Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
Солта е една необходимост в органическия свят. Необходима е в строежа на органическия живот. Учените хора са я изследвали и знаят състава й. Има три вида соли в света. Отношението между трите вида соли е едно и също. Солта е един процес в природата, който предпазва от гниене. Човешкият живот е съединение на два елемента: киселина и основа. В човека има дух и материя, които, съединени, образуват живота. Той бива свръхсъзнателен, самосъзнателен, съзнателен и подсъзнателен. Самосъзнателният живот е: "Познай себе си", както определя старата философия, т е. да се пази равновесие. В живота трябва да има мисъл, чувства и воля. Това е животът на самосъзнанието. Сегашните хора са обезсолени, а Христос казва: "Солта да не обезсолее." Човешкият живот обезсолява, като изгуби своя смисъл. Когато човек изгуби своето равновесие, той бива мрачен и може да се самоубие. Съвременната наука е изучила човека до всичките му подробности в неговото телосложение, но това е само вънкашната страна на човека. Последният е като орех с три черупки, три обвивки. Най-вътре е душата, тя е самият човек. Да мислим, чувствуваме, действуваме - това е човекът - душата. В живота трябва да имаме насока.
Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои. Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка. Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия. Ние често като този българин калфа с метъра и ножиците кроим в живота, но когато сме невежи, нищо друго не можем да направим освен тютюневи кесии. Но защо ни са те? В съвременния живот всички са като тютюневи кесии, всички нервни, всички други лоши, а само ние сме добри. Това е едно болезнено състояние на нашия ум - интелект. Приличаме на този болен, който нищо не харесва за ядене, а след като премине треската, харесва същите ясния, които по-рано е отблъсвал. И нашият живот е също така устроен от нас. Всички сме дигнали прах около нас и мислим, че целият свят е такъв прашен. Затова Христос казва: "Ако солта обезсолее..." Кое трябва да ни обнови? - Любовта - тя е киселината върху основата - нашата душа. Това е изражението на Любовта в организма чрез разнасянето на кръвта, в музиката - в тонове и в сърцето - биенето на пулса. Любовта се изразява във велики подвизи. Разумната Любов твори. Тя е сила, която може да видоизмени най-вече ума, сърцето, волята. Трябва да се изменим. Гдето има изменение, там е животът. В изменението на живота е самият живот. Движението е носител на нашите чувства. И сърцето се запича, както организма. Лекарството в случая е разумната любов. Един английски милионер бил хипохондрик. Изходил той много лекари, обаче никой не можал да го излекува от болестта му, която много го измъчвала. Най-после обръща се за помощ към някой от американските лекари, който се ангажирал да го излекува. Но преди всичко казал му, че никакви протести няма да повдига против всички негови лекарства, за което и направили договор. Тогава лекарят пристъпил към лекуването и като упоили болника, заповядал да му отрежат десния крак. Когато се събудил от упойката, той толкова много се ужасил от това, което са извършили с неговия крак, щото започнал да проклина всичко и да заплашва лекаря, който го измамил, че ще го лекува, а вместо това го лишава от единия крак. Лекарят само му напомнил за дадения договор, според който той няма право да протестира. След като го оставил така няколко дни, лекарят му казал, че може да поправи стореното, т.е. да му върне крака. Така и направил, като му направил един изкуствен крак, щото не съществувала никаква разлика от старото положение и милионерът останал доволен. Но всичко това, което преживял, така му подействувало, че той оздравял от страшната си болест. По същия начин действува и Господ. Когато едно общество е недоволно от благата, Господ реже краката - дава страдания. Ние не трябва да се плашим от тях. Те ще ни дадат опитността, с която след 100 години всички ще бъдем умни. Това е сол. Всяко нещо с огън ще се осоли. Сегашната война е война за една голяма идея за свобода на действие, която искат всички народи. Но в природата има един закон, който регулира всичките действия. Не ще бъде добре, ако нашата християнска цивилизация я сполети същото нещастие, каквото сполетя вавилонската например. В света ще преживеят само силните, а те са тези, които имат хармония между ума, волята и сърцето. Отношението на един човек към цялото човечество, когато разберем, ще бъдем благородни. От благородни родители ще има благородни деца. Понякога само може да има едно смешение.
Душата дава едно тяло и когато си изиграе ролята с него, оставя го и приготовлява материя на едно ново тяло, наново живее и т. н., вечен живот. Смъртта е разлагане на материята.
