Божествен и човешки свят
Божествен и човешки свят
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление
Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен. Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият – отвътре, вие виждате истинския човек. Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият – отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Човешкото, било в самия човек или в ближните му, се проявява по един и същ начин, вследствие на което неизбежно поставя всекиго в противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човек казва: „Не трябва да се живее за доброто, нито за благото на своя ближен. Всеки човек трябва да живее за себе си“. Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват. Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. – Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив. Може ли човек да тръгне сам за планината и да носи със себе си всичко, което му е нужно за планинските условия? Иска ли да отиде поне за няколко дни на планината, той трябва да се присъедини към някоя група. Когато хората отиват групово на планината, всеки носи по нещо със себе си и по този начин задоволява нуждите си. Колко може да носи един човек? Ето защо, ние идваме до закона за Цялото и за неговите части, според който всеки човек има право да живее за себе си, ако едновременно живее и за Цялото, т.е. за колективното съзнание. Като не разбират приложението на двата велики закона в света – законът за Цялото и законът за частите, хората изпадат в заблуждения и започват да мислят, че могат да оправят света. Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията. Като страда, човек се изправя. Той се е объркал толкова много в себе си, че за да се разплете, трябва да мине през страдания. Ще кажете, че Бог ще премисли за изправянето на човешкия живот. Вярно е, че Бог ще премисли и мисли за всички, но и човек сам трябва да направи нещо за себе си. Какво ще придобие гладният, ако му кажете, че други ще премислят за него? В дадения момент той е гладен, не може да чака. Първо, той ще помисли за себе си, а после ще очаква да му дойде хляб отвън.
Бог е премислил вече за човека, дал му е всичко в изобилие: светлина, въздух, вода, храна. От него се иска само будност, да не пропуска времето за получаване на тия блага. Същевременно човек трябва да бъде здрав, да се ползва от благата, които разумната природа му дава. Някой се страхува да не му вземат хляба, да не остане гладен. Той не познава закона. Никой не може да отнеме хляба на човека. Отнеме ли го някой, десетократно ще му го дадат. – „Възможно ли е това?“ – Ако не вярвате, можете да го проверите. Ако този закон е човешки, ще го опитате и после ще повярвате. Ако е Божествен, първо ще повярвате, а после ще го опитате. Човешките работи първо се опитват, а за Божествените работи първо идва вярата, а после опитът. На същото основание казвам: За да обичате един човек, първо трябва да го познавате. За Бога е точно обратно: първо трябва да Го обичате. Щом обичате Бога, вие непременно ще Го познавате. Мнозина не познават Бога, защото искат първо да получат от Него блага, добри условия и след това да Го обичат. Това е човешко разбиране. Първо ще обичате Бога, а после ще Го познавате, после ще получите Неговото благословение.
Следователно, когато Бог иска да застави хората да Го познаят, дава им страдания. Като не знаят това, те се натъкват на противоречия и страдания и се питат защо става така. Страданието не е нищо друго, освен грънчарство, в което човек мачка калта, да направи красиви грънци. Като мачка калта, той непременно ще се изцапа, но в края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги слага в пещта да се опекат, да станат здрави. Без печене грънците не издържат на условията. Всяка форма трябва да мине през ваене, през огън, за да се кали, да издържа на условията на живота. Без страдания човек остава суров материал, какъвто е глината, от която правят грънци. Дойдат ли страдания, суровият материал, от който човек е направен, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. – Докога ще страдам? – Докато се усъвършенстваш, докато скръбта ти се превърне на радост. Миналите страдания са се превърнали вече в радост. Днешните страдания пък носят бъдещи радости. Сега, като сте се качили на върха, вие имате слънце, но и вятърът ви придружава, иска да каже нещо. Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нещо от себе си. – Защо? – Защото ви обича. Не правите ли същото и вие? Когато обичате някого, вие го търсите навсякъде, искате да го видите, да му услужите нещо. Ако не обичате някого, вие съзнателно го избягвате, не искате да го видите. Какво ви казва вятърът? Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т.е. в живота на свободата. С други думи казано: жабата трябва да излезе от блатото, от материалния живот, и да влезе в живота на вола, т.е. свободния живот. Щом се освободи от веригите на човека, волът отива в гората, свободно да пасе трева и да пие вода. За да пасе свободно трева, волът трябва да е орал на нивата.
