Музикално утро. Седемте принципа
Музикално утро. Седемте принципа
Отче наш.
Човек все се стреми. Има един стремеж в него. Този вътрешен стремеж, това е Божественото начало, което се проявява. Под думата „организиран“ ние разбираме нещо, което е на физическото поле. Божественият свят е една вечна хармония. Външната страна на хармонията ние наричаме музика. Музиката ние я считаме за забавление. Когато говорим за музика, ние разбираме, че тя принадлежи на човешкото съзнание, не на обикновеното съзнание. Защото в съзнанието на животното има едвам сянка от музика. И в самосъзнанието е малко. Музиката принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и дух. Музиката е способност. Тя има изработена форма. Сега, разбира се всеки един от вас трябва да се заинтересува, да изучава музиката. Както се е развивала музиката, тя е едно спомагало. Не считайте музиката нещо като мода. Някой път вземат музиката като френската мода, защото и в музиката има мода. Всеки може да си тури мода, да пее, каквото иска. Това не е грях, не е престъпление. Но външната мода, това не е още музика. Музиката има връзка със съзнанието. Когато говорим за музика, разбираме, че тя излиза отвътре, от душата излиза. Много мъчно е да се постави тя на един инструмент, на дърво или на някоя медна жица. Ще свириш ти на цигулка и ще покажеш музиката! Много мъчно е това! Или пък ще пееш чрез малката ципица, която има човек!
Та казвам: Когато човек е музикален, той има светлина. Има една светлинна музика. Светлина трябва да има човек. Без светлина не може да има музика. Музиката е свързана и с красотата. Всички музикални хора трябва да имат красива душа. Душа, която не е красива, не може да има музика, не може да я прояви.
Музиката представлява красотата, хармонията на човешката душа.
Сега може да имаме едно музикално забавление. Не искам да критикувате. Оставете вашата критика. Какво разбирате под „критика“? Най-първо трябва да възприемеш нещата тъй, както са. Има една вътрешна страна. Какво ще критикуваш хляба? Най-първо ще се наядеш хубаво и ще видиш неговия (вкус и хранителност). И после ще си дадеш мнението. А пък тъй, като видиш хляба отвън, още не познаваш хляба. Формата на хляба не е хляб. И вкусът даже не е хлябът. Но хранителността, която той може да има и която може да ти даде нещо, това е хлябът. Вкусът му не е най-същественото.
Та не се поставяйте критически. Някой път се поставяте критически: „Пея ли хубаво или не?“ Това, което за едни хора е хубаво, за други не е. За светския човек религиозната музика не е приятна. Или за религиозния човек светската песен не е толкоз хубава. Някои искат религиозни песни. Религиозните песни са песни на чувствата. А има една музика на ума. В нея има хармония. Мисълта си има своя музика. Чувствата също. На чувствата трябва да им свириш. Те са деца. А умът едва сега е започнал. Чувствата само обичат да слушат музика, приятно им е да слушат. А ония, които се занимават с музиката, които са направили инструмента, те искат да прекарат музиката чрез мисълта.
Научете се да пеете. Или поне научете се да чувствувате. Правилно да чувствуваш е музика. Правилно да мислиш е хармония. И правилно да постъпваш е хармония. Някой ще каже, че без музика може. Без музика не може. Не е във външната страна на музиканта. Някои от нас сега ще пеят. Ние няма да пеем художествено, значи нещо изработено по всичките музикални правила. Не можем да пеем така. Но ритъм да има в песента. А пък песента да е художествена, това значи да е изпълнена така, че да няма никаква погрешка. Такова пеене не може да има тук. И свиренето не може да бъде такова. Даже и най-големите свирци на пиано все съгрешават. Има едни погрешки, които не зависят от тях, например инструментът не е какъвто трябва, после пръстите не са подвижни, някои от пръстите не се подчиняват на законите на музиката: първият пръст или вторият, или третият, или четвъртият. Или ако свири с лък, има някой мускул в ръката, който пречи. Или някой не може да пее, понеже се е карал тая нощ, а ти го караш да пее. Или пък е ял люто, или е пил студена вода и капилярните му съдове не са така хармонични.
Сега ще имаме едно музикално утро. Не музикална вечеринка, а утро.
Та в музиката всички трябва да бъдете свободни. И всички да станете равни. Всеки ще седне както при яденето. Никой няма да обръща внимание на яденето на другите. Да ти е приятно, че всеки яде. И колкото ти дадат, да не гледаш на количеството. Не е до количеството, а до качеството на храната. После в музиката няма туй, кой какво место е взел, че да е по-близо. В музиката има определено место, колкото си по-близо, толкоз по-зле. Колкото си по-далеч, толкоз по-добре е. Та музиката, хармонията ще постави хората на техните места. Само в музикалния свят всяко нещо е на мястото си. В немузикалния свят нещата не са на место. Един музикант, гледаш, поставя нотите на местата им. Според мен всяка нота е разумно същество. Той ще я постави на местото ѝ, „до“ ще го туриш някъде.
В музиката имате някой път такт 2⁄4. Четирите е братът, а двете – сестрата. Трябва да угодиш и на сестрата и на брата. Те не са стари хора, млади хора са. 2⁄4 е жив, игрив такт.
После, имате такт 3⁄4. Те са живи тактове. 3-те е братът горе, той е капелмайсторът. А пък отдолу е бащата. Песента „Сила жива“ е с такт 2⁄4. А пък дайте някоя песен с такт 3⁄4. „Грее слънцето“. Да оставим това. Те са теоретически работи. Как ние схващаме, туй е закон на съзнанието. Трябва да имаме едно отлично съзнание, за да схващаме. Не само да пееш ноти, не само да ги слушаш, но душата трябва да участвува. Музика е, доколкото хората изразяват този вътрешен Божествен стремеж. Та когато говоря аз за музика, подразбирам съзнанието, проявлението на човешката душа.
