(58) Среща с Царя при Евдокия на 7.Х.1939 г. от 7 до 8 и ½ часа вечерта

[valiamaria]

(58) Среща с Царя при Евдокия на 7.Х.1939 г. от 7 до 8 и ½ часа вечерта

Разговорът се води върху следните по-главни теми. (Не бяхме се виждали доста отдавна, а това беше повече настройка към бъдещето, което той не бързаше да разкрива, защото може би знаеше, че не ще съм съгласен. При това, понеже стана войната, а аз казвах, че няма да стане, той се смята вече по-добър пророк, пък аз използувам това положение да се отдръпвам по-на-вътре в себе си, което ми е необходимо, защото твърде силно бях се свързал с него вътрешно.)

Той започна с думите, че предчувствията го не лъжат и че сега го издувало отвътре... После започна да ми говори за осветяването на линията Казанлък, което му послужи още веднъж да подчертае неутралитета; после ми говори за външното положение: турците били опасни, сърбите - перфидни, спрели барута ни, пуснали само 100 картечници от 2000, под предлог, че другите са не с наш калибър и че Германия искала да прави склад на оръжие в нас... Че от сто чешки вехти аероплана допуснала едва десет тия дни... Че ако Русия гарантирала статуквото на Балкана, ние сме оставали много назад и пр.

Казах му, че сега повече от всякога е нужно търпение да се изчакват събитията със спокойствие. Сърбите сега се стоварят вътре - ще бъдат резки с нас вън, но ние трябва, като една жена, която вижда мъжът й че иска и търси предлог да се кара, да бъдем много разумни. Да не губим за Добруджа България! Казали сме с мир - с мир! Тия въпроси, когато и да се турят, все ще дойдат до зелената маса. Ако турците сключат договора с Москва, хубаво е да се оттеглят техните и наши[те] войски от границите. В такъв случай да иде царят да види войниците долу, че много се оплакват от лоша храна и отношения, а също може да подчертае и той добрите отношения.

- Аз вече говорих на Боснев (главния лекар) за това - каза царят.

- Трябва и по-строги наказания за тия лекари, и то да види народът, защото, ако е недоволен, утре как ще го викаш на избори?

- Да, и аз за това мисля - каза царят.

Каза ми за писмото, което му е писал английският цар и в което му казвал, че положението на България е трудно, но ако другите спазват неутралитета ни, че и те ще го спазват, че си спомня с удоволствие разговорите и усилията, които царят е положил за разбиране с Германия и които усилия останали на вятъра, и че те ще продължат до крайна победа.³⁸⁵ Царят му отговорил също, че е благодарен, че кралят, при толкова грижи много, се е сетил, че ще пазим неутралитет, и той, като си спомня хубавите разговори, които са имали, моли Бога да даде възможност да се реализират ония хубави идеали за човечност и прогрес, като се свърши по-скоро тази война... А на пратеника казал, че колкото по-скоро свърши войната, колкото по-малко строшено има, толкова по-добре, защото след тия разрухи ще дойдат социалните борби и ще погребат всичко след себе си; може би Англия - най-после, но все пак...

Казах му, че трябва да се обърне внимание на вътрешната политика (той беше ми пратил нещо, което Мушанов му дал в Баня Карловска), вследствие [на] явяването на хоризонта на Русия работническите маси набъбват, трябва социална политика, че Кожухаров го не бива за такъв министър, може да обърне внимание на Папазов от Габрово (каза, че го не знае, а аз му го описах и му казах да обърне внимание на него). Той каза, че с комунистите бил наясно, за което му възразих, че тия резки позиции може да се смекчат и че в Русия трябва да иде за преговори някой свестен човек, за да се разберем навреме. Поговорихме малко за камарата - посъветвах го да не стане промяната под натиска на камарата, а с време, да се попълнят със свестни министри, а ако може, [да] се разпуснат войниците запасните - да се направят нови избори. Той се съгласи, като остави за втори път да продължим. Мина на въпроса за царицата, като започна да се оплаква, че внасяла разединение, че детето не искало да прилича на майка си (княгинята) и пр. Казах му, че тя го обича и затова се толкова интересува; като си тури човек капитал в някоя банка, интересува се от съдбата й и пр. Казах чу, че тя го е направила по-решителен и по-храбър.

