Служене на Бога
Служене на Бога
Размишление.
Често наблюдавам онези, които страдат. Някой казва: Не може ли без страдания? – Може. Щом не искаш да страдаш, ще си вземеш багажа и хайде, на онзи свят! Докато си на земята, ще страдаш. Ти искаш да живееш на земята без страдания. Това е невъзможно. Ако не страдаш, не можеш да се радваш; и ако не се радваш, не можеш да страдаш. (Учителят чете от книгата „Големи и малки придобивки“, II том, VII год. на общия окултен клас). „Всяко разбиране на нещо е пауза, почивка, мълчание.“ За да си почива, човек трябва да разбира радостите и страданията. И певецът се нуждае от паузи. Първо поема въздух и започва да пее; пак поема въздух и пее. Въздухът е необходимост за певеца. Ако въздухът постоянно влиза и излиза, певецът няма да има нужда от паузи. И цигуларят се нуждае от паузи. Като движи лъка си отгоре-надолу и отдолу-нагоре, пак си служи с паузи.
Ще ви прочета откъслек от писмото на една французойка от Париж. „В моя живот, често на колене в скръб, аз чувствах откровенията на природата – нейните чудеса. Всичко това душата ми привличаше с разположение. Камъкът, тревата, животното се привличат към такава душа. Великото, безсмъртното сърце минава през всичко. Често, подпряна на едно дърво, чувствах силата му. И му говорех с всичката си искреност: Мой мили братко, дърво! И аз го обичах, както се обича едно човешко същество. Какво велико братство съществува между най-скромните до най-възвишените! Често, татко мой, изчезваше преградата между небето и земята. Душите ми помагаха. При разходки всред природата, бях принудена да положа ръцете си върху сърцето, за да не се пръсне. Такава голяма красота владее в природата!“
Горният цитат показва, че има будни души, които разбират нещата. Те влизат в контакт с дърво, с растения и ги чувстват близки, като човека. В заключение, казвам: Докато не обикнем нисшите, малките същества, не можем да обичаме висшите. Виждаш муха или червейче. Не се отнасяй с пренебрежение към тях. Червейчето, например, учи търпението, но и вие ще се учите от него. Какво писмо бихте написали вие на познатите във Франция? Първо бихте се похвалили, че имате Учител. Лесно е да се хвалиш, но прилагаш ли учението му? Ако се хвалиш само, приличаш на цигулар, който само отваря и затваря кутията на цигулката, за да покаже, колко хубава цигулка има. После ще говори само на теория, как се свири. Обаче, на практика нищо не знае – не може да свири. Музиката не се изявява само чрез инструмента, но и чрез човешката душа. Значи, доколкото човек може да владее инструмента, дотолкова той е негов господар. Цигулката оживява в ръцете на големия майстор. Ако остане мъртва в твоите ръце, ти не си музикант. И цигулката, и лъкът трябва да оживеят в ръцете на цигуларя. Но и ръцете му трябва да бъдат живи. Не можеш да свириш, ако имаш една лоша мисъл и едно лошо чувство. Технически може да свириш, но не и с душата си. И аз сам съм изпитвал това. Когато говоря за музиката, не мислете, че е лесно да седнеш пред пианото, или да вземеш цигулката и да свириш. В човека има един вътрешен инструмент – пиано, орган, цигулка, китара. Всички инструменти са в човешкия ум. Ако се научите да свирите добре на своя вътрешен инструмент, и на външния ще свирите добре. Не е лесно да вземеш един инструмент от дърво, като цигулката и, при свирене, да накараш хората да заплачат.