Сега какво имахме за днес? Колко от вас сте се проявили, са приготвили нещо музикално? Кой ще излезе да пее сега първият? Сега у вас се ражда един страх, че има критици. Няма критика. Критиците отпосле ще дойдат. Нека да излезат най-първо, ония най-даровитите, гениалните. Ако не искат гениалните, нека да излезат талантливите. И те ако не искат, нека да излезат обикновените. Нека да започнем с обикновените. Който както се е приготвил, да изпее. (Една сестра пее: „Мен ме майка роди право да мисля, право да чувствувам“. После тя изпя и втората песен: „Надеждата в мен е път.“. Друга сестра изпя същите песни.)
Не се стеснявайте. Стеснението нищо не постига. Да се отпусне човек, за да излезе нещо. Като се стеснява човек, той загазва. (Един брат и една сестра станаха. Братът свири на цигулка и едновременно сестрата изпя същите песни. Един брат изпя една песен. Друг брат изпя една своя песен, свой текст и своя мелодия.)
Втори път ще има повече. Иска се голяма свобода!
Надеждата е на физическото поле. Вярата е в духовния свят, а пък Любовта е в Божествения свят. Та трябва да има връзка.
То е лесна работа да се изпеят тия думи. Каква мъчнотия има в това да изпееш тия думи: „Мен ме майка роди.“ Това е един естествен ритъм. Не е художествено, но ритъм има. Може да се разработи. (Учителят пее рязко: „Мен ме майка роди“.) Не така! А пък, ако туриш в пението малко чувство, че е страдала като те е раждала, тогаз другояче ще пееш. В музиката човек трябва да бъде много разположен, да няма никакво стеснение.
После, вие изпоплашихте хората. Сега всеки го е страх.
Даже и говорът е музика. Някой път говоренето е еднообразно. Как трябва да се вземе: „Мен ме майка роди да мисля право“. (Учителят пее тъжно и протяжно тия думи.) Много е тъжно. Всички сте в затворения ритмус. Много е трудно тогаз. Трябва да мислим музикално. Сега трябва да се насърчите, че можете да пеете. То е хубаво да пееш и да те осмеят хората. Всички неща първоначално не започват музикално. В началото има и дисхармония. Отпосле идва хармонията. И светът не е почнал с хармония. Първоначално е имало голяма дисхармония, и после постепенно идва Божественият ритъм.
Докато човек се научи да мисли и да чувствува правилно, много е трудно. Най-първо се явяват кисели мисли, чувства и постъпки.
Каквато и да е песен, изпейте! Колко души има още, които са готови да пеят? Други няма ли? (Брат Симеонов изсвири песента, дадена от брат Йордан Харалампиев.)
(Учителят пее: „Надеждата е път за моето сърце. Вярата е постижение за моя ум“.)
Аз съм дал една форма за ритъма на българите. (Учителят свири в духа на българските народни песни.) Трябва да се мине от един затворен ритъм в друг ритъм. (Това, което Учителят изсвири имаше две части: двете части бяха от различен характер.) В първия мотив препятствията са по-малки.
Когато човек пее, мислите и чувствата се предават. Българската песен, както и да я пееш, няма разрешения. Тя оставя нещо тъжно. Бъдещият ритъм в какво седи? (Учителят изсвири друго нещо.) Това е отворен ритъм. Дава надежда. Този е ритъмът, който трябва да дойде до победа! (Учителят пее: „Мен ме майка родила право да мисля, добре да чувствувам и добре да постъпвам“.) Човек трябва да бъде весел. Във всичко трябва да вижда хубавото. Сега човек като пее, в бъдеще това пение ще се усъвършенствува, ще стане художествено. Страхът трябва да изчезне. Понеже сме излезли от животинското царство, та страхът препятствува на музиката. Ние сме били под робство. И сега като станеш да пееш, робът се проявява, и не може да пееш. Страхът е основа, подложка отдолу, върху който човешкото съмнение седи. Съвестта е турена точно върху страха. В страха са корените на човешкото съзнание. Той не трябва да излиза горе. Като стане човек музикант, ще мине състоянието на страха. Всякога най-жестоките хора са най-страхливи. Понеже го подтиска, то като дойде време, иска да си отмъсти. Освобождението трябва да дойде постепенно. Тия аномалии, които се явяват в човека, подтискат ги, подтискат ги и след това – експлозия! Експлозия на едно вещество сгъстено! И човек, той, като се сгъстява, ще се пукне. На всеки един човек дайте му да се прояви. (Брат Ради изпя песента.) Брат Ради като изпя тая песен, всички се изсмяхте! Такъв изблик излезе от пението. А пък смехът е нещо здравословно! Човек, който се смее, е здрав! Човек, който не се смее, не е здрав! (Изпяха се песните: „Кажи ми ти Истината“, „Ти съзнавай“.)
Сега ще направя няколко бележки.
Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е Великото! В Духа влиза всичко! Всичко в света е разумно. Разумно е всичко! Оттам започва всичко. Началото е това! Второто нещо, това е човешката душа. С явяването на Духа живота се изявява. След явяването на душата се явява свещеният трепет. То е хармонията, която се явява в света. Това е третият принцип. То е първият син. Хармонията на света е първият син, който се е родил в света. Като почнеш да пееш, ти си се родил. Хармонията означава раждането на човека. Човек, който пее, празнува рождението си. Третият принцип го наричам свещеният трепет. Наричат го трептения, вибрации. Аз го наричам свещен трепет, хармония.
