Ако ме любите, ще опазите моите заповеди
Ако ме любите, ще опазите моите заповеди
СТАР ПРАВОПИС 
11 януари 1915 г.
Учението Христово е за тоя свят, а не за оня, както повечето хора твърдят. Между невидимия и видимия свят има отношение, както между корените и клоните на растенията.
Когато вървим в пътищата Христови, светиите и светлите същества се радват, че сме във връзка с тях и те ни хранят. Дървото се храни от корените и от клоните - отдолу и отгоре. Ако опазваме заповедите Христови, ще ни даде всичко, което попросим в Негово име. Ако не ни дадат това, което искаме, то е, защото сме сгрешили. Земята не е място за страдания - тя е училище. Без нея не може да се повдигнем. Ние сме разплакали не веднъж земята и тя като се разсърди заради нас, показва ни отношението си със своите разтърсвания - настръхва й козината от нашите лоши дела.
Като се вслушваме в заповедите Му, Той ще се изяви нам в светла мисли, желания.
Необходима е Божествена Любов, която се проявява в благодатта. Що е благодат?
Пример: в река Темза има малки кораби, 20-30 хиляди, които ловя - риба, и се препитава целият Лондон. При отлив тия кораби остават на сухо. в тинята. Дойде прилив - това е благодатта - те се повдигат и заплават из морето, отиват да рибуват.
При благодатта има прилив. Трябва да търсим тия моменти на Божествения Дух в прилив. Изгубим ли тоя момент, ще изгубим благодат¬та и трябва да чакаме 12 часа, а то е 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века и пр.
На първо място да приложим Божествената Любов. Тя работи в сърцето. То е най-важният орган. Сърцето отмерва пулса и когато Божественото сърце пулсира, ний оживяваме. Натрупваме прилив.
В деня, в който не опазим Божествените заповеди, явява се у нас дисхармония и ние не сме християни. Ще търсим в нас християнството, но не ще сме християни. Питаме се често дали сме изгубили благата или сме спечелили в тоя свят повече. Погрешки можем да направим, но Христос ще ни съди, ако не ги поправим. Погрешките не бива да ги повтаряме повече а да ги изправяме. Трябва да се учим от нашите грешки, т. е. трябва да се освободим от лошите си мисли, а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: "Ако не си разположен излез вън, мен ми е добре тук." Примера с камилата и воденичаря., във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие- ней било добре. Хората "всеки ден излизат от себе си", защото са дали място на дявола в себе си.
На първо място трябва да очистим сърцето си. На второ място - нашия ум. Изворът, като не го мътим, сам ще очисти сърцата ни. "Аз ще ви дам извор на жива вода." Затова на всяка зла мисъл да противопоставяме една добра мисъл и с течение на времето ще се очистим.
Любовта се състои в това да опазим заповедите на Христа. Затова трябва да ги учим, и то постепенно. Учителят ще ни покаже начина, последователността на изучаването. Любовта не е само чувство, а един разумен акт. Под нея се разбира пожертвувание - тя е ранец и се носи по целия свят. Всеки трябва да носи тоя ранец, ако и да е тежък, но с него ще се повдигнем и научим заповедите Христови. Когато изпитваме страдания, то е, че Господ изпитва нашата любов и ако ний безропотно понесем страданията, показва, че имаме Божествената Любов. Пример - един богат в Париж изпитвал своите роднини дал и ще го поддържат, като се преструвал на голям бедняк. Които го гледали, направил ги наследници на своето богатство, а другите - лишил, ако и да му се сърдили - такава е била наградата им.
Христос казва, че ако Го любите, ще опазите Неговите заповеди, а те имат отношение към нашите братя, сестри, учители, общества и пр. и трябва да опазим тия съотношения към всички. Трябва да избягваме престрелките вътре в живота, а такива има във всички християнски секти. Те проповядват християнството, но не го изпълняват. Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец; щом му покаже мрежата си, и той бяга. Той е баща на лъжата и затова бяга от истината, от светлината.
В един град направил и баня. 8 години се водило спор между гражданите да бъдат ли дъските рендосани или нерендосани и банята стояла недовършена, понеже не се дошло до съгласие. И двете страни давали своите мотиви за удобствата и неудобствата и практичността или непрактичността на гладките и негладките дъски и обратно. Отнесли спора до един велик архитект за разрешение и той ги наредил така: една дъска рендосана и една нерендосана, двете страни за да бъдат доволни. Така и с християните, които са догматици, крепители на външната страна, трябва да се постъпи.
Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас - ще си направи жилище у нас и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи. Животът е вечен и много велики работи ще ни разкрие Христос, но постепенно - сега не сме готови за тия велики тайни. Например искал е един человек да му открие Господ поне една от Неговите тайни. И Господ пратил един ангел, който го понесъл нагоре, като оставил тялото му, а взел духа му с човешкото сърце. След като видял ред величия, почнал да се моли да го снемат, защото не изтърпял, като го занесли на високите места из небесата. Затова, като опазваме заповедите, ще си подготвим тоя път и не ще искаме да слизаме назад. Иска се първо здравие по ум, здравие по сърце. Всяка заран трябва да правим опити: имаме ли страх, това е духовна хрема. Затова да дишаме дълбоко, а с това ще влезем в свръзка с ангелите, с небесните сили. Хората лесно се вкисват всякой ден, но това не е правило в живота. Хората трябва от кисели да станат сладки, както плодът - от цвят се превръща първо в зелен плод и да узреят, и станат сладки. Казва Господ: "Всичко ще се преобърне на добро/ Колкото по-големи сме, толкова по-големи мъчнотии ще имаме. Така е с децата, мъжете, светиите и пр. Христос казва: "Докога ще ви търпя?" Търсим Го, намираме Го и като дойде у нас, и Го разпънем. Той ще възкръсне и ще си отиде, но кога ще дойде пак? - След 10-100-1000 и пр. години. Християнството не е трудно. То е лесно. Умрелите за Христа са умрели с радост, но техните имена са записани горе. По-добре е да умрем като християни измъчвани, отколкото като разбойници. За такива ще дойде Мойсей, ще дойде Илия, ще дойде пророк Йоан и с камшик ще ги оправят всичките. За това Христос казва: "Моето бреме е леко." Господ, Който ни говори, ще ни ръководи и ще ни управлява. Колкото по-големи са страданията, толкова по-близо е Христос до нас. Нямаме ли страдания, Господ е далеко от нас, а то е лошо. Затова всеки да изпълни учението Христово на своето място - и като началник, и като учител, професор и пр. Това е заповед Христова. С изпълнението й Господ ще ни помогне и от малки хора ще ни повдигне Господ и направи велики хора.
Йоан Кронщадски откакто се е обещал и посветил живота си на Господа, оттогава е станал Йоан Кронщадски, а по-рано е бил тъпоумен. Да посветим живота си, не е да отидем в гората, но да изпълним в живота си Неговите заповеди и да просветим нашите умове, да се стоплят нашите сърца, да се възродят нашите души, да оживее нашият дух и се ободри.
11 януари 1915 г., неделя
Бургас, в дома на брат К. П. Стойчев
Учението Христово е за тоя свят, а не за оня, както повечето хора твърдят. Между невидимия и видимия свят има отношение, както между корените и клоните на растенията.
Когато вървим в пътищата Христови, светиите и светлите същества се радват, че сме във връзка с тях и те ни хранят. Дървото се храни от корените и от клоните - отдолу и отгоре. Ако опазваме заповедите Христови, ще ни даде всичко, което попросим в Негово име. Ако не ни дадат това, което искаме, то е, защото сме сгрешили. Земята не е място за страдания - тя е училище. Без нея не може да се повдигнем. Ние сме разплакали не веднъж земята и тя като се разсърди заради нас, показва ни отношението си със своите разтърсвания - настръхва й козината от нашите лоши дела.
Като се вслушваме в заповедите Му, Той ще се изяви нам в светла мисли, желания.
Необходима е Божествена Любов, която се проявява в благодатта. Що е благодат?
Пример: в река Темза има малки кораби, 20-30 хиляди, които ловя - риба, и се препитава целият Лондон. При отлив тия кораби остават на сухо. в тинята. Дойде прилив - това е благодатта - те се повдигат и заплават из морето, отиват да рибуват.
При благодатта има прилив. Трябва да търсим тия моменти на Божествения Дух в прилив. Изгубим ли тоя момент, ще изгубим благодат¬та и трябва да чакаме 12 часа, а то е 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века и пр.
На първо място да приложим Божествената Любов. Тя работи в сърцето. То е най-важният орган. Сърцето отмерва пулса и когато Божественото сърце пулсира, ний оживяваме. Натрупваме прилив.
В деня, в който не опазим Божествените заповеди, явява се у нас дисхармония и ние не сме християни. Ще търсим в нас християнството, но не ще сме християни. Питаме се често дали сме изгубили благата или сме спечелили в тоя свят повече. Погрешки можем да направим, но Христос ще ни съди, ако не ги поправим. Погрешките не бива да ги повтаряме повече а да ги изправяме. Трябва да се учим от нашите грешки, т. е. трябва да се освободим от лошите си мисли, а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: "Ако не си разположен излез вън, мен ми е добре тук." Примера с камилата и воденичаря., във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие- ней било добре. Хората "всеки ден излизат от себе си", защото са дали място на дявола в себе си.
