Новораждане
Новораждане
Новораждане
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление.
Като се натъква на своето естество, човек среща голямо противоречие. Той иска да обясни причината на това противоречие, но не може. За това противоречие, именно, е казано в Писанието: „Чудно и страшно съм създаден, Господи." И гроздето може да се запита, защо, докато сокът му е пресен, има сладък вкус, а като престои няколко дена, става резлив и се вкисва? Учените са разрешили този въпрос. Те казват, че във въздуха се намират особени бактерии, наречени ферменти, които, щом попаднат в гроздовия сок, предизвикват спиртна ферментация. Гроздената и овощна захар, които се намират в гроздето, под влиянието на спиртните ферменти се разлагат на спирт и въгледвуокис. При това положение ние казваме, че гроздовият сок се вкисва, т. е. ферментира. Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка оставят в човека особен род утайки, които претърпяват ферментиране или вкисване. За да не става вкисване, човек трябва да приложи филтъра на своето сърце и на своя ум и, преди да са се наслоили утайките, да ги отдели настрана. За да прилага тия филтри, човек трябва да се новороди. Затова Христос казва: „Ако се не роди от вода и от Дух, човек не може да влезе в Царството Божие." Новороденият живее с Божествени мисли и чувства, които никога не ферментират. Следователно, докато живее в човешкото, човек всякога ще ферментира. Щом ферментира, той ще опита противоречията на своя живот. Живее ли в Божественото, в него нищо няма да ферментира.
Едно от големите противоречия в човешкия живот се дължи на храненето. Като процес, храненето произвежда вътрешни противоречия в човека, Запример, какви по-големи противоречия можете да търсите от тия, на които месоядците се натъкват? Месото съдържа много отрови и нечистотии в себе си, които причиняват много болести. Болестите развалят целия живот на човека. Месната храна указва влияние не само върху организма на човека, но и върху неговия психически живот. Като се храни с месо, човек възприема качествата на животното, което е ял. Едно отличително качество на свинята, запример, е ровенето. Тя мисли, че с ровене всичко става. Ровенето е отрицателна черта, която човек възприема от свинята. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в избора на храната си.
Като рови корена на крушата, плодовете от дървото започват да падат на земята, и свинята мисли, че тя сама ги е изровила. Понякога и човек мисли по същия начин. Той изоре земята, посади житото и после казва, че сам е накарал житото да расте. Било е време, когато житото е расло само, без да го сеят хората. При това, първоначално житото е било много едро. Колкото по-умни и по-културни ставали хората, толкова по-малки ставали житните зрънца. Било е време, когато житните зрънца били едри като дренки. Дрянът е дърво, което цъфти най-рано, а зрее най-късно. Поради тази отличителност на дряна е създаден един анекдот.
В далечното минало дяволът решил да избере едно от плодните дървета за свое собствено и започнал да наблюдава, кое от тях ще цъфне най-рано. Като видял, че дрянът цъфнал пръв, той се зарадвал и казал: Дрянът ще бъде мое дърво. Рано цъфти, рано ще узрее и рано ще свърша работата си. Голяма била изненадата му, когато видял, че дрянът узрял последен. Дяволът се разгневил, че за пръв път се лъже в своя избор, и проклел дряна да стане корав, че когото бият с дрянова пръчка, да знае, че късно ще узрее. От този ден дяволът изгубил вярата си в дървета, които рано цъфтят. Обаче, дренките имат лечебно свойство. Те се употребяват против стомашно разстройство.
Запитали дряна: Защо твоите плодове са толкова дребни? Виж тиквата, какви едри плодове дава. Дрянът отговорил: Големите роботи издържат само шест месеца, а малките – векове.
19 август, 5 ч. с.
Като се натъква на своето естество, човек среща голямо противоречие. Той иска да обясни причината на това противоречие, но не може. За това противоречие, именно, е казано в Писанието: „Чудно и страшно съм създаден, Господи." И гроздето може да се запита, защо, докато сокът му е пресен, има сладък вкус, а като престои няколко дена, става резлив и се вкисва? Учените са разрешили този въпрос. Те казват, че във въздуха се намират особени бактерии, наречени ферменти, които, щом попаднат в гроздовия сок, предизвикват спиртна ферментация. Гроздената и овощна захар, които се намират в гроздето, под влиянието на спиртните ферменти се разлагат на спирт и въгледвуокис. При това положение ние казваме, че гроздовият сок се вкисва, т. е. ферментира. Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка оставят в човека особен род утайки, които претърпяват ферментиране или вкисване. За да не става вкисване, човек трябва да приложи филтъра на своето сърце и на своя ум и, преди да са се наслоили утайките, да ги отдели настрана. За да прилага тия филтри, човек трябва да се новороди. Затова Христос казва: „Ако се не роди от вода и от Дух, човек не може да влезе в Царството Божие." Новороденият живее с Божествени мисли и чувства, които никога не ферментират. Следователно, докато живее в човешкото, човек всякога ще ферментира. Щом ферментира, той ще опита противоречията на своя живот. Живее ли в Божественото, в него нищо няма да ферментира.