В една от лекциите си аз ви говорих за отворен и затворен ритмус. Казах, че ще свиря някога, да ви дам модел от тези ритмуси. Според мене, затвореният ритмус е мелодичен, а отвореният – хармоничен. Когато тоновете вървят един след друг по време, имаме мелодия; а когато няколко тонове звучат едновременно, имаме хармония. По произход, мелодията е по-нова от хармонията. Добрият певец или музикант се познава в обертоновете. Много цигулари съм слушал, но особено впечатление ми направи един ученик от Варненската гимназия. Приятно ми беше да го слушам. Той вземаше обертонове. Това беше хармония. Когато пеете или свирите мелодия, и хората не искат да ви слушат, причината за това е затвореният ритмус. Значи, отвореният ритмус е хармония, а затвореният – мелодия. Досега вие не знаехте нищо за двата ритмуса. При затворения ритмус се обикаля около едно и също нещо, поради което се отегчаваш и изпитваш неприятност. Обаче, трябва да имаш един отворен ритмус, отдето можеш да излезеш. Но и в това не се дохожда до смисъла на живота. Този ритъм е на веселието, ритъмът на победата или всепобеждаващият ритъм. Той има и спомагателни ритмуси, т. е. има отглас. Например, когато един човек ви обича, неговата любов трябва де има отглас във вас. Никой никого не може да обича, без отглас на неговата любов. Любовта е песен на живота.
Следователно, когато казвате, че хората не ви обичат, подразбирам, че нямате обертонове, т. е. няма хармония във вас. Изкуство е хората да се обичат. Това е велика наука! Трябва да се учите. – От кого? – От Бога. – Защо? – Защото Бог е Любов. И ако се вслушвате в Божественото начало, вие можете да се учите. Тогава животът ви ще се превърне на песен. Когато ангелите възвестиха идването на Христа, те пееха. С това те искаха да кажат, че иде нов живот на земята. Те пяха навреме. Значи, музиката и пеенето имат свое време, кога да се изявят, и начин, как да се изявят. Например, искате да изговорите израза „мога да кажа“. Ако го изговорите бързо, ще имате едно въздействие; ако го изговорите тихо, бавно, ще имате друго въздействие. В първия случай думите ще прозвучат музикално. В бързото изказване на думите „мога да кажа“ няма обертонове, няма широчина. Направете опит да изговорите бързо изразите „аз съм добър човек, аз съм учен човек, аз съм справедлив човек“ и после бавно, да видите, де има по-голяма музикалност. Една от задачите на ученика е да говори музикално. Това се отнася до всички хора.
Казвате: Не ме разбират хората. Защо не те разбират? Аз съм дошъл до заключението: когато ти не разбираш Господа, и хората не те разбират. Ако разбираш Господа, и хората ще те разбират. Това се отнася и до мене. Щом видя, че хората не ме разбират, аз се запитвам: Аз разбирам ли Господа? Дръжте правилото: когато хората не ви разбират, търсете причината в себе си – и вие не разбирате Бога. Хората се съмняват във вас. Значи, и вие се съмнявате в Господа, или в някой човек. Когато хората не са искрени към мене и правят някаква политика пред лицето ми, това показва, че и аз имам такова отношение към тях. Не е въпросът, като се явиш пред Господа да говориш и мислиш добре, а като се отдалечиш, другояче да мислиш. Помнете: Каквито са отношенията ви към Божественото начало, такива трябва да бъдат към всички. Колкото и малка да е моята погрешка, аз пръв я виждам. Малката погрешка причинява големи пакости в живота. Като знаете това, изправяйте първо малките си погрешки, защото те довеждат човека до големи страдания.
Мнозина запитват, кога ще се оправи светът. – Оправете най-напред вашия свят. Нека всеки се запита: Оправен ли е моят свят? Какво е положението на моите поданици – моите мисли и желания? Служат ли ми те, както трябва? – Ако не ти служат, и ти имаш вина към тях. Колкото си отговорен ти за непослушанието им, толкова са отговорни и другите. Сега и вие, със своите мисли и желания, очаквате да влезете в Царството Божие. То е все едно, да напълните главата си с паразити и да мислите, че имате достъп до благородни хора. Още на вратата, те ще ви посрещнат и ще кажат: Идете най-напред на баня, очистете се добре и след това елате при нас. Знаете ли, че ако отидете нечисти на небето, ще бъдете добре приети? Там ще ви съдят и за най-малката погрешка. Човек трябва да бъде съвършен. Всеки вижда големите грехове; те не причиняват толкова пакости, както малките. В големия камък не можеш да се блъснеш, но малкият ще те спъне. Малките неща спъват развитието на човека. И най-малката отрицателна мисъл може да отклони човека от правия път.