Следователно, който не е страдал, няма право да се радва. Да страдаш, това значи да ореш на нивата. Да се радваш, това значи да пасеш свободно в гората. За да се радва, т.е. да пасе свободно в гората, преди всичко човек трябва да е орал на нивата си, т.е. да е страдал. Днес целият свят страда, разорава почвата, върху която ще сее семената на великите блага на живота. Мъглите, които се движат пред нас, които покриват върховете, представляват кармата на Европа. Докато съзнанието на съвременните хора не се пробуди и в тях не се яви желание да изпълняват волята Божия, кармата им не може да се разреши. Докато не дойдат до съзнание да разберат, че Бог е вътре в тях, а не отвън, те няма да се освободят от страдания. Външният свят е човешкият, или тъй нареченият „малкият“, а вътрешният е светът на Любовта, или големият свят. Когато безлюбието влезе в човека, Бог излиза навън, където работи по специален начин. Щом Бог излезе вън от човека, страданията влизат в него и той започва да се мъчи и страда. Когато учителят е вън от класа, това подразбира, че и учениците са вън, разпръснати на различни места. Той се мъчи да ги събере на едно място. Събере ли ги в клас, влезе ли между тях, той започва да работи по друг начин. Ето защо, когато е вън от човека, Бог работи по един начин – чрез изпитания и страдания. Влезе ли в човека, Той работи по друг начин.
Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и от Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята – физически, духовен и Божествен, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото желае. Както мъглите се движат постепенно и разкриват хоризонта, така и магът отваря и затваря тайните врати на природата.
Какво представляват мъглите в човешкия живот? Те не са нищо друго, освен противоречия. Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръсват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват. Щом изчезнат противоречията, хората лесно се примиряват. Излезе ли Бог вън от човека, противоречията веднага го нападат. Докато има противоречия, никакво примирение между хората не може да стане. Докато житото е в хамбара, то не дава плодове. Посади ли се в земята, то дава изобилно плод. И тъй, за да даде плод, човек трябва да вложи своите дарби и способности в работа, в движение. Където има динамика, там се очаква успех. Щом нещата са в статическо положение, никакъв успех не може да се очаква. Ще кажете, че трябва да бъдете добри, да се обичате и т.н. Това са статически положения в живота. Не е въпрос да бъдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичта в себе си. Всички хора могат да бъдат добри и да се обичат, а не само някои. Както безброй росни капки, събрани на едно място и огрени от слънцето, образуват красива картина, така хиляди и милиони добри и любещи души образуват основата на величествената сграда на Любовта. Какво ще стане с лошите хора? И те са на мястото си. Лошите хора са енергични. Те заместват воловете. Те разорават нивите, за да могат добрите хора да ги посеят. Както волът оре нивите на физическото поле, така и злото оре нивите в духовния свят.
Като ученици, вие трябва да се стремите към онзи живот, в който картините са живи, а не мъртви, на хартия нарисувани. Можете ли да се греете на огън, нарисуван на хартия? Грейте се на истинския огън, който топли. Някои цитират думите на Писанието, че Христос се пожертвал за човечеството. Ако само цитирате тези думи, без да се преобразите, без да стане преврат във вас, те са огън, нарисуван на хартия. Тези думи трябва да оживеят за вас, да ви нажежат, от въглен да ви превърнат в диамант.
Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва по планините да се нахрани духовно. Освен физически, човек се обменя с енергиите на планината и духовно. Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със съзнанията на възвишените същества, да се поучава от тях. Щом дойде до положение да създаде правилна връзка с възвишените същества, човек знае как да се отнася и с по-долностоящите същества от него. За такъв човек се казва, че е готов да направи път и на мравката.
Мислете върху основната идея, казана днес – за човешкия и Божествения свят. Говорите ли за противоречия, търсете ги в малкия свят, където се проявява човешкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че в бъдеще те ще се допълнят и ще образуват едно цяло. Има ли някакво противоречие между точките на една и съща окръжност? Привидно съществува някакво противоречие. – Защо? – Защото едни от тях вървят нагоре, а други – надолу. Всъщност и едните, и другите образуват едно цяло. Всички точки на окръжността са в хармония помежду си. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете.
Т. м.
Беседа от Учителя, държана на връх Мусала, 23 юли 1940 г.
Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен. Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият – отвътре, вие виждате истинския човек. Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият – отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Човешкото, било в самия човек или в ближните му, се проявява по един и същ начин, вследствие на което неизбежно поставя всекиго в противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човек казва: „Не трябва да се живее за доброто, нито за благото на своя ближен. Всеки човек трябва да живее за себе си“. Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват. Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. – Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив. Може ли човек да тръгне сам за планината и да носи със себе си всичко, което му е нужно за планинските условия? Иска ли да отиде поне за няколко дни на планината, той трябва да се присъедини към някоя група. Когато хората отиват групово на планината, всеки носи по нещо със себе си и по този начин задоволява нуждите си. Колко може да носи един човек? Ето защо, ние идваме до закона за Цялото и за неговите части, според който всеки човек има право да живее за себе си, ако едновременно живее и за Цялото, т.е. за колективното съзнание. Като не разбират приложението на двата велики закона в света – законът за Цялото и законът за частите, хората изпадат в заблуждения и започват да мислят, че могат да оправят света. Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията. Като страда, човек се изправя. Той се е объркал толкова много в себе си, че за да се разплете, трябва да мине през страдания. Ще кажете, че Бог ще премисли за изправянето на човешкия живот. Вярно е, че Бог ще премисли и мисли за всички, но и човек сам трябва да направи нещо за себе си. Какво ще придобие гладният, ако му кажете, че други ще премислят за него? В дадения момент той е гладен, не може да чака. Първо, той ще помисли за себе си, а после ще очаква да му дойде хляб отвън.
Бог е премислил вече за човека, дал му е всичко в изобилие: светлина, въздух, вода, храна. От него се иска само будност, да не пропуска времето за получаване на тия блага. Същевременно човек трябва да бъде здрав, да се ползва от благата, които разумната природа му дава. Някой се страхува да не му вземат хляба, да не остане гладен. Той не познава закона. Никой не може да отнеме хляба на човека. Отнеме ли го някой, десетократно ще му го дадат. – „Възможно ли е това?“ – Ако не вярвате, можете да го проверите. Ако този закон е човешки, ще го опитате и после ще повярвате. Ако е Божествен, първо ще повярвате, а после ще го опитате. Човешките работи първо се опитват, а за Божествените работи първо идва вярата, а после опитът. На същото основание казвам: За да обичате един човек, първо трябва да го познавате. За Бога е точно обратно: първо трябва да Го обичате. Щом обичате Бога, вие непременно ще Го познавате. Мнозина не познават Бога, защото искат първо да получат от Него блага, добри условия и след това да Го обичат. Това е човешко разбиране. Първо ще обичате Бога, а после ще Го познавате, после ще получите Неговото благословение.
Следователно, когато Бог иска да застави хората да Го познаят, дава им страдания. Като не знаят това, те се натъкват на противоречия и страдания и се питат защо става така. Страданието не е нищо друго, освен грънчарство, в което човек мачка калта, да направи красиви грънци. Като мачка калта, той непременно ще се изцапа, но в края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги слага в пещта да се опекат, да станат здрави. Без печене грънците не издържат на условията. Всяка форма трябва да мине през ваене, през огън, за да се кали, да издържа на условията на живота. Без страдания човек остава суров материал, какъвто е глината, от която правят грънци. Дойдат ли страдания, суровият материал, от който човек е направен, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. – Докога ще страдам? – Докато се усъвършенстваш, докато скръбта ти се превърне на радост. Миналите страдания са се превърнали вече в радост. Днешните страдания пък носят бъдещи радости. Сега, като сте се качили на върха, вие имате слънце, но и вятърът ви придружава, иска да каже нещо. Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нещо от себе си. – Защо? – Защото ви обича. Не правите ли същото и вие? Когато обичате някого, вие го търсите навсякъде, искате да го видите, да му услужите нещо. Ако не обичате някого, вие съзнателно го избягвате, не искате да го видите. Какво ви казва вятърът? Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т.е. в живота на свободата. С други думи казано: жабата трябва да излезе от блатото, от материалния живот, и да влезе в живота на вола, т.е. свободния живот. Щом се освободи от веригите на човека, волът отива в гората, свободно да пасе трева и да пие вода. За да пасе свободно трева, волът трябва да е орал на нивата.
