(50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

[valiamaria]

(50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

Към края на юли дойде на гости Багрянов със Стоил Стефанов. Стоя няколко часа, говорихме по въпросите за камарата и мобилизацията, после го заведох при Учителя, където говорихме около два часа, а след това той си отпътува.

След два дена дойде Андро с д-р Екимов, но преди това ми писа, че Недев е пратил укази за смяната на д-р Радков с Боев, но са били върнати и той се тревожеше. Като дойде, разбрахме се и след това, след два дни, той дойде с Недев за малко, да се видим. Пръв път Недев видя Учителя при огнището на лагера, където и се запознаха. После Недев дойде при мене в палатката, гдето се преоблече и ме тури в течение на срещата, която е имал с царя и разговорите. Поменал му е царят, че се среща с мен като с умен човек и пр. След като се навечеряхме, заведох го при Учителя, гдето седя около половин час, след което, макар че беше късно, си тръгна назад за София, защото имаха министерски съвет, а също на другия ден - откриване на линията Якоруда и пр.

След като го изпратих (това беше петък), в събота и неделя ходих по разходки и не ходих на беседа. Във вторник сутринта Учителят казал, че иска след гимнастиките да ме види. Отидох и той ми каза след 8 часа да ида. Отидох и той ми заговори защо съм изменил държанието си и че въпросът бил за поголемия стол, който дал на Недев, а по-малкия - на мене, но този стол бил слаб и пр. ... Мене ми се видя чудно, че за такъв дребнав може да ме мисли и му казах направо:

- И през ума ми не е минало, Вие знаете, че аз винаги сядам на земята до краката Ви, тъй че и дума не може да става за стол. Друга е причината. Аз от 10 години винаги, когато идвам на Рила, идвам като на заколение. В 10 години 15 зъба сам съм си извадил. Ето и сега, преди два-три дена, си извадих пак. Преживявам крайни напрежения. Обхващат ме състояния на колективно съзнание. Чувствам много души, които по никакъв начин не искат да те приемат като Учител и с които трябва да се боря в себе си. Веднъж побеждавам и ги водя тук. Друг път те ме отвличат настрана и аз изживявам големи мъчнотии. Това е причината за моето поведение. Българският народ Ви не ще за свой Учител - там е всичкото.³⁴²

Той ме слушаше изненадан, но пак ми каза:

- Но това, което казахте, като беше министърът тука, не беше хубаво, то беше от Черната ложа. Защо казахте, че ако искам да му говоря нещо, да ни оставите? Аз няма какво да му говоря.

- Защото погледнах на него не като министър - за мене министър[ът] е говедарин, - но като човек, като душа, на която Вие като Учител може да имате нещо да кажете, на която среща аз да съм излишен.

- Аз и ако му кажа, ще му кажа пред свидетел. Тъй че това беше мисъл на тъмните сили.

- Може, но аз в душата си бях чист, като не исках да ставам проводник на нищо лошо, а не исках да заставам между Учителя и една душа.

Разговорът мина после на по-конкретна база. Той харесва Недев, но намира, че няма духовна база и че сега слушат всички, но [че] те си имат предвид техни планове.

- С този може да работите. Трябва да избирате мотивни темпераменти продълговато лице, за да може да работи. Царят пада към творческите типове, мисли, че може много да направи, но по чувства е активен, обещава много, а не свършва - отлага. Царят не постоянства, а насиля после възможностите по една наследствена линия.³⁴³ Да измени начина на действие, да се освободи от наследствените черти.

Любовта не е била туряна като основа на човешкия живот досега. Досега са употребявани двата метода: знанието и силата. Но това е външната страна. Искали са да бъдат свободни и силни, а от това се ражда насилието и робството, а голямото знание създаде лъжата в света - нямат светлината.

И сега искат по същия начин - със силата и знанието - да решат въпросите, а не работят с Любов и не са в съгласие с Божествения ред на нещата и понеже не са приложили Любовта, образуват огън. Любовта да се приложи като основа на живота. Тогава животът ще даде знанието, светлината като резултат естествен, но Любовта трябва да се приложи като основа. Ако се гради здание без основа, какъв ще бъде резултатът? Всичките неща в света, съградени без Любов, ще се разрушат. Природата руши. Защо? Защото хората не турят Божествената основа. И Христос казва: «Къща, построена на пясък, пада, а на канара - остава.» Недев не изхожда от Любовта. Ще Ви слуша, докато идеите му са в унисон.

