(66) Срещи

[valiamaria]

(66) Срещи

На 16.XII.1939 г. се срещнахме с Багрянов и ходихме по негова покана в селото Брезе, Софийско⁴⁵⁰. Край селото загазихме и отидохме пешком в село, а после автомобилът изгази и можахме да си тръгнем към 8 часа и към 10 часа вечерта си бях вкъщи. По пътя приказвахме за клюките по изборите и той ми разправи как в Бургас, като бил се заинтересувал за Тополовград, гдето щеше да се избира Спас Ганев, и като видял, че му казали, че телефонът е развален, той пратил секретаря си и разбрал, че са натъкмили Спас Ганев да излезе сам кандидат, когато бяха обещали, че там няма да има правителствен кандидат. Така беше казал Недев и на мене. Разправи ми за конференциите си в разните места, които е имал, и как са се държали селяните. Тук, в село, той се държа много демагогски, но селяните са свикнали с това. Той им даде 500 лв. за бедните ученици⁴⁵¹ , те на изпращане му дадоха заек и други подаръци. Ясно е, че той говори, за да го каже, и ако не го направи веднага, после вече и не се сеща какво е казал. Аз се правя, че му вярвам, защото искам да се поправи - но всеки човек си има по нещо, което куца, както има и нещо, в което той надминава другите.

С Невенка, която е учителка там, едва се видяхме и само няколко думи можах да разменя.⁴⁵² Багрянов ми обеща, че няма да отива в Шуменско, но на другия ден още се измъкна от София... Господ да му е на помощ!

На 18.XII.1939 г. вечерта дойде Недев. Той започна да ми дава много данни срещу Багрянов, а същевременно ми потвърди, че наистина Кьосето е заплашвал с подаване [на] оставка или с отиване да иска от царя отлагане на изборите.

Тогава аз му наговорих доста тежки думи, като му казах, че Багрянов е сторил хубаво, защото и той лично ми обеща, че в Тополовград няма да има правителствен кандидат. После - че Кьосето играе. Царят беше казал, че той може да напакости на Божилов. Че сега виждаме, изпраща го в Русия, за да няма кой да го замести. Севов го няма в България и той мисли, че ще хване царя натясно, но това няма да бъде. Династия на Кьосеивановци няма да се прави. Щом той не може да се откаже от своите приятели Дуров и сие, Гето Кръстев и др., то тогава ще си иде вкъщи при жена си. Багрянов е демагог, но поне ходи при селяните и им помага, а тоя, който седи в канцеларията си 4 години? Така не може повече. Което е хубаво - добре, което не е - то е друг въпрос... Недев се почувствува доста засегнат, но го понесе геройски и това ми много хареса в него. Искаше да бъде лоялен. Но видях, че почти му призля и на излизане си поиска една чаша вода. Домъчня ми за него.

Среща с царя на 19.XII от 7 до 9 и ½ часа вечерта във Враня

Идва преди това Статев; и нему казах, че ако Кьосето сега се кани да играе пак на разпускане камара, няма да успее и изборите няма да ги отложат, а както се постави тапа на Стойчо, така ще се постави и на Кьосето. Той отиде да се среща с него, за да види как седи работата, тъй като те са били в Пловдив и не знае как стоят тук нещата.

Царят беше по-добре от по-рано. Каза ми, че ме викал, «защото Кьосето се кани - според моя речник - каза той, - да пръдне в ръцете ми».

- Пращах - казва - Груев, при него, върна се смазан.

Казал му, че той не иска да служи за трамплин на Багрянов да се качи на неговото място и че ако искал, да го турел направо и пр.

- Пратих след това Генчев и неговото впечатление е, че Кьосето е изтърбушен и иска да прави трюкове, макар че едва държи... Този трюк е отпреди две години стар вече. Тогава му казах какво съм казал на Недев и той намери, че това е добре. Затова, горкият, той стоеше като че бе ударен, като че бе глътнал шомпол, нито се кръстеше - каза царят.

