се върти.” Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени. Хурката означава Божествения свят. Тази изпредена нишка показва откъде иде енергията. Къделята представлява Слънчевата система. Хурката се закрепва в пояса. Млечният път означава пояса на човешкия дух. Слънчевата система се стреми към този пояс. Всеки трябва да има къделя. Престане ли да се върти вретеното, липсват ли къделя и хурка, всичко се обръща с главата надолу. Отваря ръката си на сиромасите и простира ръцете си към оскудните. (31:20) Вие не можете да отворите ръцете си на сиромасите, докато не изперете и опредете вашата вълна. Думата сиромах в този стих означава всички семена, които не са още посадени. Отваряш ръката си, вземаш тези семенца, посаждаш ги в градината – с това ти вършиш едно добро. Веднъж отвориш ли ръката си на сиромасите, то значи, че съизволяваш. Когато помагате някому, вие помагате на слабия, а не на силния; а сиромасите са бъдещето на света. Не се бои от сняг за дома си, защото всичкият . дом са облечени с двойни дрехи. (31:21) Двойни дрехи в окултния език означава магнетични дрехи. Има хора, които се поддават на всяка болест – те са голи. Всеки човек, който се гневи и съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат на външните борби. Силата на християнството е тъкмо в това – всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила. Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта. Тъй че, всички страдания, които имате, са от това, че нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как изглеждате без тази дреха и как с нея. Прави за себе си завивки: облеклото й е висон и багреница. Мъж й е познат в портите, когато стои между старейшините на мястото. (31:22, 23) Мъжът подразбира нейния ум. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша, защото на такава жена мъжът й е почтен. Ако е ленива, никой няма да я слуша, защото мъжът й не е почтен. Прави тъкан и продава, и дава пояси на търговците. Облечена е с крепост и благолепие, и се весели за бъдещето време. Отваря устата си с мъдрост; и закон на благосклонност има на езика й. (31:24-26) Този „закон на благосклонност” е потребен на всички. Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня. Внимава за управлението на дома си и хляб на леност не яде. (31:27) Тази жена никога не взема каква да е храна, а избира здравословна във всяко отношение. Известно е, че леността е майка на всички пороци. Изобщо, съвременните културни хора са станали много лениви. Те отиват на църква да излъжат Бога, запалват свещ и казват: „Хайде да се помолим, да запалим една-две свещи, та ако капне нещо.” Вземат един лотариен билет, а след това сядат по кафенетата и чакат дано капне нещо от този билет. Като дойде срокът за тегленето му и като видят, че нищо няма, купуват нов билет и хайде пак на църква да запалят свещ и да се помолят. Купуват акции, но курсът им понякога спада и така всичко изгубват. Такива хора са лениви. Не, ще работиш, ще обработваш всичко в себе си! Нещастията, които сега ви сполетяват, са вашето минало и с тях вие изплащате старите си дългове. Защо тя не яде хляб на леност? В съвременното общество често намираме такива случаи, в които се яде хляб на леност: някой момък ухажва момата в някой дом; той е облечен хубаво, битово добре е нареден, но има тук-там дългове. Той търси тази богата мома, за да плати тя дълговете му. Бащата и майката бързат да го уловят, без да знаят неговото материално състояние и оженват младите. Заемодателите започват да се явяват един по един със своите полици и казват: „Той е богат сега, ще си плати дълговете.” Родителите се чудят и казват: „Чудно нещо, той беше много добър човек.” Да, но понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да прекарате по лесен начин живота си, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания. Чадата й стават и казват: Блазе й; мъж й я хвали и казва: Много дъщери са се обходили достойно, но ти надмина всичките. (31:28, 29) Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена или стремежа на човешката душа. Красотата е лъстива и суетна е хубостта: жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. (31:30) Под израза бои се от Господа се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена. Дайте й от плода на ръцете и делата й нека я хвалят в портите. (31:31) През този месец проучeте цялата тази глава. Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: мислено ще си представите десет оки вълна; ще вземете една голяма харания и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна. Ще я изперете един, два, три, четири, пет пъти, докато стане съвсем чиста. След това вземате един от циганските дараци и започвате да я влачите. Като я влачите така около половин час, направете я на къдели. След това я турете на големи дараци и я направете на големи къдели. От готовите вече къдели вземете една и я турете на хурката да предете. Аз бих желал да ми опишете този процес, да ми опишете какви чувства ще изпитате, докато започнете да предете. Ще ми направите едно описание, подобно на това, което прави естественикът, когато наблюдава под микроскоп известен процес. Наблюдавайте след всяка къделя каква мисъл ще ви дойде. Тази формула за влачене и изпридане на вълната ни е дадена от окултизма и за половин час тя ще допринесе много повече, отколкото един педагог за цяла година. Този опит с вълната ще го направите най-малко четири пъти в месеца. Ако някой заболее от испанската болест, лежейки в леглото си, нека пере тази вълна. Ако тези опити дадат резултат, те са верни и истинни. С това, което е измислено и съчинено от нас, не може да се направят опити. Не се заблуждавайте в някои знания, които не могат да ви дадат сила. Като ви дойде някоя мисъл, спрете се върху нея, подръжте я един-два дни в ума си и ако нищо не роди, тя е безплодна. Не задържай желания и мисли, които нищо не допринасят. Въртете постоянно вретеното, нишката му да слиза постоянно отгоре и така навивайте две-три вретена. Такъв процес трябва да започне да се извършва в умовете ви. Не се изисква само молитва, но и работа. Какво подразбира думата молитва? Дишането има смисъл само когато кръвта циркулира. Когато влиза кръвта в белите дробове и се пречиства – това е молитва. Ако във вашите дробове няма кръв, какъв смисъл има да поемате въздух и да се молите? А за да се молите, трябва да има въздух, който да пречиства кръвта. Някой път вие се молите, но не знаете защо. Казвате: „Боже, благослови ни!”, но не знаете в какво да ви благослови. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето положение!” Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Искам да съм като другите хора.” Нима не сте като другите хора? А за да се молиш, храната трябва да се сдъвче със зъби, да влезе в стомаха ви, той да свърши работата си – да я превърне в сок, който да мине в белите дробове и чак тогава можеш да започнеш да се молиш. Само съзнателният човек може да се моли. Някои питат: „Защо да се молим?” За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти! Ако доброволно не се молите, то Провидението ще ви създаде условия, за да се молите. И най-твърдите хора се молят: заболеят, викат доктор и казват: „Моля ти се, докторе, да ми помогнеш!” Постави те Господ в лишение – бързо отиваш при някой заемодател и му се молиш. Господ е поставил като закон това, че човек трябва да се моли. Някой казва: „Не искам да се моля на Бога.” Добре, избери си друг някой, когото искаш. Има хора, които се молят на конете си – казват им: „Хайде, дий, карай, конче!” Молиш се на коня си дано той ти помогне и изнесе твоя товар. От чисто психическо гледище, молитвата е един необходим закон. Да се молиш на Бога, то е правилното, то е чистият въздух. Вън от тази молитва ще слизаш все по-надолу и все по-надолу. Всички среди, в които ще слизаш, са все по-нечисти. Когато нямаш разположение да се молиш, слез в стомаха си и поработи там. В тези опити, които ще правите, стремежът ви не трябва да бъде егоистичен, но всички трябва да се заемете с изучаването на Божествените закони така, както се изучават разните предмети – естествени науки, български, геометрия и други. Всеки, който е влязъл в училището, трябва да провери кое е вярно и кое не е. Това не е като във вестниците – в тях може да съобщят, че един град е паднал, а подир един-два дена да съобщят, че отново е превзет и т.н. Например пишат, че в Добруджа са навлезли румънците и всички отпадат духом; снощи пък пишеше, че румънците не са навлезли там. Някой дойде при теб и ти каже, че главата ти ще пати нещо и ти започваш да се тревожиш – ето че румънците навлизат в главата ти. Вие приличате на онази мома, която сънувала, че се оженила, че имала детенце и то умряло. Станала тя сутринта и разказала съня на майка си. И двете се разтревожили и започнали да плачат. Вие създавате много неприятности в ума си с тези фиктивни неща. Някоя казва: „Чух, че сестрите не мислят добре за мен” – ето румънците влизат в главата ти; после каже: „Не, излъгала съм се, те добре мислят за мен” – румънците излизат от главата ти. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Някой свещеник ти каже, че си еретик, а аз ти казвам, че не си – румънците влязоха и излязоха от теб. Като влезете в една школа, трябва да имате критически ум, за да изследвате нещата, да имате отношения към Невидимия свят и към тези закони. Само така ще може да си създадете един солиден характер. А сега очаквате всичко да ви дойде наготово. Аз искам тази вълна сами да я перете, да я влачите и предете. Ако не знаете как се преде и влачи, аз ще ви науча. Само по този начин хората могат да се облагородят и повдигнат. Трябва да се работи, работи и работи! Не казвам да се трудите, а да работите. Мъчението и труда оставям за хората, защото светът се занимава с тях. Щом си скръбен и тъжен, кажи си: „Да взема работа!” Беседи пред Сестрите 05.12.1918 Четвъртък, София ______________________ Бележка: Датата в изданията на ВСЕМИР и Бяло Братство е 05.12.1918, а в изданието на ЖАНУА и първото издание е 07.12.1918 Малък разбор.pdf
  4. alexamsterdam

    1926_06_27 В своите си

    Аудио - чете Кирил Кирилов ВЪ СВОИТѢ СИ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, Сила и Живот. Осма серия (1925–1926), Русе, 1926, 1927, Второ издание, ИК "Жануа'98", 2008 г.,. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Саваат-Амон-Ра", неделни беседи, VIII серия, том-2, (14 март - 11 юли 1926 г.) Първо издание, Русе, Русе, печатница "Малджиев", 1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Саваат-Амон-Ра", неделни беседи, VIII серия, том-2, (14 март - 11 юли 1926 г.), Второ издание, ИК "Жануа'98", Стара Загора, 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето неделна беседа В своите си Беседа, държана от Учителя на 27.06.1926 г. в гр. София. “В своите си дойде и своите му го не приеха.” (Йоан 1:11) Ще се спра само на няколко думи от единадесетия стих: в своите си дойде. Първата част на стиха е положителна – дошъл, а втората част на стиха е отрицателна - не го приеха. Човешкият дух върви, т.е. едновременно се проявява в три посоки. Като казвам човешкия дух, подразбирам човека в неговата първична проява, тъй наречения космическия човек, създаден по образ и подобие на Бога. Първият стремеж на духа е към живота. Животът е условие, а не среда за проявлението на човешкия дух. Вторият стремеж на човешкия дух е към знание, към мъдрост. Той има потреба от светлината, вследствие на което светлината е външната страна на знанието. Когато духът придобива знание, светлината се проявява като резултат. Следователно, светлината, която съществува сега в света е резултат на една излишна енергия, която не е употребена за умствена деятелност и затова ние се ползваме от тази светлина. Значи, космическият човек е придобил толкова знание, че от него има излишък, който се проявява във вид на физическа светлина. Третият стремеж на човешкия дух е към свобода, вследствие на което се създава време и пространство. Когато човек се намира в утеснение това показва, че пространството, мястото, където живее е тясно за него. И всичката философия на живота седи в това, да се даде повече място на всеки човек, който е недоволен. Пратете един недоволен човек на месечината или на Юпитер, или на Марс, или на коя и да е друга слънчева система, неговото настроение веднага ще се измени. Някои хора казват: какво трябва да правим при тия ограничени условия? Дайте простор на духа си! Когато ние говорим за простор, разбираме да оставим духа си да действа, да се проявява тъй както трябва. Човешкият дух действа по същите закони, по които действа и материята. Когато вземете един свредел и започнете да правите с него дупки, той среща известно съпротивление. Защо среща това съпротивление? По причина на гъстата материя. Тази материя е неорганизирана, в нея няма никаква разумност. По аналогия на това и неразумната страна или неразумната природа на човека представлява също такова съпротивление за проявата на човешкия дух. Например, има хора, които не вярват в Бога, не вярват в друг свят, освен този на земята и казват: няма друг живот, освен този на Земята. Те приемат, че в един лешник има живот, а на Слънцето няма живот. Те приемат, че на Земята има живот, а в други по-висши системи няма живот. Според тия хора излиза, че Земята е разсадник на живота. Това е една привилегия, която те й приписват. От друго гледище пък за Земята се мисли, че тя е най-ниското място. Всички останали ученици на окултните школи са пратени именно на Земята да довършат своите знания, да държат своя поправителен изпит. На Земята има пратени хора от всичките видове и произхождения: като започнете от най-високото и свършите до най-низкото произхождение. Разбира се, тъй поставен въпросът, той става неясен. Какво може да интересува нас, или какво може да интересува вас това, кои сте или какво сте? Хората казват: хлябът, храната е най-важното нещо за нас. Добре, питам ви: какво се ползва онази риба, която е хванала един червей и го изяде, а после се намери на въдицата на човека? Какво е спечелила тя? Или какво печели онзи, който се опитва да провери съдържанието на една търговска или на една банкерска каса, след което го турят в затвора? Какво печели онзи химик, който прави ред опити за да се домогне до откриването на някои елементи, но при тия си изследвания става някакъв взрив и той изгубва зрението си? Какво печели онзи музикант, който свири на цигулка пред пияни хора и в резултат на всичко това те го набиват, счупват ръката му и строшават цигулката му? Какво е спечелила онази майка, която родила една красива, хубава мома, но в разцвета на своята красота умира? Какво е спечелил онзи проповедник, който обърнал много хора към Бога, но след време всичките се разубедили и станали безбожници? Какво е спечелил онзи банкер, който след дълги усилия изгубва всичкия си капитал? Какво е спечелил онзи поет, който след усилена работа изгубва своята поезия? И най-после, какво е спечелил онзи чистия човек, който след няколко години изгубва своята чистота? Питам: кое е същественото у човека? Същественото, това е духът. Същественото, това е животът. Същественото, това е светлината. Същественото, това е свободата. Само тия неща са реални в живота. Защо е нужна свободата? Да учиш. Ти не можеш да добиеш знания, ако нямаш свобода. Ти не можеш да добиеш светлина и знания, ако нямаш живот. Това е положението, на което вие, като стари и млади, като учени и прости, като хора, като пеперудки и като рибки, ще се натъкнете. Вие неизбежно ще се натъкнете на тия три положения, които трябва да разрешите разумно. За да се разреши живота, трябва да се изучат всички негови форми, в които той се проявява. Ако не изучите живота на всички форми, в които той се проявява, ще бъдете нещастни. Да допуснем, че вие имате дъщеря, която обича да носи хубави обуща, направени от камилска кожа. Представете си, че обущарят ги направи рогообразни, тесни и при всяко обуване тя се чувства неразположена, понеже й убиват и правят мазоли на краката. Обаче, за красота, за хубост, според нейните разбирания, тя ги носила 2-3 дена. Питам: такива обуща ще я направят ли красива? Обущата не правят хората красиви. Ами ако вземете един болен човек и го заведете със златен автомобил при някой лекар, този автомобил ще даде ли повече знания на лекаря, ще го направи ли по-велик, по-знатен? Не. Сега пък обратното: ако заведете един болен човек с най-проста кола при някой велик, прочут лекар, тази проста кола ще отнеме ли нещо от знатността на лекаря? Не. Следователно, външната обстановка нито придава, нито отнима нещо от човека. Колкото условията са по-лоши, т.е. колкото материята е по-неорганизирана, толкова повече човешкият дух трябва да прояви своите знания. В този смисъл лоши условия в света няма, но когато човек не знае как да използва живота, тогава се раждат лошите условия. Отива едно малко дете и хваща едно куче за опашката. Кучето се обръща и го ухапва. Защо? Защото детето не е знаело къде да хване кучето. И този герой, детето, се връща от бойното поле с разкървавена ръка. Ако детето беше отишло при кучето с малко хлебец и го помилваше по челото, кучето нямаше да го ухапе. Съдбата, това е кучето, с което вие се разправяте. Ако го стиснете за опашката, то ще ви ухапе, ако му дадете хляб, то ще се радва. Съдбата, това е кармата, закона на причини и последствия, които ние сме създали. Казва се в Писанието: "В своите си дошъл." Това е хубавата, красивата страна. “Но те не го приели” Защо? В света дошъл и не го познали. Защо? Светът нямал познания. Своите не го приели, защото били бедни, користолюбиви едва имали храна за себе си и казали: ние сме бедни, имаме храна едва за себе си. Когато религиозните хора не искат да приемат Божествените истини, аз считам тия хора за най-страшни материалисти. И в църквата съществува такъв религиозен материализъм. Там хората говорят за Бога, но дават пари под лихва с 20-25%. Казват: така е писано в закона. В бъдещата култура тия анормални състояния на човешкия дух трябва да изчезнат. И човешкият дух си има свои болести. Вземете, запример, с какво се занимава съвременната медицина? Тя изучава само болезнените състояния на човека. Според мене, човешкият дух трябва да започне само със здравословните състояния. Ние днес навсякъде започваме само с отрицателното. В религията пак започваме с отрицателната страна. Ние изучаваме, например, как е паднал човекът, кои са причините за неговото падане и т.н. И в агрономията, и в земеделието също се изучават отрицателните прояви. Не е ли по-добре да изучаваме здравословното състояние на една лоза, отколкото да изучаваме как е пострадала тя. И тъй, животът е първото проявление на човешкия дух. Вие не можете да се проявите, ако нямате живот. В този смисъл, животът е материалът, чрез който духът ще може да изяви своето знание, т.е. да съгради основите на своето знание. Някой запитва: защо трябва да живея? Ти трябва да живееш, за да въплътиш своето знание в живота. Самото знание ще стане условие за проявление на свободата. Без знание свободата не може да дойде. В какво седи пък познаването на Бога? Вие трябва да познаете Бога най-първо в живота. Някой казва: аз съм говорил с Господа. А, говорил е той с Господа! Той няма още живота, а с Господа говорил. Ние трябва да имаме първо живота, да познаваме неговия език и тогава да говорим, че познаваме и разбираме Бога. Как ще познаваме Бога, ако не разбираме езика му? Бог не говори на друг език, освен чрез езика на живота. Цял свят се моли на Господа, но той не го слуша. Защо? Защото не знаят езика, на който трябва да му говорят. Ние някой път си правим илюзии, че знаем всичко и казваме: аз се молих на Бога, но той не отговори на молитвата ми. Втори път няма да се моля. Вие мислите, че Бог е невежа, не знае какво искате и не може да ви отговори. Той като е създал света, предвидил е всичко за тебе, но ако се молиш тъй, както трябва, ще ти даде повече знания, да видиш, какво е отредил за тебе и да можеш да използваш всичко разумно. В това отношение молитвата ще ти даде тези знания. Сега вам се вижда противно да се молите. За мене е по-противно, като ви гледам как дъвчите храната си, отколкото да се молите. Вземете онзи професор, който свършил четири факултета и той дъвче като вола. Няма нищо лошо в това, но казвам, че професорът по този начин учи първата наука за придобиване на живота. На този човек дават една малка задача за проява на висшия живот. Този професор има учител, който му казва: ще дъвчиш. И горко на онзи професор, който не дъвче! Ще дойде учителят му със своята тояжка и ще го пита: защо не изпълни моето предписание? Какво ще стане, ако не дъвче? Професорът ще се хване за корема си от болки по същия начин, както се хваща и най-простият. Тъй щото, знаете ли колко пъти трябва да дъвчите храната си? Това поне е най-елементарното нещо, трябва да го знаете. Определено е математически, колко пъти трябва да се дъвче. И ако дъвчеш повече или по-малко пъти от определеното число, правиш престъпление. Днес ние дъвчим повече отколкото е определено. Защо? Взимате твърдо биволско месо, което не ви е предвидено и затова го дъвчете повече, употребявате за него повече енергия, отколкото е нужно. Някой път употребявате само картофена чорба и мислите, че можете да живеете изключително с нея. Не, не се лъжете. С картофената чорба можете да живеете само толкова, колкото ви е нужно. Тя е храна за децата, а биволското месо е за грешните хора. Когато Бог иска да накаже някой грешен човек, той му дава да яде биволско месо, да го дъвче като пастърма. Вземете, запример, факта, от 2 000 години насам дъвчем все едни и същи въпроси: дали има Господ или няма? По кой начин Господ е спасил света, дали по благодат или по закон? Тия и ред други въпроси се предъвкват постоянно. Това предъвкване не представлява ли биволското месо, което хората днес дъвчат? Учените хора пък предъвкват въпроса, дали микробът е произлязъл от човека или човекът е произлязъл от микроба? Богословите, както и учените хора, предъвкват въпроса как е направен човекът от кал. Никой още не сдъвкал тия въпроси. Човекът съществува като факт, като продукт, но ние трябва да намерим истинския факт, как е създаден човека. Какво ще ходим да разглеждаме човека единично? Изследвайте всички същества пред човека и след човека и ще намерите истинския начин, по който е създаден. Някой запитва: защо ни е мозъкът? Ако разглеждаме мозъка сам, като орган, няма да можете да отговорите на въпроса, но ако разглеждате какво произвежда той, ще видите, че всичкото знание е написано в него, всичките материали и закони за проявяване на нашите чувства също тъй са написани в него. Само така ще разберете какво нещо е мозъкът и защо ни е той. Мозъкът е един малък свят. Аз съм правил опити с човешкия мозък, измервал съм го. Основата му, измервана от едното до другото око има около 16 см., дължината му е около 20-21 см., широчината му 17 см. Колкото височината на мозъка е по-голяма, толкова по-силно развити са и моралните чувства. Някои хора не могат да намерят това съответствие между развитието на мозъка и моралните чувства у човека. Вземете змията, например, тя е много жестока. Затова у нея липсват моралните чувства. Тя хваща живи рибки и ги гълта цели като казва: аз не съм толкова глупава да ги дъвча, цели ще ги гълтам. Тя знае, че Господ ще я държи отговорна за дъвченето. Има хора, които също тъй гълтат цяла храната си. Те казват: ние не сме нито материалисти, нито духовни. Те са хора от рода на змиите, нито биволското месо дъвчат, нито картофената чорба ядат. У змията главата е свързана направо с гръбначния мозък. Когато казвам за някой човек, че е двуличен, подразбирам змията, защото лицето й е отзад. У кучето пък главата по отношение земната ос е под ъгъл равен на 90, а у човека главата е успоредно със земната ос. Вследствие на тази успоредност човек е стъпил на два крака. Той постепенно, в продължение на хиляди години е трябвало да издига главата си докато най-после се изправил на два крака. Тежестта на мозъка в предната част на главата му е заставила човека постепенно да реформира краката и ръцете си да се изправя и да започне да мисли като човек. Ето защо, когато в живота ни се яви някакъв факт, има някакъв въпрос, който не можем да си обясним, той ни поваля на Земята. Казват: малкото камъче прекатурва цялата кола. Тази пословица не е напълно приложена в живота. Тя е вярна само по отношение на човешките мисли. Как е възможно едно камъче да обърне твоя живот, да го измени напълно? Ако ти имаш истинска любов и вяра в Бога, каквото и да ти се случи, това малко камъче няма да прекатури твоята кола. Ти казваш: аз имам любов и вяра в Бога. Имаш любов и вяра в Бога, но като изгубиш имането си, казваш: не вярвам повече в Бога. Ето, че твоята кола се прекатурва. Ти имаш 1 000 лева, но някой приятел ги взима и не ги връща назад. Ето твоята кола се прекатурва. Кажеш някому една горчива дума. Ето твоята кола се прекатурва. По отношение на живота една горчива дума може да прекатури твоята кола. По отношение на целия живот малките камъчета могат да прекатурят колата на човешкия живот. Та ние съвременните хора трябва да изучаваме законите на живата природа. Туй, което е писано в свещената книга на Стария и Новия Завет, както и туй, което е писано в главите на учените хора, един ден ще се посее. Това знание е един чист ред от тази велика книга на живата природа. Всичкото знание за живота ще бъде написано в тази велика книга. Днес всички учени, всички велики хора правят преводи от книгата на живата природа. Всички учени хора са ангажирани с това, да правят тия преводи. Всички астролози, химици, астрономи, биолози, геолози, богослови, всички правят такива преводи. Богословите са малко готовановци. Те чакат да видят, какво ще каже този – онзи и тогава правят готови преводи. Учените хора не са доказали още нищо положително. Нима един учен човек трябва да ми доказва, че аз трябва да живея? Нима един учен човек трябва да ми доказва, колко знания имам? Аз сам зная, колко знания имам. Нима един реформатор може да ми доказва, колко свобода имам? Ние, съвременните хора, още нямаме гражданска свобода. Нас жените ни заповядват в къщи. И съвременните жени искат да имат свобода. Каква свобода ще имат те, когато още мъжете им заповядват? Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла? Какъв избор е този, когато след като се върне яде тоягата на мъжа си? Следователно, ние трябва да разрешим първите въпроси в живота, а именно: самият живот, светлината, свободата и знанието. Разрешим ли тези въпроси, тогава мъжете и жените ще се намерят пред една по-висока фаза на любовта. Гражданската свобода не е нищо друго освен любов, проявена в по-висока степен. Аз не съм виждал нито мъже, нито жени, които да имат гражданска свобода в пълния смисъл на думата. Други казват: да сме равни пред закона. Казват го, но равни ли са? Равенството подразбира доброта и честност. Аз не съм срещал честен човек в живота си, освен един инженер, който ми разказваше: да ви се изповядам! Искат да ме подкупят за една работа. Дават ми като подкуп 100–200 000 лева, но аз не продавам свободата си за толкова. Ако е за един милион, съгласен съм, но за 200 000 лева не се продавам. Издържах до един милион лева, но те не ми дадоха толкова. Честен човек е той, защото не продава съвестта си за 100–200 000 лева, но за един милион я продава. Опасни са тия положения, в които човек може да попадне. Някой учител има известни убеждения, но за да не го уволнят и да не изгуби хляба си, той ги продава. Какви ли не компромиси се правят в света? Това са решения на задачи, но правилно трябва да се решават те. Например, аз казвам: ние трябва да се обичаме, трябва да жертваме всичко един за друг. Но като допре до моята кожа, започвам да се гърча, да се извивам, да философствам и т.н. Аз зная, че който философства много, малко върши. При приложението на Божия закон, никаква философия няма. Онзи гладен пътник, който идва уморен от път, аз го виждам и му казвам: приятелю, заповядай, влез в дома ми. Аз имам едно свободно легло за тебе. Тази вечер ще те нахраня, ще си починеш при мене, а според Божия закон утре аз отивам на работа. Имам две мотики, едната ще дам на тебе, да работим заедно. Първото нещо в света е, че всеки трябва да работи. И всички трябва да се стремим да създадем условия за работа. Никого не трябва да лишаваме от работа. Трябва да заставяме хората да работят, колкото Бог изисква. Питам: в какво седи възвишеното и благородното в света? В живота. Ние боледуваме от нямане на живот. Някои искат знание, но трябва да знаят, че първо трябва да се добие истинския живот и тогава ще дойде истинското знание. Ще ме запитате: тогава как се добива живота на безсмъртието? Животът на безсмъртието се добива чрез ядене на чиста, винаги прясна храна, без никакъв дефект. Никога няма да ядеш нечиста, гнила храна. В такава храна има бацили, които могат да предизвикат някакви болезнени състояния. Всеки, който иска да разреши въпроса за безсмъртието, трябва да яде абсолютно чиста храна. Ще кажете: къде ще намерим такава храна? Онзи, който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове. Ечемикът не е за препоръчване. Той предизвиква затлъстяване на организма. Ръжта е хубава за ядене. Разправяше ми един господин, който се лекувал от неврастения по методите на Кнайпа, че цели шест месеца ял само грах. Това били най-щастливите му дни в живота. Усещал се духом разположен, със светлина в ума и напълно се излекувал от неврастенията. Някой казва: имам неврастения. Яж грах. Друг казва: страдам от ипохондрия. Яж жито! Казват за някого: този човек е много сприхав. Дайте му да яде царевица! Еди–кой си не обича да устоява на своите задължения. Дайте му да яде ръж! В ръжта има нещо идеално, тя расте на високо. Тя като влезе у човека, създава висок идеал. Дребните растения създават хора с дребни идеали, а едрите растения създават хора с висок идеал. Селяните в софийско трябва да се хранят само с ръж, за да станат по-големи идеалисти. Всичко това, обаче се отнася само до външната страна на въпроса. При това, човек трябва да урегулира и чувствата си в живота. Настроенията у човека не представляват нещо възвишено. Животът на настроенията се занимава с една неорганизирана материя, а чувствата представляват организиран живот. В чувствата има отношение между живите клетки. Най-после иде третата фаза на живота, душевният, разумният живот, в който взима участие съзнанието на човека. Следователно, ти най-първо ще минеш през настроенията. Те са ветропоказателят на твоя живот. После ще минеш през чувствата. Те показват количеството на влагата, която трябва да се даде на живота и най-после ще дойде светлината, която трябва да въздейства върху всичко благородно и възвишено у нас. И тъй, ако вие едновременно сте радостни и весели, вие сте в живота на настроенията. Ако нещо ви засегне дълбоко и се обидите, не можете да простите, вие имате влага повече, отколкото ви трябва. Това показва, че сте в живота на чувствата. Ако пък пътят ви е ясен и вие можете да учите добре, това показва, че вие сте в разумния живот. Тогава съзнанието ви се развива по един правилен начин. Сега вие, които ме слушате, ще кажете: дали този човек говори истината, или не? Истината винаги е свързана с пространството. За да ви докажа, че говоря истината, трябва да ви дам един постоянен билет до Слънцето, с който да отивате и да се връщате, когато искате. Да отидете до Слънцето, това е истината. Аз обичам истината и всякога говоря истината. Когато дойде някой при мене, не му доказвам, какво нещо е истината, не му говоря нищо за истината, но изваждам един чек от 10 000 лева златни и му го давам. Той го взима и очите му светват. Питам го: вярваш ли, че говоря истината. Аз ти давам тези пари без никаква лихва. Можеш да ми ги върнеш, когато искаш. Онзи, човек, който може да ви направи добро без никаква користна цел, това е човекът, който обича истината. Всеки човек, който може да даде знание на хората, да внесе светлина в умовете им, той е дошъл до третата фаза на живота. Сега всички вие трябва да използвате светлината, която имате. Без светлина човек не може да мисли. Някой път умът ви е потъмнял, съзнанието ви е мрачно. Защо? Изгубили сте светлината си. Днес всички майки, които раждат трябва да изучават закона на светлината. Иначе те ще раждат хилави деца. Затова именно и съвременните хора не са идеални. От изследванията, които правим, виждаме, че днес всички хора боледуват. Казват за някого: този човек е гениален. Що е геният? Казват за Шекспир, че бил гениален човек. Не, той е обикновен човек. Толстой бил гениален. Не, и той е обикновен човек. Ако поставите Шекспир и Толстой в един висок, възвишен свят, те ще бъдат в забавачницата на този свят. Толстой казва на едно място: съвременните хора не могат ли да разберат, че войната няма да разреши въпросите на живота? Ами кое ще ги разреши? Любовта. Хората трябва да имат любов към Бога. Едно дете казвало на майка си: мамо, не трябва да ме съдиш, но да ме облечеш. Любовта разрешава всички въпроси. Когато говорим за любовта разбираме най-възвишения живот, в който може да се прояви човешкия дух. Обикновената любов всичко използва. Виждам един човек, искам да го използвам. Виждам една хубава кокошка, искам да я заколя, да я туря в гърнето да ври. Каква философия има в това, да готвя кокошките и да ги ям? Бог създава кокошките, а аз ги ям. Тогава аз взимам думите на Христа, който е казал: аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето и който ме яде, ще има живот вечен. Учениците му като чуха това съблазниха се. Тогава Христос им каза: слушайте, това не е моята плът, за която ви говоря. Това е словото Божие, което ако приемете като мощна храна в себе си, ще ви даде живот. Следователно, трябва да говорим живото слово на един понятен език. Ако аз ви говоря за една религия, да отидете външно да правите обряди или да палите повече свещи и да се греете на тази светлина, това е заблуждение. Онзи, който иска да ви запознае със светлината, трябва да ви заведе на Слънцето, да ви запознае с неговата светлина. Онзи, който иска да ви запознае с истинската религия, трябва да ви говори за Бога. А всички свещеници днес са хора на обикновения живот. В старо време всички езически жреци са разбирали, че не е достатъчно само да бъдат свещеници, но думите, които те изговарят, трябва да имат сила да лекуват. Някой е болен, викат свещеници да му четат молитви. Викат три попа, четат му молитви, не оздравява човекът. Викат баба Драгана, хвърля тя своя боб, туря ръцете си отгоре му, казва три думи и болният оздравява. Поповете казват: това е дяволска работа. Чудно нещо! Те работят с Бога, нищо не могат да направят. Значи, според тях дяволът може да направи нещо повече от Бога. Не, баба Драгана именно е с Бога. Казва три думи и човекът оздравява. Сега казват, че човек трябва да има свидетелство, че е свършил, за да може да лекува. Не, лекарят се ражда, той не се създава сега. Университетът дава само условия на човек да се прояви. Философът се ражда, не се създава сега. Вие трябва да се стремите да развиете това, което е вложено у вас. Кое е вложено у вас? Да кажем, че вие остарявате и умирате. Къде ще отидете след това? Казвате, че ще отидете на онзи свят. Какъв е онзи свят? Онзи свят е свят на здравето. Ами ако аз съм един болник със счупени крака и ръце, какво ще правя като отида на онзи свят между здравите? Какво ще ме ползва този свят? Аз трябва да зная законите на здравето, че като отида между здравите да мога да се ползвам от това здраве. Задгробният живот не е живот на умрелите, той е най-красивият живот. Задгробният живот е живот на свобода, а не живот на ограничения и смърт. Затова именно някои хора искат да умрат. Когато някой човек не иска да умре, той се бои да не влезе в някой по-лош затвор. Той казва: лош затвор ме чака след смъртта. Да седиш тук, на Земята, какъв по-лош затвор от този? Няма човек в света, който да не желае да го пуснат от затвора. И тъй първото условие за развиете на човешкия дух е животът. Как ще го добиете? Младата мома го търси като гледа да намери някой момък да се ожени за него. Майката търси живота в детето си. Бащата търси живота някой път в парите като казва: пари, пари трябва да има човек! Земя трябва да има! Прави са хората, но това са само условия. Когато една мома хвърли око върху някой момък, който е свързан с източника на живота, тя действително ще намери живота, но ако той е хилав, ако мозъкът му не е организиран, какво ще спечели тази мома? Нищо няма да спечели. Тя ще се намери в положението на английския реформатор Йоан Веслей, който три дни след женитбата си казва на своите приятели: не струва човек да се жени. Това не говори зле за женитбата, но той попаднал на една жена, която не съответства на неговия умствен и духовен уровен, както и на неговите разбирания. Той имал дълги коси. Един ден жена му го хваща за косите, развъртява го из стаята и му казва: не ти позволявам нито да ходиш, нито да се разговаряш или кореспондираш с разни жени. Научил той урока си. Отива един млад момък при Иоан Веслей и му казва: Учителю, влюбих се в една млада мома, добра християнка. Искам да се оженя за нея. Какво ще ми кажете? Да, тя е много добра християнка. С Христа може да живее, но не и с тебе. Казват за някого: той е много добър човек, отличен християнин. Да, отличен християнин е, с Христа може да живее, но не и с тебе. Това е факт. Ние не можем още да живеем с хората. Защо? Защото не знаем законите, как да живеем. С Бога можем да живеем, но като се съберем едни с други, започваме да се хапем помежду си и тогава чувам всеки да казва: мене не ме обичат хората. Движа се в еди–кое си общество, но там хората не ме обичат, не ми отдават нужното почитание. Казвам: кому са отдали нужния почит? На онази кокошка отдадоха ли почит? На онова прасе отдадоха ли почит? На онази овца отдадоха ли почит? На руския император отдадоха ли почит? На германския император отдадоха ли почит? И сега този последния император дърва реже. Защо? От зор. До вчера заповядваше на една такава голяма и силна империя, а днес дърва реже. Съдба е това! Учи се човекът. Питам ви: мислите ли, че един ден Господ няма да ви тури на мястото на германския император да режете дърва? Ще режете и оттатък ще минете. Германският император трябваше да нареже тия дърва още преди войната, но и сега не е късно. Учи се човекът и казва: който постъпва като мене, тъй ще реже дърва. "При своите си дойде и те го не приеха." Това показва, че Божественото се проявява у нас. Някой път Господ дойде, хлопне на вратата ни и казва: днес е твоят ден, приеми ме! Ти казваш: нямам време сега, искам да довърша науките си или имам една много взискателна жена, трябва да й услужа малко. И тъй се извиняват, господарят с жена си, държавникът с поданиците си, ученият с науките си, а Господ все чака. Питам: кой е свършил досега своята работа? Никой. Цялата Земя навсякъде е покрита само с гробища: еврейски гробища, индийски гробища, православни гробища и ред други. Цялата Земя днес представлява един голям паметник. Защото науката е изучавала онези начини и методи, по които се добива живота, светлината и свободата. Намери ли ги? Не ги намери. И сега ние сме пред прага на една нова култура. От старата култура не очаквайте нищо. Смешно ще бъде старият човек, който едва се повдига де се хване на хорото и да играе. Той казва: синко, моята работа е свършена вече, вие гледайте да си поживеете. Аз наричам млади хора онези, които имат живот, знание и свобода. Стари хора са онези, аз взимам думата стар в ограничен смисъл, които нямат живот, знание и свобода. Това са стари разбирания. Според новото учение, взето в широк смисъл на думата и старият човек може да има живот, знание и свобода в себе си. И той може да се подмлади. Как? В окултизма има един начин за подмладяване, който ако изнесем навън ще шокира целия свят. Правени са такива опити. Взимат стария човек, турят го в една реторта, херметически затворена, турят вътре известни елементи и нагорещяват ретортата отдолу. Така го задържат цели шест месеца. Старият човек рита отвътре, плаче, вика и най-после като го извадят, той се подмладил вече, станал е малко детенце. Туй правят алхимиците, които знаят законите за подмладяването. Ако те приемат в своята школа, те ще те приемат като стар човек. Като те прекарат през ретортата и се новородиш по техния начин, ти ставаш ученик. И тогава като те запита някой, защо вярваш в това учение, ти ще им кажеш: ти влизал ли си в реторта? Не съм. Аз съм влизал, зная, какво значи да прекараш там. Тези хора имат знание! Като те извадят от ретортата, ти вече си се подмладил. И за в бъдеще няма да се чака, щото баща ти или майка ти да умрат и тогава да се подмладят, но ще ги турят в ретортата и да прекарат шест месеца, откъдето ще изникнат като малки семенца. А хората ще кажат. Бог да ги прости! Това са празни думи. Няма какво да ги прощава Господ, те са вътре в ретортата. Господ е за живота. Той не е за смъртта. Като говорим за смъртта, ние подразбираме да умре всичко онова, което ни спъва: безверието, злобата, омразата, съмнението, подозрението и тем подобни. На всичко онова, което внася щастие и блаженство в нас трябва да се даде живот. Вие сега чакате да умрете. Не, не не искаме да умирате. Ако имаме музиканти, те трябва да свирят за живота. Има случаи, където животът може да се добие чрез музиката. Знаете ли, колко е силна музиката? Има известни тонове, известни съчетания в музиката, с които може една канара да се разчупи на части. Например, трябват някому няколко камъка от дадена канара. Той отива с един цигулар при някоя канара и цигуларят свири, взима такива силни тонове, които са в състояние да разпукнат канарата. Той свири около ½ час и канарата се разпуква. Отделят се няколко камъка от нея. След това цигуларят прибира цигулката си и си отива вкъщи. Както виждате, много нещо прави цигулката. Не е вярна поговорката: цигулар къща не храни. Той къща не храни, но къща гради. Цигулар дом не гледа, но той сближава хората и ги жени. Без цигулар хората могат ли да се женят. Той като засвири, всички се хващат на хорото и заиграват. Цигуларят има мощна сила в света. Аз бих желал цигуларите в България да имат новите цигулки и да изпълняват новата музика. Ако имаше десетина такива цигулари, много нещо щеше да се направи. Искат ли някой път да се реформира българския кабинет, веднага ще извикат тия цигулари пред първия министър на кабинета. Те ще му засвирят тъй хубаво, че със своето свирене ще внесат нова светлина и нова разбиране в ума на този министър. След като му посвирят около ½ час, той ще извика другите министри на съвета, ще разгледат въпроса и положението ще се уреди. Цигуларите ще разрешат и въпроса за религията в България. "В своите си дойде и своите му го не приеха." Защо? Страхуваха се, че този човек ще донесе нещо, което може да развали всичко дотогава съществуващо. Не, този човек ще донесе живот, знание и свобода. Животът носи радост. Знанието носи светлина. Истината носи свобода. Казват: защо ни е истината? Да внесе свободата. Свободата пък ще внесе в нас простор, ще ни отвори великия път за живота. Какви теории са развивали старите учени от преди хиляди години? Аз не зная. Те са поддържали, че в света има седем принципа, които и сега се проявяват. Първият принцип е, че всички прояви на Вселената в основата си са разумни. Основата на цялата Вселена е човешкия ум. В тази разумност има съответствие между всички части, които се допълнят взаимно. Освен това, всички противоположности вибрират еднакво и се стремят едни към други. Светлината, запример се предава чрез вибриране. Най-първо ще се убедите, че Вселената е разумна. После ще виждате, че между твоята глава и всички слънца има съответствие. Съвкупността на всички Слънца представляват човешката глава. И ние като гледаме звездите, виждаме космическия човек. Тялото му не виждаме, но всички запалени слънца представляват главата му, която мисли. Чрез тия органи той изпраща светлина в света. Представете си сега, какво ще бъде онзи, който е създал космическия човек! И тогава хората са подобие на космическия човек. В тяхната глава има светящи клетки, както звездите. И в тях има едно вътрешно слънце, по подобие на външното, вследствие на което по някой път отвън е студено, а вътре у нас е топло. По някога обратно: отвън е топло, а отвътре студено. Когато пък между външното и вътрешното слънце у човека има хармония и подобие, тогава казваме, че човек се намира в състояние на пълно здраве. Ето защо, когато човек има да изучава хигиената, той трябва преди всичко да изучава законите на тази енергия, която е вложена в него. Във всички неща има полюси, противоположности. Мъжът и жената, това са полюси. Светлината и тъмнината, това също са полюси. Друг принцип в живота е, че във всички неща има ритъм. Вследствие на това всяко нещо иде на своето време. Ти не трябва да бързаш, приливи и отливи има в света. Твоето щастие, твоето благо ще дойде на своето време, стига да имаш знанието и мъдростта. Всяко нещо има своя причина. Всяко нещо има свое име, с което можеш да го означиш. Първото нещо, което човек иска да изучава е любовта, но той трябва да започне отгоре, а не отдолу. Той трябва да знае името на любовта. Аз бих желал да зная какво ще кажете вие. Какво е името на любовта? Съвременните хора не знаят името на любовта. Днес, на който език и да произнесете думата любов, тя няма ефект, не реагира върху човека. Ако влезете в един театър и произнесете думата любов, всичката публика става и започва да бяга. Защо? Те разбират смисъла на тази дума. Ако, обаче влезете всред тази публика и произнесете думата любов, всички ще кажат този е смахнат. Защо? Те не разбират смисъла на тази дума. Някой наричат Христа “Син Божий”. Ние не можем да разберем Сина Божий, докато не разберем любовта. Думата “Син” подразбира любовта. Тя крие в себе си един от Божествените методи в света. И когато Христос дойде в света, той донесе един велик метод за проявление на любовта. В тази любов именно е връзката на безсмъртието. Тази любов започва най-първо със закона на самопожертването, със закона на самоотричането. Да се пожертваме, това е само един метод. И който не разбира любовта, който не разбира закона на жертвата ще се уплаши. Той ще каже: как, да се откажа от живота си? Христос казва: "Който обича живота си, ще го изгуби и който се откаже от живота си ще го намери." Аз не говоря за любовта в нейния обикновен смисъл. Няма какво сега да придобиваме любовта. Ние трябва да я носим със себе си. И този човек, на когото аз искам да направя едно добро, от дълго време го очаквам. Като го видя, казвам: много се радвам, че дойде. Това е законът на любовта. А сега като дойде някой човек да му направите едно добро, казвате: откъде се намери да дойде този човек? И при това, толкова пари ми задигна! След всичко това вие минавате за културни хора, които се молят по три пъти на ден, четете: “Отче наш” и ред други молитви, кръстите се. Като говоря така, някои ще кажат: той се противопоставя на българската църква. Аз вярвам само в една църква, която носи безсмъртието на своите членове, в никоя друга църква не вярвам. Българските свещеници трябва да престанат да погребват мъртвите. Христос казва: оставете мъртвите да погребват своите ближни. Ако задачата на свещениците е да погребват мъртвите, аз ги съжалявам. Като им се каже истината, те казват, че говоря против църквата. Против коя църква? Вие сте си направили едно здание и го наричате църква. Това не е църква. Църквата е нещо много красиво. Тя представлява един от възвишените ангели. Църквата, това е човешкия дух. Бог живее в нея. И тогава всички свещеници, проповедници, владици от тази църква ще служат на великото, на възвишеното. Тъй трябва да разбирате тия велики идеи. Не ги ли разбирате така, ще живеете само в заблуждения. И тъй, всички ще минете през ретортата. Аз съм бил в тази реторта, пръв съм влязъл в нея, зная, какво нещо е тя. Гробът не е ли една реторта? Христос казва: аз всички ще възкреся. И наистина, всички хора ще минат през възкресението, само че някои седят с хиляди години в ретортата. "В своите си дойде." Своите, това са онези, които го обичат, но не тъй както го обичаха евреите. Ние трябва да бъдем готови да приемем Бога с всичката си любов, която имаме в душата си и да кажем: Господи, ние приемаме живота, който ни даваш. Ние приемаме светлината, която ни даваш. Ние приемаме свободата, която ни даваш. Това трябва да бъде задачата на младото поколение. Свещено да пазят живота, светлината и свободата и всичко да жертват за тях. Това разбирам религия, това разбирам държава, това разбирам обществен строй. Това са закони, без които всичко друго е празнота. И така, вие ще възприемете онази велика любов, която иде сега в света. И всеки от вас да стане образец на нея. Беседа, държана от Учителя на 27.06.1926 г. в гр. София. Начало: 10:00 1926_06_27 В своите сили.pdf
  5. alexamsterdam

    1926_06_13 Стана плът