И тъй, на всички предстои да имате откровение. – Кога ще дойде то? – Когато бъдете готови. – Кога ще дойде Господ при нас? – Когато вашето сърце, вашият ум, вашата душа и вашият дух бъдат готови да Го посрещнат. Тогава ще дойде Бог в Своето царство и ще ви даде власт над всичко. Но ако умът, сърцето, душата и духът ви не са готови, Бог ще отложи Своето идване. Той ще ви остави да ви изядат зверовете в рова. И царете, които ви преследват, както Данаила, ще излязат срещу вас като лъвове, вълци, мечки. Вие ще пъшкате под ужаса и мъчението, под своята тежка карма. Ще кажете, че ще се изправите в друго прераждане. Това не може да ви спаси. Ако не използвате сегашния си живот, бъдещето прераждане не може да ви спаси. Който не използва сегашното си прераждане, ще остане назад. Ако не използвате условията на този живот, бъдещия живот ще се намерите в Сахара. Ако използвате сегашните условия разумно, очаква ви светло бъдеше. Всеки ще седи под смоковницата си, от нищо несмущаван. Извори ще текат около него, птички ще му пеят. Децата, жената му ще го обичат, приятелите и познатите му ще го почитат. Вашето добро зависи от сегашния ви живот. – Като умрем, всичко ще се оправи. – Аз не желая да умрете такива, каквито сте сега. Желая ви да живеете 100 – 120 години на земята, но разумно да използвате условията на живота. Само така ще разчитате на добрите условия в бъдещето.
Не се обезсърчавайте. Не мислете, че в бъдеще ви чака нещо по-добро. Не ви обезсърчавам, но казвам, че ако изгубите сегашните условия, трябва да чакате хиляда години, за да се върне сегашното. Понасяйте всичко с търпение, за да придобиете нещо по-добро, което ще ви радва. Предупреждавам ви, да не изгубите условията. Колкото и да е малко едно добро, направете го, не отлагайте. Колкото и да е малко желанието ви, реализирайте го. Ако през ума ви мине една светла мисъл, колкото и да е малка, приемете я. Тя повдига човека. Тя облагородява неговото сърце, осветява ума му, разширява душата му и укрепва неговия дух. Повтарям: Не искам да ви обезсърчавам, но обръщам вниманието ви, да не сте нехайни към себе си. Вие гуляете с приятелите си, за нищо не мислите. Казвате: Да се почерпим! – Ще се почерпите, но ще изгубите добрите условия, ще изгубите времето. Когато влезете в новата епоха, извикайте Господа, извикайте приятелите си и направете голямо угощение. Ако гуляете, преди да сте влезли в новата епоха, вие сами се излагате на опасност.
Ще приведа един пример от американския живот. Десет души американци се събрали в един хотел да гуляят. В това време хотелът започва да гори. Всички бягат, викат: Хотелът гори! Десетимата седят спокойно и се забавляват, не обръщат внимание на виковете. По едно време пламъкът нахлува в стаята им. Тогава те разбират, какво става и започват да викат: Помощ, помощ! Хотелът гори! Те се стреснали, на последният момент. Сега и на вас казвам: Хотелът гори! Откажете се от вашите гуляи! Излезте навън, там да гуляете. Докато сте в хотела, никакъв гуляй не се позволява.
И днес хотелът гори. В горящия хотел не се позволява никакъв гуляй. Излезте навън, докато пожарът престане. Щом се изгаси, влезте пак вътре. Тогава отново ще започнете работата, която предстои да свършите. Когато хотелът гори, нямате право да гуляете. Щом престане да гори, гуляйте, колкото искате. Следователно, когато Бог ви дава някаква работа, откажете се от всички удоволствия. Щом свършите работата си, имате право да си почивате, имате право да се удоволствате. Няма по-велико нещо от това, да свърши човек една работа за Бога. Каквато работа и да ви се даде, нисша или висша, работете за Бога.