След това четвъртият принцип е поляризирането. Разделянето на човека на две страни, на мъж и жена. Мъжът пее по права линия, а жената – по крива линия. Мъжът пее от центъра към периферията, а жената от периферията към центъра. Тук спадат всички противоположности, баща и син, брат и сестра и пр.
Петият принцип е ритъмът. Този принцип е, че всички неща в света идат периодично. Даровете на Бога идат чрез ритъма. Човек трябва да разбира закона на ритъма. Ритъмът си има свои опасни страни. В ритъма има прилив и отлив. Прилив когато има, ти си млад, раждаш се. Но трябва да знаеш, че ще остарееш. Приливът, който е дошъл, ще почне да се оттегля и като се оттегли, всичката кал ще занесе в морето. И като има прилив той донася всички материали. При ритъма трябва да знаете, че до едно време ще е прилив, например до обяд и като дойде обед, ако сте на физическото поле и стане отлив, в ритъма, трябва да се качите в духовния свят. Тъй, че онова, което сте придобили, да не го изгубите. Ако не направите това, туй, което сте придобили, ще го завлече. Турчинът казва: „Сел гелди“ (Порой мина.)
Та като се страхувате в музиката, то е отлив вече. Горе се качи. Престане ли страхът, то е прилив. Има ритъм тогаз. При отлива иде дисхармонията в света. В окултната (музика) винаги предпазват. Всички окултни ученици изучават закона на ритъма.
В музиката се свързва ритъмът с хармонията. Ритъмът предава материал на хармонията. А пък хармонията изразява всъщност това, което Бог е мислил, това, което Духът е създал и това, което душата е изработила. Туй е вече един велик резултат. Музиката е един велик резултат.
Имате тогаз: Първо ДУХЪТ, после ДУШАТА, след това иде СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ, после ПОЛЯРИЗИРАНЕТО, после РИТЪМЪТ. И след ритъма иде принципът за ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДСТВИЯ. След причини и последствия иде РОДЪТ. Това е седмият принцип, с който човек трябва да борави. Та всеки принцип човек трябва да използува.
Дойде във вас приливът на любовта. Любовта е прилив. Тя ще дойде и ще се оттегли. Когато любовта се оттегли (от) физическото поле, тя отива в духовния свят и после в Божествения свят. Та затова всички хора се качват в Божествения свят, при Бога и пак слизат на земята, понеже Бог е навсякъде. Ние сме дошли на земята, понеже Бог е тук. И когато Бог престане да работи на земята, ние се качваме горе пак при Него. Да се раждаме значи да идем там, дето е Господ, а да умираме, това е за да отидем там, дето е Той. И се раждаме, за да отидем дето е Той. Тъй като се разбере животът, има вече смисъл.
Сутринта като станете, какво трябва си да изпеете? Как ще си изпееш: „Ставай! Иди да работиш!“, „Ставай, Иване!“, „Ставай, Марийке!“, „Ставай, Маро!“, „Ставай, Николина!“, „Ставай, Пенке!“
Да се научите да бъдете свободни! Без любов свобода няма! Да проявиш правилно любовта – това е свободата! Когато дойде любовта, ние туряме най-големите ограничения, а пък тя всичко къса! Туряме това – тя го скъса. Туряме друго – тя къса. И най-после казваме, че животът няма смисъл. Щом дойде любовта, ще се качиш на нейната кола и дето те заведе тя! Няма да се страхуваш! Тя е единствената кола, с която си в безопасност. А пък ние като се качим на колата на любовта, питаме се: „Какво ще стане с мен?“ От всичко друго можеш да се плашиш, но щом се качиш на Божествената кола на любовта, не се плаши!
Някой, гледам казва, че се занимава с духове. И идва да ме пита: „Това, което казва духът, верно ли е?“ – Че аз не съм по-горен от Духа! Щом е от Духа, щом Духът говори, какво ще пита верно ли е? Щом дойде светлината, ще питам ли, това светлина ли е? Че светлина е, разбира се! Някой пита: „Сега Духът ли ми говори?“ Щом си в тъмнина, ще питаш! Който пита, е в тъмнина! И когато дойде Духът в човека, той знае как да пее, как да мисли, как да говори! Всичко е съвършено тогаз! А пък щом не знаеш да пееш, да мислиш, Духът не ти говори!
Някой казва, че му дошла някоя идея! Каква идея? Идея на страх!
Най-първо, за да пееш, трябва да обичаш майка си! На майка си ще дадеш! Ти пееш: „Мен ме майка роди“, то като дойдеш до думата „майка“, да ти затрепери сърцето! Думите „майка“ и „мен“. Майка ми, ми даде това име „мен“. Ако нямаше майка ми, не щеше да има „мен“. Значи като ме роди майка ми, станах „мен“. Ще пееш „Мен ме майка роди“. „Мене, теке, уфарсин“. „Претеглен си, премерен си“.
Та първото нещо е: Старайте се да бъдете свободни. И да поощрявате свободата! Не ограничавайте свободата! Защото свободата е израз на любовта! Не ограничавай свободата, в която любовта се проявява. И всичкото зло произлиза от това постоянно ограничение. В света съществува ограничение.