На първо място трябва да очистим сърцето си. На второ място - нашия ум. Изворът, като не го мътим, сам ще очисти сърцата ни. "Аз ще ви дам извор на жива вода." Затова на всяка зла мисъл да противопоставяме една добра мисъл и с течение на времето ще се очистим.
Любовта се състои в това да опазим заповедите на Христа. Затова трябва да ги учим, и то постепенно. Учителят ще ни покаже начина, последователността на изучаването. Любовта не е само чувство, а един разумен акт. Под нея се разбира пожертвувание - тя е ранец и се носи по целия свят. Всеки трябва да носи тоя ранец, ако и да е тежък, но с него ще се повдигнем и научим заповедите Христови. Когато изпитваме страдания, то е, че Господ изпитва нашата любов и ако ний безропотно понесем страданията, показва, че имаме Божествената Любов. Пример - един богат в Париж изпитвал своите роднини дал и ще го поддържат, като се преструвал на голям бедняк. Които го гледали, направил ги наследници на своето богатство, а другите - лишил, ако и да му се сърдили - такава е била наградата им.
Христос казва, че ако Го любите, ще опазите Неговите заповеди, а те имат отношение към нашите братя, сестри, учители, общества и пр. и трябва да опазим тия съотношения към всички. Трябва да избягваме престрелките вътре в живота, а такива има във всички християнски секти. Те проповядват християнството, но не го изпълняват. Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец; щом му покаже мрежата си, и той бяга. Той е баща на лъжата и затова бяга от истината, от светлината.
В един град направил и баня. 8 години се водило спор между гражданите да бъдат ли дъските рендосани или нерендосани и банята стояла недовършена, понеже не се дошло до съгласие. И двете страни давали своите мотиви за удобствата и неудобствата и практичността или непрактичността на гладките и негладките дъски и обратно. Отнесли спора до един велик архитект за разрешение и той ги наредил така: една дъска рендосана и една нерендосана, двете страни за да бъдат доволни. Така и с християните, които са догматици, крепители на външната страна, трябва да се постъпи.
Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас - ще си направи жилище у нас и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи. Животът е вечен и много велики работи ще ни разкрие Христос, но постепенно - сега не сме готови за тия велики тайни. Например искал е един человек да му открие Господ поне една от Неговите тайни. И Господ пратил един ангел, който го понесъл нагоре, като оставил тялото му, а взел духа му с човешкото сърце. След като видял ред величия, почнал да се моли да го снемат, защото не изтърпял, като го занесли на високите места из небесата. Затова, като опазваме заповедите, ще си подготвим тоя път и не ще искаме да слизаме назад. Иска се първо здравие по ум, здравие по сърце. Всяка заран трябва да правим опити: имаме ли страх, това е духовна хрема. Затова да дишаме дълбоко, а с това ще влезем в свръзка с ангелите, с небесните сили. Хората лесно се вкисват всякой ден, но това не е правило в живота. Хората трябва от кисели да станат сладки, както плодът - от цвят се превръща първо в зелен плод и да узреят, и станат сладки. Казва Господ: "Всичко ще се преобърне на добро/ Колкото по-големи сме, толкова по-големи мъчнотии ще имаме. Така е с децата, мъжете, светиите и пр. Христос казва: "Докога ще ви търпя?" Търсим Го, намираме Го и като дойде у нас, и Го разпънем. Той ще възкръсне и ще си отиде, но кога ще дойде пак? - След 10-100-1000 и пр. години. Християнството не е трудно. То е лесно. Умрелите за Христа са умрели с радост, но техните имена са записани горе. По-добре е да умрем като християни измъчвани, отколкото като разбойници. За такива ще дойде Мойсей, ще дойде Илия, ще дойде пророк Йоан и с камшик ще ги оправят всичките. За това Христос казва: "Моето бреме е леко." Господ, Който ни говори, ще ни ръководи и ще ни управлява. Колкото по-големи са страданията, толкова по-близо е Христос до нас. Нямаме ли страдания, Господ е далеко от нас, а то е лошо. Затова всеки да изпълни учението Христово на своето място - и като началник, и като учител, професор и пр. Това е заповед Христова. С изпълнението й Господ ще ни помогне и от малки хора ще ни повдигне Господ и направи велики хора.
Йоан Кронщадски откакто се е обещал и посветил живота си на Господа, оттогава е станал Йоан Кронщадски, а по-рано е бил тъпоумен. Да посветим живота си, не е да отидем в гората, но да изпълним в живота си Неговите заповеди и да просветим нашите умове, да се стоплят нашите сърца, да се възродят нашите души, да оживее нашият дух и се ободри.
11 януари 1915 г., неделя
Бургас, в дома на брат К. П. Стойчев
СТАР ПРАВОПИС