    Аудио - чете Кирил Кирилов СТАНА ПЛЪТЬ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, Сила и Живот. Осма серия (1925–1926), Русе, 1926, 1927, Второ издание, ИК "Жануа'98", 2008 г.,. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Саваат-Амон-Ра", неделни беседи, VIII серия, том-2, (14 март - 11 юли 1926 г.) Първо издание, Русе, Русе, печатница "Малджиев", 1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Саваат-Амон-Ра", неделни беседи, VIII серия, том-2, (14 март - 11 юли 1926 г.), Второ издание, ИК "Жануа'98", Стара Загора, 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Неделни беседи - 1926 г. Стана плът Беседа, държана от Учителя на 13.06.[[1926]] г. в гр. София. „И Словото стана плът.“ (Иоан 1:14) Във всички области на съвременния културен век се забелязва едно вътрешно разширение в човешкото съзнание. Вследствие на това разширение у хората се заражда и недоволството. Вземете за пример, докато детето на някой баща е малко, той харчи малко пари за дрехи, но когато това дете започе да расте, става голям син, бащата казва: синко, мъчно се живее, ти растеш, ставаш голям и сега се харчат много пари за дрехи. Следователно, за да не се харчат толкова пари, човек трябва да расте по-малко. Та когато говорим за известни преобразования в обществото, ние разбираме един вътрешен органически процес, който налага това преобразование, това видоизменение на живота и то във всички посоки. Този процес видоизменя всичко в живота. Има хора, които вярват, че както са живели преди 2000 години, тъй ще живеят и днес. Те казват: истината е неизменяема. Да, истината е неизменяема, но тя не е още за хората. Питам ви тогава: какво отношение между истината и човешкия живот? Тази истина е само цел за човека. Тя е като една далечна звезда, при това толкова далечна, че нейната светлина едва достига в умовете на някои хора, които мъчно могат да различат, кое е право и кое е криво. И затова днес хората се запитват: кое е право и кое е криво, кое е добро и кое е зло? Аз ще ви определя от новото гледище, какво нещо е добро и какво зло. Когато човек жертва висшето, божественото, за човешкото, за нисшето, това е зло. Когато пък жертва човешкото за божественото, за висшето, това е добро. Ако един учен човек вземе статуята на някой велик скулптор, на която са изобразени най-важните неща от преди 10000 години и я направи на прах, начупи я на дребни частици, която тури в една торба за спомен на бъдещото поколение питам добре ли е направил този учен? Казвате: в тази торба се намира свещения прах на еди коя си велика статуя. Къде е тази статуя обаче? Тя е изчезнала. Смисленото в тази статуя е изчезнало, този човек носи само нейния свещен прах. И така, ние носим торби пълни с прах. В тях носим костите на светиите и свещено ги пазим. Смисленото, възвишеното, свещеното не е в тия торби. То отдавна е изчезнало. Казвате: тук се намират костите на еди кой си светия. Казвам: да, в тази праха се намира праха на еди-кой си светия. Аз разделям хората в света на две категории. Едните са от категориите на хора, които по природа са родени да мислят право, а другата категория хора са родени да мислят криво. Сега да оставим настрана въпроса, защо едни мислят право, а други криво. Факт е, че едните мислят по един начин, а другите мислят по друг начин. На тия, които мислят криво каквото дадеш, те го счупват на прах, а каквото дадеш на другите, те съграждат от него нещо. Всеки разумен човек трябва да разбира тия два процеса, които съществуват в природата. Действително, всеки човек трябва да знае да чупи, но кога и как? Той трябва да знае да чупи онези неща, които нямат съдържание и от този прах да образува нова амалгама. Да правиш от безсмисленото нещо смислено. Тъй, както днес от парцали правят хартия и както от недодяланите камъни, правят великолепни статуи, храмове и училища, това разбирам. И тъй, словото стана плът. Върху този стих и досега още има спор в християнския свят. Казва се в Писанието: плътта и кръвта няма да наследят Царството божие. Значи, Духът и плътта у човека са в борба. Думата плът има няколко значения, но по нямане на друга дума е употребена тази именно. Ако духът е в постоянна борба с плътта, питам защо разумното слово е станало плът. Защо е избрало именно формата на плътта. Под думата плът ние разбираме живи същества, които постоянно растат и се развиват, защото има и друга плът, която постоянно се разлага. Следователно, когато се говори, че духът е в борба с плътта се разбира онази плът, която се разлага. Тъй например, сегашната наша плът се разлага. Плътта на сегашните хора умира. И днес като се разболее някой човек, скоро викат свещеници да им четат молитви, но ако вашето обоняние е силно развито, ще усетите да се отделя от тия хора нетърпима смрад. Това показва, че тия хора са се разложили. Те отдавна вече са умрели. Такъв човек постоянно се разлага и няма да мине дълго време и той ще умре. Вие казвате: човек е той. В този смисъл именно, се казва в Писанието, че грешните хора ще умрат. И всеки човек, който се разлага, който гние, постоянно се мъчи и казва, че нещо го мъчи отвътре. Как не ще се мъчиш разбира се. Ти всеки ден умираш, постепенно се разлагаш. Най-първо това разлагане започва от човешкия ум: в тебе дойде съмнение, неверие, злоба и т.н. Тогава ти казваш: аз съм свободен да мисля това или онова. Аз съм свободен да мисля, както искам. Не, човешката мисъл върви по един строго определен строго математически закон. Ти не можеш да мислиш както искаш и каквото искаш. Само глупавият човек може да мисли както иска. Разумният човек мисли само това, което е разумно. Глупавият човек казва: ама аз нали съм свободен? В какво седи свободата? Свободата на човека седи в това, в даден момент, в даден случай, да носиш толкова колкото ти е потребно, нито повече, нито по-малко. Ако вземеш повече, глупав си. Ако вземеш по-малко пак си глупав. В това отношение някой казва: аз не искам да ме морализират хората. Чудна работа! Какво нещо е морализирането? Морализирането всякога подразбира някакъв вътрешен интерес. Когато някои хора са заинтерисовани от нещо, те искат да морализират другите. Богатите хора морализират бедните, а бедните морализират богатите. Богатият казва на бедния: синко, има Господ и той вижда всичко. Той те вижда, когато поглеждаш парите в моята каса. Знаеш ли, че освен това има дяволи, които ще те хванат и със своите шишове ще те мушкат в ада? И той горкият, трепери. После, бедният минава покрай богатия и му казва: слушай, ти трябва да ми дадеш от твоето богатство заради Господа! Твоята каса е пълна. Не ми ли дадеш и за тебе ще има мушкане. Ти трябва да приложиш закона на любовта. Тъй, се морализират хората в съвременното общество. Питам: морал ли е това? Какъв морал? Морал на богатия. Морал ли е това? Какъв морал? Морал на бедния. Този морал, който съществува от хиляди години насам, можа ли да спаси света? Не може. Когато богатите дойдат на власт, измъчват бедните и когато бедните дойдат на власт измъчват богатите. И след всичко това казват: светът ще се оправи. Кога? Когато богатите управляват. Тогава ще има и култура. Казвам: да, културата и всички нейни блага ще бъдат само за богатите. Други пък казват: когато бедните управляват тогава светът ще се оправи. Не, когато бедните дойдат на власт, тогава богатите ще осиромашеят, защото управниците ще бесят и колят по същия начин, както богатите, които са били преди тях. Същото положение ще цари. И бедните и богатите са управлявали, аз знам, какво могат да направят и едните и другите. Питате: ами тогава кой трябва да управлява? Засега има друго положение в света, то е в контрастите. Ще приведа известни факти. Ако река да ви държа дълга философска беседа в един топъл, задушен ден, всички вие ще заспите под влиянието на натрупалия се въглероден двуокис във въздуха. Нека химиците ви кажат, какво влияние оказва той върху мозъка на човека, както и върху дихателната система. Той е на мястото си. Когато въглеродният двуокис приспива скръбните хора, аз го похвалявам, но когато приспива праведните хора, аз го укорявам. Когато той приспива хора, които мразят, аз го похвалявам, но когато приспива хора, които обичат, аз го укорявам. Сега някои ще кажат: ние не трябва да ядем много, не трябва да спим много. Каква философия има в това, да не ядеш много и да не ядеш малко; да не спиш много и да не спиш малко? Хората ядат малко и умират, ядат много и пак умират. Казвате: да не ядем много, но да не постим. Добре, ами онези, които не постят, не умират ли? Значи, същественото не е в това да не ядем много или да не ядем малко. Тогава какво трябва да правим? Ще ядеш толкова, колкото ти е математически определено или позволено, защото ако внесеш една милионна част от грама повече, отколкото природата предвижда, тя ще произведе окисляване, което ще докара отравяне на твоя организъм. Къде ще стане това отравяне? В твоя ум. Господ ти дал дъщеря или син, но ти не си доволен от тях и казваш: моята дъщеря или моят син не са толкова умни. Откъде знаеш, че твоята дъщеря или твоят син не са толкова умни? Казвате за някого: този човек не е толкова добър. Да, но вие туряте една своя максима и според нея определяте. Казвате: като богат, този човек е добър, но като сиромах, не е добър. Това, обаче не е морал. Срещам по пътя си един господин, който натоварил своята кола с много скъпоценности и му казвам: господине, аз ти желая доброто, искаш ли да ме послушаш в нещо? Какво добро ми мислиш? Казвам му: на 200 километра оттук ще срещнеш един голям планински върх и за да го преминеш, трябва да свалиш част от своя товар, да облекчиш малко тежестта на коня си, защото иначе колата ти ще се прекатури, едва ли ще можеш да преминеш този върх. Какво да правя с товари си? Половината от него хвърли, дай го на хора, които се нуждаят. Ти можеш да занесеш само едната половина. Той ми казва:: как, ти ме мислиш за глупав човек? Не, не те мисля за глупав, защото си умен човек, затова именно ти и говоря. Ако не ме послушаш, колата ти ще се разпръсне, понеже добичетата ти ще бъдат уморени. Това е за твое добро. Вие сте семеен човек, имате жена, деца, две хувави маси, два гардероба, два скрина, пълни с по 2 чифта хубави дрехи и рокли за жената, за вас, за децата, направени от най-фини английски платове, имате и много ризи и всякакви други дрехи, затова разтоварете малко вашата кола! Как? Хвърлете по едно от всичко! Колко гардероба имате? Два. Хвърлете единия! Колко скрина имате? Два. Хвърлете единия! Колко маси имате? Два. Хвърлете едната! Колко чифта дрехи имате? Два. Хвърлете единия! Защо? За да не изгубите всичко. И ние виждаме същия закон да действа навсякъде в природата. И всички сегашни нещастия в света произтичат от факта, че ние искаме да имаме много. Ние имаме ясен пример от един американски богаташ, най-богатият човек в света, Рокфелер. Как мислите, щастлив човек ли е бил той при всичкото си богатство? Не, той не е щастлив човек. Цели три години той се намирал в положението на добитъка, както нашия селянин храни добитъка си. Лекарите му забранили през това време всякаква друга храна, освен овесена чорба. Защо? Защото в ума на този човек седи мисълта за милиардите, които имал. Умът му се прегърбил от тежестта на тези пари, вследствие на което се зародила болестта неврастения, тежка и почти неизлечима болест. Явяват се при него най-знаменитите лекари в света и какви ли не лекарства му препоръчват, но не могат да го излекуват. И какво казва най-после невидимия свят на Рокфелера да прави? Казва му да остави половината от богатството си. На кого? На онези, които се нуждаят от него. Аз взимам тази идея не в ограничен смисъл, защото, каквото и да говориш на сегашните хора, все материалното разбират. Засега светът има един материален колорит, но онова мощното, великото, което не умира в човека не е материалното. Под думата материалното, ние разбираме онова, което гние, което се разлага, което умира. Същото нещо разбираме и под думата плът. А онова пък, което е безсмъртно, ние наричаме или душа, или дух, или ум. Безсмъртното е, което расте и се развива у човека. Под мощното, силното в света разбираме словото. То става видимо, облича се в плътта, за да се организира. И днес ние виждаме съвременната химия и физика да изучават материята, но това още не е истинското й изучаване. Че имало пясъчни зрънца, това още не е изучаване. Най-първо вие ще изучавате молекулното състояние на материята. Молекулите са живи единици. После ще изучавате атомното състояние на материята, атомите са живи единици. След това ще изучавате йоните. И те са живи. Най-после ще изучавате сабйоните, които също са живи единици. Обаче, ние още не сме дошли до онова финно етерно състояние на материята, с което се свършва границата на материалния свят. Това е една отделечена област, до която един ден ще стигнете. Какво е това състояние на материята, няма да го доказвам, но ония от вас, които имат будно съзнание, един ден ще проверят това нещо. Онези, които имат заспало съзнание, ще преминат през тази област по същия начин, като някои пасажери, които преминават с експрес една хубава област, но заспиват. Питам ги: какво видяхте? Нищо. Защо? Защото заспахме. И българите често спят по треновете. Гледам някой човек пътува, но запушил цигара и уж гледа, но нищо не вижда. Той се замислил в това време, кой колко има да му дава. Този имал да му дава на еди-кое си число 5 000; онзи имал да му дава 10 000 лева и т.н. Ако пък някой е вестникар-репортьор, той току мисли, как да преувеличи някой факт та да предизвика по-голям интерес. Казват за някого: той е отличен писател-романист. Къде са онези класически романисти? Ако днес бих пресял всички романисти, не зная, колко истински романисти бих намерил. Лесно е да се намери един герой или една героиня, като тези в днешните романи. Ще намеря някое замислено лице, попаднало в едно хипнотическо състояние и ето един герой или една героиня. Казват за някого: той е много сприхав, много активен човек. Казвам: да, този човек знае само да чука камъни, да прави пясък. До сега аз не съм го видял да създаде една статуя или една хубава мисъл или едно красиво чувство. Той или пясък ще прави или друго нещо ще разваля. Казвате: този човек е много религиозен, по три пъти на ден се моли. Да, по три пъти на ден се моли, но лицето му е черно, никаква светлина не излиза от него. И като го погледнеш като че змия се свила в кесията му. Замолва го някой: господине, има да плащам една полица. Можеш ли да ми дадеш няколко лева на заем? Нямам свободно време, намери някой, който разполага с повече свободно време, той да ти услужи. Разправя се като анекдот примера за един американски богаташ, който след като чул една прекрасна неделна проповед, решил в себе си, като се върне дома си, да раздаде половината от богатството си на бедни хора. Затова, след проповедта той влязъл в своето подземие, където било скрито богатството му, но като го видял, веднага се спрял и се замислил: да давам ли или да не давам. Най-после си казал: хайде, няма какво да давам. След като решил това, желязната врата на неговото подземие се затворила и той останал там цели 20 дни, през което време от глад умрял. В последния си час написал на една бележка: бих дал половината от богатството си на този, който би могъл в този час да ми донесе едно парченце хлебец. И вие сега, като този богаташ, седите пред своята каса и казвате: да дам ли или да не дам? След като сте слушали една прекрасна проповед или една беседа, Духът или някой ангел дойде при вас и ви казва: раздайте половината от богатството си на другите, защото с този товар вашата кола не може да се изкачи на върха. Вие отивате във вашето подземие, където са богатствата ви и казвате: да дам ли или да не дам? Но веднага в ума ви изпъкват жената, децата, роднините ви и казвате: не му е сега времето. В този момент вратата на вашето подземие се затваря и всичко с вас е свършено. Тъй става не само с грешниците, но и с всички праведни. На едно място в Писанието се казва: онзи, който стои и гледа, да гледа да не падне. И тъй Словото, което влиза във вас, аз наричам въплътяване във възходяща степен. И словото стана плът. Аз не разбирам това нещо само във физическия свят. Като разглеждам така въпроса, аз не виждам никакво растене в децата. В този смисъл, даже и у възрастния не виждам никакво растене. В повечето хора аз виждам само натрупване на материя. Казват за някого: лицето на този човек е тантуресто. В това лице аз виждам само натрупвания. Това не е никаква изработка, това не е лице, от което като го погледнеш, да диша живот, свежест. Онзи човек, у когото словото е въплътено в плътта, от него излиза благоухание. А от всички ония хора, у които словото не е станало плът, излиза една лоша, неприятна миризма. Аз зная много мъже, които се отделят от своите жени поради това, че миришат. И жени има, които се отделят от мъжете си по същата причина. Затова нещо се дава развод навсякъде по света: и в Америка, и в Англия, и в България – навсякъде. Та казвам: трябва да се стремите към истинския живот. Кой е истинският живот? В който словото божие става плът. Ние сега сме въплътени в плът. Каква е нашата цел на Земята тогава? Искаме да станем господари на природата. Не, най- първо ние трябва да станем господари на онези закони, чрез които животът се добива. В това отношение хората могат да си помагат едни на други. Ако хората вървят по новия път на живота, сиромашия в света няма да има и недоволство в света няма да има. Защо? Понеже нуждите им ще бъдат задоволени. Златото, богатството в света ще може да се привлича по същия начин, както се предават звуковите вълни по радиото. Едно време учените хора казваха, че звуковите вълни могат да се предават само по жици, обаче днес учените виждат, че те могат да се предават и без жици. Така и златото може да се пренася през въздуха. Онзи, който разбира тези закони, може да пренесе златото ти от едно място на друго и ти като отвориш касата си, ще видиш, че златото ти не е там. Вие ще кажете: как е възможно това? Аз ще ви попитам следното нещо: защо денем, след като сте доволни от нещо, вие се чувствате щастлив, богат, но след един час изгубвате всичко това? Вие казвате: аз имам едно богатство, което никой не може да вземе и което с нищо не може да се откупи. Питам ви: къде отиде вашето богатство? Как стана това, че тъй скоро сменихте вашето състояние? Къде е вашето щастие? Настава демагнетизиране, състоянието ви се трансформира, вашата каса се отваря и богатството ви изчезва. За една минута настава беднотията и вие казвате: животът няма смисъл, аз ще се убия. Не се минава и един час, касата ви отново се отваря, златото ви се възвръща и радостта ви отново се явява. Знаете ли какъв е законът, който трансформира живота? Вие казвате: Господ ще поправи всичко. Да, но Господ не действа отвън. Когато говорим, че Господ работи отвън, ние подразбираме ангелите и всички напреднали същества, които са завършили своето развитие, които са завършили своята еволюция. Тогава откъде действа Бог? Казвате: Духът действа отвътре. Щом Бог действа чрез своя Дух отвътре, тогава сам той къде се проявява? Той крепи всичко отвътре и отвън, но сам не взима участие в нищо. Ако ви кажа, че Господ не се интересува от това, дали сте богати или сиромаси. Вие ще кажете: тогава какво отношение имаме към Бога? В Бога има друга основна идея. За да бъде Бог понятен за вас, трябва да започнете с тази основна идея, а именно да намерите истинския живот, в който няма смърт. Следователно, вие трябва да започнете с новото. Когато станете разумни, ще влезете в едно ново училище, ще влезете във връзка с Бога. И само тогава ще можете да говорите за култура, за еманципация на мъже и на жени. Аз казвам - има два вида еманципация: еманципация на жените и еманципация на мъжете. И мъжът днес е тъй зависим, както и жената. Жените трябва да се еманципират от мъжете и мъжете трябва да се еманципират от жените. И мъжът днес е тъй зависим от жената и жената е зависима от мъжа. Какво значи да се еманципират? Да дойде между тях великото, божественото и те да се слеят в едно. Те не трябва да се мразят както става днес. Мъжете и жените са само външни форми. Те са двойки, излезли от Бога. Те са словото. Тези души не трябва да се самозаблуждават. Всяка душа не трябва да мисли, че се е родила, но трябва да знае, че се е въплътила на Земята. Не е достатъчно и да знае , че е слязла от Небето, защото тогава аз ще запитам тази душа да ми каже, какво има на Небето. Ако ти идеш от света на ангелите, какво ще кажеш за тях? Че и ангелите се развиват. В света съществува една вечна еволюция на съвършенство. Всичката култура на света е дошла от ангелите. По същия начин се развиват. Те когато идват на Земята, въплътяват това, което помнят от Небето. Когато четете Стария завет, срещате там, Господ да казва на Мойсея: «Гледай да направиш Скинията тъй, както си я видял горе.» Но Мойсей не можа да направи Скинията тъй, както я видя. Под думата скиния ние разбираме друго нещо. Това подразбира да се създаде един дом, едно жилище за човешката душа. Под жилище разбирам живо тяло, в което да има място за всички, да има място и за Бога. Сега има ли място във вашето тяло за Бога? Вие казвате, че ходите на църква. Я ми кажете, на кое място е вашата църква? Вие ще ми кажете: нашата енорийска църква е на еди-кое си място. Нашият енорийски свещеник е еди-кой си. Не, той е един наемник. Това, което вие слушате да ви проповядвам, аз не наричам още проповед. За да се въплъти една моя проповед в плът и кръв, аз трябва да я прекарам през 10 степени още. Вие казвате: този човек съвсем ни обърка умовете. Ние знаехме, че трябва да обличаме добре децата си, да се храним добре и т.н. , но сега какво трябва да правим? Моята проповед още не е разработена у вас. Сега като се върна у дома си, аз трябва да работя още върху вас, да прекарам тази моя проповед през 10 степени още. Да ви проповядвам, аз разбирам да ви дам нещо от себе си, а не да взема нещо от вас. И като се върнете дома си, да кажете: сега разбираме Бога! Тъй че това, което имате още не е проповед. Не е и проповед това, да наредя една мисъл с нейните точки, запетаи, двоеточия, дълги и къси изречения, периоди и т.н. Всички тия неща са красиви, но те представляват малки и големи спирки. Аз наричам периодите в речта малки и големи станции. Такава една голяма станция, един голям период е например Горна Оряховица. Там се спират много пътници, починат си малко, купят си нови билети и пак продължават пътуването си. Другите малки спирки са точки, запетаи, двоеточия. След ред такива малки и големи спирки се достига до Варна, където цялата глава е завършена. Тази глава се скачва в общата фигура. И тъй, разумното слово трябва да се въплъти, да стане плът. В миналата си беседа аз ви говорих за устройството на съвременното общество. Обаче, за да не изпаднете в крайност трябва да знете,че това нещо се доказва от учени хора, които са живели някога в Египет, в Персия, във Вавилон. Те знаят тия неща. От тези хора днес срещаме навсякъде по Европа, и в Англия, и в Америка, и в Германия, и в България. Аз няма да ви доказвам всички тия неща. Ако вярвате, приемете ги като верни, ако не, приемете ги като приказка. Не казвам,че трябва насила да приемете това нещо, но ето всички вие сте чели много романи, където се разправя за някой, че силно се влюбил и вие вярвате. Приятно е, че вярвате. Гледате някой художник нарисувал една много хубава картина, която може да е вярна, а може и да не е вярна, но вие я изучавате, възхищавате се от нея. Както и да е, това не е важно, но казвам: и аз и вие обичаме истината, затова не искам да ви заблуждавам, но искам да ви накарам да възприемете истината. На Земята са живели не само тия учени хора, за които ви казах преди малко, но и вие сте живели, само че мнозина от вас, като сте минавали по тия места сте спали, та сега нищо не помните. И ако сега се пробудите, мнозина от вас ще проверят тази велика истина, че са живели някога на Земята. И това е великото и красивото у нас, че ние носим опитностите на хилядите векове в своята душа. И всички добродетели, всички способности, които днес имаме са резултат на минали животи. Тези опитности са складирани днес в човешката душа. Това е словото, което сега работи. Бог не работи само сега. Той е работил и в миналото, пък и в бъдеще ще има своето велико проявление. Та казвам: у всички ви трябва да има велик стремеж да добиете разумния, истинския живот и словото да стане плът у вас. Нали всички искате да имате магическата тояжка? Казвате: какво ще се прави с тази сиромашия? Казвам: ще ви дам една тояжка и с нея ще си служите. Разправяше ми един познат следния пример, който аз ще ви предам в свои думи. Отива, един от сточните ученици при своя учител и му казва: учителю, много изпати главата ми! Моите съученици, па и всички хора около мен ме много мразят. От всички училища ме изключваха. Натеглих се вече в света. Дай ми нещо като мускали ли ще бъде, като дръвче ли ще бъде, та като го хвана да мога да постигна нещо. Учителят му отговорил: аз мога да ти дам една малка пръчица, но опасността е там, че тя има две края: единият е лош край, а другият – добър. Ако ти хванеш лошия край, положението ти ще стане 10 пъти по-лошо, отколкото е сега. Нищо, ти ми дай една такава пръчица, аз ще хвана добрия й край. Учителят му казал още две думи, които аз няма да ви кажа. Дал му пръчицата и му казал: ще гледаш съзнанието ти да е будно. Ученикът взел пръчицата и тръгнал по пътя си. По едно време срещнал един човек, който му направил голямо зло. Той веднага намислил да му отмъсти по някакъв начин и хванал лошия край на пръчицата, но паднал на земята. Той отива повторно при Учителя си и му казва: кой е добрия край на пръчицата, за да хвана него. Тази пръчица не е за тебе, му казва Учителят. Тя не е за този човек, който не може да използва злото и доброто в света. Всеки човек, който не знае как да носи пръчицата не е маг. Той трябва да прегъне тази пръчица на колело и да знае кък да се движи в нея. Той трябва да застане в центъра на това колело, на този кръг и там да се движи. Според съвременната философия се казва, че в този кръг действува седмия принцип на излизане и влизане в кръга. Това са приливи и отливи в самия живот. Тия приливи и отливи се връщат много пъти към радиусите. Следователно, като дойде у вас една мисъл, трябва да знаете откъде иде тя, от периферията или от центъра на кръга. Често вие имате известни настроения, виждате един човек и казвате: този човек не ми харесва. Защо? Знаете ли, че този човек, когото вие не харесвате е много обичен на Бога? Бог гледа еднакво и на този човек и на вас. Ако той е грешник, Бог гледа еднакво и на него, както и на светията. Като ви казвам така, вие ще кажете: щом Бог гледа еднакво и на праведния и на грешния, тогава защо да се стремим към съвършенство. Не, с това искам да кажа, че когато Господ иска да повдигне света, той праща праведни хора, а когато иска да накаже света, той праща грешни хора. Ако някой апаш хване един милионер за гушата и го обере, милионерът ще каже: какво право има този човек да ме изнасилва? Ами какво право имаш ти да изнасилваш другите? Тогава и ти не изнасилвай, за да не бъдеш изнасилван. Всичката философия на живота седи в следното: като ви дойде някое нещастие, всеки от вас да може да контролира ума си, да се проникне от онази дълбока вяра към Бога, да се зарадва и да знае, че това нещо е за добро. Дойде ти петнис тиф или друга някаква болест, при която температурата ти се повишава до 40 или до 41 градуса, да кажеш: не, аз зная че и при 41 градуса няма да умра! Ще кажете: да, но науката е констатирала, че човек при 42 градуса вече умира. Туй, което науката е доказала, още не е абсолютно вярно. Ако човек вярва, ще види, че има микроби, които и при 120, и при 200 градуса не умират. Този човешки организъм, който се разлага и гние при 42 градуса, той е едно развалено здание, за което се изисква малко нещо да рухне. Истинският човешки организъм трябва да прилича на онзи вековен дъб, който от никакви бури не се събаря, нито се разкъртва. Следователно, огънят не разрушава хората, но престъпленията ги разрушават. Казват за някого: този човек заболя от тежката болест. Температурата му се качи до 41 градуса, той не издържа и умря. Не, той не е умрял от огъня. В Писанието се казва: живото слово се е въплътило. И тъй, сегашното ни възпитание, за нашето благо и за всеки едного от нас това слово трябва да се въплъти. Всеки от вас още от днес може да започне нов живот. Като измени своя живот, с това ще измени и живота на своя народ, на своето общество и на своя дом, с което ще принесе благо и на цялото човечество. Когато Христос дойде на Земята, той видоизмени всичкото тогавашно течение и внесе в света нещо ново. Христос и до днес работи и продължава още да проповядва на хората. Той цели 2000 години вече откак проповядва. Днес само в Америка има 120 000 уста, в Англия има най-малко 72 000 уста, които проповядват все за Христа. Всички тия проповедници не проповядват тъй, както Христос иска, но той им казва: проповядвайте криво-ляво, както можете, докато дойдат хората на любовта, които ще носят магическата пръчица. Те ще внесат в живота първото правило. То е следното: когато дойдеш в дома ми, аз ще те поздравя с моята любов и ти ще ме поздравиш с твоята любов. В новата култура всеки ще има една определена стая за любещите, които като дойдат при него, той ще им даде най-хубавото легло, най-хубавия юрган и най-хубавите дрехи. Който дойде при него ще му каже: тези дрехи са за тебе. За всеки гост ще има и специално дърво с плодове. Ще каже: радвам се, че мога да ти предложа това дърво с плодове. И той ще отговори: радвам се и аз ти благодаря за тези плодове. По тях познавам, доколко съм обичан. Сега, обаче, кой от вас има специални дрехи, специални легла, специална храна и специални плодове за гостите, които го посещават? Само царете. Когато дойде новата култура, когато словото стане плът в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва: син человечески дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава. Къде може Христос днес да подслони своята глава? В евангелската църква ли, в православната църква ли? Христос от памтивека и досега е все същият. Божественото начало във всички времена се е проявявало според нуждите на човечеството като е водило човешката душа в правия път за разбиране на великата истина, която напредналите души търсят. Не е въпросът да поддържаме една или друга страна. Въпросът е всички да бъдем носители на великото божествено учение. Когато ние говорим за новото учение, някои казват за себе си: ние сме социалисти. Питам: вие, социалистите, имате ли една стая в къщата си за вашите ближни? Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме. Ама аз съм демократ. Вие, демократите, имате ли една стая в къщата си за вашите ближни? Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме. Ние сме православни. Вие православните, имате ли една стая в къщата си за вашите ближни? За в бъдеще ще имаме. Ние сме комунисти. Вие, комунистите, имате ли една стая във вашата къща за ближните си? За в бъдеще ще имаме. Някои от вас само чакат да видят, какво ще кажа за комунистите, че да кажете: той говори за комунистите. За какви комунисти? За тия, които носят парабели ли? Или за комунистите, които носят живото слово? От кои комунисти сте вие, от белите ли, от червените ли, от сините ли, от кои изобщо? Хората се различават до известна степен едни от други, но трябва да преминат известни трансформации и в религиозно, и в политическо отношение. Ще приведа следния пример: когато евреите пътуваха през пустинята, те носеха своята Скиния, разделена на части. Всеки народ или всяко племе носеше по една от тия части. И когато ги запитваха из пътя, какво носят, те отговаряха, че носят Скинията. Когато всички тия племена се събираха, всяко племе слагаше своята част на едно определено място и по този начин съграждаха Скинията. По същия начин и всяка политическа партия носи по нещо божествено в себе си . Също тъй и всяка религия носи нещо хубаво в себе си. В православната църква, например има нещо хубаво, но тя не включва в себе си само хубавото. Обаче православните казват: само ние носим божественото в себе си. Не е така. И мохамеданите, и будистите и всички религиозни хора все носят по нещо хубаво в себе си. Обаче има разлика между тях. Някои носят нещо по-хубаво от другите, но все-таки никой още не носи в себе си изключително божественото. Когато обаче, Христос дойде на Земята или когато Бог дойде да живее на Земята, тогава всички хора ще се съберат на едно място и ще видят благото, което се съдържа у всеки едного и от това благо ще направят един великолепен храм, в който ще могат да се покланят на Бога в Дух и истина. И словото ще бъде у нас живо, въплътено слово. Върху тази база сега вие можете да се лекувате. Срещам мнозина нови медици, които искат да изучават добре медицината и казват: нали трябва да лекуваме хората? Да, трябва да ги лекувате, но трябва да знаете, че лекуването им не седи само в това, да знаете устройството на тяхната костна и мускулна система. Аз нямам нищо против това, изучавайте костите, но знайте, че има живи кости, има и мъртви кости. Трябва да се изучава нервната система на човека в нейното здравословно, а не в нейното болезнено състояние. Изобщо, трябва да се изучават здравословните състояния у човека. Какво е здравословното състояние на едно дете и дали то е здраво, лесно може да се разбере. Как? Запример, дядото в някоя къща е болен, хилав, а при него спи внучето му. След известно време дядото се подобрява, а детето става хилаво. Или има случай, когато бащата на някое семейство е болен, почти на умиране, а детето здраво. Но от близкото съприкосновение настава обратния процес: бащата оздравява, а детето умира. Тогава бащата казва: Бог да прости моето дете! Аз оздравях, наистина, но то си замина. Има хора в света, които достатъчно е само да те погледнат и техният поглед да ти донесе някое голямо нещастие. Такива хора не носят нещо добро. И, ако ти си дърводелец, например, като те погледне такъв един човек, не се минава много време ръката ти се отсича. Такива хора като посетят дюкяна ти само един път цял месец след това никой не влиза в него. Казвате: какво се случи, че никой не ми влиза вече в дюкяна? Влязъл е някой от тия благообразните, от културните хора и е задигнал всичко от тебе. За в бъдеще, когато искат да назначат някъде някой учител, аз бих дал следната максима: да се избере една комисия, която да следи, какъв резултат ще произведе явяването на назначения учител между децата. Без да знае той, те ще го наблюдават три пъти във време на преподаването му. Тази комисия ще следи, какво желание ще се яви у децата му, когато излязат извън класната стая: дали те ще вземат да четат някоя книжка или ще започнат да играят и да се бият. Ако четат помежду си, значи този учител е на мястото си, но ако се бият, той е един обикновен учител. Всеки учител трябва да носи нещо свещено в ума си. А ние днес поверяваме своите деца безразборно на този или на онзи учител. Казвате: учител е този човек! Съвременните учители трябва да учат децата си, но как ще ги учат? Ако днес някой учител си позволи да изведе децата на Слънце, казват: този учител е идолопоклонец. Ако ги остави в класната стая да дишат праха, казват: това е според програмата на училището, занятията трябва да стават непременно в клас. Защо един учител да не може да изведе децата вън от училището на чист въздух за час или час и половина и там да си поиграят? Сегашните учители държат прозорците на класните стаи постоянно затворени, особено зимно време, да не би учениците им да изстинат. Че със затворени прозорци те ще изстинат по-скоро, отколкото с отворени. Ако един учител е добър, разумен, децата му не могат да заболеят. Ако път случайно заболеят, той ще ги излекува. Същото е и с майката и с бащата. Смъртта не е в състояние да вземе детето на онази майка, която има живото слово в себе си. Децата на всяка плът, която е в разрез с Духа ще умират и ще се раждат. Ако такъв човек обърне някого към Бога, той ще умре. Та казвам: в приложението на това учение всеки трябва да бъде много искрен, да се опита докъде е достигнал в това си развитие. Как ще се опитате? Идете в някой дом, където хората са болни и ги запитайте само, дали са добре или не? Те ще ви кажат: децата ни са болни. Кажете им: добър е Господ, всичко ще мине благополучно. Идете след една седмица пак! Ако състоянието на болните се е подобрило, вие сте от добрите хора, но ако състоянието им се е влошило, вие не сте от светиите. Ако влезете в един дом, където хората не са в съгласие, а вие намалите поне на половина това несъгласие, туй показва, че в душата ви има една свещена идея. Тя трябва да съществува тайно в душата ви, за да можете да влияете на хората за добро. Сега всички хора се плашат от нас, но аз казвам: кажете ни, от толкова време вече, как хората в света само ядат и пият, в какво състояние се намират те? Подобри ли се животът им? Те не са ли в едно хипнотическо състояние? Когато хората се убиват помежду си, това не е ли пак едно хипнотическо състояние? Когато хората се мразят, това не е ли едно хипнотическо състояние? Всичко това е една хипноза. А когато вие събуждате хората, за да извършат волята Божия, не само на думи, но на дела, това не е ли един велик акт? Тогава защо ще се плашат хората от нас? И сега седнали хората да третират въпроса, дали Христос е спасил света и какво изобщо е напраавил за него? Христос и досега още не е спасил Земята. Той спаси само тия хора, които бяха при него. Питам ви: онези, които се бият спасени ли са? Спасените са при него. Казват, че на Земята щяло да стане второ пришествие. Няма какво да става второ пришествие. То отдавна е станало. Повече от век и половина откакто става второто пришествие, но не на Земята, а горе на Небето. И там, хората около Христа са спасени. Днес, обаче, очакват спасението на Земята, очакват Христа да дойде след 200-300 години. Това нещо е станало вече. И всеки от вас като умре, или ще възкръсне или ще остане на Земята да се ражда и преражда. И сега всички хора казват, че раят бил на Земята. Какъв рай има на Земята? Ще те затворят, ще пишат всички вестници за тебе, ще ти турят какви ли не епитети и след всичко това ще кажат, че в някакви си палатки там горе в градината се вършили най- лошите работи. Откъде знаят те това нещо? Присмял се хърбел на щърбел. По този случай турците казват: човек съди за нещата от себе си. Съвременното общество не може да види нищо хубаво в нещата. Аз съм срещал добри хора и между младите, между старите, но кажат ли веднъж за някого, че е лош човек, лош става. Кажат ли за някого, че е добър човек, добър става. Среща ме един и ме запитва: ти знаеш ли какво пишат вестниците за тебе? Зная. Ами защо не им отговориш? Не съм толкова учен, за да им отговоря. В много неща можете да ме обвините, но в едно нещо не можете да ме обвините, а именно: досега още не съм подкупил пресата. И вестникарите са честни хора, пишат от убеждение. Ама от страна на други някои може да са подкупени. За другите не зная, но колкото се отнася до мен, честен съм в своите намерения. Вестникарите са най- благоразумните хора, отлични са те, много добре просвещават хората. Те са деветото колело на седмото или на осмото чудо. Каквото напишат, това става. Като вдигнат врява: война, война ще стане! И война става. Като вдигнат врява: мир, мир, ще стане! И мирът дохожда. Като вдигнат врява, че на еди-кого си трябва да се помогне и му се помага. Като вдигнат врява, че хората трябва да станат религиозни и те стават религиозни. Каквото кажат, става. Те имат магическа сила, служат си с едно масло от най-хубавата есенция, в която има златни примеси. Като се намаже перото им с това масло, то пише и много хубави работи написва. Отдалеч още благоухае това масло. Туй не се отнася само до вестникарите, защото и те са излезли от средата на хората. Сега ние сме се отклонили от Бога, от разумния живот и продаваме най-възвишеното, най-благородното в себе си. Колко пъти досега ние сме продали най-хубавите си мисли и най-благородните си чувства. Някой казва: не може да се живее другояче. Та именно като грешиш ще умреш. Когато живееш честен живот, ти можеш да гладуваш и 10 дни, но пак ще издържиш, направете този опит. Гладувайте 10 дни и след това елате при мене. Като се подложите на този опит, чакайте да видите, дали няма да дойде някой при вас. Ако никой не дойде, аз ще бъда последният, който ще ви посети. Това е един велик закон, който работи в света, затова не се безпокойте, не се страхувайте. Младите казват: какво ще правим? Религия не ни трябва. Да, не ви трябва религия, която поробва душата, но ви трябва религия, която носи истината. Наука не ни трябва. Да, не ви трябва наука, която разваля умовете ви, но ви трябва наука, която носи мощ и сила. Трябва ви наука, която дава живот. Какъв млад е този, който се прегърбил, гръбнакът му се извил като буквата “S”? Младият човек трябва да бъде изправен като свещ. Като погледнеш някой млад човек да върви, да ти е приятно да го гледаш: да е строен, пъргав и пластичен. А тъй, видиш ли някой млад човек с наведена към земята глава, казвам: това не е млад човек. Младите казват: какво да правим, когато старите не ни приемат между тях? Защо трябва да ви приемат старите? Щом Господ ви е пратил на Земята, вие трябва да работите – нищо повече! Старите казват: ами ние какво трябва да правим? Вие, старите трябва да бъдете по-силни от младите. Ако младият вдига 100 кг., старият трябва да вдига 200 кг. А сега, младият вдига 10 кг., а старият казва: помогни ми, дядовото гръбнакът ми не държи! Аз вдигам едва един килограм. И след всичко това такъв човек минава за мъдър, главата му била пълна със знания и опитности. Не, не е пълна главата на този човек. Всеки човек, който губи своята морална и духовна сила е един морален инвалид. Здраво трябва да погледнете и вие и съвременното общество на този въпрос. Вие казвате: ние знаем тези работи. Не, не ги знаете. В истинския живот аз зная само това, в което живея. Ако кажа, че зная, какво нещо е любовта, не съм прав. За даден момент аз зная от любовта дотолкова, доколкото живея в нея. Аз обаче, съм опитал любовта във всички нейни форми. Любов, която трае ден и половина не е любов. Това е празна работа. Някой казва: умът ми се повреди от любов. Това не е любов вече. Онази любов, която прониква в душата на човека не разваля нито ума, нито сърцето му. Тя му дава мощ, светлина, сила и знание. Това е Божествената любов. И ако тя дойде у вас, ще внесе истинския живот. Дойде ли у вас истинският живот ще внесе истинското знание. Дойде ли у вас истинското знание, то ще отвори умовете ви и вие ще знаете основно няколко езика, но трябва да изучавате и ангелския език. За това, че някои от вас знаят френски, немски, италиански, английски, даже и санскритски, аз ги похвалявам, но всички вие трябва да изучавате и ангелския език. Кой от вас е изучавал ангелския език? Първата буква на ангелския език започва с думата любов, но не тъй, както я знете на български език. В ангелския език гласните букви съставляват основните добродетели. Това, което представлява за нас принципи, в ангелската азбука съставлява гласните букви. Буквата “а” , буквата “о” в ангелския език, например, представляват известни добродетели. В ангелската азбука има повече гласни букви, отколкото в нашия език. Колко гласни букви в същност имат ангелите, няма да ви кажа. Те имат и повече съгласни. Ние, съвременните хора се стремим по възможност да опростотворим своя език. Днес всички езици са много бедни. Има много деликатни изрази, деликатни произношения, които не могат да се предадат със съвременните езици. И у птиците има особени произношения, които не могат да се предадат с нашите гласни и съгласни букви. Та когато дойде разумното слово, една велика епоха ще се създаде и знанието, което очаквате ще дойде. Знанието, което е събрано от хилядите векове ще се даде на хората. Само тогава всички ще разберете, какво нещо е човешката душа. Знаете ли какво нещо е човешката душа? Само онзи, който има душа, може да носи в себе си всичките добродетели. Няма ли човек душа в себе си, безполезно е да му се говори за възвишен и духовен живот. Ще ви приведа следния пример. Представете си, че някой учен човек нагласи един фонограф да ви говори нещо. Чрез тази плоча могат да ви се дадат хиляди обещания. Питам: всъщност какво може да направи тази плоча заради вас? Една такава игла може да ви обещае много нещо, но в състояние ли е да изпълни всичко това? Езикът на човека е една жива игла, подобна на тази от фонографа. Питам тогава: на какво прилачат всички ония хора, които обещават и не вършат нищо? Те са железни игли на фонографите. Отлични са те за фонографите, много обещават, но нищо не вършат. В плочите на фоногарфите има голямо еднообразие, а в плочите, в които има живот има и вечно разнообразие, в тях са и всичките добродетели. Следователно, когато аз обещая да направя нещо то поне пред себе си, за успокоение на моя дух, трябва да го направя, трябва да го изпълня в най-малък размер. И тъй, разумното слово трябва да се въплъти! И Писанието казва: ето, аз хлопам! Ако дойде в дома ви един велик виртуоз, това няма ли да бъде велико благословение за вас? Вие ще чуете такава музика, каквато по никой друг начин не можете да чуете. Ако дойде в дома ви един велик художник, или един велик поет, който знае истината, или един велик философ, или един велик адепт, или един велик Учител, това са епохални неща за вас, това са красивите неща в живота ви. Ако в дома ви дойде един велик виртуоз да ви свири или ако в дома ви дойде един велик художник да ви покаже своята знаменита картина, това не е ли едно голямо благоволение за вас, което струва повече, отколкото ако бихте спечелили даже и 100 милиона лева? Питам: кое е по-хубаво, да спечелиш милиони или да чуеш песента на един велик виртуоз? И наистина, когато се обрънем към Бога и възприемем неговата любов, ние ще придобием ней-голямото благословение и за себе си и за другите. Или когато чуем гласа на един ангел, в ума на когото са складирани знанията на всичките векове, а на гърба му са турени всичките богатства на света, това не е ли друго голямо благословение за нас? Този ангел ще каже на Госода: Господи, там долу на Земята има една душа, която те обича от хиляди векове, искам да сляза малко при нея. Господ ще му разреши да слезе. И когато този ангел те посети, ти ще се зарадваш, ще се възродиш. Питам: такова едно посещение не струва ли повече от всички блага на Земята? Аз ви говоря за такава опитност, каквато всички може да имате. Вие можете да я проверите всеки ден и ще видите, че това е една велика истина. Ако живеете в тази велика истина, ще се развивате правилно. Ето защо вие трябва да се стремите към тази истина. Като ви говоря това нещо, не мислете, че аз не удобрявам вашия живот. Не, аз гледам на вас като на малки деца, които учат и казвам: много добре учите, но трябва да знаете, че след като сте издържали тази година изпита си отлично, догодина ви предстои друг изпит, на третата година трети изпит и т. н. И след като издържите ред изпити, пред Бога вие пак няма да знаете нищо. Пред него ще се намирате всякога в същото положение. Питам: какво трябва да направите тогава? Трябва да знаете, че развитието е един вечен процес, който няма свършване. В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост. По този начин ти ще реализираш това, за което душата ти копнее, което е скрито в нея. Някой казва: ще направя това и това, след като добия любовта. Не, важното е, какво можеш да направиш сега като я няма. Друг казва: ще направя еди-какво си, след като спечели много пари. Да, като спечелиш много пари, лесно е. Важното е, какво можеш да направиш в този момент още. Знаете ли на какво прилича вашето положение? Представете си, че вие отивате при един бакалин да купите нещо за 10 лева и му давате 100 лева, от които той трябва да върне 90 лева. Той започва да прави сметката: ето, давам ви 50 лева, обаче нищо не ви дава. Тази работа става само на думи. Давам ви още 20 лева. Колко стават? Всичко 70 лева. Ето ви още 20 лева! Дава ви тия 20 лева. Колко стават? Всичко 90 лева. И 10 лева струва покупката. Значи, всичко 100 лева. Така ли е? Така е, но бакалинът му връща в наличност само 20 лева. Уредихме ли сметката? Уредена е тя на думи. Човекът излиза от дюкяна, бърка в кесията си и намира там само 20 лева. Къде са останалите 70 лева? Ама аз предполагам, че ги върнах. Да но с предполагане работа не става. Ти трябва да върнеш тия пари. Та когато говориш за любовта, за мъдростта, за истината, за правдата, за добродетелта, ти трябва да си ги опитал във всички техни приложения в живота. Да си опитал справедливостта, тъй както тя съществува в живота, това значи, след като срещнеш онзи твой брат, който ти е причинил най-голямото зло и страдание, да можеш да му се усмихнеш, без да ти трепне сърцето и да му кажеш: как си братко, забогатя ли? Ако не си забогатял, аз съм готов да ти услужа. Такъв трябва да бъде всеки великодушен, всеки гениален човек, който борави с правдата в живота! Казва Йоан: и словото стана плът. Благодарение на това слово, ние срещаме добри хора навсякъде в живота. Тези добри хора имат свой отпечатък. Те се срещат навсякъде по света, има ги и в България, само че не се проявяват. За сега в света са дошли онези хора, които аз уподобявам на малки деца. И наистина днес малките деца управляват и България. Отгоре казват: нека се упражняват тия деца. Обаче, наближава времето, когато праведните хора ще дойдат на Земята. Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма и в училищата, и в църквите и в обществения строй-навсякъде. Тогава всички въпроси ще се решават по един магически начин. Ние ще се намерим пред една епоха, в която затвори няма да има, болници няма да има, а от всички сегашни институти ще останат само образци, в които ще се представлява на новото поколение, как се съдили едновремешните съдии, как са проповядвали едновремешните проповедници, как са учили едновремешните учители, как са възпитавали едновремешните майки своите деца, как са търгували едновремешните търговци и т.н. Всичко това ще представлява едно голямо разнообразие от миналата култура т.е. останки от културата на 20 век. Сега, обаче, аз ви говоря за онова, което предстои да стане след 10 000 години. Дали сега ще бъде това нещо или след 10 000 години, то е едно и също нещо. Казано и свършено! Сега или след 10 000 години, това е същото. Тия 10 000 години за един ангел представляват една хилядна част от секундата. За един човек те представляват цели 10 000 години, е за една жаба представляват няколко милиарди години и т.н. Всичко това е нещо относително, но важното е словото да се въплъти в нас. Това е великото в света. И тъй, отворете умовете си, отворете сърцата си, отворете душите си за разумното слово и бъдете мощни и силни да го възприемете. Когато словото стане плът у вас, всякакво разлагане ще изчезне от вас. Днес вашата плът се разлага, затова често се срещат хора, които миришат неприятно. От идната недяла бих желал поне десет души от вас да започнат да миришат хубаво, а след една година желая всички да замиришат хубаво и Господ да каже: виждам, че от тия хора може да стане всичко най-добро. По този начин само може да се обърне колелото на живота към добро. Това може да стане когато разумното слово се въплъти у нас и когато Бог дойде да живее у нас. Тогава ще дойде новата култура, тогава ще дойде възкресението, тогава ще пеем и ще свирим без страх. Тогава всеки ще седи под своята смокиня и ще яде по колкото пъти на ден иска, по 10, по 20 или по 100 пъти. Така корем няма да го боли, стомах няма да го боли, глава няма да го боли и той ще бъде най-честитият, най-великият човек в света. Слънцето на живота му никога няма да залязва. Тъй ще живеем в бъдеще. И след 10 000 години когато ме срещнете, ще кажете: словото, което ни проповядвахте в 20 век преди 10 000 години се сбъдна. И тъй, поздравявам ви сега с 10 000 години! ''Беседа, държана от Учителя на 13.06.[[1926]] г. в гр. София.'' Книги: Стана плът Заведоха Исуса (Сила и Живот. Осма серия (1925–1926). Русе, 19261927) 35 беседи от 15 ноември 1925 г. до 11 юли 1926 г. Начало: 10:00 1926_06_13 Стана плът.pdf