Има три неща, които ни лъжат, и три противовесни на тях, които казват истината: нашият вкус може да приеме една развалена храна, подправена с нещо, и тя да му се види приятна. Обаче, като дойде храната в стомаха, той ще каже истината и може да я повърне обратно. Нашият интелект също ни лъже, но когато мисълта влезе в нашия ум-дух, тя ще се изхвърли, щом не е добра. Третото нещо, което ни лъже, това са нашите чувства. Чувствата всякога ни мамят. Когато приемем някой по усет, душата ще го оцени. И тъй, ние трябва да вярваме в нашия стомах, в нашия ум и в нашата душа. Трябва да приемем три неща: душа, дух и ум. Трябва да избираме полезното за нас. Има хора за мляко, има хора и за твърда храна. Трябва да вземем полезната храна: млечната или твърдата. Трябва да започнем с това, какво мисли Бог.
.Което е Божествено, то внася ум, простота и няма да има разногласие, а ще има мир и любов и не ще имаме противници. Който говори за пари, не говори истината. Когато свършим работата на лозето, тогава ще си разчистим сметките. Нам са потребни хора - дейни, безкористни. Нека подготвяме народа и като забогатее, той ще ни заплати по-много, отколкото сега - ЧЕСТНОСТ. Примерът със салепчията в Добрич, който, продавайки салеп, една ранна сутрин намерил една кесия с 8000 лева. Туря я той в пояса си и продължава да си гледа работата. Насреща се задава самият притежател на парите и заморен запитва дали не е намерил някоя кесия. Салепчията, щом чува това, спокойно изважда намерената кесия и му я подава, като продължил да продава и вика: "Салеп!"
Има хора честни за 100 лева, 1000 лева, 10000 лева и пр. Питаме се защо сме нещастни? Който се продава, дават му оглавник и тегли като вол, сам се е впрегнал. Които крадат постоянно, се израждат, стават глупави и светът ги тъпче, както сега тъпче глупавите. Христос казва: "Като обезсолее солта..." А тя не ще обезсолее, като има Божествена любов. Ако човек е "злато", има истинска мъдрост, знания. Той не може да се подкупи. Ако друг се подкупва, след поколение и той се изражда.
Умрелите наши приятели, роднини, родители са с нас. Ако са далеч, ние няма да мислим за тях, както това правим, а ще ги забравим. Но те са с нас и в нас и затова мислим за тях. Техните духове се проникват един в друг. Нещата се проникват едно в друго и това проникване зависи от материята, от която са съставени. Например, ако вземем едно газено тенеке, доколкото може събра с най-едри топки, куршуми, остават празнини и тях можем да изпълним с по-дребни куршуми. Върху тези последните, ако вземем да насипем от най-дребните сачми, и те ще се поместят. Празнините пък, които остават в тенекето, ще приберат и ако сипем от най-ситния пясък. Така изпълненото тенеке изглежда, че не може събра нищо повече, обаче, ако налеем 1,2,3 оки вода, и тя спокойно ще се побере в същото тенеке. И свръх всичко, ако вземем от най-чистия спирт, етер няколко грама, и да го излеем върху водата - ще се вмести и той. Тъй щото виждаме от този пример как нещата може да се проникнат едни в други. Всеки ден в нашия стомах туряме храна, образува се движение, енергия и ние живеем. Обаче идва ден и този, който движи стомаха, казва: "Свърших си работата" - и си отива. Ние казваме: "Това е смърт." Не е смърт, а е излизане. След хиляда години ние сме пак на земята, но по-съвършени. С един живот не можем да се проявим. Както в един живот детето става мъж и старец, и пак си остава един и същ човек, така е и с цялата градация за нашето съвършенство.
Тая сол, която имаме, достатъчна ли е? Не е достатъчна сега и трябва да я осолим. Христовото учение не е неприложимо, както казват. Ако го разберяхме, щяхме да бъдем щастливи. Иска се основа, а тя е вярата, разумната вяра, без която не можем да живеем. Има един пример за една американка, която била смъртно болна. На смъртния си одър искала обещание от мъжа си да не се ожени след нейната смърт. Обаче той не искал да й даде такова обещание и затова тя рекла: "Така ли? Добре, и аз няма да умра!" И действително не умряла, а оздравяла.
