Отношение на вътрешните състояния и външните условия
Отношение на вътрешните състояния и външните условия
„Отче наш.”
Размишление 15 минути.
Ще прочета няколко стиха от 4 глава от Посланието към филипяните, от 4 до 10 стих. Да изпеем упражнението. (Направи се дихателното упражнение с пеене, което бе дадено на 11 юли, сряда, 1934 г.)
Представете си, че имате външни и вътрешни пречки. Представете си, че се намирате в точката А (фиг. 1), и искате да се качите отвън нагоре по тази повърхнина. Това ще бъде една мъчнотия за вас, която трябва да преодолеете.
Представете си, че вие сте в центъра при точката Е. Около вас има една вдлъбната площ СД. Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят. И слизането ви ще бъде лесно. В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии. Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката. Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии? - Отвън или отвътре? (Отвътре.)
Да живеете на повърхността или във вътрешността на една сфера е по-добре? (Във външността е по-лесно.) Значи мъчнотиите отвън са по-леки. Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния. Имате една мъчнотия. Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна. Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота? Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния. Да не е свързана с външните, материалните условия. (Например съзнанието на човека, че се е отклонил.)
Представете си, че един човек обича да се дразни. Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ. Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата. Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава!” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш. А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка. Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно. Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън. А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън. Схващате ли сега мисълта каква е? Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение. Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън. Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел. Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре. Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така? Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай? Да кажем, че бъдете добри. Но да кажем, че не ставате добри. Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо. Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре. При този свят обещавате и не изпълнявате. Втори път обещавате и не изпълнявате. Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате. Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание. Като останеш сам, казваш: „Не си струва това. Не го направих, както трябва.” Днес така, утре така и се образува един навик. Да кажем, че така се образува един лош навик.
Вземете един кон и го побутнете малко в задния крак, той веднага ритне. Някой път може да утрепе човек. Някой човек като бутне някого, той действа като кон. Никаква мисъл не съдържа ритането. Това е едно чувство, което е взело надмощие, и ако има остро желязо срещу това копито, то колко пъти ще ритне той?
Един американец се обзаложил да укроти един кон. Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат да хапят. И господаря си хапят и слугите хапят. А пък конят е хубав. Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон. Плащат му 1000 долара, за да го отучи. Практичен начин имал той. Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ. Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе. И тъкмо се разсърди конят, той му тури чукундура в устата. Три, четири пъти като го изгори с чукундура, оттам насетне конят не хапе никога, за 25 минути го отучил.
Такава роля има страданието в живота. Вие някой път питате защо са тези страдания в живота. Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици. Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате. Конят се отучва, не може да търпи чукундура. Той не разбира закона, но не може да търпи горещото. Та и природата някой път употребява известни методи. Ние протестираме за големите страдания, които идват. Защото вие имате такъв конски навик да хапете. Допуснете, че отвън отучват някой кон. Но допуснете, че вие искате да се отучите. Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят. Обективно мислите за някой външен предмет. Представете си, че имате навик. Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия. Вземете я и я турите в джоба си. Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията. Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците. Вие имате този навик. Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик? Допуснете, че има закони, които преследват. Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години. Тогава ще станете малко по-внимателен. Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът? Трябва да има някакъв повод. Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута. Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута? Перодръжки изчезват, моливи изчезват. Много работи изчезват някъде. Представете си, че имате един навик. Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете. А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си. Този навик отде е останал? От далечното минало. Едно време вие сте били една буболечка, една пчела, влизали сте в някое цвете. И това обоняние било развито у вас. Вие сте ходили от цвят на цвят и сте събирали мед. Тогава е било в реда на нещата. Научили сте това. В реда на нещата е било да посещавате цветята. И като сте се връщали богати с мед, вас са ви похваля-вали за това. А пък сега несъзнателно, вместо да извадите мед, вие откъсвате цяло цвете. Тогава сте вземали само излишното от цветето, само сока отвътре. А пък сега се опитвате, влезете в една градина, дето не е позволено да се късат цветя. И като откъснете, ще влезете в едно противоречие с околните и ще ви направят забележка. Ти ще кажеш: „Откъде този навик?” Навикът иде от това, че пчелата обичала да взема и ти по същия начин искаш да вземаш. Но пчелата тогава е знаела какво да взема и какво да не взема. А пък вие казвате: „Аз ще откъсна цялото цвете и ще го мириша. Има нещо приятно в цвета, което ме привлича.” Виждал съм някои деца откъснат цвете, изсмучат го, откъснат второ цвете и т. н. Сега ли се е научило на това? Не, от далечното минало.