-Ами и аз казвах на Кьосето още [преди] един месец да говори една реч по радиото за изборите - и досега не го направи. Той си има своите планове.

Като му казах за Багрянов, каза ми, че и той същото изтъкнал, че може да е демагог, но и работи. Аз настоях да се направи всичко, за да се примирят Багрянов с Кьосето, като всеки си гледа работата. Помолих за това царя и той ми обеща да стори това, но ме предупреди, че по-рано всичката атака против мене е била от хората на Багрянов, затова да се пазя, че може да ме изядат. Тъй че, това примиряване ще се опитат да го направят, пък - ако излезе.

Запитах го и за Спас Ганев. Каза ми, че ще е по-хубаво да влезе, за да има кой да респектира Багрянов в парламента. Говорихме за характера на Кьосето и на Багрянов. И Севов му казал да се не бърза с Багрянов. Казах му и аз, че по-добре е сега да дойде някой друг да довърши изборите, ако не ще Кьосето, но да не се отлагат, защото после ще станат условията по-лоши. Не може да управляват като диктатори, защото ще бъдат пометени. И в Германия има Райхстаг, в Русия - събрание, в Италия - снопове (фашии), и тук трябва да има нещо такова... Царят се съгласи, че това не може, и реши да настои пред К[ьосеиванов].

Дълго говорихме за Царицата и за неговия гост. Чете ми пак писмо от онова момиче, което бях лекувал и което придружава царицата. Каза ми, че писал на бабалъка си, че Кьосето му помогнало да напише писмото, но сега, утре като се връща, какво да прави, като му е все като враг... По тоя повод го посъветвах да се види с Учителя, но той отказа под предлог, че така ще бъде по-силен, че обича мистичното и пр.⁴⁵³ Започнахме на по-интимна тема и аз му говорих някои работи за него и за бъдещата му работа. Той слуша, но от време на време го виждам как си го държи неговата мисъл. Той иска и на Бога, и на Мамона да служи, но...

Разправя ми за един свой приятел, гост, който беше сега тук и който е копеле на Кобургите (по думите на царя той бил от руската линия на Долгору-ките и не зная още кои и понеже бил последен), влюбвал се в момчета, перверзен бил, та ми разправя неговата история - как бягал с едно момче в Аржентина, но жена му казала, че ще го чака и го чакала... и той след три месеца се върнал обратно и се поправил и пр.

- Но моята, моята какво да я правя? Тегне на всички. Като дойде, още ще разбърка къщата и ще внесе безпокойство. Какво да правя, какво да правя?

Пак му казах да се види с Учителя. Пак отказа.⁴⁵⁴ Беше много отчаян и ми каза, че някой ден ще си пръсне черепа, за да си остави трупа само на нея... Подобни работи и аз изживявах някога, та го разбирам, и доста му говорих, като му казах да остави тия глупости, че тая задача меще е [мъчеше и] баща му и като не се реши с него сега, ще я дорешава с жена си. Тогава той ми разправи как, като бил на 19 години, се опитал да се самоубие. Той имал като възпитател (това не помня, дали беше точно възпитател, а и името забравих) един швейцарец.

- От него имам всичките тези либерални разбирания. Баща ми го много мразеше. И сега, като се научи, че ходя при него, го е яд и прави магии... Тоя човек си държал дневник, аз не знаех това. И каквото му съм се оплаквал за мъчнотиите с баща ми, той ги писал. Куртукпиев⁴⁵⁵ или кой други, не зная, но казал това на баща ми. И когато швейцарецът отишъл в отпуска, Кутруклиев, по заповед на баща ми, отваря бюрото му и взема дневника. Аз бях в Царска Бистрица. Вика ме баща ми, уж любезен, ама окото му святка. Сещам, че ще има нещо. Отивам в кабинета, там беше и един французин (на когото тоже забравих името сега, може би ще го питам допълнително и ще си го запиша).