Като наблюдавам хората, виждам в тях един аристократизъм. Те мислят, че са нещо особено. И вие някога си мислите, че сте станали много духовни, свети хора. Иде някой при мене, с някакво неразположение, иска да ми говори нещо. Погледна го и му казвам: Друг път ще те приема, зает съм сега. Той си отиде недоволен. После го настигам и го питам: Ако ти беше на моето място, как би постъпил? Щеше ли да отложиш работата си? Ето, аз отлагам работата си и ти давам съвет, как да се лекуваш. Забелязал съм, че когато не приема някого, по-скоро оздравява. В продължение на една седмица, той ще бъде здрав. Ако го приема веднага, по-мъчно оздравява. Трябва да мине една година, за да оздравее. Като не приемам някого, правя грешка, но поне съкращавам страданията му. Казвам: Хайде от мене да мине. Давам нещо от себе си, и той оздравява по-скоро. И вие, като направите една грешка, не съжалявайте, но изправете я. Изпратете една добра мисъл и едно добро желание на онзи, към когото сте сгрешили. Така и грешката си ще изправите, и на него ще помогнете. Помагайте на хората, както можете. Ако не можете по физически начин, поне мислено помагайте. Преди да си отиде някой вкъщи, твоята добра мисъл да го настигне още по пътя.
Французойката, която ми писа писмото, казва, че ме виждала, как се разхождам в стаята си. – Има хора, които виждат отдалеч. Желая ви да виждате, какво прави Бог в света, както тя вижда мене. Кажи си: Както тя вижда, така и аз трябва да виждам Онзи, Който е създал земята. Докато си в безлюбието, не можеш да виждаш. Щом виждаш, ти си в любовта. Безлюбието е сляпо, а любовта – с отворени очи.
Сега, аз ви говоря за любовта, за да прогледате, да не бъдете слепи. Говоря ви за мъдростта, за да чувате, да не бъдете глухи. Говоря ви за любовта, за да говорите сладко, да имате сладчина в устата си. Някога и аз говоря високо, повишавам тона си. Някога говоря тихо, спокойно. – От какво зависи да говориш високо или тихо? – И от вас, и от мене. Така трябва да се говори, че да не грешиш, т. е. да не се товариш. Някога грешката тежи повече от товара на хамалина. Като свали товара от гърба си, хамалинът веднага изпитва лекота. Обаче, дойдеш ли до погрешката, със седмици носиш тежестта й. Духовните тежести се носят по-мъчно от физическите. По-добре е да излизат сладки думи от устата ви, светли мисли от ума ви, благородни чувства от душата ви, отколкото да се храните с отрицателното. Бъдете носители на най-хубавите неща. Само това ще ви спаси. Отворете сърцето и ума си, душата и духа си за великото в света. С други думи казано: Работете върху сърцето и ума си, върху душата и духа си. Станете слуги на сърцето и ума си, на душата и на духа си. Няма по-велико нещо от това. Който се научи да служи на своето сърце и ум, на своята душа и дух, той се е научил да служи на Бога. Това е велика наука. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ Това предстои на всички: Да слугуваме на сърцето, на ума, на душата и на духа си. И тогава, като дойде Господ, да ни даде власт и сила да подчиним на себе си всичко онова, което ни е спъвало.
Сега ще ви кажа нещо, а вие само ще слушате: Буди! Изгрява слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия!
Будим! Изгрява слънцето на нашите ангели. Да се въдвори царството на Отца Нашего на светлините.
Будите! Изгрява слънцето на великия Господ на мира в нашите души. Да обнови Господ нашите сърца със своята сила.
Будят! Изгрява слънцето на всички слънца в нашите духове. Да ни даде Господ живот, здраве, свобода.
Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото.
Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега.
Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще.
Да се слави Името Ти, и в Твоята Слава да живеем ние!
Да се въдвори Царството Ти, и ние да участвуваме в Твоята радост!
Да бъде Волята Ти, както горе на небето, така и долу, на земята! И ние да работим с Тебе заедно.
Амин! – тъй да бъде!
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
9. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 ноември, 1937 г. София. – Изгрев.