- Защото съм по-отчаян.

- Враговете Ви не знаят това.

- Сега и къщата ми се отщя...

- Няма нищо - и прочее, в тая насока, около десетина минути. Дадох му да чете вестник «Братство» и една беседа на френски («Малкият и големият брат»), излязла в Париж.³⁸⁶

Други подробности не мога си спомни или не са за записване (за Стойчо, Багрянов).

После, като си отиде царят, приказвахме с Кирил и Евдокия. Те ми се чудеха, че съм още оптимист. Казах им, че за мен злото е пасаж, а доброто -постоянно. И двамата се съгласиха, че трябва социална политика, но няма кой да я води, че много кметове сега бездействуват и пр., но че било добре това, гдето спекулантите ги пратили да чукат чакъл. Много искаха да знаят какво има да става и в разговор ме изпратиха чак до външната врата. Бог да ги пази! Направи ми впечатление колко бързо схваща същината Евдокия - има остър ум, който веднага отделя същественото от несъщественото...

После, като излязох, чакаше ме Андро и веднага почна голяма буря и трясък, но [с] краткотраен дъжд.

Отидох при Учителя, на когото му казах разговора, но не записах това, което ми говори, защото не ми се пишеше. На излизане той ми даде книжка, написана от някого, в която се казваше какво той е казал за войната (защото аз му намекнах, че чувствувам царя разколебан, че му казах, че няма да има война, а то има). Тая книжка преписа[на] прилагам към настоящото,³⁸⁷

В началото е казал (януари 1939):

«Ако управляющите на великите сили излязат разумни, тази година войната ще се избегне.»

През май същата година: "

«Войната е вече неизбежна, [в] началото на август ще се сбият. Няма да се надвият, ще почнат [...] оставят...

Пропуснато от срещата с Царя на 7.Х. 1939 г.

Между другото, казах му да не жертва България за Добруджа, защото видя какво става с Полша - решил е с мир да я получи, нека чака.

Кьосето е добро, защото знае да мълчи; да се говори сега е много опасно, особено да говори глупав човек, каквито са повечето от претендиращите у нас държавници и които просто са болни да дават изявления, като смятат, че това значи да управляваш...

- Вас с Кьосето после ще ви разберат. Вие направихте неща, които после ще се оценят.

Царят ме гледаше заинтересуван.

- Ами най-напред - вечните пактове, и то с тия народи, с които бяхме най-много воювали. Може би те нямат това съдържание, но като идея, като минат години, това ще остане като един подем на миротворци, които са изпреварили времето си. После, помисли за правата на жените - половината народ, Вие му дадохте възможност да взима участие в политическия живот. Прибавете при това, че днес не се избиват по софийските улици, както по-рано, и Вие ще имате основа на една политика и положение, което може да изпълни цял живот с гордост.

- Така е, но сега нели ни не ценят - каза царят.

- Няма смисъл сега да Ви ценят, сега трябва да работите и без да Ви ценят. Трябва да Ви разберат най-напред, че после да Ви ценят, а сега всеки държавник от себе си не може да види нищо друго... егоизмът... Толкова повече сега има нужда да сте будни и на поста си.

Учителят за Войната

Учителят в началото на годината каза:

«Ако управляющите на великите сили излязат разумни, тази година войната ще се избегне.»

През м. май каза:

«Войната е вече неизбежна!»

В началото на м. август каза:

«Ще се сбият вече като малките деца. Няма да се надвият, но ще оставят и след това пак ще почнат.»

(Не е писано от мен.)³⁸⁸