А пък ограничението съществува по един много естествен път. Например, да кажем, че известен човек работи някъде. Не влизай в неговата работа! Когато аз се ограничавам, аз подразбирам, че с това давам свобода на другите. Бог се е ограничил, за да даде свобода на нас. Та когато ние се ограничаваме, другите около нас са свободни, а пък когато те се ограничават, ние сме свободни. Щом един човек ти дава свобода, дай му и ти свобода! Свобода за свобода! Любов за любов! Песен за песен! Той ти пее! Пей му и ти! Тъй ще си отговорите.
Ако върху тая идея застанете, вие сте на прав път. Искате да постигнете нещо. Ако всинца сте свободни, кой каквото иска може да постигне, който и да е от вас!
Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. (Учителят показва върху главата на едного.) Ето центърът на музиката е тук, а тук е центърът на времето! У всинца тези центрове не са развити еднакво. Някои са работили повече, а пък други сега трябва да работят. Едно лице, у когото този център е развит, като се съедини с друг, у когото този център не е развит, ще стане предаване. Та съединявайте се с тия, които имат развити центрове.
Мислете за тия хора, които са музикални, които са родени музиканти! Духът има връзка с музикалността. Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. Всичко онова хубавото, красивото е свързано с музиката.
Та, когато мислим за музиката, трябва да знаете, че в музиката се образуват всички добродетели. Тя е основата. Та като казвам, че трябва да пеем, то е поощрение за да се развият дарбите, да се поощрим да се развият всички ония дарби, които трябва да се проявят.
Някой човек, у когото времето е развито, има такт. Има търпение. И много пъти, когато у някого не е развито търпението, той няма усет за времето. Ние, за да не сме търпеливи, то е защото времето не е развито. Ние бързаме. Човек, който бърза, у него времето не е развито. Ти ще бъдеш като англичаните. У евреите времето е много развито. Те са го развили от големите страдания. Та когато турят човека под страдания, развива се у него времето.
Когато речеш да пътуваш със светлината, ако закъснееш 1⁄300 000 част от секундата, ти ще бъдеш надалеч един километър. Ако се поколебаеш малко, ще останеш назад един километър. Ако два пъти се поколебаеш, два километра ще останеш назад. Ако три пъти се поколебаеш, ще останеш назад три километра. Ако 300 000 пъти се поколебаеш, 300 000 километра ще останеш назад. Та при колебанието в Бога ще останеш назад. Някой казва: „Да направя ли това или да не го направя?“ – Назад ще останеш! Казваш си: „Да уча ли или да не уча?“ – Назад ще останеш! – „Ще живея ли или няма да живея?“ – Назад ще останеш! Мисли, че не си остарял. Но мисли, че се готвиш да отиваш при Бога! Мисли, че няма да умреш, но че ще отиваш при Бога! Не мисли, че остаряваш, но че се подмладяваш и че отиваш при Бога! Вие не сте стари. Само колата ви е стара!
Та казвам: Всинца ние трябва да бъдем онзи силен извор! Понеже в сегашния век, щом се говори за свобода, подразбират, че щом хората живеят свободно, ще вършат много престъпления. Те казват, че в свобода се вършат престъпления. И че който не върши престъпления, той не е свободен. Но и който не прави добро, и той не е свободен. Следователно, който прави престъпления, може да прави и добро. И който прави добро, той може да върши и престъпления. Можеш да направиш престъпление, ще туриш свободата си да направиш добро, та да станеш два пъти по-силен. Следователно, като направиш погрешка, после я изправи. Не ви казвам да не грешите, но изправете погрешките си! Като грешите, изправете погрешките си. Какъв е произходът на думата „грешка“! Грях. Грях – значи греел си се. И като си се греел, опарил си се, като си дошъл много близо. Огрешил си се. Като се грееш до огъня, все ще се огрешиш. Вие сте му турили съвсем друго значение. Грял си се и си се опарил.
През коледните празници друг път пак ще имаме едно такова музикално утро. Тогаз ще бъдем по-свободни.
Вие сте музиканти! От тук ще излезат най-добрите музиканти, от вас. Музикалните гении от тук ще излезат! Сега всичките музикални гении тук са дошли вече! Вие не вярвате в това! Баховци, Бетховеновци са тук! Седят и слушат. И двамата са тук. Бах и Бетховен се различават. Бах и Бетховен какво означават? Бах означава: посаденото да расте нагоре – това е „б“. После, „а“: „А“ е натоварена камила. Бах е дал съдържанието, а пък Бетховен е развил формата. (Бах значи поток, рекичка.) Та сега да дойде във вас Бах и да бъде поток, а пък Бетховен да развие формата.
Та Бах е тук, и Бетховен е тук! Вие какво мислите? Вие казвате: Къде е Бетховен? Че Господ е навсякъде! Бах, Господ го прати в света! Дето е Господ, там са Бах и Бетховен! Следователно Господ е във вас и затова Бах и Бетховен са тук!
Всички музиканти са тук! Господ е тук, а пък те няма да дойдат! Ще кажете: „Как може да бъде това?“ Господ е при нас, и затова всички музиканти от памти века, които са били, са тук! Всички имат добрата воля, и каквото знаят, ще го дадат. Те казват: „Едно време и ние бяхме като вас, но сега сте в още по-добри условия, отколкото ние. И ние сега искаме да дойдем при вас.“
Та и Бах, и Бетховен, и Моцарт, и Шуман, и Хайден, и Лист, и Григ са при вас!
Мото:
Христос е човекът на изобилната сила,
Христос е човекът на изобилната вяра,
Христос е човекът на изобилната любов.
(3 пъти)
Вие бъдете целия ден радостни и весели!
6 ч. 45 м.
Гимнастически упражнения.
XVII година.
9 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 1 декември 1937 г., сряда, 5 ч. с.
Небето чисто, звездно. Времето тихо и студено. Снежна покривка.