Та е необходимо да изучавате вътрешните си състояния. Когато дадеш едно обещание, ти си вече пред един съзнателен свят, това, което ние наричаме Божествен свят. Ти на Господа казваш: „Аз еди-коя си погрешка ще я поправя и еди-коя си добродетел ще внеса в себе си.” Казваш и не внасяш. Казваш каква погрешка ще поправиш, а пък не я поправяш. Едно нещо ти казва, че не постъпваш добре. Дойдат лоши условия. Каквото кажеш на себе си, направи го. Силата на човека е там. Силата на човешкото възпитание е в следното: каквото обещаеш, направи го. Щом обещаеш в себе си, каквото си обещал, да го направиш. Не туряй тези думи. Не казвай: „Не мога.” Това е относително. Не можеш при известни условия.
В дадения случай, вие тук, при този чертеж (фиг. 1), имате две мъчнотии. В каквато и посока да вървите, какъвто и път да изберете, все мъчнотии. Вие се намирате в точката А. Това е вътрешно вглъбната страна. Но представете си, че този кръг е в зависимост от някакво друго съзнание. Ако този кръг се извърти навътре и Е се обърне, тогава лесно стават работите. Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате. Например намерите се пред някой джебър с мед. Трябва да се въздържате да не ядете много. Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма. Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние. И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия. Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние. Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог. Действувай в съгласие с Него. Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай. Всяка една добра постъпка не я отлагай. В това седи силата ти. Така ще развиете условията на вашия външен свят, ще се образува една връзка между външния Божествен свят и вътрешния ваш свят.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
39 лекция от Учителя, държана на 20 юли 1934 г., София, Изгрев.
Размишление 15 минути.
Ще прочета няколко стиха от 4 глава от Посланието към филипяните, от 4 до 10 стих. Да изпеем упражнението. (Направи се дихателното упражнение с пеене, което бе дадено на 11 юли, сряда, 1934 г.)
Представете си, че имате външни и вътрешни пречки. Представете си, че се намирате в точката А (фиг. 1), и искате да се качите отвън нагоре по тази повърхнина. Това ще бъде една мъчнотия за вас, която трябва да преодолеете.
Представете си, че вие сте в центъра при точката Е. Около вас има една вдлъбната площ СД. Ако от дойдете до В, тогава работите ще се улеснят. И слизането ви ще бъде лесно. В каквото и направление да се движите, работите ви няма да се улеснят, ще имате мъчнотии. Казвате, че между злините трябва да се избере по-малката. Но при две мъчнотии де са големите мъчнотии? - Отвън или отвътре? (Отвътре.)
Да живеете на повърхността или във вътрешността на една сфера е по-добре? (Във външността е по-лесно.) Значи мъчнотиите отвън са по-леки. Най-първо човек трябва да изучава своите вътрешни състояния. Имате една мъчнотия. Най-първо трябва да знаете външна ли е или вътрешна. Сега според вашите опитности, по какво се отличават вътрешните мъчнотии на живота? Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния. Да не е свързана с външните, материалните условия. (Например съзнанието на човека, че се е отклонил.)
Представете си, че един човек обича да се дразни. Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ. Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата. Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава!” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш. А пък в другия случай, ти губиш, ако се отричаш от една своя добра постъпка. Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за да спечелиш външно. Ако се отречеш от едно лошо вътрешно състояние, ти печелиш отвън. А пък ако не се отричаш от вътрешното състояние, ти губиш отвън. Схващате ли сега мисълта каква е? Да допуснем, че вие имате да давате някому, имате задължение. Ако изплащате задълженията навреме, вие печелите отвън. Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел. Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре. Че всеки ден по същия закон вие си давате обещание да бъдете добри, нали така? Ти казваш на себе си: „Аз искам да бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай? Да кажем, че бъдете добри. Но да кажем, че не ставате добри. Вие на себе си говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо. Значи вие се намирате в един свят, който не познавате отвътре. При този свят обещавате и не изпълнявате. Втори път обещавате и не изпълнявате. Вие почвате да чувствате в себе си унижение, пред себе си се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате. Ти казваш: „Аз искам да бъда добър, да се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание. Като останеш сам, казваш: „Не си струва това. Не го направих, както трябва.” Днес така, утре така и се образува един навик. Да кажем, че така се образува един лош навик.
Вземете един кон и го побутнете малко в задния крак, той веднага ритне. Някой път може да утрепе човек. Някой човек като бутне някого, той действа като кон. Никаква мисъл не съдържа ритането. Това е едно чувство, което е взело надмощие, и ако има остро желязо срещу това копито, то колко пъти ще ритне той?
Един американец се обзаложил да укроти един кон. Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат да хапят. И господаря си хапят и слугите хапят. А пък конят е хубав. Този американец се обзалага за 25 минути да укроти този кон. Плащат му 1000 долара, за да го отучи. Практичен начин имал той. Той взема, че сварява един голям чукундур и така го държи горещ. Приближава се при коня и конят гледа по същия начин да го ухапе. И тъкмо се разсърди конят, той му тури чукундура в устата. Три, четири пъти като го изгори с чукундура, оттам насетне конят не хапе никога, за 25 минути го отучил.