Всеки ден ние си влияем с нашите мисли и с мислите на нашите приятели, които ни шокират. Искаме да оправим хората, а приличаме на онзи градинар, който, за да си оправи дървото, реже корените вместо клоните. Трябва да имаме доверие един към друг. Ние се заразяваме с недоверието и се покоряваме. Преди години живях във Варна в едно семейство, чийто син бе много непослушен. Впоследствие и отношенията на бащата към сина бяха лоши: биеше го, хокаше го и го упрекваше. Обаче той го правеше с такъв тон, щото дано синът се амбицира и да докаже на своя баща, че ще стане човек. Синът, от своя страна, не се поправяше и не искаше да разбере желанието на своя баща, така работата стигна дотам, че един ден бащата връзва сина за краката и го спуща в кладенеца. Намесих се тогава и поисках да взема сина под своя грижа. И в разстояние на две седмици, като му казах "две-три думи", той се поправи и стана един добър син. Една добра дума, казана на времето си, произвежда своя ефект. Трябва да вадим хората от дълбоката пропаст, а не да ги ритаме и да падат още по-долу.
Идеалът ни да бъде любов към Тоя, Който ни е дал живот. Това е Бог. Той участвува в нашите мисли, дела и ни предупреждава да не грешим, за да не страдаме. Помагат ни и други възвишени същества, ангелите. А всички се направляват от една разумна сила. В еволюцията влизат интелигентни същества, които направляват еволюцията. Христос дойде да ни каже, че тия сили са разумни. Христос казва: "Ако изгубихме солта, която Той ни е дал, какво ще стане с нас?" Има един пример, който ви предавам, разбира се, за пояснение само. Някой си човек си заминал от тоя свят и понеже бил грешен, хвърлили го в ада. Като се минало известно време и Бог, като искал да му помогне, казал: "Вижте, няма ли този човек да е сторил нещо добро през живота си, та да послужи то и го избави от ада." Тогава проверили в книгата на живота и намерили действително, че долу, на земята, той само веднъж дал един морков на един беден. "Вземете, казал Господ, този морков и идете и го извадете с него." Взема ангелът-пазител, хванал моркова и му го подал в ада, да се залови за него и да го изнесе навън. Почнал да го тегли ангелът нагоре, обаче, откъдето минали, наловили се подир тях и други грешници от ада. Това като вижда дарителят на моркова, обръща се към другите и казва: "Този морков е мой! Вие защо се избавяте? Я се пущайте!" Обаче още докато говорил, ето че морковът се откъснал и всички наново паднали в ада, без да се спасят, а ангелът сам се изкачил горе пред Бога. Какво да правим тогава, за да се спасим? Ние сме егоисти. Искаме с нашия морков само ние да се спасим. Не искаме да дадем място с нашия морков да се спасят и други! С тази мисъл свършвам беседата и ви оставям да мислите по нея.
15 януари 1915 г., четвъртък В училището "Отец Паисий" говорил Учителят П. К. Дънов
Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои. Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка. Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия. Ние често като този българин калфа с метъра и ножиците кроим в живота, но когато сме невежи, нищо друго не можем да направим освен тютюневи кесии. Но защо ни са те? В съвременния живот всички са като тютюневи кесии, всички нервни, всички други лоши, а само ние сме добри. Това е едно болезнено състояние на нашия ум - интелект. Приличаме на този болен, който нищо не харесва за ядене, а след като премине треската, харесва същите ясния, които по-рано е отблъсвал. И нашият живот е също така устроен от нас. Всички сме дигнали прах около нас и мислим, че целият свят е такъв прашен. Затова Христос казва: "Ако солта обезсолее..." Кое трябва да ни обнови? - Любовта - тя е киселината върху основата - нашата душа. Това е изражението на Любовта в организма чрез разнасянето на кръвта, в музиката - в тонове и в сърцето - биенето на пулса. Любовта се изразява във велики подвизи. Разумната Любов твори. Тя е сила, която може да видоизмени най-вече ума, сърцето, волята. Трябва да се изменим. Гдето има изменение, там е животът. В изменението на живота е самият живот. Движението е носител на нашите чувства. И сърцето се запича, както организма. Лекарството в случая е разумната