АСЕН АРНАУДОВ

[Ани]

АСЕН АРНАУДОВ

Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре!" и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участва в записването на Паневритмията и на много песни.

Елена Андреева

Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия. Тогава германските фондации даваха стипендии на българи, желаещи да отидат в Германия и да придобиват знания в областите, които ги интересуват. Това беше един тактически и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза. Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа един от най-добрите музиканти, които имахме в нашето Братство. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов.

Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдейства пред Министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. Всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов. Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя." Отиват при Учителя. Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е?" - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това!" - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия?" - "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". Асен разбира, че има закрилата на Учителя и заминава.

По-късно, той ми предаде своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години. Хазяйката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойна, аз тук ще остана". Така покрай мене, и къщата остана здрава и стърчеше сред развалините като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната."

По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория.

На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши.

Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос?" Учителят го поглежда: "Не може!" Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия.

Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя.

Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе.

Нестор Илиев

Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да я запише, без да използва пиано. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени млади и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя. Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив, но не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той. Защо му позволявате да се приближава до вас?" Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се." - "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мен да се оплаквате, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-натам. Тогава никой не може да ти помогне." Така Учителят разреши въпроса с Асенчо и със сестрите.

Мария Тодорова

Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си написала стихотворение, сложила го в плик, адресирала го до него и го изпратила по пощата. То носи заглавието "Нишки".

Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това:

НИШКИ

Вий нишки, от мене до него прострени,

Вий златни, копринени нишки,

Недейте се счупва, недейте се къса,

О, златни, копринени нишки!

 

Основа красива на тъкан вълшебна,

където душата е бдяла,

от много години където тъче се

одежда красива и бяла.

 

Под моите пръсти потрепвате вие

И пеете под моите длани,

В безмълвна мъка - безмълвното бдение,

О, нишки, от слънце облени.

 

"Аз искам да видя одеждата бяла -

Говори и пее душата,

Аз искам да видя как там се прелива

С безсмъртните багри душата."

 

"Аз искам" - говори и пее душата

И пръстите странно смълчани,

Отново докосват вълшебните нишки

От мене до Него прострени!

Димитрина Антонова

Асен Арнаудов след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си под впечатлението на тези чувства, облечени в стихове. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цяла нощ. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва и му казва само една дума: "Работи!" Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Беше ревнив към нея. Един път в годината си я свиреше. Затваряше се сам и си я свиреше на самия себе си и на душата си.

Неговият живот след заминаването на Учителя, премина много бурно - той опита от всичко, което му предложи светът. Но никога не можа да се успокои от това писмо. Като музикант премина през всички стъпала на кариерата, стана професор по арфа в Консерваторията. След време замина за Персия и стана придворен арфист на шаха.

Обаче симфонията "Нишки" не пожела да я запише. Искаше да остане само негова. Той трябваше да я запише, да я издаде и това щеше да бъде отговорът на стихотворението. Така че накрая писмото на Димитринка остана без отговор. Ако беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи!" Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу.

Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца!" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя. Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". Според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа!

Борис Николов