Често наблюдавам онези, които страдат. Някой казва: Не може ли без страдания? – Може. Щом не искаш да страдаш, ще си вземеш багажа и хайде, на онзи свят! Докато си на земята, ще страдаш. Ти искаш да живееш на земята без страдания. Това е невъзможно. Ако не страдаш, не можеш да се радваш; и ако не се радваш, не можеш да страдаш. (Учителят чете от книгата „Големи и малки придобивки“, II том, VII год. на общия окултен клас). „Всяко разбиране на нещо е пауза, почивка, мълчание.“ За да си почива, човек трябва да разбира радостите и страданията. И певецът се нуждае от паузи. Първо поема въздух и започва да пее; пак поема въздух и пее. Въздухът е необходимост за певеца. Ако въздухът постоянно влиза и излиза, певецът няма да има нужда от паузи. И цигуларят се нуждае от паузи. Като движи лъка си отгоре-надолу и отдолу-нагоре, пак си служи с паузи.
Ще ви прочета откъслек от писмото на една французойка от Париж. „В моя живот, често на колене в скръб, аз чувствах откровенията на природата – нейните чудеса. Всичко това душата ми привличаше с разположение. Камъкът, тревата, животното се привличат към такава душа. Великото, безсмъртното сърце минава през всичко. Често, подпряна на едно дърво, чувствах силата му. И му говорех с всичката си искреност: Мой мили братко, дърво! И аз го обичах, както се обича едно човешко същество. Какво велико братство съществува между най-скромните до най-възвишените! Често, татко мой, изчезваше преградата между небето и земята. Душите ми помагаха. При разходки всред природата, бях принудена да положа ръцете си върху сърцето, за да не се пръсне. Такава голяма красота владее в природата!“
Горният цитат показва, че има будни души, които разбират нещата. Те влизат в контакт с дърво, с растения и ги чувстват близки, като човека. В заключение, казвам: Докато не обикнем нисшите, малките същества, не можем да обичаме висшите. Виждаш муха или червейче. Не се отнасяй с пренебрежение към тях. Червейчето, например, учи търпението, но и вие ще се учите от него. Какво писмо бихте написали вие на познатите във Франция? Първо бихте се похвалили, че имате Учител. Лесно е да се хвалиш, но прилагаш ли учението му? Ако се хвалиш само, приличаш на цигулар, който само отваря и затваря кутията на цигулката, за да покаже, колко хубава цигулка има. После ще говори само на теория, как се свири. Обаче, на практика нищо не знае – не може да свири. Музиката не се изявява само чрез инструмента, но и чрез човешката душа. Значи, доколкото човек може да владее инструмента, дотолкова той е негов господар. Цигулката оживява в ръцете на големия майстор. Ако остане мъртва в твоите ръце, ти не си музикант. И цигулката, и лъкът трябва да оживеят в ръцете на цигуларя. Но и ръцете му трябва да бъдат живи. Не можеш да свириш, ако имаш една лоша мисъл и едно лошо чувство. Технически може да свириш, но не и с душата си. И аз сам съм изпитвал това. Когато говоря за музиката, не мислете, че е лесно да седнеш пред пианото, или да вземеш цигулката и да свириш. В човека има един вътрешен инструмент – пиано, орган, цигулка, китара. Всички инструменти са в човешкия ум. Ако се научите да свирите добре на своя вътрешен инструмент, и на външния ще свирите добре. Не е лесно да вземеш един инструмент от дърво, като цигулката и, при свирене, да накараш хората да заплачат.