любов. Един английски милионер бил хипохондрик. Изходил той много лекари, обаче никой не можал да го излекува от болестта му, която много го измъчвала. Най-после обръща се за помощ към някой от американските лекари, който се ангажирал да го излекува. Но преди всичко казал му, че никакви протести няма да повдига против всички негови лекарства, за което и направили договор. Тогава лекарят пристъпил към лекуването и като упоили болника, заповядал да му отрежат десния крак. Когато се събудил от упойката, той толкова много се ужасил от това, което са извършили с неговия крак, щото започнал да проклина всичко и да заплашва лекаря, който го измамил, че ще го лекува, а вместо това го лишава от единия крак. Лекарят само му напомнил за дадения договор, според който той няма право да протестира. След като го оставил така няколко дни, лекарят му казал, че може да поправи стореното, т.е. да му върне крака. Така и направил, като му направил един изкуствен крак, щото не съществувала никаква разлика от старото положение и милионерът останал доволен. Но всичко това, което преживял, така му подействувало, че той оздравял от страшната си болест. По същия начин действува и Господ. Когато едно общество е недоволно от благата, Господ реже краката - дава страдания. Ние не трябва да се плашим от тях. Те ще ни дадат опитността, с която след 100 години всички ще бъдем умни. Това е сол. Всяко нещо с огън ще се осоли. Сегашната война е война за една голяма идея за свобода на действие, която искат всички народи. Но в природата има един закон, който регулира всичките действия. Не ще бъде добре, ако нашата християнска цивилизация я сполети същото нещастие, каквото сполетя вавилонската например. В света ще преживеят само силните, а те са тези, които имат хармония между ума, волята и сърцето. Отношението на един човек към цялото човечество, когато разберем, ще бъдем благородни. От благородни родители ще има благородни деца. Понякога само може да има едно смешение.
Душата дава едно тяло и когато си изиграе ролята с него, оставя го и приготовлява материя на едно ново тяло, наново живее и т. н., вечен живот. Смъртта е разлагане на материята.
Има три неща, които ни лъжат, и три противовесни на тях, които казват истината: нашият вкус може да приеме една развалена храна, подправена с нещо, и тя да му се види приятна. Обаче, като дойде храната в стомаха, той ще каже истината и може да я повърне обратно. Нашият интелект също ни лъже, но когато мисълта влезе в нашия ум-дух, тя ще се изхвърли, щом не е добра. Третото нещо, което ни лъже, това са нашите чувства. Чувствата всякога ни мамят. Когато приемем някой по усет, душата ще го оцени. И тъй, ние трябва да вярваме в нашия стомах, в нашия ум и в нашата душа. Трябва да приемем три неща: душа, дух и ум. Трябва да избираме полезното за нас. Има хора за мляко, има хора и за твърда храна. Трябва да вземем полезната храна: млечната или твърдата. Трябва да започнем с това, какво мисли Бог.
.Което е Божествено, то внася ум, простота и няма да има разногласие, а ще има мир и любов и не ще имаме противници. Който говори за пари, не говори истината. Когато свършим работата на лозето, тогава ще си разчистим сметките. Нам са потребни хора - дейни, безкористни. Нека подготвяме народа и като забогатее, той ще ни заплати по-много, отколкото сега - ЧЕСТНОСТ. Примерът със салепчията в Добрич, който, продавайки салеп, една ранна сутрин намерил една кесия с 8000 лева. Туря я той в пояса си и продължава да си гледа работата. Насреща се задава самият притежател на парите и заморен запитва дали не е намерил някоя кесия. Салепчията, щом чува това, спокойно изважда намерената кесия и му я подава, като продължил да продава и вика: "Салеп!"
Има хора честни за 100 лева, 1000 лева, 10000 лева и пр. Питаме се защо сме нещастни? Който се продава, дават му оглавник и тегли като вол, сам се е впрегнал. Които крадат постоянно, се израждат, стават глупави и светът ги тъпче, както сега тъпче глупавите. Христос казва: "Като обезсолее солта..." А тя не ще обезсолее, като има Божествена любов. Ако човек е "злато", има истинска мъдрост, знания. Той не може да се подкупи. Ако друг се подкупва, след поколение и той се изражда.
