Пътят на възкресението

Най-често използвани думи в беседата: вяра, има, може, христос, човек, вярва, аз, сега, прави, казва, топлина, любов, живот, живее, възкресение, градуса ,
Утрини Слова , София, 22 Юли 1934г., (Неделя) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще прочета 4-та глава от Деянията на апостолите.

Песента „Махар Бену Аба“.

В прочетената глава става въпрос за възкресението. Съществува едно противоречие вътре в самия човек. Привидно като че човек вярва в нещо, всъщност, когато дойде да приложи нещата в живота, заражда се едно противоречие. Когато някой ви прави добро, вие сте готови да говорите добро за него, но когато ви прави зло, обратно – говорите зло за него. Вие тогава господар ли сте на положението? Когато ви прави добро, му слугувате добре, а когато ви прави зло, вие му слугувате зле. Ако човек в дадения случай вярва и не вярва, тогава какво значение има тази вяра? Има една вяра, която е безпредметна. Тя е вярата на условията. Тя не е онази вяра, чрез която може да дойде новият живот.

Когато се казва, че чрез вярата човек ще бъде жив, подразбират се условията, чрез които човек може да излезе от сегашните ограничения, в които се намира. При сегашните ограничения всеки един човек ще остарее бързо, ще умре и ще се свърши с него. Могат да ви кажат, че ще бъдете в друг свят. То е друг въпрос дали ще бъде така, или не. Могат на едно кокоше яйце да кажат, че като го опекат, ще бъде в онзи свят, но дали ще има то това съществувание, както сега, то е въпрос. Положително знание имаме тогава, когато сме проверили нещата, в които вярваме. Писанието казва, че по-блажен е онзи, който не види, [а] вярва. Но защо да не е блажен и онзи, който види и вярва? В ума на Христа е съществувала следната мисъл: Блажен е онзи, който не види и вярва, понеже той, като вярва, ще му се дадат условия да види. Ние разбираме много статически това положение. Някой казва: „Аз ще ти дам утре 1800 лева, но той днес не ти дава нищо.“ От вас се изисква днес да вярвате и утре като ви даде, тогава ще видите, че е вярно. Ни най-малко не се подразбира, че във всеки случай човек трябва да вярва, без да му се дава нищо. Иначе кога ще провери нещата? Всички сте дошли до едно място, дето трябва да вървите по пътя на опита. Едно пиано се опитва по чистота на тона, който издава. Също така и всеки друг музикален инструмент – не само външно да е красива една цигулка, не само красиво да е направена, но важен е тонът, който издава. Златото е злато. То има едно качество, че не се окислява. Скъпоценните камъни са ценни, които са чисти, естествени. Диамантът е ценен по своята твърдост и по силата, с която той пречупва светлината.

Тогава, по какво трябва да се отличава човек? По какво трябва да се отличава един верующ? Ти, ако си един прост камък с твърдост, тогава твоята твърдост е много малко. Всеки може да те стърже, да бъдеш така твърд, както диамантът, че с какъвто и да е друг диамант или камък да стържат, нито една резка отгоре ти да не направят. Ако дойде злото отгоре ти и направи известни резки върху тебе, тогава имаш ли вяра? Вярата е едно състояние, което превъзмогва всички мъчнотии. Ако твоята вяра не може да превъзмогва всичките мъчнотии, това не е вяра. Ако ти имаш известна вяра и не можеш да я използуваш при нужда, тогава защо ти е тази вяра? Ако имаш известно знание и не можеш да го туриш в работа, тогава защо ти е това знание?

Сега, има едно положение, от което сегашните хора трябва да се освободят. Яйцето, докато не се освободи от своята черупка и докато не седи 21 ден под кокошката отдолу, то пиле не става. Значи, в човека има известни заложби, които трябва да се турят под известни условия. Трябва да се премахнат известни препятствия, за да излезе онова хубавото, красивото, което е скрито в човешката душа.

Възкресението е за напредналите души. Някой казва: „Да поживеем на Земята.“ Земният живот всякога ще ви донесе страдания. В края на краищата това благуване, което може да имате на Земята за 20 години, за 25, 50, 100 години, ще ви излезе два пъти през носа и не съм срещал нито един човек, на когото да не е излязло това през носа и да не е съжалявал, че е дошъл. Някой казва: „Има какво да се прави, като съм дошъл.“ Не съм срещал нито един човек, който да не е съжалявал за големите разочарования, които е претърпял. Ние, като искаме да живеем на Земята, подразбираме следното: зад този земен живот и зад условията на този земен живот се крие нещо друго. Така оправдаваме страданията. Има нещо друго, което оправдава страданията. Ако не е животът на възкресението, тогава всичкото ваше съществувание е безпредметно. Сега, вие сте запознати с това. Няма какво да ви се доказва. Аз не искам да ви доказвам нещата, но да ви наведа на една нова опитност, която трябва да имате. Този ученик, който иска да учи музика, той трябва да дойде в съприкосновение с най-добрия учител по музика. Онзи, който иска да стане певец или който иска да стане художник, трябва да влезе в съприкосновение с един учител, който да го научи как да пее или да рисува. И този закон навсякъде се прилага. Житното зрънце трябва да влезе в съприкосновение със слънчевите лъчи, с топлината, за да може Слънцето да даде ония качества, които са заложени в семето. Иначе то ще остане такова, каквото си е било.