София – Изгрев.
Човек все се стреми. Има един стремеж в него. Този вътрешен стремеж, това е Божественото начало, което се проявява. Под думата „организиран“ ние разбираме нещо, което е на физическото поле. Божественият свят е една вечна хармония. Външната страна на хармонията ние наричаме музика. Музиката ние я считаме за забавление. Когато говорим за музика, ние разбираме, че тя принадлежи на човешкото съзнание, не на обикновеното съзнание. Защото в съзнанието на животното има едвам сянка от музика. И в самосъзнанието е малко. Музиката принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и дух. Музиката е способност. Тя има изработена форма. Сега, разбира се всеки един от вас трябва да се заинтересува, да изучава музиката. Както се е развивала музиката, тя е едно спомагало. Не считайте музиката нещо като мода. Някой път вземат музиката като френската мода, защото и в музиката има мода. Всеки може да си тури мода, да пее, каквото иска. Това не е грях, не е престъпление. Но външната мода, това не е още музика. Музиката има връзка със съзнанието. Когато говорим за музика, разбираме, че тя излиза отвътре, от душата излиза. Много мъчно е да се постави тя на един инструмент, на дърво или на някоя медна жица. Ще свириш ти на цигулка и ще покажеш музиката! Много мъчно е това! Или пък ще пееш чрез малката ципица, която има човек!
Та казвам: Когато човек е музикален, той има светлина. Има една светлинна музика. Светлина трябва да има човек. Без светлина не може да има музика. Музиката е свързана и с красотата. Всички музикални хора трябва да имат красива душа. Душа, която не е красива, не може да има музика, не може да я прояви.
Музиката представлява красотата, хармонията на човешката душа.
Сега може да имаме едно музикално забавление. Не искам да критикувате. Оставете вашата критика. Какво разбирате под „критика“? Най-първо трябва да възприемеш нещата тъй, както са. Има една вътрешна страна. Какво ще критикуваш хляба? Най-първо ще се наядеш хубаво и ще видиш неговия (вкус и хранителност). И после ще си дадеш мнението. А пък тъй, като видиш хляба отвън, още не познаваш хляба. Формата на хляба не е хляб. И вкусът даже не е хлябът. Но хранителността, която той може да има и която може да ти даде нещо, това е хлябът. Вкусът му не е най-същественото.
Та не се поставяйте критически. Някой път се поставяте критически: „Пея ли хубаво или не?“ Това, което за едни хора е хубаво, за други не е. За светския човек религиозната музика не е приятна. Или за религиозния човек светската песен не е толкоз хубава. Някои искат религиозни песни. Религиозните песни са песни на чувствата. А има една музика на ума. В нея има хармония. Мисълта си има своя музика. Чувствата също. На чувствата трябва да им свириш. Те са деца. А умът едва сега е започнал. Чувствата само обичат да слушат музика, приятно им е да слушат. А ония, които се занимават с музиката, които са направили инструмента, те искат да прекарат музиката чрез мисълта.
Научете се да пеете. Или поне научете се да чувствувате. Правилно да чувствуваш е музика. Правилно да мислиш е хармония. И правилно да постъпваш е хармония. Някой ще каже, че без музика може. Без музика не може. Не е във външната страна на музиканта. Някои от нас сега ще пеят. Ние няма да пеем художествено, значи нещо изработено по всичките музикални правила. Не можем да пеем така. Но ритъм да има в песента. А пък песента да е художествена, това значи да е изпълнена така, че да няма никаква погрешка. Такова пеене не може да има тук. И свиренето не може да бъде такова. Даже и най-големите свирци на пиано все съгрешават. Има едни погрешки, които не зависят от тях, например инструментът не е какъвто трябва, после пръстите не са подвижни, някои от пръстите не се подчиняват на законите на музиката: първият пръст или вторият, или третият, или четвъртият. Или ако свири с лък, има някой мускул в ръката, който пречи. Или някой не може да пее, понеже се е карал тая нощ, а ти го караш да пее. Или пък е ял люто, или е пил студена вода и капилярните му съдове не са така хармонични.
Сега ще имаме едно музикално утро. Не музикална вечеринка, а утро.
Та в музиката всички трябва да бъдете свободни. И всички да станете равни. Всеки ще седне както при яденето. Никой няма да обръща внимание на яденето на другите. Да ти е приятно, че всеки яде. И колкото ти дадат, да не гледаш на количеството. Не е до количеството, а до качеството на храната. После в музиката няма туй, кой какво место е взел, че да е по-близо. В музиката има определено место, колкото си по-близо, толкоз по-зле. Колкото си по-далеч, толкоз по-добре е. Та музиката, хармонията ще постави хората на техните места. Само в музикалния свят всяко нещо е на мястото си. В немузикалния свят нещата не са на место. Един музикант, гледаш, поставя нотите на местата им. Според мен всяка нота е разумно същество. Той ще я постави на местото ѝ, „до“ ще го туриш някъде.
В музиката имате някой път такт 2⁄4. Четирите е братът, а двете – сестрата. Трябва да угодиш и на сестрата и на брата. Те не са стари хора, млади хора са. 2⁄4 е жив, игрив такт.
После, имате такт 3⁄4. Те са живи тактове. 3-те е братът горе, той е капелмайсторът. А пък отдолу е бащата. Песента „Сила жива“ е с такт 2⁄4. А пък дайте някоя песен с такт 3⁄4. „Грее слънцето“. Да оставим това. Те са теоретически работи. Как ние схващаме, туй е закон на съзнанието. Трябва да имаме едно отлично съзнание, за да схващаме. Не само да пееш ноти, не само да ги слушаш, но душата трябва да участвува. Музика е, доколкото хората изразяват този вътрешен Божествен стремеж. Та когато говоря аз за музика, подразбирам съзнанието, проявлението на човешката душа.