Следователно, който не е страдал, няма право да се радва. Да страдаш, това значи да ореш на нивата. Да се радваш, това значи да пасеш свободно в гората. За да се радва, т.е. да пасе свободно в гората, преди всичко човек трябва да е орал на нивата си, т.е. да е страдал. Днес целият свят страда, разорава почвата, върху която ще сее семената на великите блага на живота. Мъглите, които се движат пред нас, които покриват върховете, представляват кармата на Европа. Докато съзнанието на съвременните хора не се пробуди и в тях не се яви желание да изпълняват волята Божия, кармата им не може да се разреши. Докато не дойдат до съзнание да разберат, че Бог е вътре в тях, а не отвън, те няма да се освободят от страдания. Външният свят е човешкият, или тъй нареченият „малкият“, а вътрешният е светът на Любовта, или големият свят. Когато безлюбието влезе в човека, Бог излиза навън, където работи по специален начин. Щом Бог излезе вън от човека, страданията влизат в него и той започва да се мъчи и страда. Когато учителят е вън от класа, това подразбира, че и учениците са вън, разпръснати на различни места. Той се мъчи да ги събере на едно място. Събере ли ги в клас, влезе ли между тях, той започва да работи по друг начин. Ето защо, когато е вън от човека, Бог работи по един начин – чрез изпитания и страдания. Влезе ли в човека, Той работи по друг начин.
Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и от Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята – физически, духовен и Божествен, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото желае. Както мъглите се движат постепенно и разкриват хоризонта, така и магът отваря и затваря тайните врати на природата.
Какво представляват мъглите в човешкия живот? Те не са нищо друго, освен противоречия. Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръсват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват. Щом изчезнат противоречията, хората лесно се примиряват. Излезе ли Бог вън от човека, противоречията веднага го нападат. Докато има противоречия, никакво примирение между хората не може да стане. Докато житото е в хамбара, то не дава плодове. Посади ли се в земята, то дава изобилно плод. И тъй, за да даде плод, човек трябва да вложи своите дарби и способности в работа, в движение. Където има динамика, там се очаква успех. Щом нещата са в статическо положение, никакъв успех не може да се очаква. Ще кажете, че трябва да бъдете добри, да се обичате и т.н. Това са статически положения в живота. Не е въпрос да бъдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичта в себе си. Всички хора могат да бъдат добри и да се обичат, а не само някои. Както безброй росни капки, събрани на едно място и огрени от слънцето, образуват красива картина, така хиляди и милиони добри и любещи души образуват основата на величествената сграда на Любовта. Какво ще стане с лошите хора? И те са на мястото си. Лошите хора са енергични. Те заместват воловете. Те разорават нивите, за да могат добрите хора да ги посеят. Както волът оре нивите на физическото поле, така и злото оре нивите в духовния свят.
Като ученици, вие трябва да се стремите към онзи живот, в който картините са живи, а не мъртви, на хартия нарисувани. Можете ли да се греете на огън, нарисуван на хартия? Грейте се на истинския огън, който топли. Някои цитират думите на Писанието, че Христос се пожертвал за човечеството. Ако само цитирате тези думи, без да се преобразите, без да стане преврат във вас, те са огън, нарисуван на хартия. Тези думи трябва да оживеят за вас, да ви нажежат, от въглен да ви превърнат в диамант.
Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва по планините да се нахрани духовно. Освен физически, човек се обменя с енергиите на планината и духовно. Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със съзнанията на възвишените същества, да се поучава от тях. Щом дойде до положение да създаде правилна връзка с възвишените същества, човек знае как да се отнася и с по-долностоящите същества от него. За такъв човек се казва, че е готов да направи път и на мравката.
Мислете върху основната идея, казана днес – за човешкия и Божествения свят. Говорите ли за противоречия, търсете ги в малкия свят, където се проявява човешкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че в бъдеще те ще се допълнят и ще образуват едно цяло. Има ли някакво противоречие между точките на една и съща окръжност? Привидно съществува някакво противоречие. – Защо? – Защото едни от тях вървят нагоре, а други – надолу. Всъщност и едните, и другите образуват едно цяло. Всички точки на окръжността са в хармония помежду си. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете.
Т. м.
Беседа от Учителя, държана на връх Мусала, 23 юли 1940 г.
СТАР ПРАВОПИС