Едно от големите противоречия в човешкия живот се дължи на храненето. Като процес, храненето произвежда вътрешни противоречия в човека, Запример, какви по-големи противоречия можете да търсите от тия, на които месоядците се натъкват? Месото съдържа много отрови и нечистотии в себе си, които причиняват много болести. Болестите развалят целия живот на човека. Месната храна указва влияние не само върху организма на човека, но и върху неговия психически живот. Като се храни с месо, човек възприема качествата на животното, което е ял. Едно отличително качество на свинята, запример, е ровенето. Тя мисли, че с ровене всичко става. Ровенето е отрицателна черта, която човек възприема от свинята. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в избора на храната си.
Като рови корена на крушата, плодовете от дървото започват да падат на земята, и свинята мисли, че тя сама ги е изровила. Понякога и човек мисли по същия начин. Той изоре земята, посади житото и после казва, че сам е накарал житото да расте. Било е време, когато житото е расло само, без да го сеят хората. При това, първоначално житото е било много едро. Колкото по-умни и по-културни ставали хората, толкова по-малки ставали житните зрънца. Било е време, когато житните зрънца били едри като дренки. Дрянът е дърво, което цъфти най-рано, а зрее най-късно. Поради тази отличителност на дряна е създаден един анекдот.
В далечното минало дяволът решил да избере едно от плодните дървета за свое собствено и започнал да наблюдава, кое от тях ще цъфне най-рано. Като видял, че дрянът цъфнал пръв, той се зарадвал и казал: Дрянът ще бъде мое дърво. Рано цъфти, рано ще узрее и рано ще свърша работата си. Голяма била изненадата му, когато видял, че дрянът узрял последен. Дяволът се разгневил, че за пръв път се лъже в своя избор, и проклел дряна да стане корав, че когото бият с дрянова пръчка, да знае, че късно ще узрее. От този ден дяволът изгубил вярата си в дървета, които рано цъфтят. Обаче, дренките имат лечебно свойство. Те се употребяват против стомашно разстройство.
Запитали дряна: Защо твоите плодове са толкова дребни? Виж тиквата, какви едри плодове дава. Дрянът отговорил: Големите роботи издържат само шест месеца, а малките – векове.
19 август, 5 ч. с.
Новораждане
СТАР ПРАВОПИС
Небето облачно. Времето тихо и меко.
Отче наш
“Духът Божий”
Ще прочета трета глава от Евангелие на Йоана.
Малко размишление
Съществува едно голямо противоречие в човешката природа. В миналото и в настоящето учените хора различно го обясняват. Когато се извади, гроздовият сок най-първо е сладък, но след 5-6 или 10 дена той се вкисва. Това вкисване не става от самия сок. Намерено е, че някои малки квасни гъбички оставят своите дарования. Много са щедри. Като турят своите дарования, своите подаръци, последните вкисват сладкото вино. Тези квасни гъбички, като влязат в сладкия сок, почват да се мият там, имат си банята, къпалнята, имат си своите клозети. И при такива блага как няма да се вкисне сладкият сок.
Всека една човешка мисъл, каквато и да е тя, всяко едно желание, оставя своите утайки в живота. Затова в невидимия свят, разумните същества са приготвили филтри и тези филтри се състоят в това, че един човек, който живее в материалния свят, в тялото, трябва да се роди изново.
Ако гроздовият сок, който е придобит от гроздето, се тури веднага в някое запушено шише, за да не могат да проникнат тези малките същества, той остава сладък.
Най-голямото противоречие на човека произтича от неговото хранене. Всичките други противоречия са външни, а пък яденето е един процес, който произвежда едно вътрешно противоречие. Вземете например в съвременния живот месоядците, които ядат месо. Те имат толкова нечистотии вътре в себе си, толкова отрови, че те развалят живота. Защото месото носи всичките качества на онова животно, от което произлиза. Месото носи всичкия мислов и сърдечен свят на животното, та каквото е животното, от което е месото, такъв става и човека. Ако един човек би се хранил целия си живот със свинско месо, той щеше да добие качествата на свинята. Да ви представя следното: Когато една свиня намери под едно дърво някои плодове, веднага ги изяжда, такива каквито са си - кални. И след това почва да рови около дървото и като рови почват да падат круши отгоре и тя мисли, че тя ги е изровила от земята. В нея няма желание да измие плодовете. Тя мисли, че като рови из земята, всичко може да направи, че всичко става с ровене.
