(45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

[valiamaria]

(45) Срещи с царя на 10.V.1939 г. в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V .с.г. в присъствието и на Багрянов

Среща в Ситняково

 

Още с пристигането ми в Чамкория дойде на обяд с кон Свилен да се осведоми кога съм дошел и колко ще стоя. На другия ден дойде пак да ми каже, че ще дойде Марко да ме вземе следобед с отомобила. Това беше новата кола на царя, току-що пристигнала от Швейцария - малка, но много силна. В Ситняково, преди двореца да стигнем, ме чакаше Царят и Кирил. След здрависване-то Кирил се отдели, а ние тръгнахме нагоре (той питаше мене къде да идем, но аз му казах да се качим по-нагоре някъде). Носех фотография (тя беше на Кирил, той беше я дал на Стоянов Борис, а аз бях я взел от него временно).

 

По пътя, той като го спрях да го фотографирам, извиках и Кирил, а след това само двама излязохме нагоре. Започна да ми говори за крака си, а после разговорът мина върху царицата и се задържа доста на тая интимна тема. След това разговорът мина на неговата среща с Потьомкин, за когото ми говори надълго, като го описа като човек, а също и разговора, който е бил крайно интересен по съдържание и по маниера на воденето, в които царят е трябвало да бъде много внимателен.

 

В главни черти този разговор е минал върху претенциите на България, като Потьомкии ни е обвинил, че и сега сме максималисти и пречим на общото разбирателство на Балканите. При това той отначало се е опитал да каже, че положението е много важно и за династията, и за народа, което царят е отбил, като е казал, че династията на Балканите е от малко значение, но добруването на един народ е нещо съществено и трябва да се направи нещо за него, че «ние сме доста търпеливи и ще чакаме, но няма да се откажем от това, което си с наше» - това е било реплика на въпроса, че сме искали чужди земи. «Ние това, което сме изгубили на война, не го искаме - казал царят. - То е късмет. Но това, което ни взеха без война румънците, ние си искаме.»295 А на юг ние не сме давали нищо на гърците, за да търсим от тях - ние дадохме на Съглашението тия земи, гдето полковник Шарпи управляваше с българска администрация, която един ден, без никакъв повод от наша страна, изпъдиха и предадоха на гърците - ние от тях и тяхна земя не щем.»296 В тоя дух е ставал разговорът.

 

Личните му впечатления са, че е добър партньор, нещо обилно има в него, но и на дъното - нещо неопределено, тъмно.

 

Така, разговаряйки, ние вървяхме. Из пътя няколко пъти го спирах и фотографирах. Разговорът минаваше на разни теми. Така стигнахме горе на канарата, гдето е историческата пейка, гдето баща му е решавал с министрите да обяви независимостта.297 Направих му и там снимки. Започна да говори за крака си и за царицата, а след това - за баща си. Чете ми недовършения проект за отговор на баща си да не идва в България, а щял да му прати и моето писмо, което бях му пратил, като беше в Карловските бани. Чете ми и някои други рапорти на Стаменов298, в които се пишеше какво е казал Стефан владиката за своите минали и бъдещи срещи с държавници, и прочие. Някои бяха чудати.

 

След това му четох една беседа - «Новото в живота», от «Естественият ред на нещата»299. Накрая ми се разписа с обещание и пожелание за нов живот.

 

Почнахме бавно да слизаме. Разговорът се въртеше около политическите водачи и бъдещата работа. Аз му настоявах да се даде държавна програма, на която да посветят живота си всички министри и чиновници, и депутати. Сега хората търсят къде да се подслонят и затова правят поклонение на Стойчо и др., а тогава ще знаят едно знаме и другите ще станат излишни. При това и на тях партизани ще се намери подходяща работа, за да се не озлобяват - може да се направи един държавен съвет и пр., гдето и те да приказват и им се плаща нещо. България не е толкова голяма, за да се пренебрегват силите, които могат с полза да работят. Трябва да се впрегнат всички национални енергии на работа, но всяка - на своето място. Има място и за Луков, и за Кимона, и за Стойчо, но злото да не възглавява, а и дяволът да се впрегне да оре, казва Учителят.³⁰⁰ Царят каза, че върху това ще си помисли и ще види какво може да се направи.