  6. Аудио - чете Кирил Кирилов И земята ще се изпълни съ знание (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, Сила и Живот. Осма серия (1925–1926), Русе, 1926, 1927, Второ издание, ИК "Жануа'98", 2008 г.,. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Саваат-Амон-Ра", неделни беседи, VIII серия, том-2, (14 март - 11 юли 1926 г.) Първо издание, Русе, Русе, печатница "Малджиев", 1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Саваат-Амон-Ра", неделни беседи, VIII серия, том-2, (14 март - 11 юли 1926 г.), Второ издание, ИК "Жануа'98", Стара Загора, 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето неделна беседа И земята ще се изпълни със знание Беседа държана от Учителя на 11.04.1926 г. в гр. София. Ще прочета 6 глава от Първо послание към Тимотея. Това послание е писано при изключителни времена, при изключителни условия на Римската империя. Ако бих говорил върху някое положение върху съвременния живот, бих го озаглавил "пробуждане на човешкото съзнание". Същата тази идея е прокарана и в Стария завет. Пророкът казва: "И земята ще бъде изпълнена със знание за Господа". В Евангелието на Йоана, Христос каза: "Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно". Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. Цялото творение, от единия край до другия, от началото и до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее. Бог учи хората, как да живеят. Всички науки, преподават и на най-малките животни, как да живеят. Аз започвам от най-малките буболечици, пък и преди тия буболечици, и след тия буболечици, до човека и до ангелите, във всяка наука, Бог учи хората, как трябва да живеят. Под думата "ангели" не разбирам "служители" в обикновения смисъл на думата, но разбирам същества, у които, съзнанието се е тъй разширило, че те светят като слънце. Тяхното разбиране за живота е особено. Техният обществен строй е особен. Ако бихте посетили едно ангелско общество, ще намерите при тях друг ред и порядък, различен от този, който съществува на Земята. Съвременните хора, или съвременната култура, имат за ангелите такова понятие, каквото имат мравките за нас. Както и да си представяме ангелите, ние си ги представяме подобни на нас, с тази разлика само, че имат някакви крилца. Крилцата, обаче, не са нещо особено, те са човешко изобретение. Ние си представяме ангелите като хора, но сме им махнали мустаците и брадата, турили сме им хубави лица, пълнички, добре охранени, нежнички; като царски дъщери, на които служат 10 слугини и те нищо не пипат с ръцете си. Ръцете им са бели, чистички, като да не ги е видяло това наше слънце, което хапе и гори. Това палещо слънце хапе. То одира кожата на лицето и на ръцете ни, то прилича на нас. Като се излагаш от 2 до 10 дни направо на слънцето, почерняваш. То дава нещо, но и взема нещо. Днес, другояче се говори за Слънцето. То може да има друго разположение към нас, да е приветливо във всички случаи; но, понеже, ние още не сме склонни да го разбираме, нашето естество е такова, че още не знаем, как да възприемаме слънчевите лъчи, затова то ни хапе и гори. Причината за това е, че около нашата Земя се образува един черен пояс - от изпаренията на нашите мисли, на нашите чувства и на нашите желания и вследствие на това, се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че, ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение. Та казвам: човешкият живот започва с пробуждането на съзнанието. Всички хора не мислят еднакво. Туй е вярно, както по отношение на индивидите, тъй и по отношение на видовете животни - всички не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на обществата. Всички общества не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на народите. Всички народи не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на всички същества изобщо. Всички същества не мислят еднакво. Вземете пример с най-простото наблюдение. Вие виждате един мъж и една жена, но какво можете да кажете за тях? Ако един физиогномист погледне някой човек, той ще види това, което вие не виждате. Той ще може да опише и миналото на този човек. Ще види майка му, баща му, дядо му, или прадядо му и ще може да каже, как е живял този човек в миналото и т.н. А вие, какво ще видите? - Ще видите един човек с хубаво лице, със сини очи, с хубави устни, добре угоен човек и т.н. Но не това е човекът. Физиогномистът, като го види, ще може да опише, какви са основните качества на този човек, какво се крие в него и т.н. Вземете, после, един френолог, той другояче ще опише човека. Ти можеш да кажеш за този човек, че има валчеста или продълговата глава, но един френолог ще види това, което ти не виждаш. Като дойдем до учените хора, които гледат под микроскоп и вие, които също може да погледнете под микроскопа, каква ще бъде разликата между вашето виждане и това, на учения? Вие ще кажете: тук виждам една малка животинка. Ученият човек, като погледне под микроскопа, ще каже: много неща има тук. Той ще види това, което ти не можеш и да си помислиш. Вземете онзи астроном, който гледа през някоя тръба. И ти можеш да погледнеш през тази тръба, но ще виждаш обикновени неща, а този астроном, като погледне през тази тръба, ще види движението на тази планета и ще направи своите изчисления. Изобщо, той ще види това, което ти не виждаш. И схващанията им за живота също се различават. Трябва да се пробуди съзнанието на човека, за да се разбере, какво нещо е животът. Вземете, например, думата "любов", за която ние говорим толкова години. Макар че Любовта се е явила най-рано, тя е една сила, още непозната на човеците. Туй, което сега хората наричат "любов", аз наричам "проявление на човешките чувства". Човешките чувства имат специфични качества. Онова, което майката чувства към детето си, обикновеният човек никога не може да го чувства. То е специфично чувство. Това, което приятелят чувства към приятеля си, обикновеният човек никога не може да почувства. То е специфично чувство. Онова чувство, което слугата чувства към господаря си, обикновеният човек не може да почувства. То е специфично чувство. Онова чувство, което ученикът изпитва към учителя си и онова чувство, което учителят изпитва към ученика си, обикновеният човек не може да почувства. То е специфично. Специфичност има в чувствата. Има специфична проява на чувствата. И ние мислим, че е лесно нещо - да се обичаме. Не, това е една наука. Който знае тази наука, може да се постави в съответстващи условия. Ако вие искате да посадите каквото и да е семе, ако вие искате да отгледате някое благородно растение, трябва най-първо да проучите неговата почва, на каква почва то расте и се развива, да проучите специфичната топлина, при която то се развива, специфичната светлина, при която расте, и тогава да се отглежда това растение. Ако не спазите съответните условия, вие можете да повредите целия зародиш. Чудни сме ние, съвременните хора, като говорим за любовта и мислим, че тя може да влезе в нас тъй, както когато отваряме прозореца, за да влезе слънчева топлина и светлина. Да, действително любовта влиза, но има свой особен начин, по който влиза. Тя има свой специфичен начин за влизане. Питам тогава: кои са причините, по които загубваме любовта? Защо любовта изчезва? Защо животът изчезва? Днес виждаме един човек, който живее, но утре, или след няколко, дни той изчезва. Къде е отишъл? Ние казваме: той е отишъл на другия свят, при други, специфични условия. Това са предположения още, но казваме: ние тук засягаме низшия живот. Онези от вас, които, от толкова години се занимават с духовния живот, с онази велика наука за Бога, които са достигнали до известни познания за Бога, трябва ли да се спрат до там? Вие трябва да имате онзи вечен импулс - на малките деца. Трябва у вас да дойде онова разширение, което ще внесе истинска светлина. Това, което се казва в стиха, че "земята ще бъде пълна със знания за Господа", тази Земя сме ние. Под думата "земя", в първоначалния език, се разбирало - всеки човек, който е роден на Земята, и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнание трябва да се прояви знанието за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствания, трябва да проникват Божиите закони. Съвременните хора говорят, че какъвто е малкият свят, такъв е и големият, какъвто е микрокосмоса, такъв е и макрокосмоса. Макрокосмосът е външния свят, микрокосмосът е вътрешния свят. Малкият свят не е отражение, но има нещо подобно на големия свят. От неразбиране на живота, от непробуденото съзнание на хората се раждат всички противоречия в света. И малките неща в нашия живот могат да станат причина за раждане на една вътрешна дисхармония. Сега, в съвременното общество, във всички учени хора, във всички общественици, във всички религиозни хора, има желание да се подобри света. Всички хора желаят това и от хиляди години те правят опити - един, два, три и повече, и всички тия опити са допринесли нещо за културата. Приготовление е това! И преди Христа, до идването Му, имало такива приготовления, но когато Христос дойде, хората не бяха готови да възприемат този изобилен живот. Когато Христос дойде, хората можаха да издържат, едва три години, такъв живот и казаха: доста е вече! Питам: сега, след толкова хиляди години очакване на Христа, ако дойде Той, колко време ще го търпят хората? Казват: нека някой математик направи едно изчисление, да види, колко време хората биха могли да изтърпят Христа, да живее между тях. Всеки от вас, който се занимава с висша математика, може да направи едно изчисление, според закона на вероятностите. Пък и за себе си може да направите едно изчисление. Ако Христос дойде, ще можете ли изведнъж да Го познаете, или не. Трябва да знаете, че всяко познание изисква наука. Вие може да кажете: този прилича на Христа, и да започнете да доказвате това с аргументи. Туй, което се доказва чрез аргументи, то е по закона на вероятностите. За да познаеш Христа, трябва да Го познаеш, като Петра. Христос го запита: "Ти какво мислиш за мене"? - "Ти си Син Божий" - отговори Му Петър. Христос му казва: "Това плът и кръв не са ти го открили". Значи, това не си открил по пътя на човешкото знание. И Христос му каза: "Ти сега ще мълчиш, никому няма да казваш за това, докато аз си замина. След като си замина, ти можеш да говориш за твоята опитност". Знаете ли, защо Петър трябвало да мълчи? Аз ще ви приведа един пример, за разяснeние на мисълта си. Представете си, че вие сте син на много богат баща. По едно съчетание на обстоятелствата, баща ви е станал гарант на една фирма и така се е оплел, че след време, всичкото му имущество е отишло подир тази фирма. И синът се оплел в тази фирма, за да покрие всичките дългове, за които бащата станал гарант. Така е, щом познават сина на този богат човек, и той ще се оплете. Затова се казва: мълчете, не казвайте, че баща ви е богат. Когато ние изгубим това, което очакваме, всякога можем да се разочароваме в своите идеи. Разочарованието иде от чисто физическия свят. Казваме: в това време, даже и Христовите ученици не можаха да се повдигнат, да разберат смисъла на Христовото учение. Те Го разбраха след смъртта Му, след страданията Христови. Тогава дойде пробуждане на съзнанието им. След Христа са изминали вече 2000 години. Две хиляди години, това са два Божествени дни. От гледището на хората, 2000 години са много, но от становището на Бога, това са два Божествени дни. И на третия ден, Христос ще се върне. По какво ще се отличава сега, идването на Христа в света; или, казано на друг език: по какво ще се отличава идването, проявлението на Бога, при сегашните условия? - Специфично е сегашното проявление на Бога. Сегашното проявление ще бъде - прославянето на Синовете Божии на земята, или, казано на съвременен език, то ще бъде побратимяването на всички хора. Туй е едно от качествата. Всички хора искат едно побратимяване в икономическо отношение, уравновесяване на всички условия. Всички хора искат да се задоволят, всички хора искат да имат своя къща, да имат къде да живеят, а не, както сега, да те хука този-онзи хазяин. Така е и с птиците. Чудни сме ние, съвременните хора! Птиците са разрешили този въпрос. Всяка птица има свое гнездо. Тя предварително ще го направи и тогава ще снесе в него яйцата си. Докато хората, предварително снасят яйцата си, без да имат къща. И ако ние приложим в живота си закона на птиците, ще кажем: първо си направи къща, а после се жени. Сега хората се женят, без да имат къща. Ти нямаш никаква дупка и ще ходиш от къща в къща, та ще харосаш. Не е въпросът, да се плодят хората, но въпросът е - да се раждат хора в света. Не е въпросът да раждаме синове и дъщери, които да дойдат, да се удоволстват в света, но да се раждат синове и дъщери, които да изпълняват волята Божия, да почитат баща си и майка си и да работят разумно. Казва се в Писанието, че земята ще бъде изпълнена със знание за Господа. Значи, нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече в нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение в страданията. В известна зона на бялата раса страданията са увеличени 100%. По времето на Христа страданията са били 50%, а в наше време са 100%. Тогава хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не, като страдаш, да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. Мъчението също не носи живот. То не е страдание, то е разрушение. И аз изваждам следното заключение: от 2000 години насам, животът се е увеличил с 50% в страданията. Страданията, това е повдигане валутата на живота. Когато страданията се увеличат 100%, ние ще дойдем в онази област, която сега търсим, щастие и радости. И мирът Божий ще дойде на земята. Христос казва: "Аз дойдох, за да имат живот". Това е обикновеното съзнание, което сега хората имат. "Да го имат - преизобилно". Това е събуждане на съзнанието. Защото, когато човек има преизобилно, започва да мисли, какво да прави. Всякога, в преизобилието, се ражда мисълта. И в Любовта също се ражда мисълта. Аз не говоря за обикновената любов. Всички хора имат обикновена любов, т.е. специфични чувствания, но Любовта се отличава с едно специфично качество, а именно: когато Божествената Любов засегне човека, когато той я почувства, в него се заражда желание, да се помири с всички хора и казва: няма нужда да се мразим, да се сърдим. Но после, когато Любовта изчезне, туй качество изчезва и той казва: няма защо да се помирявам, няма защо да бъда тъй малодушен! Когато обаче, у човека се прояви чувството на примирение, Любовта е дошла в него и тогава той ще разбере, какво значи, да се примириш с всички хора. Не е лесно да се примириш с всички хора. Примирението е цяла наука. Не е достатъчно да кажеш на някого, когото си обидил: извинете, аз ви обидих. Допуснете, че при вас дойде някой беден, чувствителен човек, който дълго време се е молил на Бога и най- после, се решава да попроси нещо отнякъде, да дойде при вас, а вие, веднага започвате да му четете морал и да му казвате: ти трябва да работиш, да не си мързелив и т.н.! Този човек си излиза от вас огорчен, наскърбен и вие почувствате скръбта му. Разбирате, че не сте постъпили добре. Какво ще правите? Ще го настигнеш и ще почнеш да му се извиняваш ли? - Не, това е по човешки. Ти ще постъпиш по Божествено. Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направиш не само един път, но девет пъти. При това, не само един път през годината, но девет години наред, ще трябва да правиш това. И той ще каже: да, имало душа у този човек. Той наистина ме нахока, но в него имало и добра страна. - Това се отнася до външния начин, но другояче стои въпросът в съзнанието. Туй, което Христос е имал предвид, за нашето съзнание, Той е изрекъл в изречението: "Това, което не искате да правят вам, не правете и вие на другите". Или: "Туй, което искате да направят вам, правете го и вие"! Всеки отива при Господа и се моли: Господи, туй да ми дадеш, онова да ми дадеш, да ме благословиш и т.н. Първото нещо - хората започват все с материални работи. Всички молитви започват все с материалното. Първоначално, никой не отива да се моли за нещо духовно. Например, ако душата ти е пълна с любов и умът ти е пълен със знания, и ако си богат, ти няма да се молиш. Ще си кажеш: за какво да се моля на Господа? Но щом осиромашееш, щом децата ти се разболеят, щом дойдат страданията, ти веднага ще отидеш да се молиш, специално за децата си, за пари, че да можеш да дадеш образование на децата си, или пък, ще се молиш, да се подобри обкръжаващата среда. С това започва човек. Това състояние, в което човек се намира, аз го наричам "анормално състояние". Ние още не се намираме в същинските условия на живота. Ние се намираме при условия, които, според източната философия, се наричат закон на кармата. Значи, от хилядите години, които човек е прекарал на Земята, почвата, на която е живял, толкова се е покварила, че ние сега, трябва да употребим големи усилия, за да я подобрим. Тази почва се е видоизменила. Как е започнал човек живота си, преди хиляди години? Най-първо, той е живял в една висока сфера в етера и тогава, неговото тяло е било друго. След години, той е живял във въздуха. След много години е живял във водата - най-благоприятните условия, докато най-после, го срещаме в твърдата почва. В разните среди, човек придобива различни качества. В етера човек придобива едно качество. Във въздуха - друго качество. Във водата - трето качество и в твърдата почва - четвърто качество. По този начин, човек изминава един кръг. След това, наново той ще живее във водата. Къде ще бъде тази вода вече? - Тази вода няма да бъде тук, в твърдата почва. Човек ще се превърне на риба и ще живее в астралния свят. Той ще живее там хиляди години, докато в астралния свят, тази вода се оформи и превърне в твърда почва. Тогава човек отново ще започне да живее на твърдата почва, но вече в астралния свят, а не на твърдата почва на Земята. Под думата "вода" разбирам - добрите условия. Човек не е запознат с тия, по-добри условия, които се намират във водата. Питам: този, който твърди тия неща, как ще ги докаже днес на съвременните, учени хора? Съвременните учени хора искат да ни докажат, че човек някога е живял във водата и някои вярват в това, а някои не вярват. Някои казват: тъй, както Бог е направил човека, той не може да живее във водата. Човекът живее в Бога. Хубаво, ние приемаме това. Окултистите, които слушат твърденията на съвременните хора, запитват: ако това, че човек живее в Бога, е вярно, а Бог е една съвършена среда, как е възможно тогава, този, същият човек, да живее един такъв изопачен живот? Значи, тяхното твърдение не е вярно. И Павел казва: "Всички ние се движим и живеем в Бога". Кои ние? - Когато апостол Павел е казвал това нещо, под "ние" той е подразбирал, че всички ония хора, у които съзнанието е пробудено, те живеят и се движат в Бога. Да, но и онези, у които съзнанието не е пробудено, и те живеят в Бога. Ако ние кажем, че и животните живеят и се движат в Бога, тъй както ние, тогава и резултатите трябва да бъдат еднакви. Сега, тъй както започва живата природа, в нея има друг един закон. С какво започва Божествения живот? Аз ще направя едно сравнение, една аналогия, като си послужа с някои примери от растителното царство. Ако вземете едно обикновено растение, ще видите, че коренчетата в него се развиват съразмерно и то, според тяхната големина. Ако вземете едно малко коренче, което е израсло 25 см на големина и го сравните с друго някое, което е израснало повече, какво ще видите? Ще забележите, че между тях има една съразмерност. Изобщо, има една математическа съразмерност в растенето на коренчетата и клончетата на което и да е растение. Едно малко клонче може да израсне до 5-10-15 см, например. Добре, но ако туй малко клонче се намира на едно дърво, което е расло 10-15-20 години, колко голямо може да стане? При обикновения живот, това малко клонче може да израсне много малко, но ако вие вземете това малко клонче и го присадите на някое голямо дърво, то ще стане много голямо и ще може вече да се развива правилно и самостоятелно. Следователно, ако вземем когото и да е и го присадим при Божествените условия, той ще може да се развива добре. Значи, разширение става в него. Тъй щото, сега в живота, става едно такова присаждане. Христос е казал, че който не напусне баща си и майка си и не тръгне подир Него, той няма живот в себе си. - Той е подразбирал, именно, закона на присаждането и за него е говорил. Онези, които не разбират присаждането, ще кажат: ние не разбираме тия неща. Когато дойде Онзи, който присажда, ще те пита: ти искаш ли да се откажеш от майка си и от баща си; от брата си и от сестра си; и да те присадя на тази дивачка? И ако кажеш, че си готов, Той ще те клъцне и ти ще изпиташ една малка болка. Той ще те тури на тази присадка и дълго време ще боледуваш, но ще се свържеш с този живот, който не се диференцира, но живот, който дава условия. Аз наричам "дивачките" непроявен Божествен живот, който трябва да се прояви чрез нас и който има условия за проявяване. Ще те турят като присадка на тази дивачка. Следователно, в това отношение, всеки трябва да се присади. И тук действа същият биологичен закон, както и в растенията. Ти ще седиш на тази дивачка, докато се измени твоето естество. Павел казва на едно място, че "ти си едно маслинено дърво". Ти трябва да седиш на тази дивачка ред поколения, та, като минава Божествения живот през тебе, след време, сам ще станеш подобен на Бога, ще заприличаш на Него. Един ден ти ще дойдеш при условия, при които, плодовете като падат, ще могат да израстват отново. Тогава и корените, и присадката, няма да имат нужда от ново присаждане. Докато хората дойдат до тези условия, дълго време ще трябва да се присаждат. И тези страдания сега в света, произтичат от този закон - че човешкото съзнание се присажда. И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа. Другояче страданието няма смисъл. При всяко страдание се внася, или по-право - присажда - едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен. Ще бъдеш разумен, да не вдигаш много шум, иначе ще счупиш присадката. Като почувстваш тази скръб, това страдание, ще зараснеш отгоре на дивачката. Тогава ще дойдат дъжд и бури - условия, при които страданието започва да расте. Казвате: всички ние очакваме Христа. Да, очакваме Христа, това е тъй естествено, както е естествено да очакваме слънцето всяка сутрин. След като залезе слънцето, какво настава? Имате ли ясна представа за движението на слънцето? Как се движи слънцето? Всички вие, или поне повечето от вас, сте учили астрономия. Как се движи слънцето? Струва ми се, че слънцето, като че ли, прави своите обръщения от изток към запад. Но, ако вие сте горе, в пространството над земята, ще видите, че слънцето обикаля от север към юг, от северния полюс към южния. В нашето полушарие цялото движение става около половината земя и всички звезди, и слънцето, се завъртят все около една хоризонтална плоскост на движение. От гледището на Земята нам се вижда, като че Слънцето се движи около нея. Учените хора казват, обаче, че Земята се върти. На какво се дължи това въртене? Това нещо окултистите обясняват, като казват, че Земята е жива и в нея има едно живо съзнание, както и у хората, и тя обръща ту едната си страна, ту другата си страна към Слънцето. Тя не се движи механически, но с едно вътрешно условие. Значи, този процес на движение става съзнателно в нея. И в това движение, с което тя се движи, ние, някой път, изгубваме този такт на движението на Земята. И щом изгубим този такт, в нас се заражда една вътрешна дисхармония. Съвременните учени хора забелязват това нещо и по цялата земна повърхност. Че става едно движение на твърдата почва на около 25-30см дълбочина, това и окултистите знаят. Цялата почва се вдига и спада, става тъй нареченото "дишане" на земната повърхност. Ето защо, в духовния живот, ние трябва да дойдем във връзка с туй специфично движение на Земята, със специфичното движение на Слънцето, със специфичното движение на слънчевите лъчи, да вземем в съображение, какво влияние упражняват човешките мисли изобщо. И онези, които се упражняват в окултната наука, които я прилагат, имат особен начин, по който могат да се обновяват. Те сега развиват духовното си тяло - вечерно време оставят физическото си тяло на Земята, а с духовното си тяло излизат извън земната зона, на планинска разходка. Там те се обновяват и после се връщат отново в тялото си. Това обновяване става и с хора, които нямат ясновидство; за тях този процес става несъзнателно. Такива хора стават сутрин доволни и разположени духом и казват: много добре спах тази вечер. Това показва, че този човек е направил тази разходка, извън зоната. Някой казва: снощи не спах добре, цяла нощ ме гониха. Значи, той е останал под тази зона. В това седи истинската хигиена. Казвам: като си лягаш вечерно време, ще се освободиш от всички земни тревоги, които си имал през деня и тогава ще отидеш на разходка. Там ще подишаш чист въздух, ще се обновиш и като се върнеш в тази рудница, ще бъдеш бодър и весел, готов да работиш. Земята е тази рудница. Аз наричам тази разходка - излизане из тази рудница, отиване горе, на повърхността, и после връщане отново. И тъй, ние имаме едно постоянно излизане и връщане. В този случай, спането представлява един метод за почивка. Туй е обикновен метод. Та, като казвам, че нашето съзнание трябва да бъде будно, да живеем хармоничен живот, това ще ни помогне да отиваме за 10-15 мин. на такава разходка и да се обновим, за да продължим успешно дневната си работа. Хората отиват на курорт, на разходки, но, ако биха знаяли този начин за обновяване, те биха го използвали. Как именно? - Ще отидеш под някое дърво, ще се облегнеш на него, ще излезеш извън тялото си и след като направиш разходката си, ще се върнеш пак назад, но вече обновен, с пресни сили и здраве. А сега, хората, какво правят? - Ще отидат на курорт, ще ядат, ще пият, ще се простудят и най-после, ще кажат: не можахме да използваме курорта, както трябваше. В какво седи техния курорт? - Само в ядене и пиене. Да, това е само едната страна на курорта. За всеки човек, за всеки индивид, има специфична храна, определена от самата природа и ако ние пазим своето съзнание будно, и ако сме свързани с това съзнание, за всеки ден ще ни се дава специфична храна, която аз наричам "царска", идеална. Добийте това съзнание, за което ви говоря и ще видите, че закона е много верен. Вие ще имате тази специфична храна. После, направете опит, да видите, до какви размери са достигнали вашите мисли и чувства, изобщо, вашето развитие. Може да направите следния опит, за да видите, докъде е достигнала будността на вашето съзнание. Насадете, например, някое деликатно растение и вижте, как ще се развива от вашите грижи и внимание. Какво става обикновено. - Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, не се минава много време и то изсъхва. Защо? - Аурата ви е груба, то не може да издържи на тази среда. Има ред такива факти. Някои хора насаждат круши, ябълки и грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Защо се яви филоксерата в Европа? Още когато се роди в човечеството идеята за война, което стана в 45-та година, за пръв път се яви филоксерата по лозята и зарази всички лозя в Европа. Оттогава лозата почна да чезне. Лозата е емблема на човешкия живот. Филоксерата пък показва, че ще дойде една такава филоксера и в света, между хората и ще ги поразява. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Сега у нас присаждат лозите на особени подложки. Важният въпрос сега е, че ние изучаваме живата природа, учим, как да присаждаме лозите, как да обработваме крушите и ябълките, как да орем нивите си, а най-важното е, как да орем и обработваме себе си. Този въпрос е изоставен. Като гледам съвременните методи на възпитание, намирам ги много примитивни. Като наблюдавам, как се прилагат тия методи, чудя се, как тия деца са останали живи, но си казвам: благодарение на природните методи, които живата природа противопоставя срещу човешките, та има едно примирение в резултатите. И в цялото човешко съзнание има такива пертурбации. Днес не може да намериш двама души, които да са в унисон. Те само привидно са в хармония, но като се срещнат, наблюдават се един друг, разглеждат се от главата до петите, единия взема обратна позиция срещу другия. Няма преливане помежду им. Какво особено има в тази сериозна позиция? Не приличат ли на онези неприятели, всеки от които взема пушката си и се изправя срещу неприятеля си? Ти виждаш дулото на пушката и казваш: господине, ако не постъпиш добре, ще знаеш - и аз съм въоръжен. Питам: при такова въоръжение, какъв живот ще имате? Че тогава и във всеки дом има такова въоръжение. Вземете, запример, когато говорим Истината, или когато проповядваме в обществото, ние нямаме желание да кажем самата Истина, а си служим с нея дотолкова, доколкото нашия свещен егоизъм позволява. Сега, не си правете илюзии, знайте, че свещеният егоизъм още царува в съвременното общество. Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание. Човек, у когото е пробудено това съзнание, трябва да преобрази и своя ближен. Двама души могат да живеят в хармония само тогава, когато тяхното съзнание е нагласено в унисон. Туй разногласие донякъде съществува само между хората. Между животните има по-пълна хармония. Дисхармонията между животните се ражда, понякога, само от нуждата им за храна. Когато вълкът търси своята прехрана, по някой път, може да нападне някоя овца. Ще ви приведа един анекдот. Оплакала се овцата на кучето и му казала: "Много съм ти благодарна, че ни пазиш. Ние служим на хората даром, даваме вълната и млякото си даром, но децата ни, нашите роднини, нашите ближни, всяка година изчезват и не се връщат". Кучето й отговорило: "Какво да правя, аз ви пазя, но, по някой път, господарят повиква някой от вас и ги праща в странство, да се учат". "Не зная, но досега, нито една от нашите дъщери или синове, не са се върнали"! - Както виждате, аз ви пазя, но има някакъв закон. Кучето е закон. То варди от вълците, но от господаря не може да варди". Казва Пророкът: "Земята ще бъде пълна със знания за Господа". Във всинца ви има Божественото, но само дайте условия, за да се прояви то. Направете усилие, да учите Божествената наука. Тя трябва да се тури като основа в живота ви. Всеки човек трябва да направи едно усилие. И къде ще се яви Христос? - Христос ще се яви там, където условията са най- добри. Трябва да знаете, че Той, най-първо ще посети най-добрите хора в света. Няма изключение в това. Най-после ще посети и най-лошите хора. Защото, след смъртта си, Христос посети първо небето, добрите хора, а после посети и ада. Адът, това е най-долното място на земята, то е непробуденото съзнание на хората. "Аз дойдох", казва Христос, "за да имат живот". Ние казваме: ами ако Христос дойде днес, какво ще донесе? Христос няма да дойде с празни ръце. Той няма да дойде сам. Едно време, преди да дойде Христос на земята, дойдоха ангелите, съобщиха, че Христос ще се роди и се върнаха назад на небето. Те казаха: "Ние сега не можем да дойдем". И сега, като дойде Христос и ангелите ще дойдат заедно с него, и ще работят. Питам тогава: Христос ще дойде ли на земята? Ще бъде ли разпнат втори път? Аз ви казвам: Христос няма да дойде на земята. Той ще дойде в земя, в която съзнанието у хората е пробудено. Днес, някои казват, че Христос ще дойде. Други казват, че Христос е дошъл вече. Да, за всички онези, у които съзнанието е пробудено, Христос ще дойде, ще говори с тях и те ще слушат беседите и проповедите Му. А за онези, у които съзнанието не е пробудено, Христос може би друг път ще дойде. Ония, които го чакаха 2000 години, за тях дойде Христос. За онези, които не го очакваха тогава, Той ще дойде след други 2000 години. Те са пак същите, ония преродени хора, които са живяли преди 2000 години. Идването на Христа, тъй както го очакват мнозина, подразбира физическата страна. Под "идването на Христа", ние подразбираме проявлението на Любовта, на Божествения принцип, което ще стане условие за развиване на човечеството. В човека има набрани енергии от 2000 години, които предизвикват известни подпушвания и, ако не им се даде изход, ако човек не заеме своето място, ако тази фаза не мине, то ще стане такъв разгром, какъвто хората не са виждали досега; но казва се, че в Божия път разгром не става. И казва апостол Павел: "Ще бъдат грабнати във въздуха". Под "грабнати във въздуха", той подразбира - процес на пропукване на съзнанието. Тогава всички учени хора ще си подадат ръка и ще създадат условия, за проявяване на Божествения принцип. И когато Христос дойде, всички хора трябва да го видят. Ако го видят само няколко души, ще има същия спор, както и сега. Идването на Христа е вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас. Това е същият закон. И тогава, между Бога и нас ще се образуват правилни отношения. Та сега, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието или, как трябва да се култивира това съзнание. Ето въпросът, който предстои за разрешение от всички. И затова, религиозните хора, като присъстват на някоя духовна проповед, като не разбират, заспиват. Станат веднъж да се молят, станат втори път и най-после, като не издържат, казват: не си струва да се моли човек! Не, вие трябва да разбирате, защо се молите. Ако човек чете Писанието и го преповтаря по няколко пъти, той трябва да намери в него методи и начини, чрез които да работи. Мозъкът, това е почвата, чрез която той трябва да работи. Какво е развил всеки от вас? Любовта развил ли е? Чувствата си развил ли е? Своята интелигентност развил ли е? Музиката развил ли е? Изкуствата развил ли е? Има много работи, които човек трябва да развие в себе си. Сега ние, съвременните хора, се плашим за здравето си и търсим лекари. Туй, което знаем, е следното: в човешкото тяло им специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са най-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние се разболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват. Те си имат лаборатария, където приготовляват своите медикаменти и с тях отлично заздравяват всяка рана. Това е закон! Ако човек има една рана и я предостави на тия клетки, те ще се съберат, ще направят своя превръзка и по този начин, ще я излекуват. После, има специфични клетки и за музиката. От двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки. Те съставляват тия органи. Някой иска да стане музикант. Нека се остави на тия клетки. После, искаш да помниш, да развиваш паметта си. Остави се на клетките на паметта. Те ще свършат тази работа. Помоли им се и им кажи: моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко ще стане на каша. Също така и за математиката има специфични клетки. За изкуствата има специфични клетки. За милосърдието има специфични клетки. За зрението има специфични клетки. За говора има специфични клетки. Човек е господар, заобиколен с такива разумни клетки, които седят около него и казват: господарю, ти само ни дай твоите мнения и разпореждания. Каквото искаш, ние ще направим; но ако се бъркаш в нашите работи, ще направиш една каша, за която ще плащаш. А сега, събират се редица хора и казват някому: ти ще помниш добре, ще развиваш правилно паметта си. Не се помни така. Ще се върнем към Божественото. Бог, който е създал човека, добре го е създал. И тогава, като изучаваме математиката, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме астрономията, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме биологията, физиологията и анатомията, ще ги изучаваме по друг начин. Всички науки ще изучаваме по начина, по който е устроен нашия мозък и по начина, по който нашите клетки схващат. Тогава казвате: Бог ще ни научи. Как, сега ли ще ви научи? Отдавна Бог е турил идеята да ни научи. Ние засега сме деца и още хиляди години ще минат, докато ни научат. Тия малки клетки аз наричам "ангелчета на смирението", които напущат своята благодат на небето и дохождат на земята, за да учат хората. После се връщат на небето и казват: ние живяхме еди къде си, помагахме. Ако един романист се заеме да опише човека, той ще напише най-хубавия роман за него. Някой ще каже: това са недоказани неща. Единствените неща, които са доказани в света, това са човешките престъпления. Навсякъде се доказват само човешките престъпления и разрушения. Никакви други доказателства нямаме. Някой казва: докажи това! - Само престъпленията са доказани досега. Как ще докажете добродетелта? Паметник на добродетелта няма. Има храмове на разрушенията, има училища, има обществени здания. И от миналата култура и от сегашната култура, навсякъде срещаме паметници на разрушенията, навсякъде срещаме недоволство. Това не е модерен строй. Това е едно преходно състояние, но Божественото работи в цялата култура. Сега Божественото работи в света! Светът няма да пропадне. Навсякъде в света има добри хора. Не гледайте само на лошата страна в света. По целия свят, навсякъде по света, има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на земята, и в другия свят, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: не бойте се, има добри хора на земята, има добри хора и на небето. Та казвам: някой от вас сега, седят на кръстопът и мислят, кое учение в света е право. Учението, което дава разширение на твоята душа, разширение на твоя ум и разширение на твоето сърце, то е Божественото учение. Учението, което внася всеки ден, този Божествен нектар на живота; учението, което внася в тебе този импулс - да преодоляваш всички мъчнотии и да растеш, то е Божественото учение. Учението, при което не остаряваш, не губиш смисъла на живота, но всеки ден се подмладяваш, разбогатяваш и растеш, това е Божественото учение. Някой път, когато някои от вас се безпокоят, дали ще видят своите заминали, аз казвам: те живеят, живи са, но вие не ги познавате, не знаете, какви са горе на Небето. Ще дойдат времена, когато хората ще живеят най-малко 120 години. В Писанието се казва, че хората, които се обичат, Господ ще ги тури да живеят на Земята най-малко 120 години и когато се наситят на този живот, целокупно ще напуснат Земята и ще се преселят горе, на Небето. Докато са тук, на земята, ще си направят една колиба, ще ходят, ще обикалят света, накъдето си искат - докато се наситят. Това е животът. Смъртта за нас е само една възможност, да се освободим от своите ограничаващи условия. По някой път, човек трябва да умре, за да се освободи от лошите условия, в които се намира. Да се освободи от своето хилаво тяло, от своя хилав ум, за да може, Божественото в него да му създаде, за в бъдеще, един отличен организъм, с който да служи на Бога. Казвам: сега е време да служим на Бога. Кога друг път можем да служим на Бога? Сега е най-благоприятното време. Задавали ли сте си въпроса, кога можем да служим на Бога? Истинската философия седи в това, като станеш сутрин, да отправиш ума си към Бога, към този Велик принцип и да си кажеш: днес ще обичам всичко, заради Бога! Бог ще бъде за теб един обект и изобилието на живота ще се разлее наоколо ти. Направете този опит и ще видите, че ако Бог живее във вас, във вашия дом, вие ще имате любов. Няма ли Бога във вашия дом, любов няма да имате. Ако Бог живее в един народ, мир ще има в него; ако Бог не живее в този народ, мир няма да има. И ако сега, в България стават размирици, какво показва това? - Че Бог не живее в този народ. Българският народ трябва да стане мек. Този народ, с тази си грубост, не може да се повдигне. Под думата "мек" не разбирам мекушав, но народ с едно благородно и отзивчиво сърце. Ако Бог поеме българския народ, това малко клонче, и го присади на една дивачка, той народ ще стане, но ако Бог не го присади, от него нищо няма да стане. А сега, че трябвало да се решават социални въпроси, че трябвало пари, това са второстепенни въпроси. Вие можете да вземете пари, откъдето искате, но парата не повдига народа. Размножението не повдига народа. Един народ може да се размножава или намалява, но, ако не дойде разширение в съзнанието на хората, ако не дойде тази висша култура в него, от този народ нищо няма да стане. Ако, обаче, дойде това разширение в съзнанието, тази висша култура, както в един народ, така и в един индивид, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателен, на разумен живот. Питам сега: от къде ще дойде спасението на България? Всички казват: ако се свали това правителство, България ще тръгне по-добре. Казвам: 50 години, откакто България се е освободила и през тези години са се сменявали толкова правителства, обаче, България спаси ли се досега? Положението й от ден на ден се влошава. И във Франция, и навсякъде, стават смени на управляващите. Сменяването означава снемане превръзката на един болен, но не означава още онова лекуване, което иде отвътре. Превръзката е само едно условие. Новите управляващи, които идват, трябва да имат пробудено съзнание и такава широта, че каквото предприемат за народа си, да е продиктувано от следния девиз: днес ще извършвам тази работа за Бога! Ако всички служещи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършат днес, ще бъде за Бога, знаете ли какво щеше да бъде положението на България? - Тя щеше да бъде най-малко 99 пъти по-добре, отколкото е сега. А сега, какво се готви от българския народ? Те цял ден мислят, срещу кого, как да постъпят. "Тези – онези секти да избием, да ги изчистим, че да остане само православната църква"... Та, като изчезнат всички сектанти, България ще хароса ли? Когато изчезнат всички сектанти, и България ще изчезне. Това да знаят всички! Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство - цели 500 години. Едно време евреите разпънаха Христа, но какво ги постигна след това? - Две хиляди години робуваха. И Христос, който иде днес, казва на съвременния свят: "Вложете Любовта в света и секти няма да има". Щом вложите Любовта в света, сектанството ще изчезне. Вложете Любовта, вложете Светлината! Дайте изобилие! Откъде се раждат кражбите? Откъде се ражда разврата? Чудни са съвременните хора! Ще избият 50 милиона хора и после ще кажат, че имало разврат. Как да няма разврат! Толкова мъже се избиват, а остават толкова хиляди жени, на които енергиите остават неизползвани. След всичко това, разбира се, че ще има разврат и то, полов разврат! Не само в Америка, но това зло е във всички страни. И после, социалистите ще казват: сектантите внесоха това зло в света. Не, приятели, така не се разсъждава. Вие искате да подобрите този народ? Трябва да знаете как да турите ножа в корените. Там е злото. Ама сектантите имали грехове. Може те да имат грехове, това не е чудно, но другаде лежи злото. Кое е хубавото сега в света? Един народ, който има любов, той ще може да се развива правилно. Той ще се увеличава. Народ ,който няма любов, той ще се смалява, такъв е законът. Къде е най-богатото растително царство? Там, където има светлина и топлина. Където има извори, там има дървета. Където няма тези условия, там няма тази растителност. Коя е причината, че в Сахара, където има толкова топлина и светлина, няма живот? Вода няма там. Било е време, когато в Сахара е царувала култура! Един ден, когато европейците започнат да изкопават Сахара, ще видят че там са заровени цели градове. Там е имало култура! Как е попаднала тази култура? Няма да разглеждам тези неща, но казвам: в миналото Египет извърши едно престъпление, с което плати с унищожението си. Онези, които създадоха египетската култура, унищожиха Сахара. Кармически божественият закон работи. С каквато мярка мериш, такава ще ти се отмери. Ние знаем , че величието на който и да е народ, величието и на която и да е култура може да се запази само тогава, когато този народ или тази култура се съобразява със законите на живата природа, когато вървят в унисон с Божиите заповеди и повеления. Само тогава религията ще бъде религия. Само тогава науката ще бъде наука. Само тогава ще има истински обществен строй. Справедливост трябва да има навсякъде! Но ако един човек седи в къщи и се страхува, не зная какъв обществен строй е този? Внесете любовта навсякъде! Още сега при сегашните условя трябва да се внесе любовта. Всеки от вас може да се свърже с невидимия свят и да стане един фактор, да внесе любовта в света, да внесе подобрения в човечеството. Все може да направи един опит и да види, че може да подобри живота си. Ако можете да проповядвате така, това е най-доброто. Ние искаме да се проучат методите за превъзпитание на всеки човек поотделно и по този начин, да се подобри положението и на народа. Аз гледам, че у мнозина има много дарби, но те се ограничават в старото. Е тъй ще си умрат от скука и от недоволство. Цялото човечеството представлява едно условие на божественото дърво, на което може да расте. Ти не можеш да растеш без да обичаш човечеството. Божественото в света се крепи на човешкото, тъй както човешката глава е символ на цялото тяло и се крепи на него. Човешката глава, която е символ на Божественото се крепи на човешкото. Аз говоря за едно здраво, а не за едно хилаво тяло. Здравата глава се крепи на здраво тяло. Та казвам: божественото се крепи на човешкото. И когато ние имаме една клетка, която може да извърши волята Божия, имаме всичките блага, на които се крепи цялото човечество. И тогава всеки болен, който се разболее но върши Волята Божия, няма защо да търси лекари щом е в унисон с Божиите закони. Ще отправи своята мисъл в Америка или другаде. Ще се свърже с всички добри по лицето на Земята и горе на Небето и ще оздравее. Да кажем, че някой човек е в лошо финансово положение. Тогава той ще отправи мисълта си към всички добри хора в България. Те ще възприемат мисълта му и ще му се притекат на помощ. Те ще кажат: да се отпуснат на еди кой си господин тия пари. Ако вие сте чиновник без работа, тия братя като разберат положението ви ще кажат: назначете този брат. Тия хора действат навсякъде по света. Това са сили, които действат. А сега някой като види друг, че страда казва: тъй трябва да бъде. Не, ще се подчините на тия сили, които действат за добро. Някой казва: няма какво, ще се приспособим към условията на живота. Не, смешно е това. Каквато и да е твоята длъжност, приспособи се към условията на любовта. И тогава, на онези хора, на които искаш да слугуваш, ще можеш едновременно със своята работа да се отзовеш и на тях. По този начин ще изпълниш Волята Божия и ще имаш божието благословение. Сега има едно изопачаване на нещата, което седи в неразбиране дълбокия смисъл на живота. Казва Христос: дойдох да им дам живот преизобилен. Това значи да ги научи как да живеят. И за бедните и за богати има условия. Благочестието е една придобивка. Онези от вас, които сте нещастни, които сте бедни, които имате малко знания, аз се обръщам към тях и според това учение ви облажавам. И тия от вас, които нямат това учение нека се съединят със своите братя, които са завършили развитието си, за да се подобри и техния живот.Те ще видят едно учение, което има най-първо физическо приложение, после духовно и най-после Божествено приложение. Най-първо ще опитам истината във физическия свят, после в духовния свят и най-после в Божествения свят. Това са три положения, в които човек може да провери истината. И тогава, според принципите на хиромантията, на френологията и на физиогномията, когато един знак съществува на три места в човека, а именно на ръката, на лицето и на главата, този знак има важно значение за него. Когато обаче един знак съществува само на ръката, а другаде го няма, той съставлява 1/3 от истината. Когато се намира на ръката и на лицето, той представлява 2/3 от истината. И най-после, когато се намира на ръката, лицето и на главата, той представлява 3/3 от истината или цялата истина.Тъй щото и в природата е същото нещо. Когато нещата са реални във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят, тогава има тясна връзка между тях. Такава връзка съществува между дробовете, стомаха и главата т.е. такава връзка съществува между физическия, духовния и Божествения свят. Това е философия! Когато говорим за физическото, ние разбираме ред условия, които природата доказва. Всички минерали, извори, дървета и камъни в природата представляват методи, чрез които трябва да работим. Съвременната наука още не ги е приложила, пък и съвременните религиозни хора не са ги приложили още. Съвременните религиозни хора разглеждат въпросите: в колко лица е Бог, колко хиляди години са изминали от как Христос е дошъл на Земята, колко души са се обърнали към Христа и т.н. Да съвременните християни са отлични. Много добре се бият. Много хубави аероплани имат, много отровни газове са открили и т.н. Не зная дали тия хора могат да се нарекат християни. Христос е употребил всички тия сили в друго направление. За в бъдеше ще има други начини за воюване. Хората от шестата раса, които ще дойдат след вас, знаете ли с какви средства ще си служат? Те ще приспиват хората. Цяла армия да се яви пред тях, те ще могат да я преспят. Те ще могат да преспят и цял народ. Какво могат да направят против тях? Не е ли по-добре да дойдат те при нас, да работим заедно с тях преди да ни преспят? Ще бъде смешно, когато неприятелите ни заобиколят и ни питат: ще се предадете ли или да ви заобиколим с картечен огън? Трябва да се предадете, защото иначе целият град ще отиде. Приспиването означава процес на съзнанието. Казвам: Христос, който иде сега в света носи мир, светлина, свобода и разбирателство. Той иде да възкреси всички, които от памтивека са паднали и да даде нови условия на живота. Това е Божественото.Всички вие, които слушате трябва да бъдете готови за новото и да учите другите. Сега всеки пита в какво вярвате. Тъй всеки ще пита и вас в какво вярвате? Аз ще ви оставя с този въпрос, вие сами да го разрешите за себе си. В какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво искате да учите и каква свобода искате? Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разрешили ги правилно, той ще има вътрешен мир и ще добие Божественото. Няма нищо по-хубаво от това, човек да чувства своето положение като човек, да чувства своето достойнство като човек. Туй е състояние, което всеки човек може да има. Първото, което ще разбере, то е, че като човек той е едно мислещо същество, че има правилни схващания за живота и изпълнява Волята Божия, тъй както е писано в живата свещена книга. Беседа държана от Учителя на 11.04.1926 г. в гр. София. Начало: 10:00 1926_04_11 И земята ще се изпълни със знание.pdf
  7. Сила и живот, том 10 "Сила и живот", том 10, неделни беседи изнасяни от 22 март 1925 г. до 17 януари 1926 г., Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г., ISBN 978-954-09-0985-1, ISBN 978-954-744-277-1 Книгата на PDF за теглене Съдържание Да се не смущава сърцето ви!, 22 март 1925 г. В който град влизате, 29 март 1925 г. Ръката съблазнява, 5 април 1925 г. С Дух и огън, 12 април 1925 г. Истинната лоза, 14 юни 1925 г. И оздравя дъщеря ѝ, 21 юни 1925 г. Плодът на дървото, 28 юни 1925 г. И обхождаше Исус всичка Галилея, 5 юли 1925 г. Което вие видите, 19 юли 1925 г. Дава живот – Скърбта и радостта, 26 юли 1925 г. Великият закон, 11 октомври 1925 г. И Бога за свой Отец казваше, 1 ноември 1925 г. Заведоха Исуса, 15 ноември 1925 г. Тридесет и осем години, 22 ноември 1925 г. Той знаеше, 29 ноември 1925 г. Видя го Исус, 6 декември 1925 г. Откъде ида, 13 декември 1925 г. Добрата земя, 20 декември 1925 г. Показа им ръцете си, 27 декември 1925 г. До скончанието на века, 3 януари 1926 г. Давам власт, 10 януари 1926 г. Благ, 17 януари 1926 г.