В една от лекциите си аз ви говорих за отворен и затворен ритмус. Казах, че ще свиря някога, да ви дам модел от тези ритмуси. Според мене, затвореният ритмус е мелодичен, а отвореният – хармоничен. Когато тоновете вървят един след друг по време, имаме мелодия; а когато няколко тонове звучат едновременно, имаме хармония. По произход, мелодията е по-нова от хармонията. Добрият певец или музикант се познава в обертоновете. Много цигулари съм слушал, но особено впечатление ми направи един ученик от Варненската гимназия. Приятно ми беше да го слушам. Той вземаше обертонове. Това беше хармония. Когато пеете или свирите мелодия, и хората не искат да ви слушат, причината за това е затвореният ритмус. Значи, отвореният ритмус е хармония, а затвореният – мелодия. Досега вие не знаехте нищо за двата ритмуса. При затворения ритмус се обикаля около едно и също нещо, поради което се отегчаваш и изпитваш неприятност. Обаче, трябва да имаш един отворен ритмус, отдето можеш да излезеш. Но и в това не се дохожда до смисъла на живота. Този ритъм е на веселието, ритъмът на победата или всепобеждаващият ритъм. Той има и спомагателни ритмуси, т. е. има отглас. Например, когато един човек ви обича, неговата любов трябва де има отглас във вас. Никой никого не може да обича, без отглас на неговата любов. Любовта е песен на живота.
Следователно, когато казвате, че хората не ви обичат, подразбирам, че нямате обертонове, т. е. няма хармония във вас. Изкуство е хората да се обичат. Това е велика наука! Трябва да се учите. – От кого? – От Бога. – Защо? – Защото Бог е Любов. И ако се вслушвате в Божественото начало, вие можете да се учите. Тогава животът ви ще се превърне на песен. Когато ангелите възвестиха идването на Христа, те пееха. С това те искаха да кажат, че иде нов живот на земята. Те пяха навреме. Значи, музиката и пеенето имат свое време, кога да се изявят, и начин, как да се изявят. Например, искате да изговорите израза „мога да кажа“. Ако го изговорите бързо, ще имате едно въздействие; ако го изговорите тихо, бавно, ще имате друго въздействие. В първия случай думите ще прозвучат музикално. В бързото изказване на думите „мога да кажа“ няма обертонове, няма широчина. Направете опит да изговорите бързо изразите „аз съм добър човек, аз съм учен човек, аз съм справедлив човек“ и после бавно, да видите, де има по-голяма музикалност. Една от задачите на ученика е да говори музикално. Това се отнася до всички хора.
Казвате: Не ме разбират хората. Защо не те разбират? Аз съм дошъл до заключението: когато ти не разбираш Господа, и хората не те разбират. Ако разбираш Господа, и хората ще те разбират. Това се отнася и до мене. Щом видя, че хората не ме разбират, аз се запитвам: Аз разбирам ли Господа? Дръжте правилото: когато хората не ви разбират, търсете причината в себе си – и вие не разбирате Бога. Хората се съмняват във вас. Значи, и вие се съмнявате в Господа, или в някой човек. Когато хората не са искрени към мене и правят някаква политика пред лицето ми, това показва, че и аз имам такова отношение към тях. Не е въпросът, като се явиш пред Господа да говориш и мислиш добре, а като се отдалечиш, другояче да мислиш. Помнете: Каквито са отношенията ви към Божественото начало, такива трябва да бъдат към всички. Колкото и малка да е моята погрешка, аз пръв я виждам. Малката погрешка причинява големи пакости в живота. Като знаете това, изправяйте първо малките си погрешки, защото те довеждат човека до големи страдания.
Мнозина запитват, кога ще се оправи светът. – Оправете най-напред вашия свят. Нека всеки се запита: Оправен ли е моят свят? Какво е положението на моите поданици – моите мисли и желания? Служат ли ми те, както трябва? – Ако не ти служат, и ти имаш вина към тях. Колкото си отговорен ти за непослушанието им, толкова са отговорни и другите. Сега и вие, със своите мисли и желания, очаквате да влезете в Царството Божие. То е все едно, да напълните главата си с паразити и да мислите, че имате достъп до благородни хора. Още на вратата, те ще ви посрещнат и ще кажат: Идете най-напред на баня, очистете се добре и след това елате при нас. Знаете ли, че ако отидете нечисти на небето, ще бъдете добре приети? Там ще ви съдят и за най-малката погрешка. Човек трябва да бъде съвършен. Всеки вижда големите грехове; те не причиняват толкова пакости, както малките. В големия камък не можеш да се блъснеш, но малкият ще те спъне. Малките неща спъват развитието на човека. И най-малката отрицателна мисъл може да отклони човека от правия път.