 

После говорихме къде да се срещнем на сутринта, казах му - в Овнарско. Там да дойде Багрянов, да видим и неговата работа.

 

- Какво да го питам? - каза царят.

 

- Ще му искаш отчет за постъпките и ще го насочиш занапред какво да прави, ако иска да работи.

 

Решихме на сутринта да дойде автомобилът в девет и половина да ме вземе и там да се срещнем. После отидохме до автомобила, който чакаше, качи се и царят и тръгнахме за Чамкория, после до една пътека царят слезе да замине пешком направо за двореца Чамкория, а мен ме отведе Марко до вилата.

 

На другия ден, 11.V, дойде на уреченото време и тръгнахме при много хубаво време за Овнарско. Царят заминал вече затам. По пътя, като минахме вече Говедарци и навлязохме в гората, на едно място, поляна, видях автомобила на Севов, и Багрянов бил вътре, бяха се спрели и чакаха да мина аз, защо - не разбрах. В Овнарско ме чакаше царят и Кирил. След пет минути пристигна и Багрянов със Севов. Поразходихме се и си поговорихме няколко минути на разни теми - общи и незначителни, - след което царят извика мене и Багрянов да влезем в кабинета му, за да видим и тая работа. Когато влизахме, Кирил, който остана вън, ми направи знак с юмрук - да го понатупаме...

 

(В Ситняково говорихме и дали Кьосето да ходи в Берлин и му казах да чакат новия германски представител и да се ориентират, че тогава.)

 

Като влязохме в кабинетчето му и спалня едновременно, също като моята барака и почти толкова голяма стая, той седна на писалището си, Багрянов - срещу него, а аз - от страна към царя и се приготвих да слушам.

 

- По негово желание - каза царят, като посочи мене - и с твое съгласие стана тая среща, за да може да се разяснят някои работи, които станаха.

 

- Да - каза Багр[янов], - ний бяхме приятели, но много неща се случиха и като придодоха някои води, донесоха и затлачиха много работи.

 

Тогава царят започна много обективно, сдържано и с достойнство да му говори с един спокоен тон, в който обаче можеше да се долови не само огорчение, но дори обезнадеждване. Точно не мога да го възпроизведа, но отделни пасажи, доколкото ги запомних:

 

- Ти искаше да станеш министър. Аз на това се възпротивих, като ти казах, че трябва да дойдеш отдолу. Слава Богу, с помощта ми или без нея, както и да е, ти стана депутат, после - и министър. Имаше обаче много работи, които аз не бях съгласен и аз си казах мнението по тях. Дали то стигна до тебе или не, не зная, но ти нищо не измени от това, което правеше.

 

- Нищо не е стигнало до мене - каза Багр[янов].

 

Тогава аз се намесих:

 

- А не ти ли казах, че царят не харесва антуража ти от депутати, а ти ми каза, че не си крив, ти не си ги избирал такива - да му мисли, който ги е избирал; ти такива ги намираш, с такива работиш.

 

- А, да, Ваше Величество, каза ми това, но аз какво да правя... Те сами идат, после такива са те, но какво да ги правя? Аз нямам никаква група..., изобщо... - лъжеше очевидно Багр[янов].

 

- Ти знаеш по-добре това. Защо не се събраха по-отбрани хора около, а само най-компрометираните? Мислиш ли това как се отразява?

 

Багр[янов] пак почна да мънка и после с един апломб заяви, че те искат да се качат по неговия гръб, както искали и политиците, но не успели и затова сега го ругаели; че той няма да позволи никому това и пр. Аз му забелязах, че Найденов вече успя да стане председател на ветеринарите, че по неговия гръб се качват, като се ползват от авторитета на царя, и че ако това, което той прави, не беше Багрянов, а някой друг, царят пет пари нямаше да дава, но понеже сега сенките на тия хора прехвърлят главата на Багрянова и падат върху царя, той трябва да мисли повече. Не може с такава тайфа да се насажда нищо ново.