Той гледа на масата дневника. Започват да му го четат от 8 часа вечерта, та до 2 часа след полунощ. Онзи човек искал нещо да прескача, но царят не давал и настоявал всичко да се чете. - Инквизиция, каквато правеше Боян Начев със своите жертви - казва царят, - зная го, защото го изпитах... Като си отидох долу, аз имах същото чувство като сега - желание да му оставя само трупа си. И вдигнах револвера и го опрях до челото си... Револверът не хвана, даде засечка.

- Защото е трябвало да живееш - казвам му, но и двамата бяхме много развълнувани... Горкичкият...

Каза ми царят, че още в Будапеща е казано от журналист, че на 26 декември ще има преврат в България от офицери за доброто на царя.

-Зная аз това добро - каза царят... - Нали - казва-говорихме, че Лойд⁴⁵⁶ е тъмен човек - ето, ходи в Румъния, отиде си и почнаха пожари, в Сърбия -убийства и пожари, ами тука какво ще излезе? Проверих това, което ми писахте за английската легация, и излезе вярно, че имат хора, които са участвали в Испания...

- Значи и тука готвят нещо такова - казвам му (пък си мисля, че те взеха Лукова не току-така с 15 000 лв. месечно, но не го казах на царя...).

Говорихме за Недев и той се отзова много хубаво. Казах му също интригата, която е разправяна, че престолонаследникът е глухоням, и как Казанли-ев се е клел, че го е виждал и говорил с него и как народът викал «ура». Приказвахме по тоя повод за Казанлиев и му казах, че той е човек, на когото може да се даде път, и царят потвърди това, че заслужава и че ще бъде хубаво да се вдигне той вместо други, понеже той е добре с народа, без да е така корумпиран, и че е помагал на бедните, като е купувал нещичко от свои пари, и че прави хубави жестове. Това и царят констатира. Изобщо, беше съгласен. Само му се стори, [че] мъчно ще съгласува усилията на Кьосето и Багрянов, но обеща и този опит за доброто на България да се опита да направи.

- Да се опитаме - казвам му, - пък ако не щат, нека всеки си носи последиците!

- Вий само се пазете, че по-рано щяха да Ви изядат и излизаше все от Багрянови хора. Не излизайте много начело.

(Спомних си, че Стоил ме плашеше, че Цанков с Кожухаров Тодор щели да издават книга за мен и щели да пращат Тошев като провокатор - той иска да се видим, но аз бях вече отказал. Цанков разправял, че съм се виждал с Кимона, а то беше преди 5 години - и че сега щели да опишат модерния Распутин.⁴⁵⁷ Щели да нападнат и братството. Казах му, че ме правиха вече убиец, та това не ми се вижда вече толкова тежко. При това и за братството не е страшно. То мина това време. Когато огънят е слаб, вятърът го гаси, но когато е силен, само го разпаля... Минаха тия времена, когато можеха да ни плашат, сега ще ми направят само реклама. «Ами тогава да кажа да не я издават» - каза наивно Стоил... Това не казах на царя.)⁴⁵⁸

Приказвахме и за дипломатическите промени, като питах защо Антонов го не уволниха след тоя гаф в Москва.

- Кьосето не ще - каза ми Царят.

Приказвахме и за уволнените офицери и пр. Доста интересни работи, но не ми се пишат. С впечатление съм, че царят си има план, който не искаше да ми разкрие изцяло, пък и аз отбягвах, за да не би да го издаде някой, а той да помисли, че съм аз. Изобщо, всеки ден разбирам, че българската политика и нужник са почти едно и също и много съжалявам, че се намесих или намесиха. При Стамболийски щях да платя с главата си, пък сега да видим какво ще ме огрее...⁴⁵⁹

Сега, 21.XII, дойде Андро и ми каза, че Кьосето си подало оставката - точно както бях казал на Недев и Царя, че ще му погоди, като изпраща днес Божилов да няма конкуренция. Ама де да видим какво ще го изиграят...