Злото и доброто са в едно дърво: две противни движения в природата, но няма антагонизъм - в своя си път те са едно цяло. Злото в растенията е в корените, а доброто е в клоните. Злото отива към центъра на Земята, а доброто - към центъра на Слънцето. Злото в нас се образува; човешкият егоизъм е корените на злото. Побеждавай злото чрез доброто. Доброто туря злото на работа. Активен по чувства да търси противоположни чувства, с мекота. Светът е без основа. Без Любов нищо не може да се започне... ³⁴⁴ Царят да тури Стефана под наблюдение. ³⁴⁵ Има нещо ново в съзнанието, но светът има нещо, което е по-силно, което обединява, и ще се наложи царят да приложи възпитателните методи. Не толерантност, а да се приложи волята Божия! Инак тя пак ще се приложи, но по-добре е и той да вземе участие в това приложение - подобре е за него! Трябва да се приложи Паневритмията в основните училища до «Евера», а останалите упражнения - в прогимназията. Няма да ги чакаме. За доброто на един народ, за всички просветени хора туй се изисква.³⁴⁶

След като ми говори това, аз останах с една тъмна струя в душата си, защото от това разбрах колко дребнав ме мисли - за едно седалище стол да имам претенция, и то на гост!... Следобеда, както си четях, при крака ми, левия, в палатката внезапно видях една пепелянка. Понеже бях бос, сепнах се и скочих, но много се разсърдих в себе си и извиках: «Дявол да те вземе, само ти липсваше тук!» Не успя да ме захапе, но аз я заклах с един трион с голям яд, а после ме беше срам самия мен за тая необяснима за самия мен злоба.³⁴⁷

На другия ден дойде Христо Ловджията да ми каже да се срещнем с царя в Овнарско.

На 3.VIII сутринта ние с Юрдан бяхме на уреченото място под Вада, чухме шум от автомобил, но го нямаше. Пратих Юрдан напред, а аз полегнах. По едно време чувам:

- Мечтаеш ли? - И видях царя да се приближава.

Станах, отидохме настрана и седнахме да говорим. Почерпих го с една топла водица. После пи още една. Имах и една круша от Учителя - разделихме я заедно и започна разговорът. Най-първо - с царицата и нейните отношения с децата. После - за едно писмо, което майка ѝ е пратила за една тяхна роднина, луда, на която уж цар Фердинанд продал скъпоценностите и спрял пенсията. Той ми разправи подробно как седи работата, че причината не е в баща му, и пр. и че по тоя повод той е накарал царицата да даде отговор и че тя е послушала. Също, че царицата се кара на детето, защо не ядяло бързо. Казах му, че Учителят казва: който яде бързо, бързо умира.

Разказа ми за съня си: че два пъти сънувал, че все една змия иска да го ухапе. Единия път змията била синя, но все не могла да го ухапе - отървал се. Втория път имало и други човек при него. Като му казах за моята змия, той започна да ми разправя за нея около половин час подробности - как се казва и отровата й.

- Чудна работа, гледай как сме свързани - аз я сънувах, а Вие я убихте!³⁴⁸

Каза ми за впечатленията си с осветявание на линията, когато можах да го чуя, говори с радиото и той призна, че е бил по-спокоен, но ми каза, че Кьосето е дезертирал, като чул, че депутатът Голев ще говори - избягал, та да бъде по-внимателен. Заговори ми за отношенията на Стойчо и ме пита какво да прави. По тоя въпрос говорихме дълго. Даде ми някои данни да чета, а също и за катастрофата с железниците, а после говорихме за мобилизацията, за турците и царят каза, че са съобщили в Лондон и Париж, че ако ги нападнат, ще се бранят. Ако беше се видял със Стойчо и най-тайно, пак нямаше да остане тайно и германците, които имат шпиони, нямаше да пуснат пак оръжието в България.

- Но сега той иска да се видим.

- Няма да бързаш. Щом е викал Костова, прати го, но да внимава, нищо да не се ангажира, само да слуша.