 

- Да, той добре ти каза - рече царят. - Мене ми беше неловко да ти го говоря, но той ти го каза: ако беше други, не бих се намесвал, но сега така не може. Ний сме вече на позиции и трябва да приемем отговорностите.

 

- Ама моето мнение е било винаги - и затова съм се борил - да отговаряме ний, а Вий да не носите никаква отговорност, а да Ви пазим.

 

- Това беше позиция, на която седях по-рано, но не и сега. На демагогията ти си ме учил, но сега вече не й е времето. Ний няма да живеем колкото сме живели. Едно време умовете ни бяха в мъдете. Сега трябва да ги употребим за работа. Аз съм решил да не правя инжекции като едно време в крака, та да се сеща главата. Сега и аз, и ти сме вече на първа линия и ще си понесем отговорностите. Аз съм решил животът, който ми е останал, да го жертвам за доброто на тоя народ и ще искам и ти да си на тая позиция.

 

- Добре бе, Ваше Величество. Съгласен съм напълно.

 

- Съгласен си, но трябва да работиш за това. - Тук царят му напомни, че той е работил на своя глава, без да се допита до него за речите си. Аз се обадих, че на мене те бяха четени.

 

- И слава Богу, че поне на Вас ги е чел. Когато се говори за някаква завеса в Народното събрание, аз чаках, че някой ще се обади, а то Недялко и Рашко³⁰¹ си гугукаха, а забравиха кога щяха да го убиват, та Неделковица дохожда да ми обади, та едва го отървах.

 

- И много интриги правят, Ваше Величество.

 

- Ами ти не си вчерашен. Помниш ли, когато Муравиев³⁰² и Омарчевски бяха ми пратили опозицията в двореца, че уж съм я викал, а аз ги оставих да чакат и отидох в Краварника при Стамболийски и те като дойдоха да интригуват и ме намериха там, глътнаха си езиците. И ти така прави с Кьосето. Твоят и неговият антураж нека си враждуват, но ти го предупреждавай. Нали аз казах на Луков в присъствието на Кьосето, че техните братя им вредят, и тогава Луков скочи: как да сравнявам аз брат му Аспарух с Петър Кьосе[то], когато техният род е дал трима генерали и пр.

 

После в разговора му каза:

 

- Помниш ли, когато Калфов искаше да те коли и аз трябваше лично да дохождам в Делиормана, да покажа, че това не може да става, когато ти (Багрянов) искаше да ставаш румънин?³⁰³

 

- Ами от старите партизани как да се отървем? Те сега като разбраха, че няма да им стана мост, ще ме погнат - каза Багрянов.

 

Аз се намесих и му казах, че сега той има власт, подкрепата на царя и пари - няма защо да прави никому концесии. Обаче работата трябва да има единно ръководство от царя, а той да изпълни това, което е неговата работа, като избира хората, защото царят не може да работи с какви да са хора - те ще компрометират и най-добрите идеи. - Няма какво да бързаш.

 

- Ваше Величество, аз ще моля да разбиете недоверието на Кьосето -там да ми помогнете. Аз не искам мястото му, но той има това превратно мнение.

 

- Това царят ще направи, но и ти спри антуража си да пуща мухи и слухове по тоя въпрос.

 

Два-три пъти Багрянов се опита нещо да възразява на царя - това, което той говореше и което аз дадох само слабо и недобре скицирано, - а той му отговори:

 

- Не възразявай, защото това, което сега ти говоря, то не ти е ясно, а после ще ти стане ясно. Виждаш ли го него - посочи мен царят. - Колко пъти ми е говорил работи, които в момента не разбирах, понякога роптаех и избягвах да го срещна, а после се уверявах - събитията тъй се нареждаха, че известни думи ставаха ясни. И тогава това, което ти казах - предупреденият струва двама, - се случва. Предупреден, аз посрещах по-добре нещата. Та, и тебе те предупреждавам. Сега нито възразявай, а чакай да ти станат ясни.³⁰⁴

 

- Ама и сега ми са ясни... - започна Багрянов.

 

-Ти си мислиш. После ще видиш, че нещата не са така, както ти мислиш, но се вслушвай в това, което те предупреждавам.