  8. Сила и живот, том 9 "Сила и живот", том 9, неделни беседи изнасяни от 19 октомври 1924 г. до 15 март 1925 г., Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г., ISBN 954-09-0923-6 Книгата на PDF за теглене Съдържание Настанало е Царството Божие, 19 октомври 1924 г. Раздай всичко,26 октомври 1924 г. Родените, 2 ноември 1924 г. Блажен е този раб, 9 ноември 1924 г. Градовете Содомски и Гоморски, 16 ноември 1924 г. Да угоди на народа, 23 ноември 1924 г. Който се учи, 30 ноември 1924 г. Ти си, 7 декември 1924 г. Да Го посрещнат, 14 декември 1924 г. Миротворци, 21 декември 1924 г. Които гладуват, 28 декември 1924 г. Моята заповед, 4 януари 1925 г. Тесният път, 11 януари 1925 г. Замъждяло свещило, 18 януари 1925 г. Който иска славата, 25 януари 1925 г. Аз Те познах, 1 февруари 1925 г. Видяхме звездата, 8 февруари 1925 г. Последното място, 15 февруари 1925 г. И пишеше на земята, 22 февруари 1925 г. Сега скърб имате, 1 март 1925 г. Моето царство, 8 март 1925 г. Той повелява на Слънцето, 15 март 1925 г.
  9. valiamaria

    1941_12_28 На прага е

    Аудио - чете Николина Банева От книгата, "Благословен". Неделни беседи (1941–1942). Първо издание. Кърджали, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето На прага е! Добрата молитва. „Ще се развеселя“. Ще прочета само няколко стиха от 10 глава на Матея от 7–14 ст. Духът Божи. „Където ходите, проповядвайте и казвайте: „Царството Божие е наближило.“ Съвременното човечество минава през изпитанията на Йова, не че Йов беше един грешен човек, но се изпитваше колко му стига умът, какво благородно сърце има и каква воля има, може ли да се бори със злото. Някои казват той е добър човек. Според мене всеки човек, който не може да изправи едно зло, не е добър човек, той е слаб човек. Който може да изправи едно зло, той е силен човек, той е добър човек. Ако ние не можем да се справим със злото, защо ни е това добро? – Доброто контролира злото. Сега някои казват, той е много добър човек, той не е лош човек. Щом не е лош, не ми трябва. Защо ми е едно алаше кон, който само себе си може да носи? Яде само и никаква работа не може да свърши. Не го искам, аз искам здрав кон да рита, да хапе, но работа да свършва. Който може да направи едно зло, пък не може да го поправи, и той не е добър човек. В Писанието казва Бог: „Аз съм, който правя и добро, и зло“. Някой казва: „Аз съм добър човек“. Ако ти не може да правиш и добро, и зло, ти не си добър човек. Вие ще кажете, че на някой допада. Аз не защищавам никаква кауза, изнасям нещата тъй както са. Някой казва: Защо страда светът? – Ако ти си туриш крака върху една циментова каша след 5–6 часа ще се намериш в трудно положение. Кой е виноват. Не разбираш свойството на циментовата каша. Не си туряйте крака в циментовата каша. Някой път вие си правите къща и туряте много малки прозорци. Казвате: Нямам достатъчно пари за голям прозорец, по-евтин. Скъпи турете, и не туряйте малки, големи турете. Както виждате нашият салон големи прозорци има. В началото нашите приятели му бяха турили мазгали. Казвам: Не може с такива прозорци, ще ги удвоите. Големи прозорци ще турите, да влиза светлината, нищо повече! Всички са станали церливи деца. Където ходят, навсякъде говорят за хляба 200 грама, 300 грама хляб само. Във въздуха има доста хляб. Милиони може да се нахранят. Ще се учите от въздуха да снемате хляба, но то е за праведните хора. Аз бих желал да видя един човек, който да се не съблазнява като види най-голямата съблазън. В какво седи една съблазън? Съвременното зло в какво седи? Доброто и злото се отличават по две съществени качества. Само по едно нещо се отличава. Злото всякога взема и не дава. Никому нищо не дава. Вълкът изяда овцата, свършена работа. Лисицата изяда кокошката, свършена работа. Доброто винаги дава. Що е доброто? Туй, което дава. Що е злото? Туй, което постоянно взема. Питам тогава, ако вие постоянно вземате, какъв ще бъде вашият характер? Какъв характер ще се образува във вас? Съвременното човечество намира, че светът не е направен такъв, какъвто трябва. Запример питат: Защо е тази война? – Войната за невидимия свят е представление. За нас хората умират, а за тях са актьори, които събличат костюмите от сцената, облече друга дреха. За вас е умрял, нали умира един актьор на сцената. Мушнат го, умре, на другия ден възкръсне. Има актьори 400–500 (пъти) умират и пак са живи. Браво, казвам. Злото в света седи в една много малка причина. Не вземай повече от това, което ти трябва, нищо повече! Не давай повече отколкото ти трябва, нищо повече! Ние, когато започнем да дишаме, трябва ли да имаме цели складове с въздух? Във въздуха ходиш, приемаш колкото искаш. Царството Божие аз разбирам е един свят организиран, дето всичко, каквото помислиш, каквото поискаш, ще ти бъде. Искаш в Царството Божие да бъдеш музикант, веднага на момента си музикант, може да свириш. Искаш да бъдеш художник, веднага на момента ще станеш. Искаш архитект да станеш, веднага на момента ставаш. Искаш красив да станеш, ще станеш. Каквото пожелаеш ще станеш. Но трябва да знаеш, че ако се обличаш с актьорски дрехи, трябва да знаеш как да ги събличаш. Ако не ги събличаш, ще ти стане зле. Всичките хора, които са дошли на земята, знаете ли как са ги изненадали по един начин. Има една теория, която разправя, че в оня свят някой минал през витрината и видял хубава дреха, допада му, иска да се облече. Влезе и като облече дреха, не може да я съблече. Започне да рита, да рита и се намира на земята роден. Всичките вие сте, които сте ходили при тия витрини, облекли сте се и сега сте тук на земята. Коя е погрешката? Погрешката е, че като сте се облекли, не сте питали. Ще плащате за дрехата. Горе се взема дрехата, във витрината, а тук се плаща на земята. Да видите колко скъпо се плаща на земята. То е една теория, донякъде изяснява. Както един турски бей, чийто син се е научил да пие ракия, че баща му казва, синко, не пий ракия, че на оня свят всичките бурета ще бъдат на врата ти, ще ги носиш. Синът пита: Татко, ще бъдат ли пълни? – Разбира се! Казва, има какво да пия. Ако баща му беше казал, че ще бъдат празни буретата. Той не знае как да го сплаши. Синът казва, ако има пълни бурета с ракия, това аз искам. Нека седят на врата! Един ден ще се освободя от тях. Две неща са потребни в съвременния живот за хората, за разумните хора. Да не критикуват Бога в себе си и да не намерват махана в себе си. Паднал си, не съди себе си, че си паднал, стани, изтрий се и тръгни напред. Окалял си се, иди измий се, вода има и благодари, че си се окалял. И не ходи да разправяш. Че какво има, че си се окалял, кажете ми. Тази кал, от която ние се възмущаваме, от нея растенията изваждат най-хубавите сокове. Българите казват, когато кал има, берекет има. Ние, съвременните хора, имаме криви идеи. Чисти трябва да бъдем в своите мисли! Чистотата не е физическо състояние, то е чисто духовно, вътрешно, Божествено състояние. Да си доволен от онова, което имаш. Една малка мисъл, която имаш, тази мисъл пак може да ти бъде в твоя полза. Знаете какво положение завзема една хубава мисъл, едно хубаво чувство, една хубава постъпка. Те завземат мястото на един цар. Ако ти имаш приятел един цар някъде, като идеш там, веднага щом му дадеш картичката си, той е на ваше разположение. Няма да се усещаш в лишение. Казвам: Ако на нас не може да ни бъде приятел. Ако на нас Бог не може да ни бъде Баща, тогава на кого ще се уповаваме. Не, когато сте разположени. За мен силните хора са в страданията. Когато видиш един човек, когато мисли, когато е радостен, той не мисли много. По някой път вие питате защо трябва да страдам аз? Аз ви питам защо ви трябва да ядете кокошки и агънца? Питам ви защо ви трябват тези камъни да ги чупите, да правите къщи? Защо трябва да сечете дървета, че да правите къщи? – Ако дърветата не страдат за вас, вие нямате къща. Ако тия камъни не страдат, няма къща, нямате градивен материал. Следователно нашите страдания са градивен материал за един по-възвишен живот, който сега се строи. Така стои философията. Ако ние не участваме в страданието, не можем да участваме в благата на света. Не мислете, че страданията са лоши. Един ден страданията ще бъдат на-големите блага, които ще ни посрещнат, те ще бъдат нашите ангели. Вие ще се чудите откъде туй. Христос казва: „Елате вие, благословени от Отца Моего да наследите Царството Божие“ Защо? Защото гладен бях, нахранихте ме. Болен бях, изцелихте ме, в тъмница бях, посетихте ме. Казват: Господи, кога те видяхме. По някой път хората изясняват Писанието по негърски. Един негър обяснявал, как Господ направил Адама. Казва, Господ три деня се мъчи да направи Адама, суши го три деня на един плет. Някой запитвал, ами плета кой го е правил. Казва: То не е ваша работа! Онова, което създава човекът, то е онова вечното начало. Мисълта е нещо вечно. Любовта е нещо вечно, която приканва диханието на Бога, което вдъхна в Адама. Той е вдъхнал от Любовта си и той е станал жива душа. Следователно, Бог постоянно вдъхва при всяко страдание. Мислите ли, че този Адам, който беше в пръстта, той страдаше в тази пръст? Съжали го Господ, че страда. Един ден ще четете как е тази история. Много детинска е както е написана сега. Един естественик ходил да събира яйца и намира доста големи яйца. Не бил много от учените. Като се измътили, това били все змийски яйца. Той имал доброто желание човекът, някои от тях били малки, някои големи. /На една сестра стана лошо/. Няма нищо, душата се пренася в другия свят. И да замине за другия свят още по-добър свят. Човек оставя своите дрипели тук, обличат го в друга дреха. Човек не трябва да заминава преждевременно за другия свят. Да замине точно навреме като узрял плод откъснат. Да те чакат. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място да ви взема, че да ви приготвя място“. Че какво ще правите трябва жилище. Исус Христос приготви условията. Оня свят е разумен свят, не е както тук да родиш едно дете, че после да го оставиш да страда. Като се родиш, ще имаш всички удобства. Та казвам, ние сега на земята трябва да работим, да изпълним Волята Божия. Две неща се изискват. Да имаме доброто желание, да изпълнят всичките хора Волята Божия. Всеки да я изпълни без ущърб на своя ближен. Та казва стихът, където ходите, проповядвайте, Царството Божие е наближило. Ние сме дошли на земята, за да придобием нещо и онова, което придобием, да го не загубим, но да го носим в себе си. Имаме същия закон у децата, които се раждат. От детинство до стара възраст, те носят със себе си знанието. Ако човек няма опитностите на едно дете, ако няма опитност на възрастния човек и ако няма опитностите на стария човек, какво ще знае той? Как ще влезете в положението на един човек, който страда, ако не чувствате болки? Как разбирате сиромашията, ако не сте я опитали? Как ще разберете какво нещо е злото, ако не сте го опитали? Как ще разберете какво е огън, сладчина или доброта, ако не сте ги опитали? Тия работи се добиват чрез опит. Злото е там, че ние искаме другите хора да страдат, пък ние да не страдаме. Това е злото в света. Ние искаме света, който Бог е създал да станем господари на всичко да разчитаме, без да сме отговорни за нещо. Такъв свят не съществува. Трябва да се изучават законите на човешките мисли, трябва да се изучават законите на човешкото сърце, трябва да се изучават законите на човешкото тяло. Трябва да се изучат законите на отношенията, които хората имат. В даден случай трябва да знаеш как да постъпиш с всеки човек, с дървото, с водата, с въздуха, със светлината, с малките буболечици. Не трябва да имаш ония превзети идеи. Качил се един комар на един слон, че казва ходих да го уча тоя големия дивак, дето изтрепа орталъка, поправих го, благодарение на мене поумня. Ако не бях, още много пакости щеше да направи. Взема мястото на Бога. Направил слона да стане умен. Не мислете, че вие може да възпитате един човек, да измените живота му. Вълкът винаги ще остане вълк. Лошият човек, винаги ще остане лош. Докато не може да изправи злото с добро, той добър човек не може да бъде. Вие не може да поправите вашия брат, ако не влезете да се оцапате в неговата кал. И вие добър човек не можете да станете. Мнозина от вас ядете риба, но не ходите да я ловите. Благодарение на онези, които ходиха, газиха във водата, вие ядете риба. Ходили ли сте да видите как ловят риба? Вие ходите да вземете месо, но онези, които колят животните, вие не влизате в тяхното положение. На съвременните хора трябва едно възпитание. Младите моми и младите момци се учат. Но докато се роди една млада мома, колко скъпо коства на майка си и на баща си. Един млад момък, докато се роди, колко скъпо коства! Не само тук да го носят, но докато го донесат от невидимия свят. Докато го донесат тук от далечното пространство, милиарди струва. Някои отдалеч идат. После, докато намери условия, подходяща майка да се съгласи да я убедят. На тази майка, за да го роди, ще ѝ дадат най-голямото производство, ще бъде пълен генерал и бащата и той ще бъде пълен генерал. Тогава станат баща и майка, съгласяват се да имат един син и една дъщеря. Считат, че са господари на света. Не само това. Какво се ползувате вие, ако родите един син. Най-първо трябва да се родят мислите на вашия син преди да се роди син ви. Трябва да се родят неговите мисли във вашия ум. Преди да се роди дъщеря ви трябва да се родят нейните чувства във вашето сърце. Преди да се родят те, трябва да се родят техните постъпки във вашето сърце. Тогава те могат да имат унаследяване. То е много важен въпрос. Писанието казва, отривисто всичко, каквото се случва на ония, които любят Господа, ще се превърне за добро.Защото не е само да се започне една работа, но работата трябва да се започне, да се свърши, но тази работа трябва да има известна придобивка. Какво ви ползува знанието. Може да ви говоря много работи, за които нищо няма да се ползувате. Мен запример някой път ме интересува светлината, понеже светлината е един метод за разговор. Има хора, у които господствува червеният цвят. Те са хора Марсианци, има хора, в които господствува портокаленият цвят, те са хора индивидуалисти. Дето ходят личат, че са генерали навсякъде. Първото място искат. Ако се образува дружество, искат председател да станат, да заемат най-високата служба. Има хора, които носят жълтия цвят, занимават се с високи работи, поезия, философия, искат да служат, да разкрият тайни. Другите, които се занимават със зеления цвят, искат да станат най-богати хора. Другите, които се занимават със синия цвят, искат да станат големи религиозни хора, патриарси, владици, необикновени работи, че да заповядват на света. Които носят виолетовия цвят, те пък искат да имат царска мантия, като го погледнете, голям човек ще стане. Пита ме един, ти какво мислиш заради мене. Казвам: Ще ти отговоря. Ти казвам, обичаш ли Бога, любиш ли Го или не Го обичаш? Обичам Го. Как, рекох, Го обичаш и как Го любиш? – Моля се по три пъти на ден. – То рекох, ни най-малко не е обич, то е гимнастика. Може да коленичиш, то не е моление на Бога. Ти ще идеш при една бедна вдовица, която има нужда, че да ѝ помогнеш. Че си седял в стаята, коленичил си, то е твоя работа. Занимавал си се с твоите крака. То не е благо за теб, не е и благо за Бога. Казва Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце“. Та в света има едно ново знание, което трябва да преустрои света. Старото знание струва. Аз ще ви преведа един български анекдот. С какво трябва да се занимава един човек. Един български юноша, в турско време било, ходил да работи градинарство, 5–6 години. Дотегнало му да копае. Казва, не си струва мотиката, няма ли някой занаят по-лек. Отива в Солун и там видял един абаджия и казва: Лесен занаят. Искам, казва, да се уча на ябаджилък. Той му дал една игла и му дал две седмици само иглата да изкарва. Този шивач бил знаменит. Идва един турски бей и иска да му скрои един бирбучуклия, широки по шопски. Господарят дава му ножиците, дава му и аршина и казва, иди с бея, аз ще дойда. Отива момъкът с бея, пък му се случило, че закъснял. Не можел да иде навреме. Беят като погледнал момъка казва: Ти ми се харесваш, трябва да знаеш като майстора. Я ти да скроиш, виждаш ми се млад, може да скроиш бирбучуклия. Той не му казал, че не знае. Изважда топа със сукното и започва да крои. Казва му чучум не мяза на бирбучуклия. Я скрои една салтамарка. Като го видял, че не знае и салтамарка да крои, една тютюнева кесия, ако не ми скроиш, ще те набия вече. Ние едва ли можем да скроим една тютюнева кесия. Това е порядък. Майстори трябва да бъдем. Ние, съвременните хора, в себе си, всеки човек трябва да бъде доволен. Като срещнем един човек, виждаме един неприятел. Срещаме един вълк, плашим се от вълка. Срещаме мечка, плашиш се от мечката. Срещаме змия, плашим се от змията. Има светии, които са живели в пустинята, около тях са идвали вълци, тигри, змии, лъвове са идвали и са укротявали. Докато се плашим от комара, че ще ни ухапе, или, че хапливите мухи ще ни ухапят. Ухапването считайте, че е целувка. Ухапе те комарът, плюни отгоре на мястото. Плюни, свърши се работата. Тогава бих ви казал, когато някой ви обиди, да ви дам един цяр за обидата как да се лекувате. С което ухо си чул, тури малко плюнка. Ако не можеш да разрешиш един въпрос, плюни на пръста и си тури пръста на челото. Не може да помниш нещо, плюни на пръста си и го допри до средата на челото. С плюнка става, но трябва да знаеш как да плюеш. Христос като срещна един сляп, който му се молеше да прогледа, Той плюна, Той плюна, направи кал и намаза очите му и прогледа човекът. Но Христос знаеше да плюе. Плю, намаза очите и му се отвориха очите. Казвате: С плюнка ли ще уредим работите. С какво ще ги уредите? Със заповед размърдаш въздуха. Някой път очите са затворени. Някой път по радиото не може да възприемаш. Тепърва трябва да се изучава нашият мозък, ония центрове, чрез които възприемаме Божествените мисли са затворени. Божественото чувство на религия, ако не е развито, ако тоя център не се отвори, тия пасажи, през които може да минат енергиите да почувствуваш Божията Любов. Аз не говоря за една Любов. Когато дойде Божественото, ще почувствуваш един свещен трепет. Тогава умът е силен, сърцето ти е силно, тялото ти е силно и всичко каквото започнеш върви. Гениалност ще има. Всеки човек, който люби Господа, става гениален. Всеки човек, който е обикнал Бога, става светия. Който не се е научил да го обича, никакъв не става. Той става най-големият грешник. Та казва(м): Когато светлината в света е, дава възможност на художниците да рисуват. Какво би нарисувал един художник, ако нямаше светлина. В светлината ще постави всичките цветове. Същото е и с музиканта. Един музикант не може да постави нотите на място, ако няма светлина вътре. Ония гениалните музиканти, известна музикална светлина имат. Всичките тонове се нареждат сами по себе си. Казва Писанието, наближило е Царството Божие. Вие ще кажете: Сега в нашите дни ли е? Че в нашите дни, разбира се. Тогава било близо, сега вече е на прага. Чудни са хората. То е един Божествен ден. Има Божествени дни, които са с хиляди години. Има Божествени дни, които са от 25 000 години. Има Божествени дни, които са от 10 милиона години, от сто милиона години, пък и цялото създание. Битието съставлява един ден, в който Бог създава всичко. Като се свърши, един ден и една нощ има. В нощта Бог мисли как да създаде един нов свят. Като го създаде, грижи се заради него. Всички същества, които слизат от невидимия свят да бъдат щастливи да се учат. Ако вие не можете да бъдете щастливи, как ще предадете вашето щастие? Вие искате хората да ви направят щастливи. Невъзможно е човек да ви направи щастлив. Аз бих желал да ви направи един човек щастлив. Какви са признаците на щастливия човек? Щастливият човек е непоколебим в своята любов; щастливият човек е непоколебим в своята обич. Щастливият човек е непоколебим в своята мисъл. Щастливият човек, е непоколебим в своите чувства. Щастливият човек е непоколебим в своите постъпки. Той си има една основна черта, която никога не се мени, каквото и да му се случи. Разправят за един зидар-майстор. Като разправя на слугите....... как да вдига камъни, те изтървали камъка и му захванали пръстите, откъснал му камъкът първата фаланга от малкия пръст. Той казва: Благодаря, Господи. Защо благодари? Благодаря, че откъсна само първата фаланга, че не ми откъсна целия пръст. Ти в малките страдания виждай Божия Промисъл. Ако ти би знаел, ти би взел този пръст, който е откъснат и ще го туриш на място. По някой път се порежете, отрежете месото, не го хвърляйте, вземете, залепете го, то ще зарасне. Вие го хвърляте. Та казвам, всички търсите механическо разбиране. Че вие като идете в невидимия свят, един свят на служение и учене, там ще те викат да учите, няма както е тука на земята. Ако учиш, добре, ако не, в оня свят не може да бъдеш. Ще ви пратят тук да помагате на земята. Ще ви дадат един човек упорит да оправите неговия характер. Или ще ви дадат един пияница, упорит да оправите характера му. Или ще ви дадат един крадец, непоправим да оправите. Една задача ще имате. Че то не е само играчка. Аз съм привеждал следния пример: На един земледелец подлудява неговия бик. Един, който знаел да говори с животните, турил ръката на челото на бика и казва, какво ти е? – В задния ми крак е влязло нещо. Изваждат едно желязно парче от крака на бика и той идва в своето нормално положение. Влезе нещо в ума, влезе нещо в сърцето ти, ще го извадиш, ще извадиш лошата мисъл, лошото желание, лошата постъпка и веднага ще се възстанови Божествената хармония. Трябва да има образци. Ние не можем да живеем в нечист въздух и да бъдем здрави. Трябва да промениш въздуха, да влезе чист въздух и светлината трябва да се промени. В сегашния свят извадиха тия въглища и тоя дим, тая въглена киселина, пощурява хората. Ни най-малко сегашните градове не са хигиенични. Един ден, ако се въведе електричеството да няма никъде пушек. Тровят се хората от въглената киселина. Ти учение пак трябва да имаш, Любов пак трябва да имаш. Щом ти обичаш баща си, всичко ще дойде. Щом ти го обичаш, всичко ще направиш заради него. Щом баща ти не те обича, ще те изпъди. Щом господарят не те обича, ще те изпъди. Щом те обича, ще стоиш при него. Казват: Какво ще бъде новото? Как ще се възстанови новият порядък на нещата? – Ние по някой път обещаваме по нещо, което не изпълняваме. Има един анекдот: Качил се един циганин да снеме гарджетата от дървото. Дошла буря, разлюлява се дървото, у плашил се циганинът и започнал да се моли. Казва Св. Никола, помогни ми да сляза, няма кой да храни циганчетата. Едно за теб, едно за мен, 10 гарджета за тебе, 10 за мене. Като слязъл и бурята преминала, казва: Св. Никола защо ти са на тебе гарджета? – Твоите гащи не са скъсани, а моите! – Ние като се намерим в трудно положение, обещаваме всичко. Щом мине – забравяме. Малко обещай, изпълни го. Вечер спиш на леглото, дойде ти една мисъл. Стани и я направи. Дойде ти мисъл да станеш и да запалиш собата. Стани и я запали. Дойде ти на ум да идеш за вода. Стани, иди за вода, не отлагай! Или не си турил нещата на място. Стани, тури ги на място! Човек трябва да бъде внимателен във всичко. Ние отлагаме, отлагаме все за утрешния ден и образуваме един характер нестабилен. После казваме, да се обичаме, да имаме любов. Любов, от която хората страдат, е неестествена любов. Обич, от която хората страдат, е неестествена. Ако сготвите ядене на един човек, той яде от това ядене и боледува, защо му е това ядене? Ако дам крадени пари на един човек, ще го хванат и турят в затвора за 10 години и той мисли, че е осигурен, каква е тази любов? Трябва онази любов, която носи живот. Обич, която носи живот. Да ни даде живот в нас, да внесем живота, да бъдем проводници на Божествения живот. Като дойде някой в дома, да ти е приятно. Като си замине, ти си недоволен от него. Сега туй не може да се наложи. Ние казваме, тъй и тъй ти трябва да бъдеш добър човек. То е безпредметно. Аз ви казвам, че всички вие имате възможност да приложите Божията Любов. Нямате нужда от външни неща, те са спомагателни средства. Всички вие, които ме слушате и целият свят, ако искат, могат, но хората не искат. Те не искат, пък Бог е толкоз дълготърпелив, че Бог може да ни чака хиляди години. Ние страдаме. Защо са тия страдания? Всички страдаме, понеже не изпълняваме Божия Закон на Любовта. Ние страдаме, понеже, не изпълняваме Божия Закон на Обичта. Когато даваме, не даваме на свят, когато вземаме, не вземаме на свят. Аз се радвам (на) една Божествена мисъл, която минава през ума. Тя ще остави своето благо. Аз се радвам на малкото думи, които кажа или направя. Или срещнеш един човек и кажеш една дума. О_ Царството Божие ще дойде. С европейските държави какво ще стане? Царството Божие е за всички. Какво ще стане? Аз превеждам един пример. Един баща имал трима синове. Идат и казват: Че двамата са се били. Най-малкият син казва: Двамата батювци се биха. Бащата казва, няма какво да се бият – те хубаво се набиха, единият пукна главата на другия и другият пукна главата му. Казват, нека дойдат, аз ще им превържа главите. Въпрос не прави. Сега казва: Какво ще се прави (с) пукнатите глави. Ще превържеш главите. Вие сега седите с идеята да идете в оня свят, да се оплачете на Господа как сте страдали на земята. Оставете тия идеи сега. Вие като се намерите пред лицето на Господа, ще се засрамите, че сте имали такава ниска мисъл да се оплаквате. Ще кажете: Прости Господи, че не сме Те разбрали. Този брат, който те е обидил, за добро е. Ти не си разбрал закона на Любовта. То не е обида. Ти си изял сума овце, кокошки. Въпрос не правиш за това. Някой брат ти казал обидна дума, цял въпрос! Как да те обиди така. Не седи тъй въпросът. Всеки плод, който човек изяда, трябва да благодари. Той е една кондензирана енергия, изпратена от слънцето. Трябва да благодариш, че те имали предвид за плода. Ти седиш, недоволен си. Дрехи имаш, недоволен си. Къща имаш, недоволен си. Братя имаш, недоволен си. Какво искаш? Искаш да станеш Божество. С този ум, който имаш, какво Божество може да станеш? Искаш да свириш на свят, искаш да рисуваш на свят. Не може да рисуваш. Едни обуща не може да направиш? Дрехар ако си, не знаеш как да ушиеш. Имаш големи идеи. Аз да ви кажа какво мога да направя. Казвам: Какво можеш да направиш? Казваш: Аз да съм министър на България, ще избеся всичките тия. Българинът беси всичките. Учение трябва. Всичките хора страдат от една и съща болест. От хиляди години, хората все се бесят, Бог е създал световете. Помнете едно нещо. Бог не беси никого, нито убива някого. Може да говорят, но то е крива идея. Всички престъпления, които хората правят, Бог ги изправя да покаже, че е разумен. Ако вие идете при Бога, няма какво да се разправяте. Някой счупил крака ви, казва, дайте му нов крак. Аз четох един пример за един английски авиатор, на който и двата крака били счупени. Вестниците писаха. Искал да бъде авиатор и най-после го приемат. Става авиатор и пада с аероплана си във Франция. Че като го намерили германците учудили се. Писали в Англия да му направят друг железен крак. С особен аероплан му донесли другия крак. Колко е смел без крак човекът, отива да воюва. Ние трябва ли да воюваме? Ще воюваме ние сега. За какво? На страната на Любовта ние ще воюваме. Ще воюваме на страната на Мъдростта. Ще воюваме на страната на Истината. Ще воюваме на страната на Правдата. Ще воюваме на страната на Милосърдието, на Кротостта, на Въздържанието. За тях ще воюваме. Казва: Да не воюваме. Не, ще воюваме, нищо повече. Ние искаме уреден свят, да не воюваме. Много жертви още трябва да се дадат. Та казвам: Всички трябва да бъдете готови да си наточите ножовете, ще носите такива огнени ножове. Като извадиш, като го поставиш, неприятелят от 3, 4 километра да легне на гърба си. Ако вие не можете да се оправите с вашето зло, какви хора сте? Ако вие не можете да се справите с вашия гняв, какви хора сте? Ако вие не можете да (се) справите с вашите болести, какви хора сте? „Царството Небесно е наближило“, „Бог е, Който иде в света, да се изяви в света“. Имаме едно зазоряване. Един ден туй, което е невидимо, ще стане видимо. Когато изгрее духовното слънце, целият свят ще бъде променен, състоянието на хората ще се измени. Тия хора ще бъдат като онези гъсеници, които ще станат пеперуди. Един ден хората ще се чудят как са имали такъв ум да мислят такива отрицателни работи. Всичките ще бъдат радостни и весели, че могат да служат вече. Казвате, кога? Сега е времето. Чакате да дойде Христос. Че Любовта е Христос, Мъдростта това е Христос. Свободата, това е Христос. Обич между всичките, това е Христос! Той е звеното, което ще съедини хората да се обичат. Очаквате да дойде Христос отвън. То е заблуждение. Казва Писанието, ако кажат, че Христос е тук или там, не вярвайте. Той е вече като светлината. Тази светлина ще проникне, ще влезе във вашите души, във вашите духове, във вашите умове, във вашите души, във вашите тела. Това е присъствието на Бога. Като дойде Господ как ще го посрещнете? Аз ще ви кажа: Трябва да имате най-хубавите мисли, най-хубавите чувства, най-хубавите постъпки. Това са подаръците, които ще принесете. Ще принесете подаръците на вашето сърце, подаръците от вашия ум и подаръците от вашето тяло. Ще кажете: Ето, Господи, това е на твое разположение, както ти си ни благословил. От сега нататък ще сме готови да слугуваме и да изпълним Волята Ти тъй както Ти искаш. Вие ще кажете: Ние сме готови още. Всинца вече сте готови. Които досега не са готови, и които мислят сега да се готвят, те са закъснели вече. Не внасяйте идеята, че не сме готови. Готови сме нищо повече! Въгленът поддържа всичките условия да стане диамант. Изисква се само голямо налягане, голяма температура да стане диамант. Ние в себе си съдържаме всичко да станем диаманти. Ние съдържаме всички възможности да приемем Любовта, да стане всичко у нас, да няма да ни разколебават. Един ден ако в дома си приложите Любовта, ще видите какво благословение ще дойде. Ще се отвори небето, ще се учудите, и ще се освободите от едно голямо ваше заблуждение. Седите и казвате от къде ще дойде благото. От слънцето. Тия милиарди същества, които работят. Плодните дървета работят, събират Божествената енергия, дават. Ние казваме, това е дърво, това е камък, но тия камъни, тия дървета работят много по-добре от нас. Те се жертвуват пък ние още не искаме да се жертвуваме. Затова нас искат да ни накарат да се жертвуваме; Смъртта идва да ни тури в земята, да дадем нещо от себе си. На жертва ни учат. Ако ти не жертвуваш доброволно, по закона ще пожертвуваш. Да се отвори сърцето ви, умът ви, тялото ви. Сега казвате: Може ли да стане туй нещо. Може да стане. Вие сте риби, които са излезли вън от водата на сухо. Ще ви извадят, на сухо ще живеете, нищо повече. Вие сте птици, паднали сте във водата, ще ви извадят из водата, ще кажете туй било животът. Именно всички сега може да живеете. Но вие сте влезли в една среда, която не ви подхожда. Вие сте излезли из водата вече и сега във въздуха ще живеете. Сега трябва да се роди човешката мисъл, човешките желания, по нов начин. Казвате, трябва да се родят. Вие сега може да цитирате някой философ. Аз съм чел всички философи, може да цитирам. Зная художниците откъде са рисували. Не съм намерил някой художник, който да е нарисувал както трябва. Гледал съм много образи. Тук 39 художници са рисували Христа, но има един дефект. В моите очи, в картината има дефект. То е долу в брадата. Гледам някъде нарисували Христос, но Христос не е имал такава брада, не почива на никакъв закон. Христа го рисуват много възрастен, отколкото е бил. Някои го рисуват по мъжки. Трябва да съчетаеш човека вътре. Като съчетаеш чертите на мъжа и чертите на жената в едно и като съчетаеш чертите на децата, това е Христос. Да съчетаеш чертите на майката, на брата и на сестрата, това е човекът, целокупният човек. Бащата показва страната на ума. Майката е, която показва сърцето. Братът и сестрата показват човешката воля, която е раздвоението на двете страни. Вие в Любовта си не можете да се жертвувате. Прави ми впечатление, младите моми и младите момци как се жертвуват. Дъщерята напусне баща си, синът напусне майка си. Казвам: Браво, за Любовта всичко са готови да жертвуват. Гледам сега, богати хора търсят Христа, но гледат да се осигурят. Вие ще приемете Христа тъй както е. Той не дойде като княз, но като много беден човек. Казва, ако искате богатство, не може да ви дам. Той казва, в моето име, който дигне кръста си да ме последва. Под думата кръст разбираме, който има в себе си търпението, във всичките неща ще види, че няма да бъде излъган. Търпение трябва. Бог е дълготърпелив и ние трябва да сме търпеливи. Ако търпим, всичко може да постигнем. Та казвам: Трябва да бъдеш тъй чувствителен, да понюхваш. Езикът ти да бъде чувствителен, че отдалеч да понюхваш сладчината на нещата. Онзи, когото (обичаш), като го близнеш ще видиш, че той е по-сладък от мед. Близнали ли сте вие добрия човек? От мед е по-сладък като го близнеш. Сладчината в света е излязла в света, които обичат. Всичките сладки сокове на цветята идват от цветовете на Любовта. Тази любов излязла през сърцето, дошла в нас като външна страна, като сладчина. Всичките отровни работи са излезли от сърцата на лошите хора. Казвам: Ухание трябва. Човешката мисъл трябва да разнася ухание. Човешкото сърце трябва да разнася сладчина, а човешкото тяло трябва да разнася стабилност в света. Та казвам: Светлината е, която иде от Божествения ум. Топлината е, която иде от Божественото сърце. Силата е, която иде от Божественото тяло. Бог е на наше разположение. Бог е казал така: Ако баща ви се забрави, аз ви написах на дланта си, никога няма да ви забравя. Елате, разсъждавайте! Ако греховете ви са ......... , ще станете млади. Така са писали старите пророци. Много добре са писали. Всички имате опитност, много добра е. Постоянно се тревожете, колебаете се. Момата мисли дали той я обича или не я обича. Може ли да обичаш крака му, както обичаш главата му. Колкото и да целувате краката, краката все ще дадат нещо. Туй, което човешката глава даде, краката не може да дадат. То не е унижение. Не търсете разумното в краката на човека. Добродетелта подкрепя разумното. Тя казва, аз служа на разумното, затуй съм взела най-долното място. Краката имат много голямо смирение. Долна служба сме взели, да носим разумното. Ако не бяха краката, нямаше кой да носи главата. Ръцете малко по-горна служба имат. Те служат на правдата. Тази правда е необходима за човешкия ум. Те и сърцето носят. Та казвам: Трябва да решите в себе си: или – или. Ще кажете: Противоречия. Казва, който не напусне баща си и майка си, който не е готов да напусне лошия баща, който не е готов да напусне лошата майка, лошия брат, лошата сестра, лошия слуга, лошия учител, лошия порядък в света, казва Христос, не може да бъде порядък. Новото иде сега. Да се свърже с твоя брат, с твоята добра майка, с добрите си приятели, с добрите си сестри. Отричането на едно е приемане на друго. Изваждаме нечистия въздух, приемаме чистия въздух. То е новото разбиране. Ние изхвърляме старата любов, приемаме новата Любов, която носи живота. Новата Любов, която възкресява човека. По старата любов се учим да жертвуваме, затова трябваше да умираме. По новата Любов ще живеем, ще възкръснем. Благата, които Бог ще ни даде да носим на всички, които ги очакват. Няма защо да умираме. Трябваше да умрем, за да вземе туй, което сега го даваме. Сега, понеже, всеки се е отказал от всичко, трябва да бъдем носители на великото. Като срещнеш човека да му кажеш една дума да ти вярва. Аз ви говоря за неща, които са опитани. Най-големите страдания, които имаме, са от хората. От човешките мисли, не казват: Това е лъжа. Това не е тъй. Божествената Любов винаги остава Любов при каквито и да е условия. Божествената Мъдрост при всичките условия не може да се измени. И Истината не може да се измени. Ако човек се осмели да лъже, той създава най-голямото нещастие за себе си. Трябва да бъдат всички доблестни. Направиш погрешка, не осъждай никого, оправи я, кажи: „Бог е Любов и аз ще служа на Любовта. Бог е Обич и аз ще бъда в Обичта.“ Та казвам: Всички сега трябва да бъдете смели и решителни. Ще кажете, сега търсите спасението. Не е въпрос сега за спасение. Светът се съди и всичките хора, ние се намираме в едно обсадно положение и целият свят. Онези, които идват да оправят света, не е само един. Целият свят от милиони години, които се приготвят, идат, идат, нищо повече! Няма нищо в света, което може да задържи новия порядък в света. Новият свят ще бъде свят на Божествено Милосърдие, Кротост, Въздържание, на Справедливост. Ще бъдат задоволени нуждите на всички хора. Всеки народ ще бъде под смокинята и като капе смокинята, ще яде и ще благодари на Бога. Във всеки дом ще има пеене, свирене, изобилие. Няма да има прегърбване на хората. Като заминава в другия свят, ще каже, елате аз отивам на другия свят. Няма да има такова умиране, както сега. Казва, оставам тялото и заминавам. Вземете грижа за моите дрехи. След 10, 15 години пак ще се върна. Наближило е Царството Небесно. При вратата е. Пригответе се да го приемете с умовете си. Пригответе се да служите на Бога, така както не сте служили. Единствен Той заслужава да служим на Него. Когато започнем да служим, тогава ще разберем какво нещо е човек. Когато се научим да служим по закона на Любовта и Обичта, ще бъдем направени по образ и подобие на Бога. Както едно време, когато Бог е казал да бъде светлина и станало светлина. Така сега Бог казва да дойде Любовта в света и тя ще дойде. Нека душите ви да бъдат залог. Вашата душа е залог, която Бог е вложил във вас. Да употребим ума и сърцето само за бъдещия порядък. Отче наш. 14. беседа, държана от Учителя на 28 декември 1941 г., 10 ч. с., неделя Изгрев. София
  10. Аудио - чете Иванка Петрова От книгата, "Радостта". Неделни беседи. Дванадесета година (1932–1933). Том II. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето неделна беседа Който направи небето и земята „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще ви прочета най-късия псалом – сто трийсет и четвърти. „Духът Божи“ Ще взема само последните четири думи „Който направи небето и земята“. Онзи, който е направил небето и земята, и досега е неизвестен. Строго научен въпрос: направил ли е Вселена, или вечно съществува. Две мнения съществуват, но може да четете в книгите. Едните поддържат, че е направен, а другите, че е вечно съществуващ. И едното, и другото е вярно. Ще ви приведа един парадокс. Едно ядене е за предпочитане пред хиляди хубави обещания, които няма да се реализират. И хиляди обещания са за предпочитане пред едно ядене, което ще те отрови. То е една обстановка на човешката мисъл. Когато хората казват, че мислят, при известни условия може да мислят. Здравият човек мисли по един начин, болният мисли по друг начин. Сиромахът мисли по един начин, богатият мисли по друг начин. Ученият мисли по един начин, неукият мисли по друг начин. Добрият мисли по един начин, лошият мисли по друг начин. Всички хора при разни условия мислят различно. Всеки човек, в каквото състояние се намира, неговата мисъл съответства на онова негово вътрешно състояние. Но трябва да се определи какво нещо е мисълта. Туй, което хората наричат мисъл, то всъщност не е мисъл. Да близнеш само една капка водица, това не значи още, че ти си се запознал с водата. Само водата, която утолява твоята жажда, може да усетиш каква е нейната сила. Ние говорим за човешката мисъл, без тази мисъл да произведе този ефект и ония процеси, които мисълта е в състояние да създаде. Единствената творческа сила в света, която има най-голяма мощ, това е мисълта. То е външната страна на онова, което е неизменно в света. Целият външен материален свят е израз на една велика мисъл, която съществува зад този свят. Попитайте някого къде седи тази сила. Питам, когато някой съвременен музикант напише някое музикално творение, откъде го е взел, де седи това музикално творение. Той го е измислил. Целият оркестър свири и вие казвате – свири отлично. Отде дойде туй съчетание на тоновете. Казвате – той го е измислил. Но той е турил само известно съчетание. Допуснете, един българин, който нищо не разбира от музика, иде в странство, дойде да организира българската музика според западното пеене. Измислил ли е той начина на хармонизирането? Не, той го е взел отнякъде. Българите казват, че имали песни. И те ги взеха отнякъде, взеха индуски, египетски, и те ги взеха от предшестващите народи. Според мене хората изгубиха първата музика, която съществуваше на земята. На земята имаше една велика музика. Хората имаха една музика, която изчезна. Сега едва им е останало нещо. Сегашните хора не познават тази музика. Има едно деградиране на музиката. Мислим, че сме изследвали нещо. Ние едва започваме да изучаваме остатъците от музиката. Или другояче казано, тази раса живее някъде на земята. Ако ме попитате къде живее, аз ще ви дам отговор. Ако ме попита една мравя къде живее човек, аз бих ѝ казал: „Където ти живееш.“ Една мравя няма понятие за човека, тя и не подозира. Ако влезете в мравешкия свят, те са големи философи. Имат голяма тактика, може да се гордеят в едно изкуство, те са го знаели, преди хората да го знаят. Ако идете при пчелите, преди хората да знаят, пчелите са знаели това изкуство, хората сега започват да правят мед. Пчелите преди хиляди и хиляди години преди човека знаеха как да произвеждат мед. Каква гениалност имат пчелите, че в един кошер от 40–50 сантиметра живеят 50–60 хиляди жители. Де може да съберете 50–60 хиляди хора в такова място? И при това такава чистота, такъв порядък, после поддържат еднаква топлина от 22 градуса. Нямат кухня, помии, такива работи нямат. Вие казвате – това са пчели. Ние по отношение на чистота не сме дошли на уровена на пчелите, до чистота, която пчелите имат. В някои отношения са по-напред. Само искам да ви покажа едно съотношение. Ние сме се много индивидуализирали и мислим, че ние сме единствените най-умни същества на земята. Аз казвам така, единствените най-глупави същества, които съществуват на земята, са хората. И туй е вярно, че са най-умни и най-глупави. Туй, което хората вършат на земята, това и животните не са го вършили никога. Тия глупавите растения даже не са го вършили. Дори водата, която е по-глупава, никога не е направила толкоз безобразия, които човек е направил. Дето мине, водата ще направи пакост, ще направи и добро. А пък човек, дето мине, дето стъпи кракът му, трева не никне. Туй е малко преувеличено. Преувеличени работи има. Човек по някой път трябва да ги смича. Един американски проповедник обичал да преувеличава нещата. Имал туй чувство. Малко хора се срещат, които говорят истината. Не че не иска да каже истина, но или ще преувеличи, или ще намали, но и двете неща са противоположни. Този проповедник обича много да преувеличава, та слушателите не вярвали. И той бил недоволен. Имал той един приятел, комуто казал: „Когато ме видиш, че преувеличавам, ще покажеш пръста си.“ Един ден проповядвал една проповед за Самсона, че хванал 300 лисици, на опашките на които турил свещи, които запалил, и така запалил нивите на филистимците. Но опашките на тия лисици били три метра дълги. Приятелят му показал пръста си. „Виждат ми се три метра дълги опашки много дълги.“ Навежда той друг автор, че казал, че са два метра и половина. Онзи пак му показал пръста си. „Това ми се струва, че не е намясто.“ Навежда друг автор, че казал, че са два метра и половина. Онзи пак му показал пръста си. И най-после идва до един метър, до половин метър. Казва: „Не смалявам вече повече.“ Има една опитност в света, която повече не може да смалим. До известно време не можеш, но при известни условия невъзможните неща стават възможни. Че наскоро, мисля, по-миналата година се даваше един пример в Южна Америка. Двама паралитици лежали в болницата. Лекарите казали, че нелечима е парализата. Но един ден влиза в болницата една боа през прозореца в стаята на тия двамата паралитици и те като я видели, се намерили на улицата отвън. Невъзможното за лекарите, беше възможно за боата. Преследвали тази боа, и тя се скрива при тях. Те казали: „Благодарение че влезе тази змия, че ние се изплашихме.“ Сега туй още не дообяснява нещата. „Онзи, който създал небето и земята.“ Под думата небе всякога трябва да разбирате туй великото, мощното, разумното в света, върху което се гради всичко хубаво и красиво. То е небето. Под думата земя се разбира обикновеният, материалният живот с всичките промени, култура, еволюция и т.н. Под думата земя разбираме чистата материя, която минава от една форма в друга. Онова незнайното наричат дух, който хората отричат. Не може да отречеш това, което не знаеш. Можеш да отречеш туй, което знаеш. Туй, за което нищо не знаеш, как ще отречеш. За да отречеш едно нещо, ти туряш друго на неговото място. Това е законът на отричането. Не е да поддържаме мнение. Имаме право да поддържаме каквото и да е мнение в света, но никога не може да изменим порядъка, който съществува. Под думата мисъл разбираме, че зад съвременния материален свят седи една мощна мисъл. Някои турят в името на едно същество, някои турят в името на много разумни същества, на които мисълта е съгласувана в едно. Как, по какъв начин, отде се е добила, никой не знае. Някои мислят, че първоначално е дадено откровение. Човек може да достигне известно положение, когато пред него може да се открият известни тайни. Защото, когато се отрича Божественото Начало, хората имат съвсем груба идея. Мислят, че Бог мяза на човека, понеже мислят, че човек е направен по образ и подобие. Неговото лице е образ, подобие на неговата мисъл. Следователно по неговите ръце, по неговото лице, по неговото тяло съдим, човека не го знаем. Когато се разгадава характера на човека, веднага си съставяме понятие, какво нещо е човек. Ако вие снемете кожата на човека и отворите неговия мозък, видите човека без кожата, видите това, с което оперира, то е страшна работа. Ако извадите мозъка от гръбначния стълб, нервната система представя една змия с такава голяма глава, че е страшно чудовище. Онази змия, която изкуси Адама и Ева, е в човешкия гръбначен стълб и в главата му. Ние бягаме от онзи дявол, който живее в нас, както негърът, който носи своята чернота. Ние не сме отговорни за това, когато човек иска да създаде жилище, когато влезе някоя микроба в нашето тяло. Човек не е отговорен за онези последици. Тия микроби съществуват, влизат и в човека и не искат да знаят. Някой път загнездят се в неговите дробове, някой път загнездят се в неговия стомах, загнездят се в неговите мускули и започват да го измъчват. Какво трябва да прави разумното същество при тия неразумни същества? В същото време се полага пост, трябва да пости, да гладува. Някои искат да постят, за да си изкупят греховете. С пост греховете не се изкупуват. Постът е само за усилване. Мозъкът е електрическа батерия, свързана с космическия свят. Човек, за да бъде здрав, непременно трябва да има достатъчно енергия от този космически свят, за да се брани. Мозъкът е създаден като оръжие, да се браниш от всички врагове, които те заобикалят. Следователно, ако твоят мозък е здрав и силен с електрическа енергия, заболи те кракът, ще съсредоточиш ума и всичките бацили изгони навън. Заболи те коремът, ще насочиш всичката електрическа енергия в корема. Сега човешкият мозък няма никаква енергия. Когато човек стане нервен, липсва му електричество. И тогава учените хора са дошли до твърдението: когато у човека се образува голяма сухота, човек започва да говори грубо, рязък е гласът му. Не е лошо да говориш така, но това показва, че има малко вода в твоя организъм, малко влага има, малко мекота. Щом влезе водата, ще се прояви, една сила има човешкият характер. Това е магнетическата сила в човека, която е свързана с електричеството. Следователно, когато функционира електричеството в тебе, трябва да функционира и магнетизмът, за да може резултатите, които си добил чрез електричеството, да останат постоянно у тебе. Та казвам, ние, съвременните хора, сме изложени на много болести и не само туй, но какви терзания. В едно управление вземете – анархисти, комунисти и какви ли не, започват дрязги между тях, преследвания, детективи, заговори правят да убиват този, онзи. Държавата следи. В училищата учителите имат известни мерки, известни правила. Някои ученици не се учат. В църквата имат правила, ред и порядък, някои не следват тези правила. Навсякъде хората се терзаят от туй, което някой път не съществува. Ако хората мислеха право, работите много лесно щяха да се свършат. Онзи, който знае, може да направи работата за една минута. Онзи, който не я знае, и цял ден може да употреби. Той ще мисли как да тури един винт на един часовник. Като го тури, казва: „Измислих как се туря винтът.