И тъй, на всички предстои да имате откровение. – Кога ще дойде то? – Когато бъдете готови. – Кога ще дойде Господ при нас? – Когато вашето сърце, вашият ум, вашата душа и вашият дух бъдат готови да Го посрещнат. Тогава ще дойде Бог в Своето царство и ще ви даде власт над всичко. Но ако умът, сърцето, душата и духът ви не са готови, Бог ще отложи Своето идване. Той ще ви остави да ви изядат зверовете в рова. И царете, които ви преследват, както Данаила, ще излязат срещу вас като лъвове, вълци, мечки. Вие ще пъшкате под ужаса и мъчението, под своята тежка карма. Ще кажете, че ще се изправите в друго прераждане. Това не може да ви спаси. Ако не използвате сегашния си живот, бъдещето прераждане не може да ви спаси. Който не използва сегашното си прераждане, ще остане назад. Ако не използвате условията на този живот, бъдещия живот ще се намерите в Сахара. Ако използвате сегашните условия разумно, очаква ви светло бъдеше. Всеки ще седи под смоковницата си, от нищо несмущаван. Извори ще текат около него, птички ще му пеят. Децата, жената му ще го обичат, приятелите и познатите му ще го почитат. Вашето добро зависи от сегашния ви живот. – Като умрем, всичко ще се оправи. – Аз не желая да умрете такива, каквито сте сега. Желая ви да живеете 100 – 120 години на земята, но разумно да използвате условията на живота. Само така ще разчитате на добрите условия в бъдещето.
Не се обезсърчавайте. Не мислете, че в бъдеще ви чака нещо по-добро. Не ви обезсърчавам, но казвам, че ако изгубите сегашните условия, трябва да чакате хиляда години, за да се върне сегашното. Понасяйте всичко с търпение, за да придобиете нещо по-добро, което ще ви радва. Предупреждавам ви, да не изгубите условията. Колкото и да е малко едно добро, направете го, не отлагайте. Колкото и да е малко желанието ви, реализирайте го. Ако през ума ви мине една светла мисъл, колкото и да е малка, приемете я. Тя повдига човека. Тя облагородява неговото сърце, осветява ума му, разширява душата му и укрепва неговия дух. Повтарям: Не искам да ви обезсърчавам, но обръщам вниманието ви, да не сте нехайни към себе си. Вие гуляете с приятелите си, за нищо не мислите. Казвате: Да се почерпим! – Ще се почерпите, но ще изгубите добрите условия, ще изгубите времето. Когато влезете в новата епоха, извикайте Господа, извикайте приятелите си и направете голямо угощение. Ако гуляете, преди да сте влезли в новата епоха, вие сами се излагате на опасност.
Ще приведа един пример от американския живот. Десет души американци се събрали в един хотел да гуляят. В това време хотелът започва да гори. Всички бягат, викат: Хотелът гори! Десетимата седят спокойно и се забавляват, не обръщат внимание на виковете. По едно време пламъкът нахлува в стаята им. Тогава те разбират, какво става и започват да викат: Помощ, помощ! Хотелът гори! Те се стреснали, на последният момент. Сега и на вас казвам: Хотелът гори! Откажете се от вашите гуляи! Излезте навън, там да гуляете. Докато сте в хотела, никакъв гуляй не се позволява.
И днес хотелът гори. В горящия хотел не се позволява никакъв гуляй. Излезте навън, докато пожарът престане. Щом се изгаси, влезте пак вътре. Тогава отново ще започнете работата, която предстои да свършите. Когато хотелът гори, нямате право да гуляете. Щом престане да гори, гуляйте, колкото искате. Следователно, когато Бог ви дава някаква работа, откажете се от всички удоволствия. Щом свършите работата си, имате право да си почивате, имате право да се удоволствате. Няма по-велико нещо от това, да свърши човек една работа за Бога. Каквато работа и да ви се даде, нисша или висша, работете за Бога.