Сега човек само трябва да вярва. Някой вярва и казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа.“ Ти може да вярваш в едно изрисувано слънце, [в] някоя книга. Това слънце е нарисувано от някой велик художник. Тогава какво ще те ползува? Ти даже може да четеш, че Христос е дошъл и пострадал. Какво ще се ползуваш от това? Човек трябва да влезе в съприкосновение с онази реалност, да я опита и да стане едно с реалността. Христос казва: „Аз и Отец едно сме.“ Той познаваше Отца. Тогава и християнинът, и верующият трябва да кажат: „Аз съм едно с Христа.“ Христос казваше: „Понеже Бог живее в Мене и Аз живея в Бога.“ По същия път всеки един от вас трябва да каже: „Христос живее в мене и аз живея в Христа.“ Христос казва: „Каквото прави Отец, и Аз го правя.“ А сега верующите казват: „Каквото прави Христос, аз не мога да го правя.“ Каквото е правил Христос, трябва да го прави и всеки верующ. Това е пътят на възкресението.

Христос дойде по единствената причина, че Бог живееше в Него и не беше възможно на Христос да умре. Понеже Бог живее в Христа, то и всеки, който живее в Христа и Христос живее в него, то по същия закон този човек ще бъде жив. Сега, някой може да ви запита: „По какво заключавате, че Христос живее във вас?“ Много лесно може да се докаже. Как може да се докаже, че една вода има 100 градуса топлина? Водата ще каже: „Турете едно яйце в мене и аз ще го сваря.“ При колко градуса се сварява яйцето? При 100 градуса. Така може да докаже водата, че топлината ѝ е голяма. По какво се отличава огънят? Той се отличава с голямата си топлина. Има огън с голяма топлина, а има други огньове, с още по-силна топлина. Например 100 градуса, 300 градуса и пр. А има огньове с няколко хиляди градуса топлина. Щом топлината е силна, какъвто и да е предмет може да се разтопи в тази горещина. Силата на човешкия живот е в топлината на неговата любов. Ако твоята топлина е силна, твоите отрицателни мисли, които те мъчат, ще изгорят и ще изчезнат. Защо те мъчат някои мисли? Защото е слаба твоята топлина. Топлината ти трябва да е толкова голяма, че всяка мисъл, която те мъчи, трябва да се разложи, да изгори, да се премахне.

Например вас ви мъчи сега мисълта за сиромашията, че нямате парици. Питам сега: Основателна ли е тази мисъл? Представете си едно дете, което има баща и майка, които го обичат. Трябва ли то да се безпокои, че ще умре гладно? Сега вие казвате: „Какво ще стане с нас?“ Аз не говоря за продължителната вяра. Продължителната вяра е статическа вяра. Вярата всякога се опитва в даден момент. Тя се опитва във време на мъчнотии, а не когато си охолен, когато си здрав. Това е знание. Вярата се опитва при големите противоречия в живота. Онзи, който умира, който изгубва живота си и вярва, че ще се повърне животът му, това е вяра.

Онази сила, която може да върне това, което ти си изгубил, това е вяра. Ти не може да имаш вяра, докато не достигнеш онзи, крайния предел на твоята вяра. Крайният предел на твоята вяра е Любовта. Всеки, който не е достигнал до крайния предел на вярата, той има слаба вяра.

Ти като влезеш в областта на Любовта, в нея вече се реализира копнежът на вярата. Защото вярата е закон на живота. Външната страна е вярата, а пък Любовта, това е вътрешната страна на живота. Това е Божественото, чрез което вярата се реализира.

Първото нещо е: Всеки от вас трябва да има тази опитност. Не само Христос трябва да възкръсне. И всички вие трябва да възкръснете. Защото ако Христос е възкръснал, а вие не възкръснете, тогава нищо няма да се ползувате. Ако вярвате, че Христос е възкръснал, а вие не възкръснете, тогава празна е вашата вяра и всичко, каквото правите на Земята, е безпредметно. Всички религии на Земята без възкресението нямат смисъл. Съвременната вяра има смисъл, доколкото възкресението или новият Божествен живот на безсмъртието ще може да се реализира.

Слънцето е реално дотолкова, доколкото сега ни свети. Задава се един въпрос: Това, в което вярваш, опитал ли си го? Всеки ден постоянно трябва да опитвате вярата и любовта. Човек трябва да ги чисти така, както войниците чистят пушките си. Така и вярата, и любовта всеки ден трябва да се чистят. Войникът ще изчисти пушката, ще я намаже. Щом се остави онази пушка ненамазана, ръждясва. И когато вярата и любовта са ръждясали, това показва, че войникът не е бил умен.

„Отче наш“

43-то утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 22.VII.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

НАГОРЕ

Вход

Пътят на възкресението

Пътят на възкресението

Пътят на възкресението

Активност