“ То е лесна работа, ако знаеш, ще вземеш винта, ще завъртиш и ще свършиш за една минута. Сега съвременните хора трябва да им се казва, че човешката мисъл има влияние. Тук веднъж в едно учреждение в София служещите искали да се подиграят с един техен колега, който казвал: „Мене не ми влияят човешките мисли.“ Четирима души се надумали да го срещнат един след друг: единият на вратата, другият на стълбите и третият горе. Първият го среща и му казва: „Какво си пожълтял, не ми се виждаш да си добре.“ Вторият го среща и му казва: „Виждаш ми се, като да си трескав.“ Третият му казва същото. Четвъртият пред стаята му казва: „Ти съвсем си заболял.“ Той казва, че никак не се чувства добре, че го боли коремът. Отива при началника и иска отпуска. Началникът му дал отпуск, но накарал четиримата негови колеги да свършат неговата работа. После му доказали, че внушението работи в света. Работи навсякъде. Някой път иска той да помогне, но иска той да даде временен съвет. Той казва: „Ако вие не бяхте повикали мене, отиваше животът.“ Той иска да покаже, че този човек е, който ще го спаси. Казва: „Работата е много сериозна, никакви лекарства не помагат, много сериозна работа.“ Проповедниците държат същата тактика. Те не искат да помагат на хората, които показват лошия живот. Истинската философия е: никога не говори за злото. Колкото се може, по-малко говори за злото. Който иска да бъде здрав, за злото и дума да не става. Че става, няма какво да го признаваш, мисли повече за доброто. Злото определям като кал, дето нищо не расте, всичко гние и се разваля. Туй, което разваля, е злото. Какво нещо е доброто? Туй, в което всичко расте, живее и продължава живота, имаш всичките условия, при които може да постигнеш всичко, което желаеш. То е доброто. Такъв е редът в природата. В природата това е право, даже чрез закона може да ви приведа примера. Преди години правех един опит във Варна на човешката мисъл. В едно семейство имаше четири момичета. Майката се смееше на най-голямата си дъщеря. Тя не можеше да вземе два верни тона, като че дъска цепи. Казва: „От тебе всичко може да стане, но певица не може да стане.“ Тя казва: „Не съм родена.“ Казвам ѝ: „Майка ти не разбира, ти можеш да пееш.“ Може, аз виждам, че в музиката този център е развит, после гърлото може да се развие, ако пееш и се упражняваш. Давам ѝ известни правила и след известно време тя можеше да пее по-хубаво, отколкото тези, които бяха учили в училище. Тя певица не стана, но можеше да пее. Казвам, целият съвременен свят седи в отрицателната страна. Казват: „Обществото отива зле, непоправим е този свят, лоши са хората.“ Че има лошо, има, но като констатираме един лош факт, светът не може да се поправи. Какво трябва да се прави? Да допуснем, че един кораб се разчупва, какво трябва да се прави? Ако има компас, да се вземе. Ако се разчупи този кораб, да се хване всеки за малка дъсчица и всеки да се спасява. Или във всеки параход има лодки за спасяване, тях да вземат. Та в природата всичките мъчнотии, които съществуват в сегашното общество, има един начин, по който ние може да гледаме на работата. Аз се чудя на хората, на големите недоразумения. Запример аз съм опитвал. Първоначално казвах на тези, които идеха при мене: „Идете да се молите в църквата.“ Свещениците казват: „Тези лица, макар да идат да се .молят, имат задна цел, да окупират.“ Лошо. Тогава казвам: „Не ходете в църква, молете се отвън.“ Пак лошо. В църквата лошо, отвън – лошо. Казват: „Еди-какви са.“ Наричам добър човек, който е роден добър. А добрият не може да го направиш лош. Роденият човек с дарби, ти на него може да повериш, понеже природата е на негова страна. Онзи, на който Бог дал сила, на силния не може да прекъснеш пътя, понеже Бог е на негова страна. Този човек е носител на божествените закони. Ако ние се явяваме в света и носим всичките наши идеи, нищо няма да допринесем. Ако един човек е носител на божествените идеи общо за цялото човечество, всички трябва да съдействаме, за да се прояви божественото. В божественото няма туй различие, което съществува в сегашния наш живот. Влезеш в един концерт, ще видите някои богати хора – взели първите места, не разбират от музика. На един симфоничен концерт по 140–150, дори по 500 лева струваха билетите. Някой взел за 30 лева, но слуша по-добре музиката, не слуша по-хубаво отблизо. Сега религиозните хора искат да бъдат много близо до Господа. Те казват: „Който иде в рая.“ И рая си го представят по особен начин. Светските хора казват: „Всичко е тука, на земята.“ Ако е всичко тука, покажете им отрицателната страна, не само да покажете добрините. Като идете в една държава, идете да разгледате затворите – то е отрицателната страна. Трябва да се покажат и добрите страни, училищата, добрите заведения. Ще направите един паралел, да видите кое преодолява. Казвам, в София има много повече кръчми, а по-малко църкви има. Повече кръчми има от църкви. Всяка кръчма е израз на една стара култура. Хората мислят, че са излезли от областта на идолопоклонството. Кръчмарите са свещеници, които имат прибори, разполагат с много голяма сила. Който дойде при него, той казва: „Заповядай.“ Веднага ще даде бонбонче, кисела краставичка, зеле, казва: „Да те почерпя с нещо.“ Ще се почерпят. Онзи си отвори сърцето и казва: „Дай едно кило.“ Много умни са кръчмарите. Всички се опиват, кръчмарят остава трезв. Ще кажете – неговата цел е егоистична, нали така. Вземете един проповедник или свещеник, който служи, пари взема. Отнемете всичката материална страна, за да опитате религиозните хора. Аз не искам да им се отнемат, но само да се опитат има ли идея. Сега в мене седи идеята: аз зная защо хората грешат. За мене този въпрос е решен. Зная и церът кой е и ако не казвам този цяр, аз имам съображения. Когато някой дойде и има цирей, казвам му: „Ела след 4–5 дни.“ Като ме срещне, казва: „Този цирей стана много голям. Ако така продължава, ще ме умориш.“ Казвам: „Не бой се. Природата е силна, аз не искам да спъвам природата. Трябва да изтекат някои от тези отрови. Понеже не може да се изхвърлят по обикновен начин и тя ще направи някой абсцес.“ Умна е, виждам този лекар в природата. Някой казва: „Много ме боли вратът, тупа.“ Казвам: „Когато тупа е хубаво, когато не тупа, не е хубаво. Ти си ял неестествено. Баща ти, майка ти имат нечиста кръв, сега природата иска да те освободи от нечистата кръв. Казвам – не бой се.“ Тогава ще му се даде едно наставление. Сегашните лекари имат един метод, който не е съобразен със законите на природата. Те веднага ще режат цирея. Някой път е полезно и рязането, но някой път човек ще си замине. Преди години иде при мене една госпожа, забира ѝ ръката, подува се, иде при мене да иска моите наставления какво да прави. Казвам: „Като излезете оттук, идете при някой хирург, да ви направи малък абсцес.“ Завъртяла се на „Опълченска“, в един голям трап пада и си удря ръката. Казва: „Втасахме сега.“ Отива при хирург, той ѝ казва: „Кой ви направи този абсцес, идеален е.“ Гениално била изстискана ръката през тази дупчица. И за една седмица оздравява. Вие ще кажете, че то е съвпадение на известни условия. Съвпаденията са за невежите хора, а за умните хора съществуват разумни съчетания на нещата. Та казвам, да вярваме, че Бог създаде небето и земята. Да се роди вътре в нас онази светла мисъл, че при всичкия този тежък живот, който сега минаваме, да знаем, че има един изходен път. В никоя система вие няма да намерите вашето спасение. В която и църква да сте, в което политическо верую да сте, може да сте англичанин, американец, русин, немец, вие не може да се избавите от лошите последствия на живота. Вие сте осъдени да умрете. Казвате: „Да си поживеем.“ Не се лъжете с един живот, след като се наядете хубаво, да ви обесят на въжето. Не считайте това живот. Предпочитам да ме обесят гладен. Ако ще умра, да умра гладен. Какво разбирате вие под думата смърт? Научно разбират само унищожение на човека. Да умре човек, подразбира един нов живот. Когато дадоха тази чаша на един от великите хора, той каза: „Ако е възможно, да мине тази чаша, Господи, ако не, да бъде твоята воля.“ Питам сега, след като разпънаха Христа, умря ли той. Христос днес живее повече, отколкото преди две хиляди години. Ако днес се яви Христос с тяло, кой човек няма да пита дали е Христос, или не. Но навсякъде неговата мисъл прониква, във всички области на човешкия живот прониква тази мощна мисъл. За нас не е важно слънцето да ни дойде на гости, но за нас е важно светлината на слънцето да проникне навсякъде. За нас е важна светлината и топлината. Следователно за нас не е важен онзи исторически Христос, но за нас е важна онази божествена мисъл, която изтича от него, важна е топлината, която изтича, да дойде и да преобрази света. Ние имаме едно материалистическо схващане за Христа. И досега ако църквата не е направила прогрес, то се дължи на онзи вътрешен спор, който те имат – канонически: дали православната, или католическата църква е права. За какво се борят? Кой вярва по-право. Хубаво, има и друга една страна: кой изпълнява по-добре учението. Не коя църква е по-добра, коя църква е по-права, но коя църква изпълнява учението, коя църква го прилага. Църквата, коя и да е, дали е някоя нова църква, дали е стара църква, ако старата църква изпълнява, добре е, ако новата църква изпълнява, пак е добре. Сега мисълта, която искам да остане у вас, е: който създаде небето и земята. Бог ти е дал един мозък, едно тяло, в цяла една Вселена, в себе си ти си малък свят. Ако от туй голямото богатство, което Бог е вложил в тебе, ти си недоволен, че те занимават дребни работи, питам тогава, какво очакваш в света. Необходимо е сегашните хора да направят опити. Минало е времето с вяра да се ходи. Понеже вярата е път за знание, ако твоята вяра не носи положително знание, не е един път за знание, следователно ти нямаш вяра. Ако твоята вяра не ти дава знание, туй знание ще бъде полезно за самия тебе. Че ако ти се обезсърчиш от живота и си теглиш един куршум, какво си разбрал? След като свършиш училище, нямаш никакво вдъхновение, не знаят какво да работят. Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, той, като излезе на сцената, не само тук, но и в Америка, музикантът не гледа на първите редове на публиката, но някоя музикална сила, която си хармонира с него. Той свири, но същевременно има някой да му помага в публиката. Ако няма такива хора в един концерт – да му помагат, концертът всякога излиза несполучлив; когато има няколко души да му помагат, концертът е благополучен. Законът е такъв. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.“ Дето са двама или трима души, събрани в името Божие, Божията любов и мъдрост и Божията истина, там е силата. Какво е любовта? Туй, което дава живот и освобождава от смъртта. Що е мъдростта? Туй, което дава знание и сила на човека, да го освободи от страданията. Що е истина? Туй, което дава свобода на човека, простор, освобождава го от всички ограничения, в които се намира. Аз разбирам другояче истината. Тогава ние говорим – да намериш някой да те обича. Как ще те обича? Той заспи за осем часа и не мисли заради тебе. През осемте часа какво ще правиш? Този, който трябва да те обича, ден и нощ трябва да мисли заради тебе. Единственото същество, което може да ни обича, което така мисли, то е Първото същество, което създало света. Ако искаш да успееш, трябва да имаш свещена идея, да имаш най-високо понятие за Бога. Като дойдеш до Бога, въпрос не прави. Ако дойде някой да ви пита има ли Господ, или не, какво бихте отговорили? Кажете ми, дали аз съществувам, или не. Аз съм или не съм. Аз, човекът, който съм пред тебе, след 50–60 години няма да ме има. Къде ще бъда? Ако ме попитате туй, което тебе те интересува, аз ще разреша този въпрос. Не може да се разреши един въпрос без любов. Не може да разрешиш такъв велик въпрос без знание. Не може да разрешиш такъв един въпрос без свобода. Ако ти не си свободен да мислиш, ако нямаш достатъчно светлина, ако нямаш достатъчно живот, че да може да победиш, да познаеш какво нещо е Бог. Трябва да бъдеш силен, да пребродиш цялата Вселена. Един господин ме питаше за Бога. „Кажи ми – казва – има ли Бог, или не?“ „Ще ти отговоря – казвам. – В нашата Слънчева система има сто милиона слънца. Във всяко слънце има по десет планети, които съставят месечини. Ти вземи, че посети всички слънчеви системи и като дойдеш, да предадеш познания. След като изходиш тези сто милиона слънца и планети, ела при мене и ще ти кажа, има ли Господ, или няма. Аз сега съм тръгнал на път и аз отивам като тебе, от тази слънчева система се готвя да ида в друга планета.“ Казва: „Ти сериозно ли мислиш, или не.“ „Ако си от разумните, сериозно говоря, ако си от обикновените, шега правя. С умните хора – сериозно, с глупавите се забавлявам, шегувам се.“ Или да обясня. Едно дете, което е недоволно, което майката, виждам, не може да задоволи, това дете не утешава, това дете се налага, сърди се на майка си. Тя му даде ябълка, сърди се, после даде втора, трета, и то се усмихне, вземе ябълката. Въпросът беше само за три ябълки. Сега ние казваме, че това са детински работи. Ако дойдем ние да разгледаме възрастните хора, ние – учените хора, които сме свършили по философия, по музика, по всяко изкуство, ако попитаме един проповедник защо проповядва, ще каже, че заради Господа. Ако попитате един учител защо учи, ще каже – за народа. Не, не е за народа, то е второстепенно. Ако попитате водата защо тече, ще каже, че иска да отиде в океана. Но тук има неправилен отговор. Тя иска да отиде в океана, за да излезе от него. Ако попитате вятъра защо духа, той, иска-не иска, трябва да духа от високо към ниско. Съвременните хора мислим, че сме свободни. Онзи, когото карат стражари, той е свободен, докато върви. Като престане да върви, има пъшкане. Онзи, който отива в училище, ученикът, е свободен, когато учи; когато не учи, не е свободен. Свещеникът е свободен, докато служи; като престане да служи, не е свободен. Ти си свободен, докато ядеш; като престанеш да ядеш, не си, като се наядеш, не си свободен. Ти си свободен, докато имаш пари в джоба си. Щом нямаш пет пари, не си свободен, фасонът ти ще се измени. Имаш стотина хиляди лева в банката, може всичко да уредиш. Нямаш в банката нищо и Господ не дава. Да дадеш, ти изключваш вече, мислиш какво ще се прави, казваш: „Тежък е животът.“ Това са ред противоречия, всеки може да ги изнесе. Да изнесем противоречията на хората, то си има вътрешна причина. В някои случаи е необходимо да бъдеш богат, в друг случай е необходимо да бъдеш сиромах. В някои отношения необходимо е да бъдеш учен, в друго отношение е необходимо да бъдеш невежа. В едно отношение е необходимо да бъдеш силен, в друго отношение е необходимо да бъдеш слаб. Туй в природата съществува като природен закон, отношение между Великото голямо и Великото малко в света. Аз го наричам, това са степени, по които вървят всички божествени мисли и уравновесяват всичките неща. Като не разбираме Божия закон, преждевременно хората са съгрешили, понеже сме се наели да вършим една работа, която не е за нас. Аз съм забелязал, много ученици искат да свършат с отличие и пресилват своя мозък, заболяват и нищо не става. Заболяват и умират. Много посредствени, които започнали с посредствени знания, упражнили са своя мозък и свършват училището. Те не бързат. Имаш пред себе си всеки ден да реализираш работа по малко. Няма да ви приведа онази приказка за надбягването на костената жаба и заека. Вие я знаете. Великото в света е: човек да е доволен от малките мисли, които му помагат. Някой път може да кажеш тъй: „Защо не съм даровит?“ Ти си даровит, но трябва да дойде учител, да вдъхне нещо. В едно житено зърно има възможности да създаде нещо, но непременно трябва да дойде слънцето, светлината, топлината, да дадат подтик. Та всички ония гениални хора в света, те са приели един подтик отвън, който развил техните дарби. Първите подтици, които дават, са майката и бащата. Какъвто и да е подтик, най-силният подтик – за каквато и да е дарба, дават майката и бащата. След туй, на второ място, иде учителят, на трето място е външното общество. Това са фактори. Та сега да ви кажа кой ти е майка. Всеки един човек, който има знание, той разбира закона и може да ви помогне, той е баща заради тебе. Бащата трябва да внесе известна сила в човека, майката да даде направление на ония енергии. Ти ще разбереш майка си и баща си. Ти баща си ще намериш, ти не познаваш баща си. Онази може да ти бъде майка, която може да развие дарбите, твоите дарби и да те направи доволен в света. А баща е онзи, който може да те вдъхнови, който може да те повдигне. Всеки, който те ограничава, не е нито баща, нито майка. Аз така разглеждам майката и бащата. Дали е учител, пак същия закон прилагам. Дали е господар – същия закон, дали е слуга – същия закон. Навсякъде този закон. Слугата, ако те обича, ще ти служи. Ако господарят обича слугата си, той е добър господар. Ако учителят обича учениците си, той е добър учител. И ако ученикът обича учителя си, той учи и е добър ученик. Всякога там, дето има обич, вече има основа. Казано е: „Бог създаде небето и земята.“ Като учение заради нас, хората, вие поглеждате към небето и казвате: „Дали е туй?“ Когато един съвременен ученик влезе в лабораторията, види всички инструменти, каже: „Това не е за мене.“ Това е създал човешкият дух, създал го е човешкият ум. Ако вие идете на земята, тя е населена. Ако идете на слънцето, и то е населено с човеци, малко по другояче създадени, не с такива форми. Техният идеал е по-велик. Понеже то не се занимава с частни работи. В цялата Слънчева система за всички планети има определен бюджет. Защото жителите на Слънцето, колкото и други народи да има, които съществуват, имат си история за тях. Сега аз не искам да ви карам да вярвате. Ако не вярвате, ще ми бъде по-приятно, защото, ако вярвате, ще кажете: „Това е една приказка.“ Ако вярвате, как е възможно – огън разтопен има на слънцето, да има жители, ще се стопят там. В слънцето много по-добре може да се живее. Учените хора поддържат, че много голяма топлина има там. Тия хора издържат много по-голяма топлина. Ние едва издържаме 39, 40, 42 градуса. На слънцето жителите издържат една топлина може би от 35 милиона градуса. Следователно, ако един слънчев лъч дойде на земята, ще се намери в голямо противоречие с онзи голям студ, който ще намери. Те се обезсилват, затова много рядко се решават да слязат. Даже слънчевите типове, които съществуват на земята, са много обезсилени. Те са най-весели, най-жизнени и радостни. Всички ония хора, които са допринесли нещо на човечеството, са все слънчеви типове. Астролозите обясняват другояче. За да мислиш, да може да успяваш, трябва да бъдеш слънчев тип. Той носи Господа със себе си, носи три качества: той носи любов на човечеството, той носи мъдрост и знание, той носи свобода, носи разширение. Казвам законите на причина и последствие, които съществуват. Ние навлизаме в една област, дето трябва да се върнем назад. Аз четох преди няколко време – един астроном се молил Господ да му покаже величието на света. Молил се около 15–20 години. Една вечер сънува, че при него дохожда един ангел. Това било в XIX век. Той му казва: „Чу се молитвата ти.“ Чува един глас, който казва: „Тялото му промени, но сърцето му остави човешко.“ Пренесъл го този ангел на слънцето, после на другата система, разнасял го от система на система. Той казва: „Моля те, върни ме на земята.“ Той не може да издържа повече. Защото какво ще ви ползва вас и какво ще ви интересува, ако повярвате, че един жител на слънцето може да издържа 35 милиона градуса. Това е научен факт, това не е мое твърдение, някои са измервали. Аз не може да кажа отгде го зная, аз предполагам, имам основание. Та казвам, трябва да се върнем към обикновения живот, към който ние сме нагодени, към ония дарби, ония сили, ония способности, които човек има в себе си, които сега развива в сегашния живот. Всякога трябва да бъдете благодарни. Когато четете една философска книга или слушате един музикант, или гледате художествена картина на някой художник, или изобретение на някой изобретател, или в природата вие разглеждате – природата може да се разглежда по много начини. Някои много механически разглеждат природата. За бъдеще има да изучавате природата. Има много творчески неща на съществата, които са живели преди хората, те са оставили своите останки, предците, които са приготвили сега да пресъздадат земята, да изменят нейната орбита, да изменят оста, да изменят вътрешното състояние, да изменят и човешкия организъм, да изменят човешките мисли, човешките чувствания, да турят един нов ред на нещата. При този нов ред, който сега влагат, то е един начин с един ред на любовта. Идната култура, която иде, е култура на любовта. Бъдещата култура е култура на любовта. Че сегашните хора се избиват, че си пущат кръв, окултистите така тълкуват. Всяка жена, която ражда, нали ѝ се пуска кръв. Понеже сега се ражда новото, то на тия хора трябва да се пусне кръв. Че много кръв трябва да се пусне на хората, за да има за бъдеще къде да поникне културата. Понеже тази кръв е необходима, както водата за растенията. Всичката аномалия, която съществува, този хаос е, че всички разумни същества събират тази кръв. Тя не се разпилява. Щом умира човек, те събират тази кръв. В артериите е турена тази кръв като в шишета. Те събират кръвта в своите аптеки, кръвта от еди-кой си човек. Тя ще служи за бъдещата култура. Поддържат учението, че Христос пролял кръвта си за спасението на човечеството. Кръвта на Христа е потребна, за да се изкупи човечеството. Тогава някои обясняват малко по другояче, че кръвта на Христа, това е неговото разумно Слово. Кръвта е външната страна на Словото. Нямаш кръв, твоето разумно слово не може да се прояви. То може да съществува извън тялото на земята, но без тяло не може да се прояви. Следователно, най-първо, трябва да пазим своето тяло, своя мозък, трябва да пазим своята нервна система. Трябва да се научим да бъдем доволни. Бъди доволен, че болестта ти е мярка. Като те боли, кажи: „Слава Богу.“ Тогава ще вярвате, както онзи американец, който, като работил, пада един камък и му откъсва първата фаланга на пръста. Той казва: „Слава Богу, благодаря, че не отиде целият пръст, ръката не отиде.“ Питат го: „Защо благодариш.“ „ Благодаря – казва, – че с много малко се освободих.“ Всички трябва да благодарите, че се освобождавате с едно малко засягане. Много малко ни е засегнало. Този промисъл, който съществува в природата, ни показва, че се намираме под известна благодат. Бог, който създаде небето, то е нашият ум. Бог, който създаде земята, то е нашето сърце. Някои вземат сърцето, че е слънцето. Сърцето в Слънчевата система играе важна роля. От туй сърце, което човек има, човешкият ум може да богатее и да се повдига. Трябва една гениална мисъл. Не се обезсърчавайте, че не разбирате природата. Не се обезсърчавайте дали има Господ, или не. Не оставяйте този въпрос неразрешен. Не разрешавайте въпроса, дали има добро, или няма добро, дали има зло, или няма. Разрешавайте въпроса, дали може да вършим доброто. Казваш: „Може ли аз да живея в доброто, не в онази кал, в която всички отиват.“ Щом аз може да живея, ще зная дали и другите хора ще живеят, или не. Тогава не поддържам философията на Настрадин Ходжа: „Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината смисъл изчезва, като умра аз, всичката смисъл изчезва.“ Аз не поддържам това. Тогава, ако тази поговорка е права, защо тогава мъжът ще се развежда с жена си. Това е верую по отношение на човешкия ум и човешкото сърце. Всеки човек, който изгуби своето сърце, той е осъден; който изгуби своя ум, също е осъден. То е вярно по отношение човешкия ум и сърце, но не по отношение външните форми, които съществуват. А пък човешкият ум не може да се разруши, не може да изчезне. Човешкото сърце не може да се разруши, то е невъзможно. Запример вие мислите, че никой не ви обича, че никой не мисли заради вас. Питам тогава, как вие влязохте в този свят. Вие, които не сте обичани, как са ви вкарали в този свят. За да влезете в света, един билет струва 35 милиона лева златни. Вие сте влезли без пари. Тогава платихте или не сте платили. Безплатно, даром сте влезли. Вие сте минали през една епоха, когато някой артист дава билети гратис. Вие сте влезли гратис и сега казвате: „Няма никакъв смисъл.“ Продайте билета 35 милиона. Аз не искам вие да останете с мисълта, когато ви разправям, като онези, които разправят за богатството. Преди години дойде една ясновидка от София, много набожна жена. Казва: „Искам да ми помогнеш. И от тебе човек ще стане.“ „Какво?“ „Има едно голямо богатство.“ „Къде е то?“ „Тук в София, заровено е на 500 метра дълбочина.“ Казвам: „Нямам толкова пари, на 500 метра дълбочина – трябват много хора. Иди тогава при православните, при владиците, кажи туй богатство на тях, не е заради мене тази работа.“ Доближавам се до ухото ѝ и ѝ казвам: „Не се заблуждавай, под 500 метра няма никакво богатство закопано. Може да има някаква руда, но не е за тебе. Туй богатство е в земята. У тебе – ти имаш отличен ум, имаш добро сърце, както виждам, даровита жена си, не ходи да се занимаваш с тези търговски работи, ходи да помагаш на ближните си и там ще откриеш това богатство. Послушай ме, няма да те боли главата. Ако не ме послушаш, две глави ще те болят.“ Тя ми хареса, с хубаво чело, с хубави възможности. „Може да ме излъгали духовете.“ Казвам: „Не те излъгали духовете, но ти не мислиш право. Ти искаш да направиш манастир, а пък няма нужда от манастир. В природата има много манастири. Не е правилно разбирането. Ще влезеш в стълкновение с живота. Иди в „Свети Иван Рилски“.“ Та сега ние искаме да въведем нов ред на живота. Невъзможно е. Трябва онова, което сме обещали, което сме разбрали, да бъдем верни на онези, които носим в себе си. Той не е свободен, той е задължен, той не трябва да мисли като един човек. Човечеството е едно условие. Той трябва да знае, че е изпратен от най-добрите мъдреци, от тези, които са създали всичко. Сегашното му положение и бъдещото му положение напълно зависи от тях, тъй както положението на един посланик на Англия, Америка, Русия, Германия зависи от държавата, която представя. Когато държавата не взема участие, той трябва да си вдигне багажа и да си върви в своето отечество. Новото, което трябва да имаме: научете се да вярвате в онази светлата мисъл. Като се поставите в спокойно състояние, оставете всички нерешени въпроси за сиромашия, богатство, оставете всичко настрана, понеже, тъй както гледате на света, няма ред и порядък. Впрегнал си вола и 10 часа оре заради тебе, казваш: „Господ го направил.“ Че Господ дал ли е тапия, да кажат, че Господ им е дал възможност да работят. Ти хващаш кокошката, заколваш я. Хващаш рибата, казваш: „Господ я създал.“ Хващаш птицата, казваш – Господ я създал за тебе. Възможно е. Вие трябва да оставите всички противоречия, които съществуват. Кокошката, която изяждате, тя нищо няма да изгуби, тя ще спечели, вие ще изгубите. В това отношение в херметическата философия поддържат следния възглед. Колкото кокошки си изял, колкото агънца си изял, колкото рибки си изял, един ден, когато тия кокошки, агънца, рибки стават хора, ти може да си в положението на ангел и Господ ще те праща да им помагаш, Да им служиш на земята. Той ще ти каже: „Те едно време поддържаха живота ти.“ Те ще се чудят, как този ангел да ни помага, да ни обича. Ангелът казва: „Имам задължение спрямо вас.“ Вие казвате: „Задължение.“ Вие още вървите по закона на задълженията. Ти казваш: „Обичам Господа.“ Как няма да го обичаш? Ти си длъжен. Има любов по свобода, има любов по задължение. Сега гледайте да минете през фазата на задължителната любов и да дойдете до фазата на свободната любов. Като кажа свободна любов, вие настръхвате. В задължителната любов се вършат престъпления. В свободната любов няма абсолютно никакви престъпления. То е любов към всички, то не е външна форма. Онзи, който създал небето и земята, трябва да живее във вас. Слушайте неговия глас, и вашето бъдеще той ще го определи. Ще имате едно познание. Ще проверите нещата. Аз не искам да вярвате. Ще проверите. Може да си болен, ще оздравееш. Може да си невежа, ще станеш учен. Може да си лош слуга, ще станеш добър. Всичко ще се измени. Когато един ден се намериш в положението на ангел, който владее законите, тогава ще бъдеш свободен. Тогава ще кажеш: „Има един, който е създал небето и земята, комуто ще служа.“ Понеже три неща има, които са вечни: Любов, която носи живот, Мъдрост, която носи знание, и Истина, която носи вечна свобода за човешката душа. „Благословен Господ, Бог наш“ „Добрата молитва“ Четиридесет и втора неделна беседа 30 юли 1933 г., неделя, 10 часа София – Изгрев
  11. Hristo Vatev

    1933_07_23 Не се сравнявай с нея

    Аудио - чете Иванка Петрова От книгата, "Радостта". Неделни беседи. Дванадесета година (1932–1933). Том II. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето неделна беседа Не се сравнявай с нея „Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета трета глава от Притчите. „В начало бе Словото“ Ще взема част от петнайсети стих: „Не се сравнява с нея.“ Има един неустановен ред на нещата в света, има една привидност. Неустановеното е реалността, а установеното, това е преходното. Ще кажете: „Как така?“ Ние имаме един установен ред, но той е преходен. Пък туй, което не е установено, което очакваме, то е идеал заради нас. Непостигнатото радва човека. Всякога в едно постижение ти вече изгубваш онзи вътрешен смисъл. Туй показва, че ти си дошъл в съприкосновение с една реалност, която седи извън тебе. Има друго отношение. Не се сравнявай с нея – мъдростта. Думата мъдрост е неразбрана. Резултатите на мъдростта, това е светлината. Резултатите на светлината, това са правите постъпки в света. Правите постъпки, това е организиране на онзи правилен ход на живота. Животът не може да се развива правилно, ако няма светлина. И всичката красота на живота седи в светлината. Ако царуваше навсякъде тъмнина, какво щеше да ви радва? Ако в дома нямаше нито искрица, ако вие бяхте в един абсолютен мрак, питам, тогава какво щеше да ви радва. Казвам, има едно знание, което е близко до хората. То не седи в това, което ти вярваш; не седи в това, което ти желаеш; не седи и в това, което си постигнал; нито в това, което ще постигнеш. Сега този, който не разбира този език, той ще се обезсърчи, нали така. Ами че кое е най-красивото в света? Светлината, която е неуловима. Светлината може ли да я хванеш? Но красотата седи в това, че не може да я уловиш. Туй, което не може да уловим, то ни радва. Колкото нещата са по-неуловими, толкоз са по-преходни. Животът уловим ли е? Щастието уловимо ли е? Любовта, за която хората говорят, уловима ли е? Не е. Противоречието седи в това, че ние искаме да направим света установен. Ние искаме да хванем любовта и да я турим в известни закони. Искаме живота да го хванем и да го турим в известни закони. Законите не са валидни. Нито за живота, нито за любовта, нито за разумността. Животът е сам закон за себе си, разумността е сама закон за себе си и любовта е сама закон за себе си. Сега вие може да мислите, че тия работи са разбрани, но в разбирането има нещо по-друго. Да разбираш, че си черен и да си останеш черен, това не е разбиране, това е страдание. Да разбираш, че си добър и да не можеш да приложиш своята доброта, това е страдание. Казваш: „Как човек може да бъде добър, и пак страда?“ Човек може да страда и когато е добър, и пак може да страда, когато е лош. Той е лош, и страда, че не може да намери да убие някого, да го обере. Той е добър, и страда, понеже не може да намери някого да направи добро, и пак се мъчи. Да ви приведа едно доказателство, близко до истината. Една майка, която напращяла с мляко и няма дете, има едно благо, иска да намери дете, да даде това благо, ама няма кому да го даде и тя се мъчи. Има нещо, което е напращяло в гърдите ѝ. Че не е престъпление, не е зло. Едно желание: иска да даде някому живот, и няма кому да даде. Трябва да намери някой да я издои. Та често хората правят добро на кравите, издояват ги. Тогава има едно противоречие, което произтича в живота от факта, че ти имаш желание и няма къде да го приложиш, и страдаш. Добро или лошо желание, но страдаш. В този смисъл аз няма да говоря за лошите желания, понеже в тази философия вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас. За лошото аз нямам думата, понеже не съм авторитет. За доброто съм авторитет, но не и за науката на злото. Злото е една наука в света. Виждаш – някой човек има турени ред награди, че се е бил за отечеството, побеждавал, разрушавал градове, избивал хора, и това го считат за геройство. Ако човек убие някого в обикновения живот, съдията ще го счита за престъпник и ще го осъди. Това са порядки в живота. От тяхно гледище тези порядки са прави, но разгледани от божествено гледище, Бог, който е създал света, ако Бог е създал всичките тия хора, каква нужда има да ги бесим. Спирам се върху въпроса, не се спирам върху въпроса защо бесим хората, но питам, ако Бог е единственото съвършено същество и туй същество е направило всичките хора, каква нужда има да бесим тия хора, които Бог направил. Аз няма да отговарям, но само задавам въпроса. Сега ще каже някой, че редът го изисква. Може редът да изисква, но как е възможно сега на туй същество ние да коригираме неговите постъпки. Щом бесим хората, трябва да признаем, че тия хора не са направени по образ и подобие на Бога. И всички хора, които не са направени по Бога, трябва да ги избесим, нищо повече. Но трябва да определим кои са направени от Бога и кои не са направени от Бога. Турците запример имат обичай, като бесят някой, и се скъса въжето три пъти, казват: „Този човек е прав, не може да го бесим.“ Обаче християните, след като се скъса въжето, казват: „Въжето е виновно.“ И до другия ден може да го бесят, докато намерят въже, което е по-дебело. Въпросът не е за бесенето. После онзи антагонизъм, който съществува между хората, как ще го обясните? Ако всичките хора са създадени от Бога, как е възможно да съществува едно такова голямо противоречие? Казва се в Библията, че жената излязла от човека, а човекът излязъл от Бога. Как е възможно туй, което излязло от Бога, да бъде в противоречие с Бога? Как е възможно туй, което излязло от човека, да бъде в противоречие с него? Как ще го обясните? Да ви дам едно малко сравнение, една малка светлина, отде се ражда противоречието. Във всяко противоречие има малка тъмнина, материално замесено, нещо загасено. Няма противоречие, което да съществува в света и в което да не е замесена каквато и да е видима форма. Но може да съществува противоречие, омраза или безверие, или каквато и да е друга слабост в човека, ако няма някой предмет, някой веществен предмет. Ти имаш приятел, който е беден. Той те посреща в дома си и остава къщата на твое разположение. Казва – радостен е той, че те е видял. Но забогатее, касата му е пълна със злато, като идеш, веднага заключи касата си. Остави те в дома си и след като се върне, пак ще провери да не би да си взел нещо. Ще те погледне от главата до петите. Ако даже има една мярка, би те претеглил, тъй както англичаните правят. Когато пращат свои представители да проверят съкровището, като влиза представителят, теглят го на грамове и като излиза, съкровището пак го теглят. Който и да е представител, пак го теглят. Практично и съобразно с Библията. Казва: „Претеглен си и си намерен, че ти липсва нещо.“ Следователно всяка една неестествена мисъл, която се вмъкне в твоя ум, всяко едно неестествено желание, което може да се вмъкне в твоето сърце, всяка една неестествена постъпка, която може да се вмъкне в твоята воля, всякога ще даде противоречие. Или в първото поколение, или във второто, или в третото, а може би и след 25 поколения. Всяко едно противоречие в четвъртото поколение трябва да се ликвидира с него. Природата не оставя за дълго време противоречията да съществуват. Най-много от четвъртото до деветото поколение ги оставя. От деветото нататъка не може да остави повече. Та казвам, всичките противоречия, които хората имат, в света съществуват в този ред. Има нещо, което хората са вмъкнали. Всички желаят повече, отколкото им трябва. Богатият иска да стане по-богат. Ученият иска да стане по-учен. Силният иска да стане по-силен. Красивият иска да стане по-красив и т.н. Но красотата със себе си носи известни отговорности. Силата със себе си носи известни отговорности. Богатството, всички тия неща са един товар. Те носят известни отговорности. Сега ние казваме, че миналите поколения са работили заради нас. Работили са заради нас, но са оставили и толкоз наследство, че миналите поколения са оставили един малък кредит, но такъв голям дълг, та не зная, още хиляди поколения трябва да изплатят този дълг. Човечеството тъй е заборчняло, пред фалимент е. Немислимо е хората от себе си да го изплатят. Индусите, които минават за духовен народ, са турили теорията за кармата – показва, че греховете на хората могат да се изплатят. Може, има разумни хора, които могат да изплатят. Но изобщо, ако се тури законът, малко са хората, които може да изплатят своите дългове. Как може един беден човек, който заборчнял с 10 милиона, колко живота му трябват да изплати 10 милиона. Даже ако на месец взема три хиляди лева, в 10 години ще вземе 36 хиляди лева в година, а за 10 години – можете да направите една сметка, може да пресметнете колко години ще му вземат, ако половината ще употреби за себе си, а с другата половина изплаща дълга си. Това е при един установен ред. Той да бъде сигурен, че него ще го държат 30, 40 години на служба и след туй ще го уволнят. Питам тогава, отгде ще има доход? Вие казвате: „Нали ще има пенсия.“ Дойдат критически времена, и едва пенсията стига за хляба. Какво ще кажете? И най-после, защо считате пенсията за осигуряване? Пенсиите не са закон в природата. Всичките хора кой ги е пенсионирал? Всичките хора са кредитирани. Всеки един човек носи своя кредит в себе си. Всички казват: „Всичкото щастие на човека е в неговото тяло.“ Тъй материалистически говоря. Говорите за ума си, и не го знаете къде е. Като говорите за сърцето си, не го знаеш. Знаете нещо за сърцето. Но онова сърце, за което говоря, не го знаете. Ако говоря за душата, туй още научно не е доказано. Ако говоря за духа, и то е някъде отвън. Ако е за тялото, вие вече го виждате. Всичкото благо на човека е вложено в неговото тяло. Доброто е вложено в твоите крака. Ако краката ти са здрави, ти си добър. Ако ръцете ти са здрави, ти имаш вяра. Ако не те боли главата, ти имаш любов, ти си човек на любовта. Какво отношение имат надеждата, вярата, любовта върху човешкия живот? Надяваш се на краката, понеже краката ще те заведат до целта. Животните ходят на четири крака, но не разбират. Човек ходи на два крака, с надежда отива към своята цел. Като стигне до целта, тъй както краката може да те доведат до целта, до това, което имаш предвид, но ти трябва да вземеш от вярата, да пипнеш с ръцете си. Докато ти пипаш с ръцете си, трябва да дойде законът на твоя ум, да възприеме нещата в себе си, главата ще ти помогне. Следователно, щом си намислил една мисъл, тя влезе в твоите ръце, ще слезе в твоята врата. Умът ти ще мисли, краката ти ще вървят, и тогава работите се постигат. Някои хора с главата работят, а краката не работят. Нищо не се постига. На някои хора нищо не се мърда. На някои хора краката си мърдат, целия ден си махат краката и се чудят защо не може да постигнат нещата. И ръцете като се мърдат, и краката, едновременно ръцете и краката са в движение, съразмерно. Запример, като ходите вие, те няма да ходят, но те дават само такт. Казва: „Кой крак?“ Ръката казва: „Хайде ти напред.“ Главата ги контролира отгоре. И всичко върви. Главата трябва да контролира отгоре. Трябва да показва кой крак трябва да се движи. Туй е сега външната страна. Има тънкости за възпитанието на човека. Ако ти не може да извадиш своето добро от .своите крака, ти не си добър човек. Ако ти вечер легнеш, без да мърдаш краката си, ти не си добър човек, нищо повече. Ти си един престъпник. Целият ден тези крака тебе са те слушали, и ти ще си легнеш вечерно време и не седнеш да помогнеш на твоите крака. Те като слуги, ти – господарят. И ти ще ги измиеш както Христос. Седни да измиеш краката си пред леглото си – те са двамата апостоли, да ги измиеш хубаво. И ще ги изгладиш. Ще кажеш: „Господи, благодаря ти за тия два крака апостоли, които си ми дал.“ Те носят книгата на доброто. Ще ги помилваш малко. Ще кажеш: „Ще ме извините, че днес ви попресилих, но за утре, не съм свикнал.“ М краката те извинят. И тогава ще си легнеш на кревата. И ще спиш. Ако ти не умиеш краката си, ако не ги помилваш, цялата нощ ще блуждаеш, защото си престъпил закона на краката. Сегашните хора – мъже и жени, искат краката им да се харесат на другите хора. Но и на тях да се харесат краката. Най-първо, на мене трябва да се харесат моите крака, аз да ги харесам, аз да им служа, не другите да ги харесват. „Чакай – казва – да ти умия краката.“ Не, пазете се вие да ви мият краката. Не да ви мият краката с теляци. И затова не прокопсвате. Според мене – никакъв теляк. Само в младини, в детство майката може да ти бъде теляк донякъде, но оттам насетне – никакъв теляк с изключение само на вас. Сега туй ви го давам като правило. Това не е за обикновените хора. Техният ум не е дошъл дотам. Казвате – тази работа как ще бъде. За онзи от вас, който е опитвал моите думи, дали са верни, или не, дали са думи, които съществуват в природата. Мене не ме интересува вие да си миете краката. После всякога, когато миеш краката си, не да иде твоят слуга да ти донесе вода, но ти сам да идеш, сам да си я вземеш, всичко сам да си направиш. Сам да си я завариш. Казваш: „Тази работа е моя.“ Когато дойдеш до себе си, никому няма да позволяваш да ти слугува. След като умиеш своите крака, ако някому са счупени или изкълчени краката, тогава иди, че му направи услуга. На здрав човек никога не прави услуга. Какво трябва да се направи на здравия човек? Нагости го. След като си измиеш краката, и тогава сутринта като станеш – за туй може да ви похваля – всинца си миете лицето. Вечерно време ще си миете краката, а като станеш, краката да не ги миеш, но непременно трябва да измиеш лицето си и ръцете си. Ако ти, като миеш ръцете си, и държиш в ума си, че това е оня великият закон на вярата, законът на вярата е пътят, по който ти може да постигнеш любовта. Помнете, че в света не може да бъдеш щастлив човек, ако не си миеш ръцете. Сега вие ще схванете буквално. И евреите постоянно се мият. Ако в миенето на ръцете не туриш правдата, че твоите ръце са извори, след като умиеш ръцете си, трябва да си спомниш направил ли си някаква неправда, прав ли си във всичките си постъпки. Ще кажеш: „Тук съм прав, там не съм прав.“ Ти ще застанеш, ще се явиш пред лицето на Бога. Как ще се явиш пред него? Аз не искам да направя праведни хората, но казвам, всеки в дадения случай може да бъде прав или крив. Ако не си прав, ти си крив. Ако не си крив, ти си прав. Средно състояние няма. Или другояче казано, ти не си изпълнил Волята Божия. Бог, който е дал живота даром, който ти е дал голямо доверие, ти се обленяваш в света да идеш, да направиш една малка работа заради него. Ти се обленяваш. Гледам – тук, в София, пълни къщи с хора. Но колко от тия богати или от тия сиромаси хора вършат Волята Божия? От сиромасите има. Всяка вдовица седи и чака да донесе чувал с брашно, но ако тази вдовица е здрава, може да работи, тогава тя не може ли сама да отиде да си донесе чувала? Може. Казвам, какво разбрахте сега? За да работи човек, аз не говоря за човешкия труд, но говоря за човешкия порядък. Той е установил ред на нещата. Щом съществува един порядък, който не мяза на нашия, вие трябва да знаете, че туй същество, което създало света, всичко е уредило. Ако вие се обърнете към Бога в себе си, а трябва да се обърнете, вашите работи ще се уредят, но не по вашему, както вие мислите. Вие, да кажем, имате една дъщеря. Искате да се ожени за един княжески син. Туй от Бога не е определено, а е определено за нея да се ожени за овчар, нищо повече. Вие чакате княжеския син, иде един овчар, изпъждате го, втори, трети, четвърти и най-после остава дъщерята неженена и казвате: „Ще стане онова, което ние мислехме.“ Питам, какво ще придобие вашата дъщеря, като се ожени за княжеския син. Вие искате вашата дъщеря да живее охолен живот, да има десетина слуги да слугуват. Така има приказка за царски син, който се оженил за красива циганка, която станала царица. Но имала наследствената черта да проси и тя взела, че натурила на десетина купчини брашно в стаята, взела дисагите и започнала да проси от една купчина на друга и да туря в торбата. Обиколила всичките купчини, взема торбата с брашно и от нея меси хляб, той ѝ е сладък. Като се върнал царският син, намерил брашно из стаите р той се чудил откъде е дошло това брашно в царските стаи. Ако дойде Господ, ще намери във вашите стаи много брашно. В умовете, в сърцата, изцапали сте го. Той ще се почуди откъде е дошло. Циганията върви с хората. Сега аз ви изнасям една истина. В човека има две състояния. Пита те някой: „Ти обичаш ли ме?“ Какво трябва да му кажеш? „Кой си ти?“ – аз ще се обърна към него. Ти, значи той. Той казва: „Ти не ме обичаш.“ Аз тегля заключението – той е ти. „Той не ме обича.“ Той говори за себе си. Какво може той да говори за мен. Не зная дали обичам, никой не знае дали обичам. Никой не може да влезе във вашето сърце, да знае дали вие го обичате, или не. За да обичате някого, той трябва да има необходима нужда от вашата помощ. Любовта се явява като най-необходимото в света. Тя не е едно задоволство в хората. Това е необходимото, същественото, реалното, без което не можем. Следователно кога ние трябва да обичаме? Умира един човек, никой не може да му помогне – може да го обичаш. Той е богат – няма какво да го обичаш. Други хора чакат твоята обич. Той като започне да умира, тогава ще идеш да го обичаш. Казва някой: „Ти обичаш ли ме?“ Казва му обратната страна. Почни да обичаш. Когато започнеш да умираш, като осиромашееш и нямаш пет пари в кесията, тогава може да ми кажеш: „Ти обичаш ли ме?“ Когато никой няма около тебе. Сега жена ти те обича, дъщеря ти, син ти. Няма какво да ме питаш: „Обичаш ли ме, или не?