Като наблюдавам хората, виждам в тях един аристократизъм. Те мислят, че са нещо особено. И вие някога си мислите, че сте станали много духовни, свети хора. Иде някой при мене, с някакво неразположение, иска да ми говори нещо. Погледна го и му казвам: Друг път ще те приема, зает съм сега. Той си отиде недоволен. После го настигам и го питам: Ако ти беше на моето място, как би постъпил? Щеше ли да отложиш работата си? Ето, аз отлагам работата си и ти давам съвет, как да се лекуваш. Забелязал съм, че когато не приема някого, по-скоро оздравява. В продължение на една седмица, той ще бъде здрав. Ако го приема веднага, по-мъчно оздравява. Трябва да мине една година, за да оздравее. Като не приемам някого, правя грешка, но поне съкращавам страданията му. Казвам: Хайде от мене да мине. Давам нещо от себе си, и той оздравява по-скоро. И вие, като направите една грешка, не съжалявайте, но изправете я. Изпратете една добра мисъл и едно добро желание на онзи, към когото сте сгрешили. Така и грешката си ще изправите, и на него ще помогнете. Помагайте на хората, както можете. Ако не можете по физически начин, поне мислено помагайте. Преди да си отиде някой вкъщи, твоята добра мисъл да го настигне още по пътя.
Французойката, която ми писа писмото, казва, че ме виждала, как се разхождам в стаята си. – Има хора, които виждат отдалеч. Желая ви да виждате, какво прави Бог в света, както тя вижда мене. Кажи си: Както тя вижда, така и аз трябва да виждам Онзи, Който е създал земята. Докато си в безлюбието, не можеш да виждаш. Щом виждаш, ти си в любовта. Безлюбието е сляпо, а любовта – с отворени очи.
Сега, аз ви говоря за любовта, за да прогледате, да не бъдете слепи. Говоря ви за мъдростта, за да чувате, да не бъдете глухи. Говоря ви за любовта, за да говорите сладко, да имате сладчина в устата си. Някога и аз говоря високо, повишавам тона си. Някога говоря тихо, спокойно. – От какво зависи да говориш високо или тихо? – И от вас, и от мене. Така трябва да се говори, че да не грешиш, т. е. да не се товариш. Някога грешката тежи повече от товара на хамалина. Като свали товара от гърба си, хамалинът веднага изпитва лекота. Обаче, дойдеш ли до погрешката, със седмици носиш тежестта й. Духовните тежести се носят по-мъчно от физическите. По-добре е да излизат сладки думи от устата ви, светли мисли от ума ви, благородни чувства от душата ви, отколкото да се храните с отрицателното. Бъдете носители на най-хубавите неща. Само това ще ви спаси. Отворете сърцето и ума си, душата и духа си за великото в света. С други думи казано: Работете върху сърцето и ума си, върху душата и духа си. Станете слуги на сърцето и ума си, на душата и на духа си. Няма по-велико нещо от това. Който се научи да служи на своето сърце и ум, на своята душа и дух, той се е научил да служи на Бога. Това е велика наука. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ Това предстои на всички: Да слугуваме на сърцето, на ума, на душата и на духа си. И тогава, като дойде Господ, да ни даде власт и сила да подчиним на себе си всичко онова, което ни е спъвало.
Сега ще ви кажа нещо, а вие само ще слушате: Буди! Изгрява слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия!
Будим! Изгрява слънцето на нашите ангели. Да се въдвори царството на Отца Нашего на светлините.
Будите! Изгрява слънцето на великия Господ на мира в нашите души. Да обнови Господ нашите сърца със своята сила.
Будят! Изгрява слънцето на всички слънца в нашите духове. Да ни даде Господ живот, здраве, свобода.
Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото.
Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега.
Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще.
Да се слави Името Ти, и в Твоята Слава да живеем ние!
Да се въдвори Царството Ти, и ние да участвуваме в Твоята радост!
Да бъде Волята Ти, както горе на небето, така и долу, на земята! И ние да работим с Тебе заедно.
Амин! – тъй да бъде!
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
9. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 ноември, 1937 г. София. – Изгрев.