Сега какво имахме за днес? Колко от вас сте се проявили, са приготвили нещо музикално? Кой ще излезе да пее сега първият? Сега у вас се ражда един страх, че има критици. Няма критика. Критиците отпосле ще дойдат. Нека да излезат най-първо, ония най-даровитите, гениалните. Ако не искат гениалните, нека да излезат талантливите. И те ако не искат, нека да излезат обикновените. Нека да започнем с обикновените. Който както се е приготвил, да изпее. (Една сестра пее: „Мен ме майка роди право да мисля, право да чувствувам“. После тя изпя и втората песен: „Надеждата в мен е път.“. Друга сестра изпя същите песни.)
Не се стеснявайте. Стеснението нищо не постига. Да се отпусне човек, за да излезе нещо. Като се стеснява човек, той загазва. (Един брат и една сестра станаха. Братът свири на цигулка и едновременно сестрата изпя същите песни. Един брат изпя една песен. Друг брат изпя една своя песен, свой текст и своя мелодия.)
Втори път ще има повече. Иска се голяма свобода!
Надеждата е на физическото поле. Вярата е в духовния свят, а пък Любовта е в Божествения свят. Та трябва да има връзка.
То е лесна работа да се изпеят тия думи. Каква мъчнотия има в това да изпееш тия думи: „Мен ме майка роди.“ Това е един естествен ритъм. Не е художествено, но ритъм има. Може да се разработи. (Учителят пее рязко: „Мен ме майка роди“.) Не така! А пък, ако туриш в пението малко чувство, че е страдала като те е раждала, тогаз другояче ще пееш. В музиката човек трябва да бъде много разположен, да няма никакво стеснение.
После, вие изпоплашихте хората. Сега всеки го е страх.
Даже и говорът е музика. Някой път говоренето е еднообразно. Как трябва да се вземе: „Мен ме майка роди да мисля право“. (Учителят пее тъжно и протяжно тия думи.) Много е тъжно. Всички сте в затворения ритмус. Много е трудно тогаз. Трябва да мислим музикално. Сега трябва да се насърчите, че можете да пеете. То е хубаво да пееш и да те осмеят хората. Всички неща първоначално не започват музикално. В началото има и дисхармония. Отпосле идва хармонията. И светът не е почнал с хармония. Първоначално е имало голяма дисхармония, и после постепенно идва Божественият ритъм.
Докато човек се научи да мисли и да чувствува правилно, много е трудно. Най-първо се явяват кисели мисли, чувства и постъпки.
Каквато и да е песен, изпейте! Колко души има още, които са готови да пеят? Други няма ли? (Брат Симеонов изсвири песента, дадена от брат Йордан Харалампиев.)
(Учителят пее: „Надеждата е път за моето сърце. Вярата е постижение за моя ум“.)
Аз съм дал една форма за ритъма на българите. (Учителят свири в духа на българските народни песни.) Трябва да се мине от един затворен ритъм в друг ритъм. (Това, което Учителят изсвири имаше две части: двете части бяха от различен характер.) В първия мотив препятствията са по-малки.
Когато човек пее, мислите и чувствата се предават. Българската песен, както и да я пееш, няма разрешения. Тя оставя нещо тъжно. Бъдещият ритъм в какво седи? (Учителят изсвири друго нещо.) Това е отворен ритъм. Дава надежда. Този е ритъмът, който трябва да дойде до победа! (Учителят пее: „Мен ме майка родила право да мисля, добре да чувствувам и добре да постъпвам“.) Човек трябва да бъде весел. Във всичко трябва да вижда хубавото. Сега човек като пее, в бъдеще това пение ще се усъвършенствува, ще стане художествено. Страхът трябва да изчезне. Понеже сме излезли от животинското царство, та страхът препятствува на музиката. Ние сме били под робство. И сега като станеш да пееш, робът се проявява, и не може да пееш. Страхът е основа, подложка отдолу, върху който човешкото съмнение седи. Съвестта е турена точно върху страха. В страха са корените на човешкото съзнание. Той не трябва да излиза горе. Като стане човек музикант, ще мине състоянието на страха. Всякога най-жестоките хора са най-страхливи. Понеже го подтиска, то като дойде време, иска да си отмъсти. Освобождението трябва да дойде постепенно. Тия аномалии, които се явяват в човека, подтискат ги, подтискат ги и след това – експлозия! Експлозия на едно вещество сгъстено! И човек, той, като се сгъстява, ще се пукне. На всеки един човек дайте му да се прояви. (Брат Ради изпя песента.) Брат Ради като изпя тая песен, всички се изсмяхте! Такъв изблик излезе от пението. А пък смехът е нещо здравословно! Човек, който се смее, е здрав! Човек, който не се смее, не е здрав! (Изпяха се песните: „Кажи ми ти Истината“, „Ти съзнавай“.)
Сега ще направя няколко бележки.
Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е Великото! В Духа влиза всичко! Всичко в света е разумно. Разумно е всичко! Оттам започва всичко. Началото е това! Второто нещо, това е човешката душа. С явяването на Духа живота се изявява. След явяването на душата се явява свещеният трепет. То е хармонията, която се явява в света. Това е третият принцип. То е първият син. Хармонията на света е първият син, който се е родил в света. Като почнеш да пееш, ти си се родил. Хармонията означава раждането на човека. Човек, който пее, празнува рождението си. Третият принцип го наричам свещеният трепет. Наричат го трептения, вибрации. Аз го наричам свещен трепет, хармония.