Оплака ми се, че Кьосето говорил против камарата и с това усложнявал работата.

- Този парламент изцяло работи добре - казах аз - и който откаже това, ще каже лъжа, но поотделно в състава му има много покварено и трябва да се избере доброто от лошото.

- Да, но кога и как? - каза царят.

- Предварително - държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира.

На тая тема говорихме доста. Аз се обещах да кажа на Кьосето чрез Статев³⁴⁹ да престане с провокациите си (вчера, 8.VIII, му казах това, защото Кьосето сам бе му поръчал да дойде). Стойчо, със своето отиване в Лондон, внесе много смущения и в нас, и в другите. Казах му странично да му предаде, че макар това да е една нетактичност, да гледа да я превърне в добро за държавата.

- Но как ще се открие камарата?

- Има време и дотогава да се мисли, ако не избухне война.

- Не се бойте. Нови избори може да станат.

Тогава стана дума и за Недев, че е идвал при мене горе на Рила.

- Да - казах му, - идва за малко.

Той намери, че Недев е малко наивен, защото не послушал съвета му да ангажира Министерския съвет с назначаването на Боев, а сам поел пак риска, и сега много се говорело и за мене и пр. Казах му, че Недев ни най-малко не е наивен, но в някои случаи се прави на такъв, защото не намира за умно [да] спори с глупави хора или за глупави работи, които времето в късо време ще докаже как седят. Той е много привързан и изпълнителен.

- Това видях и аз - каза царят.

- На него смело може да се облегнете. Той няма да излъже надеждите Ви. При това и Учителят каза, че той е най-почтен и деен.

- А, тъй ли каза? - и ме накара да му повторя пак какво е казал Учителят. Казах му да пусне указите за Радков и Боев. - Но аз не исках да пада върху Вас, мене и Недев тая работа; ако ни атакуват, да бъде поне за нещо по-голямо, а нали знаете, Батенберг го изгониха, загдето не даде медал на Бендерев...³⁵⁰

- Не бойте се - казах му, - док[тори]те са големи страхливци, те могат да захапят само «из за угла»*, а при това и Боев заслужава това място, което ще заеме. Против него са, защото няма да им позволи да си разиграват конете, както е било досега.

Заговорихме на тая тема. В туй време, като говорехме за камарата и Кьосето, мина един поп на кон. Царят, понеже бяхме близо до пътя, си наведе главата, докато мине, като четеше някакви молитви и плюеше и се буташе по мъдите, а аз се смеех и му казах:

- Не се бойте, те като духове са изгубили силата си и не могат да направят нищо лошо.

- А? !

- Да - казвам му, - те трябваше да правят добро, но изгубиха знанието си, та сега и лошото не може да направят.

Минахме отново на разговора си. Чете ми доклади някои, вътрешни, в които имаше доста тревога. Евреите закупували храна и пр. за идващите войни. Казах му, че [е] малко вероятно, макар че германците искат да изненадат, но това няма да им се удаде и те няма да жертвуват толкова работи за една дреболия...

Разговорът вървеше безсистемно към края. Често се връщахме на някои теми и ги разяснявахме. Личеше си, че Стойчо му е причинил много безпокойство. Започна да ме пита какво да прави и с Генчев, който се е заловил да ме спасява. Той е много лошо настроен (разбира се, срещу мен) и прави много работи, от които няма нужда.

- И по-рано Ви казах, че с Генчев съм готов да си разделя хапката, при това и на мен е услужвал, но като дойде за мнения, и той не мисли като мене, и аз - като него, тъй че квит сме. Но няма защо да бъдем врагове за това. Той трябва да бъде лишен от възможност за известно време да се меси в политиката от Ваше име, докато му станат известни работи ясни. После той и сам ще проумее колко ненавременни са били някои работи.

Приказвахме и за Стефан владиката.

- Той се надяваше да се облегне на мен, за да победи тия, младите владици - каза царят, - но аз не можах в тоя случай да му бъда много полезен. Оплака ми се от Калфов. Английският посланик Рендел идвал и го питал няма ли да ходи някъде. Царят му казал, че при тия политически условия засега не мисли никъде да ходи, защото го е страх, че може някой да подхлъзне народа му и да станат нежелателни работи, а тоя народ е вече плащал достатъчно в миналото. Рендел останал недоволен и му казал още някои работи. Царят му възразил, че ако бяха уредили зимъс работата с Добруджа, сега нещата щяха да бъдат други.