“ Каква нужда имаш от моята любов? Твоят син изразява моята любов. Твоята дъщеря изразява моята любов. Твоите приятели изразяват моята любов. Аз съм вътре в твоите приятели. Каква нужда има, каква нужда има, отгоре на това аз да ви обичам? Сега вас ви възмущава, когато се говори. Смущават ви две неща. Да не се урони вашият престиж, когато се говори истината. Когато се говори истината, престижът на човека никога не се уронва. Няма в аналите, в човешката история няма никога да се урони престижът. Истината няма предвид да урони престижа. Истината има предвид да ви повдигне престижа, да повдигне престижа във всякого. Любовта няма предвид да вземе нещо. Любовта няма предвид да вземе нещо от някого, тя има предвид да даде светлина. Туй е положителното в живота. Това е положителното в света. Когато се говори за истината, вие трябва да престанете да съществувате като хората. Какво разбирате вие сега? Ако кажа на един вол така: „Ти трябва да престанеш да съществуваш като вола“ – какво значи? Едно нещастие ли е туй за вола? Не. Казвам: „Ти трябва да станеш човек.“ „Как да си напусна рогата, че какво е туй безобразие?“ Когато казвам, че той трябва да престане да е такъв човек, както сегашните, със своите разбирания. Сегашните разбирания в света не са ли някакво нещастие за човечеството. Ако искате да знаете, в природата съществува един закон на едно постоянно противоречие. Цялото сегашно съществувание е потопено в такова едно противоречие, и не зная – досега такова противоречие не е съществувало. Колкото за земята, вие понякой път мислите и туй, което по някой път вие опитвате, се показва голямото противоречие, което съществува. Че ако може да се опише всичкото нещастие, което съществува на земята, вие не бихте издържали. Ако на кино биха ви представили противоречията, които съществуват, ако провидението би отворило да видите вашите приятели какво мислят за вас, какво чувстват, ако би се извадило на кино, не зная колко в света биха останали да се обичат. Сто процента за щастието в сравнение с това е много малко. Като се говори така, тогава какъв е изходният пункт, какво трябва да се направи? Никакви външни закони не могат да уредят живота. Никакъв външен ред не може да уреди живота. Той съществува. Защото нито редът, нито порядъкът в природата, който съществува, нито Божията Любов, която съществува, нито светлината, нито мъдростта, нито истината, която съществува в природата, в която сме потопени, засега не са в състояние да ни избавят от туй голямо противоречие, което съществува. Защо? Защото нашият извор не е извор на истината. Ти говориш за истината, но истината е само за тебе. Ти говориш за свободата, но само за собствената свобода. Под думата свобода се разбира – истината носи свобода за всички същества едновременно. Като говоря аз за свобода, не подразбирам всяко едно същество. Тези същества, които сега са се умножили, има един неестествен ред на нещата. Много от животните са се разплодили повече, отколкото трябва. И на земята има повече хора. Цитира се един стих: „Множете се и плодете се.“ Но множението и плоденето разбира според онези вътрешни възможности, които са дадени за един щастлив живот. Плодете се и множете се. В реда на щастието е благото. За да се плодят хората, трябва да бъдат нещастни. Туй не е в естествения ред на нещата. Сега правят изчисления, колко милиарди хора живеят на земята. Не само хората на земята трябва да живеят, има и друго разбиране, едно вътрешно разбиране. Казвам, може да дойдете до положението, вие да усещате един застой. Вие остарявате, и не знаете как да се подмладите. Вие осиромашавате, и не знаете как да забогатеете. Вие оглупявате, и не знаете как да добиете знанието. Усещате нещо, което постоянно ви подронва, подронва. До известно време човек расте в сила, в мощ. От 45, 60, от 80 години какво очаквате вие? Все очакваш. И най-после като онзи стария, който мисли какво ял. Казва: „Днес 10 яденета ще дадат.“ Аз не бих му дал нищо. Той е в края на яденето. Ако аз бях на мястото на този стария човек, щях да бъда гладен. Казвам: „Ти трябва да постиш, ял си, ял си.“ Дойде един и казва: „Ядох.“ Дойде друг и казва: „Ядох от това.“ Тогава какво означават думите Христови, които казва духът на противоречието. „Ако си Син Божи, направи тия камъни на хляб.“ Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко живо Слово, което излиза от Бога. Дойде старият човек и казва: „Искам печена кокошка.“ Този старият е богат. Той да прати три чувала на една вдовица, а той да пости. Има известни празници, да прати пет чувала на друга вдовица. Каквото му дойде на ума той да яде, да го праща на бедните вдовици. Сега казвате: „Да се отяде този човек.“ Този старец, като умре, той ял. Аз не искам да говоря. Неговият път е затворен. Така, запушено. Знаеш на какво мяза. Той като онзи турчин, който отишъл в другия свят, че го разхождал Мохамед. Много голям богаташ бил, разхожда го из рая, разглежда, вижда – различни чешми навсякъде текат, докато дошъл до една чешмичка, която едва сълзи. Казва: „Каква е тази чешма?“ „Тя е твоята чешма.“ Той взема и започва да я мушка, да я отпуши, дано тръгне. Но като мушнал пръчката, запушил чешмата съвсем. Понякой път и вие искате така да оправите работите. Така не се оправя работата. За да се разбира тази философия, трябва едно училище с предметно учение. Защото тъй теоретически… говори се на човек умно, а той върви по стария път. Човекът трябва да го насилиш. Завежда един учител, един много добър педагог завежда учениците си при една река и им казва: „Прескочете.“ Те казват: „Ще паднем.“ Води ги тук, води ги там, никъде децата не може да прескочат. Обаче учителят минава от другата страна на реката. И той направил друг да дойде и да ги гони с прът. Натупа това дете и то прескочи, и всичките деца минават от другата страна на реката. Учителят им само се е намокрил. Казва: „Деца, как тъй вие можахте да минете?“ „Ами онзи с големия прът? Казват – той не е като тебе, ами шиба.“ Учителят казва: „Той 'и мене подгони, но и аз прескочих, но не го дочаках да ме шибне. Прескочих, а вие сте го чакали.“ И тогава учениците влезли в реката. И тогава учениците вече научили. Не чакайте пръта, понеже ще се намокрите. Прескочете като учителя. Като дойде възможност в живота, не трябва да чакате по закона на насилието. Ние казваме – трябва да има един закон. Щом дойде законът, всичко може тогава. Под думата мъдрост означава всички онези условия, при които може да създадем един щастлив живот. Това е философията на живота: да намерим ония пътища, по които може да бъдем щастливи. Че туй е целта. Не само да израсне човек, но да развие своя ум, да развие своето сърце, своята воля, своята душа, своя дух, после да подобри своето тяло, своето обществено положение, да стане толкоз богат, не само на земята да живее, но да направи едно пътешествие извън земята. Това са далечни задачи. Но задачи, които изисква нашето съществувание. Ние се задоволяваме с какво? Ще стане някой чиновник, той ще се задоволи 20–30 години да служи, да го пенсионират и след това да го погребат. Той може да бъде проповедник, ще проповядва, ще тълкува учението на Христа, и той ще умре. Смъртта за нас не е цел. Няма какво да се говори за смъртта. Няма какво да се говори за злото. Любовта е цел. Мъдростта е цел. Истината е цел. Доброто в света, това е цел. Това е онази истинска наука и когато човек дойде, трябва да мисли, той трябва да остане сам. Именно само да погледне онези същества – пред него седят същества, негови братя, които са минали преди него – той от тях трябва да се учи как са минали по този път и какво са направили, как са живели. И той трябва да живее по същия начин. В този смисъл казвам – има една хубава страна на живота, за която хората не са проповядвали. Всичко досега са проповядвали, че пътят е тесен. То е тъй, пътят е тесен за невежите, пътят е тесен за слабите, труден е този път. Но за онези, които знаят, този път е път на най-голямото щастие. Сега, щом се вземат думите на Христа в буквален смисъл, Христос искаше да изведе хората от крайния материален свят. Евреите бяха крайно материалисти. Ако той трябваше да им проповядва да се отрекат от богатството. Казва на богатия: „Иди, продай имането си и ела, и ме последвай. Раздай го на сиромасите.“ Богатството е загнездено в неговия ум и казва: „Без пари не може да живея в света.“ Ако ти си един човек, който имаш едно ясновидство и знаеш всичките богатства и скъпоценни камъни къде са заровени в земята, знаеш де има злато. После знаеш де на земята съществуват извори на еликсира. Съществуват няколко извора, от които човек, ако пие, ще се подмлади. Туй нещо слонът го знае. Слонът, който е толкоз невежа, той знае и понякой път той ходи и сам облизва по няколко капки и вследствие на това живее дълъг живот – 2000 години живее слонът. Някои дървета живеят по 2, 3, 4, 8000 години живеят. Съществуват извори на живота, но те са отворени само за разумните хора. Те имат нюх. За да знаят, тъй както слонът знае къде са изворите, така и човек може да знае, понеже тия извори не са постоянни, те се движат в един определен кръг в земята, постоянно изменят своето място. Не е на едно място. Всички ония в средните векове, в старите времена, дето са търсили жизнения еликсир, той съществува. Даже разправя един в своята книга – в Индия, когато го завели в Хималаите в една пещера, там го довели до един от тези извори и му казали: „Сега ти може да пиеш от тази вода и ще се подмладиш.“ Сега аз ви говоря за неща, които са непостижими за вас. Например този е бил заведен, но колцина от вас могат да бъдат заведени? Кой българин е бил заведен в някоя пещера, дето извира такъв извор? Това не е изключително само за Индия, но и тук, в България, но не сме видели. Казвам, че на земята има доста такива извори. Човек, като дойде, той ще иде при този извор. Раят беше едно място на този извор, мястото, дето беше създаден човек, имаше този извор и като го изпъдиха, туриха един ангел да пази извора. Когато дойде Христос при кладенеца и дойде онази жена, Христос казва: „Ако би знаела кой е онзи, който иска, той би ти дал жива вода и би ти показал къде се намира тази вода.“ Казвам, има едно състояние, има известни дни, има известни места на земята и ако човек знае как да се постави, той ще добие едно благо. Мойсей, 40 години като пасал овцете, най-после се намери в Свещеното място, видя капината да гори и чу глас, който казва: „Изуй обущата си, понеже мястото, на което стоиш, е свято.“ Мойсей се намираше при един жив извор и туй място беше свещено. При всяко свещено място има един извор. Тогава Мойсей научи това изкуство и като придоби тази сила, оттогава може да се върне в Египет да направи всички чудеса. Той беше посветен в Египет. Той седя в храмовете на Египет и имаше всичките посвещения. И той се постара да освободи евреите и най-после изведе ги от Египет. Според египетските закони, които бяха строги, за да не го накаже, той избяга и след като живя 40 години в пустинята, той научи истинския път, как човек да се освободи. Вие вземете туй: с какво Мойсей направил. Че ако вие нямате знанието на Мойсея, как вие ще се освободите от всичките несгоди, в които се намирате? Вие искате някой да ви освободи отвънка. Даже ако дойде някой отвън, вие трябва да му вярвате. Да допуснем, че дойде ангел, както при Захария. Той казва: „Ти ще родиш син.“ Но той се поколеба. Даже да дойде един ангел, вие може да се усъмните. След като замине ангелът, ще започнете да се съмнявате. Щом се съмнявате, вие ще изгубите. Сегашните хора са силни в своето съмнение. Казвате: „Може да е едно заблуждение.“ Питам тогава, в света кое е вярно? Имаш мъж, утре той умира. Къде отива? Имаш син, той умира. Къде отива? Заровят го, търсиш го. Къде е син ти? После го търсиш при Бога. И казваш, че бил в рая. Не знаеш къде е. Та казвам, тъй както ние схващаме, ние се намираме в противоположната страна на живота. Идва един индус, с една кошница носи едно голямо въже. След това изважда въжето от кошницата и го хвърля във въздуха на голяма височина, въжето остава горе. От кошницата изважда един свой пътник, хубаво младо момче. Казва му: „Дръж се по въжето.“ То се изкачва горе. После му казва: „Слез долу.“ Момчето казва: „Няма да сляза.“ „Слез, че ще те убия.“ Детето не слиза. Той взема нож, качва се по въжето, високо се качва, че се изгубва, изгубва се, не се вижда. По едно време потича кръв по въжето, по едно време той слиза по въжето, носи главата на детето, турга я в кошницата, след туй по въжето слиза тялото на детето. Всичката публика иска да го заведе в участъка. „Чакайте, аз ще го съживя.“ Не се минава много време, изважда из кошницата здравото дете. Какво ще кажете на това отгоре. Може да е илюзия, а може и да е една реалност. Такива неща има в преданията на светиите. Един светия от православната църква слугата му яздил на магаре, а той на кон. Дошли техни врагове и отсекли главата на магарето. Идва слугата и казва: „Господарю, главата отсякоха. Господарю, отсякоха главата на магарето и коня.“ Той казва: „Тури главата им и да вървим.“ Но той в бързината турил конската глава на магарето, а магарешката на коня и те продължили пътя си. Светията върви на коня с магарешка глава, а слугата му – на магаре с конска глава. Питат ги: „Как така?“ Светията казва: „Не ги направи така Господ, но моят слуга им размени главите.“ Те се чудели как Господ им разместил главите. Често и ние разместваме главите на разумните работи. Конската глава туряме на магарето и магарешката глава туряме на коня. Имаме противоречия, които ние наричаме наследствени, и мислим, че реалността е онзи слуга, който турил главата ненамясто. Той е турил една магарешка глава, турил виното на мястото на водата. В тебе се заражда жажда, и ти вместо вода пиеш вино. Затуй трябва да знаеш, че наследствените неща са строго определени. Кръчмарят, който отваря бъчвите, той отваря и затваря, но пише колко пиеш. А пък при реалните неща никой не трябва да смята. Щом идеш при една чешма, може свободно да пиеш колкото искаш, но като идеш при кръчмаря, винаги ще има тефтер. Това, което пиеш, непременно трябва да го платиш. Страданията не са нищо друго, освен че си пил в кръчмата. Всяко страдание е плащане на нещо, което ти си направил. Дали си ти, или друг, е все едно. Тогава се намирате в едно противоречие – като на онзи българин, овчар, който ходил в църквата, и свещеник разправял как евреите разпънали Христа. Казва: „Тъй ли, аз ще им дам да разберат.“ Среща един евреин, мушнал го, поваля го, и той пада на земята. „Ами – казва – ами че туй преди 2000 години станало.“ „Тогава, ако бях, щях да го намеря, щях да го претрепам, но сега го намерих, сега ще го претрепя.“ Така не се разсъждава. Нима Христос днес не е разпъван. Нима истината днес не е разпъвана. Колко хиляди хора има разпъвани? Толкоз хиляди жени има разпъвани, толкоз млади момиченца има разпъвани, толкоз млади момци има разпъвани, толкоз слуги има разпъвани. Плачем, че едно време евреите разпънаха Христос на кръста. Ами хилядите хора, които сега разпъват. Казвате: „То е в реда на нещата.“ То е все същият закон. Христос е в тия хора, неговият дух пак се разпъва. Тогава казваме – светът ще се оправи. Как ще се оправи? Има само един начин. Не оставяйте хората да ви разпъват. Не оставяйте други да ви разпъват. Сами разпъвайте себе си, нищо повече. Докато ние чакаме да ни разпъват хората. Не оставяйте да ви съдят хората. Няма какво да ви съдят. Всеки сам трябва да реши – силата на човека седи в туй. Че ако вие погледнете в Битието, нашата земя е една от най-изостаналите назад в културно отношение. На другите земи, по другите Слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете запример в Слънчевата система на Сириус, там живеят много добре. Старите народи като асирийците, които разбраха тази древна наука, туриха думата Асирия – значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Отличен живот е. Какво ще кажете: „И там има земя като нашата.“ Там, ако идете, тия хора са толкоз културни, че помен няма от престъпленията, които се вършат тук, на земята. Тези хора не очакват други да ги оправят, понеже, „ако Бог съществува в света, той ще ни оправи“. Бог, който действа в нас, ако не го слушаме, кой ще ни оправи? Ако аз говоря, не очаквайте вън никой да ви оправи. Ние сме чудни. Ти, който живееш в Бога, той трябва да ти бъде образец за онези добродетели, образец на тази красота, с които той живее. Ето едно правило. Вие ще кажете: „Както Христос е учил.“ Христос не е дал никакво правило. Той е казал: „Обичайте се един друг.“ Той не е предписал начини. В християнството нямаме всичките правила, как трябва да се живее добре. В християнството, в християнската етика какви трябва да бъдат отношенията на мъжете към жените, какви трябва да бъдат отношенията на синовете към дъщерите? Мойсей казва: „Почитай баща си и майка си.“ Много общо е казано. В какво отношение? После казва на бащите: „Не раздражавайте чадата си.“ А на децата казва: „Покорявайте се.“ Но под думата покорство какво трябва да се разбира? Под думата не раздражавайте? Трябва да разбираме нещата строго научно. Следователно в този закон трябва да се знае кога едно дете трябва да се роди. То трябва да се роди точно навреме, когато е определено от Бога. Не сега, както се раждат безразборно. Така се раждат само престъпните хора. Всеки свят човек в света, който трябва да се роди добре, определено е кога. Тъй роден, той може да върви по пътя. Сега, ако вие сте неродени, пак на ново може да се родите. Не е голямо нещастие, че баща ви не ви е родил както трябва. Вие може да се дородите добре. Има начин пак да се родите. Но да се родите точно навреме. Та казвам, туй е несъответно. Тъй като говоря, по този начин, не могат да се поправят хората. Ние разбираме само временните проявления, които носят нещастия. Да бъде човек богат, да бъде здрав – не здраве, което след няколко години ще изчезне; богатство, но не богатство, което ще изчезне. Ние нямаме онова същественото вътре. Кое е същественото в света? Същественото е онази идея, в която всички може да живеем. Радостта на едного да бъде радост на всички. И радостта на всички да бъде радост на едного. Така трябва да бъде в едно общество. Сега се събират двама, трима се обичат и искат да прокопсат. Това не може да бъде. Те не може да бъдат щастливи. При сегашното семейство двама се обичат. Пристане момата на момъка, заминат някъде и искат да бъдат щастливи. Когато една мома се жени за един момък, не само момъкът трябва да я обича, но трябва да я обичат майка му, баща му, сестра му, чичо му, вуйчо му, до деветото поколение всичките роднини да я обичат, пък и всичките съседи да я обичат. Туй е и за момъка. Така от страна на момата всички трябва да го обичат, тогава може да живеят добре. Сега двамата ще се отдалечат и на какво ще замязат, да ви дам един пример, колко ще бъдат щастливи. Тука преди няколко дена дойде една млада мома, която е женена преди пет години в България, иска моя съвет. Тя се оженила по любов, даже пристанала на своя възлюблен, но след пет години вече става непоносимо. Те един за друг не може да живеят. Иде при мене и търси моя съвет. Само за едно любопитство търсят моя съвет, от съвсем друго гледище. Дали ще бъде износно за тях да се разведат, или да живеят заедно. Аз съвсем друго гледище поддържам, от друга страна погледнах. Казвам: „Преди да ви отговоря на туй, мене ме интересува един много важен въпрос. Кажи ми кое те накара да се ожениш заради него. Коя. беше основната черта, която намери в своя възлюблен? Много ме интересува да зная защо се ожени.“ Тя казва: „Беше млад и весел.“ Млад е за кого? Весел е за кого? Той не е заради нея. Че той е весел, не е заради тебе; че е млад, пак не е заради тебе. Той за себе си е млад и весел. Тогава аз ѝ казвам: „Слушай, аз ще ти дам един съвет. Понеже си се оженила по любов, не го напускай. Иди при майка си за 4–5 месеца, виж може ли да живееш без него, да не съжаляваш. Трябва да поседи и после по взаимно съгласие може да се разделите. Но сега не бързайте да се разоставяте.“ Питам: „Сега защо не можете да живеете заедно?“ „Много е упорит, своенравен е. После е груб. После затворен за себе си, само за себе си живее.“ Аз я виждам. Тя е един тип, с едно валчесто лице, брадата ѝ показва, че има дълбоки чувства, с тънки вежди е, вътрешно схваща живота и външният живот какъв трябва да бъде идейно схваща. Тя иска да бъде разбрана, но тя не може да влезе в неговото положение. Казвам: „От тебе зависи наполовина. Ти трябва да го разбираш. Той е висока планина. От него често ще духат големи ветрове, ще слязат големи пороища, но ти няма да си правиш жилището близо при тях. Той е планина, не е виноват човекът. Ще има сняг, слънцето ще пече, всички тия работи ще дойдат. Та – казвам – след няколко месеца ела, ще ти дам втори съвет.“ И на вас ви казвам, при тази планина не стойте близо. Тогава на другите казвам тъй, аз рекох: човек само веднъж трябва да се жени. Щом е дошъл веднъж в тялото, оженил се за плътта. Втория път, то е вече втора женитба. В плътта вече си се оженил, какво търсиш друга женитба? Щом си роден на земята, ти вече си оженен. Сега търсиш втори да се жениш. Че ти не разбираш закона. Смисълът не е в женитбата. Смисълът е в добрия живот, който трябва да се живее. Женитбата е на втори план в света. Разбирайте сега. Щастието не седи в правото. Ако ти не си верен на онзи велик закон, който е вложил всичко в тебе, как може да бъдеш щастлив? Този човек, за когото си се оженил, той сам е нещастен. Какво ще му дадеш? Казвам, ние седим пред една голяма дилема в света, социална дилема в света. Вие не може да живеете така, както сте живели едно време. Немислимо е. С туй разбиране не може да живеете сега. Има едно ново разбиране. Ако го внесем, животът ще придобие вътрешен смисъл. Сега по този въпрос някой ще каже, че се нарушава съвременния строй. Съвременният строй няма основа, най-първо. Мене ми говореше вчера един военен, иска да докаже, че ние сме против военните. Не съм против военните, нека има армия. Казвам, ние мислим, че войниците трябва да имат най-разумните, най-добрите командири. Ние сме за държавата, но държава, в която най-добрите, най-разумните хора, най-силните да управляват. Не последните. Това не е държава, най-първо. Те искат устой. Ако ти градиш една къща, градиш някакво здание от 4–5 етажа, основите, които сте турили, са тънки, гредите и те са тънки… Турете хубави основи, турете хубави греди, да не се събори зданието. Какво противоречие може да.има? Сега както е, на нашия живот трябва основа, трябват ни дебели греди. Всичките други планове, които вие имате, ще градите по същия начин, както досега сте градили. Запример вие седите. Пишат му от Бургас, че наскоро заминал един приятел и баща му и майка му са неутешими. Преди известно време той идва при мене и от сина си беше недоволен. Син му беше идеалист, убеждение имаше, а той е недоволен, че не внася. Казва: „Ние очакваме малко от него пари да докара. А той не може.“ Сега замина за другия свят, и те са неутешими, че е умрял. На земята беше недоволен от него, че пари не дава. Сега замина, и пак е недоволен. Какво трябва да правим, я ми кажете. Радвай се, че имаш син и ви донася пари. Радвай се, че той има идея, има добро сърце и добър ум. Радвай се, че имаш такава дъщеря, макар да ходи със скъсани обуща. Защо ти е дъщеря и син, на които умът е развален и сърцето е развалено, пък са облечени хубаво. Чудни сте сегашните хора, казвате: „Уредил си работата.“ Не. Новите хора, идеалистите трябва да работят. От вас често като излезе някоя идея, казвате: „Тази идея е неприложима.“ Аз никога не съм прилагал нещо, което е неприложимо. Аз съм опитал, тя работи, приложими са. Казвам, може да ви приведа онзи пример, но не искам да ви заблуждавам. Казвам, всичко в живота е постижимо. Постижимо е, но няма да туряте в ума си 3–4 етажа къща и после като се ожените, няма да мислите, че мъжът ви ще живее с вас 120 години. Радвай се, че мъжът ти е жив, че е живял една година. Радвай се, че е заминал при Бога. Ако се върне от онзи свят, радвай се. И ако замине, пак се радвай. Ако те гълчи, радвай му се. Ако те милва, пак се радвай. Ако ти дава нещо, радвай се. Ако нищо не дава, пак се радвай. Кой от вас говори право? Ние искаме хората да говорят хубави работи. Но онзи, който ти поправи счупения крак, може ли да не ти причини болка. Аз не искам сега да насърчавам недъзите на хората, но съвременните герои трябва да се явят. Да се избегне една физиономия на хората. Мисля да ви дам една книга. Има една алхимическа физиономия на набожните хора: отвън набожни, а отвътре материалисти. Един набожен човек просяк не може да бъде. Набожният човек пари назаем не взема. Набожният човек не се докача. Набожният човек не се обижда. Набожният човек духом не пада. Набожният човек не плаче. Набожният човек в чужди работи не се меси. Набожният човек, дето влезе, джобът му е пълен и на всички помага. Той е набожен човек, религиозен човек, наполовина се меси в чуждите работи и оправя туй, което в себе си не може да оправи. Казвам, във всинца ви има една хубава страна. Аз виждам вашите лица. Има една хубава страна, в която вие не вярвате. Често ме питате: „Ти какво мислиш заради мене? Аз добър човек ли съм?“ Аз отговарям тъй: „Аз ще те попитам един въпрос. Ти от Бога ли си направен, или от хората?“ Той казва: „Не зная.“ Тогава казвам: „И аз не зная.“ Вярвай в доброто, което Бог е вложил във вашата душа. Не се сравнявайте с другите, с хората, нека хората да бъдат подтик. Не е необходимо детето да бъде като стария, да има брада. Нека остане дете, по-добре е. Ние имаме нужда повече от деца, отколкото от стари хора. От стари хора имаме много малко нужда. Светът е пълен със стари хора. Ние имаме нужда от здрави хора. Светът е пълен с инвалиди. Здрави и млади хора трябват в света. На един милион млади хора един стар да има, колкото за ибрет. На всички вас ви пожелавам да бъдете млади, да бъдете здрави, не стари и хилави, да вярвате в онова, което Бог е вложил. Вие ще попитате какво Бог е вложил във вас. За бъдеще ще ви кажа какво Бог е вложил във вас. Ако след една година ме намерите, попитайте ме, колкото души сте, попитайте ме, дето и да ме намерите, няма да се струпвате около мене всички, пак ще държа лекция, пак ще ви говоря. Общо ще ви говоря, но всеки ще ме намери и частно ще му кажа, малко думи ще му кажа. Та хубавото, което може да ви кажа на вас, е: вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Вашето бъдеще е по-добро, отколкото сега си въобразявате. „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва Четиридесет и първа неделна беседа 23 юли 1933 г., неделя, 10 часа София – Изгрев
  12. Аудио - чете Иванка Петрова От книгата, "Радостта". Неделни беседи. Дванадесета година (1932–1933). Том II. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето неделна беседа Елате да обядваме „Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета само част от двайсет и първа глава от евангелието на Йоана – от шести до четиринайсети стих включително. Ще взема само първите думи от дванайсети стих „Елате и обядвайте“. Често се задава въпросът, какво е човек сам по себе си. Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото. Може да говорим за ангели, но не ги виждаме. Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме. От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя. Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш. Къде се скрива, не знаем. Отде е дошъл, предполагаме и къде отива, пак предполагаме. Само неговото сегашно проявление е реално. Аз говоря от гледището на една реална наука, всички са реалности и казвам – туй, което може да пипаме, туй, което може да видим. Има една страна в живота, която не дава никакво разрешение. Една хазартна игра не дава разрешение на живота, щастие не носи. Този, който се сражава на бойното поле, ни най-малко не носи щастие за себе си. Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива. Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии. Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание. Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята? Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава. Не че животът не може да се уреди. Но мисля, че тук има един погрешен метод. Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка. Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен. Кое дете може да пее нещо от Шопена. Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса. Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин. В какво седи разликата на детския живот? Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните. Децата, които не разбират, са по-щастливи, отколкото възрастните. Възрастните са по-нещастни. Детето е нещастно само когато не му се даде храна, когато майка му не е при него. Сега реалното в света, това е: „Елате и обядвайте“. Обедът, това е ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от обеда. И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш. Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш. Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват. Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа. В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва. Който не е свършил работата си, той ще закусва. Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата. Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува. Аз определям реалността малко по другояче. Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма. Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ. Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава. Защото може да мислиш – сега ако има Господ, после, като замине, кой ще остане на неговото място, или ако го няма, ако дойде Господ, като дойде, какво ще стане. Това са човешки схващания. Това не е схващане на Битието. Ти може да питаш има ли дух, или няма. Ако от тази стая изтеглиш въздуха с пневматическа машина, вие ще видите дали има въздух, или не. Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече. Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят. Така може да мислят старите хора, както досега са мислили. Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре. Той е извън реалността. Живее, той е в реалността, нищо повече. Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно. Докато аз живея, това е най-голямата логика. Когато аз умра, туй е нелогично вече. Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея. Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея? Или как ще ме убеди, че аз съм умрял? Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава. Единственото нещо, което той може да ме убеди, е да каже: „Елате и обядвайте.“ И според мене най-хубавата, най-изразителната дума, най-любовната дума, най-мъдрата дума, най-хубавото в света, което някой може да направи, е да ти каже: „Елате и обядвайте.“ Всичко друго, вън от това, е заблуждение. И заблуждението е без обеда. Защото онази кокошка, която е хранена в курника, след като се угои, тя става жертва. Питам, каква реалност има за нея, че е угоена? По някой път ние се възхищаваме, че сме оправени. Реалността в дадения случай, в онзи живот, в това, в което ти преживяваш, в сигурността, която имаш в себе си. Дотогава, докогато ти се страхуваш, това е едно терзание. Даже сега най-верующите хора по някой път, като ги попиташ за онзи свят, като дойдат натясно, казват: „Тъмно е сега. Вярваме, че го има оня свят, но тази работа ни се вижда, че има едно голямо противоречие.“ Та казвам, дотогова, докато човек не е свързан със самата реалност… Не е смъртта, която ни свързва с реалността. Тя ни изважда от реалността. Мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път. Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо? Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече? Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието. Покаянието после идва, спасение и т.н. Ние ще оставим това, те са известни понятия, които хората имат, да се доближат до реалността. За някои хора те са полезни. Но остава един период, когато детето вече не трябва да ходи, не трябва да бозае, да търси гърдите на своята майка. Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй. И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото. Майката е принудена да лъже. Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче. Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче. Защо ще го лъжеш? Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво. Казва, послъгва, бяла лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят. Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде. Питам тогава, това ли е единственият начин? По кой начин птичката отбива своите деца? Те не ги кърмят. Не е този единственият начин, по който ние мислим. Това е един начин, по който хората се кърмят. Това е един посредствен начин. Има по-съвършени начини за отглеждане на човешката душа. Казвам, туй е преходно състояние. Ако на един съвършен човек се каже така: „Ти трябва да имаш майка и баща, за да се родиш.“ Вярно е, при сегашните условия един човек без баща и майка не може да се роди. Няма какво да ви го доказвам. Туй е само една фантазия. За мене е една реалност – човек сам може да се роди. Той може да се роди за себе си. Може и без майка, и без баща. Сам на себе си, нищо повече. То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе. Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното. А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят? Това си ти. Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее. И затова мислиш заради него. Ако баща ти не е в главата ти, баща ти цял ден хлопа, мисли, майка ти цял ден хлопа, и ти мислиш заради нея, а ти предполагаш, че са в оня свят, далече някъде. Сега не мислете, че по този начин… моята цел не е да руша вашите възгледи, но вие сте на едно въже, което скоро ще се скъса. Вие сте един акробат на една върлина с едно въже и ви казвам, слезте от това въже, защото, ако въжето се скъса, ако паднеш отгоре, ще си навехнеш и двата крака. Казваш: „Ами ако сляза от въжето, как ще си изкарвам прехраната.“ Казвам, слез от въжето. Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката. Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете. Вие и върлината ще идете заедно. Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта. Кажете ми един пример. Само като се скъса въжето, пък после ще го правят. Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето. Нали казват, че Христос умрял. Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот. Христос живееше двояк живот. Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: „Имам власт да положа живота си, имам власт и да го взема.“ После казва на друго място, че той и Отец са едно. Както Отец има живот в себе си, така дал на сина си, за да покаже, че има една връзка между Първото Битие и живата реалност и него. След неговата смърт искаше да покаже и казва: „Разрушете този храм, и аз в три дена ще го съградя.“ Та онова, което съгражда живота, това е обедът. Ти, като ядеш, живееш, а като не ядеш, ще умреш. Всеки един обед подразбира новия живот, който излиза. Ние всеки ден обядваме. Казваме: „Защо човек обядва? Не може ли без ядене?“ Може. Тази работа седи в това. Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш?“ „Мога.“ Дал концерт на три струни. После казват: „На две струни може ли да свириш?“ „Мога.“ Дава концерт на две струни. Казват: „Може ли на една струна?“ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна. „Може ли без струни?“ Той не се явил никак. Ти без струна концерт не може да дадеш. Сегашното Битие започва с числото две. Великата философия е в раздвояването. Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота. Понеже казват, че яде. Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед. Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед. Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате. Може да имате само един временен живот. Няма да се мине 40–50 години, най-много 120 години, и веднага вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма. Сега каквито и да са разсъжденията, когато се разсъждава за оня свят и се разсъждава за тоя свят, аз уподобявам на следното положение. Да се разговаряте с един долен човек, на който двата крака са изкълчени, услужват му лекари, лекуват го, и другият – здрав, ходи отвън, работи, разговарят се двамата. Казва: „Къде ходиш?“ Този му разправя, че има външен свят. Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно. Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия. И здравият не може да влезе в положението на болния. Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло?“ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат. Като излезе от затвора, без халат ли ще живее? Без халат. Но тук – с халат. Номер има турен. Номер еди-кой си. Като излезеш в реалния живот, там номер няма да има, там име има. Та казвам, истината, която търсите, е истината, която носи свобода за човека. Единственият начин, по който човек може да бъде свободен, то е истината, онзи великият закон. Истината не е нещо абстрактно. В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш. И тогава ще уреди всичкия живот на земята. Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог. Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни. Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен. Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен. Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен. Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист. Ако живееш при нечисти хора, ще бъдеш нечист. Щом си при нечистите хора, твоите дрехи ще се оцапат. Казвам сега, изводът, туй реалното, което трябва да се разбере, онази наука, с която вие тепърва трябва да се запознаете. Но всякога има една опасност. Тя седи в следното. Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Всеки един от вас иска да свърши университет. Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания. Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори. Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил. Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват. Има една слабост в сегашния свят. Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд. Така се проповядва лесно учението. Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш. Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави. Духът като дойде в него, все си е сприхав. Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен. Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат. Духът като дойде в щедрия, той си е щедър. Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия. Духът го изпитва какъв е. Всеки човек остава такъв, какъвто си е. Той трябва да работи над себе си. Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механически процес. То е процес абсолютно свободен. Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата. Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича. Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде. Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи. Ще дойде слана отгоре. Питам, какво ще правиш? В света не е само единствен фактор природата. Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор. Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие. Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът. Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна. Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна. Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе. Или другояче казано, аз поставям един паралел. Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи. Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея. Но това не е произволно. Причината на всичката дисхармония си ти – човекът. Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога. Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа. Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората. Ти, ако не ядеш, не може да имаш връзка с хората. Колкото по-сладко ядеш, толкова връзката ще бъде по-сладка. Не да се удоволстваш, но след всяко ядене, като ядеш, да почувстваш всичкото благородство, което човек носи. Та казвам, при сегашното хранене на хората, които имат тия възгледи за храненето, каква велика роля играят. В един дом, след като влезеш, да гледаш какво готвят, как ядат, ти веднага може да предскажеш тяхното бъдеще. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Като ме яде, ще бъде жив. Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот. Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш? Къде ще го търсиш? Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат. Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли. Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч. Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“. Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли. Влошила се работата, тя не иска да яде. Искат да ѝ дадат, тя не иска. Турят ѝ насила. Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота. Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво. Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин. Човек така не се храни. Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта. Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде. Тя помислила, че ако яде, ще си отиде. Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси. Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси. Най-после казват, че това е едно внушение. Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът. Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си. Не само това: учете се да мислите. Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства. Искате някой да обичате. Какво мислите за любовта? То е най-хубавото дъвкане. Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората. Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба. Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще. Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания. Ти си осъден на страдание. Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията? Какъв трябва да бъде нашият живот?“ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал. Ако хората така разбират, има един живот, който е вън. Мислите ли, че може да влезем в някакъв си живот, без да влияем на хората. Няма такъв живот. Христос казва: „Аз дойдох да положа живота си за другите.“ Христос знаеше – от това, да положа за другите, от това зависи моето бъдеще, от това зависи моят живот, от това зависи моята слава, от доброто, което може да направя. Казвате: „Защо Христос се пожертва?“ Христос се пожертва по единствената причина, да съгради своето бъдеще. Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот? Един обикновен светия в 10-а степен. Само името му щеше да се поменава. Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той. Аз гледам на постъпката му. Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме. След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби. Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби. Рибите се различават, тъй както се различават хората. Има хора, които носят отрова в себе си. Има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират. Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва. Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тия хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл. Аз говоря в много реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението. По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията. От този живот е създаден целият ад. Адът е тука, на земята. Някои търсят ада в някой друг свят. Едно малко ангелче чело историята за създаването на земята в библиотеката и отива при един много учен ангел и му казва: „Може ли да ми направиш услуга, да ме заведеш на земята, да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света.“ „Може, може да те заведа.“ Турил го на крилата си и дошли на земята. То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът. Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте. Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека. Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая. Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха. И вие треперите за кожената дреха. Казвате: „Кожицата ми.“ Като се върнете в рая, трябва да съблечете тази дреха всички, защото с кожена дреха не се живее в рая. В един грешен свят с кожена дреха може да живееш, но в един праведен свят, в един свят на любовта – без кожена дреха – ти ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух. Сега някои казвате – икономическите условия. Аз бих предпочел да съм сиромах с онова светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатият човек в света. Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат. В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете. Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си. Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си. Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си. Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват. Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам?“ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право. Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш. Пък същият закон е и за вас. Та ви казвам сега, има една опасност. Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят. Аз живея в оня свят. Оня свят е този свят. Как го представяте оня свят? Ами представете си онзи свят. Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят. От силата и от безсилието си трябва да се откажете. От учението и невежеството трябва да се откажете. Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние. Това е реалността. Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде. Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем?“ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина. Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място. Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример. Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти. Овцата казва: „Какво ти е?“ „Влюбих се в тебе. Сърцето ми гори. Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе. Откакто те видях, всичко от мене трепери.“ Тя отишла при майка си и казва: „Дошъл един да ме оглежда. Влюбил се в мене.“ Казва: „Дъще, пази се. Историята показва, че този род много пакости ми е направил.“ „Мама пъшка.“ „Нека пъшка.“ Плаши се от пъшкането. Вие ще ми кажете, че много сте страдали. Това не е доказателство, че вие имате любов. Вие може да ми кажете, че много сте мислили. Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби. Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване. Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето. Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша. Вие очаквате този ден, като дойде Христос. Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици. Всичко туй ще бъде разтопено. Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всичките противоречия. Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем. Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот. Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме. Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл. Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят. Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда. Този живот е подобен, както онзи, който имал сто полици да плаща, и всяка полица е 100 хиляди лева. Дойде онзи благодетел, взема всичките полици, скъсва ги, туря ги в огъня да изгорят, всичките полици трябва да изгорят, и ти тогава ще бъдеш свободен да кажеш: „Платих дълга.“ Та казвам, кое от сегашната култура трябва да остане? Кое от семейството трябва да остане? Кое от домашните работи е, което трябва да остане? Кажете ми идеалът кой е? Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми. После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят. Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде. Това не е упрек. Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря. Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам. Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ. Иска едно, иска друго и той все купува. Тя искала, искала и изхарчила всичко. И той ѝ казва: „Повече не давам. Ще идеш при баща си да вземеш, тогава пак ще ти давам.“ Мислите, че това е култура, това е срам и позор за съвременното човечество, да продава своята дъщеря. То не е срам. Благородство е това. Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи. „Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея. Не, не. Трябва да се спрем. Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята. Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята. Тогава беше още по-лошо. Сега е малко по-благородно, по-християнско. Питаш: „Какво ядене има?“ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия. До 20–30 години имало един гостилничар Шишко. Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там. Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш?“ Една порция, втора, трета, четвърта, пета. „Много ти благодаря.“ „Ами парите?“ „Нямам, ще почакаш.“ Казва: „Като нямаш пари, яж една порция.“ И Шишко взема и за пръв път го налага. Той излязъл и казва: „Бий ме, но хубаво се наядох, благодаря ти.“ Но казвам, това са изключения вътре в нашия живот. Ние разрешаваме въпросите като Шишко. Ние разрешаваме въпросите като този студент. Ние разрешаваме въпроса по всичките начини, но не е този пътят. По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост. Повече от това не може да разбереш. Ти живота не може да разбереш. Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш. Живота ще разбереш като светлина и тъмнина. Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен. Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство. Казваме, че трябва да се обичаме. Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане. Всички трябва да влезем в божествения живот. Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов. Как ще проявиш, не да я проявиш моментално. Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата. Човек трябва да бъде добър проводник на любовта. Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания. Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството. Има една книга от фламарион. Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт. Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол. Дрехите, обущата, всичкото изчезне. Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение. На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави. Аз обяснявам. Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе. А онези, които са лоши проводници на електричеството, техните тела прави като въглен, а дрехите им оставя. И любовта този закон съблюдава. Щом си лош проводник на любовта, непременно ще дойдат терзания, и тия противоречия ще дойдат. Защо ти да не желаеш щастието на всичките хора? Защо у тебе се ражда завист, като видиш, че някой обича някого, че някой прави добро някому? Ти си лош проводник на любовта. Считай, че ти го правиш. Защо ти се свива сърцето? Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил. Че какво лошо има във влюбването? Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите? Кое е сега по-хубаво? Ние сме хора, които поддържаме следното. Хората правим на въглен, а дрехите оставяме. Обличаме умрелите. Ние хората ги уморяваме. Този баща умрял преждевременно. Срещам го този човек, можеше да живее още. На 50–60 години е. Не го оставят да си поживее. Умрял той. Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички. За какво? За дрехите му плачат. Не, така не се говори. Когато умре някой, ние плачем за умрелите. Ами защо да плачат? Бих предпочел да плача. Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира. Сега какво ние правим? Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда. Плача вземам в добрия смисъл. Плачът, това е туй живото дърво, да го полея със своите сълзи, да расте, да му кажа: „Господ живот и здраве да ти дава.“ Какво ще плача, какво ще поливам този умрелия? Нека върви, откъдето е дошъл. Какво има да се занимавам с умрелите. Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ Ние, хората на съвременния век, трябва да имаме една култура, да бъдем готови да посрещнем онези новите, които се раждат, да ги посрещнем, да ги повикаме на обед, отколкото да изпращаме онези, които заминават с черните тела, с красивите дрехи. И Христос се явява при своите ученици и казва: „Ново учение на вас оставям.“ Какво искал Христос? Казвате, когато дойде Христос. Като дойде Христос, ще изгори земята. Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане. Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора. Движим се. Напущаме Северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака. Няма да ви кажа. Защо да се плашите сега. Но, хайде, да ви утеша. Като дойде до крайния предел туй движение, всеки един от вас ще има по 100 хиляди английски лири. Сега единствената мисъл, която искам да остане в ума ви, която може да бъде динамическа, полезна заради вас, бих желал всички вие – както ви виждам пред себе си, някои сте сухи извори – желая всички да станете извори, да бликате. И около вас да има зелени поляни, птички, дървета, това ви желая на всички вас, да влезете в новия живот, да почнете да бликате. Казвате: „Възможно ли е?“ Всичко е възможно. Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки. Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин. Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри. Аз не съм за това. Казвате – той е много добър. Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество. За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал. В този случай картината показва художество. На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз. И постепенно всеки ден може да нарисувам. Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам. Не че съм някакъв художник. Казвате – той е даровит човек, той може да рисува. Какво рисува? Нищо не е нарисувал. Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте. Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате. Благодарим за такова изкуство. Всеки един от вас трябва да нарисува една картина. Тя да бъде оригинал. Не да копирате и да си турите името отдолу, че вие сте нарисували. Сега центърът да бъде нашият живот, както Христовият живот. Това е закон на разнообразие. С какво се е отличил Христос? Той не търсеше положението на богатите хора. Той проповядваше. Нямаше легло. Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята. Нямаше юрган, меки постелки. Рядко се случваше някой приятел да го покани, повече – на твърдата земя. Вие сега, неговите последователи, ако дойде Христос, ще кажете: „Колко са блажени.“ Аз не искам да ви коря, но казвам, ако вие постъпвате толкоз добре, както вашите легло и юрган, по-добри хора от вас няма. Ако вие постъпвате както вашите легла, както вашите юргани и кревати, както вашите стаи постъпват, по-добри хора няма. Та казвам сега, бъдете достойни за юрганите си. Бъдете достойни за креватите си, за чаршафите. Бъдете достойни за обущата си, за шапките си, за всичките дрехи, които носите. Бъдете достойни за тях. „Благословен Господ, Бог наш“ „Отче наш“ Четиридесета неделна беседа 16 юли 1933 г., неделя, 10 часа София – Изгрев
  13. Hristo Vatev

    1933_07_09 Мъдростта съгради

    Аудио - чете Иванка Петрова От книгата, "Радостта". Неделни беседи. Дванадесета година (1932–1933). Том II. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето неделна беседа Мъдростта съгради „Отче наш“ Ще прочета част от деветата глава на Притчите – до дванайсети стих включително. „Духът Божи“ Ще взема само трите думи от първия стих: „Мъдростта съгради дома си.“ Мисълта, която седи в моя ум, е следната. Кой е домът на мъдростта? Това е видимата природа. Тя е съградена. В този дом ние живеем. Следователно нашето хигиеническо положение зависи от дома, в който живеем, от разбирането, как живеем в дома. Не е достатъчно човек да бъде богат, не е достатъчно човек да бъде учен, да бъде силен. Хубаво е всичко това. Но той трябва да знае как да употреби своето знание, своята сила, своето богатство. Или казано на съвременен език, иска да се ползва от тях. Когато са върху тия предмети, всички хора търсят разрешението на задачата – какъв ще бъде краят на живота им. Един въпрос, с който никак не трябва да се занимавате. Какъв ще бъде краят? Казва: „Я ми кажи как ще свърша живота си, ще бъда ли щастлив, или няма да бъда щастлив?“ Чудя се на голямата вяра. Хората – най-големите безверници, които в нищо не вярват, вярват в гадателите, че може да им предскажат нещо за бъдещето. И в Англия, и във Франция, и в България има учени хора, държавни мъже, които вярват в гадатели. Някои държавници са ходили при врачове, на восък да им предсказват каква ще бъде съдбата им. Ако го попитате, този човек ще каже, че в другите работи не вярва. Не е лошо човек да вярва. Хубаво е, отличаваща черта е, но да вярваш в туй, което е, а не да вярваш в туй, което не е. И всичките нещастия в света произтичат от това, че всички вярват в туй, което не е. И вследствие на това произтичат нещастията в света. Всеки, който вярва в това, в което не е, нещастен е. Някой казва: „Ще бъда щастлив.“ Казвам: „Ако вярваш в това, в което е, ще бъдеш щастлив, но ако вярваш в туй, в което не е, ще бъдеш нещастен. И аз врачувам.“ Казва: „Как ще завърша живота си?“ „Както си го започнал. Ако започнеш с туй, което е, ще свършиш с щастие, ако започнеш с туй, което не е, ще свършиш с нещастие.“ Сега това са изречения. Мъдрите хора говорят поговорки. Казвате: „Какво иска да каже?“ Да вярваш в туй, което е. Запример вие имате тяло, лице, имате глава, очи, уши, всичко туй. Но как са произлезли, какво е тяхното употребление, при какви случаи, как трябва да употребявате – някъде знаете, някъде не знаете. Запример вие не знаете отношението на човешкото лице каква велика роля играе в света. Вие не знаете отношението на човешката глава каква велика роля играе. Вие не знаете отношението на човешките дробове, гърдите на човека каква велика роля играят. Аз се спирам върху най-важните. Не искам да се спирам върху някои подробности. Или запример сега в съвременната химия се говори за елементите водород, кислород, азот и въглерод. Знаете съединенията, в които съществуват тия елементи. И за много други елементи говори химията, но тия елементи имат отношение. Те проникват в цялата природа, не в цялата природа, но във физическото поле имат известно отношение. Запример кислородът – той показва голяма активност, той е активен. Там, дето преобладава, има активност, динамичност. Всичките хора са холерици. Той вади нож, дето не трябва. Водородът се отличава със своята лекота, не със своя въздухообразен характер. Всичките тия хора, в които водородът преобладава, имат подвижност, наричат ги сангвиници, разрешават всички мисли, че всичко е постижимо. Може да стане, няма съмнение. Че тъй, както казват, ще стане, то е въпрос. Нещата може да станат. Тъй е. Но че стават тъй, както казваме, то е въпрос. Или тъй, както мислим, то е въпрос, че ще станат. Ако вземете въглерода, той се отличава със своята тежест. Има една солидна роля, вътре в живота, в природата. После, ако вземете азота, той се отличава със своята инертност, той убива всяка активност. Той е крайно консервативен. Може да кажем, че той е бащата. Първородният син е кислородът. Вторият е водородът. Третият е въглеродът, а той е бащата. Вие ще попитате къде е майката. Майката вие ще я намерите. Щом намериш баща си, ще питаш: „Къде е майка ми?“ Като хванете азота, ще го питате къде е майка ви. Ако не може да ви каже, или законът е обратен, като намериш майка си, може да питаш къде е баща ми. Или баща си ще питаш: „Къде е майка ми?“ Никой друг. Сега ще направя една аналогия, тя е следната. В живота само любовта може да покаже къде е мъдростта. Ако мислите, че по някой друг път може да говорите каквото искате, само мъдростта може да ви каже къде е любовта. Сега, разбира се, аз не искам да говоря върху любовта. То е въпрос, понеже и върху мъдростта няма да ви говоря. Ще говоря сега върху природата. Вие искате да бъдете здрави. И, най-първо, лекарите ще ви препоръчат, че трябва да ядете толкоз количество белтъчни вещества, азотни вещества, въглеродни вещества. Туй е право, но въпреки вашето ядене, вие все страдате от известни болести. Учените хора сега са дошли до някои открития. Защо боледуват хората? Защото малко сол имат. Боледуваш, малко сол има. Разтвори готварска сол във вода, изпий я. Но вие казвате: „Солта може ли да лекува?“ Ако знаеш как да я възприемеш, може. Ще възприемеш солта в храната. Някои поддържаха досега, че храните, когато се готвят, не трябва да бъдат солени, вредят. То е така, но понеже в голямата горещина човек се изпотява много пъти, тази вода, която излиза, отвлича голямо количество от солта и човек обезсолява и вследствие на това той заболява. Някои пият чай или топла вода. Сол трябва да туриш на чая си вътре. Сладкото ядене, сладкото, то си има сладина, образува мазнина. Но един сложен въпрос, спорен въпрос. Говоря за нещо, върху което няма спор. Нещо, за което говоря, няма спор. Тъй както са в природата, може да има известни теории. Теоретически може да има спор, но в природата няма никакъв спор. За здравите има само един метод. Ти трябва да дишаш, трябва да се храниш, трябва да приемаш светлината и топлината на природата, да си във връзка всеки момент, да слушаш съвета ѝ. Единственият помощник, на когото може да разчиташ, то е тя. Мисъл е вложила, чувства е вложила и по някой път тя пошепва на човека с какво трябва да се храни. Много хора се хранят както не трябва. Сегашните хора се хранят както месоядните. Хранят се много късно както хищните птици. В 10 часа той трябва да бъде в леглото. От 9–10 часа да си легне, който иска да бъде здрав. Той ще се върне в 2 часа, в 1 часа, ще спи, когато няма никакви условия за спане. Защото в спането организмът се храни. По някой път човешкото съзнание, което присъства в тялото, причинява един голям тормоз. Обикновеното човешко съзнание е такова – един господар. Не е от много разумните господари. Туй съзнание товари като някой господар, който е лаком. Товари коня, вола си повече, отколкото трябва. Вследствие на това ние товарим тялото повече, отколкото трябва. Не мислете, че когато говоря върху този въпрос, имам предвид някакъв морал, че човек трябва да живее добре. Аз не зная в какво седи добрият живот. Всички говорят за добрия живот и не живеят добре. Аз не съм срещал някой, който да не говори добре. Лекарят, след като разправя на един болен как да се храни хигиенично – поне да не пие, да не пуши, той, като излезе навън, пуши тютюн, пие винце, прави точно обратното на това, което е казал на болния. Моралистите, след като проповядват на другите хора, че не трябва да се лъже, че трябва да говорят истината, че трябва да се отнасят добре с хората, той, като дойде, икономисва истината. Като лекаря е икономист и казва – не може, условията са такива и т.н. Икономисва истината, понеже не знае лошите последствия на една икономия. Има една икономия в природата, която е крайно вредна – да икономисваш от яденето. Това е много вредна икономия. Има хора, които икономисват от яденето. Ти никога няма да икономисваш от яденето. От крайната твоя разточителност може да икономисваш, но от яденето, от това, което ти трябва, ти не икономисвай, понеже това не е икономия. Икономия трябва да има само в разточителността. В живота не трябва да има никаква разточителност. Природата никак не обича разточителността. Може да яде човек, но не трябва да бъде разточителен в яденето. Всяка работа, която свърши, тя трябва да бъде добре свършена. Яденето е една недовършена работа. Ти бързаш, превърдаляш една хапка и хайде, глътнеш я, втора, трета и след туй усещаш една тежест, казваш: „Не зная какво ми стана на корема, уроки ме хванаха.“ Мъжът ще иде да купува месо, и няма пари. Пък иска да купи. Ще намери такова по-евтино, малко развалено, та повече месо да вземе. По-малко месо, но хубаво, сладко да го изядеш. Аз не правя въпрос дали трябва да бъдеш богат, или не. Аз още не съм срещал истински богат в света, понеже условията, при които живеете, е мъчно да бъдем богаташи. Ти, като изпиваш водата, изяждаш толкоз животинки, хиляди и милиони поглъщаш и казваш: „Аз съм вегетарианец.“ После в самия хляб има животинки, даже и череши, като ядете, и в тях има животинки. Сто череши – такива белички, сто вегетарианци има вътре. Вегетарианството трябва да бъде обосновано на един велик закон в света. Никога не яж храна, която няма съответстващи трептения на твоето тяло. Това е право. Понеже не съответстват трептенията на каквато и да е храна, природата създала известни храни, които са създадени за човека, други храни, които са създадени за животните, трети храни, които са създадени за растенията. За всички същества природата е създала храни. Никога не употребявай храна, която не е създадена за тебе. Може да се съберат всичките учени хора и да казват какви хранителни вещества трябва да съдържа храната. За човека има специфична храна, която е приготвена, и всички трябва да намерят тази храна. Та казвам, съвременните хора нямат достатъчно количество сол в своето тяло. Солта произвежда онова вътрешно здраве. Тя е носителка, или тя пази едно равновесие, или един баланс в кредита, който човек има. Човек, който има сол в своя организъм, той не е изложен на големи катастрофи в света. Дотогава, докато има сол, той не може да умре. Щом обезсолее, той умира вече. Всичките хора, които умират, органически щом липсва сол, непременно органическата смърт иде. Но да умре човек, не е лошо. Ние не сме за това, но да умреш навреме. Смъртта е една неизбежност на земята. След 120 години тя ще дойде. Ако тя идва на 30 години, на 40, на 50, това е едно несъответствие. Казвате: „Толкоз Господ е определил.“ Двама богати хора нападат ги разбойници и на единия му нанасят 20 надупквания, а на другия му вземат парите и го оставят, заминават си. Питам, защо богатия го надупкаха, а другия го оставиха. Единият богат беше разумен, а другият богат беше глупав. Да ви кажа в какво седи причината на надупкването. Влизат разбойниците и казва: „Заповядайте, какво искате, пари ще ви дам, дайте – казва – торбата.“ На жена си казва: „Ха, сготви ядене, пиене, напълни торбите със злато.“ И се ръкува и ги изпраща, а другият скрива парите. Казват: „Кажи къде имаш.“ „Нямам нито пет пари.“ Започват да го дупчат, казват: „Къде са парите?“ Питам, когато някой болен се разболее, той е нападнат от разбойници. Щом го надупчат, какво показва? Скрил съм своето богатство. Защо ни е богатството? Богатството в дадения случай е една сила, за да те избави. Тия крадци са злото. Дай богатството, за да се освободиш. То ще дойде пак при тебе. Как ще дойде богатството? Да ви дам друг символ. Представете си, че имате само едно шише с вода и не знаете откъде да напълните това шише. Вие го държите и казвате: „Като го изпия туй шише, откъде ще го напълня?“ Представете си, че човек знае, че има извор в планината. Знае къде даже да се напълни шишето. Питам, той ще се безпокои ли, че неговото шише се е изпразнило. Ни най-малко. Когато ние говорим за този извор, казват хората: „Дали съществува такъв извор?“ Казвам: „Идете да видите.“ „Ами, ако няма такъв извор, да бием толкоз път напразно. Няма ли да ни се смеят хората?“ Ако ти боледуваш и те надупчат тия разбойници, няма ли да се смеят хората. Казваш: „Надупкаха ме.“ Защо? Защото имаш пари да се откупиш. Тия неща ги давам за сравнение. Ние живеем в един свят на крайни противоречия. Ние мислим, че нашият свят е уреден. Най-големите добри хора и най-големите мъдреци и разбойници в Слънчевата система – няма друго място както на нашата земя. Всички първокласни разбойници са тук, на земята. Когато им трябва някой по другите светове, идват да си вземат чешит. Чудни сте вие. Как ходят сегашните учени хора в Индия, че от тази богоническата чума ще вземат да я размножат, държат тия разбойници в шишета, трябват им за инжекции, правят разни серуми от нея. И когато им трябват, пущат ги. Та природата, не мислете, че сега като говоря, аз сега по човешки говоря, тия крадци и разбойници, то е тяхна философия. Те си имат своя философия. Кражбата си има своя философия. Един човек, който трябва да открадне нещо, аз ще ви разправя два примера, ще ви покажа колко са умни те. Преди години в Цариград един голям турчин – усетили апашите, че той имал много пари – и искали да го оберат, искали да влязат да избият вратата. Всичко туй – намислили един начин. Купил една каса, той надалече носи косата, идва до богатия и казва: „Заради Бога, много ми тежи, на еди-кое си място я нося тази каса, далечно място, ще може ли да оставя касата във вашия дюкян, утре ще дойда рано да я взема.“ „Може, може.“ „Утре рано ще дойда пак.“ Той я оставил и излиза. Обират и на сутринта иде хамалинът и си заминава, иде турската каса, туй е в турско време. Сега това, което става в Ню Йорк, да ви приведа пример. Има един пример от американските апаши. Решават да оберат един голям милионер на скъпоценни камъни. Това било сред Ню Йорк. Подкарват един хубав автомобил и като карат автомобила, блъсват се във витрината на този богатия и като влизат, започват да вземат скъпоценностите, които били изложени. Той вика: „Обраха ме.“ А другият се свил, фотографирва цялата сцена. Всички мислят – и стражите мислят, че това го снимат на филм, че е игра. И всички се смеят. И след десетина минути качват се на автомобила и избягват, а той продължава да снема. След 10–15 минути вижда, че те обрали човека. Къде са, и досега още не са ги хванали. Сега ние може да се спрем върху факта, дали е право, или криво. То е друг въпрос. Та сега ние ще минем към реалното. Често ние с този автомобил, с тази каса може да дойдете в нашия дом. Каквото става в Ню Йорк, Цариград, може да стане и в нашия дом. Ти се смееш – колко глупаво става да го бутнат вътре в касата и след това да оберат. Туй в Ню Йорк е станало. Ами, когато стане вътре в тебе, тия апаши като влязат и ти задигнат всичкото богатство, 4–5 месеца едва се държиш на краката си. Питам, как трябва да се справи човек. Туй, което става в нашия свят, природата си има друг един закон. Тя е впрегнала доброто и злото, те са две сили, с които работи. Ние разглеждаме частично само формата на злото и казваме – спрямо нас известна форма на злото е несъответна. Така е и с известна форма на доброто. В природата злото и доброто играят важна роля. Ако можеше, тогава тя не би допуснала, тия двете сили съществуват, че някои отношения на злото може да вредят, може да се появяват известни болести. Болестите са резултат на известни организми, същества, които живеят в природата, на които интересите за живота са дисхармонични, противоположни на нашите. Вземете туберкулозата. Това са бацили, които.идат, влизат в човека, изяждат го и не може да му помогнем, умира човекът. Вземете язвата в стомаха. Това са микроорганизми, които се загнездват и започват да изяждат стомаха. Някои от тези микроорганизми се загнездват в мускулите. Някои се загнездват в човешкия мозък, някои, дето се загнездват, чудеса правят, някъде тумор ще направят, някъде – заякване, укрепления правят. Като влязат в него, те се градят. Единственото нещо, сега в природата съществува един закон. Човек трябва да има знание. Във Варненско ми разправяха, че преди 60–70 години голямата чума, която съществувала в България, тогава хората избягали в Стара планина, на Балкана, и там имали голям котел с вряла вода и казват, че чумата бягала от врялата вода и слушали, че чумата ходела вечерно време и като чувала, че врял един голям котел, вече от врялата вода бягала. Лекарите казват: „Оставете тия глупави работи.“ Казвам, тази врялата вода какво е. Как ще обясните? Има известна философия. Врялата вода помага, понеже, като се възприеме в човешкия организъм, разредява серумите, не дава на тия микроорганизми да се размножават и вследствие на това човек се избавя от голямата опасност, от чрезмерното разплодяване. В 24 часа милиарди стават и от изверженията на тези микроорганизми човек се отравя. Следователно, щом спреш този процес на размножаване, щом нямат храна, най-после умират и се освобождаваш. Казвам сега, добрата страна на врялата вода е, че тя разширява капилярните съдове, дава един ход да се разпространява кръвта правилно навсякъде, да се движи. Студената вода свива капилярните съдове. Много хора страдат от студената вода: и в Америка, и тук, от пиенето на студената вода. Американските хора, които са културни, имат разни сифони от разни сиропи с ледена вода и като дойде, размеси със студената вода сиропа, изпие чаша–две и след туй той урочасва. И досега не може да се отучат. Американците, които са културен народ, едно несъответствие имат. Ще те викат и ще ти дадат 100–200 грама ледено и след като ядеш леденото, ще ти дадат едно кафе да изпиеш или може след кафето да ти дадат студеното, ледено. Питам сега, в тия крайности какво ще стане. Няма нито един американец със здрави зъби. На всички американци са развалени зъбите. Друг пример: и самата храна, която употребяват е така. Та казвам, разумното в живота е да знаем как да употребим водата. Ние не знаем как да я употребим. Тази вода трябва да бъде в чисто състояние. Трябва да има малко солчица, лятно време трябва да има солчица. Има и други соли. И те са потребни. Най-разпространена е готварската сол. Турете малко сол поне в една кафена чаша вода. То е едно лекарство. Да даде равновесие, да се набере непотребна сол. Непотребната сол се изхвърля навън. Солите са потребни, за да е организмът в едно здравословно състояние. Това е външната страна. При туй друга една хигиена: човек трябва да има разположение на своето сърце, на чувствата си. Човешките чувства регулират топлината. То е закон на топлината. Онзи, който не може да регулира своите чувства, той не може да регулира топлината. Онзи, който не може да регулира своите мисли, той не може да регулира светлината, понеже човешката мисъл е закон за светлината – как да се възприеме. Тогава казвате: „Какво ще има, ако зная да мисля?“ Ще регулираш светлината. Светлината има важна роля в човешкия организъм. Ти със своите чувства регулираш топлината. Топлината има важна роля. Следователно тогава вече има съотношение. Защо нашите чувства трябва да бъдат добри чувства? За да се регулира топлината. И защо нашите мисли трябва да бъдат добри? За да се регулира светлината. Когато светлината и топлината не са регулирани, това показва, че нашите мисли, нашите чувства, и те не са регулирани. Та трябва една нова школа: да се научат хората да мислят. Те казват, че Господ има в света, закон има. Туй нещо не ме ползва, че има Господ в света. Ти може по три пъти на ден да се молиш на Господа и по десет пъти на ден да се молиш, но трябва да знаеш – туй молене може да постави тебе на едно изкушение. Във Варна, един евреин пътувал от Варна за Добрич, носел една чанта с крупна сума. Мислел, че може да го оберат. Хваща един турчин гавазин, да го пази. Вижда го той на едно място, че се моли и му казва: „Ти си човекът, който може да ме пази.“ И след като свършва молитвата, той се приближава и му казва: „Можеш ли да ми направищ една услуга, да ме пазиш. Имам в тази чанта пари и трябва да ида до Добрич.“ Турчинът му казва: „Може.“ Тръгнали и като стигнали до средата на пътя, той обръща пушката и казва: „Давай чантата.“ Онзи му казва: „Че ти се молеше преди половин час.“ „Моя длъжност е да се моля на Бога. А пък моят занаят е да те обирам.“ Ако длъжността е да се молим, а занаятът ни е да обираме, то е неразбиране на работата. Между длъжността и занаята има неправилно съотношение. Ние не поставяме жива връзка, ние казваме – човек трябва да мисли, да мисли добре. От мисълта зависи какво ще бъде нашето здраве, а от състоянието на нашите чувства зависи здравето на нашия организъм. И не само това. От светлината и от топлината зависи цялото твое бъдеще, как ще живееш, зависи. Зависи бъдещето и на децата ти – на синовете ти, на дъщерите ти, на ред поколения, как ще ги възпиташ. Сега се правят някои общества, малки общества има в Индия и в Европа, в тайна ги държат, които правят опити в тая посока, за да се изкара едно здраво поколение. Сега всеки иска да бъде здрав. Здравето има отношение към целокупния живот. Ти не може да бъдеш здрав човек, ако не обичаш природата. Да обичаш природата, разбирам да си в съгласие с нея, понеже ти в нея живееш. Ако ти храниш каквато и да е мисъл, несъобразна с нея, ти ще се намериш в най-голямо противоречие. Ние, съвременните хора, често се питаме защо природата направила човека така. Това не е правило на природата. Ако едно дете се роди сляпо, за това не е природата причина. Ако едно дете се роди идиот, не е причина природата. Ако едно дете се роди сакато или неспособно и т.н., ни най-малко не е причина природата. Причина сме ние, хората, които не разбираме. У нас има баби, след като се роди едно дете, му наместват главата. Не бутайте главата, бабата ще я натиска, да я намести, както китайците натискат краката на жените. Китайците тургат краката си в железни обръчи. Китайците стискат краката на жените, да имат по-малки крака и като ги питали защо правят това, казали: „Да не ходят по махалата.“ Ще ѝ оставят едно детинско малко краче. Ще каже някой: „Защо природата е създала туй чоканче?“ Не, това са порядки на хората. Всички ние – в съвременната храна на целия живот – имаме такива китайски разбирания. Човешкият живот има такива китайски разбирания. Та казва: „Мъдростта съгради своя си дом.“ Съградила го тъй хубаво, че ако ние разбираме този строеж, което ние желаем на земята, ще го имаме. Всеки един от нас няма да ходи при някой гадател да пита дали ще бъде щастлив, или не. Аз не забранявам. Ако има гадател, идете при него. Но аз казвам – щастието седи в нашите ръце. Всеки от вас е определен да бъде щастлив, ако разбира. На всеки е писано да бъде нещастен, ако не разбира. Вие може да идете при един гадател и при друг. Тук в София има доста гадатели. Мене ми разправят, че имало най-малко 400–500 гадатели на кафе само. Тук имало даже по-големи гадатели, които носели своето джезве и понеже гадаят на хората, излезли на Витоша да си гадаят един на друг. Единият сварява кафето и гледа на другия, предсказва какво ще се случи. Но единият казва на другия: „Докато има такива будали, на които да врачувам, аз ще бъда щастлив.“ Другият казва: „И аз така мисля.“ С това се отличаваме. Но тъй като гадателите вървят, то и минало. Има гадания. Може да се предсказва, но навсякъде в гаданията има несъобразности. Има гадания в природата, може да се предскаже, но ние вървим на едно място, накъдето има несъобразности. Дойде една циганка и казва: „Ти имаш 9 оки късмет.“ Че как го е мерила? „Тебе – казва – мъжът ти ще те обича, но той си има и друга жена.“ Пуска един фитил. Та тука има един човек, умориха го така. Заблудиха го, умориха го. Отива един гадател и казва: „Слушай, жена ти не е честна. Тя ти изневерява на тебе.“ Започва той да подозира и след време той узнал, че тази работа не е така. Но човекът заболял и отишъл в другия свят. Той на мене ми казва: „Идвам да те питам вярно ли е.“ Казвам: „Остави тези гадатели. Той не може да разчете работата. Тази работа не е вярна.“ Та сега знанието, пътят, в който вървите, има много заблуждения в света, от които трябва да се освободите. Ред наследени заблуждения, които израстват в живота. Една подозрителност, страхливост. Мене ми казваше д-р Миркович, който издаваше списание „Нова светлина“, след като говорихме за спиритизма. Един офицер толкоз се изплашил от духове, че го е било страх, та жена му трябвало да излиза и да го пази. Казва на жена си: „Как не те е страх, ако ти не си и целият свят, ела с мене да ми кажеш къде ще вървя, откъде идват.“ Да може да извади ножа да се брани. Той вижда призраци. Това е фантазия, в ума си създал известни неестествени съотношения в човешкия мозък. Човек много лесно може да си внуши какъвто и да е страх. Аз зная друг един пример – той беше един господин от Търново – какво работи внушението. Отива той за една простуда при един лекар, без да мисли, но този човек отпосле не може да се излекува. Казва му лекарят: „Твоята работа е толкоз сериозна, че ти ако не беше дошъл, твоята работа е свършена.“ Лекарят искал да каже: „Благодаря, че си дошъл при мен.“ Той казва: „Ако ти не беше дошъл, твоята работа е свършена.“ Той разбира само „Твоята работа е свършена“, излиза оттам с внушението, че неговата работа е свършена. Лекарят дава лекарства. Този господин дойде при мене, сядам, че му разправям закона на внушението. Давам му метод как да се поправи. Казвам: „След 10–15 дни ще стане подобрение, не си разбрал лекаря. Добре, че си отишъл при него, но ти си разбрал само думите: твоята работа е свършена.“ Та в природата вие не разбирате нейния език по някой път. Тя казва: „Ако не ме слушате, вашата работа е свършена.“ Вие разбирате само думите работата е свършена – че няма бъдеще за вас. Така не се говори. Казвам, при сегашните условия необходимо е трезва мисъл. Четете хубави книги, някой роман запример, но в романите има много от тия интриги. Те са хубави за бъдеще може би, след хиляди години тия романи ще бъдат добре, но за сегашното общество романите, както са написани, не са здравословни. Аз съм виждал – кой как чете романа, и той иска да стане такъв, какъвто авторът описва. Той описва едно, младият разбира друго. Най-първо, всичките интриги в един роман не са верни. Психологически фактите не са верни, няма приложение. Авторът иска да направи впечатление, да се чете от публиката, да се похарчи романът му, да печели пари. Само иска пари, известни ефекти, той не е написан за благото на хората. Тъй също и в проповедите, и във философските твърдения има същата тенденция. Не да кажем толкоз истината, но голямо впечатление да направи. Казвам, това е велико съчинение. Та нас ни трябват велики съчинения, поети, музиканти, те са добре дошли в света, те трябва да градят. Те са заченати от истината. Истината носи свобода. Свободата, най-първо, се познава по това – ти, щом си свободен, ще бъдеш здрав. Свободният ще бъде здрав. Ти, който не си здрав, ще бъдеш ли свободен? Ти, който не знаеш да мислиш, свободен ли си? Не си свободен. Ти, който не знаеш да чувстваш, свободен ли си? Не си, че имаш неразположение в сърцето си. Ти може в 5 минути да се справиш. Дойде някой и казва: „За мене животът се свърши. Имах 25 хиляди лева, откраднаха ги.“ Иска да се самоубие. Давам му 25 хиляди лева и казва: „Животът има смисъл.“ Казвам, 25 хиляди лева, оправи се човекът. Това е направил един господин, един англичанин. Гледа един италианец, той пътува в Италия, и през прозореца гледа как един италианец си туря дулото на револвера, после го отдалечава, ту го приближава, ту го отдалечава. Той, като го гледал, отива при него и казва: „Какъв опит правиш?“ „Няма смисъл животът.“ „Защо?“ „Ами пропаднал съм, пари нямам. Как ще се живее със сиромашията?“ „Че колко искаш.“ „Толкоз.“ Англичанинът подписва един чек и му казва: „Дай револвера си. Аз от теб научих един урок.“ Подписва един чек за 25 хиляди лири. Излиза италианецът, че животът има смисъл. Той спечелва на тази лотария. Този англичанин направи добро. Той спаси един човек. Казва: „Защо ще му дам 25 хиляди лири?“ Този англичанин е господар на револвера. Този револвер струва 25 хиляди лири. Казва англичанинът: „Той не мисли да се самоубива.“ Италианецът, който взел тези пари, не мисли както по-рано за охолен живот на развлечения. Този англичанин му препоръчва книги, някои начини как да живее. От него става човек и половина. Сега вие ще кажете аз да ви преведа. Че колко теории – вие държите дулото на вашите теории. Държите ги в устата си и казвате: „Не си струва да се живее.“ Не е ли това един револвер?! Един булдог от тия, от най-новите. Та казвам, ние, в сегашния век ние сме дошли до едно положително знание. Онази руска поговорка, дето казва – колкото в живота е по-зле, толкоз по-добре – е верно положение. В най-трудните времена човек започва да мисли. Когато човек се намира в усилено положение, той ще мисли. Не мислете, че големите страдания, които спират човешките души, те произвеждат най-голямото преобразование. Ще ви приведа един пример от живота на Наполеона. При едно от сраженията трябвало да мине през една голяма река. Вика своя инженер и му казва да построи моста. Инженерът казва, че не си е взел уредите. За построяването на моста му са нужни 10 часа. „Ако за половин час ти не дадеш план, как да се построи мостът, ще те застрелям.“ Половин час има само на разположение. Инженерът имал само козирка. Идва до реката и с козирката си измерва, вижда къде опира, завърта се така, измерва да намери друга точка и веднага намира начин да измери реката. И наистина след половин час той изработил план. Наполеон го потупва тогава и му казва: „Такъв инженер искам – да му работи умът.“ Ако ти при своите страдания се самоубиеш, какъв човек си? Ако ти не може да разрешиш една голяма задача, ако ти за 20 хиляди лева се самоубиеш, какъв човек си? Че ако някоя жена не те обича, ти се самоубиеш, какво е туй? Ако синът ти не е могъл да свърши в странство, какъв човек си? Или тебе са те уволнили от служба, какъв човек си? Има неща по-важни. Имаш велика цел в света, за която днешните малки страдания не са в състояние да се сравнят с онова, което те чака. Казвате: „Трябва да се откажем от сегашния живот.“ Опасността не е да се откажеш от сегашния живот. Ние се отказваме от бъдещия живот. Ние жертваме великото бъдеще заради временни работи. Нашата грешка е като онази мишка, която влиза в един модерен капан с малко пастърма. Тя, като вижда пастърмата, казва: „Какво чудо!“ Обикаля капана и казва: „Аз не може ли да взема туй, то е едно благо, нещо хубаво.“ Казва една стара мишка, по-опитна: „Хубаво е, но пази се. Аз съм изучавала – казва – наоколо – мишката.“ Мислите ли, че тази мишка ще може да извади тази пастърма от капана навън? Мислите ли, че в съвременния живот вие може да разрешите този въпрос? Но нашият живот е разрешен. Ние не разрешаваме великото бъдеще. Други са, които разрешават въпроса заради нас. Ние в света сме в един университет, в който трябва да учим. Други са, които поддържат университета. Каква диплома ще ни дадат, от тях зависи. Но ние със своето учение може да разрешим да ни дадат добра диплома. Как ще ни я дадат и по кой начин, какви бележки ще турят, оставяме на тяхната добра воля. Няма ние да диктуваме. Когато сме в живата природа, трябва да имаме вяра. Ние сега ходим в природата, не виждаме нищо разумно. Гледаме към звездите, далече са. Гледаме слънцето, може да гледаме дърветата и мислите, че те не са разумни, те са глупави. Единствените умни същества минаваме само ние. Всички са глупави наоколо, но все имаме нужда от глупавите, а, ние, умните на кого можем да служим. Та в света ние мислим. Когато човек мисли, че той е глупав, то е, защото го няма. Щом го събудиш този човек, той е умен, онова растение, което спи. Но щом от ябълката изядеш плода или от крушата, черешата, тя е от разумните, той ще прояви своите качества. Ако знаехте – растителното царство носи всичкото щастие за човека. Дълговечният живот, бих казал, задържа способностите. Ако човек знаеше как да се справи с растенията, той би намалил най-малко 60–70 процента от нещастията, които сега има. Ние търсим произхода на живота в съвременния обществен живот. Че кой от нас е в състояние да заповядва на цялото човечество? Даже днес нито един народ не е господар на своята съдба. Българите не са господари на своята съдба, нито англичаните са господари на своята съдба. Всеки един народ, всеки един дом, всеки един човек, може да използва условията, които са дадени, за да се повдигне, понеже има предназначение. Туй предназначение зависи от него. Той казва – трябва жертва. Да жертваш живота си, това значи да живееш разумно, заради природата, да даваш навреме и да вземаш навреме. Да жертваш значи да жертваш както богатият, както богатият дава богатството си, когато го нападнат разбойници. Когато не даваш навреме и не вземаш навреме, всякога ще имаш два противоположни резултата. Туй, което ви говоря, не искам да влизам в противоречие с вашите възгледи. Вашите възгледи, които имате, са много добри. В едно езеро водата, която има, е добра, но в туй езеро трябва постоянно да се влива, и тогава езерото е в нормално състояние. Езеро, в което водата не се влива и не изтича – трябва да има постоянно втичане и изтичане – езеро, в което няма втичане и изтичане, туй езеро е изложено на известни миазми. Неговото състояние не е добро. Та и в човешкия живот трябва да има притоци отнякъде. Всеки ден трябва да влиза в нашия ум една хубава мисъл, всеки ден трябва да влиза във вашето сърце едно добро желание и да се прояви една добра постъпка или да урегулирате вашите течения. Най-първо, вие усещате, че ви е студено и не знаете причината защо е студено. Ръката ви е бездейна. В този случай във вас вече действа азотът. Той е взел надмощие. Следователно вие сте станали крайно консервативни. Всички хора, които мислят, че са много развити, те почнали да подозират. Никога не искайте ръцете ви да почнат да изстиват. Топлите ръце са опасни, но и студените ръце – ще се спънеш. Многото ядене е опасно, но гладът е два пъти по-опасен. Да мислиш много е опасно, но никак да не мислиш, е два пъти по-опасно. Това са противоречия, които трябва да имате като теза. Всичко това, което ни посреща в живота, и млади, и стари гледайте оптимистично. Бъдете хора и всякога се ползвайте от опитностите на другите. Ползвайте се и от вашите опитности, ползвайте се и от вашите внушения. Проверявайте нещата, без да се съмнявате. Даже там, дето има съмнение, във всяко съмнение има доза от истина. Извади истината и остави онова непотребното, не се занимавай с него. Тури го настрана. Та казвам, мъдростта, която съградила сегашните ни тела, сегашните ни ръце, сегашното ни лице. Колцина от вас сте се занимавали да изучавате лицето си? По някой път вие като млади сте се оглеждали, а след като остареете, не се поглеждате, понеже било срамота. Щом е срамота, щом вие не обичате да се оглеждате, защо оглеждате другите. Човек трябва да се оглежда. Той никога не трябва да мисли – ще дойде мисълта, че ти ще остарееш, ще умреш. Това са мисли на вашите прадеди и прабаби, които от хиляди години са мислили така. Казва ви: „Ще остарееш, ще остарееш.“ Най-после ти повярваш и като повярваш, казваш: „Остарях.“ Какво трябва да правиш? Има ред плочи. Ти ще извадиш друга плоча, която казва: „Ще се подмладиш, ще се подмладиш.“ Има една плоча, която казва: „Сиромашията ти у дома няма да излезе. Сиромашията ти от дома няма да излезе.“ Има друга плоча, която казва: „Богатството ще влезе в дома ти. Богатството ще влезе в дома ти.“ Тури тази плоча. Какво ти коства да завъртиш една плоча? Как се казва… тези, които имате грамофони, във вашия ум хиляди плочи има, които туряте. Ти туриш някоя плоча, завърти се в ума ти. И казваш – отидоха. Казвам, тури друга плоча. Хиляди плочи имате, колко хубави плочи има във вашия ум. Цяла една наука има. Да се завърти една плоча. Денем, като нямаш работа, извади плочата, завърти я и ще чуеш една прекрасна песен, и ще кажеш: „Слава Богу, че намерих едновременно разрешение за своята скръб.“ Сега, ако не искам да ви разкривам каква е тайната, знаете защо. Съжалявам хората. Ако разкрия как да се лекуват хората, лекарите гладни ще умрат. Ако аз бих разкрил на проповедниците как да се обръщат хората, пророците гладни ще измрат. Ако аз науча търговците как хората да си правят дрехите, да не овехтяват, като направиш една дреха, да я носиш 20–30 години, не всяка година да си правиш нов костюм, и като съжалявам търговците, оставям така. Новият ред е само за избраните. Та в тази мисъл истината невсякога може да се каже, т.е. не може да се каже по кой начин да се лекуват хората. Някой път пет пари струва как да се излекува човек. Но след като го излекуваш за 5 пари, казва – природата така го дала. Че какъв цяр ми даде той? На един господин аз му дадох да изпие 10 лъжици вода и той оздравя. Казва: „С вода лекува ли се човек?“ То му е дошло времето да се излекува. Не че аз съм го излекувал. Но времето му е дошло да се излекува. Като дойдат някои хора, аз им казвам: „Ще почакаш малко. Ще ти дам една книжка.“ И тогава завъртам, извадя неговата плоча, туря друга, завъртам я и той като излезе от мене, плочата казва: „Ще оздравееш, ще оздравееш.“ И тогава ще кажете: „Хипнотизирал го.“ Не е ли хипнотизирай, като внушили на един човек, че той е болен, че ще пропадне, че ще се самоубие, ще умре. Чудни са тия хора. Някой гадател ще му каже, че след 20 години… Наскоро ми разправяха една вечер, някоя си българка, която завършила музика, била във Франция при една гадателка, която ѝ казва: „Ти, като се върнеш в България, ще се ожениш за един човек.“ Идва в България и става тъй. Оженва се. Как е станало, навъртял и той. Има една опасна страна на внушението, което учените хора правят, турят един човек в магнетически сън, внушават му да извърши едно престъпление. Като дойде този час, като че някоя сила го взема и го тласка. Отива и извършва престъплението и още той се чуди как е станало. Тъй като че в полусънно състояние става. При разумната природа ние трябва да извършим всичко съзнателно. Аз ви говоря за здравословната страна, която, като се тури, тя е спомагателна страна. Природата се държи много строго към ония, които ѝ противодействат и всякога остава последствията да си носят. Тя всякога има разположение към ония, които съдействат, и тях ги подкрепя. Та казвам, на първо място, избирайте храната си. Не преяждайте. Внесете повече сол в организма си. Когато се изпотявате, не оставяйте потта си да изсъхне по тялото ви. Не си лягайте вечерно време с неомити крака. Като ядете, измивайте си устата след вечеря, зъбите си. После късно не яжте. Яжте преди слънце, да е празен стомахът ви, като си лягате. Като си лягаш, да се освободиш от всички ненужни мисли и желания. Кажи: „Всичко да бъде за добро.“ Легни си и като станеш сутринта, кажи си: „Мъдростта съгради дома си. Аз живея в един дом на мъдростта. И като живея в един дом на мъдростта, значи и моите работи са съградени, и моите работи ще се уредят.“ Няма по-практична философия от тази. „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва Тридесет и девета неделна беседа 9 юли 1933 г., неделя, 10 часа София – Изгрев