Такава роля има страданието в живота. Вие някой път питате защо са тези страдания в живота. Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици. Като ухапете горещия чукундур три-четири пъти, вие се отучвате. Конят се отучва, не може да търпи чукундура. Той не разбира закона, но не може да търпи горещото. Та и природата някой път употребява известни методи. Ние протестираме за големите страдания, които идват. Защото вие имате такъв конски навик да хапете. Допуснете, че отвън отучват някой кон. Но допуснете, че вие искате да се отучите. Ако същевременно сте пълен господар, представете си, че погрешката е във вашия ум, а това е конят. Обективно мислите за някой външен предмет. Представете си, че имате навик. Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия. Вземете я и я турите в джоба си. Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията. Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците. Вие имате този навик. Какъв метод ще употребите, за да се отучите от този навик? Допуснете, че има закони, които преследват. Хванат ви някой път и вие лежите в затвора няколко години. Тогава ще станете малко по-внимателен. Представете си, че нямате никакъв затвор, а пък искате да се отучите, но с какво може да се замести затворът? Трябва да има някакъв повод. Представете си, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик да бута. Какъв метод ще употребите, за да отучите това дете да бута? Перодръжки изчезват, моливи изчезват. Много работи изчезват някъде. Представете си, че имате един навик. Аз съм гледал, някой се навежда и си туря носа в някое цвете. А пък друг откъсне цветето и го тури на носа си. Този навик отде е останал? От далечното минало. Едно време вие сте били една буболечка, една пчела, влизали сте в някое цвете. И това обоняние било развито у вас. Вие сте ходили от цвят на цвят и сте събирали мед. Тогава е било в реда на нещата. Научили сте това. В реда на нещата е било да посещавате цветята. И като сте се връщали богати с мед, вас са ви похваля-вали за това. А пък сега несъзнателно, вместо да извадите мед, вие откъсвате цяло цвете. Тогава сте вземали само излишното от цветето, само сока отвътре. А пък сега се опитвате, влезете в една градина, дето не е позволено да се късат цветя. И като откъснете, ще влезете в едно противоречие с околните и ще ви направят забележка. Ти ще кажеш: „Откъде този навик?” Навикът иде от това, че пчелата обичала да взема и ти по същия начин искаш да вземаш. Но пчелата тогава е знаела какво да взема и какво да не взема. А пък вие казвате: „Аз ще откъсна цялото цвете и ще го мириша. Има нещо приятно в цвета, което ме привлича.” Виждал съм някои деца откъснат цвете, изсмучат го, откъснат второ цвете и т. н. Сега ли се е научило на това? Не, от далечното минало.
Та е необходимо да изучавате вътрешните си състояния. Когато дадеш едно обещание, ти си вече пред един съзнателен свят, това, което ние наричаме Божествен свят. Ти на Господа казваш: „Аз еди-коя си погрешка ще я поправя и еди-коя си добродетел ще внеса в себе си.” Казваш и не внасяш. Казваш каква погрешка ще поправиш, а пък не я поправяш. Едно нещо ти казва, че не постъпваш добре. Дойдат лоши условия. Каквото кажеш на себе си, направи го. Силата на човека е там. Силата на човешкото възпитание е в следното: каквото обещаеш, направи го. Щом обещаеш в себе си, каквото си обещал, да го направиш. Не туряй тези думи. Не казвай: „Не мога.” Това е относително. Не можеш при известни условия.
В дадения случай, вие тук, при този чертеж (фиг. 1), имате две мъчнотии. В каквато и посока да вървите, какъвто и път да изберете, все мъчнотии. Вие се намирате в точката А. Това е вътрешно вглъбната страна. Но представете си, че този кръг е в зависимост от някакво друго съзнание. Ако този кръг се извърти навътре и Е се обърне, тогава лесно стават работите. Например някой път у вас има известен устрем да добиете нещо и трябва да се въздържате. Например намерите се пред някой джебър с мед. Трябва да се въздържате да не ядете много. Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите си, ядете, мъчнотии няма. Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете да достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние. И това съзнание влиза в нашето положение, подобрява заедно с нас външните условия. Това става, ако ние подобряваме вътрешното състояние. Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действуваш отвътре, за да действува отвън Бог. Действувай в съгласие с Него. Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и да е, като се зароди, не го отлагай. Всяка една добра постъпка не я отлагай. В това седи силата ти. Така ще развиете условията на вашия външен свят, ще се образува една връзка между външния Божествен свят и вътрешния ваш свят.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
39 лекция от Учителя, държана на 20 юли 1934 г., София, Изгрев.