Умрелите наши приятели, роднини, родители са с нас. Ако са далеч, ние няма да мислим за тях, както това правим, а ще ги забравим. Но те са с нас и в нас и затова мислим за тях. Техните духове се проникват един в друг. Нещата се проникват едно в друго и това проникване зависи от материята, от която са съставени. Например, ако вземем едно газено тенеке, доколкото може събра с най-едри топки, куршуми, остават празнини и тях можем да изпълним с по-дребни куршуми. Върху тези последните, ако вземем да насипем от най-дребните сачми, и те ще се поместят. Празнините пък, които остават в тенекето, ще приберат и ако сипем от най-ситния пясък. Така изпълненото тенеке изглежда, че не може събра нищо повече, обаче, ако налеем 1,2,3 оки вода, и тя спокойно ще се побере в същото тенеке. И свръх всичко, ако вземем от най-чистия спирт, етер няколко грама, и да го излеем върху водата - ще се вмести и той. Тъй щото виждаме от този пример как нещата може да се проникнат едни в други. Всеки ден в нашия стомах туряме храна, образува се движение, енергия и ние живеем. Обаче идва ден и този, който движи стомаха, казва: "Свърших си работата" - и си отива. Ние казваме: "Това е смърт." Не е смърт, а е излизане. След хиляда години ние сме пак на земята, но по-съвършени. С един живот не можем да се проявим. Както в един живот детето става мъж и старец, и пак си остава един и същ човек, така е и с цялата градация за нашето съвършенство.
Тая сол, която имаме, достатъчна ли е? Не е достатъчна сега и трябва да я осолим. Христовото учение не е неприложимо, както казват. Ако го разберяхме, щяхме да бъдем щастливи. Иска се основа, а тя е вярата, разумната вяра, без която не можем да живеем. Има един пример за една американка, която била смъртно болна. На смъртния си одър искала обещание от мъжа си да не се ожени след нейната смърт. Обаче той не искал да й даде такова обещание и затова тя рекла: "Така ли? Добре, и аз няма да умра!" И действително не умряла, а оздравяла.
Всеки ден ние си влияем с нашите мисли и с мислите на нашите приятели, които ни шокират. Искаме да оправим хората, а приличаме на онзи градинар, който, за да си оправи дървото, реже корените вместо клоните. Трябва да имаме доверие един към друг. Ние се заразяваме с недоверието и се покоряваме. Преди години живях във Варна в едно семейство, чийто син бе много непослушен. Впоследствие и отношенията на бащата към сина бяха лоши: биеше го, хокаше го и го упрекваше. Обаче той го правеше с такъв тон, щото дано синът се амбицира и да докаже на своя баща, че ще стане човек. Синът, от своя страна, не се поправяше и не искаше да разбере желанието на своя баща, така работата стигна дотам, че един ден бащата връзва сина за краката и го спуща в кладенеца. Намесих се тогава и поисках да взема сина под своя грижа. И в разстояние на две седмици, като му казах "две-три думи", той се поправи и стана един добър син. Една добра дума, казана на времето си, произвежда своя ефект. Трябва да вадим хората от дълбоката пропаст, а не да ги ритаме и да падат още по-долу.
Идеалът ни да бъде любов към Тоя, Който ни е дал живот. Това е Бог. Той участвува в нашите мисли, дела и ни предупреждава да не грешим, за да не страдаме. Помагат ни и други възвишени същества, ангелите. А всички се направляват от една разумна сила. В еволюцията влизат интелигентни същества, които направляват еволюцията. Христос дойде да ни каже, че тия сили са разумни. Христос казва: "Ако изгубихме солта, която Той ни е дал, какво ще стане с нас?" Има един пример, който ви предавам, разбира се, за пояснение само. Някой си човек си заминал от тоя свят и понеже бил грешен, хвърлили го в ада. Като се минало известно време и Бог, като искал да му помогне, казал: "Вижте, няма ли този човек да е сторил нещо добро през живота си, та да послужи то и го избави от ада." Тогава проверили в книгата на живота и намерили действително, че долу, на земята, той само веднъж дал един морков на един беден. "Вземете, казал Господ, този морков и идете и го извадете с него." Взема ангелът-пазител, хванал моркова и му го подал в ада, да се залови за него и да го изнесе навън. Почнал да го тегли ангелът нагоре, обаче, откъдето минали, наловили се подир тях и други грешници от ада. Това като вижда дарителят на моркова, обръща се към другите и казва: "Този морков е мой! Вие защо се избавяте? Я се пущайте!" Обаче още докато говорил, ето че морковът се откъснал и всички наново паднали в ада, без да се спасят, а ангелът сам се изкачил горе пред Бога. Какво да правим тогава, за да се спасим? Ние сме егоисти. Искаме с нашия морков само ние да се спасим. Не искаме да дадем място с нашия морков да се спасят и други! С тази мисъл свършвам беседата и ви оставям да мислите по нея.
15 януари 1915 г., четвъртък В училището "Отец Паисий" говорил Учителят П. К. Дънов