  14. Аудио - чете Иванка Петрова От книгата, "Радостта". Неделни беседи. Дванадесета година (1932–1933). Том II. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето неделна беседа Праведният ходи в целостта си „Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета двайсета глава от Притчите. „В начало бе Словото“ „Праведният ходи в целостта си и чедата му след него са блажени.“ В дадения случай под думите праведният ходи в целостта си е необходимо едно обяснение. Праведен е онзи човек, който разбира пътищата на природата и ги изправя, онзи, който никога не се отклонява от това, което той разбира. Разбирането вземам в неговата пълнота. Има разбиране, което е частично в света – те са второстепенни. Първични разбирания са ония, които имат общо към едно цяло. Една част никога не може да вземе мястото на цялото. Тя не може да замести цялото, следователно по този закон всеки човек в едно цяло е ограничен по законите, по които цялото действа. Някой път хората искат да бъдат свободни, абсолютно свободни, без да бъдат ограничени. Те не знаят, че са част от една система, от един организъм. Те мислят, че са свободни, но не знаят в какво седи тази свобода. Един човек, който осиромашава, свободен ли е? Един човек, който се разболява, свободен ли е? Един човек, който изгубва своята памет, свободен ли е? Един човек, който умира, свободен ли е? А при това се говори, че човек е свободен, че той може да направи това, което иска. Вероятни работи за кого? За Бога, за съвършените същества. Те са верни неща за онези, които не умират, за онези, които не осиромашават, за онези, които не се разболяват. Но за онези, които умират, за онези, които осиромашават, тия положения не са верни. Някой казва: „Аз вярвам.“ Ти може да имаш вярата на един обикновен човек, но твоята вяра умира с тебе заедно. Твоето знание умира с тебе заедно, твоята сила умира с тебе заедно. Ти си един обикновен човек. Ти не може да си представиш нещата, тъй както не са. Най-първо, човек в живота трябва да се осигури, ще умре или няма да умре. Съвременните хора много лесно разрешават въпроса. Когато някой човек осъждат на смърт, казва: „Дайте ми поне да се наям, да си замина наяден.“ Именно тогава не трябва да яде той. Или пък другите хора не разбират. Българите имат една поговорка, той казва: „Какво ще ме правите, ще ме бесите или няма да ме бесите, дайте ми поне да се наям качамак.“ Подобно заключение ние, съвременните хора, имаме. Ние искаме да се осигурим, да станем богати, да бъдем щастливи, силни хора. Тия стремежи са отлични, но твоето богатство утре ще се вземе от твоите ръце, ако тебе силата ти изчезне. Тогава, питам, всичките твои усилия къде отиват. Какъв е смисълът на живота? Казвате: „Да си поживеем.“ Онази кокошка в курника не живее ли? Нея хранят по три–четири пъти на ден и подир няколко дена тя ще стане едно голямо угощение, всички я похваляват, че била много оправена. Месото ѝ било първокласно, сладко, много добре била опечена. Питам, какво придоби кокошката? Нищо. Може да кажете – животът е такъв. Това не е философия. Какъв е животът, не трябва да се разсъждава. Когато онези, които се напили в някоя кръчма, след като кръчмарят ги набие и изрита, казват: „Такъв е животът.“ Да, на пияницата такъв е животът. Много вярно заключение, но който е разумен човек, жена му ще го изтика ли вкъщи да го натири? Няма такъв случай. Следователно това е едно изключително усещане противоречията в живота. Подобно на пияния получаваме удари и не знаем защо ни бият. Пияният не знае защо. Аз да му кажа защо. Защото пие. Казва: „Какво да правя?“ „Не пий.“ „Какво да правя?“ „Не ходи в кръчмата.“ „Без вино може ли?“ „Може.“ Съблазнително е виното, не ходи в кръчмата. Под думата вино аз разбирам всяка една човешка система, която не е обоснована на истината. Всичките теории, всички човешки заблуждения, това са вино. Виното е човешко изобретение. Природата е направила нещо сладко, а човек ще изцеди гроздето и ще направи от него вино и се опива. И виждаме даже според преданието на Библията Ной, който имаше няколко сина, след като излезе от онова голямото премеждие, избави се, насади лозе, направи вино и се опи. И като се понапи, както всеки пиян, разголи се. Един от синовете, като го видя, казва: „Елате да видите баща ми на какво замяза.“ Другият син взема дреха, туря я пред себе си и покрива баща си. И като станал бащата, разбрал какво направил единият син и какво – другият. Ной проклел сина, който му се присмял. Сега всичките нещастия в света са от проклетите синове на Ноя. Някой казва: „Аз съм нещастен.“ Смял си се на баща си. „Не ми върви.“ Вино си пил. Баща ти пил вино, и ти си му се смял. Сега ние обясняваме нещата, че имаме наследствени неща в света. Има неща, които са онаследени. Вярно е, но има неща, които не са онаследени. Има неща, които са одарени. Дадена е основата. Не са онаследени нещата. То е закон на развитие. По закона и еволюцията ние онаследяваме някои неща. Онова същественото, което отличава човека, то е онова, което носи той в своето естество със себе си. Той носи със себе си своя ум, своето сърце, той носи своята воля, придружава го неговата душа и неговият дух. Сега мнозина, които не разбират, спорят какво нещо е душата и дават много интересен характер. Душата не е нещо материално. Под думата материя разбираме всички онези процеси в света, които са завършени. Те представляват материалния свят. Всички завършени процеси, резултатите на тия завършени процеси съставят материалния свят. Следователно туй, което виждаме, видимото в света, това са завършени процеси, това са резултати на същества, които са работили, и тяхната работа има приложение. Нашата земя е изложение на един завършен процес, на онези, които са работили отдавна. Които са и каквито са, то е един резултат. Умният човек разбира устройството на земята по един начин. Онзи, който не е умен, разбира по друг начин. Слънцето е друг завършен процес, звездите са друг завършен процес, човекът е завършен процес, всички растения и животни, водата, въздухът са процеси завършени. Зад тези процеси седят онези, които са ги произвели. Всеки художник седи зад своите картини. Когато се произнасяте за картината, нищо не казва, той мълчи, но щом се произнесете, той ще чуе, и веднага е заинтересуван. Казва: „На какво основание приказваш.“ Ние често си даваме заключенията за наредбите на природата и често правим онази погрешка. Един от гръцките скулптори и художници изложил една картина. Минава един обущар и казва: „Този художник не е разбирал от обущарство, не са добре обущата на картината.“ Художникът видял, че наистина обущарят има право и коригирал картината. След туй обущарят се върнал и започнал да намира погрешки в лицето. Художникът му казва: „Що се отнася до обущата, ти разбираш, но за другите работи… Да си вървиш, благодарим, не си авторитет.“ Ние искаме в ^вета да станем авторитети за всичко. Една част не може да бъде авторитет за цялото, вие не може да бъдете съветник на природата, нито съветник на Бога. Ти може да отричаш. Отричането и твърдението, да твърдиш едно нещо или да отричаш, това не е философия. Защото ти може да отричаш една реалност, но реалността си е реалност. Ти може да твърдиш за нещо, което не съществува, и в същото време ти не съзнаваш реалността. Твоето отричане или твоето твърдение нищо не доказва. Верни неща са само ония, които са. Дали аз ги отричам, или ги твърдя, това е безразлично. Туй, което е, дали го твърдиш, или отричаш, то е. А пък туй, което не е, дали ти го твърдиш, или отричаш, то не е, защото и небитието е нереалност. Туй, което съществува като идея в ума ти, говорим за едно съществувание. Казваме – такъв свят човек не съществува. Може би при дадени условия да не съществува, но може би при някои други светове да съществува такъв човек. Ако аз ви кажа, че на земята съществуват хора от 25 метра, кой от вас ще повярва. Окултистите твърдят, че на земята имало хора, по-високи от 25–30 метра, не само това, но това е предание. Българите имат предание, че хората умирали, били толкова високи, че се препъвали и падали, разбивали си главата и умирали. Кой се препъва? Глупавият. Кой пада? Глупавият. Кой си разбива главата? Глупавият. Кой умира? Глупавият. Кой осиромашава? Глупавият. Кой губи силата си? Глупавият. Кой става богат? Умният. Кой не умира? Умният. Ами тези, които умират. Ето какво аз подразбирам, разбирайте ме правилно. След като умре един човек, аз го чакам три дни на гроба, ще оживее или не. Ако не оживее, от глупавите е, ако след три дена излезе, от умните е. Колко хора днес има, които знаят положително – след три дена, като умрат, ще станат от гроба, философията казва: „Възможно ли е? Дядо ми умря, баща ми умря, не станаха.“ Глупав е дядо ти. Това не показва, че друг не може да стане. Някой го тътнал на хорцето, туй не показва, че всичките дядовци може да ги тътнеш. Има дядовци, които не се гътват. Разправяха ми за един анекдот. Нали казват, че жените са много слаби. Разправяха една приказка за една жена. И жените са понякой път силни, много рядко. Това било в село Николаевка. Мъжът на една жена, който минавал за пехливанин, борил се, пукнали му главата. Като дошъл, казал на жена си. Казва: „Еди-кой си борец ми пукна главата.“ Той е пехливанин, не трябва да му бута главата. Трябва да го сложи на земята, без да му пука главата. Тя казва: „Чакай аз ще му дам един урок.“ Тя отива, че му ошива две плесници и той се повалява на земята. После го сритала с крака и казва: „Още веднъж, като се бориш, да не пукаш главата на пехливанина.“ Сега ще попитате: „Възможно ли е?“ Колко жени има като тази? У човека има скрити сили. Всеки може да ги развие. Ще ви приведа онзи пример. В Америка един млад момък на 18–19 години съдържа една сила, която американските учени изследват. Десет души държат едно дърво, той си прекарва ръката по туй дърво. То се върти. Турят го в менгеме това дърво, и пак се върти. Той само като си прекара ръката, и дървото се увива. Как става това? Досега учените казват: „Магнетизъм, електричество.“ Да ви приведа друг пример, че в човека е скрита сила, която може да я развие. Един американски студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който дигал един кон с площта нагоре. Студентът се приближава много наблизо, че му препятствал на работата. Той му ошива една плесница и го повалява на земята. Докачил се. Да иска своята чест, ще получи друг удар. Започнал той всеки ден да ходи да изучава как се е упражнявал. Той започнал дълго време да се упражнява и след 10 години той могъл да вдига един кон и две кончета. Един ден казва: „Ти познаваш ли ме кой съм?“ Хваща го за крака и го вдига нагоре. Като го вдига, казва му: „Признавам те за мой учител. Аз съм онзи студент, на когото ти оши две плесници.“ „Че как стана?“ „Учих се – казва – от тебе.“ „Надминал си ме.“ Когато природата ти ошие две плесници като този студент, започни да я изучаваш. Ти няма да станеш по-силен, достатъчно е да станеш силен като нея. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си.“ Този студент не е ходил да се състезава, казва: „Благодарение на онова, което научих, ето моята сила.“ Не мислете, че и този в себе си не може да развие още по-грамадна сила. Може да развие. Та казвам сега, праведен човек е онзи разумният човек. Има спешни работи в света. Те са днешните работи. Има работи, които не са спешни. Какъв ще бъде краят на нашата земя, туй не е спешна работа, туй не е спешен въпрос, колко далече е крайната Вселена от нашата земя, защото учените хора сега се занимават с такива грамадни въпроси. Едно време – малки, с малки пергели, сега мерят с грамадни пергели. Сега има единици, които човек не може да провери. Сега вземат като единица една светлинна година – пътя, който светлината ще извърви за цяла година. Като вземат, че всяка секунда светлината извървява 300 хиляди километра, и това го вземат като единица мярка, и с тази мярка мерят колко далече е една Вселена – един милион години, два милиона, петдесет милиона, сто милиона, двеста, триста милиона – туй е само да покаже обширността на Вселената, в която ние живеем. Казвам, има спешни въпроси, които са важни засега. Спешните въпроси, днешните е как да дишаш. Спешен въпрос е как да се нахраниш. Спешен въпрос е как ще чувстваш. Спешен въпрос е как ще постъпваш. Спешен въпрос е може ли да си удържиш здравето. Спешен въпрос е може ли да си удържиш своите добродетели. Спешен въпрос е може ли да си удържиш богатството. Богатство аз наричам знанието, което имаш, да го не изгубиш. Казвам, при сегашните условия, тъй както разправят за дишането, разправят по един специфичен начин, че да се диша, това е цяла наука. В Индия йогите имат цяла една система за дишане, туй го наричат дълбоко дишане. То е едно специфично дишане за придобиване на онзи живот, божествения живот. Има един начин за дишане, чрез който човек може да придобие своето безсмъртие. Ако ще дишаш, да умреш, всичките дишат така, че само да дишаш, но има един специфичен начин на дишане, чрез който може да добиеш безсмъртие. Туй в средните векове са го турили във вид на някой еликсир. Има известен еликсир, но еликсирът е свързан с въздуха. Има едно специфично дишане, при което човешките дробове могат да отделят. Има два вида прана. Едната прана носи известна енергия, известна зараза, от която човек умира. Горение става в човешкия организъм, нарушава се равновесието в организма, а другата прана уравновесява и всякога има една малка придобивка. Това е наречен жизненият еликсир в живота. Той се намира във въздуха. Че жизненият еликсир се намира в светлината, във въздуха, във водата, но трябва да знаеш как да пиеш и къде да намериш тази вода, в малки количества. Трябва да знаеш как да възприемаш светлината, трябва да имаш известно разположение. Някой път може да възприемеш по такъв начин, че освен полза няма да принесе, но вреда. Може да дишаш така, че самото дишане ще ти причини вреда. Онези, които не разбират тази наука, които приложиха дълбокото дишане – йогите, имаха отрицателен резултат на дишането, отколкото положителен. Казах – методите на йогите са неприложими за Западна Европа, или другояче казано, неприложими са, понеже не разбират ония принципи. Йогите не са глупави, англичаните са давали пари. Ти с чували да му дадеш злато, той никога не поверява една тайна, която му е дадена. Кой не би дал милиони да знае по кой начин може да добие безсмъртие. Но с пари тази работа не се купува. Аз съм срещал мнозина, които искат да изучава тайните на природата, да ѝ станат господари. Природата не се нуждае от господари. Тя се нуждае от слуги. Ти, ако в твоя ум залегне мисълта да ѝ станеш господар, ти създаваш най-голямото нещастие, което някога може да те сполети. Ако ти искаш да станеш господар, ти не може да я заместиш. Ами всички онези, на които тя услужвала, ако ти станеш господар, ти нямаш нейните познания. Какво ще правиш? С всичките ония същества, които очакват от нея, ти ще си създадеш цяло нещастие. Казват: „Хората трябва да станат господари на природата.“ Не – казва. Добри слуги, разумни слуги. Този закон са го разбирали в древността. Всеки човек, който искал да бъде учен, всеки човек, който искал да бъде богат, той трябвало да разбира законите на служенето. Един умен слуга трябва да бъде, не един глупав. Умните господари са станали от умните слуги. Онези, които са заемали мястото на умните господари, са станали от умните слуги. В света се раждат слуги, господари не се раждат. В света съществува само един господар. То е Цялото. Следователно, ако човек иска да бъде господар, природата е господар на първо място. Втори не може да стане. Някой човек казва, че имал втора природа. Това са онаследени черти на човека. Природата е едно. Бог е един. Истината е една. Мъдростта е една. Любовта е една. Добродетелта е една. Не може да има две добродетели в света. Следователно безсмъртието в живота, върху което човек трябва да гради. Казваме някой път – разбираме нещо от любовта. Сега хората разбират онази любов, която уморява хората, която носи смъртта. Има една любов, която носи живот в себе си, има една любов, която носи знания в себе си. Има едно знание, което носи смърт. Нима мислите – онзи химик, който се занимава с химия, каква смърт носи тя. Колко химици не са станали жертва на своите опити. Колко млади моми и колко млади момци не са станали жертва на своята любов. Я ми кажете. Не един, не двама, хиляди са станали жертва. Те мислят, че туй е играчка. Казват: „Малко да се полюбим.“ То е като онзи химик, който прави опит, но ще му коства живота. Любовта играчки не търпи. Тя е една сериозна сила. Ако ти грешиш с любовта, отиде твоят живот, ти ще Замериш въжето. Ако ти грешиш с любовта, ще намериш края на живота. Онзи, който иска да се подиграва с любовта, да позамаже нещо, може да позамажеш, може да позамажеш, но тя е сила, която не търпи замазване. Любовта е сила, която изисква да бъдеш отличен проводник, добър проводник. Да поставиш най-малкото съпротивление на нейните действия, тя ще те разруши. Ако ти искаш да ѝ поставиш известни ограничения, искаш да се наложиш и да поставиш своето понятие, казваш: „Така трябва да се постъпи.“, ако ти днес се ограничиш, ако хората започнат да се ограничават, ние създаваме цяла система на насилие – от единия край до другия. Че идеята за Бога, която се проповядва, за любовта, мъдростта, за истината, за всичките добродетели, те се проповядват по такъв начин, че ние едни други се изнасилваме. Казвам, хората едни други, без да щат, се изнасилват. Когато се построява един океански параход, онези работници, ако не си довършат работата, не излагат живота на онези, които ще пътуват. Онези техници изискват всичко да се направи добре, те щателно го преглеждат и го поставят на изпит и ако го намерят добре изработен, тогава ще го пуснат. Природата е щателна. Като се роди един човек, тя ще го постави на изпит, ще види с такъв ще могат ли да пътуват пътници. Вие имате една идея, мислите, че сте дошли тук на сватба, на угощение. На земята вие сте дошли на работа. Всеки има своя специфична работа, колкото и да е малка, вие сте един член, необходим вътре. Ако разбирате своето предназначение, природата ще ви даде всичката възможност да постигнете туй, което желаете, но отделите ли се от техните пътища и планове, съградите ли някакъв нов идеал, бъдете уверени, че вие ще имате един паметник, на който ще пише: „Тук почива един млад, зелен, който преждевременно умря. Тук е един млад, учен човек, който от пресилване за своите научни изследвания положи живота си. Тук е един авиатор, който не знаеше как да управлява своя аероплан, строши му се главата. Тук лежи един шофьор, който не знаеше как да управлява своя автомобил, че си счупи главата.“ И на всички паметници пише – това са все герои. Герои са онези, които не се критикуват. Герои са онези, които не падат. Герои са онези, които не се съблазняват. Герои са онези, които не се обезверяват. Герои са онези, в сърцето на които любовта не изчезва. Герои са онези, в умовете на които знанието никога не изчезва. То е както слънцето. Гърците имаха много хубави разбирания, много хубави идеи. Герой е човек, който свети. Щом престанеш да светиш, не си герой. Щом изгубиш силата си, щом изгубиш знанието си, ти не си герой. Докато в тебе функционира туй Божественото Начало. Един учен българин, като ме срещна, охарактеризира моето учение, той говори, но предвид има своя дълг. Във всичкото учение – малко, само материално нещо, да забогатее, да си осигури живота на земята, и го изнася той. Той е един голям безверник, в Бога не вярва. Казва: „Всичките са такива, все долапи. – Казва, – ако всъщност е така, похвално е, прав е, но ако това е една лъжа. Ако това отговаря на истината, аз го похвалявам. Ако отговаря на една действителност, вярно е, право има, но ако отговаря на една лъжа, няма какво да говоря.“ За всеки един човек неговият живот, той е обусловен. Една философия или е открил, или е потвърдил, защото всяко дърво според плода се познава. Та казвам, въпросът не е какви са хората. Всеки един човек трябва да мисли за себе си. Казвам, то е хубавото, че ние трябва да мислим за себе си, защото има два начина, два пътища, по които ние може да вървим. Пътят на действието, но пътят на мисълта е по-хубав. Ти вървиш по действието, но аз ги наричам кратковременни процеси в живота. Временно ти уреждаш работите си, но в действието си не може да уредиш целия си живот. Изисква се една широка мисъл, да схванеш какви са твоите отношения. Не само към майка ти, към баща ти, към брата ти, към сестра ти, но да схванеш своето отношение, което имаш, към цялата природа. Ти имаш отношение към нещо, което отричаш. Сега аз правя за онези от вас, които са дошли до едно подбуждение, не за онези от вас, които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. Няма какво да говоря за житените зърна в хамбара, които не са посяти, няма какво да говоря за светлината, топлината и влагата. Казвам: „Вие стойте в хамбара, на много хубаво място сте.“ На онези житени зърна, които се посяват, като ги посее земеделецът, спирам се при тези житени зърна и казвам: „Знаеш ли какво ще се случи с тебе, твоят живот няма да бъде като в хамбара.“ „Какъв ще бъде?“ „Най-първо, ще се стопиш, ще дойдат големи изпитания, такива изпитания, каквито не си виждал. Ако имаш вяра, ако устоиш и не се съблазниш, ти ще влезеш в един прекрасен живот, ще видиш това, което никое житено зърно не е видяло. Ако не може да издържиш, ще изсъхнеш.“ Казва: „Не те разбирам.“ Казвам: „Ще ме разбереш.“ Минавам след половин година. Житеното зърно, като ме видя, казва: „Много си прав. Големи изпитания имах, за малко щях да се пукна. Сега виждам един хубав свят. Слава Богу. За всичките страдания и мъчения, които минах, Господ ме благослови, пораснах.“ Казвам: „Радвам се на тия плодове, които си принесъл. Вие пак ще идете в хамбара.“ Казвам, хубавото в живота седи в онова, което придобиваме, в знанието, което придобиваме. Силата, която ще придобием, онова възвишеното, хубавото, красивото, което ще придобием. Тази придобивка осмисля живота. Ако живеем на земята и нищо не придобиваме… Днес кое ще придобиеш? Ти се заблуждаваш с онези неща, които не са в твоя власт. Ако ти се научиш как да дишаш, ако ти се научиш как да се храниш, ако ти се научиш как да възприемаш светлината, ако ти се научиш да мислиш правилно, ако ти се научиш да чувстваш правилно, ако ти се научиш да постъпваш правилно, то е цяла философия, ти осигуряваш живота си. Всичките пътища в живота ти са сигурни. Повидимому може да се каже, че е много лесно да постъпи човек. Ти станеш сутрин и си неразположен духом. Казваш: „Не съм разположен. Не зная защо.“ Ти трябва да знаеш от какво произтича твоето неразположение. Щом си неразположен, в твоята нервна система има набрани сили, които не са потребни, трябва да ги изхвърлиш извън. Неразположен си и затова ти се препоръчва, щом не си разположен духом, трябва да имаш една малка мотичка, да я закачиш тъй, 15 см широка, ще имаш една градина и ще идеш половин час да покопаеш. И след половин час твоето неразположение ще се измени. Всичките сили непотребни чрез ръцете и краката ще отидат в земята и в замяна на това да почувстваш, че си разположен. Не копай повече. Ако копаеш, ще си създадеш друго зло. В това отношение, най-първо, светът трябва да има ниви и градини, където неразположените хора трябва да работят. Песимисти, безверници, закъсали оттук-оттам, всички да копаят. Искате една възпитателна система. Някои ще турят други системи, които не са ефикасни. Много скъпи са. Казвам, тази е една от най-ефикасните и с много малко разноски. Най-малко ще коства само ръчката – 50 лева. Половин час като копаеш, ако надницата е 30 лева, на час ще струва 15 лева ще коства. 30 лева една мотичка. С 45 лева ти през целия ден ще спечелиш 4 пъти повече, отколкото с туй болезнено състояние. Вън от това ти нямаше да измениш правилните схващания. Запример ти гледаш едно растение, не може да знаеш какво е растението. Гледаш един предмет, не знаеш колко е далече от тебе. Виждаш един човек, ти не може да го знаеш. Казваш: „Вижда ми се добър.“ На какво основание мислиш, че е добър? Един изпитва една греда дали е здрава, или не, и намира, че е здрава. Има известен пробен камък и казва, че е здрава. Трябва да се тури на работа. Една върбова греда и една дъбова греда се различават по своята коравина. Добрият човек е създаден от друг материал. Като погледнете, неговите кости са тънки, съвсем друг строеж имат. Всичките хора не са еднакво построени. По тия линии, които образуват пръстите – пръстите, както и ръката, и цялото тяло, имат линии. Добрите хора имат една линия. Ще знаеш тази линия добра ли е, или не. По какво познаваме един песимист. В песимиста тия неволните мускули отслабват, тия центрове в мозъка са обеднели и вследствие на това той не може да издържа. И краищата на устните не са в едно хоризонтално положение, но са надолу. И вследствие на това надолу се изкривяват. В песимиста виждат, че устата е изкривена надолу, изкривената уста представя песимизъм. Щом се засмее, обърне се устата, ъглите са нагоре, става весел. С туй обръщане на мускул в твоя мозък се втича една нова енергия, има разширение в оптимиста, в песимиста има съкращаване, ограничение, а в оптимиста – разширение. В хубавата страна на живота веднага умът ти се разширява. Та, най-първо, трябва да знаеш. Ти се намираш в трудно положение. Трябва да бъдеш толкова умен. Един английски апаш след като го хваща полицията, свързва ръцете хубаво с въже и полицаят, който го кара, казва му: „Ще ти дадем да разбереш, ти трябва да опиташ английския закон.“ Турят го в участъка на един креват на третия етаж и понеже било вечерно време, оставят му една свещ, а той стои с вързани ръце и крака. Като го оставят сам, като си заминават полицаите, веднага му блесва една идея. Казва: „Благодаря на Бога, че ми остави свещта, той беше толкова глупав.“ Турга си краката на свещта и пламъкът изгаря въжето. Турга си ръцете на пламъка и прегаря въжето на ръцете. Имало един чаршаф, накъсва го на ленти, направя въже и през прозореца слиза долу и избягва. Идват полицаите, свещта е там, но него го няма. При най-лошите условия, при които ти може да попаднеш, Господ все ще ти остави една запалена свещ. Използвай ги. Друг е въпросът, дали е право. Аз в този случай оценявам разумността на този апаш, че може да използва свещта, да се освободи. Защо ти да не може по същия начин да използваш за своето благо? Та човек, най-първо, трябва да открие за какво е роден в света и какво се крие в него. Ако той има известни заложби, известни дарби, той трябва да тури всичките свои усилия да развие дарбите. Той ще каже: „Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в ангелите.“ Ти остави твоята вяра в Бога. Вярването, то е онова, което Бог е вложил. Развий го, не само да вярваш. Смешна работа. Казва: „Аз вярвам в Бога.“ Значи вярвам в университета; вярвам, че всичките професори са учени; вярвам, че студентите учат, но аз не уча. Какво ме ползва тази вяра? Ако вляза в този университет и се уча от професорите, изучавам науката, която се преподава, но да вярвам, че светът е създаден от Бога, дали Господ създал света, или не, то не е толкова важно. Законите, които са вътре в природата, може и аз да изпълня тия закони. Те ще ми дадат много по-голямо знание, отколкото да вярвам в тях. Не че това е лошо. Смешни работи са онези, които сега може да постигнеш в живота. Имаш мъчно състояние. Че ако не знаеш как да го смениш, ще викаш лекар, той ще ти тури инжекция, една, две, но нищо не допринасят. Имаш болест, ще вземеш морфин, но щом се прояви съзнанието, веднага болестта пак се прояви. Или турят кокаин, престане болката, но кокаинът не може да продължи дълго време, престане неговото действие, и болката пак се явява. Ние не може да изненадаме природата. Ние може да я спънем, но тя всякога ни глобява. В края на краищата ние седим при нея и след като сме ходили навсякъде, фалирали сме, ще се явим на стари години с дълги бради, жените с дълги побелели коси и старците със своите мустаци. Казва: „Как сте?“ „Знаеш, много смешно положение.“ Казва: „Как си?“ „Закъсахме я.“ „Не може ли да си възвърнат живота?“ Природата казва: „Не, ще минеш през един конус, през една дупка и всичко, каквото си взел, ще го оставиш и ще минеш през тази дупка“. И като минеш, тя туря пещта отдолу и той започва да се топи, топи и онези казват: „Умря човекът.“ Тя го прецежда и като го филтрира, тя прави своите научни изследвания. Не мислете, че той е изгнил. Тя го събира в шишета и от краката взема серум, от ръцете, от мозъка и казва: „От еди-кой си учен човек.“ И след туй започва да прави своите опити. Казва от какво е фалирал. Тя намира, че на младини този човек не е живял в съгласие с баща си, с майка си, като бил ученик закачал този, онзи, правел добрини, но намирал, че е голямо противоречие. След като филтрира, повика го и казва: „Ела сега тука. Туй шише виждаш ли какво означава?“ Започва да му разправя. „Вярно ли е това?“ „Вярно е.“ Ще те прати пак на земята, да не правиш така. Вземе другото шише, казва: „Вярно ли е?“ Ако не е вярно, природата извиква онези, които са определили, и те ще се явят пред него, и той пак ще си признае. Сега учените хора казват, тъй като ме слушат – това са залъгалки. Ако утре умра, животът няма смисъл за мене. Туй, което е учил, не е било залъгалка. За мене нещата имат смисъл, когато мога да живея, да виждам своите погрешки и да ги изправям, да раста, да се ползвам, да зная, че след хиляди, милиони години пак ще се явя в света – тогава ще има смисъл да живея. Иначе като едно животно ще се явя в природата и като едно цвете и ще изчезна, и ще кажа: „Такава е участта.“ Не, не е такава участта. Туй, което излиза от Бога, не може да бъде участта му такава. Казва: „Направих човека по образ и подобие свое.“ Следователно Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е, която умира. Тя е онази зараза, която влиза вътре, и човек трябва да умре. Смъртта в този случай е едно освобождаване от човешкото, за да възтържествува в нас божественото, разумното, да дойдем до истински живот, дето престават страданията. Аз понякой път говоря за страданията, но казвам на болен човек: „Ще търпиш, ще мине. Два–три дена може да мине, болестта ти не може да прекратя, тя е божествен език.“ Но казвам, има една наука, която освобождава хората от всичките страдания. Тази е науката на живота. Ти, като разбереш онзи истинския живот, за да се освободиш от всичките страдания, ти трябва да възприемеш в себе си Божествената Любов, трябва да възприемеш в себе си Божествената Мъдрост, да ги туриш в действие, за да се освободиш от всички нещастия, от всички страдания и несрети. Ти трябва да възприемеш в себе си Божествената Истина. Ти ще бъдеш свободен. Това е цяла една система. Аз ви казвам – единствената реалност в света, това е Любовта. Единственият път в света, това е Мъдростта. Единствената форма, това е Истината, с която човек трябва да функционира. Ако човек в себе си няма туй реалното – любовта, ако ти в себе си нямаш .този път, по който се отива до реалното, и ако нямаш тази форма, в която може да поставиш реалното, на какво може да разчиташ? Може да се каже – това са свършени работи. Само отвлечените работи са реални, то е самозаблуждение, ти се самоизмамваш. Има друг начин за предаване на нещата. Нещата може да ги видиш физически, но има неща, които може да ги видиш непосредствено. Че предметите може да ги виждаме и по друг начин: и по астрален начин може да ги гледаме, и по ментален начин, трябва да станат три пречупвания. Ъглите се пречупват. Колкото ъгълът е по-голям, толкова деятелността става по-голяма. Ти ще влезеш в ония съотношения, които съществуват. Когато някой от вас разгледа човешкия мозък, де се намира човек, човешкият мозък де е? Вие съдите за човека само по едно нещо. Вие виждате носа или една фаланга, и може да ви кажат кои са причините, които са създали носа. Има си своите причини: и астрални, и умствени причини. Зад този човек седят разумни сили. Носът е създаден за човека, но същевременно носът е един възприемател. Целият нос е поле, дето се възприемат силите, които служат. Без нос човек не може да бъде здрав, не само човек трябва да диша въздуха през носа, но цялата тази система – в носа се отделя .едно вещество, ония сили, които са необходими за растението, за развитието на човешкия мозък, за цялата повърхност. Когато светлината удари носа, той възприема тази светлина и я вкарва в мозъка. Тогава той расте и се развива правилно. Другата част на носа вкарва в симпатичната нервна система. Ако този нос не може да функционира правилно, не може да възприема природата, тогава обеднява твоята симпатична нервна система, и тогава обеднява твоята мозъчна система. Казвате: „Светът е така създаден.“ Не е така създаден. Ти трябва да туриш, ти трябва да цениш носа си, да знаеш, че той е един възприемател на ония богатства и сили. Ти трябва да знаеш: не само за зрението очите са органи, но очите са възприематели на сила, ухото не е само слухов орган. Ние така говорим. Затуй имаме такива резултати, но същевременно и други функции имаме в ушите. Ние разглеждаме човека механически, търсим неговото щастие, като че е попаднало от небето, когато щастието е вътре в самите нас. Щастието на човека зависи само от една постъпка. Един млад момък в Америка иска да постъпи на работа и един милиардер дава обявление, че търси един секретар за кантората си. Явяват се при него 10, 20, 30 души с препоръчителни писма, но като ги вижда, не му допада. Иде един момък, просто облечен. Детето му паднало отвънка, той се спира, вдига го, изтърсва го, усмихва се на него, оставя детето и като влиза вътре в кантората, гледа – книжка паднала. Взема я и отива при него и му казва: „Господине, четох във вестниците, че търсите секретар. Нямам препоръчителни писма.“ „Вие – казва – имате две препоръчителни писма. Едното – че вдигнахте детето, а другото е, че вдигнахте малката книжка. Вие ще бъдете мой секретар.“ Ако вие не може да вдигнете туй слабото дете, ако туй слабото условие на живота… Казвате: „Това сега ще ме повдигне.“ Ако туй детинското не може да повдигнеш, ако не повдигнеш една хартия от земята, ти секретар на милионер не може да бъдеш, или секретар на природата не може да бъдеш. Сега моите почитания и уважение към всичките вярвания, всичките ваши религиозни вярвания в Бога не ги докосвам, но казвам, с туй вярване, с което живеете, вие ще умрете и сега нищо няма да допринесе. Аз съм слушал, слушал да казвате: „Аз съм това, аз съм онова.“ Всеки от вас трябва да повярва, доколко той е изпълнил Волята Божия. Че ти, за да познаеш вървиш ли по правия път, аз да ви кажа какво трябва да направите. Искаш да знаеш. Дали може да познаеш, няма какво да питате мене. Ще отидете на Витоша, ще напълните едно шише с вода и след това ще отидеш при болния човек и ще му налеете една кафяна чаша. Ако след 20 минути на болния болката му се намали, вие сте прогресирали, но ако след като му дадеш водата, и не се подобри положението, а се влоши, вие не сте прогресирали. Не само това. Вие, за да знаете дали сте прогресирали, някой търговец, който иска да се убие, фалирал е, вие ако идете при него и ако работите му се уредят, вие сте прогресирали. Но ако идете и на втория ден се самоубие, вие вървите по кривия път. Сега може да правите такива заключения. Казвате: „Ако животът е така, тогава кой е праведен?“ Ако не разсъждавате така, не съм за крайната справедливост в света, аз съм за справедливостта в дадения момент. Утрешният ден е друг въпрос. В дадения случай, в даденото състояние какво разбиране имам, аз имам добро желание и ако го реализирам, искам да направя добро някому. Туй малкото добро ако аз го реализирам, аз съм силен човек, но ако се разколебая и не го направя, аз съм слаб човек. Дави се една мравка, ти имаш научна дисертация, нещо ти казва: „Спаси тази мравка.“ Ти казваш: „Какво ще се занимавам с мравките, може да изгубя тезата си.“ Вдигни мравята, това ще ти помогне твоята дисертация да се свърши добре. Казвам, този праведният, който живее, той се благославя и всичките негови деца се благославят. Онези от вас туй, което имате, дръжте го. Но проверявайте вашето богатство. Нали знаете, че много пъти имате вълнени дрехи и ако не ги проверявате, молците ще ги изядат. Много пъти сегашните богаташи, от техните каси парите изчезват, виждаш – касата затворена, но парите изчезват отвътре. Постоянно трябва да се проверяват нещата. Като мисли човек, че е осигурен, казвате: „Понеже баща ти е богат.“ Но ти трябва да приложиш онова, което баща ти е оставил. Не уповавайте на никаква рента, че ви е оставил някаква рента, но уповай на онова, което излиза из ума, от сърцето, от ръцете, от краката, туй, което може да направиш с труд. С труда на ръцете си да си изкараш прехраната. Всеки човек трябва да има тази минимална прехрана – с труда на ръцете си да си изкарва прехраната. Ами старото? Ти дръж старото за дявола, а другият порядък е за Бога – днес какво може да направиш. И след 20 години може да остарееш. Не мисли за старините си, остави, хич не мисли за твоите старини. Ти не мисли за сиромашията. Сиромашия в света не съществува. Сиромашията хората я създават. И злото в света не съществува извън нас. Ние сами създаваме сиромашията. Онази сиромашия, на която аз съм обречен, аз съм я създал – аз съм онеправдан, ако аз съм се скарал с всички свои близки, ако аз се скарам със слугата и всички ме нарочват, този запали фабриката, онзи – складовете, и аз осиромашея. Ако всичките слуги обичат господаря си и той ги обича, всички живеят в братство, и тогава господарят не може да осиромашее. Но сега да ви кажа какво трябва да се приложи. Може някои от вас да мислят, че имат вечния живот, радвам се. Ако е така, облажавам ви. Някои може да мислят, че може да имат голяма вяра. Казвам, облажавам ви, проверете вярата, направете опит. Някои може да мислят, че имат много знания, облажавам ви, проверете знанието. Някои може да мислят, че имат голяма сила. Хубаво е. Но проверете това нещо, да не би да се самоизмамвате. Никога не трябва да допуснете в себе си никаква самоизмама, тъй – да ви турят на динена кора. Проверявайте, то е красиво сега. Казвам, ако ние се занимаваме със себе си, ако бихме турили програмата, да бъдем верни на природата, верни на Бога, понеже в Бога имаме вяра, пратил ни е на земята да му се отплатим, да бъдем верни» ако ние имаме отношение към ближните си – ближният не е нищо друго освен екран, върху който ще покажем доколко изпълняваме Волята Божия – втората заповед е екран за любовта към Бога, защото Писанието казва: „Да възлюбиш Бога с четири неща: с ума, със сърцето, с душата и със силата, а ближния – като себе си.“ Значи туй, което е възлюбило Бога, туй – да възлюбиш и ближния, понеже не трябва да се повтаря заповедта, както първоначално, ще обичаш ближния като себе си, понеже първото отражение е в моята душа и съобразно с туй отражение, което дари тази хармония, аз ще приложа към ближния. Тогава – три образа, троеличието на Бога – то е майката, бащата и синът. Какво е туй учение, тази заповед: люби ближния си. Бог е Бащата. Ближният туй е Майката. Ти трябва да помагаш на майка си. Ти си синът. Туй е в единство. Така трябва да се схваща. Това е домът. Ако домът така не се съгради, в света никакво щастие не може да има. Ние търсим ближния вън, той е майка ти, туй е баща ти. Той е единственият баща. Ти ще търсиш единствения баща и единствената майка в тебе, ще ги измериш още по-дълбоко. Та казвам, тъй разбрано, туй божественото учение, то има приложение, има известно приложение. Няма да има никакво противоречие около вас. Питаме кой е праведен. Който свири добре на цигулка, той е добър цигулар, а който не свири добре на цигулка, не е добър цигулар. Който лекува добре, лекар е. Който не лекува, не е лекар. Има един анекдот за съвременните опити на лекарите. Един лекувал в средните векове, той свършил медицина и всичките ги лекувал по един начин. И много лесно лекувал хората. Пускал им кръв и после им давал да пият топла вода. Двайсет години все така лекувал и никого не могъл да излекува. И един ден се утешава и си казва: „Нима другите лекари ги оживяват?“ Той ще пусне кръв на човека, ще даде да пие топла вода и тази топлата вода ще изкара кръвта навън. Не да се изкарва кръвта, но да се вкарва. Като заболее един човек, пускат му кръв. Казвам, кръвта ще го подлуди. Има нещо, което подлудява човека. Кръвта е носителка на живота. Но когато в кръвта влезе нещо чуждо в живота, тогава животът изкарва кръвта, изхвърля я, за да може да изхвърли отровното навън. Та праведният ходи в целостта си. Това са сега спешни въпроси, които всеки един от вас може да разреши и върху които може да съгради своето щастие, своето бъдеще. „Благословен Господ, Бог наш“ „Отче наш“ Тридесет и осма неделна беседа 2 юли 1933 г., неделя, 10 часа София – Изгрев
  15. Hristo Vatev

    1933_06_25 Добрите дарби

    Аудио - чете Иванка Петрова От книгата, "Радостта". Неделни беседи. Дванадесета година (1932–1933). Том II. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето неделна беседа Добрите дарби „Добрата молитва“ „Духът Божи“ Ще прочета дванайсета глава от Първото послание към коринтяните. Един въпрос, който се отнася до тогавашните верующи. Ще взема няколко думи от последния стих: „Имайте ревност за по-добрите дарби.“ Трябва по някой път да определите какво нещо е човек. Много определения са дадени и може би още хиляди години ще се определя какво нещо е човек и все ще остане неопределен. Аз мисля, че ако би се определил какво нещо е, човек може да изгуби своята стойност. Макар учените хора да измерват Вселената, но още не са я измерили. Каквито и мерки да вземат – малки и големи, не са дошли още до края, не знаят къде е краят на Вселената. Нито хората знаят. Казвате: „Човек излязъл от Бога, и пак ще се върне при Бога.“ Но тази идея не е определена. Какво нещо е Бог, смътна идея имат хората. Какво нещо ще излезе и връщането към Бога, и то е смътна идея. Хората често говорят за неща, които не знаят. Запример учените хора предполагат какво има в глъбините на океана. Но нито един не е влязъл в глъбините на океана, защото има налягане. Единият проблематичен въпрос е, какво има на земята. Чудесни животни има на дъното. Някои казват: „Смели са учените хора.“ Не са смели. Те не са слезли още. Едва са слезли на 1000 метра, а има 15 000 метра дълбочина, има и 20 000 метра на известни места дълбочина. До ония дълбочини, които се крият в земята, както е устроена земята, туй са още предположения. И за слънцето, което ни грее, и за него идеята е тъмна. Онези планети, които ни заобикалят, звездите, всичко това е украшение – като едно труфило. Ние гледаме на света като на едно просто труфило. Някоя високопоставена дама облече рокля, тури всички украшения, обаче простият не може да има никаква представа колко струва тази рокля, понеже нас ни занимават някой път много дребнави въпроси. Някой път ние се занимаваме, тъй както мравите се занимават със своя мравуняк, както пчелите със своя кошер. Иди, бутни някой кошер, и веднага всичките излязат и на общо основание ще те нажилят. Може да си имал много хубаво намерение – да идеш на гости, да ги видиш, но ако не си внимателен, не спазиш благоприличието, може и светия да си, на общо основание ще ти дадат един урок и като излизаш оттам, лицето ти ще бъде малко подуто. Казвате – пчелите хапят. Зная. Ако беше минал далеч един километър от тях, дали щяха да те ухапят, то е въпрос. А той е минал толкова близо, той бутнал кошера и вследствие на това бутане дават му педагогическо възпитание. Да ти кажат, че тъй не се бута. Потребно е за нас да дойде човек до една фаза, да учи. Ние сме прекарали живота като слуги. Господарят казва: „Това направи, онова направи.“ И целия ден правиш, каквото каже господарят. Вода носиш, ще мажеш, къща правиш, ще градиш, ще слугуваш. Най-после се изтощаваш. И този живот аз го наричам живот на робство. Да учи човек, това е свобода. Само свободният човек може да учи. Когато аз казвам, че трябва да учим, аз подразбирам свободата. Никой, който не е свободен, не може да учи. Само свободният човек учи. Когато казвам, че трябва да учим, подразбирам свобода. Никой, който не е свободен, не може да учи. Казвате: „Трябва да се работи.“ Работата е привилегия на свободния човек. Само свободният човек може да работи. Другият, който не е свободен, се труди. Само свободният човек има мир в душата си. Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб, той разбира нещата като един слуга, а не като свободен човек. Смъртта е най-голямото робство. Животът, това е най-голямата свобода. Омразата, това е робство. Любовта, това е свобода. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което освобождава, е любов. Трябва да се вземат, да се съпоставят нещата. Не както ние ги разбираме. Някой път имаме такива съпоставяния. Не зная доколко може да са верни. Майката запример казва на детето: „Мама, трябва да знаеш, че те родих.“ Питам, майката говори ли истината, че го е родила. Питам тогава, майката кой роди? Защото туй, което ражда, то не трябва да се ражда. Туй, което ражда, не трябва от никого да се ражда. Когато вървим по една линия на раждане, това майката няма право да казва. Всичките изведнъж са родени. Казват някои – то е все таки и когато хората минават през една врата, да каже вратата: „Да знаете, аз ви родих.“ Хиляди хора могат да минат, и вратата казва: „Ако аз не бях тук, вие не можехте да минете, от мене зависи.“ Тази врата е важна за един ден. Тази врата е важна за един град, тя не е важна за целия свят. Вашата врата е важна само за вашия дом. Тя не важи за другите домове. Те имат други врати. Вие може да имате едно понятие. Може да имате едно схващане за света, туй е само за вас, то не е за другите. Всеки един човек има свое схващане за света – криво-ляво, каквото и да е. Ако го оставите, този човек има много по-добро схващане, отколкото, ако вие го учите. Не че вие не трябва да разбирате. Не че човек не трябва да се ползва от знанието на другите хора, но той, за да се ползва, трябва да бъде свободен. Понякога хората не са свободни. Господарят, който заповядва, не е свободен. Слугата, който изпълнява, не е свободен. Всички не са свободни. И тогава имате роби на вашите заповеди, други слугуват, по йерархически начин заповедите се дават. Един по-голям камък блъсне друг – по-малък, камък. Другият блъсне друг. Но тия камъни не са свободни. Тия камъни по никой начин не може да се върнат на своето място. Когато говорим за Бога – да излезем от Бога и да се върнем при Бога, това може да го направи само свободният човек. Всеки, който не е свободен, не може да се върне при Бога. Връщането, или вярата в Бога, е закон на свобода. Човек, който не вярва, той не е свободен. Защото едновременно свободният човек, той има дарби и той няма никакви дарби. Той не знае да смята, не знае да свири, не знае да пее, не знае да гради къща, не знае да направи една дреха, не знае да си сготви. Един прост човек носи на един много богат човек череши, той казва: „Че как се ядат?“ Той му носил само две череши. Той взема черешите и ги изяжда, нищо не му оставя, но му показва. Онзи му казва: „Идущата година пак ми донеси, аз се научих.“ Някои от вас сте дошли дотам – само да ви покажат как се ядат черешите. Някои дотам сте дошли. Някой път ние минаваме за много учени. Не може да се освободим от хилядите препятствия, които съществуват в живота, в природата. Тия препятствия произтичат от едно постоянно нарушение, от нашето незнание. Сега, най-първо, знанието произтича. – трябва да имате ред дарби в себе си, за да имате знание. Ти си одарен. Някой казва, че аз не съм надарен човек. Всеки човек, който живее, вече има дарби в действие. Никой човек на земята няма право да се оплаква, че не е одарен, че няма дарби. Тогава другите животни трябва хиляди пъти повече от човек да се оплакват. Всяко същество, колкото и да е малко, туй малкото, вложено в него, той изпълнява своята длъжност. Вземете например копринената буба какви тънки мрежици… или паякът – каква тънка паяжина изважда, колко хиляди години е учил това изкуство и как го предава от поколение на поколение. Това е една дарба, техника, инженер е той, като се повреди, знае къде е. Той знае как да поправя своята паяжина. После метеоролог е, знае кога ще духа вятър и кога ще се развали времето и когато ще се развали времето, той веднага удвоява жиците на паяжината. После, ако го наблюдаваш, скрил се е някъде – или в средата се е скрил, или накрая се е скрил, и той познава метеорологическото състояние на времето, той е учен. Казвате: „Това е паяк.“ Вкъщи имаш един паяк, искаш за дърва да идеш, погледни паякът къде е. Казва: „Аз съм учен човек, метеоролог.“ Искаш да отидеш на екскурзия, искаш да знаеш какво ще бъде времето, ще има ли буря, дъжд, сняг, виж къде е паякът. Той казва: „Аз съм учен човек, трябва да знаеш.“ И този паяк научно определя. И сега учените хора държат паяците, за да проучват, а вие изпъждате паяците от къщи. Тази сутрин един паяк влязъл и си направил паяж