След това четвъртият принцип е поляризирането. Разделянето на човека на две страни, на мъж и жена. Мъжът пее по права линия, а жената – по крива линия. Мъжът пее от центъра към периферията, а жената от периферията към центъра. Тук спадат всички противоположности, баща и син, брат и сестра и пр.
Петият принцип е ритъмът. Този принцип е, че всички неща в света идат периодично. Даровете на Бога идат чрез ритъма. Човек трябва да разбира закона на ритъма. Ритъмът си има свои опасни страни. В ритъма има прилив и отлив. Прилив когато има, ти си млад, раждаш се. Но трябва да знаеш, че ще остарееш. Приливът, който е дошъл, ще почне да се оттегля и като се оттегли, всичката кал ще занесе в морето. И като има прилив той донася всички материали. При ритъма трябва да знаете, че до едно време ще е прилив, например до обяд и като дойде обед, ако сте на физическото поле и стане отлив, в ритъма, трябва да се качите в духовния свят. Тъй, че онова, което сте придобили, да не го изгубите. Ако не направите това, туй, което сте придобили, ще го завлече. Турчинът казва: „Сел гелди“ (Порой мина.)
Та като се страхувате в музиката, то е отлив вече. Горе се качи. Престане ли страхът, то е прилив. Има ритъм тогаз. При отлива иде дисхармонията в света. В окултната (музика) винаги предпазват. Всички окултни ученици изучават закона на ритъма.
В музиката се свързва ритъмът с хармонията. Ритъмът предава материал на хармонията. А пък хармонията изразява всъщност това, което Бог е мислил, това, което Духът е създал и това, което душата е изработила. Туй е вече един велик резултат. Музиката е един велик резултат.
Имате тогаз: Първо ДУХЪТ, после ДУШАТА, след това иде СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ, после ПОЛЯРИЗИРАНЕТО, после РИТЪМЪТ. И след ритъма иде принципът за ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДСТВИЯ. След причини и последствия иде РОДЪТ. Това е седмият принцип, с който човек трябва да борави. Та всеки принцип човек трябва да използува.
Дойде във вас приливът на любовта. Любовта е прилив. Тя ще дойде и ще се оттегли. Когато любовта се оттегли (от) физическото поле, тя отива в духовния свят и после в Божествения свят. Та затова всички хора се качват в Божествения свят, при Бога и пак слизат на земята, понеже Бог е навсякъде. Ние сме дошли на земята, понеже Бог е тук. И когато Бог престане да работи на земята, ние се качваме горе пак при Него. Да се раждаме значи да идем там, дето е Господ, а да умираме, това е за да отидем там, дето е Той. И се раждаме, за да отидем дето е Той. Тъй като се разбере животът, има вече смисъл.
Сутринта като станете, какво трябва си да изпеете? Как ще си изпееш: „Ставай! Иди да работиш!“, „Ставай, Иване!“, „Ставай, Марийке!“, „Ставай, Маро!“, „Ставай, Николина!“, „Ставай, Пенке!“
Да се научите да бъдете свободни! Без любов свобода няма! Да проявиш правилно любовта – това е свободата! Когато дойде любовта, ние туряме най-големите ограничения, а пък тя всичко къса! Туряме това – тя го скъса. Туряме друго – тя къса. И най-после казваме, че животът няма смисъл. Щом дойде любовта, ще се качиш на нейната кола и дето те заведе тя! Няма да се страхуваш! Тя е единствената кола, с която си в безопасност. А пък ние като се качим на колата на любовта, питаме се: „Какво ще стане с мен?“ От всичко друго можеш да се плашиш, но щом се качиш на Божествената кола на любовта, не се плаши!
Някой, гледам казва, че се занимава с духове. И идва да ме пита: „Това, което казва духът, верно ли е?“ – Че аз не съм по-горен от Духа! Щом е от Духа, щом Духът говори, какво ще пита верно ли е? Щом дойде светлината, ще питам ли, това светлина ли е? Че светлина е, разбира се! Някой пита: „Сега Духът ли ми говори?“ Щом си в тъмнина, ще питаш! Който пита, е в тъмнина! И когато дойде Духът в човека, той знае как да пее, как да мисли, как да говори! Всичко е съвършено тогаз! А пък щом не знаеш да пееш, да мислиш, Духът не ти говори!
Някой казва, че му дошла някоя идея! Каква идея? Идея на страх!
Най-първо, за да пееш, трябва да обичаш майка си! На майка си ще дадеш! Ти пееш: „Мен ме майка роди“, то като дойдеш до думата „майка“, да ти затрепери сърцето! Думите „майка“ и „мен“. Майка ми, ми даде това име „мен“. Ако нямаше майка ми, не щеше да има „мен“. Значи като ме роди майка ми, станах „мен“. Ще пееш „Мен ме майка роди“. „Мене, теке, уфарсин“. „Претеглен си, премерен си“.
Та първото нещо е: Старайте се да бъдете свободни. И да поощрявате свободата! Не ограничавайте свободата! Защото свободата е израз на любовта! Не ограничавай свободата, в която любовта се проявява. И всичкото зло произлиза от това постоянно ограничение. В света съществува ограничение.
А пък ограничението съществува по един много естествен път. Например, да кажем, че известен човек работи някъде. Не влизай в неговата работа! Когато аз се ограничавам, аз подразбирам, че с това давам свобода на другите. Бог се е ограничил, за да даде свобода на нас. Та когато ние се ограничаваме, другите около нас са свободни, а пък когато те се ограничават, ние сме свободни. Щом един човек ти дава свобода, дай му и ти свобода! Свобода за свобода! Любов за любов! Песен за песен! Той ти пее! Пей му и ти! Тъй ще си отговорите.