 

В резюме разговорът се свежда към следните точки: по искането на Багрянов - да се не дава ход на старите (партизани); да си избира антуража; да пази това, което му е казано. Ако той се ползва с доверието на Кьосето, антуражът сам ще промени държанието си и пр. ...

 

Като излязохме навън, царят и аз се разхождахме и говорихме върху говореното, а Багрянов остана с Кирил и Севов. И на царя бе му направило впечатление, че е готов да лъже (така, когато царят го запита: «Помниш ли, като ти се карах на Карловските бани?», отрече категорично да си спомня нещо подобно, а после няколко минути само почна да си спомня най-подробно всяко възражение, което е направил, а също като каза, че не е предупреждаван, а само аз два пъти лично го предупреждавах за антуража му...). Все пак аз настоявах той да бъде подкрепян, докато грешките му не станат повече от добрите му дела. (Между другото още царят му каза да види да оправи пътя за Черната скала, където царят беше вече ходил, а също да прегледа там горското училище, което е вече довършено почти, а за отопление не са още мислили и като ги запитал царят, нещо смънкали... Във време на разговора, който стана, царят също го заприказва за това, което е направил, и Багрянов с един апломб започна да говори за законите си, но царят му каза, че жито е това, което е прибрано на хамбара, а не [е] още на нивата, защото Багрянов искаше царят непременно да му хареса законите, а той му каза, че вече по тоя въпрос му е говорил, и тогава каза горното.)

 

На обеда, който стана и който беше много по-разкошен, отколкото когато бивахме само двамата, и на който аз го закачих, че ние обикновено си ядем боб, той каза, че сега за крака не може...³⁰⁵ От разговорите, които станаха, важно беше, че той посъветва Багрянов да иде да посети Италия и да види тамошното земледелие, което е много разумно устроено при много по-лоши земя и условия. Багрянов обеща. Багрянов разправяше за това, как видял един лудо каран автомобил и се спрял да го изчака, а се оказало, че [е] Варненският владика, кара без калимявка и вътре бил пълен с жени. Тогава и царят каза как идвал Стефан, отчаян, да му се оплаква от колегите си, които били все болни от трипер. Смяхме се доста.³⁰⁶

 

Следобед ме взе царят настрана и по-далеч в гората и ми заприказва за царицата - как и какво да прави. Аз му казах най-напред да се види с Кьосето и да го предупреди за тая среща с Багрянов, за да не я вземе в такова направление, каквото тя няма. Той обеща. След това му говорих и за царицата, защото той не му се отиваше при нея. В общи думи този доста дълъг разговор: «И ти я обичаш, и тя те обича, но се ревнувате и двамата. Тя иска като майка си да владее.»³⁰⁷ А той не е като бабалък си - той ми каза, че бабалък му всеки ден е правел на жена си малки букетчета, които тя хвърляла, и викал като вдетинен «мама», почти идиотски.

 

Казах му, че тя не може да мисли с понятия, а само с представи и затова той трябва нагледно да й покаже, че е зает, когато го викат постоянно пред нея и пр. После, тя се безпокои, защото мисли, че като не е-при нея, той е с други жени, и той трябва да направи всичко да има възможност да види тя, че това не е така.³⁰⁸ Царят всичко това призна и обеща да го направи, колкото може, за да [я] поуспокои, като му обещах, че тя ще измени характера си и пр.

 

След това ние се върнахме при другите и като поприказвахме, царят пожела да тръгна напред, да отварям път - ми пришепна той самият, когато Багрянов искаше да ме вземе в своя автомобил. Сбогувахме се с царя и Кирил, а също със Севов и Багрянов и след туй си тръгнах. За получас бях вече в Чамкория. След малко пристигна и Багрянов и ме взема да отидем да прегледаме пътя за Черната скала, а после видяхме и горското училище, след което се прибрах.

 

След два дена дойде Герджиков, генерал областен, и ме откара в неделя вечер в София. През туй време царят бе се срещнал с антиподите: за един ден бе видял Мушанов, Гунев и Лъжи Петков... Метод на царете - да се ориентира механически...

 

Други неща може би пропуснах, защото го пиша чак сега - 21 .V, почти след 10 дена...