Сега съвременните хора понякога мислят като свинята. Те, като изорат земята и хвърлят житото, казват: “Ние накарахме житото да расте.” А пък било е време, когато житото е расло, без да го садят хората, само си е расло. Първоначално зрънцата на житото са били така едри както ябълките и както крушите. И колкото хората ставали по-умни, толкова житото почнало да се смалява. Като станали по-умни от свините, житните зърна станали като сливите. Като станали по-умни от слона, житните зърна станали като дренки. То е най-якото дърво. Това дърво цъфти най-рано и зрее най-късно. Има един анекдот. Той е следният: Дренът цъфтял най-рано. Искал да си свърши работата. Дяволът, като видел, че той цъфти най-рано, казал: “Това дърво е мое.” Той си мислел, че дренът като цъфти най-рано, ще узрее и най-рано и че той ще може да яде от дренките. Обаче какво било учудването му когато узнал, че най-после узрява. Този е първи път, когато дяволът се е излъгал в своя избор. И като се разгневил дяволът, направил дренът много твърд, че който човек бият с него, да знае, че късно зрее. И за това писал една теза: “Не вярвайте в дърветата, които рано цъфтят.” Но дренът, тези дренки, имат едно лечебно свойство. Когато стомахът на един човек е разстроен, като яде дренки се оправя стомахът му. Дренките и тиквата имат едно свойство - че много се обичат. Дренката е много пестелива, а пък тиквата е щедра, в нея има голямо тщеславие. А дренката е много скромна. Попитали дрена защо не прави такива големи плодове. Той отговорил: “Големите работи само за шест месеца издържат, а пък дребните - векове.”
Да дойдем до филтрите: Никога не яж една храна, която не обичаш.
Добрата молитва
Полянката над палатката на Учителя
Събота, 19 август 1939г.
5.30 часа сутринта
Отче наш
“Духът Божий”
Ще прочета трета глава от Евангелие на Йоана.
Малко размишление
Съществува едно голямо противоречие в човешката природа. В миналото и в настоящето учените хора различно го обясняват. Когато се извади, гроздовият сок най-първо е сладък, но след 5-6 или 10 дена той се вкисва. Това вкисване не става от самия сок. Намерено е, че някои малки квасни гъбички оставят своите дарования. Много са щедри. Като турят своите дарования, своите подаръци, последните вкисват сладкото вино. Тези квасни гъбички, като влязат в сладкия сок, почват да се мият там, имат си банята, къпалнята, имат си своите клозети. И при такива блага как няма да се вкисне сладкият сок.
Всека една човешка мисъл, каквато и да е тя, всяко едно желание, оставя своите утайки в живота. Затова в невидимия свят, разумните същества са приготвили филтри и тези филтри се състоят в това, че един човек, който живее в материалния свят, в тялото, трябва да се роди изново.
Ако гроздовият сок, който е придобит от гроздето, се тури веднага в някое запушено шише, за да не могат да проникнат тези малките същества, той остава сладък.
Най-голямото противоречие на човека произтича от неговото хранене. Всичките други противоречия са външни, а пък яденето е един процес, който произвежда едно вътрешно противоречие. Вземете например в съвременния живот месоядците, които ядат месо. Те имат толкова нечистотии вътре в себе си, толкова отрови, че те развалят живота. Защото месото носи всичките качества на онова животно, от което произлиза. Месото носи всичкия мислов и сърдечен свят на животното, та каквото е животното, от което е месото, такъв става и човека. Ако един човек би се хранил целия си живот със свинско месо, той щеше да добие качествата на свинята. Да ви представя следното: Когато една свиня намери под едно дърво някои плодове, веднага ги изяжда, такива каквито са си - кални. И след това почва да рови около дървото и като рови почват да падат круши отгоре и тя мисли, че тя ги е изровила от земята. В нея няма желание да измие плодовете. Тя мисли, че като рови из земята, всичко може да направи, че всичко става с ровене.
Сега съвременните хора понякога мислят като свинята. Те, като изорат земята и хвърлят житото, казват: “Ние накарахме житото да расте.” А пък било е време, когато житото е расло, без да го садят хората, само си е расло. Първоначално зрънцата на житото са били така едри както ябълките и както крушите. И колкото хората ставали по-умни, толкова житото почнало да се смалява. Като станали по-умни от свините, житните зърна станали като сливите. Като станали по-умни от слона, житните зърна станали като дренки. То е най-якото дърво. Това дърво цъфти най-рано и зрее най-късно. Има един анекдот. Той е следният: Дренът цъфтял най-рано. Искал да си свърши работата. Дяволът, като видел, че той цъфти най-рано, казал: “Това дърво е мое.” Той си мислел, че дренът като цъфти най-рано, ще узрее и най-рано и че той ще може да яде от дренките. Обаче какво било учудването му когато узнал, че най-после узрява. Този е първи път, когато дяволът се е излъгал в своя избор. И като се разгневил дяволът, направил дренът много твърд, че който човек бият с него, да знае, че късно зрее. И за това писал една теза: “Не вярвайте в дърветата, които рано цъфтят.” Но дренът, тези дренки, имат едно лечебно свойство. Когато стомахът на един човек е разстроен, като яде дренки се оправя стомахът му. Дренките и тиквата имат едно свойство - че много се обичат. Дренката е много пестелива, а пък тиквата е щедра, в нея има голямо тщеславие. А дренката е много скромна. Попитали дрена защо не прави такива големи плодове. Той отговорил: “Големите работи само за шест месеца издържат, а пък дребните - векове.”
Да дойдем до филтрите: Никога не яж една храна, която не обичаш.
Добрата молитва
Полянката над палатката на Учителя
Събота, 19 август 1939г.
5.30 часа сутринта