Ако върху тая идея застанете, вие сте на прав път. Искате да постигнете нещо. Ако всинца сте свободни, кой каквото иска може да постигне, който и да е от вас!
Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. (Учителят показва върху главата на едного.) Ето центърът на музиката е тук, а тук е центърът на времето! У всинца тези центрове не са развити еднакво. Някои са работили повече, а пък други сега трябва да работят. Едно лице, у когото този център е развит, като се съедини с друг, у когото този център не е развит, ще стане предаване. Та съединявайте се с тия, които имат развити центрове.
Мислете за тия хора, които са музикални, които са родени музиканти! Духът има връзка с музикалността. Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. Всичко онова хубавото, красивото е свързано с музиката.
Та, когато мислим за музиката, трябва да знаете, че в музиката се образуват всички добродетели. Тя е основата. Та като казвам, че трябва да пеем, то е поощрение за да се развият дарбите, да се поощрим да се развият всички ония дарби, които трябва да се проявят.
Някой човек, у когото времето е развито, има такт. Има търпение. И много пъти, когато у някого не е развито търпението, той няма усет за времето. Ние, за да не сме търпеливи, то е защото времето не е развито. Ние бързаме. Човек, който бърза, у него времето не е развито. Ти ще бъдеш като англичаните. У евреите времето е много развито. Те са го развили от големите страдания. Та когато турят човека под страдания, развива се у него времето.
Когато речеш да пътуваш със светлината, ако закъснееш 1⁄300 000 част от секундата, ти ще бъдеш надалеч един километър. Ако се поколебаеш малко, ще останеш назад един километър. Ако два пъти се поколебаеш, два километра ще останеш назад. Ако три пъти се поколебаеш, ще останеш назад три километра. Ако 300 000 пъти се поколебаеш, 300 000 километра ще останеш назад. Та при колебанието в Бога ще останеш назад. Някой казва: „Да направя ли това или да не го направя?“ – Назад ще останеш! Казваш си: „Да уча ли или да не уча?“ – Назад ще останеш! – „Ще живея ли или няма да живея?“ – Назад ще останеш! Мисли, че не си остарял. Но мисли, че се готвиш да отиваш при Бога! Мисли, че няма да умреш, но че ще отиваш при Бога! Не мисли, че остаряваш, но че се подмладяваш и че отиваш при Бога! Вие не сте стари. Само колата ви е стара!
Та казвам: Всинца ние трябва да бъдем онзи силен извор! Понеже в сегашния век, щом се говори за свобода, подразбират, че щом хората живеят свободно, ще вършат много престъпления. Те казват, че в свобода се вършат престъпления. И че който не върши престъпления, той не е свободен. Но и който не прави добро, и той не е свободен. Следователно, който прави престъпления, може да прави и добро. И който прави добро, той може да върши и престъпления. Можеш да направиш престъпление, ще туриш свободата си да направиш добро, та да станеш два пъти по-силен. Следователно, като направиш погрешка, после я изправи. Не ви казвам да не грешите, но изправете погрешките си! Като грешите, изправете погрешките си. Какъв е произходът на думата „грешка“! Грях. Грях – значи греел си се. И като си се греел, опарил си се, като си дошъл много близо. Огрешил си се. Като се грееш до огъня, все ще се огрешиш. Вие сте му турили съвсем друго значение. Грял си се и си се опарил.
През коледните празници друг път пак ще имаме едно такова музикално утро. Тогаз ще бъдем по-свободни.
Вие сте музиканти! От тук ще излезат най-добрите музиканти, от вас. Музикалните гении от тук ще излезат! Сега всичките музикални гении тук са дошли вече! Вие не вярвате в това! Баховци, Бетховеновци са тук! Седят и слушат. И двамата са тук. Бах и Бетховен се различават. Бах и Бетховен какво означават? Бах означава: посаденото да расте нагоре – това е „б“. После, „а“: „А“ е натоварена камила. Бах е дал съдържанието, а пък Бетховен е развил формата. (Бах значи поток, рекичка.) Та сега да дойде във вас Бах и да бъде поток, а пък Бетховен да развие формата.
Та Бах е тук, и Бетховен е тук! Вие какво мислите? Вие казвате: Къде е Бетховен? Че Господ е навсякъде! Бах, Господ го прати в света! Дето е Господ, там са Бах и Бетховен! Следователно Господ е във вас и затова Бах и Бетховен са тук!
Всички музиканти са тук! Господ е тук, а пък те няма да дойдат! Ще кажете: „Как може да бъде това?“ Господ е при нас, и затова всички музиканти от памти века, които са били, са тук! Всички имат добрата воля, и каквото знаят, ще го дадат. Те казват: „Едно време и ние бяхме като вас, но сега сте в още по-добри условия, отколкото ние. И ние сега искаме да дойдем при вас.“
Та и Бах, и Бетховен, и Моцарт, и Шуман, и Хайден, и Лист, и Григ са при вас!
Мото:
Христос е човекът на изобилната сила,
Христос е човекът на изобилната вяра,
Христос е човекът на изобилната любов.
(3 пъти)
Вие бъдете целия ден радостни и весели!
6 ч. 45 м.
Гимнастически упражнения.
XVII година.
9 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 1 декември 1937 г., сряда, 5 ч. с.
Небето чисто, звездно. Времето тихо и студено. Снежна покривка.
София – Изгрев.