- И тоя Карол не е много умен - каза ми царят.

- Влезте в положението му - казах му аз. - Вие видяхте зор, но и неговото не беше малко. Пъдиха го веднъж, а сега, където тръгне, вика и престолонаследника, защото го е страх да не го намери наново възцарен.

- Вярно - каза царят, - все със себе си го взима.

- Хубаво направихте, че го посрещнахте на гарата с почести. Това беше да им се покаже, че ние сме лоялни.

- Да, и аз мисля същото - каза царят.

- При това не забравяйте, че той схваща добре нашата кауза. Не може да ни даде нищо, защото ще се обадят и маджарите, а при това - неговото лошо лично положение: гонен веднъж, скаран с брат си, убиха майка си и оная еврейка около него...

- Да - каза царят, - вярно, че положението му е лошо.

- Ами че ние за една могила - Дервишката - сме готови да правим война, колко повече пък той! Ако почне да раздава земята, ще го изпъдят. Между другото предаде ми това, което Рендел е говорил с Калфов, и запитал Рендел царя: «Какво има този човек с Вас, та така говори?» - «Знаете, той ми беше адютант - казал царят. - Имаше недоволство за един медал, който баща ми не беше му дал от 20 години, но аз го извиках, примирихме се, дадох му ордена, разцелувахме се даже и го смятам, че сме приятели.»

- Лицето на Рендел изобрази омерзение - каза ми царят. - Стар интригант, добави царят в отговор на опита ми да кажа нещо добро за Калфов. Юрдан, който беше на пост, извести, че идват двама, и царят стана и отиде нагоре по пътеката. Мина Кирчев с едно селянче и замина нагоре; разбрах, че отива при мене. Царят се върна.

- Тоя беше или генерал, или професор.

- Кирчев - казвам.

- Кайзерът значи - смее се той.

Продължихме разговора. Към 11 часа се разделихме.

Върнах се в лагера и говорих на Учителя това, което бях запомнил.

Царят ми каза, че сега царицата била много настроена срещу мен (вероятно от Генчев) и че искала да ме срещне да ми наговори. Казах, че и това ще стане и че като мисли, по-лесно ще се оправи. Царят призна, че сега е подобре и че Надя сега е при нея.³⁵¹

На следния ден, 4.VIII, си прибрах багажа и [се] приготвих да си отивам. Учителят ме издебна на молитвения връх (аз мислех да му се не обаждам) и ми каза да.гледам на 12-и т.м. да се върна, защото истинският събор тогава щял да стане, а после в града ще бъде само «така»... Казах му, че може и да остана.

- Не, идете и после пак елате.

Казах, че ще видя. Вчера получих едно писмо, в което виждам неговия пръст. На Папазов казал: «И Вие ли ще избягате като Лулчев?»

5.VIII.1939, от Учителя (Среща на 30. VII. 1939 с царя, 10 ч вечерта): **

«Да възприемеш и предадеш правилно Божията любов - това е основният закон. Царят е активен в чувствата, но надеждата му е слаба. По женска линия върви. Умът трябва да дойде на помощ.»

На 8-и т.м. през нощта дойде Севов и ме събуди. Царят го пратил да ме види къде съм, защото пращал писмо горе със срещата на Костов със Стойчо, а мене ме нямало. Говорихме до късно през нощта за Стойчо, за Генчев, който се много ожесточил срещу мен, за Кьосето, бъдещите промени за парламента и пр....

Утре, 11-й, ако е рекъл Бог, може да отида на Рила - не искам да оскърбявам Учителя, макар че всичко ми [е] отгоре вече, и ако можех, бих се забутал някъде, да не чуя, [да] не видя политика или «дъновизъм» - и двете ми стигнаха до гуша...

__________________

* из за угла (рус.) - иззад ъгъла (бел. М.И.)

** Забележката в скоби е добавена на ръка от Любомир Лулчев, (бел. М.И.)